Кора Щефан *

Някои евреи и от двата пола, особено самообявилите се за такива, ми ходят страшно по нервите. Въобще не признавам наличието на някакви „специални отношения“ между Германия и Израел, които германските политици обичат да припомнят по празнични поводи.

Холокостът не е причината за създаването на Израел, а германската история се състои от много повече от 12-те мръсни нацистки години. Не съм и приятел на държавата Израел. Дори във Фейсбук нямам държави сред приятелите си. Старая се винаги да разграничавам народите от правителствата, включително когато става дума за Германия под нацистка власт. Не мисля също така, че народът на Израел има нужда да бъде поучаван как да реагира на критика. В края на краищата самокритикуването и намирането на кусури на собственото правителство е там нещо като народен спорт. Всъщност затова ги и обичам израелците.

Винаги,  и то без Холокост, и без големи декларации за приятелство, съм на страната на Израел, когато става дума за защита на неговото съществуване. И причините са ми доста основателни – без никакво специално отношение към миналото и без никакви специални отношения. Израел, тази откачена, разпокъсана държава е единствената демокрация в Близкия Изток. Тя е твърдата опора на Запада. Израел е от десетилетия обект на циничната палестинска политика на своите арабски съседи. Полуделият идиот в Иран не е единственият, които заплашва самото съществуване на Израел. И понеже Израел е част от Запада, затова неговите действия се оценяват също така предвзето и едностранчиво както и тези на американците. Или на частите на НАТО.

Съществена част от днешния германски обществен фолклор е на онези „с различната култура“ да им се прощава всичко, включително и самоубийствени атентати със съзнателно и целенасочено намерение да се убият колкото може повече мирни граждани, докато т.н. „колатерални щети“ на американски или на израелски войници или иначе казано – случайните жертви сред цивилното население се смятат за най-отвратителното зло изобщо.

Политическите умствени възможности на писателите и на публицистите са най-често надценявани. Никой не се превръща автоматично в „съвестта на нацията“ или в „морален стожер“ само защото е в състояние да се изразява в завършени изречения. Искам да кажа на онези, които сега ръкопляскат на Грас било от ляво или от дясно: критикувайте на воля Израел. Ако искате, критикувайте и „евреите“, щом не можете да уточните по-прецизно кого именно имате предвид. Но не си прикривайте комплексите с „Освиенцим“ или с „Холокоста“. И само не ми се докарвайте с някаква наша германска „особена отговорност“ и с някакво ваше приятелство с Израел.

Морализаторството не е политическа категория.

---

Кора Щефан е дипломиран политолог, историк и икономист. Защитила е докторат по история на германската социалдемокрация. След работа като журналистка в реномирани издания днес тя е успешна писателка и полемична, непримирима публицистка на свободна практика с независимо и никога не робуващо на полическата коректност мнение. Книгата й за Ангела Меркел се превърна миналата година в бестселър сред образованата и будна публика.

---

Превод и бележка: © Милен Радев

На китайската полярна станция 'Куньлунь', съзадена през началото на 2009г на височина над 4000м над нивото на океана , в рамките на 28 та антарктическа експедиция е бил установен първият китайски 'антарктически астрономически телескоп' ( обзорен телескоп AST-3).

Проектът 'Фобос-Грунт' ще бъде възобновен , но само след серия мисии към Луната . Това е казал в беседа с журналисти директора на Института по космически изследвания към Ран Лев Зелений

В днешния брой на френското седмично списание L'Express (N°3171 11-17 Април 2012), Марк Епщайн, главен редактор на служба "Свят", коментира отговора на Цветан Цветанов за охраната на пристанище Росенец. Коментарът е водещ в рубриката "Екслузивни" и е придружен с подходяща снимка.

До реакцията на Цветанов се стигна след упорито мълчание на българските медии и парламентарен въпрос на депутата Лъчезар Тошев.

Журналистите на Биволъ активно съдействаха за разследването на L'Express и сайтът първи публикува превода от френски на оригиналната статия. Публикуваме на български коментара на Марк Епщайн с една забележка: разследването за руския анклав беше подминато с пълно мълчание в печатната преса, радиото и телевизията. Единствено няколко електронни сайта се осмелиха да публикуват информация по темата. За сметка на това почти всяка седмица се тиражираха твърденията на властта, че България е напълно готова за Шенген.

Международното издание на L'Express се чете от Европейската комисия и в западните посолства в България. През септември 2011 г. нашият кореспондент в София, Александър Леви, разкри тайните, обкръжаващи петролния терминал управляван от руската компания Лукойл (неговото разследване е достъпно на сайта на L'Express).

Намиращ се в Росенец, на брега на Черно море, този порт има всички признаци на руски анклав в Европейския съюз. Ситуацията е още по-скандална, доколкото Лукойл се ползва от значително влияние в страната, благодарение на почти пълния си монопол върху пазара на горива. И ако властите не реагираха изобщо на нашата информация, широко отразена в пресата, то екип от експерти на Европейската комисия бързо е отишъл на място. Без голям резултат, изглежда... На 12 март, в непубликуван дотогава документ от осем страници, министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов потвърди отсъствието на гранични полицаи и на митничари в Росенец, където миналата година са акостирали 414 кораба. Към днешна дата тези инсталации остават под екслузивната охрана на Лукома, руска охранителна агенция.

* Заглавието е на Биволъ. Оригиналното заглавие е Това толкова страннo българско пристанище...

Астронома Мико Туоми от Универститета в Хартфордшир е установил, че около звездата HD 10180 се въртят като минимум 9 екзопланети.

Не блогвам за туризъм напоследък. Причината не е в това, че не ходим. Ходим, но направо ме е срам да пиша, защото вървим по малко и главната ни цел е пикник.

Тази седмица беше изключение.

Разходката край Гложенския манастир беше прекрасна. Заради дъжда нямаше хора по пътеките, само пилигрими дошли да отпразнуват Цветница. Вървяхме, щракахме снимки и внимавахме да не прегазим дъждовниците. Пролетта дойде.

Излезе оценката на IREX за медиите в България.  Пореден от серия доклади:

• IREX 2012 | Bulgaria Report 
• Press Freedom Index 2001-2012| RWB
• БХК Доклад 2011, частта за свободата на изразяване -  тук.
• Прозрачност без граници | National Integrity System2011 
• Freedom House | Bulgaria Report|
• US State Department| Bulgaria  2010 HR Report,   Media , (очаква се 2011)
  
• ОSCЕ | Bulgaria Report Media and Elections (2012  – за избори 2011) 
  
• OSI Financial Crisis in the Media | Bulgaria Report
  
• Индекс на настигането; Новите догонват старите по индекс на медийна свобода:  не и България
• Фондация Медийна демокрация | Медии 2011 (1 март 2012) 

Изводите   се повтарят, предпазливостта изчезва, оценките за купуване и продаване   са допълнени с квалификацията охотно: редакторите активно и охотно  налагат ограничения, позволявайки продажба на новинарско съдържание на политици и корпоративни спонсори.

Към това – както посочват и  други анализи и публикации:

1. Съществува нарастващо усещане на гражданите за отдалечаване на медиите от основната им функция: да информират.
2. Има медии, създадени (или овладени) за да бъдат инструмент на властта или инструмент за натиск. Ако при това се финансират чрез средствата на държавните предприятия, проблемът е сериозен.
3. Уязвимостта и податливостта на журналистиката на натиск и влияния от страна на държавата се засилва от факта, че държавата разпределя публичен ресурс и държи законодателните лостове. В условията на членство в ЕС държавата отделя средства от бюджета или средства от европейски програми за различни информационни кампании. Колкото  повече на брой различни медии контролира едно лице, толкова нарастват шансовете за достъп до публичен ресурс. Когато медийната собственост не е  прозрачна,  анализът на действителните бенефециенти е труден.
4. Осъществява се съзнателна,  системна, открита, активна, охотна интервенция в полза на политически и корпоративни интереси  – включително в полза  на издатели,  които имат друг основен бизнес - при създаването на съдържание (по-специално новини).  В резултат на това гражданите са изложени на  ограничена информация, тъй като  важни  социални, икономически, политически и културни въпроси остават непредставени в медиите. Открито се говори за недосегаеми и теми-табу. Стесняват се зоните на свободното слово.
5.  Медиите не изпълняват функцията си на демократичен форум за обсъждане на важни за обществото въпроси. Медийното съдържание се третира като обикновена стока, хората се третират като  потребители, а не като  субект на власт, т.е. като граждани. Безкомпромисно се налага разбирането за медийния  бизнес  като „плод-зеленчук” и законодателят приема този възглед. Напротив. Медиите не са индустрия «като всички други»: от тях зависи качеството на демокрацията.
6. На успех, високи тиражи, зрителски и читателски интерес се радват издания и предавания, предлагащи информация за частния живот на известни личности. Докато другаде жълто не значи невярно, тук жълто се разбира като безконтролен микс от истина и неистина. Местното жълто има и втора функция: то е   инструмент за разправа с неудобните – вкл. с арсенала, присъщ на службите.
7. Контролът върху медийните концентрации  е затруднен както от непрозрачността на собствеността и източниците на финансиране, така и от липсата на специфични инструменти за гарантиране на медийния плурализъм. Обществото  свикна  да не получава отговор кой контролира медиите.
8.  Разследващата журналистика работи в неблагоприятна среда. Но съществува и имитативна разследваща журналистика,  мотивирана не от обществен интерес, а от корпоративни интереси или дори от борбата за рейтинг. Друг проблем е неоправдана намеса в частното, включително записване на лица, когато решението за това не  се налага от обществен интерес.
9. Ефективността на критичните публикации остава ниска. Изнасянето на информация за нарушения, корупционни скандали и др. не довеждат до ефективна реакция срещу извършителите.
10.  Във всички степени на образователната система липсва или e недостатъчно  медийно образование, което да развива умения за критичен анализ и оценка на медийното съдържание.  Инициативите на ЕС за медийна грамотност, цифрова компетентност и др. под. са особено важни за държава, която е на дъното в класациите на държавите от ЕС по тези показатели.  В същото време Индексът на настигането показва, че свободата на медиите е в най-силна корелация с образованието.

Излезе оценката на IREX за медиите в България.  Пореден от серия доклади:

• IREX 2012 | Bulgaria Report 
• Press Freedom Index 2001-2012| RWF
• БХК Доклад 2011, частта за свободата на изразяване -  тук.
• Прозрачност без граници | National Integrity System2011 
• Freedom House | Bulgaria Report|
• US State Department| Bulgaria  2010 Report,   Media , (очаква се 2011)
  
• ОССЕ | Bulgaria Report Media and Elections (2012  – за избори 2011) 
  
• OSI Financial Crisis in the Media | Bulgaria Report
  
• Индекс на настигането; Новите настигат старите по индекс на медийна свобода:  не и България
• Фондация Медийна демокрация | Медии 2011 (1 март 2012) 

Изводите   се повтарят, предпазливостта изчезва, оценките за купуване и продаване   са допълнени с квалификацията охотно: редакторите активно и охотно  налагат ограничения, позволявайки продажба на новинарско съдържание на политици и корпоративни спонсори.

Към това – както посочват и  други анализи и публикации:

1. Съществува нарастващо усещане на гражданите за отдалечаване на медиите от основната им функция: да информират.
2. Има медии, създадени (или овладени) за да бъдат инструмент на властта или инструмент за натиск. Ако при това се финансират чрез средствата на държавните предприятия, проблемът е сериозен.
3. Уязвимостта и податливостта на журналистиката на натиск и влияния от страна на държавата се засилва от факта, че държавата разпределя публичен ресурс и държи законодателните лостове. В условията на членство в ЕС държавата отделя средства от бюджета или средства от европейски програми за различни информационни кампании. Колкото  повече на брой различни медии контролира едно лице, толкова нарастват шансовете за достъп до публичен ресурс. Когато медийната собственост не е  прозрачна,  анализът на действителните бенефециенти е труден.
4. Осъществява се съзнателна,  системна, открита, активна, охотна интервенция в полза на политически и корпоративни интереси  – включително в полза  на издатели,  които имат друг основен бизнес - при създаването на съдържание (по-специално новини).  В резултат на това гражданите са изложени на  ограничена информация, тъй като  важни  социални, икономически, политически и културни въпроси остават непредставени в медиите. Открито се говори за недосегаеми и теми-табу. Стесняват се зоните на свободното слово.
5.  Медиите не изпълняват функцията си на демократичен форум за обсъждане на важни за обществото въпроси. Медийното съдържание се третира като обикновена стока, хората се третират като  потребители, а не като  субект на власт, т.е. като граждани. Безкомпромисно се налага разбирането за медийния  бизнес  като „плод-зеленчук” и законодателят приема този възглед. Напротив. Медиите не са индустрия «като всички други»: от тях зависи качеството на демокрацията.
6. На успех, високи тиражи, зрителски и читателски интерес се радват издания и предавания, предлагащи информация за частния живот на известни личности. Докато другаде жълто не значи невярно, тук жълто се разбира като безконтролен микс от истина и неистина. Местното жълто има и втора функция: то е   инструмент за разправа с неудобните – вкл. с арсенала, присъщ на службите.
7. Контролът върху медийните концентрации  е затруднен както от непрозрачността на собствеността и източниците на финансиране, така и от липсата на специфични инструменти за гарантиране на медийния плурализъм. Обществото  свикна  да не получава отговор кой контролира медиите.
8.  Разследващата журналистика работи в неблагоприятна среда. Но съществува и имитативна разследваща журналистика,  мотивирана не от обществен интерес, а от корпоративни интереси или дори от борбата за рейтинг. Друг проблем е неоправдана намеса в частното, включително записване на лица, когато решението за това не  се налага от обществен интерес.
9. Ефективността на критичните публикации остава ниска. Изнасянето на информация за нарушения, корупционни скандали и др. не довеждат до ефективна реакция срещу извършителите.
10.  Във всички степени на образователната система липсва или e недостатъчно  медийно образование, което да развива умения за критичен анализ и оценка на медийното съдържание.  Инициативите на ЕС за медийна грамотност, цифрова компетентност и др. под. са особено важни за държава, която е на дъното в класациите на държавите от ЕС по тези показатели.  В същото време Индексът на настигането показва, че свободата на медиите е в най-силна корелация с образованието.

Трейлър на филма „Титаник” стана абсолютен хит в най-големия видеопортал YouTube. Видеото събира най-много гледания през последните няколко дни и е пародия, която представя обновена версия на филма във формат „СУПЕР 3D”. Филмът е толкова реалистичен, че при сблъсъка на кораба с айсберг върху зрителите в киното хвърчат парчета лед. При стрелбата пък заблуден куршум уцелва един от зрителите в рамото. Не е за изпускане и моментът, в който Кейт Уинслет се изплюва през перилата на Титаник, но отново го отнася човек от киносалона. „Титаник” във формат „СУПЕР 3D” ще предложи ъпгрейдната графика; нови чудовища, идващи директно от романите на Жул Верн; осъвременен саундтрак и герои от „Междузвездни войни” на Джордж Лукас. Имперските щурмоваци се включват успешно с лазерните си пушки в битката между Леонардо ди Каприо и неговия съперник. Специалните ефекти са вдъхновени от Майкъл Бей, а това води до спонтанни взривове при всевъзможни ситуации. Порцеланови съдове избухват зрелищно. Същото важи за търкалящите се столове и падащите във водата хора. Трейлърът е потресаващо смешно творение на екипа на PistolShrimps. Към момента има близо 6 милиона преглеждания и е на първо в списъка с най-гледани клипове в YouTube. Създаден е по повод на новата 3D версия на филма „Титаник” (1997), която излезе по кината на 4 април. За създаването й бяха изхарчени 18 милиона долара, но тя вече донесе приходи от над 60 милиона.

Милен Радев

С извинение за може би несъвсем точния превод – полският не е от силните ми езици – благодарен съм на всеки, който ме поправи в моето незнание:

 

 

 

 

..

Лагерна молитва

Господи, Ти който си на небето
Простри своята справедлива длан!
Въздигаме зов към теб от чужди земи
И молим се за полския покрив и за полското оръжие

О Боже пречупи тоз меч
Който посича нашия роден край
Позволи ни да се върнем
Във нашата свободна Полша!
За да стане крепост на новата ни сила
Нашият дом, нашият дом.

О чуй, Господи, нашите жалби
О чуй нашия скиталчески хор!
Откъм Варта, Висла, Сан и Буг
Към Теб въззива нашата мъченическа кръв!

О Боже пречупи тоз меч
Който посича нашия роден край
Позволи ни да се върнем
Във нашата свободна Полша!
За да стане крепост на новата ни сила
Нашият дом, нашият дом.

—————————————-

Modlitwa Obozowa

O Panie któryś jest na niebie
Wyciągnij sprawiedliwą dłoń!
Wołamy z cudzych stron do Ciebie
O polski dach i polską broń.

O Boże skrusz ten miecz
Co siekł nasz kraj
Do wolnej Polski nam
Powrócić daj!
By stał się twierdzą nowej siły
Nasz dom nasz dom.

O usłysz Panie skargi nasze
O usłysz nasz tułaczy śpiew!
Znad Warty Wisły Sanu Bugu
Męczeńska do Cię woła krew!

O Boże skrusz ten miecz
Co siekł nasz kraj
Do wolnej Polski nam
Powrócić daj!
By stał się twierdzą nowej siły
Nasz dom nasz dom.

Китай е достигнал до кръстопът. След години на политическа стабилност и завиден икономически растеж, режимът е изправен пред труден избор за това как страната да продължи напред. Две скорошни политически събития от изключителна важност обърнаха вътрешнополитическия живот в страната с главата надолу и принуждават управляващите да направят избор между регрес и реформи. През последната година селяните в Укан, провинция Гуандун, се надигнаха и отнеха властта на корумпираните местни лидери след месеци на протести. Междувременно Бо Шилай, Секретар на комунистическата партия в Чонгчинг, който използваше маоистка реторика и насилие, за да наложи своята визия за икономическо развитие, бе премахнат от поста си през май. В новата публикация на ЕСВП, озаглавена “Китай на кръстопът,” Франсоа Годмон изразява виждането, че тези две събития сигнализират за една нова ситуация. В нея китайското правителство може би избира пътя на правна и политическа реформа, поддържайки устойчивия растеж като средство, за да намали макроикономическите дисбаланси и прекомерното упование на долара. Франсоа Годмон привежда доводи в защита на следните твърдения: С предстоящата смяна на седем от деветте члена на Постоянния комитет на политбюро през тази година се наблюдава борба за влияние, като реформаторите предупреждават, че Китай е изправен пред “капан на успеха,” породен от икономически и политически модел, [...]

Жена излиза след серия от пластични операции. Нови гърди, нос, уста, бедра, дупе, крака и т. н. Докторът я преглежда и доволен от резултата, пита дамата как се чувства. - Всичко е чудесно, докторе, но не може ли да ми направите очите по-големи и изразителни? - Може! Сестра, дайте на дамата сметката! Усмихни се, България, "Топлофикация" се грижи за нашата естествена красота - вече ще ставаме по-изразителни и красиви не само когато ни пратят сметките за парно. Вместо да мислят как да премахнат монопола, в енергийното министерство обмислят пълна забрана за отказа на хората от централно топлоснабдяване. Ей това се казва грижа за човека - ще се вързани с топлото до гроб.

Bulgarians living abroad are 2 036 092, according to official information of Bulgarian diplomatic representations across the globe.

След изтичането на новината за сделката между AOL и Microsoft, за 800 патента на стойност над 1 милиард долара, цената на първата компания се покачи драстично. Акциите на AOL поскъпнаха с близо 50% заради информацията, че закъсалият интернет гигант ще получи мощна финансова инжекция от продадените патенти, предаде Neowin. Финансовото състояние на AOL е плачевно доста отдавна и компанията се проваля с почти всичко, с което се захваща. Постоянно се продават ценни активи, за да се запази съществуването поне на малкото останали части от AOL. Компанията поетапно съкращава хиляди от своите служители, за да пести разходи в опит да излезе от дупката, където е попаднала. AOL има шанс да инвестира милиарда на Microsoft в придобиването на перспективни интернет услуги и да обърне негативната тенденция от последните години в своя полза. Вече е ясно, че голяма част от парите ще отидат за изплащане на дивиденти за акционерите, но пак ще остане доста голяма сума, която би могла да се използва при започването на печеливши начинания. Централата на AOL се намира в Ню Йорк, а самата компания е основана през далечната 1983 година. Догодина тя ще празнува своята трийсет годишнина.

Иран от доста време има желание да отреже връзката си със световната мрежа и да създаде собствен интернет, който ще е под пълния контрол на ръководителите на страната. Стартът на начинанието беше отлаган няколко пъти и сега иранците представиха нов график за въвеждането на алтернативната мрежа. Тя трябва да стартира през август, съобщи Neowin. Информацията е била оповестена от иранския министър на информационните и комуникационни технологии. Първоначално алтернативният интернет трябваше да тръгне през февруари, но после стартът беше изместен за юни, а сега става ясно, че и този срок няма да бъде спазен. Първата фаза от реконструкцията започва през май, когато Иран ще блокира достъпа до Google, Hotmail и Yahoo. Хората, които искат да ползват електронна поща или търсачка на информация ще са задължени да се регистрират в Iran Mail и Iran Search Engine. Тези две услуги също трябва да тръгнат през следващия месец. Втората и финална фаза е предвидена за края на лятото, когато „националният интернет” влиза в действие в пълния си блясък. Всички чужди сайтове ще бъдат блокирани, а потребителите ще имат достъп само до услуги, които са базирани в Иран. Местните власти заявиха, че чуждите сайтове насърчават престъпления, разделение, нездравословен морал и атеизъм. По-вероятната причина за създаването на иранския интернет обаче е желанието да се спре достъпа на гражданите до западни сайтове, които биха могли да провокират революция в страната.

Банкоматите са удобен начин човек да се сдобие с пари в брой или да извърши друга финансова операция без да ходи до банката. Някои от тях обаче не са направени с мисъл за хората, които ще ги ползват и са доста неудобни, предаде Gizmodo. Оказва се, че най-недомислените банкомати в света се помещават в нашата северна съседка Румъния. Става въпрос за две машини, които дори се намират на една и съща улица. Единият от уникалните банкомати изисква потребителят да падне на колене, за да го ползва, а за да стигнеш до другия трябва да си висок около 3 метра. За нормалните хора е трудно и дори невъзможно да ползват двата уреда, разположени в Тимишоара. Оказва се, че има логични причини за странното разположение, но те не правят поставянето им там по-оправдано. До високият банкомат е трябвало да има специални стълби, но банката, която е негов собственик забравила да поиска разрешение за изграждането на такива. Така машината останала на такава височина, на която почти никой не може да я използва. Ниският банкомат пък се намирал в сграда, от която банката имала право да ползва само мазето и това принудило майсторите да монтират уреда на сантиметри от паважа. И двата банкомата работят нормално и всеки, който успее да стигне до тях може да тегли пари без проблем. Високият банкомат вероятно ще се хареса доста на румънския Спайдърмен, който вече може да тегли пари на удобна за него височина и без да чака на опашка.

Обмисля се забрана на отказа от "Топлофикация". Тази свежа идея дойде от вчерашната кръгла маса за „търсене на успешните модели за устойчиво развитие” на родната "Топлофикация". Както гласи клишето в такива случаи – честито на печелившите. Които, както се знае, са целокупните български граждани, радващи се на качествените услуги на монополиста. И понеже са толкова доволни от тях, се гласят да им ги натрапят до живот. Според новоизбрания зам.-министър на енергетиката Валентин Николов тази практика се ползва в редица други страни. Зам.-министърът вероятно има най-добри намерения, само дето не става въпрос за другите страни, а за нашата. Където подобно намерение ще означава само едно – закрепостяване на българските потребители от топлофикационните дружества. Което и в момента е налице, но поне все още съществува вариантът да се отървеш от любезните услуги на топлото. Колкото и относително да е това отърваване, като се има предвид, че и да си спреш парното, пак плащаш такса сградна...

Има книги, които много добре знаеш от кого биха могли да са написани. Особено ако е поезия - там авторът почти не е важен... И искаш да подариш книгата на този човек, но те е страх от болката. Тогава остава само да я четеш и да съпреживяваш. И да се надяваш, че този човек ще осъзнае как някъде някой изпитва същото като него...

"Пепел" на Корин Хукс е кратка и двуезична. Сякаш единствено ако четеш текста на български и поглеждаш към оригиналния текст можеш да се потопиш докрай. Нямаш избор...

История за "разследваща" журналистика по ТВ 7 и "театралните” постановки, чрез които е била правена. За измислени реалности не само в журналистиката. История - в известен смисъл диагноза за едно общество. Тази история за измислени разследвания на Диляна Гайтанджиева, излъчени по ТВ 7, за която участниците в "театрото" Петър Якимов и Григор Здравков говорят в предаване на Сашо Диков по Канал 3*, е преразказана от Люба Манолова в нейния блог.

Сателитът Mars Reconnaissance Orbiter засне изображение на слон, докато картографира Червената планета. Става въпрос за случаен природен феномен, породен от вулканични скали, които са замръзнали във форма, която наподобява на популярното земно животно с голям хобот. Изображението е заснето с помощта на апарата High Resolution Imaging Science Experiment (HiRISE), който функционира на сателита, предаде Space.com. Слонът е част от явлението парейдолия, при което хората виждат несъществуващи предмети. Марсианският слон се намира в част от планетата, която се нарича Elysium Planitia. Тя е покрита с относително скорошна застинала лава от времето когато на Марс все още е имало действащи вулкани. Учените не са сигурни дали районът е бил покрит с лава по време на внезапно и силно изригване или разтопените камъни са се наслагвали постепенно – в разстояние на дълги години, какъвто е случаят с подобните райони на Земята. Космическата сонда Mars Reconnaissance Orbiter завърши основната си мисия през 2008 година и сега работи извънредно. NASA смята да експлоатира апарата колкото е възможно по-дълго. Благодарение на него от Марс са получени такива количества информация, каквито не е доставяло никое друго човешко творение до този момент. След няколко месеца сондата ще навърши 7 години на непрекъсната работа в орбита около Червената планета.

Тихомир Безлов е главен експерт в европейската програма на Центъра за изследване на демокрацията. От години се занимава с анализ на тенденциите в престъпността. Той е автор на редица изследвания по въпросите на организираната престъпност, контрабандата, разпространението на наркотици, сивата икономика. - Г-н Безлов, каква част от родната икономика е свързана с криминалните пазари? - Наскоро представихме едно изследване за това каква част от нашата икономика е свързана с криминалните пазари. Парите в тях създават възможностите и съответно ограниченията на подземния свят. Това беше, грубо казано, очертанието на нашето проучване. Акцентът беше повече върху заплахата, която създават тези фактори върху обществото и икономиката. - Каква е зависимостта на легалната икономика от мафията? - Легалната икономика, за съжаление в страни като нашата – развиващи се, силно зависи от активността на черния сектор. Да вземем например едни класически измами, каквито са онези с ДДС, и то...

Управлението по патенти и търговски марки на САЩ (USPTO) е получило от корпорацията Apple заявка за регистрация на патент, който описва нова технология за разпознаване на лица. Според замисъла на Apple, тя трябва да стане част от преносимите устройства на компанията и съществено да опрости процеса на тяхното отключване. Пълното име на новата разработка на корпорацията гласи Electronic Device Operation Adjustment Based On Face Detection, или "Технология за управление на електронни устройства чрез разпознаване на лица". В процеса на разпознаване се използва фронтална камера с висока резолюция, която Apple ще започне да интегрира във всички свои портативни устройства, включително в мултимедийните плейъри iPod Touch. Първоначално новата технология ще се използва в преносимите устройства, базирани на операционната система iOS, а ако получи добри отзиви, тя ще бъде интегрирана и в лаптопите MacBook и настолните компютри iMac. Системата, разработена от Apple, използва фронталната камера за получаване на изображение на лицето на потребителя и неговото последващо разпознаване. При успешно изпълнение на процедурата таблетът, телефонът или плейърът на Apple се отключва автоматично. Ако в устройството има няколко профила, новата технология идентифицира конкретния потребител и стартира неговите съхранени настройки.

Дами и господа, започва новата сцена от големия спектакъл „Улично правосъдие”. Светлините са включени, камерите работят, всички и всичко е на местата си. Неясно защо, но само за няколко дни в столицата бяха убити трима души, свързани малко или много с подземния свят. На 26 март пред дома му бе застрелян като куче Кирил Кирилов-Шкафа, участник в аферата „Наглите”, от когото се очакваше да пропее пред съда и да изобличи страховитата група за отвличания. В разгара на делото срещу групата някой ликвидира Шкафа вероятно с цел да не се разприказва за делата на аверите му и неговите собствени. Когато този екшън приключи и изпълнителите на мократа поръчка оставиха трупа на Шкафа безжизнен, на местопрестъплението дойдоха разследващите убийството и категорично заявиха, че Киров бил гръмнат случайно, за сплашване, тъй като куршумите били изстреляни в краката му. Но починал от кръвозагуба. Разследващите не можаха да кажат със сигурност, че убийството на Шкафа е свързано с делото срещу...

Продавам си колата. Защото ми омръзна. Но това не е важното. Искам да споделя разочарованието си от човешкия материал, който се обажда. От 4-мата човека които се обадиха досега всички без изключение попитаха „цената твърда ли е ?“. Като че ли в сайта в който съм пуснал обявата не съм написал че ТОВА е цената [...]

Покривните соларни инсталации в Япония отбелязват забележителен ръст от 160% през 2011 година – върху покривите на жилищни сгради, обществени и индустриални сгради.  Но този ръст започва дори преди аварията във Фукушима през март миналата година – с въвеждането на благоприятни тарифи за изкупуване през 2009 година.

В Япония се разгръща силна тенденция за постигане на енергийна независимост на ниво домакинства, общини и индустриални потребители. От април 2011 до януари 2012 са подадени 215 178 заявления за покривни инсталации на жилищни сгради. Особено забележителна е реакцията на компанията Кyocera за осигуряване на цялостно решение за генерираща система със система за съхранение на енергията за индивидуални клиенти.

Тази система предлага не само енергия в случай на режим на тока или на природно бедствие, но също така снижава консумацията на енергия от мрежата в пиковите дневни часове на потребление, когато цената е най-висока.

Освен на жилищни сгради се наблюдава бум на инсталации върху покривите на универсални магазини, складове, фабрики, училища, болници и други обществени сгради.

“Eco Shopping Mall” в Япония с приблизително 1MW инсталирани соларни панели

Source: Clean Technica

Френската агенция АФП, призната като световна, се присъедини към онези от нас, които смятат символа на съветската окупация в центъра на София за „особено спорен“. Коментарът на агенцията е поместен в сайта на „Дойче веле“. Тази символика също е важна, защото германското радио не би допуснало да бъде обвинено в нарушаване на твърде деликатната за самата Германия граница на критиката към нацисткото минало, свързана с червената армия, ако очевидно не проявяваше разбиране за спецификата на България, попаднала под съветския ботуш без да оказва съпротива на СССР и да убива съветски войници, поради което и няма основание да търпи чисто идеологическото чуждо монументално натрапничество на своя земя.

Няма да „издребнявам“ със забележки към формулировката от коментара, според който българските антикомунисти искали да „разрушат“ съветския паметник, макар стотици пъти да сме декларирали, че настояваме за неговото преместване при другите комунистически символи- нека бъде изложен там на показ и поклониците на лъжата за окупацията като освобождение да се излагат там колкото си искат. В края на краищата статията е илюстрирана от снимка на партизанския обелиск в края на Борисовата градина, погрешно описан като въпросния съветски монумент, но не това е важното- същественото е, че чужди медии, при това не какви да е, подхващат темата за абсурда на съветската идеологическа пропаганда в България.

Въпросът е: кога най-после българските медии ще забележат, че над настоящето ни тегнат хиляди тонове чугунени лъжи за нашето „освобождение“, които всъщност изпитват нашата търпимост към лъжата изобщо. И понеже тя е поразила имунната ни система като народ, лъжите ни преследват като зараза, срещу която не показваме воля за съпротива.А после се чудим, че се лутаме като чумави и мразим себе си дори като хора, които изповядват робската максима за удобството да прекланяш глава пред силата ( на лъжата).(ivo.bg)

Паметниците, които носят ядоеве

На много места в България все още се срещат огромни каменни паметници – наследство от комунистическото минало. Въпросът какво да се прави с тях придобива все по-голяма финансова и политическа острота, съобщава АФП.
Разпадащият се скелет на Дома-паметник на БКП на връх Бузлуджа се вижда от километри. Това е най-грамадният паметник, величаещ комунистическия режим, който все още съществува в България, и който поставя властите в затруднено положение, тъй като те нито могат да го поддържат, нито да го разрушат, пише Весела Сергиева в информацията си за Франс прес.
А би могъл да носи пари
„Друг такъв паметник в Европа няма и ако се реставрира, може да привлича туристи, най-вече от Запада, и да носи пари“, казва Бойчо Биволарски, председателят на БСП в Стара Загора.
Днес импозантната структура на връх Бузлужда прилича на руина. По-ценните материали отдавна са задигнати от крадците, оставили само емблемата с чука и сърпа, висяща тъжно от изобилстващия с дупки покрив.

Монументът на съветската армия е сред най-спорните
Все пак разрушаването на Дома на БКП би било „вандализъм“, смята професор Чавдар Попов от Художествената академия в София. Той напомня, че някои от най-добрите български творци са вложили труда си в мегаломанското съоръжение от камък и бетон.
Само че да се намерят 30 милиона лева за възстановяването на бузлуджанския мемориал е невъзможно, казва консервативният кмет на Стара Загора Недялко Недялков.
Затова миналия ноември премиерът Борисов реши собствеността върху мемориала да бъде прехвърлена на БСП. „Нека те се оправят, щом толкова се гордеят с него“, заключи премиерът.
Каменното бреме на историята
Подобна е съдбата и на други паметници от комунистическо време. На едно от пловдивските тепета, например, стърчи 17-метровият 200-тонен каменен колос в чест на съветския воин. През 1996 година Альоша, както е известен монументът, бе на крачка от разглобяването, но в крайна сметка бе запазен след силната съпротива от страна на руското посолство в София.
„За нас въпросът дали да го запазим или не. Този паметник символизира подвига и на нашите войници, паднали във Втората световна война“, казва кметът на Пловдив Иван Тотев.

Старият паметник с ново лице
Най-големи спорове обаче предизвиква паметникът на съветската армия в центъра на София. Миналата година той стана обект на авангардната акция на група неизвестни художници, преобразили за кратко облика му – докато градската управа разпореди почистването му. Антикомунистическите организации настояват за разрушаването на паметника, но историографи и изкуствоведи са против.
През 1999 беше взривен мавзолеят на Георги Димитров в центъра на София, построен в края на 40-те години по модела на гробницата на Ленин в Москва. Според директорката на Музея на социалистическото изкуство Бисера Йосифова разрушаването на тази „уникална“ постройка било грешка.
Автор: АГ, АФП, ВС, С. Гяуров, Редактор: Б. Михайлова

Share on Facebook

Ромите в България стават жертва на двойни стандарти, държавата и администрацията ги загърбват, медиите вървят подир силните на деня. На всичкото отгоре има сделка със Запада с цел внушение, че проблемите се решават. „В най-популярните български вестници ромите най-често са представяни като престъпници: убийци, изнасилвачи, брутални и крадливи, т.е. като заплаха”, „Негативните качества се приписват на ромския етнос като цяло, което води до перманентното му дамгосване”, „В значима част от публикациите се наблюдава враждебна реч спрямо ромите, която би могла да бъде определена като „слово на омразата”, „В българската преса се проявява т.нар. институционален расизъм, като явлението е разпространено в полицията, държавните служби и медиите” – това са част от изводите в изследването „Образът на ромите в централния български печат”, осъществено от екип под ръководството на д-р Иво Инджов. Сделка във вреда на ромите? Според Орхан Тахир, юрист от ромски произход и правозащитник, след...

Halotechnics, стартираща компания, е разработила два радикално нови типа материали за топлинно съхранение на слънчевата енергия. Те използват различни типове соли и нов тип стъкло. Това позволява слънчевата енергия да се съхранява при много по-високи температури, отколкото досега използваните стопилкови смеси. Това означава значително повишаване на ефективността и намаляване на оперативнинте разходи в слънчевите термални централи.

Почти всеки ден излизат новини относно подобряване ефективността и намаляване цената на фотоволтаиците. Но тази новина връща интереса към соларната термална технология. За разлика от фотоволтаиците, тук се използва слънчевата топлина за задвижване на парни/газови турбини и този тип централи могат да генерират електричество 24 часа. Именно възможността да се доставя енергия в пиковете часове вечер е едно от големите достойнства на тези централи.

„За да се достигне целта от 6 цента на киловатчас ни трябва по-високо температурна система.“ – казва Mark Mehos, Мениджър на Concentrated Solar Power program на Американската National Renewable Energy Laboratory в Golden, Colorado – ”Комерсиалните системи в момента са ограничени до температури от 565 °C — това са кулите с разтопени соли“.

Компанията Halotechnics е spin-out на химическата компания Symyx. Именно това е ключът към нейния успех – за да намерят перфектния материал за термално съхранение, те са изследвали приблизително 18 000 смеси чрез модерен метод за скрийнинг.

Halotechnics определя материали, които могат да се загряват до над 700°C. Нещо повече – един от видовете стъкло може да се загрява до 1,200 °C.

Според MIT:

“Това е вид стъкло, което се топи при 400 °C (обикновеното стъкло за прозорци се топи около 600 °C) и може да се загрява до 1,200 °C. То може да се използва за загряване на въздух за задвижване на газови турбини, като с остатъчната топлина се произвежда пара и се задвижват парови турбини – точно като в най-модерните парово-газови централи с комбиниран цикъл. Те достигат до 60% ефективност.

Източник: Clean Technica

Художник по костюмам и декорациям спектакля “Москва, Черемушки…” в Чикагском оперном театре рассказывает… Книга “Зеркало сцены” Г.Товстоногова начинается так: “Тридцать шагов в длину. Двадцать в глубину. Вверх – на высоту занавеса. Пространство сцены не такое уж большое… Зеркало сцены. В этом пространстве могла бы разместиться современная квартира… Здесь можно разместить сад… Здесь можно разместить мир. Мир высоких человеческих страстей, противостоящих низости, мир деяний и мир сомнений, мир открытий и высокий строй чувств, ведущих за собой зрительный зал”. О “зеркале сцены”, источниках вдохновения и тайнах профессии я беседую с художником по костюмам и декорациям Анной Клепиковой. ...

Корпорацията Microsoft сключи споразумение с компанията AOL, в резултат на което редмъндският гигант ще придобие около 800 патента на обща стойност над 1 милиард долара. Очаква се сделката за придобиването на патентите да бъде финализирана по-късно тази година. Освен правата върху въпросните 800 патента, чрез специален лиценз софтуерният гигант ще получи възможността да използва и останалите 300 патенти и заявки за такива, оставащи притежание на AOL, съобщава ресурсът TechCrunch. Според Тим Армстронг, главен изпълнителен директор на AOL, тези 300 патента включват права върху "ключови и стратегически интернет технологии", свързани с рекламата, търсенето, създаването на съдържание и т.н. Както информира изданието All Things Digital, позовавайки се на "информирани източници", в рамките на сделката с AOL Microsoft придобива и правата върху патентовани от разработчиците на браузъра Netscape технологии. Според източниците, акциите на компанията, разработила Netscape, принадлежащи понастоящем на AOL, както и всички свързани с браузъра патенти, ще преминат във владение на софтуерния гигант. Собственост на AOL ще остане само самата марка Netscape. Ще припомним, че в края на месец декември 2007 г. компанията AOL обяви прекратяването на поддръжката и развитието на кросплатформения браузър Netscape Navigator, считано от 1 февруари 2008 година. Като основна причина за тази стъпка бе посочена ниската популярност на браузъра. Според някои оценки, по това време Netscape Navigator е заемал едва около 0,6% от пазара на интернет браузъри. Netscape беше разработен от Марк Андресен - съавтор и на Mosaic, първият популярен уеб браузър. Развитието на Mosaic бе прекратено през 1992 година, когато Андресен завършваше своето университетско образование. След дипломирането си той основа компанията Netscape Communications и се зае със създаването на Netscape Navigator, чиято първа версия се появи през 1994 година. Домашните потребители можеха да изтеглят програмата напълно безплатно, а лицензът за корпоративни клиенти струваше $ 99. Браузърът бързо набра популярност и в средата на деветдесетте години на миналия век бе инсталиран на немалко компютри по целия свят. За начало на края на Netscape се смята 1995 година, когато корпорацията Microsoft пусна на пазара операционната система Windows 95 с интегриран безплатен Internet Explorer 3.0. Две години по-късно се появи и четвъртата версия на IE с множество подобрения, а Netscape постепенно започна да губи позиции под натиска на своя конкурент. През 1999 г. Netscape Communications бе придобита от AOL за $ 4,2 милиарда. Целта на придобиването бе да се вдъхне втори живот на браузъра, но през 2003 година голяма част от разработчиците, които работеха над създаването на новия продукт, бяха уволнени. Някои от тях по-късно бяха наети на работа в Mozilla Foundation. Преди преустановяването на проекта беше публикуван изходният код на програмата, което даде началото на проекти като Mozilla Suite и Firefox. Както отбелязват анализатори, високата цена по сделката между Microsoft и AOL (около $ 1,3 милиона за патент) отразява на важната роля, която играят патентите през последните години в бизнеса и стратегиите на най-големите технологични компании в световен мащаб - Microsoft, Apple, Google, Samsung и HTC."Microsoft увеличава портфолиото си от патенти независимо от високата цена", отбелязва Джеймс Бесън, експерт в областта на патентите и професор от Юридическия факултет на Бостънския университет. Компанията AOL, един от пионерите на интернет пазара, напоследък реализира стратегия за постепенно преминаване към медиен бизнес в интернет. Така наскоро компанията придоби такива медийни популярни ресурси като Huffington Post и TechCrunch. В същото време патентите, която продава AOL, са свързани с технологии в областта на търсенето, електронната поща, услугите за мигновени съобщения, онлайн рекламата и т.н.

На 7 април 2012 г. в град Одеса премина заключителният етап на Всеукраинската олимпиада по български език и литература, която бе организирана от Областния институт по усъвършенстване на учителите, съвместно с Управлението по образование към Одеската областна държавна администрация. Олимпиадата се провежда вече 17-ти път. Миналата година взеха участие 84 българчета. Тази година - 44 ученици от 9-ти до 11-ти клас от училища, където се изучава български език.

Смартфоните вече представляват 50% от мобилните телефони в САЩ и тенденцията е към бързо увеличение. Най-вероятно след няколко години същото ще е и в България. Телефонът от средство за обаждане ще се превърне основно в устройство за ползване на интернет и приложения.

Източник: AllThingsD

Блогът за икономика 2012

Mozilla Foundation, която разработва популярния браузър с отворен код Firefox, възнамерява да интегрира видеочат в някоя от бъдещите версии на програмата. Новата функция ще бъде базирана на отворения стандарт WebRTC, предназначен за организиране на гласова и видеовръзка през интернет в реално време. Стандартът използва видеоформата VP8 (WebM), разработван и поддържан от корпорацията Google. Очаква се с помощта на вградения чат да могат да бъдат провеждани гласови и видеоразговори, както и потребителите да имат възможност да обменят файлове помежду си, съобщава ресурсът TechCrunch. Компанията вече демонстрира възможностите на новата услуга на конференция в Париж, но не уточни кога може да се очаква появата на публична нейна версия. Както отбелязва TechCrunch, услугата ще бъде алтернатива на Skype. Възможно е финалната версия на функцията за видеочат да се появи във Firefox още преди края на текущата година.

Казвам се Мирчо Мирчев, турското ми име е Мустафа и съм на 51 години. Родом съм от град Пещера. Съпругата ми се казва Росица, тя е българка от град София. Имаме много сладък син на 7 години, който се казва Ангел. Както милиони хора от България направиха и ние, принудени от... безработицата и безизходицата, тръгнахме за чужбина. Опитахме се да изкарваме прехраната си в Англия. Така през 2007 г. се установихме в град Лондон. Оттогава живеем в квартал Едмънтън...

Обичам да слагам кавички на думата медии, защото в България няма нито една независима медия, която да информира, да не е изпълнена с чалга култура и да е независима. Няма!

В България няма вестници:

• България е единствената страна в ЕС, в която вестниците са инструмент не за инфориране, а за прокарване на политически идеи или интереси, използвайки „щом е у вестника, значи е истина“.  Откровени лъжи се публикуват под формата на журналистически изследвания. Това не е вестник, а е позив.
• България е единственото място в което „сериозни медии“ на хартия пишат  само за чалга, футбол, катастрофи и Бойко Борисов. Това не е вестник, това е тоалетна хартия. Дори е вече наакана, като си я купуваш.
• В България думата независима преса се свързва с това нищо да не зависи от теб.
• Малките вестници могат да те направят герой за 100 лева с ДДС. За 120 си президент.

В България няма електронни медии защото:

• Телевизиите не информират, те забавляват.
• Вечер в новините може да видиш всичко друго, но не и новини. Пет потънали кораба, 4 блъснати деца, Бойко пее на Марчето и прогнозата за времето. Свършваме с Бербатов или Стойчков;
• Разследващите предавания разследват по поръчка;
• Радио има но никой не го слуша. Разбира се това не важи за Пайнър ЕфЕм джигтак груп.
• Никой не иска да направи в истинска Интернет медия, защото никой няма да я спонсорира – нали ще прави нещо различно.
•  Българските интернет „медии“ копират това, която се пише по вестниците, дават по телевизията или са писали други  интернет „медии“

Честито!

Още по темата:

1. Подадох сигнал в КЗД, пък!
2. Метеоаларм и България.
3. Почистване на парковете? Да, бе да!

На Сталин се приписва циничното изказване, което много му отива ( макар и авторството му да е трудно за доказване както и за много други негови „сентенции“), че убийството на един човек е престъпление, а избиването на милиони е статистика. Нещо подобно можем да кажем и за „източването“ на родината откъм главния й ресурс: човешкия. Защото източването на ДДС, банки, дружества, фирми се преследва от закона, но източването на кръвта на България не е престъпление, за което е предвидено наказание.

Такава мисъл ме споходи във връзка със статистиката, публикувана днес в един български вестник.

Над 175 000 българи годишно напускат България. В същото време едва 233 000 са се завърнали трайно за последните 30 години, показват данни на външно министерство, цитирани от „Монитор”. Малко над 2 млн. българи живеят в чужбина – най-много в Турция – около 500 хиляди, а в Гърция и САЩ живеят средно по около 300 хиляди българи. Сред най-предпочитаните държави от емигриращите българи са Испания, Великобритания, Италия, Германия, Канада, Македония и Кипър.

Гурбетчийството е познато отдавна по нашите земи като „търсене на щастието“ нейде по света. И не става дума за „чувства“- иначе русофилите да се бяха изнесли отдавна в Русия или поне биха пращали децата си там да учат, вместо на Запад, а дълбоко вярващите комунисти да бяха отпътували да се радват на победилия в чистия му вид комунизъм в Северна Корея.

Вълната от търсачи на щастие извън родината само потвърждава наблюденията, че българите са сред най-нещастните хора. Всеки може да сметне колко скоро България ще се окаже територия без българи, ако сегашната тенденция се запази.

Ако има нещо, в което всички българи сме съгласни с уникално, нетипично за нас единодушие, това е, че като природа страната ни действително е „земя рай“, както се пее в химна. Само че този факт не служи като обезболяващо лекарство, а тъкмо напротив: усилва впечатлението за абсурда хората да бягат от рая.

Комунизмът „решаваше“ този проблем с помощта на милицията, бодливата тел, минираните граници и граничарските кучета. В Берлин за целта вдигнаха първата в човешката история крепостна стена срещу „враговете“ отвътре, които бягаха с милиони на Запад- още някоя година да се бяха забавили и в страната на победилия ( със спомоществователството на съветските танкове) германски социализъм щяха да останат само партийните секретари и гаулйтерите от ЩАЗИ, може би.

Търсенето на щастието, забранено преди под страх от разстрел на местопрестъплението, е естествено състояние на човешкия дух.Когато той беше изпуснат от бутилката на комунизма веднага хукна да броди из Европа, че и по-далеч. Защо обаче продължава да митарства и днес, не се ли насити на хубавото там, което далеч не винаги е „идеално“, но явно е достатъчно привлекателно за родените в нашия земен рай, дори и алтернативата да е дубайската пустиня?

Лесният и по-близък да истината отговор на този въпрос е свързан с икономическата принуда или изгода, ако щете. Но понеже споменах „истината“, си позволявам да посоча лъжата като другата причина за устойчивия процес на дебългаризация на България ( не влагам в това претенцията за „чистите“ в етническо отношения българи).

Лъже се навсякъде и би ми било интересно да се появи достоверно проучване за някаква световна класация в това отношение. Но по липса на такава статистика съм принуден да се обосновавам на базата на личните си впечатления. А те са, че тук се лъже много, често, вдъхновено, но затова пък- постоянно и на високо ниво в държавата. С други думи- лъже се непоносимо и монозина не издържат да търпят това, търсейки изход другаде, където разминаването между лъжите на овластените да определят правилата в държават и да ги прилагат що-годе честно, и доходите на хората е по-лесно за преглъщане.

В графата „примери“ всеки може да си направи списък. Ще бъде различен, но във всички случаи-дълъг. Ако взема назаем от собствените си статии през последните няколко години няколко илюстрации, с риск да не кажа нищо ново, ще трябва да припомня банални истина за тези лъжи: от лъжите на едро за постигнатия „голям шлем“ с енергийните руски проекти и тяхната проекция днес в самозалъгването с алтернативи в допотопния „Козлодуй“, до обещанието да бъдем оправени от един мадридски месия, преродил се в лицето на своя охранител във второ поколение „спасител“ на България от кризата, управляващ чрез телевизиите, вместо с помощта на някаква приемлива визия за модернизирането и превръщането на страната ни в привлекателно място за живеене.

Какво ти привлекателно: тук се стреля в самата столица на месо, досущ като по границата по времето на НРБ с единствената разлика, че убийците на получават награди за „проявената доблест“ срещу невъоръжените си мишени. За две седмици уж „овладянта“ престъпност завляда отново първите страници на вестниците и новините на електронните медии. Но това не била никаква ескалация. Така смята властта след три поръчкови , демонстративни, брутални, кървави убийства, предизвикващи с типично бандитско презрение пропагандата по темата за „прекършената престъпност“. Виждаме за пореден път да казват на червеното бяло: червено като кръвта и бяло като мозъка на последната ( засега) жертва, разпилян по един софиийски тротоар, който любезно ни беше показан във вечерните новини вчера.

В която и да е държава, в която лицемерието в диалога между властта и избирателите е в поносими граници, вината за убийството на един гражданин от глутница скитащи зверове например, би предизвикала сериозни вълнения и оставки. У нас реакцията се сведе до несериозна, отхвърлена при това оставка на земестник кмет и до липса на реакция от притихналите по домовете си човеци. А има ли гражданин на София ( и на много други градове и села), след когото да не са джавкали заплашително нашите четириноги приятели, превърнати в опасност за живота ни от безотговорните двуноги? През последните няколко месеца вашият автор- непредставителен в този смисъл, поради щастливата развръзка досега, беше нападнат два пъти от глутници. И забележете къде: веднъж в самия център в Княжеската градина и втори път край хотел „Хилтън“ в квартал „Лозенец“.

Навремето, когато машината на тоталитаризма опаковаше мозъците ни по разни събрания, имаше един стандартен завършек: „който е съгласен, моля, да гласува“. И обикновено предложението на началството се гласуваше.

Гласуването продължава. Несъгласните го правят с краката си, опровергавайки лъжата, че на лъжата краката са къси- оказват се достатъчно дълги, за да „прескочат“ до някоя друга държава, където поне пришълците няма как да бъдат излъгани „патриотично“.

Share on Facebook

Скандалният строеж Златна Перла в Парк Странджа ще бъде съборен принудително от 19 април до 4 май - съобщава ДНСК на сайта си. Вече са сключени договорите за събаряне на пет от десетте обекта във вилното селище.

Както Биволъ разкри, Златна Перла вече е 100% собственост на бившия мултак Николай Вълканов. Негова е фирмата изкупила земята и постройките от "Краш 2000", показват данни от имотния регистър.Не е ясно засега кой ще възстанови разходите на държавата по събарянето - закононарушителят Краш 2000 или фирмата на Вълканов.

Поради близостта на Вълканов с властта не са изключени обаче неочаквани обрати в този казус, който се наблюдава внимателно и от Европа.

Вилното селище изникна преди 5 години в природен парк „Странджа" с фалшифициран документ за липсата на необходимост от ОВОС. ВКП доказа, че документът, на базата на който е издадена строителното разрешение е абсолютно фалшив, но бившият кмет на Община Царево - Петко Арнаудов отказа да ревизира издадените предписания и разрешителни на Краш 2000 и фактически се превърна в съучастник.

Прокуратурата обаче хвърли формално вината на починал чиновник (който не може да бъде разпитан и да се защити), отказа да разнищи престъплението докрай и да установи точно кой е донесъл незаконно в общината фалшификата и защо. Подаденият сигнал за това от журналисти на "Биволъ" не бе разгледан изобщо по същество от бургаските прокурори, които тенденциозно "чадъросват" всички далавери в южната морска община, свързани с кмета Арнаудов и юриста му Евгени Мосинов - и двамата видни номенклатурчици от БСП.

Селището "Златна перла" се превърна в символ на наглостта на строителните предприемачи и местната власт, след като Петко Арнаудов и собственикът Краш 2000 колективно атакуваха във ВАС и постигнаха ликвидирането на целия парк "Странджа" през лятото на 2007 г. Масовите протести принудиха парламента да приеме специален закон, за да защити парка.

Случайно или не, с приближаването на събарянето на Златна Перла, в медии, свързвани с Делян Пеевски, започна кампания по очерняне на журналистите от Биволъ.

Затяга се и примката за далаверата "Корал"

На 25-ти април в Бургас ще се гледа последното от трите дела, които МРРБ води срещу строителните разрешения издадени от Община Царево за застрояване на терените до плажа "Корал".

Предишните две дела бяха окончателно изгубени от МРРБ, защото министерството, тогава ръководено от президента Росен Плевнелиев "пропуснало" да внесе 20 лева съдебна такса. (виж тук и тук).

МРРБ заведе дела, след като разследване на сайта Медияпул показа, че общината не е предупредила държавата като заинтересована страна, когато е издала строителни разрешителни.

Отмяната на тези разрешителни обаче би принудила инвеститорите да променят проекта съобразно новия Закон за черноморското крайбрежие. Засегнати са финансови интереси за милиони, като губещи ще се окажат близки до ГЕРБ бизнесмени и кметът на Бургас - Димитър Николов.

Така наречената „сделка Корал" е една от най-големите далавери на българския преход, като конкретен бенефициент от нея е сегашния бургаски кмет Димитър Николов, член на ИК на ГЕРБ.

Първото разследване по случая "Корал" е на Асен Йорданов от 2007 г. През 2009 г. се появиха документални доказателства за корупционната схема и за огромните печалби, реализирани от нея.

През 2002 г. 130 дка общинска земя са продадени от кмета на Царево Петко Арнаудов на частната форма „Витатур инвест" АД на символичната цена от 7$/м2 само срещу обещания за бъдещи инвестиции. Арнаудов не се е съобразил с опасенията на общински съветници, че има опит земята да бъде заграбена и препродадена впоследствие. Той не е изпълнил клаузите от решение на ОС да включи в договора условия за развалянето му при неизпълнение.

Договарянето е станало с дейното участие на сегашния кмет от ГЕРБ на Бургас Димитър Николов, който тогава е бил служител на собствениците на „Витатур", в качеството си на Изп. директор на захарния завод „Победа". За това свидетелстват председателят на ОС Димо Иванов и общински съветници - очевидци. Николов е предлагал цинична политическа сделка на съветниците от БСП, че ако прокарат продажбата на терена през гласуване, то СДС ще подкрепя техния кмет Петко Арнаудов всячески, включително и на бъдещи избори. Това действително е станало. Николов по това време е бил и лидер на "сините" в Бургас.

След серия от фиктивни препродажби на земята през подставени фирми, в крайна сметка, тя е джиросана през 2006 г. на испанската фирма „Ибердрола имобилария”, за невероятната цена от 400 Е/м2. Печалбата на Димитър Николов и компания е над 40 000 000 евро.

Въпреки, че за злоупотребите има документи и свидетелства, включително от общински съветници, всички опити да се започне досъдебно производство по случая срещнаха твърд отпор в Окръжна и Апелативна прокуратура - Бургас.

Върховна касационна прокуратура обаче излезе с решение, което отменя предишните постановления на Окръжна и Апелативна прокуратура - Бургас и върна преписката с указания да бъдат проучени по същество корупционните зависимости на сделката за "Корал".

Не се стряскам, не се страхувам, напротив – посрещам стоически всяка нова нелепа фраза на българските управници. Защото от малък съм подготвен за това. Подготвиха ме пак същите управници с приказки и митове за „природната” интелигентност и за „самосъздалите” се, „самобитните” и тям подобни личности от "народа". Нима не сте чували легендата за свинарчето, станало цар? Ивайло се издигнал, моля ви

телесни плевели е новият спорник на Алек Попов, събрал 6 разказа. общото между тях - телесното, тялото. фантастичното не е много, на границата е с реалното харесаха ми и вятърът на старостта, макар да исках още от тази история, хареса ми и телесни плевели - беше ми най-любопитна като сюжет, хареса ...

Заглавието е в оригинал 1:1 от пресен материал на информационна агенция Блиц. Следва цялото съобщение в оригинален стил. - Шестима глътнали милион за 4 годинки

Голяма битка падна този март. След като през февруари „Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс успя да надмогне мощната медийна „подкрепа” за трилогията „Милениум” на Стиг Ларшон (абсолютен бестселър през януари), началото на месеца ясно сочеше, че криминалните премеждия на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер ще си върнат водещата позиция. Но наближаващата филмова премиера на „Игрите на глада” от Сюзан Колинс нажежи страстите, а препрочитането и новото ревю на филма и трилогията в Книголандия дадоха допълнителен тласък на трилогията с приключенията на Катнис Евърдийн.

И като се започна – „Милениум” бе набрал стабилна преднина и високомерно се оглеждаше от висините, но около 25-26 март стана ясно, че първенството му е очевидно застрашено. Поръчките заваляха и буквално ден преди края на месеца двете трилогии се изравниха с равен брой заявки.

Но да се върнем на третото място, за да те потормозя още малко. Вече стана правило то да е поделено, странно или не. В случая на него се намести „Реквием за никого” на Златко Енев, чието ревю в „Аз чета” точно на националния празник доста разбуни духовете и провокира нов и крайно заслужен интерес към романа. Другото "третоместие" е за хорър сборника „До Ада и назад”, с което ти и останалите ни приятели показахте, че оценявате и проекти, зад които не стоят големите издателства.

Та, време е да разкрием това, което подозираш – трилогията „Игрите на глада” успя за една бройка да надмине поредицата „Милениум”! Ние обичаме еднакво и двете, така че няма място за радост или тъга – щастливи сме, че ти предоставяме възможност да вземеш тези книги по-евтино и да се потопиш в два различни, но все пак страхотни свята.

И остава само малко киселата ми усмивка, че любими мои книги като „Най-великото шоу на Земята” на Ричард Докинс и „Черният лебед” на Насим Никълъс Талеб остават по-назад от челниците.

Първите дни на април показват появата на нов силен играч – “Z-та световна война” на Макс Брукс още с предварителните си поръчки уверено дръпна на двете трилогии, но ще видим дали ще устиска победата си до края на месеца.

© Милен Радев

Точно две години от този текст и от този прочит:

 

 

 

 

..

Трудно е да си представи човек по-трагично, по-наситено с ледена, почти мистична символика и по-екзистенциално обезкуражаващо събитие от новата трагедия в Смоленския лес.

Човешкият ум и човешкото сърце, паянтовата ни логика на преходни земни обитатели отказват да погледнат в зейналата бездна. Гибелта точно там и точно тогава на тези, познали много мъка през живота си достойни, блестящи – но и слаби и грешни, разбира се – полски наши братя и сестри ни се струва кошмарно чудовищна.

Вторачени в неумолимата сила на реалността, подсъзнателно сме склонни да предпочетем злодейска, отчайващо порочна, но – човешка – ръка зад катастрофата. Това би я направило все пак разбираема, поддаваща се на осъждане, на заклеймяване и съпротива. Докато недостъпната за нашите възприятия и мерки отвъдна промисъл ни кара да стоим нямо слисани, стъписани, озадачени.

При това генезисът, свойствата и възможностите на управляващата Русия

КГБистко-олигархична групировка,

хрониката на нейното властване са такива, че едва ли може да си въобразим сериозно престъпление срещу човечността и срещу човеците, на което тази клика да не би била способна.

И тъй като добре знаем колко наивно е да се приема, че данните от разследването, напускащи зоната на московско-смоленския здрач, ще бъдат гарантирано достоверни, обективни, нефилтрирани и неманипулирани от властовите фактори, крачката към ирационалните конспиративни обвинения става малка и лесна.

Тези дни обаче често се случва да се питам какво ли рационално има в много от онова, с което медийните и политически канали бомбардират до омекване европейските потребителски мозъци.

Рационално ли е

още преди да се е разнесъл димът над смоленското квази-летище, още преди да са изстинали прословутите черни кутии, немските медии загрижено да заповтарят наученото от сигурно място, че загиналият президент бил накарал насила пилотите да кацат, ако ще и камъни да падат от небесата. Информация, която едва ли става по-достоверна от това, че и до сега я повтаря Лех Валенса…

Рационално ли е

още на сутринта след катастрофата, големите медии в Германия да започнат слалом между почти безкритичното приемане на версиите за пилотска грешка или износеност на машината от една страна и деликатно усукване около оценките на фигурата и политическия принос на покойния полски президент?

Рационално (и морално) ли е

в деня след трагедията един от големите «либерални» всекидневници в Германия да отвори първата си страница с коментар, кулминиращ в заявлението, че «…умрелият вчера бе човек на вчерашния ден». Коментаторът със загрижен за съдбата на Полша тон описва Лех Качински като отхвърлен от действителността боец на Студената война, като човек на популистките лозунги за ред и право, като загубил всяка подкрепа в Полша ексцентрик, който се бил вторачил само в миналото и който от късоглед политически егоизъм пропилявал европейското бъдеще на Полша, защото поддържал имиджа на страната си като жертвен агнец на своите съседи…

Рационално ли е

Световната служба на Би Би Си да посвещава часове от предаванията си през дните след трагедията за разговори в студиото и по телефона с поляци, които сякаш са си плюли в устата един през друг да призовават да се затвори най-после грозната книга на миналото, да не се ровят костите, да плеснат с ръце руснаци и поляци и братски (по славянски?) да се прегърнат и поплачат.

Рационално ли е

както в това същото Би Би Си, така и в големите германски медии, тези дни водещ и обединяващ да бъде разнеженият възторг от жеста на Владимир Путин, който в смоленските лесове не само бил помогнал на полския премиер Туск да се надигне от земята, ами даже го прегърнал сърдечно и по мъжки. Изключителен и смел жест, без съмнение, особено от човека, на когото тукашните медии (рационално естествено) възлагат цялата си увереност, че щом той лично се ангажирал с разследването на катастрофата, истината ще излезе наяве бързо, акуратно и преди всичко убедително. Че ще се докаже безсмислието на всякакви «конспиративни» теории.

Също толкова, ще добавя от себе си, колкото излезе наяве истината и в други подобни случаи, с чието разследване Путин се беше ангажирал лично: взривовете на жилищните блокове в Русия през есента на 1999 г., терористичните атаки в театъра «Норд Ост», в Беслан, в московското метро и пр. и пр.

Дотук за рационалното.

А сега за нещо наистина ирационално. И в седмиците преди трагедията, и след това, повечето от западните медии, които следя, формираха два противостоящи си модела на отношение към Катинския помен, повече от 60 години след комунистическото престъпление. Единият – на официалното, церемониално честване с участието на Туск и Путин и вторият – на “непримиримите и екстремни полски националисти”, чийто символ трябваше да стане панихидата в присъствието на президента Качински.

При това симпатиите на немските медии (но това важи с не по-малка сила и за най-авторитетната световна медия – Би Би Си) съвсем непринудено преминават във възторг пред историческия жест на помирение, на който се били решили двамата премиери. Както анонимни репортери, така и именити коментатори и дори политици от ранг тълкуват присъствието на Путин на Катинското гробище като символично, та даже историческо.

Къде пряко, къде между редовете то се противопоставя на твърдоглавата позиция на «човека на вчерашния ден» Лех Качински. Той бе предпочел да помене мъченически избитите в присъствието на техни близки, на стари емигранти, на последния президент в изгнание на стара Полша Качоровски, на основателката на Солидарност Анна Валентинович… По логиката, внушавана и от цитираната усилено из Европа Адаммихникова «Газета виборча», от второто честване не можеше да се очаква друго освен конфронтация и пещерно-антикомунистически обвинения. Една невъзможна мисия на невъзможен президент.

Станалият посмъртно известен текст на неговата реч убедително опроверга тези прогнози. Но той по същината си, макар и на съвсем друго ниво, потвърждава, че мисията на Лех Качински в Катин, мисията на истинските полски патриоти – които винаги са били преди всичко европейци! – че тази мисия днес бе наистина

Mission impossible.

И тя бе и е невъзможна, защото политико-психологически Европа днес е по-близка не до онази Европа, замислена от нейните бащи създатели през 1950 г., а до Европа на Мюнхен 1938 година.

Днешна Европа се прехласва от прегръдката на Доналд Туск с временно изпълняващия длъжността премиер на Русия и вижда в нея начало на тъй желаното помиряване на вечните противници. Мирът, дружбата и сътрудничеството са хубави работи. По същество никой не би могъл да има нещо против тях. Страшно става когато заради краткосрочни ползи се забравя кой и какъв е човекът, с когото се здрависва, прегръща и помирява сговорчивият пан Доналд.

Не е нужно да се връщаме далеко и да припомняме ранната кариера на екс-подполковника от КГБ Владимир Путин. Това, което не би трябвало да бъде забравяно и за миг е, че прегръщащият се с просълзени очи пред Катинския мемориал носи пълната отговорност за превръщането след 1999 г. на Чечения пред очите на целия свят в земен ад. По време на неговата неограничена власт в Чечения бяха избити десетки хиляди деца, стотици хиляди мирни граждани бяха прогонени от домовете им и изтезавани с методите на прословутата азиатска жестокост. Чеченските градове бяха превърнати от руската армия в копия на следвоенния Дрезден. Ако има съвременни политици, за които може да се каже, че ръцете им са буквално обагрени в кръв,

Владимир Путин

заема почетно място в тази зловеща редица.

По времето, когато днешният руски премиер консолидира властта си и я превърна в де факто лична, бяха убити брутално и назидателно тримата най-ярки и непримирими негови критици – Анна Политковская, Александър Литвиненко и Сергей Юшенков. Четвъртият – Михаил Ходорковски бе пратен в затвора със средновековна отмъстителност след скалъпен по всички правила на показателните съдилища процес.

Под управлението на същия, развълнувано и втренчено вглеждащ се в очите на полския си колега, властелин, в Русия независимостта на медиите бе превърната във фарс, политическата опозиция маргинализирана, а гражданските движения парализирани с помощта на драконови законови мерки. От години свободата на словото и манифестациите се погазва с милиционерски ботуши и разгонва с палки при всеки опит за публични политически прояви, неугодни на Кремъл.

Извиняващият се днес за Катин, възстанови в Русия стария химн на Съветския съюз, призова учители и учени да не допускат клевети за миналото на героичната им родина под властта на Сталин и е един от отговорните за

по сталински бруталната агресия

срещу съседна Грузия.

Помнейки за газа и нефта, чийто централен разпределителен кран се намира в мазето на Кремъл, Европа съзнателно или не, гузно или не, но ефективно и срамно забравя всичко останало, изредено по-горе.

Лех Качински помнеше и знаеше. И не желаеше да участва в помен за Катинските мъченици заедно с този човек и под режисурата на този режим.

Затова и мисията му бе невъзможна.

Аз съм от т.нар природозатщитници и кучкари. Вкъщи имам ог години 3 кучета, спасени от улицата, мили са ми, снимките им и историите им има назад в блога. Затова сегашната истерия на тема "да избием бездомните кучета" ме влудява. Ужасна трагедия е, че загина човек, нахапан от кучета. Да, прави са хората да крещят "кой е виновен?" Но хората не знаят, че първият виновен е общината, която години наред усвоява немалко средства за регулиране на популацията, които потъват в неизвестни джобове.

По-страшното за нас, хората като вид е, че същите хора пет пари не дават, прочитат или минават безучастно когато видят новина, че бременна е изхвърлила новороденото си дете в кофата, на боклука, или че родител е пребил до смърт 2-3 годишно дете. Само за последната година подобни съобщения са десетина. Обществена истерия, сравнима с днешната кучешка за нахапания професор, нямаше. Може би защото за разлика от професора, жертвите са ромски дечица или дечица на лумпени, на социални отрепки. Но с какво животът на тези дечица е по-долу от този на един професор?

Съжалявам да го кажа - съжалявам заради трагично отишлия си човек - но реакциятаа за смъртта му е индикатор колко е сбъркано обществото ни, колко сме сбъркани ние... Само за илюстрация погледнете заглавията на новините, чуйте анонсите на водещите - "изядоха професор". Тоест - ако е обикновен човек, да го ядат, кво ни пука...

Затова - за де се сетим, че хората сме в основата и на доброто и на злото, препубликувам Събина Панайотова:

Винаги ще има някоя Реджина  

Днес измежду всичките коментари за кучета попаднах на изнервена жена, цитирам по памет:

“Айде стига вече с тая питбулка! Писна ми да слушам за нея, жена да беше родила 10, нямаше толкова да говорите! Тя не ме интересува, не искам да има кучета на улиците. “

Което разбира се ме амбицира да ви представя въпросната питбулка – Реджина, лично и от близо. Всъщност ако наистина ви интересува защо има кучета по улиците на София и какво точно правят така плютите кучкари, Реджина ви интересува. Нейната история ясно отговаря и на двата въпроса.


Реджина се появява край НДК през зимата. Домашна, некастрирана, изхвърлена на улицата. Някак оцелява и става част от местната глутница. Малко домашни успяват. Повечето умират, биват прибрани от хора, които търсят стопаните им, често неуспешно, или ги продават за разплод. Често се озовават в приют, ако имат късмет в Богров, където биват кастрирани, чипирани и презадомени. Дори и за един ден на улицата обаче некастрирано куче може да остави поколение – минимум 1 до 12 бебета.

Докато кучкарите реагират, Реджина в крайна сметка забременява и ражда 10 бебета. Различни хора я хранят, накрая няколко момичета с помощта на АРС  успяват да хванат нея и бебетата и да ги приберат в приемен дом.

Лирическо отклонение: Бебета се приемат в Богров чак след 3та ваксина и то ако има място. Казвам го, за да обясня защо са в приемен дом, а не в приюта и да се знае, защото най-честия разговор по телефона в офиса на АРС е: “Има тука едни бебета, елате да ги вземете! Ама как така няма да ги вземете, вие каква организация, която помага на животни сте!”. Бебетата влизат след трета ваксина за тяхно собствено добро и за да бъдат всички защитени от възможните заболявания.


Реджина и бебетата все още са в приемен дом. Имат нужда от пари – храна, ваксини и прочие; приемни домове и осиновители. Ако искате да им помогнете, в “Добро хрумване” на ул. Княз Борис I 125 има страхотни торби, великденска украса и други, средствата от които отиват за тях. Няма пари от данъците ви, от Евро програми и всякакви дивотии. 11те се отглеждат само с пари от дарения на хора, на които им пука.

Малко снимки на бебетата, може пък някое да е вашето. Не са всичките.

Повече подробности за Реджина и сие в темата им в Dog.bg. Ако разровите ще намерите още десетки подобни случаи.

Да, тези 10 сладки бебета можеха да са на улицата и да, след 6 месеца щяха да започнат и те да раждат. И да, някое от тях можеше да ухапе човек. Но не, нито Реджина нито бебетата ѝ са виновни за това, че да бъдат евтаназирани. Обаче никога няма да разберем кой е виновен защото в София задължитленото чипиране започна от януари, а дори и да имаше чип, няма общ регистър (трябвало да е готов през 2008). Никога няма да разберем кой е изхвърлил Реджина, но същият най-вероятно вече има друго куче, 100% и то не е кастрирано, много вероятно и то да се окаже на улицата. И то също няма да е виновно. Други неразрешени въпроси освен регистъра тук.

Та така, скъпи читатели, се появяват уличните кучета. И може да наливаме пари в евтаназия до края на света, докато няма задължителна кастрация и контрол над развъждането, винаги ще има някоя нова Реджина изхвърлена на улицата и винаги ще има улични.

 *всички снимки са на Елена Топлийска, която е приемен родител на всички 11 герои.

Продукти:
1ч.ч. ориз
500г коприва
1ч.ч. царевица
1ч.ч. моркови Бейби
1ч.л. сол
2- 3с.л. зехтин
2 връзки пресен лук
няколко стръка свеж копър

Приготвяне:
Оризът се накисва предварително за 30 минути във вода. Копривата се измива листо по листо. Луковете се почистват и измиват. Запържват се заедно с копривата в тиган със загрят зехтин. Около 5 минути са достатъчни, за да се запържат зелениите. След готовност, съдът се оттегля. Взема се тава. На дъното се разпределя ориз, царевица и моркови Бейби.  Добавят се запържените продукти. В тигана се наливат последователно 3ч.ч. ориз, за да се обере максимално мазнината и да се полее ризотото. При необходимост се добавя още зехтин. Поръсва се равномерно сол и копър. Пече се на умерена фурна 30- 40 минути.

Владимир Шопов

Преди 15-ина години глокализацията нахлу като едно от най-впечатляващите описания на новото време. За теоретиците на глобалната промяна светът тръгна едновременно „нагоре” (над и отвъд националните държави) и „надолу” (към регионите, районите, градовете, кварталите). Глобалните пазари, мобилността и новите технологии създадоха възможности за отхлабване на примката на националното върху местното и за търсене на по-самостоятелни пътища за просперитет. Последвалият бум на регионални форми на сътрудничество не е никак случаен. Поднационалните институции все повече приличат на самостоятелни играчи в глобалния свят и влиянието им постоянно нараства.

Една от най-актуалните стратегии за управление на глокалния свят и превръщането на градските икономики във все по-важни участници в него е тази на „отворения град”. Тя стъпва върху няколко базови реалности. Една е необратимата и все по-мощна урбанизация, маркирана от знаменателното събитие на 2008 година, когато за първи път в човешката история гражданите станаха мнозинство. Втора е нарастващата важност на „креативната класа”, творчеството, когнитивната способност като стопански и социален ресурс и нейната склонност да търси динамична градска среда. Трета е все по-голямата мобилност на „глобалната класа”, тези висококвалифицирани специалисти, които имат номадско поведение. За тях светът е техния дом, а изборът на място за работа и живот никога не е окончателен. Четвърта е засилващата се тенденция на овластяване на местното самоуправление, нивата на регионите и градовете. Все по-популярно е използването на регионални стратегии, както и на градски стратегии.

„Отвореният град” е именно подобна стратегия, която се опитва да позиционира дадена локация в глобален контекст, да я превърне в гостоприемно място за живот и инвестиции, да създаде културно и социално многообразие, което генерира растеж и в същото време предлага lifestyle изкушение за мобилните висококвалифицирани хора. Управленското внимание, насочено към отварянето на градовете произтича от множеството изследвания, които показват, че урбанистичната и културната среда имат все по-съществена роля при инвестиционни и миграционни решения. „Качествените” инвестиции отиват там, където има добро предлагане на талант, способни и креативни хора, добър начин на живот, културна динамика, купон, сигурност. Някои градове имат естествено предимство, което се опитват да капитализират. Това са предимно столични градове като Лондон, Париж, Виена, Дъблин или градове със самостоятелни позиции като Ню Йорк или Билбао. Все повече обаче стратегията на „отворения град” се прилага и от по-малки градове, за които тя се явява възможност за скок в своята привлекателност и развитие в глобална среда (Цюрих, Дюселдорф, Кардиф).

В рамките на няколко години Дюселдорф например успява да развие собствена, градска азиатска икономическа политика. Нещата тръгват от идеята на кмета, че е безперспективно отношенията с Китай да се ограничават единствено с активността на няколко ресторанта и магазина в China Town. Следват търговски и инвестиционни делегации в различни китайски провинции, разширяване на градската зона за китайски инвестиции, подобряване на инфраструктура, уроци по китайски език за местната администрация и двустранни културни фестивали. Ефектът от всичко това: местният немски бизнес буквално пренася физически цели производства в различни райони на Китай, много по-диверсифицирани търговски и бизнес отношения, spillover ефект и скок на инвестиции и интерес от други азиатски държави, разширена икономическа и социална основа на отношенията на града с Китай и т.н.

Цюрих пък е интересен с планираното развитие на своята привлекателност като място за учене, работа и живот. В основата е идеята за образователно-фармацевтично развитие на градската икономика като е създадена стратегия за превръщането на местния университет във водещ център за медицинско и фармацевтично образование и изследвания. С неговото развитие в града идват нови специалисти по микробиология, химия, фармация, а за индикатор е използвано ранкирането му в световни университетски класации. Мястото се маркетира като комбинация от швейцарско спокойствие, близост до други държави и големи градове, качество на образованието и публичните услуги, наситен културен живот. Подобни успешни микрокомбинации все повече приличат на една от най-работещите нови формули за успех в радикално децентрализирания нов свят.

Продължаваме с великденската поредица на Наталия за Ванкувър и околностите. Днес тя ще ни представи столицата на Британска Колумбия – град Виктория. А ако случайно ви се струва, че сте чели нежщо по въпрода на нашия сайт – вярно е, защото погрешка пуснах първо последната част, а днес публикувам началото (пепел по главата имам вече ;)

Приятно четене:

Виктория - едно бленуваното място за живот

остров Ванкувър, Британска Колумбия

 

На сутринтта шофирайки към Tsawassen - Swartz Bay терминал ни беше трудно да спазим разрешената скорост. Всяка минута беше ценна и от значение. Ще успеем ли да се вредим за следващия ферибот или ще трябва да чакаме с часове за по-следващия. Наближавайки, чувахме съобщения по високоговорителя, че от тук нататък свободните места са под въпрос. Минахме. Пропуснаха ни. Нашата кола беше последната пропусната... Май след минути вдиганаха пак бариерата и пропуснаха още десетина коли след нас, но това беше... Другите за следващия ферибот! Предстоеше ни час и 40 минути път с ферибота до Виктория. Цена в една посока за 3-ма пасажери + автомобил $ 90. Притесненията, бързането, всичко остана зад гърба ни.

Най-после бяхме на ферибота!

  Чувала бях много за Виктория, всички казваха колко очарователно място е това. И почти винаги когато някой ми разказваше, долавях нотка на нескрито съжеление, че поради една или друга причина въпросният човек не живее там. А причината не рядко се оказваше - много скъп град, много скъпи имоти. Град намиращ се на остров а не всеки е съгласен да живее на остров с всичките негативи следвщаи от това. Скъпи връзки, скъп транспорт, винаги си зависим от ферибот за да достигнеш континента. Още повече, че Виктория е и столица на нашата провинция Британска Колумбия като government city (столица) винаги самолетните билети са скъпи и стандарта като на всеки столичен град - висок. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Климатът на остров Ванкувър е West Coast Marine (морски-тихоокенски) и именно по-топлото време и меката зима, правеха Виктория място бленувано за живот от мнозина, въпреки изброените негативи по-горе. Скоро щях да се убедя лично, до колко всичко чуто до момента, отговарясше на истината. Тук е прекарал няколко месеца и Дeйвид, но е било в ранните му младежки години. Предпочел е обаче да се върне и завърши университета в един от прерийните градове в сърцето на Канада и....така животът му е тръгнал в съвсем различна посока от Виктория.

Беше все още рано сутринтта и много студено, но предпочетохме да излезем и да се насладим на синята гледка вместо да седим в уютния салон за пътници.

С напредване на времето, слънцето най-накрая започна не само да свети а и да топли:):) и на палубата наизлезе голяма и шумна тумба от азиатци. Много пасажери се забавляваха като подаваха храна и гларусите я вземаха директно от ръцете им.

  Местата на снимката, където водата не е гладка са точно водовъртежите на теченията. Доста коварни и за това по тези места се преминава с много бавна скорост.

    Ферибота, връщащ се обратно към континента до град Ванкувър.

Плаването между хълмовете е вълнуващо преживяване, снимките не пресъздават в пълнота очарованието наоколо.

       

ВИКТОРИЯ. Столицата на провинция Британска Колумбия.

През пролетта на 1778 капитaн Джеймс Кук е първият европеец, който стъпва на тази земя - наречена по-късно Британска Колумбия. Виктория се намира на остров Ванкувар и е официално провъзгласена за град на 2 Август 1862. Животът в малкото градче наброяващо не повече от 450 човека, коренно се променя през 1858 когато е открито злато в континенталната част от Британска Колумбия, по-точно областа Cariboo (Карибу). Стотици авантюристи от Калифорния, Австралия и от много други части на света са доплували до Виктория, където е бил единственият порт и възможност за достигане до земите на континентална Британска Колумбия. От този момент нататък малкото спящо градче се превръща в оживен център. Днес населението на Виктория е около 78 057 души, но с предградията достига над 330 000. Напълно поносимо стълпотворение от хора, бих казала това е моето разбиране за голям, но не пренаселен град. Иделно! За този град се казва, че е повече Англия от самата Англия :) :) Тук живеят много британски пенсионери, поради мекия климат и типично британската атмосфера на града.

Сградата на Парламента с кралица Виктория на преден план.

 

 

 

Климатът в този град е изключение за Канада.

Градът е разположен в южния край на остров Ванкувър, но макар че Викторя е с най-топлият климат и най-меката зима за Канада в България е пак по-топло! Пролетта и лятото са много по-топли в България! Само какво приемущество с климат си имаме в БГ :) :) :)

Виктория се оказа едно бижу!

Да, наистина едно истинско бижу. Ако мога да се изразя образно почти навсякде в North America градовете са от типа Франкенщайн, т.е градове без човешко лице. Защо?? Начина на живот в тях е на 200% с кола...Градодвете в Северна Америка НЕ са създадени за хора, а за автомобили! Имаше един научно фантастичен разказ публикуван на времето в книга на библиотека "Галактика" и там се разказваше за хора облечени в коли, жените в коли-рокли, мъжете в коли незнам си какво...костюми предполагам...А Викторя!!!...Ахххх че разкошно място за живот!!! Викторя е много на юг. Oтстои на 1000 км на юг от града в които живеем в Канада и все пак е с 5 градуса по-на север да кажем от един много северен град в България като Русе (родният ми град). Изнанадах се, че открих едно място на този континент, в което наистина се влюбих от пръв поглед... Но всъщност като се замисля то пак "това любимо място" не е на този континент :) :) ... This is not on the mainland! This is a island. Градовете разположени на вода - река, езеро, море или окен винаги притежават очарование и притегателна сила за живот.

     

Еmpress Hotel

В този хотел са отcядали много царски величия. Вътре всичко е във викториански стил. Оставихме за после да влезем в хотела.

    Това е точно мястото (пристанището) от където са отплували златотърсачите-авантюристи за да достигнат континенталната част на Британска Колумбия по време на златната треска.  

        И на всякъде мноооого

индианско изкуство

Индианците живеещи по тези земи са нямали проблем с намирането на храна като прерийните индианци например, които са гладували постоянно. Навсякде наоколо по западното крайбрежие има риба в изобилие, мек климат с не толкова сурова зима. За това тукашните индианци са имали повече време да творят.

      И изкуство, много изкуство почти на всякъде където се обърнеш. Само каква удохотвореност придаваха на града, не като да гледаш небостъргачи лишени от душа, типични за повечето централни североамерикански градове.

Най-високият Тотем в света.

       

Цъфтящи дарвета!! Файтоните до късно очакват туристите. Климата тук...аххх климата - колко важно нещо, но го разбрах чак след като заживях в Сибир, ... опс, исках да кажа в Канада :)

 

  Макар. че топлият климат привлича и друг вид заселици. Много бездомници живеят във Виктория.

 

  И на всякде, вода, много вода. 25% от питейната вода на планетата земя е в Канада.

Още една червена точка за Виктория,

градът е с много добре развит градски транспорт

Ето ги и типичните английски автобуси, напомнящи, че градът е повече Англия от всеки друг град в Канада.

Имаше още много какво да се види тук, но ни оставше само ден. Трябваше да оползотворим времето си максимално! Отписахме от списъка си: А"must see" Бутчарт Гарденс, градините с които се слави Виктория. Беше края на Април а е най-добре те да се видят през Юли и Август, когато всичко там цъфти.Може би щяхме да се върнем тук пак някой ден и ако е лято непременно ще се отбием да ги видим. Очаквайте продължението Автор: Наталия Х. Снимки: авторът     Още разкази от Канада  – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Рецептата за соленото тесто е много лесна. Става веднага за работа и е безвредна за деца:)

1 в. чаша брашно,

1/2 в.чаша сол,

1 суп. лъжица олио,

1/2 в. чаша вода

За основа на кокошките сме поставили кръгче от празна ролка за тоалетна хартия, разрязана на 4.  Самият кръг е по-голям, отколкото трябва за яйцето, но когато го покрием със солено тесто  се смалява диаметъра му.

Направете две масурчета от соленото тесто и заобиколете с тях кръгчето.  От двете страни прищипете с пръсти, за да се съединят двете части.

От още две масурчета оформете опашката.

След това направете и главата на кокошката.

Поставете основа на поставката, както е показано на снимките. С пръсти оформете цялата поставка, така че отвякъде да е покрита със солено тесто.

Допълнително сложете гребен и човка и с дървен шиш направете украса.  Така готови, сложете да се печат/сушат се на много лаба фурна или в микровълнова печка.

Боядисват се с темперни бои след като изстинат добре и се втвърдят напълно.

Вижте още идеи за Великден от КРОКОТАК:

Като започнах с филмови миниатюри по големи музикални произведения, се сетих за любимата (надявам се, не само на мен) няма миниатюра на Чаплин по "Унгарски танц № 5" на Брамс от големия филм "Великия диктатор":

 


За любителите на този цикъл на Брамс, сваляне:
Johannes Brahms - Hungarian Dances 1-21
London Festival Orchestra
формат FLAC; размер 253 MB

Момичетата се делят на два типа (всички обичат „Гордост и предразсъдъци“, затова сега няма да намесваме мис Бенит и мистър Дарси). Онези, които харесват „Джейн Еър“ и онези, които предпочитат „Брулени хълмове“. Сестрите Бронте са вечните литературни съпернички – и битката им е почти арехтипна. Щастливия, макар и изстрадан, финал срещу смъртта, разочарованието и изгубената любов. Съвършеният джентълмен Рочестър срещу грубоватия, жесток Хийтклиф. Разглезената и себична Катрин срещу прямата, състрадателна Джейн...

И тук се намесва Джийн Рис. Една Джейн, която е разтревожена и провокирана от историята на милата Джейн и достойния мистър Рочестер, която вижда зад фасадата на страдащия и измамен мъж, който всяка жена съжалява и тайно мечтае да спаси. И това, което вижда там, не й допада чак толкова.

Написана през 1966, „Безкрайното Саргасово море“ е популярна като „предисторията на Джейн Еър“. С "Безкрайното Саргасово море" Рис всъщност отговаря на въпроса, който Джейн Еър задава на мистър Рочестър. "А сега, сър, кажете ми коя и каква е тази жена...". Това е донякъде вярно и сигурно ще помогне на някой книжар да продаде книгата на обсебената от носталгия дама или на пърхащата от романтика (и хормони) тинейджърка.

Обаче това е ... елементарно. Плоско. Унизително. Защото Джийн Рис може и да пише през историята на мистър Рочестър, но това не е от липса на талант и теми. Това е преобръщането на канона, на идеята за съвършения мъж, съвршения литературен герой, перфектното повествование. Търсенето на онези истории, които класиката пропуска да разкаже. Като например за лудата съпруга, която мистър Рочестър крие на тавана. О, да знам, че си спомняте прочувствената му реч, за това как са го измамили, купили... Но доколко може да се вярва на един мъж, затворил законната си съпруга на тавана, поверена на грижите на алкохолизирана надзирателка и планиращ да се ожени за  друга – млада, невинна, неоптина и покорна?

„Безкрайното Саргасово море“ използва историята на Антоанет (по-късно превърната в Бърта), лудата съпруга на Рочестър, която - подобно призрак или звяр - живее заключена в таванското помещение на Торнфийлд. Сюжетът, който Рис изгражда, завърта стрелките на часовника назад и връща времето десетина години преди Джейн Еър изобщо да стъпи в Торнфийлд. Антоанет е красива и богата креолска наследница. Както всички постколониални романи и за този са важни темите за расовата дискриминация, социалната справедливост, липсата на идентичност, но тук идват и други, специфично женски теми. Това обаче не означава, че трябва да бележите романа като „женски“ – той не е повърхностен и не е страстно феминистки. Но е книга за това как жените са собственост. За това как една от тях е подлудена.

Антоанет Козуей носи лудостта в себе си. Дали е генетично, както загатва Шарлот Бронте, както намеква и Джийн Рис, както му се иска на мистър Рочестър да вярва или е в следствие на изпитанията, на които е подложена в детството и пубертета си, е маловажно за сюжета. Антоанет има шанс да бъде спасена. Тя търси това спасение, макар да не го съзнава, търси стабилност, довоерие, може би дори любов, които си е купила със зестрата. Търси ги в един англичанин, мъж, който в нейния свят е по-чужд, отколкото дори самата тя, „бялата хлебарка“. Мъж, който затваря очи, защото не може да понесе екзотичната, чужда красота. Мъж, който се трови от уханието на тропическия въздух. Мъж, който съзнава, че е бил продаден, купен и предаден. И затова предпочита да се мисли за измамен.

Ако продължим четенето на „Безкрайното Саргасово море“ през четенето на „Джейн Еър“ ще видим, че на Антоанет й липсва онази твърдост на характера, която отличава Джейн („Нима мислите, че ще мога да търпя положение, при което няма да знача нищо за вас!“). Циничното отношение на Антоанет към Бог не е просто поза – то е белег на отчаянието на човек, който е загубил всяка вяра и опора, всяка надежда. Когато бракът й се разпада, тя няма сили да си отиде. С което сама се превръща в затворник, все едно сама дава ключа от стаята си на Грейс Пул, все едно сама се качва първо на презокеанския кораб, а след това и на тавана на Торнфийлд.

Можем ли да сипем обвинения така щедро, както го правехме, когато четяхме за първи път „Джейн Еър“? Аз вече не – може би от възрастта, може би заради съзнанието, че обвиняемият много бързо може да бъде превърнат в жертва (вижте съдбата на клетия мистър Рочестър!)... Вероятно заради двете. Но вечната истина за хубавите, за добрите книги, е че те карат да съпреживяваш. Да съчувстваш. Да чувстваш.

 

 

 

Lenovo представи видео клип с новия си 9.7-инчов таблет, наречен IdeaTab S2109.

Microsoft става господар на част от Netscape - на интернет услугите на старата компания, включително и браузъра

Социалната мрежа придобива изключително популярното мобилно приложение за споделяне на снимки срещу плащане в брой и акции.

В анкетата, в която ви помолихме да вземете участие преди две седмици, зададохме няколко прости въпроса. Идеята ни беше да си изградим по-обща представа за вас. 200 отговора и няколко графики по-късно вече можем да си изпълним обещанието и да ви покажем резултатите. Оказва се, …

Фондация “Приятели на Чикаго”,  Американският център при Столична библиотека и издателство “Точица” обявяват за втора поредна година конкурс за превод на стихотворение от книгата на Шел Силвърстийн “Където свършва тротоарът” (Shel Silverstein, “Where the Sidewalk Ends”). В конкурса може да участват всички, които представят свой превод на предложеното стихотворение. Краен срок – 1 юни 2012. Преводът следва да се изпрати по електронна поща на имейл: rcdnes@gmail.com Имейлът трябва да съдържа само следната информация в посочената последователност: Име и фамилия: Имейл адрес: Възраст: Училище, университет или професия: Град: Преведеното стихотворение (само българският текст):   Победителите в конкурса ще бъдат наградени на ...

Новината, че Facebook купува Instagram за 1 милиард долара изненада и вцепени много от потребителите на услугата засподеляне на снимки. Естествено не закъсняха и негативните реакции. В Twitter се надигна вълна от негодувание, че данните от Instagram попадат в ръцете на Марк, който може да … Подобни статии:

1. Facebook купуват Instagram за 1 милиард долара
2. Снимки вместо думи с Instagram

Вече ви съобщихме за най-иновативния продукт, който Google ще пусне на пазара в най-скоро време. Става въпрос за очилата, които ще имат за цел да превърнат реалния свят във виртуален и които се подвизават под името Google-X. Те ще имат множество приложения като например проверка на e-mail, GPS, … Подобни статии:

1. Наистина!? Google очилата стават реалност
2. Google пуска висококачествен таблет през 2012

Както ви съобщихме преди няколко дни, най-нашумялата хакерска група в света, Anonymous, взе решение и се намеси дори и в политическия режим на Китай. Тази смела стъпка бе съобщена само преди ден от The Wall Street Journal. Припомняме ви, че Anonymous предприемаха на този етап главно атаки … Подобни статии:

1. Anonymous атакуват Китай
2. В Китай Twitter е национална заплаха

Класически шпионски сюжет се разигра през миналия месец в Афганистан. Близо до базата Мехтерлам бяха задържани странни жени, които в последствие се оказаха преоблечени като жени талибани.