Sony и Olympus сключиха сделка за взаимно сътрудничество, при която от Sony обещават да вложат 645 млн. долара в раздираната от скандали напоследък Olympus Corporation. Съюзът между двете компании е израз на желанието на Sony да стъпят в сектора на медицинската образна диагностика (томография, е...

Компания с 20000 швейцарски франка капитал иска да строи "Белене".

Тази неделя Гневните млади хора ще си говорят за медийната "независимост" или иначе казано от кого са зависими българските медии. Специален гост ще бъде експертът по медийно право и преподавател в СУ „Св. Климент Охрдиски“ – професор Нели Огнянова. Темите, по които ще разговаряме с нея са свободата на словото и има ли разлика между журналистически текст и платена реклама в българските медии. Гости на Полина Паунова в Епизод 13 ще бъдат "изтласканият" от вестниците "Труд" и "24 часа" Христо Грозев и представителят на Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ) Кристина Христова, която поиска от еврокомисар Нели Крус мониторинг на медиите у нас. Разговорът ще започне точно в 18.00 часа, а както обикновено в чата на Гневните ще имате възможност да задавате своите въпроси. * * * Гостите Нели Огнянова е български експерт по медийно право, доктор по право (1985), доктор на политологическите науки (2006) и професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподава Европейско медийно право и Информационна политика на ЕС. В края на 90-те тя е член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), а през 2001 г. е заместник-председател на Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД). Ръководи групата, разработила Националната стратегия и програма за развитието на информационното общество (приета с акт на МС, 1999). Нели Огнянова е настоящ ръководител на катедра "Европеистика" във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Нели Огнянова ръководи Българския институт за правно развитие от 1996 г. Кристина Христова е ръководител и създател на сайта на в. Дневник, посветен на европейските въпроси – Европа.Дневник. За работата си като журналист по европейски въпроси е награждавана три пъти от Представителството на Европейската комисия в България с наградата Робер Шуман, в категория интернет медии. Завършила е Международни отношения в София, Политически науки и Политическа социология в Париж. В Момента тя е президент на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). * * * Христо Грозев е бивш съдружник на съсобствениците на "Медийна група България" Любомир Павлов и Огнян Донев при покупката на вестниците "Труд" и "24 часа". Софийски градски съд обяви за нищожни договорите за продажба на дружествени дялове на фирмата "БГ Приватинвест ГмбХ", в която участват Христо Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург. Съдебната битка между Павлов и Донев от една страна и Грозев - от друга продължи повече от 1 година

Очаквайте разговора на Поли с Христо Грозев и Кристина Христова тази неделя, 30 септември, 18.00 ч. на живо тук: http://gnevnite.pianews.eu/live

Вашите мнения, коментарите и въпросите са добре дошли тук, в Twitter с хаштаг #gnevnite13, както и в Livechat-а по време на живото излъчване.

Тази неделя Гневните млади хора ще си говорят за медийната "независимост" или иначе казано от кого са зависими българските медии. Специален гост ще бъде експертът по медийно право и преподавател в СУ „Св. Климент Охрдиски“ – професор Нели Огнянова. Темите, по които ще разговаряме с нея са свободата на словото и има ли разлика между журналистически текст и платена реклама в българските медии. Гости на Полина Паунова в Епизод 13 ще бъдат "изтласканият" от вестниците "Труд" и "24 часа" Христо Грозев и представителят на Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ) Кристина Христова, която поиска от еврокомисар Нели Крус мониторинг на медиите у нас. Разговорът ще започне точно в 18.00 часа, а както обикновено в чата на Гневните ще имате възможност да задавате своите въпроси. * * * Гостите Нели Огнянова е български експерт по медийно право, доктор по право (1985), доктор на политологическите науки (2006) и професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподава Европейско медийно право и Информационна политика на ЕС. В края на 90-те тя е член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), а през 2001 г. е заместник-председател на Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД). Ръководи групата, разработила Националната стратегия и програма за развитието на информационното общество (приета с акт на МС, 1999). Нели Огнянова е настоящ ръководител на катедра "Европеистика" във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Нели Огнянова ръководи Българския институт за правно развитие от 1996 г. Кристина Христова е ръководител и създател на сайта на в. Дневник, посветен на европейските въпроси – Европа.Дневник. За работата си като журналист по европейски въпроси е награждавана три пъти от Представителството на Европейската комисия в България с наградата Робер Шуман, в категория интернет медии. Завършила е Международни отношения в София, Политически науки и Политическа социология в Париж. В Момента тя е президент на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). * * * Христо Грозев е бивш съдружник на съсобствениците на "Медийна група България" Любомир Павлов и Огнян Донев при покупката на вестниците "Труд" и "24 часа". Софийски градски съд обяви за нищожни договорите за продажба на дружествени дялове на фирмата "БГ Приватинвест ГмбХ", в която участват Христо Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург. Съдебната битка между Павлов и Донев от една страна и Грозев - от друга продължи повече от 1 година

Очаквайте разговора на Поли с Христо Грозев и Кристина Христова тази неделя, 30 септември, 18.00 ч. на живо тук: http://aym.pressclub.bg/live

Вашите мнения, коментарите и въпросите са добре дошли тук, в Twitter с хаштаг #gnevnite13, както и в Livechat-а по време на живото излъчване.

Тази неделя Гневните млади хора ще си говорят за медийната "независимост" или иначе казано от кого са зависими българските медии. Гости на Полина Паунова в Епизод 13 ще бъдат "изтласкания" от вестниците "Труд" и "24 часа" Христо Грозев и представителят на Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ) Кристина Христова, която поиска от еврокомисар Нели Крус мониторинг на медиите у нас. Разговорът ще започне точно в 18.00 часа, а както обикновено в чата на Гневните ще имате възможност да задавате своите въпроси. * * * Гостите Кристина Христова е ръководител и създател на сайта на в. Дневник, посветен на европейските въпроси – Европа.Дневник. За работата си като журналист по европейски въпроси е награждавана три пъти от Представителството на Европейската комисия в България с наградата Робер Шуман, в категория интернет медии. Завършила е Международни отношения в София, Политически науки и Политическа социология в Париж. В Момента тя е президент на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). * * * Христо Грозев е бивш съдружник на съсобствениците на "Медийна група България" Любомир Павлов и Огнян Донев при покупката на вестниците "Труд" и "24 часа". Софийски градски съд обяви за нищожни договорите за продажба на дружествени дялове на фирмата "БГ Приватинвест ГмбХ", в която участват Христо Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург. Съдебната битка между Павлов и Донев от една страна и Грозев - от друга продължи повече от 1 година

Очаквайте разговора на Поли с Христо Грозев и Кристина Христова тази неделя, 30 септември, 18.00 ч. на живо тук: http://aym.pressclub.bg/live

Вашите мнения, коментарите и въпросите са добре дошли тук, в Twitter с хаштаг #gnevnite13, както и в Livechat-а по време на живото излъчване.

В китно подбалканско село се играе оспорван мач от аматьорските групи. След като гостите успяват да поведат с 2:0, местни футболни патриоти нахлуват на терена и започват да малтретират главния съдия. След поисканите му "обяснения" с кървящ нос, насинено око и раздран екип реферът прекратява двубоя. На следващия ден ръководството на домакините е привикано във футболната централа за изясняване на инцидента. - Как допуснахте тази свинщина? - пита ядосан шефът на Дисциплинарната комисия. - И защо твърдите, че съдията само е замерван с домати, като я го погледнете - целият е в подутини и цицини, че и носът му е счупен. Тази работа не ще да е само от домати... - От домати е! - категоричен е президентът на клуба домакин. - Само че някои от доматите бяха в консерви, а други - в стъклени буркани... Усмихни се, България! Рухна митът за подкупността на българските футболни съдии. Поне това показва нерадостната участ на бившия международен рефер Момчил Врайков, който явно не е забогатял от...

Общинската управа на най-населения град в държавата ще пробва нова експериментална методика, по която гражданите да плащат, задето организирано им чистят боклука. Експериментът, който впрочем е регламентиран в Закона за местните данъци и такси, ще се случи чак след две години - през 2014-а, и предвижда софиянци да плащат за премерено количество боклук, който изхвърлят, а не както е сега - по такса, която се определя въз основа на данъчната оценка на жилищата им. Проучването щяло било да продължи две години и едва след това ще се види какво ще става - дали сегашният норматив, който е още от времето на култа към личността от миналия век, ще бъде отхвърлен. Или пък ще си остане същият остарял, неполезен за потребителите, но удобен само и единствено за мързеливи чиновници в общините. Впрочем България е единствената страна в ЕС, в която такса „смет“ се формира на базата на данъчната оценка на имота. Така се стига до парадокси възрастни и немощни баби, собственички на апартаменти от по...

Владимир Зарев е роден на 5.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет. Автор е на 16 книги. Сред най-популярните са трилогията "Битието", "Изходът" и "Изборът", "Хрътката срещу хрътката", "Лето 1850", "Поп Богомил и съвършенството на света", романите "Разруха" и "Светове". Главен редактор е на списание "Съвременник". Син е на известния литературен критик акад. Пантелей Зарев. Съпругата му, поетесата Мирела Иванова, е уредник в дома музей "Иван Вазов". Има три дъщери. Видимо щастлив и с усмивка писателят Владимир Зарев ни посреща с добре дошли в дома си в столичния квартал „Лозенец”. Сред стилния интериор на апартамента, който по-скоро може да бъде оприличен на картинна галерия, кротко си дреме едър кашон. Именно той е и причина за оживлението на домакина: Владимир Зарев току-що е получил от Германия превода на „Законът”, последната книга от прочутата си трилогия, разказваща за историята на един български род (първите две части са „Битието” и...

Пет минути на Пламен Асенов

петък, 28 септември, радио Пловдив

В момента в България се води война. Не, не война срещу тероризма, макар че и в нея още участваме. Имам предвид война за парите. Както винаги по това време, всички българи, заети в обществения сектор или зависими от държавния бюджет, имат едно главно занимание – да искат пари. Искат ги настойчиво. Искат ги от всеки министър. Искат ги лично от Симеон Дянков. Искат ги лично от Бойко Борисов.

Най-фрапиращ е случаят с МВР. Полицаите поискаха в бюджет 2013 техните заплати да се вдигнат не с процент, два или пет, а с цели двадесет и пет. „Един служител на реда в нормална европейска страна започва с 1 200 евро, а нашите заплати дори при дълъг стаж не стигат и хиляда лева” – обосноваха се полицейските синдиката и настояха също да имат право на допълнителен труд в свободното си от системата на МВР време. И двете искания разумно бяха определени като неразумни от министър Цветанов. Той каза, че в момента реалната възможност е за 5 до 7 процента по-високи заплати в МВР и определи като недопустимо служителите на системата да се трудят  допълнително извън системата. „Такава практика имаше преди 17 години, но тя беше отменена, след като в квартал „Белите брези” полицаи в акция и други полицаи, които в извънработно време охраняваха мутри, се стреляха взаимно” – припомни Цветанов.

„Ако дадем на вас 25 процента увеличение на заплатите, всички останали ще поискат същото и ще вкараме държавата в гръцкия сценарий, нещо, което няма да допуснем” – обърна се към полицаите и премиерът Бойко Борисов. Той е прав, защото какво пречи например учителите да поискат 25 на сто увеличение, като излязат на мрачни протести по този повод. И те ще имат пълното право, защото се знае, че учител в нормална европейска страна също започва работа със заплата от порядъка на 1 200 евро, а в България тя е около 450 лева. И че средната учителска заплата тук дори не достига мизерните според полицаите 1000 лева, а само още по-мизерните 730. При това 730 лева е според официалната честна дума на министъра, според синдикатите е по-малко. Така или иначе обаче, ясно е, че, освен полицията и учителите, през следващата година някакво увеличение на заплатите ще има още в армията, заетите в социалната сфера, в културата, може би малко в здравеопазването. Чиновниците в министерствата пък даже вече си получиха увеличението още от това лято.

Най-голяма гордост на управляващите в момента обаче изглежда си остава обещанието догодина да се увеличат пенсиите. В страната има около два милиона и половина пенсионери, което, при липсата на ефективни пенсионни фондове и при наличието на  категорични тенденции за свиване на заетостта и застаряване на населението, наистина е проблем за всяко управление. Това е напълно разбираемо. Но от друга страна – при съществуващата не по-малко категорична тенденция за постоянно увеличение на цените на всичко, напълно неразбираемо е как един пенсионер успява да оцелее с мизерната си пенсия, която средно за България в момента не надхвърля 250 лева или 120 евро на месец. На този фон решението на правителството след три години пълно замразяване най-после да увеличи пенсиите с около 10 на сто и така поне да покрие натрупаната инфлация, изглежда абсолютно неизбежно и се оценява положително. Трудно е обаче да се оцени като положително и отлагането, за което се заговори напоследък, отлагане, при което пенсиите ще бъдат увеличени не от 1 януари, както се очакваше, а от първи април. Не, това няма да е първоаприлска шега. Ще ги увеличат със сигурност. Изглежда обаче идеята е увеличението да стане възможно най-близо до изборите – ако може два дни преди това. Но и два месеца не е лошо, въпросът е да има положителен – от гледна точка на управляващите – ефект върху резултата. Самите управляващи отричат, че с този прост фокус специално търсят подобен прост ефект. Те говорят убедено, че просто е дошло крайно време да се повишат доходите на хората в страната и това е приоритет през четвъртата година от мандата им. Може и така да е. Независими икономисти смятат, че при заложените цифри в бюджет 2013 година, доходите на домакинствата наистина ще нараснат с около 3 процента, което ще се отрази положително върху общия ръст на потреблението, а оттам и върху цялата икономика. Повечето политолози обаче са убедени, че този икономически поход на ГЕРБ за осигуряване на все повече пари за все повече хора в България в самия край на мандата всъщност е най-вече политически поход за спечелване на изборите. Цветан Цветанов отрече да има такава връзка. И как отрече? Ами каза, че с увеличението на пенсиите ГЕРБ не се опитва да увеличи гласовете за себе си, а само да спечели втори управленски мандат. Не по врат, ами по шия. Ама все пак по-добре ми се струва да ни  управлява някой, който увеличава пенсиите поне в края на мандата си, отколкото някой, който през целия мандат ще ни кара само да строим някаква си руска ядрена централа.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Тетрадките с образи на поп-фолк звезди, които разбуниха духовете малко преди началото на новата учебна година, не се радват на особен интерес. Това показа проверка на борсата за учебници и учебни помагала до пилоните на НДК. След излизането на пазара на станалите известни като „чалга тетрадки” помагала образователният министър Сергей Игнатов заяви, че министерството не печата и не одобрява тетрадките и смята, че те не са добре приети в клас. Министерството дори изпрати писмо до директорите на училища с обяснението, че школата са сериозна институция и се преподават неща, които имат стойност. Директори на училища в страната сами решиха да забранят въпросните тетрадки или специално да ги подвързват. Чалга тетрадките разделиха и търговците, някои от които се радваха, че се харчели много, а други предпочетоха да ги бойкотират и решиха да ни ги продават. Някои от поп-фолк дивите се възмутиха защо е нормално върху тетрадките да има „измислени американски герои”, а не техните образи....

Днес можем да въоръжим смартфоните си с десетки, ако не стотици приложения за снимане, някои оборудвани със специални филтри и функции за споделяне в социалните мрежи, други – не. Всички те обаче имат нещо общо – позволяват ни да правим неограничен брой снимки. Приложението One Memento обаче е корен...

От 29 септември до 6 октомври ще се проведе петото издание на фестивала за съвременен танц Sofia Dance Week в Националния дворец на културата. Акцентите в тазгодишната програма са участията на световноизвестните хореографи Пиер Ригал (29.09), Крис Херинг (01.10), Хироаки Умеда (05.10), Иво Димчев и др. Откриващото шоу Standarts на французина Ригал е силно повлияно от хип-хоп културата, а премиерата му била едва преди 2 месеца. За първи път ще има специална програма за деца, в рамките на която унгарците от Negative Varietй ще представят спектакъла си Jugglers Illuminated (06.10). Прочетете какво още ни разказа мениджърът на феста Елианна Лилова. - Каква е основната идея, закодирана в Sofia Dance Week? - Sofia Dance Week е фестивал за съвременен танц, танцов театър, който е съвсем различен от класическия или модерния балет като изкуство. Той е едно синкретично изкуство, смесващо множество различни жанрове – театър, цирк, танц, дигитални изкуства. Най-силно е застъпено в...

Портрет на един съдебен съвет

Един от създателите на Google Earth – Джон Ханк – е готов с нова, също толкова интересна услуга. Google официално анонсираха новия му проект, който се нарича Field Trip и чиято цел е да ни разкрива интересни исторически факти за градовете, в които живеем. На този етап услугата е достъпна единстве...

Преди няколко години във Facebook за кратко беше станало популярно да подаряваме на приятелите си различни виртуални подаръци. Това обаче бързо писна на всички. Сега социалната мрежа отново ни предлага подобна услуга с една голяма разлика – този път подаръците са истински. Вчера компанията официално...

Докато безработицата в Испания катери нови върхове, а социалните бунтове разбиват рамките на спорадичната си поява, за да се превърнат в схема на живот, предприемчиви иберийци изнамират находчиви начини за измъкване от тресавището на кризата. Понякога успешни, а друг път от едно блато – в друго, че е по-дълбоко. Но тук за иновациите иде реч. Съвсем човеколюбиво, като съвременен Диоген, тръгнал да обикаля посред бял ден със запален фенер в ръка – да търси... хора. Във Валенсия издирват неподготвени кадри. Предлагат им курсове по проституция, с добри перспективи за професионална реализация: „незабавна и много изгодна работа с полза за двата пола”. Едноседмична подготовка с теория и практика, по два часа на ден. 100 евро срещу гарантирано работно място! Изкусителна оферта за страна, където безработицата задушава една четвърт от населението. При това с минимум изисквания за уменията – пълнолетие, представителност и самоувереност. От появата на първата обява през миналия май изтече...

Децата ни все повече освирепяват. Особено в пубертета те правят неща, които дори не са сънували в кошмарите си. Възпитанието им не е това, което трябва да бъде, защото родителите почти не ги поглеждат, а учителите отдавна са се отказали да правят забележки или да поучават някого, за да не им се случи лошо. Родителите нямат време за децата, да не говорим да ги възпитават. Бедните подрастващи, те са оставени абсолютно на автопилот на чалгата, на рапърите с мръсните уста и какво ли още не. Отвсякъде ги дебнат препятствия, които децата, уви, не могат да преодолеят и попадат в огромните капани на престъпността. Докъде са стигнали родителите във възпитанието на децата си показва фактът, че подаряват на момичетата си изкуствен бюст за абитуриентския бал. Или пък тъпчат устните им със силикон. Това гледат деца и родители по цял ден и на това подражават. Случаите с насилие между децата не са един и два и лошото е, че стават все по-жестоки. Един от тях е този от сряда, при който...

Съвсем наскоро западните медии се докопаха до ценна и интересна вътрешна информация от Yahoo. Тя бе публикувана в различни сайтове в оригиналната си форма – 21 страници, които описват в детайли продуктовата стратегия на онлайн гиганта. Макар че въпросният доклад е подписан през 2011 година, а оттога...

Преди около седмица ви разказахме за неуспешния опит на Синди Лий Гарсия – актрисата от предизвикалия скандал филм “Innocence of Muslims” – да накара сайта YouTube да свали трейлъра на въпросния филм. Макар че молбата й бе отхвърлена, тя няма намерение да се спира пред нищо. Западните медии докладва...

В диспута „за” или „против” паметника на Съветската армия в София, проведен на 9 септември тази година в пилотното предаване „Удави водещия” на една от националните телевизии, който е идентичен на диспута „Червената армия освободителка ли е или окупаторка”, Иво Атанасов, говорител на движение „Русофили”, заяви: „Фактът, че в България няма убити от Червената армия българи, показва, че тя не е окупаторка.”
Но ето какво пише историкът изследовател проф. д-р Диню Шарланов в книгата си „История на комунизма в България”, том I, стр. 245: „… към септември 1946 г. от съветски войници и офицери (…) са били убити 123 деца, жени и мъже, българи и българки. Списъкът не е пълен и вероятно се отнася само за 1946 г. … Убитите жени са на възраст от 18 до 23 години …” (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а. е. 423, л. 8, 37; а. е. 424, л. 5 – 17; а. е. 312, л. 4; а. е. 325, л. 4; а. е. 315, л. 2; а. е. 424, л. 7 – 11)
Сега ще се спра на едно трагично събитие от българската история, което също опровергава казаното от Иво Атанасов. За него почти не е писано и говорено. И сега малко се пише и говори. А трябва! За да не се забравя нерадостната съдба на таврийските българи, дръзнали да напуснат родните си места в Таврия (област в Южна Украйна, Приазовието) и да се заселят в своята прародина България. Това се случва в годините 1942 – 1944. Тези таврийски българи са наследници на българите, преселвали се в пределите на Руската империя след всяка руско-турска война. Георги Раковски в книгата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” предупреждава преселващите се българи да не напускат родните си земи, защото нищо добро не ги очаква в Русия. Таврийските българи, през 1942 г., по време на германската окупация на западните територии на Съветския съюз, в които е и Таврия, пишат прочувствено писмо до цар Борис III с молба да ги приеме в царството си. Цар Борис III откликва на молбата им. Първите таврийски българи пристигат в България в края на 1943 г. Заселени са и оземлени в Добруджа и Лудогорието. Този процес на изселване и заселване продължава до средата на 1944 г. Успелите да се доберат до прародината си България са над 2000 души. Точният им брой е неустановен и неустановим. Посрещнати са от местното население като братя и сестри. Радостта им е неописуема. За съжаление тя е краткотрайна – за по-малко от година. След окупацията на България от Червената армия по заповед на Сталин започва връщането им обратно в СССР.

Изпълнението на операцията е възложено на органите на Червената армия. Активно им помага новата комунистическа власт. Укриващите се таврийци са издирвани, преследвани като дивеч, залавяни, включвани в списъци и депортирани. Част от тях са убивани още в България. За съдбата на връщаните обратно има различни версии. Две от тях са най-правдоподобни – изпратени в лагерите на ГУЛАГ или натоварени на шлепове и издавени в Черно море. Която и от версиите да е вярна, случилото се е чудовищно. Обвинението срещу таврийците е, че са родоотстъпници и изменници на СССР.
Но нека сега да оставим да говорят живите свидетели на събитието, архивите, книгите, вестниците. Тази година в Добрич бе издадена книгата „Българи в Таврия и таврийци в България” – малка по обем, но уникална по съдържание. 85-годишният автор Атанас Марков е човек родолюбец с будна гражданска съвест. Самият той заявява, че не е писател и най-малко изследовател историк, но че все някой трябва да отрази и опише събитието за поколенията от гледната точка на съвременник и свидетел. За него най-точно отговарят думите: „Поэтом можешь ты не быть, но гражданином быть обязан.” Авторът се спира подробно на изселването и заселването на таврийските българи в България, като онагледява фактите с архивни документи от Държавен архив – Добрич. Става ясно, че за условията по онова време българската държава си е свършила много добре работата. Акцент в книгата представлява подбуждането и организирането на депортацията на таврийските българи обратно в СССР. Още в предговора авторът слага пръст в раната: „Тук, на родна земя, ги настига дългата ръка на бащицата Сталин, „Бащицата на народите”, чрез щиковете на звездочелите Альошковци …

Това, което съм събрал и написал е една малка част от голямото и срамно за властващите тогава български комунисти събитие, което е предизвикано от чужда окупационна армия, започнала вече да се нарича двойна освободителка, най-усърдно подпомагана от новата тоталитарно-комунистическа ОФ власт. България е окупирана страна, след едностранното, безпричинно и без никакъв повод обявена й война от СССР на 5 септември 1944 г.”. След това въведение в темата Атанас Марков продължава: „След първия сигнал за връщането на таврийските българи обратно в СССР, даден с телефонограма от 22.XI.1944 г. и други указания, започва събирането на изселниците в сборни пунктове по околийските центрове, предимно в казармите, където са настанени щабовете на Червената армия.
С активното съдействие на новата ОФ власт (разбирай БКП) след преврата на 9.IX.1944 г., Червената армия на маршал Толбухин като окупационна войска се разпорежда тотално в царство България. Вестта за насилственото завръщане на таврийските българи обратно в пределите на СССР достига до всички. Започва, доколкото това е било възможно в ония условия, съпротива – нежелание да бъдат депортирани. Укриват се в добри хора, местят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен. Всички усилия остават напразни. Окупаторите, изпратени от бащицата другаря Й. В. Сталин и неговите български лакеи и послушници си знаят интернационалните задължения – вън чуждите граждани, (съветски крепостници без лични документи) съветски родоотстъпници, изменници на родината.”
След това Атанас Марков се позовава на съвременници (част от тях комунисти), преки свидетели на трагичните събития.
Йордан Боев, роден през 1932 г. и израсъл в село Добрево (Добричко), където са заселени и оземлени първите изселници от Таврия: „Да, помня ги. Тогава 1943-1945 г. бях малко момче, 10-12-годишен. Имах две по-големи сестри момичета, другаруваха (момуваха) с момичета таврийчета, техни връстнички. Общи празници, общи хора, общи седянки и други. Та нали и те бяха българи, носещи същите обичаи като нас.
…Пролетта на 1945 г. 2-3 камиона с червеноармейци една късна нощ обсаждат селото и за кратко време, може би за час-два, арестуват и насилствено събират всички таврийски българи и ги отвеждат в училището на с. Овчарово. Оттам са били изведени, но какво по-нататък е станало с тия хора не зная.” Йордан Боев продължава: „Аз съм преселник от Северна Добруджа. Много по-късно след тези събития имах възможност да посетя Северна Добруджа, да се срещна с хора от моето родно село Чамурла, да разговаряме нашироко. Възрастни румънци си спомняха тогава за тия събития: „Йордане, когато дойдоха тук болшевиките докараха много българи тук, направиха открит лагер. После с шлепове ги върнаха в СССР – Одеса.” Направило им впечатление на тия румънци, че шлеповете се товарят вечер с хора, тръгват за Одеса и сутринта пак са на кея, празни, дошли за нова пратка. „Издавили са ги, Йордане, в морето. Така всички си мислехеме.” Аз не вярвам. Дано не е било така.”
Друг жив свидетел от същото село, вероятно пожелал анонимност, си спомня за това насилствено изселване: „Първо една вечер дойдоха червеноармейци и прибраха – арестуваха само мъжете и ги отведоха, а след 3-4 дни арестуваха и отведоха и останалите – жени, деца и възрастни.”
Панчо Маринов Куртев, роден през 1930 г. и израсъл в село Добрево: „…През пролетта на 1945 г. дойдоха два камиона червеноармейци, блокираха селото, арестуваха мъжете и ги отведоха в гр. Варна. После се разнесе слух, че са ги разстреляли още тук, на българска земя. След 4-5 дни пак дойдоха камиони с червеноармейци, арестуваха останалите – жени, деца и старци и ги отведоха в неизвестна нам посока.”
Слави Тодоров, роден през 1925 г., от с. Росица, Добричко, си спомня разговор на баща си с таврийски българи: „Бай Тодоре, ако тук в България пристигне Червената армия на Сталин, за нас, таврийците, няма да има живот. Ще ни разстрелят още първия ден. Остава да се наловим за ръце и сами да се издавим в Черно море!”
Марин Атанасов, роден през 1920 г., от Добрич: „През пролетта на 1945 г. започна тяхното обратно изселване. А младостта си е младост. В средите на таврийските българки имаше крaсиви и умни момичета, момичета, които горещо желаеха да останат в България, тук да се задомят, тук челяд да създадат и отгледат. Та нали България бе тяхна мечта. Имах приятелка сред таврийските момичета. Люба са зовеше. Умно и красиво момиче. Не й разрешиха съветските власти да остане в България. Трябваше да се разделим, но как? До вагоните никого не допускаха. А те, вагоните, претъпкани с хора и багаж. Олелия до възбог. От голямо разстояние с едва забележими знаци с махане на ръце бе нашата раздяла. А партидите от живи хора все идваха, конвоирани като престъпници и наблъсквани в конските вагони. Каква е била по-нататъшната съдба на тия хора, не зная. Зная само това, че бяха таксувани като изменници на Родината, родоотстъпници, и най-вероятно ги е последвала жестока съдба.”
Илия Иванов Гюров, роден през 1926 г., разказва спомен като ученик в мъжката гимназия в Добрич: „Имало е учител, таврийски българин, който преподавал предмета химия. И още нещо. Арестуван бил в самата класна стая, пред децата ученици и отведен за депортиране от органите на Червената армия – насилствено. Този учител се е казвал Милчев, искал е тук в България, в своята прародина да остане, но кой ще уважи желанието на родоотстъпника, изменника на Родината и най-вече на Бащицата? Въпреки насилието, целият клас, а той бил и класен ръководител, са отишли да изпратят учителя си в неизвестното.”
И накрая ще приведа и спомена на самия автор Атанас Марков, роден през 1927 г.:”Ежедневно по два пъти преминавахме през прелеза на ЖП линията при гара Юг…ЖП гара Юг е блокирана (обсадена) от червеноармейци редица дни подред. Товарят се товарни (конски) вагони с жива стока – ХОРА – довеждани на партиди, строго охранявани от специалните войски на Червената армия. Достъпът на граждани или други лица е строго забранен. А там край вагоните е ад, викове, плачове, писъци на жени, деца, старци. Търсят се близки, роднини, съселяни, да пътуват заедно, заедно да делят по-нататъшната си съдба. Работи се усърдно, комплектува се влакова композиция и тръгва! Накъде? На север, но северът е голям, там е втората родина, но там е и необятният ГУЛАГ…”
Авторът Атанас Марков в книгата си използва като източници на информация и вестници. Той се позовава на вестник „Про-Анти”, брой 35, 2005 г., като пише: „Български „Катин”, тук във воденската гора, между селата Воден и Острово, Разградско, отстоящи на 5-6 километра едно от друго по време на бомбардировките над Плоещ е паднал самолет. Изровена е била огромна яма. През 1945 г. по време на насилственото депортиране на таврийските българи тук са били докарани 40 човека, конвоирани от органите на Ч. К., разстреляни и заровени в ямата от същата военна милиция на Червената армия. Децата и жените са ги отправили за СССР.” Интересен факт е, че през 1978 г., за да не пречи на ловната резиденция „Воден” и на обслужващото я летище, село Воден е премахнато. Днес не съществува на географската карта. На събор в началото на септември тази година бивши жители на селото и техни наследници са решили да направят подписка за връщане на имотите им и възстановяване на селото .
Колкото и парадоксално да е и вестник „Дума” отразява тези събития. Атанас Марков отбелязва: „На 10.VIII.2002 г. вестник „Дума”, брой 183 (орган на обновената БКП, вече БСП, с автор Александър Миланов) излиза с обширен материал на две страници за съдбата на таврийските българи, дошли у нас през 1942-1945 г. и насилственото им депортиране от окупационната Червена армия – пролетта на 1945 г. Историческите истини са такива. Те не могат вечно в тъма да останат. Все някой ден виждат бял свят.”
Да, така е! Потулваните исторически истини рано или късно излизат на светло! И колкото по-рано, толкова по-добре. На светло излязоха вече чрез архивни документи пораженията, нанесени на България от присъстващата в нея Червена армия и във финансово-стопански план: 82 млрд. лева за издръжката й за три години и четири месеца, загуба на суровини, селскостопанска продукция и др.
В Инструкция от 45 точки КАА /08.113 Москва, 2.VI.1947г. НК/ 00347 за управлението на окупираните източноевропейски държави на Съветската армия й се вменяват задължения като разписаните в точки 3,4,6,40. Акцент в тях е словосъчетанието „ да се ликвидират”, (разбирай „да се избият”). Цитат от т. 40:„…Да се ликвидират всички политически противници и след това да се обвинят в тежки криминални престъпления”. (сп.„Анти”,бр.I/2011г.). След Инструкцията резултатите от нея по т.40 не закъсняват. Опозицията в България е ликвидирана физически- Никола Петков, Кръстьо Пастухов…
Червената армия има и други агресивни действия срещу суверенна България, макар и преди да я е окупирала и да не е била във война с нея – бомбардировките на населени места в Североизточна България веднага след 22.VI.1941 г. и набезите на черноморския й подводен флот по българското крайбрежие, причинили поражения на търговския й и транспортен флот. Но това е друга тема.
Очевидно е от гореизложеното, че Червената армия пряко е избивала невинни българи и косвено – чрез ръцете на българските комунисти, получили властта си от нея на тепсия.
Нека Иво Атанасов коригира информацията си, че в България няма убити от Червената армия българи. Червената армия пък трябва да получи заслужения си статут на армия окупаторка. А за паметниците на армия окупаторка, естествено, няма място в страна, която уважава себе си и сред народ, който има достойнство.
Георги Чунчуков

Share on Facebook

Бизнес мрежа за финансови и консултантски услуги на българите в чужбина ще бъде създадена по инициатива на пловдивска компания. Това стана ясно на конференцията „Кредитната кооперация – най-старата и ефективна организационна форма за алтернативно микрофинансиране и микрокредитиране“, която се проведе в рамките на 68-ия Международен технически панаир в Пловдив. Целта е на българите зад граница да се предоставят система за безплатен хостинг, безплатно изграждане на уеб сайтове, кредитиране, микрофинансиране, посредничество при търговия с български финансови инструменти. Те ще получават правни услуги в областта на търговията с недвижима собственост, създаване и обслужване на ...

Христо Стоичков и Чикаго са като че създадени един за друг! Може би за първи път го разбрахме, когато през 1994 година нашата осмица отбеляза два гола на гърците в мач от финалите за Световното първенство, завършил 4:0 за България, първата победа за българския национален отбор по футбол на световни финали, и това беше първата крачка към най-големия успех на българския футбол. Тогава всичко що можеше да ходи и да гледа футбол от Българското Чикаго отиде на легендарния стадион „Солджър Фийлд”.

43,6% от населението живеят в материални лишения през 2010 г. Всеки втори българин не може да си позволи да яде месо, пиле или риба всеки втори ден. За 2010 г. под прага на бедност са били 1 682 500 лица.

Като част от програмата за научни изследвания Blue Horizons, която включва изготвянето на поредица от годишни доклади за предвиждане на технологиите на бъдещето, експерти на Военновъздушните сили на САЩ представиха видео, което ясно показва тенденцията към размиване на границите между хората и м...

Очакванията са за слаба рецесия през 2012 и слабо възстановяване през 2013. Разбира се, прогнозите се базират на допускането, че нищо катастрофично няма да се случи междувременно.

Източникът са Макроикономическите прогнози на ЕЦБ от последния бюлетин.

Блогът за икономика 2012

Онлайн магазинът Surfdome ви дава възможност да спестите до 20% от цената на над 22 000 артикула в магазина. Условията на намалението са следните: - ползвате отстъпка 10% с кода: SAVEME10, ако сте закупили стоки на стойност 50 паунда или повече; - имате право на 15% намаление с код: SAVEME15, при закупуване на неща за …

Прочетете повече »

Антимафиоти от сектор "Компютърни престъпления и интелектуална собственост” при ГДБОП са затворили интернет сайт за нелегално сваляне на филми gledaifilmi.net, съобщават от пресцентъра на МВР. В хода на проверката те установили, че сайтът е собственост на членове на сдружението за защита на права...

Днес отивам към мола с ясното съзнание, че ако човек прекали с желанието да не си купува нищо, той ще се превърне във фанатик. Подобен на тия, които фанатично си купуват Всичко. Много от големите майстори са подхващали тази тема. Примерно как хубаво говори за това Ницше! За тези блудкави хитреци, за тези студенокръвни изчадия, които превръщат сладострастието си в състрадание. За тези, които извличат лъстива наслада от отричането на лъстиви наслади. Говорейки за това, сещам се за апачите. Тези свирепи индианци имали обичай, когато заловят някоя много красива жена от чуждо племе – да я измъчват зверски. Всъщност те извършвали нещо твърде елементарно. Което всички аскети в моловете правят. Заменят една наслада с обратната на нея наслада. Или поне с някаква такава – изглеждаща противоположно. Вместо да правиш секс – ти измъчваш. Защото сексът е забранен от морала ти, от всеки зъл, жесток и мразещ удоволствията морал. Но жестокостите не са забранени. И ти дереш кожата, вместо да я...

Октомври ще бъде месец на четенето в Бургас, съобщиха от обшинската администрация на морския град. В рамките на 31 дни ще се проведат Есенните литературни празници 2012, които са в подкрепа на кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата 2019.

Основен акцент в кампанията ще бъде и откритата свободна библиотека "Чети и сподели". На три ключови места в града - до Часовника, Морско казино и Операта, вече са поставени стари шкафове, пълни с книги, както на български писатели, така и на класически европейски автори като Джек Лондон, Чарлз Дикенс, Ги дьо Мопасан и дори представители на екзотичната японска литература.

В „Чети и сподели“ може да се включи всеки, който иска да остави свои прочетени книги, разменяйки ги за други. От Община Бургас се надяват в книгите да има и повече бележки с впечатления от прочетеното или препоръки.

Всяка вечер в рамките на Есенните литературни празници 2012 на различни сцени в най-големия град на южното ни Черноморие ще се случват лиературни четения и срещи с млади и вече утвърдени автори. Бургазлии и гостите на града ще могат да се насладят и на тематични вечери на поезия от млади бургаски автори, вечери на фантастиката, хумора и любовната лирика.

Безспорно сред най-интересните участници в литературния маратон ще бъде пловдивският писател Александър Секулов, който ще се срещне с почитателите си на 25 октомври от 18.00 ч. в РБ „П. Яворов”. Сигурни сме, че и вечерта на бардовете "Поети с китара" на 3 октомври от 18 ч. в зала „Петя Дубарова” на КЦ „Морско Казино" също не е за изпускане.

Оставяме обаче избора да направите сами - разгледайте цялата програма на Есенни литературни празници 2012 Бургас:

 

01 октомври /понеделник/, 17:00 ч.
Община Бургас, до „Часовника“
ОТКРИВАНЕ НА ЕСЕННИ ЛИТЕРАТУРНИ ПРАЗНИЦИ – БУРГАС 2012
„Прочети и сподели” - библиотека на открито

01 октомври /понеделник/, 18:00 ч.
Открита сцена „Охлюва“
ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ НА Есенни литературни празници БУРГАС 2012
„Поетичен звездопад за Бургас“, с участието на Стоян Памуков

02 октомври /вторник/, 17.00 ч.
РБ „П.Яворов”, ул. „Булаир” № 10
„Град върху морето”- рецитал по стихове на Боян Чимов
Изпълняват: Валери Еличов и Невена Цанева

02 октомври /вторник/, 18.00 ч.
КЦ „Морско Казино”, зала „Петя Дубарова”
„Бягства”, сборник разкази от Иван Сухиванов
Представя поета Манол Манолов

03 октомври /сряда/, 18.00 ч.
КЦ „Морско Казино, зала „Петя Дубарова”
„Поети с китара”- вечер на бардовете

04 октомври /четвъртък/, 18.00 ч.
КЦ „Морско Казино, зала „Петя Дубарова”
„Парченце залез между пръстите”
Млада поезия от Бургас

04 октомври /четвъртък/, 19.00 ч.
КЦ „Морско казино“, зала „Георги Баев“
„Не казвай на майка си“
Премиера на роман в разкази на Николай Фенерски

05 октомври /петък/, 18.00 ч.
КЦ „Морско Казино, зала „Петя Дубарова”
„Ключе за бъдещето”, Премиера на книжка с детско творчество
Представя: Соня Стефанова

08 октомври /понеделник/, 18.00 ч.
КЦ „Морско Казино, зала „Петя Дубарова”
„На  гости от Америка”, с Екатерина Стойкова
Представя: Бина Калс

09 октомври /вторник/, 18.00 ч.
КЦ „Морско Казино, зала „Георги Баев”
Премиера на книгата „Нищо трайно”
60 годишнина на поета Манол Манолов

10 октомври /сряда/, 17.00 ч.
РБ „П.Яворов”, ул. „Булаир” № 10
„Вресовски преживелици”
Представя: Вълко Трухчев от Руен

10 октомври /сряда/, 18.00 ч.
БХГ „Петко Задгорски”
„Поезия отвъд Балкана” –
Янислав Янков, Минчо Минчев, Антонин Горчев

11 октомври /четвъртък/, 18.00 ч.
БХГ „Петко Задгорски”
„Хоризонт, преситен с лодки”
Модерна поезия от бургаски автори

12 октомври /петък/, 17.00 ч.
РБ „П.Яворов”, ул. „Булаир” № 10
„На поетични криле”, от Созопол
Таня Сарандева, Иванка Бинчева, Теодора Стефчева

12 октомври /петък/, 18.00 ч.
БХГ „Петко Задгорски”
„Морето ни свързва”
Музикално–поетична вечер

15 октомври /понеделник/, 18.00 ч.
КЦ „Морско Казино, зала „Петя Дубарова”
„Бургас е една бъдеща Марсилия” - 140 години от рождението на Антон Страшимиров
Представят: Георги Райков и Пламен Каров

15 октомври /понеделник/, 18.00 ч.
БХГ „Петко Задгорски”
Музикално-поетична вечер
Пиано: Лазар Кондаков

16 октомври /вторник/, 18.00 ч.
КЦ „Морско Казино, зала „Петя Дубарова“
Антология  „АРТ ПИЕРИЯ”
Представя: Атанас Панчев

17 октомври /сряда/, 17.00 ч.
РБ „П.Яворов”, ул. „Булаир” № 10
Представяне на творчеството на Никола Проданов от гр. Камено

17 октомври /сряда/, 18.00 ч.
КЦ „Морско Казино, зала „Петя Дубарова”
„Фантазия, родена от вълните”
Вечер на фантастиката

18 октомври /четвъртък/, 16.00 ч.
КЦ „Морско Казино,зала „Петя Дубарова”
Прожекция на филма „Тя мина. Мина”
Гостуват „Къща музей Яворов” Чирпан и авторите на филма: Уляна Матева и Тодор Иванов

18 октомври /четвъртък/, 18.00 ч.
КЦ „Морско Казино, зала „Петя Дубарова”
„Магията на думите” - вечер на прозата
Изпълняват: Стоян Памуков и Аглика Бояджиева

19 октомври /петък/, 17.30 ч.
РБ „П.Яворов”, ул. „Булаир” № 10
Премиера на Вики Бакалова
Представя поета Манол Манолов

19 октомври /петък/, 18.00 ч.
КЦ „Морско Казино“, зала „Петя Дубарова”
Среща с Якуб Делиюмероглу - Председател на „Съюза на писателите от Евроазия” и Ислям Ерди - писател и преводач

22 октомври /понеделник/, 18.00 ч.
КЦ „Морско Казино, зала „Петя Дубарова”
Премиера на „Лъжичка мед от дявола”- странджански приказки
Автор: Кузман Кръстев

23 октомври /вторник/, 17.00 ч.
КЦ „Морско Казино”, зала „Петя Дубарова”
Премиера на „Преекспонира?не!” –
Посвещения на Петьо Пейчев от Дена Джелебова-Пейчева

23 октомври /вторник/, 18.00 ч.
БХГ „Петко Задгорски”
Премиера на „Ретро Бургас – 2”, от Соня Кехлибарева
Представя: Румяна Емануилиду

24 октомври /сряда/, 18.00 ч.
БХГ „Петко Задгорски”
Премиера на  4-8 том на книгата „Петко Росен”
Представят:  Издателство „Божич” и  Георги Райков

25 октомври /четвъртък/, 18.00 ч.
РБ „П.Яворов”, ул. „Булаир” № 10
Среща с Александър Секулов - писател и поет от Пловдив

26 октомври /петък/, 18.00 ч.
БХГ „Петко Задгорски”
Среща с Младен Влашки – редактор на сп. „Страница” Пловдив

29 октомври /понеделник/, 18.00 ч.
КЦ „Морско Казино, зала „Петя Дубарова”
„На шега” - вечер на хумора с участието на Стоян Памуков

30 октомври /вторник/, 17.00 ч.
РБ „П.Яворов”, ул. „Булаир” № 10
„Пеещи стихове” от Айтос
Представя: Татяна Йотова

30 октомври /вторник/, 18.00 ч.
КЦ „Мрско Казино, зала „Петя Дубарова”
„Още веднъж за любовта”
Вечер на любовната лирика

31 октомври /сряда/, 18.00 ч.
КЦ „Морско Казино, зала „Петя Дубарова”
Представяне на алманах „Бургас”
Издание на Община Бургас и списание „Море”

Европейски организации, занимаващи се с търсене на изчезнали деца, поеха инициатива, която би им помогнала в работата. В рамките на проекта NotFound.org на собствениците на сайтове е предложено да добавят код, който вместо "Error 404" в случай на "пропаднали" връзки или погрешен (несъществуващ) адр...

Иван Паланков е известен като един от малцината незрящи у нас, които са завършили специалност лечебна физкултура и помагат на деца с двигателни проблеми. Масажистът със златни ръце води спокоен живот в планинското градче Разлог, но всеки ден пътува до съседно Банско, където се включва в екипа на детски център за малчугани с увреждания до 18 години. Това е място, на което се грижим за деца с проблеми. Някои от тях преспиват при нас, други идват само за процедури, обяснява масажистът, който още като младеж е диагностициран с кокоша слепота, а преди 10-ина години остава напълно сляп. Това обаче не му пречи да се ориентира перфектно в градската среда. Оправям се идеално. Даже понякога, като се возя при някого, го напътствам – мини оттук, мини наляво, споделя с усмивка слепецът. Хората се чудят как така успявам да се ориентирам. Талант. И аз самият не знам, но нямам проблеми, казва той. Иван е смел в мечтите си и още по-смел в реализацията им. Сега се надява догодина да му остане...

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК остро предупреждава премиера да не си позволява да напада съдия за решение по дело

Продукти за 4 порции:
1кг бейби картофки
щипка сол
1к.ч. олио
1 щафетка пушено сирене

Приготвяне:
Картофките се измиват, както са с кожата. Използва се четчица. Слагат се в тенджера. Налива се вода един пръст под нивото на картофите. Варят се 50 минути в подсолена вода. После се охлаждат. Белят се и се подреждат в тава. Между тях се редят колелца от пушено сирене. Поливат се мазнина и 1/2ч.ч. вода. Пекат се на умерена фурна, 30 минути. Поднасят се поръсени със суха мащерка.

Главен герой и инициатор на новия епизод от сагата "Белене" е шефът на "Риск Инженеринг" Богомил Манчев.

Той беше представен в българското издание на списание Форбс като "енергиен иноватор" и "човекът, който превърна риска от атомни аварии в бизнес за стотици милиони и изгради енергийна империя".

В американските дипломатически доклади изтекли в Wikileaks и публикувани за пръв път на български от Биволъ през 2011 г., Манчев е представен в по-малко благоприятна светлина, буквално като представител на "енергийната мафия"

Българският енергиен сектор е непрозрачен, корумпиран и свързан с лица близки до организираната престъпност, пишат американските дипломати в доклад, многозначително озаглавен: МРЪСНА ЕНЕРГИЯ: КОРУПЦИЯ И ЛИПСА НА ПРОЗРАЧНОСТ ИЗМЪЧВАТ БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН СЕКТОР [06SOFIA1691]

Под знаменателя "енергийна мафия" са цитирани конкретни имена и фирми "Риск Инженеринг" на Богомил Манчев, "Фронтиер" на Красимир Георгиев и фирмите на Христо Ковачки.

"Ресурсите на „Белене“ са толкова грамадни, че всички от конкуриращите се енергийни и политически лобита ще получат дял" - смята авторът на грамата Алекс Карагианис.

От нередактираната версия на доклада, която изтече в началото на септември 2011 г. се разбира още, че информатор на американците по темата е бившият служител на "Риск Инженеринг" Стефан Гамизов, изявяващ се в медиите като "консултант" по разнообразни теми - енергетика, национална сигурност, гражданско общество и др.

Защо RWE се отказа от Белене?

Появата на загадъчния инвеститор "Глобал Пауър Консорциум", регистриран в офшорен американски щат от тайни съдружници и с таен произход на капитала отново повдига въпроса защо от АЕЦ "Белене" не се интересуват утвърдени световни компании и защо германския енергиен гигант RWE се отказа от участие в проекта.

Английският вестник Гардиън публикува през декември две грами от посланик Макълдауни [09SOFIA69] [09SOFIA363], в които е акцентирано на многобройните проблеми пред проекта Белене: неясна цена и икономическа обосновка, непрозрачност, свързани с Русия лобита и подозрения за корупция.

В редакцията на Гардиън обаче е отпаднала съществена част от текста, в който се обяснява, че ръководството на НЕК е пренебрегнало добрите практики в областта на ядрената индрустрия, не е изготвило програмен план за гаранция на качество за временните структури на площадката и е поискало от МРРБ да издаде разрешения без подходяща техническа документация.

Тези проблеми обаче не убягват на инвеститора RWE, който се безпокои за липсата на прозрачност в работата с Атомстройекспорт и българските му подизпълнители. Германците са държани "на тъмно" за повечето ежедневни технически проблеми на площадката. НЕК дори е възпрепятствала подизпълнителите да споделят с RWE информация по основни въпроси, позовавайки се на клаузи за конфиденциалност в договорите - пише в цензурирания текст.

Едновременно с това НЕК се опитва да замаже очите и на публиката и на инвеститора, че проектът върви с пълна пара. За пред медиите се използва словесна еквилибристика, като фазата "Подготовка на площадката" се нарича "Конструкция", за да се внуши, че има напредък в дейностите.
Резултатът от тази политика е известен - през октомври 2009 г. RWE излезе от проекта, който беше временно замразен.

Приложения:

• [09SOFIA538] BULGARIA: PM BORISSOV SEEKING WHITE HOUSE ENGAGEMENT ON STRATEGIC ENERGY DECISIONS
• [09SOFIA561] BULGARIA: IN PURSUIT OF ENERGY DIVERSIFICATION, PM TURNS TO U.S. COMPANIES [BG]
• [10SOFIA47] BULGARIA: THE BORISSOV GOVERNMENT AT SIX MONTHS
• [09SOFIA711] BULGARIA: WAIVERING ON BELENE NPP [BG]
• [09SOFIA70] BULGARIA: MINISTER OF ENERGY ON POST-GAS CRISIS STRATEGY
• [09SOFIA696] BULGARIA PREPARES TO ANSWER RUSSIA ON ENERGY PROJECTS
• [09SOFIA69] BULGARIA'S BELENE NUCLEAR POWER PLANT - BUYERS REMORSE ON ALL SIDES EXCEPT RUSSIA'S
• [09SOFIA74] SCENESETTER FOR SPE MORNINGSTAR'S DECEMBER 4 VISIT TO BULGARIA [BG]
• [09SOFIA73] BULGARIA: ENERGY UPDATE
• [09SOFIA363] BULGARIA: BELENE NUCLEAR POWER PLANT: MORE TROUBLES
• [09SOFIA343] BULGARIA: GERB FINANCIAL EXPERT HIGHLIGHTS ECONOMIC PLATFORM
• [09SOFIA89] PUTIN'S BULGARIA VISIT: FRICTION AND "FRIENDSHIP"
• [08SOFIA33] PUTIN'S VISIT TO BULGARIA: ENERGY FOCUSED
• [07SOFIA396] BULGARIA: FACING RESURGENT RUSSIAN INFLUENCE ON THE EVE OF THE PUTIN VISIT [BG]
• [06SOFIA310] BULGARIAN ENERGY MINISTER'S MEETINGS IN MOSCOW
• [06SOFIA202] UNDER THE YOKE: BULGARIA'S DEPENDENCE ON RUSSIAN OIL AND GAS
• [06SOFIA190] BELENE NUCLEAR PLANT: KEY TO DIVERSIFICATION, PIECE OF THE RUSSIAN (ENERGY) EMPIRE OR ALBATROSS?
• [06SOFIA1691] DIRTY ENERGY: CORRUPTION AND LACK OF TRANSPARENCY PLAGUE BULGARIAN ENERGY SECTOR [BG]
• [06SOFIA1560] B-A OIL PIPELINE: SIGNS OF PROGRESS; BULGARIA AND GREECE SEEK CHEVRON PARTICIPATION
• [06SOFIA1481] BULGARIA FAVORS RUSSIAN BID TO BUILD BELENE NPP

Прокуратурата в Португалия реши, че споделянето на защитена продукция чрез мрежите за обмен на файлове от тип P2P не е напълно нередно. Това се случи след иск от страна на португалската Асоциация за аудиовизуална култура и развлечения (ACAPOR), съобщи Neowin. До становището се стигна след оплаква...

Как прокуратурата провали разследването си за измамата "САПАРД"

Това е резултатът от последната ни разходка в Борисовата градина:) Предлагаме ви няколко лесни и забавни модела за...

Мислите ли, че носталгичната телевизионна вълна за времето на Тодор Живков, която тази есен особено силно ни залива от телевизионните екрани в България, е някаква „случайност”, „природна даденост”? Аз не мисля и ако съм имал съмнения, официозната ТВ 7 тази сутрин направи още едно усилие да ги разсее чрез старанието на водещия Бареков ( бих „пропуснал” да го спомена, но няма как, той е „главен герой” в сюжета).

Да оставим настрана, че в студиото на официозната телевизия беше поканен не друг, а бившият шеф на 6-ти отдел на ДС Димитър Иванов да хвали със задна дата Живков и семейството му. На него му отива да изрази ( още веднъж) голямото си уважение към диктатора, защото бил държавен глава.

Отива му да се отдава на блажени спомени за своето някогашно всесилие до степен, че дори е участвал в следеното на близкото семейно обкръжение на Живков ( за да знае самият Живков какви ги вършат децата и внуците му) и така е станал съпричастен на публичната тайна колко хубаво си е живял невероятният, неотразимият, великият направо ( според него) зет Иван Славков, който бил много широко скроен, не оставял гладни сътрапезниците си и не пропуснал нито една телевизионна звезда или естрадна певица…

Отива му да каже, че не познава нито едни човек, който да не харесва покойния Славков (че кой от нехаресващите Славков би искал да познава Димитър Иванов-тогава и сега?!), създал, пак според него, „европейската българска телевизия” ( чиито ярък европейски наследник явно днес е ТВ 7, пропагандираща същия клан на Живкови).

С всичко това, изречено от щастливо усмихнатия Иванов, още по-лъчезарно се съгласи и дори започна да наддава в комплиментите спрямо наследниците на Живков водещият Бареков. Той си „призна”, че винаги много е харесвал внучката Евгения Живкова, защото била на „друго ниво”, а вече е открил колко невероятно симпатичен е и брат й, поради което ги кани за специални събеседници в предаване, към което препрати зрителите.

Отива му на Бареков и още как! Щом на дисидента, политическия затворник от времето на комунизма, младежкият лидер на антикомунистическите протести от началото на 90-те години Емил Кошлуков му отива да си признае също, колко голям приятел е с внука на Живков, защо същото мъжество да не прояви и пловдивският софиянец Бареков „на центъра на София” ( така се изрази той миналата седмица, поздравявайки в студиото си „на центъра на София” певицата Светла Иванова).

Бареков, специалист по всичко, а напоследък и по ислям ( наричайки салафизма „религия”), е най-вече специалист по резоньорство на онова, което се харесва на началника му Бойко Борисов. Докато работеше в Би Ти Ви му звънеше след предаване с уважителни доноси, когато с подмазвачески нотки в гласа го информираше: „ господин генерал, в предаването….”. Знам, защото все още бях там. Знаят го в нюзрума на Би Ти Ви, поради което го презираха още тогава, макар днес „колегата” да се изкарва някаква жертва на цензура и борец за свободата на словото, натирен именно по тази причина и превърнат в…още по-голям подмазвач.

В случая с разгарящата се любов към Живковото наследство ТВ 7 просто изпълнява поредната политическа поръчка на Борисов за пълна мобилизация на всякакъв ресурс в името на единствено важната задача: спечелването на втори управленски мандат. Трусовете , на които подлага държавата за АЕЦ „Белене”, сякаш му е лична губерния, са изцяло подчинени на същия приоритет, та какво остава за възхвалите на Живков!

Носталгията по Живков сред част от населението не е за изпускане. Пък и Борисов не веднъж сам е декларирал уважението си, да не кажа преклонението си, пред „гения от Правец” и особено пред Евгения, с която, още като (полу)семеен приятел години наред е поддържал изключително близки контакти. Ще кажа само една „подробност” ( от онези пикантните, които Димитър Иванов така и не сподели въпреки настоятелните призиви на Бареков): след сближаването със семейството във вилата на охраняемия от него „обект Живков”, всяка Коледа, т.е. на традиционно семейния празник, Живкови празнуват години наред заедно с Бойко и Цветелина, похапвайки любимия на Борисов деликатес боб със свински крачета…

Пустият му боб! Той някак си, също така интимно,се появява и в картинката на семейната близост на главната редакторка на в. „24 часа” Венелина Гочева с гения от Сирищник, която се беше похвалила престижно пред нейни подчинени, че готви на президента Първанов боб в собствената си кухня!

Всяка прилика във вкусовете и тяхната символика не е случайна като фон на слугинстващата журналистика у нас.

Така че няма нищо случайно в резоньорството на Бареков и компания в рамките на сегашната кампания по разкрасяване на онова минало, от което Борисов се опитва да изстиска всяка капка пропаганда за своите цели: с комунистите е комунист, а с антикомунистите- театрално гневен внук на убит от комунистите негов дядо.

Да, тъжна е тази картинка, защото гневът на гражданите в България беше нахранен най-напред от мита за добрия чичко цар от Мадрид, внедрил в публичността Борисов, а след като двамата разоръжиха с демонстрация на фалшиви мускули гражданското общество днес ни върнаха двуполюсния модел, но по техен вкус: ручаме този боб заедно с жабетата. Това е, което сме си надробили с нашето овчедушие – на такова стадо, такива пъдари.

Share on Facebook

Пореден патентен скандал се заформи в света на високите технологии. Този път той е свързан с правата върху OLED технологията. Едно от делата е заведено от LG, а на скамейката на обвиняемия ще застане Samsung, съобщи Neowin. Прави впечатление, че напоследък гигантите Samsung, Google с дъщерната си...

Независимо изследване подсказва, че най-голямата социална мрежа Facebook е започнала да взима активни мерки срещу фалшификациите на „харесвания” и друга активност в своите рамки. Проучване на Pagedata показва, че от услугата вече се заличава симулираната активност, постигана чрез фалшиви акаунти или...

„Фитнес за женската душа” е по-скоро като среща с приятелки, отколкото книга. Топла, уютна и разкриваща интимни тайни. Това е книга от жени за жени, която те потапя в техните най-съкровени чувства и мисли.

Събка Дякова-Чехович е събрала 21 една уникални истории, които е разделила на три части. Предвид професията й на психолог, може да се види, че е разграничила проблемите на жените в разказите на типове - възникнали в детството, тези при откриването на собствената женственост и вече в зряла възраст. Невъзможно е, прочитайки книгата, да не се откриете поне в една от историите или да не почувствате някоя от тях по-близка от другите. Героините са различни по възраст, социално положение и житейски опит и това, което ги обединява, е личен проблем, който са успели да преодолеят. А ситуациите са от невъзможна любов с женен мъж, до проблеми с килограмите. Има неуверени в собствената си женственост жени, такива обсебени от любовта си към мъжа, до жени, откриващи семейното щастие в изневярата (да знам, че звучи абсурдно).

В разказите няма рецепти за щастие, нито мантри, нито магии. Това са обикновените истории на жени, с които се разминаваме всеки ден по улицата. Може да е жената в автобуса до теб, на опашката в магазина или момичето, което седи в кафето и говори с приятелка. И именно в това е притегателната сила на книгата - нейната абсолютна откровеност, баналност на проблемите и желанието на тези жени да преодолеят себе си, да намерят щастието си. Защото истината е, че няма никой, който да ни помогне, ако сами не си помогнем. И колкото и странно да ми изглежда идеята да се опитам да посегна на живота си от нещастна любов, това го има. Но мога само да се възхитя на куража да признаеш собствената си слабост и да намериш сили да се изправиш и да продължиш живота си по-силен и по-осъзнат.

Това е книга за тези от вас, които обичат да си задават въпроси, търсят себе си и обичат историите. Ще се повторя, една наистина много женска книга, в която няколкото часа ще ви се сторят наистина като среща с близки приятелки, в която времето неусетно е литнало.

В Съединените щати избухна голям шпионски скандал, свързан с компютри под наем. Бизнесът с отдаването на компютри под наем не е особено познат в България, но отвъд океана предприемачеството е много по-развито и пари се правят по всички възможни начини. Един от тях е временното преотстъпване срещу та...

Адвокат Михаил Екимджиев: Казусът "Мишо Шамара" е архаична проява на мракобесна цензура

Провалът на знаковите дела: лошата и добрата новина

AMD запазваше относителна тишина по отношение на плановете си за Windows 8, особено в сравнение със своя основен конкурент Intel. Това обаче се промени през тази седмица. AMD излезе с позиция, в която се казва, че компанията е сигурна в това, че ще предложи по-добри продукти от Intel без да иска пов...

Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна интересна. Днес ще видим любимите и не толкова аспекти на живота в Салала. Приятно четене:

Салала, Оман

трета част

Кое обичам и не обичам на Арабския полуостров

    10 септември 2011 г. Знам със сигурност

кое не мога да понасям на Арабския полуостров:

Липсата на естествен хумус и почва, от което произлиза че няма гъсти гори от дървета и не можеш да срешнеш никъде място, където да се надишаш на свеж въздух, трептящ още от фотосинтезата на листата. Не ме тревожи това, че няма сняг или че температурите никога не са под 15 градусапо Целзий, освен в хладилната камера на някой супермаркет. И този релеф, заобиколна среда или там скенерито.. ужасно подтискащ е, с тези камъни и суша.. Тук ще се опра на едно друго българско изказване по повод носталгията, която измъчва родолюбка като мен- аз съм телом в Оман, но духом съм изцяло в България.   Стига сега с моите вътрешни бури и торнада... като се прибера, всичко си идва на мястото :)   През един свободен петък отскочихме до

близката южна планина в региона – Ал Камар,

в посока към Ракхаят. Изненада бях от едни купи от пръст, които сред пустощта от камъни и малки храсти, се виждат огромни мравуняци на дървоядни мравки, наречени термиди.   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Не съм ги търсила да ги видя отблизо,ама са грозни със сигурност, щом унищожават.  

Обичам да слушам обаче арабска музика

Пълна е с изразителна енергия, в песните и танците им блика, особено като добавят думите ‘Хабиби’ или ‘А хак бег’, но най-добри са ливанците в правенето на клипове, те са осъзнали отдавна славянската ни красота и когато искат да върви един техен клип с пластичните им оперирани певци или певици, добавят за фон по една славянка или славянин. Естествено русото на арабска земя се приема като тамяна от Дофар в Египет ;) )   В планината Джамал Ал Камар видях онези кръгли огромни камъни, приличащи на динозавърски яйца, които преди снимах в градината на курорта Краун Плаза. Имаше и един козар с огромно стадо от планински, дофарски кози, той се забелязва отдалече на изчистения фон от мъгли и дървета, такива нямаше по време на нашия трип там. Тук е момента да споделя още един странен начин за адаптиране на покривното пространство на оманските къщи в... обор с кози и ярета. Към тази статия има снимка, вгледайте се внимателно в нея и ми кажете, какво виждате?! (втората снимка по-долу – бел.Ст.)  

По повод кухнята,

която се среща тук особено осезателно по време на Рамадан и не само, са Бюфет-кухните на хотелите, тип шведска маса, т.е. когато има изложена храна, приготвяна цял ден, от ‘А до Я’, вечер, но с такива детайли изработена, че само човек опитал от Тай кухнята на Тайланд, ще ме разбере. Доматките и морковчетата са издълбани като лотусчета, т.е. преди да глътнеш, трябва да видиш красотата на храната, която е философията на тай деликатесите.   Посетихме с Филип техния

Салала Фестивал

Нямаше фойерверки като февруарския Фестивал в Мускат, но... все пак беше Рамадан, пък и хората тук и на малко се радват и се подготвят на посещение на фестивала, като на манифестация. Децата с лачените обувчици и белите чорапки, майките с 2 тона фон дьо тен под черния воал, задължително с къносани ръце, въпреки традицията,че се прави само за булките. Имаше една голяяяяяма шатра, от рода на цирк, обаче с климатици вътре и освен арабска стока, имаше и много китайска стока. Както и продавачите си бяха китайци. Нещо от рода на нашия пловдивски панаир, ама всичко под един покрив- шатра!   Най-голямото удоволствие беше за децата – от онези водни надуваеми топки, в които те вкарват и те като хамстер се въртят определено време, имаше и пляс-пляс педалите,нещо като лодка предлагат, като един голям леген,ама с ръкохватки за плавниците. Захарен розов памук в друг найлон как беше вкаран, не знам.. шишчета на дървени клечки и едни пушеци, едни миризми...   Сцената за фолклорни и театрални изяви, беше аранжирана с разни надписи на арабски език,който е грамотен на този език, знаеше какво е написано.. а ние с Филип, седнахме на 2 пласмасови стола и зачакахме чинно, като останалите. Появи се една девойка тийнеджърка, като думите й, които трябваше да каже в театралната си роля бяха на .. плейбек. Същото се случи и с един Розов Банан, който се преправяше да говори с детски глас. Ами хората са на това ниво сега.. нямат сгради като нас на театри, опери или НДК-та. Не им се сърдим, за всичко си има време. Всичко се развиваше на една импровизирана външна естакада, каквато правят всяка година Столична община по случай посрещането на Нова Година, на площада Батенберг.   На другия ден от нашата нощна фиеста на фестивала, беше почивен и разгледахме на светло мястото избрано за този Салалски фестивал, нарича се

Самхарам Турист Вилидж

Филип твърди, че по време на сезона Карийф целия комплекс е запълнен от хора, това се слепени вили- близнаци, които са на брега на Салалското море, но ги дели от брега една елементарна мрежа. Цели семейства от Саудитска Арабия, Дубай и др. арабски страни идват специално за този период да се накефят на ръсещия тих дъждец, през този период.

  Друга разлика която се откроява в сравнение с Мускат е,че тук не са разпространени толкова шиша-заведенията. Има ги, но са рядкост. Уличното движение е умерено натоварено, няма джам трафик, има някои изнервени шофьори, но те са рядкост.  

Салалските жени

тук носят шарени рокли, с кърпи от същия плат. Много широки, все едно прегънато на 2 парче плат от 4 метра и зашито отстрани,само с отвори за ръцете. Някога като малка аз така шиех рокли на моите кукли, явно и те тук са се спряли на кукленския период.  

Белите мъжки роби

се наричат диш-даш, отдолу задължително носят поли, преметнати през кръста, някои по съвременни- къси бели долни шорти. Мъжките диш-даши винаги са около врата и от дясно виси по едно пискюлче със същия цвят. Най-разпространената професия тук и може би навсякъде в Оман е шивач. Не съм виждала да има жена шивачка, вероятно няма, но си има асистентки жени, които да докосват оманските жени по време на пробите на новите дрехи. Спомням си, че аз последния път когато ползвах услугите на шивач в България беше през 1984 г., в Битовия комбинат на родния ми град, за да ми направи рокля за абитуриентския бал. Цените на ръчно изработените при шивач дрехи винаги са по-скъпи от еднаквата конфекция, която е заляла Лулу или друг пакистански супермаркет.   За маските на жените още не съм много наясно,затова и не пиша. Когато разуча повече, ще споделя. Но все ми се струва, ще скоро тези подтискани жени с векове, ще се разбунтуват и ще махнат тези кърпи и завеси от лицата си, за да усетят полъха на вятъра и любопитния поглед на непознатите мъже. Само не мога да предвидя кога точно това ще стане, но аз им го пожелавам от все сърце, най-малкото на мен не ми харесва.  

Леките коли тук

са много мръсни в сравнение със столичните. Минали през пустиня или пясъка на квартала, може с пръст да си напишеш азбуката и пак не им прави впечатление. Всъщност ето това е, техния непукизъм не ме дразни с нищо, дори ми харесва, не се опитват да подражават на никого, живеят си семпъл живот, с телефона до ухото във всеки един и момент и така... не знам, как заспиват тези хора?!:))   [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Козлета на оманска съседска къща[/caption]

Краят на света се отлага не защото древните погрешно са провидели настоящето ни или ние лошо сме си превели предсказанията им . Напротив: през 2012 наистина идва краят, но не на света, а краят на ХХ в. И започва новото столетие, тръгва нова епоха, след финала на безсъзнателното ни поведение. Защото не хронологията на датите са важни, а същността на събитията, които предизвикват трайните промени в историческия календар на света. Точно те разчертават относителните граници между живите и мъртви времена, между застоя и еретичното му отрицание, между безвремията и междувремията.

Светът едва днес започна да прозрява, че след смъртта на комунизма, умря и старият капитализъм.

За първи път кризата на християнските добродетели, или кризата на морала като общочовешка ценност, доведе до световна икономическа криза. Тя е свързана както със светотатствения светоглед на безсмислено богатите, както с алчността и душевната затлъстялост на умиращата от преяждане средна класа, но и с отчайващата духовна нищета на нищия обслужващ персонал, наречен най-общо народ.

За първи път демокрацията и пазарната икономика се изправиха една срещу друга, като две отровени от собствената си отрова, змии. Пазарът продаде себе си. И изяде гражданско общество. То оцелява на части: в него или няма демократично неподчинение или ако гf има, тf само до-писва, а не пре-написва дневния ред на обществото.

Защото механизмите на амортизираната демокрацията са изхабени и демодирани, и спряха да произвеждат устойчиво бъдеще, както и надеждно настояще.

Тя възпроизвежда миналото: работническата класа уж живееше в рая, но преди да бъде разбогатена, бе превърната в плоскодънна лодка, върху която средно богатата прослойка дълго време се носеше по средата на течението. Но лодката взе, че се обърна, защото течението тръгна назад. И средната класа започна да потъва и да се преселва от вчерашния кредитен рай към днешния ад от задлъжнялости. Пита се кой е по-луд: който предлага банковата баница или който я яде, без да мисли, как ще я плати? Кой е по-алчен – банкерът-лихвар или средно класовият алчник, който е свикнал да взима заем от едно място, за да го върне на друго, пък каквото ще да става? Как се казват онези, които плюскат в луксозен ресторант, а сетне не им стигат парите да покрият сметката... Подсетете ме, на български имаме стотина думи за подобен тип паразитиране, но ако на американски няма такова понятие, трябва да си го измислят... За да стане нарицателно за следващите поколения англосаксонско говорящи люде, които днес са мнозинство на планетата ни. 

За това не идва краят на света, а идва краят на моралната агония, която тресе целокупния християнски свят. Той вече много лошо управлява света, живее без страх и без любов от Бога, безчестен е спрямо собствените си морални устои и не размножава вярата в силата на доброто.

Западната цивилизация уби хуманните си идеали, заради които води тежки стогодишни войни: за просвещение, за просветление, за повече граждански права, за повече човечност, за макс справедливост, за защита на обществена чест и частната собственост, за лично достойнство на човека.

След 1990 г., когато комунизмът формално рухна, цивилизованото човечество си отдъхна – Студената война свърши, термоядрената се отдалечи като възможност. Но Западът като цяло, остана без видим враг, без онова, което го стимулираше да бъде верен на принципите си. И най-неочаквано той се оказа по-глупав от очакваното: нито за миг не се осъзна, че в безпощадната битка със своя противен противник е заприличал на него, че се е превърнал в негово мрачно подобие. Че новите глобални условия изискват от Запада да бъде съвсем нов, а не пиян от щастие победител, да бъде умен лидер, загрижен за предстоящото сражение със 

собствените и недостатъци.. Да бъде силно притеснен кой път води към Съвършенството.

Вместо това Западът се оказа повече от противен и не само до доказване на противното. Той не успя да се самоопровергае, за да дръпне човечеството към поредния етап на духовното усъвършенстване, а ръгна да печели нови пазари, да прави виртуални сделки, да се сработва с назначените комунистически капиталисти, да души с разширени ноздри за по-евтина работна ръка... И да обръща гръб на родните си наемни работници.

И в така внезапно възникналия аморален вакум задълго се настани черната дупка на глобалната икономика, през която продължава да изтича излишъкът от ненужното ни време и да протичат неуправляеми световни процеси.

Един от тях е събуждането на мъртвия комунизъм, но не като държавен капитализъм, а като религиозен фанатизъм. Този нов вид комунизъм обаче няма идеологическа основа, а има религиозно-етичен фундамент. Вместо доверие в диалектически материализъм и вярност към марксизма, вместо култ към личността – той намира опора и утешение, вяра и доверие във Високия, в Невидимия, в Идеала за Идеалния.

Докато в същото време настроеният новаторски, елитен авангард на западната идеализация бързо се превърна в уморен, застаряващ, ретрограден и самодостатъчен елит. Така Средновековието на мюсюлманството дочака своя нов век, своя пик, своя самозащитен Ренесанс. А хрисимият хуманизъм на християнството озверя.

Ето защо днес не мохамеданите заплашват устоите на цивилизацията ни, обратно, тя се руши от нашето безверие, безбожие, лицемерие и алчност.

А бедните слоеве на яростните мюсюлмани са като озлобени деца,

Които няма никога да пораснат, но те са обхванати от ужаса на отвратително си настояще и безнадеждната си безбъдещност.

Демодираната ни демокрация никога не е била толкова безпомощна да се справи със старите си е недъзи. А те станаха очевидно по-силни от отделните й, все по-отслабващи добродетели.

Причините вече се знаят: плътта надделя над духа, материята взе своето от нематериалното, видимото разката майката на невидимото... Консумативното общество изконсумира себе си.

Глобалният ни проблем обаче не е в противопоставянето на религиите, а в противопоставянето на моралите – при нас формата остана без съдържателна, ние си източихме морала с фалшиви фактури. Докато отсреща морала още търси своята обществена и държавна форма. И напоследък успешно, за себе си, я намира: виж арабската пролет как набира сила в религиозен фанатизъм. В него Бог не е Ленин или Сталин,  Хитлер, Мао или Ким Ир Сен, а самият Бог. И култът към него не може да се развенчае на поредния партиен конгрес.

Идеята на американските служби, че нововъзникналите видове мюсюлмански братя ще вземат властта, но бързо ще се корумпират и ще провалят, за да отстъпят място на следващите прозападно настроени правоверни лидери, не е въпрос с повишена трудност, е жалка смешка с повишена тъга като последствия. Защото прилика на простодушните пролетарии с много бедната, но бързо размножаваща се мюсюлманска маса, е формалната страна между религиозния фундаментализм и фанатичния комунизъм. Неформалната разликата обаче е същностна – едните вярват в Небесния, в Незримия, в Идеалния, а вторите във Вожда, във Фюрера, във уж вечния Генерален секретар. Това показва, че онези, които решиха да демократизират с износ на демокрация арабския свят, са същите атеисти, каквито и колегите им от бившите КГБ-та и ДС-та. Че едните и другите вярват повече на парите, а не на любовта към Бога. Че разчитат повече на разврата на властта, отколкото на морала на набожния. И че искат светът да продължава да се върти между хладилника и тоалетната чиния, да се води само от глад, секс и страх, което принизява Човека до Животно и най-често го превръща в Звяр. 

Проблемът не и във факта, че православието, католицизмът и протестантството продължават да бъдат разединени, а в това, че непрестанното търсенето на различните начини за духовно израстване бе изоставено, с малки изключения, от почти всички народи и страни, където се проповядва христовата любов. Вместо това населението в тези държави  се втурна в надпреварата във въоръжаването с нови предмети и ненужни вещи.

Проблемът е, че подобно на съвременната демокрация, и многовековните християнски постулати са безпомощни пред безвремието на Безчестието. И христовите паства на практика припознават, но не спазват нито Новия завет, нито Десетте божи заповеди от Вехния.

Ето защо мисля, че ние, християните, обезсмислихме саможертвата на Христос. Нашата духовна недъгавост ни прави опасни за света. А не агресивния атеизъм, нито хрисимите секти, нито юдаизмът или мохамеданството. Ние водим, като водеща сила, човечеството по грешните, по греховните пътища, а тези пътища ще ни отведат до края на света. Ако продължаваме да самопредаваме като порядъчност и да изповядваме нехристиянското зъб за зъб, око за око, кръв за кръв.

В глобален план го няма Бунтуващият се човек, има бушуващи футболни фенове. Няма го вече Интелектуалецът. Вместо творчески и обществено активен модел на интелект, ни пробутват дъвки с подсладители като кухия Куелю и безумния Букай. Отсъствието  на Големия световен писател, иначе е запълнено от сръчни и по-сръчни занаятчии на тиражни четива. Тези автори работят здраво за всеобщото задоволяване на непретенциозните художествените потребности на световната масовка.

Тези дилъри на масовата култура обслужват първия слой на треторазрядната средна класа, забавляват я, заблуждават я, красиво я развращават. Как ли? Като не я карат да мисли, да разсъждава на ум и на глас. Щото на самите не им е даден Дух, за да бъдат изразители на Нещо значимо, а само на Нищото. И няма как да могат да събудят индивида у личността.

Затова и избираемия от народите елит е съставен предимно от популисти, трагични в усилията си комици и ужасяващи смешници, палави палячовци и медийни месии. Сякаш Световната банка за елитни личности е фалирала и политическият подиум се препълни от профани, от простаци, по които обаче много си пада световна тълпа. Да, тълпите винаги са играли решаваща роля в израждането на историята. Но ролята им никога не е била толкова определяща, колкото днес, в хранителната среда на демокрацията. Защото демокрацията има дава право да гласуват и те масово гласуват за себеподобните – стадото гласува за овчаря си...

Управниците ни могат толкова, защото толкова изискваме от тях. Те са шоумени по нрав и като такива са много близки и разбираеми до нрава и нравствеността на Масовия човек.

Няма го вече и Интелигентът като събирателно същество. Днес малцина създават арт, изкуството най-често е в рамките на удобната за консумация култура. Тук, у нас, Хленчещият интелигент, провинциал по манталитет, е трайно забит в ъгъла на сеирджиите, изгуби се в множеството от Уплашени и Объркани човеци.

Ето защо краят на света се отлага: защото предстои стогодишната войни за очовечаване на човечеството.

Затова 2012 г. ще е фатална за мнозина от мнозинството, тя ще бъде финална за общите ни безобразия. Понеже почти всички сме в опиума на бързоликвидните си цели и на необезпечени кредити.

 Но живеенето на заем свърши. Започва живот без никакви аванси.

Започна обратното летоброене на фалшивото начало на фалшивия нов век – той продължи вместо 100 години, цели 112 лета.

Тази високосна година ще бъде стартова към друг, по-висш етап на планетното, а дай Боже, и на планетарното ни развитие. Тъй като е видно, че без невидимите сили сами няма да можем да се справим със себе си.

Но оттук на сетне светът ще започне много бавно да си възвръща човешкия облик. Много бавно, защото много дълго се саморазрушавахме като мислещо животно. Трябва много време, за да може озверялото ни лице на хищник изцяло да се преобрази до своя изначален образ и подобие.

 

Учени от НАСА са открили на снимки от повърхноста на Марс следи от пресъхнал ручей. Както се съобщава на сайта на ведомството на 27 септември , на снимките направени от Curiosity в кратера Гейл се виждат следи от ручей и камъчета донесени от този ручей.

В съответствие с програмата на полета на МКС , специалистите от подмосковния ЬУП и техните колеги от НАСА и ЕКА , са уточнили датата за разкачане на европейският автоматичен товарен космически кораб ATV-3 'Едуардо Амалди' от МКС .

Извеждането на орбита на 5 те микроспътници от МКС , което бе планирано за 27 септември е отложено за следващата седмица , поради проблемите възникнали с разкачането на ATV-3. По информация от РИА Новости.

Астрономи са получили най-ясни до момента снимки на Плутон и неговият спътник Харон . По информация от сайта на обсерваторията Джемени , сътрудниците на която са взели участие в изследването. Изследването на учените ще бъде публикувано в списание Publications of the Astronomical Society of the Pacific през октомври.

Живота бавно се разпълзява от една звездна система към друга звездна система - това е завил екип учени от Принстонския уноверситет , унивеститета в Аризона и Центъра за астробилология в Испания.

Космическа експедиция към спътника на Юпитер Европа , ако все пак се проведе , едвали ще може да намери признаци на живот в подледните езера , а също така шансовете за намиране на такива езера е много малка .

Чаканите от толкова много време два модела на Nokia, Lumia 820 и 920, ще бъдат пуснати официално в Европа в началото на ноември. Това стана ясно, след като компанията обяви новината пред the Inquirer. Освен за месеца на пускане се разбра и че новите машинки на Nokia ще бъдат пуснати на цени от €643 и €836 съответно за Nokia Lumia 820 и Nokia Lumia 920. Тези цени са средни, тъй като касаят пазара в Германия. В Англия цените на Windows Phone 8 телефоните ще бъдат около £400 и £500.

След като Apple излязоха със своето последно произведение на изкуството, а именно iPhone 5, сега е време да видим какво ще направят HTC и Nokia. Потребителите в България вероятно ще могат да се сдобият с iPhone 5 за около 1000 лв с двугодишен договор, но това ще се разбере официално скоро. Lumia 820 и 920 сигурно няма да надвишават тази цена, а напротив. Остава да видим дали потребителите са готови да се доверят още веднъж на скандинавците. 

Изборът, който се предлага в света на мобилните технологии и в частност този на смартфоните, може да бъде само и единствено в полза на потребителите. Nokia Lumia 820 идва с 1.5 GHz Qualcomm S4 двуядрен процесор, 4.3-инчов Clearblack екран, 8GB вградена памет, 8MP камера, VGA лицева камера, NFC и Windows Phone 8. От своя страна Nokia Lumia 920 може да се похвали с 4.5-инчов PureMotion DH+ екран, 8.7 MP камера, 1GB RAM, 32GB вградена памет и 1.2 MP лицева камера.

Снимка: Nokia

Подобни статии:

1. Nokia обмисля да съди HTC заради Windows Phone 8X
2. Nokia Belle е вече тук! /инструкции за инсталация/

Визитните картички са незаменим бизнес партньор. Единственият им недостатък е, че покрай новите технологии започнаха да ни се струват неудобни – трябва да въвеждаш контактите на ръка в телефона си. После дойдоха QR кодовете, които взеха да се появяват по гърба на визитните картички или пък удобно сместени в някой ъгъл. Сканираш със смартфона и директно добавяш контакта, без да въвеждаш нищо на ръка.

Сега си представете, че е достатъчно само да доближите своята Nokia Lumia 601, Nexus S или пък Samsung Galaxy S III (съжалявам, но с iPhone 5 няма да стане) до визитната картичка, за да разчетете всичко, изписано върху нея. Да, за NFC се говори отдавна и със сигурност могат да се намерят визитни картички, в които e скрит един NFC етикет с контактна информация или друго съдържание.

Всеизвестните Moo почват да правят точно такива визитни картички. Всъщност още сега можете да си поръчате визитни картички с NFC – първите 150 000 ще са безплатни. Идеята на Moo е да видят как ще ги използваме, за да адаптират услугите си към нашите изисквания и очаквания. Всички визитни картички, които вече ще произвеждат, ще идват и с NFC, като това няма да повишава цената на продукта. Хубавото е, че по всяко време можем да променим съдържанието, записано върху NFC етикета. Дори работели по приложение за Android, което да помогне с това.

Чудесна идея на Moo и май тъкмо навреме. Какво би съдържал NFC етикетът на вашата визитна картичка? Информацията от визитната картичка? Линк, който води към мобилен сайт с вашето портфолио и контакти? Или нещо по-интересно?

Нашите визитни картички все още нямат NFC, но пък са много хубави

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. Изпращайте истински пощенски картички от мобилния си телефон!
2. Социалните мрежи убиват романтиката

Вчера в Rainbow Plaza в София се състоя едно прекрасно събитие с участието на Google. Първото официално събитие на Google в България!  То съвпадна с една хубава годишнина, 14-ия рожден ден на Google!

Happy Birthday Google!

Пред българската публика  бе представена програмата Google Engage за агенции. Бяха разгледани новите тенденции от Google, както и споделени успешни примери от европейски рекламни агенции.

Първото Google събитие в България бе посветено на програмата Google Engage за агенции, която се популяризира от компанията в България, и бе посетено от уебмастъри и уебдизайнери, SEO, IT консултанти, медия агенции, маркетинг експерти, рекламни специалисти и всички, които искат да разширят бизнеса си с помощта на Google. Събитието бе само за поканени, които бяха заявили първоначално своето желание за участие. На Google Engage ден бяха дискутирани интересни и актуални теми от сферата на онлайн рекламата с участието на представители на Google и европейски рекламни агенции. 

Първото нещо, което искам да попитам участвалите колеги, е дали научихте нещо интересно на днешното събитие Google Engage? За мен това бе най-добре организираното и обогатяващо мероприятие, на което съм присъствал някога в България. Реални примери, споделен опит, ценни съвети, готини хора.

Любимият ми цитат от презентацията на Jacek Chruściany от Performance Media:

Sell solution rather than media!

Фокусът върху десния горен банер в сайта Х или Y вече е отживелица. Дали и у нас 2013 г. ще бъде така? Наблюдавайки пазара ни, няколко пъти обърнаха внимание на несъответствието между интернет пенетрация (45%) и дял на онлайн маркетинга (10%) у нас.

 

Bulent Hicsonmez, Директор на Google Турция, показа уникалното съответствие между ръста на онлайн купувачите и турската икономика. Дали това е случайно, или е една логична закономерност?

Чухме за магията на Google Search и за невероятния бум на дигиталните агенции в Полша, Хърватска и Германия, съответно отJacek Chruściany, Co-MD на Performance Media (Полша), Miroslav Varga, COO на Escape (Хърватска), Patrick Wolff, CEO на e-wolff (Германия), които повишават с над 300% продажбите на клиенти, които им се доверяват.

Мерси и на Мартин Попов, Управител на Interactive Share, за вниманието, което отдели на performance мрежите в България и особено на EasyAds в исторически план. Доста смело за семинар на Google

А най-важният извод за мен е, че не бива да се фокусираме върху отстъпки, цени, брой кликове или импресии, тъй като те не са валутата на онлайн рекламата, а само мерни единици. Истинският плюс идва от свършената работа, от хората професионалисти, които могат да дадат идеи, да спестят средства и да повишат приходите. Познавате ли такива хора…, а работите ли с тях? Или сравнявате отстъпки и ценови оферти…

Надявам се, че за много от присъстващите това събитие ще бъде повод да променят нещо – не само в посока Google, а по отношение на самата онлайн реклама. Възможността да засилим хода на нещата е пред нас. На вълната сме и сами решаваме дали да се пуснем по нея, или да изостанем назад.

Ето и някои снимки, от които лъха духът на днешното представяне от Google:

Снимки: SocialEvo 

Подобни статии:

1. IAB Forum България на14 март 2012
2. Google пуска своя кола преди 2020-та

На връх рождения си ден Google официално признаха, че потребителите на търсачката могат да разчитат на по-голям и разнообразен брой резултати, ако използват back бутона, след като са влезли в дадена страница. На практика това важи само за потребителите със статус Authorship. Това означава, че ако даден потребител избере резултат в SERPs, кликне върху него, а след известно време се върне с back бутон в страницата с резултатите, той ще види още повече линкове от този сайт.

Колкото и необяснимо да ви звучи, този метод е прекрасен. В следващите снимки, които принадлежат на Search Engine Land, можете да видите какво имаме предвид. При търсене по ключова фраза „marketing land feedburner“ се вижда сайт marketingland.com/***/. 

След като потребителят прекара известно време на сайта, от Google не желаят да споделят колко точно, то той вижда в стария си SERPs повече резултати от въпросния сайт. Ето как:

Но какво казват от Google за тази „новост“, която всъщност съществува от доста време:

Ако даден потребител намира страницата на определен автор за интересна и прекара Х време в нея, той най-вероятно е заинтересуван от него. Чрез тази функционалност ние му даваме възможността да намери още релевантни резултати от същата авторска страница.

Снимка: Google

Подобни статии:

1. Как негативните емоции влияят на SERPs
2. Bing и Yelp с по-добри локални резултати

Facebook започна да елиминира фалшивите харесвания на страници след обещанието през август да затегнe сигурността и достоверността на информацията в своята система.

Facebook по-рано съобщиха, че се фокусират върху осигуряване на защита срещу действия, които целят генериране на фалшиви Likes. От компанията заявиха, че взетите мерки са насочени специално към предотвратяване на натрупване на подозрителни Likes чрез идентифициране на причините за това и елиминиране на изкривяванията.

Много страници с голям брой харесвания бяха засегнати от промените, като например страницата на TexasHoldEm Poker загуби повече от 96 000 Likes, а тази на поп изпълнителката Риана – 22 000. Лейди Гага се сбогува с около 32 000 фена.

Facebook заявиха, че няма да се въвеждат ограничения за потребителите, които автентично искат да се свързват със страници или да се абонират за профили. Чрез промените Facebook страниците ще могат да измерват по-точно своите фенове и да ги таргетират по демографски и социални критерии. Също така от компанията обещават, че подобренията ще позволят на собствениците на страници да предоставят по-релевантно и интересно съдържание, а марките ще могат да взаимодействат по-ефективно със своята аудитория.

 Снимка: likefake.com

Подобни статии:

1. Започна регистрацията за Facebook Hacker Cup 2012
2. Нови метрики от Facebook за Facebook Insights

Безпилотната мини совалка X-37B на ВВС на САЩ в момента се подготвя за своята трета космическа мисия (OTV-3), която трябва да започне през октомври. Разбира се , както и при предишните мисии , целта на полета е засекретена.

Някакъв (уж) американски “Глобал пауър консорциум” внезапно заяви инвестиционно намерение за реализирането на (руския) проект АЕЦ “Белене”. Някой си Самюел Реди от консорциума веднага беше поканен от депутатите от икономическата комисия, на чието заседание мигновено доприпка министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев. Председателят на парламента Цецка Цачева, която също се появи в комисията светкавично, съобщи, че министър Добрев ще получи мандат за преговори с потенциалния инвеститор. По спешност предложението й беше вкарано извънредно в дневния ред на НС още за следващия ден.

38.9% от населението в активна трудова възраст (25 – 64 години) ползва активно или пасивно поне един чужд език, сочат данни на НСИ. Сред населението на възраст 25 – 64 години 23.4% ползват английски език, 18.3% – руски език, 5.6% – немски език, и 3.5% – френски език. Има съществени различия в дяловете на ползващите [...]