Със сладко-солените комбинации съм в любовни отношения този сезон, даже обмислям още едно предложение, чиито процес на осъвършенстване все още се развива на записки и някоя и друга проба. Междувременно търся добър начин да обработя термично мандарини, за да мога да ги използвам в некласическа комбинация в класически десерт и се чудя дали и него да не направя в този стил. Продължавам работа, то само ще си покаже. А когато в ръцете ми попадне нов продукт, обезателно следва проба и нова рецепта. Веднага.

Всъщност рецептите ще са две (засега) - една сладка и една солена. Но ще започна със сладката, която е и по-присъща за въпросния продукт. А той е златен сироп (golden syrup). Винаги досега, в различни рецепти, които съм адаптирала, ми се е налагало да замествам златния сироп с нещо друго. Той има консистенция на течна глюкоза, сладък е като мед и в зависимост от рецептата това бяха основните два заместителя. Но никога не съм предполагала за силният му вкус, такъв какъвто нито един заместител няма – карамел. Изпаднах във възторг, когато опитах сиропа. Чудя се защо не ми е хрумвало да потърся рецепта за направата му вкъщи. Оказва се че не е трудно, но трябва да се спазят определени пропорции, да се следи температурата докато сиропа ври и да се улучи точният момент, когато е готов. Да, иначе не е трудно.

Може би някой друг път ще опитам да го приготвя. Сега му се наслаждавам готов и изпробвам разни неща с него. Първото, което предлагам е прекрасна закуска в сладко-солена комбинация. Съчетах в нея палачинки приготвени с какао (много са добри!), които напълних със смес от маскарпоне, горгонзола и мед, а за финал добавих карамелизирани в златен сироп круши. Всичко това ми се стори неустоимо вкусно, не само за съботната закуска, а и като предложение за брънч или парти хапки.

Какаови палачинки с горгонзола и карамелизирани круши

По идея от lylesgoldensyrup.com

Посочените количества са за 6-8 броя палачинки.

За палачинките:

• 120 гр. брашно
• 1 супена лъжица какао
• 300 мл. прясно мляко
• 2 яйца
• 25 гр. масло, разтопено (1 супена лъжица с връх)
• 1 чаена лъжица захар
• щипка сол

Брашното и какаото се пресяват. Яйцата, захарта и солта се разбиват леко с телена бъркалка. Добавят се прясното мляко и маслото. Сместа се разбърква добре. Към нея се добавят брашното с какаото. Разбъркват се докато сместа стане хомогена.

На умерен към силен огън се нагрява тефлонов тиган. Намазва се с малко разтопено масло. Приготвят се 6-8 палачинки в зависимост от размера и дебелината им. Оставят се настрана.

За пълнежа:

• 200 гр. маскарпоне (или крем сирене)
• 200 гр. сирене горгонзола
• 2-3 супени лъжици мед

Сирената се смесват и се намачкват с вилица. Добавя се медът и всичко се обърква добре.

За крушите:

• 4 средно големи круши
• 1 супена лъжица с връх златен сироп
• 2 супени лъжици тъмен ром
• едро счукани лешници

Крушите се разполовяват, почистват се от семките и се обелват. Всяка половина се нарязва на две или парчета (може и на по-едри кубчета).

Дълбок тиган се загрява на умерен към силен огън. В него се изсипва златният сироп и се нагрява докато започне да кипи. Добавят се крушите и ромът. Готвят се 3-4 минути или докато сиропът се сгъсти и крушите омекнат. (Времето може да варира в зависимост от сорта круши и тяхната зрялост.)

Палачинките се намазват с пълнежа и се сгъват на четири или на руло. Заливат се с крушите и соса. Поръсват се с едро счукани лешници. Студени ми харесаха повече.

Златен сироп може да намериш в магазин „Бахара“ на ул. Иван Асен II 9

Какаови палачинки с горгонзола и карамелизирани круши от Йоана Петрова - Кулинарно
За още рецепти, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Веселина Седларска

Вече не ми е достатъчно да умре кравата на комшията. Искам да умре и моята. Да я видя госпожа Иванка откъде ще си купи мляко…

Ами, такива сме – жертвоготовни. Готови сме да жертваме собствения си интерес, само и само Вуте да зазлее. В средата на миналата седмица в ролята си на президент на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев приветства опозицията в Унгария за организирането на митинг в защита на демокрацията. Демокрацията е хранениче на обстоятелствата, нея я защитава който свари. По ирония в Унгария се падна да я защитават точно социалистите и то точно от този, който пръв в Унгария заговори за демокрация, Виктор Орбан. Може пък храненичето наистина да е стигнало сложна възраст. Жан Бродилар твърди, че в момента демокрацията е менопаузата на западното общество, големият климактериум на социалната държава. Тъй както фашизмът е бил похотта на средната възраст. Мисълта на френския социолог малко прилича на френско шампанско, пенливо-красива, но сме виждали и по-съдържателни напитки. Не знам дали Бродилар е прав. Откакто Харалан Александров каза, че светът е все по-малко обясним и предвидим, всички останали сме извинени. В едно съм сигурна: новата унгарска конституция много прилича на мечка, която заигра не точно в съседен двор, но все пак в махалата.

И ето какво пише във форума под електронната информация, че новият шеф на евросоциалистите Сергей Станишев е поздравил опозицията в Унгария за битката им за демокрация. Не, няма как да цитирам голяма част от мненията във форума, защото съм си дала дума да не пиша думи, които никога не съм произнасяла и които съм виждала само по стени в градски клозети, когато все още имаше такива. Логиката на тези мнения най-вероятно е: „Станишев е кофти човек, щом той поздравява някого за нещо, значи ние трябва да сме против поздравения и на страната на опонента на поздравения.” Последното мнение във форума е: „Мазният швестер взе нещо да става много активен.” Пиша истинското си име (пак дадена пред себе си дума) и пиша във форума: „Това, което се случва в Унгария, е опасно.” Е, нали се сетихте против кого беше следващото мнение? Заподозряха ме в станишивизъм. А въщност на мен просто не ми е достатъчно Вуте (Станишев) да е зле, иска ми се и ние да сме добре.

Петер Юхас е унгарски писател. Той разказва една селска случка, която често има аналог в политиката. В жарък ден една баба месела тесто на двора. Толкова било горещо, че бабата била с една пола и блуза, а под тях по организъм. Месела, пуфтяла, пот се леела, пак месела, па повдигнала полата и седнала да си почине. И се оказало, че е седнала върху тестото. Понадигнала се от стола, ама тестото след нея. И стои така бабата приведена, а от другия край на двора се задава дядото. И тя се провиква: „Чисти ли са ти ръцете, да ми отлепиш тестото.”

Такова беше положението в Унгария, докато стана ясно, че чисти ръце вече няма, а тестото е оклепано. Нито ръцете на Виктор Орбан, който вдигаше наздравица в Операта по случай приемането на новата архаична конституция, са чисти, нито ръцете на Ференц Дюрчани, който скандираше от първите редици на протестиращите пред Операта, а преди това докара Унгария на сантиметри от ръба на сегашната пропаст. Нито ръцете на Сергей Станишев са демократично стерилни. Ако зависеше от РИОКОЗ, политиката щеше да е затворен обект. В този момент трябва да се преценява не според личността, а според опасността. Ако сега преценяваме света по това кой ни е по-симпатичен, то ние ще направим онази грешка, която психолозите наричат „фундаментална атрибутивна грешка”.  Фундаментална. Защото цялата постройка, стъкмена върху основата на тази грешка, е паянтова. А фундаментална атрибутивна грешка имаме тогава, когато приписваме (атрибутираме) на определена ситуация причинност, свързана само и единствено с характеровите черти на определена личност. Ситуацията е винаги малко по-сложна от личността.

Оказа се, че държавите минават през кризата като хората, различно. Хората се отчайват или нахъсват, емигрират навън или навътре в себе си, самоубиват се или му отпускат края, спестяват или пилеят… Гърция реве. Унгария се зъби. Германия осчетоводява. Франция зачева и абортира идеи. Великобритания мънка мантрата, че е остров. А Шарлоте ми пише от Копенхаген: „ Толкова бяхме предвидливи, като гласувахме против и на двата референдума за въвеждането на еврото. Сега можеха да ни наложат да намалим данъците в Дания, а ние държим да са високи, за да продължава държавата да е социална.” Скандинавци, не им търсете кусур.

България? България си трае. Ние сме царете на поединичното спасяване. На натаралежването. Ние сме го измислили това да се свием навътре и да си настръхнем бодлите. Ние не сме имали никога толкова дълго време независимост, че да създадем връзката между българина и държавата. Ние сме тези, които никога не са вярвали, че ще бъдем по-добре, ако и държавата е добре. И държавата ни никога не е вярвала, че ще бъде добре, ако ние сме добре. Ние винаги сме я мразели, в по-дългата част от историята ни – тайно. Сега обаче може и явно. Може и анонимно – ето, това вече е произведено точно за нас, българите. И се насъбра едно производство на черна енергия в такова крупно количество и неподражаемо качество, че това е единственото производство в света, което ще се опре на Китай. Те не могат да ни конкурират включително и в цената, ще го продават по 1 лев, а ние си се мразим безплатно.

Как всъщност сме се спасявали в криза, питам се. Кое е било въжето, което сме държали, за да се изтегляме от блатото? И точно в този момент в кафенето влиза Валентин, за да ми разкаже една история. Неговият дядо бил от Драгодан, някакво село край Бобошево. Имал ниви, бил гвардеец и почитател на царя, но иначе не се забърквал в политика. Дошли двама привърженици на новия ред и го извели в снега. Било декември ,44-та. Жена му постояла, поревала и се сетила защо го отвели и че няма да се върне. Хукнала в снега да ги гони. Забравила да се обуе, Валентин разправя, че в снега оставали кървави следи от разранените й крака, но Валентин е романтик, тъй че за кървавите следи не гарантирам. Тичала баба му, а насреща й враг, най-големият комунист в тяхното село, на кон. Къде бе, како Станке? Тъй и тъй…, разказала тя. И той пришпорил коня, стигнал ги. От дума на дума станало ясно, че тия двамата взели заем от дядото на Вальо, заложили при него нивите и сега, за да не го връщат… Няма човек, няма заем. Човекът с коня обаче са падал повече по човещината, отколкото по идеологията и върнал дядото на Вальо вкъщи. Спасеният се чудил как да върне на живота това, което получил, и осиновил едно сираче. Та това било на Вальо леля му Мира.

Така са излизали българите от криза, с неомраза. Ако си помислихте, че защитавам Станишев, съжалявам, че ви изгубих времето.

Вестник „Преса”

От Лабораторията за реактивно движение на НАСА са съобщили , че космическият апарат Mars Science Laboratory, който лети към Марс , на 12 януари 2012, ще проведе първата от запланираните корекции на курса.

Учеите от екипа за работас маросохода Опортюнити , подготвят апарата за предстоящата зима на Марс. Апарата е паркиран на северният склон на кратера Индевър.

Говорят си две блондинки: - Мими, а ти знаеш ли защо рибите мълчат? - ??? - Ами вкарай си главата в аквариума и се опитай да кажеш нещо! Усмихни се, България, защото цели 156 от 240-те ни депутати са си седели с аквариуми по време на последната парламентарна сесия. Повече от половината законотворци са мълчали като риби, ама златни. Кротко са си кротували, защото в езерцето им водата е топла, а храната никога не свършва. А ние, понеже сме лапнишарани, не спираме да дърдорим в мътните си води, където хем е студено, хем борбата за червейчето е жестока.

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си: - И кой вълк побеждава? - Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки. Че приличаме на вълци, приличаме. Погледнете настръхналите и озъбени хора около вас, навлекли дебелите си кожуси. Сред белотата на зимния сняг те само чакат някое беззащитно същество, за да го захапят за врата. Колко са добрите сред тях? Малцина. А храна за лошите - бол. Защото клетници днес, колкото искаш. Поетично ми се...

За своите или нечии други преживявания “В една вълшебна звездна нощ” ще трябва да разкажат всички, които искат да спечелят големите награди в конкурса за разказ, приказка и стихотворение, носещ същото име. Състезанието се организира във връзка с XIV Национален фестивал на детската книга, който тази година ще се проведе от 9 до 11 май в Сливен.

В конкурса могат да участват деца и юноши на възраст от 7 до 16 години, които ще бъдат разделени в три възрастови групи. Всеки участник има право да представи до 2 литературни творби, написани специално за конкурса. Има и ограничение за дължината на текстовете - те трябва да са с обем до 5 машинописни страници.

Творбите за конкурса, с обозначени на тях: трите имена, възраст (навършени години), училище, адрес, телефон и e-mail за контакти, изпратете на адрес:

8800 гр. Сливен
ул. “Никола Карев” №1
Регионална библиотека “Сава Доброплодни”
за конкурса “В една вълшебна звездна нощ”
или на e-mail: reglibsliven@iradeum.com

Крайният срой за подаване на творбите е 10 март 2012 г. Засега не е ясно какви ще са наградите, но плановете на организаторите са отличените текстове да бъдат издадени в сборник.

Още за XIV Национален фестивал на детската книга в Сливен можете да научите на официалната му страница.

“ ГЕРБ е власт, а не идеология. Власт, която управлява от името на властта, а не от името на идеология. Десните в България са леви, огледален образ на врага. По зъл парадокс, комунистите оцеляха като антикомунисти, със сменен език, но със същата душа.”

“Силата на ГЕРБ е в местните олигархии, в силовия фермент на организацията, в обстоятелството, че не си поплюват. Партията е масова, „всенародна” по манталитет и стил и като репертоар от похвати за постигане на целите. Борисов сплоти новите българи, угоди на лумпенизирания човешки вариант, произведен от прехода.”

“ Българинът е недоволен за целите на душевното равновесие, без свещеното мърморене губи идентичност. Няма сила, която би могла да го накара да бъде декларативно доволен, това му изглежда социално рисковано и религиозно лекомислено. Ако все пак му се случи, изпада в суеверна криза от страх, че предизвиква съдбата към завист. Тогава чука на дърво или върху собствената си глава, което пък е все едно, защото е прозрял, че няма разлика.”

>>Хубаво интервю на доктора, дадено за в-к Ретро (!)

 

Ангел Джамбазки е роден през 1979 година в София. Завършил е Математическата гимназия, а по-късно и Юридическия факултет на СУ. Политическата му дейност във ВМРО започва още от ученическата скамейка през 1994 г., а по-активно се ангажира с това след 1997 г. Той е най-младият общински съветник в СОС. - Господин Джамбазки, какво според вас се случва с ромските лидери – едни от тях са арестувани, защото са поръчвали убийствата на други? - За мен това не е изненада. Изобщо за всеки, който по някакъв начин се е занимавал с циганската тема, не е изненада. Публична тайна е, че повечето от тези хора, които демонстрират огромно богатство и лукс и много висок стандарт на живот, се занимават предимно с криминална дейност. За никого не е тайна че тези цигански фамилии, които населяват Костинброд, се занимават с трафика на хора в чужбина, джебчийските кражби и проституцията. Общо взето, само властта и полицията не го виждаше това нещо в последните няколко десетилетия. - Това стана...

Вече сериозно си задавам въпроса доколко е законно Варна да има кмет. И ако е законно Варна да има кмет, доколко е законен самият кмет. И ако, не дай си Боже, и той е законен, защо точно този кмет трябва да е извън закона, че да е законен градоуправител. Защото не може човек, нарушавал законите като кмет в предишния си мандат, да поправя греховете си в този мандат. Така излиза, че човек трябва да има поне два живота – в първия си живот да греши, а във втория да поправя грешките си. Не може в един мандат да откриваш с ножица в ръка абсурди като „Венера от Варна”, наречена за кратко „Дочка” или „Травеститът на Варна”, а във втория си мандат да я премахнеш като незаконна от пиедестала й. Да видим какво става? Кирил Йорданов като кмет на Варна, подкрепен от БСП, преряза лентичката и откри официално наречената от варненци „Дочка”, а от него тогава „Венера от Варна”. Преряза лентата с подходящо слово за това и т.н. Когато Бойко Борисов го припозна за „свой”, изведнъж Кирил Йорданов...

Солмаз Камуран е родена през 1954 г. в Истанбул. Завършва Стоматологичния факултет на Истанбулския университет. На 11 години печели конкурса на Детското радио за написване на разказ, а на 17 публикува в списание „Янсънма”. Четиринадесет години работи като зъболекар, след което се посвещава изцяло на литературата. Автор е на редица текстове за научно-популярни предавания по телевизията и пътеписи. Най-успешният й роман в Турция „Естер - една еврейка в османския двор” (100 000 тираж), който печели наградата за най-добър роман за 2001 г., е издаден в Гърция, Унгария, Сърбия, Португалия, Испания, Италия, Полша, Германия. Сред по-известите произведения на авторката са "Минта”; Скелетът на един леврак”, „Банка”, „Една жена, един мъж и скелетът на един леврак”; „Лунната пътека” и др. Солмаз и нейният съпруг Четин Алтан, както и неговите синове Ахмет и Мехмет са фигури в политическия и културен живот на Турция. Заради своята смела гражданска позиция те са преследвани от турските...

За хора, които неведнъж, а и не без основание, са наричани атеисти, ние ще започнем с едно, на пръв поглед, странно признание: Религията винаги е била и днес е огромна сила. За никого не е тайна и причината – властта й над човешката емоционалност. Още от самото си начало (възрастта на човека и религиозните вярвания са от един и същ порядък), когато тя е обхващала цялата духовност на хората, религията е създала светоглед, който със своята последователност и всеобхватност буди заслужено възхищение. В основата му стои идеята за сътворението на света и хората от същество, което по сила, творческа мощ и мъдрост надвишава човека до степента на безграничност. Бог, в различните си превъплъщения, е началото и краят. Той е и пътят, и истината, и животът. Едно от най-важните постижения на религията е, че от хилядолетия задоволява някои от същностните потребности на човека. Религиозната доктрина удовлетворява (на определено равнище) човешката любознателност, стреми се да преодолее страха...

В началото на декември в София имаше протестно шествие срещу проучванията и добива на шистов газ в страната. На него протестиращите декларираха безрезервната подкрепа и съпричастност на Дядо Коледа. Тази идея накара медиите да отразят по-подробно събитията в сравнение с всички предишни опити да бъде ангажирано вниманието на институциите и обществеността с този проблем. В Горичка се запитахме какво подтикна Добрия старец към такава безпрецедентна намеса в енергийната политика на България. Изпратихме му писмо и след отминаването на празниците той е намери време да ни отговори!

След като подчерта юридическата си необвързаност по геополитическия диспут за шистовия газ и любезно отклони поканата да бъде лектор в бъдещ Форум Консуматорско общество, Дядо Коледа посочи три причини, поради които той застава решително СРЕЩУ добива на шистов газ по света и у нас. Споделяме ги с вас и разбира се подкрепяме с две ръце всичко, което Дядо Коледа казва. А вие?

Шистовият газ се добива от непослушковци

В черния списък на Дядо Коледа попадат много от компаниите, които се опитват да ни убедят в пълната безопасност на технологиите за добив на шистов газ. Така например петролният концерн, кандидат за фракинг в Добруджа, Шеврон, който и в момента твърди, че газът от шисти е най-чистото изкопаемо гориво, е причинил ред екологични пакости на няколко континента. За някои от тях, като например отравянето на амазонските гори в Еквадор, компанията все още отказва да поеме отговорност. Запитан дали Шеврон ще уважи решението от април 2011 г. на еквадорския съд да заплати 9 милиарда долара на местните жители за нанесените вреди, говорител на концерна заявява, че компанията няма да плаща и ще обжалва. Затова приемаме с капка недоверие изявлението на българския министър на икономиката Трайчо Трайков за „неограничената отговорност” на корпоративния пакостник при евентуален инцидент в България.

Шистовият газ вреди на Северния полюс

Въпреки, че индустрията твърди противното, често цитирани изследвания показват, че добивът на шистов газ може да вреди дори повече на климата, отколкото производството на енергия от въглища. Това се дължи на изтичането на метан от раздробените скални пластове при кладенците, а процесът създава 20 пъти по-силен парников ефект в сравнение с емисиите въглероден диоксид. Последствията са немислими, а учените подозират, че още преди 2030 г. домът на Дядо Коледа може да се стопи напълно.

Шистовият газ не е в духа на Коледа

Дядо Коледа споделя впечатлението си, че големите петролни компании, борещи се за усвояване на малкото оставащи изкопаеми залежи на планетата играят мръсни игри. Интересен е например случаят, в който през месец май тази година петте члена на „големия петрол” (БП, Шеврон, Коноко-Филипс, Екзон-Мобил и Шел) обединиха усилията си, за да предотвратят приемането на закон, който би прекъснал субсидиите им на фона на рекордно високите цени на бензина и корпоративни печалби. Познатите заподозряни водят и напрегната надпревара за природен газ, а шистовият добив е само част от нея. Такива събития отвличат вниманието и подкопават усилията за развитие на нисковъглеродна енергетика и истинска зелена икономика в Европа, и света.

Снимки: Bgnes, teakdoor.com,wherewillsantalive.ca и АР.

Пак се завръщам на тази тема, след като вече няколко седмици дъвча дискусията и си разменям коментари с хора от типа на : „ама жените са стилизирани овъд всякакви нормални пропорции, а мъжете не са“, „ама мъжете предпочитат да гледат секси жени“ и „безумните пози, в които са поставяни героите често развалят впечатленията и съсипват идеите, защото комиксите не са просто порнография, има чудесни порнографски комикси, даже бих препоръчала, но тези не са такива!“.

И стигам до извода, че вместо да се хабя да пиша/говоря, просто ще пусна малко примери и ще поговорим още малко относно социалния пол.

50-те и 60-те години женските персонажи са били в пасивната роля на награда/съпруга/майка/сестра/любовен интерес и почти нищо повече. Техните роли са били изцяло като някакъв вид продължение на мъжът/мъжете около тях. Което не е задължително нещо лошо, стига прекалено често да не бяха просто декори/атрибути без реални личности.
След това започват да се появяват и супергероините, но пак, често те са по-скоро пародии или (не)завоалирани „смешки“ (omg, women are like sooo caty, also, scared of mice“:

След още малко развиване на комикс персонажите за момента сме зациклили на „женски персонажи, които са интересни, за които ни пука, които не са задължително купчина стереотипи… да и са СУУУПЕР СЕКСИ… СПОМЕНАХМЕ ЛИ, ЧЕ СА СЕКСИ? АМИ СЕКСИ СА! Как ще забележите, че те са секси? Ами често са поставяни в класически „секси“ пози от страниците на модните списания (които на мен лично са ми супер не-секси… често приличат на кукли, а не на живи хора и идеята, че мъжете са сексуално привлечени от пасивни кукли ме кара да вдигам вежди).

Да, обаче в нашето общество „секси“ позите са приемани за нещо нормално, едва ли не пози, в които жените застават напълно естествено и причините им са сякаш напълно неразбираеми и пропускани. Лесно обаче е да видим до колко една поза е „нормална“ или „естествена“, просто взимаме някой от другия пол и го обличаме в подобни дрехи/поставяме в подобна поза. И така лъсва… кое как е.

В предните публикации посочих корицата на Catwoman като класически пример на „секси“, с извитата поза, избутаните напред гърди, стичащата се бяла течност диаманти между пръстите й и разтворените устни. Наистина, целта е да оценим естетически Селина Кайл, повече като секси предмет, отколкото като реален персонаж с цели. Ами, добре. Само че ето как изглежда Брус в същата поза, нарисуван със същия стил и същите цели:

Само че тази поза и пoдобното представяне на героя не се харесва на феновете? Защо? Защото е гавра с личността и персонажа, поне спроед повечето коментирали. Интересен избор на думи обаче… защо същото отношение не се вижда и спрямо Селина? Задава интересни въпроси относно какво се смята за обидно спрямо мъже и спрямо жените.

Държа отново да подчертая, сексито си е секси. Секаулността си е сексуалност, въпросът е, че има подходящо време и място и начин на представяне и неподходящи такива.

П.П. Разбира се, че секси позите са различни при мъжете и при жените. целта на размяната е основно да аналичираме самите пози, на какво са основани и да разберем техния културен и социален смисъл. Привлекателността при жените е строго кодирана – слабо тях, дълги крака, значителен бюст и склонност ктм ексхибиционизъм. Красиви лица и то европейска красота конкретно. Женствеността е много тясно дефинирана и изглеждаща по строго определен начин. съответно секси е, подчертаването на тези елементи. При мъжете е секси мускулести форми или поне атлетични, не е задължително да е слаб, ако е мускулест, даже е по-скоро нежелателно (всички герои имат внушителна мускулатура). Физическата привлекателност на лицата им обаче не е толкова важна и толкова еднотипна, колкото при дамите. Не е като да нямаме грозни/дебели/пр. герои, на чиято страна да сме, докато жени, които изглеждат така, не мога да се сетя на прима виста. И при мъжете и при жените все пак физическата привлекателност е ключова, въпросъте как е поднесена. Размяната на дрехи и пози иде реч да покаже кое колко е социален и културен конструкт и колко е естествено и съответно, да знаем кое как ни влияе.

Ако намираме за нелепо мъж да позира като жена, но за „empowering“ жена да позира като мъж, въпросът е… защо?
Много просто, защото да си жена е нещо едва ли не лошо. Иначе Лонги нямаше да казва „гейско“ с подтекста „женствено“ като някакъв вид обида или омаловажаване на личността. Ами съжалявам, но повредата е във вашия телевизор. Ако според някой да си жена/женствен е нещо лошо/унизително и имането на женски маниери/навици/вид е нещо лошо и унизително, то вие очевидно имате проблем. Това е просто пол, полът не ни дефинира какви сме… подобни идеи и вярвани ни. Както и идеята, че жените трябва да са секси и като поведение трябва да са като мъже, ама не прекалено, за да не се чувстват мъжете застрашени. Това не е zero sum game, за да спечелят едните не трябва другите да загубят. От друга страна, колко изкривен трябва да си, за да точиш лиги по женски задник, а после да обясняваш колко е гнусно и гейско еди-какво-си?

Културата ни е толкова смахната, че направо не е за вярване.

Filed under: бръмчащи мисли, култура уж, творчество Tagged: комикси, корици, пародии, секси супергерои

Пак се завръщам на тази тема, след като вече няколко седмици дъвча дискусията и си разменям коментари с хора от типа на : „ама жените са стилизирани овъд всякакви нормални пропорции, а мъжете не са“, „ама мъжете предпочитат да гледат секси жени“ и „безумните пози, в които са поставяни героите често развалят впечатленията и съсипват идеите, защото комиксите не са просто порнография, има чудесни порнографски комикси, даже бих препоръчала, но тези не са такива!“.

И стигам до извода, че вместо да се хабя да пиша/говоря, просто ще пусна малко примери и ще поговорим още малко относно социалния пол.

50-те и 60-те години женските персонажи са били в пасивната роля на награда/съпруга/майка/сестра/любовен интерес и почти нищо повече. Техните роли са били изцяло като някакъв вид продължение на мъжът/мъжете около тях. Което не е задължително нещо лошо, стига прекалено често да не бяха просто декори/атрибути без реални личности.
След това започват да се появяват и супергероините, но пак, често те са по-скоро пародии или (не)завоалирани смешки: 
След още малко развиване на комикс персонажите за момента сме зациклили на „женски персонажи, които са интересни, за които ни пука, които не са задължително купчина стереотипи… да и са СУУУПЕР СЕКСИ… СПОМЕНАХМЕ ЛИ, ЧЕ СА СЕКСИ? АМИ СЕКСИ СА! Как ще забележите, че те са секси? Ами често са поставяни в класически „секси“ пози от страниците на модните списания (които на мен лично са ми супер не-секси… често приличат на кукли, а не на живи хора и идеята, че мъжете са сексуално привлечени от пасивни кукли ме кара да вдигам вежди).

Да, обаче в нашето общество „секси“ позите са приемани за нещо нормално, едва ли не пози, в които жените застават напълно естествено и причините им са сякаш напълно неразбираеми и пропускани. Лесно обаче е да видим до колко една поза е „нормална“ или „естествена“, просто взимаме някой от другия пол и го обличаме в подобни дрехи/поставяме в подобна поза. И така лъсва… кое как е.

В предните публикации посочих корицата на Catwoman като класически пример на „секси“, с извитата поза, избутаните напред гърди, стичащата се бяла течност диаманти между пръстите й и разтворените устни. Наистина, целта е да оценим естетически Селина Кайл, повече като секси предмет, отколкото като реален персонаж с цели. Ами, добре. Само че ето как изглежда Брус в същата поза, нарисуван със същия стил и същите цели:

Само че тази поза и пoдобното представяне на героя не се харесва на феновете? Защо? Защото е гавра с личността и персонажа, поне спроед повечето коментирали. Интересен избор на думи обаче… защо същото отношение не се вижда и спрямо Селина? Задава интересни въпроси относно какво се смята за обидно спрямо мъже и спрямо жените.

Държа отново да подчертая, сексито си е секси. Секаулността си е сексуалност, въпросът е, че има подходящо време и място и начин на представяне и неподходящи такива.

 

Filed under: бръмчащи мисли, култура уж, творчество Tagged: комикси, корици, пародии, секси супергерои

Графика 1: Бюджетен дефицит, % от БВП

Източник: Евростат и МФ; данните за 2011 са прогнозни

2009 и 2010 бяха загубени заради шоково разпускане на бюджетната дисциплина и най-вече заради голямо различие между обещанията за балансиран бюджет и реализираните огромни дефицити. Това е фатално за доверието, особено в среда на световна криза. Да твърдиш едно, а да правиш друго е рецепта за недоверие. (виж графика 1)

През 2011 беше направена важна крачка в правилната посока – бюджетният дефицит е намален, обещанията за стабилизиране на бюджета бяха спазени. Но, дефицитът все още не е премахнат, а доверието расте, не е напълно възстановено (загубено доверие не се възстановява от днес за утре).

2012 вероятно ще е решителната година – намалението на дефицита трябва да продължи, поетите ангажименти за неговото ограничаване трябва да бъдат постигнати и надминати, средствата за изплащане на еврооблигациите трябва да бъдат осигурени, а забраната на дефицита трябва да бъде записана в конституцията с ясен срок за премахване на дефицита. Това би осигурило продължаващ растеж на доверието и постепенното му възстановяване до предкризисните нива.

Един индикатор за доверие е дългосрочният лихвен процент по държавния дълг. Той намаля значително след пиковете през 2009 година (виж графика 2) и по-важно, по този показател България значително подобрява класирането си в ЕС (виж графика 3). България все повече се отдалечава от проблемните страни и лека-полека върви към по-добрата част на графиката, при страните с високо доверие и ниски лихви. Има, обаче, още доста път да се извърви докато се присеъдиним към страните с най-ниски лихви в ЕС – и този път е път на реформи и дисциплина.

Графика 2: Дългосрочен лихвен процент в България

Източник: БНБ

Графикат 3: Дългосрочен лихвен процент в страните от ЕС, ноември 2011

Източник: ЕЦБ

Блогът за икономика 2012

След международния бестселър “Ключът на Сара”, Татяна дьо Роне определено не е в списъка на авторите, които следя. Тъжната история на еврейското момиче, което обещава да измъкне братчето си от тайно скривалище, но така и не успява, съвсем не впечатлява с особени литературни качества. Идеята е добра и има потенциал да разстрои немалък брой хора и да напомни за чудовищните действия по време на Холокоста, но Дьо Роне не съумява да превърне тази идея във вълнуващо и докосващо преживяване. Можете да си представите изненадата ми след като прочетох втората и книга, а именно “Тайната на семейство Рей”.

Сюжетът е съвсем банален - Антоан е наскоро разведен мъж на средна възраст, който се бори с депресията, самотата, неудовлетвореността от работата и с хормоните на подрастващите си тийнейджъри. За рождения ден на сестра си Мелани той организира пътешествие до френски остров, който двамата посещават като малки. Нелепа катастрофа отключва спомените на Мелани за трагичната, но мистериозна смърт на майка им преди повече от 30 години. И Антоан тръгва на собствено детективско пътешествие за да открие дълго пазените тайни на своето семейство.

Нищо съществено или изненадващо. По-интересна обаче е темата за родителите. Докато сме малки те са безгрешни и идеални. Всичко, което мама и татко правят, е правилно и не подлежи на съмнение. Много боли да се събудиш един ден и да откриеш, че пиедесталът, на който си поставил своите родители, е не само прекалено крехък, но е и на път да се строши. И тук идва въпросът – готов ли си да поемеш по трудния път и да разбереш истинската самоличност на тези, които до този момент си мислел, че познаваш? Можеш ли да живееш в неведение или истината ти е нужна, за да разбереш по-добре себе си и близките си? Пред подобна дилема е изправен и Антоан. Откривайки историята на майка си и нейната смърт, той разбира тайни, които не е сигурен, че иска да знае. Смелостта му да отвори семейния “албум” и да види по друг начин своите родители е завидна. Особено когато майка му е мъртва и не може да даде никакво обяснение. Дьо Роне майсторски описва този път. Психологията, колебанията, вътрешния конфликт, разочарованието и приемането са налице. Остава да се насладиш на (или да изтърпиш) пътя на познанието.

В останалата си част книгата напомня така добре познатите семейни саги. Разводът, страданието, запознаването с новия мъж на бившата ти жена, състраданието на приятелите ти, проблемите с децата-тийнейджъри, неодобрението на бащата – всичко това съпътства Антоан в търсенето му на истината. Разбира се, появата на мистериозна и привлекателна жена е съвсем в реда на нещата – за да могат и най-романтичните от нас да вземат нещо от книгата.

В заключение – няма да загубите ако прочете тази книга. Фактът обаче, че Татяна дьо Роне е един от трите най-продавание автори за 2010 редом с имена като Дан Браун и Стиг Ларшон, ме озадачава. Качествата и на разказвач съвсем не са лоши, но няма и база за сравнение между нейните мистерии и величието на трилогията “Милениум”.

 

 

 

 

Вдъхновен от един поддръжник на властта, възмутен от „сульо и пульо”, които се възмущавали от властта заради проблемите със снега, докато в Швейцария било по-страшно но никой не си критикувал правителството, реших да дам своя принос в швейцаризирането на България. Тези услия не са от вчера, но едва днешното ни управление успя да ни направи Швейцария на Балканите ( поне откъм изобилието на сняг) и по тази причина смятам да отдам дължимото за това постижение.

Отбелязвам мимоходом (през преспите, но не през просото): тук вече е Швейцария, но на балконите- само от такава безопасна височина могат да се оценят спокойно магистралните постижения на властта у нас, заринати временно от снега.

Преди да го отдам, държа да обърна внимание как обърнаха тенденцията: до онзи ден язовирите в България пресъхваха и бяхме заплашени от суша, а днес, благодарение на самоотвержените усилия на властта, вече си имаме наводнения от прелели язовири. Който иска-може. Стига да се труди за благото на народа, макар, че нашите управници не случиха на народ, за разлика от швейцарските. Там сняг вали, бедните швейцарци страдат ли страдат, но стискат зъби: правителство е това, как да критикуваш. Къде ти в Швейцария да са чували за такова чудо, като критична позиция спрямо управляващите!

И така отдавам обещаното с няколко бодри частушки по примера на великата руска култура, която в момента отдава дължимото ( поне в интернет) с подобни частушки посветени на тамошната , аналогична на нашата власт:

Освиркаха Борисов
във „Арена”-
От благодарност, че е построена!

Покаже ли се лъч
през зимната мъгла-
Благодарим на Бойко
за това!

За пълната тава със баклава-
Благодарим на Бойко за това!

За чуждите езици: „Вас ис дас”?-
Сме благодарни пак на
Вас!

За виното, възхода в киното-
Ин кино веритас-
разбира се чрез Вас!

За оплодената земя от Вас-
Ин витро, тоже веритас!

За магистралите, за залите и за метрото-
Благодариме от сърце защото…
Сме благодарни по рождение
За премиерското Му бдение!

Благодариме много за боклука-
И без завод сме благодарни тука!

Но най-сме благодарни за възхода,
Маркиран от протеста на Синода!
Защото той е еманация
На размножената ни нация.
И всичките сме убедени:
Ще бъдем правилно осеменени!

Пее се под сурдинка,под юргана,под акомпанимента на куркащи черва. Динамика: „пиано” – но не на „пияно”, че може да стане „форте” и тогава ефектът от веселбата може да се окаже тъжен. Освен ако Веско Маринов не се заеме да популяризира текста с подходяща за целта музика, която да вдъхновява оплодителния процес. Дано.

Не пречи да си помечтаем. Нали човек бил толкова голям колкото са мечтите му! Което обаче се отнася до обикновения човек, който има накъде да расте. Гигантите – атлантите, подпрели облаците, носещи на плещите си държавата, те какво ли си мечтаят? Въпрос на въображение- вчера футболист на Родината, утре на континента, с гласовете на европейците за българско развитие, обладани от неудържим порив за подражателство на всичко българско, особено по отношение на пенсиите и заплатите.

И не е само Борисов виден Атлант- президентът ни е още по-заслужил атлантик и романтик. Пожела си невъзможното- партията му да стане атлантическа и тя стана. После си пожела голям руски шлем и сега ни набиват канчето, натискат ни да ни наденат ушанката- студ , не студ, ще си я носим. Колкото му е голям шлема и енергетичния мерак, толкова по-голяма работа се оказва самият той. Скрои ни шапката и си тръгва доволен не само от себе си, но и от търпението ни, за което ни благодари в последната си президентска новогодишна наздравица. Схващате ли разликата: Борисов иска да му благодарим, а тук е обратното: Първанов ни благодари на нас, че сме го изтърпели! И на него тогава да му таковаме една частушка:

Бащицата отново се направи на ударен-
Най-президентски ни е благодарен!
Че двете петилетки го търпяхме-
Безкрайно услужливи бяхме!

Така и не свали партийните доспехи-
Самокритично кичи се успехи!
Благодари ни за това със основание-
От нас се иска само послушание!

Излиза с чест, нагизден с троен шлем-
От Путин лично награден!
Макар и спихнат шлемът, пак добре-
Поне ще става за гърне!

Като изхождаме от тази констатация-
Ще можем като бедна нация
Да се преборим с всяка констипация
На дъното на европейската класация.

Пее се (вече) бодро- виваче, обаче…след 22 януари. Че не се знае на какво още е способен др. Първанов и какви са му мечтите. Но да не го мислим: левите интелектуалци го чакат да ги оплоди ин виво.

Share on Facebook

София. Президентът Георги Първанов връчи орден “Стара планина” – първа степен с мечове, на вицепрезидента на Република България о.р. генерал-майор Ангел Марин, предаде репортер наАгенция „Фокус”. Висшето държавно отличие се връчва за изключително големите заслуги на Ангел Марин към Република България. Високото отличие беше гласувано миналата година от кабинета, по предложение на президента. В мотивите за награждаването се посочва, че Ангел Марин активно участва в обществено-политическия живот на страната и има голям принос за военно-патриотичното възпитание на младите хора и гражданите. Като офицер, ген. Марин има значителен принос за изграждането и развитието на Сухопътните войски в Българската армия. От присвояването на първо офицерско звание, до преминаването в резерва, служи на различни длъжности в Ракетни войски, като от 1990 до 1998 г. е командващ Ракетни войски и артилерия в Сухопътните войски. Правителството мотивира награждаването му и с изключителен принос в работата с българите, живеещи извън пределите на страната. Николета АНДРЕЕВА   Интересна новина…Искам и аз 10 години да съм си клатил…звънчетата и след това да ми дадат орден “Стара Планина” с мечове, бухалки, лаврови листа, дъбови клони, голи женски тела от сребро и т.н. Изглежда най-висшето ни държавно отличие съвсем се е обезличило, след като поредният човек, за когото никой нищо не [...]

Компанията Motorola представи чрез кратък рекламен клип онова, което можем да очакваме от нея на CES 2012. Видеото показва зарядно устройство с марката Motorola, което стои изоставено на масата и пуска сълза през USB портовете си, а заглавието на клипа е Stay Unplugged ("Останете изключени"). Компанията обещава да разкрие подробностите около новия продукт на предстоящото изложение CES 2012. В момента няма конкретни предположения за това, какво ще покаже Motorola на CES. За разлика от миналата година, когато много кодови имена на устройства станаха известни още преди техния официален анонс, изтекла информация за тазгодишното представяне на американската компания почти няма. Предвид факта, че Motorola трябва да представи много нови продукти на CES, изглежда, че компанията хвърля много усилия, за да останат детайлите около тях в тайна. Отчитайки появилите се през декември Droid Xyboard, Xyboard Wi-Fi и ориентирания предимно към Европа Xoom 2, с увереност може да се каже само, че всички бъдещи смартфони и таблети на компанията ще работят под управлението на операционната система Android, а безжичното захранване ще се подава по метода на индукционното зареждане чрез специален заден капак, с който ще бъдат оборудвани устройствата.

Местоположение

Местоположението е това, което прави Малта уникален остров. Намира се в средата на Средиземно море, по чиито брегове от хилядолетия изгряват и залязват могъщи империи. Това прави острова привлекателен за контролиране на цялото море и, през не малка част от човешката история, на цялата съществуваща цивилизация.

Малтийският архипелаг се състои от три острова, подредени по големина: Малта, Гозо и Комино. Третият е необитаем. Намират се южно от северозападните брегове на Африка, където морето мие бреговете на Тунис, Алжир и Мароко. Това подсказва, че влажният средиземноморски климат тук означава безпощадно слънце през лятото и лепкава жега, но през зимата островът е един малък рай, където можеш да избягаш от европейските преспи и заледявания.

Средна температура от около 15 градуса, чести, но слаби превалявания, изобилие от слънце и чист морски въздух – това може да очаква туристът от Малта през зимата.

По документи малката държавица е част от Европейския съюз, но реално се намира върху Африканската континентална плоча. Близостта на двата континента далеч под повърхността на морето е причината за сериозни трусове в миналото, които са успявали да разрушат дори дебелите зидове на средновековните крепости върху острова. Това, обаче, не намалява популярността му в очите на различните завоеватели и мореплаватели.

История

Историята е това, което прави Малта изключително популярна. Тя, от своя страна, се дължи на местоположението, а без двете тук нямаше да има богата островна държава, a само голи камънаци, изложени на вятъра и прибоя.

Историята за Малта е всичко. Учените все още не знаят откъде са дошли първите заселници, с примитивните си лодки, доплавали тук преди повече от 7000 години. Оставили са култови комплекси, по-възрастни от Стоунхендж. За матриархалното устройство на тяхното общество говори популярната каменна статуетка на жената с дебелите бедра, която символизира Богинята – майка или култа към плодородието на Майката – земя. Намерени са още доста артефакти, които свидетелстват за големия културен напредък на неизвестната праисторическа цивилизация. Никой не знае как се е затрила тази цивилизация, нито къде е отишла, след като е напуснала острова. Предполага се катаклизъм от някакъв вид: суша, земетресение или наводнение.

После дълго време островът пустее. През 800 г. пр. н.е го посещават финикийците, които си устройват колония тук. Близо 300 години авторите на кеша си живеят като царе на острова, необезпокоявани от никого, защото са единствените смели мореплаватели на своята епоха,
дръзнали да напуснат плитките крайбрежни води и да стигнат чак до западните атлантически брегове на Африка и днешна Испания, преплувайки цялото Средиземно море по дължина. Естествено, архипелагът им идва „дюшеш” точно в средата на маршрута – идеалното място за  почивка, за товарене и разтоварване на корабите, за прегрупиране на стоките по различни търговски маршрути и така нататък.

С това, обаче, мирните години на Малта приключват. През 480 г пр.н.е островът е окупиран от флота на Кратаген, а след пуническите войни на
него стъпва  безкомпромисният сандал на Римската империя, който успява да заобиколи цялото Средиземно море и римляните не случайно го наричат „Маре Ностро”, демек: „нашето си море”. Архипелагът е под римска власт от 218 г. пр.н.е до 395 г. сл.не.е, когато, съвсем логично, тук се настаняват пратениците на Византийския император.

През 60-та година от Новата ера апостол Павел пътува по море към Рим, но буря изхвърля кораба му на малтийския бряг. Всички членове на екипажа оцеляват след жестокото корабокрушение, а местните рибари, на които попадат, се оказват гостоприемни хорица. Напалват им огън, за да се сгреят и изсушат след неприятната ситуация. Докато хвърля съчки в огъня, една от тях се раздвижва и апостолът се оказва с пепелянка в ръка, която не може да отлепи от дланта си. След като най-после успява да тръсне влечугото в огъня и моряците, и местните са убедени, че с Учителя е свършено, но Апостол Павел се оказва без ухапвания по ръката и това чудо кара местните да го приемат за пратеник на Бог.

Няколко месеца той проповядва на острова и по чудотворен начин лекува населението на Малта. Успява да изцели дори бащата на римския губернатор, който става християнин, след като вижда чудото с очите си. С това делото на апостола тук е приключено и от тогава до днес, вече близо 2000 години, Малта е крепост на християнската вяра.

Византийците са изтласкани от сарацините, които през 870 година превръщат мястото в арабски рай. Противно на всеобщите очаквания, арабите носят със себе си високо развита цивилизация, писменост и култура. Близо 200 години управляват острова в мир, като наблягат предимно на риболова, търговията и земеделието. Открити са множество средновековни  рационализации в аграрния сектор, които далеч изпреварват постиженията на западната култура от това време. Вечен спомен от сарацините е и малтийският език. От екскурзоводите разбрах, че той е много близък до ливанския и други арабски езици. Писмеността, обаче, си остава на латински, религията също не търпи изменение. Малта мирише на Алжир, където съм прекарал част от детството си, но вместо „Алах Уакбар” под небето се носи звънът на камбани.

През 1090 година на острова пристигат озлобените, тежко въоръжени нормански рицари, които изпепеляват всичко арабско и налагат със сила европейските средновековни порядки на местното население. Те включват строго йерархична феодална система, донесена от континента. Появяват се първите местни благородници. Развиват се занаятите. Изкуството и търговията процъфтяват. Ражда се средновековният град. На площадите весело се редуват всенародни пирове с жестоки екзекуции, надвикват се шарлатани и търговци от цял свят. Така Малта окончателно става част от културата на Стария континент.

През следващите няколко столетия архипелагът попада в ръцете на различни дворове и европейски династии, на които не им пука особено за него. Заети с междуособици и дворцови интриги, те го подаряват, купуват, наследяват и разменят помежду си, без да се интересуват какво точно се случва там. А там се случва обичайното за средновековна Европа – шепа благородници придобиват всички имоти, блага, земи и оръдия на труда, плюс цялата политическа власт, превръщат простолюдието във феодални роби, затварят се зад дебели крепостни стени и дори започват да претендират за някаква автономия пред Европа. Тая работа, обаче, няма как да стане без одобрението на мастит европейски монарх или феодал, тъй като по документи островът продължава да е част от „портфолиото” на някой континентален земевладелец.

В крайна сметка, Малта се оказва под контрола на сицилианския владетел, който пък е васал на небезизвестния испански монарх Чарлз Пети. Тоест, Малта официално вече принадлежи на Испанската колониална империя през 16-ти век. Горе-долу по същото време рицарите-хоспиталиери от Ордена на св. Йоан били изхвърлени позорно от последното си убежище на о-в Родос, след като изгубили кръстоносния поход и, подгонени от турския султан, непрекъснато врънкали европейските монарси да им дадат някакво парче земя, на което да се установят.

Така през 1530 година тук идва орденът на св. Йоан, с благословията на Чарлс Пети,  по-известен като император на Свещената римска империя. От рицарите той изисква  символичен наем за острова – по един сокол на година. След няколко десетилетия в Малта пристига и добрата стара Инквизиция, която развива неприятния навик да наказва само местните с публично бесене, бичуване и унижения, докато рицарите плащат единствено глоба, ако нещо се издънят.

От строители на болници и покровители на бедните, хоспиталиерите сe превръщат в един от най-добре организираните и тежко въоръжени ордени през Средновековието. Немалка роля за това изиграват и Кръстоносните походи. Естествено, от всичко печели най-много католическата църква, която забранява на рицарите да се женят и да имат деца по съвсем комерсиални причини. Всички произлизат от богати европейски семейства и цялото им наследство, под формата на титли, земи, замъци, крепостни селяни, лозя, пари в брой, оръжия, доспехи и скъпоценности отиват право в хазната на църквата след тяхната смърт.

Харабията на рицарите, обаче, не продължава дълго. През 1565 година им се налага отново да срещнат своя стар неприятел в лицето на Сюлейман Великолепни, който смята да ги изрита и от Малта, след като веднъж е успял да им бие шута от Родос преди време.

Всъщност, султанът не се заяжда просто ей така, от гео-стратегически интереси или от имперски амбиции. Още като млад завоевател той им позволява да напуснат владенията му без бой, с всичките си скъпоценности и светини, стига да обещаят, че повече няма да плячкосват търговските му кораби и да се нахвърлят върху де-що османски плавателен съд видят в морето.

Добре, ама след като получават острова като подарък, рицарите разбират, че освен производство на сол и няколко вида тропически плодове, това място е толкова бедно, че не може да задоволи дори потребностите на местното население от храна и вода, камо ли разточителния блясък на благородническия лайфстал. Ето защо, отдалите се на бедност, послушание и целомъдрие, въоръжени до зъби християни решават да възобновят грабителските си походи по море. Все пак, в Библията пише: „Не пожелавай жената, осела и роба на ближния”. Не се споменава нищо за кораба му. Пък и по време на Кръстоносните походи заповедите „не кради” и „не убивай” сякаш са  по-скоро изключение, отколкото правило.

Разярен от нарушаването на джентълменското споразумение от страна на рицарите, султанът пристига с цялата си военна мощ, за да им разкаже играта. И е прав, според мен. Така се стига до Великата обсада на Малта през 1565 година. Битката е кървава и продължителна, но накрая рицарите успяват да удържат победа, не без помощта на Сицилия, която им изпраща помощ по море.

Осъзнали стратегическото значение на острова, западноевропейските владетели се обединяват под ръководството на Папата, за да укрепят мястото и да го превърнат в непревземаема крепост за вечни времена. Монарсите един след друг се надпреварват да изпращат строителни материали, работници, архитекти, пари и ноу-хау, за да се включат в изграждането на островната крепост, предназначена да държи цялото Средиземноморие под контрола на западната цивилизация и Римо-католическата власт.

Така се раждат архитектурните шедьоври, на които сме свидетели днес. Всъщност, столицата на Малта е първият изцяло планиран град в Европа – с канализация, отводнителна и напоителна система, със сметосъбиране и изкуствена архитектурна климатизация, предвидени още през 16 век в чертежите на видния италиански архитект Лапарели.

Като всяко общество, достигнало до своя културен, икономически и политически апогей, рицарите от Малта също започват да деградират в морално отношение. „Единственият път от върха е надолу“. Послушанието, бедността и целомъдрието отстъпват на желанието да се строят все по-големи и все по-разкошни дворци, с все по-богато обзавеждане. Идва ред на пиянството, на хазарта и безразборния секс, заедно с непрекъснатите рицарски дуели, като естествен резултат от всичко това.

Когато през 1798 година Наполеон пристига с флота си, рицарите от Малтийския орден нямат вече нито желание, нито средства да му се противопоставят. Освен това, половината се оказват французи. След обезглавяването на родната аристокрация у дома, паричките от ренти изведнъж секват и френските благородници в Малта предпочитат да  минат на страната на Наполеон, вместо да се правят на герои. Така най-стратегическата и най-добре укрепената крепост на Европа минава в ръцете на ситния генерал без нито един изстрел.

Той се възползва от това като типичен колонизатор – започва да разграбва богатствата на разкошните църкви, базилики, катедрали и обществени сгради, за да финансира египетската си кампания. Освен това вдига данъците, което идва малко в повече на местните и не благородниците, а селяните от Малта се вдигат на въоръжен бунт срещу Н.В Алчния император. Малкият френски гарнизон прекарва известно време под обсада зад високите крепостни стени, които е превзел без бой и накрая е принуден да отстъпи под натиска на Английската корона, която точно в този момент решава да изпрати могъщия си флот, за да „помогне” на „братския” малтийски народ.

Това не пречи през 1919 година местните отново да се вдигнат на бунт, този път срещу английските „освободители”, които се съгласяват да им дадат частична автономия. Оставени на самоуправление, малтийците се хващат за гърлата. Следва период на глад, войни и политическа нестабилност, който продължава от 1930-та до 1939-та година. Като капак, през Втората Световна Война Мусолини решава да е*е мамата на острова с непрекъснатите си бомбардировки от Сицилия. За пореден път нечие Хипер Его от континента идва да остави топлата си купчинка тук, за спомен на местните, но този път купчинката идва по въздух, а не по море. Какво да правиш, технологии! Науката се развива, все пак. За разлика от съзнанието.

След ВСВ самоуправлението на Малта е възстановено, а през 1964 година страната официално получава своята независимост. Започва бурното развитие на туристическата индустрия, заради огромното историческо и архитектурно наследство, оставено на толкова малка по площ територия.

През 1974-та Малта официално се обявява за република, а през 1979-та последният британски войник напуска острова. През 2004-та година страната е приета като пълноправем член на ЕС и дори успява да влезе в евро зоната малко след това. Днес Малта е най-дребната и най-гъсто населената държава в Европа, с население от 400 000 души.

Икономика

В икономическо отношение Малта настига средно европейските равнища, което е похвално за един гол остров, който не успява да задоволи дори собствените си потребности от храна и вода, разчита единствено на вноса, за да оцелява, зависи изцяло от туризма и нарича капковото напояване на парцели от полу-камениста почва „земеделие”.

Да се чудиш как средната заплата там клони към 1000 евро, а ние, с нашите девет планини зелени, с нашата 1300 годишна история и с нашите стотици километри брегова ивица, изградена от ситен фин пясък не само, че бедстваме икономически от десетилетия насам, без да сме водили никакви войни, но и се опитваме да трансформираме една от най-плодородните почви на света в газово сметище.

Заради високия жизнен стандарт много българи са се преместили да живеят в Малта – от туристически работници, до висококвалифицирани кадри, като лекари, архитекти и адвокати. Малтийските пристанища са пълни с лъскави яхти от цял свят, в курортите кипи целогодишна туристическа дейност, а престъпността и безработицата са сведени до минимум. Повечето малтийци са собственици на домовете, в които живеят.

Език и култура

Подобно на Турция и Гърция, Малта е традиционна туристическа дестинация за българина, който обича да се подвизава там и като турист, освен като емигрант. Още първата вечер попаднахме в ресторант, собственост на българи, в който работеха само българи и румънци. Има голяма вероятност да се оправите на български, дори да не знаете никакви чужди езици, защото българите буквално са навсякъде – като започнем от продавачите в магазина, минем през сервитьорите в ресторанта и стигнем до собствениците на най-мазните яхти в пристанищата. Иначе официалните езици са два: малтийски и английски.

Първият е абсолютно неразбираем, освен за завършилите арабска филология. Изписва се с латински букви, но пак е трудно да се разчете. За щастие всеки, ама абсолютно всеки малтиец говори ако не перфектен, то поне средно поносим английски. Италианският също е доста разпространен, заради близостта на Сицилия, като френският и българският също не бива да се подценяват. Движението навсякъде е в ляво – наследство от англичаните.

Културата на малтийците е безразборна, хаотична смесица от Ориент и Западна цивилизация – резултат от всички събития, описани по-горе в „История”. Трудно можеш да различиш един местен от глобалния турист по простата причина, че местните нямат характерно излъчване, нито типични черти на лицето или цвят на кожата и косата – те варират от червен катинар, руса коса и зелени очи на норвежец, до матова кожа и маслинено черни очи на сарацин. Ето защо, на повечето места, където местните използват намаления, е възможно да ви попитат дали имате малтийски паспорт.

Религията е почти 100% католическа. Островитяните се гордеят със своите 365 църкви, базилики и катедрали – по една за всеки ден от годината. Църквата има огромно влияние в обществения живот. Архитектурата е много специфична за хора, които се интересуват от тези неща. Извън туристическите места, градовете и селата носят аромата на подправки и духа на бавния живот в Алжир, Тунис и Мароко, в съчетание с европейския колониален стил и усещането за провинциална Италия, Франция или Испания.

Обедната сиеста от няколко часа е задължителна. Работи се предимно от 9 до 12 и от 3 до 8 вечерта. Всички в Малта се познават. Чух неприятни слухове за множеството бракове между роднини, което е обичайно за едно малко островно общество, където католицизмът в продължение на столетия забранява разводите и аборта. Съвсем скоро разводите са били официално разрешени и сега най-модерното нещо в Малта е да се разведеш. Малтийците правят семейства или прекалено рано, след като навършат пълнолетие, заради бременността сред тийнейджърите, забраната на аборта и официалната политика на църквата да не се прави секс преди брака, или прекалено късно, някъде около 40-те. Все по-популярни стават и браковете с чужденци. Тук хората са свикнали с чужденците. Принудени са да ги търпят още от 800 г. пр. н. е.

Отношението към туриста е любезно и приятно. Тукашният манталитет е мек, лесно се установяват чисто човешки връзки с местните. По тъгата в очите им съдя, че животът на острова, като цяло, май е доста скучен, ако изключим наплива от туристи, на които всички държат своето благосъстояние. Все още има няколко стотин живи представители на рицарския орден и на местната аристокрация, които през годините така и не успяват да се побратимят, но постигат хладно и мълчаливо съжителство, в името на общото благо.

Успях да разговарям с истинска бенедиктинска монахния. Това красиво като ангел същество, с руси коси и ярко зелени очи, е подарило младостта си  на най-строгия монашески орден в света. Доколкото разбрах от гида, монахините в нейния орден продължават да спазват строгите порядки на Средновековието. Нямат право да напускат крепостните стени дори след смъртта – телата им се погребват в манастира. Цял живот прекарват в молитви и в грижи за градината. Монахинята, с която разговарях, беше една от най-красивите жени, които съм срещал, въпреки забрадката и дългите дрехи. Когато си тръгвах, й махнах за сбогом. В нейното „Good bye” имаше дълбока, нечовешка печал.

Кухня

В средата на Средиземно море кухнята, естествено, е средиземноморска. Но глупавият турист спокойно може да се натъпче в Макдоналд’с или да си поръча по телефона кофа от KFC. Малтийските ястия имат специфичен вкус. Бих го окачествил като «интересен». Това значи, че  едва ли ще се харесат на хора, които не обичат да експериментират с небцето. За тях си остават добрите стари италиански специалитети, които тук са достатъчно добре разпространени. Виното е добро, опитах различни етикети, но при всички случаи съм пил и по-качествени вина. Предимството му е, че се намира (сервира) навсякъде и е сравнително евтино. Вечеря в ресторант излиза между 8 и 20 евро на човек, ако не сте прекалено гладни и жадни и, ако не се целите в най-високия клас заведения. Много разпространена е английската закуска, което не бива да ни учудва при положение, че колите са с десен волан и карат в лявото платно. Има голямо разнообразие от морски деликатеси: миди, скариди, октопод и всякакви средиземноморски дарове, плюс купища риба. Местните се гордеят с улова на риба тон.

Настаняване и обслужване

Основно хотели и апартаменти под наем, но има и частни луксозни вили с панорамна гледка за туристите, които разполагат с по-високи доходи. За постоянно живеене можете да се настаните както в мизерна колониална развалина, така и в модерен европейски жилищен комплекс. Всичко зависи от заплатата, която получавате. Обслужването не е по-добро от това в България, дори бих казал, че е по-лошо. И няма как иначе при положение, че най-вероятно и сервитьорът, и барманът, и готвачът в заведението са българи, получили подготовката си на Златни пясъци и дошли тук единствено заради по-високата надница. Трудът се заплаща по часово и има голямо текучество. Доколкото разбрах, май само държавните служители разчитат на фиксирано работно време и на твърд месечен доход. Ако работиш ниско квалифициран труд по осем часа на ден, спокойно ще си плащаш квартирата и храната. Но толкоз.  Цените са високи, заради туристическата брадва. Целият остров е една голяма„Албена”, където литър минерална вода ти го продават на рецепцията в хотела срещу 2 евро и 50 цента (водата от чешмата не става за пиене). Трудно е да се намерят малките дюкянчета, където пазаруват местните. Заврени са в най-отдалечените кътчета на най- тесните улички. Там два литра минерална вода струват 50 цента. Това говори за размера на туристическата брадва. Четири звезди в Малта се равняват на българските три, а персоналът е любезен, но ленив и дори, бих казал, леко немарлив, сигурно заради африканското слънце.

Придвижване

В никакъв случай с такси, освен ако не искате да платите за прибиране до хотела толкова, колкото плащате за целия си престой в него. Ако случайно се качите на такси, задължително договорете цената предварително. Колите под наем са на разумни цени. Предлагат се без шофьор или с шофьор, но на по-висока цена, плюс бакшиш, което е удобен вариант, защото много чужденци се притесняват от шофиране в лявото платно с десен волан. Уличките са тесни, а трафикът е достатъчно напрегнат, за да ви се изправят косите. Водачите спират на пешеходци, но не са особено толерантни един към друг. Винаги бързат и по манталитет приличат на италианските шофьори.

Градският транспорт е може би най-лесният и най-разумният, ако не и най-удобният вариант за придвижване. Автобусната мрежа е прекрасно организирана, обикаля редовно и обслужва целия остров. Може да се ходи навсякъде с нея. Има разредени нощни линии върху по-популярните маршрути. Автобусите са чисто нови. Само срещу две евро и шестдесет цента ще се сдобиете с целодневен билет, с който можете да пътувате навсякъде и да сменяте колкото си искате превозни средства. Билетите се купуват директно от шофьора и се показват пак на шофьора за проверка при качване. Представляват касова бележка, която не се гледа много внимателно, но ако ви хванат в измама ще имате проблеми с полицията. Няма смисъл от цигански номера при положение, че градският транспорт е по-евтин от този в София и буквално покрива територията на цялата държава. Между Малта и Гозо пътува редовен ферибот, който превозва пътници и коли на разумни цени. Положението с градския транспорт на Гозо е същото, каквото е в Малта.

Забележителности

История, архитектура и природни чудеса в Малта колкото щеш. Няма да ги изброявам тук, защото целта на пътуването ви, все пак, е да се запознаете лично с тях. Като най-добър пътеводител препоръчвам Malta & Gozo in Your Pocket, автор Joe Fenech Soler, издателство Blue Guide Books. Това е луксозна книжка джобен формат, с цветно съдържание и гланцирани страници. Има увлекателно написан текст и снимки, плюс достатъчно полезна туристическа информация. Общо взето – всичко, което ви трябва да знаете за Малта. Струва само 2.99 евро. Ще я намерите в по-големите книжарници.  Разбира се, пътеводители се продават навсякъде и в най-различни форми, но това е the best of the best за човек, който разбира от книги.

Забавления и нощен живот

Молове и шопинг центрове за любителите на маркови стоки, както и всякакви стандартни туристически зарибявки: водни ски, сърф, конски впрягове, двуетажни автобуси за панорамни обиколки и така нататък. Дайвингът е много популярен спорт в Малта. Има добре заредени магазини за водолазна техника и екипировка. Съществува изобилие от инструктори и школи за напреднали и начинаещи гмуркачи. Организират се групови и индивидуални гмуркания с инструктор от сушата или от плавателен съд. Водата е чиста – вижда се на 30 метра разстояние при добро време. Обектите са много. По дъното има достатъчно потънали самолети и кораби, най-вече от Втората световна война, но местните са се погрижили да потопят и допълнителни туристически обекти, за разнообразие. Най-забележителни са подводните пещери, които стигат до размера на спортна зала и в тях може да се плува спокойно. Водите около Малта са богати на животински и растителни видове, някои от които са ендемити, т.е срещат се единствено тук. Предлагат се и нощни гмуркания с акцент върху подводното био разнообразие.

Клубната сцена е добре развита. Съществуват достатъчно примамки за туристите. Партитата са ориентирани към по-младата аудитория. Предлага се основно диско, денс и хаус музика от популярни ди джеи, гостуващи от цял свят. Има достатъчно интересни места. Най-оживено става около полунощ, но по закон клубовете затварят в 4 сутринта и това малко разваля купона. Афтър партитата се случват предимно по плажните барове през лятото. Доколкото разбрах, няма дневен парти клуб. Улиците са безопасни за разходка по тъмно, но все пак не е препоръчително да се мотаеш напълно сам, ако си чужденец, независимо дали си мъж или жена. Концентратите са скъпи.

Изроди и препоръки

Не ви препоръчвам да си купувате предварително организирани екскурзии от туроператора, тъй като човек с автобус и сам може да разгледа много повече места, да е много по-спокоен и да плати много по-малко, отколкото ако участва в група с екскурзовод. Няма да споменавам името на туроператора, който ни погоди куп неудобства по време на пътуването, защото съм готин. А и спечелих безплатна почивка от томболата в самолета на връщане. Годината започва с подаръци. Това е хубаво. Пожелавам на всички една великолепна 2012-та година!

Тихомир Димитров

Адвокатите на компанията Apple започнаха мащабна борба срещу пиратите, които разпространяват платени приложения от App Store. Те вече са изпратили официално уведомление до хостинг, който предлага услуга, подпомагаща потребителите при получаване на нелегално съдържание. За да получат по незаконен начин приложения от App Store, потребителите трябва да проведат Jailbreak на своето iOS-устройство и да инсталират на него приложение, наречено Installous. След това те получават достъп до хранилището за софтуер Apptrackr. Именно последното стана жертва на юристите на компанията, които изискват незабавното затваряне на ресурса. В отговор на тези действия ръководството на Apptrackr премахна преките линкове към приложенията и премести услугата извън територията на САЩ, така че Apple да не може да оказва натиск върху собствениците на хостинга. Последното вероятно значително е увеличило разходите за ресурса, в тъй като на сайта се появиха реклами и съобщение, че той вече не може да се издържа само от дарения. Трябва да се отбележи, че пиратството в семейството iOS съществува от дълго време, но досега Apple отговаряше вяло на него, като пускаше нови версии на операционната система при появата на Jailbreak. Вероятно сега политика на компанията в това отношение е била основно преразгледана.

Протест с плакати пред паметника на комунистическата лъжа (ПъКъЛъ)
И тази година
гражданската инициатива ЗА демонтирането на паметника на съветската армия в София ви кани на протест с плакати на 15 януари 2012, неделя от 11 до 13 часа около паметника на съветската армия в София. Да отбележим 15 години от гражданските протести през януари 1997 пред Народното събрание на правилното място днес – паметникът, който е символ на комунистическата лъжа и пропаганда. Да се съберем заедно с плакатите, които направихме миналата година и да изразим отношението си към голямата лъжа и желанието ни да се освободим от нея. Елате всеки със свой плакат, за да „окупираме” символично тотема на тоталитарната епоха в България!
Разпространете информацията според възможностите, с които разполагате.

Инициативен комитет

Share on Facebook

Владимир Шопов

След фондовете България си намери нова европейска фикс идея – величествената битка срещу данъчната хармонизация и западната конспирация срещу инвестиционното страшилище България. Всеки път, когато намине към Брюксел финансовия ни министър тегли по един залп към новата заплаха за европейския изток. В страната на традиционно подразбиращите се европозиции правителство и Парламент свръхпроизведоха по въпроси като данъка върху финансовите сделки или перспективата за данъчна хармонизация в съюза. Обсебването по въпроса за ниските данъци е в основата на сегашния пародиен поход, който допълва задължителните битки за гроздовата ракия и различните видове регионален суджук. Кулинарно-битовата привързаност сигурно ще роди още битки, които да придават някакъв елементарен ежедневен смисъл на еврочленството ни, което все повече се лишава от мечтите по европарите.

Реториката за европейските фондове продължава да е обилна, а те да бъдат обект на желание. Правителството си закрепи целия бюджет върху тяхната несигурна основа и сега ще трепери да не му се разбута конструкцията. Но прехласването по тях отмира с всеки изминал ден. Повечето хора и фирми разбраха, че логиката „пари при пари отиват” си работи и тук. Вместо да бъдат директен европейски инструменти за подкрепа и развитие, те си останаха правителствен инструмент за селекция на бизнеси и интереси. Постепенно дори се превърнаха в лост за медиен контрол. Очаквано наивните надежди, че тези пари ще достигнат до „обикновените хора” и магически ще се влеят в „общото благо” се изпариха. Фондовете се оказаха и твърде скъпи, ако в битката за достъпа до тях се включат разходите за борба с бюрокрация, институции, лобита, бумащина, времеви разминавания с бизнес плановете, администриране, пропусната енергия за други начинания и т.н. Тези промени в нагласите може и да не са съвсем ясно видими на радарите на изследванията на общественото мнение, но и това е въпрос на време.

Няма съмнение, че относително ниските данъчни нива и частичната хармонизация на данъчната политика на ниво ЕС са конкурентни предимства на догонващите икономики и трябва да бъде защитени. Но превръщането им в „свещена крава” и центрирането на европейската ни политика около този въпрос е несъстоятелно. Ако доскоро темата публично се размахваше предимно от финансовото министерство, а непублично и от БНБ, то наскоро и външното ни министерство се включи в хора може би с идеята да бъде по-малко изолирано по въпрос, който изцяло се доминира от чиновниците на Дянков. От легитимен интерес вече сме на ръба да направим от темата фикс идея. Според различни икономисти и в зависимост от конкретния сценарий, общият ефект от нарастването на основата на корпоративния данък ще е не повече от 1-2 % от общите бюджетни приходи. Хармонизация нагоре на данъка върху доходите на физическите лица пък въобще не е на дневен ред, дори в дългосрочен план. От този ъгъл, дори при сравнително негативен вариант последствията надали могат да бъдат приети за трагични.

Вместо да си разказваме истории за основополагащата функция на ниските данъци за просперитета е по-добре да погледнем реални последни примери за драматичен скок като Словакия. Намирането на точната конфигурация на факторите за привличане на инвеститори е много по-смислено занимание от фокусирането върху един единствен елемент. И без това ниските данъци не са особено авангардна политика, могат да бъдат открити в повечето страни от бившия комунистически блок и бивша Югославия и няма да ви създадат пълна картина защо един инвеститор избира дадено място за сметка на друго. Без да е част от цялостна смислена икономическа стратегия, плоският данък просто увисва. Последен пример сега е Унгария, където подобен тип промени са част от икономическото фиаско на Виктор Орбан. Самата България от последните няколко години е илюстрация за липсата на системен ефект от ниското данъчно облагане. То нито привлече значими инвеститори в годините след края на балонния растеж, нито има способността да спре бягството от страната на тукашните инвеститори.

Но дори да приемем, че предстои бърза хармонизация нагоре това по никакъв начин не е края на управлението на конкурентните предимства. Европа никога няма да има обща съдебна политика, която да управлява нашите съдилища, нито ще има обща политика за бизнес средата, която да ни казва как да помагаме и улесняваме компаниите. Европа няма да има и обща образователна политика, която да ни казва колко и какви хора да подготвят университети и колежите или да ни предписва как точно да подготвяме собствените си граждани за глобалната икономика. Европа няма да има и обща предприемаческа политика, която да ни казва как да подкрепяме хората с енергия и въображение. Европа няма да има и общо управление на институциите, което да ни направи бюрокрацията работеща, а министрите и висшата администрация мислещи. Това припомняне е необходимо, защото опасността да се вживеем твърде много и безпредметно в сегашната велика данъчна епопея е реална. И както често се случва, да загубим твърде много време и енергия в погрешната битка.

Продукти за 4 порции:
1ч.ч. леща
бялата част на стрък праз
1к.ч. доматен сок от консерва
250г пушен бекон
1 морков
1 средна глава целина
1/2 зелена чушка
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер

Приготвяне:
Лещата се накисва предварително за едно денонощие във вода. На следващия ден се отцежда и се налива 3ч.ч. нова, чиста вода. Съдът се похлупва и слага на котлон. Степента на готвене е ниска- 2 или 3. Празът се скълцва на ситно. Половината чушка се реже на колелца. Морковът и целината се почиства и режат на кубчета с къдраво ножче. Всички зеленчуци се слагат в съда с лещата. Беконът се реже на фини плочки. След около 60 минути варене се добавят беконът и доматите. Поръсва се 1ч.л. сол и 1ч.л. червен пипер. Похлупва се. Оставея се даври така още 30 минути. Накрая се изключва и поръсва със суха стрита чубрица. Гозбата се поднася топла.

Книгата на сър Елтън Джон „Love is the Cure: Ending the Global AIDS Epidemic“, посветена на борбата със СПИН, ще излезе през юли, съобщава сайтът на USA Today. Всички приходи от изданието ще бъдат предадени на анти-СПИН фондацията на певеца EJAF (Elton John AIDS Foundation). Пускането в продажба на „Love is the Cure“, която е и първата книга на Елтън Джон, ще съвпадне с XIX международна конференция по въпросите на СПИН във Вашингтон това лято.

„Книгата е описание на личния живот на сър Елтън по време на СПИН епидемията, като особено внимание е отделено на скръбта му, когато смъртта застига ненавременно и негови приятели,“ обясняват издателите от Little, Brown & Company. Включени са също така разкази за близките срещи на Елтън Джон с хора като Райън Уайт, Фреди Меркюри и много други.

„Това е болест, която ще бъде спряна не с чудотворни ваксини, а чрез промяна в душите и умовете ни“, казва самият певец. „Ние трябва да положим колективни усилия за премахване на социалните бариери и за изграждане на мостове на милосърдието. Защо не правим повече? Това е въпрос, по който съм мислил много и на който съм твърдо решен да дам отговор, написвайки тази книга. Така помагам на промяната да се случи.“

Сър Елтън Джон посвети последните 20 години на борбата със СПИН, а чрез неговата фондация са дарени почти 250 милиона щатски долара. Той създава EJAF в САЩ през 1992 и открива клон във Великобритания година по-късно. Мисията на фондацията е да предлага фокусирана и устойчива подкрепа на програми, които помагат за справянето с физическите, емоционалните и финансовите трудности на тези, които живеят с вируса на СПИН или в потенциална опасност от заразяване.

Днес продължаваме с пътеписа на Вили за Неапол. Веднъж вече я изоставихме самичка във влака в  Рим , после разбрахме защо съществува израза „виж Неапол и умри!“ , а в последния епизод  я оставихме безнадзорно да се запознае с полицая Анджело Просто не смея да кажа какво ще четем днес, защото... нали знаете нашата Вили: ако не се вкара в приключение, то кой? ;) Бележка за щерка ми, когато прочете този разказ: учи езици! Много помага :) Приятно четене:  

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол)

част четвърта:

Колко е кофти да не знаеш езика?

  Мислех да пропусна тази част, защото е по-скоро лична. E, лична, но не интимна - има разлика. Затова ще я направя подарък на феновете на тази история, тъй като, както разбирам, има ги. Надявам се да ви е забавно  ;)   Точно пред входа ми минава през ум, че изненадите на Неапол май не подлежат на контрол. Но, факт е, че когато срещнах Анжело в Спаньоли, той беше униформен. Бледосинкавата риза с къс ръкав, сребристи нашивки и звездички на раменете, много му вървеше на тъмната коса и здравословния тен. Седеше си кротко в украсения с "буркан" и гербове джип, и си четеше вестник, т.е. явно при изпълнение на "служебния си дълг". Тази сещанка ме успокоява. Е, не напълно, остава си ми едно... такова... бе, живжика ми малко от неизвестното. Той, оказва се, живее на последния етаж - пети. И нямат асансьор. Лелее! Щото съм гроги и май си ми личи - без никакви уговорки "похитителят" ми направо ме издърпва на буксир последните два етажа. О, подхвърли нещо и пусна усмивка, ама не го разбрах. Отключва: прего /моля, заповядай/ С ясното съзнание, че прекрачвам в "зона Х", влизам. Анджело си хвърля небрежно ключовете на една масичка, събува се бос, казва нещо, като че ли да направя същото, щото било гранде пиаче фаре не знам си к'во, демек удоволствие, да шляпаш бос по хладния под /е, нещо такова/. Но аз не го правя - ами, ако ми се наложи спешно да излетя, у тъмното боса ли ще маам към Неапол? Посочва към канапето: ма, сиедити! - ми сядам. Искам ли акуа фреда? - ми, искам. Налива ми. И, наслаждавайки се на чаша точно изстудена вода, бързо идвам на мене си.. Той изчезва някъде, в тоалетната или кой го знае, и аз използвам да се поогледам. Светкавичен анализ: това е кухньохол - леко, даже уютно поразхвърляно.. значи не е педант; чисто.. значи не е мърляч... Яя... леле, колко дискове... я, я? Павароти, Бочели - е, нали е италианец... Доминго, Кени Джи, Клайдерман - охоо... нежна душа, а? ;) ... Синатра, Иглесиас, Андре Руа..  хм... и Шопен?!.. Чайковски, Григ... ааа... ама, чакай бе, ми това е все моята музика! Моите дискове!... Моите бе!.. Ха! айй... е, зарадвах се  :) Една от картините на стената особено привлича погледа ми - пейзаж с размери около 60/40 см. Харесва ми. Приближавам - ма, да бе, масло, оригинал, с подпис. Хм. Сядам си на мястото, а в главата ми щръква питанка: полицай, любител на класическа музика и изкуство? Малко нещо не ми се връзва... О, Боже, ама това е Италия, тук май всички имат гени за изкуство! Питанката се скрива. Анджело се появява и, докато разправя нещо и шари насам-натам, го сканирам внимателно. Тайно и много внимателно. Всъщност едва сега го гледам нормално - реален, в цял ръст. Оо, много го бива бее, а това хич не е добре... Е, как що? Щото, ако затрябва да се бия с него, нЕмам шанс! В джипката не ми се видя чак така.. мм, мъжествен... пък сега с тая плътна фигура и цяла глава над моите 1,65... Обаче ме изФаща, защото изведнъж спира пред мен и, подсмихвайки се, ме пита... коме ме, нещо си... Ъъ, кк'во?...  Повтаря ми го, показва, с пръст сочи към гърдите си и "чупи" око: соно си, о'кей? соно куул?! - Ха, дали бил готин?! Ха, нахалник! /англ. куул=готин/ Става по-сериозен и разправя пак нещо: ... маа.. кредиате о но, пенсо кее.. кимика тради ной.. - Пак тъпея - к'во рече? Повтаря като утвърдително поклаща глава. Ааа.. ако правилно го разбирам - дали ми се вярва или не, между нас имало химия. - Малее... бе то, вярно, от пръв поглед ми разцентрова системите още в Спаньоли, ама и той ли... малее... вапцах я, те сега! Не ми дава време да мисля: алора, виени - протяга ръка и ме води... пред "баньо" - връчва ми една голяма жълта хавлия, разправя нещо пак.. фато, престо, чена, пронта.. дъра-дъра.. вдига показалец и заключава "ее, допо венти минути ла чена" /мигам - след 20 мин. вечеря ли?/ - усмихва се, посочва вратата на банята и махва: ариведерчи, синьора мия! И сега?!... Ее'ми, като ще е гарга, барем да е рошава! Посягам да пусна душа и в този миг на вратата се чука - хий, тревога! Ще ме сапунисва ли бе?!... Оот-боой!!  :) - да ми кажел кое било душ-гел, кое шампоана /е, да не съм неграмотна бе, ало! - ама само си го мисля това/;... скузи, сорри, нямал дамска козметика - искам ли си чантата? Не, не я искам - ще мириша на теб, драги, тази вечер! Затварям вратата. Оглеждам се - само мъжки джунджурии, а аз понеже разчитах на хотел, освен четка за зъби, кремче за лице и едно део, не нося друго. Ееми, мъжко-мъжко. А, това?... Виж тии - афтършейф и дезодорант "Attitude" на Армани.. Подушвам.. ммм... чак притварям очи.. ммммм... И ми светват две питанки: ченгето ченге ли е? че какви заплати вземат тогава неаполските полицаи, щом Армани... нали? Бе, дреме ми! Пускам душа - йее, цял ден си го мечтая! Сега да се отплесна малко. Как мислите, кофти ли е и доколко, да не знаеш езика на човека пред теб и да се налага, а и да искате да си говорите? Ще ви кажа: не, не е кофти. Обаче, ей, хора, бедна ви е фантазията какво може да се получи! Впрочем мисля, че това е вариант само за човеци без комплекси и с добра доза чувство за хумор ;) И значи, те така аз, в тази тиха и топла неаполитанска вечер, с лудия си късмет и всичкото си безумие, се вкарвам в един сериал* без предварителен сценарий, пълен с комични изцепки и бисерни гафове :D Е, как защо?! Защото: =не познавам човека =не знам абсолютно нищо за него =знам твърде малко думи и никаква граматика За другите не знам, но аз при всеки чужд език все правя асоциации с думи от българския. Та... А, между другото, около два часа след влизането в дома на Анджи, става ясно, че той знае малко думи на английски, които обаче, почти не могат да се вържат в нормален разговор. Понеже са най-вече oт тоя род: acces, download, restore, full, back, settings, pictures, memory, history...  :) Знае, разбира се, и как е здравей, извинявай, обичам те, целувка, добре, как си, довиждане, ела, готин... Всъщност неговият английски е като моя италиански.. ъъ.. е, не, не се хваля, но моите думи май са повече :) Но, говорех за италианския. Та, в италианския има думи, които звучат и имат значение, точно както в българския: лимони, порта, тераса, вино - са също лимони, врата(порта), тераса, вино... Други пък са си напълно понятни без особено замисляне, примерно: "карамели, чоколати" - са съответно карамелови и шоколадови бонбони. А "бискоти" са бишкоти и въобще бисквити и дребни сладки, "саламе" е салам, колбас, "манджаре" е ям, храня се... Обаче има и такива думи, които звучат като на български, но на италиански имат друго значение, та по асоциация... е, пак става ясно, ама обикновено след някой гаф ;) И малко да се върна назад в ситуацията, за да поясня - ами, още щом влязохме и седнахме в кухньохола, моят домакин ми обясни (и жестикулирайки), че оттатък е "камера ди сонно" /спалня/, има и друга "камера" /стая/, ей тук (зад гърба му) е "кучина" /кухнята/ и мястото за "манджаре" /ядене/, а в "коридори" едната "порта" е "баньо", другата "порта" е на "габинетто"... Не е трудно, нали? Ето, все думи, които и да не знаеш италиански, звучат, струва ми се, разбираемо. Кимнах, о'кей. Продължавам. Та значи, след цял ден копнеж за душ, най-после окъпана и освежена, излизам от банята.  Увита като едно голямо жълто някакво нещо, бързо се промъквам през "коридори" в "камера"-та, където одеве си оставих чантата, понечвам да си облека последната чиста блузка и виждам една голяма мъжка тениска, опъната подканващо на леглото. Двоумя се, но решавам, че е досетлив. Е, дали е за мен наистина, нямам идея, но я нахлузвам - ми, най-много да ми я съблече като си я познае  ;)  Уау, като рокличка ми е :) Връзвам косата с оная тъпа шнола, дето ме изложи следобеда, и с мисълта какво ли ме чака нататък, отивам в кухньохола. Ами какво, те това: = Той тъкмо реди масата за ядене и при появата ми възкликва: Ооо, брааво.. молто, пиаче, мено, ринфреската, и не знам си к'во още - в смисъл - къпана си, свежа си /ала-бала/ и явно съм познала, че тениската била за мен, щото одобрително разправя нещо, чувам и думата "модерна". = Аз му казвам "о, но, ай'м нот хънгри" и вярно, след оная пица още не ми скърца - ама да бе, да - следва задължителна вечеря, след категоричното "Хънгри-мънгри - сенца тале! Сиедити! Дай, дай, манджи!" подкрепено с красноречива жестикулация /хънгри-мънгри - без тия, сядай, хайде яж!/ . Какво ме нагости ли? - ми яйца, к'во - един тиган яйца (12!) с гъбки и саламе, салата доматки, сиренце някакво. Ее, ми нямаше да е прилично да не уважа усилието му да сготви толкова яйца, нали? Ядох бе, ядеше се ;) = Не, че не бих цапнала едно винце, ама, както съм уморена, ако се омагьосам? И не ща. И му викам "аа, но уайн... ъъ, но, но вино, нон волийо" /не искам вино/ Той ми се хили "Ооо, ма туе парли италиано, брраааво! Ма, вино е белло, мия кара, бианко е фредо. Е, алора чин-чин!" /ама ти говориш италиански, браво, но виното е хубаво, бяло и студено. Наздраве!/ - Ееми, не съм пък толкова невъзпитана, пих една чаша. После още една. Верно беше "6" - леко, бяло, студено. А най-важното, не ми откина главата! Само (ама, шшшт!) ми омекнаха малко китките и колената  - след втората чаша, ама бързо мина  ;) = Аз му казвам: Тумороу ай'л гоу. Той ми се дзвери - нон капире. Ровя си из тиквата за думички, ровя, и о-па (на втората чаша съм), накъдрям едно дъълго италианско изречение: А домани йо партире... ъъ... йо парто... ъъ парти, еее партиамо... Той избухва в смях. Ми и аз. Защото все едно на български някой да ти каже "Аз утре заминавам, ти заминаваш, ние заминаваме, вие заминавате..." Ама като не им знам спреженията на глаголите! Та да си избере вярното де :)

= Следва конфуз!

Седим си след вечерята на чаша вино, гледаме се топло като стари приятели (или котараци? ;) / и мъчим контакта - мъдрим думички, мааме ръце... И ауу, музата за тоалетната ми идва. А сега! Изреждам си наум коя врата къде беше из коридора, но за кенефа нямам спомен. Срам не срам, питам, а той ми посочва небрежно зад гърба си: а, габинетто - порта синистра!.. Моля? Габинетто?!  Той клати глава: си, гоу! /отивай/.. Ама, за да не стане сакатлък, пак питам: тойлит, Анджело, wc? - Става и ме отвежда до "габинетто": екко, рагаца мия, е куи ла тоилетте! /ето, тук е тоалетната/ - боожкее... ми асоциациите?... а аз мислех, че това е кабинета му! ;) ... Е, всъщност, има логика - в кабинета се чете, мисли, разсъждава... А в тоалетната? Ми пак същото, плюс още туй-онуй ;)  Нали! След още 2-3 ми изцепки и смях, приех, че няма да ме яде - ама трудна работа то - аз да мисля кратки фрази на английски, той пък същото на италиански. И падна и едно ма'ане на ръце - как не ме хвана мускулна треска, не знам ;) Пък като разбра, че съм българка, се опули :)  И, перке, вика, ми парларе на английски. - Е, перке! Ами нали е световен език бе, да ме разбереш! - Пък той недоумява: Перо, йо соно италиано! /ама аз съм италианец!/... О, даа, италианец си, та дрънка! И тогава, внезапно, щот' нали съм си жена, т.е. второ, преработено, допълнено и усъвършенствувано божие творение ;)   ми хрумва идея, страхотна идея! Анджело, я гив ми лаптопа си, плийз! Дава го. Къде ти е Гугъл-преводача, а ето го - цък. Естествено, няма кирилица, но няма значение, и през английски става. Написвам: Ай'м глед ай мет ю, тенкю фор уот ю ду фор ми /радвам се, че те срещнах, благодаря за това, което правиш за мен/ - клик! И Анджи подскочи, едва не ме разцелува: Си! Брааво! Брависимо!.. Еее, рагаца мия, брависимо, ту сей молто интелидженте! - Ехее, ми интелидженте съм си, я!  ;) А третото нещо, което той написа чичко Гугъл да ми преведе, гласеше (превода): Ти спри да се притесняваш, няма да правя какво не желаеш, не съм животно! Когато казваш ти, тогава. Но ние имаме химия с теб, нали? Аз знам, има! В моя корем вътре летят пеперуди, когато видях теб! Аз искам да умра от яд, когато тръгваш днес следобед. И мисля край, загубих това момиче! Колко съм благодарен на Мадонна моя! Еее, и как да не се усмихнеш сега? - О'кей, ангелче Анджело :)  И, бога ми, за една бройка да рипна да го целуна (от кеф бе!)..... Знаете ли колко е часа? Минава полунощ, вече е събота. На два пъти щях да си лягам и все - а, моменто - това, моменто - онова. Прозявам се за кой ли път и тъкмо да кажа, че вече наистина трябва да спя - още малко и ще станат 24 часа без сън - станала съм в 3 ч. предната нощ, за да се класирам за самолета в 6.. В този миг Анджи скача, разправя нещо, тиква ми фотоапарата в ръцете: алора, андиамо! И ме помъква... в камера ди соно - в спалнята! Хийй... и к'во с'а - уж, когато аз поискам - оо, значи било дрън-дрън! Фотоапарата пък за какво? Ще снимаме ситуацията ли? Леле, ако е извратеняк?! [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Нападната от грозни мисли, стоя като вкопана до вратата – Анджело се втурва, разтваря широко прозореца и не спира да бърбори, обръща се към мен и маха: алора, дай! Влизам едва-едва, а той въодушевен: – Ее, ке белла виста, е?! Виени, кара, дай, дай спара! Виени, виени куи! Приближавам го недоумяваща - к'ва виста, к'ви 5 лева?... поглеждам навън и ахвам! Анджело ликува: белло, е!... куеста ла туа виста! екко! коме регало ди, рагаца мия! - Аа? /чудя се/ - Си.. ъъ.. коме презент! Си, презент фор ю.. май бейби! Дай спара!.. ъ.. алора, шот куеста имаджине, дай!... шотинг! /смисъла е, подарявам ти тази гледка, твоя е, хайде снимай/ И, скапана от умора и емоции, на две пълни чаши вино, почти умряла за сън и без статив, ето ми го подаръка, това успях да шотна:   [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Неаполският залив и Везувий - панорама от Кастеламаре ди Стабия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Везувий и част от Неаполския залив, гледано посред нощ от Кастеламаре ди Стабия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Везувий и част от Неаполския залив, гледано посред нощ от Кастеламаре ди Стабия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Везувий и част от Неаполския залив, гледано посред нощ от Кастеламаре ди Стабия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Неаполският залив - в дъното свети Неапол, разстоянието от Кастеламаре до Неапол е 30 км"][/caption]   Очаквайте продължението Автор: Вили Снимки: авторът (и Анджело. Дали? ;) * и не е свършил към този момент  ;) – бел.авт.     Други разкази свързани с Другата Италия – на картата: КЛИКАЙТЕ

Една от най-красивите планети в Слънчевата система е Сатурн. Разгледайте детски рисунки на планети и ще видите, че децата рисуват повечето планети с пръстени…

Една от най-вероятните причини за образуването на пръстените на Сатурн е разрушаването на негова луна (или няколко такива, които дори е възможно да са се сблъскали)… След това от гравитацията милионите частици са се наредили около екватора на Сатурн и са образували прословутите красиви пръстени.

Как ли би изглеждала Земята, ако хипотетично имаше подобни пръстени? Ето как:

Всъщност, ако Земята имаше пръстени като на Сатурн:

• На екватора щяхте да виждате една тънка линия (това го има в клипа);
• Близо до полюсите щяхте да видите широки пръстени близо до хоризонта (това също го има в клипа);
• През нощта пръстените щяха да са светли, така че нощите като цяло щяха да са по-бели (и това вече сте го видели в клипа). Това, което не си вижда обаче е, че подобно на фазите на Луната, част от пръстените също ще се затъмнява от сянката на Земята;
• Пръстените ще хвърлят вечна сянка в някои области на Южното полукълбо (вижда се в клипа, но трябва да му обърнете специално внимание). Поради това средната температура на Земята най-вероятно ще е няколко градуса по-ниска, а хората щяха да наблюдават слънчево затъмнение ежедневно в някои райони – специални благодарности на water28 зa този факт;
• Приемането на спътников сигнал и изстрелването на сателити ще е доста по-затруднено;
• Пръстените няма да се задържат дълго (освен ако не сме взривили Луната), защото именно Луната е прекалено близо и гравитацията й би разсеяла милионите частици, както влияе на приливите и отливите (благодарности на Камен Ангелов за този факт);
• Друга причина пръстените да не изглеждат по този начин е, че Земята е доста по-близо до Слънцето от Сатурн, а пръстените представляват предимно частици лед… Сещате се, че ледът бързо ще се стопи и пръстените няма да изглеждат по този начин;
• Задължителната програма по астрономия в училищата щеше да се увеличава с поне един учебен срок;
• Митологията и религиите биха изглеждали по различен начин, с редица истории за хора, които са се качили до небето, за създаването на свещените пръстени, както и че светът има форма на чиния, а пръстените са дръжката на огромна лъжица… А по-късно песента „Stairway to Heaven“ щеше да придобие изцяло ново значение;
• В крайна сметка, дори да беше възможно – защо са ни пръстените, след като си имаме подобно, дори по-красиво природно явление – дъгата…
• И за финал – Земята наистина е имала пръстен като Сатурн… през 1963 г. по таен военен проект на САЩ за създаване на изкуствена йоносфера с 480 милиона медни иглички… До 1970 г. по-голямата част от тях се връщат обратно на Земята, но и до ден днешен планетата ни има миниатюрен пръстен от иглички и всякакви други космически боклуци. Повече за историята – тук.

 

Подобни публикации

• 02.06.2010 -- Коя планета бихте искали да разгледате отблизо? (0)
• 04.01.2011 -- Частично слънчево затъмнение (1)
• 23.12.2011 -- Вместо коледна картичка… (1)
• 12.04.2011 -- Един реален вторник… (9)
• 23.01.2009 -- 33 детски анимационни филмчета от доброто старо време (83)
• 01.11.2011 -- Катедралата в Кьолн (0)
• 08.09.2011 -- 20 позабравени песни на Слави Трифонов (4)
• 03.09.2011 -- Новините днес (2)
• 12.06.2011 -- Любим жанр филми… (1)
• 01.06.2011 -- Mind the Gap (12)
• 07.01.2011 -- Как да изберем годежен пръстен с диамант (24)
• 22.12.2010 -- 12 лесни начина да различим истински диамант от фалшив (14)
• 12.12.2010 -- 10 интересни коледни традиции от цял свят (3)
• 11.07.2010 -- Благодаря ти! (39)
• 30.06.2010 -- Поиграй си на Господ! (3)
• 10.03.2010 -- Графа… когато беше просто Владко Ампов (5)
• 21.02.2010 -- Аватар (25)
• 22.01.2010 -- Как се приготвя октопод… (20)
• 16.07.2009 -- Предложението ми за брак – история в два варианта (9)
• 11.07.2009 -- Сгоден! (22)

През последните месеци Иран често се появява в новините, обикновено във връзка с военни учения или спекулации около атомната му програма. Повечето медии игнорират въпроса как Иран стигна до позицията на технологичен лидер в региона? Как страната успява въпреки международните санкции да развива наука, фундаментални изследвания, да произвежда съвременни оръжия? Отговорът на тези въпроси е [...]