Интервью с певцом Григорием Соловьевым 15 сентября в Чикагском оперном театре состоится премьера новой постановки оперы В.А.Моцарта “Волшебная флейта”. В партии Зарастро на чикагской оперной сцене дебютирует российский бас Григорий Соловьев. Я встретился с певцом после одной из предоркестровых репетиций. Дирижер с артистами уже разошлись, а концертмейстер готовился к следующей репетиции. На фоне Моцарта мы говорим об оперном искусстве, жизни и творческой судьбе русского артиста. Интервью с Григорием Соловьевым обычно начинаются с вопросов о его внешних данных. Еще бы: рост – почти метр девяносто два! Высокий, красивый, спортивного телосложения, статный. Григорий к этим вопросам привык. Шутит: ...

Около 30 000 учители и обслужващ персонал са пристъпили към стачни действия в Чикаго и в резултат на стачката около 400 000 ученици не могат да влязат в час. Учителите протестират срещу ниското заплащане, системата на оценяване на учащите и липсата на гаранции за трудоустройство.

Тechсrunch и още няколко водещи уебсайта за новини и анализи в сферата новите технологии и науката ни съобщават за успешно проведена атака на един от членовете на хактивистката група "Анонимните" над сървърите на компанията предоставяща уеб хостинг и регистрация на домейни GoDaddy. Компанията ве...

Комисията по правни въпроси на Народното събрание ще изслуша днес, 11 септември 2012 г. на открито заседание в пленарната зала кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.

Изслушването ще започне в 10.00 часа и ще се излъчва на живо в канала на "Гневни Млади Хора" тук: http://aym.pressclub.bg/live. Очаквайте и преки включвания на живо от кулоарите с депутати и кандидати за членове на ВСС. Ще задаваме неудобните въпроси, които няма да бъдат зададени по време на изслушването.

макар и в края си - все още е лято, особено за децата, във ваканция още седмица ако сте в София и обичате да рисувате - участвайте в конкурса Моето забавно лято и можете да спечелите таблет! за деца между 6 и 12 години, срок за участие - 13 септември подробностите са ...

като част от журито в конкурса Перо от пеликан, с любезната покана на Ирина Папанчева, с любопитство изчетох 65 детски работи по темата на деца от цялата страна изуми ме шаблонната интерпретация на темата при част от децата и изключително креативните и мъдри истории при друга част от децата. окуражих се ...

Това издание включва български соул и фънк от 70-те (с няколко от парчетата, включени в една от компилациите на DJ Skill), руски дийп фънк, белоруски джаз-фънк, малко хип-хоп, малко диско и много добро настроение. С други думи: нови сингли от DJ Vadim, Substantial, Dojo Cuts, Mankoora, Sputnik-1, The Soul Surfers и Tommy Stewart (Zernell + Rahaan Edit); нови албуми от Chiefs Band - Jazz Pirates (2012, Vigma), Leon - Man With The Ball Head Remixed (2012, Timewarp) и The Sugarman 3 - What The World Needs Now (2012, Daptone); анонс за неделната Балкантон носталгия в Cubo (която прерастна в масивна танцувална вечер - какъвто беше и замисълът) с няколко от невероятните фънки парчета, записани в България от български музиканти през 70-те.

Късно вечерта на 9 септември един от профилите на библиотеки, които следя във Facebook, сподели линк към публикация от в-к Сега във връзка с изследване на експертна група на ЕС по въпросите на грамотността, която беше озаглавена “Брюксел препоръчва библиотеки в моловете и повече мъже учители”. Заглавие, което определено привлича вниманието, но и текст, който говори повече за цифри, отколкото за реални ефекти. Текст, който надали ще прочетете, освен ако нямате особен интерес към темата.

Е, аз имах, но текстът провокира в мен преди всичко желание да намеря и оригиналния текст на доклада, в който има откроени наистина много болезнени въпроси, но също така и ценни предложения, които трябва да прочетат повече хора.

Съветите в този доклад са много по-важни от статистиката, защото именно тях се открояват проблемите на грамотността на ХХI век.

Този доклад не е само за чиновниците от министерството и управляващите.

Той е за учителите, медиите, издателите, библиотеките и всеки човек, който по някакъв начин има възможността и желанието да работи за промяна, защото “Постигането на реално повишаване на грамотността изисква политическа ангажираност и сътрудничество в рамките на целия политически спектър и отвъд него. Стратегиите за грамотност следва да ангажират цялото общество и всички органи на управлението, да обхващат всички възрастови групи и да бъдат неза- висими от политическите програми.”

Именно затова не искаме да преразказваме доклада и да вадим акценти. Сами можете да го направите. По-долу ще намерите резюме на изследването на български език. Целият доклад пък може да свалите на английски на този линк.

Самоубийците у нас са станали повече от жертвите на катастрофи. Това съобщиха от здравната инспекция в Стара Загора на Световния ден за профилактика на самоубийствата - 10-и септември. Броят на българите, които са решили да посегнат сами на живота си, е достигнал 13,05 на 100 хил. за година. В същото време броят на загиналите от катастрофи е 11,9 на 100 хил. души. Това показват официалните данни в страната.

Българи са се разбунтували заради развален влак, спрели експрес недалеч от София и го принудили да ги вози по обещания от БДЖ маршрут като спира на всяка гара. В бунта, с елементи на масов линч, участвали около 400 души!

На какво ви прилича това?

На мен ми прилича на прелюдия. На импровизирана репетиция. На предупреждение. На абордаж, но не от банда пирати, а от стотици непознати помежду си хора, обединени от гнева на прелялото търпение.

Прилича ми на броене на есенни пилци с непредсказуеми последици за една зима на недоволството и пукнала пролет на цъфналите налъми насред полето от посърнали гербери.

Прилича на приземяване на самолета, пилотиран еднолично от човек, който не се интересува, дали демокрацията на задната седалка повръща. Защото си позволява да си ползва правителствения авиотряд, за да си вози приятелчетата, с които рита мачлета.

Който може да чете, нека разчита посланието. На неграмотни не подсказвам!

Share on Facebook

Британското издание Guardian публикува на уебсайта си изчерпателен профил на Джейк Дейвис - шотландски тийнейджър, който се изявяваше като говорител на хакерската група Анонимните преди ареста си през юли миналата година. В организацията Дейвис носеше псевдонима Topiary. Дейвис изглежда е типични...

Познавам я от деня на раждането й. От преди повече 50 години. Тогава едва навлизах в пубертета. Къщите ни бяха долепени стена в стена, в тихата тогава, нискоетажна махала, в идеалния център на Варна, на 500 метра от градския часовник и катедралата. Идилично място на детството ми, почти като в песента на Васил Найденов.

Към "Къща на село 13"

Част 14: Есента приближава, само на работата краят й не се задава...

Някои ходения не са толкова безоблачни, поне не през цялото време... Този път майсторът не се появява и не си е вкъщи, колкото пъти го търсим, въпреки че имахме уговорка. За тези четири почивни дни сме планирали сериозен ремонт на кухнята – трябва да се разкове тавана, облицован с едни грозни стари плоскости; да се пробие отвор в единия му край и да се направи вътрешна стълба, водеща до стаята на децата, защото има само външен вход до втория етаж, а вече става студено; да се изолират стените, защото като започнат дъждовете, в кухнята става ужасно влажно, с всичките му последствия... И такива неща, все сериозни. Само че майсторът го няма. Ами сега? Сега викаме неволята и брат ми, баща ми и Жоро за един час свалят облицовката на тавана. Облаци мръсотия във въздуха, купища боклуци по пода, фин слой прах, покрил всяка повърхност, достигнал до измитите съдове, въпреки че бяха покрити...  Мда, отвори ми се известна работа.

Но се отвори и една страхотна носеща греда – дебела, стабилна и красива. На другия ден идва един друг майстор (онзи с видийките) и започва да я шкури с един шлайф. След като виенето на машинката най-после спира, влизам и какво да видя? Облаци мръсотия във въздуха, купища боклуци по пода, фин слой прах, покрил всяка повърхност, достигнал до измитите съдове, въпреки че бяха покрити...  И хайде пак метлата, стирката и т.н. Поне гредата е готова. Само трябвало да се боядиса малко по-късно. Тогава вече (полузаплашително) питам майстора ще прави ли боклук? Не! Само с пистолета ще я напръска и готово, една капка няма да има на земята.  Сигурен ли е, да постелим ли нещо? Не бе, бягай сега да работя...

Такааа...

Влизам и ми се доревава. Облаци мръсотия, купища боклуци и т.н. в малко по-малка степен. Майсторът Гошо, като вижда отчаяно-вбесения ми поглед,  бърза да се оправдае – „Ама това не е боя, падна от тавана от струята, не съм виновен...” Не мога да повярвам, жестоко ми писна. Не и три пъти в рамките на ден и половина! Започвам да чистя, разбира се, не искам всичко това да се разнесе от постоянно преминаващите през стаята деца, хора и майстори. Гошо се опитва да ме успокои – „Само измети едрите боклуци, че утре знаеш ли какво ще стане пак, като започнем да слагаме плоскостите...” Вън! Утре никой няма да слага плоскости в тази кухня! Само през счупената ми стирка!

Междувременно вече познато ни семейство роми, които и преди са работели в градината, почиства избуялите треви и бурени покрай септичната яма, изравнява пръстта, оставена още от копаенето й и почиства всичко в този район на двора. Оказа се, че там всичко така процъфтява, защото през нарочна дупка в оградата дълго време е течала водата, оставаща след варенето на ракията на съседа... ама то това е друга тема, не за пред  хора;)

Другата съседка леля Дора идва с една чаша и започва да нарежда – „Ааах, така е тя, с две къщи къде по-напред, омръзна ми вече, 40 години съм така, мислех, че имам сол, а тоо... Аз мразя Кюлевча!”. Мълчи драматично и ме гледа. От децата знам, че няма да ми се размине, затова питам: „Защо?”  „Защото хората не са хубави! Аз тук с никого не общувам! И децата вече ни поставят ултиматум да продадем мястото и да спрем да се тормозим...” Пък нашето дете после ни каза: „Аз като порасна искам да живея тук! Ще боядисам къщата в бяло и само тук ще си стоя. Ще правя обратното – през седмицата ще съм тук, само някой уикенд може да идвам до Варна.” Хмм, ти да видиш...

Надвечер дори успяваме да се качим на скалите с брат ми. За първи път с нас, освен Криса, идва и малката Маги. Започва да хленчи че не може повече още по баира над колата, далеч под скалите. С някакво нечовешко търпение успявам да й вменя, че се справя по-добре от нас и че е страхотна. След това всичко, което ни остава е, да търчим след нея и да я възпираме на наистина опасните места, така си повярва...  Вече няма да има отърване от нея и там, на „скалите за големите”... На една  от поредните си разходки до кучето Биляр, собственика му, прословутото о.з-е полк. Илиев, ни разяснява, че това било „Козята пътека” и тя била най-лесната от трите възможни до платото. Ха! Обещава да ни покаже друга, по-сериозна. Намерил с какво да ни плаши...

За пръв път слага камъче върху молитвена пирамидка

Децата? Напоследък тенденцията при тях е, че все по-често искат да излизат сами – ту до магарицата Мара надолу по улицата (от която вече не ги е толкова страх), ту до кучето Биляр зад завоя (на което редовно събират кокалчета и падналите в жарта кюфтета), ту до високата каменна пресъхнала чешма на разклона до нас. Мен още ме е страх да ги пускам сами, нали съм градска майка, пък и момичешка... Но нали точно това безгрижие и свобода им пожелахме, купувайки къщата? Ще стане, ще стане, ще се получи, само ми трябва малко време...

На другия ден слагаме мивка до банята, ура, за първи път ще си мием зъбите не там, където си мием чиниите. Гошо дори ми свързва пералнята, която си чака реда от няколко месеца. Ура! Имам пералня, имам пералня, имам пералня! Изпрах спалното бельо за следващото идване и то бързо изсъхна на слънцето и ветреца. Толкова е хубаво! От такива неща е щастлив човек на село... ;)

 

И докато голямото дете се мята в камиончето на един съсед и отива с баща си до Шумен за още материали, малкото остава с мен и през цялото време си играе с чавето на работниците – набора й Ицо. Петгодишните се забавляват, като хвърлят ябълки и буци пръст в изкуственото езеро, направено за децата от дядо им предния ден. Въпреки че те си носят обяд, аз имам останало ядене от предния ден и им го слагам в една чиния. Ицо гордо ми отказва, затова Маги грабва чинията и я носи отзад в градината. Забавя се и отивам да проверя. Оказва се, че двамата седят на земята и здраво набиват наденичките с картофи, които предната вечер почти не бяха удостоени с внимание. Маги яде и от техния салам, кренвирши и пастет. Боже! Това, че циганите ще помислят, че не си храня децата, в момента ми е най-малкия проблем!

През това време идват други двама аркадаши и енергично започват да слагат улуци под покрива на сайванта. (Откъде ги намира мъжът ми?... Как се разбира с тях?... Нямам представа). Идеята е да събираме водата от обилните пролетни дъждове в района и да поливаме с нея градината. Всичко е обмислено – камиончето се връща и освен плоскости за тавана на кухнята (не, днес не!), носи и един голям квадратен бидон, опасан с метални ленти, на специална поставка, с кран в долния край. Да, ама този бидон не може да мине през вратата на сайванта ни, затова са мобилизирани съседите Божо и Дора. Дружната дружина носачи с огромния бидон бодро минава през техния двор, излиза зад къщата в градината и идва към телената ограда между дворовете ни. Която се оказва прекъсната на много удобно място (хм, досега не бях забелязала), Божо сръчно развива телта, с която е завързана, разтварят я и пренасят бидона в нашия двор зад сайванта. Където пък улуците са почти готови, майсторите го нивелират и правят улук точно над отвора му. Вече сме готови за пролетните дъждове! Това се казва добра работа, а?

Изкуственото езеро, което на другия ден... магически пресъхна

Тъй като сме умни, красиви и много работливи, още същия ден се хващаме да лакираме с втора ръка прозорците на първия етаж. Положението е познато – мацане, писъци, унищожени дрехи, караници за по-хубавата четка, бучене за петната от лак „Кестен” по земята и криво-ляво свършена работа. Но! Това не е всичко! За изхабените нерви днес получавате допълнително и седем килограма камби за консервиране! Успех следващия път!

 

Преди три дни Amazon представиха новите попълнения към линията си Kindle. Пресконференцията им обаче беше последвана от вълна от критика по повод факта, че таблетите от серията ще прожектират реклами. От компанията още в петък подчертаха, че всички нови модели Kindle Fire ще показват реклами по врем...

Старата мечка стръвница обучава малкото мече как се яде човек: - Първо правиш един голям кръг около него, ама много бавничко и изреваваш силно. След това правиш един по-малък кръг, по-бързо и пак изреваваш силно. Най-накрая правиш един много малък кръг, много бързо и изреваваш колкото сила имаш. След това го изяждаш. Малкото мече нетърпеливо прекъсва: - А не може ли направо да го изям? - Може, ама ще трябва да го ядеш с изпражненията... Усмихни се, България! Мечки хвърлиха в паника селяни в Смолянско, след като нападнаха стада и изядоха няколко животни. Явно е дошло времето да се намесят ловците. Хубаво е, разбира се, да отидат най-подготвените: Всяка седмица ловците се събират и показват какво са уловили през седмицата… Най-накрая идва ред на един здравеняк, който показва голяма мечка, към три метра висока. - Брей, каква мечка! Как я улови? - Ами намерих една голяма дупка, взех да рева, излезе една мечка и я убих. Другата седмица, като се събират ловците идва един - целия...

Spotify е една от най-популярните услуги за стрийминг на музика в Европа, която, за съжаление, не е достъпна в България. Наскоро потребителите й бяха зарадвани с новината, че до няколко седмици ще се появи нейна уеб версия. Досега всички, които искаха и имаха възможност да използват Spotify, трябваш...

Странните интелигенти очила на Google известни като Google Glass все още не са готови за продажба на потребителския пазар. Явно обаче нищо не им пречи да се използват като авангарден моден аксесоар. Именно това се случи по време на Седмицата на модата в Ню Йорк, където технологията беше използвана в...

Още през втората половина на август стана ясно, че финансовото положение в Hewlett-Packard съвсем не е цветущо. Последните новини от централния офис на американската компания само потвърждават това. HP, които по-рано през лятото бяха обявили, че планират да съкратят 27 хиляди служители, повишиха бро...

Днес екипът на “Гневни Млади Хора” засне и излъчи на живо първото по рода си в България онлайн изслушване, организираното от Българският институт за правни инициативи (БИПИ), на престрашилите се магистрати, кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота. Следва пълен видеозапис от изслушването на Денчо Стоянов, съдия в окръжен съд Бургас.

Днес екипът на “Гневни Млади Хора” засне и излъчи на живо първото по рода си в България онлайн изслушване, организираното от Българският институт за правни инициативи (БИПИ), на престрашилите се магистрати, кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота. Следва пълен видеозапис от изслушването на Емилия Нашева, зам.-председател на Апелативен съд Бургас.

Васил Панов е завършил е специалността "Счетоводство и контрол". В системата на приходната администрация е от 1992 г., когато постъпва като събирач на приходи в Главно управление "Данъци", Териториално данъчно управление - Пловдив. След това преминава през длъжностите данъчен инспектор и главен данъчен инспектор в Пловдив. През 2000 г. е назначен за началник-отдел "Оперативен контрол" в Главна данъчна дирекция, а от 2006 г. е директор на дирекция "Контрол" в ЦУ на НАП. - Г-н Панов, какви са оценките за щетите от ДДС измамите? - От началото на годината са разгледани около 145 случая на данъчни измами. Има около 247 млн. лв. допълнително установени приходи оттам. Това е по отношение на целенасочените проверки по данъчните измами от дирекцията "Разследване на особени случаи". Става дума за специализираното звено, което се занимава само с данъчни измами. - А засекли ли сте някакви нарушения, укрити обороти по бензиностанции и аптеки, след като влязоха в сила изискванията за...

Днес екипът на “Гневни Млади Хора” засне и излъчи на живо първото по рода си в България онлайн изслушване, организираното от Българският институт за правни инициативи (БИПИ), на престрашилите се магистрати, кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота. Следва пълен видеозапис от изслушването на прокурор Отнян Басарболиев, окръжен прокурор на Русе.

Поне в едно нещо сме системни първенци – държим палмата на първенството по брой на самоубийствата в ЕС, колкото и това да е тъжно и жалко. С тази статистика, в която няма грам новина, вчера се отчетохме пак пред международната общност по повод на Световния ден за превенция на самоубийствата. И съвсем в реда на нещата може би се докладва, че нашите безработни и пенсионери били най-склонни да посягат на живота си. Защо ли?! Суховатата статистика за това в кой район на „страна като една човешка длан” по колко души са отнели живота си намирам за абсолютно безсмислена, излишна и цинична. Подобни данни бяха огласени и лани, и предходни години. Смятам, че е по-важно непрекъснато да се коментира липсата на национална стратегия за борба с това отвратително явление. И пак повтарям – то не е от вчера, а от години назад. Вероятно всички информирани граждани в страната са наясно, че вече ни причислиха и към най-черногледите нации в света, защото повечето хора у нас трудно се радват на...

Първият звънец тази година ще удари след седмица – на 17 септември, и ще събере в класните стаи ученици (някои за първи, други за последен път) и техните учители. Часът, в който ще се открие учебната година, зависи и ще бъде избор на съответното училище. Някои неща ще се повтарят, както е било досега, други ще са поредните нововъведения, както вече свикнахме да се случва от години наред. Кое от тях ще се отрази положително и кое ще бъде поредният не особено резултатен експеримент – предстои да се види. Повече от 60 000 първолачета ще прекрачат за първи път училищния праг, като се очаква броят им да е около 64 000. За тази учебна година е предвидено всички 5-годишни да бъдат приобщени към системата на образованието което се явява задължителна детска градина. Според образователното министерство за година обхватът на петгодишните малчугани, които ще се включат в образователната система, е повишен с 20 нас сто. Малките ще се обучават в детските градини по модела „учене чрез...

Donegal Daily (ирландски всекидневник) ни съобщава за вероятно първата компютърна заплаха в която е използван ирландски език. Според изданието, хакери са се прицелили в жители на община Данегам, като ги подлъгват да си инсталират софтуер, който се оказва впоследствие ransomware (от англ.: ransom...

Макар Олимпийските игри да свършиха преди почти месец, сякаш еуфорията от най-голямото спортно събитие още ни държи. Затова и решихме да попитаме един от най-чаровните ни млади олимпийци "Как четеш?". Катя Аврамова е многократна национална шампионка по плуване. Нейни са националните рекорди на 50, 100 и 200 метра гръб.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Обожавам плодове, каквито има под ръка, такива похапвам :-)

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Ако книгата е много интересна, време за пиене не остава :-)

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Пазя книгите си като нови, не обичам да ги унищожавам.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Обикновенно оставям лисчета или книгоразделител.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Зависи от настроението ми.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако мога да я прочета, я свършвам.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Мога да оставя книга по средата, само ако не ме е завладяла.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Много рядко попадам на непознати думи.

Какво четеш в момента?
В момента чета на английски "50 нюанса сиво"("Fifty Shades of Grey")

Коя е последната книга, която си купи?
Същата, която чета в момента.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Не обичам да чета много книги наведнъж. Харесва ми да се вглъбя в една и когато я приключа, чак тогава да започна друга.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
В градината на слънце, в метрото на път за някъде и преди лягане.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Поредици от книги, по-интересни са...

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Е.Л.Джеймс / поредицата Fifty shades of Grey, Darker and Freed

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По големина :-)

Снимка: Екатерина Аврамова, личен архив

Тони Филипов, д-р

Понеделник, 3 септември

„Повече от половината българи нямат пари за черни дни”, съобщава „Сега” изводите от изследване за финансовата грамотност на населението. 59% немали нищо скътано.

Голяма работа, че нямат. Те черните дни ще свършат, бе! Така, де, не може целият живот да е само от черни дни.

Или може?

„Стандарт” писа оня ден: „Три дни поред митничари и ченгета удрят нелегалните цигари на Женския пазар. Митничарите успяха да заловят общо 50 000 къса. Подобна акция е безпрецедентна.”

Безпрецедентна?! 50 000 къса, или 2 500 кутии, или 5 мастербокса! Контрабанда за 10 хил. лв.! Стига, бе! А защо, да попитаме, е безпрецедентна? Зер не са знаели, че Женският пазар от едно десетилетие е безмитна и безакцизна зона?

През септември 2011 г. премиерът се закани до февруари 2012 г. да ликвидира напълно контрабандата. Но май не му се ще да си изпълни обещанието. И то е логично. Преди време Петър Якимов от БЛ “Антимафия” изчисли, че загубите за хазната са 1.5 млрд. лв. месечно. През 2008 г. били обложени с мита и акцизи 22 млрд. къса цигари. А през 2010 и 2011 по 10.9 млрд. И в бюджета за 2012 били заложени 11.5 млрд. къса. „Това, каза Якимов, е първото правителство, което има спад с 50% още през втората година от мандата. Т.е. това, което правеха другите в последната година, тези го направиха в първите си години.”

И понеже сега е четвъртата година на ГЕРБ, та ще бъде коректно да кажем: „Това, което правеха другите в последната година, тези го правеха през всичките години на управлението си.”

Нямало пари за увеличение на пенсиите! Да, бе! 350 млн. месечно са нужни за увеличение на пенсиите с по 150 лв. на месец. Както казахме по-горе, 1.5 млрд. лева изтичат само от контрабандата на цигари. Има и за пенсии, има и за заплати, има за здравеопазване, има и за образование…

Има, ама нема!

Между другото, забелязвате ли какъв мир и спокойствие цари в алкохолния бизнес? Няма фалшиви бандероли, няма печатници, няма тирове с контрабанден алкохол. Тук-там се хваща по някой дребен извънсистемен играч…

Казвали сме и сме повтаряли, че на българските политици задниците им са като кратера на Тонгуския метеорит. Да има как света ще налапат… Но когато сме го казвали, още не знаехме на какво е способен ГЕРБ. Сега ни трябва по-мащабно сравнение. Може би с кратера Гейл, дето „Кюриозити” го изследва.

Като стана дума, оня ден Любопиткото заснел дамска обувка с висок ток. Който следи марсианските хроники не е изненадан.

На снимката ясно се вижда дамска обувка с висок ток. Мисля, че е „Прада”, но не съм сигурен.

През 2008 г. световните медии разпространиха снимка, която нарекоха “Жена маха от Марс”, направена от “Спирит”. “Дейли мейл” предположи, че чакала автобуса. Пък лани един американски „виртуален археолог” откри ЖП релси и нещо като гара. Значи госпожата е чакала влака, а не рейса. И явно той не е спрял на тая спирка, та тя го е гонила и си е изпуснала обувката. Логично е, не ли? На Земята това всеки ден се случва.

Пък един приятел ми разправяше, че оня ден на входа на „Позитано” се сблъскали Нинова и Кютев. Антон й бил много сърдит: „Как, рекъл й, можеш да ме наричаш публично глупав?” Пък тя му се извинила: „Ами не знаех, че го пазиш в тайна…”

Като член на ръководството на БСП е трябвало да знае.

Вторник, 4 септември

На церемонията по откриване на обновената сграда на Сатиричния театър Веждито пак диплил ред слама, ред култура. Споделил, че Калин Сърменов го нарекъл смешник преди време. Пък той му рекъл: „Не, аз не съм смешник! Аз съм голям смешник!”

Но много странно, от стотиците гости на мероприятието никой не опровергал. Излязло така, сякаш всички са съгласни с него. Пък и той веднага го доказал: “Знаете, рекъл, че премиерът е мой началник, аз съм длъжен да му се подчинявам, тъй че нямам никакви поводи да му се подмазвам, а трябва просто да му казвам “слушам”. Въпреки че някои хора си уредиха живота, като се подмазваха…”

Думи на голям смешник, не на обикновен! А премиерът слуша и не вярва на очите си…

По телевизора земеделецът Найденов вика: „Понякога ми се иска да съм министър на културата и да си говорим за духовни неща…” Без да се правим на Фройд, ще кажем, че в основата на това изказване лежи убеждението на земеделеца, че е кадърен да се справи с тоя пост. Логично е, не ли? А когато земеделският и културният министър са заменяеми, единият от тях е смешник. В същност, може и двамата…

На днешния ден през 476 г. германският вожд Одоакър детронира последния римски император Ромул Августул. След 5-6 века битки, варварите все пак побеждават. Ето от това ме е страх, че варварите винаги побеждават.

Ще дам още доказателства.

Зам. -председателят на ПГ на ГЕРБ Димитър Главчев вика, че депутатите им щели да се борят най-вече за повишаването на доходите на българите. Не разбрах с кого ще се борят, но ще питам и ще ви кажа допълнително.

Пък оня ден в Смолян Цецко рече, “обществената нагласа в третата година от мандата ни (четвъртата, извинете, че ви прекъсвам) е много добра, независимо че управляваме в условия на световна икономическа криза. Втори мандат с тази програма съм сигурен, че ще се случат чудеса.”

Да пази Господ!

Освен доходите, Цецо добави и инфраструктурата като приоритет: „Обществото, вика, трябва да разбере, че влагането на средства в инфраструктура също ще доведе до по-високи доходи..”

О, обществото го разбира. Обществото дори песни пее и стихове реди за това. Оня ден един читател, който се е кръстил с недоимъчното име „Tribiri”, ми прати една строфичка:

По села и по паланки

 режем ленти на седянки,

а държавните бакии

гнявиме със лакардии!

Дано ни съвпаднат приоритетите. Щото на мен из акъла ми се върти друго. Но няма да ви го казвам. Само жокер ще дам. След години историците ще напишат нещо подобно на това: „Това беше енергичен, добре насочен ритник и попадението бе точно – нищичко от ритника не се загуби.” (Джером) Повече не мога да ви кажа, щото веднага ще почнете да питате като наритаме тия, кои ще изберем. И тогава става много сложно.

“Ако правителството не може да направи хората щастливи, няма причина, поради която правителството да съществува”. Това бил закон, приет в Бутан още през 1729 г. Монката и Гергана Паси си веят задниците из Хималаите, та разказали на „Труд” за това чудно кралство. Там дереджето на държавата се мерело не с БВП, а с БНЩ – Брутно национално щастие.

Соломон и Гергана Паси посетиха Бутан, за да разберат как може един народ да е беден и пак да е щастлив. Надявам се да не са пратеници на правителството.

Държавата редовно анкетирала своите граждани по 33 показателя, за да види колко са щастливи. Министърката на щастието обяснила на Пуситата, пардон, Паситата, че в момента 8,4% от бутанците са дълбоко щастливи, 32.6% били „продължително щастливи”, 47.8% били „почти щастливи” и само 10,4% били нещастни. Това е впечатляващо, ако разбира се, нямат и там някой НЦИОМ…

Обърках се горе с Паси-Пуси, щото без да искам си спомних как през 2002 г., даже помня и точната дата – 18 ноември, в един информационен сайт изписаха името на Паси на английски като “Mr. Pussy”, вместо “Mr. Passy”. Така и не се разбра дали беше  грешка, или просташка шега…

„Намаляването на населението на страната е необратим процес, признава правителството в приетата оня ден Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 г., пише „Сега”.  България намаляла с близо 600 000 души. При тия темпове около 2050 г. сегашните 7.3 млн. души щели да се стопят на 5.5 млн.

Причините са ясни. Емиграция и ниска раждаемост. В статистическия справочник “Здравеопазване 2011″ пише, че през 2011 г. новородените бебета били с 5 000 по-малко отколкото през 2010 г., а през 2010 с 5000 по-малко от 2009. Но въпреки това, ако не се лъжа, ние не сме на последно място по раждаемост в Европа. Има държави, които са по-зле от нас. Сега се сещам само за Ватикана, но ще се напъна и ще се сетя и за други.

Като стана дума за раждаемост… Чета оня ден , че германската компания “Грюнентал” се извинила с 50-годишно закъснение за щетите, нанесени от нейното лекарство талидомид. То е причина за десетки хиляди бебета, родени с тежки малформации. По този повод през 1961 г. се разразява един от най-големите медицински скандали. На него е посветен и романът „Опасно лекарство” на Артър Хейли. Макар, че Хейли доста е смекчил картината, все пак можете да добиете представа за алчността, безотговорността, безпардонността, масовите подкупи и шантажи на големите фармацевтични компании. Методи, които според нас, не са се променили много и до днес. Талидомидът, продаван под различни имена в над 50 страни, е причина за над 20 000 бебета с фокомелия (от гр. – фоке тюлен и мелос -крайник). Продавал се като безобиден седатив и докторите го препоръчвали на бременните, щото премахвал неприятните ефекти на бременността, като гадене и повръщане. Но започнали да се раждат бебета без ръце и крака, с нещо като плавници на тюлен. Често и ушите били деформирани, или липсвали, много вътрешни органи били недоразвити…  При вида на новороденото някои майки крещяли от отвращение и отчаяние, имало случаи на самоубийство, при много от родилките  се наложила намесата на психиатър. Изобщо страшна трагедия за десетки хиляди семейства. В същност, никой не знае точно колко…

И сега рекли: „Извинете…”

Сряда, 5 септември

Подготовка за празника.

Четвъртък, 6 септември

Празник.

Петък, 7 септември

Афтърпразник.

 …………

Шегувам се, бе! Ей тъй, да ви направя скомина. Не че не е възможно да беше и така, ама да бех некой държавен чиновник… Кам да бех, ама…

Тъй че ходом марш към тръстиката!

Сряда, 5 септември

Александър Симов, журналист от в. „Дума”, се жалва във Фейсбук, че мрежата упорито му тикала Симеон Дянков за приятел. Не е справедливо, вика! Когато вселената ти праща извънземно, тя е длъжна като минимум да ти осигури и лазерен бластер с който да му изпепелиш веждите…

О, това е нищо! На мен ми пробутва направо Бойко Борисов за приятел. И знаете ли защо? Защото сме имали 45 mutual friends. Демек общи приятели. И всичките са журналисти! Това говори ли ви нещо? А пък с Веждичката сме имали 176 общи френдс. Ама него не ми го пробутва. Изглежда, че някъде се е преценило, че съм по-склонен да приема Бойко за приятел, нежели Веждито.

На заседание на МС премиерът рекъл: „Най-важното е новите работни места. Това е единственият проблем пред правителството и, разбира се, пред хората… Да му обясняваш на човека, че е безработен, защото е криза в цял свят, за него това не е оправдание… Едно работно място да създадеш днес е успех. Това е едно семейство, един човек, който се чувства добре.”

Обмислих въпроса с всичкото внимание, на което съм способен, и стигнах до извода, че това не може да ни е единственият проблем. Все имаме поне още един. Но иначе останах приятно изненадан от бликащото в думите на премиера състрадание към малкия човек. Дано го послушат министрите и с „концесии, чрез подобни инструменти” да почнат да откриват нови работни места.

Като казахме състрадание… Британският “Сън” пише за един рядък феномен. Майк Даудъл и приятелката му Аманда Бенет карали обща бременност.

Майк до такава степен бил солидарен с преживяванията й, че също започнал да получава сутрешно гадене, топли вълни, непрекъснат глад…. Даже коремът й гърдите му почнали да растат успоредно с тия на Аманда. Оказва се, че Майк страдал от редкия синдром на Кувад (Couvade syndrome), или състрадателна бременност.

Спомням си, че когато Станишеви бяха бременни, Деси Ризова от „Хрътките” направи едно голямо интервю със Сергей, което стана повод от сайта Чудеса.net да заключат, че „Станишев хванал синдрома на Кувад”. Но мисля, че беше пресилено.

Това не знам що ви го разказах. Може би, за да се види, че човек не бива чак пък толкова да е състрадателен, та да хване например някоя „състрадателна безработица”…

В „Новинар” чета съвети на тема „По-разнообразен секс с подръчни материали”, в който се обяснява как дамите да разнообразят сексуалния си живот, без да ходят в сексшоп. Не че са нещо особено, но с някои добавки от нас могат да ви свършат работа за зор заман.

Съвет № 1. Издебвате пералнята като стигне до центрофугата и я яхвате. „Наместете се върху нея, а мъжът да бъде с лице към вас.” (Много е важно да е с лице, щото ако е с гръб, ще се наложи всеки индивидуално…)

Съвет № 2. При мануална обработка на партньора, посипете органа с талк. (Лично ние препоръчваме пудра захар. Така се икономисва едно миене при прехода от мануална към орална обработка.)

Съвет № 3. Вместо белезници, ползвайте лейкопласт. (Ако нямате лейкопласт, може да ползвате и арматурна тел.)

Съвет № 4. Преди да преминете към орални ласки, турете в уста таблетка разтворим витамин С. Шумящата в устата ви таблетка ще подари приятни усещания на партньора ви. (За любителите на силни усещания препоръчваме да използват от гърмящите бонбони. Усещането е неповторимо! В смисъл, че досега няма случай някой да е пожелал да го повтори…)

Ако ще следвате съветите на колегите, поне се обкръжете предварително с подходящи материали. Да не стане като с оня пич, за който ви писах миналата седмица, че попаднал в спешното с кукла барби отзад. Щото човек с каквото се обкръжи, с това… В един сексшоп видях бъркалка с накрайник с грайфери. Да пукна, ако ви лъжа. Позволявам си да ползвам тая клетва на премиера, щото тя доказано не лови…

Ало пенсиите, данъчните обявиха разпродажба на крупна партида оръжие. Сред предлаганите артикули има „използван” гранатомет, в много добро техническо състояние, който можете да придобиете на цена не повече от две-три пенсии. Можете да го огледате от 10 до 14 септември в складовата база на МВР в “Захарна фабрика”.

Четвъртък, 6 септември

На празник като на празник! Догодина, вика премиерът, България вече няма да е най-бедната страна в Европа. Щото сме минали с 12 пункта напред по отношение на конкурентоспособността, от 74-то на 62-ро място. Което, вика, е пътят към по-високи заплати и пенсии, защото икономиката започва да дърпа. Във финансите сме дръпнали с 15 пункта, в инфраструктурата с 11 (без метрото и новите отсечки на „Тракия”, които ще се броят догодина). „Догодина ще мръднем с около 20 пункта във финансите и поне 15 в инфраструктурата, в здравеопазването – с 8, и най-вече в образованието.  Във втория ни мандат пък ще отидем много по-напред…”

Хайде на пунктовете, народе! Да живеят пунктовете! Да живее пункт Калотина, пункт Аерогара… За тия пунктове баре е сигурно, че ги има, докато за другите…

Сайтът „Бивол” разкрива мистерията. Данните, които премиерът цитира, са от годишния доклад на Световния икономически форум (СИФ). Партньор на СИФ в България е Център за икономическо развитие (ЦИР). Партнира за „събирането и анализа на информация за България за  подготовка на доклада”, четем на сайта на Центъра. Демек, каквото Центърът каже, това е верното. „ЦИР със съдействието на агенция “Естат” провежда социологическо проучване сред български и чуждестранни фирми”. (www.ced.bg) В „Естат” ЦИР има 50%.  Следите ли ми мисълта? През май “Естат” е получила 440 724 лева без ДДС от МИЕТ за социологическо изследване по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”.

Та накратко ето веригата на прогреса: СИФ-ЦИР-Естат-МИЕТ. Обърнахте ли внимание, че Бойко точно знае къде с колко пункта напред ще се придвижим догодина? От къде знае? Ами, дето се вика, пази си фактурата. Путин как обяви, че печели изборите при 20% преброени бюлетини?

Като го сметнахме, тия 12 пункта напред в конкурентната ни способност излизат по 36 727 лв. единият. Не ми се вижда много скъпо. За някакви си 1.9 млн. лв. можем да влезем в първата десятка. А ако се бръкнем още съвсем малко -  2 240 347 лв., можем да изфъчкаме Швейцари от първото място. Къде не сме дали 2 милиона?!

„Труд”: „Футболисти проверяват тетрадки”. На национално съвещание на шефовете на просветните инспекторати се изнесла една интересна инициатива на ПФК “Миньор” – Перник и ПФК „Монтана”. Футболистите раздавали тетрадки на първолаците, но не само с благотворителна, а и с образователна цел. След време тетрадките се връщали в клубовете и футболистите ги проверявали. Малчуганите, които пишели най-красиво и вярно, получавали подаръци.

Браво! Много умно е измислено! Специално това, че се почва с първолаци. Мисля, че футболистите ще бъдат напълно компетентни да преценят кои деца пишат вярно. Докато, ако се почне с петокласници, не е сигурно.

Петък, 7 септември

Японската компания ТОТО направила мотор, който се задвижва с човешки изпражнения. С едно зареждане на тоалетната чиния изминавал 300 км.

Според нас това е най-доброто средство за енергийна диверсифекация.

Какво ще кажете, а? Хапнеш тройка с гарнитура, пийнеш две-три бири и само след няколко часа почваш да си връщаш парите с печалба. Всеки гражданин става едно малко ЛУКойл. Някои и голямо, де… Помислете си какво може да допринесе една Фидосова за енергийната ни диверсифекация! Ами ако се подкачи целия парламент? С две думи: ядем, дефекираме и се диверсифекираме! И както ни се отдава на нас българите, не с 12 пункта ще дигнем конкурентоспособността си, ами направо с 30-40, а що не и с 50! И по празниците цените на горивата няма да скачат, а ще падат, поради увеличеното предлагане…

Ей, пенсиите, предполагам, че ще се изкупуват количествата от гражданите, които не могат лично да ги оползотворят. Дано не избързвам, но ми се струва, че това цялостно ще промени отношението към вас. В смисъл на нахранването ви да почне да се гледа като на инвестиция, а не като на безсмислен разход на ценен ресурс.

В неделя е 9-ти септември. Лично ние ще си сипем една „Бургас 69”, но няма да се черпим чак като за празник, не като на 6-ти септември. Щото както и да го въртите, 9-ти септември все е обратното на 6-ти септември. Но все пак да честитим на другарите с едно стихче, което припомня какво направи този ден за нас:

“Девети септември ми купи палтенце

и каза: Честито, честито, момченце!

Девети септември ми купи сандалки.

- Да припкат – заръча – краченцата малки!

А после ми сложи в ръката геврече

- Хапни си! – Девети септември ми рече.

Накрая, дечица, каква изненада…*

Подозирам, че днес тази изненада веч не ви допада. И за другарите любими хич не ви се слуша в рими… Пропуснахме навреме да кажем чупка и от гевречето остана само дупка…

………

*Заимствано от блога на астрофилолога Павел Николов.

To be continued next път

Тинко Гарев, фото: Haskovo.net

Съдружник на хасковският бизнесмен Тинко Гарев, който беше арестуван при акцията "Кокаиновите крале" е сред дарителите на Института за модерна политика на Борислав Цеков.

Като дарители за "институционалното укрепване" на ИМП на сайта на организацията са посочени следните лица и фирми: Ноубъл Графикс ООД, Лайм Продакшънс ООД, Cloud.bg, Борислав Цеков, Светлин Стоев и др.

Светлин Стоев, който е дарител в лично качество; в момента е в борда на директорите на дружеството "Вентус Нострум" заедно с Тенко Гарев. Предмет на дейност на дружеството е "Изграждане и експлоатация на съоръжения за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници". "Вентус Нострум" се помещава на същия адрес като дарителя на ИПИ, хасковската фирма "Ноубъл Графикс" - ул. Червена стена 4 в София.

Сред акционерите на Вентус Нострум е и Стефка Миткова Боева, която е сестра на Матей Боев, друг задържан в операцията "Кокаинови крале". Тя е съсобственик със Стоев във фирмата "Енертаб" ООД.

До 18.07.2012 г., Светлин Стоев е бил управляващ на "Ноубъл Графикс", която е основана от него през 2001 г. в Хасково. На 11.07.2012 той продава акциите си и излиза от управлението.

Тинко Гарев е считан за дясната ръка на Евелин Банев - Брендо и беше задържан в края на май след европейска заповед за задържане издадена от Италия заедно със Захари Марков, Ивайло Йорданов и Лозан Парапанов. Мярката му за неотклонение не беше променена и той остана в ареста.

В италианската заповед за арест пише, че Тинко Гарев е бил съучастник на Евелин Банев- Брендо като от негово име е осъществявал връзката му с италианеца Антонио Мелано, който е отговарял за трафика на наркотици от Латинска Америка към Европа.

През 90-те Тинко Гарев е регистрирал и управлявал филиала на СИК в Хасково, показват още фирмените регистри.

Биволъ зададе въпроси по електронна поща до ИПИ относно сумите и датите на получените дарения от Стоев и Ноубъл Графикс. До момента няма отговор на запитването.

Институтът за модерна политика е проправителствена "неправителствена" организация. Най-прясната и "неправителствена" изява беше становището против въпросите, които граждански организации зададоха на кандидат-членовете за новия ВСС. Това становище е получено в правната комисия след изтичането на законоустановения срок, но въпреки това е одобрено и прието като алиби за волята на управляващите да наложат свои кандидати без да се мине през реално обществено изслушване.

Мисиите на НАСА в космоса струват милиони по милиони долари, но великобритански тийнейджър успя да направи удивителни снимки на планетата Земя с камера, купена от eBay, и космически кораб тип „направи си сам“. 19-годишният Адам Кудуърт прекарал едва 40 часа в работа по устройството и похарчил сам...

Австралийската федерална полиция (AFP) отрече обвиненията, че е използвала TrapWire, за да следи австралийските граждани без тяхното знание, но Австралийската организация за разузнаване в областта на сигурността (ASIO) не беше толкова категорична в к...

Дали някой празнува в неделя? Защото беше 9 септември, ако не забелязахте. Спомням си, че преди трийсет и пет години моят дядо събираше целия ни голям род и правеше истинско празненство – все едно комунистическият празник беше някакво родово-общинно увеселение. Не се печеха агнета на шиш, но всичко останало си беше по реда. По-младите жени тичаха и шетаха, мъжете седяха и пиеха малки ракийки, децата препускаха на тумба напред-назад между табуретките в едностайния апартамент. Имаше тук-там вратовръзки по червените шии, всички ставаха и си отстъпваха места, пристъпваха от крак на крак в теснотията, кланяха се един на друг до гърди и до пояс и се прегръщаха фамилиарно. Все едно си попаднал в сцена от средата на 19-и век. Само дето по радиото гърмеше някаква неприятна партийна музика. Но някой бързо спираше радиото и хората си отдъхваха. И се отдаваха на приказки за тези, които не присъстват. Живите и умрелите. А сега не празнуваме. Дядо ми отдавна седи в някоя боядисана с...

Създателят на съвременния преносим компютър Бил Могридж загуби битката с рака и издъхна на 69 г. в Сан Франциско, съобщи „Ю Ес Ей Тудей“. Лондончанинът изкара последните две години от живота си като уредник на Националния музей по дизайн към Смитсъновия музей в САЩ. Лаптопът на Могридж е ...

Катрина Уонг е 17-годишна гимназистка от Ню Джърси, но вече си е създала име в света на науката и технологиите. Уонг е финалистка от второто годишно научно изложение на Goolge, благодарение на своето Bluetooth изобретение, което извършва сърдечен преглед от разстояние. Въпреки че не успя да г...

Червеният кръст започва да раздава храните за бедни, платени от ЕС

АФП: Възрастни роми на училище - слаба искрица надежда

Само преди няколко години новината за правителствена служба, която набира открито разработчици на троянски софтуер за нелeгитимно проникване в компютърни системи би звучало абсурдно. Но точно това се случва url=http://www.kaldata.com/72796/ВВС-на-САЩ-търсят-компании-които-да-създават-киб.htmlн...

Тези дни ми се обади по телефона някаква жена, която не се сетих да попитам за името, представи се като журналистка на свободна практика.

– Издателство „Лъчезар Минчев“?

– Да, говорите със самия него.

– Тези дни сте издали една книжка на Маркес.

– Казва се Гарсия Маркес, и да, издадохме, но не „книжка“, а коскоджа ми ти пълноценен и много хубав роман. Ако него имате предвид под „книжка“.

– Да де, аз така, на галено.

Говореше за „За любовта и други демони“.

– С какво мога да ви помогна?

Тонът на жената стана враждебен.

– Защо цялата пряка реч е с кавички като в английските книги?

– Освен български и английски има и най-различни други книги. Тази например в оригинал е колумбийска и е на испански език, от който сме я превели много точно и, осмелявам се да кажа, хубаво. А вие как я предпочитате пряката реч?

– На български пряката реч се пише с тире!

– Това къде го прочетохте в такава безапелационна форма?

– Има БДС!

– Какво БДС пък сега?

– Правописният речник! В последния правописен речник пише, че…

– В последния правописен речник не знам какво пише, защото е съвсем нов, но знам какво пише в предишните. И освен това правописният речник не е БДС.

– Правописният речник е БДС.

– Вие как разбирате БДС?

– Ами събират се едни хора и правят стандарт, БДС.

– Госпожо, това е художествена литература, а не салам. Казах ви, че не знам какво точно пише в последния правописен речник, защото е съвсем нов, но знам какво пише в "Правопис и пунктуация на българския език", БАН и „Просвета“, София, 2011 г., към което издание имаме някои възражения, но пряката реч не е между възраженията ни. Пряката реч може да се пише и с тире, и с кавички. Чакайте да ви кажа и страниците… „Непунктуационна употреба на тирето“, 128-а страница, „Кавички“, 130-а страница. Сигурно съвсем пък ще се възмутите, ако ви кажа, че се каним да преиздадем първото ни издание на „Английският пациент“, в която книга има пряка реч, както действителна, така и вътрешни монолози и дори диалози, и е и без тире, и без кавички, а просто нови редове. Така я е написал авторът и много добре се разбира защо. Съвсем отделно казано от това, ние не можем да заповядваме на писатели от такъв ранг как да си пишат пряката реч. Всъщност, на никой писател не можем да нареждаме как да пише каквото и да е. Можем само да издадем добре това, което са написали.

– А в тази книга защо целият диалог е с кавички?

След кратък размисъл реших да обясня.

– Госпожо, Гарсия Маркес е от писателите, които най-свободно боравят с всякакви изразни средства, включително и с препинателните знаци, или с тяхната липса. Свободно борави и с правите и курсивни букви според художествените си литературни цели. Този любим наш автор използва най-различни изписвания на пряката реч и това не е случайно. Да, в традицията у нас е пряката реч да се пише с тире. В много сериозното издателство „Народна култура“, докато беше сериозно, а това значи докато негов директор беше Вера Ганчева, имаше следното нещо като правило: живият диалог да се пише с тире, а вътрешните монолози, мисли и други подобни да се пишат с кавички. Но и там това нещо като правило никога не е било абсолютно, както и никъде другаде. Нашите издания още от 1990 г. се изработват от издателски работници на издателство „Народна култура“, което вече не съществува. Разбира се, имаме и други сътрудници. На Гарсия Маркес отделяме специално внимание, което мисля, че се вижда по качеството на изданията ни. При него принципът за тиретата и кавичките няма как да бъде спазен. Още в предната книга, „Дванайсет странстващи разказа“, можете да видите, че живата пряка реч е изписана и по двата начина. Така я е написал авторът, ние разбираме защо и я спазваме. Във втората книга, която издадохме, пряката реч пък цялата я е написал с кавички. Ние, всички, които сме работили по изданието, обсъдихме тази подробност и решихме, че е редно да оставим текста както е по автор. Има точна художествена цел, да звучи малко като приказка от старо време, като притча, в предговора на автора е обяснено, че романът е написан по двестагодишна притча, която Гарсия Маркес е чувал от своята баба. Досега нямаме читател, който да е показал, че не го разбира, и съм много учуден от вашето обаждане.

– Искате да кажете, че и вие като издател, и преводачът, и коректорът сте на едно мнение и то е, че диалогът трябва да е с кавички?

– Да, точно това искам да кажа, и не само искам, а направо ви го казвам. Книгата има и редактор, ако не сте забелязали, така че единодушните ставаме четирима. Всички работили по книгата са отбелязани в карето накрая. Много държим на нашите карета, да знаете.

– А ако например имате чужд роман, който е написан целият с главни букви и има само една дума с малки букви, и вие ли така ще го издадете?

– Определено. Дори без да се замисляме.

Трас телефона. Помирисах злобата по жицата.

Много пъти ми е правена забележка, че понякога надценявам интелигентността на някои хора, ама като не се разбирам от дума, така става. Трябваше да затворя телефона още като чух за литературното БДС. Но пък по този начин получих по-пълен портрет на този особен вид литературни специалисти. Не знаех за тях.

Ето, сега написах тирета, по неин вкус.

Какво да ви кажа, другари, явно партийните секретари още не са се свършили. Такива биха били чудесни надзиратели в концентрационни лагери. И понеже сега няма концентрационни лагери, обикалят из обществото, душат наляво-надясно и разбрали-неразбрали искат да сложат всичко в униформа.

В печата и издаването съм от 1 септември 1979 година и съм бил всякакъв от долу до горе в тази област. Беше любов от пръв поглед, още ме държи и няма никакви изгледи да ме пусне някога.

Когато през 1990 година частното книгоиздаване стана възможно (в момента няма друго освен частно, както е и по света), веднага регистрирах своето издателство. И се наложи да помисля как ще представям авторите, които ще издавам. Издаването на художествена литература е конкретно и има своя специфика. Първата книга беше от Едгар Уолъс и беше единствената, която намерихме в оригинал. Трябваше ни бързо, защото харесвахме този автор и той се търсеше. Разбира се, имаше стари издания, но изобщо не бяхме сигурни как са правени, освен това бяха явно съкращавани. Затова направихме нов превод – преводач, редактор, коректор – и това кой знае защо направи впечатление. Защо този човек прави нов превод, когато може да вземе старите издания и просто да ги препечата? Ами защото така се работи, господа.

Постепенно у мен се оформи строго и категорично разбиране: гледай автора, а не себе си и своите мисли и вкусове. През 1993 г. в издателството дойдоха и „Дванайсет странстващи разказа“ от Габриел Гарсия Маркес. Гледах превода на книгата за печат. Добър превод, но нещо не беше както трябва. Гарсия Маркес е, но не съвсем. И започнахме дума по дума. Бяхме се умислили и обсъждахме как да преведем едно изречение. И аз попитах преводачката Майя Илиева какво пише в оригинала, който беше пред нея. Тя ми го прочете. Беше си съвсем нормално изречение. Попитах: „А ние защо умуваме, вместо да го напишем както си го е казал човекът?“

И тогава тя произнесе знаменателното: „Вярно бе. Той си го е написал преведено.“ И и двамата се засмяхме на находчивото определение.

Така и направихме и това стана наш принцип: буквално, но на правилен български език. Другояче казано, нищо повече и нищо по-малко от текста на автора. От тогава много пъти сме се шегували с това: „Той си го е написал преведено.“ Някой може да подскочи, че не се правят буквални преводи. Използвам думата в съвсем друг, небуквален смисъл: не БУКВАЛНО буквално, а АВТОРОВО буквално. Напълно възможно е и дава прекрасни резултати. Стига преводачът да знае добре чуждия език и особено нашия собствен, българския.

Руснаците превеждат в стил художествен преразказ и никога не се знае дали точно това е написал авторът. У нас много често превеждат по автора, но с пояснителни добавки.

Нашият принцип пък се изгради какъвто го написах по-горе и нашите читатели винаги получават чуждестранната литература каквато са я написали писателите, които сме си избрали да публикуваме. Нашите преводачи превеждат автора, а не се изявяват като писатели. Не обясняват „какво е искал да каже авторът“. Авторът каквото е искал да каже, го е написал черно на бяло. Нашите читатели не са нито малоумни, нито малограмотни и прекрасно разбират какво пише.

Разбира се, няма гаранция, че няма да има недоволни граждани с будна обществена съвест. В романа „За любовта и други демони“, който издадохме наскоро, според Гарсия Маркес епископът е с тежка астма и има каменисто дишане, а отец Кайетано Делаура в един момент чувства наследените носталгии на майка си. Не изключвам възможността да ми позвъни някой фелдшер, който да ме упрекне, че не може да има каменисто дишане, или някой нотариус, който да е възмутен, че според Закона за наследството не могат да се наследяват носталгии. С други думи, че не сме спазили БДС.

Вие, хора, да, вие с бедесето, добре ли сте? За художественото, за изкуството няма БДС. То затова е изкуство и затова е художествена литература (никога няма да разбера защо ги делят, като че ли литературата не е изкуство) – за да бъде всяко произведение различно и да носи мисълта, чувствата и въобще душата на автора си.

Когато един писател като Гарсия Маркес напише, че има каменисто дишане, значи има каменисто дишане. Когато напише, че носталгиите могат да се наследяват, значи носталгиите могат да се наследяват. И когато напише романа си с цялата пряка реч в кавички, той ще бъде с цялата пряка реч в кавички.

Романът „Есента на патриарха“ е написан във вид на няколко големи части и всяка част представлява един-единствен абзац, в който Гарсия Маркес е използвал само главни и малки букви, запетайки и точки. Във всеки от тези абзаци има и порядъчно количество пряка реч, която не е отбелязана по никакъв по-особен начин, а просто присъства между запетайките и точките, и няма нищо неясно. В целия текст точките са използвани изключително пестеливо, а последната част е от едно-единствено изречение от няколко десетки страници. Какво би станало, ако преправим творбата според правописния речник, бил той по-стар или по-нов?! Бихме осакатили и общо взето съсипали цялото произведение, само това би станало и нищо друго.

Нямаме право да преиначаваме авторите си. Те са ни се доверили и нямаме никакво намерение да губим тяхното доверие.

Преди известно време изразих в „Словото днес“ недоволството си, че съвременната българска литература е слаба. Сега обаче искам да защитя писателите. Казвам им: „Драги писатели, не пишете по БДС, а пишете каквото ви е на сърцето и както смятате, че най-добре можете да се изразите.“

Материалът е написан за вестник „Словото днес“ на СБП.

Бележка за читателите на „Аз чета“: В следващата книга на Гарсия Маркес, непубликуваната досега на български език „Спомен за моите тъжни проститутки“, читателите ще видят още по-свободно боравене с пряката реч, което също ни най-малко не би затруднило интелигентните и четящи хора. От него обаче телефонната госпожа сигурно би била съвсем потресена. На нея бихме казали: „Така пише, госпожо. Нищо не можем да направим по въпроса.“

* Лъчезар Минчев е собственик и управител на едноименното издателство, което държи изключителните права за издаване на книги на Габриел Гарсия Маркес за България

Няколко дни преди да си замине окончателно от България, американският посланик отправи две основни послания към гражданите по двете теми, които бяха лайтмотив през целия му мандат - енергетиката и съдебната система. Пред Нова телевизия в понеделник Уорлик посъветва гражданите да настояват за пълна публичност на енергийните договори и приветства новия прозрачен начин, по който ще се проведе изборът на нов ВСС, като предупреди, че без натиска на гражданското общество реформата в съдебната система няма да се състои.

Когато вчера, на 9-ти септември, писах за сбърканата дописка на агенция БЛИЦ, която слага в устата на „професор Юлий Павлов”- без дори да е присъствал в Нова телевизия, репликите на реално участвалия в телевизионно предаване професор Пламен Цветков, ставаше дума за нещо като куриоз. Някой редактор не е разпознал Пламен Цветков и го е подменил със социолога Юлий Павлов.

Днес разговарях с Пламен Цветков, за съм напълно сигурен, че не съм „мръднал нещо” и че не греша: да, той е бил в предаваното „Удавете водещия” и не се е преобразил в социолога Юлий Павлов, потвърди Пламен Цветков през смях.

Имах повод обаче почти да се усъмня в здравия си разум. Защото в онлайн изданията на вестниците „Труд” и „24 часа” също твърдят, че е говорил …Юлий Павлов, т.е. братът на (все още) собственика на двата „флагмана” на българския печат Любомир Павлов. И защо? Много просто: преписали са безкритично и без позоваване на източника сбърканата информация на БЛИЦ, която, 24 часа по-късно не са си направили Труда да поправят, макар, че самата агенция БЛИЦ се коригира още вчера ( не знам дали имам принос с моята публикация по темата).

Това вече не е просто грешка, а диагноза за състоянието на българските медии, сред които се открояват двата вестника, заради които се разрази (почти) международна война кой да ги контролира до степен, че чак „Ню Йорк таймс” и „Нойе цюрихер цайтунг” й отделиха внимание.

И още нещо: как така никой друг, освен моя милост ( съжалявам за нескромността- то не и е за хвалба, защото е елементарно да се регистрира- но е факт!), не забеляза забележителния непрофесионализъм в тиражирането на абсурд и преписването му без позоваване от страна на „Труд” и „24 часа”?

И на този въпрос има отговор: тук е така. Така е от години. Мърлящината, под вещото ръководство на (везде)същата Венелина Гочева, която вече командва и „Труд”, е превърната в „стандарт”, в запазена марка без мярка. И явно се приема за нормално да седнеш и да препишеш нещо, което не си гледал и не знаеш, но разчиташ на измамата в създаването на впечатление, че си очевидец.

Това е възможно днес, защото беше възможно и „вчера” в „24 часа” да правят „врътки” като свалянето от печат на втория тираж на вестника, предназначен за София, след като в първия тираж, заминал за провинцията, се беше промъкнала на първа страница(!) кореспонденцията на Георги Милков от Мексико, където властелинът Първанов се беше пошегувал пред българи, че щял да се отдаде на политическа кариера след края на мандата си само ако…жена му позволи. Така вестникът на Гочева, горда по онова време да се хвали с близостта си с Първанов, се самоцензурира брутално и произведе куриоз, като в един и същи ден се появи на пазара с две различни първи страници ( тогава писах за раждането на тази „коза с две глави”, но кой ти помни…).

За илюстрация на мизерията българските гласове в медийното пространство публикувам двете преписани дописки в двата вестника в досадно дългия им вариант, за да се насладите на мързела при „редактирането” на преписвачите, които си правят труда да заменят в оригинала само думички като „ полюс” и „край”.

ТРУД

„Общество
15:26
09.09.12
Любен Дилов – син: Да се криминализира празника 9-ти септември
автор(и): Труд онлайн, прочитания: 1264, коментари: 26
Лют спор за датата 9-ти септември в пилотното издание на “Удавете водещия” по Нова телевизия. Да се криминализира ли празника, или да се чества с венци.
Двама професори, социолог и червен политик се караха и надвикваха в новото предаване “Удавете водещия” по Нова телевизия за ролята и значението на 9-и септември в най новата ни история.
“9-и септември е един водевил”, обяви за начало социологът Юлий Павлов. Подкрепи го професор Пламен Цветков: “9-и септември спря европейското развитие на България”. Двамата с две ръце подкрепиха мнението, че празнуването трябва да се криминализира.
Три години затвор за всеки, който празнува 9-ти септември. Това предложи Любен Дилов-син в пилотното издание на „Удавете водещия” по Нова ТВ. “За повечето, които празнуват, три години ще са и доживотна присъда”, допълни той.
„Това е един преврат, едно престъпление срещу Конституцията на България. Загинали са много хора и аз си задавам въпроса защо отбелязваме този ден, а не празнуваме датите на други два важни преврата – 9-ти юни или 19-ти май”, запита водещият.
“9-и септември е един водевил”, отсече социологът Юлий Павлов. Той и професор Пламен Цветков подкрепиха идеята празнуването да се криминализира.
„Някаква група стари превратаджии, знаменари и неколцина комунисти са пуснати в сградата на военното министерство и обграждат тогавашния военен министър Иван Маринов и се самопрокламират за правителство – това е една зловеща оперета, нищо повече”, така проф. Цветков от НБУ определи деветосептемврийските събития. Според него важната дата е 8 септември, когато започва да нахлува червената армия в България. Професорът отбеляза и друга дата – 5-ти септември, когато Сталин оповестява война на България.
От другия полюс бяха червеният Ива Атанасов и историкът проф. Искра Баева. „На 9 септември България става част от антихитлеристката коалиция. Това е нещо, трябва да се отбележи. Да не говорим за периода, който настъпи след 9-ти. Той има много минуси, но който има и големи плюсове. Аз го наричам „най-спокойния, най-сития и най-сигурния период в историята на цяла България”, коментира Атанасов.
Проф.Баева подчерта, че 9-ти септември се отбелязва не защото е преврат, а защото е засегнал живота на твърде много хора.
“Всеки член на БКП беше длъжен да доносничи. Колеги, умни като вас и силни като бикове ме отвлякоха едно време от Виена”, припомни Юлий Павлов.
Участниците в предаваното се изпокараха и за Паметника на Съветската армия. “Не може един шмайзер да е по-висок от кубето на храм-паметника “Александър Невски”. Около това мнение на водещия се обединиха противниците на паметника – социологът Павлов и професор Цветков. “Това е паметник на победителя във Втората световна война. Такъв има и в Берлин, и във Виена”, бе отговорът на Иво Атанасов и професор Баева. От скулптура Александър Дяков бе предложен компромисен вариант – този паметник, символ на тоталитаризма, да се преосмисли. На мястото му да се вдигне иконообразен Христос, а войникът с шмайзера да бъде свален в подножието му.

„24 ЧАСА”

Любен Дилов – син: 3 години затвор за всеки, който празнува 9-ти септември
09.09.2012 14:55; 24 часа онлайн;
Лют спор за датата 9-ти септември в пилотното издание на “Удавете водещия” по Нова телевизия. Да се криминализира ли празника, или да се чества с венци.
Двама професори, социолог и червен политик се караха и надвикваха в новото предаване “Удавете водещия” по Нова телевизия за ролята и значението на 9-и септември в най новата ни история.
“9-и септември е един водевил”, обяви за начало социологът Юлий Павлов. Подкрепи го професор Пламен Цветков: “9-и септември спря европейското развитие на България”. Двамата с две ръце подкрепиха мнението, че празнуването трябва да се криминализира.
Три години затвор за всеки, който празнува 9-ти септември. Това предложи Любен Дилов-син в пилотното издание на „Удавете водещия” по Нова ТВ. “За повечето, които празнуват, три години ще са и доживотна присъда”, допълни той.
„Това е един преврат, едно престъпление срещу Конституцията на България. Загинали са много хора и аз си задавам въпроса защо отбелязваме този ден, а не празнуваме датите на други два важни преврата – 9-ти юни или 19-ти май”, запита водещият.
“9-и септември е един водевил”, отсече социологът Юлий Павлов. Той и професор Пламен Цветков подкрепиха идеята празнуването да се криминализира.
„Някаква група стари превратаджии, знаменари и неколцина комунисти са пуснати в сградата на военното министерство и обграждат тогавашния военен министър Иван Маринов и се самопрокламират за правителство – това е една зловеща оперета, нищо повече”, така проф. Цветков от НБУ определи деветосептемврийските събития. Според него важната дата е 8 септември, когато започва да нахлува червената армия в България. Професорът отбеляза и друга дата – 5-ти септември, когато Сталин оповестява война на България.
От другия полюс бяха червеният Ива Атанасов и историкът проф. Искра Баева. „На 9 септември България става част от антихитлеристката коалиция. Това е нещо, трябва да се отбележи. Да не говорим за периода, който настъпи след 9-ти. Той има много минуси, но който има и големи плюсове. Аз го наричам „най-спокойния, най-сития и най-сигурния период в историята на цяла България”, коментира Атанасов.
Проф.Баева подчерта, че 9-ти септември се отбелязва не защото е преврат, а защото е засегнал живота на твърде много хора.
“Всеки член на БКП беше длъжен да доносничи. Колеги, умни като вас и силни като бикове ме отвлякоха едно време от Виена”, припомни Юлий Павлов.
Участниците в предаваното се изпокараха и за Паметника на Съветската армия. “Не може един шмайзер да е по-висок от кубето на храм-паметника “Александър Невски”. Около това мнение на водещия се обединиха противниците на паметника – социологът Павлов и професор Цветков. “Това е паметник на победителя във Втората световна война. Такъв има и в Берлин, и във Виена”, бе отговорът на Иво Атанасов и професор Баева. От скулптура Александър Дяков бе предложен компромисен вариант – този паметник, символ на тоталитаризма, да се преосмисли. На мястото му да се вдигне иконообразен Христос, а войникът с шмайзера да бъде свален в подножието му.”

Share on Facebook

*** Коментарът на Поли *** Здравейте! Това е първата ни такава рубрика. Признавам, че когато Асен обяви кого ще покани – Кайо и Венци, особено на дата като 9 септември, бях много силно скептична. Писател и музикант ще си говорят поредните празни приказки в ефил за демокрация, комунизъм, преход, култура и т.н. след не толкова кратко замисляне, реших, че това е полезно. Полезно е, защото българската интелигенция никога не е била коректив на властта. Т.нар. „интелектуалци“, в смисъл на 9 сепетември, за който ще говоря по-обширно, най-често ас били най-обикновени доносници. Истински дисиденти , с изключени на хора, които се броят на пръстите на едната ръка, просто не са съществували, т.е. всичко е било имитация. Именно заради това е добре все някога да започнем да разпознаваме ментетата. Дали това ще бъдат тетрадки с чалга звезди или ще бъде календарче с Бойко Борисов, редно е да знаем кое е менте и кое не е менте. Аз съм Полина Паунова и по-късно ще чуете един откъс от книгата „Шесто управление срещу неформалните организации в България“. Преди това искам да ви кажа нещо много важно. Тази сутрин, отваряйки Фейсбук установих някакъв ужасно приповдигнат дух. Не знам дали сте се замисляли, но всъщност 9 септември 1944-та година е началото на Бойко Борисов. Винету е само декорация впоследствие на това „явление“. 44-а година е толериране на простащината, на създаване на измислени елити, на туморни образувания с интелектуален уклон тип „агент Бор“ или „агент Димитър“, които сега са се заели със слагане на настоящата власт. Децата на ЦК се превърнаха в опозиция на персонала на ЦК. Малко преди това персонала на ЦК беше опозиция на децата на ЦК. Елитите на БКП, които са от работническо-селски произход, възпитаха днешните елити, които нямат разлика с работническо-селските елити. Днешните елити твърдят, че са тичали с филия с мас в едната ръка, а с другата ръка са играли футбол и са тичали по поляните на Банкя. Днешният елит е напълно заслужено национално наказание за България. Наказание за липсата на гръбнак. Преди 1 или 2 години председателят на Народното събрание Цецка Цачева обяви петела за безгръбначно животно. Липсата на гръбнак се наказва, а в нашия случай се възнаграждава с управление на простотията. Вярвате ли ми, че в момента също се пишат доноси – сигурно вярвате. Това го казвам в смисъла на „Всяка неделя“. Липсата на гръбнак се наказва с възраждане на „Всяка неделя“ по телевизията. Може би само агентурното име на писането на доноси е различно. Иначе, и дикторският глас, и заставката – те са същите. Водещият също. Портретът на стената е сменен. Само, че здравата ръка, която е забила този портрет, е същата. Преди няколко дни, една много умна жена, която аз много уважавам, с целия си потрес към тоталитарния комунистически режим, каза, че възнамерява да го нарича „демократичен“ на фона на чудесата, които постигна ГЕРБ само за 3 години. Бедата е, че и преди, и сега, т.нар. ни „интелектуалци“ са нищо повече от глашатаи на властта. Много се радвам, че мога да го кажа това нещо пред новите интелектуалци на България. Драмата е, че измислената ни интелигенция – и преди, и сега, най-мерзко обслужва властта. Всички изводи си остават за вас. Манталитет на българския елит е един и същ. Сега ще ви прочета само две изречения. Това е стенограма от заседанието на Секретариата на ЦК на БКП на 6 януари 1989 г. Обсъждането е за наказателни мерки срещу най-активните членове на „Клуба за гласност и преустройство“. Много е интересен човекът, който е произнесъл тези думи – това е Димитър Станишев, бащата на Сергей Станишев. Димитър Станишев говори за интелектуалците в България, цитирам: „Сега главните усилия на чуждата пропаганда и идеология са насочени към интелигенцията. Ние трябва да направим всичко възможно, за да запазим нашата интелигенция от такова влияние. Тъй като тя има своите традиции – традиции на вярност към Партията и народа. Нашата интелигенция винаги се е отличавала, но това не означава, че тя е имунизирана и че не може да се поддаде, поне част от нея. Както виждаме, има такива, които се поддават и ще се поддават и занапред.“ Ето това е трагедията, в едно изречение. Българската интелигенция винаги е била солидарна с партията, която и да е тя. Днес е 9 септември и ако смятате, че сме в условия на робство, трябва да вземете нещата в свои ръце, а не да обяснявате управлението на България и отношението към него, като един, както казва един наш известен политик, „сбор от категории“, каквото и да означава това. Мислете с главите си – къде по-интелигентно, къде не чак толкова. До следващият път.

Угасналото българско гражданство

Иван Колев - членът на ВСС, през който минаха над 2 милиарда лева (част първа) *

  След това пътуване разбрах колко много подхожда името „Балкански“ на нашият п-ов. Статистиката на GPS-a показа 30 часа път и 8 часа престой, средна скорост 51 км, общо за двете посоки. Ползвахме тази карта: Garmin Eastern Europe NT 2013.10. Около 280 лв. ни струваше дизела за една кола в двете посоки. В Черна Гора цените на бензиностанции „Ekо” са: 1.33 евро дизела, 1.36 евро бензин, 0.78 евро газ. Маршрут на отиване: София-Скопие-Тетово-Струга-Кукъс-Елбасан-Тирана-Шкодра-Улчинь . Маршрут на връщане: Улцинь-Подгорица-Беране-Нови Пазар-Рашка-Бельевац-Александровац-Брус-Блаце-Прокуплье-Ниш-Пирот-София. Въпреки многото завои, тунели, липса на маркировка и мантинели по част от пътищата се убедихме, че няма по скапана пътна мрежа от българската. Толкова дупки на квадратен метър няма нито в Албания, нито в Македония, нито по третокласните пътища в Сърбия.

Пътуването започна

по разписание около 4:00 сутринта на 18.08.2012 от бензиностанция “Shell” на бул.“България“. Тъй като двамата шофьори имаха предпочитания към различни безиностанции спряхме в Радомир и в Кюстендил за зареждане на гориво. Преминахме българо-македонската граница след 30 мин. чакане , тъй като  македонците “разфасоваха“ един турски автобус.

При навлизането в Македония

бяхме посрещнати от мобилният оператор както си му е реда със съобщението „Welcome to Macedonia, the cradle of civilization!...”. От Скопие започва „реновираната“ магистрала до Гостивар. Тя прилича малко повече на магистрала отколкото нашата „Тракия“ в участъка Пазарджик-Пловдив. Само, че македонците са решили да препечелват от нея и на всеки 30-50 км има „PATARINA” (toll). Таксата е 20, 30 или 50 денара в зависимост от изминатите километри. Курсът на валутата по будките е: 50 денара = 90 евро цента, 30 денара = 50 евро цента. Ако нямате точната сума в евро, ресто може и да не получите. След това пътят продължава покрай природният парк „Маврово“. Сравнително добър път за тамошния планински релеф. Две ленти за изкачване и една за слизане, доста завой, но имаше маркировка и мантинели. Първата спирка беше

Струга - да разгледаме прочутото Охридско езеро

Там както и в останалите градове , покрай които минахме забелязахме повече джамии отколкото християнски църкви. По улиците се говореше предимно на албански. Жени почти не се срещаха по кафенетата. В „менувачниците“ се приемаха и български левове. Градчето не ни се стори особено привлекателно. Жегата беше голяма и нямаше много дървета, под които да се скриеш на сянка. Единствено бистрите води на Охридското езеро и коритото на р. Черни Дрин го правят по-приветливо. [caption id="" align="aligncenter" width="554" caption="Черни Дрин с лебеди"][/caption]     Истинското приключение по пътищата започна след като напуснахме Струга и преминахме

македонско-албанската граница

Граничният пункт беше само един. Прегледаха паспортите и ни пожелаха приятно пътуване.

Албания ни посрещна

с типичните бункери, безкрайните завои и автомивките във всяка къща. Автомивките представляват един маркуч , от който тече вода. Явно там проблеми с водата нямат. Три месеца по-рано бях в южната част на Албания – Саранда. Там такива неща не видях. Всъщност в южната част всичко изглеждаше доста по-спокойно. Когато организирахме пътуването до Черна Гора изчетох доста за тази страна и се чудих какво точно имат предвид като описват многото автомивки и авто-сервизи.  Сега вече разбрах. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Албанска Автомивка"][/caption]       Пътищата изглеждаха стари без никаква маркировка, тесни с много завои, но дупки нямаше. Само компенсаторите на мостовете бяха доста раздрънкани, а мостове не липсваха. Покрай пътя минаваше жп линия, която не изглеждаше много употребявана. До Елбасан пътната обстановка изглеждаше доста прилична като се има предвид какво ни предстоеше.

От там поехме по Е852 към Тирана. Голяма грешка!

Пътят се изкачва по склоновете на планината. Завой на 180 градуса, няма маркировка, почти няма мантинели, много натоварено движение, тесен двулентов път. Добре, че нямаше тежкотоварни автомобили по този път. Явно за тях беше невъзможно да го преминат.

Гледката към Елбасан беше красива

Преди да тръгнем обмисляхме друг път от Елбасан към Дурес и после към Тирана. Маршрута се увеличава с 40 км, но се избягва този участък. Сега мисля, че беше по-подходящ. Тези 60 км вдигнаха адреналина на всички и разстроиха вестибуларния апарат на пасажерите. По едно време се чудехме дали не сме сбъркали пътя. Изглеждаше нелогично това да е пътят между два толкова големи града. Оказа се че сме на правилния път. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Елбасан"][/caption]      

Тирана, единствената столица без околовръстен път.

Доста се полутахме из града. Обиколихме площада с паметника  на Скендербек. Втората кола, която неотлъчно ни следваше без да използва някаква навигация си мислеха, че нарочно ги превеждаме от там да разгледаме центъра на града, а ние всъщност се бяхме позаблудили. Главният булевард до площада изглеждаше доста красиво. Сега като разглеждам разни снимки от албанската столица става ясно, че доста от красотите на този град сме пропуснали. За сметка на това видяхме повечето му негативни страни. Движението е много натоварено, никакви указателни табели, шофьорите се подчиняват на някакви непонятни за нас правила за движение. Правилото за дясностоящия не важи. Срещат се возила, които не сме си и представяли, че съществуват. Всеки пази себе си и после другите. Питахме се как ли изглеждат учебните коли за начинаещи шофьори. Или се учат на бронетранспортьори или всеки курсист си плаща и колата.   Тъй като изтървахме една отбивка, която GPS-a ни препоръчваше забихме към Дурес по някакъв второстепенен път , който даже липсваше на картата на GARMIN. След около 10 км се осъзнахме, че се движим в тотално грешна посока. Стопирахме един моторист. На албанско-англиско-бългаски разбрахме, че трябва да се върнем отново в града и да питаме пак. Този път послушахме GPS-a и с цената на няколко сериозни нарушения на правилника за движение, заради които бяхме здраво „освиркани“ от местните се озовахме на правилния път. Пътувахме 15 км през разни квартали и се озовахме на така наречената „автострада“ за Шкодер. Беше станало късно и слънцето залязваше, а нас ни чакаха още 130 км. Шофьорите бяха много изнервени, всички искаха час по-скоро да се махнем от тази Албания. Аз започанах да заглеждам крайпътните хотелчета с идеята да преспим в някое и на сутринта да продължим, ама никой не прие идеята ми. Беше се зародила една всеобща ненавист към Албания. Въпреки умората никой не искаше да прекарва и минута повече в тази държава. Шофьорите-камикадзе не свършиха до тук, даже станаха по-смели в тъмното. Разминахме се с две потенциоално много опасни ситуации - не по наша вина. Във всяко населено място се получаваше задръстване, тъй като пътят беше тесен и всеки , който искаше да отбие в ляво просто спираше и създаваше колона след себе си. Полицейско присъствие по пътя не липсваше, но регулирането на движението и санкционирането на опасните шофьори явно не влизаше в задълженията им. Покрай пътя постояно се появяваха от изневиделица пешеходци, мотористи, колоездачи, каруци без каквито и да било фарове или светлоотразители. Камикадзета всякакви.

Черна гора

Неусетно достигнахме граничният пункт,

което донесе облекчение за всички. Отново целият контрол беше една будка, в която преглеждаха документите. До тук на всяка граница показвахме големият талон на колата, но черногорският митничар изрично поиска „оригинала“ (така го нарече той) т.е. малкият талон. Ние му обяснихме, че всъщност оригинала е големият талон и понякога българските митничари го искат него и за това си го носим. Човекът призна, че е научил нещо ново и ни пожела приятен път. Пътят до границата и от границата до Улцинь също минаваше през някакви планини. Беше тъмно и нямахме представа какъв е ландшафта наоколо. Доста завои и отново тесен път, но имаше поне мантинели и табели. Движението беше слабо и най-накрая достигнахме града

Улцинь

Там отново се объркахме в посоката. На GPS-а не успях да задам точния адрес на къмпинга. Спряхме до една къща, поразпитахме хората и те на чист черногорски ни обясниха как да стигнем до там. Около 22:00 вече бяхме в

къмпинга

(като се има предвид, че Черна Гора е с един час назад  спрямо България). Избрахме си най-гадното място в къмпинга. Тъй като до ресторанта на тревичката ни се стори, че ще е шумно, до баните също и така разпъхахме бивака на слънцето върху пепелявата пръст. Повечето хубави места в боровата гора бяха заети от кемперите на редовните постители, предимно германци , поляци и малко италианци. [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="Бивак 1"][/caption]     Разпъването на палатките в тъмното не беше сериозно предизвикателство. Само надуваемите душеци оставихме за сутринта. Спахме направо върху пода на палатката. Леко неудобно, но бяхме толкова изморени и след 100 гр. от 56%-вата домашна ракия на никой не му пукаше. На сутринта жегата ни разбуди около 8:30. Започна преструктуриране на бивака. До обяд си направихме чердак от платнището. Платихме за две нощувки, защото не бяхме убедени, че ще останем по-дълго на къмпинга. Цената беше по 5 евро на човек и 3 евро за кола, ако се намира в къмпинга. За палатка такса не се плаща. Баните и тоалетните са чисти и подържани. В пиковите часове може да се окажат недостатъчни, но на това лесно му се намира цаката. Бивакът след преустройството: [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="Бивак 2"][/caption]     Следобяда беше за почивка – бира, плаж, море...

Плажът е страхотен

Ситен пясък, няма камъни, морето е до колене на около 20 м от брега. Вълнение няма. Водата е кристално чиста и доста по-солена от тази в нашето Черно море, което прави плуването по-лесно. Температурата и може би е малко ниска, но се свиква. Има разни течения, които носят по-топла вода. Сутрин около плажа гъмжи от малки рибки.  Престоя на плажа струва 3 евро на човек (чадър плюс два шезлонга и масичка е 6 евро). Бирата от заведението на плажа беше 2.50 евро, от ресторанта в къмпинга 2.00 евро, на магазина 0.80 евро. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   Следобеда пробвахме гозбите на ресторанта. Възползвахме се от офертата 1кг риба 1-во качество за 30 евро. Всъщност порцията се състои от две риби средно големи. Една риба тежи около 500-600 гр живо тегло и когато се изчисти и опече остават не повече от 200-300 гр. Така , че тази оферта не е особено приемлива. Добавихме към рибата по една-две шопски салати и черногорска лозова ракия и залъгахме глада. След това решихме да пробваме велосипедите под наем (за 24 часа – 9 евро). Собствениците на велосипедите ни предупредиха , че до града Улцин е трудно да се стигне с велосипед, защото

шофьорите не са особено толерантни към велосипедисти

Пробвахме и се убедихме сами. Вечерта успяхме да стигнем до носа в началото на „Velika Plaza”. Там има канал чрез който морската вода достига до солниците. Самото заливче наречено „Porta Milena” е дълбоко до кокалчета с иключение на тесният канал. Вечерта наблюдавахме с любопитство как десетина човека с торби и челници „ходят по водата“. Оказа се, че са китайци ловящи раци. [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="Китайци"][/caption]       От носа покрай брега започва черен път , който май достига до града, но не го пробвахме тъй като беше тъмно, колелата нямаха фарове и изглеждаше малко опасно. На връщане потърсихме мост, по който да пресечем канала по-близо до плажа. В една малка уличка разпитахме хората, които живеят там и един от тях дойде с нас и ни заведе отвъд моста и ни показа от къде можем да минем, за да се приберем. Избрахме пътя по плажа, близо до морето по мокрия пясък. Прибрахме се бързо, довършихме ракията от предната вечер и наченахме смокиновата. На другия ден си намерихме пътеки и улици успоредно на плажа, по които

стигнахме до града Улцин с колелата

Там с малко тикане по тротоарите из града стигнахме до старият Улцин. Градът е ограден от крепостна стена, вътре все още си живеят хора, пълно е с ресторанти и хотели, има и нови строежи. Гледката е страхотна: [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="Старият Улцинь"][/caption]         Поразходихме се тикайки велосипедите и стигнахме до ресторантите, които са по края на крепоста, за да има хубава гледка. Сервитьорите стояха пред тях и настойчиво един през друг ни предлагаха да си оставим велосипедите вътре в ресторанта, да се разходим и после да се върнем да хапнем при тях. Възползвахме се от офертата на единия. Цени:  порцият калмари – 8 евро, шопска салата – 2.5 евро, бира - 2 евро. Опитахме се да убедим сервитьора, че шопската салата е българска салата, ама май не ни повярва*. Направихме малко снимки на брега и града. По време на разходката срещнахме и някой интересни обитатели на средиземноморските градове: [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="Хлебарки"][/caption]       Тези „зверове“ съвсем спокойно могат да ти отворят хладилника и да изнесат каквото им хареса от там. А не стига че плуват ами могат и да летят. Според Wikipedia даже хапят жестоко. За щастие бяха отровени, когато намерихме пред вратата на една от къщите. Тогава не знаехме точно какво представляват. Извадихме хлебарките на бордюра и всички туристи след нас се спираха да ги гледат. На връщане тръгнахме покрай брега. Оказа се, че има още няколко малки плажчета, но всички са каменисти освен „Velika Plaza” и „Mala Plaza”. [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="Малкият плаж"][/caption]       Към 18:00 се прибрахме в къмпинга. Върнахме велосипедите и отидохме на плажа. Вече нямаше кой да ни иска такса. Водата беше все още топла. Изпихме още някоя друга бира и се прибрахме в бивака. Следващият ден, последен от нашият престой беше предвиден за разглеждане на

о-в „Свети Стефан“ и Будва

На самият остров не ни пуснаха, даже не даваха да се сяда на оградата около плажа. Цените за нощувка на острова са от 900 евро до 3000 евро. Снимки на острова има много из интернет, затова няма да добавям и аз. Изкуствено направените плажове са покрити със ситен чакъл, а дъното на морето е каменисто. Затова пък цените за чадърче са: [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="Цени на плажа на Свети Стефан**"][/caption]      

Старият град на Будва

е пълен със скъпи магазини и кафенета. Разгледахме един музей там. Напазарихме магнитчета за хладилника по 0.60 евро. Отказахме се да плащаме по 2 евро да се качим  на цитаделата след като двойка японци преди нас също се отказаха. Направихме разни снимки и се прибрахме към къмпинга. Старият град в Улцин повече ми хареса. Този изглеждаше прекалено комерсиализиран и много навалица имаше там. На другия ден събрахме палатките, окъпахме колите, разпънахме картите и таблетите и започнахме обсъждаме

пътя за прибиране

Всички единодушно решихме, че през Албания няма да минаваме. Някакъв македонец беше обяснил на единия шофьор, че пътят през Косово е добър. Обаче тогава се сетих, че за Косово трябва да се плащат винетки и е нужно нещо като виза. Поразпитахме управителката на къмпинга и се оказа, че ако искаме да минем от там ще ни излезе около 100 евро отгоре. Гражданите на бившите сръбски републики не плащат такава такса. За това на македонеца му излиза по-изгодно д аминава от там. Цената беше достатъчна за да потърсим друг път. Избрахме през Сърбия. Около 14:00 потеглихме от къмпинга. Поканиха ни и догодина тъй като нямали други българи редовни посетители трябвало ние да дойдем пак. Първата спирка беше Подгорица. Пътят до там е хубав, в по-голямата част даже е прав. Минава се през Шкодренското езеро - красота. Но там , където нямаше завой имаше населени места и ограничения на скороста 50-60 км. Много от шофьорите не ги спазваха за разлика от нас. Така, че отново заковахме средната скорост на 50 км.

Подгорица

изглеждаше чисто, подредено и спокойно градче. Там седнахме за по едно кафе. Оказа се, че в кафенетата предлагат „турско“ кафе, което е и доста приятно на вкус. Там завързахме разговор с хората на съседната маса. Те няколко пъти ни обясниха от къде да минем, ама ние не носихме картите и така и не запомнихме. Разпитахме ги за близкият паметник, те ни казаха че е на техен национален герой, който е бил като нашият Левски. Интересен бе факта, че те знаеха за нашият Левски. На повечето места където ходихме бързо ни разпознаваха, че сме от България. Може би, защото единствено нашият език е толкова близък до сръбският, но с много различна интонация. Всъщност с черногорците се разбирахме доста добре на български. Те говорят някак си по-меко за разлика от нашите западни съседи сърбите. След Подгорица ни предстоеше дълъг

преход през планината Дурмитор

Отново път с много завои на който не можеш да вдигнеш повече от 60 км в час. Хората от кафенето ни препоръчаха да спрем на „Biogradska gora” да отпочинем и да разгледаме. Спряхме, но не се качихме до езерото, защото искаха по 3 евро на човек, а и нямахме много време, смрачаваше се. Използвахме необитаемия къмпинг близо до пътя да похапнем и продължихме. Наистина има доста красиви гледки от пътя и още повече в извън него в тази планина, но тях ги оставихме за следващото посещение. [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="Планината Дурмитор"][/caption]     По тъмно стигнахме

Raska (Сърбия)

Там разпитахме едни полицаи за пътя. Те ни препоръчаха да минем по-напряко през Josanicka Banja към Aleksandrovac. Хубавият път отново се оказа поредица от завои. По него един микробус на завоя беше навлязал в нашата лента и на косъм се разминахме от катастрофа, закачи само страничното огледало.

В този Aleksandrovac падна голямо лутане

Табели почти нямаше. GPS-a все искаше да ни води към центъра и тогава към следващия град. Ако му зададях следващия град като крайна точка, се опитваше да ни върне на по-главният път. Общо взето „ръководехме се по звездите“. В Aleksandrovac подремнахме малко в колите. После на бензиностанцията отново питахме за пътя и отново не уцелихме пресечката и накрая някак си се озовахме в Brus. От там на третия опит уцелихме пътя за Blace. Голямо лутане падна по сръбските селски пътища. Там загубихме няколко часа. Също така сносни бензиностанции липсваха. Ние търсихме такива, които приемат кредитни карти. Преди Aleksandrovac не намерихме бензиностанция. Представа за времето всеки беше изгубил. Ние не знаехме даже Сърбия в кой часови пояс е***. Всички дремехме в колите даже и шофорите позадрямваха, ама добре че в този момент навигаторите бяха будни и избегнахме ПТП няколко пъти. Накрая намерихме пътя за Ниш и от там за Пирот. Това също не мина без няколко обратни завоя. На бензиностанцията преди Пирот приемаха дори български левове на доста странен курс: 100 динара = 1 евро = 2 лева. Аз си купих един сникърс, някакви царевични пръчици и две кафета за 9 лева, дадох 10 лева и получих ресто 50 евро цента. Стигнахме София към 8:00 сутринта. Същият ден бях на работа от 9:30. Не ме питайте как издържах.

Следващото пътуване до Черна Гора съм решил да е с автобус, влак, самолет, кораб, балон или каквото и да е, с изключение на личен транспорт

Въпреки всички трудности по пътя смятаме, че приключението си заслужаваше. В Черна Гора има още много красоти , които не видяхме, затова с голямо желание бихме я посетили отново. От начало всички бяха скептично настроени, а накрая се оказа, че това е най-якия плаж, с най-якия къмпинг и най-якото изкарване на лятната отпуска. Едно голямо „Хвала“ („благодаря“ на сръбски) на шофьорите от мен, че се справиха с всички изпитания и ни докараха живи и здрави. *Всъщност шопската салата е измислена в Балкантурист в началото на 60-те години на XX век. Няма литературни данни за подобно име преди това – бел.Ст. **„Ние с Русия сме 150 милиона“ – черногорска поговорка от XIX век. – бел.Ст. ;) *** Сърбия е с централно европейско време (GMT+1), на един час разлика и от София, но в другата посока ;) - бел.Ст.     Автор: Боян Бонев Снимки: авторът Други разкази свързани с Черна гора – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ

Спасих една красива рисунка в етностил преди да са успели да я унищожат. Не е графит, направен след оголването на стената, а е рисунка, която е била на нея. Много ми харесва.

Иво Йотов, да ми е жив и здрав, щракна набързо снимките от “Благотворителността през обектива”, изложени на метростанцията под Софийски Университет “Климент Охридски”. Ей ги на.

Продукти за 4 порции:
3 пуешки бутчета
500г пресен зелен боб
1- 2 домата
2 моркова
1 глава зрял лук
1 глава целина
2- 3 скилидки чесън
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1ч.л. девесил
1ч.ч. Пармезан

Приготвяне:
Пуешките бутчета се слагат в тенджера. Наливат се 3ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Месото се вари един час. После бутчетата се изваждат. Оставят се да изстинат и се обезкостяват. Зеленчуците се почистват и измиват. Бобените шушулки се режат на две или три. Целината се реже на кубчета с къдраво ножче, а морковите на пръчици. Главата лук се скълцва на ситно. Доматите се стържат на ренде. Скилидките чесън се оставят цели. В гювеч се слагат всички подготвени продукти заедно с месото. Поръсват се подправките и се наливат 2ч.ч. прецеден пуешки бульон. Поливат се 3с.л. олио. Съдът се похлупва. Ястието се пече на умерена фурна, един час. След готовност се отхлупва, поръсва се с Пармезан. Яденето се допича на изключена фурна. Поднася се топло.

Моята фотография “Ангелска елха” спечели първо място в категорията си в конкурса “Благотворителността през обектива”. Водещите казаха, че това е била най-оспорваната категория, та да съм доволен от себе си. Ето няколко снимки за спомен от събитието.

Само преди дни България започна да „кове своята енергийна независимост“, както каза министърът на икономиката Делян Добрев. По време на церемонията по подписването на договора за проучване за газ и нефт с Тотал, Репсол и ОМВ, Бойко Борисов съобщи, че очакваната инвестиция е за 1 млрд. евро. Министър Добрев спомена същата сума, но в лева. Неволна грешка вероятно. Дори и да не е неволна грешка, разликата е само два пъти, пак не е кой знае какъв проблем, за да се занимаваме с него.

Проблемът е, че Бойко Борисов говори каквото си иска и никой не го коригира. Всеки ден е така. Ако не вярвате, отделете още две минути и стигнете до края на този текст. Проблемът не е, че премиерът не може да смята. Надявам се да може. Проблемът е, че не му пука какво говори. И докато никой, ама никой не смее публично да го опровергае, дотогава той ще подхвърля подобни фантастични числа. Ако мълчаливото ръкопляскане продължава, утре ще ни каже, че Земята е плоска, а пък той е висок 17.93 м. И пак ще го цитираме безкритично.

На 22 август премиерът прие роднини на задържаните в Испания моряци и по време на срещата не скри гнева си, защото постоянно се съобщавало за хванати българи с кокаин. “То става вече колко пъти – 20 тона, 40 тона, 3 тона. Вече като се заговори за България…“, възмути се Борисов. Лично аз не си спомням за заловени българи с 20 или 40 т. кокаин, но се опитах да си го представя. Т.е. нещо като десет кораба „Свети Николай“ на едно. Бре, все щеше да стане новина от това, даже не само българска, но и световна.

През последните няколко години на територията на целия Европейски съюз са залавяни доста под 100 т. кокаин годишно, а пък според статистиката на DEA (Американската агенция за борба с наркотиците), за цялата 2011 г. заловеният кокаин на територията на САЩ е 33 т. Числата на Бойко Борисов може да се верни, само ако целият световен трафик се държи от българи. Но това не е вярно.

Точно на Гергьовден МВР залови 67 кг. кокаин в Русе. Премиерът съобщи, че стойността му е над 100 млн.лв. Но пък и този път сметките изобщо не излязоха. Дори и по цени на дребно, това количество може да струва максимум 10 млн. лева. Отново разминаването е 10 пъти.

На 13 ноември 2010 г. Владимир Путин беше в София и каза, че България ще печели по 2,4 млрд. долара годишно от транзитни такси от газопровода „Южен поток“. Бойко Борисов хареса това число и го повтаряше често. Елементарната сметка показва, че очакваната сума е около 10 пъти по-малка.

Всички тези случаи са свързани с числа, а там най-лесно се греши. Фриволното отношение към фактите обаче е заразно. Тия дни Симеон Дянков се подхлъзна по мераците на колегата си Мирослав Найденов и заговори за замразяване на някои цени. Дянков се насочи към млякото, защото „в Съединените щати, които аз познавам добре, има твърда цена на млякото, по причина, че се използва и от децата“. Тук дори няма нужда от сметки, за да разбереш, че има нещо нередно в изказването на министъра. Това просто изобщо не е вярно.

Така си говорим в България. Всеки подхвърля някакви числа и измислици, после никой не ги проверява и дребните на пръв поглед лъжи заживяват собствен живот. А е необходимо толкова малко – само да мислим. Понякога.

П.П. Чак след като написах това, се сетих за още един пример. На 25 февруари 2011 г. в Народното събрание Бойко Борисов съобщи, че ако България не построи АЕЦ „Белене“ или нова ядрена мощност, цената на тока щяла да се вдигне с около 18 (осемнайсет) пъти. Чакаме.

написано за Vesti.bg

снимка: БГНЕС

Какво знаете за клиентите си? А какво от това познание за тях ви помага да развивате бизнеса си? Ако отговорите и на двата въпроса клонят към „почти нищо” или направо „нищо”, Houston, we have a problem. Да, сигурен съм, че добре знаете колко важни са клиентите за бизнеса, но може би не сте докрай наясно как точно да използвате тяхната лоялност за постигането на още по-голяма ефективност.

Това се опитва да разкаже Жан-Клод Лареш в „Ефектът Моментум”. Лареш е известен по целия свят, преподавател в INSEAD и дори е гостувал за лекция в България. Тук е събрал страхотни успешни практики от последните над 50 години за това как една компания може буквално да „яхне” любовта на клиентите си и да я използва за устойчив ръст, същевременно намалявайки разходите си за маркетинг.

Лареш нарича „моментум” силата, която компаниите придобиват с изграждането на уникална смесица от корпоративна култура, вслушване в желанията на клиентите и поднасянето на възможно най-добрия продукт. Показва как моментум да бъде потърсен, дори как да бъде създаден – анализиране на случаи от историята, сравняване на поведения на различни компании в различни моменти, описване в разбираеми таблици и графики.

Това не е книга за търговия. Това е книга за това как добрият лидер може да вдигне компанията си на крака, ако нещата не вървят, и дори да я превърне в пазарен лидер, ако сега се представя „просто добре”. Голямата истина – печелившите стратегии на вашия бизнес се крият вътре в компанията. Всичко останало са правилни решения и вслушване във всички, които искат да ви помагат да вървите напред.

Виктор Чижиков "Великие за партами" Адаптация на български: Gloxy-Floxy

Днес екипът на "Гневни Млади Хора" ще заснеме и излъчи на живо организираното от Българският институт за правни инициативи (БИПИ) изслушване на престрашилите се магистрати, кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалната квота.

Изслушването започва днес от 13.00 часа и може да бъде гледано тук: http://aym.pressclub.bg/live

Amazon съобщи за актуализирането на Silk браузъра си за новите таблети Kindle Fire HD, като с него ще дойде "Trending now" секция. Въпреки че потребителите ще бъдат информирани в реално време кои уеб страници са най-популярни на база и други потребители, това означава, че компанията ще следи поведението на потребителя.

Започва седмицата, посветена на училището! С радост искам да ви покажа плаката на Вики (www.vickny.com) за буквите, който може...

Новият продукт на Apple ще работи с 4G мрежите в Европа, Щатите и Азия, но по всяка вероятност не при всички оператори.

Популярната музикална платформа Spotify в най-скоро време ще се сдобие със своя версия, която обаче няма да се нуждае от сваляне и инсталиране на компютъра или мобилното устройство, за да работи. Това стана ясно, след като TechCrunch обявиха, че от компанията са решили да дадат на потребителите си възможност да не свалят Spotify на своите устройства, а вместо това да използват платформата през браузър. По този начин няма да има нужда от сваляне на програмата, което може да се окаже известно удобство.

От Spotify не дават отговор на това дали все пак десктоп версията ще остане налична, но със сигурност ще се появи такава за браузъри. В момента музиката може да се слуша единствено ако свалите Spotify на своя компютър или направите същото с мобилното приложение. 

Друга интересна новина около Spotify е, че от компанията възнамеряват също така да промотират месечен абонамент за мобилни устройства на цена от $5, а в същото време да ограничат рекламите, които се чуват между отделните парчета. Услугите, които предлага програмата, си остават наистина прекрасни, след като всеки един потребител е на мнение, че лесното намирате на любими песни и албуми е комбинирано с много лесна навигация и полезни опции.

Снимка: Spotify

Подобни статии:

1. Spotify вече и за iPad
2. Spotify пусна свой бутон за вграждане