Минаха няколко месеца откакто се завърнахме от Германия, но нямаше как да не ви разкажа за впечатляващите търговски зони в Кьолн.

Най-известните търговски улици в Кьолн са две и са разположени Г-образно. Hohe Straße започва от Кьолнската катедрала и продължава на юг, където се пресича с по-голямата и по-известна шопинг-зона Schildergasse, на около 300 м от станцията Heumarkt и продължава на запад до станция Neumarkt, където се разделя в няколко малки улички, също пълни с малки павилиончета, средни магазини и дори цели молове.

Достатъчно география – просто се пригответе да навъртите общо над 2 км по улици, пълни с магазини… Два километра, ако минете по улиците без неизбежния зиг-заг по невероятните витрини, но с по-детайлното разглеждане, обикаляне и лов на изгодни оферти, обикновено километражът отчита двуцифрено число. И как няма – вижте само за какво става въпрос:

Има витрини, които няма как да подминеш, а тази специално дори се върнах да огледам още по-подробно.

Тези страхотни чадъри струват 89 евро (аз както ги чупя…), но това е нищо в сравнение със “скромната ценичка” на тази чанта (598 евро):

А тези фигурки (между 159 и 229 евро бройката)…

Високите цени обаче са заради високия наем на търговските площи: около 200 EUR/кв.м всеки месец! Но витрините са изключително изчистени, не са претрупани със стоки и дори ми направи впечатление, че голяма част от тях комбинират скъпи артикули върху груби, стари или износени стойки. Ето един красноречив пример:

Много се впечатлих и от този простор (винаги когато проскам прането, спорим с Петър за тази дума, който казва, че думата е “простир” и дрехите се “простират”, а не се “проскат”… и май е прав):

Между другото, същата идея видях месец по-късно в България (The Mall). Иначе Schildergasse е най-натоварената улица в Европа, със средно 14 265 души, преминаващи по нея всеки час.

По улиците можете да видите всичко – от огромни магазини на най-известните модни марки, бижутерии, аптеки, парфюмерии (“Одеколон” идва от Eau de Cologne – на френски: „кьолнска вода“) до малки бутици, магазинчета за сувенири и дори вериги тип “всичко по едно евро”, нищо че чайник под 12 евро нямаше:

Schildergasse е и една от най-старите улици, още от римски времена е била голям пазар. И до днес на нея са останали част от цветарските сергии, а аранжировката от люти чушлета към букетите съвсем ме озадачи – дали наистина се купуват и за кого? Тъщи? Свекърви? Бивши гаджета?

А с тази витрина пък поздравявам всички фенове на кока-кола и Кьолн:

За финал – една обувка, по която дори мъжете се заглеждаха:

Всъщност, невинаги е лесно да привлечеш погледите на хилядите минувачи, загледани във витрините на стотиците магазини – коя от коя по-хубави! Adidas обаче направиха може би най-яката улична реклама:

Не, не беше този билборд (не е лош, но няма да ви накара да се обърнете). Всъщност става въпрос за флаш-моб с група младежи, облечени в брандирани тениски с датата и мястото на откриването на новия магазин. Първоначално вървяха бавно с “роботска походка” в продължение на 200 метра и накараха доста хора да тръгнат след тях, за да видят какво ще се случи:

След това групата се раздели на няколко части по отделните улици и отново се събра, като обгради фонтана на едно от пешеходните кръстовища, близо до входа на магазина. Там всички от групата “замръзнаха”, подобно на статуи. От магазина на “Adidas” излезе едно високо момче с въдица, на която беше завързан подарък (естествено, с надписи “Adidas”). В стил “Сирни заговезни” момчето размаха подаръка пред групата на “роботите”. Когато подаръкът докосваше някого, “статуята” оживяваше и се стремеше да достигне подаръка… В крайна сметка, цялата група от “статуи” се пробуди и момчето с въдицата ги поведе към входа на магазина, размахвайки подаръка пред тях:

Какъв по-добър начин да кажеш, че Adidas открива нов магазин и раздава подаръци вътре!

И без значение дали смятате просто да се поразходите, да си напазарувате сериозно или да преследвате роботи, ще забележите, че улиците на Кьолн остават пълни с хора до късно вечер… Все пак, в периода 20-22 ч. те постепенно се ориентират към кръчмите, за които ще ви разкажем в някой следващ пост…

А ако искате да видите още снимки от улиците на Кьолн, посетете блога на Еленко и неговите публикации “Улиците на Кьолн” и “Улиците на Кьолн 2“.

От мен – gute Nacht und süße Träume!

Минаха няколко месеца откакто се завърнахме от Германия, но нямаше как да не ви разкажа за впечатляващите търговски зони в Кьолн.

Най-известните търговски улици в Кьолн са две и са разположени Г-образно. Hohe Straße започва от Кьолнската катедрала и продължава на юг, където се пресича с по-голямата и по-известна шопинг-зона Schildergasse, на около 300 м от станцията Heumarkt и продължава на запад до станция Neumarkt, където се разделя в няколко малки улички, също пълни с малки павилиончета, средни магазини и дори цели молове.

Достатъчно география – просто се пригответе да навъртите общо над 2 км по улици, пълни с магазини… Два километра, ако минете по улиците без неизбежния зиг-заг по невероятните витрини, но с по-детайлното разглеждане, обикаляне и лов на изгодни оферти, обикновено километражът отчита двуцифрено число. И как няма – вижте само за какво става въпрос:

Има витрини, които няма как да подминеш, а тази специално дори се върнах да огледам още по-подробно.

Тези страхотни чадъри струват 89 евро (аз както ги чупя…), но това е нищо в сравнение със „скромната ценичка“ на тази чанта (598 евро):

А тези фигурки (между 159 и 229 евро бройката)…

Високите цени обаче са заради високия наем на търговските площи: около 200 EUR/кв.м всеки месец! Но витрините са изключително изчистени, не са претрупани със стоки и дори ми направи впечатление, че голяма част от тях комбинират скъпи артикули върху груби, стари или износени стойки. Ето един красноречив пример:

Много се впечатлих и от този простор (винаги когато проскам прането, спорим с Петър за тази дума, който казва, че думата е „простир“ и дрехите се „простират“, а не се „проскат“… и май е прав):

Между другото, същата идея видях месец по-късно в България (The Mall). Иначе Schildergasse е най-натоварената улица в Европа, със средно 14 265 души, преминаващи по нея всеки час.

По улиците можете да видите всичко – от огромни магазини на най-известните модни марки, бижутерии, аптеки, парфюмерии („Одеколон“ идва от Eau de Cologne – на френски: „кьолнска вода“) до малки бутици, магазинчета за сувенири и дори вериги тип „всичко по едно евро“, нищо че чайник под 12 евро нямаше:

Schildergasse е и една от най-старите улици, още от римски времена е била голям пазар. И до днес на нея са останали част от цветарските сергии, а аранжировката от люти чушлета към букетите съвсем ме озадачи – дали наистина се купуват и за кого? Тъщи? Свекърви? Бивши гаджета?

А с тази витрина пък поздравявам всички фенове на кока-кола и Кьолн:

За финал – една обувка, по която дори мъжете се заглеждаха:

Всъщност, невинаги е лесно да привлечеш погледите на хилядите минувачи, загледани във витрините на стотиците магазини – коя от коя по-хубави! Adidas обаче направиха може би най-яката улична реклама:

Не, не беше този билборд (не е лош, но няма да ви накара да се обърнете). Всъщност става въпрос за флаш-моб с група младежи, облечени в брандирани тениски с датата и мястото на откриването на новия магазин. Първоначално вървяха бавно с „роботска походка“ в продължение на 200 метра и накараха доста хора да тръгнат след тях, за да видят какво ще се случи:

След това групата се раздели на няколко части по отделните улици и отново се събра, като обгради фонтана на едно от пешеходните кръстовища, близо до входа на магазина. Там всички от групата „замръзнаха“, подобно на статуи. От магазина на „Adidas“ излезе едно високо момче с въдица, на която беше завързан подарък (естествено, с надписи „Adidas“). В стил „Сирни заговезни“ момчето размаха подаръка пред групата на „роботите“. Когато подаръкът докосваше някого, „статуята“ оживяваше и се стремеше да достигне подаръка… В крайна сметка, цялата група от „статуи“ се пробуди и момчето с въдицата ги поведе към входа на магазина, размахвайки подаръка пред тях:

Какъв по-добър начин да кажеш, че Adidas открива нов магазин и раздава подаръци вътре!

И без значение дали смятате просто да се поразходите, да си напазарувате сериозно или да преследвате роботи, ще забележите, че улиците на Кьолн остават пълни с хора до късно вечер… Все пак, в периода 20-22 ч. те постепенно се ориентират към кръчмите, за които ще ви разкажем в някой следващ пост…

А ако искате да видите още снимки от улиците на Кьолн, посетете блога на Еленко и неговите публикации „Улиците на Кьолн“ и „Улиците на Кьолн 2„.

От мен – gute Nacht und süße Träume!

Подобни публикации

• 25.08.2011 -- Малката продавачка (3)
• 07.09.2010 -- Sales!!! (4)
• 08.05.2011 -- Сердика vs. Активия (10)
• 13.04.2010 -- Един незабравим уикенд в Единбург (7)
• 24.02.2010 -- Тортичка (0)
• 08.10.2009 -- Пътуване до Андора – страната с високи молове и планини (18)
• 01.10.2009 -- Три свежи реклами от улиците на Барселона (2)
• 31.12.2011 -- Центърът на Русе в последните часове на 2011 г. (0)
• 28.11.2011 -- Ботаническата градина в Кьолн (3)
• 07.11.2011 -- Музеят на шоколада в Кьолн (11)
• 01.11.2011 -- Катедралата в Кьолн (1)
• 29.08.2011 -- София – може би малко по-зелена, отколкото си мислим! (9)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (7)
• 25.03.2010 -- И дамите си падат по колички (7)
• 19.02.2010 -- Въпрос на чест и 50 стотинки! (15)
• 28.01.2010 -- Центърът на зимна София – в една снимка (6)
• 25.09.2009 -- 10 първи впечатления от Барселона (12)
• 06.05.2006 -- Празник на град Русе (2)
• 20.02.2012 -- За Vario.bg (3)
• 22.01.2012 -- Шофьорите в Европа и шофьорите в София (0)

ексцентричен е да, Капоти. но е майстор от най-висока класа. поредното доказателство - портрети и наблюдения. пише, че са есета, но по-скоро са разкази. от тези, съзерцателните, с много детайли като бърза разходка из улиците на голям град, но в едър план. а из града, по-скоро - градовете - много хора, ...

Провокиран съм от поредния случай на декларирана доброжелателност по телефона, която всъщност ми вади очите след разговор за тяхното разкрасяване. Прочетох за себе си, че съм „русофоб” в заглавие на вестник ( „Торнадо”, този път), за който дадох ( от наивност) поредното интервю по телефона. Написали са го в заглавие! Сега всеки желаещ да се позове на моята „русофобия” може да цитира въпросния „документ”: „Русофобът Инджев, както беше наречен в заглавие от вестник …).

Години наред отричам това примитивно обвинение, което е обвинение в примитивизъм, какъвто не изповядвам. То е като да кажеш за журналист, който критикува израелската политика ( масово се случва в западни издания със световен престиж), че е „антисемит”.

Схемата е следната: обажда ми се приятелски колега и ме разпитва дълго по телефона за оценката ми за руските избори. В резултат на критичното ми мнение ми лепват етикета „антисемит”…пардон- „русофоб”. Така пише в заглавието, противопоставено на същата страница срещу мнението на един друг коментатор, който обаче с гордост сам нарича себе си „русофил”.

Координатната система „русофили”-„русофоби” обслужва от поне 100 години насам реално съществуващите организирани, обединени, финансирани от чужбина и горди с поклоничеството си пред чуждата държава, колонизирала България за 45 години, български прислужници на съветско-руското проникване в България. Те се опитват да се легитимират с твърдението ,че срещу себе си имали огледален образ под формата на „русофоби”.

Може ли някой да посочи на кой адрес живеят българските „русофоби”, че да отида да ги видя, да ги пипна, да ги опиша поне? Защото русофилските фондации, форуми, асоциации, вестници и сайтове, партии дори, са в изобилие тук- боричкат се за любовта ( и спонсорирането) на Кремъл . Те не само не се крият, но и дефилират гордо под съветско-руски знамена. И не само не се стесняват да прокламират като висша своя ценност любовта към чужда държава, но и организират редовно свои многохилядни ленин-югенд пенсионерски сборища. Но си нямат никъде нищо подобно насреща на българска земя с обратен знак, поради което им е нужно да сочат обвинително с пръст: „евреите са виновни за всичко”- пардон, „русофобите са виновни, че ни има, за да браним свещената ни дружба с братушките от тях”! А че „евреите”, пардон, набедените за русофоби българи, които просто искат България да е по-важна за българите от Русия, са като безпризорни деца в държавата си срещу мощната русофилска камарила, това май няма значение!

Посветих една от най-големите глави в тиражната си книга „Течна дружба” ( но кой да чете, преди да пише!) на обяснението що е това русофобията.
Дадох примери и цитати от писанията на откровения русофоб Карл Маркс. За всеки случай се постарах да покажа в оригинал на немски език извадки ,за да дам примери от негови русофобски статии, в които говори за руснаците като за „варвари”. Но това явно няма значение за приятеля, който ми звъни по телефона и след това ме орезилява точно по начина, по който ме изтипосват в русофилския партиен орган в. „Дума”, заклеймявайки ме като „антисемит”- пардон, „русофоб”. С такива приятели човек наистина няма нужда от врагове…

Въпросът е принципен. Вярно е, че в парадоксалната българска ситуация на медийна деградация от доста години насам в развлекателните издания може да се говори по-свободно, отколкото в медиите, претендиращи да са сериозни. Но е отчайващо да не смееш да си говориш дори с приятели, които те закопават дълбоко с плиткия подход, завладял като цяло медийното ни пространство.

Как да се бори човек например с перверзията, която се получава под формата на интервю, в което от разказа му вадят чудовищно тъпото и несъответсващо на казаното от него заглавие: „ Инджев: лично донасях на Тато за Батето” ( в. „Шоу”)! Иди обяснявай после на злорадстващите истината, че като репортер в БТА съм превеждал текстове от западен печат, в които е ставало дума за зетя на Живков, помествани след това в един единствен екземпляр от слугинската система по онова време и изпращани за лично ползване на Тодор Живков! Може не всички читател да вярват на този абсурд, то пък написаното остава и от него обикновено се възползват тъкмо спекулиращите за някакви техни цели.

Парадоксално е изобщо, че един нищо и никакъв блогър, като моя милост, раздава интервюта , понякога по няколко пъти на ден, все едно, че съм политик, политолог или социолог – за тях публичността е храна, без която ще умрат от глад поради професионално непригодност, понеже никой няма да ги „кльопа” ако не съществуват в полезрението на публиката. В същото време работата на журналиста, макар и само блогър, е да взима, а не да дава интервюта. И, ако може, извинявам се за натурализма, да получава по някой лев за журналистическа работа, за да си плаща сметките и да си издържа семейството. Вместо това обаче получавам безброй покани да запълвам медийни дупки безплатно в качеството на някакъв общественик. Явявам се нещо като безплатна работна ръка, като бонус, от когото се очаква да се радва, че му „дават трибуна”.

Не знам дали този текст е интересен някому и дали не звучи самоцелно, но за подгонения вън от нормалността български журналист е доста тягостно да бяга дори и от приятели. Което не е въпрос на лично откровение, а диагноза на състоянието на българската журналистика.

Share on Facebook

И до днес в Перник се пазят дървета от най-старите геологически времена. Едното е пред някогашната минна спасителна служба, сега частна сграда срещу магазин БИЛЛА. Другото е експонирано на входа на Подземния минен музей.

Реликвите са спомен от преди много милиони години, когато по местата, където е днешния град, е имало само тучни гори и небесно сини езера. Тогава човекът още не е е съществувал, а вероятно не са бродели и пра-стари, странни за днешните хора живи твари. Растителните вкаменелости са се запазили в земините недра между пластовете образувани въглища. А различните видове въглища са на различна възраст. Специаистите сочат, че лигнитните, какъвто е кюмюра в Перник са най-млади. Те са се образували преди около 74 милиона години. Антрацитните - тези, които имат блясък, са най-старите и са на около 300 милиона години. Най-просото обяснение за възникването на въглищата е, че през древните времена, когато земнните недра още танцували и някъде изригвали, а другаде хлътвали, много от знойната растителност била затрупана. Останали без кислодород, затрупани от пластове глина и пясък или залети от вода, растенията се овъглявали.

Намерените в пернишкия камено-въглен басеин окаменели дървени стъбла дават сведения на специалистите за скоростта на хлътванията на земната повърхност. Според свидетелсва в различни източници при експлоатацията на пернишките пластове въглища са намерени доста вкаменени дървета. Понякога излизали от пластовете почти вертикално или наклонено и преминавали в по-горни скали.

Скалният състав на тези дървета е различен от материала, който ги обгражда. Около тях има глинести пясъчници и мергели (утаечни глинено-варовити скали). Самите вкаменели дървета са се превърнали в кварц, близък до ахата. Обяснението на това явление е, че дървото е било затрупано отвсякъде с околния материал, а след това е било запълнено с други материали, носени от водите и заседнали в самия дънер.


Най-голямото дърво било извадено от рудника „Бели брег". По идея на минния инженер Хелмут Брокс през 1926г. то било издигнато като 8-метрова колона пред сградата на някогашната минна канцилария, където по-късно се разполага Минната спасителна служба. Около него имало специална оградка. Миньорите имали свои теории и прелюбопитни истории за тази вкаменелост. Сега на мястото от нея е останала само около половината. Миналата година по идея на граждански инициативен комитет върху сградата беше поставен паметен барелеф в чест на инж. Хелмут Брокс. Но информационна табела и специална грижа към каменното дърво няма. Все пак сега то е на показ, защото до преди две години, когато сградата още беше в автентичния си вид, вкаменелостта беше скрита зад саморасли дървета и храсти.

Другото дърво е пред входа на уникалния Подземен минен музей. На посетителите на музея се обяснява една от приумиците на някогашните рудничари. Те смятали, че докосването до древната реликва носи късмет и даже сбъдва желания.

Малко градове по света могат да се похвалят с подобно богатство., което е е спомен за времената, много преди да се появят хората.

05-Декември-2009

Кметът на Перник от 1923 до 1931г. Малин Николов Боснешки, направил минното селище град, ще има свой заслужен бюст-паметник. Решение за това взе на свое заседание, състояло се на 30 ноември 2009г. Общинският съвет в Перник. По предложение на общинската администрация паметникът ще се намира на главната алея в градския парк, водеща от открития басеин към сградата на Архива.



Решението беше прието по предложение на структурите на партия ГЕРБ и СДС, Съюзът на репресираните от комунистическия терор в България и сдружението „Свети Иван Рилски -2004. Предложението е подписано и от 13 граждани.



През 2009г. се навършиха 130 години от рождението на Малин Николов и 80 години от обявяването на Перник за град , но основен мотив за предложението е беспорната заслуга на Малин Николов село Перник да стане град, което се е случило благодарение на неговите големи усилия за това. На публично събрание в работническия театър в Перник той обещава на населението, че Перник ще стане град и го изпълнява.



По време на неговото управление са построени много представителни сгради - халите, здравната служба, училища, читалища, паркове, павирани са улиците.



Пословично е неговото сътрудничество с директорите на Мини-Перник инж. Иван Симеонов и инж. Георги Коняров. Съвместната им дейност превръща Перник от малко село в модерен град. По това време Мината е единственото държавно предприятие в България, което развивало модерен въгледобив и едноверемнно с това извършва огромно градоустройствено дело. Няма област, в която Мината да не е отпускала средства и да не е участвала в развитието на града. Като кмет Малин Николов помагал на Мината да изкупува имоти от местното население и това ставало без никой да се оплаква и да е ощетен.



Във внесеното в Общинския съвет предложение се уточнява, че средствата за паметника ще се събират по банкова сметка на сдружението „Св.Иван Рилски-2004", което е правило опити да набира средства и за други паметници, но с не особено голям успех. Вероятно за осъществяването на доброто начинание ще трябва да се подеме по-широка гражданска инициатива, защото Малин Николов заслужава истинската почит на перничани.





В Териториален държавен архив - Перник се съхранява писмен документ с биографични данни за Малин Николов и основните придовки за Перник по време на неговото управление.





Малин Николов Боснешки и бил кмет на Пернишка селска /от 18 юни 1929 г. градска/ община от юни 1923 до 31 декември 1931 г.



Той е роден на 1 април 1879 г. в с. Студена. Завършва прогимназия в родното си село. След като се уволнява от армията, постъпва на работа в Държавна мина "Перник". На 19 февруари 1912 година става един от учредителите на Благотворително дружество на запасните подофицери "Кракра"-Перник и дълги години е член на управителния му съвет. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни като запасен подофицер. Като участник във войните е получил различни отличия, сред които два медала "За храброст". Основател на организацията на Демократическата партия в Перник и личен приятел с Александър Малинов. В периода 1932-1944 г. е общински съветник.



На 27 септември 1944 г. е арестуван от представители на Народната милиция и "безследно изчезва".



През 1923 и 1926 г. вече като кмет Малин Боснешки прави предложения за превръщането на село Перник в град. През 1924г. е довършена сградата на гимназията, в която има 24 класни и 5 допълнителни стаи. В новата сграда са настанени и учениците от Пернишката прогимназия, разположена до този момент в няколко частни помещения. През същата година Общинския съвет отчуждава 80 дка по десния бряг на река Струма за изграждане на парк-градина, както и терен за изграждане на една от първите в страната механични фурни, която е изградена през 1925 г. През 1926 г. населението достига 12 296 души /7 639 мъже и 4 657 жени/.



Преломен момент в развитието на Перник е приемането на 19 февруари 1925 г. на "Закон за държавните каменовъглени мини във Владайско-Мошинско-Пернишката котловина", който дава автономност в управлението на Държавна мина "Перник". Това довежда до увеличаване приходите на минното предприятие и увеличава неговите възможности за благоустрояване на селището. Увеличават се и финансовите възможности на Пернишката община, която съгласно закона получава в своята хазна по 2 лв. за всеки експедиран тон въглища. Ръководството на минното предприятие започва да извършва всички свои благоустройствени мероприятия заедно с Пернишката община без оглед дали те са в рамките на селото или в района на мината, като те са насочени към изграждането на едно съвременно селище.



През 1926 г. започва изграждане на водопровод от местността "Дарака" към центъра, изграждане на кв. "Твърди ливади", в периода 1926-1931 г. се изгражда канализация за отпадните води и се павират основните улици.



През 1926 г. започва работа първата детска забавачница с 50 деца в предучилищна възраст, разкрита при училище "Св. Иван Рилски".



През 1927 г. е открита обществена баня в кв. "Твърди ливади", новата сграда на гара Перник и започва изграждането на Ловен парк "Кракра". Същата година е разкрита ученическа трапезария, в която се дава безплатна храна за бедни деца.



През 1928 г. е открита нова амбулатория при Минната болница и започва строителство на спортно игрище.
В началото на 1929 г. започва изграждането на нова сграда за минната управа.



През 1927 г. е започнато, а през 1929 г. завършено строителството на ТЕЦ 6000 V, по-късно преименувана на ТЕЦ "Перник".



За 50-я си рожден ден Малин Николов получава безценен подарък. На 18 юни 1929 г. по време на 118-то заседание на ХХII-то обикновено Народно събрание е гласуван "Закон за преобръщане на Червенобрежката, Пернишката, Светиврачката и Сейменската селски общини в градски", според който с. Перник се преобръща в град Перник, а общината от селска става градска. В състава на общината влизат гр. Перник с население 12 173 човека и селата Богданов дол с 1 090 човека, Калкас с 906 човека и Църнел с 552 човека.



През 1930 г. е завършена сградата на Пернишката община (сега в нея са настанени пощенски клон, офисите на БТК и Пернишката противопожарна служба). Сградата е проектирана от архитектите Коста Николов и Илия Павлов. На първия етаж били разположени финансовата, административната и други служби, на втория били кабинетите на кмета и неговите заместници.



През 1931 г. започва строителство на водопровод от изворите на река Струма на височина 1 702 м. до Перник с дължина 23,6 км., който да задоволи нуждите на града и селата Кладница, Църква, Калкас, Мошино и Батановци с качествена питейна вода. През същата година е сключен заем от 2 000 000 лв. с Пернишката популярна банка за строителство на Градски хали, където да са разположени 42 щандове, в които да се продават месо, риба, "колониални стоки", плодове и зеленчуци, а в подземието да бъде изградена модерна хладилна инсталация.



От август 1929 г. в бюджета на общината е предвиден разход за длъжността "Общински лекар", който освен да лекува, е задължен да контролира санитарното състояние на обществените заведения за хранителни и питейни продукти, както и персонала в тях. С откриването на сградата на общината, в нея е настанена и градската амбулатория. Тя е разположена на първия етаж на сградата, разполага с кабинет за лекаря, превързочна и аптека. На 16 август 1929 г. длъжността "Общински лекар е заета от д-р Владимир Кръстанов от гр. София. В бюджета на общината през 1932 г. е предвидена длъжността "Общинска акушерка" и на 19 ноември 1932 г. тя е заета от Милка Рашева Минкова от гр. София.



На извънредна сесия на Общинския съвет, проведена на 9 декември 1931 г., е приет градоустройствения план на Перник, според който централната зона на града е заключена между ж.п. линията София-Перник, сградата на общината, кв. "Рено" и кв. "Монте Карло".



През 20-те години на ХХ век в Перник са създадени редица обществени организации. През юни 1923 г. е основана от 50 човека Дружество на запасните офицери, през септември същата година 38 преселници от Щип и Прилеп учредяват Македонско благотворително братство, което се разраства с учредяването на 26 юни 1926 на Македонска женска дружба и на 8 юли същата година на Младежка културно-просветна организация "Григор Манасиев". През 1924 80 човека основават Гимнастическо дружество "Юнак". През 1927 г. са създадени Музикално дружество "Добри Христов", Дружество за закрила на децата и Православно християнско братство "Св. Цар Борис". 14 човека през 1928 г. се сдружават в Научно-спортно риболовно дружество „Струма", което си поставя за цел изучаване богатствата на водите и добро стопанисване на рибата. През 1929 г. Колоездачно дружество "Миньор", създадено през 1912 г., печели Купата на цар Борис III, която е връчена лично от него на съюзен събор във Варна.

01-Декември-2009

През 2010 година пернишкият храм „Св. Йоан Рилски Чудотворец" става на 90 години.

Строежът на Минната църква, както се е наричала дълги години, започва през 1910 г. Новият храм е бил построен по поръчка и за духовните потребности на работещите в Мини - Перник. Войните от 1912 до 1918 г. станали причина да не бъде завършен бързо. Едва през 1920 г. в деня на св. Иван Рилски, на 1 ноември по тогавашния календар, храмът е осветен от Левкийски епископ Варлаам..

Важни данни за историята по построяването, финансирането и освещаването се съдържат в дарствения надпис, намиращ се над входната врата, която въвежда в централната част на църквата:

Този божествен храм на преподобния наш отец Иван Рилски се съгради през царуването на Фердинанд І цар на българите, при светителстването на митрополита Партения Софийски с усърдното старание на директора на мината Иван Симеонов, Георги Коняров и всички инженери, служащи и работници, както и с материалната подкрепа на всички любящи Божия дом заведения и лица. 1920г.

По-късно с признателност инж. Иван Симеонов. е бил погребан от южната страна на храма, между двата бора. След 1957 г. тогавашните власти го обявяват за фашист, костите му са изровени и захвърлени незнайно къде в старите пернишки гробища.Духовниците писали историята на черквата свидетелстват, че храмът е посветен на името на св. Йоана, защото той е прекарал част от живота си в пещера, който наподобява труда и живота на миньорите в рудниците.

Интересна история защо църквата „Св. Йоан Рилски" е построена на това място е записала фолклористката Елена Огнянова. Според преданието една вечер от „Старите рудници" излиза минен техник, родом от Копривщица. В залисия и яд на професията си по невнимание се спънал в голям камък, за който не си спомнял, че е на пътя му. Паднал лошо и си счупил крака. Дълго лежал безпомощно, когато видял блещукащо кандило и висок сух мъж с бяла брада до пояса. Това бил св. Иван. Той заръчал на пострадалия да се помоли на Бога и ще получи помощ. Предрекъл, че жена от Ноевци с две момчета ще го изцери. Така и станало. Техникът оздравял и разказал преживяното на директора на мината. Храмът бил вдигнат в знак на благодарност към Рилския светия на мястото, където сам се явил. На металните пластини, с които миньорите влизали в рудника било изписано „Бог на помощ".

След Руската революция от 1917г. в Перник идват повече от 500 души руснаци. Те имат свой свещеник и църковен певец. Подържат четиригласен смесен хор, който обслужва и българските служби. Певците получават хонорари от Мината. Срещу неделя те изпълняват всенощни бдения. От тяхно име е дарена икона на Пресвета Богородица, която и до днес се пази в храма.

Предполага се, че храмът е изграден по един от типовите проекти, изработени от арх. Алекси Начев, възложени му от Министерството на външните дела и изповеданията през 1892г. Изпълнението в Перник е значително архитектурно и орнаментно обогатено.Църквата е от тип еднокорабна, централнокуполна. Големият купол е в средата на квадрат външно подчертан по ъглите от четири малки полусфери. На западната част (входа) се издига висока камбанария увенчана с красив метален кръст. Следва предверието (нартекса), в който от лявата част има вита стълба. Тя води към балкона, където е мястото на църковния хор. На купола е изписан образът на Спасителя. Под купола, който вътрешно се подържа от четири колони от черен мрамор, е изписано: :Приидите ко мне вси труждающие и обременени и Аз съпокотови". На изток в центъра на красиво резбования дървен иконостас се открояват „царските врата", украсени с пет медальона. Вдясно са иконите на Спасителя и на св. Йоан Кръстител, а вляво на Пресвета Богородица и иконата на храмовия светец св. Иван Рилски. Над входната врата отвън в полукръг в цветна мозайка е изобразен св. Иван Рилски. Тази творба е била дипломната работа на проф. Александър поп Лилов. По изключително сполучлив начин и умереност на тоновете авторът представя типичния характерен образ на светеца.


През 1937/1939г. църквата е изографисана от именитите български художници Никола Маринов и Дечко Узунов. За орнаментите им помагат двама студенти, синът на отец Лило(служил в храма от 1933 до 1948г.) - Александър Поплилов - по-късно професор в Художествената академия и автор на мозайката на св. Йоан Рилски над входната врата на храма и Димитър Кандимиров. Проф. А. Поплилов разказва как двамата негови професори се съгласили да изографисат храма, след като видят обема на работата, сроковете и църковните канони. Те приели поръчката като въпрос на професионален престиж и за да оставят нещо по-дълговечно като християни. Започват работата през лятото на 1937 г. Проф. Н. Маринов е настанен в минно жилище зад Минната дирекция, а проф. Дечко Узунов пътува всеки ден от София. Проф. Маринов работи в северната част на храма, а проф. Узунов - в южната. Балкона е изписал самият проф. Поплилов, тогава студент. Той си спомня, че зографите са се хранели в стола на Мината, но понякога посещавали пернишките кръчми на по чаша червено вино, биволска пастърма и сладка приказка с миньорите. Над входната врата отвън в полукръг в цветна мозайка е изобразен св. Иван Рилски. Тази творба е била дипломната работа на проф. Александър поп Лилов. По изключително сполучлив начин и умереност на тоновете авторът представя типичния характерен образ на светеца.


До 9 септември 1944 г. храмът е на пълна издръжка на Мини Перник - заплатите на свещеника, дякона, певеца, клисаря, осветлението и другите разходи се плащат от Мината. Църквата има голяма подкрепа от тогавашния главен директор на Мини - Перник инж. Васил Радославов, арестуван и убит в полицията, непосредствено след 9 септември 1944 г, като смъртта му е представена за самоубийство. След това църквата минава под ведомството на Софийска св. митрополия.Първият свещеник, служил в храма от 1920 до 1922 г. и за кратко през 1926 г. е свещеник Михаил Панов Мангеин от пернишкото село Студена, завършил Самоковската духовна семинария. През останалото време до 1945 г. той е бил свещеник в родното си село Студена.От юни 1922 г. до 1929 г. свещеник е бил Трифон Стоянов от Скопие. В служението си той е бил подпомаган от руснаците Иларион Титов и Адриан Мишаков.В годините от 1929 до 1933 г. са служили за малко време свещениците Симеон Лазаров, Любен Иванов и перничаните Борис Иванов и Иван Попцветков. През 1933 г. за свещеник в храма е назначен иконом Лило Попйончев от гр. Кула, Видинско, където бил архиерейски наместник и служи до 1948 г. За него разказват, че е изряден свещенослужител. Освен редовното всекидневно и празнично богослужение, което извършва с усърдие, посещава болни енориаши, помага на скарани съпрузи, дава помощи на бедни. По това време дякон и певец е Рангел Еленков, който после става свещеник в храма. Двамата редовно изнасят беседи пред братството и православните ученически дружества.След 1947 г. в храма служат Георги Попконстантинов от с. Цегриловци, Трънско - до 01 април 1957 г., свещеник иконом Петър Смрикаров от с. Ерул, Трънско, който преди това е бил свещеник в брезнишките села Банище и Кошарево, до март 1974 г. През 1962 г. за трети свещеник идва иконом Кирил Попалександров от с.Добри дол, Кюстендилско. И служи до 24 април 1985 г.На 1 април 1957 г. за свещеник в храма е назначен иконом Рангел Еленков, роден в с. Дивля, Радомирско на 13 юни 1918 г. От 1937 до 1945 г. той е бил всекидневен певец и дякон в църквата "Св. Йоан Рилски". През 1937 г. той заварва в храма протойерей Павел Воронов като свещеник на руското общество, вече много възрастен, бивш флотски свещеник в Русия. От него в престолното евангелие е останала една лента, на която той носил някакъв орден. Между 1945-1957 от. Рангел Еленков е свещеник в с. Студена, от където бил преместен в Перник. Завършил Софийската духовна семинария през 1937 г. Той слага началото на дамски църковен хор, който замества разформирования след 9 септември 1944 г. руско- български смесен 4-гласен хор и просъществува повече от 30 години.На от. Рангел Еленков се дължи и летописа на храма. Накрая той е написал „ Благодаря Богу и на св. Йоана за милостта им към мене, за дето отредиха на грешния и недостоен свещеник да служи в този храм до сега като певец, дякон и свещеник в продължение на 42 години."На 19 октомври 1991 г., на храмовия празник, с благоволението на Негово Светейшество патриарх Максим епископ Натанаил, тогава викарий на Софиската св. митрополия, е отличил иконома Рангел Еленков с офикия ставрофорен свещеноиконом. Сега в храма „Св. Йоан Рилски" служат свещениците Николай Колев, Борис Котев и Бойко Андонов. Към храма има и църковен хор, който редовно участва в богослуженията.

В годините на тоталитаризма храмът "Св. Йоан Рилски" в Перник е застрашен от събаряне, заради новостроящия се партиен дом. Тогава Негово Светейшество българският патриарх Максим лично се застъпва за храма пред първия ръководител на държавата Тодор Живков. Черквата оцелява, но замислилите злината са постигнати от зла участ.

На 18 октомври 2009г. по решение на Светия синод на Българската православна църква и с благословията на Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим храмът прие като дар от Рилския манастир и неговото монашеско братство частица от мощите на св. Иван Рилски. Светинята беше донесена в Перник лично от игумена на манастира Негово Преосвещенство Адрианополски епископ Евлогий. Миряните, гражданството и градските власти приеха светинята на тържествена церемония пред Двореца на културата. Мощохранителницата ще се пази в храма за вечни времена.

Храмът, посветен на най-тачения български светия преподобния наш отец Йоан Пустиножител Рилски Чудотворец в Перник продължава и днес да сбира миряните на обща молитва.

25-Ноември-2009

Непознати страници от най-новата ни история разгръща с нетрадиционна изложба Регионалният исторически музей в Перник.

С експозицията „Горяните - страници непозната история" музеят е решил да отбележи навършването на 20 тодини от началото на измъчения български преход.

„Поводът е смяната на тоталитарния режим с онова, което казваме, че е демокрация. Другото е - да прочетем и да се опитаме да видим други страници от историята, които така и не сме познавали, да покажем, че всъщност съпротивата срещу комунистическия режим започва най- напред в България, непосредствено след 9- ти септември", обяснява идеята директорът на музея Симеон Мильов.

Експозицията съдържа над 110 портрета, нарисувани с молив от самоукия художник Константин Събев, прекарал младежките си години в комунистическите концлагери. Изложени са документи и факти, свързани с броя на горяните и тяхното разпределение по регионите в страната.
Специално е обособен кът с портретите на горяни, ятаци и концлагертисти от Пернишко и Трънско, сред които са Никола Йорданов - Гуджо, Боян Попов, Цанко Станоев, Толо Златков, Васил Владимиров, Иван Монов, Петър Матеев, Божил Костов и Арменко Алексиев.

В изложбата са намерили място и няколко книги, сред които са изключително ценните изследвания за горянското движение на д-р Николай Илиев.
Организатори на изложбата са и Съюз „Горяни" и Съюза на репресираните от комунистическия терор в България. Тя ще продължи до 10 декември.

На откриването й присъстваха вицепрезидентът Тодор Кавалджиев, авторът на рисунките Константин Събев, 90-годишният Александър Наков, събрал в книга своите спомени за личната му схватка с комунистите, разследващият журналист Христо Христов, съвременници и участници в съпротивата срещу комунизма, граждани.

Председателят на Съюза на репресираните от комунистическия терор в България в Перник Кирил Станков прочете послание изпратено от изследователя на горянското движение николай Илиев, което публикуваме отделно.

„Искаме да покажем лицата на хората, зад които се крият и много съдби. Съзнателно или не, ние премълчавахме историята, но ако тя остане недочетена докрай не бихме могли да бъдем нормални хора. Нещо зад нас ще тежи, а ние не знаем какво е точно. За да бъде патриот човек, трябва да познае историята такава, каквато е и да отдаде почит към всички, които по една или друга причина са отстоявали идеите си", коментира директорът на музея Симеон Мильов.


Изказване на д-р Николай Илиев при откриването на портретната горянска изложба, 17.11.2009 г., в гр. Перник (предоставено писмено)|


С откриването на тази портретна горянска изложба в Перник ние за пореден път ще изразим нашата голяма почит и уважение към загиналите горяни, ятаци и нелегални - борци от въоръжената антикомунистическа съпротива в нашата страна след 9.ІХ.1944 г. Ще отдадем заслужена почит и уважение и към всички оцелели участници в тази епична борба срещу комунизма, повечето от които вече не са между живите. Но се надявам, че някои от тези герои, доживели до наши дни, може и да са между нас.
Откриването на тази изложба в Перник не е случайно, защото в Пернишка област, особено в Трънско-Брезнишкия район и съседните околии горянското движение е било силно развито. В документите на Държавна сигурност е отразено, че горянското движение в България започва още в първите дни след 9.ІХ.1944 г. - срещу съветската окупация и болшевишката диктатура у нас.
Ето някои факти, които съм взел от архивите на ДС:

Един от първите горяни, който се появява в Трънско, е Толо Спиров Златков, по прякор Бела, от с. Насалевци, Трънско. Осъден е на смърт от „Народния" съд в Елин Пелин още докато е бил на фронта - за това, че е служил като войник в някаква жандармерийска част и го набедили, че е участвал в преследване на шумкари и пр. Тази жестока истина той научава, когато се демобилизира, от своя приятел-съученик и съселянин Тодор Симов, който тогава работел в Трън в милицията. Снабден с оръжие от своя приятел, той започнал да обикаля сам из района като горянин.

Друг, който също е действал като едноличен горянин в Трънско-Брезнишкия район през периода 1945-1949 г., е Никола Йорданов - Гуджо, запасен подофицер, от с. Глоговица, Трънско. Целта му е била да подсигури ятаци и да организира широкомащабна нелегална организация за борба против комунизма. През 1945 г. той е осъден на смърт от „Народния съд" в Трън - за това, че през 1923 г. е служил една година като стражар в Трън и уж бил преследвал комунисти. А всъщност му завидели, че бил по-заможен. По време на разстрела успял да се спаси и по-късно през 1949 г. застава начело на Нелегална патриотична организация, създадена през 1948 г. в Трънско-Брезнишкия район по инициатива на Петър Матеев от с. Лялинци, Трънско и Седефчо Михайлов от с. Ребро, Брезнишко.

През 1948 г. в гр. Трън е разкрита нелегална легионерска организация за борба против комунизма и съветската окупация у нас. Има съдебен процес и 6-7 души са осъдени на различни срокове затвор. От участниците сега е жив само Гиго Байкушев, прекарал много години по лагери и затвори.

В началото на 1948 г. в Трънско е създадена Нелегална земеделска организация на БЗНС-Никола Петков" с ръководители Цанко Георгиев Станоев от с. Костуринци и Петър Месаков от с. Еловица, Трънско. От 1950 г. начело на организацията застава Боян Попов от с. Радово, Трънско. Като командир на горянска чета той преминава периодично границата, организира и направлява цялата дейност на организацията за борба против комунистическата власт. Численият състав на горянската чета на Боян Попов е бил около 12 души, поименно известни.

През тези години в Трънско-Брезнишкия район действа и горянската чета на Васил Владимиров, запасен офицер, от с. Врабча, Трънско. В състава на четата са били 15 горяни, от които 12 са поименно известни. В тази чета е била и Рилка Захариева от с. Филиповци, Трънско.

Тук се е подвизавала и четата на Иван Монов - бивш военен летец, от с. Макреш, Видинско. Съставът на тази чета е бил 15 души, от които 14 горяни са поименно известни.

През ранната есен на 1948 г. по инициатива на Петър Станоев Матеев от с Лялинци, Трънско и някои други, в кантона на горския разсадник на Букова глава, където той работи като горски милиционер към лесничейството в Брезник, се събират: Тимотей Стефанов от с. Билинци, Владимир Михайлов от с. Муртинци, Евстати Манолов от Билинци, Тодор Топорлаков от Завала, Петър Пушев от Брезник - всички от Брезнишка околия; Владимир Вучков от с. Милославци, Борис Захариев от с. Филиповци, Васил Йонев от с. Баба, Васил Балин от с. Лялинци, Захари Василев от Филиповци - всички от Трънско. Те учредяват отдавна замислената от тях и други съмишленици Нелегална патриотична организация (НПО), която да се бори с всички средства против болшевишката власт. През 1949 г. начело на тази НПО застава Никола Йорданов - Гуджо. Организацията обхваща повече от 40 брезнишки и трънски села, като във всяко село е създадена нелегална или бойна група от по 5-10 човека, от чийто състав е сформирана горянска чета от около 80 човека, с командир Никола Йорданов - Гуджо. Четниците са разквартировани из ятаците по селата. От нейния състав са сформирани няколко по-малки чети от по 5-6 души, които периодически се появяват на различни места из района с цел да ги видят хората, за повдигане на борческия дух на населението. А една малка чета от 5-6 души, добре въоръжена, ежедневно придружава като охрана Никола Йорданов - Гуджо по време на обиколките му из района.

Тук ще спомена и за четата на капитан Георгиев - диверсионна чета от около 10 човека, която действала като бойна и диверсионна група с определени задачи и често преминавала границата, за да набавя оръжие и други материали за организацията. През 1951 г. при Рани луг четата е водила сражение с органите на ДС и граничните охранителни части, при което има убити и ранени войници. Ранен е бил и капитан Георгиев. Четата е успяла да се измъкне. Случаят е описан в спомените на д-р Виолета Стойкова - хирург в Трънската болница, която тогава е оперирала 5-6 ранени войници. Четата на капитан Георгиев е извършила и нападение срещу мина „Злата", експлоатирана по онова време от руснаците. След това успешно нападение мината за дълго време преустановила своята работа. В тази акция четата на капитан Георгиев е била подпомогната от горянската чета на Боян Попов от Радово. В случай на евентуална война между Западните сили и СССР и започване на въоръжена борба в България, за командир на бойните действия на горяните в Трънско-Брезнишкия район е бил определен полковник Георги Сотиров Мотикаров от с. Върба, Радомирско. По-късно той е осъден на 15 години затвор, както и много други участници във въоръжената съпротива.

Тъй като изложбата е в град Перник, ще спомена имената и на двама перничани - активни членове на организацията:
Божил Костов - събрал и предал на Гуджо 70 000 лева за организацията;
Арменко Алексиев - имал връзки с Английската легация, откъдето получавал инструкции за работата на организацията и пр.

Пернишкият район не съм проучвал, но разполагам с данни, че в с. Мещица, Пернишко е имало нелегална организация с ръководител Петър Вучков, който е поддържал връзка с НПО.

И накрая искам да обобщя:
По документи на ДС и някои други източници, броят на горяните, членовете на нелегалните организации и бойните групи в Трънско и Брезнишко е бил около 417 души борци против комунизма, от които - 154 горяни и 263 членове на нелегалните и бойните групи. Общият им брой за страната надхвърля 20 000 души. Тези данни сочат, че горянското движение в цяла България далеч надхвърля шумкарското („партизанското") движение в посочения район и в цялата страна.

Освен това горянското движение в България съществува от 1944 г. до 1962 г., когато замлъква радиостанция „Горянин", т.е. съществува цели 16 години и то при какви условия! В Трънско-Брезнишкия район нелегалната дейност заглъхва към 1953-1954 г.

Крайно време е пернишката, трънската и брезнишката общественост, Съюзът на репресираните в Перник, Трън и Брезник и всички патриотични организации да увековечат за вечни времена и прослава имената на всички загинали в борбата против комунизма. На подобаващо място трябва да се изгради един мемориален комплекс с бюста на Никола Йорданов - Гуджо и на него да се изпишат имената на всички загинали. И още нещо - в Перник, Трън, Брезник и по селата с имената на най-заслужилите в борбата против комунизма в този район да бъдат назовани улици и площади.


18-Ноември-2009

Скари и бири и музиката да свири - на собор - като на собор - така беше днеска из Перник. Сергии, зрелища, речи и народ, народ из целия град.

Денят започна с камбанен звън - на минната църква. Там от два дни се пази безценна светиня - частица от мощите на светията покровител на Перник и на миньорите Великият Рилски пустинник и Чудотворец св. Йован.

Така и завърши с камбанен звън - от светлинен спектакъл, какъвто, казват, се правел само при египетските пирамиди.

Не мина и без знамение - както се беше смрачило и дъждо изгоньи народо от площадо, изведнъж дъга се извила над градо - според тези, които са я видели.

За соборо у Перник си дойде президенто. Каза пак същото слово като и лани - че пернишкио спорт стигнал дъното, а пред журналистите се разговори за разни работи, дето ни го питат и ни го бригат. Не пропущи да завърти пръст на младите Бойкови министри и отпраши към „Рудничар". Преди това на две момета от Ковачевци даде някакви награди и обеща да им помага. После по вестниците и по сайтовете му казаа „ добр'утро, го'син президент".

От словото на кметицата на мене най-много ми ареса като каза, че требе децата да се учат на духовност и родолюбие.

Дадоя и награди на едни добри хора - на докторка пенсионерка, на една социална деятелка, на директоро на Гимназията Бойко Свиленов, на шефо за кабеларката Пешо Киров и на маестрото Райчо Христов, дето толко години пази тия със цигу-мигуто и отсрамва Перник и България заради чалга-културата и по свето.

Имаше концерт на ансамбъло „Граовска младост", окая и три млади момчета, кръстени „Гласовете", имало и гости от сръбско - от Лесковъц.

Вечерта дойде Нешка Робева и нейната трупа, ама се скри у Младежо от лошото време.

Много убава работа направи едно момче - богослов от Хасково. Без никой да го каньи и да му плаща подреди около църквата изложба със снимки на църкви и манастири от целата страна и седе цела седмица. Светльо сам обикалял къде ли не и снимал първо бутнатите църкви - да не се забрават, па после и построените - да се знае. И на празнико перничанье ги разглеждаа чак до ноща.

На днешнио празник кметицата Росица пререза лентите на две нови детски градини - за 66 деца общо и каза, дека у Перник се раждая секи ден по 8-10 дечица. И верно - и днеска на дено на св. Йован проплака един Калоян. У Дивотино да режа лентата ю помага областнио управител оти он си беше кмет там, па и там е раждан.

С непререзана лента остана магистралата, ама много лошо било времето. А ТЕЦ-о па гръмна и ни „попари" със студен душ - без изненада, оти това го зная вече и на село. Тая година крадная повече дърва, та да греят и тия от градо, ако парното им е студено. Другата лоша новина дойде по-късно привечер: На соборо Миньоро зема та падна от Локото и завале дъжд, ама не като Божия благодат, а от оставки. Говори се дека Перо па си точи забите за отборо, ама че видиме.

Гостите от чужбина ги водия у минниьо музей под земята. После кметицата ги приема един по един да си говора мили любезности.

И они бея при камико, като му турая китките. Окая му паметник на св. Йован. Лани го правия Тони Каймата и тоо склупторо от Драгичево - Минчо. Оно поповете викая, че на светия паметник се не прави, а църква. Ама сега си трая - сигурно от нещо се боя. Я от баба знам дека светията е като жив и телото му е неразложено, оти Господ тека сакал. Сега у нашта църква има малко от него, а они на камико се кланяя наместо да паля свещи и да чета молитви. Минаа през църквата като през турски гробища и заминаа, а президенто и не влезна. Ама и това че стане. Я гледай каков по-убав стае градо. Скоро и голема църква може да има у центъро. И тогай нема да се кланяя на камико, ами че ода у църквата за истинска благодат. Амин. Дай Боже.

Може нещо да сме пропущили оти оно що беше - ум да ти зайде. Много отлитаа тия от общината за празнико, ама най-много комай се фана на Кирчо Манов -- тоо що е директор на КИЦ-о.

Снимките ги собирахме и от други ора - на сите благодарско. Видеото е на dobrinite-news.com

19-Октомври-2009

КОМЕНТАРИ:

от авторът (не регистриран) - 10/21/2009 - 22:43

Още веднъж благодаря за вниманието. Притесненията ми са искрени, а от правописните грешки, включително и пунктоални, се изчервявам всеки път, но продължавам да ги допускам - повярвайте ми от бързане и невнимание. Моля, да ме извините. Ще внимавам повече, защото според мене да пишеш с правописни грешки е най-малкото неуважение към читателя.


от cipi (не регистриран) - 10/21/2009 - 18:47

Поздравявам Ви за вашата самокритичност! А тукашният диалект няма да изчезне скоро, предвид ината на шопското"племе".Все пак си позволявам да ви припомня, че е правилно:" ...не сте се засегналИ". Доскоро! В пунктуацията също има какво да се желае...


от авторът (не регистриран) - 10/21/2009 - 07:05

Драга/и cipi, Искрено Ви благодаря за Вашия коментар. Тъкмо това си мислех, преди да публикувам този материал – дали за публиката ни подобен стил и език няма да е обиден. Честно казано, малко се срамувам, че си го позволих. И аз съм убедена, че подобен начин на писане и език не е признак на особена култура. За моя огромна радост, Вие не само сте се засегнал/а, но и реагирате - значи има чувствителност към простотиите. Моля, приемете написаното като не особено сполучил опит за шега. Сигурно трябва да си призная и, че текстът просто сам се написа по този начин. От друга страна аз смятам, че местното ни наречие или диалект – не съм съвсем наясно кое е по-правилно – трябва да се пази по някакъв начин защото си е едно богатство и в него има много музика на езика, своеобразна красота и народопсихология. За съжаление се забравя и ще умре.


от cipi (не регистриран) - 10/20/2009 - 21:35

Защо си мислите, че някой илитерат ще прочете този материал? Предполагам, че и по селата вече не говорят така, а вие ни обиждате с подобен стил в сайт, вероятно с претенции за нещо ново и модерно.Тъжно!


от Ivo (не регистриран) - 10/20/2009 - 17:48

Каква самоирония.... после защо ни плюят по всички медии.. ами то и ние не се уважаваме.. а очакваме някой друг да го прави..



от евалата (не регистриран) - 10/20/2009 - 15:21

Евалата, така статия не бях чел, от Балканската война насам :)))))))))))))))))))))))))) Поздрави за стила, наистина.



от възмутен (не регистриран) - 10/20/2009 - 07:46

А шивашкия цех в "твърди ливади" продължава да тормози хората !

Разговор с проф. Ботьо Тачков - автор на романа „Сбогом на мечтите"



Роденият в Перник проф. Ботьо Тачков е световно известен с трудовете си по икономика, написани на английски и на немски език. Той е член на икономическите факултети в университетите в Колумбия, Мериленд, Флорида. Бил е президент на инвестиционна банка на Уолстрийт, съветник по развитие на индустрията към правителството на САЩ. Избран е за икономически съветник от ООН за Индонезия. Отличаван е с престижните награди „Елинор Рузвелт"и „Фулбрайт".
Белетристичните опити на видния икономист са не по-малко любопитни за публиката. На пазара е книгата му „Изповед на един борсов спекулант", която разказва за смайващите успехи на този пернишки миньор, който след бягството си от България стига до върховете на американското общиство.
Романът му „Сбогом на мечтите" , който може да се намери и на книжния пазар в Перник, разказва съдбата на потомствен перничанин, принуден от комунистическите власти да напусне страната, за да може да живее почтено, без да му се налага да става предател на ценностите си.




Прекарали сте много години в САЩ, кога се завърнахте в България?
- Започнах да идвам от 1992-1993г. като гост на БАН. След това се хванах с реституция. И едва през лятото на 2009г., след 15 години съдебни дела от 5 декара собствена земя получихме 500 кв. м в махала „Варош"в Перник. Там имаше содо-лимонадена фабрика. Понеже аз избягах, комунистическите управници прикараха булдозери и сринаха всичките къщи на фамилията, за да направят содо-лимонадена фабрика. В същото време на границата на нашия имот имаше празен общински имот - ливади. Но решиха, че точно там където са къщите на моята фамилия е най-подходящо и с това извинение започнаха да събарят.





А с кого се срещахте като се върнахте в Родината?
- Срещах се и с новите власти. Бях уредил много неща за България в екологията, в земеделието. Но цялата програма пропадна, защото България не се интересуваше.
Жельо Желев - тогава президент, казваше - уредете, аз ще дам земя да дойдат амрикански фермери и да покажат как се обработва земята. Аз дейтвах като частно лице. И ха днеска, ха утре - непрекъснато отлагаха. При това разместване на пластовете всеки търсеше да уреди себе си, а на държавата - майната й - така стана.





А кога избягахте от България?
- През 1962.





И как успяхте да избегнете „възпитателните лагери"? В книгата си разказвате, че сте отказали съдействие на службите, а в същото време сте се измъкнал и от лагерите - как стана това?
- Това съм го описал в книгата. Вуйчовците ми бяха много предани на партията. Фьодор Джигрето изпадна в немилост и затова има малко данни за него. Обаче в приложенията ми го има на снимка прегърнат с Георги Димитров. Когато Георги Димитров се връща в България пита дали са живи Джигретата. Като дошъл в Перник се прегръщали. Търсил всички от фамилията да се снимат с него, но аз бях в парка и не съм знаел, затова не съм се снимал с Георги Димитров.







Какви са били Вашите вуйчовци?
- И двамата беха много активни. Те бяха центъра на партията в нелегално време, но беха романтици. За тях комунизмът беше това, което разправяше пропагандата. И си бяха посветили живота в служба на партията, за да подобрят човечеството. Но видяха какво става. Когато дойде Александър Миленов, той стана председател на миньорския съюз, а вуйчо ми беше негов заместник и започнаха фрикциите там. Миленов беше видял какво е комунизъм. Разбрал, че е измама. И вика: Джигре, дай да си живеем - сега ни е паднало. Почва да краде, да живее нашироко, а вуйчо ми идеалист. Той не приема нищо. Не искаше и коупони да вземе. Казваше: първо за народа - аз за това съм се борил. После започна на партийни събрания да критикува Александър Миленов, че краде и т.н. А Александър Миленов беше представител на земеделския съюз и го унищожи. И сега Александър Миленов има в парка паметник, а вуйчо ми е погребан при нехристияните - между циганите горе в „Тева".





А с другия Ви вуйчо какво стана?
- Другият го убиха в едни ливади към Богданов дол . Беше стрелял по един съветски войник. Поканил го на гости. Оня пийнал, хапнал и като си тръгнал, почнал да събира и да слага в торбата каквото му хареса. Вуйчо грабва пистолета, оня бяга и в тъмното вуйчо стреля по него, но не го улучва - избягял. Обаче изглежда нашите са се уплашили от съветските органи и трябвало да отмъстят на вуйчо ми, че е направил това.





И така без съд и присъда в ливадите ли беше убит?
- Просто изчезва и край. Те нямат за какво да го съдят, защото не е извършил престъпление. Той е бил нападнат и се е самоотбранявал обаче... Обаче той си пийваше и пийне ли винаги викаше: язък ни за борбата, язък че се борихме, за това ли се борихме?...





В книгата наред с перипетиите си описвате и чисто човешки емоции. Но сякаш тогава човек не е имал право и да се влюбва?

- Аз щях да се женя за едно момиче от Белград. Бехме сгодени, но се върнах в България. Близките й ме записаха там в университета да следвам и хоп затвориха ми границата - не ме пускат. Не ми дават контакт - пиша писма - не й дават писмата, остават в държавна сигурност. Телефонна връзка не дават. И се видяхме, когато избягах 62-а година. Това беше 1943 г. и 20 години по-късно пристигам в Белград. Баща й е бил министър на правосъдието. Те бяха от хайлайфа на Югославия. Лични приятели с английския крал. Запознаха ме с хайлайфа на Белград .
Имаха вила в Дедине, където всички видни югославяни имат. И пристигам аз 1962 г. Имаха едно здание до жилезничката станция. Отивам да ги търся там - няма ги, къде са - на Зелени венъц - малко по-нагоре - там е друга сграда и отивам там. Намирам майка й и тя като ме виде веднага вика Мира по телефона - тя работеше в библиотеката, след това стана шеф на народната библиотека в Югославия, което е ранг министър. Много интилегентно момиче беше. И вика Мира ща радиш? - Мисля че съм го писал това в книгата.





Разказвате го, но не особено подробно и не се разбира как тогавашните власти са решавали съдбите на хората.

- Е ово оно . Майка й казва: очу ти кажем нещо да упадеш - ай Ботьо е овде. Пристига тя. Хвърля се на врата ми, целува ме . И вика: господи, какво правя - аз съм женена жена. Така се разминахме и след това от Югославия аз продължих. Но аз много исках да се оженя за нея . Те много ме искаха също. Майка й ме водеше по Белград, а аз бях с униформа и все ме представяше: видите ща е леп бугарин. Беше горда с мене. И Мира като ме изпращяше плака, плака плака на гарата, момичето Аз и обещавам, че ще се видиме, ще се върна. Не дадоха.





А все пак как успяхте да се измъкнете от пипалата на Държавна сигурност? Много хора са подписвали декларации за сътрудничество, а Вие?

- Душа ми знае как съм живял това време - прекарах живота си под земята. Обиколих всички мини в България - колкото по-далече от Перник, по-дълго ме държат. Държат ме на работа, докато дойде сигнал от Перник да ме изгонят. В Своге бех - там прихвърлях на копачите въглищата, което е най-мръсната, най-тежката работа вентилация ужасна въглищен прах , няма по един картоф за ядене, а имаш черно гърло, разширено сърце и спех в браките в едно кално дере - 10 човека, 10 миньори в една стая влизат, излизат. Имаш стол, в който сервират в алуминиеви чинии едно парче сланина - месо няма. Само сланина, плуваща в мас някаква - друго няма
И това е - ми казват - подпиши и ще те направим министър - иначе ще изпълним нашия план: ние враговете не ги пленяваме, но ги унищожаваме. И аз съм живял под тоя стрес 17 години.



А как успяхте да направите тази кариера в Америка. И други хора са успели да избягат, но вие правите удивителна кариера. Вие постиганте неща , които за мнозина си остават мечта.

- Ако отворите моето досие в Държавна сигурност ще прочетете най-хубавите работи, които се пишат за един човек - много интелегентен, атрактивен, почтен, принципен, честен, хората му се доверяват, учи бързо чужди езици. Такъв човек им трябва. Искат разрешение от вътрешния мининистър да ме вербуват. В мотивацията ми дават отлична характеристика. А когато питат в Перник за мене - те пишат той е фашист, той се опитал да следва, глупав е, не можал да завърши - ей такива работи. Обаче там все имаше малко по-интелегентни хора, които са ме преценили. Та въпреки, че тука от това да рина въглища в мината повече не ми даваха, там хората търсят таланти и аз просто си пропилях шансовете - бях на път да стана Рокфелер. Но аз бих искал да говорим повече за книгата ми, а не за личността Ботьо Тачков. Не е важно за личността Ботьо Тачков. Кариера вече няма да правя. Бих искал книгата ми да стигне до повече хора.


Безпорно сте прав. Но като четеш книгата личи да е написана от много преживял и високо интелигентен човек. И е любопитно да знаеш повече за автора, затова моля да разкажете какво не можаха да разберат комунистите с ограничаването на свободата на човека, а в Америка се случи?

- В Америка понеже всичко е частно, там не може никой да си позволи да вземе някого, който не върши работа, който заема мястото на някой, който е по.добър от него. И непрекъснато се търси талант. И затова Америка за 200 години от една пустиня стана най-цивилизованата и най-силната държава, защото се търсят талантливи хора и им се дава възможност и аз започнах като прост работник там, а дума не знаех английски и само няколко месеца след това ми предложиха да ме тренират за мениджйър. Те наблюдават непрекъснато.



Какво точно работехте?

- Първо започнах в една козметична фабрика - разопаковах сандъци със сурови материали на конвиеир и трябваше много бързо, за няколко секунди да разкъсам кутията, да ги преброя и да ги върна - кръв течеше от пръстите ми. Щото ако не го направиш целият конвейр трябвя да се спре и 30 работника, които работят на този конвийр да чакат. И разбира се, ще се те уволнят. Там работната дисциплина е много висока. Хората се трудят наистина. Всеки си гледа много сериозно на работата, нещо което не съществува още в България. Почват да се учат, но още го няма. И затова всеки гледа да е по-добър от другите, така че да напредне и са създали такова мислене, че всеки може да стане милионер, стига да е дисциплиниран и да развива себе си да има някакъв талант. И да разбира нещо.




Искате да кажете, че си вярват, че с труда си и с това, което правят, могат да успеят ?

- Всеки работи, влага всичките си сили , тренира се , Мъчи се да стане по-добър, за да стане милионер, Е много малко от тях успяват, но стават, за да може да се потвърди тази сентенция. В Америка даже правят изкуствено афроамериканци милионери, за да им покажат, че с труд могат да успеят.
Аз работех в правителството и един мой черен колега казва: ще напусна, защото ми предлагат да ми отворят магазин и да имам съветници - това държавата го прави и се води на негово име. Искат да издигнат черните - които от тях са по-интелегентни. Та ето в тая атмосфера всеки се труди и мъчи да успее. Апри нас всеки лъже, че прави нещо, но всичко е менте. В ония години се правеха, че изпълняват плана, както съм писал в книгата, а не беше така.



Тези истории с изпълнението на плана, с краденето в мината са истории, които почти не са описвани в художествени четива. Смятате ли, че така днешните младежи ще добият представа за онова време?

- Те продължават да разправят и сега - тогава се работеше, тогава се произвеждаше. А когато Хрушчов дойде на власт каза: ние не знаем какво правим, защото в тази статистика нищо не е верно. То е само писано за пропаганда.



А какво според Вас не знаят за тоталитарното управление днешните младежи?
- Българите са пострадали повече за тези 50 години съветско владичество, отколкото за 500 години под турско робство. Защото има емпирични доказателства, когато България се е освободила от турско робство са се намерили интелегентни хора и са поели съдбините на България и България е тръгнала напред. Има страхотно развитие на България - от една турска провинция, където няма железници, няма пътища, няма и не могат да се намерят достатъчно работници. Дядо ми е бил предприемач и е строил подбалканската линия. За да има работниците напролет, когато работата ще продължи, цяла зима ги държи в бараката. Те не работят, но той ги храни, плаща им.Но пролетта, когато трябва да почне работа, става Балканската война. Мобилизират работниците. Неговият партньор отива, изтегля парите за извършеното, бяга в чужбина и дедо ми банкрутира и и умира. Но е имало страхотен бум тогава. Това не се получи, след като станахме независими от Съветския съюз, защото те избиха интелегенцията. А в турско време е имало условия да се развие българска национална интелегенция. Турците са се грижили за отбраната на този район и българите са били свободни да правят бизнес. Чак до Индия са търгували и свидетелство са къщите, които виждаме в Копривщица - много скъпи къщи. Следвали са в Англия, в Харвард и когато се осбовобождават - дедо Йончо за когото говоря, винаги тъгаваше, че не е знал да чете и да пише - вика щех да стана капитан. - но станал само подоофицер или не знам каво си. Имало е нужда от хора, търсели са се и са се намерили. Даже нашите възрожденци са били много по-добро народно събрание отколкото сега, след съветското владичество. Защото те унищожиха хората, които имат потенциал да са добри държавници. На тях им трябваха глупави хора, не интелегентни




И какво - както в Писанието пише - трябва да бродим 40 години през пустинята и да забравим робството и тогва ли да чакаме нещо да се промени?

- Трябва няколко гнерации да минат, да се образува пак интелегенция То е един бавен процес на еволюция, а не на революция. Неколко генерации трябва да се развият при благоприятни условия, за да се създаде една ителегенция , която може да поеме управлението на държавата. Сегашните управници са синове и внуци на тия примитивни хора, които направиха в България тоя нещастен период на съветско владичество.

06-Ноември-2009

Седмицата на тези хора минаваше в труд, а неделя беше ден за почивка и черква. Тя е построена на един хълм и се вижда от цялото село. Още в шест часа сутринта малката камбана бие за сутрешна служба. Хората от селото са станали вече. Слънцето блести високо в съвсем синьото небе, което още пази леко розова отсянка, избледняла следа от зората. Кокошките се разхождатпред къщите и тук там някой петел вдига увенчаната си пурпур глава, плеска с криле и запява високо до Богас металическия си глас. Другите петли отговарят и изведнъж цялото село се оживява. Жените загрижено ходят от врата на врата, разговарят оживено и изваждат от сандъците хубавите си черни литаци, украсени с лъскави златисти мъниста, върху които запасват зуница - нещо като колан, красиво нашарен, а на шията си слагат гердан от златни пендарки. Мъжете са облекли белите антерии и потури от домашен шаек, а на краката им се жълтеят новите опинци от щавена свинска кожа.
Камбаната на черквата бие отново.Нейният звън се издига,губи се в небето и се слива в синия безкрай. Семействата заизлизат от къщите и с непохватни движения заради новите дрехисе упътват към черквата придружени от децата си. При влизането в малката черквица те се блъскат, обръщат се да се поздравят и говорят с висок глас. Черквицата не може да побере всички и тези, които идваха по-късно, оставаха в двора да слушат службата през отворената врата на черквата. И тези, които бяха вътре, и тези, които бяха отвън се тълпяха, сякаш чевстваха, че нещо необикновено ще се случи този ден в черквата.
Вътре, вече застанали пред олтара, Клисарят Таке Янков и Боре Бъзгалото, пеят с дрезгав глас неразбираемите български срички, като удължават безкрайно буквата „и" в думата „амин". От балкона им отвръщат пискливите гласове на ученическия хор от селското училище. Отвреме навреме поп Борис, който стои прав, взрян в Евангелието, промърморва нещо и двамата мъже отново подхващат.
Прозвучава звънче.Поп Борис - възрастен, достопочтен със запазени бели коси, застава пред олтаря. С бавни движения той коленичи, прекръства се и изпява с хубав глас „подготвителната молитва". Когато той млъква, двамата мъже, заедно с детския хор и някои от богомолците запяват и от всички гърди и от всички сърца към небето се възнася „Господи, помилуй!". Тогава свещеникът се изправя и с протегнати треперещи ръце казва: „Молете се, братя!". Всички се молят, а той с тих глас започва да произнася тайнствените слова като призовава Бога заедно с падналите на колене богомолци. Изведнъж една от коленичилите жени започна да рони съзи. Отначало тихичко, после вълнението й се усили, сърцето й се разтуптя и тя се разхълца. И понеже сълзите са заразителни - и другите жени се разхълцаха.
Като малка искрица, която запалва цялата гора, риданията обхващат всички. Мъже, жени, млади и стари - всички плачеха, а над главите им витаеше нещо свръхчовешко - някакъв огромен дух на някакво невидимо, но всемогъщосъщество.
Поп Борис също беше обхванат от присъствието на тайнствената сила. Такова чудо никога не бе се случвало в малката черквица. Той стои смаян и с вълнение мърмори:
- Бог слезе при коленичилия Свой народ и показаприсъствието Си. Той се озова на моята молитва.
И объркан, с устремен към небето дух, подължаваше молитвите си, а коленете му се подгъваха от вълнение. Като се поуспокои, той се обърна към молещите се с все още трепеещ от преживяното глас:
- Мои скъпи, братя и сестри! Видях как в отговор на нашите молитви Господ слезе между нас. Той дойде, Той беше тук сред нас. Той изпълни душите ни. Той направи сълзи да бликнат от очите ни. Сред нас се извърши чудо, истинско чудо, велико чудо! Светият Дух, Духът Господен слезе сред нас , обзе ни и ни прегърна.
Гласът му започна да отслабва и той добави:
- Преди малко вие ми дарихте най-голямата радост в моя живот! Досега бях най-старият свещеник в Перник. Сега съм най-щастливият свещеник в Перник. Бог да ви благослови! Амин!
Изтощен от вълнение, поп Борис с бавни стъпки отиде зад завесата на олтара да се съвземе, а през това време хората започнаха да се разотиват.

Ако е вярно, че вярата има средства да потиска лошите страни на характера, то това беше денят, когато това стана в село Перник. Всички, които бяха участвали в това богослужение, излязоха от черквата по-добри, отколкото бяха дошли.

Откъс от романа „Сбогом на мечтите" на проф. Ботьо Тачков

Авторът на романа „Сбогом на мечтите" проф. Ботьо Тачков е роден в Перник, където протичат детството и младежките му години. Погонен от службите на Държавна сигурност, през 1962 година той емигрира и стига до САЩ. Сбъдва своята американска мечта, но в сърцето му завинаги остава най-топло чувство към родния град. Такава книга трябваше да бъде написана задължително, възкликват неговите читатели след първата си среща с романа. Повечето то тях споделят, че са я препрочитали поне два пъти. Има защо.

23-Октомври-2009

Откъс от романа „Сбогом на мечтите" на проф. Ботьо Тачков

От няколко месеца на книжния пазар се намира един уникален роман, пресъздаващ събитията и съдбите на хората в Перник от началото до към 60-те години на миналия век. Книгата „Сбогом на мечтите" на перничанина проф. Ботьо Тачков е своеобразно огледало на гледната точка на автора за Перник и съдбините му през най-критичните времена за страната. Героят му се оказва принуден да търси спасение извън страната, в буквалния смисъл на думата, за да може да живее като почтен човек. Романът е отражение на живота и преживелиците на автора, който всъщност е световно известен американски учен-икономист, роден в Перник. Ipernik публикува откъс от романа на проф. Ботьо Тачков, който описва празника на миньорите в Деня на св. Иван Рилски -1 ноември по тогавашния календар.


Миньорският празник, празнуван на всеки 1 ноември беше велико преживяване. Вечерта имаше тържествена заря пред Минната дирекция. С камбанен звън биваха прочитани имената на миньорите, загинали при изпълнение на служебния дълг.
От сутринта тълпата се стичаше по широката улица от двата края на града. Тя се пълнеше от уличките, алеите, къщите, и се смесваше с двуколките на идващите от съседните села. Ликуването, което озаряваше всички лица, новите дрехи на жените, ордените красящи гърдите на мъжете, подсказваха повишеното настроение на града. Най-голям възторг будеше голямата бяла палатка на цирк "Добрич". До нея бяха наредени по-малки палатки с всевъзможни сувенири, статуи, картини, часовници, фенерчета, щандове с локуми, шоколади и халва. Между популярната банка и кооперация Съгласие, които са най-високите здания на главната улица, беше опънато от тавански етажи въже, по което един циркаджия щеше не само да ходи, но и да пържи яйца и да вечеря. На ливадата до гимназията още от сутринта се виеше хоро под звуците на "Ой Димитро ле, русокосо момиче", изпълнявано от Цветко Кърнаджията и Курте цигуларя, заглушвани от тъпана, който се чуваше из целия град.

На горния край на главната улица бе Минната дирекция, от където щеше да започне празникът. На балкона бяха официалните лица. Всички тия хора си приличаха с техните отпуснати лица, високи чела и оредяли коси, които контрастрираха на свежите и хубаво вързани връзки. Всичките бяха в тъмни костюми, а по леко наедрялата им талия висяха сребърните верижки на часовниците им. Всички бяха положили ръце на бедрата, грижливо оправяйки ръбовете на панталоните си .
Долу на площада срещу тях, седнали на столове, други прави, бяха миньорите в лъскавите си черни униформи, специално ушити за празника от шивачницата на Чолето, с главен майстор Станко Тодоров, който ще стане министър при комунистите. На площада зад тях, беше общата тълпа, дошла да чуе словото на управляващите.

По някое време на балкона се забелязва размърдване, продължително шушукане и кметът се изправя. Той беше юрист, умееше добре да говори и се ползваше с голям авторитет. След като прегледа няколко листчета и ги нагоди така , че да може да ги вижда по-добре, прочиства гърлото си и започна на висок глас:
- Граждани на Перник, драги миньори! Позволете ми най-напред, на този велик празник да отдам справедливост на правителството и на нашия любим цар, който управлява така мъдро. Мина времето, когато партизански раздори окървяваха нашите улици, нашите домове. Днес в нашето хубаво отечество се строят нови пътища, производителните центрове разширяват дейността си, укрепналата религия се усмихва на всички сърца. България най-сетне си отдъхва...

Всички на площада слушаха с отворени уста, сякаш да изпият думите му. Макар да беше тихо, думите на кмета се губеха в пространството. Тогава още нямаше високоговорители. До хората стигаха само откъслечни фрази и те свиваха ръце към ушите си, за да го чуват по-добре. Седящите на балкона клатеха бавно главите си, в знак на одобрение.
След това говори директорът на мината. Неговото слово не беше може би толкова патриотично, но се отличаваше с по-специални знания.
- Драги граждани, драги миньори. Где ще намерим повече патриотизъм, повече преданост на общото дело, от това на миньорите. Кой се труди ден и нащ с риск на живота си под земята, за да задоволи нуждите на страната от въглища? Кай отоплява домовете ни, кой доставя гориво за влаковете, за индустрията? На зарята снощи вие чухте имената на тези, които отдадоха живота си, изпълнявайки своя миньорски дълг. Днес ние се прекланяме с дълбока признателност за тяхната саможертва. Това са нашите герои. Но ние имаме и живи герои. В признание на техните заслуги ръководството на мината ги награждава със златни часовници...

Когато ентусиазираните викове на одобрение стихваха, директорът започва да чете дългия списък на наградените миньори. След речта му започват да се изреждат с речи по-дребните чинове от властта и тълпата събрана на площада, започва да оредява. Мнозина се отправиха нагоре, към футболното игрище, където от тесни дъски бяха сковани пейки и маси, на които три дни и три нощи, ще се яде и пие за сметка на мината.Други отиват да разглеждат изложените стоки по сергиите, а трети се отправиха към кръчмите, които вече бяха пълни, и от където се чуваха веселите песни на Кольо Циганина.

17-Октомври-2009

Силата на забравено аязмо в подножието на хълма „Кракра" се присънила на жена от околните села
Таралеж охранява лековито изворче в подножието на хълма „Кракра". Бодливкото стои свит на кълбо в тревите и под око наблядава кой идва край кладенеца. Прагматичните люде веднага го свързават с наличието на змии в запустялата околност - мислят си че е тук, за да дебне плячка. Но който разбира от потайности, може и да се сети, че ежкото всъщност е духчето на лековитата вода.

Позабравеното аязмо е в близост до разкритите след разкопки три храма, въздигани един над друг през различни епохи. Кладенецът е в близкото дере на местността, наричана отколе „Св.Спас" и в момента е пресъхнал. Злобливи хора са запълнили с камъни бетонната тръба, от която е бликала бистрата вода. По възрастните хора си спомнят, че още като деца са чували как кладенчето лекува. Разказват се легенди за прогледнали, след като си мили очите на извора.

Някога в годините водата била прихваната в тръба и отведена по-надолу в ниското. До не много отдавна там можело да се напълнят съдове за вкъщи, но чешмата вече я няма. Изворчето стои, макар и безводно.

Преди две-три години, докато се правили разкопките на оброчището „Св. Спас", жена от близките пернишки села, дошла при археолозите да разпитва за лековития извор, спомня си Василка Паунова, която тогава ръководела проучванията. Бабата разказала как на сън получила откровение, че само с водата от извор до черква мъжът и ще оздравее. В съня си жената добре видяла как изглежда местността, но не видяла храм. Въпреки това тръгнала да обикаля и така се озовала под хълма. Познала изворчето от съня си, наляла вода за болния си съпруг и поспряла да похортува с археолозите, даже ги почерпила с каквото имала у себе си за здраве.

Дали болният мъж е оздравял, сега не знаем. Археоложката не си спомня нито името на жената, нито селото,от което дошла. Тя обаче предположи, че този таралеж край локовития кладенец не е случаен.

Според народни предания точно там, където е раждала ежка може да се намери един чудноват предмет, наричан с много точната дума разковниче. Очевидци разказват, че преди години народни лечители са служили с разковниче, за да лекуват всякакви болести. Потопено в топла вода, сипана в дървено корито, разковничето, прилично на нещо като агнешко копитце, оживявало и сякаш почвало да пълзи по дъното на широкия съд. Това, разбира се, било съпроводено с магически думи, най-често молитви и молби към Бога да помага. Дали с помощтта на разковничето или на Господ и вярата на хората, но чудото често ставало.

Никак не е случайно и наличието на лековита вода до храмовете. Много пъти за тяхната сила узнават посветени и чак тогава църквата потвърждава силата им. Ако сме добри и на нас може да се даде да усетим силата на лековития кладенец под „Кракра", говорят хора от околните къщи и са сигурни, че таралежът не е опасен.

21-Септември-2009

Градска легенда свързва пернишката Баба Мина и със самолетостроенето. Уникален полилей във фоайето на Минната дирекция е доказателство за твърденията. Крушките на лампиона, монтиран в сградата преди откриването й, светят и днес. Миньори разказват, че в началото на миналия век пернишката Мина подарила на негово величество цар Борис III аероплан. Никой в Перник не се съмнява, че градът е създаден от Мината. След като рудничарите са дали началото на първата в страната гражданска духова музика, поставили са основите на театралното изкуство, построили са храм, защо да не са подарили и самолет?! Мината е превърнала селцето в град. Благодарение на Мината тука за пръв път в България електрическата енергия е била използвана за осветление още през 1895 година.

И сега миньори-ветерани, някои от които още са между нас, разказват, че в началото на XX-ти век тогавашното ръководство на Мини - Перник подарило на царя самолет. Не е много ясно дали машината е била за царя или за армията, но въздушната армада на България се е командвала от властелина, така че е все едно. Аеропланът нещо не сработил, затова докарали перката в Машинната служба, за да бъде нагласена. Как е изглеждало съоръжението на тогавашните майстори с бели беневреци, можем само да гадаем. Какво са се опитвали да направят - също. За щастие обаче от Германия дошла нужната машинна част и за минните специалисти отпаднало задължението да поправят перката, барабар с мотора. Легендата не уточнява как от съоръжението е станало полилей. Но тъй като тогава службата е била машинно-електрическа, вероятно обяснението е лесно.

Официалната версия за полилея-перка е малко по-различна. Запознати с историята на Мината и на Минната дирекция твърдят, че полилеят е подарен от тогавашната българска самолетна ескадрила. Крушките са монтирани на самолетната перка. Част от лампиона е и моторът на аероплана. Твърди се още, че бил сложен в сградата преди официалното й откриване. Запазена е и една фотография, която показва истинско авио-шоу над Дирекцията в деня на откриването й през 1932 година.

14-Септември-2009

Преди стотина години един от най-известните чешити в Перник, а повече в София бил барон Георги, който се представял за пряк потомък на болярина Кракра Пернишки. Този човечец, когото мнозина смятат за луд, всъщност е изпечен хитрец. Той е родом от Радомирско, по професия е бакалин и ако не бил си измислил височайшето потекло, щял да си живурка съвсем незабележимо.
Висок и с достолепна осанка, барон Георги добре знае поговорката, че по дрехите посрещат. Затова се снабдява с редингот, висок цилиндър, монокъл и дипломатическа лента, с която пристяга кръста си. Цял ден лъжебаронът скитосва по кафенета и кръчми, но научава навреме за приемите на Фердинанд.
Софиянци свикват в шествието, което отива в двореца - след взвода конна стража, подир яхналия бял кон градоначалник, гвардейците и каляската с официалните гости - най-накрая да виждат и файтона на барон Георги Кракра Пернишки.
Изтегнал се господарски и елегантно, баронът наглася с бели ръкавици монокъла си и маха важно на тълпата, която го приветства: „Ето, ето барон Георги минава." Шествието навлиза през парадната порта на двореца, а файтонът на барона продължава, докато излезе от задния вход до хотел „България". В това време Фердинанд наблюдава щуротията на мнимия барон зад завесите, тропа яростно с крак и му иде собственоръчно да удуши нахалника.
БЪЛГАРАНОВЦИТЕ РАЗДУХВАТ СЛАВАТА НА ЛЪЖЛИВИЯ БАРОН
Александър Божинов, Александър Балабанов, Елин Пелин, Андрей Протич, Сава Огнянов и останалите членове на редакцията на вестник „Българан" се нареждат в шпалир от двете страни на вратата на прочутата Втора шуменска бирария. Баронът пристига отново с файтон, облечен в парадното си облекло, поздравява като величество придворните си (в случая българановците) и се отправя към импровизирания трон в дъното на бирарията.
След кратък преглед на присъстващите той дава царствен знак и българановците му слагат боядисана в златна боя дървена корона, завършваща със седем шипа. Барон Георги имитира Фердинанд, като вдига в ръка царски жезъл и поднася ръката си за целувка. След това започва царствените си речи, заради които бирарията е претъпкана, а виното се сервира и изпива до капка, за радост на кръчмаря.
Програмата всеки път е различна и по-интересна от театрално представление.
БАРОНЪТ ПОПЪРЖА ФЕРДИНАНД,
който се страхувал да му признае титлата, за да не би да загуби престола си. Ето защо българановците му поднасят писмо до руския император, с което се иска намесата на „батюшка", за да се признаят правата на прекия потомък на Кракра Пернишки. Баронът държи войнствени слова и накрая подписва писмото. След няколко дни придворните четат собственоръчно уж писмо от руския самодържец, в което императорът признава титлата и благородния произход на мнимия барон.
Атаката за българския трон продължава и в пресата. На 13 януари 1908 г. във в. „Гражданин" излиза интервю с барон Георги Кракра Пернишки, взето сутринта в кафене „Македония". Чешитът смята, че срещу него има заговор. Той, естествено, знае всичко, но още не е дошло времето, за да съобщи имената на престъпниците, които не му признават титлата. Пречела му и Конституцията, която забранявала благородническите титли. Интервюиращият обаче го успокоява, че българската конституция е толкова много нарушавана, че нямало да бъде голям кусур, ако и баронът я наруши заради величието на България.
Шумните пиршества, виновник за които бил барон Георги, завършили с воаяж до Перник. Началникът на гара Горна баня съобщава в Перник, че височайшият гост идва да види бащинията си. В Перник взимат работата насериозно и целият град се изсипва на гарата. Ученички и ученици чакат
"ПОТОМЪКА" НА НЯКОГАШНИЯ СЛАВЕН БЪЛГАРСКИ ВОЙВОДА
с букети и венци. Свитата на барона се уплашва, че работата става дебела, и току-що слязла от влака, се връща с друг в София.
Барон Георги обаче става атракция и цели три месеца привлича клиенти в пернишките кръчми. Накрая той все пак се връща в София. Неизвестен шегобиец му налива една вечер в чашата вместо вино рициново масло. „Величеството" гаврътва разхлабителното, без да го усети. По средата на патетичната си реч към своите верни поданици баронът усеща първия напън. Той обаче геройски решава да завърши словото си и историята завършва драматично. Неприятният ефект от рициновото масло прогонва клиентите и кръчмарят се разминава с очаквания оборот. Изявите на барон Георги накрая разгневяват окончателно Фердинанд, който заповядва на столичния градоначалник да се намеси. Извикват българановците, скарват им се и им забраняват да коронясват лудия бакалин.(http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=3566)

30-Август-2009

Легенди, записани и преразказани от фолклоритката Елена Огнянова

През 1945г. в махала Радина чешма, кв. на Перник, запитах тамошния бивш миньор дядо Пене Мацов, 84 годишен, откога и защо се празнува "Минскио празник" - 1 ноември. Той ми разказа следното:

Един сиромах човек сънувал свети Ивана. Който му показал къде да отиде да копа, та да открие кюмур. По това време мъжете от Мошино и Калкас копали блещив /гланциран/ кюмур за турците. Местото, което показал светецо било при Кулата. После човеко разказал, че докато копал, се виждал светецо пред очите си. Най- после открил много въглища, дека са сега "Старите рудници", станали най-важни и заедно с това започнало проучването и на други места около селото и се открили много нови рудници.

Еднаж по време на работа у "Стари рудници" се срутили стените и запушили изхода. Работниците вътре останали живи заровени. Седели уплашени и сечудели какво да правят. Тогава още не била създадена "Спасителна служба". Изкопаните въглища събирали у кошове и износили на гръб. Сичко било работено на ръка. И кога били най-уплашени, започнали да се задушават от тежък въздух, чули глас и се показала светлина, не точно светлина, а някакво сияние. Затрупаните миньори тръгнали след светлината. Много трудно разравяли срутените въглища и се промъкнали, докато излезли през друг вход, за който никой не знаел по-рано. Руднико опирал у некави огромни каменни блокове, между които им се открил пролаз, колкото да се промъкне човек жив и здрав. Като излезнали, миньорите видели висок, слаб, белобрад старец, който носил в ръцете си кандило и им светил през цялото време. Дувал силен ветър, ала пламико на кандилото не угаснал - се блещукал и показвал пъто. Миньорите повикали старецо да спре, но тоя си продължил напред и не се обърнал.

Миньоро, откриватело на въглищата, рекъл тогава: "Това е сам свети Иван. Той ми показа, дека тука има кюмур, сега ни пази да не станеме зян. Жената ми рече, като тръгвах на работа, дека днеска е дено на св. Иван Рилски ..."На следващите години на тоа ден миньорите започнали да се крият и да не одат на работа. Началството се чудело какво имстава на тия мъже, та не одат на работа.

Кога отидох у мината, разказва дедо Пене Мацов, немаше много мераклии за работа под земята и началниците влизаха в рудниците, познаваха ни по име и ни уважаваха. Фалеха ни, поздравяваха ни за имен ден, черпехме се заедно, без да се прави разлика между инжинерин и обикновен работник или минен техник.

Имахме един златен директор на мините Иван Симеонов. На Петровден поръчал, като излеземе от смена из руднико, да отидеме при него у канцеларията. Отидохме десетина човека. Разпита ни как е работата, убави ли са въглищата е току рече: " Бай Пене, ти да немаш днеска имен ден? Засмеяхме се. "Имам, ама като си отидем на Радина чешма че празнуваме." Той извади почерпка и рече: "Днеска имаш празник и си дошъл на работа. А защо на дено 19 октомври те немаше, нито тебе, нито некой друг. Две години гледам календаро, кой празник е - пет дена по-рано Петков ден, седем дена по-късно - Димитровден. Димитър и Петко у нас лопата да ги ринеш. А на 19 пише "Преподобни Йоан Рилски Чудотворец". Защо тоя ден бягате от работа, като никой нема имен ден?

Моите другари хаката-маката и си казаа как са открити "Старите рудници" и какво са се спасили при едно големо срутване. Директоро нищо не каза. А после написал писмодо Министерството името на мини Перник дастане "Свети Иван Рилски". Разрешиа и от 1903г. дено "Св.Иван Рилски" стана миньорски празник и със сека година ставаше по-голем, повече народ се събира от цела България, тържествен празник и за миньорите и за техните семействаи роднини...

Тоя ден празнуват и миньори от други рудници из цела България. Миньорите насекъде го избраха за покровител, защото живото си е прекарал у пещери и подземия, какъвто е и миньорския труд"
/ обнародван във "Фолклор и общество" в 1977г./

24-Август-2009

Най-старият християнски храм на Перник е оставен на опустение. Пътят към църквата от раннохристиянската епоха е обрасъл и забравен. Само добре запознат с обекта човек може да го открие, въпреки, че е на лесно достъпно място.Всъщност става дума за „тройна\" църква. Тя се намира на поляната в североизточното подножие на хълма „Кракра\", където тези дни се провежда втора младежка лятна археологическа експедиция. Проучвания на крепостта „Кракра\" продължават повече от 30 години, но култовият обект, за който става дума, беше открит едва през 2004г. Разкопките започнаха през пролетта, но архиолозите не бързаха да коментират какво търсят. Обяснението беше страх от иманярски набези. Знаеше се само, че се разкрива т. нар. Параклис в местността „Св. Спас\", към който от доста време е имало интерес. След направени сондажи работата започва под ръководството на археологът от регионалния исторически музей Василка Паунова. Това, което се открива в крайна сметка е голяма изненада. В процеса на работа под земните пластове се показват три църкви, разположени една върху друга. И това са не само религиозни паметници, но символи на съдбата на древния Перник. Според специалистите първата църква е била построена по времето на Юстиниан І (527-565г.) и е просъществувала до осемдесетте години на VІ век. Предполага се, че при нашествията на славяни и авари е била опожарена и разрушена почти до основи. По-късно - през ХХІІ век, в очертанията на древния храм е въздигната по-малка църква, която също не е просъщесвувала във времето. Историците смятат, че някога в края на ХІХ век върху заличените от годините два храма е построена малка църква, по-скоро параклис за религиозните потребности на хората от „Варош\". От историческа гледна точка особено интересен е фактът, че в раннохристиянската епоха извън пределите на крепостта е имало внушителна църква. Откритото по време на разкопките свидетелства, че като градеж тя е била солидна, стабилна и впечатляваща, направена от жълт камък и червени тухли за декорация. Намерени са и фрагменти от стенописи, което говори, че най-вероятно е била изписана. На обекта бяха разкрити и над 100 гроба, но според специалистите съществуващият от около ХІІ век некропол е много по-голям от намереното.В края на 2004г. археолозите споделиха публично резултатите от разкопките, а в последствие бяха написани и няколко статитии. В началото на ноември 2004г откритите в некропола човешки останки бяхаположени в общ гроб и почетени според християнския обичай. (Приложените черно бели снимки са от 1 ноември 2004г.)В последствие опитите да се осигурят средства за продължаване на разкопките останаха без резултат. Не беше реализирана и идеята обектът да се покрие с навес, каквато практика има(виж последната снимка от разкопки на среднохристиян храм в Охрид). Консервацията стана через затрупване на разкопаното с пясък.
През последните години непрекъснато се говори за превръщане на крепостта „Кракра\" в туристически продукт. „Тройната\" църква в подножието на хълма би могла да бъде част от този \"продукт\" и то още сега. Все още личат плочите от пътя, който е свързвал калето с величествения храм извън него в ранните християнски векове. За жалост обаче сякаш плочи са затиснали пътят на нашите сърца към Бога. В търсене на материалното, в изследване на материалната култура, сме пренебрегнали духовното и така сами отблъскваме Божията благодат. А тя се заслужава в почитание и вяра, с връщане към изконните ни християнски корени, които в годините на войнстващ атеизъм силна залиняха - дотолкова, че да оставим на опустение най-старата християнска светиня на Перник.

04-Август-2009

За днешните млади това може да звучи като виц, но е истина. Легендарната група от средата на миналия век „Битълс\" е била причина комунистическата милиция да арестува. Два пъти пернишки рокаджия е бил прибиран в кауша заради ливърпулските „бръмбари\". Това става в началото на 60-те години на миналия век, когато култовата банда завладява младата публика по целия свят. Случката изплува тези дни, когато в пернишкия квартал „Изток\" диджеят и рок музикант Ицо Коконов откри рок-кафе като жив музей на пернишките рок банди с много исторически фотоси по стените.
Спомените за пернишките рок групи са част от 80-годишната история на Перник като град и съществен елемент на градската социокултура, белязала съзнанието и бита на няколко поколения перничани.
Още не ми е ясно как не ми се случи нещо по-сериозно, разказва Кирчо Сергинов, който яко възмущавал пазителите на устоите на социализма в младежките си години - с дългата коса, с широките панталони, с музиката, която свирел. Сергинов е самата история на рока в Перник. Много е вероятно създадената от него първа група „Пернишките братя\" да е и първата рок формация в България изобщо, но е сигурно, че е съществувала преди „\"Бандераците\". После „братята\" стават „Матадор\", а от тях пък се пръква легендарната група „Стримони\", която хората от онова поколение помнят добре. Та в ония години близки на Сергинов му донесли от Холандия парче плат с щамповани на него ликовете на „Битълсите\" . Спътницата му в живота и до днес - поетесата Богдана Сергинова, веднага майсторски ушила от плата риза, станала фетиш за младия музикант. Освен физиономиите на Ринго, Пол, Джон и Джордж на гърба се виждали и първите ноти на култовото парче „I want your hands\". Това възмутило и вероятно е уплашило милиционерите и заради идеологическата диверсия Кирчо се намерил в кауша. След конското обещал, че „повече няма да прави така\" и го пуснали. Разминало му се и втория път като го сгащили със забранената риза, но повече избягвал да дразни комунистическата милиция с невинната дреха. Кирчо Сергинов е в основата на много от групите и оркестрите в пернишко. Той е сред създателите на парвия минен естраден оркестър. Негова е и първата бас-китара в града, която някой още пази старателно като голяма ценност от онова време и не бърза да я показва. Групите сверели пред работнически колективи, по забави и журовете, на селски вечеринки в читалищни салони. Спомените за онези години нямат край., а случката с ризата е само епизод от едно минало, за което има много да се разказва и пише. Много от първите рокаджии в Перник вече се преселиха в по-добрия свят, но докато има кой да разказва, добре е историите да се записват. Пък и младите нека да знаят как е било...

18-Юли-2009

Първият документален филм за Перник беше показан в уникалния Подземен минен музей в града. Старата лента беше прожектирана на 50 метра под земята, в ниша, предназначена за мултимедийни презентации. Филмът е заснет през 1929 г. от военния минен инженер ротмистър Велко Стоев. Дълго време се е смятало, че лентата е безвъзвратно изгубена. Наскоро членове на Дружество на краеведите в Перник я открили във фонда на БНТ. Заслугата е на Светозар Захариев и Емил Желязков. Филмът се казва \"Сърцето на България\" и изцяло е посветен на Перник. В него могат да се видят интересни моменти от някогашната технология по добиване на въглища. Заснети са в действие машини, които в момента са музейни експонати. Любопитен детайл от филма е моментът, в който пернишките миньори минават на парад в София. Подземните работници са подлежали на военна повинност и са носили бели униформи, като граовската мъжка носия. Във филма е показан първият ТЕЦ в България, открит в Перник, първата електрическа крушка, която отново е светнала за първи път тук. Филмът е оригинален и безкрайно ценен за историята на Перник. Подземният минен музей се намира непосредствено до Регионалния исторически музей. След реконструкция той бе официално отворен за посетители на 26 юни - по време на честванията, посветени на 80-годишнината от обявяването на Перник за град.

10-Юли-2009

По повод 80-годишнината от обявяването на Перник за град беше издадена поетична антология „Галерия към слънцето\". Книгата съдържа 80 стихотворения и поеми за Перник. Съставители са Първолета Маджарска и Детелина Денчева. Издадена е с финансовата помощ на Ангел Найденов и Ненко Темелков.
Официалното представяне на сборника беше на 29 юни 2009г. в Арт салона в Двореца на културата. Свои стихове, включени в антологията прочетоха Мила Миленова, Милко Матеев, Ангел Малинов, Славчо Чанев, Красимира Зафирова, Георги Маринов и др.

Първолета Маджарска:

Осемдесет години са само миг от хилядолетната история на нашия град. История, за която са съхранени изключителни находки от римско и тракийско време, от времето на славяните. За тази история спомени нашепва хълмът Кракра, напомнящ за епичните битки на болярина Кракра Пернишки в защита на българската държавност, на българския дух.
Перник може да се гордее с първата българска електроцентрала, първото улично осветление, първото произведено стъкло, първата брикетна фабрика, първият машиностроителен завод, първият металургичен комбинат...За осемдесет години хилядите пернишки миньори, машиностроители, металурзи, строители... с труда си сътвориха един град с европейски облик. Те бяха възпети от поети и писатели, от известни и неизвестни творци. Тези герои на нашето време най-гъсто населяваха книгите на авторите, творили или живели в „ града на черното злато\". Героите на живота стават герои на изкуството. Карбидките прогонват слепотата. В стиховете се засяват плодоностни метафори. В повечето поетични възпеви преобладава приповдигнатият патос, засиленият възторг...Перник в поезията?
Поетите на Перник?
Едни от тях са познати на литературната ни общественост, други правят първите си стъпки. Едни от тях вече не живеят в Перник или отдавна са напуснали този свят. Едни от тях стигнаха върховете на българската литература, други се изкачват към висините. Повечето са написали свои стихотворения и поеми за родния си град, закърмени с неговата специфична атмосфера.
Колкото и невероятно да звучи, най-напред е писал за Перник патриархът на българската литература Иван Вазов. През 1874 г. той е бил преводач на чуждестранните специалисти по трасирането на жп линията София-Радомир и е обичал да се разхожда из руините на крепостния хълм...
Много знайни и незнайни творци, останали в литературата или изтрити от времето, са се вдъхновявали и оставили следи в културния живот на Перник и страната..
Този поетичен сборник няма за цел да обхване всички стихове, написани за Перник, а само осемдесет стихотворения и поеми, с които да отбележи мъдрата 80-годишнина на нашия град. Защото само словото превръща историята във вечност. Съхраненото в книгите остава като свидетелство за случилото се във времето и пространството.
Днес не се чувства натрапчиво острият мирис на кюмюр и сгурия, на карбид и машинно масло. Няма ги неугасващите огньове на табаните. Перник вече не е градът на черното злато, една по една угаснаха металургичните пещи...Но делникът ни е достатъчно динамичен, за да се родят нови вдъхновени творби. Защото, ако искаме да бъдем добри европейци, трябва да бъдем преди всичко истински българи.
А поетите умеят да проникват в човешките сърца, които като неизчерпаеми рудници съхраняват неразкрити човешки съкровища. Защото пернишката душа е като галерия, в която има и чист кюмюр и мергел, галерия, която води към слънцето.
(Предговор на антологията)

Иван Карадачки:

„Небето - като сивата стомана ,А хълмовете - с въглищния цвят.И в сивото, и в черното поставен,Един загледан в бъдещето град.\"(Из първото стихотворение в юбилейната Антология „Галерия към слънцето\")
„Галерия към слънцето\" е удивително творение от обич и преклонение към нашия град, прекрасно и рядко благородно начинание и влог в културния живот, жива памет и заслужена гордост.
Перник никога не е оставал в сянката на столицата, защото е имал самочувствието , талантът и достойнството на десетки творци от различни поколения. За тях градът и хората на този град са като родно, топло гнездо, от което разпериха крила за дълъг полет в необятния свят на изкуството и литературата.
Перник е също така и наш неизплатен дълг, за вдъхновението и доверието, с което ни е дарявал.
„Галерия към слънцето\" е изпълнена художествено и полиграфично безупречно! Щастлив съм да го подчертая. Защото този поетичен алманах ще остане траен влог в духовния ни живот.
Благодаря на съставителите за ума, дръзновението и високия естетически вкус и култура! А на участниците - сполай за дарбата и за радостната среща на слънчевите страници на сборника! Честито!

Георги Маринов

И мен ми чегърта душата
кюмюрчето - черното злато.
(Из стихотворението „Черната рекичка\"- „Медни тръби\"-1993г.)
Перник за поезия е труден, тук всички метафори са тежки. Много по-вдъхновено се пише за морето, но я напиши за рудници, за вагонетки, за табани.
Славчо Чанев:
Това пъстро чудо ще го има и когато нас вече няма да ни има, да ни е честита тази книга.
Красимира Зафирова:
Такива дела са редки, но трябва да стават повече, благодаря на спонсорите, Силно и неподвластно на времето е словото и те са постъпили далновидно, ние имаме нужда от такива хора.

04-Юли-2009

Кметът на Перник погледна града от високо, повози се на балон. За 80-годишнината на Перник организаторите на тържествата предложиха на перничани и такава атракция, както и скокове с бънджи от стрелата на 50-метров кран. Първа с балона над централния градски площад полетяла кметицата. Като слязла казала, че градът изглежда невероятно от птичи поглед, много красиво и оживено. Тя споделила радостта си, че за перничани е създадена възможност да почувстват атмосферата на празника по незабравим начин. Не е уточнила, че това си има солидна цена. Нейното желание било да има нещо щуро по време на празника, споделиха под сурдинка организаторите.
За около час да скочат от високо срещу 30 лева от кабинка, осигурена от столичния клуб \"Адреналин\" и издигната на 50 метра височина с кран пред сградата на Общината опитали десетина човека. Имало и такива, които платили, но се отказали от екстремното изживяване.
Всъщност идеята се оказа не съвсем оригинална. И в други градове на страната предизборно БСП организирала такава атракция за жадния за зрелища електорат. Във Велико Търново, при Стамболовия мост Коалиция за България организирала бънджи скокове под наслов „Адреналин против дрогата\".

29-Юни-2009

Празничният концерт за 80-годишнината на Перник като град ще се помни от публиката дълго: с граовска песен в диско звучене на младежка формация; с вихрения танц на формацията към Младежкия дом; с настроението, създадено от сестри Аджови, които посветиха една трънска песен на президента Георги Първанов, който бе сред зрителите на спектакъла. Фолклорните ритми завладяха зрителите с изпълненията на ансамбъл \"Граовска младост\", с любимото в този край нашенско Граовско хоро, в което майсторството си показаха танцьорите на ансамбъл \"Граово\". Възхищение предизвикаха и ветераните на ансамбъла, водени от 72-годишният Иван Рашков.
За перничани след Лондон, Париж и други големи градове, пя група \"Остава\". Заслужени аплодисменти събра любимката не само на перничани Гуна Иванова. За празника на града ни пя неувяхващата Йорданка Христова, младостта на Перник продължи купона с група \"Уикеда\". Водещ на петъчната вечер бе актьорът Филип Трифонов.

28-Юни-2009

Гвардейският представителен духов оркестър към Националната гвардейска част представи своя спектакъл пред перничени вчера от 19:00 часа на централния градски площад. Преди изпълнението на гвардейците тържествено беше издигнато националното знаме. Изявата беше част от празничната програма, посветена на 80-годишнината от обявяването на Перник за град. Спектакълът беше наблюдаван от президента Георги Първанов, съпроводен от кмета на Перник Росица Янакиева, председателя на Общинския съвет Добри Митрев и областния управител на Перник Иван Димитров,. Другите официални лица бяха вече бившите народни представители от Коалиция за България и кандидатите за народни представители в 41-то Нородно събрание от листата на Коалиция за България, както и мажоритарният кандидат Весела Лечева. Оркестърът, официалните гости и граждани преди това преминаха в празнично шествие от паметника на Кракра Пернишки до централния площад. В платен предизборен репортаж на Коалиция за България по Нова телевизия събитието беше представено като предизборен митинг на БСП, прелял се в градското тържество!?Гвардейският представителен духов оркестър е уникален състав. В спектакъла му са съчетани български фолклорни ритми, военни маршове, класика, джаз, популярна музика. Квартет тенори изпълни най-вдъхновяващите песни на българския войник. Музиката и уникалната хореорафия завършиха с „Една българска роза\" в изпълнение на певицата Емилия Валенти. Главен диригент на Гвардейския представителен духов оркестър е подполковник Диян Диханов.Тържествата продължиха с концерт „Аз обичам Перник\" с участието на Йорданка Христова, Гуна Иванова, сестри Аджови, групите „Остава\" и „Уикеда\", актьораФилип Трифонов и фолклорни изпълнения на самодейци. Кметът и президентът произнесоха приветствия.

27-Юни-2009

Перник стана европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. На тържествена сесия на Общинския съвет днес по повод 80-годишнината от обявяването на Перник за град това обяви президентът на Фондацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ) Хенри ван дер Кроон, който е почетен гражданин на Перник. Ван дер Кроон връчи на кмета на Перник Росица Янакиева специалната грамота с решението на Международния съвет на европейските карнавални градове, взето в гр.Котор на 27 май и я удостои със специален медал на Фондацията, който ще бъде наследен от следващите кметове. Президентът на ФЕКГ подчерта, че това е голямо признание за града и означава, че всички държави в Европа са впечатлени от усилията, които полага Перник за провеждането на Международния фестивал на маскарадните игри, който продължава неизменно от 1966 г. досега. Президентът на ФЕКГ заръча да се пази и развива маскарадната традиция и да живее, за да си гони всичко зло и лошите духове от града.

26-Юни-2009

Писателят акад.Антон Дончев,дългогодишната изследователка на граовския фолклор Елена Огнянова, любимият на много поколения учител по история Юлий Жотев и легендарната баскетболистка Евладия Славчева са новите почетни граждани на Перник. Те бяха удостоени с почетното звание днес на тържествена сесия на Общинския съвет, посветена на 80-годишнината от обявяването на Перник за град.Отличителните знаци получиха от председателя на Общинския съвет Добри Митрев и кмета на община Перник Росица Янакиева. Всеки от отличените отправи думи на благодарност за вниманието и доверието и пожелания да го пребъде градът. Сесията открипредседателят Добри Митрев. В тържественото си слово той се спря на древната традиция на селището перник и на силата на Пернишкия дух. Председателят пожела на перничани по повод юбилея зраве, любов, мир и благоденствие. В изказването на кмета Росица Янакиева беше подчертано, че пред всички ни стои голямата отговорност да съхраним родните традиции и да ги предадем на бъдните поколения. Приветствени слова за празника бяха поднесени и от името на групите общински съветници - Иво Горчев от \"Съюз за Перник\", д-р Александър Алексиев от БСП-ПБС-Нова левица,д-р валентин Павлов от \"Демократи за Перник\" и Иво Петров от ГЕРБ. Гост на сесията беше и президентът на Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ) Хенри ван дер Кроон, почетен гражданин на Перник. Той обяви официално Перник за за европейска столица на сурвакарските и маскарадни игри и връчи на кмета Росица Янакиева грамота и специален медал.


26-Юни-2009

Откриха уникална изложба с архивни снимки и документи от Перник
Изложба „Перник през ХХ век - снимки и биографии\" е открита във фоайето на Териториален държавен архив -Перник. Тя е организирана съвместно от Архива и Регионалния исторически музей. Представени уникални стари снимки и исторически документи, разказващи за развитието на Перник през 80-те години след обявяването му за град. Сред редките фотоси са и оригинални портретни снимки на Малин Николов Боснешки, кмет на Перник от юни 1923г. до ноември 1911г. През време на неговото управление и благодарение на неговата лична настоятелност Перник е станал от селска в градска община. Фотосите в изложбата бяха предназначени за едноименен юбилеен албум за града и за хората, но издаването му се отлага по финансови причини.

26-Юни-2009

1. Георги Димитров - министър- председател на НРБ - 1947г.

2. Боян Радев - двукратен олимпийски шампион по борба - 1964г.

3. Кирил Петков - заслужил майстор на спорта - 1964г.

4. Юрий Гагарин - първият съветски космонавт - 1966г.

5. Йозеф Здраха - председател на ГНС гр.Ухедски брод- Чехословакия - 1966г.

6. Петко Стайнов - композитор, народен артист - 1967г.

7. Алексей Павлович Казаченко - 1967г.

8. Ангел Манолов - ръководител на хор „Темелко Ненков\" 1969г.

9. полк. Иля Самсонович Титов - първи комендант на гр. Перник след 9 септември 1944г. - 1972г.

10. Димитър Стоянов Ангелов - писател - 1974г.

11. Петър Спасов - заслужил майстор на спорта по лека атлетика, многократен рекордьор, първият в Републиката майстор на спорта

12. Валентин Христов - заслужил майстор на спорта по вдигане на тежести, многократен рекордьор

13. Виктор Димчев - треньор по вдигане на тежести

14. Павел Попович - космонавт

15. С. Скачов - председател на Държавния комитет за международни икономически отношения на СССР

16. маршал Судец - от авиацията на СССР

17. Казанец - министър на черната металургия на СССР

18. Едуард Томпсън - брат на майор Томпсън

19. Любен Гайдаров - художник - 1996г.

20. Йото Йотов - вицеолимпийски шампион по вдигане на тежести - 1996г.

21. Борис Гюдеров - легендарен волейболист от Перник - 1999г.

22. Георги Русев - актьор, дългогодишен директор на пернишкия театър в най-успешните му години - 1999г.

23. д-р Михаил Симеонов - лекар - 1999г.

24. Николай Симеонов Тошков - дарител от Швейцария - 2000г.

25. Гълабин Боевски - олимпийски шампион по вдигане на тежести - 2000г.

26. Никола Асенов Цакманов - историк, учител - 2002г.

27. Борис Христов - поет - 2002г.

28. Тодор Гигов - майстор на спорта по мотокрос - 2002г.

29. проф. Емил Попов - скулптор - 2004г.

30. Хенри ван дер Кроон - президент на Фондацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ) - 2004г.

31. Йордан Антонов Николов - (Данчо) - хореограф, създател на фестивала на сурвакарите и кукерите - 2004г.

32. Стоян Чифлички - Танани - художник, дългогодишен и неизменен сценограф на Пернишкия театър - 2004г.

33. Георги Чомаков - треньор на женския отбор по баскетбол на „Миньор\"-Перник, многократен шампион-2004г.

34. Дамян Бегунов - писател - 2004г.

35. д-р Русалин Симеонов Арнаудов - лекар - 2004г.

36 . Цветана Божурина - волейболистка - многократна шампионка - 2005г.

37. Борис Никифоров Чолев - кмет на Перник от 1976 до 1985г.

38. Димитър Станимиров Дойчинов - политик, народен представител в 37 -то и 39-тото Народно събрание- 2005г.

39. Никола Григоров Попов - академик , преподавател по политикономия - 2006г.

40. Събка Иванова Ресанска - дългогодишна преподавателка по литература - 2006г.

41. Пенка Методиева - легендарна състезателка по баскетбол, многократна шампионка - 2006г.

(Списъкът подлежи на доуточняване. Съставен е с помощта на общинската администрация и любезното съдействие на ръководителя на деловодството на Общинския съвет в Перник Вержиния Пиперкова.)

Цели 13 години от своята 80-годишна история Перник е бил под името Димитрово. Много перничани още пазят документи, издавани в онези години, в които градът е записан с това име, но малцина си спомнят кога точно е било това. Според някои градът е носил името на Димитров за кратко. В спомените на други този период е значително по-дълъг, защото си спомнят марша „В градът на Димитров сме ний родени...\" . В същност аналите са запазили датите на различното име с точност. Със съдействието на Териториалната дирекция на архивите в Перник се установи, че с Указ № 649 от 16 юли 1949г. на Президиума на Великото народно събрание Перник получава името Димитрово. И отново указ на Президиума на Народното събрание, но този път с № 21 от 16 януари 1962г. градът придобива старото си изконно име. През 1949г. мотивът за промяната е увековечаване на паметта на министър-председателя на Народна република България Георги Димитров, починал на 2 юли 1949 в Москва след 4-месечно лечение. Заедно с Перник името на Димитров със същия указ получават Трети софийски район, Детското градче при село Панчарево и Селскостопанската академия. През 1962г. българският парламент излиза с указ да се отстранят повторенията на имената и се възвърнат старите исторически названия на някои градове, села и културни институции. С указа от 16 януари Димитрово отново става Перник, левскиград отново е Карлово, Поляновград си става Карнобат. Владая, която била село Райко Даскалово си връща името, но за сметка на това пернишкото село Църква става Даскалово. Същият указ прекръства Народния театър от „Кръстьо Сарафов\" на „Иван Вазов\".

26-Юни-2009

Перник прави опит да стане град още през 1917 година. Неофициален документ за това се пази в Териториалния държавен архив - Перник. Той е предоставен от доктора по история Ташо Ив. Ташев през 1999г. и представлява препис от протокол №13 на Пернишкия общински съвет от 18 декември 1917 г. Преди 10 години историкът Ташев се е обърнал с писмо към редакция в Перник, в което обяснява, че работейки по друга тема в столичен архив попаднал на въпросния документ. Любезно го предоставя за публикация, като предполага, че той вече е известен на обществеността. Оказва се обаче, че до ден днешен този факт е слабо известен. Всъщност от протокола става ясно, че по покана на кмета на 18 декември 1917 г. се събира селският съвет и решава\"да помоли господина Софийския окръжен управител да ходатайства пред господина министъра на вътрешните работи и народното здраве за внасяне на настоящото решение на Съвета в Народното събрание за узаконяване и преобръщане на Пернишката селска община в градска ...\"На сесията са присъствали зам.кмет Пене Матов и членове Григор Ненков, Павел Мартинов, Ангел Танев, Велин Цветков, Трайко Младенов, Владо Павлов и Христо Ненков. Отсъствали са трима от членовете на Съвета, защото били в армията и един по уважителни причини. От протокола се разбира, че по това време общината е съставена от селата Перник, Калкас, Църнел, Богданов дол и домакинствата при държавна мина „Перник\", състоящи се от 8 000 домакинства - къщи с население до 10 000 души. Става ясно още, че общинските приходи по бюджета са достигнали до 120 000 лв. решението за искане на ходотайството на Софийския окръжен управител е взето въз основа на доклад и на броя на населението и доходите, постъпили на приход в общинската каса по бюджета за 1917г. , както и предвидените доходи в бюджета за 1918г.

26-Юни-2009

Перник прави опит да стане град още през 1917 година. Неофициален документ за това се пази в Териториалния държавен архив - Перник. Той е предоставен от доктора по история Ташо Ив. Ташев през 1999г. и представлява препис от протокол №13 на Пернишкия общински съвет от 18 декември 1917 г. Преди 10 години историкът Ташев се е обърнал с писмо към редакция в Перник, в което обяснява, че работейки по друга тема в столичен архив попаднал на въпросния документ. Любезно го предоставя за публикация, като предполага, че той вече е известен на обществеността. Оказва се обаче, че до ден днешен този факт е слабо известен. Всъщност от протокола става ясно, че по покана на кмета на 18 декември 1917 г. се събира селският съвет и решава\"да помоли господина Софийския окръжен управител да ходатайства пред господина министъра на вътрешните работи и народното здраве за внасяне на настоящото решение на Съвета в Народното събрание за узаконяване и преобръщане на Пернишката селска община в градска ...\"На сесията са присъствали зам.кмет Пене Матов и членове Григор Ненков, Павел Мартинов, Ангел Танев, Велин Цветков, Трайко Младенов, Владо Павлов и Христо Ненков. Отсъствали са трима от членовете на Съвета, защото били в армията и един по уважителни причини. От протокола се разбира, че по това време общината е съставена от селата Перник, Калкас, Църнел, Богданов дол и домакинствата при държавна мина „Перник\", състоящи се от 8 000 домакинства - къщи с население до 10 000 души. Става ясно още, че общинските приходи по бюджета са достигнали до 120 000 лв. решението за искане на ходотайството на Софийския окръжен управител е взето въз основа на доклад и на броя на населението и доходите, постъпили на приход в общинската каса по бюджета за 1917г. , както и предвидените доходи в бюджета за 1918г.

26-Юни-2009

Знаете ли колко приятели има Чък Норис във Фейсбук? Нито един, защото Чък Норис има само врагове. Усмихни се, България! Милиони по целия свят останаха за 2 часа без любимия си Фейсбук заради технически проблем. Появиха се подозрения, че това е дело на хакерите "Анонимните", които вилнеят в интернет. Когато чул това, Чък Норис се развеселил и откъснал страница от Фейсбук. Мислите, че е невъзможно ли? Та Чък Норис може да сложи дограма на Windows XP, както и да хакне мрежата на ФБР през калкулатор без батерии. Освен това може да пие от чешмата на екс и да щрака с един пръст. Всъщност, стига за този Чък Норис. Някой ми беше казвал, че ако не вярваш в силата му, ще дойде и ще ти забие лицето в клавиатурата. Аз не вярвам, това са глупости! Той е абс... вя..гдайоиг@хебндн,д.оеамп.,з54-2на!я-0978 вдня7 даб

Едно от най-секретните и забулени в мистерии творения на Boeing е космическият самолет X-37B. Всички подробности около него се пазят в дълбока тайна, като изтеклата информация по въпроса е съвсем малко. Поръчители на самолета са американските военновъздушни сили, които твърдят, че ще използват машината само за научни изследвания, предаде Gizmodo. В момента второто копие на самолета, известно като Orbital Test Vehicle 2 лети около Земята вече година и няколко дни. По принцип космическото превозно средство трябва да може да работи до девет месеца в орбита. Проектът X-37B е уникален с това, че машините могат лесно да сменя траекторията, по която летят. Той може да се използва като подвижен сателит, шпионски самолет или за сваляне на вражески космически машини. Новото творение излита от Земята прикрепено към стандартна ракета, а каца като обикновен самолет. Принципът е подобен на този, който се използваше при вече пенсионираните космически совалки. X-37B има складово помещение с размерите на лек автомобил и може да носи доста товари. Самолетът би могъл да се използва за изпълняване на доставки до Международната космическа станция. От Boeing дори са предложи да направят нов модел, наречен X-37C, който ще може да вози и астронавти. Експерти по военна техника смятат, че X-37B може спокойно да се ползва и като орбитален бомбардировач, който да изпълнява мисии над всяка точка по света.

В подготовката за Форум Здраве, се гмурнахме в дълбините на Интернет, за да потърсим забележителни примери на мъдрости за здравето. Без срам споделяме, че особено вдъхновение за нас са бабините деветини и затова решихме да покажем десет от намерените из тъмни и забравени уеб страници. Надяваме се, че не засягаме никакви авторски права на баби, лечителки и прочие. Важно е да отбележим, че не сме пробвали повечето от описаните съвети. Хайде четете и да не стоите на течение. Приканваме да споделите деветините, които знаете в полето за коментари по-долу

. . .

- Преди всичко, каквото и да правиш недей да вредиш.

- Ако не бягаш, докато си здрав, ще бягаш, когато се разболееш.

- По-добре за твоето здраве е да износиш обувки, а не възглавница.

- Здравето, който не цени, болести реди.

- От нас песен, от Бога здраве.

- За добро общо здраве папай пилешка супа.

- При сърбеж трябват ти 300 грама свинска мас и 1500 грама боров катран. С тази смес мажеш сърбежа 6-7 вечери, преди лягане и така се пренощува, а сутринта на седмия ден се прави много топла баня на тялото с пепелива вода.

- За излекуване на нощно напикаване кръста мажеш със смес от гьон, зелен сапун и жълтък .

- За да ядеш по-малко, вземи няколко резена солени или консервирани краставички.

- Ако жълти зъби имаш, запари две супени лъжици от черно френско грозде с чаша вряща вода, чакай четвърт час и прецеди. Устата изплакваш сутрин и вечер и тоз чай използваш честичко вместо вода за плакнене на зъбите.

. . .

Форум Здраве
17 март 2012

Регистрирай се >>

В последните месеци все по-актуален става въпросът за защитата на информацията, която хората изпращат и получават в рамките на световната мрежа. Доста потребители не са почитатели на практиката държавни служители, намиращи се в тъмни стаички, да следят какво правят в интернет. Днес стартира новата услуга Spotflux, която има за цел да предложи лесна възможност за защита на личните данни, предаде Tech Crunch. В основата си Spotflux е клиент за ползване на VPN услуги, а това не е кой знае каква новост. Особеното при него е, че може да се използва дори от хора с елементарни компютърни познания, тъй като създателите са направили инструмента много лесен за опериране. Spotflux всъщност е нова версия на добре позната услуга RaptorVPN. Ахилесовата пета на повечето VPN услуги е, че са прекалено сложни и за правилното им използване от потребителите се изискват познания над средните. Точно с това се бори Spotflux, за да направи сигурността в интернет достъпна за всички. Освен анонимност Spotflux предлага и защита срещу голяма част от вирусите и другите опасности, които могат да сполетят хората, докато отварят различни сайтове. Новостартиращата компания зад Spotflux е базирана в Ню Йорк и през миналата година набра инвестиции в размер на 1 милион долара, за да финансира дейността си.

Госпожа Маргарита Попова връчи наградата "Българка на годината" за 2011 г. на г-жа Петя Цанева - основател на първото българско неделно училище „Св. Иван Рилски" в Мадрид. По-късно тя основава още шест филиала на училището в други градове на Испания.

Британските доставчици на интернет BT и Talk Talk не успяха да се преборят със закон, който според тях противоречи на правилата, определени от ЕС. Доставчиците на интернет обжалваха въвеждането на Digital Economy Act, който има за цел да попречи на злоупотребите с интелектуална собственост в световната мрежа, съобщи BBC. Законът ще принуди телекомите да пращат предупредителни писма до клиентите, за които има подозрения, че теглят и качват пиратска продукция. Предвидени са и процедури за спиране на достъпа до интернет на системните нарушители. Представители на музикалната и звукозаписната индустрия във Великобритания твърдят, че пиратството в интернет им носи годишни загуби от 400 милиона лири. Те искат да прокарат Digital Economy Act, за да могат да преследват пиратите. Адвокатите на интернет доставчиците обаче смятат, че предвидените процедури са прекалено сурови и ще доведат до непропорционално нарастване на разходите за обикновените потребители, тъй като предвидените от закона мерки са прекалено скъпи за внедряване. BT и Talk Talk обмислят как да продължат борбата си срещу закона след като тяхната жалба беше отхвърлена от британския съд. Британската Пиратска партия също е против приемането на Digital Economy Act, тъй като смята, че законът на практика ще блокира свободния достъп до световната мрежа във Великобритания. Освен това, според партията, не е доказано, че предвидените в закона мерки могат да помогнат за спирането на нелегалното споделяне на файлове.

Интернет гигантът Google възнамерява да добави собствен таблет към линията смартфони Nexus. Според слуховете, той ще се произвежда от компанията Asus. Както се очакваше, Google ще демонстрира своя таблет още през април, а продажбите на устройството ще стартират до края на текущата година. И макар досега да не са правени никакви официални изявления по този повод, експертите се надяват да видят бюджетно решение с диагонал на екрана седем инча и цена в диапазона от 200 до 250 щатски долара. Тези параметри превръщат таблета Google Nexus в пряк конкурент на анонсираното неотдавна устройство, което предизвика сензация на пазара - Amazon Kindle Fire. Може също така да се очаква, че новият таблет ще трябва да се бори за симпатиите на потребителите и с бюджетния вариант на iPad, който, според слуховете, подготвя американският концерн Apple. По информация на ресурса Digital Spy, базов модел за очакваното устройство ще бъде един от таблетите на Asus, представен на изложението Consumer Electronics Show през януари. В таблета Eee Pad се използват чипсет NVIDIA Tegra 3, 7-инчов дисплей и операционната система Android 4.0 (Ice Cream Sandwich). Експертите на портала Computerworld съобщават, че информацията за плановете за сътрудничество между Google и Asus е постъпила от най-малко два източника, "близки до производителя". Според тях, новият таблет вероятно ще носи названието Google Play и ще бъде базиран на анонсирания по-рано от производителя модел ASUS Eee Pad MeMO 370T. Като допълнителна мотивация, подтикнала интернет гиганта към пускане на пазара на таблет със собствената му марка, се изтъква успехът на Kindle Fire. Появяването на таблета на Amazon осезателно засили интереса на потребителите към ориентирания към използване на операционната система Android сегмент от пазара.

Седем хакери, намиращи се на различни места по света са били обвинени в престъпления, свързани с компютърни атаки, за които се твърди, че са засегнали повече от един милион жертви. За пет от хакерите се смята, че са сред най-високопоставените членове на групата Lulzsec, съобщи BBC. Говорител на ФБР е заявил пред медиите, че след акцията хакерската организация Lulzsec на практика е обезглавена, а станалото е с разрушителни последици за нея. Смята се, че в дъното на разкритията е хакерът Sabu, който е един от бившите лидери на Lulzsec. Той е бил арестуван тайно преди няколко месеца и е бил принуден от ФБР да издаде съмишлениците си. Sabu е на 28 години и живее в Ню Йорк. Той е безработен програмист, който е разчитал на социални помощи, за да преживява и да издържа семейството си. Върху хакера е била приложена тактиката на доброто и лошото ченге, а после е бил заплашен, че ако не съдейства на полицията ще му отнемат децата. Така той се е съгласил да разкаже всичко, което знае за дейността на Lulzsec. Въпреки това, Sabu е застрашен от 124 години затвор заради действията си, ако бъде признат за виновен по всички обвинения. Предполага се, че Lulzsec практически не действа от средата на миналата година. Някъде по това време е бил задържан и техният бивш лидер. Хакерската група се смяташе за близка до Anonymous, но двете организации се различават доста по отношение на структурата си. Anonymous са по-децентрализирани и не разчитат толкова много на отделни хора за координация на дейността си. Sabu

На 7 март т.г. Пламен Димитров от НД „Екогласност” е бил извикан на разпит при полицейски инспектор Калин Маринчев, който му задал въпроси, изпратени от Врачанска окръжна прокуратура. Те били свързани с Обществено обсъждане на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци, състояло се на 29.03.2012 г. В отговорите си Пламен Димитров засегнал документален аудиозапис, направен по нареждане на изпълнителния директор на ДП „РАО” Делян Петров, скрит и представен след искане по ЗДОИ във фалшифициран вариант. Важността на този аудиозапис се състои в записаните заплахи, отправени от трибуната от водещия срещу НД „Екогласност” и неговите представители на обсъждането.

Отдавна наблюдаваме как ФБР и други американски организации конфискуват домейни, за които има подозрения, че са със съдържание, нарушаващо законите в САЩ. С помощта на съдебни заповеди от американски съдилища тече конфискация на домейни от най-популярната област .com, както и от .net, .cc, .tv и .name. Сега вече официално се знае това, което всички подозираха. Без значение в коя държава е регистриран и оперира собственикът на домейна, той трябва да се съобразява с американските закони, ако иска да запази сайта си, съобщи Gizmodo. Контролът върху домейните се иззема от САЩ като част от специална операция, наречена „Operation Our Sites”. Така американците са поели еднолично контрола върху всички световни сайтове, притежаващи гореизброените окончания. Органите на реда в Съединените щати мотивират налагането на световна цензура в мрежата с това, че VeriSign – фирмата, която контролира най-популярните домейн имена – е базирана в тяхната държава. По този начин американското правителство действа без оглед на законодателствата на държавите, в които оперират нарочените за конфискуване сайтове. На властите в чуждите страни се гледа с недоверие, тъй като те обикновено слабо се интересуват от американските закони, които според международното право не действат извън САЩ. Домейните от областите .com, .net, .cc, .tv и .name се регистрират от партньори на VeriSign, намиращи се по целия свят, но хората, които ги купуват вече трябва да са запознати не само с местното законодателство, но и с това в Съединените щати, ако не искат да станат обект на интерес от страна на ФБР.

Традиционните годишни награди на телевизия "Планета" и разголените снимки на фолкелита, гастролиращ на сцената, разпалиха страстите в интернет. Предлагаме ви най-пикантните коментари от форума на Dnes.bg * Пластмасата в тия момичета е толкова много, че ако стане горещо, ще се разтекат на сцената. * Какви са тия награди за хитове и т.н. - крадем песни от съседите и после се награждаваме. * Прост народ - слаба държава. * НАП веднага да наложи порноданък на чалгарките и да напълни хазната. * Виждаме нов еволюционен вид - чалгаропитек. * "Българийо, за тебе те умряха"... и добре, че тази простотия не видяха. * "95% от населението на земята са идиоти. Разумът на планетата е константа, а населението расте" (Аксиомата на Коул). Сега и ние дадохме едно доказателство. * След концерта всички са ходили на среща с продуцента Кънчо. * Made in Mutristan. * Цивилизацията загива под шума на бурните овации. Иде възходът на планетата на маймуните. * Кой се интересува от ципа на роклята...

Гръб на масонска престилка - обред Мемфис Мизраим

Министерски съвет е обявил обществена поръчка с прогнозна стойност 60 416 666 лв. за близо 100 000 лиценза на все още несъществуваща операционната система на Майкрософт - Windows 8 - съобщи Mediapool.bg

Критериите за поръчката са изготвени така, че да ги спечели определена фирма, в случая ЦАПК "Прогрес", която достави и предишните лицензи за компютрите на държавната администрация.

Последната сделка с Майкрософт, осъществена при министър Николай Василев, все още е засекретена. Министерски съвет не е изпълнил решение на съда, което дава достъп до договорите по ЗДОИ.

Новата сделка не само е за много по-внушителна сума, но и е напълно излишна, тъй като държавните компютри имат валидни лицензи за Windows 7, а и повечето са маломощни за бъдещия Windows 8.

Освен това държавата се е изръсила два пъти за лицензи, защото е купувала компютри с включен в цената и инсталиран Windows.

Министерски Съвет + МайкроСофт =  МаСони

ЦАПК "Прогрес" се управлява от Пламен Матеев, който е масон, член на софийската ложа "Асен Златаров", стана ясно от изтекли в Balkanleaks документи.

Държавата плаща на Майкрософт не от вчера. Още през 2002 г. тогавашният министър на държавната администрация Димитър Калчев, също известен масон, сключва споразумение с Microsoft за доставянето на лицензиран софтуер. В договора има условие посредник по сделката да бъде именно ЦАПК "Прогрес".

От други документи на "отцепническата" Велика Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари (ВЛССПЗ) става ясно, че брат Матеев се занимава и със Системата за Управление на връзките с братята или СУВБ.

Срещу скромните 24150,00 евро без ДДС, плюс 10290 евро за счетоводен софтуер, Матеев предлага през 2009 г. на масоните стандартно решение на базата на продукти на Майкрософт, в което думата "потребител" е заместена с думата "брат" (виж приложения файл).

"Условие за успешно провеждане на ритуална или профанска дейност безусловно е възможността за бърза и лесна комуникация с братята, лесният обмен на информация между структурите, както и модерни средства за анализ и прогноза." - агитира брат Матеев в офертата и продължава:

"В най–модерния си вариант, система за управление на връзки с братята, вече се ориентира към ВЛССПЗ, където от такъв тип системи има необходимост, както на централно ниво така и в регионалните структури. Проведени са редица успешни експерименти за управление на връзките с братята в ателието."

Освен това братята трябва да се изръсят и за съвсем не "братската" такса от 450 евро на месец за хостинг и поддръжка за новата им СУВБ в ЦАПК "Прогрес".

Системата обаче дава фира в областта на сигурността, тъй като списъкът на братята от ВЛССПЗ, ползващи интернет, лесно може да бъде открит в Мрежата чрез просто търсене с Google.

Предстои да видим как ще се развие обществената поръчка за ненужните лицензи. Преди време бившият Велик Майстор на същата ложа (и бивш бодигард на Тодор Живков) Румен Ралчев сподели с "профаните", че в правителството на Бойко Борисов има поне един масон.

Това означава, че всички предпоставки са на място, за да се уреди отново "обичния брат" Матеев с апетитна поръчка за Майкрософт лицензи. Този път за скромните 60 милиона грешни пари от джоба на данъкоплатците.

Ако в нощта на смъртта в стаята на Илко бяха влезли не трима перничани, а трима англоговорящи (Майкъл Шийлдс, Джок Полфрийман и още един), трима турски студенти или трима цигани, дошли да му вземат пружината от леглото – тогава щеше да бъде лесно. Щеше да е лесно за разпознаване кое е нашето момче. Сега обаче нашите момчета са две. Едното е мъртво, другото е обвинено за смъртта му, а тълпата е разделена на географски принцип и спори кое е по-добро – това от Перник или това от Добрич. Кое не пуши, не пие, колко езика повече знае, какво работят родителите му, защо е отишло в София, с какви оценки си взема изпитите, в свободното си време на колко старци е помогнало да пресекат пешеходната пътека. Сякаш си попаднал на някаква Тимуриада и си губиш времето в търсене на смисъла й. Въобще не ме интересува кой какъв е. Ако ще да е най-големият гад в който и да е град - всеки има право на отбрана, когато са застрашени животът или имотът му. Ако ще да е най-големият добряк – всеки трябва...

Татяна Буруджиева е завършила Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1980 година. Тя е политолог и социолог. Специализирала е политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия. Преподава в Софийския университет и в Нов български университет. - Госпожо Буруджиева, скандалът с бонусите на висшите държавни служители по-скоро оздравителен или разрушителен е за обществото ни? - За съжаление всеки скандал има своето негативно влияние, защото обикновено показва нещо злокачествено. От друга страна обаче, ако не се разкриват такива неща, няма как да напредваме. Това е като кризата. Тя винаги носи потенциал за развитие, но най-често е потенциал за пропадане. Така че и в този скандал като че ли бързата реакция, ясната позиция срещу подобна практика на правителството и на премиера, като че ли не се оказват абсолютно достатъчни и в този скандал за пореден път трябва да научим като общество урока, че не е достатъчно да се гневим и да сочим с пръст някого, който...

Милен Радев

Ако Путин ви се стори зъл и измъчен, това е само от хемороидите.

Съвестта не може да е – тя му е взривена отдавна (още към 1999 г.)
 

Facebook изглежда не работи в някои страни, принадлежащи към Европа, Близкия изток или Африка. А при вас работи ли? Ето как изглежда информацията в 3:40 на сайта downrightnow.com/facebook. Според него все още има проблеми с Facebook, като прогнозното съобшение е „Likely Service Disruption.“   По-рано днес …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Facebook създаде 230,000 работни места в Европа пр...

     Facebook добави над $ 15 млрд. за европейската икономика и създаде 230,000 работни места през 2011 г...
  2. 

     5 години Facebook растеж

     Доста интересни данни са извадили добре познатите ни приятели от comScore. Последното проучване, кое...

Хакерската група Anonymous нямат нищо общо със срива на Facebook, предаде РИА Новости. Компютърните нарушители обявиха чрез Twitter съобщение, че не са блокирали работата на Facebook. Днес в Twitter се появи съобщението, че хакерите са ударили най-популярната социална мрежа. "Това са пълни глупости", написаха хакерите по този повод. По-рано в медиите се публикуваха материали за предстояща хакерска атака срещу Facebook, които винаги бяха последвани от опровержения. Днес Facebook бе недостъпен за потребителите няколко часа . От компанията поднесоха извинения и заявиха, че причина за неудобството е технически проблем.

Активисти на международната хакерска група "Анонимните" са атакували мрежата от сайтове на турското правителство, съобщи днес (7 март) местният ежедневник Hürriyet Daily. Цел на хакерите бил достъп до официални документи от правителствената кореспонденция. Ударът обаче бил своевременно отразен от дежурните експерти по информационна защита на правителствените сайтове. При нападението хакерите задействали вградената в системата "защитна стена" (firewall), която предупредила властите посредством текстови съобщения за подозрително проникване. В резултат екип от петима експерти незабавно задействал защитен механизъм, който успешно отблъснал опитите на "Анонимните" да проникнат в мрежата. Впоследствие се установило, че атаките се осъществяват от американския щат Вирджиния и от неопределена локация в Китай. През февруари в серия от полицейски акции по света бяха арестувани десетки предполагаеми членове на "Анонимните" по обвинение в хакерски атаки, припомня iNews. Благодарение на действията на Европол и на местните власти бяха блокирани и използвани от хакерите сървъри, един от които бе на територията на България.

В четвъртък от 19 ч. в  148-а аудитория на Софийския университет Иван Димитров ще представи официално дебютната си стихосбирка "Поет на портрет". В премиерата ще участват редакторът на книгата Силвия Чолева, както и поетите Радослав Чичев, ЯRсен Василев и Мирослав Христов.

Тримата, освен лични приятели на Иван, са и негови колеги в поетичния пърформанс "4х4", който през декември м.г. обиколи България по време на първото си национално турне.

"Поет на портрет" е третата издадена книга на младия автор и първа стихосбирка от поредицата "София: ПОЕТИКИ". След академичната премиера в университета, тя ще бъде представена и в клуб "Петното на Роршах" на 14 март, от 19 ч.

Иван Димитров дебютира през 2010 г. с романа "Животът като липсваща лъжица" и сборника с разкази "Местни чужденци". Със стиховете си е известен на публиката, и то не само в София, от появяванията си в редица поетични фестивали и четения - "София: ПОЕТИКИ", "Бавно изговорен свят", "Нощта на галериите и музеите" и др.

Стихосбирката "Поет на портрет" беше представена неофициално в още в неделя - 4 март, пред приятели на поета в столичния "Арт Хостел". След четенето Иван Димитров поздрави гостите си с девет песни на Radiohead, изсвирени лично от него.

Буквално на следващия ден, в понеделник, се състоя закритата предпремиера и на втората книга на поета Делян Илиев в друго известно арт-заведение - "Театрото" зад НАТФИЗ. Стихосбирката носи заглавие "Да гледаш всеки ден звездите" и корицата е рисунка на дъщерята на Делян, Стефана. Това е всъщност картичката, която 5-годишното момиче подарява на баща си за миналия му рожден ден. Пожеланието на гърба е красноречиво: "Тати, да гледаш всеки ден звездите" - откъдето идва и заглавието на книгата.

Стихосбирката на Делян Илиев ще бъде представена в Русе на 24 март /събота/ в добре познатото на местните културни среди заведение "Мазето" и в София на 11 април в клуб "Петното на Роршах".

По стечение на поетичните обстоятелства, Делян Илиев и Иван Димитров се запознаха през септември 2011 г., когато представяха заедно творчеството си на литературния фестивал "Русе пише".

Централната избирателна комисия (ЦИК) е взела решение протоколите от заседанията й да бъдат публикувани на сайта на комисията. Това обяви днес шефът на комисията Красимира Медарова. Липсата на информация за дебатите в комисията по важни за изборния процес въпроси беше една от най-сериозните критики срещу комисията при подготовката и провеждането на последния вот миналата есен.

Сгоревший купол храма в Болграде может стать причиной разрушения иконостаса, являющегося художественным шедевром. Об этом начинают говорить специалисты.

Картичка ръце със сърце

Лесни и  бързо! Сгънете един лист А4 на две. Поставете ръката близо до сгъвката, така че да се получи половин сърце между палеца и показалеца. Очертайте ръката. Изрежете,  като не изрязвате докрай палеца и показалеца.

Разтворете картичката и украсете с цветни флумастери.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ВАС, МИЛИ ЖЕНИ!!!!

Имам удоволствието да ви уведомя, че имаме първите подписани договори по обявения на 10 декември 2011 г. подбор за преводачи. Считано от 12 март 2012 г. (понеделник), Генерално консулство на Р. България в Чикаго ще заверява само преводи, които носят подписите на обявените в приложения списък преводачи, които ще бъдат публикувани и на сайта на Генералното консулство.

Според последните данни на НСИ индустрията отбелязва спад от 3.6% на годишна основа през януари (първи спад от почти две години насам). Спадът в Европа се пренася и в България, а вътрешни двигатели на растежа няма включително и заради липса на реформаторска воля и завой към популизъм.

Блогът за икономика 2012

От учебника по аритметика за 6-ти клас:

Ако 3 гъза правят 8 милиарда резерв за 4 години, а един Гъз за Европейско Развитие на България ти профуква или открадва за 2 тодини - кой е най-голямият гъз?

Отговори на последната страница:

тъпият избирател

шибаният матрял

Последна поправка:

"българският народ"

Сидеров предложил минималната заплата да стане хиляда лева, а минималната пенсия – петстотин. Нека си представим, че „Атака” спечели изборите и гласува съответния закон. Какво ще се случи след това? Според мнозина ще настане изобилие. Работниците ще могат да си купуват предостатъчно храна, гориво, дрехи и услуги. Обаче количеството на произведените храна, гориво, дрехи и услуги не би се променило от това, че в Народното събрание са си вдигнали ръцете. Парите ще са много, а стоките няма да достигат. Затова цените ще започнат да растат. И така, докато с хиляда лева може да се купи толкова, колкото днес с 270 лева. (270 е сегашната минимална работна заплата.) Така единственият резултат от изменението на закона ще е инфлацията. Тук някой ще възрази: ами вносът? Ако нямаме достатъчно стоки, а имаме достатъчно пари, ще внасяме от чужбина стоки или пък ще пазаруваме в Румъния и Гърция, нали? Не. Минималната заплата ще е 1000 лева, а не 500 евро или примерно 700 долара. За да...

Как да се сдобиете с безполезен договор, от който само губите пари във всяка ситуация.

1. Купувате си карта на Мтел.
2. Сключвате договор за една година, защото имате намерение да говорите.
3. След което месеци наред не получавате сметки заради проблемите миналата година на Мтел.
4. Междувременно спирате да използвате телефона и картата почти не се използва (не сте в страната, не ви трябва, пр.). Сметките се трупат, защото сте на договор и в един момент излизат накуп.
5. Не можете да прекъснете договора, защото е за една година.
6. Проблемът със сметките е оправен и получавате всички сметки със задна дата.
7. Междувременно е дошъл периодът, през който имате право да подадете писмена молба лично да се прекрати договора, най-много месец преди края на първоначалния договор.
8. След като времето е изтекло, договорът автоматично се удължава.
9. Никакви напомнящи/подсещащи документи/имейли/обаждания не са пратени от компанията на потребителя.
10. Висящите сметки се заплащат и се пита за възможност да се прекъсне договора.
11. Посочва се точка 7 и 8, т.е. няма как, освен ако не се платят за до края на годината оставащите месечни такси.
12. Решавате все пак да използвате телефона, да не сте капо.
13. Изискват да заплатите допълнително 40 лева, за възвръщане на номера, защото от неизползването му, номерът е върнат обратно на пазара и евентуално продаден на друг човек.
14. ПОЗДРАВЛЕНИЯ! Плащате месечна такса, за услуга, която не можете да използвате, вързани за договор, който не можете да прекратите, освен ако не платите стабилна сума, с изискване, за да може да използвате услугата, да платите допълнително.

Как да не се оказвате в подобна ситуация.
1. Не сключвате договор, който автоматично се продължава, а само след изрично потвърждаване, съгласие на потребителя (изобщо има ли мобилан компания, която го предлага това в България като опция?)
- 1.1 Не включвате договор с български мобилен оператор като цяло?
2. Сдобивате се с кристална топка, за да знаете дали ще напускате държавата/няма да сте в ситуация, в която ще спрете да използвате картата, съответно, тя да стане неактивна.
3. Татуирате си някъде датата на месеца преди изтичането на договора, за да не забравите.
4.  Пускате специална МОЛБА, за да ви прекъснат услуга, за която си плащате… Вие им се молите дем, те да си вършат работата.
5. ?????

Имам късмет и месечната ми такса е достатъчно малка, за да не ми пука, че всеки месец ме вътри. Въпросът е принципен и некоректността на компанията, която поставя клиентите си в неудобна ситуация. Това е услуга, за която си плащаме, а не подарък, удобството на потребителя и коректните договори трябва да са в центъра на взаимоотношенията между клиент/компания… не шмекеруване на дребно.
Макар че сигурно хич не е на дребно…

П.П. Девйстивето се развива ПРЕДИ приемането на новия закон за автоматичното преподписване и не може да се използва новоприет закон със задна дата.

Как да се сдобиете с безполезен договор, от който само губите пари във всяка ситуация.

1. Купувате си карта на Мтел.
2. Сключвате договор за една година, защото имате намерение да говорите.
3. След което месеци наред не получавате сметки заради проблемите миналата година на Мтел.
4. Междувременно спирате да използвате телефона и картата почти не се използва (не сте в страната, не ви трябва, пр.). Сметките се трупат, защото сте на договор и в един момент излизат накуп.
5. Не можете да прекъснете договора, защото е за една година.
6. Проблемът със сметките е оправен и получавате всички сметки със задна дата.
7. Междувременно е дошъл периодът, през който имате право да подадете писмена молба лично да се прекрати договора, най-много месец преди края на първоначалния договор.
8. След като времето е изтекло, договорът автоматично се удължава.
9. Никакви напомнящи/подсещащи документи/имейли/обаждания не са пратени от компанията на потребителя.
10. Висящите сметки се заплащат и се пита за възможност да се прекъсне договора.
11. Посочва се точка 7 и 8, т.е. няма как, освен ако не се платят за до края на годината оставащите месечни такси.
12. Решавате все пак да използвате телефона, да не сте капо.
13. Изискват да заплатите допълнително 40 лева, за възвръщане на номера, защото от неизползването му, номерът е върнат обратно на пазара и евентуално продаден на друг човек.
14. ПОЗДРАВЛЕНИЯ! Плащате месечна такса, за услуга, която не можете да използвате, вързани за договор, който не можете да прекратите, освен ако не платите стабилна сума, с изискване, за да може да използвате услугата, да платите допълнително.

Как да не се оказвате в подобна ситуация.
1. Не сключвате договор, който автоматично се продължава, а само след изрично потвърждаване, съгласие на потребителя (изобщо има ли мобилан компания, която го предлага това в България като опция?)
- 1.1 Не включвате договор с български мобилен оператор като цяло?
2. Сдобивате се с кристална топка, за да знаете дали ще напускате държавата/няма да сте в ситуация, в която ще спрете да използвате картата, съответно, тя да стане неактивна.
3. Татуирате си някъде датата на месеца преди изтичането на договора, за да не забравите.
4.  Пускате специална МОЛБА, за да ви прекъснат услуга, за която си плащате… Вие им се молите дем, те да си вършат работата.
5. ?????

Имам късмет и месечната ми такса е достатъчно малка, за да не ми пука, че всеки месец ме вътри. Въпросът е принципен и некоректността на компанията, която поставя клиентите си в неудобна ситуация. Това е услуга, за която си плащаме, а не подарък, удобството на потребителя и коректните договори трябва да са в центъра на взаимоотношенията между клиент/компания… не шмекеруване на дребно.
Макар че сигурно хич не е на дребно…

П.П. Девйстивето се развива ПРЕДИ приемането на новия закон за автоматичното преподписване и не може да се използва новоприет закон със задна дата.

Два астероида, открити през 2008 година, получиха имената на двама от най-видните личности в историята на компютрите. Cnet.com докладва, че астероидът с номер 300909 вече се нарича Кентомпсън, а този с номер 294727 - Денисричи. Тези от вас, които са по-наясно с историята, ще разпознаят имената на двамата създатели на компютърната операционна система Unix. За разлика от двете светила в историята, астероидите са съвсем малки, поне гледани от Земята и не са чак толкова важни. Те бяха открити от астрономите Том Гилнос и Ди Ейч Ливай. Ливай е известният специалист открил кометата Шумейкър-Ливай 9, която се разби в Юпитер през 1984 година. Имената на двата астероида са вписани официално още през февруари, допълват от Cnet. Днес много от хората не помнят или дори не са чували имената Кен Томпсън и Денис Ричи, но тяхното място в историята е много по-важно, отколкото може би си мислим. Разработена през 60-те и 70-те години на 20-и век, операционната система Unix става една от основите на съвременните платформи и носи на създателите си престижни награди като наградата Туринг през 1983 година и Националният медал за технологии на Съединените щати през 1999 година. Милиони сървъри по цял свят днес работят именно с варианти на платформата Unix. Безспорно, обаче, най-влиятелна е Linux - платформа, базирана на Unix, която не само, че е една от трите най-популярни настолни операционни системи, но и стои в основата на Android OS - най-известната мобилна операционна система, която се ползва от милиони хора по цял свят.

„В остър контраст с ледниковата скорост, с която бяха поправяни дигите и електрическата мрежа – пише канадската разследваща журналистка Наоми Клайн в книгата си „Шоковата доктрина – възходът на капитализма на бедствията” (2007) – аукционирането на училищата се случва с военна скорост и прецизност.”

Anonymous пуснаха в интернет данните на 114-те служители на охранителната фирма Рanda Security. Хакерите пуснали видео на сайта на Рanda. В него се казва: "Ние сме легион и нямаме лидер и никога няма да имаме. LulzSec бе група, а Anonymous е движение. Групите се появяват и изчезват, а идеите остават живи". В интернет страницата на фирмата са отправени и лични нападки към нейния собственик. Хакерите от Anonymous нанесоха удари си в отговор на ареста на ръководителя на Lulz Security. Джеръми Хамънд бе задържан вчера в Чикаго от ФБР. По данни на американски медии топхакерът бил разкрит благодарение на двоен агент. Водачът на групата е заплашен от 124 години затвор.

Холандските власти вече направиха стъпка назад за Търговското Споразумение за Борба с Фалшифицирането (Anti-Counterfeiting Trade Agreement), но не са дадени никакви обещания за това, че споразумението няма да бъде прието. Наскоро Anonymous направиха видео изявление за управляващите на страната, тъй като искат да се уверят, че ACTA няма да бъде приет. Превърнатият в цифров вид глас настоява също като Полша, правителството да предприеме ход, който да гарантира, че ACTA няма да бъде приет. Хактивистите също така са подчертали факта, че Холандия вече има подобно споразумение, което се нарича BREIN - фондация за анти-пиратство, която защитава правата на авторите, артистите, издателите и продуцентите. “Мислим, че това е повече от достатъчно. Това е предупреждение. Не приемайте ACTA или ще предприемем мерки за защитаването на свободата в интернет и последствията ще бъдат за сметка на холандското правителство,” се казва във видеото. “Ние сме Anonymous Холандия. Ние сме против насилието, но не гарантираме, че няма да има такова, ако приемете ACTA.”

От 6 март насам Twitter поддържа четири нови езика - арабски, фарси, иврит и урду. Това съобщи официалният блог на популярната социална мрежа. Тези четири езика бяха добавени на 25 януари в проекта Twitter Translation Center (Център за превод в Twitter), веднага след което над 13 хиляди доброволци от цял свят се заеха да превеждат сайта Twitter.com. От социалната мрежа твърдят, че скоростта, с която тези доброволци са успели да преведат сайта, е рекордна. Благодарение на тяхната работа сега социалната мрежа поддържа езици като арабския, в които се пише отдясно наляво. Twitter благодариха на всички тези хора, които посветиха времето и усилията си да разнообразят езиците в социалната мрежа. Сред тези доброволци е имало блогър от Саудитска Арабия, студенти от Египет, журналист от BBC, IT специалисти от Иран и Пакистан, учител от Израел, университетски преподаватели по лингвистика, основателите на кампанията LetsTweetinArabic и дори тийнейджъри от Ливан. Интересното е, че някои от участниците в мащабния превод живеят в райони, където достъпът до Twitter е блокиран. От вчера, езиците, които поддържа Twitter, нараснаха до 28. Инженерите в социалната мрежа са интегрирали нова технология в сайта, която ще позволи на потребителите да пишат на два различни типа език (тоест едновременно на език, на който се пише отляво надясно и език, на който се пише отдясно наляво) в едно и също съобщение.

В последните дни има поне два конкретни повода да се говори за Google в контекста на защитата на личните данни.

Първият повод, разбира се, е новата политика на Google, която влезе в сила на първи март. Google обяснява в блога си, че е само по-проста и по-лесна за разбиране, но има и обратно мнение: новата политика води до още по-голям контрол.

В писмо до Лари Пейдж   френският орган за защита на данните  (CNIL) твърди, че предварителният анализ показва нарушение на правото на ЕС (Директивата (95/46/ЕО). Кое е най-обезпокоителното:  неяснотите относно използването на личните данни, достъпни при различните услуги на Google. Впрочем става ясно още, че  the Article 29 Working Party  е поканила френския регулатор CNIL   да поеме анализа на ефектите от новата политика на Google.

Тук очевидно следва продължение.

Вторият повод е от този месец, още не може да се намери текста на преюдициалното запитване, но то идва от Испания и е по повод делото на испанския орган за защита на данните срещу Google Inc & Google Spain от 2010.  Органът иска от компанията да заличи определени данни (по искане на граждани), компанията отказва и обжалва  решението, съдът спира производството и се обръща към Съда на ЕС с питане дали правото да искаш заличаване на данни противоречи на правото на ЕС, Reuters съобщава.

Това е обсъжданото напоследък в ЕС право да бъдеш забравен.

Съдът ще се произнася за пръв път по правото да бъдеш забравен на примера на функционирането на Google.

В последните дни има поне два конкретни повода да се говори за Google в контекста на защитата на личните данни.

Първият повод, разбира се, е новата политика на Google, която влезе в сила на първи март. Google твърди, че е само по-проста и по-лесна за разбиране, но има и обратно мнение: води до още по-голям контрол.

В писмо до Лари Пейдж   френският орган за защита на данните  (CNIL) твърди, че предварителният анализ показва нарушение на правото на ЕС (Директивата (95/46/ЕО). Кое е най-обезпокоителното:  неяснотите относно използването на личните данни, достъпни при различните услуги на Google. Впрочем става ясно още, че на 2 февруари   2012  the Article 29 Working Party  кани френския регулатор CNIL   да поеме анализа на ефектите от новата политика на Google.

Тук очевидно следва продължение.

Вторият повод е от този месец, още не може да се намери текста на преюдициалното запитване, но то идва от Испания и е по повод делото на испанския орган за защита на данните срещу Google Inc & Google Spain от 2010.  Органът иска от компанията да заличи определени данни (по искане на граждани), компанията отказва и обжалва  решението, съдът спира производството и се обръща към Съда на ЕС с питане дали правото да искаш заличаване на данни противоречи на правото на ЕС, Reuters съобщава.

Това е обсъжданото напоследък в ЕС право да бъдеш забравен.

Съдът ще се произнася за пръв път по правото да бъдеш забравен на примера на функционирането на Google.

С цел да подобрят финансовото си състояние от Sony възприеха нова стратегия свързана с цените на потребителските си продукти. Според AllThingsDigital.com, скоро всички електронни продукти на компанията ще се разпространяват на една и съща цена, независимо от това кой магазин ги продава. От 1 април, компанията ще въведе препоръчителна цена на въпросните продукти. Тази цена ще бъде минималната, тоест, търговските партньори на Sony няма да имат правото да я понижават повече. Sony допълниха, че тази ценова стратегия ще бъде приложена в 140 от всичките им продуктови линии. Освен това, компанията възнамерява да намали количеството продукти, които ежегодно доставя на търговските си партньори. Например, тази година те ще представят само 22 модела телевизори в Съединените щати. За сравнение, миналата година представените в САЩ модели бяха 40. Всички тези промени са част от ресктруктурирането на компанията, което тече вече от няколко месеца насам. Наскоро Sony смениха Изпълнителния си директор, а преди броени седмици финализираха сделката, с която откупиха частта си от Sony Ericsson. В допълнение към всичко това, компанията постепенно намалява работната си сила като съкращава служители или затваря свободни позиции за работа. Като част от новата си стратегия, Sony планират да подобрят качеството на работа в отдела, който се занимава с измисляне на имена за новите им продукти. Според тях това е един доста голям недостатък, който компания от техния ранг не бива да допуска.

Продукти за 4 порции:
1кг патешки маншони
1/2 кисела зелка
бялата част на праз лук
1/2ч.ч. ориз
3 зърна бахар
1с.л. мазнина за готвене
1ч.л. червен пипер

Приготвяне:
Оризът се накисва в купичка с вода. Патешките порции се слагат в тенджера. Наливат се 4ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Месото се вари в продължение на един час. Зелето се реже на тънко. Празът се почиства. Използва се само бялата част. Скълцва се на ситно. Смесват се зелето, оризът, лукът и червеният пипер. На дъното на гювеч се разпределя половината от тази смес. Отгоре се слагат патешките маншони. Покриват се с останалата част зелева смес. Ястието се полива с 3- 4ч.ч. прецеден патешки бульон. Добаят се 3 зърна бахар и мазнината за готвене. Съдът се похлупва. Гозбата се пече 50 минути на умерен огън.

Лек автомобил ще бъде наградата за победителката в първия конкурс „Miss Bulgarka 2012 (USA)“ В края на февруари основателят на Женския клуб в Ню Йорк – Боряна Павлова бе на кратко посещение в Чикаго, след което тя обяви, че гала – концертът на първия конкурс “Мис Българка 2012 (САЩ)” ще се проведе след три месеца в «столицата» на българската емиграция в Америка. Днес, 7 март, Еврочикаго научи от нея, че към града ни вече пътува уникалната корона за победителката в «Miss Bulgarka 2012 (USA)». Короната е изработена в Дубай от ювелирни ...

Малцина щяха да забележат важната подробност, че президентът Плевнелиев не е споменал Русия в речта си по повод националния празник на 3 март, но телевизията на властта ТВ 7 пожела чрез нейния неофициален говорител Николай Бареков да извади на показ този факт. В края на разговора си с бившия вътрешен министър и настоящ таран на във вътрешнопартийната атака на Георги Първанов за превземане на партийния връх в БСП Румен Петков, доказаният телевизионен резонатор на мислите на Бойко Борисов неприкрито се възмути от Плевнелиев.

Това е първият публичен знак, че Борисов е раздразнен от бързото отдалечаване на новия президент от неговата орбита и то по такъв важен въпрос, по който в кандидатпрезидентската си кампания Плевнелиев не само не пристъпи забраните да се критикува руското проникване в България, но дори отстъпи от предишни свои позиции- защото като министър беше заявил през август 2009 г., че „България няма да е повече троянски кон на Русия в Европа”, а му се наложи миналата есен да „умилостивява” руските медии на подстъпите към президентската власт.

Подчертавам пак: не е новина, че Румен Петков заклеймява от проруски позиции Плевнелиев. Той вече го направи, изваждайки на показ чувствителната тема, когато нападана Плевнелиев от любезно предоставената му за целта трибуна на Би Ти Ви на 5 март заради словото, в което наистина отсъства традиционното раболепие пред чужденците ( къде е вечната ни признателност към румънците например: според германския очевидец на събитията Феликс Бамберг румънските войски буквално спасяват от разгром руската армия като поемат в последната фаза дори командването в решителната фаза на боевете край Плевен). За сметка на това в словото на президента има акцент върху българската воля и роля за нашата свобода .

За петата колона явно е нетърпимо споменаването на върлите врагове на руския диктат над България Стефан Стамболов и Захарий Стоянов и акцентирането върху българската църковна независимост. Тя е извоювана въпреки руския натиск, ръководен лично в Цариград от същия граф Игнатиев, положил подписа си под Санстефанския прелиминарен, ( т.е. предварителен договор), превърнат днес в основа за българския национален празник, макар да има други достойни за тази цел, наистина изцяло български по своя характер исторически събития, като 6-ти и 22-ри септември (споменати от Плевнелиев).

Границите на Санстефанска България всъщност са определени не от „любвеобвилната” към българите руска дипломация, борила се стръвно срещу независимостта на българската екзархия от гръцката партиаршия и московския й клон, а точно от победата на българските възрожденци над гръцкото и руското влияние и интриги. Българите, чрез обособяването на проповядването на български език в черквите по места, сами начертават етническата карта на своето присъствие на полуострова, а след това се одързостяват да въстанат без външна помощ и така предизвикват Цариградската конференция от декември 1876 г. на тогавашните европейски сили с нейния ултиматум към Турция да даде права и свободи на българите, за да се стигне до „мълчаливия отказ” на Турция и упълномощаването на Русия да води война от името на „европейския концерт”.

Ето словото, срещу което от механата се зъби таранът на руската пета колона в България:

„Скъпи сънародници,

Освобождението е осъществената мечта на нашето Възраждане.

„Първата искра в народната свяст”, както казва дядо Вазов, хвърли преди два века и половина великият светогорец Паисий Хилендарски. Знаменитата „История славянобългарска” възстанови прекъснатата от петвековното робство нишка на българската историческа памет. Паисий пробуди своите сънародници за нов живот. Той пророчески начерта главните пътища, по които българинът да достигне до възстановяването на своята държавност.

Първият път мина през създаването и укрепването на новото българско образование. Път, в който вградиха своите апостолски усилия всички онези знайни и незнайни народни даскали и просветители. Сред тях бяха Софроний Врачански, Петър Берон, Неофит Рилски, Димитър Миладинов, Григор Пърличев. Те научиха своя народ не само как се пише АБВ. Те научиха българите как се пише „свобода” и как се умира за нея.

Вторият път мина през всенародната борба за църковна и духовна свобода. Тази първа самостоятелна победа даде на българския народ самочувствие и кураж, че е годен и сам да се бори за правата и бъдещето си. В решителната битка за българската духовност вградиха своята енергия, дързост и живот многобройни родолюбиви българи от всички краища на многострадалното отечество. Сред тях са Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Петко Славейков…

Третият път към българската държавност мина през подвига и саможертвата на революционерите. Раковски и Каравелов, Ботев и Левски, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, прославените народни войводи Панайот Хитов и Филип Тотю, апостолите, героите и мъчениците на Априлската епопея. И не на последно място, през титаничната саможертва на българските опълченци. Тя беше съдбовна за хода на цялата Освободителна война. Опълченците дадоха на света урок как един народ се бори и умира за свободата си.

Четвъртият, също така решителен и значим, е пътят, по който млада България успя да се изгради като модерна държава. Тя не само извоюва най-демократичната конституция в цяла Европа – Търновската, но и успя да запази своя държавен суверенитет. Усилията на Стефан Стамболов и Захари Стоянов, дядо Славейков и дядо Вазов, на старите и на новите поколения родолюбци доведоха млада България до нейното Съединение, а по-късно и до нейната пълна Независимост.

Извървеният от народа път до възстановяването на българската държавност се измерва не само с жертвите, но и с надеждите, които са ги съпровождали.

Днес ние не само почитаме жертвите. Днес си даваме сметка, че сме длъжни да работим за сбъдването на надеждите. За намирането на истински и достойни пътища, по които да върви модерна България. Пътища, които да ни изведат до мечтата за чиста и свята република в интерес на нейните граждани.

Образование, духовност, последователна работа, ясна визия. Ето това ни е нужно, за да осигурим бъдещето на силната и вечна Майка България!”

Три дни по-късно след това слово от екрана на телевизията, стопанисвана по заобиколен път от властта чрез депутата от ДПС Делян Пеевски и държаните по волята на Борисов държавни пари в Корпоративната търговска банка, рупорът на тази власт Бареков не на шега се възмути, че не са били споменати Русия и Турция. И кого да попита за коментар? Ами Румен Петков- „най-случайно” представяйки го също като човек, който не веднъж е хвалил Бойко Борисов. Съответно Петков, с присъщата му ехидност, градира критиката си към Плевнелиев с „надеждата”, че президентът просто бил напрали гаф. Защото било много опасно, ако е пропуснал Русия съзнателно. Това означавало, че е застрашен… проектът „ Белене”. Ето защо, размаха пръст Петков, президентът Плевнелиев трябва да намери начин да се измъкне от положението!

Това е положението- според тарана на руската пета колона в България Румен Петков. А както се видя от позата на журналиста, който интерпретира, сондира и сугестира от екрана от името на своя патрон Бойко Борисов, явно „положението” се споделя и от премиера.

В заключение: хубаво е да си имаме индикатор за истинските настроения в главата на министър-председателя. Така научаваме какво му се иска, но не винаги му стиска, да ни каже самият Борисов.

Share on Facebook

Лекторите на Форум Здраве 2012:
РУМЕН БОСТАНДЖИЕВ
Сексолог-психотерапевт, bostandjiev.eu

–

Професионалният път на д-р Бостанджиев започва през 1984г в единствения у нас Сектор по сексология. Независимо от медицинското си образование обаче, Румен се интересува много повече от човешките преживявания и взаимоотношения, поради което от рано се насочва към психотерапията, преминавайки през няколко международни квалификационни програми по индивидуална и фамилна психотерапия. Едновременно с това специализира сексология в Холандия и Белгия и завършва Първата международна академия по сексуална медицина, проведена през 2007 - 2008г. в Оксфорд, Лисабон и Рим. Срещите на д-р Бостанджиев с двойки, изправени пред изпитания в интимните връзки, го стимулират да се посвети и на образованието в областта на сексуалността и човешките отношения, на подготовката за интимно партньорство и родителство. Автор е на четири монографии и множество други научни и научно-популярни публикации. Любимото му хоби е фотографията, продължение на несбъдната юношеска мечта да стане художник. На Форум Здраве, Румен ще говори за интимността като здраве.

–

Горичка: Най-хубавият ден?
Румен: Всеки от подарените ни на този свят.

Най-голямата спънка?
Тази, която сами си правим.

Най-лесното нещо?
Да се радваш на живота.

Най-голямата грешка?
Тази, която ни е дала най-много поуки.

Коренът на всички злини?
Невъзможността да се обичаме.

Най-хубавото развлечение?
Това, което едновременно те разтоварва и зарежда.

Най-лошото поражение?
Това, след което си мислиш, че не можеш да продължиш.

Най-добрите учители?
Собствените ми мечти и собствените ми грешки.

Най-първата необходимост?
Да обичаш.

Най-голямото щастие?
Да се развиваш.

Най-голямата тайна?
Животът.

Най-неприятният недостатък?
Да си в плен на омразата.

Най-опасният човек?
Този, който иска да живее за твоя сметка.

Най-коварното чувство?
Това за собствено безсилие.

Най-красивият подарък?
Любовта.

Най-необходимото?
Отреденото ни време.

Най-краткият път?
Неизвървяният.

Най-приятното усещане?
За влюбване.

Най-добрата защита?
Да превърнеш опонента си в партньор.

Най-доброто лекарство?
Това, което ни помага да се излекуваме израствайки.

Най-доброто удовлетворение?
Това, което те стимулира да продължиш напред.

Най-мощната сила на света?
Тази, която ни свързва с другите и ни прави съпричастни към общия ни живот.

Най-стимулиращият дар?
Себеприемането.

Единствената реалност?
Тази в собственото ни съзнание.

Здравето е?
Свободата да се радваме, да обичаме, да се развиваме и да творим.

За какво ще ни разкажете на Форум Здраве?
За интимността като здраве.

–

Форум Здраве
17 март 2012

Регистрирай се >>

По телевизиите “Планета” и “Фен ТВ”  се излъчват клипове, съдържащи забранена  реклама на тютюневи изделия (цигари).С две решения на КЗК  е установено извършено нарушение от страна на “Кингс Табако” ЕАД   и   “Финансконсулт” ЕООД  и  е постановено прекратяване на нарушенията.

• Решение на КЗК № АКТ 637 – 08.06.2010
• Решение на КЗК № АКТ-567- 04.05.2011

Тричленен състав на ВАС отхвърля жалбата срещу едното решение на КЗК.

Друг тричленен състав на ВАС отхвърля жалбата срещу другото  решение на КЗК.

•  Решение на тричленен състав на ВАС, потвърждаващо решението на КЗК от 2010  
• Решение на тричленен състав на ВАС, потвърждаващо решението на КЗК от 2011

И сега новината – на 1 март 2010 петчленен състав на ВАС отменя решението на тричленния състав по решение 637/2010.

 Решение на петчленен състав на ВАС за отмяна на решението на КЗК от 2010

Предстои решение на петчленен състав на ВАС по решението на КЗК от 2011.

Ето за какво става дума:  Мерилин (видео)

ВАС е намерил, че тричленният състав на ВАС е основал изводите си на връзка между ЗЗК и ЗТТИ. Поради отмяна от РС Пловдив на издадените от МИЕТ наказателни постановления, петчленният състав пише следните две изречения:

В случая не само, че тричленният състав на ВАС не се е съобразил с така постановените и влезли в сила актове, като е приел обратното, а именно, че са нарушени разпоредбите на ЗТТИ, но не е обсъдил и направените възражения в тази връзка, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е достатъчно основание решението на тричленният състав на ВАС да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ясно е, че в тази област действат  ЗРТ, ЗТТИ и ЗЗК. Ефектите им са по отношение на различни адресати на различни основания.  КЗК обвързва  решенията си с прилагането на  други закони, освен на собствения си – и на ЗРТ, и на  ЗТТИ – и ето резултатите:   години наред гледаме реклама на цигари, забранена поне от три закона кумулативно, и накрая  КЗК е осъдена   да  плати  на тези горните производители и собственици.

Нещо не е така.

По телевизиите “Планета” и “Фен ТВ”  се излъчват клипове, съдържащи забранена  реклама на тютюневи изделия (цигари).С две решения на КЗК  е установено извършено нарушение от страна на “Кингс Табако” ЕАД   и   “Финансконсулт” ЕООД  и  е постановено прекратяване на нарушенията.

• Решение на КЗК № АКТ 637 – 08.06.2010
• Решение на КЗК № АКТ-567- 04.05.2011

Тричленен състав на ВАС отхвърля жалбата срещу едното решение на КЗК.

Друг тричленен състав на ВАС отхвърля жалбата срещу другото  решение на КЗК.

•  Решение на тричленен състав на ВАС, потвърждаващо решението на КЗК от 2010  
• Решение на тричленен състав на ВАС, потвърждаващо решението на КЗК от 2011

И сега новината – на 1 март 2010 петчленен състав на ВАС отменя решението на тричленния състав по решение 637/2010.

 Решение на петчленен състав на ВАС за отмяна на решението на КЗК от 2010

Предстои решение на петчленен състав на ВАС по решението на КЗК от 2011.

Ето за какво става дума:  Мерилин (видео)

ВАС е намерил, че тричленният състав на ВАС е основал изводите си на връзка между ЗЗК и ЗТТИ. Поради отмяна от РС Пловдив на издадените от МИЕТ наказателни постановления, петчленният състав пише следните две изречения:

В случая не само, че тричленният състав на ВАС не се е съобразил с така постановените и влезли в сила актове, като е приел обратното, а именно, че са нарушени разпоредбите на ЗТТИ, но не е обсъдил и направените възражения в тази връзка, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е достатъчно основание решението на тричленният състав на ВАС да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ясно е, че в тази област действат  ЗРТ, ЗТТИ и ЗЗК. Ефектите им са по отношение на различни адресати на различни основания.  КЗК обвързва  решенията си с прилагането на  други закони, освен на собствения си – и на ЗРТ, и на  ЗТТИ – и ето резултатите:   години наред гледаме реклама на цигари, забранена поне от три закона кумулативно, и накрая  КЗК е осъдена   да  плати  на тези горните производители и собственици.

Нещо не е така.

В момента най - голямата социална мрежа изпитва сериозни технически проблеми. Повече от два часа потребителите изпитват сериозни затруднения при опита си да отворят сайта. Съобщения за това заливат и платформата за микроблогинг Twitter. Оплаквания за проблеми с достъпа идват от България, Германия, Великобритания, Гърция, Холандия, Турция и Русия. Изглежда, че проблеми има в цяла Европа, но информация по въпроса отсъства в международните информационни източници. Това не е първия подобен срив, такива имаше вече няколко пъти, като последният беше преди около година. Все още няма официална информация за проблема, но сървърите изпитват сериозни затруднения и в повечето случаи или не се отваря нищо или се появява съобщение за грешка.

Вчера в Капитал Мултимедиа излезе едно мое видеоинтервю под надслов “Заплахата ACTA не е отминала”.

Въпросите задаваше Иван Бедров.

Приятно гледане!

No related posts.

За известно време ще прекъснем пешеходното пътуване из Западна Африка – за сметка на това ще отскочим за малко до Източна Африка. Домосед ще ни води до Бурунди. Признавам си, честно, че не очаквах за втори път да попаднем в тази страна.   Приятно четене:

Сред руснаците на Бурунди

Да ти се удаде да си ползваш руския точно в Бурунди е чудновато само по себе си, но да ти се наложи да го научиш тук от нула на 20+ години и то при положение, че баща ти и майка ти са го декламирали в училище, е истински бисер в теорията на житейско-географските превратности. А Елина го е научила за две години в Бужумбура, за да ... се разбира колегите на мъжа си. Разликата във възрастта и с Марцис е точно толкова, колкото той да го е учил в училище преди независимостта на Латвия, а на нея да и се е разминало след. Макар че не е съвсем ясно как се живее и днес без бъкел руски в Рига, където на мнозинството от населението им е първият език. Но сега Елина не живее в Рига, нали, а в

Бужумбура!

    Срещата с Марцис ми отваря очите за виреенето на особена субкултура постсъветски авантюристи, ловуващи не то риба, не то пиле, не то злато и скъпоценни камъни в мътната вода на следвоенна субсахарска Африка. След Студената война имам предвид. Аферата с пилетата била неуспешен експеримент, защото чак като внесъл няколко тона замразени от Америка, осъзнал, че никъде в страната няма толкова постоянно ток, че да се поддържат функциониращи фризери. Което и обяснява защо туземците ядат само пресни пилета. А понеже в риболова конкуренцията от страна на крокодилите в езерото Танганайка е много силна, остават златото и скъпоценните камъни. Единият му служител е етнически руснак от Минск, а другият - рускоезичен етнически перуанец от Лима. В задълженията им влиза боравене с подобни на чушкопек пособия за обработка на минерали в килер-работилница между кухнята и гаража. На огромната къща (коммуналка, рус.) на три ката с басейн (басейнчик, рус.) и гледка над града към езерото от потъналия в зеленина квартал с резиденциите на националния елит. До който се стига след поредица от няколко бариери с въоръжени до зъби военни часовои.

  В басейнчика заварваме и още двама авантюристи на средна възраст, атлетични, късо подстригани и без доловими нотки на чужд акцент в езика. - О, ти си тръгнал към Гома в Конго? Ние точно там живеем. - А с какво се занимавате там? - Е, сега, с какво. Родине служим! Офицер и прапоршчик, юеновци (от UN, рус.), скатали гимнастьорките и сините каски в мешките и излезли в гранизон с преспиване (и нае@@@ане) от казармите на Обединените нации край съседното езеро. - Ехаем туда, куда Родина пошлёт - то в Конго, то в Канаду, то в Болгарию! - ми се хвали офицерът. И подава тон за "Альоша", като очаква едва ли не да взема да му пригласям. - А канадците знаят ли, че родината ти те праща там? - сменям аз посоката. - Знаят, защо, аз да не съм разузнавач. Не се влиза в подробности точно какъв е, но ми се хвали с гледката от апартамента си в княжески дворец на канала Фонтанка в Санкт Петербург. Под благовиден умиротворителен предлог тъпче Африка с Руския ботуш и на чаша (в множествено множествено число!) водка демонстрира вярност и морална (а може би и не само морална) подкрепа за честния балтийски минно-геоложки бизнес в борбата с нелоялната конкуренция (споменавана в едно изречение с думата "застрелю") А също и към кръчмарския, навъртайки $200 сметка за водка за една вечер. Прапоршчикът е мълчалив пред началството, а в крайна сметка май бива назначен да пази кушетката в хола, лишен от топла гръд за през нощта. Обадил се е единствено да ме предупреди да не минавам през тревата (в двора на къщата!), защото не се знаело къде се криели мините. Тоя пехотински инстинкт му бил станал втора в Африка.

   

Бизнесклиматът за търговците на минерали

и юеновците в Бурунди, си представям, че не e качествено различен от Южна Африка в епохата на първите открития на златни жилки и кимбърлитови тръби. Романтиката на Дивия запад/юг. Разликата е, че сега сред най-важните умения е да се договори "концесия" с правилния човек в администрацията на пословично параноичен президент на с мъка опитваща се да изплува от блатото на корупцията и етническите конфликти африканска държавица. Президентът, от страх да не му извъртят някой преврат, е затворил двата най-широки булеварда в столицата. Защото белгийците така са ги прокарали, че да минават покрай днешната президентска канцелария. Оттам и задръстването. В деловите среди на домакините ми, а и не само в тях, руският е очевидно работният език. Най-личното посолство в центъра е руското, а в бар Бора-Бора на плажа, който бил един от само двата, посещавани редовно от музунгу (бели хора, суах.), се говореше също предимно на руски.

    Единствено местните сватбари, сбрали се за снимка и танци на пясъка се ограничаваха с официалния за страната френски (другото любимо място за снимки на младоженци с пожелателен за семеен просперитет подтекст била витрината на фирмения магазин на Nissan край Голямото Дърво в града). А на английски скандираха само тримата запалянковци за Уганда във финала срещу Руанда за купата на CECAFA. Уганда спечели с дузпи.

  Елина в качеството си на професионална танцьорка със завалени познания по езика и вродена недоброжелателност към пиянки най не ми се вписва в схемата. Но и тя е успяла да намери своето в град като Бужумбура - курсове по балет. У някакъв американски мисионер. Мисионери да търсиш в тоя район на света! И за тях средата и предизвикателствата не са се променили много от времето на д-р Ливингстон, отварял с кръст и библия пътя на Британския империализъм в сърцето на Африка през XIX век. А сега изглежда е ред на руския. Голямата игра продължава. Без на тъпанарите от Бурунди това да им прави каквото и да било впечатление. Те не са тъпанари, разбира се, а тъпанджии. И след като всички останали национални богатства са отдавна раздадени на концесия, за тях е останал кръстът да разнасят славата на Бурунди с изкустовото си - най-ценният експортен продукт. Слушал съм ги в Royal Festival Hall в Лондон навремето, а ето сега, че ми се удаде възможност заради задръстването да ги чуя и у дома им. Видеоматериал за тях (с любезното съдействие на Интернет): Д.'12 Всички илюстарции:

Burundi 2011: Bujumbura

На Google и Motorola им е разпоредено да разкрият данни на Apple за тяхното очаквано сливане и изграждане на мобилната операционна система Android.

Преди няколко дни Йовко, ценен приятел и интересен събеседник, повдигна темата за екосистемите. Apple и Google съответно бяха поставени на двата полюса. Едните държат своята платформа затворена и под контрол, за да дадат на потребителите удобство и сигурност. Другите пък са я отворили, за да …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Google пусна конкурентна на Apple музикална услуга

     Google обяви пускането на новата услуга Google Music, която е пряк конкурент на музикалната услуга н...
  2. 

     Google пуска висококачествен таблет през 2012

     Председателят на Google, Ерик Шмид, заяви, че компанията планира да пусне свой висококачествен Andro...

Дойде ли краят на досадните покани за игри, които ни заливаха в Facebook

Според сайтовете MacRumors и AppleInsider доставките от Китай до Щатите са затруднени заради огромните обеми продукция, които компанията внася, с цел да покрие търсенето на новия си продукт.

Представи се с няколко думи за читателите на socialevo. Здравейте! Казвам се Владислав Радев и съм на 20 години. От година и половина живея и работя във Виена. Занимавам се с програмиране от 7 години, като винаги съм целял заедно с колегите ми от екипа …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете д...

     Социалните медии се превърнаха в неразделна част от живота на обикновения човек днес. Някои хора има...

Страхотно проучване са извадили рисърчарите от comScore и InMobi, което хвърля светлина върху основните потребности на потребителите, когато те взаимодействат с мобилни устройства. Преди да се впусна в анализа на данните, предоставени от тези две компании, бих желал да поясня, че под мобилни устройства се …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Мобилните устройства в българския интернет

     Само преди по-малко от месец споделихме информация за потреблението на мобилни услуги в българския и...
  2. 

     comScore за бъдещето пред мобилните технологии

     Вече ми е трудно да си представя да изляза навън без смартфона си. Помни вместо мен важните ангажиме...

Семинар на тема „Ефективната реклама в Google AdWords“, организиран от дигитална агенция Interactive Share, ще се проведе на 03.04.2012 в София с участието на представител на Google. На събитието в Интерпред СТЦ участниците ще получат практическо обучение от сертифицирани специалисти за една от най-популярните платформи …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Google наказва сайтове с реклама

     Вчера всички онлайн маркетинг специалисти бяха приятно изненадани с последните признания на Мат Кътс...
  2. 

     Google представя „дословното“ търсене

     В отговор на множество молби от страна на потребителите,  търсачката Google добавя инструмент с койт...

Дигиталният маркетинг е една много интересна и бързо развиваща се дисциплина. В същото време можем да кажем, че е и задължителна за всеки себеуважаващ се бизнес. Ето защо ние винаги трябва да бъдем в крак с промените и тенденциите в дигиталния маркетинг. Да речем, преди години мобилният …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Още няколко интернет маркетинг тенденции за 2012

       В тази статия искаме да ви споделим още няколко важни и любопитни тенденции относно развитиет...
  2. 

     98% от маркетинг специалистите ще използват SEO пр...

     Проучване, проведено от Bright Edge, показва, че цели 72% от маркетинг специалистите ще повишат инве...