В блога си, журналистът Брайън Уитакър от много време следи положението в Йемен. То е особено интересно, в тъжния смисъл на тази дума, защото прозират множеството интереси в района, особено тези на Саудитска Арабия. Това, което интересува сега Уитакър е скритото послание в т.нар. “споразумение за преход”, с което президентът Али Абдула Салех би трябвало да освободи поста на президент на Йемен. След месеци на големи протести (едни от най-големите в света) и разделяне дори на армията, Салех няколко пъти заяви, че ще си тръгне. Затова днес е още по-интересно дали наистина този човек ще освободи Йемен от присъствието си. Медии съобщиха, че споразумението за Йемен, подписано миналата седмица, включва имунитет за президента Салех и членовете на неговия антураж. Тази новина доведе до протести в страната, призоваващи за съдебно преследване на Салех. Имаше и сблъсъци, и загинали. Ако наистина са били дадени гаранции за имунитет, кой е този, който ги е дал? Какво представляват те? Какво е тяхното правно съдържание? Едва ли в момента има някой, който да знае точно отговорите на тези въпроси. Или поне онези, които са запознати, не съобщават на обществото и медиите за какво става дума. Първоначалният план е след подписването на Салех, йеменският парламент да [...]

Както обещах миналата седмица, днес ще обявя победителят в играта, организирана съвместно с Web and Events за семинара “Интернет маркетинг с нулев бюджет“. Напомням, според правилата трябваше да споделите мнението си по въпроса Свобода или ограничение е нулевият бюджет? и с томбола авторът на един от отговорите, които са наистина задълбочени, ще получи билета.

Победителят днес е Mihail Iliev. Ще му пиша, за да му обясня как да получи пропуска си. На всички останали благодаря за участието – наистина се родиха интересни мнения и темата се надгради над това, което аз бих могла да кажа и в двете посоки – повече глави мислят по-добре от една. Надявам се да се видим на семинара!

Още по темата:

1. Свобода или ограничение е нулевият бюджет?
2. Свобода за Бирма!

Много интересно се получава: в. „Труд” написа за две тайни срещи между Първанов и Плевнелиев и буквално същият ден Първанов се обади с опровержението, че …има такива срещи. Но не били тайни.Има и обяснителна част за нас, олигофрените (според него): не всички неофициални срещи били тайни. Пък ние, завалиите, не знаехме! Обаче знаем, че опровергаването [...]

- Мила - казва младоженецът. - Мислех, че моята заплата няма да те задоволи. - А, ще стигне. Само че се питам... - Какво, скъпа? - От какво ще живееш ти? Усмихни се, България! Българката често прибягва до портфейла на съпруга си, но, както се оказва, не само от каприз. Според ново проучване българските жени са далеч по-учени от българските мъже, но в страната ни това не е гаранция нито за по-добро заплащане, нито за по-висока позиция на работното място.

Един ъпдейт: руският сайт “Известия” пусна информация, цитирана от Ройтерс, че руски кораби са тръгнали към Сирия. Те ще останат във военната база в град Тартус, на сирийското крайбрежие. Новината датира от няколко дни, но едва сега бе пусната официално. Москва заявява, че това ще е гарант за мир в района, като опозиция на вероятен удар на НАТО. Международна интервенция в Сирия става все по-непопулярен сценарии, но заради санкции, Сирия изпада в изолация. Самолетоносачът “Адмирал Кузнецов”, единствен в състава на Военно-морския флот (ВМФ) на Русия към 2009 г. е пратен също в Средиземно море. Повече за корабите – тук и тук.

Владимир Пенев, който вече втори сезон играе ролята на потомствен полицай от ГДБОП в сериала "Под прикритие", е следващият герой на нашата анкета "Как четеш". Успяхме да хванем Владо на самата снимачна площадка, която временно се пренесе... в нашия офис! А за създалото се неудобство той ни "отплати" с отговори на въпросите за това как чете. Въпреки че беше лаконичен, установихме едно - актьорът Владимир Пенев чете много. А това е най-важното!

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Зависи. Понякога така се унасям, че забравям напълно за приготвената до себе си храна.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай. Студен и горещ.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не, никога не си отбелязвам.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделители. Имам от различни краища на света.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Предпочитам повече да чета художествена литература.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спра, ако се наложи, но предпочитам да дочитам главата.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни? 
Не, упорит съм.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Не.

Какво четеш в момента?
Във връзка с работата си чета основно сценарии и пиеси.

Коя е последната книга, която си купи?
Шекспир - всички 37 пиеси и 154 сонета.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Само една, за да мога максимално да се концентрирам над съдържанието й.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не. Чета, когато имам време и където намеря място.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам да чета самостоятелни издания.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Старая се да не налагам мнението си на никого.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Имам над 3000 книги, подредени в две стаи. И поради огромния си брой, те не са организирани.

Слава Богу, никога не съм бил военен кореспондент и никога не съм изпращал писма от фронта ни до редакции, ни до близките си. Като човек съм доволен от това – защото някак си не бих искал да съм виждал ужасите на войната. Знам, че те изпепеляват човека. Виждал съм ужаси. И с горчивина ще се изсмея на всеки ентусиазиран и инфантилен глупак, който каже, че видените ужаси и преживените страдания обогатяват човека. Въобще не е вярно. Ужасите и страданията правят човека сух, суров и безчувствен. Този, който ги е видял - вече не може да гледа на живота с предишното безгрижие, с предишната детска доверчивост. Но, от друга страна – като писател съжалявам, че не ми се е случило да отразявам грандиозни събития. Всеки писател би искал да бъде там, където се твори история. А в цялото човешко минало, което аз без особено притеснение презирам – творенето на история винаги се е отъждествявало с творене на войни. Аз не съм виждал и не съм отразявал войни. И затова казвам – слава Богу! Но сега ми...

Мислехме, че главна прокуратура е последният анклав в политическия ни живот, незавоюван от ГЕРБ. Бедна ни била фантазията! Очертава се, поне към вчерашна дата, преди да окупира и съдебната власт, управляващата партия да покори още един славен връх, като обере и наградата за Футболист на 2011 година. Щеше да звучи комично, ако самият Бойко Борисов не бе признал, че ако го определят за победител, ще си вземе приза. За разлика от отказа за почетно членство в Съюза на художниците – специално го подчерта. Бившият кмет на София действително е поритвал топката и с него в атака отборът на Бистрица дълго време не познаваше загубата. После Бащицата счупи крак по време на спортуване, малко след това стана премиер, задълженията му нараснаха и футболните занимания бяха позанемарени. Което поражда въпроса защо този талант Борисов не бе номиниран преди години, когато бе в апогея си, а чак сега? Отговорът е – защото тази година организаторите на анкетата за Футболист на годината сътвориха...

Марсианският роувър Curiosity преодоля началните трудности и напусна Земята. Машината вече пътува към Червената планета, докато руската сонда все още обикаля около нашата планета и не може да стартира двигателите си. Curiosity излетя в събота, след еднодневно забавяне, от Кейп Канаверал в щата Флорида, предаде Space.com. Марсианската научна лаборатория трябва да се приземи на Марс на 6 август 2012 година, когато ще започне същинската й работа. Кацането на роувъра е най-трудната част от пътешествието и за да се улесни Curiosity разполага с парашут и допълнителни двигатели, които да намалят скоростта му преди да се докосне до каменистата повърхност на Червената планета. На роувъра има и метален плакет, върху който стоят подписите на американския президент Барак Обама, вицепрезидента Джо Байдън и представители на ръководството на NASA. На машината стои и подписа на 14-годишното момиче от щата Канзас, което кръсти Curiosity. Роувърът лети към Марс на борда на ракетата Atlas V. До момента всичко върви по план и за ръководителите на полета не е имало неприятни изненади. Местоназначението на мисията е марсианският кратер Гейл. Първите пет минути от полета бяха запечатани във видеоклип и пуснати в YouTube. Можете да видите началото на мисията на роувъра в долното видео.

Ще ви кажа отсега в близките месеци кои сектори ще стачкуват (да не се бърка с „протестират”), независимо от това, дали правителството нещо лошо им прави или не: БДЖ; Пощите; ченгетата; лекарите; университетите; БАН; различни държавни чиновници.

Ще ви кажа и кои няма да стачкуват: частният бизнес; училищните даскали.

Откъде знам ли? Не съм развил пророчески способности, а си имам само политологическите знания. Ще стачкуват нереформираните сектори – ще рече онези, които не вършат онова, за което им плащаме. Където само гледат, какво да откраднат. А искат още пари от нашия джоб.

Няма да стачкуват реформираните сектори – затова даскалите ще си работят. Вече са реформирани; а за частния сектор да не говорим. Там поне реалността не дава мърдане.

Германската лекарствена компания Merck KGaA предприе съдебни действия срещу най-голямата социална мрежа Facebook, заради проблем с нейната страница в рамките на сайта, предаде BBC. Според адвокатите на Merck KGaA страницата е била отнета неправомерно от Facebook. По всичко личи, че контролът върху страницата на немската компания е поет от нейния американски конкурент – Merck & Co. Позицията на Merck KGaA е, че страницата е била важен маркетингов инструмент, от който сега се възползва техният презокеански съперник. Представителите на немската фирма твърдят, че са сключили споразумение с Facebook за правата върху www.facebook.com/merck още през март 2010 година. След това множество служители на Merck KGaA са получили административни права върху страницата. В началото на този октомври обаче, било установено, че контролът върху www.facebook.com/merck е изгубен и мястото е пълно със съдържание на американците от Merck & Co. Двата производителя на лекарства са продукт от разделянето на една компания, която е била основана в Германия през далечната 1668 година. Разделянето е станало след края на Първата световна война, като част от договора за плащане на репарации от страна на немците. Адвокатът на Merck KGaA изпратил няколко писма до Facebook с молба за изясняване на проблема, но според него, служителите на социалната мрежа показвали или неразбиране на проблема, или давали безполезни отговори.

Последният петък от месец ноември е познат в Съединените щати повече като Черен петък и бележи началото на големи намаления, предназначени да стимулират пазаруването преди празниците. Все повече хора предпочитат да пазаруват с намаление онлайн, вместо да се редят на опашки пред магазините. Това показва статистиката, според която по време на тазгодишния Черен петък онлайн продажбите са скочили с 24.3% спрямо миналата година, предаде Mashable. С помощта на мобилни устройства са извършени 9.8% от онлайн продажбите. Смартфоните и таблетите са генерирали 14.3% от общия интернет трафик в петък, като увеличението е тройно в сравнение с предходната година, когато процентите са били само 5.6. В социалните мрежи Черния петък също е бил гореща тема. Разговорите в тази връзка са се увеличили със 110% спрямо миналата година. Междувременно в интернет изтече клип, на който се виждат пазаруващи хора, които се бият за пекарни за гофрети, които са намалени на 2 долара. При друг случай един от клиентите дори е използвал лютив спрей, за да се добере до кутия с намален Xbox преди всички останали. Случката се е разиграла в един магазин от веригата Walmart в Лос Анджелис. Подобни гледки се наблюдават всяка година и показват, че навсякъде по света има хора, които са готови на всичко за спестят малко пари.

Правителството на Обединеното кралство публикува програма за подготовка за водене на кибервойни. По силата на новата стратегия в рамките на Отбранителната група за кибероперации (DCOG) ще бъдат създадени две нови подразделения, които да бъдат в състояние да отговорят с кибератаки на евентуални действия на враждебно настроена държава или терористи. Една от кибергрупите ще бъде разположена във военна база в района на Котсуолдс в Централна Англия. По-конкретно тя ще се занимава с "разработване и прилагане на редица нови техники, включително превантивни мерки за противодействие на заплахите за информационната безопасност на страната". Другото подразделение ще бъде базирано в град Челтнъм, където се намира щаб-квартирата на "електронното разузнаване" на Великобритания - Правителственият център по комуникациите (GCHQ). Очаква се също двете подразделения да разработват специализирани програми (по подобие на "промишления" вирус Stuxnet, заразил компютрите в АЕЦ Бушер в Иран), способни да изключат средствата за нанасяне на удар с ядрено или друг вид оръжие на ответната страна, пише The Telegraph. Вниманието от страна на правителството на Великобритания към киберсигурността се дължи на нарастващата роля на глобалната мрежа в националната икономика. Делът на интернет сектора в брутния вътрешен продукт на страната сега е около 6% - по-висок от този на комуналните услуги или селското стопанство, например. Както отбелязва вестникът, в електронните пощенски кутии на правителството ежемесечно се получават по над 20 хиляди писма, съдържащи вредоносен код, като при това около 1 000 от тях целенасочено се опитват да проникнат в локалната мрежа.

Нетбуците доскоро бяха изгряващата звезда на сцената на компютърната индустрия, но напоследък почти изчезнаха. Причина за срива в популярността им е нуждата от още по-компактни устройства и възхода на класическите лаптопи с ултратънък дизайн. Бъдещето на нетбуците в момента е много несигурно, а вече има данни, че поне един голям производител обмисля дали да не ги изхвърли от асортимента си. Във френския сайт Blogeee е цитиран служебен имейл на Samsung, в който се говори за нова стратегия. Тя трябва да бъде приложена през следващата година и включва спирането на производството на 10.1-инчовите нетбуци за сметка на портативни ултрабуци с екрани, които имат размер от 11.6 и 12 инча. Последните трябва да дебютират на пазара през 2012 година. Класическите нетбуци спечелиха сърцата на хората за няколко години благодарение на ниската си цена, компактните размери и способността да са подходящи за извършването на повечето ежедневни задачи. С течение на времето те не еволюираха изобщо и си останаха с почти еднакви изчислителни способности и размери. Повечето нетбуци ползват икономичните Intel Atom процесори и имат не повече от 320 гигабайта място за съхранение на файлове. Междувременно таблетите навлязоха агресивно на пазара и сега има много прилични модели от тях на цени между 200 и 500 щатски долара. Те са отлични за браузване в мрежата, проверка на електронната поща и играене на някои по прости игри. Всичко това се предлага с батерия, която има достатъчно дълъг живот. Не е изненадващо, че Samsung се отказва от нетбуците, тъй като на пазара има търсене за други видове продукти, които носят по-добра печалба.

Снимка: Gas Land. The Movie

По темата вече се изписа и се изговори много. В нея има заредени опасни дози невежество (непознаване на технологията, химията, физиката и геологията на процесите, свързани с добива на шистов газ), плюс опити за корпоративен PR, плюс популистки напъни да се обязди народното недоволство от страна на различни политически сили, плюс бледи предупреждения от еколозите, плюс сложни обяснения от специалистите, плюс противоречиви репортажи от медиите и въобще – темата забуксува в абсолютен информационен хаос.

Като резултат, едни хора си протестират нещо там по площадите, а други хора си дупчат нещо там в полето.

По темата с шистовия газ трябва да се говори информирано, а не просто „за“ и „против“.

Официалната позиция на правителството също е доста неясна – тя варира от „не се знае дали има проучвания за шистов газ в България“ до „проучванията са само за конвенционален нефт и газ“.

Законът не прави разлика между двете, а специално при проучванията за шистов газ рисковете са същите, каквито и при добив.

Това е проблем.

Но никой не знае какво точно се случва там. И остава едно блудкаво усещане, че някой нещо прикрива. Че нещо се случва зад гърба ни. Че май ни работят.

Според мен, за шистовия газ трябва да се говори подробно и аргументирано. Въпросът не е толкова прост, колкото изглежда.

Една теза може да се защити или обори единствено с аргументи. Предположенията не важат, фактите остават.

Че газовите находища ще спасят България от енергийната й зависимост е само предположение. Че има такива – също. Че сонди се строят върху най-плодородната българска почва и то – в опасен сеизмичен район, е факт – чист като детска сълзица. И сондите са там, и горните твърдения са много лесен за доказване научен факт.

Дали тези сонди са опасни или не зависи от много неща.

Бях си поставил за цел да събера различни материали по темата и да направя един стегнат, аргументиран анализ. Но виждам, че друг е направил нещо подобно преди мен. И директно публикувам линк към двете части от неговото проучване. Абстрахирайте се от личната позиция на автора и четете материалите, които посочва.

Събрани са снимки, видео материали, текст и репортажи от най-различни източници. Прегледайте ги внимателно и опознайте фактите, преди да си изградите собствено мнение. Мненията на защитниците също са там.

Аз не твърдя, че някой се опитва да отрови земята, въздуха и водата на добруджанци. Но твърдя, че ако има дори 1% вероятност това да е така, то ние, обикновените граждани, сме длъжни да използваме всички законни средства, които имаме, за да го спрем.

Широк обществен дебат по темата за шистовия газ е едно от законните ни средства. Суверенът на тази държава не работи в корпоративните офиси на чуждестранни компании, нито в българския парламент. Суверенът на тази държава сме аз и ти – българските граждани. На нашите земи важат нашите правила, защото „демокрация“ означава „власт на народа“.

Ето ги и статиите:

Шистов газ – част първа

Шистов газ – част втора

Някои от вас ще ги домързи да прочетат всичко и да разгледат всички линкове в материала, затова вижте поне репортажа на ТВ7, за да имате някаква база, върху която да разсъждавате.

Информирано за шистовия газ. Това е моят призив.

Тихомир Димитров

Снимка: Gas Land. The Movie

По темата вече се изписа и се изговори много. В нея има заредени опасни дози невежество (непознаване на технологията, химията, физиката и геологията на процесите, свързани с добива на шистов газ), плюс опити за корпоративен PR, плюс популистки напъни да се обязди народното недоволство от страна на различни политически сили, плюс бледи предупреждения от еколозите, плюс сложни обяснения от специалистите, плюс противоречиви репортажи от медиите и въобще – темата забуксува в абсолютен информационен хаос.

Като резултат, едни хора си протестират нещо там по плошадите, а други хора си дупчат нещо там в полето.

По темата с шистовия газ трябва да се говори информирано, а не просто „за“ и „против“.

Официалната позиция на правителството също е доста неясна – тя варира от „не се знае дали има проучвания за шистов газ в България“ до „проучванията са само за конвенционален нефт и газ“.

Законът не прави разлика между двете, а специално при проучванията за шистов газ рисковете са същите, каквито и при добив.

Това е проблем.

Но никой не знае какво точно се случва там. И остава едно блудкаво усещане, че някой нещо прикрива. Че нещо се случва зад гърба ни. Че май ни работят.

Според мен, за шистовия газ трябва да се говори подробно и аргументирано. Въпросът не е толкова прост, колкото изглежда.

Една теза може да се защити или обори единствено с аргументи. Предположенията не важат, фактите остават.

Че газовите находища ще спасят България от енергийаната й зависимост е само предположение. Че има такива – също. Че сонди се строят върху най-плодородната българска почва и то – в опасен сеизмичен район, е факт – чист като детска сълзица. И сондите са там, и горните твърдения са много лесен за доказване научен факт.

Дали тези сонди са опасни или не зависи от много неща.

Бях си поставил за цел да събера различни материали по темата и да направя един стегнат, аргументиран анализ. Но виждам, че друг е направил нещо подобно преди мен. И директно публикувам линк към двете части от неговото проучване. Абстрахирайте се от личната позиция на автора и четете материалите, които посочва.

Събрани са снимки, видео материали, текст и репортажи от най-различни източници. Прегледайте ги внимателно и опознайте фактите, преди да си изградите собствено мнение. Мненията на защитниците също са там.

Аз не твърдя, че някой се опитва да отрови земята, въздуха и водата на добруджанци. Но твърдя, че ако има дори 1% вероятност това да е така, то ние, обикновените граждани, сме длъжни да използваме всички законни средства, които имаме, за да го спрем.

Широк обществен дебат по темата за шистовия газ е едно от законните ни средства. Суверенът на тази държава не работи в корпоративните офиси на чуждестранни компании, нито в българския парламент. Суверенът на тази държава сме аз и ти – българските граждани. На нашите земи важат нашите правила, защото „демокрация“ означава „власт на народа“.

Ето ги и статиите:

Шистов газ – част първа

Шистов газ – част втора

Някои от вас ще ги домързи да прочетат всичко и да разгледат всички линкове в материала, затова вижте поне репортажа на ТВ7, за да имате някаква база, върху която да разсъждавате.

Информирано за шистовия газ. Това е моят призив.

Тихомир Димитров

Роботизирани пазачи са на път да се присъединят към системата на затворите в Южна Корея. Една от наказателните институции в страната ще проведе едномесечни тестове, в които ще участват три робота, специално създадени за целта, предаде BBC. Машините са програмирани да следят затворниците за всякакви форми на необичайно поведение. Целта на въвеждането им е да се облекчи дейността на хората, които работят в затворите. Роботите ще застъпят на работа през месец март. Южна Корея отдавна прави опити да се превърне в световен лидер по отношение на производството на роботи. Големите компании в страната вярват, че в износа на роботи се крият големи перспективи и тази сфера трябва да бъде развивана. Роботизираните надзиратели са високи метър и половина. Те са създадени от група изследователи, които са специализирани в работата по инструменти, които могат да бъдат използвани в затворите и за криминални разследвания. Роботите се движат с помощта на четири колела и притежават камери и сензори, които им позволяват да разпознават рисковано поведение, което е свързано с опити за самоубийства и упражняване на насилие. В случай, че тенекиените пазачи открият нещо подозрително те веднага ще се свързват с надзирателите и ще ги предупреждават. Едномесечните тестове струват около 800 хиляди долара и са финансирани от правителството на Южна Корея.

С трактори, субсидирани от данъкоплатеца, земеделците протестират срещу данъкоплатеца искайки още повече субсидии – тази пародия не може да се приема за нещо нормално.

Нека, обаче, да разгледаме данните.

1. България дава най-големи субсидии в ЕС като дял от БВП, според данни от Европейската комисия

Всички български граждани бъркат в джоба си, за да субсидират един отрасъл, който в същото време получава и огромни европейски субсидии и не повишава конкурентността си достатъчно бързо.

2. Над 80% от субсидиите отиват в 5000 големи фермери, които могат спокойно да се оправят и без субсидии

Да се представят земеделските субсидии като пари за малкия фермер е невярно – парите отиват в големи бизнес структури, които нямат никакъв проблем да оцелеят на пазара дори и без никакви субсидии. А ако имат проблем с оцеляването, ще фалират и ще бъдат изместени от по-ефективни фирми, както става с всички останали сектори на икономиката.

3. Земеделските субсидии се увеличават през 2012

През 2011 година земеделските субсидии са 1.06 милиарда лева, а през 2012 година се увеличават на 1.26 милиарда лева – очевидно субсидиите се увеличават, а не намаляват. Това, че земеделците искат 1.5 милиарда лева субсидии е съвсем друга тема, показваща тоталната липса на връзка с реалния свят, в който всеки ден Еврозоната се тресе, включително чрез фалит на държави заради бюджетна щедрост и популизъм.

4. Крайно време е земеделските субсидии да се намалят

България трябва да премахне националните субсидии и да гласува в ЕС за премахване на европейските субсидии. По този начин българското земеделие ще стане по-конкурентно, тъй като естествените му предимства няма да бъдат ограничавани от субсидии в България и в Европа. Така и така земеделците протестират, поне да се прокара една добра реформа.

Блогът за икономика 2011

Проф. Генка Петрова завършва фармация през 1984 г., а през 1991 г. и икономика в УНСС. По-късно специализира „Здравна икономика” в университета в „Кентърбъри бизнес скуул”. Външен експерт е в Международната организация по фармакоикономика и проучвания на резултатите от здравната терапия. Занимава се основно с фармацевтично законодателство и фармакоикономика. Преподава във Фармацевтичен факултет от 1985 г. Работи в катедрата по „Организация и икономика на фармацията”. В момента е зам.-ректор на Медицински университет-София по научната дейност. - Проф. Петрова, колко млади специалисти се обучават във Фармацевтичния факултет? - Ежегодно приемаме около 120 студенти по държавна поръчка. От 2007 г. вече имаме право да работим по същите правила и за граждани на ЕС. Приемаме и около 50 чуждестранни студенти от страни извън Европейската икономическа общност. Освен това от няколко години разкрихме обучение на английски език. Нашата основна цел за въвеждането му бе да станем...

Днес слушах по радиото нашия премиер, който обясни, че иска да бъде избран за “футболист на България”. Веднага се замислих, че ако ЦИК организира избора, работата е сигурна. По-важното обаче, е че във време на стачки и протести е много необичайно да искаш да бъдеш избран за топ футболист, когато хората остават без работа. След [...]

Днес слушах по радиото нашия премиер, който обясни, че иска да бъде избран за “футболист на България”. Веднага се замислих, че ако ЦИК организира избора, работата е сигурна. По-важното обаче, е че във време на стачки и протести е много необичайно да искаш да бъдеш избран за топ футболист, когато хората остават без работа. След [...]

„Леко ни изненадахте”, с това започна интервюто с премиера Борисов, който явно се е самопоканил тази сутрин в Би Ти Ви заедно „тигърско“ интервю, в което образът на тигъра непрекъснато изскачаше от устата му  като дресирано животно през горящ цирков обръч .   Написах в петък прогнозата, че българските медии ще премълчат сензационните обвинения на [...]

Сигнал до Прокуратурата: Българският министър-председател Бойко Борисов прикривал наркотрафик между България и Турция От Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”, са изпратили днес сигнал до председателя на Европейския парламент Йежи Бузек и до главния прокурор Борис Велчев, с искане за образуване от Прокуратурата на [...]

Вчера в националния телевизионен ефир се просълзи лидерът на БСП Сергей Станишев. Емоцията му изби пред телевизионните камери на летището в София, където се завърна триумфално като закрепил се на върха шеф на партията си в качеството на неочаквано избран да запълни едногодишна дупка на самия европейския социалистически връх на Партията на европейските социалисти, докато [...]

Уж на шега, но вече съвсем наистина, Бойко Борисов се очертава като главен претендент за футболист на годината, измествайки Бербатов в организираното за целта гласуване в интернет. Като си помисля само, че и моя милост две години поред участва като обект на гласуване в мрежата! През 2009-та повече гласове от моята номинация имаше само една [...]

Сделка за запълваме на броя в силите за сигурност на Ирак е била сключена между правителството в Багдад и разформированата шиитска паравоенна организация на Муктада ас-Садър “Армия на Махди”. Новината, съобщена от The National идва в атмосфера на продължаващо насилие в Ирак – над 30 буха убити и 54 ранени при атаки в централната част на страната. Според съобщението, сделката с иракското правителство предоставя на членове на “Армията на Махди” приоритетно третиране при кандидатстване за работа в силите за сигурност. В някои случаи по – подходящи кандидати са били оставен по – назад в списъците, така че бившите бойци, лоялни на шиитския духовник Муктада ас-Садър, да заемат търсените позиции – някои от тях на високи постове, а като цяло разпръснати из системата на силите за сигурност. Служители на правителството са потвърдили тази практика и съществуването на сделката, но иракското правителство отрича. След като водената от САЩ инвазия пред 2003 година успява да свали Саддам Хюсеин, “Армията на Махди” е една от няколкото бунтовнически групи, борещи се с чуждите сили в Ирак. Те привидно призова за примирие през 2008 година след жестоки сблъсъци между “Армията на Махди” и иракската армия. Хиляди са убити и ранени преди прекратяването на огъня.  Но през [...]

Признавам, че не очаквах реакция като тази на г-н Алеко Дянков относно моята статия „Нужен ли ни е "Пътеводител на османска България”. С форумците, които пишат своите коментари „под черта”, съм свикнала. Всеки има право на мнение. Но първото, което трябва да направи, е да чете внимателно и да разбере идеята на който и да е автор. Не случайно започнах статията си с издадения нов „Пътеводител на Истанбул”. Не случайно подчертах, че там са намерили място паметници на всички народи с техните вероизповедания, които са обитавали някога земите на Османската империя. Да, България за наша зла участ е била 500 години в границите на тази империя, но никога не се е наричала „Османска България” и затова смятам,че названието на издадения у нас пътеводител не е коректно. Не мога да се съглася и с тезата, че „издевателствата и насилственото помохамеданчване са единични случаи”, защото народът ни е създал не малко песни, които и досега звучат потресаващо с мъката, която е заложена в тях и...

Наградата „Ужасен секс в литературата“ (Bad Sex in Fiction Award 2011) не е особено популярна сред писателите, но има ясна и категорична цел – „да привлече внимание и да обезкуражи суровата, безвкусна, твърде подробна и прекалено честа употреба на секс пасажи в съвременния роман“.

Организаторите от британското Literary Review Magazine обявиха номинираните и за тази година – сред тях са имената на безспорния крал на ужаса Стивън Кинг (номиниран за все още непубликуваната на български „11/22/63“) и спрягания за евентуален носител на Нобеловата награда Харуки Мураками (номиниран за дългоочакваната антиутопия „1Q84“, която също все още не е излязла на български език). Сред другите номинирани е и познатият на българската публика Лий Чайлд с най-новия му роман „Аферата“.

Ето и пълния списък с отличени за най-кофти секс сцени в романи от последната година:

- 'On Canaan's Side', Sebastian Barry
- 'Parallel Stories', Peter Nadas
- 'Ed King', David Guterson
- 'The Land of Painted Caves', Jean M. Auel
- 'The Affair', Lee Child
- 'Dead Europe', Christos Tsiolkas
- '1Q84', Haruki Murakami
- 'Outside the Ordinary World', Dori Ostermiller
- 'Everything Beautiful Began After', Simon Van Booy
- '11.22.63', Stephen King
- 'The Great Night', Chris Adrian.

Победителят ще бъде обявен на 6 декември и ще се присъедини към Томас Улф, Норман Мейлър и наградения за цялостен принос Джон Ъпдайк.

Интернет проектът Wikileaks обещава днес да представи нова онлайн система, позволяваща на анонимни информатори да предават информация на сайта с висока степен на надеждност. От Wikileaks не крият, че нововъведението е част от кампания, имаща за цел да повиши интереса към проекта на фона на правните и финансови затруднения, стоящи пред него. Понастоящем основният механизъм за приемане на плащания чрез Facebook не работи от около година, поради което проектът търпи сериозни загуби - факт, който ръководителят на проекта Джулиан Асандж е заявявал многократно в различни интервюта. Според него, ако екипът му не успее през следващите седмици да изглади проблемите във финансовата страна на работата си, ще се наложи проектът Wikileaks да бъде изцяло закрит. Що се отнася до новата система за приемане на компромати, Асандж заявява, че тя трябва да спомогне да бъдат разкрити нови правителствени тайни, за което екипът от разработчици на практика е пренаписал от нула предишната система за анонимна комуникация, тъй като след началото на масираното преследване на сайта "употребата й е престанала да бъде достатъчно надеждна". В същото време Асандж призна, че за да повярват отново информаторите в новата система, е необходимо време, може би дори няколко месеца, и този промеждутък ще стане за Wikileaks периодът на най-сериозните предизвикателства от началото на съществуването на сайта. Ще припомним, че в момента американският военен анализатор Брадли Манинг вече почти година и половина се намира в ареста на военната база Форт Мийд в щата Мериленд, САЩ. Той е главен заподозрян по делото за предаване на секретни документи, собственост на американското правителство. Същевременно самият основател на Wikileaks също се намира в ареста и се бори против своята екстрадиция в Швеция. Анализатори твърдят, че Асандж вече най-вероятно се е примирил с факта, че в крайна сметка ще бъде предаден на шведските власти и че вече е наел PR агенция в Стокхолм, която да работи за него в северната държава. Що се отнася до основните платежни системи, чрез които преди Wikileaks получаваше средства от спонсори, компаниите MasterCard, Visa и PayPal заявяват, че засега наложената от тях забрана върху транзакции в полза на ресурса се запазва. Глава Уикилийкс заяви, че действията на трите компании са незаконни и представляват "политически мотивирана финансова блокада". В интервю за Financial Times Асандж каза, че през последните 12 месеца проектът не е публикувал скандални данни именно заради гоненията и страховете на информаторите, че самоличността им може да бъде разкрита. Според главата на Wikileaks, с новата система информаторите могат да не се опасяват повече, че могат да бъдат разкрити. "На 28 ноември стартираме нова система за получаване на информация, която не е просто нов интерфейс, а представлява изцяло преработен механизъм, който издига сигурността на ново ниво. През последните няколко години ние бяхме постоянно под прицела на специалните служби и разузнавателните агенции от целия свят и се научихме да работим в такъв режим", заяви той. В същото време Асандж признава, че нито една от съществуващите системи за криптиране не може да осигури 100-процентова сигурност, затова и информаторите все пак трябва да бъдат наясно, че при работата с класифицирана информация все пак съществува определен риск. "Пълна гаранция не може да предложи нито една банка и нито една държавна служба. Никой.", завършва Асандж.

Днес (както и минали дни) си четях пресата в търсене на статии за случващото се в Египет: последните дни бяха доста напрегнати, парламентарните избори не бяха отложени и започват днес. Затова е много важно какво се пише и разказва в медиите за този предизборен период, на фона на гласове за бойкот на изборите и засилена кампания… Разбира се, чета и български вестници по въпроса. Доста бях нетърпелива да прочета какво специалния пратеник на дневник.бг ще напише по въпроса. И… да си кажа честно, разочарована съм. Ето защо. Пише, че ”телевизиите “Ал Джазира” и “Ал Арабия” не се ползват с особена почит на египетска земя”. Така ли? Всъщност, има две много интересни твърдения в това изречение. Първото твърдение е, че се слагат Al-Arabiya и Al-Jazeera в един кюп. Второто е, че египтяните не ги почитат. Тези две телевизии си водят война и много различно третират събитията в Арабския свят. Да ги сложи човек в един кюп е невярно. Твърдението, че египтяните ги нямат на почит… ами грешно е, чисто и просто. Много хора не харесват едната, защото предпочитат другата. Но в сравнение с местните телевизии, като например “любимата” EgyTV, която прави масова дезинформация на поразия и, която много красиво я хакнаха преди няколко дни, египтяните доста [...]

Изборите започнаха тази сутрин, в 8 ч. местно време. Припомняме, че днес, 28, и утре, 29 ноември, са изборите за Народно събрание в следните 9 провинции: Кайро, Александрия, Луксор, Ал-Фаюм, Порт Саид, Дамиета, Кафр ал-Шейх, Червено море. Днес и утре 17,5 милиона потенциални гласуващи са очаквани в секциите. Те ще избират от общо 3 809 кандидата, състезаващи се за 168 депутатски места. 9 841 съдии наблюдават провеждането на изборите. Следим ситуацията час по час и се опитваме да пускаме възможно най-точни и интересни данни. [UPDATE] Хората са много щастливи въпреки дългите опашки (между 45 минути и 3 часа и половина чакане!): Някои дори и дават подробности къде, за кой и защо така са гласували. Например този познат, професор по Политически науки в Американския университет в Кайро: “Току-що се връщам от гласуване във факултета за изкуство в Замалек. Син пръст. Чаках на опашката 2 часа и половина преди да мога да вляза в избирателното бюро. Гласувах за жени кандидати: така подкрепям участието на жените в демократичния процес. Също така, гласувах за Коалицията на Революцията.” Гражданите продължават да докладват за всякаква политическа агитация, която и да е партията правеща я. Изглежда, че не само партията на Мюсюлманските братя раздава брошурки, но общо взето всички [...]

Благодаря на "Клуб 50+" за подсещането.

Адвокатите на южнокорейската компания Samsung Electronics стартираха процес на обжалване на решението за забрана на продажбите на таблета Samsung Galaxy Tab 10.1 в Австралия. В изявление на компанията се казва, че предишното решение, според Samsung, е погрешно, защото съдията погрешно тълкува закона. В апелационния си иск корейският производител твърди също, че предишното решение "на федералния съдия Анабел Бенет нанася вреди върху австралийския пазар и не взема под внимание ужасните последствия от блокирането на продажбите на Galaxy Tab". В средата на октомври съдия Анабел Бенет произнесе решение, според което продуктът на Samsung не може да бъде продаван в Австралия, ако използва редица технологии, правата върху които са собственост на Apple. От самата Apple твърдят, че корейската компания без разрешение е използвала в Galaxy Tab 10.1 някои технологии, прилагани досега изключително в iPad. "Разочаровани сме от това решение и ще търсим законови средства за възможно по-нататъшно развитие на ситуацията... Ние ще продължим да отстояваме правата си върху интелектуалната собственост по отношение на онези, които нарушават патенти на Samsung и безплатно използват наши технологии", се казва в изявление на южнокорейската компания. Ще припомним, че тези съдебни спорове са част от широкомащабна международна битка, водена и в Европа и САЩ. Решението, произнесено в Австралия, повтаря постановеното от германски съд преди няколко седмици. Освен това, Apple и Samsung възнамеряват да започнат съдебни спорове и регионите на нови азиатски пазари, в частност в Япония и Южна Корея. Според оценки, съдържащи се в юнския отчет на банката Credit Suisse, компанията Apple е продала в Австралия около 500 000 броя iPad. Сега адвокатите на Samsung твърдят неофициално, че след двете забрани на австралийските съдебни инстанции перспективи за търговски успех на Galaxy Tab на местния пазар на практика почти липсват. От друга страна, Samsung все още продава доста успешно в Австралия смартфоните от семейството Galaxy. Преди две седмици от Samsung обявиха, че са модифицирали софтуера на смартфоните Galaxy, така че той да не бъде повече предмет на забраната за продажби в Холандия, където съдът счете, че смартфоните на Samsung също нарушават патенти на Apple. Обновените версии на смартфона ще се появят на пазара в страната още през този месец. От Samsung заявиха, че в случай на необходимост подобен подход ще бъде използван и на други пазари.

Наскоро присъствах на дискусия, където отново бе изказано мнението, че обществото ни се нуждае от нова форма на държавно управление, но веднага след това абсолютно правилно заключение, мисълта на изказващия мнението се хвърли в посока, абсолютно противоположна на правилната. Той възвелича с гръмки и красиви слова пряката демокрация и посочи референдумите като основен инструмент за взимане на правилни решения по всички въпроси. На мен пък, като на човек с поглед върху литературата и техниките за нейното създаване, пряката демокрация много ми прилича на пряката реч.

Пряката реч е похват, с чиято помощ авторът на фикционалния текст се опитва да внуши на читателя, че се предават мислите и чувствата на литературния герой в дословен и непокътнат вид, така както самият той ги мисли и чувства, без никаква намеса и манипулация от страна на пишещия. Читателят се съгласява да повярва, че е така, защото литературата е игра между двама и тези неща са допустими. Да приемем, че сега за малко ще се превърна в автор на художествена литература и ще напиша следното:

„Женицата гордо изправи обрулената си глава, изпъчи се и каза:

- Ето това е моята свободна воля! Така искам да стане и така ще стане! Сега като ви казах това, смятам да се кача на ей онзи покрив там и да скоча от него.

С тези думи женицата наистина се качи на покрива, разпери ръце и се хвърли напред. Докато падаше, извика:

- Да живее Сула! Да живее авторът на редовете, които четете!”

Както виждате, авторът на текста е всевластен господар на всичко в него, включително и на пряката реч на героите. Ако на някой сравнението с пряката демокрация се стори прекалено и пресилено, нека се замисли за разнообразието от начини, по които може да се зададе един въпрос, включително и когато това е въпрос за референдум. Например, ако не искам някое дете да си играе в снега, но пък искам решението за това да е негово, няма да го попитам „Искаш ли да си играеш в снега или не?”, а „Искаш ли да се разболееш и чичо доктор да ти бие инжекция?”. Когато са питали (не съвсем законно) българите „Монархия или република?”, никой не им е обяснил, че отговорът „република” в конкретния случай означава национализация на собствеността, Вълко Червенков, Тодор Живков, СИВ и Варшавския договор. Ако бяха попитали „Искате ли държавата да ви вземе дюкяните и нивите, да или не?”, тогава не знам колко щяха да се окажат „републиканците”. Но пък красивото на пролетарската диктатура е това, че тя щеше да направи каквото е решила, дори и въпросът на референдума да беше „Кумчо Вълчо или Баба Меца?”.

Участването на избори, включително и на референдуми, е взимане на решения. Лично аз си позволявам да взимам решения, само ако съм запознат с алтернативите и последиците от тях. Признавам, че ако сега се свика референдум за шистовия газ, например, аз няма да участвам, защото се чувствам неподготвен, или пък ще участвам, но първо ще прочета стотина-двеста страници по въпроса и най-вероятно ще питам някого, който разбира от шистов газ. В никакъв случай няма да се оставя решението ми да бъде повлияно от медийните кампании, предхождащи референдума, защото знам, че те ще искат да манипулират мнението ми. Аз ще постъпя така, сигурно така ще постъпят още десетина процента от поканените да участват в референдума. А останалите? Те вероятно ще се ръководят от съображения, сходни с онези, които ги карат да гласуват за „социален” президент, защото очакват от него да вдигне пенсиите, помощите и други нетрудови доходи и привилегии, които той е толкова способен да вдигне, колкото локомотивен машинист да приземи самолет. За съжаление обаче, голяма част от „останалите” няма да се ръководят дори и от подобна самозаблуда за личен просперитет, а решенията им ще бъдат мотивирани от страх или дребна продажност. Някои от тях, особено в по-малките селища, ще бъдат заплашени, че ще изгубят препитанието си, ако не гласуват по определен начин, а на други ще бъдат платени суми, обидно дребни, но важни за тях, за да упражнят конституционното си право по посока на плащащия. Чудесно е всички хора да участват във взимането на всички решения, но това би било възможно, единствено при условие че всички хора са еднакви. А хората не са еднакви и точно това обстоятелство движи прогреса. Когато ме лекува, лекарят ми не ме пита как да го прави, а аз не се чувствам обиден и не се сърдя, че мнението ми не е взето под внимание. То не е взето, просто защото не е компетентно и от него няма да произлезе правилно решение по въпрос, който засяга жизнено самия мен.

Ето защо, тъй както предпочитам да ме лекува лекар, а не екстрасенс, така и предпочитам представителната демокрация пред пряката. При представителната има поне някакъв шанс глупави решения да се коригират на експертно ниво. Винаги съм го казвал, казвам го и сега: България би изглеждала много по-добре с двукамарен парламент и с избирателен ценз. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Милен Русков е роден в Бургас през 1966 г. От дълги години работи като преводач, а през 2004 г. издава и първия си роман – „Джобна енциклопедия на мистериите”, който печели наградата за дебют на националния конкурс „Южна пролет”. Следват книгите „Захвърлен в природата” (награда “ВИК” за Роман на годината, 2009) и „Възвишение”, която излезе през септември т.г. и вече се превърна в събитие на българския книжен пазар. Написана през 2011 г. на езика на 1872 г., освен че е уникален за страната ни езиков експеримент, „Възвишение” показва националноосвободителната борба от гледна точка, малко по-различна от тази, която сме свикнали да виждаме в средношколските учебници. За миналото като нестихващ извор на вдъхновение и за Възраждането като факт и метафора, с Милен Русков разговаря Мила Цанкова.

Г-н Русков, Вашите книги са като машини на времето. Съответно първият ми въпрос е - защо? Значи ли това, че в настоящето ни не се случват събития, заслужаващи внимание, залагате на магията на миналото, или има друга причина?
Аз знам няколко много хубави истории от миналото. Хубавите истории са голяма, изключителна рядкост. Знам всичко на всичко шест наистина хубави, и сигурно хиляда, на които обаче нещо липсва. Вярно е, че историите се създават до голяма степен с помощта на въображението, но то също се движи в контекста на някаква действителна история, среда, време и място, атмосфера. Нищо не може да избистри историята така, както отдалечеността във времето. Тогава можете да я видите много по-ясно. Другата причина е, че, както казва Марсел Пруст, най-големите пътешествия не са в пространството, не са обикаляне на места, а съпреживяване на света през погледа на други хора. Да видиш света през чужди очи е изключително преживяване, което става възможно само ако имаш силно въображение. Това направо те отлепя от реалността, с единия крак си тук, а с другия - другаде, и когато събитията са отдалечени и във времето, преживяването е още по-силно. И накрая, съвсем в скоби казано, нищо особено не се случва в момента в България, противно на това, което повечето българи мислят. Хората са ужасно склонни да преувеличават значението и драматизма на нещата, които им се случват в настоящето. Погледнати отстрани, те са доста по-тривиални, отколкото изглеждат, когато си потопен в тях.

Но подготовката на романи на историческа тематика със сигурност е ужасно трудоемка?
Така е. Трябва да опознаете места, каквито те са изглеждали някога и може би вече не изглеждат, да влезете в светоглед, който е често много различен, да научите биографии и събития. С други думи, да пренесете въображението си в друго време и понякога място. Това иска много плътен фон от знания, който дава посока и храна на въображението и същевременно го придържа в рамките на достоверното. Това е един от най-трудните начини на писане, една от най-трудните естетики. Много по-лесно е просто да изразяваш себе си, като разказваш какво ти се е случило. И съвсем друго е да изразиш себе си през погледа, езика и съдбата на други хора. Но така се създават далеч по-плътни герои, някак независими от теб самия. Това всъщност е белетристичното майсторство в неговата сърцевина.

Докато пишехте "Възвишение", не се ли опасявахте, че може да „разсърдите” някого - все пак народът ни май е доста обидчив, особено по отношение на миналото си?
Имах опасения, но книгата е такава, че много трудно би породила подобно тълкувание, стига човек да я е прочел до края и да е с ума си. В нея са казани и добри, и лоши неща за българите, както могат да се кажат и за всеки друг народ. Освен това и самите герои на книгата са доста двусмислени - малко революционери, малко разбойници, какъвто впрочем често е бил случаят. Неслучайно Стоян Заимов в спомените си казва, че работата на тайните комитети е обхващала три вида дейности: "конспиративно-съзаклятническа, експедитивно-разпращателна и революционно-разбойнишка". Такъв - двустранен и противоречив - е бил в действителност духът на българската национална революция, особено в тази своя част, въплъщавана най-добре от Димитър Общи, който е един от героите на тази книга, а двамата главни герои са негови съмишленици и приятели. Всичко е много по-двусмислено и заплетено, отколкото може да изглежда за неосведомения поглед, но тъкмо това го прави толкова интересно от литературна гледна точка. И съвсем не намалява моралното величие на националната революция. Просто го показва в цялата му сложност. Впрочем по този начин и в този си двусмислен вид - който е много по-близо до истината от излъсканите школски представи - българската национална революция и Възраждането изобщо са далеч по-обаятелни.

И все пак няма как да избегнем препратките към настоящето. Много хора твърдят, че това, от което имаме нужда в момента, е точно Възраждане. Съгласен ли сте с това? И как въобще се случва едно Възраждане?
Накратко казано, това едва ли е възможно. Възраждането едва ли е нещо, което се случва два пъти. Тези неща са много редки. Но има други, които българите могат да направят и сега. Например най-сетне да се отърват от своя комплекс за малоценност. България е много по-хубава, интересна и драматична страна, отколкото българите обикновено смятат. А и самите те са по-интересни и по-свестни хора, отколкото мислят за себе си. Една от причините да се обявяват за несвестни, за страхливи хора, предатели и какви ли още не, е че са особено самокритични. Другата е, че не познават добре света. Иначе щяха да видят, че почти всички тези неща, за които обвиняват себе си, изобилстват и в историята на другите народи.
Аз си вадя хляба от дълги години като преводач от английски, познавам много добре английската култура и дълбоко я обичам, но познавам и английската история и знам колко много несвестни, непочтени, страхливи и жестоки хора има и в нея. Както има и почтени, смели, добри, талантливи и умни хора. Така е и в българската история. Навсякъде има всичко. Разликата е, че онези хора имат имперско самочувствие, те много трудно ще признаят, че нещо грешат, докато българите страдат от комплекс за малоценност, непрекъснато са склонни да се самоотричат и да се възприемат в негативни рамки. Малко повече знание за другите, а и за самите себе си, би ни показало колко неоснователен е този комплекс.

А какво мислите за актуалния - или поне донякъде - дебат за библиотеките? Подкрепяте ли кампанията, която Ваши колеги поведоха, и какво според Вас трябва да се направи по въпроса?
Подкрепям я. И доколкото знам, Министерството на културата съобщи, че ще отпусне 2 млн. лева за библиотеките. Важно е тези пари да бъдат дадени за български книги. Българското министерство на културата трябва да подкрепя българските писатели, а не английските, френските, американските и т.н. Тях ги подкрепят техните институции, и то как, ако знаете! А българските институции трябва да подкрепят българските писатели и издатели.

Така е. Една Турция, например, прави чудеса в последните години за писателите, издателите и преводачите си, а също и за популяризирането на четенето сред младите. Дано и ние се ориентираме натам най-после. И последен въпрос: от коя епоха да очакваме следващата Ви книга?
От епохата на романтизма. Има една много красива история, свързана с пребиваването на английските романтици в Италия през 20-те години на XIX век. История едновременно драматична, смешна, трагична и поетична. Това е следващото нещо, което смятам да напиша.

Население: (около) 85 милиона Граждани, имащи право да гласуват: (около) 50 милиона Парламентарен състав: двукамарен Народно събрание: Долна камара Съвет Шура: консултативна Горна камара Народно събрание, избрано от хората Избирателният процес е проведен в продължение на три етапа, всеки включващ избори в девет провинции (от общо 27). Втори тур се провежда една седмица по-късно, ако никой от кандидатите не е получил поне 50% от общия вот. За първи път, събрание е избрано чрез смесена избирателна система, при която две трети от общия брой места са избрани в съответствие със списък на пропорционално представителство, а останалата една част e избрана в съответствие с индивидуална кандидатура. Изборни дати: начало на 28 ноември, край на 10 януари. Етап 1: Първи тур: 28 и 29 ноември; втори тур: 5 и 6 декември Днес и утре гласуват следните 9 говернората: Кайро, Александрия, Луксор, Ал-Фаюм, Порт Саид, Дамиета, Кафр ал-Шейх, Червено море. Етап 2: Първи тур: 14 и 15 декември; втори тур: 21 и 22 декември Говернорати: Гиза, Бени Суеф, Менуфия, Шаркия, Исмаилия, Суец, Бехеира, Сохаг, Асуан Етап n°3: Първи тур: 3 и 4 януари; втори тур: 10 и 11 януари Провинции: Миня, Калиубия, Гарбия Дакахлийя, Северен Синай, Южен Синай, Марса Матрух, Кена и Нова долина Откриване на [...]

Журито на австралийската награда "Уокли" (Walkley), известна също като "Австралийският Пулицър" присъди на сайта Wikileaks наградата за "изключителен принос към журналистиката". Това се посочва на сайта на наградата. Както се съобщава в изявлението на журито, състоящо се от независими журналисти, създателите на сайта Wikileaks са доказали своята лоялност към една от най-добрите традиции на журналистиката - "справедливост чрез откритост". Журито на "Уокли" отбелязва още, че публикациите на сайта Wikileaks са оказали безспорно влияние върху развитието на журналистиката като цяло и са направили достояние на репортерите толкова много сензации, колкото те не биха могли да публикуват през целия си живот. Освен това, както добавят австралийските журналисти, със своите действия създателите на Wikileaks са предизвикали ожесточени дебати и за самото бъдеще на журналистиката. Джулиан Асандж, който е един от основателите на Wikileaks, не можа да дойде в Австралия за връчването на наградата "Уокли", състояло се в неделя вечерта, но записа за церемонията специално видеообръщение. В него той благодари на журито за присъждането на наградата и критикува австралийските власти, които не се застъпиха за него като за поданик на страната. "Правителството на Джулия Гилард - министър-председателят на Австралия - показва истинската си същност чрез начина, по който реагира на натиска на САЩ относно Wikileaks. Австралийските журналисти са смели, населението на Австралия ни подкрепя, но Джулия Гилард е просто страхлив министър-председател", цитира агенция "РИА Новости" думите на Асандж. В момента Джулиан Асандж се намира в Англия и очаква следващото преразглеждане на делото за екстрадицията му в Швеция. На 2 ноември Върховният апелативен съд на Лондон отхвърли апелацията на журналиста, като потвърди присъдата, съгласно която Джулиан Асандж трябва да бъде предаден на властите на Швеция, където е обвинен в престъпления от сексуален характер. В средата на ноември Асандж поиска прехвърляне на делото към Върховния съд на Обединеното кралство.

Продукти за 4 порции:
4 яйца
1ч.ч. прясно мляко
1ч.ч. настъргано сирене
1с.л. краве масло
4 препечени филийки
щипка шарена сол

Приготвяне:
Яйцата се чукват в пластмасова купа. Добавя се прясното мляко. Продуктите се разбиват с бъркалка. Към течната смес се прибавя настърганото сирене. Кравето масло се слага в тиган. Съдът се поставя на включен котлон. Яйчената смес се слага в тигана, когато маслото се разтопи. Омлетът се пържи на кротък огън. Когато стегне напълно и се образува питка, съдът се оттегля. Омлетът се реже на 4. Поднася се в чинии. Поръсва се със шарена сол. Консумира се с препечени филийки.

От Асоциация на свободното слово "Анна Политковская", носител на Международна награда за защита на човешките права "Златен гълъб", са изпратили днес сигнал до председателя на Европейския парламент Йежи Бузек и до главния прокурор Борис Велчев, с искане за образуване от Прокуратурата на досъдебно наказателно производство с внасяне на обвинителен акт в съда срещу Бойко Борисов, настоящ министър-председател на Република България.

Искането е направено от членовете на обществения съвет на правозащитната асоциация инж. Петър Пенчев и редактора на сайта "Биволъ" Атанас Чобанов, след станалите известни от две информационни агенции публичните показания от 25.11.2011 г. в български съд на свидетел за престъпно посегателство срещу закона, извършено от Бойко Борисов.

Правозащитниците се позовават на съобщението от Агенция "Фокус" за публичното заседание по друго дело в Шуменския окръжен съд, на което подсъдимият по делото „Килърите" Васил Костов – Кеца проговори за връзките на Бойко Борисов с групировката СИК. Костов е присъствал на среща, състояла се във Виенската градина на паметника на Васил Левски в столицата, в която са участвали Бай Миле, Сретен Йосич, Бойко Борисов, Стоил Славов и евентуално Венцислав Стефанов. На нея босовете са обсъждали как да съберат пари, за да стане Бойко Борисов главен секретар на МВР. Костов е бил и на друга среща на босове на СИК, веднага след убийството на Поли Пантев, на която те са се карали за неговото наследство от 80-100 млн. долара. Тогава Женята и братя Пехливанови не са давали повече от 10 млн., но се разбрало, че Бойко Борисов има бригада, която да окаже натиск върху тях. Васил Костов – Кеца е заявил още, че Бойко Борисов е отговарял за канала за хероин от Турция към България и за каптагон и синтетична дрога в обратна посока.

Цитирайки и друга агенция "КРОСС" с уточнението, че пред съда обвиняемите отговарят по дело за участие и ръководене на организирана престъпна група, умишлени убийства и палеж, Пенчев и Чобанов стигат до извода, че могат да се приемат за истина показанията дадени под клетва в Шуменския окръжен съд на 25.11.2011 г., особено когато българският гражданин Васил Костов е изправен в съда след досъдебно наказателно производство от българската Прокуратура. И тъй като тези факти пряко не касаят образуваното дело в Шуменския съд, то по тях няма да има произнасяне от настоящия съдебен състав от българския съд, затова е наложително разглеждането им от друг състав на съда, след внасяне на друг обвинителен акт от българската Прокуратура, смятат правозащитниците.

Като допълнителни доказателства, представителите на гражданската организация посочват, че тази схема на престъпно нарушаване на закона – чрез подобен "канал за хероин от Турция към България и за каптагон и синтетична дрога в обратна посока", е описана и от свидетелските показания на Ваньо Танов, бивш шеф на ГДБОП (данните на Танов са засечени със СРС от ГДБОП) пред Комисията по вътрешен ред на 40-то Народно събрание (линк в ИНТЕРНЕТ http://www.balkanleaks.eu/en/shorthand-bg.html?start=13 ). Това признание на екс-шеф на службите, дава основание за косвено аналогично потвърждение на изнесените факти пред Шуменския съд на 25.11.2011 г. от Васил Костов, се сочи в сигнала.

Още преди година "Биволъ" публикува разследване с данни, които насочват към преки връзки и общи интереси между Премиера и дупнишките "феодали" със заглавие "Има ли топла връзка между Братя Галеви и Бойко Борисов". В него се разкрива оперативна информация, че в дупнишки цех на фармацевтичната компания "Актавис" нелегално се произвежда синтетична дрога. Взаимоотношенията между собственика на "Актавис" Тор Бьорголфсон и Цветелина Бориславова чрез СИбанк са фрапиращи. Информацията от разследването идеално пасва и допълва пъзела на изнесените от Танов данни за участието на Галеви в амфетаминовите канали.

Авторите на сигнала предлагат на Прокуратурата да не подминават и други свидетелски легитимни показания, дадени пред съд в чужбина – на 07.04.2009 г. пред Белградския окръжен съд известният наркобос (посочен и от Васил Костов пред Шуменския окръжен съд), Сретен Йосич (по-известен като Йоца Амстердам), заявява, че по времето, когато е бил в България, е закрилян от главния секретар на МВР Бойко Борисов. В същата посока е и свидетелството под клетва в същия югославски съд година и половина по-късно, на 30 ноември 2010 г., от защитен свидетел срещу Сретен Йосич - Томислав Марянович, който признава, че "Бойко Борисов, по времето, когато е 'главен секретар на полицията', е бил човекът на Сретен Йосич и на дясната му ръка Слободан Джурович в България."

Накрая Пенчев и Чобанов акцентират върху много важно доказателство - секретният доклад от 05.09.2006 г. на Американското посолство в София до Държавния департамент на САЩ, в който се сочат обвинения в миналото за връзки на Бойко Борисов със сериозна контрабанда на метаамфетамини ( линк в ИНТЕРНЕТ http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html ). В тази връзка, правозащитниците специално привличат вниманието на Главния прокурор и председателя на Европарламента върху факта, че информация от американската секретна служба SIMO е потвърждение на тези обвинения.

Пенчев и Чобанов сочат и седем членове с 19 алинеи от Наказателния кодекс, с наказание лишаване от свобода до 20 години, за пренасяне през границата на страната на наркотични вещества, както и за участие в организирана престъпна група, по които те настояват да се проведе наказателното производство срещу настоящия премиер на България Бойко Борисов.

"Надяваме се Европейският парламент да следи отблизо това публично оповестено в българския съд, нарушаване на закона в най-висшия кръг на политическата олигархия в България", завършват сигнала Пенчев и Чобанов.

На тази твар ще й отнеме по-малко от седмица, за да довърши целия Манхатън. Около три месеца ще са й нужни, за да превземе страната. За шест месеца ще погълне света.

Забравете романтиката. Изтрийте от спомените си всяка "невъзможна" любов между хора и вампири. Не е зле да спрете да вярвате, че вампирът ще ви обсеби по почти стерилен и безболезнен начин. Пригответе сe за кръв, която ще се лее и то в два цвята - човешки червена и млечно бяла. Пазете се от дълго жило, което жадно ще се стрелва към гърлата ви. Очаквайте жертвите съвсем скоро да изгубят броя си. Е, вече сте готови за "Заразата" на Гийермо дел Торо и Чък Хоган - едва първа част от трилогията "Напаст".

Мрачната атмосфера ще ви преследва из цялата книга. Оптимизмът е смачкан безмилостно в ъгъла и мракът удобно пуска пипалата си. Мракът на зловещите нощи. Мракът на болката от изгубените близки. Мракът на отчаянието, че светът се е запътил към своя край.

Авторите умело нагнетяват напрежението и повествованието прилича на... детска прашка. Опъва ти нервите още, и още, и още, запознава те с главните и второстепенните герои - един, двама, петима, десетима... И когато представянето е завършено, действието с бясна скорост се изстрелва към теб. Група ентусиасти (по неволя) се впускат в преследване на едно вековно зло, решило най-после да упражни пълен контрол над хората. Това е вампирска история, каквато със сигурност не сте чели.

За да бъда напълно честен с вас, ще завърша с нещо противоречиво. Въпреки че всичко е отлично изпипано, един факт се изясни след "Заразата". Не съм особен привърженик на този жанр. Изгълтах с интерес страниците, но магията просто не се случи. За истинските маниаци обаче, им предстои ужас, който напълно ще ги обсеби. Обещавам.

Вижте в Книголандия ревюта за "Заразата" и "Напаст".

С днешния пътепис от Бутан завършваме индо–хималайската поредица на Домосед. Започнахме с Гоа, продължихме с Ладах в Джаму и Кашмир, бяхме и в Делхи, а последния път минахме и покрай Еверест в Непал.  Пътеписът не е подходящ за ощипани госпожици, както и за много вярващи будисти – предупредих ви :) Приятно четене:    

Бутан – Дзонгите на шабдрунг Нгаванг

А на другия ден, след като на летище Катманду му бях научил и кътните зъби поради неколкочасови закъснения и на вътрешния и на международния терминал, прелетяхме повторно покрай абсолютно същата гледка (този път - безплатна и безсертификатна) на Еверест от редовния самолет за Паро, Бутан. Летище, на което се допускат само самолети на бутанския национален превозвач Druk Air. Мислех си е, че е просто заради официалната политика на изолационизъм, но вече подозирам, че за кацане на летище Паро се изисква пилотите да имат специална диплома за завършен курс по въздушна акробатика за напреднали. Кацайки не обърнах внимание на пейзажа, но ми направиха впечатление (на вестибуларния апрат!) няколкото остри завоя, които взе самолетът, преди да опре о пистата. Създава се илюзията, че летището се намира в долина с много високи и стръмни ридове от двете страни. Излизайки от самолета, разбираш, че високите стръмни ридове всъщност го обграждат от четирите страни, затапвайки пистата и в двете посоки за излитане и кацане. Странно как изобщо са събрали достатъчно дълга за Airbus 319 писта върху няколко колективизирани, реквизирани и заравнени оризови тераски в долината на село Паро. От която до столицата Тхимпху в другата долина е около два часа с кола по виещи планински пътища. Все едно летището да е в Чепеларе, а столицата в Широка лъка. С уговорката, че аерогарата е построена в стил средновековна бутанска крепост - дзонг. На храмове, манастири и дзонги тепърва имаше да се любувам. В долините на Паро, Тхимпху и Пунакха.  

 

Бутанските дзонги са крепостоманастири,

много по-внушителни от всичко будистко, видяно дотук по Хималаите. Изпълняват административни, религиозни и военни функции. Там се провеждат и годишните духовни фестивали с танци с маски. А доколкото има и къщи за живеене (долините са рядко населени), всичките са поне двуетажни, изпипани с дърворезби в очевидно традиционния стил, като в долината на Пунакха е най-голяма концентрацията на

изрисувани по стените на къщите фалосчета

Които в никакъв случай не са вандалски графити, ами кадем за плодовито семейно благополучие. В комбинация с бенгалски тигри, огнедишащи дракони, бели лъвове и прочие същества със символично, митологично и астрологично значение.

    Да оставиш строителството на самотек не е задължително градоустройствена благодетел. Но пък другата крайност - да поддържаш със строги правила цялата долина, а и всички съседни, като своего рода етнографски музей е най-малкото скъпо начинание със спорен естетически ефект. Все едно в България да излезе закон всички сгради да се строят в копривщенски стил. Не че са грозни къщите в Копривщица, нито е лошо там и новите къщи да се строят само по копривщенски, но в цялата страна ...

   

Къщите в Бутан ми се струват по-скъпи, отколкото средният бутанчанин може да си позволи.

В което се уверяваш в момента, в който надникнеш в дюкяните и завариш типичния за най-бедните страни в третия свят стандарт - досущ еднакви бакалнички, една до друга, продаващи най-необходимото за оцеляване, сокчета на прах и бисквити, харчещи се на бройка. А няма никави бидонвили или бетонни плочи със стърчащи във всчики посоки ръждясали арматури, очакващи търпеливо да се включат в проект за надстройка при следващото или по-следващо поколение в рода на стопаните.

   

Нещо не ми се струва съвсем наред в тази страна.

Дали някой не се е опитал да моделира (или да консервира извън времето) някаква хималайска Швейцария (или Шангри-Ла според клишето от пътеводителите)? И дали тази идея е безспорно добра. Като декор, ще речеш, че е се е получило, но за съдържанието остават съмнения. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Иначе долините наистина са много алпийски (хималайските върховете не подлежат, естетствено, на сравнение с нищо в Европа). С гъсти прохладни иглолистни гори от хималайски кипарис. И божествена тишина. Нарушавана единствено от приглушени (и фалшиви!) монашески вокални излияния в диалог с някакъв далечен роднина на европейския тромпет от загнезден високо в отсрещната скала манастир.

 

Не какво да е гнездо, а тигърско. Тактшанг.

Два часа трябвали за да се вземат 700-те метра денивелация. Взех го за един, с което взех също и здравето на водача, но пък успяхме да се вместим в работното време, което клонеше към приключване със залеза на слънцето. Отчитам добра форма предвид, че това ми е единственото физическо упражнение от седмици насам прекарани предимно на маси отрупани с гоански кърита и тлъсти ладахски момота.

  Понеже местната държавна политика е да се поддържат изкуствено високи цени за туристите, се боях, че през целия си престой ще се засичам само и единствено с пенсионирани американски оси (W.A.S.P - white anglo-saxon protestant), задоволени материално и тръгнали да търсят нови полета на духовно обогатяване. Тук са! И обсъждат на висок глас (както повечето американци) биографията на националния обожествен герой Гуру Римпоче, който бил роден в Пакситан (колкото Орфей е роден в България), преди да пристигне на бял кон, пардон - тигър, и изкара от езичеството и тибетците, и бутанците. Като за Бутан тигърът е можел и да лети и е кацнал на Тигрово гнездо.

Вярно, в самолета освен осите имаше и млади поляци, унгарци и мексиканци, ама после яко потънаха в дън земя. Или забягнаха в планината.

Туризмът в Бутан

наистина е все още много далеч от причиняване на разврат на традиционния морал. Но и в Непал, където всичко е свободно и ври от всякакви чужденци, традиционната ценностна система ни най-малко не е развратена. Във всеки случай не са западните туристи, които са докарали призрака на маоизма да преброди Хималаите. Макар и с готовност да дават лептата си за революцията, ако им бъде поискана по планинските проходи. Защо тогава да ограничаваме гостите на Бутан? Има смисъл, само ако туризмът се разглежда като някаква временна напаст. Приземяване, братя, снишаване, докато отмине бурята. А междувременно отваряме вратите за свободно безвизово нахлуване на талази индийци от новозамогналата се бенгалска средна класа, които без всякакво съмнение ще влияят с личния си пример и поведение върху ценностната система на бутанчани.

  Падало се благоприятният ден за тази година, когато цялото население се строява в редици, седнало по турски на моравата в двора на двореца на кралицата майка. Будисткият патриарх на цял Бутан (Патриархът, доколкото разбирам, е административно назначен от светската власт - краля. Нещо като регент. Отделно си имало и един 4-годишен лама, преродена версия на истинския духовен водач на бутанския будизъм), увит от глава до пети в жълто минава по редиците и ги ръси със светена вода един по един.

  Това са няколко хиляди души, всички до един (с изключение на едно момченце на предучилищна възраст) са облечени в народните си носии или ученически униформи, които са също народни носии. Това ще рече - жакетчета с дълги поли (и високи токчета в градската версия) за жените и късополи сукманчета на голи баджаци с дълги чорапи за мъжете. Ако облечените по европейски като мене бяхме повече, бихме внесли прекалено много шум в картината.

 

Народната носия е меко казано препоръчвана от държавата за всекидневно облекло.

Задължително при посещаването на държавни учрежения. За да подаде примерно прошение, в държавата Бутан, от гражданина, независимо от занаята му, се очаква да събуе дънките, анцуга и тениската с лика на Кърт Кобейн (или другарите му от сиатълското поколение в историята на рокенрола, което съдейки по тениските, има значителна база фенове в Тхимпу) и да облече народна носия на оризар, преди да прекрачи прага на учрежедението. Иначе го чака автоматично наказание, независимо от резолюцията по самото прошение. А за по-авторитетните здания от рода на храм, манастир и крепост и при всякакви ритуали и тържества, мъжете се увиват и в традиционни шалове, които с цвета си издават ранга в обществото - крал: жълт; министър: оранжев; висш чиновник: червен; член на простолюдието (член на ОФ, бълг.соц.): бял. Съществуват и няколко по-екзотични санове, белязани със синьо и зелено. Забравяне на шала се таксувало обикновено с глоба, а забравянето на цялата носия (примерно при опит да се вмъкнеш в манастира, дегизиран като чужденец) било обречено първо на неуспех, защото щели веднага да те разпознаят по расата (не е съвсем ясно как се различава бутанец от, примерно, тибетец или аруначалец, при положение, че бутанците от различните долини в собствената си страна са различни по раса и различните расово-етнически прослойки имат кръвна връзка с различни съседни народи), и второ - на затворническа присъда.

  На чуждениците се разрешават цивилни дрехи, даже от Gore-Tex, но пък им се искат писмени разрешения с подпис и печат за вход в дзонгите. Освен ако като мене просто не попитат полицая на входа "Може ли?" и той каже "Да, разбира се, заповядайте". В дзонга Вангду в най-източната долина на Западен Бутан този метод изненадващо сработи. При което водачът ми се изприщи от напрежение, че е нарушена програмата и вероятно го чака нещо средно между глоба и затвор, независимо че чинно се е опасал с белия шал. А на мене пък ми отмъсти послушниче на видима възраст 9-10 години, което насериозно се зае със задачата да ме обучи на челопреклонно будистко идолопоклонство върху излъсканите каменни плочи. Упражнението не е толкова лесно, колкото би била една лицева опора, защото ръцете са заети да държат портрет на почитан будистки духовен водач над главата с лице обърнато към идола на олтара. Което е добре, защото да се правят обикновени лицеви опори в несвойствена религиозна среда е рисково начинание. Съдейки по горчивия опит на познат пътешественик, опитал се да си пораздвижи мускулите, докато чака смяна на самолет на летището в Н-ското петролно арабско емирство. Вместо в самолет се озовал се в карцер, защото лицевата опора се изтълкувала като обида към преобладаващата религия. А тук просто се плаща на идола в брой. В бутански нгултруми.

Другият герой, който седи рамо до рамо с Буда и Гуру Римпоче в бутанските храмове е

шабдрунг Нгаванг Намгял,

който е историческа личност от по-ново време, споил бутанците в една неделима нация, а също институционализирал баланса между духовното и светското управление. Повечето дзонги са строени по негово време и задължително разполагат с крило за духовната и крило за религиозната власт в съответната община. А по средата е Храмът. - Шабдрунг Нгаванг Намгял е тибетец нали? - питам аз. - Да, тибетец е - казва водачът, но изведнъж се изчервява и поправавя - Никакъв тибетец не е! Той е реинкарнация на нашия господ Буда.

Ситар, шефът на водача е туристически агент от "старата школа". Няма лош клиент, даже да би била туристическата му "група" от един човек (без група няма виза!). Живее на принципа, че трябва да се бачка ден и нощ! Много бира и никикви отпуски до 2011, когато доброволно щял да се пенсионира и да излезе в първата си отпуска. (Години по късно с изненада установих във facebook, че бил значително по-млад от мене, бел.авт.'11)  

 

Край Паро попаднах на съседски турнир по стрелба с лък.

Следобедно неделно развлечение. Мишената е на 140 метра. Стреля се с модерен олимпийски лък. Екипът, излишно е да се споменава, е същата традиционна оризарска носия. При улучване се танцува. Което ще рече, че следобедът преминава предимно в танци, защото не видях някой да пропусне. Танцуват и двата отбора, и дамите в публиката. Бутанското съответствие на мажоретки. Излишно е да се споменава, че и тяхната униформа е традиционната носия с пола до земята. Единствено монасите в публиката не танцуват, а въртят портативни молитвени барабанчета.

 

Столицата Тхимпху е друг свят.

Автомобили, хотели, банки, банкомат. Един брой, не функционираш. Предполагам, че официално му включване в е планирано в рамките на тържествата за 101-годишнината на съвременната монархия през 2008). И светофарът е един брой. Функционира. Има и книжарница. Какво ли четат тия хора на родния си език дзонга? Доколкото има светски книги, всичките са на английски, а всичко останало е на църковно-тибетски. Имат запазен домейн за wikipedia (dz.) но не са го заченали още. Иначе интернетът функционира по кафенетата. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Столицата на Бутан – Тхимпху"][/caption]   Тишината е първата паднала жертва на цивилизацията. Макар и да е видимо, че градът до онзи ден, едва ли не, е бил нищо повече от закътана планинска паланка, до която се е стигало по еднолентов път, в наши дни го е поразил бум на развитие и строителство. Пак в традиционния стил, но някак си нагоден за многоетажни стоманобетонни здания. С по-малко фалосчета по фасадите. И народът се стича от планините за по-добър поминък. Може ли да се намери баланс между желанията хем да се поддържа една вековна идилия още много векове непроменена, хем да се удържа на натиска на времето. Или желанието е хем да си държим дистанцията от останалия свят, хем да се отворим, но само дотолкова, че светът да знае, че сме тук и да оцени нашите достойнства, но без да нахълта и да обърне всичко надолу с главата. Трудна работа, ако сме разположени межу двама огромни и пренаселени съседи, отдавна забравили скрупулите си в това отношение.

  Бутанците се гордеят, че никога не са били колонизирани и са отблъснали всички нашественици в историята си, включително Чингиз хан. А днес от Индия наистина ли сте независими? Като че ли ако решите да си доставите някакви блага от друго нясто, ще надскочите географското си положение - притиснати само от Индия до херметически затворената граница с китайски Тибет. Която исторически е била вратата на Бутан към света. А индийците са били загърбени като варвари от низините. Но по ирония на историята се е наложило да се обърнат към тях. И на практика да оставят цялото си съвременно развитие в ръцете на индийския бизнес, а външата си политика - в ръцете на големия брат в Ново Делхи. Все пак не са загубили формалната си независимост като съседното будистко княжество Сиким, което още през 1975 е вдигнало ръце пред неминуемото и се е съгласило да се включи като редови щат в индийската федерация.

  И докато в Непал омразният крал, оцелял при съмнителни обстоятелства в дворцовото клане от 2001, правеше всуе опити да абсолютизира властта си, а пакистанският президент - за пореден път преврат, този път - срещу себе си (как пък успява да ги прави тия преврати, всеки път като съм в района!), бутанският крал напротив - абдикира миналата година по своя мъдра воля, дарявайки народа си с демокрация (в комлект с две партии, които да я осмислят), така че синът му да започне на чисто и да се асоциира с новото време. Умерена доза политически пиар за пред света, трудно разбираема от самия бутански народ. Който хабер си няма какво точно е демокрация, как се употребява и каква практическа полза (ориз) има от нея. Хем е възпитан да се уповава в монарха за всичко и да приема решенията му безпрекословно като най-правилните във всяка ситуация, хем се чувства леко подведен, че монархът отказва да си изпълнява задълженията да взема всичките решения. Затова цялата пропагандна машина на бутанското кралство (т.е. един телевизионен канал с няколко часа на ден програма, приемана само там, където има ток, сигнал и телевизори на едно място, което се ограничава до столицата и една-две съседни долини) е заета ударно да разясни на народа, че обществените му задължения освен ходенето на църква, ще включват и избори на законодатели. Имате ли въпроси? Да: За кого да гласуваме Ваше величество? Няма как да не се сетя за първите перестроечни местни избори с "алтернативни" кандитати в края на 80-те в България, когато и без да бъде зададен тоя въпрос, отговорът биваше сведен настоятелно. Поне в поделенията на Българската народна армия. А тук кралят си играе на нерви с народа и премълчава отговора. Вместо това по новините показват как разпраща сестрите си да се образоват в чужбина и как разпорежда да се въведат радари за следене на ограничението за максимална скорост от 50 км/ч. Къде ти. Пътят повече от 20 и в правите участъци (каквито няма) не разрешава. Не ще и дума, в кадър на малкия екран - и от студиото, и от новинарските репортажи из страната, по новините, влизат само лица в народни носии. Все едно че съм попаднал в стар филм на Куросава. Или в изкуственият свят на холивудксото филмче Pleasantville. Експериментална утопия! Д.'07 Очаквайте продължението Разказът и снимките са със запазени права Автор: Димитър Тодоров (Домосед) Снимки: авторът Илюстрации:

Bhutan 2007

Това са нашите играчки за Коледният базар. Станаха много красиви и блестящи… съвсем като купени:)

Използвахме любимите ни дървени мъниста и блестящи метални нишки.

Ето и още няколко лесни модела за направа  на Коледни играчки от мъниста.

Хубавото на металните нишки е, че лесно се захващат една за друга и по този начин  може да се удължи цялата нишка.

Ето и още няколко идеи от мъниста, които сме правили преди:

Вижте още:

Ангел Игов („Кратка повест за срама“) и Захари Карабашлиев („18% сиво“) са тазгодишните победители в конкура на фондация „Елизабет Костова“. Романите им ще бъдат преведени на английски от Анджела Родел и през 2013 година ще бъдат издадени на английски език от американското издателство Open Letter.

В конкурса са участвали 26 романа, измежду които журито, включващо Чад Поуст от издателство Open Letter и Къртни Ходел от издателство Farrar, Straus and Giroux, е отличило двата романа-победители и четирима подгласници – Иван Димитров с „Животът като липсваща лъжица“, Иванка Могилска („Места за загубване“), Владислав Тодоров („Цинкограф“) и Весел Цанков с „Пиксел“.

Спечелилата конкурса през 2010г. „Захврълен в природата“ на Милен Русков наскоро излезе от печат на английски език.

Очаквайте по-късно днес интервю с Милен Русков ексклузивно за "Аз чета".

В предишната си статия, посветена на мълчанието на българските егенета…пардон…агнета…пардон…медии, споменах, че вестник „Сега” ( по изключение спрямо останалите български медии) публикува лаконична информация за показанията на един свидетел по делото „Килърите”, дадени в петък , 25 ноември, пред съда в Шумен. Позовавах се на сайта на вестника. Не съм Ви излъгал- в книжното тяло, [...]

Фрайа Клийр, в-к Die Welt

Всекидневно Германия е разтърсвана от все нови разкрития за възмутително безнаказано върлуване с години на група десни екстремисти с ксенофобски, човеконенавистнически и общо антидържавни нагласи. На фона на това, че както географски, така и личностно мрежите на десните екстремисти се захранват почти изцяло от източногерманските провинции, от регионите на бившата ГДР, следната рядко срещана в тази форма, безжалостно точна, макар и оспорима в някои отношения статия на Фрайа Клийр придобива особено значение.

Авторката – писателка, публицистка, театрална и кинорежисьорка е една от най-известните дисидентки на бившата ГДР. За своята дейност тя лежа в затвора на ЩАЗИ, по-късно бе принудително изселена в Западна Германия. Последният филм на Фрайа Клийр, с който тя в момента обикаля източните провинции за срещи и разговори със зрителите е посветен на човешките съдби на бегълци през границата на България, на жертвите и на техните близки.

Милен Радев

През 1993 г. шефът на тогава най-голямата крайно дясна партия „Републиканци“ Франц Шьонхубер решава да позакърпи калпавото състояние на личния си състав с нови кадри от Източна Германия. Особено перспективна му се струва кандидатурата на един професор, дългогодишен член на компартията на ГДР и шеф на катедра Социология във факултета по Научен комунизъм на Университета Карл Маркс в Лайпциг. Професорът е издигнат до председател на Саксонската секция на партията. През същата година дяснорадикалните „Републиканци“ провеждат в Аугсбург своя конгрес под лозунга на „националното обединение и опрощение“.

Пред конгреса шефът на партията Шьонхубер хвали изчезналата ГДР като по-добрата част от Германия. Според него ГДР се отличавала с „много по-истински германски дух от Федералната република“. В ГДР царяла „семейна задружност“, за разлика от „конкурентното и алчно общество на Запад“. Шьонхубер изтъква също така „изрядната парадна стъпка“ на източногерманските гвардейци, както и „почти пълната чистота откъм чужденци“ в Източна Германия. Шефът на републиканците не е сам с това си мнение. То се споделя от немалка част от гражданите на бившата ГДР и особено от много социалистически другари.

При това Шьонхубер тепърва щеше да оценява и други качества на източните другари: поддържан и развиван в течение на 40 години антисемитизъм и желязна хватка, в която бяха стегнати изключително малобройните чужденци, на които бе разрешено да пребивават временно в плътно окопалата се някогашна ГДР.

След милионите бежанци, напуснали с годините рая на работниците и селяните, както официално бе описвана ГДР от пропагандата, страната бе изпаднала в перманентен недостиг на работна ръка. В края на 70-те години властта с неохота реши да внесе определен контингент виетнамци и мозамбикци с неизбежна замяна с нови кадри след престой от три години.

Т.н. от населението „жълти маймуни“ и „брикети“ бяха разположени в изолирани панелни общежития, посещението на „цивилни“ ресторанти не бе препоръчително. Социалистическите „гастарбайтери“ нямаха право да напускат своя град без разрешително, вършеха в предприятията най-долните дейности, а изучаването на немски език въобще не се поощряваше.

Но преди всичко – и това кара всеки крайнодесен радикал да аплодира до ден днешен – жените сред гастарбайтерите бяха задължени да абортират при бременност. Съществува ли по-дясноекстремистка програма? Тези, които я практикуваха в миналото разиграват днес фарса наречен „Левица“. И започнаха веднага след падането на Стената да приписват на Запада своите собствени мръсни номера.

През септември 1990 в източногерманския еврейски седмичник Allgemeine Jüdische излезе мое есе за антисемитизма и ксенофобията, писано далеч в мрачните години на ГДР. Тази публикация ми донесе осмо място в черния списък за убиване на гедеровските неонацисти, както ми призна по-късно един напуснал организацията.

В есето си бях описала какви неща се случват в така добре организираната ни германска битова среда на ОФ-надзиратели и квартални инспектори, когато на Изток още нямаше и следа от „лошата ФРГ“. Писах за трагедиите на виетнамските работнички и за моята еврейска приятелка Йохана, която бе срещнала в ГДР, седнал зад бюрото във функцията на партиен секретар онзи някогашен нацист, който я бе изнасилил през 1935 година и след това блъснал в Елба.

Писах и за една малка анти-расистка пиеса, която бях поставила на сцената заедно с двама берлински младежи, произлезли от германо-суданска студентска авантюра. Тези момчета бяха израсли мъчително с клеймото на „негри“ и „печки“, а когато им беше дошло време за военна служба, трябваше да бъдат разпределени в специална част за да могат въобще да оцелеят след казармата. Всичко това се случваше в Източна Германия още по времето, когато т.н. „антифашистката защитна стена“ ни пазеше от лошите неонацисти на Запад…

Добре си спомням шока, когато през октомври 1987 г. орда фашисти с бръснати глави нахлу с викове „Зиг Хайл“ и „Евреите вън от германски църкви“ в съседния храм, където се събираха миролюбиви пънкари и ги подгони с натрошени гърла от бирени шишета. Малко преди това ми се беше наложило да събирам заедно с приятели и съмишленици подписи срещу заличаването с булдозери на старото еврейско гробище в квартал Вайсензее.

През 1990 година написах: „Стоим пред разбито корито и трябва да направим равносметка. Равносметка на едно лицемерно общество. Днес, през 1990 г. в градовете на разпадащата се ГДР цари атмосфера на открито насилие.“

Малко преди това ми се беше наложило да бягам из празен вагон на градската железница в посока кабината на машиниста, защото заради тъмната ми коса една младежка банда с „кубинки“ и с бръснати глави бе решила, че съм със сигурност „еврейска путка“. Почувствах се в безопасност чак когато влакът влезе на територията на Западен Берлин. И през ум не би ми минало да очаквам спасение от източноберлински полицай в такава ситуация.

Политиката на властващите в ГДР социалисти бе хранителната среда за предубеждения и настроения срещу всекиго и всичко, отклоняващи се и минимално от предписаната норма. В ГДР беше невъзможно бездомни да загрозят сивия изглед на социалистическия град – който нямаше мерак за работа, попадаше по най-спешния начин зад решетките като асоциален елемент. А там знаеха как да пречупват волята и да те накарат да работиш. ЗА робско възнаграждение. Облекчения за хора с увреждания? Училища за интегриране на изостанали деца? Непознати понятия.

Непосредствено след падането на Стената бях свидетел как отговорните социалистически другари започнаха да приписват цялата тази тема на „Запада“, на „ФРГ“, на „капиталистическата система“. Пропагандната им машина се задейства на пълни обороти и от години действа масирано. Ето защо днес и на Изток, и на Запад в Германия е нормално да чуете за някакви „дезориентирани след падането на Стената младежи“, също както и възхвали на „чудесната възпитателна система от детски градини в ГДР“. Ученото си е учено. Самите другари мутираха от компартията към т.н. демократична ПДС, а днес са вече в миловидната и сладкодумна партия „Левица“.

Колко десетилетия се запазват и репродуцират затвърдили се поведенчески стереотипи? Гражданите на ГДР бяха възпитани да им е чоглаво от всяко отклонение от нормата – от ярките бои в косите на пънкарите, но и от „негри“ и „жълти маймуни“, от физически инвалиди или просто от хора с необичайна шапка на главата.

През 1993 присъствах в източноберлинския квартал Кьопеник на събрание на гражданите. Бе им съобщено, че в съседство на техния вилен квартал, един от най-привилегированите от гедеренско време, любима резиденция на висши чинове на ЩАЗИ, ще се открие общежитие за босненски бежанци от войната.

По онова време бившите граждани на ГДР още не познаваха понятието „политическа коректност“, затова трудно може да си представите бурята от негодувание на 300-те местни граждани, която връхлетя представителя на районната администрация. Първо всички се занадвикваха един през друг, но после сред глъчката се наложи шлифован и мощен глас: „Това е безобразие! Гражданите на новите федерални земи имат се сблъскват и без това с толкова трудности в живота!“. Общото мнение бе – Отказваме да допуснем тези свине (ставаше дума за босненските бежанци) в нашия квартал!

Две години по-късно в източната провинция Бранденбург цяло село събира пари за да окуражи местен младеж да опожари току що ремонтирано общежитие за бежанци. Коментарът на един от жителите: „По-добре да изгори сега, отколкото после, когато вътре вече живеят хора…“. Колко време се запазват такива мисловни модели?

Мнозина от някогашните граждани на ГДР мислят и до днес по този начин. Само дето вече не са така прости да се изказват публично. Езикът се ползва в частната сфера. Там той въздейства пряко върху младите край семейната трапеза. С изречението „Чужденците ни отнемат работните места“ израснаха много от децата след промяната на Изток.

Преди няколко месеца, за 50-годишнината от построяването на Берлинската стена, в-к Junge Welt (някогашният орган на ЦК на Комсомола на ГДР), благополучно съществуващ до днес, излезе с потресаваща първа страница. На огромна снимка от 1961 година се виждаха бруталните физиономии на членове на „доброволните въоръжени отряди на трудещите се на ГДР“, здраво стиснали готови за бой шмайзери, блокиращи достъпа към Бранденбургската врата.

Под снимката вестник Junge Welt, смятан за негласен „орган“ на младите в партията „Левица“, изказва своята благодарност за 28-те години, през които е съществувала Стената! От тогава до сега не съм чула за нито един случай на протест от читатели или пък за възмутено върнат абонамент пред лицето на тази гавра със стотиците жертви, убити на границата от ГДР-ските власти.

Крайно време е тази партия да престане да лицемери, а да си признае, че много усилено е участвала във формирането на хранителната почва за десния радикализъм на Изток. За нейните членове човешкият живот е само до толкова важен, доколкото може да се инструментализира политически. Но и това е пряко продължение на стара традиция от ГДР: през 1987 г. същият комсомолски вестник Junge Welt се реши да коментира нападението на нацистите над пънкарите в църквата чак след като мълчанието стана невъзможно пред бушуващото на Запад от Стената възмущение.

И тогава, и сега само малцина на Изток са готови да се изправят публично срещу духовния провинциализъм и бруталността. Да им противопоставят просвещение, категорично да протестират, да събират по-широка подкрепа. Все още почти навсякъде пастори, правозащитници, малки граждански инициативи се борят почти индивидуално срещу едва скриваното злорадство и срещу заговора на мълчанието. Малобройността на тези ангажирани граждани ин препраща към друга от причините за печалното състояние на нещата на Изток – десетилетното изтичане от тези региони на читави, ползващи се с доверие и насъщно нужни авторитетни личности.

По фатален начин до ден днешен се усещат последиците от това, че сред трите милиона граждани, напуснали, прогонени, избягали от родината си в годините на ГДР се намираше почти цялата наша критично и творчески настроена интелигенция. От източните региони на Германия бяха изметени и липсват до днес цели поколения. Страшно, но и разбираемо е, че и днес по будните от младото поколение бягат от тамошната задушна и тягостна атмосфера и търсят реализация другаде.

Ето поле за действие на членовете на бунтарското поколение от 68 година в Западна Германия. Поне на онези от тях, които не са били от възхитените привърженици на социалистически диктатури на Изток. В безпросветните градчета на източногерманската провинция, в младежките клубове, в училищата, в политическата работа с гражданите са ни нужни истински демократи. За да възпитаваме в духа на изглеждащите в нашите очи очевидни основни ценности, за да будим респект пред живота на другия човек ни е нужен сега ангажиментът на онези противници на режима в ГДР, някога мигрирали на Запад, които умеят добре да работят с млади хора и които биха се върнали по родните места.

Знам, че от това може да има пряка полза: миналата година работих известно време в Грайфсвалд с дяснорадикални младежи, и то от най-коравия сорт. С такива, които вече са лежали в затвора. Никога не бихме могли да намерим път към всеки от тях, но възможностите за въздействие са впечатляващи.

Членовете на поколението от 68-ма година, които в миналото обществено осъдиха съучастието или бездейното мълчание на своите родители по време на диктатурата на Третия райх днес заемат длъжности в различни институции. Техният тогавашен личен ангажимент помогна във Федералната република никога да не се загуби чувствителността за престъпленията и за вината на нацисткия режим.

В Източна Германия никога не се състоя нищо подобно на събитията от 68-година на Запад. До ден днешен. Германската вина за войната се приписваше категорично само на Федералната република, където уж били забегнали всички нацисти. Това се учеше с години от всеки ученик.

Сега дойде ред на манипулиране и покриване на историята на ГДР. Изтокът боледува от повторния процес на несправяне с миналото, на заглаждане и деформирането му в общественото съзнание.

Превод: © Милен Радев