Дните на Чикаго, които ще се проведат от 30 юни до 4 юли 2012 в София, се организират за втора поредна година от фондация “Приятели на Чикаго”, Столична община и Посолството на Съединените щати. Медийни партньори са Дарик Радио, вестник “България СЕГА” – Чикаго, BG7 Radio – Чикаго и медийният портал EuroChicago.com. Целта на тези дни, които се провеждат в навечерието на 4 юли – националния празник на САЩ, е чрез създаване на граждански партньорства да се популяризира българо-американското сътрудничество и да се осигури обществена подкрепа за побратимяването на София ...

Omnia vincit Amor - Любовта побеждава всичко

Международен екип от физици, начело с българина Теньо Попминчев, успя да разработи настолен рентгенов лазер, който може да бъде използван за биологични, физически и други научни изследвания. Смята се, че широкото разпространение на рентгеновите лазери в научните лаборатории ще доведе до микрореволюция във физиката и биологията.

Според кратко съобщение в китайските медии, цитирано от Tech Crunch, около хиляда работници на Foxconn са се вдигнали на бунт. Това е станало във фабриката, която се намира в град Ченгду. Бунтовниците се затворили в мъжкото общежитие на завода и хвърляли бутилки, кошове за боклук и мебели. Това с...

Американската космическа агенция NASA спира проекта за космическия телескоп GEMS, който трябваше да работи в орбита около Земята и да снима в рентгеновия спектър. Причина за крайното решение е липсата на средства и разходите, които са станали много по-големи от първоначално планираното, съобщи Space...

Популярният технологичен сайт Gizmodo стартира инициатива за събиране на папарашки снимки със създателя на Facebook, който в момента обикаля света и кара меден месец със своята нова съпруга. Отличените фотографи ще получат и заплащане за труда си. Идеята на Gizmodo е дошла след тайната сватба, ко...

1920 година. Русия. Група селяни посещават Ленин и Дзерджински и се оплакват от тежкото положение, в което се намират. - Владимир Илич, ние на село нямаме какво да ядем, умираме от глад. От няколко месеца ядем трева, скоро ще започнем да мучим като крави. - Вижте какво, другари. Ние с Дзержински за няколко месеца изядохме по едно буренце с мед. И както виждате, не бръмчим като пчели. Усмихни се, България! Учени алармираха, че пчелите в световен мащаб могат да намалеят драстично, което вещае сериозни последици за цялата екосистема. В основата е лошото отношение на човека към природата. Ако не се осъзнаем навреме, връщане назад няма да има: 3012 година. Делтата на река Нил. Лежат си два крокодила. Единият говори на другия: - Някога бяхме зелени. Плувахме в реката. Имахме зъби и ядяхме месо. Идва трети крокодил и нарежда: - Стига спомени и празни приказки, да политаме и да събираме цветен прашец!

Върховният съд на Великобритания нареди на телекомите O2 и Be Broadband да блокират достъпа на своите потребители до бившия торент сайт и настояща търсачка за магнитни линкове Pirate Bay. Мярката вече е в сила и освен основния домейн, доставчиците на интернет услуги са задължени да филтрират и алтер...

В природата на научната фантастика е авторите да пречупват виждането си за бъдещето през погледа на човек от своето време. Това кара книгите да изглеждат остарели съвсем скоро след тяхното първо публикуване. Но ако оставим дребните дет...

Най-голямата книжарница в България е разположена на площ от 1000 кв.м.

От други източници, отразяващи днешното събитие, ще научите какво е била важно ( за тях) в изказването на Министър-председателят на откриването на форум в София „Балканите в глобалния свят: насърчаване на европейската перспектива на региона“. Понеже седят на три метра от него и го слушах внимателно, ето и моя личен „превод” за читателите. Откроявам две новини( второта от които в кавички).

Едната е наистина сериозна. Толкова сериозна, че не мога да повярвам на ушите си, че най-после някой, при това самият премиер, се престраши да каже истината, за която „опявам” от 1993 година, когато бях главен редактор на в. „Експрес” ( и загубих поста си заради това),превръщайки въпроса в основен за изданието тогава. Междувременно и в книгата си „Течна дружба” описах механизма на резкия скок в награбването на първоначалния капитал в черните каси на организираната престъпност в България, форсиран в невиждани преди размери от държавно спонсорираната контрабанда ( предимно на горива) по трасето Москва-София-Белград. Но сякаш всичко това си оставяше някакъв мой брътвеж. И изведнъж чувам днес от самия Борисов, сякаш чете моя статия на глас:

„Югоембаргото даде огромен тласък за създаване на организирана престъпност в нашия регион”!

Щях да напиша вероятно първата си „положителна статия” за Борисов и да зарадвам гербаджиите, които ту ме кълнат като бабички за моя „негативизъм” спрямо властта, ту ме призовават (почти) миролюбиво да призная поне хубавите страни на Борисов ( той и Хитлер си е имал хубавини- бил е нелош художник- не че ги сравнявам буквално, но…).

Обаче самият Борисов не ми позволи. Приземи ме отново. Слушах направо зяпнал да твърди най-сериозно, давайки пример за глупавата политика на Балканите в миналото, че България била обявила някога война „ на всички”. И от „всички” избра да посочи …Съветския съюз. Вместо да каже истината, че България, като съюзник на Германия прави глупостта да обяви война на САЩ и Великобритания без никаква практическа нужда да се набутва между тези шамари, той на практика еднолично „обяви война” на СССР със задна дата. Защото България никога не е обявявала война на Съветския съюз, както заяви днес пред може би най-авторитетния международен форум в София, свикван тук от години, ако не и от десетилетия.

Именно СССР обявява война на България. До 5 септември 1944 г. България упорито отказва не само да прати войски на Източния фронт ( въпреки натиска на Германия да го направи), но и запазва до последния миг преди съветската окупация дипломатическите си отношения с Москва. Сталин ги скъсва вероломно на 5 септември, напада и окупира за цели 3 години обявилата неутралитет България, която така и не убива нито един съветски войник. Натовареният обаче с най-много власт български политик не само знае това, но и натоварва България с вина, каквато тя няма.

Това ме освобождава от „вината”, че ще репликирам пред чужди издания ( поискали от мен интервю днес след един мой въпрос, зададен на форума) „моя” премиер.

Прочее, призовавам съмишлениците да подкрепят протестната изява с българско и европейско знаме, която се очертава на 17 юни пред паметника на съветската окупация тук, подробности за която ще станат известни скоро. Както се вижда, налага се да се припомня на самия премиер елементарната историческа истина, стъпкана и едновременно стърчаща над всички нас в центъра на българската столица.

Share on Facebook

Днес ревностните ни историци и родолюбци истински се зарадваха на изявлението на премиера Бойко Борисов, че България е категорично против името Северна Македония да бъде географско понятие. Трябва да признаем важността на този акт, тъй като дълго време нашите дипломати и държавници бягаха от открито изявление по болезнения за историята и територията ни въпрос. Пред ТВ+ премиерът коментира, че е абсолютно неприемливо за нас да се дефинира понятие като Северна Македония, тъй като това ще даде коз на комшиите да предявят териториални претенции към страната ни. „Един от вариантите, който попадна при мен, беше за Северна Македония, ако не се лъжа, и аз казах, че това пък ние не бихме го приели, защото утре ще кажат, че Благоевград е македонски”, поясни министър-председателят, който не пропусна да припомни, че въпреки всичко държавата ни подкрепя балканските ни съседи в мерака им да се присъединяват към голямото семейство на ЕС. Не толкова толерантни спрямо претенциите им обаче са...

Следващите редове са коментар на материала „Панаирът на книгата и българското книгоиздаване”, чиито автор Димитър Панайотов сам прави забелжката, че изразява мнението си от позицията на „наблюдател”. Абзац по-долу наблюдателността се превръща в явна назидателност и даване, едва ли не, на ноу-хау относно работата на българските книгоиздатели.

От една страна българите са склонни да представят мнението си по даден въпрос като компетенция по въпросния. Жалка черта, най-вероятно компенсираща комплекси, както и вроден „хейт”.

Въпреки, че не познавам лично Димитър Панайотов, съмнявам той да е представителна извадка от тази национална характеристика. От останалите му наблюдения по отношение на книжните панаири и базари, както и от явно богатата му читателска култура, става ясно, че Димитър е интелигентен млад мъж.

Оттам и моето недоумение. И желание за отговор. Умишлено ще се въздържа от коментар по отношение на споменатите както в положителен, така и в отрицателен контекст издателства, тъй като самата аз работя в такова и смятам да спазя професионална етика.

И така:

Зная, че страстните читатели, гениалните автори, творци, естети и други „наблюдатели” трудно правят разграничение между текста, съдържанието и идеята от една страна и понятието книга, от друга. Никога няма да се уморя да повтарям обаче, че книгата освен медия е и стока. Тя е пазарен продукт, който попада под същите тези икономически правила и потребителски предпочитания, които важат за всички останали стоки. На мнозина ще прозвуча цинично, но се опирам на непоклатими факти.

Всъщност, издателите опитват, подобно на всеки друг бизнес, да задоволят интересите на разнородната публика. Малките издателства обикновено се специализират в определени ниши, по-големите могат да си позволят да отговорят на различни предпочитания, а с „качествените” (слагам кавички заради субективността на понятието) си издания, да култивират и култура.

Да се издава „де що има” може да си позволи някой, за когото книгоиздаването е скъпо платено хоби. Или някой, който пере пари. Не отричам, че подозирам поне едно издателство в последното, но тъй като не разполагам с преки доказателства, слагам точка.

Това, че „Българските издателства трябва да се научат какво, кога, как и защо трябва да издават”, е един смел съвет. Какво, кога, как и защо са въпроси, на които българските издателства отговарят с опит, усет, при налични средства и с маркетинг. И не напоследно място – с голяма доза риск. Книгоиздаването не носи големи материални приходи, но за сметка на това разходите са гарантирани.

Отправям лична покана към Димитър да заповяда в представляваното от мен издателство и да му направим калкулция на разходите за едно заглавие (тематика, жанр, физическо изпълнение) по негов произволен избор. Ще си поговорим за авторски права, хонорари на редактор, коректор и дизайнер, за печат, цена на хартията, реклама и PR, ДДС. Само за основните неща, без да навлизаме в подробности.

Между другото, към края на „Панаирът на книгата и българското книгоиздаване” авторът показва, че до голям степен си обяснява от какво се формира една корична цена. Парадоксално е, че въпреки това вижда „недопустимост” на ценообразуването.

С минимална работна заплата под 300 лева може би малко хора влизат в книжарници, но за сметка на това заведенията са пълни. Тези, в които се слуша определен стил музика, направо се пръскат по шевовете. Посягането към една книга на последно място е свързано с финансовата възможност на българите. Културата на четенето – това е друга тема. Целенасочената държавна и медийна политика, която НЕ работи за тази култура, а тъкмо обратното – трети въпрос.

Подобен вид „свинщини” най-рационално могат да се обяснят с обема (в превод) на заглавието. С ергономичността на отделните томове. Допускането че книгата е разделена на две заради печалбарство, е комично. Пожеланията към издателсвото – меко казано груби и лишени от малкото, но все пак значително въпросче: „Зная ли аз, какво представлява професията на тези хора?”

Всяка монета има две лица. Ще допусна, че лицето, с което се е запознал Димитър, е това на преводачите. Аз няма да описвам гледната точна на издателя, за да избегна субективизма. Но – хонарарите, условията, скроковете и всичко останало са неща, които подлежат на договорка между двете страни. При несъгласие или недоволство всяка една от тях може да се ориентира към друго издателство, съответно – към друг преводач.

Не ми приляга да отговарям в името на бог, защото съм атеист, политиците си знаят. Като човек, занимаващ се с книгоиздаване в България, но и като човек, следящ световните денции, ще си позволя да цитирам президента на Европейската книгоиздателска фондация Фъргал Тобин, който впрочем беше поканен от Асоциация българска книга по повод тазгодишния пролетен базар на книгата:

„Тенденциите в книгоиздаването ни карат да говорим за “readers” и “booklovers”. Първите предпочитат практичните и лесни решения, вторите обожават допира и уханията, както и книжния домашен интериор.”

Вижте пълния текст на мнението в блога на Стела Маркова.

Всичко, всичко можем да понесем, скъпи сънародници, което ни предлага тежката участ на обитатели на родината – от всевъзможни бедствия и земетресения през взривовете и безумията, произнасяни от държавните ни ръководители, но няма да как изтърпим, когато разни организации се отнасят пренебрежително към достиженията на нашата демокрация. Написала, моля ви, някаква уж авторитетна американска организация, близка до тяхното правителство и наречена най-претенциозно „Фрийдъм хаус”, че състоянието на демокрацията в България се влошава. Знаем ги, почитаеми, вече до болка ги знаем изтърканите клишета, използвани при подобни случаи, за да се петни репутацията на държавата ни и обичното ни правителство. Изборите ни не им харесвали, нямало реформи, имало много корупция и организирана престъпност, а свободата на словото била ограничавана. Просто до гуша ни дойде, уважаеми, от такива мрънкачи. На нас пък така си ни харесва и въобще не бива да обръщаме внимание на подобни тенденциозни...

Американецът Josh Helfferich разпозна в очертанията на новото лого на Twitter профила на Батман. За по-голяма нагледност наблюдателният потребител е добавил към картинката познати елементи, присъщи на персонажа на бореца за справедливост. За кратко време съобщението на холивудск...

Днес започва едно остро политизирано Европейско първенство по футбол. Председателят на Еврокомисията Барозу и неговите комисари казаха, че няма да присъстват. Същата позиция зае и френският президент Оланд. Германската канцлерка Меркел, която е известна почитателка на футбола, до вчера още не беше решила ще гледа ли мачове или не. Доста наблюдатели в Германия плахо се надяват, че от тези бойкоти ще спечели каузата на човешките и политически права в Украйна, където сегашните управници постепенно се връщат към изпитаните принципи на съветската диктатура. Но политизирането на този турнир предлага отличен повод да разчовъркаме и по-надълбоко. Всъщност, професионалният футбол отдавна здраво се е вплел в политиката, в икономиката и в медиите, така че онези, които настояват футболът и политиката да се държат изолирани едно от друго (уж за да се опазят чистите идеали на спорта) са или наивници, или лицемери. Жилавите плевели по футболния терен Да започнем от самия професионален футбол....

Годишният доклад на "Фрийдъм хаус" (Freedom House) отчита поредно отстъпление от демократичните реформи в България, която остава "полуконсолидирана демокрация", в каквато група са Румъния, Сърбия, Македония и Хърватия.

По време на международната конференция по неутринна физика и астрофизика в Киото днес, директорът по изследванията в ЦЕРН Серджо Бертолучи представи резултатите за времето на пътуване на неутриното от ЦЕРН до италианската лаборатория Гран Сасо, получени от четири експеримента: Borex...

Изследователи от Принстън са изработили сменяем, безжичен сензор, който се придържа към зъбния емайл. Той може да открие следи от вредни бактерии и непрекъснато да следи здравословното ни състояние. Сензорът прилича по-скоро на временна татуировка и е изработен от злато, коприна и г...

Фондацията Mozilla, разработваща популярния браузър Shumway, което позволява възпроизвеждане на SWF-файлове без използване на добавката url=http://w...

Но нека разкажа за последната си среща с великия Хачо. Но, но, но... Но нека първо се спра на три изречения върху тоя въпрос: дали имам право да го наричам велик и въобще - кой трябва да бъде наричан велик, а кой – не. От години забелязвам един феномен. Ще нарека тоя феномен „Инерция на авторитетите”. И той се изразява в следното: В едно време, в което всички авторитети са сринати, а нови не се създават, възниква вакуум на авторитетите. Естествено – говоря за настоящото време и за България. И в този вакуум започват по инерция да нахлуват авторитетите на миналото. Тоест – както са сринати - така те започват отново да се припомнят и отново да заемат своето авторитетно място. Както във вакуум нахлува всеки един газ, който заобикаля вакуумното пространство, така и в празното от авторитети време нахлуват всякакви авторитети от другаде. Да речем – отвън, от зад граница. Или от миналото. Първо - да видим защо не се създават нови авторитети. Най-вероятно - поради страх от това, че...

Ерол Ибрахимов е роден в София през 1969 г. 29 лета по-късно става вокал и басист на група „Уикеда”, с която има стотици концерти зад гърба си у нас и в чужбина. Основен текстописец на бандата. Бил е водещ на предаването „Невалидно”, за кратко е живял в САЩ. Женен, с две деца. С него си поговорихме за това в какво се превръщат мечтите, за страховете, революцията и важността на избора. - Бирмингам е дал на Англия и света Black Sabbath и Judas Priest; Сиатъл се „отчете” с цялото гръндж движение. Кога и Перник ще има своя принос към българската, ако не към интернационалната музика? - В Перник има много яки банди. Надявам се някой ден и оттам да излезе нещо супер готино с индустриална насоченост. Като Ministry например. - Отключи ли у теб някакви страхове земетресението, което ни сполетя наскоро и ако да - какви? - Не бих казал, не се притесних особено. Ако човек започне да се замисля какво може да стане, по-добре да спре да живее. Гледам да не мисля за лошото, което...

Компанията Apple се съгласи за заплати$ 2,25 млн. за подвеждащата реклама на новия iPad. Тя предлагаше на жителите на Австралия да се възползват от предимствата на 4G мрежите, макар че действителност американските стандарти се различават от австралийските и по тази причина на територията на континен...

Естонците най-бързо забогатяват през последните 15 години, между 1995 и 2010. Данните са в реално изражение, изчистени от промени в цените.

Промяна в БВП на човек (по PPP), 1995-2010 

Източник: Световната банка

Блогът за икономика 2012

Международен екип от физици е разработил настолен рентгенов лазер, който може да се използва за биологични, физични и други научни изследвания, се казва в статия, публикувана в списание Science. Смята се, че широкото разпространение на рентгеновите лазери в изследователските лаборатории ще доведе...

Лидия Павлова, Ренате Вебер, Нели Круз, Асен Йорданов на изслушването Медийна Свобода в България в Европейския парламент. Снимка Биволъ

Изказване на Асен Йорданов на изслушване за свободата на българските медии в Европейския парламент 06.06.2012

Асен Йорданов: Добър ден. Искам първо да благодаря на организаторите на това изслушване за изключително важната инициатива, която направиха в Европейския парламент. Въобще, не само за свободата на медиите в България, но и за свободата на обществения живот в България. И тъй като България вече е член на Европейския съюз, тя е част от единния европейски организъм, проблемите на България са глобални проблеми на целия Европейски съюз.

В панела Медийна свобода и етични принципи вероятно няма да можем да изчерпим всичко, което трябва да се каже поради напредналото време. Водещата вече предупреди, че сме в силно просрочие. Затова аз ще се опитам да бъда максимално кратък, за да не натежаваме на силно напредналия график.

Бих искал само едно нещо като въведение. Всички сме наясно какво е ролята на медиите, огромното значение на тази обществена институция в политическите процеси, в глобалните процеси в целия свят. Защото медиите са тези всъщност, които определят не само общественото мнение, но и тези, които създават ценностната система на цивилизацията. Медиите са в основата на ценностната ни система, която ние трябва да следваме и върху която трябва да стъпим. Всъщност медиите са тези, които определят начина на мислене на хората. Затова е важно те да бъдат свободни. Свободата е абстрактно понятие, по принцип. Човечеството от самото си съществуване се стреми към този скок, към това израстване, има нужда от тази идея, за свободата. Какво означава свобода в медиите? Какъв е критерият за съществуване на медийна свобода? Защото според мен това е в основата изобщо на етичните норми на медиите.

Критерият е един единствен. Критерият на свободата това е истината. Това е да служим на истината такава, каквато е тя. Независимо дали е удобна някому или е неудобна. Обикновено истината е неудобна. Защото истината е многостранна и не винаги се приема от всички. Но това е тежката мисия на журналистите, защото журналистиката това е призвание, фактически. Има тежката роля да казва истината, такава каквато трябва да бъде тя. Илюзиите, създаването на илюзии, влизането в свят от илюзии това е несвобода. Това е обвързване на човешкото съзнание, това е манипулация на човешкото съзнание. И тъй като тука много се говори за свободата на медиите в България, според мен, тъй като аз от няколко години работя само в сферата на интернет, според мен в България истински свободно, това го каза между другото и господин Оливие Базил, остава пространството на интернет. Затова искам да направя една малка презентация, с която да илюстрирам защо може би в България нямаме свобода на медиите, защо има страх да се казва истината такава, каквато е тя.

Тука ще поговорим за цензурата и автоцензурата в българските медии. Една история за СИМО или за ЦРУ. В германския вестник Тагесцайтунг на 30 май 2012 г. излезе един материал, който е уникален по своята същност, в глобален мащаб, тъй като разкрива нещо, което е абсолютно непознато досега. Това е тайното, конспиративно име, на Централното разузнавателно управление на САЩ, което изтече, чрез информацията, която беше публикувана от Уикилийкс - американските дипломатически доклади от посолствата на Съединените щати по света.

Тъй като се оказа, че България е особено засегната от тези информации, в Тагесцайтунг стана ясно всъщност, че СИМО е самото ЦРУ или неговия най-секретен отдел. В информация на СИМО или на ЦРУ се твърди, че българският премиер Бойко Борисов е замесен в трафик на наркотици, на синтетични наркотици, и в нечисти сделки с горива, в сътрудничество с руската петролна компания Лукойл. Това е извадка от самия доклад, така както е написан, на американския посланик Джон Байърли в София. В този доклад може да се прочете точно какво е написано по информация от СИМО за българския министър-председател. Това, което казах преди малко.

Информацията се появи на следващия ден в Дойче Веле, на 31 май 2012 г. Появи се само в няколко български сайта, единият беше англоезичния сайт Новините, който публикува новини на английски, появи се в БГНЕС и още в няколко други сайта.

Само искам да спомена, че тази информация преди една година, една година преди да се появи в Тагесцайтунг, беше публикувана в Биволъ, сайта, който правим в България и който е официален представител на Уикилийкс за няколко балкански страни. Тогава тази информация беше квалифицирана от българския министър-председател като "жълта преса", като "жълта" информация.

Една седмица по-късно се оказва, според българския интернет рейтинг, че това е една от най-четените информации в интернет, в българското пространство. Казвам в интернет, тъй като тази информация с много малки изключения абсолютно никъде не се появи в българските медии. Тука можем да видим, че в класическите български медии, една информация която е... фактически касаеща една държава, целия обществен, политически, икономически живот на една държава, която би предизвикала огромни последствия във всяка демократична страна е публикувана само в 1% от класическите български медии.

Това е справка на българските медии, национални и най-известни български медии в Гугъл, в която се вижда, че никъде не е публикувана тази информация от Тагесцайтунг, който се позовава на официални източници от ЦРУ.

Сашо Диков: Канал 3 я публикува не знам в каква връзка си дал Канал 3.

Асен Йорданов: Да, искам да кажа, ако нещо сме пропуснали, благодаря на Сашо Диков за вметването, ако съм объркал с някоя от медиите, нека да ме поправят няма проблем.

Лили Маринкова: Беше разисквано и в нашето предаване и поставено на вниманието на правосъдния министър.

Асен: Благодаря на г-жа Маринкова, сега свършвам.

Илияна Беновска: Асене...

Асен Йорданов: ...и г-жа Беновска...

Илияна Беновска: ...и радио К2 зададе на посланик Уорлик въпроси по този въпрос, пропускаш ги нещата...

Асен Йорданов: Това са няколкото вестника, които коректно публикуваха в европейския немски ежедневник Тагесцайтунг, ежедневници.

Въпросът е какво означава СИМО, искам да кажа, че това означава специална... Отдел за специални разузнавателни методи или за българските колеги: отдел за СРС на ЦРУ. 99% от българските класически медии, с тези изключения, за които споменахме и за които ме поправиха колегите, не споменаха за този проблем.

Искам да довърша с едно изречение. Това да бъдем свободни означава едно простичко нещо. Да можем, да имаме правото да кажем, че две и две е четири. И това не е моя мисъл, това е мисъл на Джордж Оруел. Благодаря ви.

Ренате Вебер: Много ви благодаря, винаги съм харесвала Уикилийкс. Това е, това е декларация.

За всичките години, през които вероятно съм изчела стотици хиляди страници, съм се научила да разделям книгите на три вида – такива, които те карат да мислиш, такива, които те забавляват, и такива, за които се чудиш защо са били написани. Признавам си, книгите, прочетени с цел да ме разсеят, отморят или развеселят, преобладават на фона на „сериозните” четива, но затова пък именно тези „сериозни” четива са единствените, които са в състояние да променят мисленето, навиците и живота ми.

„Безкрайният път” на Рейф Мартин попадна у мен преди 2 месеца и тъй като наистина имах нужда да почета нещо, което да разклати малко рамката, в която живея, наивно си помислих, че ще прочета книгата за седмица, а после за час-два ще напиша ревюто, което ви представям днес. Очевидно нищо от това, което съм смятала тогава, не се е случило, както съм си го представяла – отне ми близо 4 седмици, за да прочета книга, 2 седмици, за да я осмисля, и няколко часа, за да успея да излея в думи влиянието, което тя оказа върху мен.

Истината е, че когато получих „Безкрайният път”, любопитството ми към нея не беше съвсем читателско, а точно обратното – писателско. Отдавна планирах един материал, който да изследва приликите между основните религии, така че сборник с будистки джатаки и техните обяснения бяха онова, от което имах нужда. И така, същата вечер, в която получих книгата, седнах в хола с тефтер и химикал в ръка и започнах да чета. Идеята ми беше следната – чета една джатака, подчертавам си нещата, които ми вършат работа за изследването, а после ги записвам в тефтера и евентуално ги включвам в планирания материал. Е, нищо от това, което бях планирала, не се случи. Отново. Защото още след първата прочетена история за живота на Буда, последвана от обясненията на Рейф Мартин, писателското ми любопитство беше изместено от читателско, а тефтерът на масата остана съвсем, съвсем празен.

Причината за това е, че „Безкрайният път” се оказа именно онова, от което имах нужда като читател – книга, която да ме накара да мисля за живота, но не по онзи религиозен начин, който вероятно очаквате, когато чуете „сборник с будистки джатаки”. Защото джатаките, подбрани от Рейф Мартин, не приличат на типичните религиозни текстове. Те не са заповедни или заклеймяващи, не съдържат закони или правила за живеене, не представят човека като грешник, който има нужда от назидание. Напротив, мъдростта им се крие точно в разбирането, че грешките са най-добрият учител – онзи, който те кара да се замислиш, да поемеш отговорност за стореното и да се опиташ да направиш живота си такъв, какъвто искаш той да бъде.

Имeнно затова „Безкрайният път” не е четиво, което може да се прочете за седмица. То изисква пълна концентрация, вникване в смисъла на всяка отделна джатака и най-важното – желание да преосмислиш собствените си действия през призмата на будистките идеи. А те, както ще разберете, ако прочетете сборника на Рейф Мартин, съвсем не са така отдалечени във времето, както вероятно предполагате. В тях ще откриете проблемите, които и днес ни вълнуват най-много – за любовта, приятелството, доблестта и пътя към истинското си аз.

Някой беше казал, че истински важните книги ни намират точно в момента, когато имаме нужда от тях. Ако това е вярно, то „Безкрайният път” наистина ме откри. Неслучайно може би...

Често наричат Стив Джобс един от най-влиятелните иноватори в историята на човечеството. Несъмнено приносът му към развитието на технологиите е огромен. Явно не всички обаче са на мнение, че името му ще бъде помнено вечно. В интервю авторът на "Повратната точка" Малкълм Гладуел сподели мнението си, ч...

Търсачката на Microsoft Bing вече ще работи в партньорство с Енциклопедия Британика. Сега, всеки път щом търсим информация за нещо, Bing ще ни изважда резултати не само от Wikipedia или различни други уеб страници, свързани с това, което търсим, но и малък прозорец с изображение, което ще ни пренасо...

В Държавен вестник е обнародвано изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Изменението урежда  възможността за подкрепа, включително  онлайн,  на европейска гражданска инициатива.

В Държавен вестник е обнародвано изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Изменението урежда  възможността за подкрепа, включително  онлайн,  на европейска гражданска инициатива.

Френска компания на име Novo Ad е измислила един нов рекламен метод - интегриране на видео реклами в огледалата в обществените тоалетни. Тайната, всъщност, е в самото огледало, което е по-скоро LED екран, оборудван с всичко, което му е нужно, за да възпроизвежда видео като хард диск и специален софт...

Египетското правителство обмисля да разработи дигитални лични карти за 85-милионното си население. Проектът ще се осъществи с подкрепата на египетското посолство в Естония. Изборът на партньори в това начинание съвсем не е случаен. Северната страна използва дигитални лични карти от повече от десетил...

Боооже, колко символика има във взривяването на наследството от времето на миролюбивия социализъм!

В борбата за мир, в името на която се бяхме въоръжили до зъби и бяхме готови камък върху камък да не остане на планетата, защитавайки мира, така се бяхме увлекли, че и днес, 22 години по-късно, берем избухващите плодове на благородното социалистическо съревнование по свръхзапасяване с бомби в защита на гарантираната победа на(д) комунизма, рухнал под тежестта на това бреме.

На прелеза над магистралата край Сливен в епохата на НРБ беше написано с огромни букви : „ Без СССР няма мир”! Надписът се мъдреше и доста години след кончината на империята, но злото от нейното наследство явно беше само привидно погребано. И се оказа пророчество- без СССР наистина няма мир в сливенската околия. Там е като на война. Погребите избухнаха край Сливен, носейки смърт, разрушение, страх и поводи да си помислим от какво се отървахме или поне така се надяваме…

Вече дни наред думата „петолъчката” означава това: експлозии на снаряди, които нямахме пари и желание май да унищожим- пардон, да „утилизираме”. Като войник съм пазил тези безценни складове от злосторници защото съм служил именно в Сливен и съм давал т.н. гарнизонен наряд ( имаше и пост на старопланински хълм, където зимно време се връзвахме за един стълб с коланите, за да не ни отнесе прословутият сливенски вятър).

Времето и вятърът на промяната май се оказаха най-големите злосторници. Прочетоха присъдата на комунизма и я изпълниха блестящо, изненадващо безкръвно дори.И ние решихме, че нещата си се случват някак си сами и без нас, без да се напъваме и рискуваме удобството си на наблюдатели и консуматори на тази промяна. Но осъденият вампирясва непрекъснато, за да ни напомни за себе си край „петолъчката” за петолъчката. Сега пък, след трагедията с неуправляемите взривове, става свидетели и на драмата със заловени военни, опитали се да изнесат огромно количество…неуправляеми снаряди от същите тези погреби. Да, 103 неуправляеми снаряда на пазара на международния тероризъм са наистина огромна заплаха срещу националната и персоналната ни сигурност.

Защо се случва всичко това? Отговорът е пред нашите сведени в примирение очи: защото не беше обезвредено наследството на комунизма в широкия смисъл на думата, когато „да краднеш” в съвсем тесния смисъл от държавата беше нещо като национален спорт. Обаче най-големите крадци от онова време се оказаха или видни реформирани другари, или пък „бизМесмени” ( както ми се представи веднъж един такъв фъфлещ екземпляр). Сега да краднеш от крадците стана по-трудно и настъпи едно задръстване в краденето. То вече е позволено само на онези, които определят правилата на краденето в държавата. Поради което и гърмят бомби там, където системата, иначе добре смазана от раздавачите на порции, дава засечки.

Така че явно има нужда от операция по обезвреждане на наследството от погребите на уж погребания комунизъм. Или да го кажа „научно”: необходима е утилизация за целите на еманципацията на нацията от фрустрацията на закъсвацията в света на псевдодемокрацията.

Сапьорите можем да бъдем само ние, гласоподавателите, които имаме задачата да се ориентираме в минирания с продажни медии свят на лъжите и лицемерието.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
600г пилешко бон филе
1 1/2ч.ч. бисерен ориз
2 тиквички
3 моркова
1 връзка лук
1ч.л. сол
1к.ч. олио
1ч.л. майорана
2- 3с.л. прясно мляко

Приготвяне:
Оризът се накисва предварително във вода. Пилешкото филе се слага в съд. Полива се с мляко. Оставя се в хладилник за няколко часа. Зеленчуците се почистват и измиват. Тиквичките се режат на кръгове. Морковите се стържат на ренде. Стръковете лук се надребняват. Взема се гювеч. На дъното се разпределя отцедения ориз. Идва ред на подготвените зеленуци. Поръсва се сол. Продуктите се объркват. Най- отгоре се подреждат маринованите филета. Поръсва се равномерно майорана. Ястието се полива с 3 1/2ч.ч вода и 1к.ч. олио. Съдът се похлупва. Оризовото ястие се пече на умерена фурна, 70 минути.

Преди известно време ви уведомихме, че Facebook разработват свой собствен център за качване и теглене на приложения, интегриран в сайта им. Е, App Center вече е факт. От вчера разработчиците могат да качват своите продукти в "магазина" и да се надяват, че те ще пожънат успех сред потребителите на со...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ От 1 юни в България е в сила пълна забрана за пушене на закрити обществени места, както и на открити спортни обекти, летни кина и театри и други. Мненията за ползите и вредите от тази мярка продължават да бъдат силно поляризирани. И все пак, законът ли ще надделее или изобретателността на българина да заобикаля закона – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, знам, че си страстен пушач, който обаче не пуши от един месец насам. Има ли връзка това със закона, който забранява пушенето на обществени места?

- Не, Фили, чисто съвпадение във времето е. Но най-после намирам и нещо положително в това мое двусмислено положение, защото в момента мога да оценя адекватно доводите за ползите и вредите от пушенето и на двете страни.

- И как се държат тези две страни в момента?

- Ами карат се, Фили, и взаимно си погаждат номера. Различни хора се карат по медиите, много често без никакви сериозни аргументи. Привържениците на цигарите търсят и намират вратичките в закона, а те са много, за да избегнат ефекта от забраната – в смисъл, да си пушат на воля, без да бъдат глобени от и без това не чак толкова многобройните здравни инспектори, които имат право да правят проверки. Например забранено е да се пуши в офиса, но това е само, ако офисът ти по строителни документи се води именно офис, а не е жилище, неофициално пригодено за офис. Тогава в него можеш да правиш каквото си искаш. Или – ако те хванат инспекторите да пушиш на непозволено място, те не могат да те глобят, ако с тях няма и полицай, защото сами по себе си инспекторите нямат право да проверяват личните документи. От другата страна пък се правят опити за юридическо аргументиране на колкото може повече рестрикции по съществуващите редица спорни въпроси. Според едно от последните уточняващи решения например, не може да се пуши на плажовете по морето, макар че там пространствата са напълно открити и плажът не е спортно съоръжение в истинския смисъл на думата.

- И все пак, Пламен, какъв е основният аргумент на вносителите на закона и на тези, които го подкрепят, в полза на ограничението?

- Основният аргумент, Фили, е запазване на общественото и личното здраве. Той е подкрепен също от някакви не особено ясни внушения, че трябва да забраним пушенето поне на обществени места, ако не и цигарите изобщо, в случай, че искаме да сме истински европейци. На мен лично това ми звучи твърде недостатъчно, а и твърде лицемерно – особено като база за налагане на забрани. Същото е като при някои решения, свързани с политическата коректност, които дотолкова прехвърлят мярката на разума, че се превръщат в своя собствена карикатура. Например какво постигнаха французите, когато преди време решиха, че използването на думата „мадмоазел” в официални документи е политически некоректно и я забраниха? Не знам как е с теб, Фили, но на мен лично ми звучи твърде неприемливо да се отнеса към някое 14-годишно девойче с доста двусмисленото обръщение „мадам”…..

- Но, Пламен, запазването на здравето не е ли достатъчно ясен и безспорен аргумент, за да се ограничи публичната употреба на цигари?

- Както каза в Парламента депутатът Любен Корнезов по повод точно на здравната част от темата – няма пушач, болен от Паркинсон. А също – като ще забраняваме цигарите, в които приемаме че има сто единици от вредния никотин, тогава да забраним и патладжана, в който има 120 единици…..Разбира се, това са иронични реплики, които имат почти същата стойност като „сериозните” твърдения, които репликират. Иначе защитниците на пушенето, поне в Парламента, а и извън него, се позовават главно на икономическите загуби, свързани със забраната за пушене. Това ще навреди директно на бюджета заради загубата на средствата от акциз, както и ще съсипе туристическия бизнес, главно ресторантьорите, казват те. Различни хора и институции оценяват икономическите загуби по различен начин, но като цяло се смята, че за държавния бюджет в чисто финансово изражение загубите ще бъдат около 230 млн. лева годишно, а обществото ще загуби поне 18 хиляди работни места. Пита се освен това кой ще възстанови на собствениците на ресторанти онези около 50 милиона лева, които те вложиха в последно време, за да преустроят заведенията си според изискванията на съществуващите досега доста по-леки ограничения за пушене. Тези преустройства с новото ограничение стават напълно излишни, а парите се оказват буквално хвърлени на вятъра.

- В същото време обаче пък се смята, че тези финансови загуби ще бъдат компенсирани от намаляване на средствата, които се дават в здравеопазването заради болести, свързани с тютюнопушенето.

- Тази сметка може и да излезе, Фили, но само на хартия и то сигурно след около 50 години време. Разбира се, ти ще кажеш, че аз винаги съм бил привърженик на стратегическите решения и в случая не трябва да се отказвам от тази си принципна позиция, само защото печалбите няма да дойдат веднага. Да, решението изглежда стратегическо, но дали наистина е такова? От Съединените щати, които първи въведоха подобни ограничения за пушенето, а и от европейските страни, които ги последваха, идват противоречиви информации. Пък и периодът на действие е твърде кратък, за да се видят истинските резултати. При това говорим за страни, където заобикалянето на закона не е национален спорт, както е в България. Затова е толкова трудно по принцип да се прогнозира какво ще се случи тук и дали ако не утре, то другата седмица тази забрана няма да бъде изцяло забравена.

- Пламен, в началото каза, че мнението ти в момента е балансирано между спорещите страни, но от казаното имам чувството, че то натежава в полза на пушачите…..

- Само така ти се струва, Фили, защото не знаеш колко щеше да натежава, ако пушех в момента…..Шегувам се, разбира се. Истината обаче е, че в случая ми липсват поне две неща – първото е сериозни аргументи в полза на забраната. Второто – сериозна идея как, дори и при наличието на такива аргументи, да не се стига до забрани, а да се използват мерки от арсенала на демокрацията, които да бъдат далеч по-ефективни от забраните.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Нивото на държавния дълг на САЩ може два пъти да надвиши обема на националния БВП в близките 25 години. Това ще се случи, ако властите решат да съхранят днешните данъчни облекчения, се казва в доклада на Бюджетното управление на американския конгрес.

Както предава ресурсът Wired, функцията "Не следи", призвана да защити потребителите от следене от страна на рекламодателите, няма да се бъде включена в браузъра Internet Explorer 10 по подразбиране, както бе url=http://www.kaldata.com/70328/IE10-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B6%D...

Синя кърпа, съд с вода и малко миди и рапани от миналото лято….  Детска ръчичка, която да създава...

Швед получи наказание лишаване от свобода за срок от една година за престъпления, които е извършил, докато е ръководел торент тракер. Бившият администратор на закрития тракер PowerBits бе признат за виновен в нарушаване на авторски права, укриване на данъци и измама, след като не декларирал дарения,...

Продължаваме с поредицана на Дениз за Холандия. Бяхме в Алмере и Нарден, днес отиваме в не-столицата не–град Хага.  Приятно четене:

Пътуване до Хага

Холандия

Предишният път като писах за Наарден приятелката ми ми се скара, че било много кратко тра-ла-ла тра-ла-ла и този път обещавам да е по-подробничко. Доволна, Зорке!? :) И така продължаваме, вече сме по-средата на третата седмица от предстоя ми в Холандия. Спя си сладко сладко, до момента в който се събуждам, търся с ръка върху шкафчето телефона си без да си отварям очите, напипвам го и поглеждам да видя дали е дошъл часът за ставане. А стига, та то е 8:15 и нещо плюс-минус а аз трябва да съм на жп гарата в 8:30. Уж бях си"навил" алармата, ама... Бързо ставам, в банята си мия лицето, зъбите пропускам с мисълта, че ще сдъвча една дъвка, хвърлям пижамите, обличам се за секунди буквално, вземам си раницата мятам вътре едно горнище, грабвам чадъра и вече съм на път за автобуса. По пътя ми минават мисли от рода "колко бързо се приготвих,ей това е да си мъж"  "ако тръгнат без мене ше ги застрелям" : ) и т.н. От там за жп гарата в автобуса ми звъни "франсето"  с въпросите каде си? идваш ли? и ще изпуснем влака и викам идвам идвам. Да ама не, като пристигнах и нашият влак беше заминал. Започвам да обяснявам, че се е шчупил автобуса, сменяхме маслото и лявата гума и се шашкат :D Майтап бе Уили успал съм се. Е, то си имаше влак за след 30 минути и поизчакахме малко.По това време  г-ца Хетсен ни раздаде билетите  и разбирам, че той не бил директен а с прикачане в Амстердам. В Амстердам спираме на станцията на летището в чакане на влака за Хага. Имаме 40 минути и отиваме да хапнем. Изяждаме по един бургер в Бъргър Кинг, разглеждаме някакви изложени самолетни двигатели пред един магазин за декоративни самолетчета (които между другото са супер скъпи) и идва време за нашия влак. И така, от Амстердам до Хага не е много, редуват се малки градчета и ниви със свободни и щастливи крави и обратното, стигаме Лайден, който ми изглежда много хубав, имаше много тенис кортове и зеленина, поне това успях да видя от влака. И не след дълго влязохме в Хага. Не знаех какво да очаквам от този град, само знаех, че парламента и кралицата са тука. Но, останах с добри впечатления.Ето я гарата и едни небостъргачи. Впрочем в Амстедам небостъргачи не видях освен високата Rembrandt Tower може да са в някаква друга част от града, знам ли...поне около центъра не видях. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Жп гарата"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Хага, Холандия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Хага, Холандия"][/caption] От гарата се запътихме към

Mauritshuis,

където се помещават картини на Рембрант, Аверкамп, Фермеер и други. [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Мauritshuis"][/caption] Вътре не дават да се снима и е пълно с костюмирани жени и мъже във всяка зала, някой да не вземе да направи нещо на картините. Иначе е много готино, има си фотьойлчета на които да седнеш и да съзерцаваш картините. На входа ти дават нещо като уоки-токи с дисплей което поддържа незнам си колко езика (български няма) и под всяка картина има номерче което да въведеш в "уоки-токито" :D и да чуеш историята на картината и художника. (РЕДАКЦИЯТА ПРЕПОРЪЧВА: всеки път, във всеки един музей искайте гид на български! Ясно е, че засега няма, но трябва пазарен натиск от страна на посетителите, за да се направи подобно нещо!)   [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   Мене лично най-много ме впечатлиха картините на Хендрик Аверкамп. Да не говорим за шедьовъра на Ф(В)ермеер. Момичето  с перлената обеца. Тази картина я гледах към 15 минути. Аз не бях влизал в такава галерия-музей преди това, но наистина си заслужава. Ако сте ценител на изобразителното изкуство това е мястото, няма да може да излезете от там един ден. Аз прекарах към 2ч и половина защото имахме среща на входа, а и измръзнах вънка беше топличко и аз си оставих раницата с горнището на багажното. Откаде да знам, че вътре е толкова студено, по-едно време започнаха да ми тракат зъбите съвсем сериозно. Явно поддържат някаква определена температура в залите заради картините. Да спомена, че на излизане има и магазинче от което да си купите неща свързани с художниците, техните картини и Мauritshuis. Картички, плакати, картини, тефтерчета, чадъри, чаши...квото се сетиш.Но цените са малко завишени. п.с. Сега е в ремонт Мauritshuis . И картините са изложени другаде. [caption id="" align="aligncenter" width="580" caption="със снимките до тук"][/caption] След Мauritshuis се отправяме в инфо-център за туристи. Там с екскурзоводка ще ни водят да видим мястото където ежегодно кралицата изнася своята реч и в холандския парламент. Влизаме вътре (в инфо центъра) – то пълно. Баби, дядовци, семейства с малки дечица и без.  На всички ни закачат по една лента на врата с надпис De Haagse Tribune и газ цялата тълпа напред. Бяхме към 50-60 човека. Това е мястото където се е помещавал първият холандски парламент и кралицата изнася своята ежегодна реч. [caption id="" align="aligncenter" width="571" caption="Залата на рицарите"][/caption] Нарича се Залата на рицарите. Покрива е изцяло от дърво и наподобява кораб обърнат на обратно. [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Залата на рицарите"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="571" caption="Hague Congress "][/caption] В Хага е проведен първият конгрес на Европа. Което е една от многото първи крачки към създаването на ЕС. Продължихме със

съвременния Парламент на Холандия

Сградата с нищо не впечатлява, една нова стъклена. И тук не може да се снима, минаваме проверка, скенер, оставяме багажа.  Между другото екскурзоводката си говори на холандски и превежда една трета от това което е казала, че се наложи на нас г-ца Хетсен да ни превежда. Все пак холандците имаха числено предимство : ) Емии, парламента им е един мъничък, мисля,че нашият е по-голям или на ТВ поне изглежда по-голям. Столчета-молчета, няма снимки, няма кой знае каква история, че по едно време и скучно стана като почна да обяснява за политика. След изкуство, цветове, политика, история време беше за по-една бира :) Хванахме по една оживена улица да пообиколим и да си изберем къде да пийнем.  Обикаляхме, обикаляхме и стигнахме до някакъв китайски квартал (брей, тез' китайци навсякаде) :) [caption id="" align="aligncenter" width="569" caption="Хага"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="569" caption="Хага, Холандия"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="586" caption="Хага, Холандия"][/caption]   Навсякаде го имаше този знак, дори по кофите за боклук отпосле разбрах, че щъркелът е символът на Хага. [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Щъркелът- Символът на Хага"][/caption] След обикалянето и по китайския квартал, даже не го знам дали е квартал или 2-3 улички, но както и да е, си харесахме едно местенце с маси навънка. И си поръчахме 2 бутилки La Chouffе защото бяха по 750мл, а момичетата некви чайове. La Chouffe така добре ни дойде след дългото обикаляне и топлото време, че си поръчахме още две бутилки :) [caption id="" align="aligncenter" width="569" caption="на по белгийска бира в Холандия"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="525" caption="La Chouffe"][/caption] Taзи бира ми стана една от любимите наред с Hoegaarden и Schofferhofer. Жалко, че я няма в България щях да пия промишлени количества от нея :D Но за сметка на това другите две се намират, ако не сте ги опитвали опитайте ги. Малко се отплеснах от темата пак ше ми се карат :D Споделям още малко снимки от Хага и спирам до тук. Следващият път ще пиша за Амстердам, бира, кондоми, фенери, кофи-шопове, лодки, баклави, гейове :D Пийс... [caption id="" align="aligncenter" width="575" caption="Хага, Холандия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="578" caption="Хага, Холандия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="Хага, Холандия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="546" caption="обществена тоалетна"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Хага, Холандия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="571" caption="Хага, Холандия"][/caption]   Автор: Дениз Назим Снимки: авторът  Други разкази свързани с Холандия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПАОДРОБНОСТИ :)

От Блумбърг съобщиха, Apple че ще подпише спогодба с Baidu, китайската търсачка, за интегрирането и в продуктите на компанията, които се предлагат на местния пазар. Очаква се това да се случи на годишната World Wide Developer's Conference в Сан Франциско, която стартира н...

Амбициите на Facebook в мобилния свят не се изчерпват само с едно приложение за различните операционни системи. Тенденцията да направят отделни приложения за по-важните и използвани функции – споделяне на снимки, управление на страници и изпращане на съобщения – среща критики, но и подкрепа. Ясно … Подобни статии:

1. Facebook подобрява мобилните си приложения
2. Twitter ще ни дава индивидуални препоръки кого да следваме

Новата функционалност стартира поетапно днес и ще позволи на потребителите да персонализират мобилното си Facebook приложение.

ДОСТОЙНОТО ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА Стачките с искания за  “достойно заплащане на труда”, “равни заплати за равен труд”, “увеличение на заплатите”, … , издават неосъзнаване проблемността, на масово използваният модел “постоянна заплата с бонуси и премии”, използван при заплащане на трудови заетости. Вместо получаване на безпроблемен оптимален модел, чрез конкурс между учени, държавни чиновници “експерти”  кърпят нормативите за заплащане на труда с нови недомислия,  узаконявани от некомпетентни депутати. Адекватни заплати на трудова заетост се получават само от модела “разделно  почасово заплащане”  по часови тарифи за всеки  от няколкото вида трудови дейности, съставящи всяка ...

От Last.fm разследват възможноста за изтичане на данни. Като превантивна мярка, от сайта препоръчват, хората, които имат регистрации там да сменят паролите си. По думите на представители от Last.fm, подобна вероятност може да е възникнала поради компрометирането на...

Една от най-приятните апликации, достъпни на този етап единствено за притежателите на iPhone, Evernote Food, вече е налична и за тези с утстройства Android. Тази новина съобщи VentureBeat, като според авторитетния източник апликацията е пусната още в началото на четвъртък. Така Evernote Food ще може … Подобни статии:

1. Evernote с ново полезно разширение за браузери Clearly
2. Вече има Instagram и за Android

От вчера стана ясно, че потребителите, които искат да се сдобият с новите iPad устройства, ще могат да поръчват над 2 бройки наведнъж. До този момент бе поставено ограничение в дистрибуторската мрежа на Apple и купувачите можеха да правят поръчки до 2 бройки. Сега обаче … Подобни статии:

1. Spotify вече и за iPad
2. Кои потребители ще си купят iPad 3