Много е сериозно, когато дадена информация се използва без да се провери за какво иде реч. Това може сериозно да навреди на истинността и оттам да се създаде заблуда. В Сирия днес се извършват множество нарушения на човешките права и от двете страни – опозиция и режим. Но трябва да отбележим, че днес в български медии беше пусната тази новина: Опозицията в Сирия използвала деца-бойци в сраженията (bTV): Сериозни обвинения, които разтревожиха международната общност, се повиха срещу сирийските бунтовници. ООН получи сигнали, че опозицията, която се опитва със сила да принуди президента Башар ал Асад да се оттегли от власт, използва деца-бойци в сраженията по улиците на Хомс и други размирни градове. Сигналът за използването на “човешки щитове” и особено деца, идва от Human Rights Watch, най-голямата правозащитна организация, следяща за спазването на правата в различни части на света. bTV съобщават също, че: Миналата седмица международната организация за защита на човешките права “Хюмън райтс уоч” съобщи, че въоръжени групи на сирийската опозиция са отвличали, изтезавали и екзекутирали привърженици на Асад и членове на правителствените сили за сигурност. В сайта на организацията Human Rights Watch, обаче, пише нещо различно (болднатите думи са от мен): Syrian government forces have endangered local residents by forcing them [...]

2012/C 88/10		МЕДИА 2007 —  Покана   за представяне на предложения — EACEA/09/12 — Подкрепа за „видео по заявка и дигитално киноразпространение“
2012/C 88/11		МЕДИА 2007 — Покана  за представяне на предложения — EACEA/10/12 — Подкрепа за осъществяване на пилотни проекти

© Милен Радев

Рядко дори в западни медии или на западни публични форуми се случва да се чуе толкова категорично слово, произнесено така безкомпромисно спрямо истината за днешна Русия  както снощи в реномирания журналистически Фронтлайн клуб в Лондон. Това е впрочем същият клуб, в който на 19 октомври Александър Литвиненко имá своето последно спонатнно публично изказване по повод убийството на Анна Политковская…

За щастие днешните средства за мигновена и общодостъпна комуникация ни позволиха и от хиляди мили разстояние да присъстваме на живо на тамошната дискусия под заглавие „Нови 6 години за Владимир Путин?“

От днес записът от разговора между Ед Лукас (водещ кореспондент за Централна и Източна Европа на „Икономист“), Маша Гесен (писателка и журналистка от Ню Йорк, автор на нашумялата нова книга-портрет на кремълския диктатор „Човекът без лице: странното издигане на Владимир Путин“) и Уилиям Баудър (основател и директор на инвестиционния фонд Хермитидж Кепитъл Мениджмънт, за когото работи убитият в Москва адвокат Сергей Магнитски) е достъпен на сайта на Фронтлайн клуб за гледане и архивиране.

Позицията на Ед Лукас е добре позната от няколкото му книги, станали стандартни за изучаващите агресивната същност на по същество мафиотския днешен кремълски режим. Поне две статии на Лукас се намират и в български превод тук и тук.

Ето защо неговите – макар в ролята му на водещ панела във Фронтлайн клуб пестеливи, но ярки – коментари не ме изненадаха. Затова пък Уилиям Баудър с неговата спокойна, красноречива и непримирима пледоария в памет на убития в руския затвор заради неговата юридическа разследваща работа адвокат Магнитски бе за мен истинското откритие на вечерта.

Маша Гесен, която бе първата журналистка, влязла още през 2000 година в черния списък на кремълската администрация, говори вчера в най-добрите традиции на руската демократична публицистика – с достойнство, сдържана ярост и горест, без сянка на колебание пред престъпната енергия на кремълския подполковник и неговата „първа лейди“, както тя нарече фигуранта Медведев.

Тъй като всеки който повярва на препоръката ми (настойчива, тъй като дебатът е сред най-доброто, което сме гледали от години по темата!) и, който може да се справи с английския (американския – заради Баудър и Гесен) сам има възможност да проследи разговора, няма да се впускам в повече преразкази.

Искам тук в заключение да споделя само няколко сполетели ме мисли след като изслушах една от диагнозите на Маша Гесен за състоянието на днешното руско общество. Тя е убедена, че недоволството и опозиционния бунт ще се разгори отново и то в много по-силна степен, защото деградацията, проникнала всички форми на живот в Русия е вече прекалено напреднала.

Всички здрави механизми, които обикновено гарантират съществуването на едно нормално общество са разбити през последните години в Русия – съдебната и правоохранителната система, избирателната система просто не функционират, партиите са една подигравка с това понятие, публичното пространство не съществува, медиите не вършат никаква работа като независим коректив на властта, техният глас е задушен и пр. и пр.

Основната мотивация за опозиционните настроения и за все по-ширещото се недоволство, казва Маша Гесен, е всекидневното унижение, на което е подложен днес всеки гражданин в Русия. Животът в Русия е непрестанна подигравка с всеки читав човек в тази страна, обстоятелствата на този живот са оскърбление за гражданите.

Затова Маша Гесен е убедена, че този режим няма да оцелее повече от две години. Уилиям Баудър пък – който съвсем не прави впечатление на човек, предразположен на илюзии – е убеден, че материалите, събирани от него и колегите му по т.н. „списък на Магнитски“, съвсем скоро ще послужат пред един бъдещ трибунал в Русия, на който ще се гледат делата на водещия елит на днешната клептокрация.

Тези описания на днешния публичен живот в Русия ме настроиха доста меланхолично. Още през 2008 година бях писал в есето „Трябва ли ни парк на идиотите“ за живота в Страната на розите и мутрите като всекидневно унижение за всеки чувстващ и мислещ неин гражданин.

По-късно, през 2011 въпреки всички публични заявки на изместилите междувременно комунистите от власт „нови“ лица, вратове и задници, установих, че почти нищо не се е променило, а напротив – абсурдите на политическата сцена, из коридорите и подземията на правоохраняването и правораздаването, пред камерите и микрофоните на т.н. „медии“, във всекидневния живот на всеки български гражданин не са нищо друго освен едно постоянно оскърбление на здравия разум, на достойнството му.

Ето как се оказва, че по този показател Русия и България са отново две сестри, както се опитваше с десетилетия да ни убеждава комунистическата пропаганда…

Но тогава със страшна сила се надига въпросът защо ги няма у нас и къде са тълпите граждански активни, протестиращи съвременници, на които просто им е писнало всекидневно да бъдат подигравани, да бъдат безспир унижавани от разни валентинзлатевци, миленвелчевци, веждирашидовци, незнамсикойсибарековци, руменпетковци, славитрифоновци и пр. посерковци. Да бъдат постоянно оскърбявани от надвисналата посред столицата грозна сянка на паметника на окупаторската армия и от все още пръснатите по цялата страна безброй паметници на мутрести шумкари…

Дали не трябва поне веднъж – искрено, с основание и убеденост – да се научим и ние на нещо от проклетия руски опит. Този път, че все някога всяко унижение трябва да има край…

At the Frontline Club in London: Another six years of Vladimir Putin?

Българските издания на книгите на президента на Чехия Вацлав Клаус „Европейска интеграция без илюзии“ и „Къде започва утре?“ бяха представени в София в присъствието на чешкия държавен глава. Вацлав Клаус беше на работно посещение у нас. Според президента Клаус, за да се направи Европа отново функционална и продуктивна, са нужни дълбоки системни промени, нещо структурно, подобно на задачата, която решаваха Чехия и България преди повече от две десетилетия, когато искаха да се „отърват“ от комунизма. Вацлав Клаус посочи, че случващата се в момента криза в еврозоната е последица от една парична единица, ...

Новият министър на икономиката Делян Добрев е масон в ложата "Слънцето на Тракия", патентен номер 036, Ориент Хасково. Поради крехката си възраст той все още е чирак, няма степен и отговорности пред братството на зидарите. ...В масонските документи, които извади сайтът „Биволъ”, има нещо интересно, което засяга новия министър и поради ресора му, и поради масонската му принадлежност. Масоните обсъждат да създадат „Огнище Белене”.

Отишли двама сърби на корида в Испания. Както си гледали шоуто, единият паднал на арената. Бикът го подгонил и той започнал да бяга. Тогава другият се провикнал от трибуната: - Брате Зоране, не можеш бега толкова бръже, щото ще добиеш инфаркт! - А ти що искаш да добием, теле ли? Усмихни се, България, и си плюй на петите, защото инфарктът ни дебне, а спасение от него при този кучешки живот няма. Не свинското да откажеш, не само коприва да ядеш, не по цял ден песни да пееш - умът вече не може да побере проблемите, а сърцето се къса от мъка... Остава ни само да се усмихнем на комшийския виц, защото според докторите, който повече се смее, той по-рядко преминава през кардиологията на "Пирогов".

На это лето мы также намерены пригласить болгарских студентов на раскопки древней столицы Волжской Болгарии – города Ошель (раскопы близ сел Красное Сюндюково и Старое Алейкино). Надеемся, власти, журналисты и ученые Дунайской Болгарии приедут на церемонию открытия археологической смены. А студенты исторических факультетов Ульяновска хотели бы поехать в этом году в Болгарию, для обмена опытом и налаживанию культурных, молодежных и профсоюзных связей.

Собственик на заведение в Полски Тръмбеш демонстрира колко жестокост и глупост може да роди модерното ни общество. Даде и нагледен пример за това в каква робска държава живеем. Съгражданин на Веселин Маринов си позволи саморазправа с персонала, подозирайки го в кражба. Дали човекът може да бъде сравнен със злодея Юрая Хийп, който наказваше Дейвид Копърфийлд, окачвайки му табели на врата? Подобно сравнение би придало на героя прекалено романтична окраска. Остава читателите сами да преценят и да намерят примера, който би обрисувал подобна наглост. Случаят обаче, въпреки че блести с особена "оригиналност" в драматургията си, иде да ни покаже какво е отношението на българския работодател към неговите служители. За да набие с щека за билярд двама 20-годишни младежи, да им окачи табели "Аз крада" и да ги разкарва като маймуни в центъра на градчето, това означава, че човекът явно силно си е повярвал, до степен, до която сам да раздава правосъдие. Това е отношението на господаря към...

Както се надявахме, конкуренцията от Kindle наистина започна да сваля цените на таблетите. След пускането на "новия iPad", цената на предишната версия (iPad 2) е намалена със 100 долара. Т.е. най-евтиният iPad 2 вече е на цена от 399 долара (в България е 785 лева с ДДС).

"Новият iPad" няма някакви особено полезни подобрения, така че предвид цената iPad 2 е за предпочитане. Да се надяваме, че след пускането на очаквания нов таблет на Kindle и очаквания таблет на Google, цените ще продължат да падат…

Блогът за икономика 2012

<!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false FR X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4 <![endif]--><!--[if gte mso 9]>

Доц. д-р Антоний Гълъбов е роден в София през 1964 г. Завършил е социология в СУ. От 1987 до 1990 г. работи в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. - в Института по социология към БАН. От 1998 г. е експерт в асоциация "Прозрачност без граници", преподавател е в Нов български университет. - Бяхме свидетели на поредицата смени и оставки в правителството. Как се отразява това на стабилността на кабинета „Борисов”? - Поредните персонални промени в кабинета се вписват в стила на управление, наложен от ГЕРБ. Еднопартийното управление може да решава много по-експедитивно възникналите трудности в работата на отделни представители на изпълнителната власт. Всъщност с подобни демонстрации на безкомпромисност и оперативност при смените на министри и техните заместници кабинетът "Борисов" успява да поддържа представата за решителност и сила, върху която се гради съществена част от персоналното доверие към него. Това е и една от причините личният рейтинг на...

Яйцата, които ядат пенсионерите, нямат нищо общо с яйцата на техните деца. Даже с яйцата на техните внуци нямат нищо общо. Особено ако пенсионерът пък е от Панагюрище… Представете си панагюрски пенсионер да яде яйца по панагюрски… Бъдете сигурни, че всячески ще ви разбие представата за представи… Никой не може дори за миг да допусне какво може да е изпълнило погледа и целият му взгляд на панагюрския пенсионер, докато яде яйца по панагюрски. А то може да бъде само едно – съкровище. И то не каквото и да е съкровище, а панагюрското съкровище… Защото един панагюрски пенсионер, докато яде яйца по панагюрски, си представя панагюрското съкровище като пълни кофички с кисело мляко… Защото какво са яйца по панагюрски, които са по-скъпи от жълтици, ситуирани в няколко златни таса без ни най-малък намек за кисело мляко. С чесън… Дали си мисли панагюрският пенсионер за поскъпването на живота от времето на траките до наши дни, или, както би казал Сандбърг: „За пенсионерите всичко е...

Антология на съвременната българска поезия ще бъде издадена на английски в САЩ през 2013 година. Книгата ще бъде публикувана от Accents Publishing и ще бъде под редакцията и подбора на главния редактор и собственик на издателството Катерина Стойкова-Клемър.

Всеки български поет може да кандидатства за участие в изданието със стихове на български в обем до 10 стандартни страници. Текстовете, придружени от кратка биобиблиография, трябва да бъдат изпратени до 31 декември лично от автора или от наследилите авторските му права на адрес accents.publishing@gmail.com.

Избраните за участие в антологията автори и творби ще бъдат обявени до 31 януари 2013 г. Издателството предвижда антологията да бъде отпечатана до края на юни 2013 г. Accents имаше подобна инициатива и през 2010 година.

Проф. д-р Никола Чаракчиев Български научен център – Чикаго (Тема в развитие – 27 март 2012)

Българската икономика се засилва все повече към пропастта, а ускорител на този процес е липсата на мерки, които да повишат доходите на българите, да облекчат административната тежест за малките и средните предприятия. Растящата безработица и продължаващото нежелание на чуждестранните компании да инвестират в България са сериозни индикатори, които остават впечатлението, че пропастта вече съзерцава правителството [...]

Над 4000 библиотекари от цялата страна се очаква да се включат във втория етап от обучения, организирани по Програма „Глобални библиотеки-България". Екип от над 130 лектори по петте направления ще обучават записалите се библиотекари, а обученията ще се проведат в 27-те регионални и още 12 читалищни библиотеки на два учебни периода: април-юли и септември-ноември.

През 2012 г. Програма „Глоб@лни библиотеки - България” планира да проведе 433 обучения за библиотекари от обществени библиотеки в тематичните направления „Информационни и комуникационни технологии", „Организация и управление на работата в обществената библиотека", „Услуги в модерната библиотека" и „Общуване и работа с потребители и общности". Библиотекарите ще имат възможност да посетят и нов курс, този по „Застъпничество, набиране на средства и разработване на проекти", който ще цели да повиши интереса към каузите на обществените библиотеки и към техните активни проекти.

През 2011 г. бяха проведени общо над 3300 специализирани тренинги за работниците на библиотеките, а в много от тях се организираха и обучения за работа с компютри и интернет за посетителите на иституцията.

Програма „Глобални библиотеки - България" е инициатива на Министерство на културата и Програмата на ООН за развитие. Тя обединява професионалисти, институции и организации, които вярват, че обществените библиотеки ще подобрят качеството на живот, като предоставят свободен достъп до информация и обмен на идеи.

Много отдавна организираната престъпност действа наднационално. За място под слънцето „под земята” се борят италиански, колумбийски, китайски, японски и какви ли не още ракови клетки, възникнали на територията на съответната държава и плъзнали по света. България се спряга в коментари на чуждите наблюдатели като страната, в която мафията си има държава.

Но и това не е всичко: този „собственик” на българската държава е на практика предишният ни колониален владетел, осъществяващ контрола си тук и сега под друга форма. Така една чужда мафия, руската, си има България. Такава е констатацията на частната американска разузнавателна агенция СТРАТФОР, според която московският кмет Юрий Лужков е предупреждавал президента Георги Първанов, че руската организирана престъпност „ще подпали София” ако не бъдат наложени руските енергийни проекти в България.

Палежът би трябвало да е предстоящ ако е вярно, че след проекта „Бургас-Александропулис” е на път да бъде спрян и обектът АЕЦ „Белене”. В този смисъл е интересно какво е мнението на авторите на изтеклите секретни мейли на СТРАТФОР по адрес на нашия главен пожарникар на върха на властта. Дали е способен да потуши един пожар, предизвикан от руската мафия с наказателна цел или по скоро е част от разпалването му? ( ivo.bg)

Московски бандити държат премиера в правата линия
СТРАТФОР: Знаем много за Борисов, не става за казване
Руската мафия ще подпали София ако Първанов оплеска енергийните проекти
Вторник, 27 Март

Биволъ | WIKILEAKS

„Трябва да пропусна МНОГО информация, която имаме за Борисов (б.ред. главните букви са в оригинала), просто защото не съм сигурен коя част от нея може да ни навлече юридически проблеми“ – пише старши анализаторът Марко Папич във вътрешна дискусия на СТРАТФОР, изтекла в сайта Wikileaks.
В поредица от съобщения анализаторите на „Частното ЦРУ“ обсъждат текст за промяната в отношенията между София и Москва след като правителството на Бойко Борисов идва на власт. Работното заглавие е: „Антируска България? Не се надявайте много!“ Основният автор е Папич, а окончателният вариант е публикуван като анализ на СТРАТФОР на 14 юли 2009 г. със заглавие „България все още е на страната на Русия“.
В разпространения анализ пише, че маневрите на Борисов с Белене и Южен Поток целят по-скоро той да изземе контрола върху енергийните проекти от своите предшественици, отколкото да влезе в конфликт с „историческия съюзник“ Русия.
Неофициалните коментари на авторите, подготвящи текста обаче са много по-живописни.
„Дали Русия иска да даде на Борисов свобода на действие, за да спечели контрола върху тези проекти и други аспекти на отношенията на София с Москва?“ – пита се анализаторът Кендра Весел.
„Няма да стане … те знаят защо ги прави … той се опитва да върти интриги със собствените си хора при контрола на тези предприятия. Те знаят, че ако той прецака приятеля си от Московската мафия, тя ще го вкара в пътя.“ – отговаря Марко Папич.
„След като Борисов почувства солидна основа в контрола на всички аспекти на българо-руските отношения, страната вероятно пак ще стане един от най-верните съюзници на Русия в ЕС и в НАТО“ – пише още в непубликуваната част на анализа.
„Държавното“ ЦРУ също знае много за Борисов
През 2006 г. американският посланик в София Джон Байърли пише в секретен доклад, че Борисов е силно зависим от тъмното си минало и е участвал в контрабанда на горива и трафик на амфетамини.
За разлика от СТРАТФОР, официалните служби на САЩ виждат зависимост на Борисов не от московската мафия и Лужков, а от „свързания с руското разузнаване и организирана престъпност“ олигарх Валентин Златев, шеф на Лукойл.
Информацията за Борисов е получена от няколко независими канала, уточнява посланикът, включително и от американска тайна служба с кодово име SIMO [06SOFIA647], за която публичната информация е изключително оскъдна.
Борисов отхвърли информацията за доклада на Байърли с аргумента, че не чете жълта преса.
Руската мафия дърпа конците в София?
В коментар към една от черновите Марко Папич развива виждането си за отношенията на Борисов с московската мафия като намесва и Първанов.
„Този проблем (б.ред. отказването от руските енергийни проекти) ще бъде решен точно по същия начин, както всеки сериозен ход на Борисов… Московският кмет Юри Лужков, шеф на московската мафия, който изглежда е добър приятел на Борисов (което потвърждава гледната ми точка), сяда с Първанов и му казва, че руската организирана престъпност ще подпали София ако Първанов оплеска работата“ – пише Марко Папич.
В други доклади на СТРАТФОР Лужков недвусмислено е обрисуван като „министър на организираната престъпност“, натоварен от Кремъл с „портфейл“ да взаимодейства с мафията.
Главният прокурор Юрий Чайка също е донесъл на СТРАТФОР за ролята на Лужков в енергийните преговори с България. Това е станало след посещение на Станишев в Москва на 27 април 2009 г.
Българският премиер е имал рядката възможност да се срещне с някои „необичайни руснаци“, с които имал „вълнуващи разговори“ за Южен Поток и Белене. Необичайните руснаци били Лужков и „неговите хора“. Те провели със Станишев „приятна дискусия, ако разбирате какво искам да кажа“ – обяснява Чайка.
Коментар на Биволъ
Юрий Лужков беше чест гост в България преди да изпадне в немилост пред Кремъл през 2011 г. Бойко Борисов афишираше публично приятелството си с него. Първанов също редовно се срещаше с Лужков при многобройните си визити в Москва и при посещенията на московския кмет в България.

Очевидно СТРАТФОР разполагат с данни, които могат да обяснят как управленските решения в София за руските енергийни проекти се определят от паралелни зависимости: Кремъл – Руската Мафия (чрез Лужков) – Българските управленци (Първанов, Станишев, Борисов). За това говори и многозначителната реплика, че знаят много за Борисов, но не всичко могат да публикуват.
Изтеклата кореспонденция на СТРАТФОР се състои от над 5,5 млн електронни съобщения и покрива времевия интервал 2004 – 2011 г. Името на Бойко Борисов се среща в над 2000 документа от изтеклите мейлове на агенцията. Биволъ е партньор на Wikileaks за публикациите базирани на тези документи.

Share on Facebook

На 26 март 2012 г. в Специализираното училище №22 гр. Николаев (Украйна) по инициатива на училищния «Евроклуб» и с подкрепата на Николаевския съюз на българската младеж бе организирано интелектуално състезание брейн-ринг «Всичко за България». Целта на това мероприятие е популяризирането на българския език и култура сред младежта, а също така и развитие на делови и приятелски взаимоотношения между младежи от Украйна и България.

Наградата Тюринг 2011 се присъжда на професор Judea Pearl от Калифорнийския университет в Лос Анджелис "за огромния му принос в развитието на изкуствения интелект". Престижната награда по значимост е сравнима с Нобеловата и се връчва ежегодно от Асоциацията по изчислителна техника (ACM) за теоретични и практически постижения в областта на информационните технологии. Победителят също получава 250 хиляди долара, дарени от компаниите Google и Intel. Самото награждаване ще се извърши на тържествена церемония, която ще се проведе на 16 юни. По традиция, тогава носителят на наградата Тюринг изнася доклад, известен като "Лекцията на Тюринг". Преди разработките на Пърл изкуственият компютърен интелект се е затруднявал при вземането на решения в несигурни ситуации и не е разбирал причинно-следствените връзки, а е разчитал единствено на булевата логика - "вярно" или "невярно". Работата на учения е помогнала за създаването на сложни системи, ориентирани, например, към разпознаването на реч или навигацията. Джуди Пърл сега работи над компютърни модели, умеещи да правят разлика между това, което може да се случи и това, което не би се случило. Изследователят твърди, че изкуственият интелект трябва да се научи да "поема отговорност" за извършените действия, а това означава да разпознава принципите на морала. Резултатът трябва качествено да подобри процеса на вземане на решения. Алън Тюринг, човекът, чието име носи престижната награда, е британски математик, логик и криптограф и е изиграл важна роля в създаването на модерния съвременен компютър, а освен това се смята за един от бащите на теорията на изкуствения интелект. "Машината на Тюринг", която той описва в една статия, е включвала контролен блок и е можела да извършва няколко основни действия: четене, писане или изтриване на символи върху лента и избутване или пренавиване на лентата. По-късно, тази примитивна машина е използвана като модел за разработването на първите компютри. Алън Тюринг е смятал, че няма голяма разлика между това как човекът и машината обработват информацията и е предложил машината да се разглежда като мислеща, ако човекът, водещ диалог с нея, не може да разбере, че това не е човек.

Облачните услуги са революция в интернет, която може да е едно от решенията за увеличаването на растежа на европейската икономика след кризата и ще гарантира заетост на хиляди граждани. Това заяви Ивайло Калфин на конференция за облачните услуги, организирана в Брюксел от Европейската интернет фондация. Според Калфин облачните услуги (cloud computing) са изключителна възможност за поевтиняване на разходите на средния и дребен бизнес и за намаляване на издръжката на публичната администрация във времена, в които обществените разходи навсякъде се ограничават, за да се компенсират последствията от рецесията и забавеното икономическо развитие в Европа. Калфин председателства панела на конференцията, посветен на сигурността и защитата на данните. Евродепутатът, който е докладчик на Европейския парламент по въпросите на сигурността на интернет, заяви че е изключително важно да се създадат такива услуги, които да дадат достатъчна увереност на потребителите, че данните, които се съхраняват в облака, ще са достатъчно добре защитени. За да се гарантира тази защита, трябва да се върви към сключване на международни споразумения, в които да се уточнят правата и отговорностите на потребителите, на доставчиците и на собствениците на облачните услуги. По данни на Европейската комисия до 2015 г. приносът на облачните услуги към европейската икономика ще достигне 177 милиарда евро годишно. Това ще позволи създаването на почти половин милион нови работни места. Очакванията са, че благодарение на развитие на клаудкомпютинга в Европа в близките 5 години ще се създадат 400 нови компании, които ще могат да наемат достатъчно персонал, за да свалят с 0,5 на сто рекордно високата безработица в ЕС. Ползите от облачните услуги, които се използват най-вече за складиране на данни, като платформа за разработване на приложения и продукти и за инфраструктура, са свързани предимно със свиване на разходите за купуване хардуер и софтуер и други капиталови инвестиции, за консумативи и електричество, оптимизира се организацията на работа и се подобряват възможностите за бизнес партньорство. Предимствата на клаудкомпютинга освен непосредствено облачните услуги, имат най-голям потенциал в хотелиерството и търговията на дребно, следвани от банковия сектор и финансовите услуги. В рамките на форума Калфин обсъди с комисаря за цифровия дневен ред на ЕС Нели Крус предстоящите действия на Европейската комисия във връзка с регулацията на клаудкомпютинга. Очаква се през есента Нели Крус да предложи стратегия на ЕС за развитие на интернет, за онлайн защитата на данните, киберсигурността и облачните услуги.

Снимка: Spencer E Holtaway

Имам профил във Facebook , имам профил и в LinkedIn, Foursquare, Twitter… абе толкова профили имам, че понякога си мисля, че само пред огледалото заставам анфас.

Наскоро имах няколко случая, в които хората си сменят имената – от „Иванка Иванова“ (истинското име е сменено) името става „Iva Nka“ или „Aknavi Avonavi“ (наобратно). Виждам странното име във Facebook и след 5-минутно чудене откъде познавам „Iva Nka“ и как, по дяволите, е влязла сред приятелите ми (имам над 700 контакта там, но всичките ги познавам, наистина), се сещам за кого става въпрос…

- Здрасти, Ванче, що си си сменила името на профила така странно, 5 минути не мога да загрея за кого става въпрос…

- Здрасти… ами заради работодатели – влизат ми във Facebook-профила, за да намерят повече.

- Е, и?

- Ами не искам да ме намират и си смених името там…

Принципно винаги съм казвал: ако не искаш работодателя ти да види точно определена информация или снимки, не ги качвай във Facebook. Да, някой друг може да те тагне там, някой друг може да напише нещо за теб и т. н., но има десетки начини да определиш кой какво има право да чете…

В крайна сметка, аз също съм назначавал хора неведнъж и също съм преглеждал публичните им профили, защото искам да науча повече за тях. И не виждам нещо лошо в това – нали затова са публични.

И в моя профил ще откриете снимка като тази, тази и дори тази! За идиотски клипчета да не говорим… Считам, че в XXI век е най-малкото наивно да очакваш шефът ти да е типичният костюмар, който (искрено го вярвам) никога не е бил дете, никога не пие, не пее и не танцува по време на парти, не кара ски, не ходи на море, не се впечатлява от нищо и никога, ама никога не бива да си помисляш, че той е нормален човек, а не робот и също има право да се весели, да обича, да чувства и дори сере!

Дори забелязвам още по-голям парадокс. Компании, които вкарват служителите си в някакви подобни „сухи“ рамки, за да изглеждат като ходещи роботи същевременно дават луди пари за PR, за да изглеждат готини, естествени и непринудени. Ами започнете промяната отвътре, бе!

Да, аз споделям повече от моето „аз“ спрямо повечето хора… такъв съм. И не, колкото и да е готина една компания, не бих променил себе си, за да вляза в техните рамки. Обаче в САЩ компаниите направо си искали име и парола за Facebook, което вече ми се струва прекалено!

Ще го обясня така: Facebook е дигиталният ми дом – да, някои неща споделям публично и работодателят ми може да ги вижда (те не са малко). Това е като да поканя шефа си на гости вкъщи, да го запозная с жената и детето, да му покажа хола и т. н. В момента, в който обаче той реши, че трябва да провери какво имам в мазето, в шкафчето на банята, в коша за пране или в гардероба ми, нещата леко излизат от добрия тон. В контекста на Facebook, с потенциалния ми работодател просто приключваме взаимоотношенията дотук (без право на обжалване).

Подобни публикации

• 04.12.2011 -- За салфетките и малките неща… (1)
• 22.01.2012 -- Шофьорите в Европа и шофьорите в София (0)
• 11.10.2011 -- Шефове гадняри (2)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (9)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (9)
• 18.10.2009 -- Facebook странности (5)
• 02.07.2009 -- … а би трябвало да се забелязват, нали? (0)
• 14.03.2012 -- Кратък наръчник с 10 полезни съвета за Вашата почивка (10)
• 27.02.2012 -- Можете ли да разпознаете скъпата от евтината мода? (27)
• 23.12.2011 -- Вместо коледна картичка… (1)
• 10.11.2011 -- Опростена карта на регионалните диалектни и жаргонни изрази в България (32)
• 26.09.2011 -- Скъпа, няма не мога (I Don’t Know How She Does It) (4)
• 08.09.2011 -- 20 позабравени песни на Слави Трифонов (4)
• 27.07.2011 -- Разменени лога на български компании (3)
• 12.07.2011 -- Обърнато търсене на изображения (6)
• 01.07.2011 -- Ghostery – лек и полезен инструмент за проследяване на тракери (1)
• 12.05.2011 -- Три от най-забавните инструктажи за безопасност преди полет (3)
• 29.03.2011 -- Спечели новия мултифункционален леген… (8)
• 17.03.2011 -- За контакти (30)
• 05.02.2011 -- Search Terms V (9)

Аналитичната компания DisplayMate, специализирана в провеждането на разнообразни тестове, свързани с изпитване на екрани, проведе поредния си експеримент. В резултат изпитателите установили, че индикаторът за заряда на батерията на новия iPad отчита неверни данни. Таблетът продължава да се зарежда дори след като показателят информира потребителя, че батерията е напълно заредена - след като индикаторът покаже символа за пълна батерия, iPad 3 продължава да се зарежда още между един и два часа. Служителите на DisplayMate открили също, че новият дисплей изтощава доста бързо батерията на таблета, въпреки заявленията на компанията Apple. Според учените, проблемът вероятно е свързан с факта, че математическият модел на индикатора на батерията, използван за определяне нивото на заряд, не е обновяван от времето на предишния модел, независимо, че акумулаторната батерия на новия таблет има 70% по-голям капацитет от тази на предишното устройство и поради това изисква и повече време за зареждане. "Индикаторът за зареждане на всички мобилни устройства е базиран на математически модел, включващ изчисляване на скоростта на зареждане и разреждане, както и историята на зареждането на батерията за определен период от време назад. Моделът използва информацията за пресмятане на необходимото за зареждане време. Ако използваната в новия iPad формула е неправилна, това няма да окаже влияние върху самия процес на зареждане, а просто ще информира твърде рано потребителя за достигането на 100-процентно ниво на заряд, докато в същото време устройството реално продължава да се зарежда. Останалите таблети и смартфони също подават неточна информация за състоянието на заряда. Ако за Вас е важно Вашето устройство да достигне максимума, който позволява неговата батерия, то по-добре не го снемайте веднага от зарядното устройство, дори ако на екрана виждате обратната информация", съветват от DisplayMate. Припомняме, че, по думите на собствениците на новия iPad, за пълното зареждане на устройството са необходими от 6 до 7 часа, което е значително повече от предишното поколение таблети на компанията. Някои потребители се оплакват, че зарядът на батерията не е достатъчен за автономно захранване на устройството в продължение на заявените 10 часа, а стига само за по-кратък период от време. Както се оказва, за пълното зареждане на устройството то трябва да бъде включено в контакта още няколко часа. Умишлено или случайно, от Apple заблуждават потребителите за действителното време, необходимо за пълно зареждане на акумулаторната батерия на таблета. Не е трудно обаче човек да се съгласи, че фразата "за пълното зареждане на батерията са необходими 9 часа" не звучи никак добре на фона на останалите спецификации на устройството. Затова и е донякъде разбираемо, че е възможно специалистите от Купертино да са решили да използват подобен трик. Въпреки това, всяка тайна рано или късно става обществено достояние.

Днес с голямо прискърбие ще се разделим с пътеписа на Вили:) Изоставяхме самичка във влака в  Рим , после разбрахме защо съществува израза „виж Неапол и умри!“ , оставихме я безнадзорно да се запознае с полицая Анджело. Последвалата серия не е за пред деца,   после закусвахме заедно ;) а после пак я оставихме сама, за да чака Анджело "5 минути", за да идем и на гости на родáта ;) и за да я зарежем в ... едно наводнение ;) А накрая имаше „Предложение“ :) Днес ще си кажем „До нови срещи!“, защото една история трябва да завърши, за да започне другата :) Приятно четене:  

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол)

част десета:

Ще се върнеш тук, знам го

От моята страна, т.е. дясно, е само море, отляво - само скали. Целият път е прокаран в скалите. И е идеално асфалтиран, като нов! Понеже е тесен и нагърчен от непрестанни завои, не позволява висока скорост и поне до момента, не видях май никой да изпреварва. Правите отсечки са максимум от 50-60 метра. Чудя се колко е широк този път, според мен едва ли има 10 метра, и Анджи, връткайки длан казва, 6-8 метра, не е еднакво навсякъде. [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Костиера Амалфитана"][/caption] Хората са си направили труда, навсякъде, където има и най-малка възможност, да има по някоя тераска, и не знам дали защото е неделен ден, но при всяка има коли - едни тъкмо спират да погледат, други си тръгват. И има някаква своеобразна толерантност по този път - където няма място при терасите, колите се подреждат до скалите или край парапета кротко една зад друга, без ничия специална намеса. Така още пó стесняват пътя и се налага някъде насрещните коли взаимно да се изчакват, а автобусите едва се промъкват, но никой не нервничи. Аз поне не видях. [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Костиера Амалфитана - гледки по Ла Страда Амалфитана"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Какво ли е да живееш на ръба над морето?"][/caption]   Както си гледа пътя, Анджи ми хвърля половин очо: ее, ун кафе? Ами да.. си, тъкмо си е време за следобедно кафе. В този момент излизаме от поредния завой и виждам малко по-натам дълга редица от спрели до парапета над морето автомобили. С очи и жест питам, да не се е случило нещо на пътя? Усмихва се, "тц" - вика, и съвсем намаля покрай колите, оглежда внимателно... и хоп, току се умъква на мястото на една току-що тръгваща си кола. Откопчава и моя колан, слиза и ме приканва: Андиамо, кара! Протяга ръка и ме измъква през неговата врата. Тръгваме нататък покрай колите. Ама сигурно са поне 30! Сърце не ми трае и се мушвам през една пролука между две коли, надниквам над парапета - хийй  :)   [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="За да се усети това "хий", май не е трябвало да зумвам..."][/caption] Малко по-натам, точно на ъгъла на този пореден завой, който сега е наляво, има по-голяма тераса. Ун бел посто /хубаво местенце/, казва Анджи. Ахаа, значи там ще пием кафе :) Оха, браво на ангелчето - предвкусвам приятни минути на терасата над морето. Всъщност, предполагам, съдейки от броя на спрелите коли, явно гледката си заслужава. Йее... [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Позитано /всъщност, част от него/"][/caption] Терасата е доста по-голяма в сравнение с всички досега. Направо като минипиацичка над морето :) Цялата е покрита с плочки и оградена с парапет; има си и дърво, не знам как израснало баш там; две-три пейки и две-три кашпи с китки; отпред - джунджурийница за картички и сувенирчета, бръмбъзлъци разни; дори и една сергия до оградата се е наредила, на която продават минерална вода, безалкохолни и плодове..  И лимончело, естествено. Него, ако го няма, значи не си из Амалфитана :) Искам ли нещо? Нее бе, Анджии, просто зяпам. Ама какво ли не им идва на акъла на хората да продават из туристическите места... Пустият му "калесан/оноден/изваян/уважен" бизнес... ;) Ей на' - най-разнообразни шишички с лимончело, бурканчета с конфитюри от лимонови кори и не знам си к'во още... о, и италианска еко-виагра, но очевидно миналогодишна реколта  :D [caption id="" align="alignleft" width="293" caption="Амии... без думи  ;)"][/caption] [caption id="" align="alignright" width="293" caption="Лимончело или "бере пер диментикаре", т.е. напитка за забрава  ;)"][/caption]                                   Тук има и една

статуя на молеща се Дева Мария

Обърната е с лице към града долу. Сядаме на едната от пейките, Анджи се напъва, прикача английския си арсенал към родния италиански, маа ръце, върти очи, и ми разправя легендата: В катедралата на града долу имало някаква свещена икона. Ама тя била... Бе ехее, някога си, от Византия я тафили нек'ви пирати. И, както си плавали из морето после, каато ги подпукала изневиделица една, ама мнооого серт морска буря - за наказание. Та, гърми-трещи... и ги клати, и подФърля - лелее, ше се мре... И, оооп, Девата току проговорила с човешки глас: Пуснете ме, пуснете мее, морски пиратии, и аз ще ви спасяя... Тия се шашардисали съвсем и метнали на бърза ръка иконата в морето - еей там у водата някъде. И бурята, верно, спряла.. Вълните, пляс-пляс - избутали иконата на брега, до ония лодки долу, а пиратите - чупката... И отървали кожите. Местното население, все рибари били по онова време тука, на сутринта - я! - и се израдвали до немай-къде на задморската придобивкаа... Мии, къде-къде, айде у най-представителната им сграда. Турили иконата в църквата и обявили Девата за патрон на града... Та така. /После направих справка в нет-а - верно!/ В по-ново време вече, някой си решил да направи мили очи на дедо Боже, и сътворил ей тая скулптура. А гражданите позитанци я възкачили тука - щот' да е по-близо до небето, а и Девата да кьори по-обхватно к'во става, и своевременно да измолва прошка, кога сгафят нещо долу - ми нали е Патрон ;)   [caption id="" align="aligncenter" width="504" caption="Молещата се благото на Позитано Дева Мария"][/caption]   Наслаждаваме се още на гледката. Вчера от планината горе, докато съзерцавах Позитано долу, си пожелах някой ден да дойда пак да го видя, па и да се разходя из него. Засмивам се... Анджи пита кое е "скерцо" /смешното/, да не би някой виц пак?... [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] Хмм... да видим сега аз пък как ще му обясня защо се засмях - ми, защото очевидно той е "ангелът", който ми осъществява пряката линия с небесата и сбъдва желанията ми - ето, няма 30 часа откак пуснах месиджа "нагоре" и желанието ми се сбъдва. А, де!  ;) Разбра ме. И пояснява защо ме доведе точно тук: Позитано е ил мио преферито!... Май фейвърит, бейби! Си!... е белла виста, е?... е бютифуль! - тука нали няма нужда от превод  ;) Да, "бютифуль" е, определено... И се заклевам наум, че пак ще дойда тук. Ееей, ама тоя Анджи е много сенситивити! Ето, и сега май ме угади, щото кима: Си, торнера, аморе мио, ло со! /ще се върнеш тук, знам го/ [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Позитано - надолу от терасата"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Позитано - нагоре от терасата"][/caption]   Нещо над главите ни леко посмрачиня - едно миниатюрно облаче, което за секунди пръсва набързо едни ситни-дребни капчици. Хе-хее.. а сигурно само 200 метра по-натам небето е ярко синьо и грее слънце! Пък аз си мислех, че това е специалитет на Алпите и Албиона - к'во съм наивно само! :) Тръгваме назад към колата... Ей, Анджи, а кафе? - Си, си, бейби, ормай, пациенца /ей сега, търпение/.. Интересно, ама що на терасата, наистина, нямаше кафене? Пазаря се: Анджии, кафе уит вю, си? Кон белла виста? /кафе с гледка, нали/ Отваря вратата си - офф, ма що пак през нея бее.. изкарай колата първо... отпаркирай я, де! Тц! - Побутва ме по дъ-то: маа, дай, дай.../айде, айде/ - и ме натиква вътре. Завой наляво покрай терасата и пътят се спуска леко надолу, след 500 метра завой надясно, още толкова пак нагоре и по една виеща се улица на съседния хълм, и айде спираме пред едно кафе. Еее.. браво бее, със страхотна панорамна тераса - супер! Не знам кой на кого носи късмет, но Анджи пак успява да паркира и то почти пред вратата на заведението. Прошепва ми на ушо, че ще отиде до тоалетната, а аз да седна някъде. А, ей онази маса, дето в момента хората стават /сочи с очи/. И да поръчам, кафето за него да е дълго. И още каквото искам, но и за двама ни. Прави две-три крачки и се връща, настига ме тъкмо като сядам и казва, че всъщност по едно семифредо, например, е много добре. Кк'воо?.. Се-ми.. к'во? - пуля се - Си, семифредо, семифредо, идеале пер кафе, мия белла. Ми креда! Е, щом казваш, кредо ти /вярвам ти/... Да бее, ясно, разбрах, дарлинг, семифредо... Хайде, бягай към кенефа, аз ще се оправя! И поръчвам: дуе кафе лунги е дуе семифредо, е дуе кока-кола... - Куали соно семифредо, синьора? /какви да са семифредото/ - пита момчето. - Ааах... ти пък сега! Де да знам!.. Ми, семифредо! - Ухилва се до ушите, ясно, чужденка съм и почва да трака: маа, чоколата, ванилия, ночиола, лимоне, крема, мока, фрагола, аранча, карамелло... - Чча'й, ча'й малко бе.. к'во? ке?... Я пак, ама лентаменте, ти прего! /бавно/  :) Тъкмо решавам да поискам да ги видя първо, и Анджело идва и решава проблема: Ванилия! Ванилия! Ми, ето я ванилията: [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Семифредо "Ванилия" - ммм... вкусотиийка, чудно е! :)"][/caption] Прилича и на крем, и на сладолед, и е студено почти като сладолед, и пухкаво и сочно е, леко и сладко, без да накъртва, и изобщо не мога май да разбера какво точно е, но е чудничко! Препоръчвам го! Облачетата, дето се маеха нещо горе над скалите, току се накупчиха и примъкнаха и тук, поизръсиха се малко повечко тоя път, но само колкото да намокрят улиците, и офейкаха над морето и нататък /ама ние сме под тента/. Анджи /тиихичко/ подпява и помахва: чао, чаооо нуубии... салуто а Африкаа! /чао, облаци, поздрави на Африка/ - Смея се на глас - маамин сладък!... ооо, голям си образ, ангелчее!  :) Мдаа... много ни е приятно тук, но, ако искам и да се разходим долу из чентро-то, ще трябва да ставаме вече... Или: реста пю, ди пю, ди пю... анке пер семпре /остани още, още... даже завинаги/ - измърква Анджи. О, честно казано, и на мене хич, ама хич не ми се тръгва. Ако можеше да поостана и да си поскитаме наоколо... Но трябва да се ходи и на работа, уви.. Ми, кой не пуска тото, нЕма надежда да се дембели  ;) [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Позитано от терасата на кафенето. Долу се вижда катедралата, в която се намира иконата от легендата."][/caption]   Сега на мен ми е ред за "двете нули". Насочвайки се натам, виждам - срещу входа седят на кафе двама млади мъже и единият си гледа нещо по фотоапарата. Цък. Хе-хе, май и аз му влязох в кадъра. Е, к'во пък, и аз го правя тоя номер - уж си снимам напосоки, и "случайно" - хоп, и някого, или нещо. Обикновено някое сладко детенце или нестандартна физиономия... или "интересно" облечена персона. Връщам се от тойлета и - цък, фотоапарата на онзи пак присветва насреща ми - индикаторчето, което светва червено... Еее.. но се усмихвам и му се заканвам с пръст. Отвръща ми с усмивка и цък - още веднъж... Ааа, ма стига де! Значи точно мен си ме снима!... Хм... ама нито съм пък кой знае к'ва убавица, нито VIP-персона... да ее... маниак нещо?... ъъ... не ми харесва нещо.. Сядам си на мястото, Анджи вика, ако съм пронта /готова/, да тръгваме. Ставаме, поглеждам към масата на ония двамата - я, няма ги. Любопитно ми беше дали сега ще се правят на "дръж ми шапката". Ама ги няма. Озъртам се. Че кога свариха да изчезнат?! Анджи пита к'во има. Нищо, викам, едни тука снимаха. Той се понаежва: ке? дове? /кой, къде/ - Емии... а той, най-сериозно: те? ной? /тебе, нас/ Офф... маа нон ло со /не знам/, но проблем, дарлинг. Качваме се в колата и Анджи тъкмо тръгва, изминава нек'ви си двайсетина метра и ооп, спира. Колата с надпис "Карабинери", дето идва насреща ни, също спира до нас. Ама на една боя. Ейии... е са става еднаа... маалее... Ох, ми то, романтика, романтика, ама крайно време беше пък да влезем и в някой екшън. Щото той, Господ, си знае работата, и умее да дозира солта и шекера ;) Пък и, както казва едно приятелче, щото и Анджи е зодия "скорпион", цитирам "Да си играеш със скорпи е приключение."  ;) Да де, сега се хиля, ама тогава хич не беше майтап! Изкъртихме цЕло Позитано, ей! Та, следва един, ама кристален екшън... ама избаран - като на кино! Каак не наизвадиха и патлаци, още се чудя... Значи, до стените на къщите от едната, сенчестата страна, рехавичко така, са се напаркирали коли и моторетки, и Анджи и карабинерите, както така си спряха небреж, направо тотално блокират движението - улицата е широка сигурно най-много пет метра. Не, че е нещо час пик и да има движение някакво, но все пак... Апропо, тя била една от централните улици на града, после разбрах! Ха-хаа - смеех  :D И значи, джамовете на колите се смъкват, и се почва една джабала: Еее, чао, Ренци!.. Ооо, чао, Анджело, коме.. дове.. ормай... адесо дрън-дрън... ла-ла-ла-ла.... И двамата бичат директно "на четвърта" - освен "аа, соно кон ла рагаца миа" и Анджи се отдръпва назад, за да ме види Ренци по-добре, и последвалото "бонджорно синьора, ми пияче, коме сей?" - нищо друго не им разбирам! В колата там са двама карабинери. Този на волана, само се усмихна и поздрави, и веднага залепна на облегалката, за да може, наведен пред него, Ренци да си лафи с Анджело. И, те ти един мотопед с двама души "на борда", пър-пър-пър-пър идва иззад нас и се промъква внимааателно от другата страна на полицейската кола. Не им обръщам нек'во внимание, щот' слухтя да разбера, евентуално за к'во си говорят тия двамата. Но щом моторетката заобиколи карабинерите, онзи, който е отзад, се пообръща, показва се леко обектива на фотоапарат между него и моториста отпред, и червеничкото цък - светва. Моторетката - пърррр - отпрашва. Хиъ дей ар! /ето ги/ - се провиквам. Но и Анджело не спял - подава глава през джама, и изревава: еей!.. ей!... фотити! /да ти го начукам/.. Изстрелва нещо към Ренци, врътва ключа... и в следващите минути... мамма мия! Моят италианец, не знам защо, побеснява - гумите превъртат, литва с мръсна газ, пени се: оо, фотити бастардо! /мамка ти копеле/... ведрай! ведрай! /гледай, чакай/... ее адесо си ведра! /ей са ше видиш/ Карабинерите отзад - мернах, че обръщат, и след броени секунди, на завоя ни настигат с виеща сирена. Съзирам моторетката как фърчи по долната улица вече - а улицата се вие... абе, като баница се вие по хълма, и къщите са накацали по склона между врътките. Затова при по-ниските сгради и с по-рехава растителност дворове, от по-горната се вижда следващата по-долу врътка на улицата. Гааз! На завоите спирачките свирят, задницата занася.. гааз!... Анджи продължава да се набира: Ти прендо, кативо! /ще те пипна, гадино/... ведрай!.. мерда! /лайно&по дяволите/... Ти прендо!... Хората по улицата се лепят по стените и гледат след фърчащите коли - полицейската кола е точно зад нас, "вие", и вероятно народа си мисли, че нас гони :) Вече сме по онази част на улицата, която е долу като първо ниво над морското равнище, нали то е нулевото. Виждам на пътя ни нещо като църкве, от мойта страна е, с едно уширение пред него, не'кви делви с цветя, строени отпреде му, трима бледи туристи по къси гащи и фотоапарати се ослушват нещо там. Анджи едваа-едва намаля и дава леко вдясно, и фърчи, ама право към тях. Те, паникьосани се разлетяват кой къде види - един между делвите, другия се проектира на стената на църквето, третия - не знам къде напълни гащите :) Карабинерите профучават край нас, а Анджи, фактически в същото време прелита между църквето и делвите, и покрай оградата там, се лепва зад тях - ей, как се разбраха - с мисъл-форма ли бе?! Обръщам се назад - ония хорица само дет' не си плюят в пазвите, глеедат подире ни... крейзи направо... луда работа! Сечем през пешеходна зона с магазини, колите правят слалом между нек'ви колчета и кошчета за боклук, после газ пак по една тясна улица и... айдее втора серия, ама вече на отсрещния хълм. Аайде пак нагоре, айде надолу - гааз.. спирачките - квииик.. въртят гуми, газ пак... И ето, в края на града сме, виждам как, ей там след ония къщи, пътят завива и се скрива в скалите, сигурно продължава нататък през скалите към следващото градче... И изведнъж изниква автобусна спирка с пет-шест-седем чакащи.. хм, "зрители" - И двете коли заковават една зад друга до два, ама яяки полицейски мотора, към 50 метра най-много след спирката и баш на завоя при скалите. Понеже фотаджиите са с моторетка, имат голямо предимство. Защото се провират и през най-тесните местенца, а както се знае, и не признават пътните знаци, друсат се дори надолу по стълби /в Неапол видях/, за да си съкращават пътя. Докато колите не могат да минат от другаде, освен по широката улица /пет метра! :) / и да обикалят по хълмовете. Но... така или иначе, двете моторизирани ченгета вече са ги сгащилии. Точно на завоя. А точно на завоя има едно грамадно кръгло огледало. Изобщо, по страда Амалфитана на всеки остър завой има такова огледало. Та, Ренци като изкомандорил по радиотелефона, и този патрул тъкмо идвал откъм Праяно, и просто спрял и си ги причакал на завоя. Но това по-късно, вечерта го разбрах, чак като се прибирахме към Кастеламаре, ми го разказа моят.. "Шумахер" ;) А сега, Анджи ми хвърля един поглед и нарежда: Сенти, ту римани куи! О'кей? Ин макина! /слушай, ти оставаш тук, в колата/ - изхвърча и хлопва вратата. Слу-шам! - измърморвам след него... ама, то аз и без това нямах намерение да слизам - достатъчно натопорчено ми се вижда... Ма, недоумявам малко - па толко зор заради едни снимки ли бе?!... Ъ!... Анджело и Ренци приказват нещо с единия от моторните полицаи, другият пази ония до парапета, хем те са закопчани там - за стойката на огледалото!... уау, кофти, бааси унижението... амаа... щом не слушат... После "наште" отиват при двамата папараци. Вече съм свалила джама, опънала съм пеленгаторите, на нема пет метра съм от тях фактически, и чувам, но разбирам само отделни думи - мноого бързо говорят бе, много сливат думите. Е, хващам някои: куанти волти /колко пъти/... ступидо... папарацо... фотóграфо... нон ми интереса... гранде джорналиста... стампа джалла /жълт вестник?/... куесто кози /така че/... ора /сега/... ниенте /нищо/... Фотóграфото рече нещо и Анджело сви юмруци и изрева: Соно ла ледже! /аз съм закона/... Бреех! Виж го ти моето ченге... яяя... началник ще да е, сигурна съм вече. И май работата е по-дебела, отколкото на мен ми изглежда. Докато Анджи чете конското, Ренци  прехвърля снимките на дисплея на фотоапарата и го подава на Анджело, нещо му показва, след което точно като на кино, ги обискира и двамата. Единият пак нещо се зъби и се дърпа, обаче Ренци му джасва едно коляно в задника и той кротва. После му рови из телефона, връща му го. Същата история се повтаря и с другия, дето кара моторетката. Явно телефоните им са "чисти". През това време Анджело разглежда снимките на дисплея,  попоглежда и към баш фотографа, клати главата, мърмори нещо и... почва да трие снимки... Баахти, мисля си, егати екшъна - италианската полиция в действие! Префърча ми идеята да снимам, но веднага я разкарвам - само това остава - аз като папарак, и Анджело направо ще се гръмне после... Зрелищно, ем!  ;) Казва нещо на "нашите" и той отива и ги разкопчава. Единият "лош" пали моторетката, яхва я - пър-пър-пър... чакали́ - другият още стои пред Анджи и се обяснява, маа ръцете... Анджи го гледа, вдига рамене, все едно "не знам, оправяй се", и тъкмо му подава фотоапарата, аз се провиквам: Но, Анджело! Но! - и изскачам от колата. Обръща се баавно и ме гледа с еей такива очи. Ма, направо мълнии фърля, аха да изреве насреща ми: аз казах ли, ти да не излизаш от колата! Уейт, Анджи! Аспета!.. Аспета! /чакай/ - и му хващам ръката, тъкмо преди оня да си грабне фотото обратно, дръпвам го малко настрана. Анджело ме гледа невярващо, изумен е, та не може да продума, и със сигурност, ако може, ще ме изяде с парцалите... И няма как, влагам всичкото си английско-италианско красноречие, за да обясня... Уф, успя. Слава богу, успя да разбере какво се опитвам да му кажа. А аз му казвам, че независимо, че той изтри снимките, има програма, с която могат да бъдат възстановени, затова само едно такова изтриване е майтап работа. Т.е. цялата им акция ще е безсмислена. Кимва: Джусто! Браво! Е, куесто... хм, миа рагаца интелидженте... грацие, Вили! - събира наново веждите и измърморва: Е ора ин макина, андиамо! /а сега в колата, айде/ Качвам се пак в колата, но... ммм... аз доволен - ударих едно рамо на италианската полиция... става ми лееко гордо ;) Говори пак с Ренци, поглеждат към мен, към папараците, пак приказват, размахват ръце, кимат... Анджи вади картата от фотоапарата, оглежда я, слага си я в джоба, вади някаква банкнота, пъхва я на онзи в джобчето на ризата и му връща фотоапарата. Оня позеленя от яд.   Папараците яхват моторетката и отпрашват по посока Праяно, моторизираните полицаи също дигат гълъбите, Анджи и Ренци си говорят още две-три минутки, идват до колата. Ренци ми разправя нещо усмихнат, (хвали ли ме?)... кимам, казвам и едно "грацие" за всеки случай; пита и нещо друго, което пък не схващам много и поглеждам към Анджело за помощ. Той се ухилва и отговаря вместо мен. Ренци е доволен и вика: О'кей, ти аспето.. /нещо си/. Махва ни и се разделяме. - И кого ще чака твоят приятел? - питам. - Нас. Другия път ще им отидем на гости - и ми се хили: ее, торнера, бейби.. сиамо инвитати /еми, пак ще дойдеш... имаме покана/ Връщаме се към

центъра на Позитано,

паркираме там някъде и тръгваме на една разходка. Анджи изведнъж спира насред улицата и ме прегръща: Еей, бенвенуто а Позитано, рагаца миа! - Ах! ще ме умори този човек - дигнахме на главите си целия град преди малко, а сега - бенвенуто! Голям майтап :D Разхождаме се... да, по-малко от два часа, а времето просто лети - полека, насам-натам, нагоре-надолу... На три-четири пъти сядаме по стълбите за по 5 мин... Заради мен, разбира се, аз току сдавам багажа по стълбите, Анджело се оказва по-трениран ;) Живописно градче е, и много своеобразно, много различно, ами сигурно 80% от уличките му са от стълби... Хм, всеки ден нагоре-надолу, леелее... нема не искам - катериш!... Егати гимнастиката, дето си правят тука, сигурно сърдечните им заболявания са нулеви ;) А атмосферата е... о, трудно описуема... Ми чар, Позитано е чаровен :) [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Позитано - централна улица /бе, направо булевард  :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Позитано - нормална улица... бррр... ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Позитано отблизо"][/caption]   Накрая сядаме за кратка почивка /и тоалетна/ в един бар на самия бряг долу, ако не бъркам, май се казваше Пергола. Там му опъваме по една малка студена бира с малко солени бадеми - идеална комбинация :) Всъщност неговата е безалкохолна... Пък аз не мога да пия такава - хм, безалкохолна бира... или безкофеиново кафе... майтап работа... Ми да бе, к'ви са тия глупости - или ще е, или няма - моята максима ;) ... Щот' нали, то все едно като да правиш любов, ама без мъж! Че каква любов е то тогава?... Е, мое мнение е - може и да съм сбъркана нещо ;) Денят скоро ще си отиде, и ние трябва да си тръгваме вече... А толкова е приятно тук... нее... И аз утре си заминавам... неее... Следващото градче на пътя ни е

Праяно

Праяно е съвсем наблизо, той е по-мъничък и "по-провинциален", ако може да се каже нещо такова, в сравнение с Позитано. И е като мноого разлят по ръбовете на широк и стръмен склон, но иначе също изглежда живописно, както е надвиснал над морето. А за Амалфи Анджи казва, че славата му идва по-скоро от миналото, когато е бил известна морска република. И че най-интересното нещо в Амалфи днес е катедралата, докато Позитано е... ами, Анджи смята, че е по-по-най от всички градчета на Амалфитана. О'кей, вЕрвам ти, дарлинг, и се отказвам от разходката из Амалфи. Дакордо, другия път ще се отбием в прочутото, иначе, Амалфи, а сега напред. И, след като се разбрахме, че няма да спираме в Амалфи, малко след Праяно обаче, изведнъж, без предупреждение, Анджи свива надясно и се спуска по един къс и много тесен път надолу сред скалите към морето, а на учудения ми поглед отговаря: андаре ин белисимо фиордо, рагаца мия. - К'во, фиорд ли? - Е, си, си, е белло! Маа, пиколо фиордо. [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Пиколо "фиордо" между Позитано и Праяно, по изкуствен кей покрай скалите се стига до края му. И тук батерията ми свърши. Последна снимка на залез слънце."][/caption]   Нямаме бански и за компенсация, че не можем да се цопнем в морето при фиордо на залез слънце, Анджи взема по един сладолед на клечка. Докато го изближем, си бърборим и шляпаме до глезените у водата. Ми малко и аз да се топна в Тиренско море, нали..  ;) И... тук батерията ми свършва. Ееее.... Анджи ме бъзика: ауу, ма ке фаре адесо, е?... маа, нон пианджи рагаца мия, ми дай ун бачо а ме алора - мляс :) /ау, и какво ще правиш сега? е, не плачи, хайде дай да цункам - в този смисъл/ Амалфи, Атрани и Минори минаваме транзит. Вече се мръква, Анджи си гледа часовника и обявява, че ще вечеряме в Майори, а оттам имало път през планината и по него ще се приберем право в Кастеламаре, няма да обикаляме по магистралата от Салерно. Е, съгласна ли съм? - Оо, ма изобщо не знам за какво ми говориш, миличък, както кажеш, ти си тукашен и ти си знаеш къде и как :)   Понеделник, 3:00 ч. сутринта. Кастеламаре спи дълбок сън. Което означава, че за броени минути излизаме на магистралата за Рим. И почти веднага, може би след около 2 км, при Торе Анунциата спираме на Аутогрила. С "алора сенца...(нещо си) /без възражения?/, Анджи ми набутва 20 кинта и ме инструктира да отида до тоалетната, да купя две кафета и нещо за ядене, и една минерална вода; среща след 15 минути пред входа. Аз слизам, а той завива към колонките да зареди и май да види нещо гумите - ако правилно го разбрах, а и щото 15 мин. ли ще зарежда, нали... Класирам се 2-3 минути по-рано, колата е там, но заключена. Анджи ми закъснява 2-3 минути /о, добре, че не са 45! ;) - щото и той ходил да им маркира кенефа. Тук е направено така - от магистаралата возилата отбиват вдясно и влизат в комплекса, вътре надясно е бензиностанцията и всичко относно колите, а вляво са паркинга и заведението-магазин. А после, за да излезеш пак на магистралата трябва да заобиколиш целия този комплекс отстрани и отзад. Качваме се в колата. Асколта ми бене, бейби /слушай ме добре/ - започва Анджело, отпивайки от кафето си, - оттук нататък имаме 260 км, които трябва да минем за час и половина. Ако не ти отговоря като питаш нещо, значи трябва да мълчиш в този момент. Музика - да, но не силно. Ядеш, пиеш, без да махаш колана и без да се въртиш много. Ако искаш, свали си седалката и спи. Дай сега да хапна две хапки. Лапва надве-натри една поничка, глътва си останалото кафе, подава ми празната чашка да я пусна в една торбичка за боклуци, коланите щракват и потегляме. Значи, мисля си, моят полет започва още от тук - щом ще изминем 260 км за час и половина... уауу... Започнах с екшън това пътуване, нали гоних влака от Рим. Завършвам го с екшън - сега ще гоня самолета от Рим - голяма емоция пак се заформя май... съвсем по италиански ;) Заобикаляме грил-комплекса и Анджело се включва в магистралата. Спокойно е, возилата са нарядко, все пак още е 3:30 ч. Между другото, по магистралата свети като ден. Малко след като отминаваме врътките при летището до Неапол, ненадейно се появява и ни се залепва някакъв джиджен черен мотор с едни... ъъ, като Дар Вейдър, на него... В първия момент ми е интересно... Но в следващия усещам как козината ми настръъхваа.... Маалее, как изглеждат тия двамата, с тия лъщящи черни доспехи и шлемове, бррр... А защо съм на път да пукясам? Ами, мотора първо е от страната на Анджи, после леко изостава, застига ни от моята страна, задния Дар Вейдър определено ни заглежда... Дават напред, после пак изостават докато моторът се изравни с колата пак от страната на Анджи. И усещам как ме побиват тръпки, ледени такива - изобщо не може да се разбере какви са намеренията им, и що за типове са тия с тия шлемове... като нек'ви извънземни, страшни.. ужас направо... Свива ми се сърцето - а представяш ли си да бях сама... хий... Викам, Анджи какви са тия, той вдига рамене. След което пита, добре ли съм закопчана. Да бе, нали видя, закопчах се. Прави ми знак да се облегна назад и аз мисля, за да ги вижда по-добре в страничните огледала, облягам се. Аха, да бе! От този миг скоростта ни осезаемо полита, и гледам - 140... 160... 180........ 200!!... Примирам... дали ще залепне на 240, божичко?? /максималната/ Моторът изостава зад нас и постепенно изчезва. Втренчен в огледалото за обратно виждане, доволен, Анджи си приказва: еее... дай... дай... андиамо ее?... хааа!... ха-хаа!... манджаре ил мио кацо, адессо... Бъркам в торбичката, вадя нова поничка и му я поднасям да хапне. За част от секундата ми хвърля учуден поглед, извиквайки: ма ке чи фай?!.. но! лашами!... но ора! нон волийо! /ама какво правиш, остави ме, не сега, не искам/ Е, нали "манджаре" рече бе? - недоумявам реакцията му.. Изведнъж почва да се хили и осезателно намаля скоростта. - Ми дио!... Ми дио, Вили! Ма ниенте, ниенте... оо, мадонна! - смее се на глас.. Е, какво ниенте, нали каза "манджаре", и аз мисля, че искаш да ядеш, к'во ми викаш! - Той още се хили и вика: но, кара, но, куесто е...  е куесто е уна "майна". Майна, Вили.. си, ла майна! /снощи той научи тази "хубава" българска дума, след като настоях да ми обясни какви ги зяеше, докато гонеше папараците/ Тут-тут-тут... "Майна" ли бе?... Е коза е? Уот даз мийн? Коза.. ъъ.. коза синифика?  /и какво означава/ - питам. - Ее, коза! Ма ниенте, но импорта, нон импортанте, бейби! /нищо, няма значение, не е важно/ - Аа, но! Димми, алора! - настоявам. Хвърля ми бърз поглед: Оооф, рагацца... манджаре ми кацо ее... ъъ... е, ке фачо манджаре аа - хили се и си сочи... ъъ... да де, мъжкия си атрибут, "яж ми сега...  /трите букви/! - Те това било. Е, сорри, на когото му се видя тъпо да споменавам тази случка ;) В 5:10 Анджело паркира на Фиумичино: Нон ти преокупаре, аморе, туто бене, абиамо ил темпо! /не се притеснявай, всичко е наред, имаме време/ И да, спрях да се притеснявам, че ще изпусна самолета. Въпреки това, всичко продължава да е на скорост. Набързо бягам до тойлета, връщам се, Анджи ме чака с две кафета до гейта. Последни минутки... май дарлинг... май лавли ейджъл, ай'л невър форгет ю... енд ай со сорри, бат ай хев то гоу /мое прекрасно ангелче, никога няма да те забравя, и толкова съжалявам, но трябва да вървя/... Хвърляме чашките в кошчето, мятам чантата на рамо, Анджи протяга ръце да ме прегърне за последно и... някой застава до нас. Не'ква наконтена мадама, може би около 45-те, с тежък грим /в 5:30 сутринта, на летището?!/ и с мноого гривни по ръцете, глас с надменни нотки: Ооо, синьор прокураторе ##? Соно контенто ди ведерти! /г-н прокурор еди-кой си, радвам се да ви видя/ Анджи, с явна неприязън я отрязва: Маа, йо но, синьора авокато /но аз не, г-жо адвокат/ - обръща й гръб и ме прегръща. Мацката ми/ни хвърля един от горе до долу, казва нещо, което не разбирам, връцва се и заминава. И в този миг аз наай-после зацепвам, че Анджи изобщо не е никакъв полицай... Добре, а тази чавка к'ва му е? На въпросителния ми поглед Анджи отвръща: О, ниенте, мия белла, миа колега.. авокато.. ее, скопарла!.. уна ступидо капра /моя колежка адвокат, зарежи я/майната й, тъпа коза/. И к'во... прокурор?! Анджело?... Вдига рамене: си, соно прокураторе, о пенсато /прокурор съм, мислех, че знаеш/ - А аз пък мислех, че си полицай, нали беше с униформа, там в Спаньоли?! И в полицейска кола... А той: еее.. ма перке? Ноо! Соно прокураторе, бейби! е ауто е ун сервизо делла прокура, ту нон капире куесто?.. /колата е служебна на прокуратурата, не го ли разбра?/ Леле, затварят! Анджи се провиква нещо, отърчава до един служител, приказва, бърка си в джоба, вади някаква карта/документ? - не знам какво е - онзи я поглежда, и той му разправя нещо, чувам "е, о'кей, ва бене", Анджи ме млясва и сочи човека: върви с него. Оня: виени синьора, андиамо... И, като по магия, моя милост успешно се класира в самолета, броени минутки преди да излети... Да живеят "връзките"! И малко нещо като епилог ли? В самолета окончателно включвам защо Анджи не иска да бъде сниман, нито близките му, и защо така  настоятелно ми обясняваше да не качвам снимки с лица в интернет, защо не трябва да афиширам отношенията ни. Защото папараците..."папарци соно скавинджери" /папараците са като мършояди/... Ти си по-интересната сега, казва, защото не те знаят. И особено ще си им интересна, ако са разбрали, че си чужденка... коя си, що си, каква си ми... ...Боже, дали и онзи мотор тая сутрин... Както и да е. Кацаме в София. На мен ми криво, та знае ли се, ще се пръсна чак - родната действителност е мноого далече от тези три дена в Наполи... Но нека съм реалист: каквото било - било. Нищо не е вечно. Всяко чудо за три дни. Всяко зло - за добро... офф... ми, автотренинг си правя за париране на емоционалната криза, в която чувствам, че потъвам, потъвам... Излизам пред терминала... Оо, душичката ми как стене, сърцето как ме свива... Грее слънце, а на мен ми едно мрачно... Оох, кога ли ще ми мине сега? Как си го наврях, ах, как самичка си го наврях, боже мой! Включвам си телефона, за да се обадя вкъщи, че кацнах. И преди да съм кликнала някъде, той почва да свири и присветва - месидж. Уф, кой ли е сега бе, сън не спал.. или пак ония, м-телците, с техните идиотски игри.. аман!... А! Отварям: пенсо соло а те, мия белла, ми манки, молто! 2 уикс йо верро а те - ю уонт? /мисля само за теб, липсваш ми много, след 2 седмици идвам при теб, искаш ли/ Йее... Изведнъж става много светло, много топло, и о, прекрасно! - Усмивката ми е до ушите, изпълват ме "пеперуди", ръцете ми треперят, бъркам буквите, трия, айде пак, ох... и клик! - полита към него, моят невероятен италиански "ангел", с големи букви: YES! SI! VIENI! PRESTO! VOGLIO SOLO TE!  - няма да го превеждам, вече знаете италиански колкото мен ;) Ееми, фине /край/...   ;)   И за всички търпеливи фенове, които смятат, че животът е прекрасен, една песен наполетано, докато гледат още малко снимки: http://www.youtube.com/watch?v=HOL8oF9ibLc сн. останалите   [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Костиера Амалфитана - гледка от тераса"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="По Ла Страда Амалфитана"]

Бях на протест. Чувствам се (1) доволен от заявяване на позиция, и (2) представител на изчезваща раса динозаври. Освен да кажа “Ех, навремето какви протести правехме” ми остава само да покажа няколко снимки. Забележка – аз закъснях и голяма част от протестиращите се бяха пръснали вече.

Ние, простосмъртните българи, които досега смятахме, че румънското присъствие в България - освен сградите и персонала на Румънското посолство и “Ромпетрол” в София, се изчерпва с половината от естрадния дует “Румънеца и Енчев” и няколкото бензиностанции на “Ромпетрол” в Северна България - сега трябваше да се поровим в архивите, за да разберем какво имат предвид румънските дипломати.

Дали приятелите ни във Facebook са ни приятели и в живота е малко вероятно. Или поне не важи за всички. Ако на някои от вас не им дава мира фактът, че сред приятелите ви има хора, които не можете да понасяте, то вече има какво да направите по въпроса. Mashable.com съобщиха, за ново приложение на име EnemyGraph, което ни позволява да маркираме някои от своите приятели като "врагове". Освен личности, обаче, EnemyGraph ни позволява да маркираме като "врагове" и други неща като храни, продукти, филми или книги. Приложението е разработено от екип към Тексаския университет в Далас, в който участват един професор и двама студенти. Целта на екипа била да създаде продукт, който да предизвика публичен дебат относно природата на Facebook и на социалните медии като цяло. Професорът Дийн Тери смята, че един от недостатъците на социалните мрежи е наречената от него "наложена доброта". Според него, фактът, че във Facebook има бутон само за харесване, е някакъв вид дискриминация. Целта на Тери била да създаде приложение, което ще ни позволи да оповестяваме и неща,които не харесваме. Той твърди, че употребата на думата "враг" е точно толкова точна, колкото и "приятел", по начина, по който я използват от социалните мрежи. Тери, освен това, смята, че EnemyGraph може и да е изключително успешен инструмент за маркетинг. Според него всички агенции, правили маркетингови проучвания на базата на социалните мрежи, досега са имали достъп само до това, което членовете им харесват. Сега, обаче, те ще могат да съберат данни и за нещата, които потребителите не харесват.

Today  March, 27 marks the 50th anniversary of World Theatre Day. This year’s theme is “Generation Without Borders.“ World Theatre Day was initiated in 1961 by the International Theatre Institute (ITI). It is celebrated annually on the 27th March by ITI Centres and the international theatre community. Various national and international theatre events are organized to mark this occasion. One of the most important of these is the circulation of the World Theatre Day International Message through which at the invitation of ITI, a figure of world stature shares his or her reflections ...

Списание Fortune публикува наскоро списък с 12-те най-велики предприемачи на нашето време. Според TechSpot.com начело на списъка е поставен покойният Стив Джобс - един от основателите и дългогодишен шеф на Apple и създател на някои от най-обичаните и масови технологични продукти като iPhone и iPad. От Fortune са решили да наредят Джобс преди други велики иноватори като Бил Гейтс, основателя на FedEx Фред Смит и шефа на Amazon - Джеф Безос. Според много хора, успехът на Стив Джобс се дължи на факта, че той никога не е вървял по отъпканата пътека, когато е ставало въпрос за развиване на нови продукти. Джобс вярваше, че проучването на пазара и фокус групите са това, което ограничава възможността на една компания да направи един наистина добър продукт. Когато беше запитан колко време е проучвал пазара преди да разработи iPad, Джобс беше отговорил: "Николко." Според него, потребителите няма как да знаят какво искат, когато никога не са виждали един новоразработван продукт. Fortune са решили Стив Джобс да оглавят тази престижна класация заради изключителните му качества, сред които се нареждат интуиция при най-важните бизнес решения, перфекционизъм, респект дори към най-малките детайли и уважение към нуждите и желанията на потребителите. След Стив Джобс, в топ 12 на най-великите предприемачи, се нареждат също Бил Гейтс, Фред Смит, Джеф Безос, Лари Пейдж и Сергей Брин, основателят на Starbucks Хауърд Шултц, Марк Зукърбърг, създателят на Whole Foods Джон Макей, собственикът на Southwest Airlines Хърб Калъхър, Нараяна Мърти от Infosys, Сам Уолтън от Wal-Mart и Мухамад Юнус от Grameen Bank. Интересното е, че в списъка няма нито една жена.

Отдавна не съм пускала креативни кампании тук, но вече имам повод. Intel силно ме впечатлиха с една проста рецепта как да привлечеш вниманието на хората към напълно нова категория продукти и да направиш тези продукти неустоимо привлекателни. Intel Temptations успява да изпълни две основни цели: да покаже продукта на потенциалните потребители и да ангажира аудиторията активно. Всяко изкушение сякаш отговаря най-добре на темперамента на съответната нация, което е допълнителен плюс за марката.

Накратко, механиката на всяко Intel-изкушение е една и съща. На публично място в добре видима прозрачна кутия с ключ се поставя ултрабук. Всеки минувач може да се включи в изкушението като се опита да изпълни съответната мисия (в повечето случаи, за определено време). Първият успял да премине препятствието получава ключа, който отключва кутията и взима ултрабука вътре. Всички видеа са публикувани на микросайта The Ultrabook Temptations. Вижте и един от любимите ми примери – малайзийското Excited Temptation:

Защо работи?

• Ултрабукът се позиционира на места с висок човекопоток и така продуктът става по-видим. Зяпачите на състезанието се задържат много по-дълго отколкото пред просто изложена стока;
• Хората винаги са по-любопитни към наградите и сами проявяват интерес какъв е продуктът, който могат да спечелят;
• Публиката е самото шоу – минувачите гледат други минувачи и всичко прилича много на успешния вече модел на реалити шоу;
• Ангажирането на минувачите ги прави още по-заинтересовани от кампанията (и наградата);
• При добро комуникиране кога и къде ще бъдат публикувани клиповете, организаторите засилват възможността за viral-разпространение – всеки участник би публикувал своето участие в социалните мрежи, дори и да не спечели, тъй като кампанията е забавна;
• Не на последно място по важност: страхотно е, че микросайтът не прелива в огромни количества продуктова информация, а се фокусира върху видеата – потребителите сами ще потърсят информация какво пък му е толкова страхотното на ултрабука, след като видят какви глупости са готови хората да правят за него.

Още по темата:

1. Екшън в полза на марката
2. Volkswagen: Историята на една кола
3. Carlsberg – само за смелите

Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент прие годишните одитни доклади за освобождаване от отговорност на Европейската комисия и на Парламента за изпълнението на бюджета за 2010 г. В тях депутатите правят препоръки за подобряване на отчетността и контрола при изразходването на европейските средства на всички нива в европейските институции. Участие в дебатите и гласуванията взе [...]

От Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” е изпратен сигнал до Председателя на Европейския парламент и до главния прокурор на България, в който се съобщава, че АЕЦ “Козлодуй” работи при повишена мощност без издадено разрешение от АЯР и че подобно опасно закононарушение е заложено и в проекта на АЕЦ “Белене”.

Още през 1994 г., когато България победи Франция и се класира за световното първенство по футбол, телевизионният коментатор Петър Василев обяви Господ за българин. Така журналистът от органа на БСП в. „Дума” даде своя принос към традицията от последните две десетилетия другарките и другарите в България рязко да сменят плочата на атеизма и да говорят за Господ, да бранят наместниците му на земята от комисията по досиетата и дори да се изживяват като продължители на делото на Исус, когото в същия в. „Дума” бяха обявили за социалист заради борбата му за равенство между хората.

Премиерът Борисов обаче леко разкритикува нежеланието да бъдат разкрити връзките между висшия клир и Държавна сигурност. Попитан на 22 декември 2011 г. да коментира съпротивата срещу отварянето на досиетата на висшите служители на Господа в България, Бойко Борисов настоя кротко това да се случи все пак и то стана. Затова пък беше безпощаден към всички в България, които си стоят вкъщи вместо да научат по един-два езика (кой го казва!) и чакат помощи, вместо да работят. Скара им се , че само мрънкат.А който работи в България, получава добра заплата , отсече той в отлично настроение, след което се произнесе предколедно пред камерите на телевизиите насред строежа на магистрала„Тракия” по следния епохален начин за Господ:

„По празниците забравяме за кой човек го празнуваме. Това е Господ. Да са живи и здрави всички!”.

Макар и живи, работниците от Оловно-цинковия комбинат в Кърждали са здраво ядосани от липсата на заплати и очакват Господ да се намеси в тяхна полза, както го направи в Мадан с миньорите. Тях не ги интересува какви са подробностите около формата на собственост- имат пред очите си примера от Мадан и искат те също да бъдат спасени от Господ ( да се готвят следващите на опашката). Ето как формулира това искане тази сутрин пред Би Ти Ви един от афектираните работници:

„Ако Бойко Борисов се намеси, пари ще има. Ако не – оставаме без заплати. За някои той може да е бандит, но за мен е Господ!”

И защо не? Прав е човекът, още през 2010 г. , на 10 декември, при откриването на един от лъчовете на метрото в София, Борисов обяви на всеослушание: „ Господ ми е навигатор”. Време е да го докаже, като лавира между фалиралите предприятия и им решава проблемите на място. Същевременно, гледайки в очите работниците, ще може да им съобщи божественото си прозрение от онова предколедно изявление, че който няма работа е мрънкач ( и пишещият тези редове също спада в тази категория- седи си вкъщи и мрънка на 5 езика, но поне помощи не проси от него).

Научното откритие на другарите и другарките, че Господ е българин, което вече се потвърди и конкретизира, наскоро беше подкрепено и от изключително културния ни министър Вежди Рашидов. Той внесе допълнителни нюанси:

„Господ Бог е бил първо и скулптор. Нали все пак преди словото, преди началото е сътворил човека от кал. Все пак ми е бил колега“, заяви Рашидов, потвърждавайки божествения характер на висшата изпълнителна власт над нас. Та нали е колега с Бойко, който сътворява от кал каквото си поиска в повереното кътче от царството божие!

От друга страна, прочутият със своята скромност Бойко Борисов внася известен смут, преотстъпвайки ( макар и само на територията на Испания, за да не му се пречка тук)) , правото на друг да бъде Господ. На 4 март 2011 г. агенция Фокус го цитира да канонизира своя приятел Христо Стоичков с думите:
„Стоичков е Господ в Испания, заяви пред журналисти в Мадрид премиерът Бойко Борисов”.

Мен ако питате, за Борисов Господ са всъщност едни големи пари, които невидимо за публиката дърпат конците в България. Само те са над него. На тях той се кръсти все по-често напоследък в телевизионните студиа, от които проповядва мънитеистичната си вяра ( да не се бърка с монотеизма, ще рече единобожието), громейки всички, които си позволяват да съмняват в неговата божествена правота по всички въпроси.

Ето малко яснота по въпроса за връзката между архиереите, парите и Господ, наричан от Борисов „Началника”, в една публикация на в. „Капитал”, която е все по актуална за ставащото днес у нас.

„Е, щом е за Началника…
Господ събра пред олтара Бойко Борисов и Цветан Василев
13 май 2011

Премиерът Борисов е набожен човек. Той обича да дарява пари за църкви и манастири, да се грижи за мощите на светци, да пали свещи и да отдава почит на Бог, когото нарича простичко Началника.

Готов е дори да загърби всякакви бюджетни икономии, когато става дума за храмове. „Винаги съм ви казвал, правите ли нещо за Началника, никога няма да се свидите“, заяви преди време на министрите си Борисов. Поводът беше ремонтът за манастира в Гигинци, за който правителството няколко пъти отпусна субсидия. „Последния път той вдигна мизата на 140 хил. Колкото поиска, за да завърши манастира, ние му го дадохме. Стана основно с наши пари, на държавата. Суперлукс е. Няма да го издържаме до края на света този манастир!“, протестира Божидар Димитров по повод исканията на игумена за още 70 хил. лева. Премиерът обаче го скастря, че за Бог не трябва да се пести.

Миналата неделя се състоя дългоочакваното откриване на новия храмов комплекс в Гигинския манастир „Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян“. В службата по освещаването участваха Бойко Борисов и банкерът Цветан Василев, който е главен ктитор на манастира. (Василев е мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка, в която държат половината си пари най-големите държавни предприятия – бел. ред.) На церемонията присъстваха неговата съпруга, майка му и близки на семейството. Епископ Йоан пресече любопитството на журналистите, които се интересуваха колко пари е дарил шефът на „Корпоративна“, като заяви, че само един Господ знаел точната сума на даренията. Ктиторът и семейството му получиха благодарности от манастирското братство, от епископ Йоан и от премиера Борисов. Благодарности прозвучаха и в ефира на ТВ7, която отразяваше на живо събитието (ТВ7 е собственост на близкия до Цветан Василев депутат Делян Пеевски и неговата майка Ирена Кръстева – бел. ред.). „Много сме благодарни на основния ктитор за изграждането на храма, г-н Цветан Василев“, заяви отец Никанор. Сред спонсорите на въпросния манастир са също Държавен фонд „Земеделие“, държавната „ТЕЦ Марица-изток 2″, консорциумът „Мапа-Ченгиз“ (който строи магистрала „Люлин“) и др.

Борисов дари на Гигинския манастир евангелие със златен и сребърен обков. Монасите пък връчиха на премиера грамота и плакет за дарителство. Братството му връчи и проект на стойност 1.3 млн. лева за асфалтиране на пътя до манастира, който Борисов веднага даде на министър Найденов за изпълнение. „Генерала асфалтира пътя към Началника“, съобщи по този повод в заглавие столичен вестник.”

Всякаква ерес се е раждала или разпространявала по нашите земи. Учеха ни да се гордеем при комунизма с това. Освен добре известните ни богомили, които сме дали на света, напоследък, покрай скандала с Катар и еретичното неподчинение на един министър на Господ, си припомнихме и за катарите, които били преследвани в Западна Европа като следовници на богомилите- а днес вече и у нас. Преболедували сме и манихейството, но мънитеизмът в днешния уникален български вариант определено е нов принос към старите традиции.

Амин ( за да не кажа „аман”)!

Share on Facebook

WiFi Protected Setup (WPS) е компютърен стандарт, създаден от WiFi Alliance, за да се улесни настройката и осигуряването на безжична домашна мрежа. WPS съдържа метод за идентификация, наречен "външен регистратор", който изисква само PIN на рутера. По проект съществува пропуск в WPS спецификацията на Wi-Fi Alliance, която би позволила на хакер, използващ програма за налучкване на парола, да отгатне паролата в рамките на няколко часа (brute-force атака). Ако хакер атакува WPS PIN и извлече паролата за безжичната мрежа, той би имал достъп до данните в нея. Освен това би могъл да пренатовари безжичната мрежа с излишни данни като предизвика отказ за обслужване (Denial of Service). Този недостатък съществува във всички безжични устройства, използващи WPS. За предпазване от тези неприятности експертите препоръчват предприемането на следните мерки: • Забраняване на безжичната връзка на вашето устройство. Това означава, че никой няма да може да се свърже безжично към Интернет през това устройство; • Запазване безжична връзка, но забраняване на функцията за външен регистратор на WiFi Protected Setup (WPS). Тази функция може да се нарича "външен регистратор, рутер ПИН", „WiFi Protected Setup " или нещо подобно във вашето устройство; • Запазване на WPS поддръжка на безжичната връзка и задължително осигуряване чрез следните предпазни действия: - използване на WPA2 криптиране с дълга парола и смесване на букви, цифри и символи; - изключване на UPnP; - филтриране за MAC адрес и позволение за достъп до вашето WPS-устройство единствено на компютри и устройствата от вашата мрежа.

В края на юли 2011 г. “Аз чета” започнах един много амбициозен проект – мащабно изследване на библиотеките в България. Изследване, което да помогне да се открои реалното състояние на тези институции, техните нужди, проблеми, перспективите и предизвикателствата, пред които са изправени днес.

Първата част от това изследване се нарича “Библиотеки за децата, деца за библиотеките” и обхваща детските отдели на всички 27 регионални библиотеки в България, които са разположени в големите областни градове на страната. Решихме да започнем именно с тях, защото въпреки всички трудности, пред които са изправени, в тези институции се случват прекрасни инициативи, които вдъхновяват много деца да продължат да четат, да обичат книгите, да мечтаят, да променят и да бъдат светлото бъдеще, което всички искаме.
“Библиотеки за децата, деца за библиотеките” е разделено на три основни части, а финалните резултати от изследването може да прочетете днес:

1. “Библиотеки за децата” – статистическа информация за библиотеките и работещите служители в тях, данни, открояващи сегашното състояние на детските им отдели;

2. “Деца за библиотеките” - данни за някои от по-интересните читателски навици на децата, които представят интересни тенденции за развитието на детското и юношеското четене;

3. “Стимулиране на четенето” - може би най-важната част, в която от една страна се изброяват начините и инициативите за популяризиране на четенето сред децата в регионалните библиотеки, а от друга се открояват належащи проблеми и как биха могли да се решат, така че да привличат повече деца.

Има големи разлики в данните за посещенията на библиотеките в различните градове, които от една страна са повлияни от големината на градовете, в които се намират, но също така и от активностите на самите библиотеки за набиране на редовни читатели. Така библиотеки в по-малките градове като тези в Сливен, Пазарджик, Силистра, Ямбол имат значително повече редовни читатели отколкото детските отдели в регионалните библиотеки в София, Благоевград и Стара Загора. Още по-големи са разликите в големината на библиотечните фондове, където само две от библиотеките разполагат с над 100 000 библиотечни единици в детските отдели (Варна и Хасково), а мнозинството от останалите разполагат с по-малко от 45 000 библиотечни единици.

В детските отдели на всички 27 регионални библиотеки работят общо 95 души, които обаче успяват да реализират повече от 20 различни инициативи целогодишно в своите библиотеки, за да стимулират децата да обичат книгите и да посещават по-често библиотеките.

Сред най-популярните инициативи в детските отдели на регионалните библиотеки са различни маратони на четенето, организиране на конкурси и състезания за децата, откриване на специални летни читални, срещи с автори, поощряване на редовните посетители с грамоти и награди, викторини за специални събития и празници, тържества на буквите, заедно с местни училища, представяне творчеството и живота на различни автори по повод техни годишнини, библиотечни уроци и лекции за книгите, разнообразни творчески работилници, пътуваща библиотека – посещения в детски градини и училища, куклени пиеси, фотоконкурси и конкурси за рисунка, четения с различна тематика и други.

На въпроса какви инициативи биха подели самите библиотекари/библиотеки, за да стимулират повече деца да четат, най-популярните отговори са свързани с популяризиране на провежданите и в момента дейности на детските отдели чрез реклама, PR и различни видове партньорства. Осъществяването на по-пълноценни и дългосрочни партньорства с различни неправителствени организации, местни сдружения и институции на местно и национално ниво също се определя от библиотекарите като възможна стъпка за подобряване дейностите на детските отдели. Изключително силно внимание се обръща и на връзката училище–родители–деца–библиотека, като в много от предложените от библиотеките идеи биха насърчили колективните и семейни посещения в отдела, провеждането на специални уроци за функциите и работата библиотеката, както за деца, така и за възрастни – родители или учители.

Като най-належащи проблеми на детските отдели се изтъкват основно две неща – остарелият интериор и материалното оборудване на отделите, което не е създадено за нуждите на съвременните очаквания на децата и не допринася за техния интерес, както и редовното снабдяване с нови издания в достатъчно голям тираж за нуждите на отдела.

По отношение на читателските навици на децата, интересно е да се спомене интереса на децата към български автори, които не са в задължителната литература в училище. Посетителите на детско-юношеските отдели също така следват световните тенденции в интереса към книгите и сред най-търсените и крадени заглавия са книги за вампири, вещици и върколаци, но с добри резултати са и класически детски творби като книгите на Астрид Линдгрен и народни приказки от различни страни.

За повече подробности по отделните части на изследването, както и таблиците с всички резултати може да разгледате целия документ.

Ако сте регистриран потребител на сайта HTCSense.com, това съобщение е важно за вас: Cnet.com докладваха, че от компанията ще изтрият всички потребителски данни, записани на сайта, след 30 април. Причината е обновяване на услугите. След посочената дата сайтът ще бъде спрян и цялата информация, която клиентите в момента използват, за да синхронизират контактите си, съобщенията си и историята на обажданията си, ще бъде изтрита. От HTC съветват всички потребители да свалят под формата на .zip файлове съхранените им данни преди да са загубили ценната за тях информация. На този етап не е ясно какви промени ще бъдат въведени в Sense и кога сайтът ще заработи отново. Заплануваното му освежаване, обаче, е добра стъпка напред за китайската компания. Още през февруари някои от анализаторите започнаха да коментират, че потребителския интерфейс на Sense започва да "остарява". HTC успокоиха клиентите си, че те ще бъдат уведомени, когато обновената версия на сайта е готова. Междувременно, на официалния си сайт, те уведомиха всички как да свалят най-бързо и лесно информацията си. Първо, всеки трябва да влезе на сайта urlhttp://htcsense.com./url След това трябва да се регистрира с потребителското си име и парола. В секцията Account Overview ще видите бутон Download. След като го натиснете, .zip папката директно ще се изтегли на компютъра ви. Компанията допълва, че ако някой има нужда от услуги за backup или определяне на местоположението на телефона, трябва да се отбие в Google Play и оттам да си изтегли приложение, което ще му послужи за тези цели.

Ако отворите сайта Google.com ще забележите нов бутон в навигационната лента. Наред с бутоните Search, Images, Maps и YouTube, сега ще видите и бутонът Play, който, разбира се, представлява бърза връзка към магазина им за приложения наскоро сдобил се с това ново име. Според Cnet.com това е поредното потвърждение за централната роля, която ще заеме Google Play в бъдещата стратегия на компанията. За да са сигурни, че няма да пропуснем новия бутон, от Google дори са добавили и червен надпис New ("ново"). Включването този бутон сред бързите връзки към най-популярните услуги на компанията, показва амбицията им да превърнат магазина (който до преди няколко седмици носеше името Android Market) в сборен пукт за всички техни дигитални продукти, независимо дали са предназначени за мобилната им операционна система или за друга платформа. Освен че потребителите ще могат да намерят всички дигитални продукти на Google на едно място (в това число мобилни приложения, електронни книги, музика и така нататък), те скоро ще имат и възможността да купуват продукти, които преди това не се предлагаха в Android Market. Наскоро, например, Google обявиха намерението си да продават и филми. До преди това, магазинът за приложения предлагаше единствено филми под наем.

Як мъж към 50-те се събужда от шум около 3 през нощта и като наднича през прозореца, вижда трима души, които са заклали едно от неговите агнета пред входа на плевника. В момента тримата се суетят около мъртвото агне, после го оставят на земята и тръгват към къщата. Нашият човек грабва брадвичката и застава зад вратата. Не е заключена нито входната, нито вратата на стаята. Стопанинът се прилепва към стената и чака. Вратата бавно се отваря и единият от бандитите прекрачва прага. Мъжът го прасва с брадвичката и му разполовява главата на две. Изскача навън и вижда втория бандит, който се е втурнал да бяга. Да, ама брадвичката може да се хвърля. Човекът я запокитва с всичка сила и острието й се забива до дръжката в гърба на бягащия. Какво според вас, уважаеми читатели, ще се случи оттук насетне със събудения от бандитите стопанин? Преди всичко и това трябва задължително да бъде като контекст на всичко онова, което следва, е фактът, че случилото се на нашия стопанин нямаше да му се...

В средата на октомври американските власти арестуваха Кристофър Чейни по обвинения за разпространяване на голи снимки на известни личности. Едва сега, обаче, хакерът се призна за виновен. Според Cnet.com Чейни сам е признал, че е хакнал над дванайсет имейла на знаменитости, сред които тези на актрисите Мила Кунис и Скарлет Йохансон. Адвокатът Андре Бирот младши, чиято фирма разследваше случая, обобщи, че това дело е поредното потвърждение, че абсолютно никой днес не е застрахован от хакерски атаки, в това число и холивудските звезди. Междувременно, Чейни може да получи присъда от 60 години. Това ще се разбере през юли, когато съдът ще достигне до окончателното си решение. Властите разследваха хакера в продължение на 11 месеца в рамките на операция станала известна под името Hackerazzi. Чейни беше обвинен в добиване на неоторизиран достъп до защитени компютри, кражба на самоличност и повреда на компютри. В началото хакерът не признаваше вината си, но в последствие си е променил мнението като е позволил на властите да му изземат компютрите, външните хард дискове и дори мобилния телефон. Междувременно, твърдят от Cnet, броят на засегнатите от атаката знаменитости е достигнал 50, но пресата съобщи имената само на 5: освен Йохансон и Кунис, са пострадали също Кристина Агилера, Симон Харош и Рене Олстед. Хакерът призна, че е добил достъп до електронните пощи на знаменитостите, използвайки услугата "Забравена парола". Той успял да отговори на тайните въпроси, използвайки информация за знаменитостите, която можела да се намери навсякъде в Интернет. Едно от най-скандалните деяния на Чейни беше пращането на голи снимки на Скарлет Йохансон до тогавашния й съпруг Райън Рейнолдс.

"Трябва да пропусна МНОГО информация, която имаме за Борисов (б.ред. главните букви са в оригинала), просто защото не съм сигурен коя част от нея може да ни навлече юридически проблеми" - пише старши анализаторът Марко Папич във вътрешна дискусия на СТРАТФОР, изтекла в сайта Wikileaks.

В поредица от съобщения анализаторите на "Частното ЦРУ" обсъждат текст за промяната в отношенията между София и Москва след като правителството на Бойко Борисов идва на власт. Работното заглавие е: "Антируска България? Не се надявайте много!" Основният автор е Папич, а окончателният вариант е публикуван като анализ на СТРАТФОР със заглавие "България все още е на страната на Русия".

В разпространения анализ пише, че маневрите на Борисов с Белене и Южен Поток целят по-скоро той да изземе контрола върху енергийните проекти от своите предшественици, отколкото да влезе в конфликт с "историческия съюзник" Русия.

Неофициалните коментари на авторите, подготвящи текста обаче са много по-живописни.

"Дали Русия иска да даде на Борисов свобода на действие, за да спечели контрола върху тези проекти и други аспекти на отношенията на София с Москва?" - пита се анализаторът Кендра Весел?

"Няма да станее ... те знаят защо ги прави ... той се опитва да върти интриги със собствените си хора при контрола на тези предприятия. Те знаят, че ако той прецака приятеля си от Московската мафия, тя ще го вкара в пътя." - отговаря Марко Папич.

"След като Борисов почувства солидна основа в контрола на всички аспекти на българо-руските отношения, страната вероятно пак ще стане един от най-верните съюзници на Русия в ЕС и в НАТО" - пише още в непубликуваната част на анализа.

"Държавното" ЦРУ също знае много за Борисов През 2006 г. американският посланик в София Джон Байърли пише в секретен доклад, че Борисов е силно зависим от тъмното си минало и е участвал в контрабанда на горива и трафик на амфетамини. За разлика от СТРАТФОР, официалните служби на САЩ виждат зависимост на Борисов не от московската мафия и Лужков, а от "свързания с руското разузнаване и организирана престъпност" олигарх Валентин Златев, шеф на Лукойл. Информацията за Борисов е получена от няколко независими канала, уточнява посланикът, включително и от американска тайна служба с кодово име SIMO, за която публичната информация е изключително оскъдна. Борисов отхвърли информацията за доклада на Байърли с аргумента, че не чете жълта преса.

Руската мафия дърпа конците в София?

В коментар към една от черновите Марко Папич развива виждането си за отношенията на Борисов с московската мафия като намесва и Първанов.

"Този проблем (б.ред. отказването от руските енергийни проекти) ще бъде решен точно по същия начин, както всеки сериозен ход на Борисов... Московският кмет Юри Лужков, шеф на московската мафия, който изглежда е добър приятел на Борисов (което потвърждава гледната ми точка), сяда с Първанов и му казва, че руската организирана престъпност ще подпали София ако Първанов оплеска работата" - пише Марко Папич.

В други доклади на СТРАТФОР Лужков недвусмислено е обрисуван като "министър на организираната престъпност", натоварен от Кремъл с "портфейл" да взаимодейства с мафията.

Главният прокурор Юрий Чайка също е донесъл на СТРАТФОР за ролята на Лужков в енергийните преговори с България. Това е станало след посещение на Станишев в Москва на 27 април 2009 г.

Българският премиер е имал рядката възможност да се срещне с някои "необичайни руснаци", с които имал "вълнуващи разговори" за Южен Поток и Белене. Необичайните руснаци били Лужков и "неговите хора". Те провели със Станишев "приятна дискусия, ако разбирате какво искам да кажа" - обяснява Чайка.

Коментар на Биволъ

Юрий Лужков беше чест гост в България преди да изпадне в немилост пред Кремъл през 2011 г. Бойко Борисов афишираше публично приятелството си с него. Първанов също редовно се срещаше с Лужков при многобройните си визити в Москва и при посещенията на московския кмет в България.

Очевидно СТРАТФОР разполагат с данни, които могат да обяснят как управленските решения в София за руските енергийни проекти се определят от паралелни зависимости: Кремъл - Руската Мафия (чрез Лужков) - Българските управленци (Първанов, Станишев, Борисов). За това говори и многозначителната реплика, че знаят много за Борисов, но не всичко могат да публикуват.

Изтеклата кореспонденция на СТРАТФОР се състои от над 5,5 млн електронни съобщения и покрива времевия интервал 2004 - 2011 г. Името на Бойко Борисов се среща в над 2000 документа от изтеклите мейлове на агенцията. Биволъ е партньор на Wikileaks за публикациите базирани на тези документи.

Продукти:
2ч.ч. зрял боб
300г спанак
3 стръка зелен лук
1 пащърнак
2с.л. доматен сок от консервата
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
2- 3с.л. олио
1с.л. сух джоджен

Приготвяне:
Бобът се накисва предварително за едно денонощие в солена вода. На следващия ден водата се изхвърля. Спанакът се измива листо по листо. Накъсва се надребно. Лукът и пащърнакът се почистват и измиват. Режат се на колелца. Взема се тенджера. В нея се слагат бобът, лукът и пащърнакът. Наливат се 3ч.ч. вода и съдът се поставя на включен котлон. Тенджерата се похлупва. Яхнията се готви на слаб огън. След 40 минути варене се отхлупва, за да се добавят спанак, доматен сок, сол, червен пипер и олио. Отново се похлупва. Вари се така още 30 минути. Накрая манджата се поръсва със сух джоджен. Поднася се топла.

Сигурно всички вие помните как той ни убеждаваше, че честно и почтено е извършил приватизацията и всички нападки срещу него са клевети … и ние наивниците дълго време му вярвахме. Не само му вярвахме, но и гласувахме за него за да се върне на власт и да довърши започнатото. Слепи сме били. Поредната бомба заложена [...]

27 март е обявен за Световен ден на театъра по инициатива на ЮНЕСКО през 1961 година. За да се отбележи този най-важен за театралната общност празник по света се организират различни национални и международни събития. Едно от най-важните е създаването и разпространението на ежегодното театрално послание, в което авторитетна личност споделя своите възгледи относно театъра и неговата духовна мисия. Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто. От времето на Древногръцкия театър до днешния ХХІ век магията та театъра привлича милиони ...

Продължаваме на европейската обиколка заедно с Неделчо. Започнахме с Блед и Залцбург, днес тръгваме към Мюнхен и Нойшванщайн. Приятно четене:

Добре е, че мечтите ни не свършват...

2 част

или защо вече искам да съм „селски лекар“ някъде в Бавария

Пътят за Мюнхен ни връща отново най-напред на австрийска територия и едва тогава на магистралата за Мюнхен. Тежко, натоварено и топло е, но екшъна започва в Мюнхен... Завийте наляво, завийте надясно, напред, назад и вече сте до хотела.  Навигация, навигация,  само че хотелът е от другата страна на улицата при непрекъсната линия и поток от коли/ Хотелът е централен, до ЖП гарата/. Ами да си призная огледахме се, ослушахме се и с мръсна газ, обратен завой и добре дошли. „Заповядайте, вашите стаи, само че нямате резервиран паркинг за колите пък и няма места. Обикновено не допускам такива грешки, но даа.. на резервацията пише, че има паркинг, но не може да се направи резервация и ако има свободни места добре, ако няма...

Мисълта да тръгна да търся някъде паркинг в това движение направо ме ужаси, но тук се намеси дъщеря ми, която отскоро набляга по-усилено върху немския и като се започна „дер, мер, вас, дас и готово тате, хората казаха, че ще си изкарат техните служебни коли, за да паркираме нашите” У, на тати, заслужи си една голяма бира – майтап, майтап обаче учете езици, никога не е късно и колкото повече, толкова повече.   Доста се е изписало за

Мюнхен

– Мариенплац, Старото и Новото кметство, разглеждаме и се смесваме с неспирния поток от хора и, ако искате вярвайте, но много често се чува и българска реч. Вървим, обаче все нещо ме човърка да се оглеждам и да търся

Hofbrauhaus

– почитателите на бирата ще ме разберат. Това е най-голямата бирариря в Мюнхен и побира около 3000 човека. Добре де, ама сега пък рипна щерката, видяла туристи с торбички от Hard Rock Cafe, да вървим да го търсим, няма начин днес тя е с предимство, уреди паркинга /е, не само днес/.

  След десетина минутии няколко питания и ето го в ляво хард рок кафе и …. у, на тати, точно срещу него в дясно е Hofbrauhaus. Между другото, досега  не бях влизал в хард рок кафе и обстановката много ми допадна. Не че сега не слушам такава музика, но някак си се почувствах много по млад хе, хе...

Купуваме сувенири и хайде отсреща – е изживяването е уникално, толкова хора, шумотевица и разбира се голяма бира еднолитрова /Стойчо, don't worry*/, сервирана от дама в баварска носия и още разни там джоланчета, коленца и... тя бирата свършила. Основана през 1589г тази бирария е посещавана от Ленин по времето, когато живее в Мюнхен. По-късно Хитлер я използва за прокламиране на идеите си, а в наши дни нейни гости са били Михаил Горбачов, Джордж Буш-старши и, разбира, се наша милост.

  Чудесен завършек на вечерта е  безгрижната разходка по главната улица и прибирането в хотела. А утре? Утре е ден за култура. Вие да не мислите, че сме били път до тук само за дапием бира, неее… Рано, рано се отправяме към Пинакотеките!!!  Обичам да посещавам много галерии, а Пинакотеките си заслужават. Старата впечатлява с тухлената си фасада построена във венециански стил. Да, но е затворена. Кратка справка с картата ни показва, че наблизо е

Английската градина (Englischer Garten)

– впечатляващ парк разполажен на близо 4 квадратни километра. Ох, на картата изглежда по-близо, но когато след 25-30 минути пристигнахме, останахме очаровани от красотата, чистотата и спокойствието. Ех, че е приятно!!! Малко почивка и обратно към

Старата пинакотека (Alte Pinakothek)

И въпреки, че тук големи опашки няма!? Има много, много какво да се види, разбира се за тези, които обичат: Мадонота с младенеца на Леонардо да Винчи, Увенчаване с трънения венец на Тициан, Четиримата апостоли на Дюрер, тук е най-голямата колекция от платна на Рубенс-62 от платната му са тук, виждам, че и на моите дами им е интересно и не бързаме да излизаме още повече, че новата Пинакотека (Neue Pinakothek), където са събрани много картини на импресионисти днес е затворена. Нищо, ето ти причина за ново идване.

  И така, въодушевени от видянато пием по кафе и въоръжени с карта на метрото и еднодневен билет се отправяме към

Олимпийския парк, стадиона, музея на ВМW и телевизионната кула.

Да си призная честно имам слабост към Олимпийските игри още от ученическите години, а това все пак е стадионът където са проведени игрите през 1972г. И въпреки, че  олимпиадата е белязана от терористичен акт и прекъсната за 34 часа, президентът на МОК Авери Брундаж става известен с речта си, в коята казва : „Игрите трябва да продължат”. [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Паркът край Олимпийския стадион"][/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Панорама"][/caption]   А ние излизайки от метрото попадаме в

музея на ВМW

Интересно е да се видят и старите и новите модели събрани накуп. Снимаме се пред някои, в някои можеш да се качиш е няма как да ги подкараш, но нищо.

Впечатляващ е

паркът около стадиона и телевизионната кула

с чистотата и красотата си и неслучайно е едно  от любимите места за разходка на жителите на Мюнхен. А стадионът и днес ни впечатлява с архитектурното си решение, сенниците са големи, изработени от акрилно стъкло, стабилизирани от стоманени кабели, като идеята на проекта е стадионът да прилича на Алпите. Времето си върви и както виждам от плакатите днес се използва основно за концерти, а за футбол –

новия красавец „Алианц арена”

Видяхме го и него от върха на кулата, до който се изкачихме с високоскоростен асансьор. Чудесно е да се насладиш от високо на цял Мюнхен, на река Изар и на залязващото вече слънце. От близо 200 метра височина се спускаме сигурно за по-малко от минута.

    Стъпили вече здраво на земята, мога спокойно да кажа: „Благодаря ти, Мюнхен, за чудесните мигове тук“ А те продължиха до късно, отново в Hofbrauhaus, в компанията на сервитьора хер Блажев, българин от Дряново, за който бяхме трета маса за деня българи на които сервира!?!   Събуждам се от вълнение за това, което ни предстои. Опитвам се да си го представя, макар и рядко се оставям на безвремието, но сега ни предстои пътуване

до Фюсен и от там до Нойшванщайн

Успявам да изляза бързо от града, за да попадна наистина във най-чудесната част от нашето пътуване. Винаги допреди съм си мислел, че тези пътища и къщички с готините мадами и кабриолетите са само по филмите, но, ей хора, това направо ни взе ума.

Като се наредили едни селца, с едни къщички, с цветя по прозорците, с излегналите се крави отпред,

а то крави ли като крави, красиви и добре охранени животни не като швейцарските, които ми се видяха много дръгливи, но за това по нататък, а и особено в едно от селцата имах чувството, че пътят минава през хола на една от къщичките, така беше построена... . Сега вече знам, че ако доскоро мечтаех да съм „цехов лекар” в някоя винарна на Сан Джиминяно, сега вече искам да съм „селски лекар“ някъде в Бавария!!! Дано!!!** [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Фюсен"][/caption] Лятото отминава, но тук природата е събрала всичките си топли цветове. Не, няма общо с Тоскана, просто трябва да се види и човек да отвори душата си за красотата!! Около 11 вече сме във

Фюсен

Любезна дама от рецепцията на хотел” Sonne” ни отпраща да побързаме към замъците, а стаите ще получим по-късно. Благодарим и се отправяме към

селото Швангау и замъците

А там вече туристическият поток е наистина впечатляващ. Отивайте направо към касите, билетите са с точно определен час и език- български все още няма, но знае ли се... Успяваме да вземем за 13и30 за Хоеншвангау и 15и15 за Нойшванщайн след около 50 минути опашка. А слънцето пече ли пече, сигурно е пак над 30 градуса. Изобщо случихме на време. Дали?

И тъй започваме с

Хоеншвангау,

построен от бащата на баварския крал Лудвиг II – Максимилиан II Баварски. Замъкът служи като лятна резиденция на кралското семейство, а от 1913г. е отворен за посещения като музей. Разходката из замъка си струва, а гледките са чудесни. Имаме време да хапнем по една наденичка и трябва да решим как да се придвижим до

Нойшванщайн,

а вариантите са пеша за около 30-40 минути по баира, с автобус за около евро и нещо или с файтон за 6 евра. Избираме последния вариант и бавно, бавно  конете  ни изкачват до замъка красавец. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] Вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите от оперите на Вагнер, Лудвиг Втори наричан Безумния започва през 1869 г. строеж на „замъка на мечтите”, но никога не го завършва. Строежът  му продължава 17г. и е едва частично завършен преди смъртта на краля през 1886г. [caption id="" align="aligncenter" width="532" caption="Нойшванщайн"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Замък Нойшванщайн"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Нойшванщайн"][/caption]   Емблематичен за замъка е образът на лебеда, който вдъхновява Чайковски да напише „Лебедово езеро” Красиво е и правим доста снимки, но ако искате да видите пълната красота на замъка тръгнете по пътечката нагоре и след  петнайсетина минути ще стигнете до

моста Мариенбрюке,

който прекосява дефилето Полат. Надолу е 90 метрова пропаст, но поглеждайки напред.. !!!!! Гледката е невероятна. Вижте: С пълни очи и сърца тръгваме с автобуса бързо надолу защото започна да вали силен дъжд.

  Придвиждаме се и се настаняваме в най-хубавия хотел от нашето пътуване, а именно хотел „Sonne”. Превъзходен е във всяко едно отношение и го препоръчвам горещо. Ноо.. сега дойде ред на времето да си покаже рогата. Заваля за половин частакъв град, на който не съм бил свидетел в живота си. Молех се само да няма поражения по колите и слава богу, когато всичко свърши те бяха невредими.Сънувах рицари и лебеди  и езера, може би защото отивахме към Боденското и Женевското езеро!!!    * Благодаря за съчувствието :)  - бел.Ст. ** Познай кой ще бъде първия записал се при теб пациент :) – бел.Ст.   Очаквайте продължението Автор: Неделчо Чешмеджиев Снимки: авторът Още малко снимки:

Други разкази свързани с Мюнхен– на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Регулиране на търговията с деривативи Законодателство внасящо повече сигурност и прозрачност в търговията с  извънборсови деривативни инструменти ще бъде предложено за гласуване в четвъртък. Търговията с деривативи, според много анализатори, е сред причините за глобалната финансова криза. На 9 февруари Парламентът и Съветът постигнаха предварително споразумение по регламента. Задължителен клиринг за извънборсови деривативни инструменти, както [...]

Bulgarian-born pianist Deltcho Deltchev will give a recital Saturday, March 31, at 7 p.m. at the Lyndon South Auditorium on the campus of Tabor Academy, 85 Spring St. The concert is free. Deltchev has performed extensively throughout the United States and Europe.

Да, знам, връзката именно между храната и любовта е прекалено преекспонирана, за да си заслужава да й обръщаме внимание всеки път. Е, тук тази връзка не е директна, поне не е показана явно.

Просто "Тънкости на приготвянето" съдържа няколко "рецепти" за средата на 30-те (от човешкия живот, не от ХХ век), които задължително трябва да се прочетат, защото вероятно се и изстрадват. Разбира се, както всеки сборник с разкази, има доста неща, които е можело да се пропуснат, но... жаждата за живот, когато откриеш истински мъжкар и го направиш свой любовник... дори на мен ми е интересна като изживяване.

Почти всяка от историите започва с нерадостната съдба на животно, на което му предстои да бъде сготвено или по някаква случайност се случва да попадне в нечия чиния. Някои от случките са забавни, други са романтични, трети - носталгични. За всекиго по нещо.

Сборникът си има и добавена стойност - в края му са описани подробно рецептите за приготвяне на ястията, които се споменават в десетте разказа. Стилизираните илюстрации в началото на всеки текст също са дело на Деница, така че комбинацията е пълна.

Нещо наистина свежо, ако обичате съвременни български разкази, които да не ви натоварват. И очаквам да развие напълно потенциала си в летните дни.

Минималната версия на Windows XP, необходима за работата на браузъра Firefox 13, ще бъде Windows XP SP2 (т.е. Windows XP с инсталиран Service Pack 2). Това се съобщава в блога на компанията Mozilla. Така, считано от версия 13, браузърът Firefox няма да поддържа Windows XP SP1 и Windows XP без какъвто и да е Service Pack. Излизането на Firefox 13 е планирано за 4 юни 2012 година. Разработчиците също така напомнят, че от 24 април тази година се прекратява поддръжката и публикуването на обновления за Firefox 3.6. Операционната система Windows XP се появи през 2001 година. Впоследствие за нея бяха пуснати три пакета с актуализации (Service Packs) - SP1 излезе през месец септември 2002 г., SP2 - през август 2004 г., а последният пакет, SP3, се появи през декември 2007 година. По данни на StatCounter, през февруари тази година Windows XP е заемала 34% от световния пазар на операционни системи, оставайки на второ място по популярност след Windows 7, чийто дял понастоящем е 45%.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Чудили ли сте се как точно се правят  красивите яйца с навита прежда?

www.krasart.com е новото попълнение в колекцията ни с хубави български блогове за  ръчно направени красоти. В блога си Краси е показано стъпка по стъпка целия процес от издухването на яйцето до следното завъртане на конеца.

За направата на такива декоративни яйца са необходими:

1. разноцветни конци (аз използвах конци за гоблени)
2. лепило обикновенно водоразтворимо
3. малка четка в случай, че на тубичката лепило няма такава, с която да се нанесе равномерно
4. продухано, измито и подсушено яйце (може да се използва и яйце от стериопор)

В случай, че сте решили сами да си продухате яйцето това става най- лесно като с дебела игла се пробият две дупки в двата противоположни края на яйцето. После се вкарва въздух през едната с помощта на голяма спринцовка и игла към нея и от другата дупка на дъното изтича яйцето. Добре е преди да се започне вкарването на въздух, с помощта на иглата да се разбърка белтъка и жълтъка, за да излезне по-лесно… прочети цялата статия

Вижте още идеи за Великден в КРОКОТАК:

Владимир Шопов

Аналогиите на Бойко Борисов с Тодор Живков имат вече статута на градски фолклор, но повечето от тях фокусират върху стил, политическа сетивност, интуиция. Отвъд персоналното обаче страната ни започва все повече да прилича на един нео-соц, в който все по-големи части от живота са отново придатък на държавата. Народният водач и партията-майка са отново най-решаващия аргумент за това, което става в страната. Първата и последна инстанция, която разпределя, наказва или помилва и разпростира себе си чак до ъглите на обществото. Прибира си фондове за пенсии или футболни клубове. Пазарът (доколкото съществува реално) работи само колкото да умножи силата на държавата. Плахите енергии на предприемчивост и свобода ги отвя кризата. Времето отново дреме, но зад ъгъла няма нищо.

Производството на „независими депутати” чрез механизмите и ресурсите на държавата е на път съвсем да обезмисли още една част от политическата система – елементарния интегритет и предвидимост на партиите. Пазаруването на депутати прави точно това. Сегашните партии извън ГЕРБ все повече приличат на ново ОФ („Отечествен фронт”), чиято главна задача е да крепи по различни начини партията на властта. Публичната и съдебна тишина е разконспирираща по отношение на ДПС. Тезата за „голяма сделка” на Борисов с Първанов звучи все по-достоверно и се движи успоредно с желанието на бившия президент да направи „битка на титаните”. Протопартията на Меглена Кунева също трудно ще се измъкне от тежки съмнения. От досегашните биографии на основните фигури там далеч не лъха граждански героизъм или история на политическа последователност. Синята коалиция се поддържа точно толкова малка, че да бъде вечно изкушена да подтичва след изпадналите трохи на управленската трапеза. „Атака” се самоизяде от допира с властта, „Атака” 2 ще трябва удобно да „покрие” освободения терен.

Бизнесът ни все повече работи по някакъв актуализиран вариант на Указ 56 – допуснат е да се движи след договаряне с държава, партия, водач. Новите „Батко и Братко” може и да остават публично неназовани, но едва ли има някой, който се съмнява в тяхното съществуване. Затриването на малкия и среден бизнес пък след време ще бъде коментирано като един от най-големите грехове на това управление. Финансови решения се взимат след едно телефонно обаждане, а социалното спокойствие продължава да се осигурява с избирателно харчене на пари. На края на това управление, както в края на 80-те години, ще бъдем изправени пред финансова пропаст. Заделеното ще бъде похарчено, а трупането на дълг ще бъде единствения начин да не замре системата. Управленското безсилие, видимо от казуса със сребърния фонд ясно показва голямото чудене, в което се смъква правителството за това как да крепи финансите на държавата. Замяната на Живковите полу/цели проводници с магистрали само допълва цвят към липсата на идеи как да се развива икономиката.

Публичността е затлачена и все по-контролирана. Дигиталната гражданска публичност може да уплътнява времето на разсеяни и отегчени държавни и частни чиновници, но е далеч от създаването на силно политическо енергийно поле. Етикетът „гражданско” е в такава тежка свръхупотреба, че ще заличи и малкото автентични негови изяви. Те пък, за да бъдат разпознати, вече изискват екипи от частни детективи. Партията на властта засега е оставила този терен на конкурентите си, но с наближаването на изборите съвсем не бива да изключим активирането на нейни „граждански подразделения”. В крайна сметка, народната любов трябва да може да се излее във всички възможни форми. Много от възможните по-интелектуални критици на сегашния режим са „присъдружни” чрез добре познатата комбинация от ресурси и внимание. Всичко това постепенно приспива и напомня лепкавото безвремие на късния соц. Мятането на пари по проблеми и шумно протестиращи е точно толкова ефективен подход, колкото поддържането на куците системи на предходния режим. Но поне купува време, до време.

Под зоркото око и перо на поддържащите медии кризата тихомъком се разпъна в бъдещето и всякакви нейни времеви рамки изчезнаха. Няма и кой да си направи политическия труд да я разбере и назове. Въобще, времето по нашите ширини се върна към протяжността на 80-те години от миналия век. Глобалната криза разтресе света, разместват се континенти и икономики, елити преправят стратегиите за нациите си. Ние сме в една дълга прозявка след умората и погнусата на прехода. Заспахме, точно когато светът отново се размърда. Този път обаче няма да имаме същия късмет, с които се „пришихме” към революциите на 1989 година. Няма какво да ни изтегли с групата на централно-европейците, в която щедро ни подхвърли тогава съдбата. Друг е въпросът, че максимума на който бяхме способни оттогава насам е просто да се завъртим в кръг.

Въпреки нарастващото влияние на социалните мрежи, електронната поща все още е по-популярният начин за онлайн комуникация, според ново проучване.

По официални данни на разработчиците от Rovio, последната версия на хитовата игра се радва на огромен интерес.

Бавно, но сигурно TweetDeck се превърна в моя настолен Twitter клиент. Свикнах с ограниченията и хубавите му страни и започнах да го използвам съвсем пълноценно. Наистина нищо не ми липсва. Днес пък се обнови до последната версия – 1.3. С нея идват някои ценни нововъведения. Първото … Подобни статии:

1. Новият TweetDeck – добър или не чак толкова?
2. Предимствата и недостатъците на новия TweetDeck

Сред социалните мрежи Facebook e мястото, което повечето рекламодатели предпочитат. Поне досега беше така, но постепенно с въвеждането на нови възможностти за реклама в другите социални мрежи рекламодателите се насочват и към тях. Пример за това е Twitter с т.нар. „Promoted Tweets“. Точно като Facebook Twitter … Подобни статии:

1. Twitter пуска Self Serve рекламна платформа
2. Колко струва рекламата в Twitter?

Дали е възможно да се проведе томбола с раздаване на награди в Pinterest? Да, възможно е, доказват на практика от BMI (British Midland International), които провеждат и в момента интересна и иновативна маркетинг кампания в Pinterest. Те разиграват първата томбола с награди в Pinterest. Te … Подобни статии:

1. Защо мъжете да използват Pinterest
2. Защо Pinterest?