Лев Рубинщейн

Кореняк московчанин, роден през 1947 година, Лев Семьонович Рубинщейн е легендарно име в руските нонконформистки артистични среди. Той е органичен антипод на социалистическата действителност като цяло и на соцреализма в частност.

С Всеволод Некрасов и Дмитрий Александрович Пригов Рубинщейн основава през 70-те години московския поетичен и общохудожествен концептуализъм.  Личност с неоспорим авторитет и неповторим почерк той  е участник в безброй изложби и пърформанси. Неговата поезия и концептуални текстове са превеждани и издавани на много езици.  През последните години Лев Рубинщейн е политически коментатор за няколко опозиционни издания. Постоянен колумнист на Грани.ру.

Предлаганият съвсем нов текст предизвиква силно смущение у преводача.

Констатациите на Рубинщайн за ситуацията в днешна Русия звучат свръхестествено познато за българското ухо. Диагнозите му, поставени със сарказъм и поетическо прозрение, сякаш рисуват българския политически, медиен и бизнес “елит”.

Нима ще се окаже, че сме все пак много по-близки със страната на мечките, газа и вечната кал, отколкото би ни се искало…!?

Милен Радев

---

Това ако не е дежавю… Само преди три месеца и аз както много други изпитвах същото двойствено чувство, както сега в изборната нощ. От една страна – случва се именно това, което се очакваше. От друга обаче се надига усещането за тягостен, трескав сън, когато си в някаква критична ситуация,  към теб например  се носи с пълна сила влак и ти внезапно забелязваш, че не можеш да помръднеш ни ръка, ни крак.

Работата, разбира се, не е в процентите. Е хубаво, хайде, поразкрасили са ги колкото могли. Да речем, че бяха не 60, а 50 и няколко процента. И какво от това? Къде е всъщност разликата? Отдавна знам, че живея в страна с букет от тежки наследствени и придобити болести.

Като чу поредния рейтинг един мой познат, който лесно се пали, възкликна в праведно негодувание: „Ужас! 66 процента от руснаците са готови да гласуват за крадеца и узурпатора!?“ – „А нима Вие сте учуден? – запитах го аз. – Напразно. С много редки изключения така е било във всички времена. Аз пък съм учуден, при това приятно учуден, тъкмо от това, че процентът е дори нисък. Както се пееше в старата съветска песен, „Городок наш ничего. Населенье таково“ *. Така че наистина – населението е такова, каквото си е. Впрочем, това не е повод да скръстим отчаяно ръце. Свободата и достойнството си струват да се бори човек за тях“.

Същото говоря и сега.

Русия е сцена, на която от време на време се сменят декорациите, в съответствие с жанра, който се разиграва на тази сцена. Ту се представят кървави (при това с истинска кръв!) трагедии, ту вихрени комедии по музика на Дунаевски, ту фарсове, ту мелодрами. Е, и актьорите, играещи главни или второстепенни роли, си сменят от време на време местата.

Сега, както изглежда, на сцената действат вече не актьори, а сценичните работници, реквизитьорите, пожарникарите,  гардеробиерите и билетопродавачките. Те разиграват някакво подобие на спектакъл, в който всички жанрове са се омешали и където за декорация са измъкнали на сцената всичко, което им е попаднало в ръцете. Оттук и тази вопиюща, набиваща се просто в очите бездарност и абсурдност на случващото се.

Дори и това не е съвсем точно. Повече приличат на деца, играещи си на магазин, на болница, на война, на икономика, на политика. Всеки случай така наречената външна политика учудващо напомня детска игра. Хлапакът е уверен, че самолетът високо в небето е съвсем мъничък, колко му е да го улучи с прашката. Ето ги нашите герои – целят се с прашките си по самолета, а от самолета ги гледат с изумление, смесено с жалост. На външен вид уж като да не са деца – байновци-здравеняци, костюми носят, вратовръзки вързали, джобовете им набити със смартфони и кредитни карти. А пък нá – кой знае защо се целят и стрелят с прашки. Може пък и да имат нещо предвид?

Работата разбира се въобще не е в Путин, макар че по волята на обстоятелствата именно неговата слабопочтена фигура започна да се възприема като персонификация на всичко мрачно, жестоко, цинично и непоносимо бездарно, което вирее из просторите на нашето задръстено отечества. Но работата не в него. Какво представлява той изобщо?

Нищо повече от тресчица, която случайно е запречила пролетния ручей, преградила е естественото му течение и е насъбрала около себе си цялата нечистотия – подгизнали отпадъци, наквасени обелки, стърготини, обгорели кибритени клечки, фасове, употребени предмети за лична хигиена, доволни, че временно могат да се позакрепят, да не се понесат по-нататък по течението, надолу към канализацията, натам, където всъщност им е мястото.

Сега много се говори за легитимността или нелегитимността на тази власт, която все още смята себе си за власт. Нека с юридическата легитимност се разправят хора, изкушени в тази област. А както изглежда, те вече напълно  са си изяснили въпроса. Но има и друга легитимност, която е може би дори по-съществена: нравствено-естетическата. Е, при нея, както ми се струва, нещата са напълно ясни. Путин и неговата компания са преди всичко неприлични – не мога да подбера друга, по-подходяща дума. От тях, от тяхната риторика и даже пластика, от тяхната простащина и крадливост, от техния провинциален барачен мачизъм, от тяхната глиганска напоритост и маймунска „креативност“ направо лъха на вопиющо неприличие. Затова и най-сполучливият и запомнящ се лозунг на отминалите протестни акции е според мен този: „Путин е някак кофти…“. Аха, именно, даже много „кофти“.

И те изглежда напълно съзнават своята нелегитимност. И едната, и другата. Иначе няма как да се обясни тяхното суетливо-истерично, граничещо с паника публично поведение в последно време. Какво друго може да ги накара внезапно така хрипливо да писнат за някакви митични „сили“, „врагове“ и „заплахи“ щом се радват на такава „всенародна подкрепа“. Защо иначе, щом съзнават своята историческа правота, окупират моя град с военна техника и жива сила, с цели тълпи намусени провинциалисти с еднакви шапки на главите. Смятате, че московчани не ви се радват кой знае колко? Откровено казано и на мен така ми се струва. По този въпрос мненията ни напълно съвпадат.

Вятър и мъгла спечелихте онзи ден, пичове. И го знаете много добре. И знаете също така, че ние го знаем. И знаете, че с онези, към които в последно време адресирате своята риторика, онези, най-задръстените, най-затъпелите „совки“, които ласкаете по най подъл начин, наричайки ги „народ“, че с тази публика няма да може да мръднете от място. С тях нищо повече от локални войни и стари игрички на „хвани шпионина“  няма да си уредите. Кой каза нещо за някаква „модернизация“? Ало! Или да си троши главата модернизацията? Навярно уютната, спарена „стабилност“, вонята, която можеш с нож да я режеш, е по-мила на изстрадалите ви сърца?

Миналата неделя огромно число прекрасни и зрели граждани – момчета, момичета и възрастни – отидоха като наблюдатели на изборния процес. Те се трудиха безвъзмездно, не за страх, а за съвест, както се казва на руски. Със съвестта у тях всичко бе наред, а виж, страхът никакъв го нямаше. И само благодарение на тях този прословут „процент“ се оказа поне относително близък до правдоподобността.

На тях искам да кажа следното. Не бива да унивате, скъпи мои. Ние нищо друго не сме и очаквали. Разбирам, че не е никак приятно, когато ти тикат под носа мерзавски fuck. Всичко това е разбираемо. Но „скръбният труд“, особено ако той е честен, свободен и осъзнат няма да пропадне**, това знам със сигурност. Всичко едва започва. Да си пожелаем твърдост. Последователност. Да се запасим с търпение и презрение. За тях ние не съществуваме? ОК. А пък те – за нас. Свободата е вътре във всеки от нас. И никой не може да ни я отнеме. Всичко е наред, момчета, не унивайте, наистина. Впрочем, това го казвам и на себе си…

---

* „Градчето ни не е лошо, само дето публиката ни е такава…“
** Скрит цитат от пушкинския стих „…Не пропадет ваш скорбный труд. И дум высокое стремленье…“

---

---

Превод: © Милен Радев

 

Първият форум Пространство за общуване, организиран от Communication Academy ще се проведе на 24 и 25 март в Център за култура и дебат Червената къща. Той ще е посветен на комуникацията като общуване, свързване и споделяне  в различни аспекти на живота - работа , семейство и училище. Форумът е замислен като комбинация от лекции и практически срещи, представящи темите за ненасилствена комуникация, емпатия и емоционална интелигентност.

Темата на първия ден от форума е Емпатия и емоционална интелигентност в бизнес среда. Тогава ще бъдат представени новите тенденции в бизнеса, където малко по малко общуването с емпатия измества традиционните модели на централизирано управление. Представители на бизнеса в България ще споделят практически опит от изграждането на екипите, с които работят до промените, които новото общуване създава за ролята на лидера и мениджъра. Втората половина на деня присъстващите ще могат да участват в два последователни практически уъркшопа, на които да придобият личен опит с представената теория и малко по-задълбочено разбиране през примери и казуси. Гост на деня ще бъде Али Гюлюм - корпоративен обучител  и мениджър на групата HR лидери Турция в Linkedin, който ще представи пътя на емпатията в бизнеса и как, кога и защо от желателна тя става задължителна.

Темата на Ден 2 е Емпатия в семейна и училищна среда. Той е посветен на учителите и родителите и търси единството на връзката родител-учител-дете при възпитаването и отглеждането на децата. Денят включва както представяне на емпатичното образование, така и част от теорията на ненасилствената комуникация за възпитаване на деца. Програмата предвижда възможност за среща и неформално обсъждане на проблемите на родителите и учителите, обмяна на опит и намиране на общи решения. Втората половина от деня включва практически срещи за учители и за родители, като присъстващите на форума ще могат да участва на две последователни практически занимания, за да придобият личен опит с представения материал, да зададат своите въпроси и да получат нови гледни точки и насоки като родител или учител. Гост на деня ще бъде Д-р. Беате Шмид Белау - обучител и мениджър на Европейски проекти за образование от Германия. Тя ще представи срещата между родители и деца като такава на две култури.

Подробна програма и информация за всяка лекция oт форума може да намерите тук.

За участие ви е нужна предварителна регистрация в сайта за всеки от дните по отделно. Ако имате въпроси, може да ги зададете на info@communication-academy.eu

…

Цени за участие:

24 март 2012г., Емпатия и емоционална интелигентност в бизнес среда.

- Ако се регистрирате до 15 март - 79 лв. (за един човек)
- Ако се регистрирате след 15 март и на място - 95 лв. (за един човек)

Цената включва участие във всички теоретични и практически занимания за деня, кафе-паузи и обяд.

–

25 март 2012г., Емпатия в семейна и училищна среда. Триъгълникът: Дете-Родител-Учител

- Ако се регистрирате до 15 март - 45 лв. за един участник, 60 лв за двама участници от едно семейство
- Ако се регистрирате след 15 март и на място - 55 лв за един участник, 80 лв. за двама участници от едно семейство

Цената включва : участие във всички теоретични и практически занимания за деня, кафе-паузи и обяд.

Според Google, напоследък Android 4.0 Ice Cream Sandwich става достъпен на все повече устройства. Но към момента, няма много устройства, които идват с предварително инсталиран Ice Cream Sandwich и изглежда, че собствените им не посещават Android Market много често. Информацията, събрана от компанията през последните двете седмици показва, че 1.6% от всички устройства, които са посетили Android Market са били с Ice Cream Sandwich. 0.4% от всички активни Android устройства на пазара са с Android 4.0 и Android 4.0.2, а 1.2% от тях са с Android 4.0.3. Ice Cream Sandwich включва голям набор от подобрения в сравнение с предишните версии на платформата, но има доста път пред себе си, докато оглави класациите за използваемост на Android. Много от текущите Gingerbread и Honeycomb устройства ще получат Ice Cream Sandwich, но има и много такива, които ще останат с настоящата версия на операционната система. За сега, Gingerbread се използва на 62% от всички активни Android устройства на пазара. Android 2.3 и Android 2.3.2 се използват на 0.5% от всички устройства, а Android 2.3.3 и Android 2.3.7 се използват на 61.5% от активните устройства. Доколкото за Honeycomb, данните на Google показват, че 0.1% от всички активни Android устройства на пазара са с Android 3.0, 1.1% са с Android 3.1, а 2.1% от тях са с Android 3.2. Android 2.2 Froyo се използва на 25.3% от всички устройства на пазара, а Android 2.1 Eclair на 6.6% тях. По-старите и почти остарели Android 1.6 Donut и Android 1.5 Cupcake се използват съответно на 0.8% и 0.4% от всички активни Android устройства, през които потребителите са посетили Android Market през последните две седмици.

Не се препоръчва за лица под 18 години.

Ето че и пишката човешка стана обект на държавен интерес. По-рано днес красива и дългокрака млада дама, моя близка приятелка, ми се обади, за да обостри вниманието ми върху една публикация в електронните медии досежно мъжкия полов орган и социалната отговорност спрямо него. Странно защо младите и дългокраки дами, па били те мои близки приятелки, се интересуват тъй живо от тази тема, но замълчи, сърце! Публикацията се нарича „Държавата кръсти пениса Кънчо”, насочена е към младежта и в нея се разказва за брошура на РИОКОЗ София, посветена на поставянето на презерватив.

Освен огорчението от несправедливостта че държавата не е кръстила никак вагината, за мен тук има две въпросителни. Първо, защо някакви отрудени и смачкани от ведомствени интриги чиновници са решили, че могат да дават акъл на младежта как да се разпорежда със собствения си Кънчо, и , второ, защо точно Кънчо? Няма ли в българския език по-мъжествени собствени имена? По-Бойки собствени имена? Кой е най-големият кънчо в страната? Кънчо ли? Или пък тук трябва да провидим дългата ръка (или друг израстък) на Кънчо Стойчев? Но ако е така, то къде трябва да е Андрей Райчев – отляво или отдясно? Или пък и от двете страни, за да можем да си го драпаме равномерно? Това са все въпроси, на които е трудно да получим отговор, защото са прекалено екзистенциални, прекалено иманентни, имагинерни и други сложни думи.

Медийните консултанти на правителството доказват класата си като избират мерената реч за стилистично решение на брошурата. „Кънчо се събуди, готов да се труди” – започва поетът. Тоест, ако приемем че пишката ни има будни състояния и състояния на сън, то при преминаването от едното в другото я обзема пристъп на трудолюбие. Сиреч, трудът не е само песен, но и нещо много по-приятно. Ето как трудът може да е радост и обратното – радостта да е труд. И няма как човек да не се запита дали, ако това е вярно, то не трябва в края на работния ден да очакваме заслужена еякулация. И дали, ако не ни споходи тя, не е редно да се обърнем към профсъюзите със съмнение за нарушени синдикални права. В светлината на всичко това пък работодателите биха имали пълното основание да откажат да ни плащат заплата – не стига че си правим кефа, празнейки се трудейки се, ами и да ни плащат на всичкото отгоре. Хайде, де!

Изобщо, кампанията е възхитителна и не би било честно да свърши само дотук. Първо, защо само мъжкият полов орган заслужава собствено име с главна буква, а женският – не? И, второ, поезията не трябва ли да бъде в служба и на други социални проблеми, а не единствено на голото удоволствие? Ето защо реших да посветя стих на раждаемостта, като стъпя на вече утвърдените художествени образи. Опирайки се на изказванията на по-компетентни от мен хора в Интернет, ще наричам пениса „Кънчо”, а вагината – „Кукумявка”. Не се смейте, не съм го измислил аз. Подарявам текста на РИОКОЗ и на Министерство на здравеопазването (в чийто щатен поет рискувам да се превърна), за да направят брошура с него, пък ако ми платят нещо – платят. Макар че не съм се явявал на конкурс по закона за обществените поръчки…

Кънчо рано се събуди
и започна да се чуди.
На главата му червена
Запулсира вена.

Пудел бял във мрака джафка,
Иде кака кукумявка.
Кънчо от дюкян излиза,
Кукумявката прониза.

Хвърляй, Кънчо, хвърляй семе
Кукумявка да зачене!
И без лицемерни маски
да решим проблема демографски!

Ако текста ви хареса, готов съм да приложа и илюстрации към него. Междувременно с надежда очаквам кампания на държавата за борба със запека или пък с разстройството. Как ли ще се казва гъзът в тази кампания? Гърниз? Или пък Дупарин? „Мен от нищо не ме е бъз, защото съм юначен гъз!”. Докато има такива кампании, българската публична комуникация няма да умре! Освен това мисля, че Картаген трябва да Бъде разрушен.

Tweet

Камион с яйца катастрофира. Пристига полицаят, разбира каква е работата и звъни в Бърза помощ. - Ало, Бърза помощ ли е? - Да, какъв е инцидентът? - Ами тука един е катастрофирал и си e строшил яйцата... - Да, а органът как е? - Ъъъъ, органът е на телефона. Усмихни се, България, ще имаш яйца за Великден, и то не на цената на шоколадовите. Българските производители се опитаха да засилят мераци за печалба, но плановете им катастрофираха. Защо ли? Защото органът този път си бе на мястото. Родните кокошки пак ще се скъсат от носене, а полските им колежки могат само да им пожелаят szczęścia (късмет) с напъването.

Милен Радев

Мит Ромни – най-вероятният кандидат за президент на Републиканската партия в Америка нарече току що завършилите избори в Русия “гавра”.

“Това, на което целият свят стана свидетел на 4 март беше гавра с процедурите на демокрацията. Вместо да заявява, че поздравява руския народ по случай завършването на президентските избори, както направи правителството на Обама, администрацията трябваше да осъди грубите манипулации и намесите в работата на медиите, които компрометираха тези избори”, каза Ромни.

Ще припомня, че още преди Коледа Мит Ромни нарече Владимир Путин “заплаха за световния мир”.

Може ли един истински реакционер да не пожелае въпреки всичките му кусури успех на кандидат, който нарича нещата с истинските им имена?

Желаем да вярваме, че ангелът Морони, връчил някога Златните скрижали на основателя на мормонската вяра Джоузеф Смит, ще спохожда по-често с точни и разумни прозрения бъдещия американски президент!

DARPA представи пред света най-новото си творение, което показва колко голям е напредъкът в областта на роботиката. Дизайнът на механичното създание е вдъхновен от животинския свят и по-конкретно от леопардите, съобщи Gizmodo. Роботът препуска по бягаща пътечка с впечатляваща сръчност и реагира умело при промени в посоката на движение и бързината. Кибернетичният леопард на DARPA вече държи световният рекорд за скорост, развита от четирикрак робот със своите 18 мили в часа. Само за сравнение, световният шампион по бягане Юсеин Болт развива до 23 мили в час. Това означава, че новият робот може да надбяга с лекота почти всяко човешко същество. Засега той е ограничен до рамките на лабораторията и бягащата пътечка, а за енергията, нужна за движенията му се грижи отделна хидравлична помпа. По-късно през годината обаче, DARPA ще проведе тестове със свободен от кабели робот в полеви условия. Към момента за робота се знае малко, а какви ще бъдат военните му приложения DARPA отказва да каже. Можем да предположим, че в не особено далечното бъдеще метални леопарди ще преследват терористи и ще обезвреждат бомби. А представата как стотици роботи от новия тип нападат врага по време на война е повече от смразяваща.

Миналата година в медиите нашумя апокалиптична история за голям астероид, който имал потенциал да удари Земята след 28 години. Оказва се, че според изчисленията на NASA въпросният космически камък не е опасен и ще се разминем от прекалено близка среща с него, съобщи Space.com. Астероидът 2011 AG5 е с ширина около 140 метра и обикаля около Слънцето в орбита, която се намира някъде между Марс и Венера. Учените го откриха на 8 януари миналата година и някои от тях прогнозираха, че шансовете да ни удари са 1 към 625. В момента учените на NASA оценяват опасността от 2011 AG5 с 1 по десетобалната скала Torino Impact Hazard. Това означава, че няма причина да смятаме, че сме застрашени от удар през 2040 година. Въпреки това, астрономите продължават да следят обекта и неговата траектория. Дон Йеманс, ръководител на звеното, следящо близките до Земята обекти, смята че в близко бъдеще прогнозната опасност от 2011 AG5 ще намалее още повече и астероидът не може да застраши планетата ни. През есента на 2013 година астрономите ще получат отлична възможност за наблюдения над астероида и тогава ще могат да потвърдят какво ще бъде неговото бъдеше и дали то ни засяга по някакъв начин. Тогава скалата ще се доближи на 147 милиона километра от Земята. Очаква се резултатите от наблюденията да са в наша полза.

Въпросът със скандалното затваряне на сайта за споделяне на файлове Megaupload все още не е приключен и по случая вече има ново развитие. Американските власти официално са поискали от Нова Зеландия да екстрадира в САЩ екипът, който стоеше зад конфискуваната услуга. Сега Ким Дотком и колегите му започват борба, за да блокират процеса по екстрадирането си, съобщи Mashable. Германецът с рождено име Ким Шмиц и трима негови колеги са желани от Америка във връзка с обвинения в интернет пиратство, пране на пари и злоупотреба с интелектуална собственост. Дотком беше арестуван след зрелищна акция в луксозното новозеландско имение, където живее под наем със семейството си. По-късно той и екипът му бяха пуснати под гаранция. Домейнът на Megaupload беше конфискуван и с това самата услуга на практика беше ликвидирана от американските правозащитни органи. Дотком отрича всякакви връзки с пиратството в интернет. Той смята себе си за бизнесмен, който само предлага хостинг за файлове и нужния трафик на хората, които искат да свалят информацията. Megaupload беше една от най-популярните услуги за съхранение на файлове в мрежата. Атаката принуди други сайтове с подобни функции да предприемат спешни мерки, за да избегнат унищожението си. Някои спряха възможността за теглене на файлове от случайни хора, а други забраниха достъпа до услугите си от потребители, които се намират в САЩ.

Знаете ли историята на Кънчо? Непростимо е да не сте чували за него. Кънчо се ражда в главата на неизвестен български гений, набеден за човек с въображение. За целта той е получил възнаграждение от Столичната регионална здравна инспекция. Може би с вашите пари. Според запознати обаче Кънчо никога нямаше да се появи на бял свят, ако пред служителите на СРЗИ не стоеше дилемата как да обяснят на тийнейджърите да използват презервативи. Именно поради тази необходимост те поръчват на талантлив креативист да измисли Кънчо. Героят е създаден вероятно с щедрото спомосъществувателство на данъкоплатците и гордо говори за себе си в рими - „Известен щурмовак съм аз. Изпълнен съм с енергия и страст.” Кънчо е доста разкрепостен и често се раздава „и тук, и там”. Лошото е, че това не може да става току тъй и розовият господинчо проплаква - ”Налага ми се често да се предпазвам вещо”. Историята на рисувания герой завършва с щастлив край – след няколко опита да си постави „шапчица” и „дрешка”...

След три месеца на интензивни бета тестове настолният клиент Facebook Messenger е почти готов да излезе в своята първа стабилна версия, съобщи Mashable. Програмата е предназначена за Windows 7 и предлага на потребителите възможност да чатят с приятелите си в най-популярната социална мрежа без нужда от отваряне на някой интернет браузър. Представители на Facebook съобщиха, че тяхното настолно приложение ще излезе от своя бета статус само след няколко седмици. „Милиони потребители влизат във Facebook всеки ден, за да поддържат връзка с приятелите си. Освен това те посещават други сайтове и работят с множество софтуерни програми. Поради това е лесно да пропуснат някоя важна информация. Смятаме за нужно, че трябва да сте във връзка с приятелите си по всяко време.”, пише в блога на социалната мрежа. С помощта на Facebook Messenger най-пристрастените потребители ще поддържат връзка с приятелите си постоянно, без нужда от отворен браузър със заредена страница от Facebook в него. Приложението на социалната мрежа за Windows е естествено продължение на подобни продукти, които бяха представени още миналия август за мобилните операционни системи Android и iOS. В момента предлаганите функции са изключително оскъдни, но бета версията на програмата работи доста стабилно и само времето ще покаже какво още ще ни предложат от Facebook в техния нов Messenger.

Една от най-ценните функции в новата социална мрежа Google+ е възможността за видеочат, която предлага опции, които не можем да намерим при конкуренцията. Чрез Hangouts могат да се провеждат видеоконферентни чатове между повече от двама потребители и това определено е доста удобна възможност. Към услугата вече е добавена и функция за прилагане на забавни специални ефекти, които да разнообразят преживяванията на хората, които скучаят и вече нямат важни неща за казване и показване, съобщи Mashable. Дали ще си сложите еленски рога, мустаци, дяволски костюм или нещо друго зависи изцяло от вас. Каквото и да изберете, това със сигурност е начин за увеличаване на забавния елемент при видеочатовете. Социалната мрежа Google+ все още не успява да спечели лоялността на потребителите. Въпреки че като бройка те се увеличават със сравнително добро темпо, лоялността им към услугата е съвсем друг въпрос. Миналата седмица излезе информация, че Google+ на практика е призрачен в град, в който почти никой не се задържа повече от няколко минути, а това определено е проблем. Регистрираните потребители вече са над 90 милиона, но повечето от тях не са предприели никакви действия след регистрацията си, което принуждава Google да измисля нововъведения, с които да накара хората не само да влизат, но и да остават.

Преди време бяхме показвали тази лесна и забавна техника – рисуване с гумичка на молив. Сега отново ви я показваме, но този път е свързано с празника на мама – 8 март.

Подготвили сме шаблон за разпечатване. Използвайте темперни  боички, за да станат по ярки цветовете.

Това ни изпрати Анета Драганова и децата втори клас на  от 65 Основно училище в София:

Картини, подходящи за оцветяване с този вид техника:

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Вижте още идеи за 8 март:

550 рубли или допълнителен почивен ден - това е само малка част от средствата, с които са били купени гласове за Путин. Тази информация обаче не променя нищо. Путин плаче от вълнение, а противниците му плачат от гняв.

Поздравление към българите в Сао-Пауло, Бразилия, във връзка с инициаивата им да подкрепят възраждането на Свято-Преображенския събор в Болград, Бесарабия, и по случай Националния празник на България.

Държавата ще поеме голяма част от цената на декодерите, необходими за приемане на цифрова ефирна телевизия. Това е заложено в проект на План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България, съобщават от министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Проектът включва етапите, сроковете и условията за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T), с крайна дата за изключване на наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване в България на 1 септември 2013 г. Декодиращи устройства ще се получават по аналогия с правата за енергийни помощи. Ще бъдат оценявани доходното, имущественото, здравословното състояние (степен на инвалидност - увреждания), възрастта и семейното положение. Условие за получаване на декодиращото устройство е наличие на собствен телевизионен приемник, без техническа възможност за приемане на цифров сигнал. Едно семейство ще се предоставя само един декодер, независимо колко от членовете му отговарят на условията за подпомагане, пише trud.bg. В бюджет 2012 г. са предвидени до 17,5 милиона лева за крайни декодиращи устройства за приемане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване и за провеждане на информационна кампания. Крайните устройства и прилежащи антени с усилвател с гаранция до 2 години ще бъдат купени чрез обществена поръчка. По места ще бъде осигурено разпространението и инсталирането им срещу подпис от подпомаганите хора. Главната цел при въвеждането на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване е осигуряване на по-добро качество и програмно разнообразие, както и предоставяне на допълнителни услуги за потребителите. Преходът ще осигури свободен достъп до цифровите версии на обществените и търговски доставчици на аудиовизуални медийни услуги. По този начин ще се стимулира развитието на конкуренцията на пазара на цифрово телевизионно радиоразпръскване, като се отчита принципа за технологична неутралност. Програмите, излъчвани от предаватели за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, трябва да са безплатни. В случай че има кодирани предавания, то техният брой ще е ограничен. Планът залага на атрактивност на програмите. Предвижда се от 1 март 2013 г. да започне едновременното излъчване на аналогови и цифрови ефирни програми и да бъде осигурено покритие на 95% от населението за търговската и обществената мрежа по Първия етап от плана. Другата търговска мрежа от Първия етап трябва да обхване най-малко 85% от домакинствата към 1 септември 2013 г., когато ще бъде изключен на аналоговия сигнал. Оставащото процентно покритие може да бъде постигнато чрез друга технологична платформа. Създава се Управителен комитет по цифровата телевизия, включващ всички заинтересовани страни - министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), обществените радио- и телевизионни оператори и предприятията, които изграждат мрежите за осъществяване на наземно цифрово радиоразпръскване. Новата структура ще определя периода и графика за изключване на аналоговите предаватели; ще обсъжда информация за възникнали смущения при аналоговото и цифровото излъчване, и др. Сред мерките, отнасящи се до популяризирането на DVB-T плана е и подписването на меморандум между българската държава и търговците на битова техника за обединяване на усилията за популяризиране на прехода към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. Споразумението трябва да включва създаването на демонстрационни места в търговските обекти за битова техника, където да се разпространяват информационни материали.

Тодор Чобанов е доктор по археология, няколко години е работил като експерт в регионалното министерство и Министерството на културата, а след това във Върховната касационна прокуратура. Изпълнявал е длъжността зам.-министър на културата. В момента е зам.-кмет по културата и образованието на Столичната община. - Г-н Чобанов, ще разкажете ли какво включва Стратегията за култура 2012 – 2020, която трябва да бъде изработена и приета през тази година? - Няма как да разкрием в подробности съдържанието на документ, който е в процес на разработване. Но всеки желаещ може да следи процеса по изготвянето, а даже и да участва в него чрез страницата на Асоциацията за развитие на София. Стратегията се изработва под наслов „София – творческа столица“ и ще постави рамките на общинската културна политика за периода до 2020. Различното от досега познати подобни документи вероятно ще бъде акцентът върху изграждането на публики, публично-частните партньорства, стимулирането на културните...

Pinterest направо избухна като социална мрежа. Oт началото на годината поради една или друга причина, Pinterest набира скорост. Няма съмнение, че интересът към нея е огромен, а и в нашето родно интернет пространство се усеща как все повече потребители се включват в надпреварата да пинват …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Как да ползваме Pinterest, за да докараме трафик

     Pinterest буквално избухна като социална мрежа. Все повече мои приятели ми искат покана за сайта. Ак...
  2. 

     Как да закачим Pinterest на нашата Facebook страни...

     Ако Pinterest манията ви е завладяла, със сигурност вече знаете как да споделяте снимки от Facebook ...

Skype постави рекорд за количество потребители, използващи услугата едновременно. Цифрата 35 млн. бе достигната след появата на бета-версията на програмата за Windows Phone. Като цяло, през последните няколко седмици броят на потребителите на Skype се увеличава с бързи темпове. Например, на 23 февруари онлайн са били 32 милиона души, а миналата седмица по този показател са отчетени 34 млн. В официалния си блог екипът на Skype благодари на всички за доверието към програмата. По време на провелото се през януари изложение Consumer Electronics Show (CES), представители на Skype съобщиха, че броят на активните потребители на услугата превишава 200 милиона. След като компания Microsoft придоби Skype за $ 8,5 млрд. през юни 2011, софтуерният гигант обеща максимално да интегрира услугата със своите съществуващи продукти, включително с Xbox 360 и с платформата Windows Phone.

Високият растеж се отчита в тъмнозелено, а в светложълто са оцветени страните със слаб растеж /или спад/. Естония има най-висок растеж (7.5%) следвана от  балтийските страни, Полша и Швеция. Гърция отчита най-голям икономически спад (6.8%), следвана от Португалия, Словения, Италия, Кипър.

Евростат: Растеж на БВП през 2011

Блогът за икономика 2012

Френското правителство одобри закон, който предвижда дигитализирането на повече от половин милион книги, публикувани през 20 век, съобщи PaidContent.org. Всички тези книги са били публикувани преди 2001 година и в момента не се продават никъде, нито в печатна, нито в електронна форма. Целта на проекта е тези книги да останат достъпни за публиката. В момента Националната библиотека във Франция изготвя списък с имената на книгите, които ще бъдат включени в инициативата. Френското правителство, което спонсорира проекта с 30 милиона евро, ще получава 40% от продажбата на електронните книги в бъдеще. От там гарантират, че поне 50% от остатъка ще отива при авторите и книгоиздателите. Ако авторите на книгите, включени в списъка, не помолят да бъдат отписани в рамките на шест месеца, произведенията ми ще бъдат дигитализирани без тяхното позволение, допълват от PaidContent. Подобни действия бяха възприели и от Google, когато работиха по проекта Google Books. Междувременно, 900 писатели начело с автора на научна фантастика Айерда, подписаха петиция срещу проекта. Те заклеймяват закона като схема, която потъпква правото им на интелектуална собственост. Други, пък, приветстваха решението на Франция като стъпка към модерността. Европейската държава е доста консервативна по отношение на дигиталните медии, но този закон показва, че традицията им се пропуква и прави място на нови идеи.

Откъс от книгата "Попътни акварели" на писателя и журналиста Петър Константинов - Герасимов

Новите сингли в това издание са на Bev Lee Harling, Julien Dyne и J Dilla. Слушаме последните албуми на Part-Time Heroes - Lightfalls (2012, Wah Wah 45s), Elzhi & Will Sessions - ELmatic (2011, Jae B. Group) и Mr. Brady & Sha Dula - Lava Lamp (2011). В края, както всяка първа събота от месеца, слушаме дванайсетото издание на месечните подкасти Trip-Hop Laboratory, дело на Bradata и Virus Inethic (плейлистът е на варненския продуцент Mloski).


Fink – Perfect Darkness / Ninja Tune

Да умреш в България не е естествен процес. Смъртта не е индивидуален и интимен акт. Тя е вземане на дишането. Не че този, който го вземе ще почне да диша повече. Дори ако е свикнал с това и за миг няма да го учести… Тези хора учестяват дишането си, ако не са взели човешки живот… Но на въпроса… Все още това не е станало масово. Вземането на дишането. Някъде стават масови убийства. Даже масови самоубийства има – някой влезе в главите на едно податливо колективче – дори може да е цял колектив от петдесет-шестдесет човека и този колектив тръгва да напуска живота… Ей тъй, както си купонясват. Или си купонясват за последно… Не че българинът, като седне да купонясва не го прави като за последно. Но той имитира, че е за последно. Ами ако му се изчерпи актьорският плам и го направи наистина за последно? Щото вдъхновението си е вдъхновение тогава, когато го има. Напусне ли те, не можеш да го имитираш. Само вдъхновение не се имитира… По-лесно е оргазъм жена да имитира, отколкото...

Българите сме драматични хора - обичаме и мразим на гъсти дози. Всяко светло зрънце обаче потъва в безбрежно море от ненавист, фобия, люти чушки и черен пипер. Ето как: В България много обичаме децата си. Никак не харесваме младото поколение обаче. Било егоистично, мързеливо и безпътно. То също ни обича по своему, но мрази нашите напъни да го накараме да работи за 400 лева, да създава семейство и да намира смисъл във вкиснатата боза, която му предлагаме като личен пример. Обичаме да щипем бебетата по улицата, но не и да ги раждаме. Ако все пак природата ни излъже да го направим, й скрояваме номера на кукувицата – оставяме малките си в чужди гнезда - сиропиталища, детски градини, баби, бавачки и всеки, който би ни отървал от бремето на родителството. От бедност, неволя и глупост завъртаме кръга на горния абзац. Обичаме възрастните си родители. Веднъж годишно. Почти като англичаните. Те обаче не им ходят на гости, за да натоварят зимнината в багажника или по Нова година - за...

Още от началото признаваме греха си – миналия месец пропуснахме да ти покажем нашата класация на бестселърите за първите 31 дни от годината. Затова сега само ще ти кажем, че абсолютният победител бе промоционалният ни пакет с трилогията „Милениум”, която доминираше целия януари и дори за миг не изпусна водачеството. На второ място остана поетичното бижу на Мария Василева „...малко той, малко аз, малко ние”, а третото си поделиха бестселърът ни за 2011 г. – „Псевдонауката” на Бен Голдейкър, и не по-малко важната книга на Ричард Докинс „Най-великото шоу на Земята”, и двете пространно хвалени от Блажев Книголандски.

Но да оставим януари да си отлежава в преспите, пролетта вече ни мами по парковете. Февруарската ни класация беше много шарена и силно оспорвана... за позициите след 1-то място. Трета позиция си поделиха още новата „Как се раждат добрите идеи” на Стивън Джонсън и трилогията „Милениум” (което означава, че от последната са се продали тройно повече книги, разбира се, но в случая не ни интересуват такива подробности). На второ място (видимо заради празника на влюбените и виното) се настани „Една година в Прованс” на Питър Мейл, поредното романтично бижу от автора на „Добра година” и „Винена афера”.

Първата позиция обаче остана за книга, издадена миналата година, нещо изключително рядко срещано на български пазар, който е почти винаги доминиран изключително от нови заглавия (или книги, станали известни покрай екранизация). Но случаят е специален, защото става дума за страхотния „Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс! Горди сме, че разбудихме огромен интерес към този наистина заслужаващ си роман, който няма да спираме да ви препоръчваме.

Е, това е – очакваме през март да ни изненадате с оригинални поръчки, като само ще ви подшушнем, че скоро излиза първият филм от трилогията „Игрите на глада” на Сюзан Колинс... и че просто няма как да е по-добър от книгите.

Запролетявайте се!

С жена ми се зарибихме и изгледахме първия и последен сезон на корейската сапунка Паста (Pasta). Интересно е с каква отдаденост жълтурите гледат на работата си, въпреки че е само едно въртене на тигани и опити да докарат италианската кухня в Корея.

Откъм любовта явно са доста консервативно общество, трудно правят секс преди брака, а сериозната връзка се изразвя в хващане за ръце насаме и максимум целувка по челото. Т.н. “несподелена любов” не съществува, защото там не е срамно да си кажеш за чувствата и без да са взаимни. Главните герои имаха тайна връзка, а за пред колегите твърдяха, че било “едностранна любов” от момичето към момчето. По-натам двамата отидоха да “говорят серизно” с бащата на момичето, дали одобрява връзката им и евентуална сватба. Тъста и зетя седнаха на една маса и притеснени пиха ракия на екс докато не припаднаха и двамата и заспаха около масата. Само булката оцеля трезвена и по някое време ги събуди да си ходят. После баща й (китаец) й каза: дръж се за тоя, че каквато си смотана, друг няма да те поиска.

По принцип го дават вечер по Канал 1, а някой премонтира аудиото с по-хубаво видео и ги качва на Замундата.

Google увеличиха максималния размер на приложенията за мобилната платформа Android OS от 50МВ на 4GB, съобщиха Cnet.com. Това означава, че някои нови приложения ще се зареждат много по-бавно и, вероятно, няма да успяват да се заредят при телефони с по-слаби процесори. Това, обаче, означава също, че сега разработчиците ще могат да усъвършенстват приложенията по начин, който не беше възможен досега. Новите приложения за Android ще поддържат не само по-качествено видео и аудио, но и много по-добра 3D графика. Когато потребителите си свалят едно приложение, то ще продължава да бъде с максимален размер от 50МВ. Сега, обаче, разработчиците ще могат да прикачат към него до два файла с размери 2GB, с които приложението ще добие много повече интерактивност и много по-усъвършенстван външен вид. От сега нататък, освен това, Android Market ще хоства новите файлове, което означава, че разходите на разработчиците ще намалеят значително. Това означава също и, че потребителите ще могат да видят какъв е крайният размер на приложението преди да го изтеглят. Някои потребителите си притесниха от новината най-вече във връзка с 15-минутния срок, в който Android Market ни позволява да тестваме приложението и да го върнем ако не ни хареса. По-големият размер на файловете може да означава, че този срок ще бъде рязко намален. Тим Брей, софтуерен архитект към Android, обаче, успокои потребителите, че този срок ще започне да тече едва след като цялото приложение е изтеглено.

Слово на председателя на Културно-информационен център - Босилеград Иван Николов, произнесено на 3 март 2012 г. Г-н Николов повдига въпроси към Българският парламент за признаване на „Възродителния процес” срещу Българите от Западните покрайнини, Македония и Тракия, като форма на етническо прочистване.

Голяма част от хората днес използват Интернет както вкъщи, на компютъра, така и в движение, на смартфона и таблета си. С цел да синхронизират търсенията ни през всички тези устройства, от Google представиха нова функция, която ще се отключва от новата икона Recent. Тази икона би трябвало да се появи на заглавната страница на търсачката до един ден. Тази икона ще запаметява търсенията ни, така че ако ни се наложи да намерим някой адрес или местоположението на някой ресторант или магазин, да можем лесно и бързо да ги ползваме вместо да ги търсим всеки път отначало. Тази функция ще бъде достъпна само за потребителите, които са активирали опцията Уеб История и са влезли в акаунта си в Google по време на търсенето. Тази нова функция е едно добро олицетворение на обявената през януари нова политика на Google, която им позволява да събират личните ни данни и да ги комбинират с цел да улеснят използването ни на техни продукти и услуги. Ако си спомняте, тази политика беше посрещната със смесени чувства: някои приветстваха това решение, а други обвиниха Google, че се превръща в Биг Брадър. Функцията, иначе, ще работи по следния начин: независимо кое наше устройство ползваме, стига да сме влезли в акаунта си в Google, всичко което трябва да направим ще бъде да натиснем иконата Recent. Тя ще ни изведе всички наши последни търсения и ние просто ще трябва да ги разгледаме, за да намерим информацията, която желаем.

Пламен Асенов

06.03.12

`Айде стига новини!

Смятам да спра рубриката с новините, граждани. След дълго мислене установих, че тя е изключително вредна за всеобщото здраве.

Вредна е за моето лично здраве, защото нямам достатъчно пари, за да пиша всеки ден без пари. А и религията ми не го позволява – поне през ден някой да плащаше.

Вредна е за вашето гражданско здраве, защото с напредването на рубриката първо ще свикнете да четете новините, поднесени по този начин, а после ще започнете, поне частично, да мислите по този начин – и тогава ще рухне удоволствието ви от живота в статуквото, нещо, което психиатрите пък хич не препоръчват.

Вредна е за професионалното здраве на колегите-журналисти, особено за по-младите и невинни от кръста нагоре създания сред тях. На някой ще му хареса този начин на поднасяне на новини, ще се опита да го приложи в работата си и ще изпадне в положението на черна овца, надвесена над черна дупка. От една страна – защото няма да успее да пише така и ще загуби вяра в творческите си способности, а от друга – защото шефовете на съответната медия ще решат, че пише прекалено така и ще го уволнят най-безцеремонно. По причина, че такъв вид писане горещо не се препоръчва от властите.

Е, споменатите власти всъщност са единствения контингент, за който със сигурност рубриката изобщо не е вредна, защото на тях не им пука изобщо. Ама и на мен пък не ми пука изобщо за тях, така че откъм тази страна сме квит.

Но като цяло – `айде стига новини!

Спирам с неудоволствие, защото за мен беше густо да ви пиша, както цивилизовано се изразяваме в Пловдив.

Но и спирам с удоволствие, защото имам планове за нова поредица. Само трябва да почакате малко – първо смятам да променя света около себе си, а после вече ще ви пиша от новия свят.

Допреди няколко години, 3D принтерите бяха устройства, които рядко напускаха лабораториите. Днес, обаче, на пазара вече се предлагат потребителски модели като uPrint, MakerBot, Printbot и Cubify, които обещават, че много скоро тези джаджи ще станат толкова достъпни, колкото и традиционните мастиленоструйни и лазерни принтери. Всъщност, според Gizmag.com, това може да се случи по-рано от очакваното. Дизайнер на име Джон Буфорд в момента разработва 3D принтер на име MakiBox, който би трябвало да бъде готов до края на този месец. Цената му ще бъде $300 - може би най-ниската цена в цялата история на този технологичен клас. Доставката му извън Съединените щати ще бъде $50, така че крайната стойност на продукта ще е $350 - една действително достъпна цена за подобно иновативно устройство. Принтерът може да печата обекти с максимални размери 150мм x 110мм x 110мм. Процесът се осъществява с помощта на софтуера Replicator G, който е съвместим с Windows, Mac и Linux. Максималната скорост на печат е между 60 и 80 милиметра слой в секунда. Принтерът ще може да се сглобява лесно, "подобно на мебел от Ikea", както твърди създателят му. Всеки купувач ще получи и един килограм пластмаса за печатане. По-дебели листове пластмаса ще могат да се купуват допълнително, по $20 на килограм. Буфорд твърди, че почти е готов с устройството. Единственото, което му оставало, бил производствения му дизайн. Той е уверен, че ще успее да свърши работата си навреме и устройството ще успее да излезе до края на март.

The Louvre Museum, and its director Henri Loyrette in particular, has assumed very wide and contemporary understanding of the future cultural communication in Europe and opened to the cultural and historical heritage of countries like Bulgaria. This is worthy of them, Bulgarian ambassador to Paris Marin Raykov said in an interview with Fokus News Agency, commenting on the agreement recently inked by Bulgarian Culture Minister Vezhdi Rashidov and Louvre Director Henri Loyrette.

Сензорният контролер на Microsoft - Kinect - отдавна вече не се възприема единствено като аксесоар за гейм конзола. Изобретатели от цял свят са доказали, че той може да има хиляди приложения - някои полезни, други просто забавни. Това, за което разказаха от Gizmag.com, спада по-скоро към първата категория. Изследователи от лабораторията Chaotic Moon успяха да вградят Kinect в количка за пазаруване, която се движи самостоятелно. Количката, наречена Smarter Cart вече беше тествана в супермаркет от американската верига Whole Foods. Chaotic Moon показаха как умната количка може не само да следва пазаруващите, но и да разбира какви продукти са поставени в нея, както и какво остава да се купи от приготвения от нас списък. Smarter Cart използва сензор Kinect, синхронизиран с таблет с Windows 8, но за разлика от други технологии базирани на Kinect, тази количка не чака ние да я упътим нанякъде, а ни следва като послушно кученце из магазина. В количката е вградена и технология за разпознаване на гласа, така че пазаруващите да я питат, когато не могат да намерят определена стока в магазина или просто да й кажат, че са свършили с пазаруването. Количката все още не е напълно завършена, но Whole Foods са твърдо решени да подпомогнат лабораторията в нейното разработване. Компанията ще тества още такива колички в няколко свои супермаркета и нищо чудно след няколко месеца те да изместят обикновените колички за пазаруване.

 Владимир Шопов

Бунтът на гражданите на богатия европейски север е една от най-големите несъстояли се новини на еврокризата. За да продължат подкрепата си за европейския проект, те искат да „окупират” Брюксел, за да си направят „чаено парти”. С други думи, тяхното желание е центъра на ЕС да се превърне в стартова площадка за форсиране на реформи при южняците, за засилване на правилата на играта, за автоматични санкции за страните, нарушаващи критериите. Ядосаните северняци искат да превърнат южните държави в опитомени брюкселски протекторати, за да заслужат тяхната подкрепа и пари. Ако не успеят да променят ЕС по свой образ и подобие, гражданите на Севера с удоволствие ще „инструктират” собствените си политици да намалят драстично своите вноски за съюза и по този начин да го качат „на трупчета”.

Напереността на европейския север има обаче повече основания от собствената му дисциплина и познатата претенция, че знае как да прави нещата. Основният аргумент идва от сравнително успешното влизане на тези държави и икономики в новия глобален ред. Страни като Германия, Холандия и Финландия имаха визия за промяна и до голяма степен я реализираха. Те успяха да изградят основите на нови модели на развитие като укрепиха експортни индустрии, промениха образователна политика, доразвиха предприемаческия си капацитет, реформираха публичните си сектори, постигнаха съгласие за разумни синдикални искания, инвестираха в „индустрии на бъдещето”. Гражданите на Севера стават по-критични към ЕС именно от позицията на укрепените си собствени икономики и общества, но и от разбирането, че без правила, дисциплина и посока техните европейски съграждани не трябва да получат подкрепа.

Този натиск става все по-осезаем, макар и не толкова видим. Една от причините е, че кризата в еврозоната се интерпретира главно през оптиката на пазарите. Решенията на все по-честите европейски съвети се четат по този начин и това пречи да се види голямото политическо разместване в Европа. Например, решителният съвет от 26 октомври миналата година бе анализиран през решението за увеличаване на средствата в спасителния фонд, редуцирането на гръцките дългове и идеите за банкова рекапитализация, а малко хора видяха точката на политическо пречупване в трайното установяване на „тройката” в Атина и поемането на ръчно управление на гръцката икономика. Суверенитетът на Гърция е суспендиран и гордите наследници на древна Елада се бунтуват все по-отчаяно срещу това, макар вариантите за решение на собствената им криза да стават все по-малко. Те не просто нямат особено право да се оплакват от превръщането им в de facto брюкселски протекторат, а това е вече едно от неизбежните условия, за да продължат да получават помощ.  

Северняшката критичност към ЕС все повече се изразява чрез носталгията за собствените национални валути. Това е особено видимо в Холандия, Австрия и Германия. Зад тази носталгия стои чувството, че ако страната им може да се оправя сама в глобалната икономика може би необходимостта от еврото е надценена. Все повече евроскептичните партии набират скорост, а в „ниската земя” на нея се крепи цяло правителство. Част от тази вътрешна политизация на европейските въпроси е и въпроса с референдумите при нови промени на договорите. Тяхното провеждане е вече част от новия политически консенсус, което пък почти напълно затваря тази пътека за търсене на решения на кризата в обозримо бъдеще. Неслучайно по-леките процедури на интеграция вътре в самата еврозона стават предпочитаното трасе за промени. Другите пътеки са засега затворени от недоволните граждани, които търсят нови причини, за да си върнат вярата в съюза.

Без „чаено парти” в Брюксел богатият европейски Север постепенно ще затвори кесията си за европейския проект и това е колкото по волята на неговите правителства, толкова и под натиска на неговите данъкоплатци. Тази трудно забележима демократизация на съюза не е по очакваните модели на европейските партии, идеите за директен избор на председател на ЕК, европейската гражданска инициатива и т.н. Тя върви в разрез с последната вълна оплаквания, че технократите са отвлекли демокрацията. Вместо с процедури и величествени партийни битки, тази демократизация идва чрез постепенното гражданско осъзнаване, че европейската тема вече не е монопол на елити и експерти и чудесно може да служи за електорално наказание. Внезапно северният политически естаблишмънт е вече целия в слух.

Продукти за 4 порции:
2 готови теста от 500г
4 домата
1 зелена чушка
1 пушено пилешко бутче
1/2ч.ч. обезкостени маслини
400г кашкавал
1ч.л. суха мащерка
1/2ч.ч. зехтин

За картофите:
500г картофи
1/2ч.ч. олио
щипка сол

Приготвяне:
От двете теста се оформят 4 топки. Взема се голяма тава. Маже се със зехтин. Тестените топки се разточват на тънко. Мажат се отгоре със зехтин. Подреждат се в тава. Доматите се почистват, измиват и режат на кръгове. Пушеното, пилешко бутче се обезкостява. Месото се реже на ситно. Пилешкото се разпределя като първи слой по пиците. После се слагат кръгове чушка и обезкостени маслини. След това идва ред на кръговете домати. Най- отгоре пицките се поръсват със суха, стрита мащерка. Плътно се покриват със слой кашкавалени стърготини. Пекат се на умерена фурна 20 минути.
Картофите се белят и измиват. Режат се на ладии с къдраво ножче. Пържат се в силно загрята мазнина. Готовите се изваждат с решетеста лъжица. Слагат се в купа. В порция се поднася пица, гарнирана с хрупкави картофки.

Многоуважаема, г-жо Ценова! През последните няколко дни в любимата ни Татковина най-често споменаваната дума е „бонус”. И понеже вашите недоброжелатели посочиха в пресата, от квотата на вашето министерство, само министъра и р...

Един слайд от презентация се превръща в тема за блог пост. Случва се, когато слайдът може да обясни цялостен процес в комуникационната стратегия. Именно на такава информация попаднах, а конкретната тема е много интересна – как еволюира бизнесът от традиционен комуникационен модел до пълна интеграция на социалните медии. Тук не говорим за социалните медии като канал за комуникация с аудиторията а като пълноправна част от вътрешните и външните процеси в компанията.

Ето и краткото представяне на самия еволюционен цикъл:

1. Започваме от традиционната компания. Тук еднопосочната комуникация е закон. Организацията не се интересува от публиката и знае най-добре какво им трябва на потребителите.
2. Ако развитието започне и вече имате идея защо е важно да имате Facebook страница, значи стигаме до втори етап: експерименталната фаза. Тук наблюдаваме откъслечни опити за комуникация в социалните медии, без те да са част от цялостна стратегия или дългосрочен план. Компанията е пъхнала палец в social-басейна, но все още се страхува да се гмурне изцяло – поради недобро познаване на канала и страх комуникацията да не излезе извън контрол в контекста на силните потребители.
3. След известно количество единични опити идва фазата на интеграция на операционно ниво. Компанията вече има добри познания и известен опит, за да обедини усилията в социалните медии и да ги интегрира в цялостна стратегия с ясна цел и посока. На този етап идва времето на реклманите кампании, engagement-стратегиите и персонализираните приложения. Честито, вече може да се каже, че ползвате социалните медии смислено!
4. Разбира се, има към какво още да се стремите. Това е фазата на измеримите резултати. Социалната ангажираност и активната аудитория вече носят реални бизнес резултати и цялостната стратегия е ориентирана към оптимизиране на разходите и повишаване на ROI, свързан с продажби. Процесите в организацията вече се развиват, така че да стимулират онлайн комуникацията и връзките с клиентите.
5. На финала стигаме и до идеалната фаза – тази на напълно свързана организация. С няколко думи, социалната ангажираност е вплетена в основните процеси на компанията. Това води до по-здрава връзка с потребителите и интересна информация като обратна връзка от пазара. А така се подобряват бизнес резултатите, оборотът се увеличава, а клиентите стават по-лоялни. Ситуация, към която всички вече се стремят.

Ето и визуалното изражение на целия този текст:

Като погледна графиката, ми се струва, че повечето български компании са още на първата фаза, някои са стигнали до втората, а до третия етап са достигнали малцина. Както коментирах през януари, това показва, че има още много поле за изява, но значи, че компаниите трябва да се образоват (и да бъдат качествено консултирани от истински експерти) как да подобрят своите резултати и да повишат ефективността на комуникацията. Дерзайте, колеги!

Още по темата:

1. Трите етапа на маркетинг в социални мрежи: Дали? Как? Защо?
2. Матрица на социалните медии
3. Социални медии For Dummies

България е на път да онагледи абсурда на афоризма за трудността на прехода от комунизъм към пазарна икономика- това било като да направиш от омлета яйца.Тук наистина няма невъзможни неща и абсурдът дузина яйца да струват колкото килограм месо може да се сравни само с бруталната несправедливост същите тези български яйца да струват у нас по-скъпо, отколкото в Германия- при това не без да се отчита разликата в доходите спрямо цените!

Рекордното поскъпване на тази народна стока е на път също да сбъдне и един идеологически тъпизъм от едно време, когато партийните комитети „спускаха” лозунги по селата от рода на „всяка яйце-бомба срещу империализма”. Но с обратен знак днес: крехкият продукт е камък в градината на властта, мерило за провал.

Като казах „камък”- интересно, каква ли е себестойността на един камък с размера на яйце? Питам, защото има опасност камъните да изместят яйцата като традиционно средство за изразяване на отношение към публични фигури от страна на разни протестиращи граждани ( и селяни). Не подстрекавам ( пък и кой ли ме слуша), само се опасявам, че по чисто икономически причини може да настъпи опасна ( за живота на някои нехаресвани властници) ескалация на ефективността в изразяването на недоволство от управлението на страната. Кой би хвърлил яйце за 40-45 стотинки срещу министерска глава, ако на строителната борса има камъни по десетина стотинки парчето?

Не се наемам да отсъдя кой е прав в спора за яйцето и кокошката- производителите или търговците. Но яйцето се превръща в символ, в мерило за управленска неадекватност. Справедливо или не, това е всеобщото усещане за причината в България в момента да имаме нещо като европейски рекорд по скъпотия за една от основните храни, която е при това ценообразуваща като съставка на различни хранителни продукти.

Искат или не, управляващите носят негативите от символиката, която е подлютена от „подгряващия разговор” за необходимостта от въвеждане на европейските стандарти за т.н. щастливи кокошки и сега всички правят връзката с нещастните купувачи, опечалени от политиката на една партия, която прокламира „европейско развитие за България”. Къде го чукаш, къде се пука- някакви си яйца да зацапат така имиджа на правителството, което иска да бъде запомнено с градежа на спортни зали и магистрали!

Ако се върнем на тезата за правенето на яйца от омлет, явно тази невъзможна мисия е изпълнена в случая успешно в едно отношение: в пазарната икономика не е работа на държавата да налага цени на храните, а да създава правила и да следи за спазването им. Намирисва на управленска каша, на омлет от развалени яйца.Подозренията, че регистрираните стотина производител на яйца, които снабдяват пазара с кокошия продукт, алчно са се наговорили да го направят непродаваем, а търговците солидарно не искат стоката им да върви поради невижданите цени от около 40 стотинки за бройка ( че и повече!), са толкова неадекватни по своята пазарна антилогика, че остава единствената хипотеза: някой трябва да понесе отговорността за създалата се ситуация, освен ако премиерът Борисов не смята министъра си за златна кокошка, която не бива да коли.

Share on Facebook

Официалният сайт, форум и блог на Mozilla Дания бяха хакнати и обезобразени от хакер, наречен Sbkiller, който е член на малайзийската хакерска група Cyb3rs3c. Cyber War News съобщиха, че хакерът не е обезобразил главните страници на сайтовете, вместо това е добавил собствени страници към всеки събдомейн на Mozilla Дания, където е успял да придобие достъп. Засегнатите домейни са mozilladanmark.dk, filer.mozilladanmark.dk, blog.mozilladanmark.dk и forum.mozilladanmark.dk. Съобщенията и снимката, която е оставил хакерът все още не са премахнати, но сайтовете работят нормално. Причината поради, която хакерът е обезобразил сайтовете е неясна, но в личната му страница във Facebook, той твърди, че е “white hat” хакер и “проверява, колко са защитени сайтовете.” “Не съм откраднал и публикувал вашата база от данни. Ние не хакваме за наша изгода, а за да ви уведомим за сигурността на вашия сайт. Моля отстранете уязвимостите в сайта си, преди някой друг да открадне базата ви от данни,” е написал хакерът.

„Слугинята” от Катрин Стокет е от онези книги, които, започнеш ли да четеш не можеш, да оставиш, докато не стигнеш последната страница.

Историята се развива чрез разказите на трите главни героини - Скийтър, Мини и Ейбълийн. Скийтър е млада жена, която след дипломирането си от университета се завръща в родния си град Джаксън. Там тя се сблъсква с вкоренените предразсъдъци и консервативни схващания на южния щат Мисисипи, докато се опитва да осъществи мечтата си да стане журналистка. Мини и Ейбълийн са чернокожи слугини, които винаги са знаели, какво е тяхното бъдеще като прислужници в домовете на заможните бели семейства.

Скийтър решава да направи нещо немислимо за онова време, да напише статия за това какво е да си чернокожа прислужница. За целта разбира се и трябват жени, които да й разкажат истината зад дълбоко вкорененото „Да, госпожо!”. В крайна сметка Скийтър успява да осъществи идеята си с помощта на Мини и Ейбълийн.

Въпреки че действието се развива през 1962 година, точно по времето на Афроамериканското движение за граждански права, Катрин Стокет не акцентира върху борбата за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация. Тя показва живота на обикновените афроамериканки чрез историите на Мини и Ейбълийн и трудностите, с които са се сблъсквали, но без да влага онова тягостно чувство на обреченост и драматизъм. Образът на Скийтър от своя страна се доближава до образа на всяка съвременна млада жена, която иска да намери своя път и място в живота. Три обикновени жени, които съдбата среща, за да намирят кураж в себе си да кажат истината.

Почувствах се близка до героините, не защото знам какво е било по онова време, а заради начина, по който авторката представя техните преживявания и мисли. Всеки човек е изпитвал желанието поне веднъж в живота си да се изправи и да каже какво чувства наистина. И когато прочетеш как друг преживява страховете си, по начин който ти е познат до болка, няма как да не се влюбиш в героите и книгата.

Днес отново ще поемем към западна (подчертавам: ЗАПАДНА! ;) ) Канада. Наталия ще ни покажеВанкувър, този път в навечерието на Великден. Приятно четене:    

 Ванкувър за Великден

Споменах в предишния си разказ, че природата на British Columbia е невероятно красива и разнообразна. Дори само в "малката" осечка от града ни до Ванкувар - нищожните 730 км., пейзажа се сменя драматично. Редуват се иглолистни гори, хълмисти поляни с множество пасища и ферми. После ландшафа преминава в пустиня, следват скалисти каньони и накрая долина. Ще се опитам да опиша тази част на западна Канада, така както ние я видяхме при едно пътуване в края на април. Тогава тръгнахме с цел да се разходим и да разгледаме всичко на около. Отделихме много време за отбивки по пътя си за да се посветим на любимите снимки и видео. Все неща към които сме така силно пристрастени и съставляващи важна част от "нашият скучен канадски живот" - както обичам да се шегувам, говорейки с българските си приятели:):) Защото живота в БГ е къде, къде по-динамичен. Пътувайки по Магистрала 97, подминаваме известното с дължината си езеро Lac la Hache, което в по-голямата си част, дори в края на април е все още заледено.

      Кратка отбивка от магистралата, спираме в Казам Това е дълбока пропаст, много атрактивна за снимки през лятото, но за мен този път се оказа разочарование. Зимата още не беше си отишла, кал и сняг на всякъде. Сиво, пусто...и много студено! ...Както вече казах - през лятото това място изглежда величествено. Казам е безводна пропаст, иначе не би било пресилено да се сравни с Ниагара.

    Подминаваме типично северо американско градче от онези затънтените...с един магазин, една бензиностанция и седем къщи :) :) Пътят ни е все на юг, магистралата минава през интересен ландшафт. Появяват се скали с интересни форми и цвят. Отбихме и доста се позабавихме на това място за да направим ето тези снимки.

  После следва пустиня, която е от типа полупустиня

Преминаваме през индиански резерват с малка индианска католическа църква

Индианците, които живеят в резервати ползват карта гарантираща им редица привилегии и отстъпки, също когато пазаруват не им се калкулират такси в цената. Освен по-евтини стоки, индинците имат право и на по-евтин бензин, т.е без прибавените данъци. Също им се предоставят държавни жилища (къщи). Но за да ползват всички тези привилегии, индианците трябва да живеят в резервати, които са обикновенно много далеч от цивилизацията. Правата на индианците са гарантирани от подписния през 1876 The Indian Act. Снимка направена в движение

    Вече разминаваме виещата се железопътна линия. Много погребани тела има по тези каньони, хълмове и скали. Когато са започнали да строят железниците винаги са пращали китайците в най-опасните участаци. Китайците са били и допълнително дискриминирани с данък, останал в историята като Head Tax. През 2006 Отава официално се извини на Китай. Към днешна дата почти няма пътнически влакове в Канада, превозват се само товари (с много малки изключения). Съществува малка възможност да се придвижиш с влак между някои от градовете тук. И да има някакъв влак, часа за тръгване е само един в определен ден и връщането обратно е да кажем след седмица. Няма нищо общо с добре развития транспорт като Европа например, тук не може да се разчита на обществен транспорт :( Пътува се или със самолет или с личен автомобил. А железницата в миналото е станала точно причината Британска Columbia да се присъедини към Canada. През 1867 първите провинции сформирали държавата Канада са Онтарио, Квебек, Ню Браунзик и Нова Скотия. През 1870 се присъединява прерийната провинция Манитоба а през следващата 1871 и нашата British Columbia именно поради обещанието че железницата ще дойде и до тук. Навлизаме в края на долината на реката Фрейзър. Ще пропусна подробности и снимки за тази отсечка от маршрута ни, защото в предишния разказ "Мокра Коледа във Ванкувър" се спрях по-подробно на това място, характерно с мъгли и много дъжд.

НАЙ-ПОСЛЕ ВАНКУВЪР!!!

Винаги когато пътуваме отcядаме по възможност в хотелите от веригата Holiday Inn Express. Препоръчвам ги на всички,запътили се да пътуват насам. Има ги почти на всякде в западната част на Канада. Рядко има град без поне един хотел от тази верига. Чисти и обширни стаи - поживееш ли на този континент постепенно възприемаш идеята навсякъде да ти е широко :) :) Започваш да харесваш просторното и да си го изискваш, когато ползваш услугите на хотел, но разбира се, когато както дойде :) :)     Все пак ще кажа още малко

добри думи за хотелската верига Holiday Inn Express,

защото те го заслужават. В хотелите им, наистина получаваш срещу каквото плащаш! Перосналът е на 99% от азиатци (филипинци, китайци, индийци, тайландци), предополагам, че франчайзингът на тази верига хотели е закупена от някои от въпросните държави... Освен всичко казано до тук, ще добавя: приятна обстановка, модерни стаи /бани, обслужването, чистотата, приличнитe цени а има още един голям плюс - богата безплатна закуска! Топла и разнообразна храна, плодове, плодови кисели млека и напитки в изобилие. С една толкова богата закуска прескачаш обяда (или хапваш нещо съвсем леко в следобедните часове) и остава да се погрижиш единствено за вечеря..Това уточнение го правя, защото за жалост все по-рядко в North America към хотелската стая влиза безплатна закуска:( Рано на другата сутрин след закуска излизаме, отправяме се към японското рибарско селище СТИФСАН, точно преди да завием към селището забелязваме румънска пекарна за хляб, всъщност руманският флаг развяващ се на високо грабна вниманието ми..    

Следва СТИФСАН.

        ...Канадса и Япония имат сложни исторически отношения, но лошото е заровено в миналото. Само ще спомена, че на множество японци след 2-рата световна война са им отнети имотите във Ванкувър под предлога, че може би са шпиони. На въпроса: "Защо?" - ще припомня пакта Рим - Берлин - Токио! Там (в селището) има площадки с възможност за наблюдение на китовете и делфините, много ресторантчета, павилиончета, пейки, парк...Някъде от тук купих картичките, които изпратих на приятели. Едно е да получиш Е-мейл и съвсем друга е тръпката да получиш картичка по пощата или истинско писмо. Също в селището се намира много популярният сред жителите на Ванкувър - рибен пазар. За съжaление в Канада не можеш на много места да си купиш прясна риба. Тук почти няма пазари на открито (заради климата), няма ги и малките магазинчета (като в Европа). Цялата страна е ориентирана към огромни супер-маркети със замразени храни, меса и риба...Няма нищо прясно, но в замяна на това цените са главозамайващи! Така, че един такъв пазар на открито като този тук си е направо ИЗКЛЮЧЕНИЕ!...И цените на рибата и морските дарове бяха съвсем поносими. Трагваме си от японското рибарско селище.

Следва Японската градина,

която ми напомня доста на нашата "Морска градина" във Варна. Дърветата тук вече цъфтяха.

      Отрупани с нежен цвят, създаваха настроение. Само ден по-рано, мааалко по-на север от Ванкувър на много места снежните преспи все още не се бяха разтопили. Полузаледените езера в края на април налагаха съвсем друго усещане, различно от пролетната атмосфера тук. Доста време поизгубихме на това място, доста снимки изщракахме:) [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   По-късно посетихме

Стенли Парк

Паркирането може да ти скъса нервите а и е скъпо, но след като приключиш с това и тръгнеш из парка се приготви само за положиелни емоции..  

От бележките, които съм си водила към снимките ни виждам, че този ден е бил Разпети петък. Един сух дънер с израстваща от него зелена клонка-начатък на нов живот ми напомниха едно място от Библията от книгата на пророк Исай [11:1] "И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен". Според тези думи християните вярват, че им е дадено обещание за раждането на Cпасител, който ще произлезе от "cухия пън". Аз също се причислявам към приелите обещанието. Денят беше специален. Разпети петък и всичко наоколо като, че ли беше някак по-особено. Ако се гледа с очите на сърцето разбира се!

Тук се запознах със семейство руснаци...Ами чух руска реч и не се сдържах и ги заговорих...Оказаха се от Хабаровск - ама това е "само" отсреща на Пасифика :) :)...Така де..."само" от другата страна на "Голямата" вода:)

Решаваме да вземем колата за да стигнем дo противоположния край на Стенли парк. Релефът е стръмен, типичен за бреговете на Тихия океан, докато бреговете по Атлантика са ниски и равни. Тук подминаваме "нашата" си русалка, доплувала по нашите брегове...Всички сме чували историите как русалките оставят морето и желаят да останат в света на хората. Ама че лошо изкушение!!! Непонятно... :( :( :(

 

Една от забележителностите, които решихме да пропуснем в Стенли парк беше известният Аквариум. Причината - нашият син, който е тинейджър и е със странни идеи, взаимствани от тук от там...От телевизионни предавания, от Интернет от къде ли не...Обеснението му: "Китовете и рибите в акварyма са отделени на сила от естествената си среда - океана. За рибите това е мъчително! Не искам да гледам нещастни риби!" Ееее ми...не отидохме. (Същото е и за зоологическите градини, никога не ги посещаваме!) НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН. Пак мост. Няма как - така е във Ванкувър!! Много често пътни произшествия затварят за много часове мостовете.

  Много хора не могат да отидат на работа на време, блокирани в трафика често заради подобен род инциденти. Също друга нелицеприятна истина - самоубийци избират тези мостове за да сложат край на живота си. Тук е язовира от които града пие водата си. В далечината върховете на планината се наричат

Двата лъва

Наистина не е нужно много въображение за да видиш две царствени лъвски осанки.  

      Мястото е в полите на планината Граус.

На лифта не се качихме, беше пълно с хора - макар и края на Април все още ски сезона не беше свършил. Едно заради краткото време с което разполагахме а и навалицата заради неприключилия ски сезон ни отказаха от лифта. Но ще се върнем пак някой ден и ако е слънчев ден непременно ще се качим на този лифт :) Когато времето е ясно - Ванкувър се вижда като на длан! Това трябва да се види!!!

В тази местност е като в парк. Къщите в този район на Ванкувър дори и не толкова големи и престижни стуват милиони. Наистина, че планината тук беше някак опитомена и къщите се вписваха с ландшафта великолепно. Хареса ми :) :)

    Привечер е. Време е да помислим за вечеря.

  Следващият ден ни предстоеше път. Искаме да хванем ферибота и да отплаваме за остров Ванкувър. Да посетим столицата ни - Виктория, която се явяваше крайна точка от пътешествието ни. Нощ преди много ранно ставане. Това никак не е по вкуса ми:( За капак като гледахме новините в хотелската стая, съобщиха че трафика за ферибота заради Великденските празниците е супер натоварен. Не бяхме сигурни дали ще успеем да се вредим с места. Изтеглихме ставането си вместо в 6:00, което си беше лошо за 5:30, което стана още по-лошо :( :( За мен това ранно ставане е равносилно на ужас:)..., но със сигурност предстоеше интересен ден!   Автор: Наталия Х. Снимки: авторът     Още разкази от канада  – на картата:

Идеята видяхме от stranamasterov.ru, ние само направихме шаблон за разпечатване. Така е  по-лесно за изпълнение от децата.

Разпечатайте на принтер шаблона и оцветете клюна на щъркела с червен молив.

Изрежете формата от листа А4 и прегънете по диагонал.

С ножичка изрежете главата, крилата, опашката и мястото за захващане.

Прегънете както е показано на снимките и захванете опашката в прорезите. С  игла и конец пробийте дупчици в крилата, за да може да го  закачите  и щъркела да полети.

Вижте още идеи за пролетта:

 При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Разкажи с какво се занимаваш. През последната почти една година цялото ми внимание е съсредоточено върху проекта Red Lemon Marketing и трябва да ти кажа, че работата по него ми доставя истинско забавление и удоволствие. От няколко години с приятели обсъждаме идеята да създадем класическа маркетингова …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Иво Апостолов: в България голяма част от компаниит...

     Разкажи с какво се знимаваш? Професионално с финанси, те плащат сметките. Освен това интернет ми е г...
  2. 

     Пламен Петров: един професионален аматьор

     Разкажи с какво се занимаваш? Любимото ми хоби е да занимавам света със себе си. И го правя почти но...

Според проучване на StatCounter, през последния месец браузърът е изместил Opera от първото място.

Чували ли сте за „хаштаг“? Това е елемент, който се използва много често от Twitter потребителите, за да класифицират даден туит в дадена категория. С други думи, хаштагът е символ, който позволява да бъде създавано съдържание по дадена тема, а след това то да бъде …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Как да привлечем повече последователи в Twitter

     В тази статия бих желал да ви дам няколко кратки съвета за това как най-лесно можете да привлечете п...
  2. 

     Twitter контакти в буркани. Срок на годност 18 мес...

     Интересни факти излизат на яве в края на тази седмица. Оказва се, че социалната мрежа Twitter събира...

Търсенето е лично и сродната ви душа няма да узнае за това. Така че защо да не пробвате?

Една от най-големите световни организации, които полагат усилия в борбата срещу безопасния секс, Planned Parenthood, представи своята нова кампания срещу нежеланото забременяване. В сърцето на кампанията са QR кодовете. Според много песимисти те са единствено и само в главите на маркетинг специалистите, но в световен …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Общински QR кодове

     Доста интересен подход се забелязва сред някои от най-големите градове в САЩ. Повечето градове във Ф...
  2. 

     Да продаваш мобилно с QR кодове като John Lewis

     Представете си, че сте застанали до спирката на автобуса и чакате. Зад вас има плакат на верига унив...

The contest „Bulgarian Event of the Year in the US“ is entering its final stage since it is now open for the online vote, which will determine the top finalist. At the end of January, the editorial team of EuroChicago.com, with the support of the Bulgarian Embassy in Washington DC and all Bulgarian Consulate offices in the US, announced the launch of the second edition of the contest. The online vote is open to all Bulgarians regardless of their country of residence. The 10 finalists to compete for the title are: The Forum of ...

TechWelkin предлагат една интересна инфографика за любимата ни мрежа за видеосподеляне – YouTube. Само за една година (от 2005 до 2006) сайтът става толкова ценен, че Google го придобива за скромните 1.65 милиарда долара. Яко, а? Инвестицията е една от най-добрите в първите години на XXI …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     YouTube удари 4 милиарда посещения дневно

     Авторитетният източник Reuters съобщи, че видео социалната мрежа YouTube е достигнала 4 милиарда пос...
  2. 

     YouTube и Disney си стиснаха ръцете

     От The Guardian обявиха официално новината, че YouTube и Disney ще си съдействат за поплуляризиранет...