AYP епизод 9: Личната стратегия

*** Каква трябва да е личната ни стратегия? Артистичният протест, има ли граници? Гражданският протест, има ли граници? Да се ограничим ли до професионалната си сфера или не е достатъчно? *** Константин Павлов: Сега да поговорим малко за личните стратегии и затова какво човек трябва ад прави в такава ситуация. Евгений Дайнов: Буркани (със зимнина – бел.ред.). буркани с това, което искаш да ядеш през зимата. Константи Павлов: Аха, аз си помислих, че става дума за буркани с пари да си държим спестяванията. Евгений Дайнов: През 1997 година, ако имах буркани с банкноти и няколко буркани със зимнина... Аз в близките две седмици трескаво ще правя зимнина. Константин Павлов: Това реален съвет ли е, наистина ли това ще правиш? Евгений Дайнов: Абсолютно реален. Много хора се страхуват от нещо като „виденова зима“. Дори и да се страхува в по-мек вариант, онзи, който няма начин ад се отоплява и какво да яде, може да му се усложни живота. Константин Павлов: В чисто политически план, на мен ми е интересно следното. Първо, какво трябва да прави човек сам за себе си. Ето, ти Владо, си казал в една дискусия „Медиите без филтър“, че ако медиите си гледат работата и дискусиите за Държавна сигурност и т.н. минат на заден план, ще бъде по-добре. Продължаваш ли да си на това мнение? Владимир Йончев: Абсолютно да. В България медиите не си вършат работата – те не информират. Константин Павлов: Аз питах пак за личната стратегия – твоята лична стратегия, ако мога да я формулирам така, гласи следното – всеки да си гледа работата на своето работно място и нещата ще се оправят или все пак трябва да се мине през някаква конфронтация? Владимир Йончев: Няма толкова лесно да се оправят нещата. Всеки трябва да се бори и за свободата, и за мечтата си. Тези точки за путинизация, аз не съм съгласен с една. Според мени, има много положителен напредък – това е развитието на глажданското общество. Покрай Закона за горите, след това пожара на Витоша, в България се роди много силно гражданско общество. То е много аморфно, все още няма организации, но това е нещото, което дава надежда, дава стратегии за бъдещето. Като идвах насам си мислех – аз съм един от организаторите на протеста през 1997 година и си мислех за какво протестирахме тогава. Бедни бяхме, нямаше какво да се яде, но двете най-силни неща, за които протестирахме, бяха липсата на перспектива и липсата на свобода. Не толкова това, че някой ти забранява нещо, а че общоприетия морал е един абсурден. Нещо подобно се случва и сега. Всеки трябва да си търси личната перспектива, а не да си върши работата, която са му дали. Това е един въпрос, който избягваме да си задаваме.  Защото, ако си го зададем, ще установим, че е трудно да си изпълним мечтите. След това започваме да ги и нямаме. Константин Павлов: Да поговорим за границите на личното действие. Ето, например, премиера Борисов каза – каквото искате протестирайте, само не ми запушвайте Орлов мост и действайте там по закона за митингите и демонстрациите. Тези неща, които се случиха през юни, в които и аз участвах – протестите на Орлов мост, бяха откровено в нарушение на закона, никой не си играеше да подава заявления и да чака одобрени маршрути и т.н., макар че единия от протестите беше с одобрен маршрут. Т.е., ние, какви са тези ситуации, в които трябва да разширим тези граници, да кажем – стига, ние няма да се съобразим с правилата, защото има по-важни ценности, които трябва да защитим и това е много важно за нас. Говорим също за границите на артистичния протест, както на тези момичета от Pussy Riot, т.е., какво можем да си позволим ние като протестен акт, за гражданския протест – до къде можем да стигнем и да си позволим. На единия от протестите се чуваше дори призиви да се блокира летище София. Кажете, до къде трябва да се стига? Владимир Йончев: Много зависи от всяка конкретна ситуация. Когато няма чуваемост, когато няма изобщо желание за диалог, за преговори, тогава може да се стигне до много далече. Защо да не се блокира летището, ако отсреща голяма група от обществото има една теза, а властта от друга и няма никакъв канал за комуникация с тях. Константин Павлов: Ти готов ли си да влезеш в затвора за такава акция? Владимир Йончев: Не ми се иска да се правя на герой, защото не се знае какво би могло да се случи, а и не е това целта. Каквото и да се говори за това правителство, то има някаква чувствителност към граждански протести. Според мен, това е откровен страх, почти панически. Това не е ефективен начин на комуникация, но то, провителството, е сравнително чувствително към граждански протести. Много по-реалистичен сценарий е, глупавите протести за щяло и нещяло, това е един опасен сценарий. Енергията на орлов мост беше много голяма, но тя не е безкрайна. Много лесно може тя да се разводни, ако се направят – вече се направиха 10, а има планове да се направят още 50 протеста, които събират все по-малко и по-малко хора. Константин Павлов: Но ти много добре знаеш, че този процес на практика е неконтролируем. По-добре някой да си мисли, че има щаб, който организира тези протести? Владимир Йончев: Разбира се, че е неконтролируем. Въпросът е, че 9 бременни жени не раждат за един месец. Константин Павлов: Проф. Дайнов, има ли нужда обществотго от принципна позиция над политиката или човек трябва винаги да се ангажира с по-малкото зло с надеждата, че това по някакъв начин променя нещата? Това е стратегия и по време на избори – избираме най-малкото зло. Или пък има нужда някой да каже – не, вижте и тези са зле, и другите са зле, трябва да следваме някакъв ясен, почти идеален критерий и да бъдем непримирими. Каква стратегия е по-печеливша? Евгений Дайнов: За гласуването ли? Константин Павлов: За гласуването, пък и за отношението. Да кажем, ако политическата сила, която не одобрявам, прави протест, който пък одобрявам неговите цели, дали трябва да се включим? Владимир Йончев: Нека аз да те питам сходен въпрос. Кажи ми коя е тази политическа сила, която може да изкара поне 50 млади хора, с каквато и да е кауза? Евгений Дайнов: Щях да кажа – не мога да си представя такава политическа сила. Май няма такива примери... Константин Павлов: 50 човека могат, 500 – не съм сигурен. МГЕРБ напълниха Зала 1 на НДК с хора на възраст... Владимир Йончев: Да, но с каква кауза ще излязат на улицата. За по-тлъст кокал ли, за по-бързо развитие ли, за какво? Това е големият проблем на политическите партии и е много хубаво, че го имат. Те виждат, че някакви процеси се развиват независимо от тях. Константин Павлов: Кажи ми, все пак, има такива случаи. На всички тези протести, включително тези през юни, имаше едни такива призиви да не се политизира протеста, да остане граждански. За мен е странно как може един протест, който се бори за политически цели, да не бъде политически... Владимир Йончев: Думата „политизиране“ всъщност бе думата „партизиране“. Константин Павлов: А, самата стратегия – на следващите избори ще трябва да вземем решение, всеки от нас ще трябва да вземе това решение лично. Сигурен съм, че и аз, и хората, които сега ни гледат, се чудят... Евгений Дайнов: И аз се чудя. Всички се чудим. Владимир Йончев: И аз се чудя. Константин Павлов: Добре, чудите се, но кажете няколко изречения на глас. Евгений Дайнов: Принципът е да не те е срам, че си гласуал за еди-кой си, да прецениш внимателно, дали гласуването за някой ще спре истинските маймуни, които ти искаш да спреш или пък има ситуации, в които не се гласува. Аз веднъж не съм гласувал. Когато Георги Първанов се изправи срещу Волен Сидеров – как да гласувам!? Не участвам в такава срамна постановка – фашист срещу комунист. Тогава ми забраниха да публикувам статия по въпроса – от тогава почнаха моите разправии с в. „24 часа“. Първото звънче беше тогава – не ми позволиха да публикувам тази статия, в която призовавах да не се избира между фашист и комунист, защото са едно и също. Константин Павлов: Владо, на теб дрънна ли ти звънче. Ти през 2007 година напусна в. „Телеграф“? Владимир Йончев: Аз също не гласувах тогава – това е единствения път, когато не съм гласувал. Застанах пред вратата на изборната секция, за да съм сигурен, че не е било от мързел, стоях 1 минута и се прибрах. Евгений Дайнов: Аз отидох с колата до изборната секция в с. Миндя, където гласувам. Въртях се 1 час в изборната секция с въдица в ръка и на всички казвах – аз отивам за риба и няма да гласувам. Това е активна позиция. Константин Павлов: Аз отидох и гласувах, но с невалидна бюлетина. Нарисувах по един неприличен знак срещу двамата кандидати – срещу единия петолъчка, а срещу другия – пречупен кръст. Владимир Йончев: За следващите избори ще има един много ключов момент, от който страшно много зависи всичко – дали „магията“ ще рухне. Като онзи виц за Бойко и Цецо. Имало изложба на кучета в Банкя, естествено, Бойко Борисов спечелил първо място. Седнали на почетната стълбица Бойко Борисов и неговото куче, заредила се една опашка от хора, които искали да го приветстват. Минават  10 минути, 15 минути, половин час – опашката не свършва. Бойко погалил кучето по главичката и казал: „Айде, Цецо, да си ходим, че магията ще свърши.“ Това е проблемът на следващите избори – дали ще свърши магията. Константин Павлов: Няколко въпроса имаме тук от Интернет. Въпрос към Евгений Дайнов: Как може да се политизира половината население на България, което твърдо не гласува и си е отрязало комуникацията към политиката, защото без тях трудно ще се промени нещо? Евгений Дайнов: Нямам никаква представа. Ако знаех отговора на този въпрос, щях да съм по-щастлив човек. Нямам никаква представа. Владимир Йончев: Според мен, някаква част от тези 50%, които не гласуват и никога няма да гласуват, са асоциални хора, които, по принцип, не ги интересува развитието на България. По-голямата част от тези 50% са хора, отвратени от политиката. Любо Дилов-син беше казал: „Политиката я напуснаха отвратените и останаха отвратителните.“ Според мен тези, които правеха протестите на Орлов мост, бяха активната част от негласуващите, които нямат представителство в нито една партия. Константин Павлов: Сигурен ли си? Владимир Йончев: Мисля, че да. Много ключово за успеха и развитието на партиите в следващите години ще е, ако те се вслушат в тези хора и да не тръгна по първосигналната реакция да се опитат да ги привлекат към своите ядра. Никоя партия няма да успее, никой от хората няма да отиде към БСП, към ГЕРБ, към СДС и т.н. Константин Павлов: Не съм сигурен. Аз на протестите видях много млади активисти на различни партии, които в момента са в опозиция. Видях много хора, които гласуват, включително и за извънпарламентарни партии. Според мен, на протестите хората, които не гласуват, бяха малцинство. Евгений Дайнов: Аз познавам физиономиите. От Зелените бяхме не повече от 7-8 човека, млади БСП-ари – 5-6 и т.н. Тук с теб съм съгласен – мнодинството беше активно и би гласувало, ако имаше представителство. Най-печалното, обаче какво е в момента? Тъй като властта е подчинила повечето партии на себе си – СДС е подчинен, Меглена Кунева е сготвена, РЗС-та и всякакви такива и т.н. Повечето са сготвени и те нямат никакво намерение да се закачат към някакви протести и да карат някакви хора да гласуват за тях, защото те вече са се договорили с властта какво ще правят на изборите. Картелът е готов. Единствено неподчинена остана БСП, защото там не мина Първанов. Кой реално е срещу ГЕРБ? Костов (Иван Костов, лидер на ДСБ – бел.ред.), който има 5 депутата и БСП – това е. Константин Павлов: Въпрос към Евгений Дайнов от Атанас Чобанов: Цитат от ваше интервю за в. „Новинар“: „Каква е оценката ви за първите месеци на кабинета Борисов? – Много им се радвам, освен на две слепи петна, едното е много важно – сигурността.“ Кога престанахте да им се радвате, доц. Дайнов и не знаехте ли нищо за миналото на Борисов? Евгений Дайнов: Знаехме всички за миналото на Борисов. Аз се надявах... Това е принципен въпрос, преди да стигна до Борисов. Когато някое правителство дойде със заявка, че ще прави нещо общественополезно, аз мисля, че всеки от нас има задължение да го подкрепя, докато прави тази заявка, като спре – това задължение отпада. Тогава предупреждавах за едно нещо – че те мислят с милиционерски методи да решават всички въпроси и това ще им изяде главата, дори и да имат добрата воля. Радвах се на Бойко Борисов, защото си помислих, че тук има шанс да стане това, което в Англия казват „бракониера да го направиш горски“. Когато бракониера е горски и вече работи като горски, а не като бракониер с униформа на горския, тогава той е най-добрия горски – той знае всичките номера на бракониерите. Оказа се, тогава и аз си оттегих подкрепата, че Бойко Борисов от бракониер ставайки горски само туря униформата, но вътре си е пак бракониера. Владимир Йончев: Мисля, че това е ключовият момент, от който зависят изборите – точно тази магия, която ще падне. Защото за вскички е ясно, че има две медии в България – Интернет и вестниците. Тези, които активно четат в Интернет, вече не вярват... Константин Павлов: А, телевизиите – бТВ, ТВ7? Владимир Йончев: Слагам ги към вестниците – те умират. Все по-малко от моите познати гледат телевизия и различават лицата, които са по телевизиите. Една част от електората, който подкрепяше Борисов, е безвъзвратно загубен. Но другата част – това еогромната част. Множеството са възрастни хора, хора на средна възраст, които или са облъчени от традиционните медии, или пък не са, но все още не са се сблъскали с вълната срещу Бойко Борисов в Интернет. Най-важното е дали тази магия ще падне и дали тези хора, които с най-морални предпоставки искаха Бойко Борисов от бракониер да стане горски и да отстрелва лошите, дали са разбрали, че той всъщност няма такова намерение. Константин Павлов: Нека да ти дам контрапример, който ме прави песимистичен. Пак един материал на проф. Дайнов – „Опит за преразказ на интервюто на Бойко Борисов“, където съвсем ясно се вижда, между другото това го забелязах и когато аз правех интервйто с него. Той предпочита, когато му се задава въпрос, на който не желае да отговори или не му харесва отговора, да  се впусне в свободни разсъждения, които дори нямат и логическа възраст помежду си. Т.е., логическият анализ на тези изречения не дава никакъв резултат. Това са просто думи, изречени ей така. При положениу, че такива неща се излъчват в национален ефир и никой по никакъв начин не реагира и тази „магия“ остава... Евгений Дайнов: Трупа се, то с натрупване става. И Царят беше магьосник... Владимир Йончев: Трупа се. Константин Павлов: С тези оптимистични нотки, че тази „магия“ някой ден ще ни освободи и ние ще видим как наистина изглежгда кучето на Борисов, ние приключваме. Благодаря ви, че ни гледахте. Много ви благтодаря за въпросите, надявам се, че не съм пропуснал някой важен. Очаквайте ни отново. Довиждане.

Прочети цялата новина

Свързани новини: