всичко започна към края на ноември, нямаше още сняг, но се наложи да снимаме един коледен клип у дома и украсихме преждевременно, после с моите малки помощници допълнихме украсата с коледен венец от елхови клонки, ябълки и шипки, рисунки с елени и дряново клонче, украсено с малки топки направихме списъци с ...

Учените са открили останки от планети , които са преживели апокалипсиса от изригванто на своята звезда. Статията на учените е публикувана в списание Nature.

Новината се появи дискретно в навечерието на Коледа в сайта на Капитал, препечатана от още няколко новинарски сайта. Международната рейтингова агенция Фич (Fitch) е поставила под наблюдение Първа инвестиционна банка. Нито една телевизия, нито едно радио не уведоми за това. Само две печатни медии в-к Сега и Капитал - Daily се престрашиха да отбележат събитието в каренца в рубриките си за бизнес.

Бизнес, но какъв? Причините, които мотивират решението на Фич са меко казано стряскащи.

Първо: ПИБ можела да раздаде кредити на свързани лица. Разбирай, с парите на вложителите да произведе няколко кредитни милионера, които след като си поживеят ларж в България да се спасят в Южна Африка или в друг рай за кредитни милионери. Избор има.

Второ: Собствеността на банката е съмнителна. Любезно казано от Фич: "няма пълна информация за акционерната структура".

Трето: Интересите на мажоритарните собственици в други сектори изискват големи капитали (особено туризма). Кои сектори ли? Ски съоръженията в Банско и Витоша, където реалните собственици се крият зад офшорки. Крият се те, но явно нe могат да се скрият от Фич.

Четвърто: слабостите в корпоративното управление и някои доста рискови кредитни експозиции. Вярваме им. Наскоро Биволъ публикува разследване, което показва как слабости в контрола на банката позволява на измамници да откраднат цял един милион лева от нищо неподозираща фирма.

Дали рейтингът на ПИБ ще бъде понижен зависи от готовността на държавата да и налее пари. Според агенцията тази готовност не била 100% и тепърва щяла да се изяснява.

Тук ни се струва, че анализаторите нещо бъркат. Защо пък да не им налее държавата парици? Нима вече няма такива прецеденти? Държавата скочи на амбразурата да брани интересите на друга собственост на акционерите на ПИБ - "Витоша ски". За да им угодят, депутатите са на път да приемат закон, който ще погази европейските правила и ще бъде обявен рано или късно за непозволена държавна помощ.

Преди няколко месеца Биволъ публикува грама на американския посланик Байърли, в която ПИБ е характеризирана по следния начин: банка с непрозрачни офшорни собственици, стъпила с единия крак в легалния бизнес, а с другия "в най-тъмните сфери на престъпния свят".

Нито една телевизия, нито едно радио, нито една печатна медия (без изключения) в България не информира за това и не публикува едно към едно имената на банките, които американците считат за "гнили ябълки". Изключенията сред информационните сайтове се броят на пръстите на едната ръка: Livebiz, Novinite, E-vestnik...

Два дни по-късно информацията на Биволъ се появи на втора страница на вестник Le Monde. С имената на банките черно на бяло, както си му е редът: Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка (наречена банката на Риск Инженеринг, Интернешънал Асет Банк (наречена "банката на СИК"), СИБАНК, ДЗИ, Инвестбанк (наречена "банката на митрополити и генерали"), Софийска общинска банка и ЦКБ (наречена "банката на ТИМ"). 

В България политиката на щрауса стигна дотам, че авторът на тези редове беше цензуриран в онлайн форума на "Дневник", защото цитира същия този дипломатически доклад под статия за шантажа на "Витоша ски" за предстоящия зимен сезон.

Страхът на българските медии идва от следния текст от Закона за кредитните институции - чл. 152 ал. 2 и 3:

(2) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.
(3) Ако нарушението по ал. 2 е извършено чрез средство за масово осведомяване, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв.

А смелостта на Биволъ да публикува идва от (все още действащата) българска Конституция, в която правото на информация не е ограничено специфично за кредитните институции:

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Кое пречи да се назоват бандитските банки? Националната сигурност ли, общественият ред ли? Или може би моралът? Не, най-вече срахът, защото на бандитска банка и методите са бандитски: може да ти спрат рекламата, може да те прецакат с проценти по кредити, може да кажат на някой мошеник как да източи парите от сметката ти, може да посегнат и на здравето ти чрез подопечните им мутри.

Аргументът, че "като изтеглим парите от банката и ще фалира" е за невежите. Всичките банки под наблюдение вкупом имат скромен пазарен дял във финансовата ни система. Обаче точно те въртят едни пари с неясен произход, който едни хора в държавата не искат да стане ясен. И точно тези банки владеят вестници и телевизии, които осигуряват медиен комфорт на правителството. Кръгът се затваря.

Чете ли Фич Биволъ? А като стана дума за национална сигурност, ДАНС чете ли? Защото финансовото разузнаване май е там, ако все още го има. От нецензурирания оригинал на грамата на Байърли разбираме, че преди няколко години го е имало и е притискало "гнилите" банки доста успешно. За което пък властта е притискала финансовото разузнаване. Дотам го е притиснала, че бившият му шеф, д-р Васил Киров, е вдигнал ръце и е заминал да работи в чужбина.

А нали работата на тази агенция и на финансовото разузнаване е да пази вложителите именно от "гнилите ябълки" и да предотвратява появата на кредитни милионери? Защо данъкоплатците им плащат заплати, след като научават за това, което предстои от Уикилийкс и Фич?

Може би самите правоохранителните органи също научават нещата от Уикилийкс и Фич? Ако е така, нека четат догодина, когато Wikileaks пусне обещаните нови скандални информации за банките и за българите, укрили милиони от фиска в Швейцария. Не ни се свиди, ще им пратим разпечатки ако нямат интернет.

За ПИБ и за други български "прогнили" банки, любимки на правителството на Борисов, очаквайте подробности след празниците. Новината от 22 декември може да има (и най-вероятно ще има) дългосрочен ефект.

Дни преди Коледа RIM се изправиха пред поредното си предизвикателство, като този път бяха обвинени за употребата на името BBM, което носи един от техните най-употребявани продукти. Анализаторската организация BBM Canada заведе дело срещу канадския производител през август тази година, а следващото изслушване ще бъде на 11 януари. Обвиненията за използването на името BlackBerry Messanger ще бъдат подкрепени с конкретни примери. Според BBM Canada, техните служители често са били бъркани с такива, работещи в отдела на RIM , отговарящ за услугата BBM, както и самото название на организацията се бърка с платформата за съобщения. Изпълнителният директор Джим МакЛед споделя, че проблемите са започнали едва когато RIM са започнали да рекламират усилено BlackBerry Messanger. Освен това анализаторската организация използва съкращението „BBM” още от 1944г., когато е основана, докато услугата на RIM се появява след 2000г. Няколко седмици по-рано RIM бяха обвинени и в използване на името BBX, с което трябваше да бъде назована следващата операционна система на компанията. За да избегнат съдебните процеси, те промениха името на BlackBerry 10, тъй като BBX вече се използва от Basis, друга компания за мобилен софтуер. Според слуховете, изпълнителните директори в RIM са знаели предварително за съществуването на тази марка, но умишлено са игнорирали фактите.

На 22декември 2011 в 5:26 наше време , от площадка LC9 на космодрума Тайюан, е реализиран успешен старт на ракета носител Chang Zheng-4B (Y15) с полезен товар спътникът 'Цзиюан-102С' (38038 / 2011-079А).

Космическият телескоп Хабъл е открил доказателства за съществуването на сложни молекули на повърхноста на Плутон.

Учените работещи с апарата Dawn са публикували първи снимки на повърхноста на астероида Веста направени от апрата от ниска орбита.

Има много странични компании, които се мъчат да познаят накъде върви новата социална мрежа Google+ и колко потребители има в момента. Прогнозите на различните анализатори варират в много широки граници, но безспорно най-достоверни до момента са излизали предвижданията на ComScore. Именно според последните данни на тази компания, социалният проект на Google напоследък цикли на едно място и не върви добре, информира Tech Crunch. Анализаторите на ComScore са изчислили, че през ноември уникалните посещения в Google+ са станали почти 67 милиона, което означава, че за един месец са се увеличили само с 2 милиона, което е доста малко. Предвижданията са базирани само на анализи за вероятния трафик към социалната мрежа, но от това, което сме виждали в миналото от ComScore имаме основание да смятаме, че прогнозите им са доста близо до истината. Според анализаторите в ролята на най-популярна социална мрежа през ноември е останал лидерът Facebook, който е бил посетен от почти 800 милиона уникални потребители. На второ място е Twitter. Водещата микроблогинг платформа е регистрирала 167 903 000 уникални посещения. На почетната трета позиция се е вмъкнала услугата за професионално представяне LinkedIn с 94 823 000 уникални потребители през ноември. На Google+ е отредено четвъртото място, а веднага след новата социална услуга е залязващият играч MySpace с 61 037 000 уникални посещения.

Когато става въпрос за удостоверяване на личността при употреба на електронни устройства, ние използваме няколко основни метода като поставяне на буквени пароли, идентификация на израженията на лицето ни при наличие на уеб камера, както и сканиране на отпечатъка на пръста ни. При употребата на Windows 8, обаче, Microsoft ще въведат нов тип пароли, които ще включват изображения, кодирани с жестове, които ще позволят създаването на уникален код за всеки един потребител. Според блога на Microsoft, новите пароли ще изискват от всеки потребител да посочи изображение по свой избор, върху което на определени места следва да бъдат нарисувани различни фигури, които в последствие ще бъдат разпознати от устройството. Тези рисунки, направени с жестове, могат да съдържат линии, кръгове, както и да представляват серия от почуквания по дисплея. Според създателя на софтуера SecureID, Кенет Вайс, това не е най-сигурната защита и няма да бъде основния метод за заключване на компютъра. Според Вайс, тези пароли лесно могат да бъдат разгадани след като страничен наблюдател може лесно да установи кога и къде точно по екрана почуква притежателя на устройството. След просто наблюдение или видеозапис, паролите с картинки могат да бъдат разбити. Microsoft, за щастие, няма да поставят новия механизъм за основна защита при Windows 8, като ще представят и стандартни методи за удостоверяване на личността.

- За подобряване на храносмилането - пия бира. - При отсъствие на апетит - пия бяло вино. - При ниско кръвно - пия червено вино, а при високо - коняк. - Ако имам ангина - пия ракия… - А вода? - Такава болест още не съм имал… Усмихни се, България, и внимателно с подбора на вината, останалите напитки и храни по празниците. Така ни предупреждават от всички институции, на които им плащаме от бюджета, за да ни овардят от ментетата. С две думи - пак ние трябва да си отваряме очите да не ослепеем от фалшификатите, които разни недобросъвестни наши съграждани ни продават. И да не забравите да си определите целите, заради които ще пиете - от мъка, че остарявате, за да забравите гадна година, заради надеждата и т.н. Може да ползвате и примери от анекдоти като този: - Келнер, ние със съпругата ми отбелязваме 25 години съвместен живот. Някакво вино да ни препоръчате? - Кажете първо: искате да празнувате или да забравите? Весела Коледа и щастлива Нова година!

По-рано през седмицата ви съобщихме, че Mozilla и Google подновиха договора си за търсачката по подразбиране в популярния браузър Firefox. До момента финансовите параметри на сделката не бяха ясни, но сега по този въпрос беше хвърлена светлина, благодарение на изтекла информация от неназован източник, предаде Digital Trends. Mozilla ще получава по 300 милиона долара всяка година. Срокът на договора между двете компании е три години, а това означава, че чрез браузъра Firefox е подсигурена солидната сума от близо един милиард долара. Предполага се, че е имало наддаване за запазеното място във Firefox, в което е участвала редмъндската компания Microsoft и може би Yahoo. Така се е стигнало до сума, която значително надхвърля това, което взимаше Mozilla по силата на стария си договор с информационния гигант Google. Миналата година честта да е търсачка по подразбиране във Firefox струваше около 100 милиона долара на Google. Сега обаче парите се утрояват, въпреки че браузърът на Mozilla загуби част от позициите си заради настъплението на Chrome. В момента Firefox контролира около 25% от пазара на браузърите и това прави търсачката по подразбиране в него изключително примамлива хапка за всяка компания, която има амбиции да е лидер в областта на търсенето на информация.

Старата година вече си отива и се готвим за новата, тъй че е нормално да направим някои равносметки. Оказва се, че през 2011 година страниците в световната мрежа са наддали сериозно и са увеличили размерите си с 33% спрямо предходната 2010 година, предаде BBC. Средният размер на една интернет страница в момента е точно 965 килобайта, са установили експертите на HTTP Archive. През миналата година средностатистическата страница е била с размер 726 килобайта. Оптимизацията на сайтовете не е маловажен въпрос, тъй като все повече хора ползват мрежата през мобилните си телефони, а там скоростите все още са ограничени и размерът има голямо значение. Според специалистите затлачването на сайтовете се дължи на желанието за предоставяне на колкото се може повече интерактивни услуги на едно място. Увеличаването на резолюцията на мониторите е довело и до слагането на по-големи изображения, а това също допринася за увеличаването на размера на страниците. За да получат данните, които са изнесени, експертите от HTTP Archive са провеждали серия от тестове всеки месец, като техен обект са били най-популярните хиляда сайта в интернет. Всеки месец е отбелязвано увеличение в размера на отделните страници, а най-резкият скок е бил забелязан през октомври. Големите страници обикновено се зареждат по-бавно и шансът потребителите да затворят даден сайт от нетърпение нараства заедно с времето за чакане.

Уморихте ли се постоянно да разнасяте с вас ключовете за автомобила си, рискувайки да ги загубите? Подобен проблем няма да имат хората от близкото бъдеще, тъй като японците са измислили начин да направят ключовете излишни. Учените от Advanced Institute of Industrial Technology в Токио са разработили система, чрез която колата ще ви разпознава по задника, когато седнете в нея, информира Neo Win. Разработени са специални автомобилни седалки, в които са вградени 360 сензора, които отчитат ъгъла, натиска, контактната повърхност и други параметри, които разграничават задните части на хората по подобие на пръстовите отпечатъците и окраската на очите. Ако задникът, разположен върху шофьорската седалка е непознат колата няма да запали двигателя си и ще остане на място. Не е много ясно дали от тази форма на защита има смисъл, тъй като крадците и в момента са способни да разбиват сложни системи, които блокират двигателя, могат да изключват алармените инсталации и да заобиколят останалите защити. По време на експериментите технологията е показала 98% успеваемост при разпознаване на оторизираните задни части, тъй че съществува сериозна опасност да закъснеете за важна среща или да не можете да потеглите в някои случаи, ако имате седалка от новия вид. Ако шофьорът е навлечен с дебели дрехи също има риск той да не бъде разпознат. Въпреки потенциалните недостатъци на технологията нейните изобретатели се надяват да сключат договори с големите автомобилни производители и да започнат масово производство след три години.

Продължавам с коледния списък с книжки! Коледа… Най-хубавото време в годината, коледен дух, звънчета… Да, бе! Така си казват мнозина от вас, нали? Дядо Коледа... Дрън-дрън! Измислиците са, за да поддържат въображението и да забавляват малчуганите, а ние... Ние вече сме големи и знаем, че няма нищо подобно.

А какво всъщност значи, че няма Дядо Коледа? Защо не? Е, може и да не обикаля и да не носи PSP и компютри по къщите, но това не значи, че го няма! Сигурно сте попадали на писмото на редактора на английския вестник Sun до Вирджиния? Помните ли го? Много правилно си беше написал човекът, че любовта също не се вижда, но това не значи, че я няма. Защо и Дядо Коледа да го няма? Та не е ли идеята за него в това, че когато имаш нужда, ще ти помогне? И че на Коледа стават чудеса, стига силно да вярваш? Затова тази година написах писмо. Мислено. Не, няма да ви кажа какво пишеше в него, но мисля, че ще го получа. Защото, както прочетохме в една прекрасна коледна книжка – „Вярвай в чудеса” на Павлина Вежинова – как да ти донесе подарък добрият старец, ако не вярваш?

А за книжката – открихме я на Панаира на книгата. Впечатли ме, защото е написана от дъщерята на Павел Вежинов. И е коледна. И много интересна. И завършва с усмивка. Даже и с леко просълзяване (от моя страна). В нея се преплитат историите на едно джудже, едно еленче и едно момче. А, да, и на Дядо Коледа, разбира се. Но не е някоя сладникава книжка с картинки, а чудесно четиво за дни като тези. За децата, търсещ отговори на въпросите за Дядо Коледа. И най-вече за родителите им, които понякога – изморени от работа и грижи – забравят да мечтаят и да се оглеждат около себе си.

Огледайте се, хора! Светът може да бъде прекрасно място за живеене. Стига да се усмихнем и да си спомним, че както любовта съществува, така го има и Дядо Коледа – една мечта за по-добро утре, която си струва да следваме!

През отиващата си 2011 г. българите обедняха както никога досега през последните 10 години. А това означава, че през 2012 г. недоволството на хората ще расте все повече, пророкува германският икономист Марк Майнардус. Привидна стабилност в условията на мизерия, стагнация и растяща инфлация - така изглеждаше българската 2011 година. Тази позната картинка ще се наблюдава и през 2012-а, твърди германският експерт. Марк Майнардус оглавява софийското бюро на близката до германските социалдемократи фондация „Фридрих Еберт”. Ето какво го кара да направи тази нерадостна прогноза: Самочувствието на властимащите „През 2011-а цените на основните стоки за потребление в България са нараснали с една пета на фона на официална инфлация от 5 процента. Излиза, че покупателната способност на повечето българи сериозно е спаднала”, казва Майнардус. През отиващата си 2011-а българите обедняха както никога досега през последните 10 години, смята той. Съответно социалното напрежение ще продължи да...

В навечерието на коледните празници една особено приповдигната и тържествена атмосфера ежегодно завладява милиони хора по земното кълбо. Празнично украсените елхи, мекият звън на църковните камбани и веселите дядоколедовци, които раздават подаръци и добро настроение на всяка крачка, са се превърнали в символ на една вековна традиция. С течение на столетията библейската история за раждането на Младенеца е преплетена по екстравагантен начин с легендата за Добрия старец, което придава допълнителен колорит на най-светлия християнски празник, превръщащ света за няколко дни в остров на разбирателството и добротата. Преданието за Дядо Коледа има корени дълбоко в историята. Те датират още от 3-ти век и отвеждат до притчата за един благочестив монах, на име Свети Николай, роден във византийската провинция Кападокия в една преломна за християнството епоха. В тези години император Диоклециан провежда едни от най-жестоките гонения и екзекуции на християни в човешката история. Обвинените в...

„Нека тази седмица всички ние бъдем по внимателни, да спазваме правилата и не допуснем нито една жертва. За да бъдем заедно на Коледа“ това е призивът и целта на инициативата Седмица на пътната безопасност част от кампанията на евродепутат Илиана Иванова „Всички ние на пътя – звездата си ти“. Призивът и повече подробности около инициативата [...]

Илия Луков започва творческия си стаж на 15 години като барабанист на група и певец. От първото стъпване на сцената като 19-годишен войник става "галеник"на публиката и съдбата. Днес обикновените хора, дошли на концертите му, дадоха великото признание да бъде наречен певецът на народа. Срещаме се с големия творец ден преди Коледа, за да поговорим за силата на народната песен, за културния живот у нас и за българщината, за която като че ли се сещаме само по празниците. - Г-н Луков, помагате за възстановяването на наши църкви в съседна Турция. Според вас какво е необходимо да се направи за реставрацията на „храма на българщината”? - "Храмът на българщината" се реставрира, като всеки направи нещо според своите възможности. В основата на този процес е родолюбието, което е двигател в съхраняването, опазването и обновяването на българщината. Необходимо е да се обърнем към корените си, да познаваме много добре българската история, да се гордеем с нашите предци, с неизчерпаемия ни...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Понятието "дом" се е свило до малкото му счупено пежо. Постелята му е коравата седалка на автомобила. През мръсното предно стъкло се вижда само едно: безнадеждност. Това е съдбата на един български гурбетчия в Германия. Историята на 50-годишния българин Михо Събев, разказана от германското издание "Дер Вестен", звучи малко като сценарий за филм, но този филм в никакъв случай не е от "фабриката за мечти". Събев живее от 10 дни в пежото си на паркинг край аутобан № 3, в близост до град Оберхаузен. "Бях на път от Шверин за Люксембург", разказва той. В Шверин бил намерил работа като бояджия за два месеца. Когато поръчката била изпълнена, решил да отиде в Люксембург. "От познат бях чул, че там имало работа в една дървообработваща фабрика". От мизерната си заработка (според българина ставало дума за близо 1000 евро) си купил за 100 евро малкото синьо пежо, с което стигнал до Оберхаузен. Тук колата предала Богу дух. За утеха закъсалият си купил нещичко за пиене с немалко промили....

Кога най-после ще се случи? Да станем истински хора, да зачитаме естествените си нужди и да бъдем самите себе си. Кога ще дойде времето, когато ще плюем щастливо по улиците и ще си бъркаме в носа? Не, че сега някой ни спира, но лицата ни горят от срам и позор. И то заради някакви си установени норми, сочещи с пръст себеизлиянието чрез секреция и търсене на съкровища в тайниците на тялото. В най-смелите ни мечти далеч, далеч във времето ще можем да се поддаваме на всички естествени повици на физиологията. Макар това в момента да ни се вижда утопия, началото на сбъдването на нашите блянове беше поставено. И то не къде да е, а върху чистия и непорочен снежен лист. На него с пълно право можем да рисуваме с естествени материали, собствена изработка, своите мисли и чувства за бъдещето царство на непосредствеността. Стартът на завръщането към природата беше даден от мнозинството в Столичната община в романтичната атмосфера на първия истински снежен ден. Вместо да оцени красотата на...

Не се, не се издържа тези дни, скъпи сънародници. Непрекъснато и денонощно телевизионните приемници ни заливат с разни долнопробни коледни сюжети, пробуждащи само ниски страсти у населението - като въртене на сармички, месене на баници и колене на прасета. Като прибавим към това и традиционните песнички, които са в състояние да превърнат и най-уравновесения и мил човек в истински социопат и масов убиец или да го накарат да посегне на живота си - положението наистина е нетърпимо. Този път настояваме да ни пуснат избрани моменти от прерязвания на ленти, осъществени от премиера, чакъла по бъдещите магистрали, снимани от хеликоптер, и тези кадри, редуващи се с най-доброто от филмопроизводството на пресцентъра на МВР, музикално илюстрирано с хитове на Веско Маринов. Да се даде справедливата картина на случващото се в страната. Това са съществените неща, които касаят националния ни живот, почитаеми. Вниманието на публиката умишлено се манипулира и отклонява от успехите, постигнати от...

Българският писател Мирослав Пенков е в Америка от 10 години. Заминава като студент по психология, а днес преподава творческо писане в Университета на Северен Тексас. Неговият разказ „Как продадохме Ленин” беше избран лично от Салман Ружди за престижната антология „Най-добрите американски разкази 2008”. В своите истории Пенков говори на английски език за типично български теми – емиграцията, носталгията по комунизма, връзката с рода и корените, македонския проблем и балканизацията. В разказа „На изток от Запада” той описва пред американските читатели как едно момче среща братовчедка си веднъж на пет години на селски събор на границата между България и Сърбия. Всички тези типично балкански истории са включени в сборника „На изток от Запада”, който е издаден в единайсет държави, а вече може да бъде намерен и на български благодарение на изд. „Сиела”. - Вие сте роден в Габрово, а сега живеете в Америка. Имате ли любим виц за габровци и смятате ли, че габровските качества са ви...

Корпорацията Samsung Electronics спечели важна победа в своята станала вече епична битка с Apple, чиито превратности kaldata.com отразява редовно. Окръжният съд в германския град Дюселдорф отхвърли с предварително постановление твърденията на Apple, че преработената версия на таблета на южнокорейския производител Galaxy Tab 10.1, известна като Galaxy Tab 10.1N, все още има твърде много прилики във външния си вид с дизайна на iPad, което нарушава правата на компанията от Купертино. Според оценката на германските съдии, цитирана от агенция "Ройтерс", специалистите на Samsung Electronics са внесли достатъчно промени в актуализирания вариант на своя таблет с цел той да бъде по-лесно отличим от защитения дизайн на iPad. Окончателното решение на съда по делото ще бъде произнесено на 9 февруари. Ще припомним, че по-рано германски съд счете сходството между Samsung Galaxy Tab 10.1 и iPad за доказан факт, което принуди южнокорейската компания, която не желае да загуби важен пазар като този в Германия, спешно да създаде ревизирана версия на своя Android-таблет.

И ето какво се случи. След като се събудихме – аз и моите велики, стари приятели от казармените времена – ние приседнахме. Нали си ни представяте? Как седим в хотелската стая, подмятаме си разни стари и хубави шеги и планираме как ще продължи пътешествието ни. Я вижте темето на редник Янакиев? Как леко лъщи, защото там вече няма коса и то се е полирало от нежните атоми на ветровете и годините. И така... Към девет вече бяхме измислили плана си. Щяхме да тръгнем към Кула, където навремето беше граничната комендатура. А след това – направо към Връшка чука. Там, където бяхме граничари, където мина истинската ни, дълга, странна и още не съвсем осмислена от нас и от цялото ни поколение Военна Служба. Там – на Връшка Чука - беше нашата застава. Тя беше голямата ни цел. И тръгнахме. Но неизминали и пет километра – изведнъж ни хрумна да минем първо през село Дружба. Това селце се намира по средата на тъй наречения Златен рог. Полуостровът, който българската територия образува,...

Моят подарък за празниците е нова версия на tsdecrypt. Добутах го до версия 5.0 като в нея TODO списъкът е празен, има поддръжка на newcamd протокол, вход от mpts, може да се избира какво да се реже на изхода и разни други благинки, които са описани пълния списък с промените.

Преди няколко дни излезе qt 4.8 и от тогава го мъча, за да се компилира за sh4 архитектура. Ако си мислите, че qt се компилира бавно пробвайте qtwebkit, ще ви се завие свят. След няколко дни мъка се отказах от вградения qtwebkit и го свалих отделно. В крайна сметка вчера успях със ~200 реда build script резултат от безброй цикли проба-грешка да получа qt и qtwebkit, които са максимално орязани (shared библиотеките са общо ~26Mb, приложението което ги ползва около 100Kb) но ми вършат прекрасна работа.

Четири дни мъка, за да се намали размера от ~50Mb на 26Mb, но си заслужаваше. Всеки, който е стоял и чакал да се обнови софтуера на дадено устройство знае за какво говоря...Следващата седмица ще мъча цялото нещо да тръгне под uclibc, като от там колко място ще спестя още не се знае (освен, че самото uclibc (1Mb) е три пъти по-малко от еквивалентното glibc (3Mb)). Мразя разплут (bloated) софтуер.

В Северна Африка и в Близкия изток граждани се съюзиха помежду си и предизвикаха политически катаклизъм, помел досега поне три режима, граждански бунтове в още две и истинска гражданска война в трета. В Русия активните потребители на интернет организираха и дори оглавиха най-големите протести срещу авторитарния режим в най-голямата по територия държавата в света. В САЩ движението „ Окупирай Уолстрийт”, поддържано предимно чрез мрежата, създава главоболия на най-богата държава света. Само в България се случва обратното: управляващите искат да използват интернет, за да решат един проблем на гражданското общество, като се скрият зад съответната анонимност, която самите граждани няма как да контролират, но пък властта „си знае работата” – каквото реши, това ще обяви като „народен вот”.

Тези нерадостни изводи за технологията на контрола над обществото в България се налагат от загатнатото намерение на властта да организира нещо, което нарича едновременно референдум, но всъщност щяло да се състои не с пряко гласуване, а по интернет и чрез „пунктове” в София. Ето какво пише днес по въпроса в. „Труд”:

„Питат софиянци за Съветската армия
Столичната община ще организира допитване до софиянци за бъдещето на Паметника на Съветската армия в Княжевската градина. Това стана ясно по време на поредния политически дебат по темата на сесия на градския парламент вчера. След април кметството ще обяви международен конкурс са нова визия на градината около паметника. Подадените проекти ще бъде оценявани също от международно жури. “Ще предложим на столичани 4-5 финални проекта с паметника и без него, каквото е заданието за конкурса и те ще кажат кой искат”, каза Малина Едрева от ГЕРБ. Допитването ще е по интернет и на пунктове из града.”

Вместо да поемат управленската си отговорност и да изпълнят валидното и до днес решение на общинарите от 1993 г. за демонтиране и преместване на този монумент, спряно незаконно и без обяснения от тогавашното правителство под натиска на Москва, разполагащите с необходимото за целта мнозинство представители на ГЕРБ явно са решили да лавират, прехвърляйки решението на „гражданите”. Най-вероятно ще се оправдават, че един реален референдум струва скъпо. А че ще ни струва още по-скъпо да узаконим стърчащия в центъра на столицата ни символ на чуждата окупация и българското раболепие пред нея от „името на народа”, досущ като при „народния съд”, това явно няма значение.

Сигурен съм, че в централата на ГЕРБ са информирани за някои нюанси от възможната руска реакция при демонтиране на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА). Няма как да не са разчели посланието на посланик Исаков, който вече не се явява на разните годишнини пред това незащитимо от гледна точка на историческия прочит съветско петно в двустранната ни история. Не е изключено в самата Москва завоалирано да сигнализират, че не биха възразили дразнителят да бъде премахнат при определени условия, между които „запазване достойнството” на Москва, ангажирана като попечител на съветското наследство в бившите си колонии. Щеше ли иначе Путин да пропусне през януари 2008 г. да положи венци пред МОЧА, при положение, че обиколи няколко други „знакови” светилища на „вечната дружба” в София?

Да допуснем, че Русия е готова да отстъпи безмълвно и е подучила нашите управляващи да „настъпят” , като придадат подходящата форма на такова решение. Във всички случаи съм готов да се обзаложа, че мнението на руското посолство за самия „референдум” е сондирано. Нещо повече, от организаторите на една от дискусиите по темата в София изтече информация, че от руското посолство смятали за „отлична” идеята с референдума. И ето, че тя е на път да бъде осъществена.

Излиза, че отново ще чакаме р(азр)ешение от Кремъл. Няма начин да разберем със сигурност дали това е така преди нашите власти да се осмелят да направят каквото и да било по въпроса и видим официалната руска реакция.

И все пак, нека отбележа: заровената дълбоко под историческата пепел тема за МОЧА все пак се превърна в остро дискутиран публичен въпрос след едногодишен натиск на шепа български граждани. При толкова неравни сили, резултатът е направо впечатляващ. А какъв ли щеше да бъде той, ако вместо със „стотин” участниците в протестите пред монумента се измерваха с хиляди?

Share on Facebook

Компанията Apple е подала в Патентното ведомство на САЩ две заявки за патенти, които описват "система с горивни клетки" за захранване с енергия на преносими компютри, предава блогът Apple Insider. В увода на двете заявления се споменава необходимостта от преход към възобновяеми източници на енергия. В този контекст авторите на заявките предлагат в лаптопите и останалите преносими мобилни устройства да се използват водородни горивни клетки. Те твърдят, че устройството, захранвано от такива клетки, ще може да работи с едно зареждане в продължение на няколко дни или дори седмица. Заявителите на патентите обаче признават, че създаването на компактен и същевременно достъпен като цена захранващ елемент е свързано с някои трудности. В една от двете заявки се предлага горивните клетки да бъдат използвани заедно с обикновена акумулаторна батерия, като клетките могат да зареждат батерията и обратно. Подобна схема би позволила да се понижи теглото на конструкцията и да се намали нейната себестойност. Двете заявки са били подадени от името на група инженери още през 2010 година, но са публикувани едва наскоро. Впрочем, засега не би могло да се говори за внедряване на такива решения в производството. Корпорацията Apple, както и други IT-компании, патентова много технологии, но до крайна реализация достигат само малка част от тях. Apple не е единственият производител, който обмисля възможността за използване на горивни клетки в мобилната електроника. Така например, през 2008 година Panasonic представи горивен елемент за лаптопи, използващ метилов спирт.

Говорителят на Европейската комисия Марк Грей реагира на публикацията на Биволъ, в която се поставя въпроса за това кой е платил еврокомисарския "десант" в София на 13 и 14 октомври в разгара на предизборната кампания за президент.

"Аз напълно отхвърлям тенденциозното ви тълкуване. Hяма да намерите нито едно изявление на Председателя относно президентската предизборна кампания в България. Председателят Барозу не подкрепи нито един кандидат. Той посети София, за да се срещне с Mинистър-председателя и да присъства на конгреса на ЕНП. Председателят Барозу обикновено присъства на конгреса на ЕНП. Председателят не се извинява за това, че член на политическото семейство на ЕНП - той е политик, а не държавен служител."

Биволъ не е поставял въпроса за извинение, а за това кой е платил, за да присъстват европейските политици на партийно мероприятие в София.

Отговорът на Марк Грей на наше запитване от октомври 2011 беше, че Председателят Барозу е ползвал самолет афретиран по договор на Еврокомисията с белгийска въздухоплавателна компания. Грей съобщи и цената на нощувката в София, но не даде данни за командировъчните на Барозу и придружавалите го еврокомисари.

Друга странност на това посещение е, че на официалната страница на програмата на ЕК партийната среща на Европейската народна партия, на която е присъствал Председателят Барозу, е дадена в Брюксел, а не в София. Дали става въпрос за грешка предстои да се изясни, но е факт, че от оповестената информация не може да се направи връзка между официалното посещение на Барозу в София и официалната среща с Бойко Борисов и партийното събрание проведено също в София, което не може и не трябва да ангажира финансово Еврокомисията. С други думи, така поднесената информация заблуждава и отклонява някои неудобни въпроси.

С Плевнелиев начертахме България...

Удивително е колко късопаметни са европейските политици за батаците, в които могат да ги завлекат българските андрешковци. Преди години еврокомисарят Франко Фратини използва идването си в София, за да ходи на ски в Боровец заедно с Румен Овчаров. После не кой да е, а шефът на националното следствие Ангел Александров заговори за едни снимки от Боровец, които можели да му костват живота. Наложи се Борис Велчев и Румен Петков да ходят до Брюксел, за да убеждават еврокомисарите, че снимки няма.

Ски уикенда на Фратини като аргумент за напредъка на страната в борбата с корупцията и организираната престъпност, привлече вниманието на Файнаншъл Таймс, който постави въпроса за смесването на жанровете: нерде официално посещение, нерде ски на Боровец?

Именно като смесване на жанровете може да се интерпретира посещението на Председателя на ЕК в София през октомври, в разгара на предизборната кампания. Факт е, че официалната среща на Жозе Мануел Барозу с Бойко Борисов беше безсрамно използвана от управляващите за пропагандни цели.

На 13-ти октомври Борисов дава официална вечеря за Председателя Барозу и другите еврокомисари дошли в София. За случилото се на срещата той разказва на следния ден·пред бюрото на ЕНП, което заседава в София·със следните думи (цитат от в. "24 часа")

“С Плевнелиев начертахме България с магистралите на една картичка от менюто за вечерята, еврокомисарят (по бюджет и финанси - б.р.) я подписа, а г-н Барозу написа “Обичам България”.·

В какво качество г-н Плевнелиев е присъствал на тази официална, подчертаваме, вечеря, след като той в този момент не е член на правителството? Другите кандидат-президенти нямаха шанса да вечерят с Председателя на ЕК, да си разменят с него трогателни драсканици по менюто и всичко това да бъде огласено в национален ефир от премиера.

Удобното съвпадение на партийното събрание на ЕПП в София с кандидат-президентската кампания е съвсем прозрачна балканска хитрина на ГЕРБ. Г-н Барозу е приел да участва в тази евтина режисура на "потьомкинско село", нарисувано на менюто, поради което обясненията му сега звучат неубедително.

Но това не бива да отклоняват вниманието от основното питане: кой плаща за политиците, дори когато са на най-високо европейско ниво, и за какво им плаща? Да се съвместяват официални срещи платени от бюджета на Еврокомисията с партийни срещи е не само конфузно политически, но и подозрително от финансова гледна точка.

За партийните събрания на политиците да си плаща партията им. Нека има прозрачност и отчетност, и тогава между политиците и медиите с техните "тенденциозни тълкувания" ще има мир и хармония. Нещо, което можем да си пожелаем в навечерието на Коледа и Новата 2012.

Компаниите LG Electronics и Intel сключиха стратегическо споразумение за използване и съвместно развитие на технологията Intel Wireless Display (WiDi). Intel WiDi ще бъде интегрирана в "умните" телевизори LG CINEMA 3D още през следващата година, благодарение на което те ще станат първите подобни устройства в телевизионната индустрия. Такива телевизори ще бъдат демонстрирани още по време на изложението CES 2012. Intel WiDi представлява безжичен интерфейс за предаване на видео с висока резолюция от лаптоп или друго мобилно устройство към телевизор, проектор или монитор. Както отбелязват от LG, благодарение на това стратегическо споразумение потребителите на решенията CINEMA 3D Smart TV ще могат да получат по-лесен достъп до широк диапазон от съдържание. От компанията заявиха, че Intel WiDi ще се превърне в една от ключовите функции, които ще спомогнат произведените от LG телевизори да изпреварят конкуренцията. От Intel също заявиха, че ще продължават да развиват технологията WiDi, а благодарение на стратегическия съюз с LG няма да бъде необходимо потребителите да закупуват допълнителни външни приемници, съвместими с техните телевизори. Технологията Intel WiDi не изисква активна интернет връзка или специално конфигурирано Wi-Fi покритие за предаване на сигнала от компютъра към външен съвместим приемник. Intel WiDi установява пряка връзка между Wi-Fi-чиповете, вградени в преносимите компютри и устройствата от типа на интернет-телевизорите CINEMA 3D Smart TV. По време на предаването на сигнала потребителите могат да продължат да извършват всякакви други обичайни действия на своя лаптоп.

Целогодишно споделяме с вас неща, които са ни интересни, забавни, странни или просто за ни заинтригували и сме решили, че повече хора трябва да ги знаят. В навечерието на Коледа подготвихме 10 интересни факти и дори ги свързахме циклично. Как точно – достатъчно умни сте, за да се досетите! Весела Коледа!

1. Коледа трябва да се празнува на 20 май, решили в древна Александрия през 200 г. Днешната дата се е празнувала за първи път през около 380 г. от римляните.

2. Римляните са първите, които използвали паста за зъби. Тя съдържала прах от стрити мозъци на мишки.

3. Мишката на компютъра е измислена през 1963 г. в Станфорд, като оригиналът имал само един бутон и бил направен от дърво.

4. Дърветата поемат цели 90% от храната си през атмосферата, а едва 10% получават от почвата.

5. Почва с тегло 10 тона, разпределена равномерно върху един хектар образува слой с дебелина колкото монета от 1 лев. В природата са нужни над 500 години за образуването на слой почва с тази дебелина.

6. Дебелите хора (с обиколка над определен допустим размер) били уволнявани в Япония. Причината била, че според новоприет тамошен закон, ако служителите на дадена компания са дебели, фирмата отнасяла жестока глоба.

7. Глоба от 50 британски лири за неправилно паркиране получила Джоан Билингтън, след като неразумен шофьор блъснал нейния Форд Ка и избягал, а блъснатият й автомобил останал наполовина в храстите, наполовина на паркинга.

8. Паркинг с всички автомобили в света един до друг би имал размера на Тринидад и Тобаго или над 3,5 пъти големината на най-големия град в Европа, Лондон.

9. Лондонският Биг Бен всъщност не е прословутата часовникова кула. Тя се нарича официално Часовниковата кула на Уестминстърския дворец (известна и като Кулата на Св. Стефан). Биг Бен всъщност е името на 13-тонната камбана във вътрешността й. Тази камбана оповестява всеки кръгъл час с мощен звън.

10. „Звънят звънчета“ (Jingle Bells) е най-известната коледна песен. Тя обаче е писана за Денят на благодарността, а не за Коледа.

Желаем ви весели празници!

Подобни публикации

• 12.12.2010 -- 10 интересни коледни традиции от цял свят (3)
• 01.06.2011 -- Mind the Gap (12)
• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (18)
• 01.11.2011 -- Катедралата в Кьолн (0)
• 16.05.2011 -- Високо напрежение (Limitless) (2)
• 04.05.2011 -- Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня (2)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (8)
• 11.02.2011 -- Детски столчета за автомобил: сравнителен тест на над 120 модела! (33)
• 27.12.2010 -- Една тъжна коледна приказка (11)
• 03.11.2010 -- Най-добрите (и най-лошите) зимни гуми според ADAC (25)
• 12.09.2010 -- Коя кола излиза най-евтино (30)
• 13.04.2010 -- Един незабравим уикенд в Единбург (7)
• 10.03.2010 -- Графа… когато беше просто Владко Ампов (5)
• 21.02.2010 -- Аватар (25)
• 22.01.2010 -- Как се приготвя октопод… (20)
• 06.01.2010 -- Шерлок Холмс (8)
• 25.09.2009 -- 10 първи впечатления от Барселона (12)
• 19.04.2009 -- Движението в Рим (5)
• 02.04.2009 -- 10 факта за розовия цвят, които може би не знаете… (2)
• 17.03.2009 -- 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (24)

Социалната мрежа Facebook се е съгласила да извърши няколко промени на своите услуги с цел подобряване на прозрачността си и по-добра защита на личните данни на милиони потребители извън САЩ. Решението идва в отговор на задълбочения одит на международното ръководство на компанията, който бе публикуван в сряда (21 декември), съобщи novini.bg. Така в бъдеще европейските потребители ще бъдат питани дали искат да бъдат включени в услугата за разпознаване на лица Facial Recognition. Освен това мрежата обеща, че ще преработи политиката си за запазване и изтриване на лични данни и че ще намали количествата информация, събирана от потребителите на Facebooк. По този начин компанията отговаря на доклада на ирландския комисар за защита на личните данни Били Хоукс. Международното седалище на Facebook е разположено в Дъблин, Ирландия. Това принуждава компанията да се съобразява с европейските закони за защита на личните данни. В това отношение европейското законодателство е много по-строго от американското. От Facebook обещаха да обявят резултатите от предприетите мерки през юли следващата година. Компанията периодично е подлагана на атаки в Европа, особено от страна на немскоезичните държави. Оплакванията на европейците варират от обвинения за продажба на лични данни на рекламодатели до архивирането и запазването на информация, която потребителите на Facebook са изтрили от профилите си.

В тази част ще се опитам да анализирам по какъв начин обществото ни гледа на голотата и по какъв начин гледа на мъжката и женската голота. Ще се опитам и да обясня защо има разлики и на какво са основани.

Като цяло, връщаме се основно към половите роли. Независимо, че много хора искрено вярват, че как гледат на нас и как ни третират зависи от нас и че ние имаме пълен контрол над ситуациите, моят пример за отношението към мен в средите е доказателство, че това не е вярно. Отношението към мен, когато съм правела достояние от кой пол съм (т.е. не съм се старала да го крия и да нагаждам граматиката и речника си), реакциите често бяха разочароващи, независимо от моето поведение и отношение, а заради нещо, над което нямам контрол – моят пол.
Решението на такива ситуации не е отричането на проблемите или препоръчването да си крия пола (наистина, защо да го правя?), нито пък смятам, че поведението е било умишлено или цел да ми бъде съсипвано преживяването. За много според мен е било напълно неосъзнато и неумишлено, на база стереотипи.

В коментарите към предния текст вече обясних, че стереотипите не са задължително нещо негативно, но че стават проблем, когато вредят или когато третирането на хора на база стереотипи, а не на база реалната личност, може да доведе до сериозни проблеми. И това, че конкретно стереотипичиране не засяга вас или не ви влияе, не означава, че същото важи и за околните. Отхвърлянето на чуждия опит или омаловажването на думите им няма да накара ситуацията да изчезне, просто ще направи промяната и развитието й по-бавно и трудоемко. Стереотипите не са природна сила, случайна и неподлежаваща на анализ и контрол, по простата причина, че те са социални конструкти, т.е. ние можем да ги анализираме, разбираме и променяме. Един стереотип може да бъде напълно изкореенен за много кратко време или да се влачи с векове. Зависи от стереотипа и дали не е част от по-глабелн стереотип или дреболия.

В нашата култура ние имаме нещо наречено социален пол. Физическият пол са физическите полови белези, с които ние сме родени и над които нямаме контрол. Социалният пол е обществено конструираните правила как трябва да изглеждат и да се държат хората на база пол, като на отклонението често се гледа негативно. За разлика от физическия пол, социалнияъ пол и изискванията спрямо него се променят и развиват с течение на времето. Все пак, да дам примери. Физически пол е наличието на външни полови белези (пенис, гърди, мускулатура, кожа, плъност и структува на окосмението), както и на вътрешните такива. социалният пол е идеята, че жените са нежни, мили, красиви, с оформени прически, секси дрехи, реакции, цели в живота (брак, бебе и т.н.), а мъжете са груби, логични, агресивни, склонни към промискуитетност и прочие. Последните не са основани на само на реални природни причини, а на идеи за дадена група, в която единственото общо им е физическия пол. Логично, като всяка друга група, разликите между отделните индивиди в тази група са много по-големи, отколкото между две групи (т.е. две жени/двама мъже се различават повече помежду си, отколкото се различават мъжете и  жените като групи).

Социалният пол твърди, че жените са красиви и че тяхната красота е тяхното оръжие, издигайки в култ красотата като основно женско качество и символ за тхното съществуване. Не една и две детски приказки се въртят около спасението на дадена девойка от смърт/лош живот чрез красотата й, а не, да кажем, интелектът й. Ако ги сравним с мъжките персонажи в приказките, които често печелят изцяло на база хитростта си и почти никога, на база външен вид.
Красотата и култът към нея не са задължително нещо лошо, проблемът идва, когато се злоупотребява с него (например, да вдигнат ръка тези, които никога не са били в ситуация, в която дадена жена е била подиграва заради непривлекателен външен вид или не е била тормозена защото е привлекателна). Посочвайки като основна ценност женската красота за сметка на всичко останало, тук се получава сериозен дисбаланс, всяко нещо, което дадена жена е се оценява на тази база и нейните постижения, идеи, мнения също се оценяват на тази база. Прекрасен пример е Розалинд Франклин, за която неин колега мрънка, че никога не си е давала труда да се прави красива (независимо, че и двамата са учени и колеги и нейната работа е била всичко друго, но не и да бъде красива мадама, която другите да оглеждат и одобряват. Което е нормално. Тя не е била наета да бъде декоративно цвете, а да свърши някаква работа, което тя е и правела. Само че тя е нарушавала неписаното правило, че трябва да издига външния си вид в култ и човек, който няма никаква право да й държи сметка как изглежда тя, смята за напълно в правото си да я критикува в дискусия, в която всъщност е ставало дума за работата им, а не за естетическите им виждания).

След този стабилен отварящ текст, да коментирам все пак мъжката и женската голота. По ред причини в нашето общество се смята, че жените са пасивни, а мъжете са активни. Това е залегнало в не една и две религии и митологии, които третират двата пола като абсолютни противоположности. Класически пример: Ин и Ян. Описанията са противоположни: тъмнина и светлина, активеност и пасивност, сила и слабост. И макар да се твърди, че ин и ян формират едно цяло, неможещи едно без друго, това не променя много основите.

Третираме мъжката и женската голота по различен начин, основно защото жените са далеч повече сексуализирани от мъжете. Женските гърди/крака/гръб/корем/коси… всяко едно от тези неща е било в един или друг момент символ на сексуалност и сексуално желание, в момента са основно гърдите, до степен абсурдност. Всъщност за много култури ена е автоматично равна на секс. Полугол мъж се приема като далеч по-нормално, един мъж може да излезе полугол на улицата БЕЗ след него да бъдат подвиквани пиперливи подмятания, да го опипват в автобуса и прочие. Всъщнпост последните неща се случват на много жени дори да излизат стабилно облечени. Тук можем да говорим, че един мъж може да причини физическа увреда в такава ситуация (за разлика от повечето жени), но тази идея се основава, че хората общуват и се уважават на база физическа заплаха, а не на отношение като към реални човешки същества едни към други. Което си е проблемно като идея.

Мъжката и женската голота не са идентични, затова и полуголите супергерои са приемани и третирани по различен начин от зрителя. Да свалиш дрехите си може да е отхвърляне на нормите или символ на сила и власт… но въпросът ми е… помислете, ВИЕ как се отнасяте към полуголи жени? Какви са най-редовните коментари към полуголи или по-секси облечени жени в нашето общество? Когато някоя жена е изнасилена/нападната, какъв е първият въпрос? „С какво е била облечена“, импликирайки се, че ако е била полугола, това я прави напълно законна плячка. В такава култура женската голота далеч не е символ на отхвърляне нва табута и ограничения, а сексуален обект. И колкото и положително да съм настроена към идеята, че всеки трябва да може да се облича както прецени и както реши, както се чувства комфортно, нека не наричаме черното бяло и не се правим, че гре долу две хилядолетия история и култура, която твърди, че женската сексуалност е нещо лошо/страшно/негативно (Адам и Ева и т.н.) и необходимо да бъде контролирана… не, демонстрацията на женската сексуалност все още не се третира само по този начин. И макар да върви в положителна посока, отричането на културните и социални истории и контекстове е нелепо и дори по-лошо, умишлено отричане на ртеално съществуващи проблеми.

Жените в изкуството е много, много, много дълга и сложна тема. В повечето продукти насочени към предполагаемо мъжка публика има един феномен наречен male gaze. Все пак, в култура, в която до не чак толкова отдавна, логичната и съзнателна мисъл се е приписвала почти изцяло само на мъжете (да вдигнат ръка тези, които никога не са чували твърдението, че жените просто ей така, отвътре им идва да не разбират от технологии/математика/каквото и да е там), мисля че не е без основание твърдението ми, че почти всичко е било правено с идеята, че мъже ще го консумират. Включително изкуството.

Ще се концентрирам основно върху DC, Marver и Vertigo, защото до голяма степен порастнах с тях, а и защото повечето комикси, които НЯМАТ тези проблеми са европейски или издателските къщи са далеч по-непознати на масовата публика.

В комиксите тестът на Бечдел е далеч по-лесно да бъде покрит, наистина Wonder Woman, Supergirl, Black Widow, Jean Grey, Rogue, Powergirl, Batwoman, Catwoman, Elektra, Namorita, Starfire, Ms. Marvel,  Storm, Blink, Jessica Jones… всички тях ги има, много от тях са приятелки помежду си и общуват една с друга и прочие. Което си е доста по-напред с материала от Холивудското кино, определено.

Факт.  И мъжките и женските персонажи често са полуголи. Само че нашата култура има багаж по отношение на голотата и на възприемането й. Затова мъжката и женската голота в комиксите също е представяна и третирана по различен начин.

Масово мъжете са мускулести и квадратни, те са толкова мъжествени, че понякога стават пародии на самите себе си. Разнообразието от характери е значително. Имаме бедни, богати, умни, глупави, положителни, отрицателни, имащи всички възможни пороци, като цяло, има изключително различни и разнообразни герои, които геройстват по най-различни причини. Те са заели мъжествени пози, които импликират малко или повече заплаха за агресия. Примери:

Супс е класически персонаж. Той може да лети, има непробиваема кожа (до голяма степен), очите му са рентген/лазери, дъхът му е лед (и какви ли не още, в зависимост от работещия с него). Той покрива класическите западни стандарти за мъжка красота (както казах, погледнете му мускулатурата най-малко).

Батман е богаташ, който е обсебен от смъртта на родителите си и мъсти на подземния свят. Облича се като прилеп, защото вярва, че престъпниците са страхливо и суеверно племе. Той се води най-брилиянтния детектив на света. Като цяло е класически пример на „мъжествения самотник“. Отново е идеал в западната култура и отново покрива стандартите за красота.

Бустър е от бъдещето, откраднал технологии от своето време и върнал се назад в миналото, за да бъде супергерой. Отново покрива стандартите за красота на културата ни, но морално е доста сложен също така, макар че интелектуално, не е точно най-ярката крушка.

Разнообразието на стилове и костюми е повече от явно. Един от малкото примери на пасивно позициониран персонаж, но все пак ги има.

Един от малкото чужденци, които се появяват като редовни персонажи в комиксите (особено при положение, че е руснак), Колозис е метален мъжага, който често ходи по бельо, но очаквам деня, в който му пуснат ръка по задника без негово съгласие и желание.

Общото – всички са почти абсурдно мускулести. Показват малко до николко кожа. Прилепнали костюми и брадички, на които могат да се драскат клечки кибрит. Позите им излъчват агресия и активност. Всички те са ни демонстрирани в момент на движение, те се движат на някъде, те правят нещо, те не обръщат внимание на зрителя, той/тя просто ги вижда за миг, докато те спасяват света, без да се интересуват за мнението на наблюдателя. Мъжествени, та чак дрънкат. Ако им кажете дума накриво, ще ви направят главата мека (поне визуално създават такова впечатление).

Да сравним с дамите.

Също като колегите си, Даяна е по бански костюм. Позата й е доста трудна за заемане, да не говорим, че не бих казала, че изглежда колко агресивно. Тя гледа зрителя, директен поглед и контакт с очите. Евентуално ако сменим цветовете, спокойно може да рекламира някакво бельо (което трудно можем да кажем, че асоциираме с власт, сила, мощ и агресия).

Тази поза дори не знам дали мога да заема. Ела вълчо, изяж ме. Поредната крайно пасивна поза (прозяв).

Държа да включа Джесика Джоунс като пример, че супергерои, които са жени и все пак не са облечени в трика, заемащи секси пози има, въпросът е, че са изключения. Има ги, все пак.

Който може да ми каже със сериозна физиономия как при поглед към Кара първата му мисъл е, че тя може да му нарита задника (каквото е впечатлението при Кларк, Петър, Брус)… Това е бански костюм хора! Няма да споменавам гигантското деколте. Позата отново е ужасно пасивна. Всъщност от всички дами единствената гоооре долу активна поза е на Даяна… и то с уговорки. ОчеВАДНО мъжките и женските персонажи са облечени доста по-различно и процентът гола плър, която се показва се различава, както и позиционирането им спрямо зрителя.
Те позират, изпъчили гърди и дупе, специално за зрителя, т.е. те не са хванати в крачка, докато тичат в дадена посока да спасяват света, не, те гледат конкретно читателя, издали всички класически примери на женственост. И разбира се, са на ток (както знаем най-удобната обувка за борене на престъпността).

И тук пак правим кръгче и се връщаме до темата символи на власт, сила и отхвърляне на табута и ограничения. Защо при жените отхвърляне на табута и ограничения винаги са комплектовани и с пълна загуба на гардероба? Напълно готова съм да повярвам, че за много дами наистина е освежаващо и даващо чувство за контрол над собственото тяло да излязат в подобен ансамбъл. Но ВСИЧКИТЕ? Сериозно? Какъв е статистическият шанс всички те да имат подобно отношение, какъв е шансът всички те случайно да основават чувството си за контрол над крайното си сексуализиране? И това изобщо не са всички, освен всичко останало, често са и с напълно счупена физика.

Вече коментирах, не само мъже, но и жени четат комиксите. И докато в комиксите свалянето на дрехите и обличането секси никога (почти) не предизвиква странни погледи или агресивно отношение, в нашия свят сме доста далеч от това. Няма да коментирам, че идеята, че крайното сексуализиране е пътят към самоувереността… при жените. За много жени подобни идеи са напълно противоположни със собствения им опит и даже отблъскващи, защото по този начин всъщност са умишленото им отблъскване.

Да се рисуват красиви и секси персонажи не е престъпление. Аз също харесвам да гледам красиви и секси облечени хора да правят интересни неща (акхъм, „Спасители на плъжа, акхъм). Но когато основното задължение на тези персонажи е да са красиви и секси, за сметка на историята им, комплексността и интересността им, ами тогава Хюстън, имаме проблем.

Отношението към жените в комиксите се променя стабилно. Хе, най-малкото вече основната цел на Лоис Лейн не е да се омъжи за Супс, както е било през 50те и 60те.

Мога да изброявам прекалено много комикси, в които първата ни среща с женския персонаж е с директен кадър на щедрото й деколте, голите й бедра или задните й части. И доста трудно ще ме убедите, че така научаваме повече за нея, отвъд… че има деколте, красиви крака и хубаво дупе. Да не говорим, че денят, в който първия кадър на Батман е близък кадър на неговия задник, все още не се е случил.

Изобщо, има десетки и стотици пародии на комикси, в които всички персонажи са сложени в пози като класическо женските персонажи:

Накратко казано – тези пози са доста нереални и целта им е… да изглеждаш секси в тях. И както видяхме по-горе, мъжките персонажи не се правят на луди, да заемат невъзможни пози, за да стимулират зрителя, за разлика от женските персонажи.

(край на втора част. в следващата мисля да разгледам историите на персонажите и как се различават мъжките и женските истории. a completely different can of worms).

Filed under: бръмчащи мисли, култура уж, творчество Tagged: Batwoman, Батман, Супермен, комикси, костюми, персонажи, пози, Jessica Jones, male gaze, сексизъм, сексуализиране, Powergirl, Wonderwoman, Zatanna

В тази част ще се опитам да анализирам по какъв начин обществото ни гледа на голотата и по какъв начин гледа на мъжката и женската голота. Ще се опитам и да обясня защо има разлики и на какво са основани.

Като цяло, връщаме се основно към половите роли. Независимо, че много хора искрено вярват, че как гледат на нас и как ни третират зависи от нас и че ние имаме пълен контрол над ситуациите, моят пример за отношението към мен в средите е доказателство, че това не е вярно. Отношението към мен, когато съм правела достояние от кой пол съм (т.е. не съм се старала да го крия и да нагаждам граматиката и речника си), реакциите често бяха разочароващи, независимо от моето поведение и отношение, а заради нещо, над което нямам контрол – моят пол.
Решението на такива ситуации не е отричането на проблемите или препоръчването да си крия пола (наистина, защо да го правя?), нито пък смятам, че поведението е било умишлено или цел да ми бъде съсипвано преживяването. За много според мен е било напълно неосъзнато и неумишлено, на база стереотипи.

В коментарите към предния текст вече обясних, че стереотипите не са задължително нещо негативно, но че стават проблем, когато вредят или когато третирането на хора на база стереотипи, а не на база реалната личност, може да доведе до сериозни проблеми. И това, че конкретно стереотипичиране не засяга вас или не ви влияе, не означава, че същото важи и за околните. Отхвърлянето на чуждия опит или омаловажването на думите им няма да накара ситуацията да изчезне, просто ще направи промяната и развитието й по-бавно и трудоемко. Стереотипите не са природна сила, случайна и неподлежаваща на анализ и контрол, по простата причина, че те са социални конструкти, т.е. ние можем да ги анализираме, разбираме и променяме. Един стереотип може да бъде напълно изкореенен за много кратко време или да се влачи с векове. Зависи от стереотипа и дали не е част от по-глабелн стереотип или дреболия.

В нашата култура ние имаме нещо наречено социален пол. Физическият пол са физическите полови белези, с които ние сме родени и над които нямаме контрол. Социалният пол е обществено конструираните правила как трябва да изглеждат и да се държат хората на база пол, като на отклонението често се гледа негативно. За разлика от физическия пол, социалнияъ пол и изискванията спрямо него се променят и развиват с течение на времето. Все пак, да дам примери. Физически пол е наличието на външни полови белези (пенис, гърди, мускулатура, кожа, плъност и структува на окосмението), както и на вътрешните такива. социалният пол е идеята, че жените са нежни, мили, красиви, с оформени прически, секси дрехи, реакции, цели в живота (брак, бебе и т.н.), а мъжете са груби, логични, агресивни, склонни към промискуитетност и прочие. Последните не са основани на само на реални природни причини, а на идеи за дадена група, в която единственото общо им е физическия пол. Логично, като всяка друга група, разликите между отделните индивиди в тази група са много по-големи, отколкото между две групи (т.е. две жени/двама мъже се различават повече помежду си, отколкото се различават мъжете и  жените като групи).

Социалният пол твърди, че жените са красиви и че тяхната красота е тяхното оръжие, издигайки в култ красотата като основно женско качество и символ за тхното съществуване. Не една и две детски приказки се въртят около спасението на дадена девойка от смърт/лош живот чрез красотата й, а не, да кажем, интелектът й. Ако ги сравним с мъжките персонажи в приказките, които често печелят изцяло на база хитростта си и почти никога, на база външен вид.
Красотата и култът към нея не са задължително нещо лошо, проблемът идва, когато се злоупотребява с него (например, да вдигнат ръка тези, които никога не са били в ситуация, в която дадена жена е била подиграва заради непривлекателен външен вид или не е била тормозена защото е привлекателна). Посочвайки като основна ценност женската красота за сметка на всичко останало, тук се получава сериозен дисбаланс, всяко нещо, което дадена жена е се оценява на тази база и нейните постижения, идеи, мнения също се оценяват на тази база. Прекрасен пример е Розалинд Франклин, за която неин колега мрънка, че никога не си е давала труда да се прави красива (независимо, че и двамата са учени и колеги и нейната работа е била всичко друго, но не и да бъде красива мадама, която другите да оглеждат и одобряват. Което е нормално. Тя не е била наета да бъде декоративно цвете, а да свърши някаква работа, което тя е и правела. Само че тя е нарушавала неписаното правило, че трябва да издига външния си вид в култ и човек, който няма никаква право да й държи сметка как изглежда тя, смята за напълно в правото си да я критикува в дискусия, в която всъщност е ставало дума за работата им, а не за естетическите им виждания).

След този стабилен отварящ текст, да коментирам все пак мъжката и женската голота. По ред причини в нашето общество се смята, че жените са пасивни, а мъжете са активни. Това е залегнало в не една и две религии и митологии, които третират двата пола като абсолютни противоположности. Класически пример: Ин и Ян. Описанията са противоположни: тъмнина и светлина, активеност и пасивност, сила и слабост. И макар да се твърди, че ин и ян формират едно цяло, неможещи едно без друго, това не променя много основите.

Третираме мъжката и женската голота по различен начин, основно защото жените са далеч повече сексуализирани от мъжете. Женските гърди/крака/гръб/корем/коси… всяко едно от тези неща е било в един или друг момент символ на сексуалност и сексуално желание, в момента са основно гърдите, до степен абсурдност. Всъщност за много култури ена е автоматично равна на секс. Полугол мъж се приема като далеч по-нормално, един мъж може да излезе полугол на улицата БЕЗ след него да бъдат подвиквани пиперливи подмятания, да го опипват в автобуса и прочие. Всъщнпост последните неща се случват на много жени дори да излизат стабилно облечени. Тук можем да говорим, че един мъж може да причини физическа увреда в такава ситуация (за разлика от повечето жени), но тази идея се основава, че хората общуват и се уважават на база физическа заплаха, а не на отношение като към реални човешки същества едни към други. Което си е проблемно като идея.

Мъжката и женската голота не са идентични, затова и полуголите супергерои са приемани и третирани по различен начин от зрителя. Да свалиш дрехите си може да е отхвърляне на нормите или символ на сила и власт… но въпросът ми е… помислете, ВИЕ как се отнасяте към полуголи жени? Какви са най-редовните коментари към полуголи или по-секси облечени жени в нашето общество? Когато някоя жена е изнасилена/нападната, какъв е първият въпрос? „С какво е била облечена“, импликирайки се, че ако е била полугола, това я прави напълно законна плячка. В такава култура женската голота далеч не е символ на отхвърляне нва табута и ограничения, а сексуален обект. И колкото и положително да съм настроена към идеята, че всеки трябва да може да се облича както прецени и както реши, както се чувства комфортно, нека не наричаме черното бяло и не се правим, че гре долу две хилядолетия история и култура, която твърди, че женската сексуалност е нещо лошо/страшно/негативно (Адам и Ева и т.н.) и необходимо да бъде контролирана… не, демонстрацията на женската сексуалност все още не се третира само по този начин. И макар да върви в положителна посока, отричането на културните и социални истории и контекстове е нелепо и дори по-лошо, умишлено отричане на ртеално съществуващи проблеми.

Жените в изкуството е много, много, много дълга и сложна тема. В повечето продукти насочени към предполагаемо мъжка публика има един феномен наречен male gaze. Все пак, в култура, в която до не чак толкова отдавна, логичната и съзнателна мисъл се е приписвала почти изцяло само на мъжете (да вдигнат ръка тези, които никога не са чували твърдението, че жените просто ей така, отвътре им идва да не разбират от технологии/математика/каквото и да е там), мисля че не е без основание твърдението ми, че почти всичко е било правено с идеята, че мъже ще го консумират. Включително изкуството.

Ще се концентрирам основно върху DC, Marver и Vertigo, защото до голяма степен порастнах с тях, а и защото повечето комикси, които НЯМАТ тези проблеми са европейски или издателските къщи са далеч по-непознати на масовата публика.

В комиксите тестът на Бечдел е далеч по-лесно да бъде покрит, наистина Wonder Woman, Supergirl, Black Widow, Jean Grey, Rogue, Powergirl, Batwoman, Catwoman, Elektra, Namorita, Starfire, Ms. Marvel,  Storm, Blink, Jessica Jones… всички тях ги има, много от тях са приятелки помежду си и общуват една с друга и прочие. Което си е доста по-напред с материала от Холивудското кино, определено.

Факт.  И мъжките и женските персонажи често са полуголи. Само че нашата култура има багаж по отношение на голотата и на възприемането й. Затова мъжката и женската голота в комиксите също е представяна и третирана по различен начин.

Масово мъжете са мускулести и квадратни, те са толкова мъжествени, че понякога стават пародии на самите себе си. Разнообразието от характери е значително. Имаме бедни, богати, умни, глупави, положителни, отрицателни, имащи всички възможни пороци, като цяло, има изключително различни и разнообразни герои, които геройстват по най-различни причини. Те са заели мъжествени пози, които импликират малко или повече заплаха за агресия. Примери:

Супс е класически персонаж. Той може да лети, има непробиваема кожа (до голяма степен), очите му са рентген/лазери, дъхът му е лед (и какви ли не още, в зависимост от работещия с него). Той покрива класическите западни стандарти за мъжка красота (както казах, погледнете му мускулатурата най-малко).

Батман е богаташ, който е обсебен от смъртта на родителите си и мъсти на подземния свят. Облича се като прилеп, защото вярва, че престъпниците са страхливо и суеверно племе. Той се води най-брилиянтния детектив на света. Като цяло е класически пример на „мъжествения самотник“. Отново е идеал в западната култура и отново покрива стандартите за красота.

Бустър е от бъдещето, откраднал технологии от своето време и върнал се назад в миналото, за да бъде супергерой. Отново покрива стандартите за красота на културата ни, но морално е доста сложен също така, макар че интелектуално, не е точно най-ярката крушка.

Разнообразието на стилове и костюми е повече от явно. Един от малкото примери на пасивно позициониран персонаж, но все пак ги има.

Един от малкото чужденци, които се появяват като редовни персонажи в комиксите (особено при положение, че е руснак), Колозис е метален мъжага, който често ходи по бельо, но очаквам деня, в който му пуснат ръка по задника без негово съгласие и желание.

Общото – всички са почти абсурдно мускулести. Показват малко до николко кожа. Прилепнали костюми и брадички, на които могат да се драскат клечки кибрит. Позите им излъчват агресия и активност. Всички те са ни демонстрирани в момент на движение, те се движат на някъде, те правят нещо, те не обръщат внимание на зрителя, той/тя просто ги вижда за миг, докато те спасяват света, без да се интересуват за мнението на наблюдателя. Мъжествени, та чак дрънкат. Ако им кажете дума накриво, ще ви направят главата мека (поне визуално създават такова впечатление).

Да сравним с дамите.

Също като колегите си, Даяна е по бански костюм. Позата й е доста трудна за заемане, да не говорим, че не бих казала, че изглежда колко агресивно. Тя гледа зрителя, директен поглед и контакт с очите. Евентуално ако сменим цветовете, спокойно може да рекламира някакво бельо (което трудно можем да кажем, че асоциираме с власт, сила, мощ и агресия).

Тази поза дори не знам дали мога да заема. Ела вълчо, изяж ме. Поредната крайно пасивна поза (прозяв).

Държа да включа Джесика Джоунс като пример, че супергерои, които са жени и все пак не са облечени в трика, заемащи секси пози има, въпросът е, че са изключения. Има ги, все пак.

Който може да ми каже със сериозна физиономия как при поглед към Кара първата му мисъл е, че тя може да му нарита задника (каквото е впечатлението при Кларк, Петър, Брус)… Това е бански костюм хора! Няма да споменавам гигантското деколте. Позата отново е ужасно пасивна. Всъщност от всички дами единствената гоооре долу активна поза е на Даяна… и то с уговорки. ОчеВАДНО мъжките и женските персонажи са облечени доста по-различно и процентът гола плър, която се показва се различава, както и позиционирането им спрямо зрителя.
Те позират, изпъчили гърди и дупе, специално за зрителя, т.е. те не са хванати в крачка, докато тичат в дадена посока да спасяват света, не, те гледат конкретно читателя, издали всички класически примери на женственост. И разбира се, са на ток (както знаем най-удобната обувка за борене на престъпността).

И тук пак правим кръгче и се връщаме до темата символи на власт, сила и отхвърляне на табута и ограничения. Защо при жените отхвърляне на табута и ограничения винаги са комплектовани и с пълна загуба на гардероба? Напълно готова съм да повярвам, че за много дами наистина е освежаващо и даващо чувство за контрол над собственото тяло да излязат в подобен ансамбъл. Но ВСИЧКИТЕ? Сериозно? Какъв е статистическият шанс всички те да имат подобно отношение, какъв е шансът всички те случайно да основават чувството си за контрол над крайното си сексуализиране?

Вече коментирах, не само мъже, но и жени четат комиксите. И докато в комиксите свалянето на дрехите и обличането секси никога (почти) не предизвиква странни погледи или агресивно отношение, в нашия свят сме доста далеч от това. Няма да коментирам, че идеята, че крайното сексуализиране е пътят към самоувереността… при жените. За много жени подобни идеи са напълно противоположни със собствения им опит и даже отблъскващи, защото по този начин всъщност са умишленото им отблъскване.

Да се рисуват красиви и секси персонажи не е престъпление. Аз също харесвам да гледам красиви и секси облечени хора да правят интересни неща (акхъм, „Спасители на плъжа, акхъм). Но когато основното задължение на тези персонажи е да са красиви и секси, за сметка на историята им, комплексността и интересността им, ами тогава Хюстън, имаме проблем.

Отношението към жените в комиксите се променя стабилно. Хе, най-малкото вече основната цел на Лоис Лейн не е да се омъжи за Супс, както е било през 50те и 60те.

Мога да изброявам прекалено много комикси, в които първата ни среща с женския персонаж е с директен кадър на щедрото й деколте, голите й бедра или задните й части. И доста трудно ще ме убедите, че така научаваме повече за нея, отвъд… че има деколте, красиви крака и хубаво дупе. Да не говорим, че денят, в който първия кадър на Батман е близък кадър на неговия задник, все още не се е случил.

Изобщо, има десетки и стотици пародии на комикси, в които всички персонажи са сложени в пози като класическо женските персонажи:

Накратко казано – тези пози са доста нереални и целта им е… да изглеждаш секси в тях. И както видяхме по-горе, мъжките персонажи не се правят на луди, да заемат невъзможни пози, за да стимулират зрителя, за разлика от женските персонажи.

(край на втора част. в следващата мисля да разгледам историите на персонажите и как се различават мъжките и женските истории. a completely different can of worms).

 

 

 

Filed under: бръмчащи мисли, култура уж, творчество Tagged: Batwoman, Батман, Супермен, комикси, костюми, персонажи, пози, Jessica Jones, male gaze, сексизъм, сексуализиране, Powergirl, Wonderwoman, Zatanna

Motorola Mobility придоби компанията SetJam, занимаваща се с разработка на решения за търсене на видео в интернет. Сумата по сделката не се огласява, а за самата покупка съобщи главният изпълнителен директор на SetJam Райън Янсен. Според него, Motorola и SetJam споделят обща визия за доставката на съдържание чрез интернет, а освен това имат и общ подход по отношение на технологиите за възпроизвеждане на видео на различни устройства в мрежата. В момента главният офис на SetJam е базиран в Ню Йорк, а компанията се конкурира с проекти като Clicker и Side Reel. Неотдавна SetJam започна работа над технология за персонализиране на видеопотоци и създаването на платформа за коментиране на видеоклипове. От Motorola заявяват, че създадените от SetJam решения са подходящи за интеграция в приемниците Motorola TV, чиито последни версии поддържат протокола IP. Благодарение на новите разработки собствениците на Motorola TV ще могат по-комфортно да работят с услуги като Hulu Plus, Netflix и други платформи за онлайн видео. Ще припомним, че самата компания Motorola Mobility в момента е в процес на поглъщане от концерна Google, който я придоби за 12,5 милиарда щатски долара.

Старите градски песни, за къде сме без тях? Ето това се казва шлагер, всяка уважаваща себе си нация има такива вечни изпълнения. Всъщност искам да ти разкажа една история, една история за Гошо Хубавеца, един стар лентов магнет и дядо ми.

За да съм напълно коректен в тази история участваше и братовчед ми.

Та тогава ние да сме били на по десетина години. Но въпреки това бяхме отворени и притежавахме няколко касетки с популярни песни, както се казва, това беше толкова отдавна, че 2 Unlimited още не са предполагали какъв хит ще станат с втория им албум No Limit през 93-та.

А пък кой предполагаше, че 94-та ще бием германците и после Данчо ще стане кмет а Боби президент на БФС. Това го няма в Холивуд, може би от части само в Боливуд. Не искам да се отклонявам от темата, а само да прокарам тънка линия през времевия континиум, за да си представиш ситуацията в цялост.

И така, седим ние, в кухнята, и слушаме Гошо Хубавеца, поне това си е супер якия шлагер, в него има доста игра, една мръсна дума и прочие.

Обаче дядо ни много се нервираше от този факт и само организираше саботажи. Един път ще скрие касетката, ама откъде да знае човека, че ние бяхме открили изкуството на презаписа, та така да се каже имахме резервно копие или както е модерно да се казва сега бекъп.

Та вадехме друга касетка и купона продължаваше. Сам се сещаш, че колкото повече купона продължаваше, толкова повече дядо ни се нервираше, на принципа на Мечо Пух, колкото повече, толкова повече.

В един момент той осъзна, че не може да е бори със силата на двойната глава и презаписите, така че започна да пробва различни висшизми. Разбира се, ние всеки път се оправяхме, докато един той той не избесня и… извади ремъка на главата.

После нямам спомен какво се случва, но най-вероятно сме минали обратно на Michael Jackson, та нали сме били деца, Michael Jackson и деца, това е една добра комбинация.

Всъщност в тази история няма нищо толкова необичайно, може би дори толкова интересно. Но не те ли гложди защо дядо толкова не даваше да се слуша тази песен?

Аз не мога да отговоря сто процентово на този въпрос. Имаше едно такова разбиране, че Гошо Хубавеца е песен за възрастни, може би понеже съдържаше една по-екстравагантна дума като парясница. 

Предполагам, че думата парясница в тази песен е употребена като разведена жена, а не влага нещо лековато и дори да влага, то не е толкова много.

Бяха интересни времена. И ако едно време изваждането на ремъка от магнета вършеше работа за временна цензура, сега в дебрите на интернет това е слабо възможно.

Ама за какъв интернет говорим въобще тук, та сега децата си гледат Planeta и то HD и си свиркат.

И все пак накрая, подобаващо и като поздрав за целокупния ни народ, само тук… Аз съм Гошо Хубавеца.

 

Продукти за 4 порции:
200г пушена сьомга
200г синьо сирене
1/2ч.ч. зелени маслини с бадем
1/2ч.ч. сладка царевица
1 кутийка майонеза
1ч.л. пресен копър

Приготвяне:
Пушената сьомга и сиренето се режат на дребно. Слагат се в купа. Добавят се маслините и царевицата. Поръсва се надребнения копър. Слага се количеството майонеза. Продуктите се объркват. Коктейлът се разпределя в 4 купички на столче.

"Yes, here's the story of Hurricane..."

Bob Dylan

Независимо дали сте заклет фен на музиката на Боб Дилън или пък не можете да се сетите, в коя точно група беше свирил, ако сте посегнали към ‘Хроники’ Том I, то определено ви предстои нещо, за което дълго ще си спомняте с усмивка.

Очаква ви едно стремглаво препускане през Гринич Вилидж и Ню Орлиънс с ритъма на самия музикант, който макар и твърде джазов на моменти, никога не те оставя да си седнеш безучастен. Със своите пет глави книгата създава усещането за албум, но от онези, които ще ви се иска да слушате в тъмното на грамофон, независимо дали някога дори сте виждали или притежавали подобен.

Не без известна ирония Дилън нарича произведението си "хроника", защото единственото хронологично в повествованието е номерацията на страниците. За сметка на това почти като истински шаман успява да те преведе през виденията си, като те оставя очарован и трогнат от искреността и скромността, с която го прави.

Книгата описва периоди около създаването на някои от по-малко известните албуми на Дилън – “Oh, Mercy” и “New Morning”, прескачайки цели десетилетия, като започва и завършва в началото на 60-те, тъкмо преди да пробие. Това време сякаш се превръща в “припева” на целия му живот, оставяйки го всъщност “завинаги млад”, една бляскава индивидуалност в историята на човешкия дух.

Националната академия за звукозапис на САЩ (National Academy of Recording Arts and Sciences, Recording Academy, NARAS) обяви имената на лауреатите на специалните награди Grammy за особени заслуги (Special Merit Awards), сред които е включено и името на бившия главен изпълнителен директор и съосновател на Apple Стив Джобс. Той бе посмъртно отличен с Grammy Trustees Award - наградата на Съвета на настоятелите, която се присъжда за специални постижения в областта на музикалната индустрия на лица, които не са изпълнители. В изявлението на Националната академия за звукозапис се отбелязва значителният принос на Стив Джобс "за създаването на продукти и технологии, променили начините за използване на музиката, телевизията и книгите", и се посочва, че неговите иновации, включително плейърът iPod и онлайн магазинът iTunes Store, са предизвикали истинска революция както в индустрията, така и в методите за разпространение и продажба на музика. Връчването на наградата на Съвета на настоятелите ще се състои на 11 февруари 2012 година. Сред лауреатите на премията са и композиторът Дейв Бартоломю и тонрежисьорът Руди Ван Гелдер.

Пътеписът ни днес ще бъде фналът на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и Монако, Франция, Виена и Хърватия, както и в Испания, Гърция, Албания и Македония. А днес ще завършим с България и Егейска Македония Приятно четене:  

От Балканите до Пиренеите с автобус

 последна част

/Записки/

    9 – 10 август 2009г.

гр. Велико Търново:

Църквата “Св. 40 мъченици”.

Помня я като руина. Видях откриването й по телевизията на 14 септември 2006 г. Не бях очарована нито от обновения й външен вид (тухлите итонг рязко контрастират със стария градеж),  нито от вътрешната й украса. Въпреки това платих 4 лв. входна такса и я посетих. Посрещнаха ме 4 чисто бели стени (свалените стенописи се пазели в Историческия музей в София). А какво е православна църква без стенописи? Протестански храм или музей – светъл и просторен? А, да! На олтарната стена се мъдрят няколко прясно изрисувани икони! На пода – надгробни плочи на символично погребани владетели на Първата българска държава. В комбинация с колоните на кан ювиги Омуртаг, кан Крум и цар Иван – Асен II - създават впечатление за Пантеон на българските владетели, но не и за православна църква! Стоя, гледам и се чудя! Не изпитвам никакво чувство - нито на  смирение като в православен храм, нито на гордост от славното ни минало! Само недоумение и яд! Единственото автентично място -  заслужаващо поклон  е гроба на цар Калоян (макар, че е изместен извън църквата). Три милиона лв. струва реставрацията на тази църква, а  църквата  всъщност я няма! Защо не са върнати стенописите?  

Църквата “Св. Петър и Павел”.

Намира се в подножието на хълма “Царевец” (Асеневия квартал на Велико Търново) и е обявена за паметник на културата. Строена е през 13 век. Ниска посройка – византийски тип. В тази църква цар Калоян е посрещал папските пратеници. Виждат се три слоя стенописи: от 13, 15 и 16 век. Където стенописите  не са запазени  са оставени празни места, но те не дразнят – напротив създават впечатление за автентичност. В църквата е светло, спокойно и уютно. Заслужава си да бъде посетена!  

Преображенски манастир.

Намира се на 7 километра от гр. Велико Търново – на брега на р. Янтра. Построен е през 14 век – според някои сведения по инициатива на втората жена на цар Иван – Александър – Сара, но запазени постройки от тогава няма. Църквата датира от 19 век. Започната е от майстор Димитър Софиялията, а след неговата смърт е завършена от Кольо Фичето. Стенописите са дело на Захари Зограф (олтара на църквата) и “Колелото на живота” на външната стена на църквата. Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий, Захари Зограф е изписал в църквата  и своя автопортрет, което според екскурзовода е нарушение на църковния канон, а  според мене е добре, че е оставил образа си за поколенията. Стенописите са свежи,  като че са правени вчера! Живопистта  наистина е  впечатляваща! Иконостасът е позлатен. Ще бъде много жалко, ако Господ не запази църквата от непрекъснато срутващите се скални маси, които вече са разрушили няколко постройки от манастира. Иначе  загубата би била непоправима! Не знам какво мислят по този въпрос в Министерството на културата!   23 – 24 август 2009г.

Шуменска крепост, Историко - археологически комплекси Плиска и Преслав.

Шуменската  крепост

  се намира  на Шуменското плато на 2 километра от гр. Шумен. Първите заселници на платото са били траките. Намерени са следи от тракийско светилище. Запазени са римска и византийска крепостни стени. През 9 век българите са направили промени – построили са  цитаделата и са променили  крепостните кули. Крепостта е играла важна  роля по време на Първата българска държава, поради близостта й до Плиска и Преслав. Краят на крепостта е настъпил през 1444 г., когато  полският  крал Владислав Варненчик  я превзел, разрушил и опожарил. При археологически разкопки в крепостта е намерена (букел) керамика, която доказва, че крепостта е връстник на Приамова Троя. Заслужава си да се види, тъй като основите на всички постройки са добре запазени. Има и малък Архелогически музей.  

Историко - археологически комплекс Плиска.

За първи път го посещавам. Видях три укрепления: външен земен ров с  вал обхващащ правоъгълник (с площ от 23 кв. километра), в който са живели жителите на града, главно във землянки.  Вътрешен град, ограден със стени високи 12 метра (възстановени са на височна около 3 - 4 метра) и широки около 2.5 – 3 метра, в който се е помещавал Големия дворец (Тронната зала) - построен от кан Омуртаг и цитадела (с площ около 568 кв. метра),  оградена със стена от тухли, в която се е помещавал Малкият дворец  (построен от кан Крум). Дворците са били благоустроени с подподова отоплителна система, канализационна мрежа от глинени и оловни тръби за чиста и мръсна вода, прозорци  със  стъкла. Основният строителен материал, с който са били изградени е бил бял мрамор. По време на турското робство до Плиска е била изградена варница, където белият мрамор на града се е превръщал в превъзходна бяла вар - най – добрата в цялата Империя. Казват, че  варта се е използвала за направата на сладко.  

Голямата базилика в Плиска

 е религиозно-дворцов комплекс включващ катедрала, архиепископски дворец и манастир и се намира във външния град на 1.5 километра от вътрешния. Археологическите разкопки са показали, че Голямата базилика е разположена върху т.н. кръстовиден мавзолей. Върху него е изграден  олтара на Голямата базилика. Според някои хипотези това са останки от български езически храм. Според други преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно християнски комплекс мартириум (гробница на светец загинал като мъченик за християнската вяра) на Боян Енревота, екзекутиран от брат си кан Маламир около 832 г. за изповядване на християнската вяра. Базиликата е построена   от княз Борис в знак на тържеството на християнската религия в България. Тя е с дължина   100 метра и ширина 30 метра и  е  била  най – голямата църква в Югоизточна Европа. Понастоящем църквата и архиепископският дворец са  реконструирани отчасти. От базиликата са възстановени две стени: олтарната и една странична. Реконструирани са и части от архиепископския дворец. Стените са високи около 3 – 4 метра и стоят доста чудновато сред пустото поле. Би било по – добре ако беше  възстановен  целия  комплекс или поне цялата църква!  

Историко – археологически комплекс Велики Преслав

 Цар Симеон  преместил столицата на Първата българска държава от Плиска във Велики Преслав и създал най – красивия град в Югоизточна Европа (след Константинопол). Градът е построен по подобие на Плиска, но е заемал много по – малка площ (около 3.5 кв. киломтера). Изграждан е и украсяван в продължение на  28 години. Днес са запазени останки от крепостните стени. Източната порта и крепостната стена покрай нея, са възстановени във връзка с честването на 1300 години България. Видях глинени водопроводни тръби, разкрити при археологически разкопки на банята в двореца на цар Симеон. Най – ценната постройка е била Кръглата (Златната) църква – построена в 908 г., изящно украсена отвътре и отвън с рисувана керамика и цветни витражи.  В момента на мястото,  където се е намирала  видях 12 мраморни колони разположени в кръг и зад тях 12 полукръгли ниши. Тези  колони  са подпирали  позлатен купол -  сега стърчат свободно нагоре към небесния свод. Дали някога ще я видим реконструирана, както и дворците? Съмнявам се, а биха били голяма атракция както за българи, така и за чужденци! В близост до руините обявени за историко – археологически резерват се намира много добре уреден Археологически музей, където може да се види Преславското златно съкровище ( огърлица и обици - вероято притежание на българска княгиня)  и богата колекция от оловни печати на византийски и български владетели. Заслужава си да се видят!   17 октомври 2009г.

Осоговски манастир (Македония).

Намира се на 3 километра от гр. Крива паланка в полите на Осоговската планина. Според писмени документи манастирът е построен през 1197 – 1198 г. със средства дарени от цар Калоян. Малката църква датира от 11 – 12 век, а голямата носеща името на Св. Йоаким Осоговски е завършена през 1851 г. Св. Йоаким Осоговски  е бил последовател на Св. Иван Рилски. Живял е на това място и след смъртта му през 1105 г. е бил погребан пред  пещерата, която е обитавал. Петдесет години по-късно, мощите му са били открити и положени  в построената в негова памет църква. Манастирът е разположен в много красива месност. В една от манастирските сгради пихме кафе на чардака срещу голямата църква. Гледката беше чудес   26 - 28 август 2011г.

Златоград – Ксанти – Миродато (Авдира) (Гърция).

Пристигнахме в Златоград след 6 часа  45 минути път с междуградския автобус София – Смолян – Златоград. Настанихме се веднага в  хотел “Кристал” в центъра на града (без предварителна резервация), но само за една нощувка – за 27 август стаите бяха ангажирани за Минъорския празник. Затова веднага се отправихме към стария град с надеждата да намерим свободна стая за следващата вечер. Ето ни пред Александрови къщи! До входа видяхме табела – Организира се екскурзия (събота и неделя) до плажа на село Миродато (Авдира) (Гърция). Тръгване в 8 часа. Цена 17 евро. Цената включва транспорт -7 евро, чадър, шезлонг, кафе на плажа и обяд в ресторант – 10 евро. Ето, че пак ни провървя! Точно това търсехме! Имаше както свободни стаи (цената на двойна стая със закуска е 52 лева), така и места за екскурзията! Резервирахме стая, записахме  се за екскурзията и доволни се отправихме към една от механите ( в близост до Александрови къщи), където вечеряхме. Цените са сходни със софийските, а ястията разнообразни и вкусни. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   В 8 часа сутринта на 27 август потеглихме с микробус за Ксанти през новооткрития през 2010 г. ГКПП Златоград – Термес. Преминаването през граничния пункт беше лесно и безпроблемно – трая не повече от 5 минути. Пътят е тесен, добре асфалтиран, с множество завои-  с редуващи се спускания и изкачвания, поради което по него могат да се движат само леки коли и микробуси. След 2 часа и 30 минути път пристигнахме  на паркинга пред плажа на Миродато. Колите на паркинга бяха предимно с български номера – софийски, пловдивски, кърджалийски. Бяло море ни посрещна с малко вълнение, топло, чисто и прозрачно (водорасли в Бяло море няма). Обслужването на плажа и в ресторанта беше  без забележки! Менюто в ресторанта е написано както на английски език, така и на български. Браво! Бива си ги гърците! Рибата - микс, която си поръчах  (три вида  плюс калмари) беше превъзходна! След 4 часа престой на плажа (къпахме се няколко пъти), потеглихме обратно към Ксанти – Златоград.

Ксанти

е неголям град (с около 45 000 жители) преминавал неколкократно от български в гръцки ръце и обратно. Освободен от българската армия по време на Балканската война (1912 г.) , Нъойският доровор през 1919 г. ни го отнема - в полза на Гърция. През 1941 г. става отново български, в края на Втората световна война – отново гръцки. Градът ми хареса – както стария - с тесните улички и стари къщи с еркери, така и новия – с къщи средиземноморски тип (с плоски покриви ) боядисани в светли тонове. На площада в центъра на града видяхме Часовникова кула, църква, шадраван, административни сгради. Посетихме и небезизвестния съботен пазар – посещаван главно от жители на съседните села, а в миналото и от златоградчани. В края на пазарния ден, пазарът беше мръсен, с много разпиляни и смачкани по земята домати. И на други места е така! Сутринта на 28 август разгледахме най- известната забележителност на Златоград –

Етнографския ареален комплекс

(един от 100 - те национални туристически обекти). Етнографският комплекс се състои от Етнографски музей (цената на билета е 2 лева) и множество занаятчийски работилници – разположени в близост до него. Посетихме ги. Някои от тях са по -  скоро музеи, отколкото действащи (Златарската например), но както и да е! Къщите в комплекса са във възрожденски стил, боядисани в бяло, с бели кръгли комини, поради което старото название на града е било Беловидово.  Повечето от  къщите са реставрирани и  добре поддържани ( особено къщите за гости).  Заградени са с високи зидове -  в дворовете -  както и на улиците,  се виждат кладенци (бунари) с навеси - покрити с керемиди. Улиците са тесни – покрити с калдъръм и заедно с къщите придават на града запомняща се романтична атморфера, нарушавана единствено от паркираните автомобили. В близост до Етнографския музей се намира  Музейната сбирка на съобщенията. Там ни казаха, че първата поща, след Освобождението от турско робство е открита в Златоград.  Преди това пощата е пренасяна с камили. Накрая пихме “въртяно кафе на пясък” в най-старата кафеджийница в  града. Кафето се вари в джезве -  на пясък, чашата се поставя на табла под формата на блюдо на  везна  -  с кука в горния край и преди сервиране се  върти в кръг -  за атракция на посетителите. Е, на това му казват “въртяно кафе на пясък”! Такова  “кафе на пясък” съм пила в “Етъра”- Габровско, но там го предлагаха с бяло сладко. На път към центъра на града, минахме покрай  църквите “Успение Богородично” и  “Св. Георги Победоносец”, в чиито дворове са се намирали Килийното и Взаимното училища. Не проявихме интерес, а и  нямахме време да ги разгледаме. По главната улица (вече в новия град), видяхме паметника на мястото където е бил смъртоносно прострелян Делъо хайдутин, както и паметника му до сградата на Общината. Навсякъте правихме снимки (виж Албума на Трифон Павлов -  Златоград – Ксанти във фейсбук). Пътуването  до Златоград – Ксанти – Бяло море се превърна в  едно чудесно преживяване, изпълнено с истинска романтика и  беломорски релакс!    Не съжалявам изобщо! Край Автор: Мария Лазарова Снимка: авторът   Други разкази свързани с Европа-общо – на картата:

Най-лошото в случая е, че войната от 2003 година остави арабската страна напълно изтощена и без каквато и да е защита срещу хишничеството на съседите й. За да внеса нотка на успокоение ще кажа, че иракчаните ще имат с какво да се защитават. И то как! Е, че от’де? Ми, че от Америката… Значи… Оттегли се американската “освободителна” армия. Това, което беше по-малко оповестено в пресата, е една конференция в Пентагона на 5-ти декември, проведена на затворени врати, по време на която Джон Джонс (секретар на отбраната) представил квитанцията. С други думи – колко ще струва оттеглянето на войската. Един френски вестник, известен от десетилетия със способността си да си пъха носа общо взето във всичко, което някои политици отчаяно се опитват да крият, дава няколко любопитни подробности. Според него, френските военни аташета от посолството, винаги доста внимателни какво си разправят американските им колеги, докладват как Джонс обяснил, че стойността на оставеното в Ирак оръжие е около 700 милиона долара. Коледен подарък? Ами… не точно: по-скъпо би струвало да се прибере това оръжие в Щатите. Хватката е, че не само US Army “подарява” това тежко снаряжение (танкове, напр. М1 Аbrams, но и също камиони, разни блиндирани нещица и т.н.), но и ще учи местните как [...]