УЧИЛИЩЕ  „ДЖОН  АТАНАСОВ” БЪЛГАРСКА ДУХОВНА ТЕРИТОРИЯ В ГЛОБАЛНИЯ СВЯТ  ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ НА НОВАТА 2012-2013 г. и ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН 8 септември /събота/ от 9.30 ч. в сградата на OAKTON  COMMUNITY  COLLEGE на адрес: 1600 E. Golf Rd., Des Plaines, IL 60016, Parking  Lot  C                             Зала # 1610 – откриване /учебните занятия – в класните стаи на втория етаж/ Колежът  е разположен  в красив парк и предлага най-модерните съвременни условия за пълноценен учебен труд и извънучилищни занимания с целодневна заетост  на децата през съботния ден. Училище „Джон Атанасов” е отворено за всички деца, желаещи да знаят своя роден език, история ...

по приятелско запитване отговарям на серия въпроси, свързани с предприемачеството. ако се чудиш - могат да ти дадат посока. но знай - решенията си взимаш ти. предприемач или наемен работник: В кой случай ще печеля повече? в краткосрочен план вероятно като наемен работник. ако си успешен предприемач вероятно до година-две-три ще печелиш повече отколкото ...

В извънреден епизод днес на “Разследване на седмицата”, “Гневни млади хора” и Offnews.bg бе обсъдено скандалното разпродаване на земеделски земи с компенсаторки. Гости на водещият Владимир Йончев бяха Тома Белев – екологът, който пръв извади информацията, че билото на Стара планина, източно от връх Миджур, е обявено за прода и Татяна Василева – журналист от „Капитал“ – вестникът, който пръв описа схемата за разпродажба на земеделски земи с компенсаторки. Предлагаме ви пълен видео запис от разговора:

Като ме хване и ме избива на Бодлер :)

Сред гробницата тъмна на скръбта,
където мен Съдбата заточи ме,
където лъч не трепва и Нощта
е господарката със странно име,

а аз - художник на насмешлив бог,
осъден да рисува върху мрака,
където сам, като готвач жесток,
сърцето си варя, че глад ме чака,

понякога пристъпва нежна, кротка
виделина - тъй както днес проблясна!
И докато израсне тя - една!-

по леката и източна походка
познавам свойта гостенка прекрасна:
макар и черна - все пак светлина.

Шарл Бодлер , "Цветя на злото"

Ромите във Франция се надяват положението им да се подобри

Тайванското правителство планира да усили мерките за онлайн защита на страната разширявайки Бюрото за комуникационна електроника и информация. Правителството ще създаде също така експериментални мощности за симулирано водене на кибервойна. В понеделник Taipei Times предаде думите на представи...

Антоний Тодоров е роден на 10 декември 1957 г. в София. Завършил е френската езикова гимназия и Международни отношения във Висшия икономически институт. Той е професор по политология в Нов български университет, доктор на политическите науки и е бил зам.-ректор по международната дейност, както и декан на Магистърския факултет. - Г-н Тодоров, какво очаквате да се случва през новия политически сезон? - Това, което очаквам, е със сигурност изостряне на политическите дебати, защото ще наближат избори. И в това отношение и опозицията, и правителството ще се опитват да привличат все повече привърженици. Това е първото и може би най-важното. Второто, което очаквам, е да има вероятно правителствени промени. Правителството ще се опита по някакъв начин да направи такива промени, които да задоволят някои от най-крайните очаквания на обществото в опит да го успокои. Защото със сигурност есента, зимата особено най-вероятно няма да бъдат икономически много леки. Третото нещо е това, за...

Седи си мъж на плажа с внушителнo набъбнал бански отпред. Една жена, силно заинтригувана от размера на мъжкото му достойнство, леко притеснена приближила и попитала: - Господине, бихте ли ми правили компания тази вечер? - С удоволствие - рекъл мъжът, – но при едно условие... - Каквото кажете - отвърнала възторжено дамата. - Да ми донесете да изпия една охладена ракия. Още недоизказал се мъжът, жената изтичала към плажното заведение и след по-малко от минута донесла на надарения господин желаната ракия. Той бръкнал в гащите си, извадил една краставица, гризнал я и отпил с видимо удовлетворение от изпотената чаша. С изнервен тон дамата изръмжала: - Простак! - Абе простак, простак, ама трета ракия пия вече! Усмихни се, България! Слабата реколта от грозде ще доведе до скок в цените на виното и ракията. Лошите новини обаче не свършват дотук – оказа се, че по същата спирала вървят и зимнините, които пък са сред любимите мезета на българина. На този мрачен ценови фон никак...

Луд, луд месец август, както се полага на последния от лято книжно 2012-то! След изключително успешния юли се бяхме подготвили за сериозно кротване и отдаване на плажни/планински удоволствия, но реалността за пореден път надмина силно нашите очаквания и вкрайна сметка поръчките за две книги основно превърнаха последния месец без “р” в него в най-успешния досега през годината.

След абсолютната си доминация през юли “Кръчмата на Калахан” започна много силно и август, като в някои от водещите вериги книжарници тя дори беше сложена на видно място след години забвение следствие на внезапното търсене, породено от ревюто в Книголандия – ние не ревнуваме, че мнозина избраха да си я вземат от другаде, това си е лично решение и всеки сам си преценява – важно е да се чете и то добри неща.

Конкуренцията на летния хит “50 нюанса сиво” на Е. Л. Джеймс обаче беше твърде силна и фантастичният шедьовър на Спайдър Робинсън скоро изостана сериозно, но все пак успя да изпревари за третото място устойчиво пребиваваща сред бестселърите ни “Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс и преродената иконична фантастика “Играта на Ендър” от Скот Орсън Кард, които заеха съответно 5-то и 4-томясто.

И тогава дойде 28 август – до края на месеца оставаха броени дни и никой от нас не очакваше каквато и да е възможност за промяна. Но Маркес “мислеше” другояче - “За любовта и други демони” възкръсна в ново издание на български език, а ексклузивният достъп до корицата на сайта “Аз чета” и възможността за поръчка от “Книга за теб” в момент, когато другаде още не беше възможно, даде на книгата мощен начален старт. За 2 дни любовният шедьовър задмина всички други поръчки и се устреми да преследва “50 нюанса сиво”, която в края на месеца определено беше забавила ход с оглед на края на отпуските.

Битката бе решена буквално в последните часове... и я спечели Маркес!!! Невъзможното се случи, но е факт – броени бройки в повече отредиха страхотния успех на книгата на великия колумбийски автор срещу наистина най-популярната книга в западния свят в момента. Но и това не й помогна срещу притегателната сила на магическия реализъм на “За любовта и други демони”!

А ние оставаме горди, че нашата класация е винаги по-различна от тази на масовите книжарници. Защото при нас всичко е лично.

Преди известно време ви споделихме намеренията на Великобритания да се превърне в европейската страна с най-бърз интернет до 2015 година. Техните съседи от Ирландия изглежда също нямат намерение да останат по-назад. Наскоро министърът по комуникациите в страната Пат Рабит очерта нов план за развитие...

БХК представи алтернативен доклад пред Комитета на ООН по икономически, социални и културни права

Тони Филипов, д-р

Понеделник, 27 август

В доклад „Доходи, разходи и потребление на домакинствата през второто тримесечие на 2012 г.” националната статистика съобщава, че „доходите от работна заплата през второто тримесечие на 2012 г. средно на лице от домакинството са с 18% повече спрямо същото тримесечие на 2011 г.” А разходите са се увеличили само с 11.2%. Демек, забогатели сме с 6.8%. Което за една година никак не е малко. Какво малко, направо е световен рекорд!

Изглежда, че се оправяме, ако, че не изглежда така. А тепърва предстои увеличение на заплати и пенсии…

Трайчо Трайков вика: “Гротескно скъпата енергия от биомаса и удобният закон за горите ще бъдат следващата “изненадваща” причина за скок на тока”. Изненадваща ще е за нас. Щото ние сме като на Иванчо черната крава, все нас изненадват…

Докато народът протестирал против пистите на Цеко Минев, Емо Фаса, депутат от ГЕРБ, разследван за конфликт на интереси в условията на рецидив (който си позволява да бие премиера на карти!) успял да прокара в НС „изключително спорни текстове” – много високи цени за енергията от биомаса, които се индексират по предложение на Земеделието, демек на Миро, 20-годишни преференции, и, за капак, се разрешило вече да се прави ток не само от отпадъчна, но и прясно отрязана дървесина. Което, вика Трайчо, е същата покана за масов интерес, както навремето за фотоволтаиците и вятъра.

Заседание на МС, 6 април 2011 г..

Бойко Борисов: „Искам анализ… на енергийния баланс на държавата – колко становища са подписани за зелена енергия, вятър, слънце, биомаса. Ако няма биомаса, защо няма биомаса? Защото, колко е цената на биомасата, Найденов?

Найденов: Цената на биомасата в момента със Закона за ВЕИ, който е на второ четене в комисията в НС, се възлага на експерти от Изпълнителната агенция по горите да определят. Тоест, още няма процедура. Затова, когато разглеждахме на МС законопроекта внесох становище, с което поисках ние да можем да дадем сигурност при инвестициите при биомасата. Защото и днес има инвеститори за 100 млн.евро…”

И се даде сигурност…

Не е нужно да сме врачка, за да разгадаем интимните намерения на кабинета по отношение на енергията от биомаса. Не ли?

Като казах врачка… „Стандарт” съобщава, че в бургаския квартал „Славейков” една пенсия пила една ракия и две бири на обяд и без да иска изпуснала гиричката на главата на госпожата, известната ясновидка Валя. Два пъти я изпуснала. Поне така казала пенсията в полицията. Те първо малко се скарали, де. Но фактът, че пенсията е отишла в полицията и сама се е предала, показва, че не е имала лоши намерения.

Каква трагедия! Ама и тя, нали е ясновидка, как не е видяла предварително, че й идва еджела?*

Казвал ли съм ви оня действителен случай, дето един отишъл при ясновидката Мария Мъглова. Почукал на вратата, а тя отвътре попитала: „Кой чука?” Човекът само рекъл: „Да та и у врачката!” И си тръгнал. Така де, тя ако не може да познае кой чука, как ще ти познае по-сложни работи…

В Дрезден изпробвали най-дългия автобус в света – 30 м. Можел да превозва 256 пътници. Сега го тестват на извънградско, а от есента и по улиците на Дрезден.

Спомням си когато се появи първият икарус по нашите земи. Селяните от пазарджишките села го кръстиха „рамониката”, а също и „смокът”. И песен се пееше за него:

В цело село токът спрел

Само смокът свети

И се вие и се кърши,

ще се счупи в кръстът…

Питонът. Сн. в. „Сега”.

А пък колко народ събираше, не е истина! Веднъж от един слязоха 321 човека и четири овце. И всичките бяха живи.

Ройтерс съобщи, че оня ден на 83-годишна възраст починал Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната.

Жалко, така и не каза какви са били първите му думи. Щото американската пропаганда твърди, че бил казал: “Това е една малка крачка за човека и голям скок за човечеството”. Но има и друга хипотеза. Че казал: “ТЕ са тук и ни наблюдават!” Но според нас най-логична и житейски издържана е третата хипотеза, която сме ви казвали още навремето. Като студент Нийл Амстронг живеел у семество Горски и всяка вечер чувал как г-жа Горски отказва на законния си съпруг: „Ще налапам това нещо когато човек стъпи на луната.” Нийл се амбицирал и затова на 20 юли 1969 г. първите му думи били: „Good luck, Mr. Gorsky!”**. Това с малката стъпка после го измислили… Такива малки амбиции понякога движат света напред.

Вторник, 28 август

„Стандарт”: „Москва ни завидя за метрото”.

Стига, бе, верно?! Завидяха на кьоравия на едното око! А Лондон, Токио? Те какво казват? Канят ли и те наши специалисти за разширението на подземните си железници? Първо метро правим, даже само два лъча имаме, но вече ни завиждат страни с вековна история в подземния транспорт. Лондонската „тръба” е почната през 1863 г. Парижкото е малко по-младо, то е открито през 1900 г. Коментирайки тази дописка, колегите от „Сега” са я определили като „хвалипръцкане”. Което, честно казано, не ни се видя несправедливо.

През 1900 г. метрото в Лондон е електрифицирано благодарение на американския бизнесмен Чарлз Т. Йъркс (Charles Yerkes). На него е посветена „Трилогия на желанието” на Теодор Драйзер („Финансист”, „Титан”, „Стоик”).

В Москва строят метро от 1935 г. И имат 305 км. Как ще да са опрели чак пък до нас да им помагаме? Не бива така да се изпуска баданарката от контрол.

В сайта webcafe.bg един читател протестира, че тетрадките били със силиконови чалгаджийки на корицата – Преслава, Емилия, Цветелина, Малина… И се продавали в комплект с диск на съответната „певица”. „Дружината на Пайнера възпитава вкусовете на бъдещите си потребители още от ранна възраст. Няма как да не ти се отрази, ако, докато растеш, ежедневно пред очите ти са образите на разни силиконови каки…”

И верно им се отразява. Децата яко ги търсели. Но то няма и как да е другояче… На мама телефонът звъни с „Водка с утеха” на Преслава, в джипа на тати уредбата вие „Напипай го!” на „костинбродския славей” и блокира, ако й се пусне нещо различно… Няма да е чудно, ако пуснат памперси и биберони в комплект с чалга дискове. Щото работата е вече в киреча. Няма връщане. Нали помните какво каза правителственият журналист Бареков? Решил да посети рано-рано премиера и мислел, че ще го завари да превключва от канал на канал, за да следи как телевизиите отразяват правителствената линия, но не би. В осем сутринта Бойко си слушал турбо фолк. Пък Цветанов слушал само Веско Маринов, което не знам дали е по-добре… Не искам да кажа, че рибата се вмирисва непременно откъде главата. Не, тая риба се вмирисва от всякъде – от семейството, училището, медиите, улицата, ресторантите, дискотеките… Приклещени сме отвсякъде като девственица в трабантче. Нема мърдане. На човек с що-годе естетическо усещане за музика му иде направо да са убие.

Като споменахме Цветанов. Медиапул съобщава, че бюджетът на МВР за подслушване и проследяване бил на привършване. От отпуснатите за тия народополезни дейности 20 млн. лв., към края на юни били останали по-малко от 3 млн. Което значи, че през юли и август са опукали и тях. Тъй че, братя, възползвайте се от свободата на словото, доде Цецо не е „издействал” някое крупно дарение от благодарния бизнес…

Сряда, 29 август

„Отървете се от себе си със стил”, съветва авторът Чергаров в „Новинар”. Основната му теза е, че не бива да се убиваме за нема нищо. „Всички сме в кюпа, но стискаме зъби и продължаваме да се борим, вместо страхливо да подвиваме опашка.” Не съм склонен да се съглася отведнъж с това твърдение. Един много добър мой настолен приятел казва, че  „за да започнете отново, ви е нужно всъщност повече малодушие, отколкото смелост”. Но това, да кажем, е много сложен философски проблем.

Намерих тая картинка из интернет. Казваше се „Самоубийство по естонски”. Струва ми се обаче, че това е точно българският начин. От 2001 г. поливаме дървото и… Така, де, нали се сещате?

Нека обърнем внимание на практическите съвети, които дава авторът: „Ако ще пълните черните хроники, драги самоубийци, поне правете номера си с финес. Едно е да се нагълташ с приспивателни, съвсем друго е да се задушиш от собствените си газове след обилно ядене на боб… Ако ще се отървавате от себе си, правете го със стил.”

Това с боба е пълна глупост! Не, че на теория не е възможно. Някъде съм чел, че за да постигнете нужната концентрация в една стая, трябва да го правите в продължение на 7 години и 4 месеца, без грам проветрение… Което практически не е възможно.

Пак „Новинар” интервю от Цветелин Кънчев. Напоследък  малко ги поразредиха. Последното беше в началото на годината. Не, че за лидер от неговата величина и това не е прекалено, но беше в пъти по-често, беше си на платен месечен абонамент направо. И пак пробутват оная версия, дето Дон Цеци за нема нищо лежал в затвора: „През 2000 г. е осъден на 6 г. затвор заради грабеж на куче, което е оценено на 22 лева.” Направо да паднеш! Гаче не помним лично как му свалиха депутатския имунитет и го осъдиха на 6 г. затвор по 6 обвинения, сред които побой и изнудване! Присъдата беше потвърдена от САС и ВКС! В деня, в който му потвърдиха присъдата, (14.11.2001), той, като лидер на Евророма, даде подкрепата си за Първанов за изборите. И Гоце го помилва през 2005 г.

Сапрете се вече, бе, ставате за кашмер!

Четвъртък, 30 август

„И Венелина Гочева в далаверата с ВЕИ”, пише „Афера”. Фирмата на съпруга и сина й „Гомар“ ООД получила близо половин милион лева от Министерство на земеделието. Само по ПРСР мярка 311 за “Разнообразяване към неземеделски дейности” Гочеви взели 390 000 лв. безвъзмездна субсидия за изграждането на фотоволтаична централа. „Афера” описва подробно аферата – какви други пари са взели от земеделското министерство, както и многобройните врътки със земя, които правят с кмета на Попово…

Да го кажем накратко: откъснали са й едно малко парченце от баницата заради безкористната подкрепа, която оказваше на Бойко в продължение на 10 г. като главен редактор на „24 часа”.

Ех, братя, прави сте, когато пишете по форумите за продажната българска журналистика. Но недейте казва, че „всички до един са такива”. Може би все пак тук-таме са останали някои, които поради некадърност, лош характер, погрешно възпитание, илюзии, артисали от първите години на демокрацията, не са успели да се продадат. Не, че това променя цялостната картина, де… Има и едно голямо количество журналисти, които са обратимо продажни, ако мога така да се изразя. Ако се промени средата, те също ще се държат като почтени хора, но в момента това би ги обрекло на безработица и зазъбица.

Журналистиката е поставена в позата, при  която слънцето огрява онова място, което иначе никога не огрява… Но не си мислете, че винаги ще бъде така. Не, ще става по-зле. „Бивол”  писа, че Любо Пъпката е бил поставен пред избор лично от премиера Борисов да продаде “Труд” и “24 часа” на Цветан Василев и Делян Пеевски или да бъде арестуван. Даже били набелязани новите главни редактори – Тошев на „Труд” и Блъсков на „24 часа”. Но какво да се прави, дето казваше Дедо Вазов, настанали са такива времена, щото Юрдановците да са прави и Фратювците да са честни. „Всяка низост на падналия беше позволена, защото всяко насилие на победителя беше допуснато…”  

Родино, ще те изгубя!

Родино, ще бягам веч!

Чини ми се, отдалеч

аз по-много ще те любя.

……

Прави ми впечатление, че тия дни който и вестник да отворя, все пише нещо за видните ни сънароднички Златките. Ако не е за Черната, ще е за Русата. („Монитор”: „Черната Златка на вълна милосърдие.”) Най-интересно ми се видя във „Всеки ден”. „И това лято Златка Димитрова (тая е Черната, Златка дъ Блек – бел. Т. Ф.) не прочете нито една книга. „Започнах, вика, една книга на Стайнбек, но много скучна, не ме грабна. Едва 50 странички прочетох и я оставих.”

Малий… Само чудо некое може да просветли душата й!

Стайнбек скучен?! Един от най-мъдрите и сладкодумни разказвачи! „На изток от рая”, „Улица Консервна”, „Тортила флет”, „Краткото царуване на Пипин…”, „Гроздовете на гнева”, “Зимата на нашето недоволство”, „За златките и хората”, пардон, мишките… Ако това е скучно, тогава препоръчвам ранния Аполинер (май наскоро ви споменах за „11 000 камшика”), Батай („Слънце в ануса”), Владимир Сорокин („Лазурната мас”), Христо Стоянов („Рязаният поп”). От тези книги Златка може да научи нещо, дето да й е от полза в живота. Щото той нейният живот е по-различен от нашия… (Само в скоба ще отбележа, че понякога се сещам за една мисъл на  д-р Алекс Комфърт, един от идеолозите на сексуалната революция, от книгата му „Радостта от секса” и изтръпвам: „Може в крайна сметка да осъзнаем, че целомъдрието не е по-голяма добродетел от недохранването.” Ако доде това време, напусто сме си губили времето. Не ли?)
И платените драскачи всеки ден намират място из вестниците си за тази безкнижна лейка. Казвам „платени драскачи”, но имам и друга хипотеза, доста по-тъжна. Че я отразяват по причина на духовно родство. Ама вижте какво, то не може цялата държава да изпростява, а журналистиката да поумнява!

Най-приятелски обръщаме внимание на колегите от „24 часа”, че не е добър атестат да се пише „биг” вместо бик и „ювка”, вместо юфка. Така, де, допустимо е да пишем за Русата Златка, ама не е допустимо да пишем като нея. Сн. Фейсбук.

Явор Дачков пише за „Николай Пловдивски и сурогатното духовенство”: „Николай е много посредствен в интелектуално отношение, но за сметка на това, е доста злобен и агресивен човек. По някои от реакциите му може да се съди, че никак не е уравновесен психически, а слабостта му към луксозни часовници и скъпи коли завършва образа му на мутра, преоблечена в расо… Той е от онези лицемери, за които пророкът е казал, че почитат Бога с устата си, но сърцето им е далеч от Него.”

“Ако няма Бог, всичко е позволено”, казваше Достоевски. А дали обратното е вярно? Щото гледам, че дедо поп се държи като всичко да му е позволено…

Цитирам оценката на Дачков не щото е нещо ново, нещо, дето не го знаем. Всички сме забелязали, че скъпарските часовници, колите и т.н. вече са сред задължителните инсигнии на епископското „достойнство”. Но тия работи трябва да се повтарят. Щото простащината от всички области на нашия живот се е устремила нагоре. И нема кой да я спре… В по-старо време се смятало, че до високите върхове стигат само орлите и влечугите. В днешно време… В днешно време не се смята така.

„Това неуравновесено и зависимо от мутри момче работи за патриарх и нищо чудно да стане след някоя и друга година”, продължава Дачков. Но понеже дедо Николай е твърде млад за патриарх, та щяло да се наложи на първо време лобито му от мутри и олигарси да се пребори с „енергичния идиот Кирил Варненски” (Дачков), като се сложи „някой старец, който да изкара няколко години в бездействие, след което здравите сили да вземат изцяло властта…”

Само да не стане като със Сикст V. Като умрял Григорий XIII и се събрал конклавът, кардинал Монтало се престорил на тежко болен. Другите кардинали си помислили, че е добре да изберат един немощен папа, та да му дърпат конците…

И го избрали. И ела да видиш метаморфоза! Сикст V е останал в историята като един от най-безмилостните понтифици. И както бил пътник, така и ръководил църквата от 1585 до 1590, което хич не е малко, като се има предвид текучеството сред папати по онова време. Според Макиавели папуването траело средно десетина години. Но мисля, че не е прав. Сикст е 227-ят папа за 1590 години, което прави средно по 7 г.

Както и да е. Дедо Николай е млад, здрав, никога не е пил морен вода, може да чака, даже и да се избере някой копук патриарх, който да се запъне да живее и по тоя начин да тури прът в колелата на прогреса…  

Петък, 31 август

Вчера се навършиха 25 г. от оня паметен 30 август през 1987 г., когато Стефка Костадинова скочи 209 см. Този рекорд още не е подобрен.

В ония години всеки скачаше… Особено след 1990-та. Щото кой не скача…

Кютев се извинил за дето каза, че социализмът, подобно на  СПИН се предава по наследство и по полов път. Между другото, Ивайло Нинов вика, че се предавал и по банков път. Та макар и с половин уста, Кютев все пак се извинил. Не бил имал предвид това, дето имал предвид…

Във връзка с превенцията на СПИН, МЗ обявило обществена поръчка за доставка на 205 105 ароматизирани презерватива за орален секс, 2 000 000 лубрикирани вагинални кондома и 1 089 667 броя лубрикирани кондоми за анален контакт, пише „Труд”. В списъка имало и известно количество “мек тампон за секс по време на месечен цикъл”. Според Националната пациентска организация, последният артикул не можел да има общо с превенцията на СПИН. Сигурно е така, но те не са поръчали милиони. Поръчали са стотина-двеста бройки, колко за тях си. Щото тоя тампон  действал безотказно срещу така наречената „секретарка болест”, щото нали, не върви да кажеш на шефа, че те боли глава…

По повод поръчката на МЗ вчера в „24 часа” имаше голяма статия от Роза Бузкова (предполагам, че е псевдоним на колегата Росен Янков). От там научих, че въпросният мек тампон бил просто парче гъба. Магистралките ползвали от тия за чиниите…

Да не бяхме в такава криза, бихме препоръчали и други пособия да влязат в тоя списък, ако и да не са директно свързани с превенцията на СПИН. Четохте ли какво станало в Бърза помощ на УМБАЛ “Д-р Георги Странски” в Плевен? Пристига един пациент с втъкната отзад кукла „Барби”. Руса кукла Барби, с розова бална рокля… Мани, мани… 37-годишен, учител по биология, баща на две деца. Какъв ли зор го е назорил та е хванал първото, дето му е попаднало…

Абе, някой знае ли какво стана с д-р Владимир Атанасов от спешното на ИСУЛ? Дето нарече служителите на здравното министерство олигофрени.

Блазя им на щъркелите. Тая година тръгнали десетина дни по-рано. И като си помислиш, че бързат за Африка…

……….

*Еджел – смърт, съдба.

** Късмет, мистър Горски!

 To be continued next път

И септември дойде, но наближаващата есен май няма да успокои страстите, които нажежиха София през последните летни дни. Синьо-зелената драма в столицата продължава и май няма изгледи да затихне скоро. Докато сте се разхождали лежерно, може би сте забелязали сините и зелените петна, които цъфнаха върху асфалта и паветата на столичните улици. Да, познахте, това е маркировката, която обозначава новите зони за почасово платено паркиране в центъра на София. Може би ви е направило впечатление, че като по чудо централните улици са празни от коли, а тротоарът е напълно ваш и не трябва да го делите с нагло накацалите отгоре му коли. Приказка, нали? Да, но не съвсем. Както винаги се случва у нас, под захарната глазура се подава гнил пълнеж. Или както е приказката, пътят към ада е покрит с добри намерения. Няма нищо лошо в желанието на общината да разкара автомобилите от градския център. Защо обаче зоните за платено паркиране са обозначени единствено в края и началото на улицата?...

Оказва се,  има такъв термин:  post-truth politics.

Използва го Пол Кругман,  но още преди това Дейвид Робъртс и др.  за политическа култура, в която  се казва на черното бяло  или – с други думи – политическото и медийното говорене  губи  връзка с фактите.

И е: спекулативно, неточно, невярно, превратно, поръчково, манипулативно, изфабрикувано или   измислици, продавани за истина.

Причината може да се търси и в политиците, и в медиите. The Atlantic отбелязва, че все пак не всички медии са безкритични  и дава  окуражаващи примери.

Проекти като   Truth Teller (Washington Post) и Truth Goggles   са важни, но целта не е само да има повече такива проекти, а  по принцип медийното съдържание да не губи връзка с фактите.

Един пример от българската действителност: вестник Монитор под заглавие  Медиите в България са свободни  информира за доклад, според който България не е в групата на държавите със свободни медии (Freedom House 2012).

Оказва се,  има такъв термин:  post-truth politics.

Използва го Пол Кругман,  но още преди това Дейвид Робъртс и др.  за политическа култура, в която  се казва на черното бяло  или – с други думи – политическото и медийното говорене  губи  връзка с фактите.

И е: спекулативно, неточно, невярно, превратно, поръчково, манипулативно, изфабрикувано или   измислици, продавани за истина.

Причината може да се търси и в политиците, и в медиите. The Atlantic отбелязва, че все пак не всички медии са безкритични  и дава  окуражаващи примери.

Проекти като   Truth Teller (Washington Post) и Truth Goggles   са важни, но целта не е само да има повече такива проекти, а  по принцип медийното съдържание да не губи връзка с фактите.

Един пример от българската действителност: вестник Монитор под заглавие  Медиите в България са свободни  информира за доклад, според който България не е в групата на държавите със свободни медии (Freedom House 2012).

- Г-н Петков, какво сочат вашите проучвания - в момента пазарът у нас добър ли е за покупка или за продажба на земеделски земи? - В момента има изключително голям интерес за покупка на земеделски земи, както и за продажби на вторичен пазар. Тези, които купуват, имат интерес, защото са много и на преден план излязоха арендаторите. Също така има свободни инвеститори, които не са тясно специализирани, а пренасочват средства от други сектори. Третият профил е на инвестиционните дружества, които традиционно купуват и управляват земи. - А какво представлява вторичният пазар, за който споменахте? - Там са онези инвеститори, които преди 4-5 години вложиха в земеделска земя, добавиха й стойност, окрупниха я и сега търсят начин да я продадат на възможно най-добри цени. Те намират свои купувачи сред тези, които я обработват. Защото, когато в крайна сметка предложиш на един арендатор 1500 дка в землището, в което работи, той си прави сметката за колко време би ги продал на първичния...

Търговете за продажби на държавни земи с поименни компенсационни бонове разпалиха страстите през последните два месеца, откакто земеделското министерство обяви своите намерения да сложи край на безхаберието да пустеят хиляди декари плодородни земи. Народът нарича тези терени "келемета" и те се ширят на цели 4 на сто от територията на малката ни държавица. А истински болеещите за родното земеделие с ръка на сърцето признават, че одобряват провеждането на коментираните тук наддавания. Според данни от статистиката у нас се обработват приблизително 5,4 млн. хектара. Но истината е, че от тях на практика за земеделско производство се използват едва около 3 млн. хектара. И едва ли има някой нормално мислещ човек, който да не се възмущава, че даже и в Златна Тракия има необработвани площи. "Сто процента поддържам провеждането на търгове за продажба на държавни земи с поименни компенсационни бонове. Те трябва да се случат на всяка цена" коментира вчера пред в. “Марица” Стефанка Цонева -...

Освен масови продукти от типа на таблети, смартфони и преносими компютри, на IFA 2012 бяха показани и различни видове домакински уреди. Един от най-интересните такива продукти беше хладилник на Panasonic. Това е първият двукрилен хладилник от клас А+++ за компанията, което го прави и най-икономичния...

Предполагам, че всеки от вас, който ползва пощенската услуга на Майкрософт Outlook.com (наследникът на Hotmail.com) е получил в събота имейл от администраторите на услугата озаглавен "Important Changes to Microsoft Services Agreement and Communication Preferences"‏ (от англ.: "Важни промени в кл...

В неделя София за пореден път имаше своята поезия. Фестивалът "София:Поетики" – този път – пред самия Народен театър. И събитието наистина беше внушително. Ще ми се сега да излезе срещу мен някой, с когото да споря. Някой, който е склонен да каже така: Няма пари, народът е на ниско ниво, културата е паднала, затъпяването е тотално. Не. Тогава някой от опозицията може би. Просто – спори ми се. Да е някой от тия, да речем – вечните черногледци, интелектуалци и драскачи по Фейсбук стени и вестникарски страници. Които ако сутрин не ударят една доза окайване за това колко сме зле – цял ден ще треперят – като някакви измъчени алкохолици. Като някакви измъчени мизериохолици. Ще ми се да поспоря с някого, който злорадо потрива ръце, казвайки, че чалгата е заляла всичко, а българите са подивели и оскотели; и сега остава да започнат да се ядат един другиго. И то – без да използват прибори и без да се готвят по рецептите на някой цивилизован Иван Звездев. Примерно бих поспорил със...

Изследванията в областта на материалите и технологиите за производство на слънчеви панели показват, че те действително имат голям потенциал. Доказателство за това е поредното откритие в тази сфера, направено от д-р Михаил Замков и ръководеният от него екип от щатския университет в Боулинг Грийн, щат...

По данни на британския таблоид The ​​Sun, актьорът Брус Уилис ще подаде в близко бъдеще съдебен иск срещу компанията Apple. Звездата не е доволна от условията за използване на услугата iTunes. Актьорът е събрал през годините голяма колекция от музикални композиции, която възнамерява да завещае на дъ...

Тъкмо медийният шум покрай приключилия (до известна степен) патентен спор между Apple и Samsung поутихна, и ето, че отново наплашва да се разрази със същата сила. Западните технологични сайтове уведомиха, че американската компания е завела чисто ново второ съдебно дело срещу Samsung, като този път е...

Авторитетният немскоезичен швейцарски вестник Neue Zürcher Zeitung цитира разкритията на Биволъ за натиска осъществен лично от Бойко Борисов върху Любомир Павлов и Огнян Донев, за да продадат "Труд" и "24 часа" на проправителствената пресгрупа на Ирен Кръстева и Делян Пеевски.

В статия за медийната свобода и концентрацията на медийна собственост в България Авторът Рудолф Херман пише в кореспонденция от Прага, че плурализмът в България е под натиск преди парламентарните избори през 2013 г. Следва превода на Медияпул:

Концентрация на медии в България, плурализмът е под натиск

"Според местни наблюдатели в България се осъществява концентрация на важни медии в ръцете на компании, близки до правителството. Англоезичният сайт Novinite.com, позовавайки се на разследващия сайт "Биволъ" , написа, че премиерът Бойко Борисов е оказал натиск върху медийния магнат Любомир Павлов от "Медийна група България холдинг" да продаде високотиражираните вестници "Труд" и "24 часа" на "Нова българска медийна група". Тя се управлява от Ирена Кръстева и нейния син Делян Пеевски, който е депутат от партията на турското малцинство. И двамата са личности, за които се предполага, че имат добри отношения с правителството.

Заплаха от високо ниво?

"Биволъ" се позовава на добре запознати източници, че Борисов е поставил Павлов пред избора да продаде и двете издания или да очаква бъдеще зад решетките. Павлов и неговият партньор Огнян Донев бяха обвинени в пране на пари в началото на лятото, при това във връзка с купуването на "Труд" и "24 часа" от германската медийна група Westdeutsche Allgemeine Zeitung (WAZ), която в края на 2010 г. се изтегли от българския пазар.

Ако двата вестника попаднат в ръцете на "Нова българска медийна група", тя ще има почти пълен монопол в печата. Като единствен вестник с широк обхват, който все още "говори с друг език", се откроява "Сега". За по-изискващите читатели има "Капитал" - икономически ориентирани всекидневник и седмичник на "Икономедиа". Наистина независима информация обаче предлага единствено "Капитал", смята бивш журналист, който вече работи в сферата на пиара.

Големите вестници са единствено средства за защитаване на пазарните интереси на техните собственици и за отслабване на противниците им. "Биволъ" открива не само бизнес, но и политически интереси, които се защитават чрез масовата преса. Онлайн изданието твърди, че премиерът е осъществил контакт с водещи журналисти, за да зададе редакционната политика след придобиването на издания от "Нова българска медийна група". За кабинета "Борисов" нещата се свеждат до това да си осигури възможно най-голям контрол на пресата преди изборите през лятото на 2013 г.

Преди няколко месеца тенденцията към ограничаване на независимите медии предизвика притесненията на неправителствената South and East Europe Media Organisation (SEEMO). След разследване в България регионалната организация публикува доклад, в който се твърди, че след изтеглянето на WAZ на българския медиен пейзаж се е стигнало до конфронтация на две медийни групи, които водят ожесточена борба и чиято журналистика, продиктувана от бизнес интереси подкопава доверието в бранша. За собствениците става дума не за идеология, а за частни и бизнес интереси.

Законни действия?

В концентрацията на големите вестници в ръцете на малцина политическият елемент играе роля дотолкова, доколкото за управляващата партия става по-лесно в такава среда да си осигури благосклонно отразяване. Повечето български медийни магнати са хора, които нямат идея за медиен бизнес и търсят изгодата, смятат източници от бранша. Целта е да бъдат оставени на мира от властимащите. Затова те избягват да вървят срещу тях, тъй като могат да очакват ответен удар. Примерът с Павлов показва как може да бъде упражняван натиск, което обаче въобще не означава, че обвиненият срещу Павлов не са оправдани.

Притеснения в Брюксел

За свободата на медиите в България се притеснява и Нели Крус, еврокомисар по цифровите технологии. През септември тя ще бъде в България на конференция за високоскоростния интернет и ще повдигне въпроса за последните процеси в страната. Тя вече изрази притесненията си, че в класацията на "Репортери без граници" България е паднала от 35-о място през 2006 г. до 80-о сега.

Neue Züricher Zeitung: Медийната концентрация заплашва плурализма в България

Д-р Александър Канчелов: Здравната система и обществото дискриминират лекуващите се наркозависими

Кой обича българските роми?

Хактивистката група NullCew публикува съобщение в Интернет, в което твърди, че е поела контрола над осем сървъра на Sony благодарение на слабите мерки за сигурност, която компанията осигурява над системите си. В кратко съобщение в Pastebin, придружено от дъмп файл, от NullCew заявяват: qu...

В извънреден епизод днес от 17.00 часа на "Разследване на седмицата", "Гневни млади хора" и Offnews.bg ще обсъдят скандалното разпродаване на земеделски земи с компенсаторки, което върви в момента. Гости в студиото ще бъдат: Тома Белев – екологът, който пръв извади информацията, че билото на Стара планина, източно от връх Миджур, е обявено за прода и Татяна Василева – журналист от „Капитал“ – вестникът, който пръв описа схемата за разпродажба на земеделски земи с компенсаторки. Водещ ще бъде главният редактор на OFFNews.bg Владимир Йончев.

Живото излъчване гледайте днес от 17.00 ч. тук: http://aym.pressclub.bg/live

Ето, че и лятото на 2012 година си отива (за някои направо си отиде!). Мирисът на печени чушки пред блока ми подсказва, че е дошло времето хората да се върнат към работа, учениците към опитите си да учат, а блогърите да налегнат клавиатурите и да се надяват, че отново ще бъдат четени след над месец прекъсване.

През последните седмици, т.е. почти цялото ми лято, прекарах в Северен Ливан, отскачайки понякога и до прекрасния Бейрут. Столицата на Ливан продължава да е все така красив град с красиви хора, макар на север нещата да стоят по друг начин. Дните, прекарани в страната, ми показаха много неща.

За втора поредна година пътувам за Ливан, където роднини и приятели ми помагат да разбирам, научавам и обикалям. Войната в Сирия прави невъзможно присъствието ми в Дамаск, а най-близкото място до там са Ливанските планини. Когато снарядите започнаха да падат над родното селище на баща ми, аз се намирах само на 70 км. Сякаш чувах ставащото там и безпокойството ми, че скоро този ад няма да свърши, се увеличи, когато в ливанския Триполи започна да нараства напрежението.

Старата вражда между сунити и алауити в Триполи си каза своето. Положението в Сирия прехвърли планинските върхове и се спусна жадно за кръв сред ливанските селища около Акар и Северен Ливан. Една искра беше достатъчна – напрежението в Триполи се покачи буквално заради няколко фойерверки, изстреляни между двата враждуващи квартала – Джабал Мохсен и Баб ал-Таббане.

Тази снимка я направих малко преди да започнат стрелбите по улиците на тези части в Триполи:

Армията беше навсякъде, хората уплашени, младежите негодуваха срещу поредното покачване на насилието, проклинайки управниците си, че и този път не могат да се справят. В крайна сметка започна да утихва след 15 жертви и над 150 ранени от двете страни. И най-лошото е, че това едва ли ще е последният “инцидент”.

И така, лятото ми предложи различни гледки, от които най-запомняща се бяха сирийските бежанци. Сметнах, че след като види лицата им, човек трудно би продължавал да анализира каквото и да е, или да вярва на доктрини. Защото бежанците бяха най-точната картина, представяща унизителното положение на гражданската война.

Ливан, разбира се, има хиляди лица, които не можеш да опишеш в няколко реда. Това, което се случваше в Триполи, беше дори непонятно за хора в други части на страната, където цареше спокойствие, а заведенията бяха пълни с усмихнати и необезпокоявани клиенти. В някои отношения държавата е разкъсана така, както е била пред 30 години по време на гражданската война. Но това е предмет на друг разказ…

И ето, че лятото позавърши. Време е отново редовете да бъдат запълнени, надявайки се, че мненията на хората, пишещи тук, да достигне до онези, които искат да разберат и, които се питат забравения въпрос “Защо?”.

* Back to the future – заглавието на мой любим филм – “Завръщане в бъдещето” – смятайки, че е много подходящо за този момент

Interview with Jeff Stein - Part I

Interview with Jeff Stein - Part II

Bivol: But you know for Bulgarian public and the civil society it is quite embarrassing to know that we have a Prime Minister who is suspected of having a criminal past. The European Parliament has established a special Committee for the Fight against Organized Crime (CRIM), which is informed about this case and there is a filed request to proceed to a public hearing to clarify the situation. Would you be willing to testify before this Committee about the information you have on Borisov from 2007 when you published your article?

JS: Yes, I can’t go much beyond what I’ve told you, you know, so I’m not sure I have any special information to provide as I’m not going to reveal my sources. I’ve already revealed them to a certain degree and this study was commissioned by a Swiss financial institution that was investigating business conditions in Bulgaria. That was the motivation for the study. And they hired a private investigation firm composed of former US intelligence officials to carry out the study. And they did carry out the study and the study was given to the bank and was given to me. So there’s nothing more that I can tell them.

Bivol: But well, in case we have a public hearing at least it’s good to say it’s not a Communist plot against Borisov.

JS: I do not mean to disrespect Bulgaria, but I have no prior interest in Bulgaria, because my coverage area is the US, the security agencies and the CIA in particular. That’s what I write about. I do not often write about what’s going on in the security services of other countries unless it impacts the United States. And in this case, you know, what Borisov is doing did not really impact directly on what’s going on in the United States. And I have to say that when this report was given to me I did not do anything about it for about six months because I had other things to write about and I had a hard time justify spending a lot of time to corroborate the information in this report. Actually you can see, you know, I did a lot of leg work, I didn’t just report what was in this report; I talked to other people, you know, as a journalist and this takes a lot of time and I had to be very careful in writing my report and that takes time and it was very hard to justify spending that much time on something to do with internal Bulgarian politics. Because I do not write a column about the Balkans or Central or South-Eastern Europe; that’s not what I do, if I wrote a foreign affairs column I can justify but I write a column called Spy Talk so this was way outside my area of interest and only because I suddenly had some time on my hands that I could report this out. There was very little interest in the US and among my readers, but I would say there was a lot of traffic from Bulgaria, a lot of people clicking on the article from Bulgaria.

Bivol: Yes, because it’s a small country and such an article generates a lot of interest.

JS: I think that everyone who had a computer in Bulgaria read this piece.

Bivol: This visit of General Petraeus in Bulgaria is interesting, the political analysts are writing hypothesis about something to come; the preparation of a US military operation probably using Bulgaria as a place for facilities because there are American NATO bases there, so in such case Bulgaria will become again an interesting topic for security, US, internal security.

JS: Definitely Bulgaria is strategically important to the US for a number of reasons - because of the needs of the Alliance, because of our deepening conflict with Iran, because of the problems in Greece. Just, I don’t know, does general Petraeus have family roots in Bulgaria?

Bivol: No, not at all.

JS: No family history?

Bivol: Not known.

JS: Well, the whole region is critically important for the US and the West in general.

Bivol: Probably, he enjoyed good food and rest under the protection of the Prime Minister who said that he was his private guest. This is a question probably to be commissioned to United States’ Congress, which paid for this visit and was it really official…

JS: I’m sure it was official. I mean, I can’t see Petraeus, the Director of the CIA, just taking a holiday in Bulgaria. That does not make any sense.

Bivol: Yes, this is the official statement of the US embassy - that the visit was official so it makes even more interesting why such a long visit of three days and two nights?

JS: That’s a good article for somebody to write here about what the US interest in Bulgaria is. That’s a good subject; in fact if I had a time, I would do that. As I said, I’m deeply involved in investigating a piece that has nothing to do with Bulgaria, but it involves US foreign policy. I just do not have the time to look into it, but it’s a good piece for somebody to write.

Bivol: Yes, sure. Back to this Committee in the European Parliament - do you think it’s possible for the Commission to send an official request to the CIA to give this information they have got on Borisov`s shady past or would it be impossible to obtain, to declassify such documents?

JS: The CIA is not going to supply documents. I mean, the most sensitive thing CIA has is information about its relationships with its foreign officials. It’s not going to come; it’s not going to happen, anything that has something to do with a request like that.

Bivol: The same question about these 200 pages – the report for the Swiss bank, do you think it’s possible to obtain an official copy?

JS: It’s possible. I have to think about it.

Bivol: Аnd to give it to the Committee?

JS: Yes.

Bivol: Well, this is a very interesting piece. If the Crime Committee could access some documents, not only the unofficial cables, which are not declassified, and which are considered classified information by the US. OK. I think we can finish here, thank you very much for this long, long interview. Do you agree for us put some information about you from your Wikipedia page or do you want to say something more current about your actual work?

JS: I think it’s a little bit out of date, because I’m now just contributing part time to the Washington Post and also to Foreign Policy magazine. So I’m not writing the daily column at the Post any more, that’s the only update I’ll give you, but the rest of the information is complete I think.

Bivol: You are welcome in Bulgaria too, we will be very glad to have you as a guest. I can promise you churches, monasteries, restaurants and coffees just like general Petraeus.

JS: I was advised it would be very dangerous for me to go to Bulgaria.

Bivol: Really? Do you think so? Because you got an invitation from Mr. Borisov personally, you got a personal invitation at that time.

JS: I’m not sure how sincere the invitation was. It might be like a cockroach motel, you know, you can check-in but you can’t check-out. I was told: don’t go to Bulgaria, because they may harm you in Bulgaria.

Bivol: That sounds pretty scary.

JS: Just to be clear, it wasn’t someone from Borisov’s circle warning me; it was people who know Bulgaria, and who said, you can be kidnapped or killed in Bulgaria because of what you wrote.

Bivol: Well, you are just such a high-profile journalist that it would be like shooting in the leg for Borisov or someone who feels threatened by your writings. I don’t think that’s so easy.

JS: OK, you provide the bodyguards and I’ll come.

End.

Who is Jeff Stein?

Jeff Stein is the SpyTalk columnist and blogger at the Washington Post. Previously, he was the SpyTalk columnist and National Security Editor for Congressional Quarterly's website, CQ Politics, from 2002-2009. He specializes in U.S. intelligence, military, and foreign policy issues. In addition to his work for CQ, he has written three books and authored hundreds of news articles, opinion pieces and book reviews. He also has made numerous television and radio appearances. In 2007 he published an article about the shady past of Boyko Borissov in Congressional Quarterly.

Уважаеми г-н Омбудсман, Бихме искали да привлечем Вашето внимание към проблем, с който българските граждани в чужбина се сблъскват от години, а именно таксите, по същество "надценки", които се събират от българската държава, по реда на Тарифа N°3 при издаване на лична карта и паспорт чрез българските дипломатически и консулски представителства (ДП/КП), както и проблемите на консулското обслужване на българските граждани зад граница.

Jump.bg една от най-младите и бързо развиваща се хостинг компании обяви атрактивни промоции и увеличение на параметрите на хостинг плановете си. В рамките на един месец от тази дата можете да се възползвате от 30%-но намаление от цената на споделените хостинг планове "Старт", "Стандарт", "Бизнес...

През 2002 г. китайските власти задържаха Уанг Сяонинг (Wang Xiaoning), инженер работещ за военната индустрия в Китай по обвинение в "подстрекателство към държавна измяна". През 2000-та и 2001-та година, Уонг публикува електронни журнали в група в Yahoo!, в които призовава за демократични реф...

За да направите подобни рисунки имате нужда от цветен картон, лепило Ц200, водни ( акварелни боички) и обикновена...

Share on Facebook

Какво ли си мислеше Барозу миналата седмица в София, когато отбиваше с лека усмивка на опитен сватбар пред пийнал младоженец напъните на Борисов да го разцелува истински, както Живков мляскаше Брежнев?
Този загадъчен сюжет, разиграл се пред телевизионните камери при откриването на един лъч от софийското метро, построен с европейски средства, повдигна въпроса за истинските помисли на Брюксел спрямо България.

Барозу обаче не е Мона Лиза. Както се усмихва, така и казва (малко по късно) истината в прав текст.

„България трябва да положи големи усилия за реформиране на пенсионната система, борбата с бедността и безработицата сред младите. Това каза председателят на Европейската комисия /ЕК/ Жозе Мануел Барозу пред френското издание “Лез еко”, предаде БГНЕС.
Барозу смята, че в България има огромна необходимост от подобряване на нивото на живота, както и от поддържане на икономическия растеж.”

Макар гостоприемните домакини в София да направиха всичко по силите си да превърнат откриването на един транспортен обект с външно финансиране в епохално събитие с партиен ореол и да очароват госта с големия подземен успех, оказа се, че ухажваният посетител все пак е забелязал, че не всичко тук е толкова прекрасно, колкото леко окастрения специално за случая грозен паметник пред НДК. Барозу, както се вижда, не само е видял, но и смята за нужно да сподели „видяното” в европейския печат.

Защо не го каза в София ли ( разваляйки празника на радостните до полуда аборигени)? Питайте налитащия да го целува български премиер- какво ли е помолил и обещал?

Метрото, да припомня, беше формално съживено с японски пари от формалина на проектантската маса след десетилетна немощ на държавата и столичния бюджет. Сега му порасна втори лъч с европейска субсидия.

Европейците и японците влагат в бъдещето (ни) нещо повече от някакви си стотина-двеста милиона долара или евро. Те просто ни вкарват в бъдещето, за което политическите еднодневки в България не си правят труда да помислят дори и на теория. Примерите за липсата на стратегическо планиране са многобройни, но най-шокиращият ( извън невъзможната задача за демографски обрат в загиването на нацията- една комплексна и непосилна цел като за отделно правителство), е пълната капитулация пред руския диктат над българската енергетика.

Макар България да преживя още през социалистическата 1986 г. своята Фукушима, това доведе само до временно изтрезняване чрез замразяването на АЕЦ „Белене”. Развоят на историята, базиран на късата памет, е известен, но напълно незабелязван днес от „населението” е тарикатският номер на властта да прехвърли на практика рисковете от Белене в Козлодуй. Няма стратегия, няма проблем- шараните от гьола в Белене пляскат с опашки и с чернобилски пораснали ръчички на далаверата с пренасочването на големия поток от корупционни пари към козлодуйския бряг.

Междувременно „бедната Япония”, водеща сила в ядрената енергетика, си е направила изводите и се доближава все повече до решението, до което ние отдавна трябваше да сме стигнали, подобно на Австрия и Италия ( а напоследък и Германия) ако имаше отговорни, не толкова лакоми управници у нас. Докато в България голямото плюскане на ядрената трапеза продължава с пълна сила.

Апетитът на лакомниците тук расте и лигите им текат пред задаващото се продължение на далаверата от Белене. В същото време японците следват логиката на поражението на човечеството в нескромната и непосилна амбиция да покори атомната енергия- каквото и да им струва това, те са на път окончателно да се откажат от нея. Защото има по-важни неща от печалбата на поколението печалбари, което не мисли за бъдещето на своите деца и внуци.

„Новата енергийна стратегия на Япония ще предвижда пълен отказ от атомните електроцентрали. До този извод стигнаха участниците в съвещание на Министерския съвет, което се проведе в канцеларията на премиера Йошихико Нода, съобщи бТВ. За тази цел строго ще бъде ограничен срокът за експлоатация на централите до 40 г. и ще бъде въведена забрана за строителството на нови АЕЦ.

След аварията в АЕЦ „Фукушима-1” японското правителство взе решение да преразгледа предишните планове за развитие на енергетиката в страната. На специалистите и обществеността бяха предложени три варианта: свеждане дела на АЕЦ в енергетиката на страната до 2030 г. до нула, до 15% или поддържане на нива около 20-25%.

С участието на държавните чиновници, политиците и населението бяха организирани слушания, на които бе обсъдена съдбата на атомните централи в страната. Резултатите от гласуването бяха взети под внимание от правителството при определянето на новата енергийна стратегия.

Съобщава се, че ключовите министри, отговарящи за атомната енергетиката, са склонни след време страната напълно да се откаже от централите, тъй като за пълен отказ от атомната енергетика се обявиха около 70% от хората, взели участие в слушанията. В момента правителството е в завършващата фаза на приемането на стратегията, предвиждаща отказ от АЕЦ.”(Медиапул)

Както отбелязвам в книгата „Ядреналин”, базирана експертно върху разкритията на ядрения специалист Георги Котев за ставащото в АЕЦ „Козлодуй”, „пробуждане” тук, по стара българска традиция, може да има само при негативен, да не кажа катастрофичен сценарий за ядрената ни централа, какъвто никой нормален човек не си пожелава ( в този смисъл още в предговора на книгата й пожелавам никога да не се превърне в сензация чрез сбъдване на мрачните предупреждения в нея).

Сега, както сподели Георги Котев, от прокуратурата долитат заплахи към него за разкриване на държавна тайна. Намериха врага!

Това е положението тук: европейци и японци мислят за бъдещето си стратегически и дори подхвърлят по някоя троха на нас, макар да я кълват прелетните птици на властта за свои партийни цели. Но когато няма кой да задава въпроси и дори на единствения, който се е осмелил да го направи му търсят подходящ намордник, обществото ни ще продължава да бъде захранвано с обещания за еди какви си стотинки на еди какъв си киловат, макар че сметката, ако има елементарно стратегическо здравомислие ( поне за същата тази българска, подлежаща на заразяване от ядрените отпадъци земя, която така бурно бранят защитниците от проучвания за газ, например) би трябвало да се калкулира в изотопи и килотони.

Не става дума просто за екология в класическия смисъл на думата, а за логиката на оцеляването пред лицето на една заплаха, която ( доказано в Чернобил и Фукушима) не познава граници- досущ като безграничната лакомия, причиняваща колективно оглупяване с поставянето на приоритети като „работни места” за местното население и други подобни бонбончета за лесна, месна и пагубна в перспектива общонационална консумация на надробената попара.

Забележете на финала: уж големите врагове от ГЕРБ и БСП нямат различия в храненето на народа с лъжата за перспективността на ядрената енергетика- битката им е само кой да е по-близо до трапезата с комисионните. Въоръжили са се с медийно мълчание за алтернативното мнение и размахват обещания кой по-добре би могъл на превърне България в ядрен заложник- и, не дай Боже- жертва в най-лошия смисъл на думата: толкова лош, колкото беше т.н. човешка грешка в забравения от късопаметните българи Чернобил. Защото май нищо човешко не ни е чуждо- особено грешките на „братушките”.

Share on Facebook

Малко преди пладне сме в гробищния парк на гроба на загиналия ни в ПТП син. На порасналото ни, но не помъдряло момче. Цели седем години преди злополуката, бе фучал с моторите си по пътищата на страната. След задължителната суетня по паленето на свещи, поливане на цветята и измиване на паметника и плочника около гроба, сядаме на пейката със съпругата и се отдаваме на тъжните си размисли, започващи с вечното „АКО”. Уви, не намираме утешителния отговор. След като целуваме образа му в черния гранит на паметника, се отправяме към колата. Настанявам се зад волана и изчаквам съпругата си да се настани до мен. В това време зад нас спира кола. За наша приятна изненада, от нея слиза приятелката му, която оцеля при катастрофата, с която бяха заедно преди 6 години. С нея е и съпругът й, приятел на загиналия ни син.

Прочетох The Presentation Secrets of Steve Jobs (на български книгата е Презентирай като Стив Джобс) в оригинал, благодарение на Емил, за което ще съм му вечно благодарна. Книгата е наистина полезна и дава добър поглед върху въпроса за ненормално добрите презентации (да, опитвам се да направя игра на думи с Insanely Great, не ми се сърдете!)

Но нека вкарам и малко допълнителна информация. След като прочетох първото ревю за книгата, веднага поисках да я имам. Но след малко ровене станах доста скептична – за разлика от други автори, чиито наблюдения са базирани на директен достъп до обекта, Кармайн Гало базира книгата си само на индиректни източници – статии, отразяване от представяния на Apple и записи на презентации на Джобс. Как може да напишеш книга базирана на YouTube? Оказа се, че съдържанието е много по-дълбоко, отколкото предполагах, а Гало прави чудесен анализ на презентациите с поло

Книгата е проект, който дава директни практически съвети, които да използвате в различни ситуации за своите презентации. Кармайн Гало дели съветите, следвайки фабулата на презентациите от Джобс.

В началото бе планирането

В планирането най-важно е създаването на фабулата. Сценарият се пише най-лесно аналогово – забравете сложните (и дори по-простите) програми и разпишете всичко на лист хартия. И аз гарантирам, че работи по-добре, защото имате повече време за премисляне на нещата, както и повече фокус върху това, което правите.

Създайте своята история

В началото на книгата се обръщаме към завръзката на историята, към увода. Тук трябва да се създаде усещането за цел, която трябва да бъде постигната, както и за решаващата роля на зрителя за постигането на тази цел. Тук трябва да използвате стандартната крива, позната при разказването на истории: въвежда се проблем или антагонист, който трябва да бъде преборен.

Героят излиза на сцената

Вашият продукт или вашето решение е главният герой на фабулата. Той е тук, за да разгроми противника (проблема) и отново да донесе мир на земята. Представете го плавно – като надграждате всяка характеристика върху предишната, за да създадете реалистичен портрет на вашия Принц.

Заслужена кулминация

Кулминацията в презентациите на Джобс е винаги запомняща се. Той не просто представя продукта, а кара публиката да ахне – независимо дали става дума за “най-тънкият ноутбук” или за компютър, който представя сам себе си като Macintosh.

И тъй като презентаторът е и главен актьор, и режисьор, и сценарист на събитието, той трябва да може да води представлението подобаващо. Затова трябва да овладеете представянето пред публика, включително невербално поведение, движение на сцената, енергия и т.н. Зрителният контакт с публиката, отворената поза и жестовете с ръце придават най-ясно приятелското отношение.

Стилът

Ето и някои от важните съвети за стила на вашата презентация:

• Презентациите на Джобс се отличават с нещо ключово: простотата. Тя фокусира вниманието на публиката най-ефективно, защото зрителите нямат с какво да се разсеят.
• Не използвайте булети. За сметка на това ползвайте визуални слайдове с малко текст – средната му дължина трябва да бъде 40 думи, като често 2 или 3 са напълно достатъчни за предаване на съдържанието. За да предадете останалата част от значението, използвайте визии.
• Джобс използва същия похват и в говоренето – той ползваше малко думи, които не са абстрактни или сложни за разбиране. Така значението се предава веднага.
• Числата не трябва да са просто себе си – можете да ги обърнете по много по-разбираем начин, с помощта на аналогии. Така “5GB памет” (абстрактна цифра) се превръщат в “1000 песни” (много по-разбираемо понятие).
• Презентациите на Джобс са емоционално заредени – а емоциите фокусират вниманието изключително ефективно.
• Представянето ви трябва да е последователно. Както облеклото, така и поведението на сцената се превръщат във ваша запазена марка – изградете образа си с ясното съзнание, че ще трябва да го поддържате във времето.
• Всичко във вашата презентация може да бъде подобрено с репетиции. Вижте как звучите вкъщи, пред огледалото и пред котката. Запишете се и гледайте записа. Повторете колкото е нужно.
• Не се притеснявайте от засечки – измъкнете се от тях елегантно.
• Последно: забавлявайте се! Това е най-важното, каквото и да правите, на сцената и извън нея.

Представете си, че пускате на пазара нов продукт и в първите 24 часа се продават 11 милиона на пазар, в който 1 милион продажби за цялата година е мярка за изключителен успех. Точно това се случи при издаването на последните две части от поредицата книги за деца „Хари Потър“.

Впечатляващият им успех е поразителен пример за силата на т.нар. енергично обвързване. Влиянието, което има, е не само препоръка от приятел на приятел или от колега на колега, а спонтанна ентусиазирана препоръка – не само повторена покупка на продукт, а клиентите наистина чакат да си го купят.

Книгата „Хари Потър и философският камък“ на британската писателка Дж. К. Роулинг беше публикувана през 1997 г. Седмият, последният, роман от поредицата излезе през лятото на 2007 г. Общите продажби по света надминаха 325 милиона дори преди издаването на последната част. Те са преведени на повече от 60 езика и превърнаха авторкатa в милиардер в свят, в който повечето детски писатели едва преживяват. Нашата цел е не да обясним защо именно книгите на Роулинг докоснаха читателите, а не някоя друга от многото книги за деца, публикувани през 1997 г., а да покажем каква сила носи това ниво на енергично обвързване.

Първата книга сама по себе си беше "силно предложение" – това показва как ентусиазирано децата препоръчваха книгата на приятелите си. След това родителите и учителите започнаха да забелязват, че децата им изведнъж са започнали да проявяват по-голям интерес към четенето. Те обсъждаха книгата с други родители и така увеличаваха нейния моментум.

За страстта, с която феновете на Хари Потър се привързаха към романите, може да се съди по отзивите на клиенти в Amazon.com. Почти 26 000 души са отделили време да напишат по нещо за една от седемте книги в поредицата, като повечето от тях имат максимален рейтинг в над 80 процента от случаите.

След силната препоръка на практика единствената реклама, от която се нуждаеха, за да гарантират тези 325 милиона копия, беше просто да анонсират кога излиза на пазара следващата част.

"Енергичното удовлетворение", което книгите предизвикаха, увеличи и ползата от клиентите отвъд децата, които първо ги прочетоха. "Интензивното им ангажиране" накара родителите също да започнат да ги четат, за да разберат какво ги вълнува толкова, а това създаде нови купувачи сред възрастните. Нивото на обвързване естествено доведе до допълнителни продажби на филми и други форми на мърчандайзинг – играчки, компютърни игри и така нататък.

Защитници и Злословници

С този пример развиваме още повече концепцията за Шампионите, Безнадеждните, Бегълците и Лоялните клиенти. От гледна точка на обвързването Шампионите стават Защитници, а Безнадеждните се превръщат в Злословници.

С растящия успех на романите на Роулинг журналистите подхванаха и разшириха разказа. Защитници и Злословници страстно дебатираха във вестниците, телевизията и радиото. Всичко, което кара 9-годишно дете със слаби резултати в училище да чете, е хубаво, казваха Защитниците. Книгите не са оригинални и са слабо написани в сравнение с други произведения, отвръщаха Злословниците.

Естеството на поредицата (читателите растат заедно с книгите, които ги следват и стават по-сложни) прави всеки роман все по-неустоим и превърна този продукт на въображението в световен култ. Въпреки че някои от книгите са над 500 страници, те се радват на "енергично обвързване" с хората, които обичат книгите, а и с тези, които не ги обичат. Това увеличаваше техния моментум.

В някои страни Злословници яростно се противопоставяха на книгите, които според тях популяризират вярата в магии и мистерии, които се различават от християнството. Имаше случаи на публично изгаряне на книги, а от библиотеките се очакваше да махнат от полиците си тази поредица.

Въпреки това тя печелеше успех след успех, защитена от децата, които я обожаваха, и от родителите, които обожаваха да виждат, че децата им четат. Броят на Защитниците съществено надвишаваше Злословниците и носеше необикновен моментум.

* Откъс от книгата "Ефектът Моментум" на Жан-Клод Лареш, изд. "ROI Communication", разказваща за движещите сили на това една компания да се превърне в успешен бизнес, разчиващ на подкрепата на своите клиенти

Представете си, че пускате на пазара нов продукт и в първите 24 часа се продават 11 милиона на пазар, в който 1 милион продажби за цялата година е мярка за изключителен успех. Точно това се случи при издаването на последните две части от поредицата книги за деца „Хари Потър“.

Впечатляващият им успех е поразителен пример за силата на т.нар. енергично обвързване. Влиянието, което има, е не само препоръка от приятел на приятел или от колега на колега, а спонтанна ентусиазирана препоръка – не само повторена покупка на продукт, а клиентите наистина чакат да си го купят.

Книгата „Хари Потър и философският камък“ на британската писателка Дж. К. Роулинг беше публикувана през 1997 г. Седмият, последният, роман от поредицата излезе през лятото на 2007 г. Общите продажби по света надминаха 325 милиона дори преди издаването на последната част. Те са преведени на повече от 60 езика и превърнаха авторкатa в милиардер в свят, в който повечето детски писатели едва преживяват. Нашата цел е не да обясним защо именно книгите на Роулинг докоснаха читателите, а не някоя друга от многото книги за деца, публикувани през 1997 г., а да покажем каква сила носи това ниво на енергично обвързване.

Първата книга сама по себе си беше "силно предложение" – това показва как ентусиазирано децата препоръчваха книгата на приятелите си. След това родителите и учителите започнаха да забелязват, че децата им изведнъж са започнали да проявяват по-голям интерес към четенето. Те обсъждаха книгата с други родители и така увеличаваха нейния моментум.

За страстта, с която феновете на Хари Потър се привързаха към романите, може да се съди по отзивите на клиенти в Amazon.com. Почти 26 000 души са отделили време да напишат по нещо за една от седемте книги в поредицата, като повечето от тях имат максимален рейтинг в над 80 процента от случаите.

След силната препоръка на практика единствената реклама, от която се нуждаеха, за да гарантират тези 325 милиона копия, беше просто да анонсират кога излиза на пазара следващата част.

"Енергичното удовлетворение", което книгите предизвикаха, увеличи и ползата от клиентите отвъд децата, които първо ги прочетоха. "Интензивното им ангажиране" накара родителите също да започнат да ги четат, за да разберат какво ги вълнува толкова, а това създаде нови купувачи сред възрастните. Нивото на обвързване естествено доведе до допълнителни продажби на филми и други форми на мърчандайзинг – играчки, компютърни игри и така нататък.

Естеството на поредицата (читателите растат заедно с книгите, които ги следват и стават по-сложни) прави всеки роман все по-неустоим и превърна този продукт на въображението в световен култ. Въпреки че някои от книгите са над 500 страници, те се радват на "енергично обвързване" с хората, които обичат книгите, а и с тези, които не ги обичат. Това увеличаваше техния моментум.

Защитници и Злословници

С този пример развиваме още повече концепцията за Шампионите, Безнадеждните, Бегълците и Лоялните клиенти. От гледна точка на обвързването Шампионите стават Защитници, а Безнадеждните се превръщат в Злословници.

С растящия успех на романите на Роулинг журналистите подхванаха и разшириха разказа. Защитници и Злословници страстно дебатираха във вестниците, телевизията и радиото. Всичко, което кара 9-годишно дете със слаби резултати в училище да чете, е хубаво, казваха Защитниците. Книгите не са оригинални и са слабо написани в сравнение с други произведения, отвръщаха Злословниците.

В някои страни Злословници яростно се противопоставяха на книгите, които според тях популяризират вярата в магии и мистерии, които се различават от християнството. Имаше случаи на публично изгаряне на книги, а от библиотеките се очакваше да махнат от полиците си тази поредица.

Въпреки това тя печелеше успех след успех, защитена от децата, които я обожаваха, и от родителите, които обожаваха да виждат, че децата им четат. Броят на Защитниците съществено надвишаваше Злословниците и носеше необикновен моментум.

* Откъс от книгата "Ефектът Моментум" на Жан-Клод Лареш, изд. "ROI Communication", разказваща за движещите сили на това една компания да се превърне в успешен бизнес, разчиващ на подкрепата на своите клиенти

Портокал Портокалов от Сливен: Не може да се говори за ромите по инерция

Продукти за 4 порции:
1кг малки картофчета
125г краве масло
1 щипка сол
100г синьо сирене
200г заквасена сметана

Приготвяне:
Картофките се измиват с четчица. Не се белят. Слагат се в тенджера. Налива се вода колкото да покрие картофките. Поръсва се щипка сол. Картофите се варят половин час. Отцеждат се от водата. Подреждат се в тава. Върху повърхността на всеки картоф се прави разрез на кръст. В разреза се слага по кубче синьо сирене. Кравето масло се разтопява. С него се поливат картофите. Пекат се на умерена фурна 30 минути. В порция се поднасят печени картофки, гарнирани с 1с.л. заквасена сметана.

"Бежещим през годините", родопски сладкодумци, съст. Петко Величков, 
изд. "Хр. Г. Данов", 1976

Винаги когато в ръцете ми попадне подобна книга, от така наречения стил "чиклит", си имам своите очаквания за това какво точно ще представлява. И нека го кажа веднага, 'Малка кутийка от Тифани" отговри на всички от тях. Книгата на Мелиса Хил представлява типичната заплетена любовна история и сигурно, четейки я, стотици хиляди жени по целия свят въздишат. Ако не друго, то този тип книги имат способността да те хвърлят в безкрайни мисли за любовния ти живот, чаровния принц и твоя щастлив край, за който всяко момиче в даден момент е мечтало.

Тематиката е типична за този литературен стил, показани са магията на любовта, силата на истинското приятелство и непредсказуемата съдба. Конкретното в тази история ключово е и вълнението около малката синя кутийка от Тифани, съдържаща годежен пръстен, за която бленуват милиони жени по целият свят.

Историята се развива по Коледа в Ню Йорк, дестинацията, която две много различни двойки са избрали за прекарване на празниците. От една страна имаме англичанина Итън Грийн, който след трагичната загуба на жена си отчаяно търси нейн заместител, най-вече заради дъщеричката си Дейзи. Те пристигат от Лондон с дългогодишната приятелка на Итън - Ванеса, и той наистина е приготвил изненада за нея - малка синя кутийка от Тифанис с прекрасен годежен пръстен. От другата страна са Рейчъл и Гари, той не е подготвил нищо специално за момичето си и за това в последния момент се мушва в магазина на Тифанис и купува възможно най-евтиното бижу, което намира, а именно проста гривна с висулки.

Никой от тях не подозира, че съдбите им ще се оплетът безвъздмезно и то във възможно най-неподходящия момент - в навечерието на Коледа. Пред магазина на Тифанис Гари Ноулс бива блъснат от такси. В суматохата, докато Итън Грийн се опитва да помогне, покупките на двамата някак се омешват и кутийките на Тифани биват разменени. От там се започва ожесточена борба, докато истината излезе наяве. Всеки от героите се сблъсква със своите собствени проблеми и както би се очаквало, всички научават по нещо ценно за себе си и света, който ги заобикаля.

Една от главните теми засегнати в книгата е идеята, че съдбата контролира нашия живот. По-конкретно вярата, че някаква по-висша сила ще ни насочи към правилния избор, ще ни заведе на правилното място, при правилния човек и то точно в правилния момент. Именно това се случва в тази история, макар и героите да преминават през много изпитания, то именно те ги отвеждат на точното място в точния момент. Както казват в арабския език: "мактуб" - било е писано.

Макар и по мое мнение историята като цяло да не представлява нищо особенно, трябва да призная, че все пак успя да ме изненада с няколко неочаквани обрата. Бих казала, че именно в тях се крие истинския чар на книгата на Мелиса Хил. В крайна сметка що за човек си ако не можеш поне отвреме на време да се насладиш на един неангажиращ съзнанието ти чиклит? :)

Фондация "Торос-Вит" и Движение "СДС - Възраждане" - Пловдив искат да се направи Музей на насилието, мемориално място за жертвите на комунизма в килиите, където са били задържали политическите затворници. В сградата на пл. „Стефан Стамболов” №1, където сега се помещава централната администрация на Община Пловдив, от 1944 до 1959 г. е било Областното управление на милицията, включително местата за задържане на Държавна сигурност. Има още живи пловдивчани, жестоко изтезавани в тях, там са били извършени и няколко убийства.

 Продължаваме разказа на Николай за престоя му в Потсдам. Започнахме с едно въведени, в което минахме през Берлин и се настанихме в Потсдам, а сега ще обиколим дворците в града.   Приятно четене:

Една академична стипендия в Потсдам

част втора

Дворците на Потсдам

 

Цените не са прекалено различни от нашите:

можеш да си намериш хляб за 45 цента, консерва с грах/леща/боб или някаква друга гозба от 800 гр. е около 2 евро, колбасите са около 1.20-1.50 за 100 грама, пепси от 1.5 литра е 1 евро, печеното пиле е 5.50 евро. Като цяло, човек може да кара с 4-5 евро на ден и да се храни доста добре. Аз имах и предимството, че можех да си готвя (имах предостатъчно време за това). Транспортът обаче е скъп: както градски транспорт, така и влакове; наемите са високи, около 200 евро за стая. Един скромен обед в ресторанта е към 5-6 евро (без бирата). Използвах още втория ден от престоя си в Потсдам, за да отида до

парка Сансуси

Оказа се, че живея само на 10 минути от входа му! Първо се минава през Луизенплац, на който е разположена Брандебургската порта, по-малка, но и по-стара от тази в Берлин. Бранденбург е бил много важен град преди Тридесетгодишната война, но е бил разрушен и губи своето икономическо и политическо значение. Потсдам става резиденция на пруските крале, като в момента е столица на провинцията Берлин-Брандебург. На входа на парка се извисява египетски обелиск. Наблизо е Църквата на мира (Friedenskirche). В далечината се вижда Новият дворец, до който водят красиви алеи с много екзотични дървета и фонтани. Множеството скулптури по пътя показват голямата любов на Фридрих Велики към изкуството и философията. Успоредно на главната алея се намират много барокови сгради: Neue kammer, самият Сансуси, Оранжерията. Всички те изглеждат сравнително скромно, впечатлявайки повече с красивото съчетание с природата.

Сансуси

[caption id="attachment_33997" align="aligncenter" width="614" caption="Сансуси"][/caption] е разположен на висок хълм с... лозя! Туристите обичат да се снимат на фона на хълма, или пък пред фонтаните. Гледката отгоре също е очарователна. Открива се широка гледка от града на юг от парка, редица от къщи и ниски блокчета, както и една много висока църква. Гледайки Сансуси отдолу, виждаш и огромна вятърна мелница в холандски стил, която сега е музей на бита и сборен пункт за туристическите автобуси, разполагащ с огромен паркинг. Не успях веднага да намеря

гроба на Фридрих Велики,

защото не бях сигурен къде е точно. Успях да го направя по-късно, след като прочетох внимателно статията за него в немската Уикипедия. Гробът му е бил в разрушената по време на Втората световна война Гарнизонкирхе, преместен някъде в Западна Германия по време на войната. Чак през 1990 г. Връщат останките му в Потсдам, сбъдвайки мечтата му да бъде погребан на хълма с лозята. На гроба му всеки турист може да се удиви от гледката на десетина картофа, вместо цветя. Фридрих е окуражавал масовото отглеждане на картофи с цел облагодетелстване на пруския народ. Разходката из парка е повече от приятна: има отделни алеи за пешеходци и колоездачи. Дори и да вървиш най-нахално по алеята за колоездачи, никой няма да те нагруби или да прояви агресия към теб: хората просто минават покрай теб, усмихнати и наслаждаващи се на парка. Миризмата на трева и сено ти напомня някой отдалечен от цивилизацията селски район, а щурците не спират да се надпяват... [caption id="attachment_33998" align="aligncenter" width="614" caption="Парк Сансуси"][/caption]   В тази огромна територия има много пейки, на които може да седнеш за известно време. За разлика от другите паркове в града обаче, не може да се разполагаш на тревата. Не че ще ти се случи нещо много страшно, но хората просто не го правят, и никой не смее да наруши правилата. Вървиш бавно и си мислиш, че си част от филм: всичко ти напомня филмите за живота на немските аристократи, които си гледал някога. Как се е чувствал Волтер, минавайки всеки ден тук? Дали си е представял, че някога съвсем обикновени хора ще могат да влизат в дворците и да вървят по стъпките на пруските крале?

Новият дворец (Neues palais) е наистина разкошен!

[caption id="attachment_33999" align="aligncenter" width="614" caption="Новият дворец"][/caption] Червеният цвят му придава тържествено величие, а повече от триста статуи по покрива, фасадите и баконите олицетворяват почитта към изкуството, типична за това време. В него се организират представления и концерти. Пред централния му вход се накира касата с билети за тази събития. Оттам тръгват и каляски за туристи (които минават около парка, защото вътре явно е забранено за подобен вид транспорт). [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   Срещу Новия дворец се намират две много стари сгради, построени в началото на 19 век. В момента и двете се ремонтират, но успях да забележа на табелките пред тях, че принадлежат на

Университета на Потсдам

Едната всъщност е Ректорат на Университета. Към тях са построени допълнителни крила, едното от които е на Философския факултет. [caption id="attachment_34000" align="aligncenter" width="614" caption="Университетът на Потсдам"][/caption]     Зад двете стари сгради се намира и основния кампус на Университета, който включва повече от десет сгради с червена тухла. Университетът всъщност е основан през 1990 г., но в момента има повече от 20 000 студенти и е много авторитетн на европейско ниво. Студентите, разхождащи се навън, изглеждат изключително спокойни. Има много азиатци и сравнително малко африканци. Много от студентите се придвижват с велосипеди, което е изключително лесно в този град. Повечето тротоари са достатъчно широки, а когато се наложи да карат по улицата, автомобилите винаги спазват дистанция. По тази причина и има много групи от туристи, които се придвижват с велосипеди, вместо с традиционните автобуси за sightseeing. Потсдам има още красиви местенца, които му носят славата на «семейната столица на Германия». Паркът

Бабелсберг

е разположен край бреговете на Тифен зее и обхваща едноименния замък (където неслучайно е заснет и клип на Rammstein). [caption id="attachment_34001" align="aligncenter" width="614" caption="Замък Бабелсберг"][/caption]   Близо до него е кулата Флатов, както и Матросенхаус, всички построени през първата половина на 19 век. Паркът е идеален за разходка- широки алеи, сравнително малко хора и много поляни край езерото, на които може да полежиш или да устроиш пикник. Наблизо е обсерваторията към Астрофизичния институт, а на 5 мин път с автобус е и стадион «Карл Либкнехт», домът на шампиона по женски футбол на Германия «Турбине», както и на третодивизонния ФК «Бабелсберг 03». Паркът гледа към моста Глинике, който във времето на социализма е служел за размяна на шпиони между Западния и Източния блок, защото е бил граничен пункт между ГДР и Западен Берлин. Макар че ми е трудно да си представя, известната Берлинска стена е минавала покрай този мост.

Новата градина (Neue garten)

е известна с Мраморния дворец (Marmorpalais) и със замъка Цецилиенхоф (Cecilienhof).

Мраморният дворец

е построен в края на 19 век на брега на Хайлигер зее. [caption id="attachment_34002" align="aligncenter" width="614" caption="Мраморният дворец"][/caption]   На около петстотин метра от него, във вътрешността, се намира и

построеният в псевдотюдоров стил Цецилиенхоф

Построен по време на Първата световна война за престолонаследника Вилхелм, той се оказва по-късно дом на неговата жена, принцеса Цецилия, която живее там до нахлуването на съветските войски през 1945 г. Това е мястото, където е проведена известната Потсдамска конференция, която определя европейската граница между Западния и източния блок. Днес замъкът е посещаван от много туристи. В самата сграда, освен музей, има също така хотел и ресторант. [caption id="attachment_34003" align="aligncenter" width="614" caption="Цецилиенхоф"][/caption] На територията на парка има двадесетина къщи в холандски стил, построени за холандските занаятчии, преселили се тук в края на 18 век. Говорейки за холандци, няма как да не пропуснем два квартала, които се смятат за забележителност на Потсдам:

Холандският квартал (Holländischer viertel) и руската колония Александровка

Фридрих Велики се стремял да превърне Прусия в сериозна икономическа сила, и по тази причина поканил огромен брой холандски занаятчии в Потсдам, заедно с много производители на вълна от Бохемия. Холандците се сдобили със собствен квартал, разположен в сърцето на града (този на бохемците се намира в периферията). [caption id="attachment_34004" align="aligncenter" width="614" caption="Потсдам"][/caption]   В квартала се пресичат главните улици на Потсдам: Бранденбургерщрасе и Фридрих Еберт-щрасе, а съвсем наблизо е и католическата църква «Св. Св. Петър и Павел». Руската колония е построена в началото на 19 век на мястото, където руската войска лагерувала край Потсдам. [caption id="attachment_34005" align="aligncenter" width="614" caption="Потсдам"][/caption]   Русия и Прусия били обединени в усилията си да прекършат Наполеон; на това е и посветен надпис на фасадата на храма «Св. Александър Невски», гласящ: «В чест на пруско-руската дружба». След смъртта на цар Александър I, през 1827 г. пруският император заповядал да се построи това селище, в което да живеят певците от военния хор, които го развличали повече от десет години. Къщите са дървени, в типичен руски стил. Днес и Холандският квартал, и колония Александровка са част от културното наследство на ЮНЕСКО.

Разхождайки се из центъра на Потсдам, виждаш усмихнати и приветливи хора.

Много от тях се разхождат със семействата си. Децата изглеждат щастливи и материално задоволени. Тази картинка контрастира на многобройните заведения за хранене, където забелязваш множество турци, руснаци, виетнамци, тайландци. Хората работят по цял ден, някои без почивни дни. Въпреки това запазват усмивката и търпението си. Не знам как е възможно в законов план да се работи толкова много, но е факт. В заведението до общежитието ми един руснак и един немец работеха всеки ден, от обед до полунощ. Разбира се, нямаше прекалено много клиенти, но все пак си беше натоварено. Няколкото интернет-кафета се държат също от руснаци. В супермаркетите и моловете обаче продавачите са основно немци. Да, на жителите на някогашното ГДР не им е леко, много от тях емигрират на Запад; личи си, че тук е строен социализмът- и по тротоарите, и по сградите, и по автомобилите. Те обаче са на светлинни години пред държави като Полша и Чехия. За нашата страна не искам да говоря.   Очаквайте продължението Автор: Николай Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Потсдам – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБОНОСТИ :)

Резултатите от изследването са доста притеснителни за рекламни агенции и рекламодатели

Седмица след съдебното решение срещу Samsung и компенсациите от $1.05 млрд., които дължи на Apple, корейската компания се подготвя за нова съдебна битка.

Само преди няколко дни южнокорейската компания Samsung загуби в САЩ една от битките в патентния спор, водени срещу американската компания Apple. Според решение на Американския съд корейският производител бе задължен да заплати на Apple обезщетение от 1 млрд. долара. В резултат плъзна комичният слух, че Samsung ще се издължат с натоварени в 30 камиона монети по 5 цента… Вижте една статия в Guardian защо подобна история е твърде невъзможна.

Окрилени от благоприятното решение на съда, Apple вкараха нов съдебен иск за ограничаване на още няколко продукта на Samsung. Този ход се очакваше и както бе отбелязано от FOSS Patents, новият съдебен иск на Apple засяга най-малко осем от продуктите на Samsung, които нарушават по един или друг начин интелектуалната собственост на Apple. 

Съдебният иск е за ограничаване на продажбата на поне осем мобилни устройства, сред които е както популярният Galaxy S2, така и Droid Charge и Galaxy Prevail. Естествено, Samsung имат намерение да обжалват, като се очаква съдът да се произнесе по делото през този месец.

Снимка: Foss Patents, Samsung

Подобни статии:

1. Корея забрани продажбата на iPhone 4 и Samsung Galaxy S2
2. Apple иска забрана на 8 устройства на Samsung в САЩ

Ето че дойде моментът да проверим кой е ТОП авторът на месеца! Надето, която спечели тази титла два през поредни месеца, юни и юли, за пореден път показа своя хъс и познания, но Здравко Здравков успя да я пребори. Неговите 5 статии за месец август събраха много читатели, харесвания и споделяния, което пък допринесе за стойността на материалите му. Можем само и единствено да честитим първото място на нашия приятел и да се надяваме, че този приз ще бъде едва началото за него.

Няма как да не споменем обаче и хората, които се бориха до последно, а и ще го правят и през следващия месец, със Здравко. Това бяха Надя Петрова, Кристиян Богданов и Бойко Николов, които дишаха във врата на печелившия. Все пак той успя да удържи и се пребори за първото място. Така Здравко Здравков е ТОП автор за месец август на SocialEvo.NET.

Специалната награда за ТОП автора на месец август е ваучер за CPC реклама на стойност 50 лв. без ДДС в Performance мрежата на EasyAds, даваща възможност да достигне до над 250 сайта с покритие 90% от българската онлайн аудитория. Cost-per-Click рекламата в EasyAds гарантира месечен обхват от над 3 милиона потребители (по данни от Google Analytics). 

Благодарим на Иван Иванчев и EasyAds за предоставената награда и честито отново на Здравко!

Подобни статии:

1. Надя Петрова продължава да е лидер и за месец юли
2. Честито! Кристиян Богданов е ТОП автор на месец май

Премиерите на новите продукти на Apple обичайно са предшествани от много слухове, дискусии и снимки. Любовта на феновете на компанията ражда неочаквано добри резултати. Месеци преди официално да разберем как ще изглежда следващият iPhone на специалното събитие на Apple, целият интернет се е разпалил от спорове какво точно ще представлява той. И вече видяхме големия екран, металния гръб и какво ли още не.

Последната новина около Apple е за… слушалките на следващите iPhone и iPod. Според слуховете, тръгнали от един виетнамски блог, който е с традиции в разкриването на технологичните Apple-ски изненади, на 12-и ще видим и новия дизайн на малките бели слушалки, по които можем да познаем всеки собственик на мобилно устройство на Apple. Ето ги:

Изглеждат странно, но според MacRumors, които са успели да преведат и видеото, на което са показани слушалките, те следват идеята на Apple за монолитен дизайн. Това ще промени усещането, което създават при носене. Вероятно ще са и по-здрави. Дизайнът отново е от Калифорния, но ще бъдат сглобени в завод на Foxconn във Виетнам.

Много хора не обичат настоящите заради лошо качество на звука, неприятно усещане при носене и пр. Аз пък съм недоволен, че след пране слушалките работят отлично, но микрофонът така и не пожела да чуе гласа ми повече, така че не ги перете по възможност, поне докато дойдат новите и пробваме и тях.

Новите неща на Apple, най-вече в мобилния сегмент, започнаха да привличат много любопиство особено преди премиерата на iPhone 4, когато Gizmodo случайно откриха забравен прототипен модел в един бар. Тази година официалното представяне на наследника на iPhone 4 и iPhone 4S на 12 септември, по всяка вероятност, бе предшествано от още повече новини по темата. Остават броени дни до момента, в който ще разберем кои от тях ще се окажат истина.

Снимки: Tinhte.vn

Подобни статии:

1. Новите iPhone, iPad mini и iPod nano на 12 септември
2. Siri и за собствениците на iPhone 4 – по заобиколен път

Един от най-популярните сайтове за торенти, а именно The Pirate Bay, може да преустанови своето съществуване. Това стана ясно само преди ден, тъй като един от основателите на платформата, Готфрид Свартхолм, бе арестуван в Камбоджа. Той бе обявен за издирване, след като изчезна при повдигнатите му обвинения в Швеция. Все пак младежът е задържан на територията на Камбоджа в четвъртък.

Свартхолм е попаднал в международния списък с най-търсените лица, на които е повдигнато обвинение. Шведът е преследван поради факта, че The Pirate Bay е сайт, който предоставя на потребителите торенти, които нарушават запазени права, а това не се харесва на собствениците и разпространителите на обектите на тези права. Припомняме ви, че през 2009 г. сайтът трябваше да заплати глоба от $3.6 милиона, защото бе уличен в подобна практика.

На този етап The Pirate Bay все още е активен и там могат да се намерят голям брой торенти. Оставаме на линия и ще следим случващото се по този казус.

Снимка: thePirateBay

Подобни статии:

1. Промениха логото на Twitter, сбогом Лари! Здравей #Twitterbird
2. Google на война с торентите?