Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Протестът днес беше красота. Видях се с много блогъри и приятели. Вярвам, че Бойко Борисов, в цялата му отстъпчивост към протести, няма да се инати точно за ACTA. Колкото и мотивирани да са някои от хората му да я пробутат, втори мандат ще види само през крив макарон, ако се изправи срещу цяло поколение.

Търся си снимка с мен за спомен

Енергийния сектор в Германия привлича изключителен интерес поради решението на правителството да затвори ядрените си централи и нарастващия дял на енергията от възобновяеми източници. Скептиците очакват драматично покачване на цените на електроенергията в страната, както и сериозен недостиг, който ще трябва да бъде компенсиран с внос от съседни страни.

Обаче действителността се оказва много различна от тези мрачни очаквания – цените на електричеството спадат и износът към Франция нараства.

Изследване на немския Institute for Future Energy Systems (IZES) установява, че електроенергията в Германия поевтинява средно с 10% благодарение на соларните инсталации. Цената на електричеството спада средно с 40% в следобедните часове, когато се наблюдава пиково потребление.

Този феномен е познат като „merit order effect“ и важи също така и за енергията от вятърните ферми. „Увеличаването на количеството на възобновима енергия за продажба намалява единичната цена тъй като е на разположение в часовете на пиково търсене и потребление.“

Или по-точно: “Вятърната енергия няма себестойност (производителите на вятърна енергия не купуват горива), така че тази енергия е най-евтина и електроразпределителните дружества купуват първо от тях. Наличието на достатъчно евтина електроенергия  от вятър значително понижава общата цена на електроенергията, доставяна в пиковите часове от електрическите компании.“ Всичко това важи напълно и за енергията от слънце.

Освен това соларните инсталации имат голямото предимство да произвеждат най-много именно в часовете на най-голямо търсене.

Uwe Leprich, Директор по изследванията в IZES обяснява: “Сравнихме базовите цени с цените на които се търгува на борсата в интервала между 8 часа сутринта и 8 часа вечерта в рамките на един дълъг период от време. През 2007 година цените на електроенергията между 10 сутринта и 1 на обяд достигат максимални нива в унисон с максималното потребление в този интервал.

Но през последните 2 години такова увеличение на цените не се наблюдава, въпреки че потреблението остава все така високо. Междувременно разликата между базовата цена и пиковата цена на електроенергията през 2010 и 2011 намалява значително. Това са двете години, през които са инсталирани най-много фотоволтаични мощности. В същото време нивата на потребление не са променени. Фотоволтаичните мощности са факторът, който довежда до снижаване на пиковите цени до нивата на базовите. Разликата между пиковите и базовите цени се смалява от 25% на по-малко от 12%.

В същото време на енергийната борса има разлика от 520 до 840 милиона евро. Според Leprich този ефект трябва да се вземе предвид, когато се коментира цената на фотоволтаиците. Естествено това е по-осезаемо през лятото, отколкото през зимата, но го има през цялата година. Просто количеството на соларната енергия през зимата е по-малко.

Оказва се, че индустрията печели най-много от намалените цени. Големите индустриални потребители пазаруват на едро на борсата и електроразпределителните дружества не прехвърлят спестяванията до домакинствата.

да обобщим какво е положението със соларната енергия в момента:
1. Соларната енергия бързо се превръща в конкурентна в много региони (и то без да се вземат предвид огромните странични разходи, съпътстващи традиционните енергогенериращи технологии – замърсяването от въглищните централи, рисковете и отпадъците от ядрения сектор и климатичните промени). Цената на соларната енергия продължава да пада и ако се вземат предвид инвестициите и времето за изграждане на нови традиционни централи, то вече соларната енергия е по-евтина.

2. Подходящ микс от възобновима енергия (соларна, вятърна, хидро и геотермална) прави ненужни традиционните централи, разчетени като базов резерв. Вятърът духа предимно през нощта, докато слънцето грее през деня; хидро и геотермалните мощности са изключително стабилни и могат лесно да компенсират недостиг. Ключът в момента е гъвкавостта, която ще позволи на електроразпределителните дружества да купуват най-евтината енергия, достъпна във всеки конкретен момент.

Източник: Clean Technica

Но как така се получава, че Франция, която се гордее със своя ядрен сектор, който осигурява по-голямата част от необходимата електроенергия за страната, внася електричество то Германия?

„Поради усилената реклама на електричеството от АЕЦ като изключително евтино, се оказва, че във Франция непропорционално голяма част от отоплението се осигурява чрез електрически уреди. Това означава голямо натоварване на енергийната система през студените зимни дни, което ядреният сектор на страната не е в състояние да посрещне.“ – пише Craig Morris от Renewables International.

И за да компенсира недостига, Франция внася все повече електричество генерирано от слънцето от съседна Германия.

“Износът от Германия за Франция миналия петък достигна 4 до 5 гигавата – равняващ се на капацитета на 4-5 ядрени реактора“- пише немският журналист Bernward Janzing.  Естествено няма причина по това време консумацията в самата Германия да е ниска – тя е от порядъка на 70 гигавата по обяд същият ден, но според енергийните оператори всичко с мрежата е наред, като даже не са включвани студените резерви. По думите на говорителя на мрежовия оператор Amprion „Точно сега фотоволтаиците в югоизточна Германия са страхотна помощ“.

Цените на електроенергията в Германия също са стабилни, докато цените във Франция са повишени с 50% и гражданите са помолени да намалят консумацията на електроенергия.

Енергията, генерирана от инсталираните в Германия фотоволтаици с обща мощност 25 гигавата, напоследък достига до 10 гигавата. Така че има достатъчно причини енергийният модел на Германия да бъде внимателно проучван и прилаган и от други страни.

По материали от: Clean Technica

Трайчо Трайков: Депутатите от ГЕРБ в София и в Eвропарламента ще гласуват еднакво за АСТА

+

Андрей Ковачев: Евродепутатите от ГЕРБ ще гласуват против ратифицирането на АСТА в ЕП

=

ПГ на ГЕРБ ще гласува против ратифицирането на АСТА в българския парламент.

Вместо това

министър Трайков днес е казал само следното:

“Нямам никакво намерение да предприемам действия за ратификация преди да мине дискусията в Европейския парламент през юни”.

Трайчо Трайков: Депутатите от ГЕРБ в София и в Eвропарламента ще гласуват еднакво за АСТА

+

Андрей Ковачев: Евродепутатите от ГЕРБ ще гласуват против ратифицирането на АСТА в ЕП

=

ПГ на ГЕРБ ще гласува против ратифицирането на АСТА в българския парламент.

Вместо това

министър Трайков днес е казал само следното:

“Нямам никакво намерение да предприемам действия за ратификация преди да мине дискусията в Европейския парламент през юни”.

 Любослава Русева

 Над 1000 са кандидатите за слава в актьорското риалити  Х. Един от тях ще замине за Лос Анджелис….

5000 души се записаха за участие в новия риалити формат У. Наградата е роля в български сериал…

Три пъти повече са желаещите да се явят на кастинг за второто издание на конкурса Z. Журито е смаяно от появата на нетрадиционни таланти като момче, което танцува брейк, докато прави бийтбокс с уста…

От информация в пресата

Неда е на 25 години. Има висше образование по някаква измислена специалност и откакто е завършила, не може да си намери работа. От близо година се е отказала и да търси.

По тази линия Неда е обект на официалната статистика и е една от онези 33.7% българи в активна възраст, които попадат в категорията „неактивни“. С оксиморона „активни неактивни“ НСИ означава работоспособните, които не работят и не търсят работа, като според последните му данни такива са вече 1.672 млн. души.

Но Неда съвсем не стои със скръстени ръце, напротив!

Тя гледа телевизия. Нащрек е за всяка игра на късмета и за всяко риалити, което издирва певци, танцьори, акробати, артисти, буфосинхронисти. Досега не е пропускала възможност да се запише за кастинг, а междувременно участва като „публика“ в някои шоупрограми на запис срещу десет лева и сандвич с кашкавал.

„Аз съм социален феномен! – казва Неда през смях. – Живея в телевизора!“

Ето тук обаче активността на уж неактивната млада жена се изплъзва на официалната статистика. Неда е сред хилядите, които се тълпят пред телевизионните студия, научавайки се според жанра на текущото шоу да правят салто мортале или да свирят на гребен, но въпреки това остава загадка колко души препускат между телевизионните кастинги, на каква възраст са, с какво образование са, имат ли работа, защо нямат работа, как преценяват възможностите си за победа. До този момент не е направено и едно социологическо проучване, което да представи средностатистическия профил на „живеещите в телевизора”, както и да даде отговор за мотивацията им – липса на възможности за професионална реализация или амбиция за публична изява.

„Повечето участници са като мен, така че можеш да ме ползваш за представителна извадка” – смее се отново Неда, докато се опитва да научи наизуст кратичката история „Маймуни на път” от Джани Родари.

Предстои й участие в риалити за актьори. „Много представително при това”, уточнява майка й, която е редактор на радиопредаване и през уикендите чисти три входа в квартала. Под „много представително при това” следва да се разбира наизустяването на текст и артистичното му възпроизвеждане. Което действително е далеч по-престижно от предишния номер на Неда да прави „мост” с чупка в кръста, докато под нея минава дресиран заек със звънче на врата…

Впрочем досега моята представителна извадка се е научила криво-ляво да танцува и да пее. Дори да лепи метални предмети по дланите си и съвършено да имитира звуците, които издават 25 животни и птици. Успехът обаче упорито я подминава, но нито тя, нито бившите й състуденти – петнайсетина души, с които редовно кибичат на опашките за прослушване – възнамеряват да се откажат от „живота в телевизора”.

На забележката ми, че това изглежда безсмислено, а енергията за маймунджилъци би могла да се използва за по-добро квалифициране, Неда отговаря с желязна статистика:

В България най-търсени са хората без квалификация. В бюрата по труда преобладаващият брой свободни работни места са обявени именно за неквалифициран труд – 152 хиляди, докато за специалистите са 24 хиляди, а за хората с работническа професия – 19 200 (по данни на НСИ).

Неда е квалифицирана, или поне се има за такава. В същото време е завършила специалност, която предполага търсене и предлагане в съотношение 1000 към нула.

„Още в осми клас исках да се ориентирам какво да следвам, но никой не ми помогна да направя избор.” Била еднакво добра по литература и в природните науки и накрая се спряла на модно за момента „ала-бала”. Четири години карала „на як купон”.

Естествено, купонът свършил. Огледала се насам-натам за работа и с ужас установила, че никой няма нужда от нея. Така след две години търчане, подаване на документи и явяване на интервюта, тя се отказала да търси работа „по специалността”.

За кратко работила като продавачка, но магазинчето за сувенири и маслини (!?) фалирало на бърза ръка. После се цанила за гледачка на тригодишно дете, било й скучно и все по-често започнала да включва телевизора.

В началото гледала турските сапунки и много се смяла на любовите и изневерите. „Само като чуех „В ролите участват Къванч Татлъту, Гюнгьор Байрак, Тарък Юнлюолу…” и припадах от смях”. Постепенно обаче престанала да се смее, защото си дала сметка, че животът й е скучен, еднакъв и тъп. В него нямало нито любови, нито изневери, нищо. Всичко било единствено в телевизора.

„Същото е с новините и със сутрешните блокове” – обяснява ми сериозно. Неда разбрала, че докато една новина или имитация на новина, едно лице или подобие на такова, една реформа или само намерение за реформа, не влязат в телевизора, те не съществуват. И стигнала до извода, че телевизията е единствената просперираща индустрия в България.

„Само тя – казва ми – измисля нови формати, в които всеки може да се напъха. Като формичките за лед е – днес си кубче, утре си сърце, вдругиден – звездичка. И не се иска кой знае какво усилие!”

Не я питам дали тази фабрика за образи й се струва илюзорна, нито я питам дали я притеснява напъхването в шаблони и падането на летвата за достъп към публичността.

Неда до голяма степен е невинна и не върви да се заяждам с жертва на много по-голямата и страшна фабрика – тази, която произвежда губещи.

Ако философията на трудовия ни пазар (стига въобще да съществува такава), бъде разказана през личната история на моята представителна извадка, то тя ще изглежда така:

Едно момиче идва в столицата на 11 години от село Х. Майка му – библиотекарка, си урежда работа тук след тежък развод. Две трети от доходите й отиват за ипотечен заем. Неда е оставена на заден план. След седми клас не успява да се класира за езикова гимназия. В кварталното училище е старателна, има добри оценки по всички предмети, но в нищо не се профилира. Завършва, изкарва матурата и записва в провинциален университет най-леката по възможност специалност. Тя изобщо не знае, че компаниите отчаяно търсят инженери и други свързани с производството специалисти. От министерството на образованието също не получава знак, че приоритетни са техническите науки. Междувременно не научава добре и английски…

Доколко Неда може да бъде „ползвана” като представителна извадка е спорно, но е факт, че и миналата година големите университети запълниха местата си със заблудени „неди”, а Техническият университет в София беше принуден да обяви допълнителен прием. За сравнение – в четирите технически висши училища в страната местата бяха 6599, а в Софийския университет – 7000. В същото време рейтингът на специалностите показа, че дипломираните от техническите университети си намират най-бързо и добре платена работа. Там обаче няма „як купон”. Има яко учене. И мнозина се отказват от това усилие, което обяснява защо компаниите, които се занимават с електротехника, машиностроене и химическа промишленост започнаха да напускат България и да се насочват към съседни страни, а само 20% от студентите се обучават в най-търсените от бизнеса специалности (по данни на БСК).

„Не може всички да сме инженери!“, възразява Неда.

Не може обаче да се мине и без поемане на лична отговорност да се информираш, избереш и планираш собствения си професионален път. Защото колкото е вярно, че университетите се борят за по-голяма бройка заради финансирането и по тази причина системата бълва потенциално безработни “специалисти”, също толкова вярно е и това, че мнозинството кандидат-студенти захранва порочния кръг, отнасяйки се към следването си като към нещо, което не изисква големи усилия и ще завърши с гарантираното вземане на диплома след няколко години „як купон”.

Сега Неда е млада, но не след дълго здраво ще я шамароса мисълта, че е профукала времето си, вместо да се развива и квалифицира. Телевизорът ще я изхвърли със същата лекота, с която е напъхал в главата й зловредното убеждение, че може да успее с дресировка на заек и имитирането на мучене.

Тази индустрия наистина просперира, но просперира единствено заради огромния брой млади хора, които си въобразяват публичността и успеха като леснодостъпни и не изискващи експертно знание, подготовка и труд. Тя превърна халтурата в поминък, тъкмо защото халтурата е повсеместна, а желанието да станеш известен върви под ръка с липсата на самопреценка и самовзискателност.

Казвам това на Неда. Казвам й също, че е ужасно недалновидно да не се измъкне час по-скоро от телевизора.

Тя обаче репетира „Маймуни на път”. И разказва историята, трябва да призная, чудесно:

Маймуните в зоологическата градина решили да направят пътешествие с учебна цел. Вървели, вървели, спрели и една от тях попитала:
- Какво се вижда?
- Клетката на лъва, басейнът на тюлените и къщата на жирафа.
- Колко е голям светът, колко е поучително да се пътува.
Отново тръгнали на път и спрели чак по обяд.
- Какво се вижда сега?
- Къщата на жирафа, басейнът на тюлените и клетката на лъва.
- Колко е чуден светът, колко е поучително да се пътува.
Тръгнали отново на път и спрели чак по залез.
- Какво има за гледане?
- Клетката на лъва, басейнът на тюлените и къщата на жирафа.
- Колко е досаден светът: все едни и същи неща се виждат. Не е нужно да се пътува.
Разбира се, че така не е нужно – пътували, пътували, но не били излезли от клетката и само обикаляли в кръг като конете на някоя въртележка.

Сп. „Тема”

НАГРАДЕН ФОРУМ – ЧИКАГО, ПРОЛЕТ 2012 Продукт на БАА Специална разработка за Фестивал «Български дни в Чикаго –пролет 2012» предназначена за представяне и дискусия на „Пролетна сесия на Българо-Американска Асоциация” неделя, 29 април 2012 година Мото на продукта „Ние превръщаме човекът в символ” Патрон на Награден форум – д-р Виолета Симов (Актуализация 11 февруари 2012) На среща на Борда на директорите на Българо-Американска Асоциация с Генералното Консулство на Република България в Чикаго, състояла се на 4 февруари 2012 година, Петранка Стаматова, Президент на Еврочикаго направи парично дарение. Средствата са събрани от томбола на Новогодишното „частно” парти на убсайта Еврочикаго, което се организира ...

Този лозунг го чух днес на протеста в София срещу споразумението ACTA. И сериозно се хилих. Защото в тези шест думи се съдържа философията от последните 15 години. Времето беше студено, но това нямаше значение – хора имаше. Е, може би щеше да има два пъти повече хора, ако беше по-топло, но нека не обсъждаме възможните “ако”… Сборният пункт беше пространството пред НДК, откъдето тръгна една част от шествието. Други обаче, се присъединяваха по пътя, а една част от тях на метростанция Сердика – имаше хора, които дойдоха направо на площада пред парламента. От това, което видях на демонстрацията смятам, че имаше около 4 000 души, може би повече. В пика на демонстрацията казват, че са били 8 000: При всички положения беше…зареждащо. Може би това е една от правилните думи за протеста. Като част от цяла европейска инициатива срещу ACTA смятам, че се представихме добре. Някой ще каже, че можеше и повече. Така е – винаги може повече. Можехме да сме 50 000, но не сме. Важното е, че излязоха хора, да кажат мнението си и така да отсрамят всеки, който е натиснал бутона “Присъствам”, но не е излязъл на улицата. Видео, което заснех с телефона – по жълтите [...]

Protest against ACTA, video

София. Близо 6000-7000 души протестираха днес в столицата против АСТА, като част от интернационалните протести по цял свят. Благодаря на Focus News за отразяване на новината (и снимките ми).

Медии: Моля уважавайте авторските ми права над снимките, със или без АСТА : ) Предоставям снимките безплатно – но след контакт с мен.

Виж снимките във Facebook (232) | Виж снимките тук (по-добро качество) (232)

Sofia. Between 6000 and 7000 people protested today in Sofia against the ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement) pact. Thanks to Focus News for covering the event (and using my pictures).

Media: Please respect my copyright on the images, with or without ACTA ; )

View images on Facebook (232) | View images here (better quality) (232)

Настоящото писмо е по-скоро допитване. Опитваме се да организираме тържествено издигане на националния флаг на центъра на град Чикаго – Дейли плаза, така както е традицията за последните години. Хубаво би било обаче, да е на самата дата, в събота между 12 и 13 ч. Целта е да отпразнуваме този ден заедно, като в почивните дни повече българи да имат възможност да се присъединят.

  Честно казано, дълго време не можех да се ориентирам какво е това търговско споразумение против фалшифицирането, как точно се чете на български, какво би се променило и с какво ще засегне лично мен като блогър? Четох, гледах, мислих, мъчих се с правните му текстове и доникъде не стигнах... Докато накрая не попаднах тук и не стигнах до коментар номер 56, анонимен, гласящ дословно следното:

"АКТА ще бъде приет. Не от България, но това няма значение. България не е страна по това споразумение. България е предоставила всички правни аспекти свързани с копирайт, авторски и интелектуални права на ЕО. Всичко прието от ЕО автоматично става български закон. В глава 2, секция 4, параграф 1 на АКТА е написано, че страните се задължават да променят законодателството си в съответствие с АКТА, така че дори и нещо да противоречи, трябва да се оправи. Така че, след влизането в сила, ще трябва да се променят местните закони. Много виждат в АКТА нещо, което забранява да си изтеглиш филм или песен. Това е вярно, до известна степен, но не е основното в закона. Проблемът с АКТА е, че той защитава само американските интереси, защото само там могат да се патентоват определени работи, като алгоритми, програмни продукти, бизнес процедури. Като се приеме АКТА ефективно, се признава, че всички алгоритми например са американска собственост и ще трябва да се защитават от всички. Така, както еврото защитава само германските и отчасти френските интереси, АКТА защитава само американските интереси. Вторият проблем е, че е нужно само "обосновано подозрение" и трейдмарк, за да се закриват сайтове. Това означава че ако например в Япония Кирил или кисело мляко са запазени марки, и те са, никой в БГ няма право да ги използва. Всички имена на партии са трейдмарк. Ако някой публикува например критика срещу някоя партия, то партията има право да затвори сайта и да поиска всички лог файлове. Третият проблем е, че ако се публикува линк към лош сайт, може да се затвори рефериращия сайт. Ако например Гугъл реферира страница с копирайт файл, може да го затворят. Това на практика означава: 1) Ще се толерират само търсачки, които не търсят всичко, а само угодното на властите, 2) Ще се индексира само съдържанието на сайтове, които са лицензирани или най-малко плащат застраховка на Гугъл. Изобщо АКТА е така направен, че след 5-10 години цялото съдържание на интернет ще стане американска собственост. Най-добре е да прочетете текста на АКТА. Като тайно търговско споразумение, въпреки че налага дори промени в някои конституции, АКТА не подлежи на разгласяване. Но има инфилтрации в различни сайтове (които съгласно АКТА са нелегални). Търсете ACTA 6437 10 text и прочетете оригинала. Тогава може би коментарите ще са излишни. Разбира се, от това че знаем че ще ни бесят, не ни става по-леко. АКТА е 1984 на квадрат."

Интересно, а? Нещо повече - достоверно. Потърсих, попрочетох, видях много "Important, no flexibility" и други и повярвах.  За съжаление, едва ли ние - света, Европа, България - ще успеем да го предотвратим. Но можем поне да се опитаме. И да проявим самоуважение, като ходим на протестите.

Нито аз, нито сисадмина на блога ми сме съгласни с АСТА, хаха. Не, сериозно.

Не е изненада, че филм продуциран от мултимилионерите от “Time-Warner”, най-големият медиен конгломерат, който светът е виждал, (с приходи за миналата година от над 43 милиарда долара)” ще се опита да ни продаде есенция от ярост и разрушение докато изтиква на заден план анархистката опозиция към капитализма. Добре е да хвърлим поглед върху разликите между книгата и филма, за да видим специфичните методи, по които се отстранява революционната политика от сюжета в комикса.

Анархия в Обединеното кралство?

В комикса на Алън Мур, Ви е бунтар-анархист от вида, който даде на управляващата класа кошмарите в края на 21 век – хвърлянето на бомби, уменията с камата, убиец и саботьор. Най-важното, в комикса на Мур, Ви загатва за възможностите на общество, организирано без принуда. Ви не се бори просто СРЕЩУ нещо, той се бори ЗА нещо. Положителната страна на анархистката визия срещу е вече омаловажена в комикса, но лошото е, че напълно липсва във филма. Това, което остава, са вълнуващите приключения на Ви в убийства и разрушения. Зрителят е оставен с неясно впечатление от объркването на въстание с нихилизъм.

Протестът срещу ACTA (новинарско)

Като свободен човек, аз изпитвам гордост от думите "Аз съм Anonymous"

"Творците", които искат да ни окаушват с ACTA, крадат като за световно

В събота целият свят се изправя срещу ACTA

Как да си направим маска Гай Фокс за анти ACTA протестите

STOP-ACTA! Кога и къде действаме (инфо)

Заплахата ACTA for Dummies (видео)

Какво изисква ACTA от България

ACTA - текст и коментар

Освен, че предизвика небивал фурор в социалните мрежи и медиите, кадърът от бурното море зае достойно място в "Снимка на седмицата" на престижния вестник Капитал.

В този раздел снимките отразяват значими събития от целия свят. Доколкото видях, от България такива липсват, което означава голямо признание за мен, за един миг от мощта на морето, в онова ужасяващо бурно утро.

Съвсем не очаквах какво ще се случи когато публикувах снимките. Само за минути трафика към сайта ми набра такава скорост, че брояча в края на дена отчиташе близо 100 000 посещения. Това, за съжаление, не може да се случи с пейзажни снимки, които са основната ми цел, трябва да е нещо ужасяващо и показано на момента.

Сутринта станах рано, не ми се спеше,затова реших да се разходя до моста, да видя дали е замръзнал. Още отдалече се виждаха неимоверно огромните вълни. Нищо няма да снимам днес, си помислих, но от любопитство слязох долу и започнах да щракам, колкото да не съм с празни ръце. После пък си казах, защо да не се пробвам да ида на моста, така вълните ще са ми по-близо и ще пълнят кадъра, тогава все още не беше затворен. Всичко беше заледено, но не духаше по-силно от предната буря. Тогава кошмара беше много по-зловещ, но нямаше впечатляващи вълни. Приближих се колкото мога до средата и започнах да изчаквам когато вълните красиво се сблъскват в плочата. Отдолу беше страхотна фурия и моста се тресеше постоянно. Тръгнах си чак когато пръстите ми се вкочаниха.

Не бях въодушевен от снимките. От стотина, оставих трийсет, от които половината качих във фотобанката. Снимал съм бурно море, много пъти и в много по-рискови ситуации, но сега бяха просто някакви вълни. Един кадър, обаче, се отличи от останалите, когато вълната сякаш захапва моста. Чак сега разбирам на каква невероятна природна стихия станах свидетел.

Повечето хора, дори извън категорията на традиционните любителки на романтичния жанр, изпитваме известна наслада от добре написана любовна история. Получаваме пеперуди в стомаха на чувствените сцени и пускаме по една сълза в най-драматичните моменти в нервно и въодушевено очакване на хепи енда. Толкова любовни романи са видели бял лист откакто мастилото съществува! Няколко дори са издържали изпитанието на времето и са се превърнали в истински класики, четени или поне известни на читателите в цял свят. Въпреки че са се превърнали в романтични идеали за поколения книжни ентусиасти, колко ли от тези художествено измислени влюбени двойки биха просъществували в истинския живот? Ето 10 примера за любови, които никога не биха се случили извън белетристичния комфорт на твърдите корици, селектирани от TopDationSites.com.

1. Ромео и Жулиета – Вероятно най-известната любовна класика е Шекспировата трагедия „Ромео и Жулиета”. На всички ни е позната злополучната история за запознанството на младата двойка и драмаричната развръзка, но какво щеше да стане, ако бяха оцелели? Непреодолимата неприязън между семействата на влюбените гълъбчета сигурно щеше да им дойде в повече доста скоро...

2. Катрин и Хийтклиф – „Брулени хълмове” запечатва една мрачна и тревожна романтична история от Емили Бронте. И на приятелите от детинство Катрин и Хийтклиф нямаше да им провърви повече от на Ромео и Жулиета. И все пак, можем само да предполагаме. Ако ситуацията беше по-различна, може би те щяха да получат своя шанс за щастие. Но тъй като и двамата герои изгеждат прилично умопомрачени, това е твърде съмнително.

3. Джейн Еър и Едуин Рочестър – За героите на Шарлот Бронте, сестрата на Емили, краят в крайна сметка е щастлив, но за колко дълго? Разликата във възрастта е първото препятствие пред връзката им, а се появява и второ – обезкуражаващите последици от пожара. Колко ли време би отнело на една реална Джейн да преосмисли решението си да се омъжи за един стар и сакат мъж вместо за галантния викарий?

4. Квазимодо и Есмералда – Въпреки че Есмералда има златно сърце, нещата между нея и гърбушкото от Нотр Дам просто никога не биха се получили. Контрастът между нейната красота и неговата уродливост представлява твърде голяма отговорност. В реалността на Квазимодо непрекъснато щеше да му се налага да се разправя с потенциалните ухажори на приятелката си и така или иначе щеше да умре в уличен бой или да свърши в затвора.

5. Скарлет и Рет – „Отнесени от вихъра” на Маргарет Мичъл е друга вечна класика, а действието се развива по време на американската гражданска война. Въпреки че Рет прави всичко по силите си, за да спечели любовта и уважението на Скарлет, когато тя осъзнава своите чувства, той вече е готов да продължи напред. Връзката им така или иначе не би просъществувала в действителността заради силните характери и на двамата.

6. Г-н и г-жа де Уинтър – ако сте чели книгата „Ребека” на Дафни дю Морие, забелязахте ли, че главната героиня няма малко име? Бракът й с Максим де Уинтър е обсебен от призрака на първата му съпруга Ребека. Въпреки че накрая те остават заедно, всъщност колко дълго втората г-жа де Уинтър би понесла това, знаейки, че мъжът й е убил предишната си жена?

7. Дейзи и Гетсби – Действието във „Великият Гетсби” на Ф. Скот Фицджералд се върти около несподелената любов на Гетсби към Дейзи. Дори да беше убедил Дейзи да напусне съпруга си, връзката им би била обречена. След като Дейзи разбере, че Гетсби е похарчил всичките си пари, опитвайки се да я впечатли, би се изпарила на мига.

8. Тристан и Изолда – вероятно най-старата любовна история – литературата се занимава с нея от векове. Класическият любовен триъгълник сигурно е вдъхновил приказката за крал Артур, Гуиневиър и сър Ланселот. Любовта им била толкова всемогъща и все пак недостатъчна да накара Тристан да пристъпи лоялността си.

9. Сирано и Роксан – Разбира се, че Роксан се обяснява в любов на Сирано накрая, когато знае, че той умира, но не е ли това едно класическо кръшкане? В реалността тя никога не би превъзмогнала физическия му образ. Очевидно е като огромния нос на лицето му, че любовта им никога нямаше да възтържествува.

10. Джейми и Клеър – по-малко известна, но все така невъзможна в действителността е връзката между героите на Диана Габалдон от поредицата й Outlander Джейми и Клеър. Въпреки че разликата във възрастта не винаги е проблем за връзката, разлика от два века, както в случая с пътувалата до XVIII век героиня, е малко прекалена. Ако Джейми въобще би водил нормален живот с Клеър в средата на XX век, би умрял от скука без неизчерпаемите трудности и приключения на смутния XVIII век.

В съвременната действителност непреодолимите вътрешни конфликти, които превръщат любовните истории в книги, заслужаващи внимание, биха задушили в зародиш голяма част от тези емблематични връзки. Когато страстта на бурната любов се поуталожи, се настанява приятната ежедневна скука, през която никой не би стигнал до последната страница. Несподелената любов и любовните триъгълници са чудесна литературна интрига, но се преодоляват трудно в реалността. Сигурно затова е и по-добре да се радваме на нормалните си, понякога твърде спокойни отношения с любимите хора, а да оставим изпепеляващите страсти в света на литературата...

Хиляди българи днес (11 февруари) казаха "не" на Международното търговско споразумение за борба с измамите ACTA. То беше подписано тихомълком от България в края на януари. В България 18 града се включиха в протеста срещу ACTA, като по неофициални данни 10-12 хил. българи излязоха на улицата да кажат "Не на ACTA”. В Европа също много хора излязоха на протест – най-голямата европейска икономика Германия дава пример, след като в 60 града днес има протести. Всенародното недоволство можеше да се види особено добре в София, на площад "Народно събрание". Той е изпълнен с протестиращи, които непрекъснато скандират "Не на ACTA” и "И преди, и сега, Интернет е свобода". Шествието на протестиращите в София тръгна от НДК, премина през бул. "Витоша", покрай Съдебната палата и покрай президентството през пл. "Независимост" и по бул. "Цар Освободител". Xората са били толкова много, че се е задръстила цялата "Витошка" чак до президентството. Инциденти с полицията е нямало, всичко е преминало в духа на мирните шествия, съобщава inews.bg. Присъстващите издигат лозунги с надписи "Не на АСТА", "Стоп АCТА", "Спрете ACTA или ние ще я спрем". Може би един от най-оригиналните е "ACTA ла виста, бастардс". За съжаление нито един от отговорните кадри в България не е посмял да се покаже пред хората на площад "Народно събрание" и да обясни защо страната ни е подписала толкова набързо ACTA, въпреки поканата на хората, изразена с викове "Къде е Бойко?". Протестът в столицата се предава на живо в мрежата . Според автора на живото предаване Асен Генов 1300 – 1500 души следят неговото излъчване. Генов изрично припомни на няколко пъти, че гласуването в Народното събрание за ратификацията на споразумението ще стане само в едно заседание, а не в две, каквато по принцип е практиката. Затова е важно хората да бъдат готови да излязат на протест и по време на самото заседание. Един от протестиращите даде основния мотив за протеста – не е редно между 1 и 3% от населението на Земята или т.нар. "кожодери" (музикалната, филмовата и софтуерната индустрия) да определят какво е правилно и какво не.

“Един свят – едно бъдеще” – това беше девизът на “Парада на любовта” в Берлин през 1998 година – събитие, което в продължение на десетилетие събираше един милион души под флага на любовта всяко лято.

Столицата, където се случваше това, само преди 70 години беше наричана “столицата на злото”.

Нещата се променят. Днес Берлин е най-модерният и най-толерантният град в Европа.

“Един свят – едно бъдеще” ми е любим девиз, защото с четири думи казва всичко.

Имаме свят с общо бъдеще, в който ще ни се наложи да живеем всички заедно.

Как ще изглежда този свят зависи от нас. От всеки от нас.

Знам, че звучи идеалистично, но е факт.

Вижте тълпата от клипчето по-горе и мислено я умножете по две.

Толкова, дори повече, подкрепиха петицията срещу ACTA в Европейския парламент.

Живеем във времена на промени. Времената на промени са интересни времена.

Това може да се разбере в хубавия и в лошия смисъл.

Лош е смисълът, когато се поддадеш на принципа “разделяй и владей”.

Когато позволиш да те разделят и владеят със страх, като те насъскват срещу някой друг.

Не позволявайте да ви насъскват срещу творците, дори някои от тях да подкрепят ACTA.

Това са хората, които се грижат за комфорта на вашата душа и единственото, което искат в замяна, е да живеят нормално от труда си. Като всички останали. Посочете им без злоба пороците на сегашния механизъм и те без натиск ще разберат, че рано или късно трябва да прегърнат реалностите на времето, в което живеем. И да се адаптират към него.

Не позволявайте да ви насъскват срещу политиците, дори някои от тях да подкрепят ACTA.

Това са хората, които, добри или лоши, определят прякото ви настояще, но те също са хора като вас - използват тоалетната, допускат грешки. Позволете им да се вслушат в гласа на разума и те без натиск ще разберат, че рано или късно трябва да прегърнат реалностите на времето, в което живеем. И да адаптират законодателството към него.

Не позволявайте да ви насъскват срещу компаниите, които търгуват с авторско съдържание, дори някои от тях да подкрепят ACTA.

Всичко, което искат те, е да запазят печалбите, офисите и работните си места. Не се различавате много от тях. И вие искате същото. Позволете им да разберат новите механизми за разпространение на авторско съдържание и те без натиск ще променят своя бизнес модел, за да се адаптират към тях. Защото искат да успяват, като всеки от нас.

Не позволявайте да ви насъскват срещу журналистите, дори някои от тях да подкрепят ACTA.

Те работят под огромно напрежение – подложени са на невероятен стрес на работното си място и невинаги имат времето или възможността да преценяват / анализират информацията качествено и задълбочено. Информирайте ги без страст за пропуските, които допускат. Позволете им да да си свършат работата добре и да бъдат безпристрастни. От това печелят всички.

Не позволявайте да ви насъскват срещу блогърите.

Почти никой от тях не подкрепя ACTA, но това вече не е онази хипарлива група младежи с интерес към компютрите, еко-активизма и анти-глобализационните протести. Сред тях има сериозни професионалисти, включително: издатели, продуценти, автори, музиканти, филмови артисти, юристи, политици, журналисти и обществени дейци. Техният глас все повече и все по-често ще се чува, защото информацията, която произвеждат, е нецензурирана. Не ги подценявайте, а станете един от тях. Безплатно е и всеки може да се присъедини. Споделете своето мнение със света и го направете свободно, защото светът има нужда от повече свободни мнения.

Не позволявайте да ви владеят със страх. Нито един от фаталистичните сценарии няма да се случи.

Всичко това е на дневен ред, защото епохата е такава.

Човечеството трябва да се събуди и на бърза ръка да прескочи две-три стъпала в духовното си развитие.

Затова се случват тези неща.

PIPA, SOPA и ACTA са добрите новини на деня – катализаторите, които изискват промяна.

Без тях, тази промяна няма как да се случи.

Със сигурност ще има още катализатори. Бъдете честни в сърцата си и служете на Истината.

“Истината ще ви направи свободни”, а бурята ще ви отмине.

Един свят, едно бъдеще.

А ето какво се случва по широкия свят в момента (текстовете са на англисйки):

Списък на градовете, които протестират в Европа, изт: Avaaz.org

THE GUARDIAN, 03.02.2012: “Действайте срещу ACTA сега, ако ви пука за демокрацията и свободата на словото“

BBC NEWS, 06.02.2012:  ”Европа се готви за протести срещу антипиратското споразумение“

GOOGLE NEWS, 07.02.2012: “Чехия и Словакия замръзяват анти-пиратския пакт“

FINANCIAL TIMES, 08.02.2012: “Очаква се новият пакт срещу интернет пиратството да дерайлира“

“Един свят – едно бъдеще”

Противопоставянето и разделението не влизат в сметката.

Тихомир Димитров

“Един свят – едно бъдеще” – това беше девизът на “Парада на любовта” в Берлин през 1998 година – събитие, което в продължение на десетилетие събираше един милион души под флага на любовта всяко лято.

Столицата, където се случваше това, само преди 70 години беше наричана “столицата на злото”.

Нещата се променят. Днес Берлин е най-модерният и най-толерантният град в Европа.

“Един свят – едно бъдеще” ми е любим девиз, защото с четири думи казва всичко.

Имаме свят с общо бъдеще, в който ще ни се наложи да живеем всички заедно.

Как ще изглежда този свят зависи от нас. От всеки от нас.

Знам, че звучи идеалистично, но е факт.

Вижте тълпата от клипчето по-горе и мислено я умножете по две.

Толкова, дори повече, подкрепиха петицията срещу ACTA в Европейския парламент.

Живеем във времена на промени. Времената на промени са интересни времена.

Това може да се разбере в хубавия и в лошия смисъл.

Лош е смисълът, когато се поддадеш на принципа “разделяй и владей”.

Когато позволиш да те разделят и владеят със страх, като те насъскват срещу някой друг.

Не позволявайте да ви насъскват срещу творците, дори някои от тях да подкрепят ACTA.

Това са хората, които се грижат за комфорта на вашата душа и единственото, което искат в замяна, е да живеят нормално от труда си. Като всички останали. Посочете им без злоба пороците на сегашния механизъм и те без натиск ще разберат, че рано или късно трябва да прегърнат реалностите на времето, в което живеем. И да се адаптират към него.

Не позволявайте да ви насъскват срещу политиците, дори някои от тях да подкрепят ACTA.

Това са хората, които, добри или лоши, определят прякото ви настояще, но те също са хора като вас - използват тоалетната, допускат грешки. Позволете им да се вслушат в гласа на разума и те без натиск ще разберат, че рано или късно трябва да прегърнат реалностите на времето, в което живеем. И да адаптират законодателството към него.

Не позволявайте да ви насъскват срещу компаниите, които търгуват с авторско съдържание, дори някои от тях да подкрепят ACTA.

Всичко, което искат те, е да запазят печалбите, офисите и работните си места. Не се различавате много от тях. И вие искате същото. Позволете им да разберат новите механизми за разпространение на авторско съдържание и те без натиск ще променят своя бизнес модел, за да се адаптират към тях. Защото искат да успяват, като всеки от нас.

Не позволявайте да ви насъскват срещу журналистите, дори някои от тях да подкрепят ACTA.

Те работят под огромно напрежение – подложени са на невероятен стрес на работното си място и невинаги имат времето или възможността да преценяват / анализират информацията качествено и задълбочено. Информирайте ги без страст за пропуските, които допускат. Позволете им да да си свършат работата добре и да бъдат безпристрастни. От това печелят всички.

Не позволявайте да ви насъскват срещу блогърите.

Почти никой от тях не подкрепя ACTA, но това вече не е онази хипарлива група младежи с интерес към компютрите, еко-активизма и анти-глобализационните протести. Сред тях има сериозни професионалисти, включително: издатели, продуценти, автори, музиканти, филмови артисти, юристи, политици, журналисти и обществени дейци. Техният глас все повече и все по-често ще се чува, защото информацията, която произвеждат, е нецензурирана. Не ги подценявайте, а станете един от тях. Безплатно е и всеки може да се присъедини. Споделете своето мнение със света и го направете свободно, защото светът има нужда от повече свободни мнения.

Не позволявайте да ви владеят със страх. Нито един от фаталистичните сценарии няма да се случи.

Всичко това е на дневен ред, защото епохата е такава.

Човечеството трябва да се събуди и на бърза ръка да прескочи две-три стъпала в духовното си развитие.

Затова се случват тези неща.

PIPA, SOPA и ACTA са добрите новини на деня – катализаторите, които изискват промяна.

Без тях, тази промяна няма как да се случи.

Със сигурност ще има още катализатори. Бъдете честни в сърцата си и служете на Истината.

“Истината ще ви направи свободни”, а бурята ще ви отмине.

Един свят, едно бъдеще.

А ето какво се случва по широкия свят в момента (текстовете са на англисйки):

Списък на градовете, които протестират в Европа, изт: Avaaz.org

THE GUARDIAN, 03.02.2012: “Действайте срещу ACTA сега, ако ви пука за демокрацията и свободата на словото“

BBC NEWS, 06.02.2012:  ”Европа се готви за протести срещу антипиратското споразумение“

GOOGLE NEWS, 07.02.2012: “Чехия и Словакия замръзяват анти-пиратския пакт“

FINANCIAL TIMES, 08.02.2012: “Очаква се новият пакт срещу интернет пиратството да дерайлира“

“Един свят – едно бъдеще”

Противопоставянето и разделението не влизат в сметката.

Тихомир Димитров

Старая се с писаното в блога да не реагирам на момента, защото има достатъчно нови медии (блогове, фейсбук и туитър), но в случая мисля, че новинарското съдържание (с изключение на личните детайли) си струва. В София сме няколко хиляди. Позволявам си да казвам "СМЕ" макар да съм вкъщи, защото от 2 дена съм с 39 градуса въпреки ибупрофена и антибиотиците. Но се старая във форумите. Интересното от протестите до момента:

Не само миналото е срещу срещу ACTA, а за първи път леви, десни и аполитични постигнаха консенсус за миналото. Консенсус чрез активисткото му преосмисляне:



В протестите сме сред първите в Европа:

Като свободен човек, аз изпитвам гордост от думите "Аз съм Anonymous"

"Творците", които искат да ни окаушват с ACTA, крадат като за световно

В събота целият свят се изправя срещу ACTA

Как да си направим маска Гай Фокс за анти ACTA протестите

STOP-ACTA! Кога и къде действаме (инфо)

Заплахата ACTA for Dummies (видео)

Какво изисква ACTA от България

ACTA - текст и коментар

Пламен Асенов

11. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Даваме повече пари за храна от европейците

Да, даваме повече, при това номинално, а не като някакъв процент от някакъв измислен показател за сравнение. Просто цените на основните ни стоки за преживяване са реално по-високи. Благодарим за информацията, колеги от „Монитор”. Ние си я знаем, но е добре да се напомня постоянно.

Лошото е, че даваме повече пари от европейците не само за храна. Михлюзите от НЕК например постоянно ни натякват, че в Германия цената на киловатчас енергия е по-висока, отколкото в България. Само че винаги забравят да кажат…..не, не само колко получава един среден германец и колко един среден българин, не само какви са показателите за ефективност на системата, а забравят да кажат как е организирана цялата работа там и колко души се топлят през зимата на ток, а не, да речем, на газ. Чиято пък цена е по-ниска, отколкото на газа в България. Така че например брат ми, който отдавна живее в Германия, през зимните месеци плаща по-малко режийни, отколкото аз тук. А и с други неща е така.

Това, което там е наистина скъпо, граждани, са книгите. И пак ги купуват, гадовете. Мой приятел много обича да разправя историята за един дебат, проведен в Бундестага преди няколко години. Тогава неколцина депутати вдигат страшна врява заради факта, че не помня вече коя книга, световен бестселър, в Германия не успяла да надхвърли тираж от 300 хиляди бройки. Това да им е кусурът, бихме казали ние. Но не, оттук въпросните депутати правят извода, че нацията им изпростява и предизвикват големи прения.

Къде сме ние?

Депутатските заплати скачат

Не се подвеждайте, граждани, заради края на предишния текст да сметнете, че скачат заплатите на народните представители в Германия. Не, в България скачат и стават вече 2 556 лв. без добавките.

Не им завиждам, нито казвам, че са много. Всъщност за българските условия това е месечен доход, с който може да се живее прилично, без особени притеснения, но и без голям лукс – нищо повече. Дори бих казал, че нашите хора са скромни и веднага мога да го обясня картинно по следния начин. Заплатата на един български депутат има да догонва заплатата на един немски депутат в пъти, тоест, много повече, отколкото българската цена на тока например има да догонва немската. Тази скромност на нашите народни представители в сравнение с михлюзите от НЕК /да ме прости Господ, че днес ги споменавам за втори път/ е направо трогателна, има нещо мило в нея.

Така или иначе, започнах да ви говоря всичко това, за да споделя идеята, че ще бъде голяма грешка, ако сега се подеме кампания за намаляване на депутатските заплати. И малко или много ще бъде форма на популизъм, ако те пак бъдат замразени.

Истинската кампания, която трябва да се подеме, граждани, е заплатата на средния българин да стане горе-долу колкото сегашната депутатска. Ама не чрез печатане на пари, защото тогава нещата стават още по-лоши.

Да де, давам акъл, но всъщност не знам как може да се реализира това, аз ако знаех, първо за себе си щях да го постигна.

Плевнелиев и спестяванията на българите

Новият президент Росен Плевнелиев нагази дълбокия лук, като след среща с банкери вчера призова българите „да развържат спестяванията си”, за да се стимулира икономиката на страната.

Обзалагам се, граждани, че аз бях първият, който последва този патриотичен призив – веднага обрах последните фамилни спестявания и отърчах да си платя сметката на михлюзите от НЕК – EVN в моята кааза, но обобщавам /наистина съжалявам, но от факта, че ги споменавам с благословия днес за трети път, можете да си направите извод за размера на въпросната сметка/.

Сега обаче се чудя какво ще правя оттук нататък. И нямам предвид какво ще правя в чисто битово отношение – какво ще ям, какво ще пуша, как ще си платя следващата сметка, не. Имам предвид какво ще правя, когато се създадат онези национални програми, които, според Плевнелиев, ще дадат реална възможност и на бизнеса, и на гражданите, да инвестират парите си. Значи пак ще се късам от колектива – всички ще инвестират, аз не…..

Ами писна ми вече, както се казва – ега ти държавата, щом само аз не мога да си развържа кесията в нея.

Атентат срещу папата?

Италианската преса твърди, че срещу папа Бенедикт ХVІ се подготвя атентат, който ще се реализира до една година.

Аджамии! Имам предвид атентаторите, де, не вестниците. Нали ако наистина искаш да убиеш папата, най-добре е никой никога да не научи за това, най-малко самата папа, `щото швейцарската гвардия с шарените гащи и алебардите веднага ще вземе мерки и ще ти развали работата. Но не, атентаторите взели да описват плановете си по разни писма, които, както е известно, винаги стават лесна плячка на медиите.

`Ми поучете се от историята, бе, господа. Или поне питайте – в София все още има хора, които са сведущи в този бизнес и могат да ви продадат терка.

При първото известно ( поне на мен) преброяване на противниците на най- противния символ на съветската окупация у нас БНТ 2 регистрира голямо мнозинство на онази „шепа хора”, които искат отстраняването на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА). Писах за това вече, но снощи, 10 февруари, зрителите също можаха да се убедят: анкетата на телевизионния канал показа, че близо 38 % от участниците в анкетата са поискали този позор да се отстрани от центъра на Столицата ( според мен това е междинен резултат, а крайният показа 42 на сто). За сравнение, следващият в класацията мразен паметник, е грозилището пред НДК, което привлича близо 15 процента неодобрение ( и вероятно повечето от гласувалите по този начин биха подкрепили и премахването на МОЧА, ако имаше такъв въпрос).

Връщам се към тази тема заради 2 неща: снощи замръкнахме с филм на БНТ, който опровергава голямата лъжа за „любовта” на българите към най-яркия символ на лъжата в България, а днес осъмнахме пък с ново декориране на същия този паметник по начин, който отново ще вбеси петата колона в България.

„След като през лятото на миналата година неизвестни за широката общественост художници пребоядисаха войниците от паметника на Съветската армия като американски герои, този път „братушките“ се превъплътиха в нови роли. Днес, на 11 февруари, те осъмнаха като активисти на движението срещу АСТА.
„Героите от миналото осъмнаха с маска на Guy Fawkes в знак на протест, че AСTA ще сложи цензура върху героите на настоящето и бъдещето. А когато и миналото се обяви срещу настоящето… значи трябва да спасяваме бъдещето. Заедно срещу ACTA“, призоваха във „Фейсбук“ активисти рано тази сутрин. /БЛИЦ

Интересно, дали бранителите на съветската монументална непорочност пак ще хукнат да побързат да „почистят” осквернената им светиня?

Полезно беше да се види и чуе във филма отчаяното безсилие на опонента по темата за демонтирането да защити незащитимия гигант на социалистическото българо-съветско лъготене, представен в едно от превъплъщенията му като председател на „най-старото сдружение за приятелство с Русия” – Любомир Коларов. За бившия министър от кабинета „Виденов”- само толкова ( а може още много да се каже, но нека спестя „гаврата” с политическия труп). Ето обаче основните му” аргументи”, някои от които са смайващи по своята неправдоподобност и нахалство от(к)ров(е)ни лъжи.

За радетеля на дружбата с покойния СССР Коларов, който от години събира пари за нови и нови паметници на тази дружба по нашите земи, България не била окупирана от СССР наистина , а само „формално, може би”! И било за кратко. И били малко онези половин милион червеноармейци на издръжка на българската държава цели 3 години, която от най-запазената икономика в Европа към септември 1944-та г. се превръща във фалирала до такава до степен, че съветският наместник Георги Димитров се принуждава публично да моли „родолюбивите български индустриалци” да помагат на правителството му. Излиза, че това е било едно кратко, тригодишно, приятно, приятелско, формално и братско изнасилване на България. Кеф!

Партийният монумент в Борисовата градина, изцяло посветен на партизанска тематика, бил по думите на Коларов всъщност паметник на загиналите антифашисти, т.е. на българите, загинали във войната в последната й фаза! Но и това не е всичко: трябвало да се възстанови паметникът на Георги Димитров, защото той поискал от Сталин да каже на съюзниците си да спрат бомбардировките над София и така спасил ( хипотетично) живота на хиляди хора ( за живота десетки хилядите разстреляни, изклани, хвърлени от скали, горените живи, посичаните с лопати, кирки и мотики българи, избити без съд и присъда по инструкция на същия Димитров в условията на „формалната” съветска окупация- нито дума).

Червеноармейците, срещу които никой не е стрелял на българска земя, влезли тук като победители, оправдава Коларов факта, че СССР обявява война на България без никаква необходимост от това. И кого побеждават? Ами за Европа били освободители, натъртва той и ни „осведомява”, че там не били по-глупави и „смачкани” от нас, за да се обиждат, че имало паметници на съветската армия ( сякаш няма значение разликата между коленичилата с вдигнати ръце България и яростно сражавала се тогава Германия, завлякла в братските могили с рухването си милиони съветски войници, срещу НИТО ЕДИН убит тук).

На това, по аналогия с един съветски пропаганден филм с название „Обикновен фашизъм”, му се казва : обикновен цинизъм!

Коларов, разбира се, не се усеща, че с презрителните си подмятания срещу „някакви си 4-5 души” , инициатори на протести срещу любимия му паметник, всъщност ни прави „по-велики”, отколкото изобщо можем да претендираме. Защото излиза, че ние, жалките 4-5 човека, изразяваме мнението на мнозинството участници в анкетата, която е поводът той да говори глупостите си във въпросния филм. Нещо повече, ако не бяхме ние тези „шепа хора”, вероятно нямаше междувременно да бъде предизвикана веригата от събития , възкресила погребаната от петата колона дискусия за лъжата за „освобождението” , заробваща съзнанието на българите с търпимостта към нейната агресия в центъра на българската столица.

На озъбената защита на „формалната” съветска окупация най-приляга да отвърне скулпторът, проф. Атанас Далчев най-изявеният български творец, заставен навремето да участва в създаването на съветския монумент, който го прокле приживе:

„Редно ли е на нашата българска земя да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението. Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители…Пребоядисаните комунисти с непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици.”
В-к „Труд”, 28 юли, 2004 г. „Жалоните на поробителя”

P.S. И нещо (почти ) лично: позицията на големия българин е една от многото, но може би най-ярката,, която би трябвало да затвори устата на всички, които в озлоблението си да бранят убийствената за нашето свободолюбие лъжа за „освобождението” ни от СССР сипят хули върху такива хора заради миналото им. В собствения ми блог, където четете този текст, ме заливат с агресията на заклеймяването какъв съм бил, пък какъв съм се оказал днес. А какъв да съм- като поддръжниците на „жалоните на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението”?

Share on Facebook

Откъс от филма ,,Обретенови - непознатите'', в който се разказва за гибелта на внучката на Баба Тонка Обретенова, Тонка Обретенова-Просеничкова, убита без съд и присъда след 9 септември 1944 г.

В началото на 50-те години поне 10% от всички православни свещеници са изпратени в лагери или затвори, а през 1948 г. е убит един от водачите на опозицията в Синода - Неврокопският митрополит Борис. Но това не успява да пречупи опозицията сред висшето духовенство. Комунистическата власт заварва по същество същия състав на Синода, който взима участие в кампанията по спасяването на българските евреи. В този момент сред митрополитите има забележителни духовници, известни със своето високо образование, широки международни връзки и авторитет сред вярващите.

                           Няма по-удобен и универсален лозунг от „Да живее България!” Как...

В София от 11 часа днес (11 февруари) ще се проведе протест срещу подписването на Международното търговско споразумение за борба с измамите (ACTA). В края на на януари стана ясно, че правителството тихомълком е подписало участието на България в споразумението. Ден след това във Facebook се появи група "Ние казваме "Не" на ACTA", която призова за национален протест срещу тези действия на правителството. В София протестното шествие тръгва от пилоните на НДК. Очаква се в инициативата да се включат още Варна, Бургас, Пловдив и много други градове в страната. В страницата на групата можете да видите точния час и маршрут на протестите, пише inews.bg. Всички участници ще бъдат с хартиени маски на "Анонимните", но организаторите предупредиха, че при искане от страна на властите те задължително и веднага трябва да бъдат свалени, защото "това е мирен протест".

Semprius, стартираща компания, кояпо произвежда миниатюрни соларни клетки, които улавят концентрирана слънчева светлина, без необходимост от скъпи системи за охлаждане, обяви миналата седмица, че са произвели най-ефективния соларен панел в света.

Компанията създава своите панели от миниатюрни соларни клетки от галиев арсенид – соларният модул-рекордьор се състои от хиляди такива клетки, всяка с широчина, колкото линията оставена от химикалка. Клетките са подредени под лещи, които концентрират светлината 1 100 пъти.

Галиевият арсенид е далеч по-добър при абсорбиране на светлината от силиция, използван в повечето видове соларни клетки. Но галиевият арсенид е също така и по-скъп. Но въпреки че концентриращите соларни клетки използват малко количество полупроводников материал, те се нуждаят от сложна оптика и скъпи охлаждащи системи, както и системи за проследяване на слънцето. Микроскопичните соларни клетки на Semprius обаче са изключително добри в отдаването на топлината, което ги прави значително по-евтини.

Модулите на Semprius имат и още едно предимство – докато силициевите соларни клетки абсорбират ефективно само малка част от слънчевия спектър, клетките от галиев арсенид съдържат три слоя от материала, всеки от които е модифициран така, че да конвертира различна част от спектъра в електричество.

Тестове на независима трета страна установяват, че ефективността на соларните панели на Semprius имат ефективност от 33.9%, което ги прави първите в света панели, които преобразуват в електричество повече от една трета от слънчевата светлина, попаднала върху тях. Рекорд за силициевите фотоволтаични панели е 22,9% конверсия, докато средните силициеви панели имат около 15% ефективност.

Досега експериментални панели се е случвало да достигат и по-високи стойности, но панелите на Semprius са готови за масово производство. Те са произведени с оборудването, което фирмата инсталира в своята фабрика в Henderson, North Carolina, която ще бъде открита това лято.

При технологията на Semprius десетки хиляди микроскопични соларни клетки се оформят от един панел от галиев арсенид с помощта на високо специализирани химични процеси и роботизирана система, която внимателно пренася всеки отделен слой върху подложка от евтин субстрат. Самият панел може да се използва многократно в производството, с което значително се намаляват разходите. Процесът е заимстван от техника за производство на миниатюрни електронни елементи, която е разработена от John Rogers, професор по материалознание от University of Illinois в Urbana-Champaign.

Едно сериозно ограничение за използването на концентриращите соларни панели е нуждата от проследяваща система, за следване на слънцето. Тя често е доста скъпа и не може да бъде монтирана на повечето покриви. Подходящи са за открити слънчеви пространства, където няма засенчване.

Но с падането на цената на проследяващите системи и увеличаването на ефективността на многослойните фотоволтаични клетки, концентриращите фотоволтаици стават все по-привлекателни. Броят на големите инсталации непрекъснато нараства.

Фабриката, която Semprius планира да отвори през лятото на тази година има капацитет да произвежда панели с мощност 30 мегавата годишно. Следващата стъпка е увеличаване на производствения капацитет до 100 мегавата годишно, което ще направи панелите им конкурентоспособни на евтините китайски фотоволтаици.

Цената на соларната енергия зависи от редица фактори, като цена на капитала, цена на земята, близостта на електропреносни линии, цената на труда и т.н. Въпреки това, Carr – Изпълнителният директор на Semprius счита, че цената на електричеството от техните панели ще бъде под 10 цента на киловат час. Това е достатъчно малко, за да се конкурира с цената на електричеството в много райони. Най-важното от всичко е, че тази цена може да бъде постигната без никакви допълнителни субсидии.

По материали от: technologyreview

В началото на 60-те години на миналия век съветският ръководител Хрушчов провокира т.нар. Втора Берлинска криза. В хода на кризата Съветите издигат печалноизвестната Берлинска стена, разкъсваща на две града. Малко след изграждането й, американският президент Джон Кенеди идва в Берлин, за да покаже подкрепата на САЩ за берлинчани и произнася реч, която по-късно става знаменита с фразата:

Преди две хиляди години най-гордата хвалба била Civis Romanus sum. Днес, в света на свободата, най-гордата хвалба е „Ich bin ein Berliner“ (Аз съм берлинчанин)... Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на Берлин и следователно, като свободен човек, аз изпитвам гордост от думите „Ich bin ein Berliner!“

Днес, в света на свободата, най-гордата хвалба е "I am Anonymous" ("Аз съм Anonymous")... Всички свободни хора, където и да живеят, искат да хакнат системата ACTA и следователно, като свободен човек, аз изпитвам гордост от думите "I am Anonymous!"

Бюджета на НАСА за 2013г ще бъде значително съкратен , и Американското космическо агентство ще се откаже от съвместния с Европа проект ExoMars. Тази новина се появи едновремено в няколко американски издания.

Граждани от 17 български града излизат на масов протест срещу приемането на ACTA в България. Това ще стане днес, като акцията е част от световния ден за протест срещу АСТА и такива в повечето европейски държави. Протести срещу приемането на Търговско споразумение за борба с фалшификациите – ACTA се организират в София, Варна, Бургас, Пловдив, Кърджали, Хасково, Ямбол, Разград, Русе, Габрово, Велико Търново, Казанлък, Стара Загора, Пазарджик, Видин, Перник и Сандански. Протестното шествие в столицата е с началната точка от Пилоните на НДК в 11:00 часа. Шествието ще мине по булевард ...

Преди да пресъхне катастрофически , на Марс е имало поне два пъти океани преди 3 и преди 4 милиарда години. За това говорят данните от радара MARSIS,който е установен на европейската сонда Mars Express.

Сигурно сте чували името „Каспар“… Да, но днес няма да ви разкажа за духчето Каспар от анимационните филмчета, а за един истински принц. Котешки при това!

Принц Каспар Кандински е невероятен черен котарак с твърд характер… като на истинска благородна особа. Собственичката му, руската графиня Кандински, отсяда в хотел „Савой“ в Лондон, за да пее в Кралската опера. Тя наема пиколото на хотела Джони Хоп да се грижи за скъпоценния котарак – принц и дори се сприятелява с момчето. Но не за дълго!

Тъжен инцидент слага край на приятелството между красивата графиня и Джони. Нещо повече, момчето трябва да се грижи за Каспар. Той обаче упорито отказва да се храни и е обзет от разрушителна тъга, заплашваща да го погуби. Докато не се запознава с Елизабет Стантън или просто Лизибет.

Малкото палаво момиченце е отседнало с родителите си в хотел „Савой“. Само че като всяко малко момиченце, тя не желае да спазва правилата, по които живеят богатите изискани особи и постоянно се забърква в неприятности, изправяйки косите на родителите си. Един ден Лизибет открива Каспар в стаята на Джони и между тях тримата пламва невероятно приятелство. Джони дори спасява живота на палавницата!

За съжаление всяко хубаво нещо има своя край. Настъпва денят, в който семейство Стантън трябва да отплава за Америка, където живее. Пътешествието им ще се осъществи с най-големия и сигурен кораб – чудото „Титаник“. Силно натъжен, Джони изпраща приятелката си Лизибет до кораба и дори й подарява Каспар. А после…

Когато чета, имам два режима: възрастно и детско четене. В зависимост от книгата, включвам съответния режим и се опитвам да преживея случките от гледна точка на големите или на малките читатели. Честно казано, при „Каспар“ бях забравила да си включа копчето на детско четене и през цялото време знаех какво ще се случи, защото съм гледала филма „Титаник“. И тъкмо когато оставих книгата, леко отегчена, Карин я взе и я зачете с небивал интерес! Тогава се сетих за детския читателски режим, на който просто трябваше да се включа…

На 5 април 2012 година в Интерпред СТЦ София ще се проведе първото издание на семинар “PR Guru” – събитие, посветено на тенденциите и добрите практики в PR професията у нас. Семинарът ще бъде разделен на две части – лекционна и дискусионна – а лектори …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Финалисти в Бизнес наградите на Forbes България 20...

       Финалистите в Бизнес Наградите на Forbes България за 2011 година са вече ясни. Те бяха избран...
  2. 

     Ива Фъзлова: Ехааа, най-после всичко ценно, което ...

                     Разкажи с какво се знимаваш? Бранд Мениджър съм в една от водещите интернет медийни ...

Според престижния маркетинг сайт е-маркетер социални сайтове като Тumblr, Meebo и Pinterest не само насочват трафик към Facebook и Twitter, но печелят и нови потребители.Потребителите все по-често ползват вторични сайтове за социални медии, като тези сайтове намират своето значимо място в екосистемата на социалните медии, като насочват трафик към по-големите социални мрежи, но и получават …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Проучване: Pinterest препраща повече трафик отколк...

     Pinterest, интернет сайтът, който позволява на хората да събират и да споделят снимки онлайн, като г...
  2. 

     Социални медии обяснени с едно изображение..в Неде...

     Ето един забавен начин да се обяснят Социалните Медии. Оставям коментарите на вас, забавлявайте се :...

За феновете на iPad 3 се появи един добър слух, който ако се потвърди, би означавал, че в началото на март можем да видим новия iPad 3. Това твърдят колегите от сайта All Things Digital, базирайки се на свои неназовани източници. Така че представянето на …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     iPad 3 може да бъде пуснат на рождения ден на Стий...

     iPad е едно от най-търсените устройства през изминалата година. Както и досега, слуховете за следващ...
  2. 

     Google пуска висококачествен таблет през 2012

     Председателят на Google, Ерик Шмид, заяви, че компанията планира да пусне свой висококачествен Andro...

Много интересен случай ще ви разкрия днес, свързан със социалната мрежа Facebook. Действието се развива в Индия, а случаят е демонстрация на социалните мрежи дори сред не толкова активните потребители. Януари, 2012г, фермери от местността Махаращтра Сангли се обединяват и успяват да вдигнат пазарната цена …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Scam за Трета световна война във Facebook

     Само преди няколко седмици ви запознахме с поредния случай на Facebook scam, или, иначе казано, фалш...
  2. 

     Facebook става публична компания през май

     Facebook ще започне процеса за превръщане в публична компания тази седмица. Това доведе до оценка на...

Веригата Tesco пусна своята услуга за пазаруване чрез QR кодове вече и по автобусните спирки. До този момент потребителите в Сеул, Южна Кореа, можеха да се възползват от иновативния начин на пазаруване главно в метростанциите. Сега обаче веригата Tesco дава възможност за пазаруване чрез QR …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Eurosport внедрява QR кодове

     Най-големият спортен ТВ канал в света показва нагледно как можете да интегрирате мобилни, интернет и...
  2. 

     Профил на QR потребителите

     Интересна статистика ни предоставят ScanLife. Проучването, направено от една от водещите компании в ...

Макар със закъснение и след доста конфузно и съмнително мълчание, ГЕРБ се присъедини към БСП в позицията им срещу ратифицирането на АСТА. Синята коалиция продължава да мълчи без да има обществена позиция по проблема. Кампанията, озаглавена "Дарете кръв. Спрете ACTA!", призовава желаещите да дарят кръв – като символ на споделянето между хората, и да се [...]

С 15 по 19 февраля Чикагский симфонический оркестр находится на гастролях в Калифорнии. В эти дни в Симфоническом центре звучит другая музыка. 17 февраля, 8.00 pm. Вечер танца и музыки “Ma Maison” представляют джазовая группа Preservation Hall Jazz Band и танцевальная компания из Айдахо Trey McIntyre Project. 18 февраля, 8.00 pm. Акустический концерт американской рок-группы “BoDeans”. 19 февраля, 3.00 pm. Сольный концерт норвежского пианиста Лейфа Ове Андснеса. Он родился в 1970 году в Западной Норвегии в семье музыкантов. С ранних лет занимался музыкой. Закончил консерваторию в Бергене по классу профессора Иржи Глинки. В ...

  Наш читател ни написа следното: Драги екстремцентристи, Зарадвах се когато прочетох написаното от вас по повод на депутата Кирилов. Aз съм привърженик на ГЕРБ, но на следващите избори за ЕП ще гласувам за Кирилов. Високомерното отношение на останалите български депутати към избирателите им, дълбоко ме отвращава. Те дори не си дават труда да отговарят [...]

6 февраля 2012 года в Чикагском симфоническом центре состоялась пресс-конференция, посвященная новому, сто двадцать второму сезону Чикагского симфонического оркестра (далее – ЧСО), третьему сезону с Риккардо Мути в качестве музыкального руководителя. Маэстро был в ударе: он блистал остроумием, артистично рассказывал об оркестре и о себе, веселил журналистов ироничными комментариями и в этой легкой, непринужденной манере обрисовал важнейшие события нового сезона, главная идея которого, по словам Мути, – “показать музыкальную панораму мира”. Риккардо Мути – человек самокритичный. Он говорит: “Я всегда себя критикую и всегда недоволен своей работой. Меня удивляют ответы моих коллег ...