За базираното в Бургас дружество "Сийборн Трейд", учредено във Великобритания от базираното в Кънектикът "Сийборн Ентърпрайзис", и обвинените в Испания в трафик на кокаин български моряци

Докато очакваме статистиката за успешността на приключващия летен сезон по морето е добре да хвърлим поглед и над една друга и много акуратна статистика - резултатите от преброяването през 2011. Данните показват катастрофален демографски проблем в малките населени места - миграция на младите хора към три четири големи града и към чужбина. Безработицата в тези населени места е два, три пъти по-голяма от средната за страната, а миграцията на младите (квалифицирани) хора прави тези селища непривлекателни за мащабни модерни инвестиционни проекти. Не можем да предвидим какво крие бъдещето за Българските градчета и селца, но със сигурност знаем, че жителите им живеят бедно, трудно и нещастно. Вие може би живеете в големия град, но навярно вашата баба живее някъде там...

От Странджа до  Пирин, от Дунавската равнина до Тракийската низина, България крие в себе си нещо много повече от нашите корени. Родните градчета и села са приютили огромни богатства - природа, история, култура, древни обичаи, уникално земеделие и занаяти. И докато едната половина от техните жители се борят за оцеляването си, а другата половина търси начини как да ги напуснат, ние всичките останали Българи можем да им помогнем на нашите съграждани да покажат това което имат по най-добрия начин. Освен, че ще си създадат собствен разпознаваем имидж, това ще докара туристи, ще създаде пазар за местните им стоки и занаяти, но най-вече ще създаде поминък и устойчиви условия за развитие на фамилен бизнес. Ще накара много млади хора да останат и създават семейства по родните си места. 

Да се случи такова събитие е толкова трудно, колкото и лесно. Нужни са три неща - Всяко населено място трябва да определи това с което най-много се гордее, да прецени как да печели от него максимално ефективно и накрая да съумее да го презентира и продаде на когото и както трябва. Всеки знае за Смилянския боб и Белоградчишките скали, но за колко много други неща не знаем? Представете си селото на баба Ви, в което сте опитвали най-добрата сливова ракия някога. Та там хората просто знаят как да правят ракия. Представете си как това село прави от своята ракия запазена марка; как тя започва да става търсена в страната и извън нея; как изникват няколко бутикови фамилни дистиларни; как веднъж годишно се прави празник на ракията с гости от цялата страна; как в селото няколко къщи се преустройват в семейни хотелчета и се откриват няколко кръчми предлагащи уникалната напитката; как през уикендите тези кръчми се изпълват с непознати хора и как покрай ракията започват да възникват и други съпътстващи дейности - музей на ракията, курсове по ракиджииство, цех произвеждащ оборудване за варене на ракия, развива се земеделието - садят се сливови дървета, а сливите на това място са уникални и се продават скъпо и надалеч. Виждате, че животът в селото на баба Ви се завръща такъв, какъвто Вашите родители го помнят в детството си. Оптимизмът се завръща, а с него и предприемчивостта. Там вече има душа, не само тъга.

На пръв поглед звучи лесно, но какво трябва за да се случи това? Първо някой трябва искренно да иска да помогне на селото на баба Ви, второ трябва да помогне малко с екпертно мнение, малко с пари, и малко с помощ за реклама. Това също не е трудно, а добрата новина е, че нашата държава има ресурса да се погрижи за селото на баба Ви. 

Къде всъщност е трудното тогава? Трудното е да накараш държавата да го пожелае. Трудно е да накараш държавата да осъзнае, че в провинцията също живеят хора и, че туризмът не е Слънчев бряг и Банско. Освен, че е трудно е и тъжно да виждаш как с годините евро парите за развитие на Българското село отиват за развитие на някой чорбаджийски стопанства.  Тъжно е да знаеш, че може и че трябва, но да виждаш че нищо не се случва. Баба Ви, навярно е възрастна. След време ще си спомянте за нея и за селото много рядко. А пък хората които живеят там да му мислят.

Докато очакваме статистиката за успешността на приключващия летен сезон по морето е добре да хвърлим поглед и над една друга и много акуратна статистика - резултатите от преброяването през 2011. Данните показват катастрофален демографски проблем в малките населени места - миграция на младите хора към три четири големи града и към чужбина. Безработицата в тези населени места е два, три пъти по-голяма от средната за страната, а миграцията на младите (квалифицирани) хора прави тези селища непривлекателни за мащабни модерни инвестиционни проекти. Не можем да предвидим какво крие бъдещето за Българските градчета и селца, но със сигурност знаем, че жителите им живеят бедно, трудно и нещастно. Вие може би живеете в големия град, но навярно вашата баба живее някъде там...

От Странджа до  Пирин, от Дунавската равнина до Тракийската низина, България крие в себе си нещо много повече от нашите корени. Родните градчета и села са приютили огромни богатства - природа, история, култура, древни обичаи, уникално земеделие и занаяти. И докато едната половина от техните жители се борят за оцеляването си, а другата половина търси начини как да ги напуснат, ние всичките останали Българи можем да им помогнем на нашите съграждани да покажат това което имат по най-добрия начин. Освен, че ще си създадат собствен разпознаваем имидж, това ще докара туристи, ще създаде пазар за местните им стоки и занаяти, но най-вече ще създаде поминък и устойчиви условия за развитие на фамилен бизнес. Ще накара много млади хора да останат и създават семейства по родните си места. 

Да се случи такова събитие е толкова трудно, колкото и лесно. Нужни са три неща - Всяко населено място трябва да определи това с което най-много се гордее, да прецени как да печели от него максимално ефективно и накрая да съумее да го презентира и продаде на когото и както трябва. Всеки знае за Смилянския боб и Белоградчишките скали, но за колко много други неща не знаем? Представете си селото на баба Ви, в което сте опитвали най-добрата сливова ракия някога. Та там хората просто знаят как да правят ракия. Представете си как това село прави от своята ракия запазена марка; как тя започва да става търсена в страната и извън нея; как изникват няколко бутикови фамилни дистиларни; как веднъж годишно се прави празник на ракията с гости от цялата страна; как в селото няколко къщи се преустройват в семейни хотелчета и се откриват няколко кръчми предлагащи уникалната напитката; как през уикендите тези кръчми се изпълват с непознати хора и как покрай ракията започват да възникват и други съпътстващи дейности - музей на ракията, курсове по ракиджииство, цех произвеждащ оборудване за варене на ракия, развива се земеделието - садят се сливови дървета, а сливите на това място са уникални и се продават скъпо и надалеч. Виждате, че животът в селото на баба Ви се завръща такъв, какъвто Вашите родители го помнят в детството си. Оптимизмът се завръща, а с него и предприемчивостта. Там вече има душа, не само тъга.

На пръв поглед звучи лесно, но какво трябва за да се случи това? Първо някой трябва искренно да иска да помогне на селото на баба Ви, второ трябва да помогне малко с екпертно мнение, малко с пари, и малко с помощ за реклама. Това също не е трудно, а добрата новина е, че нашата държава има ресурса да се погрижи за селото на баба Ви. 

Къде всъщност е трудното тогава? Трудното е да накараш държавата да го пожелае. Трудно е да накараш държавата да осъзнае, че в провинцията също живеят хора и, че туризмът не е Слънчев бряг и Банско. Освен, че е трудно е и тъжно да виждаш как с годините евро парите за развитие на Българското село отиват за развитие на някой чорбаджийски стопанства.  Тъжно е да знаеш, че може и че трябва, но да виждаш че нищо не се случва. Баба Ви, навярно е възрастна. След време ще си спомянте за нея и за селото много рядко. А пък хората които живеят там да му мислят.

Близо 300 младежи от 28 държави ще посрещне Американският университет в България тази неделя. Сред първокурсниците, избрали да получат висококачествено образование в АУБ, е и притежателка на 29 златни, сребърни и бронзови медала от олимпиади по математика. Българин, който е бил на обучение в научно-образователния космически център на NASA Space Camp в Турция, също ще учи в АУБ.

Този път удариха на камък. Подигравките, медийното оплюване и беззъбото предлагане да те ударят и по другата буза, докараха нещата до там, че никой вече не уважава християнството и християните. Да, но не и в Русия. Pussy Riot ги шибнаха с присъда от три години. Малко им е. Питате ли се защо подобни шафрантии никога [...]

Арестуват чужденец по обвинение, че е ограбил голям бижутериен магазин. Разпитват го, но нищо не се разбира и викат преводач. Казали му: - Знаем, че ти си обрал магазина. Казвай къде са бижутата! Преводачът му превел, а арестантът казал: - Не съм обирал никакъв магазин. Преводачът превел. Тогава полицаят извадил пистолета си, наврял го в лицето на заподозрения и креснал: - Казвай къде са бижутата, иначе ти пръскам мозъка! Преводачът му превел и затворникът веднага отговорил: - Скрих ги в парка, заровени са в корените на най-големия бор. Преводачът превежда: - Господа, и да ме гръмнете пак няма да ви кажа! Усмихни се, България! Братя Галеви засега се измъкват от ареста, но имотите и колите им у нас ще станат държавна собственост. И за дупнишките престъпници обаче важи максимата, че лошите новини не са безкрайни и винаги идва момент, когато нещата придобиват по-благоприятен обрат: Адвокатът на обвиняемия казва на своя клиент: - Имам една добра и една лоша новина. Лошата...

Откакто правителствата говорят за намаляване на административните пречки пред бизнеса и гражданите, от тогава сред най-устойчивите словосъчетания се намести и „обслужването на едно гише“. Кошмарът на всеки, докоснал се до администрацията, е необходимостта да обикаля от ведомство на ведомство, от стая на стая, от заспал чиновник на сърдит чиновник и да попълва едни и същи хартийки. И така преди десетина години започна кампанията за великото освобождаване на гражданите от администрацията. Че тази кампания е стигнала едва до кривата круша, всеки сам може да прецени. В някои общини се появиха т.нар. фронт офиси – т.е. фронтовата линия между хората и властта беше ясно посочена с помощта на европейските пари. Този подход обаче вече е заменен и ведомствата не трябва да мислят повече за задължението си да облекчават гражданите, защото вече има кой да мисли за това. Стилът на премиера Бойко Борисов да решава проблеми и проблемчета лично, на място, с физическото си присъствие, на практика приключи този процес и България вече е държава, в която обслужването е на едно гише. Буквално. Искате пари за разкопки – обадете му се. Искате някое политическо решение на управляващите да ви заобиколи – обадете му се и решението ще бъде променено. Искате някой министър да ви посети – обадете му се и министърът ще долети. Нищо в държавата вече не помръдва без пряката намеса на министър-председателя. Това обаче създава повече рискове, отколкото удобства. И рисковете не са само за физическата издържливост на премиера.

Депутатът от ГЕРБ и главен възродител на футболен клуб ЦСКА Емил Димитров публично обясни как е уредил прехвърлянето на акциите от досегашния собственик „в присъствието на трето лице“. „Много ви моля, не ме питайте кое е това лице“, каза бавно той, докато решителният му поглед трябваше да ни подсети, че става въпрос за най-важното лице в държавата. А после дори не си направи труда да отрича, че сделката за ЦСКА е постигната в присъствието на Бойко Борисов. Не се питайте каква е работата на министър-председателя на посредничи в една 100% частна сделка.

Няколко дни по-късно същото лице обеща на Варна 2.5 млн.лв. от парите на данъкоплатците за облагородяване на т.нар. Дупка в центъра на града. А по информация на вицепремиера Симеон Дянков Бойко Борисов дори вече е възложил на главния архитект на Варна да разработи проект. Това с едната ръка, а с другата вече преговарял със съсобственика на терена Георги Гергов да го прехвърли обратно на общината. Не се питайте каква е работата на министър-председателя да се занимава с общински дела, да възлага задачи на общински служители и да посредничи в имотните отношения между община и частно лице.

Още ден по-късно премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът Цветан Цветанов се срещнали с председателя на Софийския градски съд Владимира Янева и обсъдили проблемите на сградния фонд на съда. Борисов дори поел ангажимент да проведе нова среща по темата. И този път не се питайте каква е работата на министър-председателя да се ангажира с частен проблем на един конкретен съд, да се среща с определен човек в системата и да пренебрегва легитимните ръководители на съдебната власт в България.

Отговорът и на трите въпроса, които ви посъветвах да не си задавате, е един и същ: Ами, не му е работа. Прякото управление на абсолютно всичко в държавата на принципа „на едно гише“ на практика е отказ от управление. Защото тежки задачи като модернизирането на здравеопазване и образование или стимулирането на икономическия растеж изискват по-мащабно мислене и целенасочени и последователни действия на цялото управление. Не можеш да отидеш при директора на болницата, да обещаеш нов покрив пред телевизионните камери и така да подобриш здравеопазването.

По-страшното е, че този маниер на упражняване на властта ограничава кръга от хора и бизнеси, които успяват да разрешават проблемите си, до много малък брой – само тези, които могат на живо да се срещнат с Бойко Борисов. След като легитимните институции не смеят да вземат каквото и да било решение без личната благословия на премиера, те тласкат обществото назад към някакъв тип феодализъм, в който много малка група хора успяват, а всички останали търсят контакт с някой от тази малка група, който пък има пряк контакт с Бойко Борисов. Иначе не става. Това убива смисъла от всяко последователно усилие за промяна на живота около нас. Убива буквално бизнеси, които не са част от най-тесния кръг. Дори и да приемем, че Бойко Борисов реагира възможно най-мъдро във всяка ситуация, проблемът остава. Защото един човек няма време физически да се срещне с всички и да разреши всички проблеми. Този маниер променя държавата от такава с изградени и работещи институции в нещо, което повече прилича на племе с един човек начело – и предводител, и старейшина, и шаман едновременно. Иначе принципът на едното гише е чудесен. Нашият проблем е, че гишето е само едно и е за всичко.

Написано специално за в.“Труд„

Каква ли пакостница орисница е начертала съдбата на руския магнат Денис Ершов да го тика непрекъснато там, където е опасно за него? Или пък самият той е загърбил съдбата си и вместо да се огледа, да си направи равносметка и тогава да върви напред, гледа само в бъдещето, което, трябва да отбележим, е твърде неясно с оглед последните събития. Денис Ершов, който е роден в руския град Челябинск, но е гражданин на Литва, се забърка отново с криминално деяние у нас. Не желае ли руснакът да разбере, че българският климат никак не му понася, независимо от това, че прави част от парите си тук? Току-що пристигнал в Поморие на рехабилитация след операция в болница "Токуда", той вече е обвиняем за присвояване на 1 милион лева от газовата компания „Петрол холдинг”, на която доскоро бе съсобственик. В края на деветдесетте години той започна бизнеса си в България, като основа „Нафтекс” и с Митко Събев станаха съсобственици на мастодонта за горива у нас „Петрол холдинг”. Белезниците...

Днес ще завършим разходката на Цветан из Брюж (Брюге) в Белгия. Вече се запознахме с града, после бяхме в Църквата на Светата кръв, минахме през църквата на Богородица в града  за последно продължихме разходката си със старата болница на Св.Йоан.  Днес просто ще минем по каналите на Брюге Приятно четене:

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв

По каналите

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Share on Facebook

Къде можеш да срещнеш накуп Супермен, клоуна Роналд Макдоналд, Жокера и компания, без да се налага да плюскаш гаден хамбургер или да разлистваш страниците на малоумен комикс? Истината е, че за да видите на живо любимите си герои, май ще трябва да свършите някое от изброените неща, понеже София не е Страната на чудесата и ако те все пак се случват, за съжаление то е съвсем за кратко. Затова и когато една сутрин Паметникът на Съветската армия в центъра на София осъмна изографисан с ликовете на героите от комиксите, софиянци успяха доста за кратко да се полюбуват на дръзкия опит за протест и само след няколко дни шарените образи бяха превърнати отново в сива грозотия. Изкуството обаче винаги има своите начини и успява да пробие и през най-дебелите прегради в ума и сърцето. В петък сутринта чудото се случи отново! Грозният паметник отново оживя, но този път по съвсем друг повод. Главите на сериозните съветски войници бяха покрити с разноцветни качулки. Анонимните смелчаци, дръзнали...

Близо 300 младежи от 28 държави ще посрещне Американският университет в България тази неделя. Сред първокурсниците, избрали да получат висококачествено образование в АУБ, е и притежателка на 29 златни, сребърни и бронзови медала от олимпади по математика. Българин, който е бил на обучение в научно-образователния космически център на NASA Space Camp в Турция, също ще учи в АУБ.

Че всички ползваме Google, ползваме го… обаче дали знаете всички трикове за търсене? Ако не сте сигурни, предлагам да погледнете (и запомните) няколко от разширените опции за търсене:

• Няма никакво значение как ще напишете фразата, с която търсите – ако се интересувате от новия албум на Слави Трифонов, например, няма значение дали ще пишете сЛаВИ тРИФонОв, СЛАВИ трифонов или Слави Трифонов. >>> Покажи
• Ако сложите няколко думи в кавички, търсите по цяла фраза, например поставяйки в кавички “Силата прави съединението” няма да получите резултати за “Съединението прави силата” или “Прави силата съединението”. >>> Покажи Ако обаче не го поставите в кавички, ще получите просто всички резултати, които съдържат дадените думи. >>> Покажи
• Google премахва някои често срещани думи, например “the, is, to”. Ако държите да ги включите, добавете + пред тях, например +The Expendables. >>> Покажи
• Ако сложите пък знак минус пред ключовата дума, ще ви бъдат показани само резултати, които не съдържат думата. Например, масло -краве ще изведе всички резултати за масло, но не и за краве масло. >>> Покажи
• Ако се интересувате от няколко неща, може да съедините ключовите думи с OR. Например Родопите (хотел OR хижа OR “къща за гости”) ще ви изведе всички хотели, хижи и къщи за гости в Родопите. >>> Покажи
• Ако пък се интересувате от някакъв диапазон, можете да пробвате с две последователни точки. Например Родопите хотел 50..100 лв. ще ви покаже всички резултати, които съдържат цени между 50 и 100 лв. >>> Покажи
• Google поддържа и синонимно търсене, но за български още не е силно развито. За целта пред думата се слага тилда (~), например: кой е ~измислил компютъра. Ако обърнете внимание, в резултатите се появяват и кой е “изобретил”, “създал” и т. н. >>> Покажи
• Звездичката може да използвате вместо липсващ текст, например Първият български космонавт е * >>> Покажи (особено полезно, ако Ваш познат Ви се обади от “Стани богат”)
• Търсите само в заглавието на страницата? Ползвайте intitle:”Биляна и Петър Събеви”. >>> Покажи  По същия начин можете да ползвате и intext, inanchor, inurl…
• Искате да знаете кои сайтове имат линкове към даден сайт. Ползвайте link:peter.and.bilyana.net >>> Покажи
• Интересува ви информация как се приготвя октопод, но точно от определен сайт? как се приготвя октопод site:peter.and.bilyana.net >>> Покажи
• Търсите речниково значение на дадена дума или съкращение? просто напишете define: преди думата, напр. define:hdd >>> Покажи
• Трябва да направите сметка, но нямате калкулатор? Няма проблем, той е вграден в Google, просто напишете: 2+2 >>> Покажи Освен това калкулаторът е изключително мощен и поддържа какви ли не извращения: (11+2*sin(pi/2)*(sqrt(9)+23+54)/5)-(answer to life the universe and everything+the number of horns on a unicorn) >>> Да, бе, да!
• С Google може и да превалутирате: 1500 унгарски форинта в лева >>> Покажи На английски е дори по-мощно: 82 BGN in Russian money >>> Покажи
• Всъщност можете да конвертирате практически всичкo. Колко инча са 20 метра? 20 meters in inches >>> Покажи Колко е разход от 45 mpg в литри на 100 км? 45 miles per gallon in liters per 100 km >>> Покажи Колко мегабайта на грам се падат в една 15-грамова флашка с капацитет 16GB? 16GB per 0.015 kg in MB per gram >>> Покажи Колко са 50 мл в чаени лъжички? 50 ml in teaspoons >>> Покажи
• Трябва ви файл с точно определено разширение. Ползвайте filetype: в края, например: заявление за издаване на езок filetype:pdf >>> Покажи По обясними причини не работи с разширения като .mp3, .avi и тем подобни.

Е, едва ли ще запомните всичко това, но с малко практика се научава. А и може да ползвате страницата за Разширено търсене, където повечето от опциите могат да се въведат директно в съответните полета.

Който търси, намира!

Че всички ползваме Google, ползваме го… обаче дали знаете всички трикове за търсене? Ако не сте сигурни, предлагам да погледнете (и запомните) няколко от разширените опции за търсене:

• Няма никакво значение как ще напишете фразата, с която търсите – ако се интересувате от новия албум на Слави Трифонов, например, няма значение дали ще пишете сЛаВИ тРИФонОв, СЛАВИ трифонов или Слави Трифонов. >>> Покажи
• Ако сложите няколко думи в кавички, търсите по цяла фраза, например поставяйки в кавички “Силата прави съединението” няма да получите резултати за “Съединението прави силата” или “Прави силата съединението”. >>> Покажи Ако обаче не го поставите в кавички, ще получите просто всички резултати, които съдържат дадените думи. >>> Покажи
• Google премахва някои често срещани думи, например “the, is, to”. Ако държите да ги включите, добавете + пред тях, например +The Expendables. >>> Покажи
• Ако сложите пък знак минус пред ключовата дума, ще ви бъдат показани само резултати, които не съдържат думата. Например, масло -краве ще изведе всички резултати за масло, но не и за краве масло. >>> Покажи
• Ако се интересувате от няколко неща, може да съедините ключовите думи с OR. Например Родопите (хотел OR хижа OR “къща за гости”)” ще ви изведе всички хотели, хижи и къщи за гости в Родопите. >>> Покажи
• Ако пък се интересувате от някакъв диапазон, можете да пробвате с две последователни точки. Например Родопите хотел 50..100 лв. ще ви покаже всички резултати, които съдържат цени между 50 и 100 лв. >>> Покажи
• Google поддържа и синонимно търсене, но за български още не е силно развито. За целта пред думата се слага тилда (~), например: кой е ~измислил компютъра. Ако обърнете внимание, в резултатите се появяват и кой е “изобретил”, “създал” и т. н. >>> Покажи
• Звездичката може да използвате вместо липсващ текст, например Първият български космонавт е * >>> Покажи (особено полезно, ако Ваш познат Ви се обади от “Стани богат”)
• Търсите само в заглавието на страницата? Ползвайте intitle:”Биляна и Петър Събеви”. >>> Покажи  По същия начин можете да ползвате и intext, inanchor, inurl…
• Искате да знаете кои сайтове имат линкове към даден сайт. Ползвайте link:peter.and.bilyana.net >>> Покажи
• Интересува ви информация как се приготвя октопод, но точно от определен сайт? как се приготвя октопод site:peter.and.bilyana.net >>> Покажи
• Търсите речниково значение на дадена дума или съкращение? просто напишете define: преди думата, напр. define:hdd >>> Покажи
• Трябва да направите сметка, но нямате калкулатор? Няма проблем, той е вграден в Google, просто напишете: 2+2 >>> Покажи Освен това калкулаторът е изключително мощен и поддържа какви ли не извращения: (11+2*sin(pi/2)*(sqrt(9)+23+54)/5)-(answer to life the universe and everything+the number of horns on a unicorn) >>> Да, бе, да!
• С Google може и да превалутирате: 1500 унгарски форинта в лева >>> Покажи На английски е дори по-мощно: 82 BGN in Russian money >>> Покажи
• Всъщност можете да конвертирате практически всичкo. Колко инча са 20 метра? 20 meters in inches >>> Покажи Колко е разход от 45 mpg в литри на 100 км? 45 miles per gallon in liters per 100 km >>> Покажи Колко мегабайта на грам се падат в една 15-грамова флашка с капацитет 16GB? 16GB per 0.015 kg in MB per gram >>> Покажи Колко са 50 мл в чаени лъжички? 50 ml in teaspoons >>> Покажи
• Трябва ви файл с точно определено разширение. Ползвайте filetype: в края, например: заявление за издаване на езок filetype:pdf >>> Покажи По обясними причини не работи с разширения като .mp3, .avi и тем подобни.

Е, едва ли ще запомните всичко това, но с малко практика се научава. А и може да ползвате страницата за Разширено търсене, където повечето от опциите могат да се въведат директно в съответните полета.

Който търси, намира!

Подобни публикации

• 12.07.2011 -- Обърнато търсене на изображения (6)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (9)
• 01.02.2011 -- Посетителите на блога: източници на трафик (2)
• 17.09.2011 -- Search Terms VI (1)
• 04.07.2011 -- Намерено е куче! (0)
• 17.04.2011 -- България пита, Google отговаря (или обратното) (5)
• 05.02.2011 -- Search Terms V (9)
• 25.07.2011 -- Разменени лога на известни компании (3)
• 10.04.2011 -- Дунав мост 2 е готов!!! (4)
• 31.01.2011 -- Посетителите на блога: войната на браузърите (2)
• 27.03.2012 -- Не ми пука… (2)
• 23.12.2011 -- Вместо коледна картичка… (1)
• 01.07.2011 -- Ghostery – лек и полезен инструмент за проследяване на тракери (1)
• 12.05.2011 -- Три от най-забавните инструктажи за безопасност преди полет (3)
• 08.04.2011 -- “Тилт” (9)
• 06.04.2011 -- Love.NET (12)
• 20.03.2011 -- Музика не само в #000000 и #FFFFFF (1)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (9)
• 13.11.2010 -- Злонамерен ли е Peter.and.Bilyana.net? (1)
• 22.10.2010 -- Малко игрички като за петък… (2)

И тази година хиляди ще се стекат в полите на Странджа, за да сведат глави пред мемориала на героите от Петрова нива. Националният събор, посветен на 109-тата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, ще се проведе на 18 и 19 август, под патронажа на президента Росен Плевнелиев.

Наистина, наистина доста тежка ментална патология е необходима, почитаеми, за да се произведат заключения, подобни на тези на Комисията за защита от дискриминация, отнасящи се до Ботев, Вазов и Левски. Абсолютно шокиращо е за пореден път да разберем, че в държавните ни органи абсурдът надминава всякакви нормални човешки граници. Години наред в мандата на няколко правителства са били финансирани и отглеждани дебилни кадри, които да достигнат до извода, че Левски съвсем правилно е арестуван от властите в Османската империя, защото нарушавал законите й. Как горкият министър на образованието да не си прекъсне отпуската няколко пъти, за да опровергава и успокоява всички, че националните ни герои няма да бъдат извадени от учебната програма заради препоръките на въпросната комисия. Глупостта и некадърността, почитаеми, особено на най-високите институционални равнища, наистина е заплаха за националната сигурност. И бездруго вдъхновяващите примери за подрастващите отдавна са съвсем...

През различни периоди от време, още от изобретяването на Гутенберговата преса, все някой говори за "края на издателския бизнес". Днес с електронните книги, интернет и възможностите, които предлагат цифровите технологии темата е особено актуална.

Краят обаче все не идва и може би отговорът се крие в рекламата, която ще ви покажем.

Тя е създадена от Дорлинг Киндерслей Пъблишинг през 2010-а година, като първоначално е била предназначена за излъчване по време на вътрешни конференции. Клипът обаче става такъв хит сред служителите, че издателството решава да я пусне в „масово обръщение“. Рекламата е вдъхновена от друг подобен клип, правен за политическа кампания със заглавие „Истината“.

Идеята е, че първо се чете текста от горе на долу, а после от долу нагоре, а значението е, че това може да е края на издателския бизнес, освен ако не променим начина си на мислене.

Това е краят на издателския бизнес,

а

книгите са замиращи и скучни.

Вече не може да бъде казано, че

ние обичаме да четем.

Аз и моите приятели

не харесвам усещането на книгите в ръцете си.

Не е вярно, че

не следвам тенденциите.

Знам какво искам, когато го видя и

опаковката

е по-важна от

съдържанието.

Трябва да ви призная

вниманието ми не може да се концентрира върху големи идеи

и просто не е вярно, че

чета много и обичам да научавам нови неща.

Не ме интересува

и не трябва никога да си мислите, че

ме е грижа за околната среда.

Надявам се да разберате,

че трябва да си отворите очите за моите ценност.

Това, което е важно за мен е

с какво е облечена Лейди Гага.

И всъщност не се интересувам от това

какво е направил Ганди през миналия век.

Мисля, че е невероятно,

че вие всъщност ни слушате.

Това, което е важно за вас

е да намерите

клиенти

за вашите

продукти.

И мислите, че

вашата работа е свършена,

ако харесваме вашия бранд.

Ще го направим за вас

във Фейсбук,

на телефоните си,

аз и моите приятели.

Вашия пазар

умира.

Не си мислете, че

ще оцелее

...

Това е края на издателския бизнес,

освен ако не промените посоката си на мислене.

...

Ще оцелее.

Не си мислете, че

умира.

Вашият пазар

сме аз и моите приятели -

на телефоните си,

във фейсбук.

Ще го направим за вас.

Ако харесваме вашия бранд,

вашата работа е свършена.

И ще измисляте

продукти

за вашиите

клиенти.

Ще откриете,

че това, което е важно за вас,

е, че вие всъщност ни слушате.

Мисля, че е невероятно

това, което е направил Ганди миналия век.

И аз всъщност не се интересувам от това

с какво е облечена Лейди Гага.

Това, което е важно за мен

е, че трябва да си отворите очите за моите ценности.

Надявам се да разбирате,

че ме е грижа за околната среда

и не трябва никога да мислите,

че не ме интересува.

Чета много и обичам да научавам нови неща.

И просто не е вярно,

че вниманието ми не може да се концентрира върху големи идеи.

Трябва да ви призная

съдържанието

е по-важно

от опаковката.

Знам какво искам, когато го видя

и не следвам тенденциите.

Не е вярно,

че не харесвам усещането на книгите в ръцете си.

Аз и моите приятели,

ние обичаме да четем.

Вече не може да се каже, че книгите са замиращи и скучни,

а

това е краят на издателския бизнес.

Стоян Алексиев е изиграл някои от най-сложните образи в световната и българската драматургия: Макбет и Меркуцио на Шекспир, Лорензачо на Мюсе, Платонов на Чехов, Галилей на Брехт, Сократ на Стефан Цанев... Но без да иска, сякаш някаква предопределеност го води към Крал Лир. Като начинаещ актьор в Шуменския театър преживява страшното земетресение във Вранча. След представлението хуква като луд по улиците, защото 4-годишният му син е у съседите и не се знае какво става с него. На другата сутрин мнозина му казват: „Видяхме ви снощи, вие бяхте като един Крал Лир в бурята“... По-късно в Смолян, когато с участието на Стоян Алексиев се подготвя мащабен международен проект по „Лазарица“ на Радичков, проф. Крикор Азарян ненадейно изстрелва след премиерата: „Един ден с теб ще направя Крал Лир!“. Сега това наистина му се случва, но с младия режисьор Стайко Мурджев в Пловдив. Там Шекспировата мегапродукция ще открие на 10 септември Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“. -...

Фруктозо-глюкозният сироп е евтин заместител на захарта, с който тъпчат джънк фууда. Критикуван е, че е основен причинител на свръх-затлъстяването в Америка. Ако искате да тествате, дали HCSF наистина причинява затлъстяване и как точно се отразява на черния дроб, заповядайте. Всички разфасофки обикновена Кола, които прегледах в магазина, вече са с новата и подобрена формула.

Eдин руски феномен пише история. За добро или зло бунтарките от групата "Пуси райът" се превърнаха в политически инструмент на модерното изкуство, който почива на съюза между радикализма в арт пространството и управлението. Пънк молитвата им в емблематичния за руснаците храм "Христос Спасител" в Москва, чрез която се обърнаха към Богородица, за да ги избави от Путин, ги тласка от Осанна! до Разпни ги! Надежда Толоконникова, Екатерина Самуцевич и Мария Альохина описват действията си като „дисидентско изкуство или политически действия, които включват форми на изкуството”. Изпълненията им са „един вид гражданска активност насред репресиите на корпоративната политическа система, която насочва своята сила срещу основните човешки права и гражданските и политическите свободи”. "Пуси райът" са своего рода „сърдити млади хора”, възмутени от статуквото и търговците в храма, но с всички особености на поколението, което се бунтува половин век по-късно, при това доста пò на изток, в държава,...

Сраженията в Сирия продължават, наблюдателите на ООН се изтеглят

Комисията срещу дискриминацията се отрече от проучването за учебниците

Три години затвор за Pussy Riot за "хулиганство и религиозна омраза"

ЪПДЕЙТ! Pussy Riot са признати за виновни в хулиганство и религиозна омраза. Осъдени са на ТРИ ГОДИНИ затвор.

Източник: freedom.for.russia.bg@gmail.com

Супер накратко – ако си мутра/фашист/престъпник в Русия, нямай грижи, свиркай си, кво ти пука, никой няма да те пипне с пръст и си шиткай как ти дойде. От друга страна, ако си позволиш да критикуваш религията или вездесъщия Путин, ще гледаш затвора отвътре поне 6 месеца, докато измислят в какво да те обвинят точно, което да не звучи прекалено истерично забавно и да го формулираш така, че да не изглеждаш като най-големия лицемер на планетата.
Основно – наказанието трябва да е адекватно за престъплението и е желателно да си консистентен в наказването на нарушаващите законите. По възможност.

Обвиненията срещу Pussy Riot са в хулиганство на база религиозна омраза.
Ето го и самото видео.

Всеки може да си вади сам изводите.

Двойният стандарт е умопомрачаващ, поне за мен.
От една страна – обвинения в хулиганство на база религиозна омраза (хората трябва да бдат толерантни към вярата на другите!), от друга, в Русия говоренето за хомосексуалност (публично, в смисъл в изкуство, литература и пр.) подлежи на наказание. Толерантността очевидно свършва дотам, докъдето защитава християнството като религия. Всички останали, кучета ги яли.
Най-интересното е, че Русия е светска държава, това означава, че Църквата и държавата са отделни елементи, а не общи.

П.П. Интересно е как този паметник (на съветската армия) се превръща в официално място за изразяване на критично обществено мнение. Не смятам, че паметниците е редно да бъдат унищожавани (да, преди време говорех за махане на многоъгълния, но грешах, не трябва да се махат, те са част от историята ни, символ на грешки, глупост или успехи. Трябва да ги помним.) или вандализирани, но също така смятам, че това е добър начин да се изкаже социална позиция, защото ако беше на друго място, не би се обърнало внимание. Хм, вечният проблем. Ако се стараеш да си максимално законопослушен, ако се стараеш да не залагаш на похвати, които са под въпрос, ще бъдеш игнориран и пренебрегнат, защото е трудно да разбудиш позаспалото общество и социална реакция. Но ако се постараеш да дръпнеш вниманието, е, ами тогава си… сто неща.

Светла писа хубави неща по темата също.

“По-интересни са ми реакциите на хора, за които много добре знам, че не са религиозни, и които също смятат акта на Pussy Riot за “оскверняване на храма”. Да говорим цял живот как “религията е опиум за народите”, след което да се възпротивим срещу протестирането в църква, е, меко казано, неконистентно. Не бих могла да си обясня подобни реакции иначе, освен посредством политическите пристрастия на тези хора.”

Супер накратко – ако си мутра/фашист/престъпник в Русия, нямай грижи, свиркай си, кво ти пука, никой няма да те пипне с пръст и си шиткай как ти дойде. От друга страна, ако си позволиш да критикуваш религията или вездесъщия Путин, ще гледаш затвора отвътре поне 6 месеца, докато измислят в какво да те обвинят точно, което да не звучи прекалено истерично забавно и да го формулираш така, че да не изглеждаш като най-големия лицемер на планетата.
Основно – наказанието трябва да е адекватно за престъплението и е желателно да си консистентен в наказването на нарушаващите законите. По възможност.

Обвиненията срещу Pussy Riot са в хулиганство на база религиозна омраза.
Ето го и самото видео.

Всеки може да си вади сам изводите.

Двойният стандарт е умопомрачаващ, поне за мен.
От една страна – обвинения в хулиганство на база религиозна омраза (хората трябва да бдат толерантни към вярата на другите!), от друга, в Русия говоренето за хомосексуалност (публично, в смисъл в изкуство, литература и пр.) подлежи на наказание. Толерантността очевидно свършва дотам, докъдето защитава християнството като религия. Всички останали, кучета ги яли.
Най-интересното е, че Русия е светска държава, това означава, че Църквата и държавата са отделни елементи, а не общи.

П.П. Интересно е как този паметник (на съветската армия) се превръща в официално място за изразяване на критично обществено мнение. Не смятам, че паметниците е редно да бъдат унищожавани (да, преди време говорех за махане на многоъгълния, но грешах, не трябва да се махат, те са част от историята ни, символ на грешки, глупост или успехи. Трябва да ги помним.) или вандализирани, но също така смятам, че това е добър начин да се изкаже социална позиция, защото ако беше на друго място, не би се обърнало внимание. Хм, вечният проблем. Ако се стараеш да си максимално законопослушен, ако се стараеш да не залагаш на похвати, които са под въпрос, ще бъдеш игнориран и пренебрегнат, защото е трудно да разбудиш позаспалото общество и социална реакция. Но ако се постараеш да дръпнеш вниманието, е, ами тогава си… сто неща.

Забавна играчка, без да е нещо специално, но много чаровна и любима. Един нарисуван бухал, които се изкачва...

Пхенян разреши на жените да ходят на високи токчета

Заради проблема с ромите Франция обмисля да отвори трудовия си пазар за българи и румънци

Подготвят се промени в НК за домашното насилие

FREE PUSSY RIOT: Паметникът на съветската армия в София осъмна с качулки

Фотодемонстрация в София за освобождаване на Pussy Riot

Съдът трябва да произнесе присъдата на Pussy Riot

Партньорските програми за продажби на книги и други продукти (affiliate programs) в от доста време са навлезли масово на пазара. През последните месеци обаче се появиха няколко нови проекта, които се очаква бързо да наберат популярност, съобщават от сайта Digital Book World.

Като допълнителна цел тези проекти са си поставили задача и да намалят пиратството и да популяризират законното разпространение на книги и музика, така че всички да печелят от това – включително и потребителите. Смята се, че този тип проекти предоставят много добра възможност на нови автори да се позиционират на пазара.

Booksliced е сравнително нов сайт, който стартира преди няколко месеца с главната идея да предлага на потребителите си книги на приемливи цени. Сега те стартираха своя партньорска програма, в която потребителите могат да споделят линкове към книги със своите приятели и да получават ваучери за пазаруване от Amazon.

Другият подобен проект, TellMyFriends, представлява схема от типа “пирамида”. Там потребителите могат да споделят легално музика и книги с приятели, като за всеки потребител изтеглил нещо от техен линк, получават комисионна.

През юли стартира бета версия на партньорската програма за продажби – ReKiosk, която позволява на всеки да отвори свой „павильон“ в сайта и да продава музика и книги. Там писателите получават 95% от приходите, ако сами продават директно на феновете. Ако някой друг продава чужди произведения в своя „павильон“ той получава 25%, а авторът - останалите 75%.

Лидер обаче още дълго ще останат Amazon с тяхната партньорска програма Amazon Associates, даваща комисионна при купуване на книга или друг продукт през сайта или линк на партньора.

У нас партньорска програма за продажба на книги има веригата Хеликон, от която се възползват някои от най-добре рекламираните електронни книжарници. На този етап обаче “Хеликон” изискват сериозна първоначална такса и доста висок за родните стандарти гарантиран месечен оборот, което прави програмата неподходяща за стартиращи е-книжарници.

Една тема от информационния обмен възбуди моята и бездруго болезнена чувствителност. Правителственият самолет на България бил нает да вози футболисти на мачле във Варна. Случаят е следният (за онези, които не следят информационния поток така ревниво като мен): Действието се развива в бившата резиденция на др. Тодор Живков – бившия вожд, учител и работодател на настоящия премиер – Евксиноград (бившe Сандрово по името на Княз Александър Батенберг, прекръстено с настоящето си име от неговия последовател на трона Н.В. Цар Фердинанд І). В благата привечер на евксинския понт и сред понапоеният с дъх на балкански чесън стар орлеано-бурбонски шик на двореца плющят картони на вързано между г-н Борисов в качеството му на министър-председател и г-н Емил Димитров (по-известен като Емо Ротманса още от славните времена на Булгартабак) в качеството му на депутат от парламентарната група на г-н Борисов. Залогът бил едно желание и, не щеш ли, премиерът загубил по някаква чиста случайност и трябвало да го изпълнява. Желанието било (както Емо Ротманса яростно отрича) футболният отбор на премиера (някой-си „Витоша” Бистрица) да бъде доставен с правителствения самолет на някой-си стадион „Тича” във Варна, за да се стълкнови там с някой-си друг отбор на име „Чавдар” Етрополе, който бил притежание на Емо Ротманса, но това няма абсолютно никакво значение за повествованието. И сега (забележете!) никой не отрича, че отборът е бил доставен на въпросното местоназначение. Тоест правителственият самолет наистина е откарал бистришките тигри във Варна, но това не било осъдително, защото не е станало с държавни пари, а на разноските на депутата от ГЕРБ, който е собственик на другия отбор. Че това е вярно, не може да има съмнение, защото е потвърдено лично от премиера и от транспортния министър Ивайло Московски. Какво толкова! Щом се е намерило кой да плати, нямало проблем. Според мен обаче проблемът е именно в това „Какво толкова!”, защото ако това е мисленето на правителството, то в страната, която го е избрала, съвсем скоро и съвсем заслужено може да се очаква, че гвардейската рота ще бъде наемана да марширува по сватби и кръщенета.

Милият американски евреин Уди Алан преди доста години се беше запитал какво щеше да стане, ако импресионистите бяха зъболекари. Вдъхновен от него, аз сега се питам: какво щеше да е, ако кралиците бяха бойкоборисовки? Имеджин. Една привечер Нейно величество кралицата на Англия седи в сянката на стара асма на чердака в някоя брайтънска резиденция и плющи сантасе с бъкингамския херцог. Дали защото дукът послъгва или пък защото сляпата съдба е обърнала гръб на кралицата, последната губи и то губи на вързано. Залогът в играта е едно желание, което победеният трябва да изпълни на победителя. Какво си пожелава бъкингамският херцог в качеството си на победител? Да се запрегне златната кралска каляска, да се натовари в нея любимият на Негово височество отбор по поло (без конете, разбира се) и да се достави на адреса на приятелската среща с отбора по поло (естествено, без конете) на Нейно величество за страх и ужас на всички великобританци от Канада през Индия, та чак до Австралия. Защо са ужасени британците? Тяхна ли е каретата? Не, каретата си е на кралицата и кралицата може да прави с нея каквото си поиска. Британците не са възмутени от това. Възмутени са, защото е поругана важна за тях институция. При нас нещата са точно обратно. Първо, самолетът не е на г-н Борисов, тъй както каретата е на Нейно величество – г-н Борисов, който е може би най-богатият българин в момента, би могъл да си позволи собствена карета (пардон – самолет), но той не го прави, защото богатите българи по правило са стиснати. Второ, българите никога няма да се възмутят, ако се поругае институция. Дреме им на българите за институциите! Напротив, българите се радват, когато се поругават институциите им. Те мразят парламента си, защото вярват, че в него преживяват мошеници и идиоти (и вероятно в не малка част от случаите са прави да мислят така). Българите мразят правителството си, защото го обвиняват за резултатите от собствената си безотговорност и некадърност, като забравят, че всяко едно правителство е резултат от личния им неинформиран и корумпиран избор. Мразят го и защото вярват, че правителството е престъпно (и вероятно са прави да мислят така), но биха дали мило и драго да застанат на мястото на всеки един корумпиран министър или по-дребен чиновник около софрата на далаверата. Българите мразят и църквата си, защото моралът е излишно бреме, без което се живее по-удобно. Понасят донякъде единствено президента си, защото той е физиономия, която се хили на телевизионните камери и не прави нищо друго.

Тъй че, дами и господа, дори английската кралица да извози със златната каляска някой селски футболен отбор на мачле с друг селски футболен отбор, пак няма да е същото, за огромно съжаление на нашата цивилизация и на нашите географски ширини. Наречете ме вкиснат консерватор, но мисля, че в една държава, особено така изстрадала като нашата, властта не бива да се дава на кьораво и сакато. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Image: *
Оня ден получих покана от БНР, програма Христо Ботев, да участвам в предаването им Нашият ден.

Участието ми бе днес между 08:30 и 09:00 часа и темата, в чийто коментар се включих, бе набиращият информационна скорост проект INDECT.

Въпреки наличието на хубавата статия в Уикипедия на български, което предполагам прави темата относително позната сред по-информираните кръгове, тя е силно неизвестна за по-широката публика.

В този смисъл реших да драсна няколко реда и в допълнение на вече достъпната информация да споделя с вас онова, което знам по въпроса.

Започвам съвсем тривиално, а именно с това, че INDECT е класически,

финансиран със средства от 7-ма рамкова програма

на Европейския съюз проект.

Вероятно с цел повишаване на квотата му на финансиране (от 50 на 75%) проектът се явява шарена смес от академични центрове, държавни институции и търговски дружества.

Според базата данни на портала Cordis, INDECT се състои от 17 консорциални члена, сред които се намира и Техническият Университет в София.

Да, отново ще можем да сме горди, че

и ний сме дали нещо на света!

Каква е същността на проекта INDECT?

Тук, мисля, една доста добра отправна точка ни дава името му, което представлява един малко или повече добре звучащ и запомнящ се акроним.

При изписването на съставните му части се разкрива следната картина

INtelligent information system supporting observation, searching and DEteCTion for security of citizens in urban environment.

чиито най-тъмни краски са съставени от словесната комбинацията observation, searching и detection.

Според сайта stopp-indect.info, проектът включва познатото ни добре улично наблюдение, характеризирайки се допълнително с това, че комбинира последното с информация, старателно събирана онлайн – най-вече в добре посещавани форуми и социални мрежи.

Получените по този начин резултати ще бъдат включвани в база данни, която постоянно ще бъде актуализирана и допълвана с нови данни, идващи от

• информационните потоци на камерите за наблюдение;
• локализирането на местоположението на притежателите на мобилни устройства (преди всичко на смартфони);
• биометричното разпознаване на физически лица и
• мониторинга на електронните съобщения (най-вече чрез задържането на трафични данни).

С каква цел?

Според представите на участниците в проекта, резултатите от масовото наблюдение ще служат за извеждането на определени типове поведение, които да бъдат автоматично маркирани като подозрителни.

Сигурно вече се питате към кои типове поведение би се отнасяло това?

Някои проблясъци можем да открием в резултатите от проведените с полски полицаи тестове, които са определили следните типове поведение като подозрителни

• безцелно шляене
• събиране на повече от N на брой лица на едно място
• кражба на кола
• тичане
• падане (строполяване) на земята
• забравяне на багаж
• застояване на едно място по-дълго от N на брой минути
• крясъци
• престрелки, експлозии
• ругатни, псувни

И с какви последствия?

Според коментар в авторитетния немски вестник Die Zeit, набелязани като подозрителни лица ще бъдат идентифицирани с помощта на специфична търсачка, издирвани с помощта на камерите за наблюдение и следени от полицията чрез безпилотни летателни апарати.

Защо това трябва да ни интересува?

Защото INDECT

• иска да знае какво правим, преди ние самите да го знаем, както и да определя какво е нормално и какво подозрително.
• притежава всички предпоставки да нарушава личната ни непрокосновеност по невиждан до сега начин.
• е кошмар, който дори Джордж Оруел не е могъл да предвиди.

Не знам за вас, но аз искам да си го спестя.

*CCTV by Duncan on Flickr

No related posts.

Подкрепа за Пуси Райът в България

17/08/2012  Българи, подкрепящи каузата на руската група Пуси Райът (Pussy Riot) поставиха качулки върху главите на скулптури на войници от паметника на Съветската армия в София. Посланието е адресирано до посолството на Русия, българското правителство, парламента и медиите и е отправено от „група човеци“, които също така изпратиха снимки и текстове до Кафене.нет. По-късно днес руски съд трябва да произнесе присъдата срещу три момичета, изпели протестна песен срещу руския президент Владимир Путин в църква в Москва през февруари тази година. Известни музиканти като сър Пол Маккартни и Мадона се изказаха в защита на Мария Альохина, Надежда Толоконникова и Екатерина Самуцевич, който се заплашени от три години каторга. С днешния протестен акт ние искаме да покажем, че и България е солидарна със смелите членове на групата! Всички сме Пуси Райът, се казва в съобщението подписано от „Група човеци“.

В момента, когато колегите от Лондон са писали съобщението на Кафене.нет за проявата на солидарност в България маските на железните пазители на лъжата за съветското освобождение на България вече бяха свалени. В ранни зори, за да не видят повече българи как се изпълнява волята на българските власти да не „дразнят Путин“, както лично ми обясни по телефона на 28 март премиерът Борисов в отговор на въпроса ми защо не подкрепи инициативата за демонтирането на позорния монумент.

Така че угодниците на Путин могат да бъдат спокойни, има кой да бди над монументалното право на лъжата  да доминира над България. Това е очевидно добре известно на неизвестните извършители на маскирането, които са предпочели да не се подписват с имената си- вероятно са единствените в света, които едновременно демонстрират в подкрепа на трите рускини ( и по-точно в подкрепа на свободата, но също така се крият, защото знаят с кого ще си имат работа…

С този елемент на тайнственост изпълнителите на замисъла с маскирането , волно или не, демаскират пред света с какво България се различава от нормалността на истински свободните общества: тук се боим да назовем истината с истинското й име, ако то е съветско!

Share on Facebook

Тук започвам една поредица. В нея ще се разказва за тихите и незначителни приключения на героя на нашето време. Презрелият консумацията консуматор. Тоя, който е отчаян от безизходицата на консуматорския живот. Или по-точно – отчаян е от нея, но иска да преобърне с хастара наопаки този живот – и въпреки всичко – да намери в него смисъл и красота. Смешно е да се каже „безизходица”, когато се говори за живот. Всички знаем какъв е изходът от живота. Екзитус. Но аз имам предвид това: изходът от консуматорския живот е все същият, като всички останали Изходи... но някак си вратата сочи Надолу. Наникъде. А главата на новия герой, Аскета в мола – е мъчително извърната право Нагоре. Той търси местата, където има чист и свеж въздух за дишане за неговата душа и за волния му дух. Това е. Четете. В началото се прокрадвах и стенех. Да, когато отидох за първи път в мола, се движех в полусенките и внимавах да не издавам силни звуци. Като човек, проникнал с взлом в апартамента на родителите си,...

Току-що приключих с четенето на „От самоуважението до егоизма“ на Хорхе Букай и горя от желание да споделя впечатленията си от тази книга! Да, това е поредната книга за самопомощ, но пък на мен ми я препоръча съвсем истински психолог – точно тази книга по някаква причина не исках да си купувам и да й отделям време, но явно е било грешка от моя страна. Оказа се, че от всички книги на Букай, тази най-много ми пасва и сякаш е написана, за да помогне специално на мен да преодолея своите лични терзания.

Смятам, че много хора имат нужда да прочетат тази книга. Егоизмът е окачествяван като нещо лошо – напълно и безусловно лошо! Но се оказва, че има един здравословен егоизъм, когато човек поставя граници и мисли кое е добре за него. Съгласете се, че ако непрекъснато търсите начини да угодите на някого, ще си загубите времето… и нервите.

Подзаглавието неслучайно е „Разговор между мен и теб“, защото самата композиция на книгата е такава – Хорхе среща една жена, която е заинтересована от работата му, и всеки ден обсъждат дадена тема (по-точно три теми, затова книгата е разделена на три части – „От самоуважението до егоизма“, „Страхове“ и „Вина“.). Винаги съм харесвала начина, по който Букай предава своите знания – когато започнеш да четеш негова книга, не се чувстваш, сякаш четеш учебник по психология, а сякаш той е точно пред теб и говорите, ти също имаш думата, задаваш своите въпроси…

Тук за мен важното е, че човек наистина има нужда здраво да си стъпи на краката, да помисли и за себе си, да се освободи от страховете си и да не се терзае от чувство за вина. Което пък се оказва не толкова благородно чувство, колкото всички ние си представяме.

За първата част, носеща името на самата книга, е ясно – става въпрос как точно да откриеш границата между самоуважението и егоизма, как да се погрижиш сам за себе си, да не зависиш изцяло от другите, но също и да не изпадаш в състояние на пълна вглъбеност в себе си и да се превърнеш в егоист – този път в онова много лошо значение, за което всички ние се сещаме, когато чуем тази дума.

Втората глава на „От самоуважението до егоизма“ разглежда страховете и как да правим разлика между страх и уплаха, защото уплахата е предизвикана от реална ситуация, от нещо случващо се в момента, докато страхът е предизвикан от мисълта, че може нещо да се случи, от една сцена, разиграваща се единствено в глава ни. Тази част на книгата завършва с едно много обощително и утвърдително изречение: „Ако те е страх от нещо, направи го.“ – едва ли аз бих могла да го кажа по-добре.

Третата глава ме озадачи много. Всъщност дори не знам дали съм способна да пресъздам идеята, за която четох само до преди минути… Изчетох раздела наведнъж и все пак останах доста объркана. Винаги сме смятали, че вината е присъща на добрите хора, че е благородно чувство. Според Букай обаче, колкото повече вина изпитваме, толкова повече изисквания имаме ние към другите – затова и се терзаем, защото се поставяме на мястото на другия човек, представяйки си същите изисквания, насочени към нас. Също така чувството на вина зависи и от това доколко могъщи се чувстваме – ако смятаме, че имаме по-голяма власт, се обвиняваме, че не сме направили нещо, за да предотвратим лошото. В крайна сметка се оказва, че когато изпитваме вина спрямо близките си, ние потискаме гнева си към тях – това е най-объркващото и наистина изисква да се прочете точно по начина, по който е написано в книгата, за да бъде разбрано.

В заключение мога да кажа, че наистина препоръчвам тази книга. Определено не смятам, че това е литература за манекенки, макар да е написана по-достъпно.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Коментарите за българското представяне на олимпийските игри в Лондон варират някъде между чистосърдечното „голямо разочарование” и саркастичното „не толкова голямо разочарование, колкото би могло да бъде”. За първи път от 60 години насам България не спечели златен медал на игрите, а със сребърен и бронзов страната е на 63-то място в класирането по медали. Само премиерът Борисов успя по свой начин да види – а опита да убеди и цялата публика – че „класирането и така си е прекрасно”.  „Ако имахме повече шанс, щяхме да говорим за блестящо представяне” – каза Борисов, твърдение, което зарадва само онези, които предпочитат да живеят, пълни повече с българска национална гордост, отколкото с обикновена любов към истината. Все пак, при определени условия аз лично бих се съгласил с премиера, че представянето ни в Лондон и така си е прекрасно. Първо, защото класирането по медали всъщност е неофициално. Не го прави МОК, то не се вписва в базисния принцип, че най-важното в една олимпиада са не медалите, а участието. То се прави от медиите за тяхна собствена радост и се ползва за внушаване на национална гордост най-вече в развиващи се държави и в страни с не особено демократични режими. Второ, общото състояние на спорта в България от много години насам е напълно ненормално, защото е поставено изцяло на погрешна основа. Така погледнато, и половин медал през тази година в Лондон може да се нарече относителен успех за българския спорт. Обаче, както казах, има някои  условия, за да може споменатите обстоятелства наистина да смекчават вината. Първото е, че за това „прекрасно” класиране не трябваше да плаща българският данъкоплатец. При това нямам предвид само плащането на пътните и престоя на цялата българска делегация в Лондон, делегация, която, освен 63-ма спортисти, съдържа и поне двойно повече треньори, масажисти и прочие компетентни специалисти. Лондон е скъп град, както знаем, но не тези пари натежават. Натежават онези, които по един или друг начин данъкоплатецът плаща постоянно, независимо дали знае за това или не – онези, които отиват за издръжката на напълно излишното министерство на спорта, които отиват за издръжката на треньори, цели спортни щабове и състезатели, за които предварително се знае, че са или недостатъчно кадърни, или напълно безперспективни. Ето какво каза по този повод самият министър на спорта Свилен Нейков в едно интервю онзи ден: „Повишени са двойно заплатите на доктори, масажисти, треньори и други. Заплатата на Симеон Щерев /за несведущите, това е треньорът на сребърната медалистка Станка Златева/ е 2200 лв. от Министерството на спорта. И на Станка Златева е същото. Всеки един старши треньор получава сто процента от това, което получава състезателя. Допълнително те са военизирани, състезателите, имам предвид и при военните, или пък в “Левски”. Така че много от нашите състезатели намериха място. И аз благодаря на колегите министри, които обърнаха внимание, за да подкрепяме елитния спорт, за да може той да се развива.”

И ето тук стигаме не до въпроса, а направо до отговора за това къде е заровено кучето – развитието на елитния спорт. Има група хора в България, която се интересува от развитието на елитния спорт, доколкото има печалба в това. Елитният спорт навсякъде по света е печелившо занимание, но изцяло като частна инициатива. Няма нито един американски спортист, който да получава месечна заплата от държавата, за да тренира, за да отиде после и да участва в някое състезание, а като го спечели, освен да прибере парите от наградния фонд, да получи и премия за проявен героизъм в мирно време от несъществуващото американско министерство на спорта. Обратно, елитните спортисти в най-голямата спортна сила, Съединените щати, плащат, за да тренират на изградените там частни спортни съоръжения, плащат, за да работят с най-добрите треньори, плащат и на държавата данъци от печалбите си. Така би трябвало да бъде и в България, когато говорим за елитен спорт. Но не е. В България нещата стоят като в Казахстан и Северна Корея, където държавата с пари на данъкоплатеца плаща за развитие на елитния спорт, а спортистите и една огромна клика, навъртяна около тях, са седнали около софрата и чакат да им бъде сервирано. Когато не им се сервира, организирано и  последователно надават вой, че е престъпление от страна на обществото те да бъдат оставени гладни. Макар да не е ясно защо това да е по-голямо престъпление, отколкото да бъдат оставени гладни българските писатели. Българските композитори и българските производители на копчета. Или пък българските космонавти например.

Та всъщност ето огромното разминаване. Министърът говори за нуждата от развитие на елитен спорт, което, от гледна точка на обществото, си е наливане на вода в рядка кошница. А всъщност усилията на министерството, както и сто процента от средствата, би трябвало да отиват за развитие на масовия спорт – в детските градини и училищата, в кварталните клубове и групи, в изградените, поддържани и управлявани в полза на всички граждани общински и държавни спортни съоръжения. Всъщност, точно и само развитието на масовия спорт, освен пряка полза за здравето на нацията, създава и онази широка основа, на която да стъпи елитният спорт. Може и да впечатлява феноменът в гимнастиката Йордан Йовчев, появил се за шести път на олимпийски игри, вече на  възраст 40 години. Но за мен лично той впечатлява само с едно – каква огромна дупка зее в българската гимнастика, след като през последните двадесетина години май никой друг, освен Йовчев, не тренира гимнастика в тази страна. Или каквото и да било друго.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Ако вярвате, че животът е низ от случайности, които в последствие се оказват предопределени от съдбата изпитания, то „Поредица от злополучия” на Лемъни Сникет са книгите за вас. От друга страна, „ако обичате истории с щастлив край, ще е по-добре да зачетете някоя друга книга”, както казва самият автор още в първото изречение на „Нещастното начало”, първата част от поредицата.

Може и да не звучи така, но това е детска книга, която проследява историята на трите деца Бодлер. Те са изобретателни, умни и чаровни, но това се оказва недостатъчно, за да бъдат щастливи. Когато научават, че родителите им са умрели в пожар, Вайълет, Клаус и Съни смятат, че това е най-лошото, което може да им се случи, но грешат. Най-лошото от всичко е, че те са поверени на техния далечен роднина Граф Олаф. Той е въплъщение на всички неща, от които децата се страхуват – зъл, подъл и алчен човек, който не само че не ги обича, но и се опитва да се домогне всячески до богатството им без да следва никакви морални задръжки и общочовешки правила.

Оттук нататък следват всякакви заплетени истории, с които Бодлерчетата трябва да се справят, за да оцелеят. Скоро разбират, че „помощ от нигде не иде”, защото възрастните трудно се вслушват в думите на три малки сирачета, особено когатоистината изглежда абсурдна. Единствената сигурна подкрепа са книгите – те им дават знания, отнасят ги в друга реалност и никой не може да им ги отнеме.

Признавам си, че детското в мен често се пробужда и някак магически пред очите ми се появява някоя приказка или роман и отново потъвам в този свят, в който няма нищо невъзможно. Смятам, че в тези книги, написани за деца, възрастните обикновено можем да открием повече очарование и смисъл, отколкото въобще сме предполагали.

Цялата поредицата се състои от 13 части, като последната е издаден през 2006 година. Авторът й е Даниел Хандлер (чийто литературен псевдоним е Лемъни Сникет), който се явява хроникьор на съдбата на сирачетата Бодлер. Романът се подвизава в жанровете детска литература, мистерия, готически роман и това е най-общо сухата част.

Иначе казано, ако ви се чете нещо различно от „Хари Потър” или някоя вампирска сага и все пак искате да си припомните какво е да си дете, може да дадете шанс на „Нещастното начало”.

"Марс се намира на примитивен стадий на тектоника на плочите. Това ни дава представа , как този процес е протичал в ранната история на Земята" - казва автора наизследването - професор Ан Инь

Макар и малко рано тази година, се заемам с вече традиционния ми обзор на придобиванията в уеб сектора (Web & Tech Acquisitions). IT компаните и тази година бяха много активни по отношение на ключови назначения, уволнения, нови продукти и най-вече – придобивания.

Не можем да се оплачем от липса на сделки от високо ниво, а най-хубавото е, че в тях участват не само традиционните гиганти Google, Apple, и Microsoft, но и няколко други известни компании – LinkedIn, Facebook и Zynga. Интересен факт е, че 7 от 9-те мултимилионни сделки на голямата четворка, се случиха през последните 3 месеца. Какво лято само!

 Ето и извадка на топ придобиванията тази година, подредени по дата:

 23 Февруари

Apple придобива търсачката за апликации Chomp за 50 $ милиона. Целта е да се подобри и оптимизира търсенето в разрастващия се App Store.

Не е тайна, че актьорът Ashton Kutcher е маркетинг консултант на Chomp и може би точно това е помогнало да влезат в полезрението на големите инвеститори.

С 97.6 $ милиарда кеш и ликвидни книжа, Apple е от най-сериозните играчи на пазара за придобивания и тази сделка за тях е само разгрявка. Всички очакват скоро да бъде разиграна сделка от порядъка на няколко милиарда.

21 март

Zynga платформата за мултиплейър игри OMGPOP за 200 $ милиона. Чудите се защо, а то е съвсем логично след новината, че настъпи денят , в който най-играната игра във Facebook не беше на Zynga, а на Нюйорксата компания OMGPOP – Draw Something. Едновременно с това – огромен успех като мобилното приложение. Но, разбира се, това, което се покачва стремглаво, скоро неминуемо спада, затова сделката е една прекрасна възможност за създателите а OMGPOP да станат мултимилионери, преди да са оплескали нещата.

9 април

Facebook  придобива Instagram  за 1 $ милиард в брой и акции! Веднага възникват два въпроса – защо толкова много и защо точно тях? Само няколко дни преди покупката се спрягаха суми около 500 $ милиона. Месеци преди това – 300$ милиона, а преди година – 100 $ милиона.

Но защо Facebook плати почти двойна цена за тази услуга? Отговорът според повечето анализатори е, че Facebook закупи не толкова самата усуга, колкото огромния й брой потребители. За първи път някоя услуга се доближи толкова бързо до обема регистрирани и активни потребители на Facebook. Това е доста плашещо, особено като се има предвид, че именно снимките са причината повечето потребители да си открият акаунти в социалната мрежа. Instagram застраши ядрото на бизнеса на Facebook – качване и споделяне на снимки.

3 май

LinkedIn  придоби SlideShare , наричната често Youtube за презентации за 119 $ милиона, от които 45 % в брой и останалите в акции. Презентациите добре се връзват с имиджа на LinkedIn, а 29-те милиона месечни посещения на SlideShare ще подсилят позициите им сред таргетирана аудитория.

22 май

Google  закупи Motorola  за 12 $ милиарда. Причината пределено не са печалбите на мобилния гигант, а опитният персонал и патентите, които притежават с оглед на амбициите на Google в тази област.

4 юни

Google  придобива Meebo  за 100 $ милиона, за да подсили възможностите за чат в социалната мрежа Google+.Meebo е добре интегриран с iPhone и Android телефоните с дългогодишен опит в област, където Google желае бързо да навлезе.

12 юни

Betaworks, Washington Post и LinkedIn разпарчетосаха Digg  за около 16 $ милиона в най-интересната уеб сделка за годината. Сайтът бе буквално разкъсан на части, както следва:

- Домейна, съдържанието и кодът за Betaworks срещу 500 000 $

- 15 патента за LinkedIn срещу 3.5 – 4 $ милиона.

- Целият екип професионалисти за Washington Post срещу 12 $ милиона.

Май това даде отговор на въпроса - кое е по-ценно – хората или другите ресурси на фирмата?

18 юни

Facebook  придобива за 100 $ милиона Face.com – израелска фирма, която се специализира в разпознаване на физиономии. И после нямало връзка между ЦРУ и Facebook …

25 юни

Microsoft  закупува корпоративната социална мрежа Yammer  за 1.2 $ милиарда. Yammer, който е нещо като Facebook за бизнеса, има около 4 милиона регистрирани потребителя, като само 20% от тях плащат за премиум услуги.

През изминалата година Microsoft финализира сделката за Skype, която й струваше 8.5 $ милиарда. Поотделно взети двете тези социални услуги звучат супер, но как биха могли да бъдат интегрирани и най-вече монетаризирани?

27 юни

Apple придобива Authentec  за 356 $ милиона. Закупената компания се занимава с пръстови отпечатъци и слуховете са, че Apple прави тази инвестиция с цел да навлезе на пазара за мобилни разплащания със собствена патентована технология.

30 юли

Microsoft  придобива за неизвестна сума производителя на multi-touch диплеи Perceptive Pixel, вероятно, за да подсили амбициите си в областта на таблетите и touch-screen мониторите с по-големи размери.

31 юли

Google  придоби Wildfire  за сума между 250 $ и 400 $ милиона. Вземайки под крилото си производителя на маркетинг софтуер, Google може би иска да засили комукацията с брандовете и да създаде идеалната среда за реклама в социалната си мрежа.

Подобни статии:

1. Всичко за Twitter през 2012 година
2. Стюарт Тил: Очаквам 20% ръст на интернет рекламата през 2012 г.

Покрай Windows 8 (както всеки голям продукт от голяма компания) се вдигна доста шум през последната година. Мненията в мрежата са по-противоречиви от всякога, като има бурни реакции дори от феновете на Windows. Но защо да се доверявате на произволни мнения от непознати, като Microsoft от днес ви предоставя възможност да тествате вече напълно завършената версия на новата операционна система безплатно?

През последните 11 месеца Microsoft демонстрира невероятна прозрачност към бъдещите си проекти и именно този, на когото залага най-много. Визирам изключително богатия блог Building Windows 8, поддържан основно и лично от Стивън Синофски (президент на Windows отдела на Microsoft), в който са описани най-подробно повечето от новите за Windows 8 функции. Прозрачността е и в това, че от началото до финала на разработването Microsoft предложи цели 3 публично достъпни и безплатни версии на 8 за изпробване. Става въпрос съответно за Developer Preview (пусната на 13 септември 2011), Consumer Preview (пусната на 29 февруари) и Release Preview (пусната на 31 май). Всяка от пробните версии позволяваше все по-широк поглед отвътре, като RP притежава практически всички функции на новата ОС. Която и от версиите да сте инсталирали, тя ще изтече и ще престане да бъде използваема точно след 5 месеца (на 16 януари).

Дотук с обобщаването, ето кое е новото!
Досега ентусиазираните покрай 8 знаеха, че (легално) ще могат да се сдобият с завършения продукт чак на 26 октомври. Другият вариант бе или да сте специален партньор на Microsoft, или да сте разработчик или IT специалист с платен (при това скъп) абонамент в MSDN или Technet. Е, все пак Microsoft реши да ни изненада (отново) приятно и да позволи всеки желаещ да получи ранен достъп да завършения Windows! Необходимо и достатъчно условие е да имате регистриран Microsoft акаунт (безплатно е). Имайте предвид, че тази пробна версия на готовия продукт ще бъде валидна само за 90 дни, но пък като се замислите, това са си цели три месеца! Например, ако инсталирате днес, ще се радвате на пълнофункционален Windows 8 до 14 ноември, което е 19 дена след пускането на 8 по магазините.

Дори да си закупите лиценз за Windows 8 от 26 октомври (а цените ще бъдат мотивиращо ниски), няма да можете да го приложите към тази пробна версия и да премахнете 90 дневното ограничение. Ще се наложи преинсталиране при всички случаи. Ако сте сигурни какво правите, то ще намерите ликовете за изтегляне най-долу в ето тази страница.

Малцина са ентусиастите, които се чувстват достатъчно уверени, за да си инсталират нова операционна система, а други не биха си позволили да отделят от времето си само в името на единия тест. Трети притежават и двете качества, но пък не са убедени, че Windows 8 си заслужава усилията и не знаят за предимствата му. За всички от гореописаните подготвям специален поглед отблизо, който ще опише подробно всички нови функции на Windows 8 и там ще обясня как точно се използват те. Вярвам, че предстоящата статия ще убеди повечето от вас да забравят за единадесетгодишния Windows XP. Очаквайте статията в близките дни само в SocialEvo.

Софтуерът ще бъде оценявана 90 дни и е предназначена за разработчици и ИТ-специалисти

Опитът за издигане на орбитата на МКС е завършил не планово , поради превишаване на температурата в единият от двигателите на кораба ATV-3. По информация от РИА-Новости по инфомрция от ЕКА.

Краткая биографическая справка. Даниил Трифонов родился в 1991 году. Учился в Детской школе искусств №18 Нижнего Новгорода (педагог – Татьяна Рябчикова). С 2000 по 2009 год учился в Московской музыкальной школе имени Гнесиных по классу Татьяны Зеликман. С 2006 по 2009 год занимался композицией в классе Владимира Довганя. С 2009 года - студент Кливлендского института музыки по классу Сергея Бабаяна. Стипендиат фонда Наума Гузика (Nahum Guzik Foundation). Лауреат международных фортепианных конкурсов. Официальный сайт пианиста - http://www.daniiltrifonov.ru/.   Даниил Трифонов. Сегодня имя этого молодого пианиста знакомо всем любителям фортепианной музыки. За последние два года он ...

Външният министър на Еквадор Рикардо Патино обяви, че молбата за политическо убежище на създателя на Wikileaks ще бъде уважена.

Както сигурно повечето от вас вече знаят, от Google предоставят услуга за притежателите на мобилни устройства с ОС Android да следят разписанието на автобуси. От Google обявиха нов ъпдейт, който ще позволи прецизно следене на градската мрежа в повече от 500 града. За наше щастие София е един от градовете, но по първоначална информация ще става въпрос само и единствено за метрото, движещо се на територията на града.

Новият ъпдейт на Google ще позволи по-точно определяне при функциите. По този начин ще може да се намерят разписания и курсове на рейсове, метро, влакове и друг вид градски транспорт. Друг вид добавена информация е час на тръгване и заминаване на превозните средства. По този начин пътниците ще могат по-добре да планират своите пътувания и няма да изпускат влак, рейс, метро и прочие.

Едно от последните нововъведения ще бъде възможност за запазване на предходни маршрути. Така, ако сте си правили разходка из Лондон или Париж, ще може да запазите информацията и когато ви се наложи да посетите някой от градовете, ще имате готов план за действие. Препоръчваме ви, ако пътувате често в Европа, да се възползвате.

Снимка: Google

Подобни статии:

1. Google Image Preview ъпдейт
2. NASA вече и в Google+

Днес решихме да ви предоставим един прекрасен списък със сайтове, които ще ви предоставят достъп до най-новите рекламни кампании. Без значение дали става въпрос за телевизия, външна, печатна, атмосферна или друг тип реклама. На тези места може да следите най-новите тенденции също така в дигиталната и онлайн рекламата, които разбира се включват мобилни технологии и социални мрежи.

BestAdsonTV е първата перла в нашата колекция. Това е може би най-пълният сайт с нови реклами, като можете да търсите по категории: TV, Print, Outdoor, Interactive и Radio. За съжаление обаче ще трябва да си закупите абонамент за около $30 на година, което е съвсем приемливо. В замяна ще може да свалята всяка една кампания от сайта. Ако пък не искате да заплащате, просто търсите харесаната кампания в някоя търсачка.

AdverToLog, може да се каже, че се нарежда на второ място сред каналите за разпространение на най-новите реклами в света. Компилацията тук е доста голяма, но също така ще се наложи да си заплатите, за да използвате повечето функции. Все пак има и доста услуги, които са безплатни.

AdsOfTheWorld несъмнено трябва да бъде споменат извор на подобна информация в тази класация. Най-популярният сайт сред масовия потребител, но и една страхотна библиотека от реклами. Филтрите освен това позволяват прецизно таргетиране по канал, агенция, държава и прочие. 

CreativeCriminals е място, което наистина ще промени вашия мироглед. Тук ще намерите не просто реклами, а нещо повече. Този сайт се стреми да събере на едно място „гениалните докосвания от рекламистите“, както се изразяват създателите на сайта. Определено трябва да попадне във вашите отметки.

IBelieveInAds е място, което не само ще ви представи нови реклами, но също така ще ви даде по-подробно обяснение, касаещо криейтив идеята и всичко останало зад кампанията. По този начин ще получите по-детайлна информация, а и ще може да разберете по-ясно някои забулени реклами.

AdWomen или по-скоро място, където нежните половинки намират своето. Запазено само за дами - AdWomen е сайт, който се гордее с колекциите си, касаещи реклами, засягащи пряко и не жените. Силно препоръчваме обаче и за мъже.

Това е само малка част от рекламния свят в интернет, но определено ще ви даде много полезна информация, а и ще ви забавлява много. Приятно сърфиране.

Снимка: AdsOfTheWorld

Подобни статии:

1. Печатна vs онлайн реклама в САЩ до 2016 г.
2. Очаквайте големите промени в Google

Instagram днес обяви пускането на най-новата си трета версия на своето популярно мобилно приложение за споделяне на снимки. Новата версия на Instagram ни радва с куп нови подобрения за любителите на споделяне на снимки от умните мобилни устройства.

Най-значимото нововъведение е въвеждането на „Photo Map“ – възможността за гео-тагване на снимки от потребителите. Веднага след качването на новата версия и влизането в Instagram ви посреща подканване да разгледате „Photo Map“ – картата, на която можете да качите своите снимки.

В новата версия можете да изберете снимки, например от Cacao Beach, и приложението ги групира заедно и качва с маркер на картата. Полезно, нали? Можете да изберете кои снимки да качите, но имайте предвид, че първоначално се маркират всички снимки, които са на вашето мобилно устройство, в случая на моя iPhone, и вие трябва да отметнете кои не искате да попаднат върху публичната карта. Вероятно имате снимки от места, чиято местоположение не бихте искали да споделяте, нали? Така че подходете внимателно, за да не съжалявате след това.

Иначе новата версия е пълна с нови и по-добри неща. Много по-бърза е, 10 пъти поне. Освен новата възможност за гео-тагване на снимки има нов изглед на профилите, Explorer менюто е ново, нови са хаштаг страниците и страници за локация. „Photo Map“ ви позволява да показвате своите снимки на фона на карта, а също така да видите снимките на другите, стига те да са разрешили това. Списъкът с нови неща е доста дълъг и ви предлагам, ако се интересувате, да разгледате информацията в блога на Instagram.

Всичко това издава намерението на екипа да наложи Instagram като „приложението“ за качване на мобилни снимки. И не само това, а да ви помогне да качите снимки и историите зад тях, да запечатате най-интересните моменти, да ги развиете като тема, да ги поставите върху картата и да ги споделите с приятели, т.е. прави се всичко възможно да ви улеснят в създаването на един Photo Timeline. Звучи познато, нали, аналогично на Facebook Timeline? Е, как няма да звучи, та нали новият собственик, въпреки че не са приключили формалностите по окончателното придобиване, не някой друг, а Facebook.

Всички това говори за нещо много важно. Неслучайно в момента Instagram е една от най-популярните социални мрежи. Да, социални мрежи, нищо че е мобилно приложение. Потребителите на услугата растат главозамайващо с всеки изминал ден. Всяка секунда се качват стотици снимки от цял свят, което прави над 4 милиарда снимки общо досега. Тука нещо става, ще кажете – еми да. При тази популярност на приложението Instagram започва да застрашава другите социалки. Facebook e собственик на Instagram, така че логично е най-застрашен да е не друг, а Twitter. Да, Twitter, мястото, където се поддържа постоянна и в повечето случаи смислена комуникация между потребителите в реално време. Да, вярно, Twitter e много по-голям и по-напреднал в своето развитие, но… Младите хора харесват Instagram, защото им дава възможност да изразят себе си по нов и уникален начин, чрез снимки, качени на момента, креативни, гео-тагнати, тематични. Даващи възможност за прост израз дори без думи, но носещи послание, визуално, автентично и непреходно.

В тази връзка е важно да се отбележи, че големите компании също следят с интерес развитието на Instagram. Всъщност според Simply Measured 40% от компаниите, които попадат в Interbrand 100, вече имат присъствие в Instagram. Това не е случайно. Всички знаят, че рано или късно тази аудитория, пардон, тази общност, ще е подходяща за реклама. Спонсорирани снимки? Защо не? Има и други варианти. Важното е, че има интерес и че всички са доволни. Следващата стъпка за Instagram е в развитието на печеливш бизнес модел. Имат платформа, на която да стъпят – Facebook – сега да видим как ще си изиграят козовете.

Новата версия е много добра и ако все още не сте я свалили, можете да го направите тук. Ето и видео представяне на новите неща:

Подобни статии:

1. Защо вече не можем да използваме Twitter, за да намерим приятели в Instagram?
2. Добри новини за потребителите на Android – идва Instagram