Олекна ми!
Натежа логиката в обяснението за лековатата, но не и лековита като оправдание за предишните глупости в управлението, кадрова политика на премиера Борисов.
Чудех се как е възможно Бойко, такъв интелектуалец, да назначи за министър на културата откровено прост и неук човек. Все си мислех , че причината е политическа. Например, въобразявах си, Му е важно да има скаран с Доган български турчин за министър, за да печели гласове на скараните с демокрацията българи, гласуващи първосигнално по сигнал на Генерала.
Но след поредното доказателство вече знам: Борисов е назначил приятеля си Рашидов за министър ( на антикултурата) поради това, че на Вежди му липсва елементарната култура.
И поради това, че е по-прост, дори от Борисов.
И поради това, че чупи глупомера, опровергавайки ласкателите, според които шампионът (и) в тази дисциплина е самият Борисов.
Иначе казано, за Бойко е важно, че приятелят му Вежди го засенчв, с което е много полезен за управлението.
Ето една малка вербална пластика по случая, при който Рашидов (предполагаемо мюсюлманин) си прави кумир (противно на забраната в десетте божии заповеди) от началника си и го пробутва на обществения тезгях:

„Министърът на културата Вежди Рашидов.сподели лични впечатления от съвместната им вечеря с гостувалите наскоро у нас Траволта и Де Ниро. Министърът, автор на репликата, че “подмазвалите се на Борисов” са успели в живота и който преди половин година предложи премиерът да бъде отличен с почетно членство в Съюза на българските художници, защото рисувал хубави картинки по време на правителствените заседания, обясни в понеделник преклонението на звездите пред шефа му.

Разказвайки пред бТВ за вечерята си с двамата актьори, Рашидов обясни присъствието на Борисов на нея с думите: “Дойде да поздрави тези велики мъже, пък и той им е кумир. Какъв е проблемът? Много готини”.

Борисов намерил много общи теми с Де Ниро и Траволта, по-специално по отношение на авиацията и самолетите. Знаменитостите пък показвали снимки на децата си и от поведението им проличало колко земни и обикновени хора са дори най-големите имена в световния шоубизнес.

“Показваха си децата, бебетата… Прекрасна кухня, отпуснаха се. Бебетата си показваха. Пък бащата на Робърт де Ниро е художник и майка му е художничка и поетеса. Имахме общи теми. Зарадваха се. Това са хора, които се държаха по-обикновено от нашите обикновени хора, които имат комплекси за малоценност”.

Скулпторът Вежди Рашидов посочи, той като министър на културата нямало как да не се види с прочутите актьори в София. “Нима чакате да съм на пазара за зарзават”, попита риторично той.(Медиапул)

Реториката на културния ни министър попада като семена в подходящите бразди в телевизията, чийто началник Красимир Гергов оприличи телевизионния си бизнес на „плод и зеленчук”…

На пръв поглед подвигът на Вежди в подмазвачеството и глупотевенето е недостижим, но не и за академичния гений на угодничеството у нас. Научно е доказано това, както научаваме от същия източник.

„В понеделник премиерът, който е пожарникар и доктор на науките със защитена дисертация на тема “Психо-физическата подготовка на оперативния състав“ във висшия институт на МВР, получи и друго високо признание. Това стана при връчването на договори за финансиране на висши училища и институти към БАН по Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”.

Директорът на института по роботика акад. Чавдар Руменин му благодари с думите: “Искам да ви каза нещо интересно, д-р Борисов. Вие днес прекарахте нова магистрала – магистралата на духа. С тези пари, които ние получаваме, ще имаме възможността да развием роботиката, системното инженерство в направление, което да е хармонизирано с европейските критерии”.

Share on Facebook

Microsoft анонсираха една доста вълнуваща опция в Windows 8, която, за съжаление, няма да бъде достъпна за всички. Опцията е част от Windows 8 Enterprise и се нарича Windows to Go. Както името само подсказва, това е начин да носим цялата си операционна система с нас, където и да отидем. Както пос...

Достъпът до Wikipedia през мобилните мрежи в Близкия изток вече стана напълно безплатен. Около 25 милиона собственици на мобилни телефони в региона вече ще могат да четат статии в онлайн енциклопедия без да се притесняват за избрания от тях пакет за пренос на данни. Безплатният достъп до сайта е ...

От доста време насам Twitter се опитват да подобрят работата на борда на директорите си. Според запознати, следващата стъпка към това подобрение ще бъде наемането на жена. В момента всички членове на борда на социалната мрежа са мъже. Същите източници твърдят, че от Twitter вече са провели интерв...

През последните месеци Zynga загуби доста на брой важни служители - факт, който със сигурност не радва компанията. Ръководството й обаче е решило да отвърне на удара и да си отмъсти поне на един от напусналите директори. Става въпрос за Алън Патмор - главния мениджър на CityVille - който през август...

От космодрума Байконур , успешно стартира ракета носител 'Протон-М' със спътник за връзка Интелсат-23 - по информация то Роскосмос.

Microsoft анонсираха нова музикална услуга на име Xbox Music, която, въпреки първата част на името си, ще бъде достъпна през различни платформи. Собствениците на конзолата Xbox 360 вече би трябвало да могат да влязат в нея от същото място, където преди влизаха в Zune Marketplace. Останалите устройст...

Участниците в астрономическият проект Planet Hunters заедно със сътрудници на Йелският университет са открили екзопланета в система от 4 звезди. Изследването е публикувано в списние Astrophysical Journal, а кратко изложение е достъпно в архива на Корнелския университет.

Службите и особено МВР ровят безпрепятствено в трафичните данни, които показват кой с кого и кога е контактувал в интернет и по мобилен телефон. Това се разбира от доклада на парламентарната подкомисия за контрол върху специалните разузнавателни средства и върху достъпа до електронните съобщения. Процентът на отказаните искания е 0.8%, което е показател за липса на контрол и формализъм от страна на съда при предоставяне на разрешение за достъп и използване, пише в документа, подписан от представители на всички политически сили в НС.

Ускорителния блок 'Фреагат-МТ' през ноща на 13 октомври , успешно достави на орбита два спътника Galileo по информация от сайта на Роскосмос.

Съдът прекрати делото срещу журналистката Ася Пенчева от Русе

Жертвите на трафик на хора все по-често свидетелстват пред съда

Кървава пернишка драма се разрази в столичния квартал "Дружба". Ревнив бивш съпруг гръмна от упор екссъпругата си, също като по филм на Тарантино. И всичко пред очите на трите им деца. Явно някой е научил нечия тайна. Също като в стария виц за Иванчо, на когото казали, че всички възрастни си имат някакви тайни и можеш много лесно да ги изнудваш, ако им казваш "Аз знам всичко". Затова прибрал се Иванчо вкъщи и решил да изпробва старата матрица, като казал на майка си: - Аз знам всичко! - Ау!!! Ето ти 20 лева, само не казвай на баща си. Иванчо доволен прибрал парите и отишъл при баща си, за да ошушка и него: - Тате, аз знам всичко! - На ти 50 лева, само не казвай на майка си, отвърнал на ушенце по мъжки бащата. Иванчо прибрал и от него парите, но толкова се зарибил по новия начин за печелене на пари, че решил да го изпробва и с други хора. Излязъл Иванчо от къщи и видял съседа: - Аз знам всичко! Съседът се просълзил и казал: - Ела тогава и прегърни истинския си баща, сине!...

Тони Филипов, д-р

Понеделник, 8 октомври

На заседание на МС премиерът възложил на Лилито да покаже на депутатите снимки от свлечения път край „Цанков камък”, а на министрите наредил да “развяват” постановлението за увеличение на пенсиите, за да се види кой мисли за народа. А за Костов и Станишев рекъл: «Единият продаде „Балкан” с доплащане от наша страна, а другите правиха аерогара и сега ние трябва да платим $40 млн. И той излиза и го говори с цялата си наглост безпардонно, разчитайки на моята интелигентност, доброта, възпитание, правдивост”.

Някъде четох кратка биография на Майка Тереза. Точно с тези думи беше описана. Е, почти…

Казахме ли ви, че вече му викат „хвърчилъжи”? Да, май ви казахме. То е, защото е изключително правдив, не за друго.

Колкото до интелигентността, не знам. Може наистина да е интелигентен, но много умело го прикрива.

Само интелигентните хора четат с пръстче на реда и си мърдат устните.

 Например в следното логическо умозаключение, направено по повод обедняването на народа: „БНБ отчита рекордни постъпления на спестявания на гражданите. За да спестяват хората нали отнякъде са дошли тези пари.”

Да. Но да видим първо къде са отишли. През първото тримесечие на 2012 г. българите са имали 12.31 млн. сметки, в които са държали 31.62 млрд. лева. В 10.97 млн. (89%) от тези сметки е имало 5.29 млрд. лева, което прави средно по 482 лв.! А само в 170 000 сметки (1.3%) има към 10 млрд. В 560 сметки има над 2 млрд. лв. – средно по 3.5 млн. Да уточним, че това са сметки, не спестители. На колко хора принадлежат тези сметки е тайна. Що е тайна? Сещате се защо. Щото една по-конкретна информация може да постави „правдивостта” на премиера, или неговата „интелигентност”, под сериозно съмнение.

Изследване на “Галъп”, поръчано от в. „Класа”, показва ясно изразена тенденция на спад в дела на българите, които имат спестявания. Само за 3 г. те са намалели двойно – от 14% през 2010 г. на 7% през февруари тази година.

Значи растат спестяванията само на някои хора, на практика малко хора. Масата къта пари за по едно погребение.

Глупости говоря, отдавна нема толкова евтино погребение…

Изследване на държавния НЦИОМ показва, че 14% от българите, над 1 млн. души, биха емигрирали завинаги. Това било с 3% повече, отколкото през 2009 г. А 36% биха насърчили децата си да напуснат България с еднопосочен – с 6% повече от 2009 г.

Към момента спестяванията в банките са нараснали на 34.5 млрд. За шест месеца са дали прираст 3 млрд. Честито на печелившите!

„Красимир Гергов ще рекламира цифровата телевизия с 10 млн. лв. от държавата”, съобщава Медиапул. Другите двама кандидати не били допуснати до отваряне на офертите.

Мнозинството на ГЕРБ в СОС реши да прекрати договора на транспортната фирма “Карат-С” на Миролюб Столарски и да й плати над 13 млн. – 9.8 млн. за забавени плащания и 3.2 млн. (!) лихви.

Така, де, дето вика премиерът, отнякъде са дошли тия пари…

Вторник, 9 октомври

В интервю за «Блиц» Невена Гюрова, съветник в кабинета «Виденов», вика за царя: «Той си беше руски агент» И обяснява как е вербуван: «Това е станало на базата на компромат. Като е бил в ранните си години там, го приютява кралят на Мароко Хасан еди-кой си. В мюсюлманските страни имат по-друго разбиране за сексуалните отношения, т.е. между мъж и мъж. Там това не е толкова осъдително. И се твърди, че на база на такъв компромат са го вербували… Цялото поведение на Симеон от 1990-а досега потвърждава тази версия.»

Не го вярвам. Макар, че те си имат нещо в кръвта. Дедо му Фердинанд се е обкръжавал с млади напети адютанти, високи, руси и синеоки… Историкът Владимир Калчев каза наскоро в едно интервю, че имал «странни» отношения с шофьора си Вайс, които скандализирали двора.

Добри Ганчев описва подробно потреса на Стамболов и другите български първенци при първата им среща с Фердинанд на Видинското пристанище: „Тънък, строен млад момък, с дълъг бурбонски нос, в парадна униформа на български генерал, с бял калпак и бяло перо, дълго 30 сантиметра, окичен с всякакви ордени и дрънкулки, с женствени маниери на стара кокотка, кожата му нежна и прозрачна, лицето напудрено, пръсти дълги, нокти остри и гладки като огледало, грижливо маникюрирани, на китките – гривни, на всеки пръст по три, по четири пръстена с разноцветни светкащи скъпоценни камъни – рубини, изумруди, редки сапфири…” Стамболов не се сдържал и казал на околните: „Тоя ще … мама й на България!”

Според Калчев забежките у лево на Ферчо (Стамболов така му е викал) били забава за тогавашна Европа. И били споменати дори в романа на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време”, където се твърди, че България става съюзник на Германия заради хомосексуалното влечение на Фердинанд към кайзер Вилхелм… Което е приблизително вярно. Щото героят на Пруст крал Феодосий не е точно Фердинанд. В него са събрани черти и на Батенберг, и на Фердинанд.

Турците казват, че природата почивала през поколение. И затова от бюлбюб пукал и от пукал бюлбюл излизало. Но това са само народни вярвания. Пък и царят е многодетен. В същност, той и Фердинанд е имал четири деца…

Лично ние си мислехме, че ако КГБ-то е прихванало царя, то е станало по линия на комарджийските му подвизи. Щото се беше докарал до там, та да продаде ордените на дедо си… И другото, което си мислим, е, че в твърде подходящ момент се реанимира тая зависимост. Щото, ако си спомняте, царят размрази проекта „Белене”… Казвам реанимира, щото колегата Минчев му го каза на Симеон наместо добре дошъл 2001 г.

Сряда, 10 октомври

Дилян Добрев рекъл: „БСП да отдели част от партийната си субсидия за провеждането на референдума за АЕЦ “Белене”. ГЕРБ били готови на такава стъпка. Янаки Стоилов парира: “Изказването на Добрев е толкова нелепо, че не си струва да се коментира…”

Може и да е нелепо. Но, дето казва Джером, „Глупостта доста често се лекува успешно с неразумни средства.” Щото, да прощавате, ама тоя референдум е пълна глупост. Будалкат народа, че, ако не сме построяли „Белене”, сме щели да плащаме скъп и прескъп ток. Но, ако го построим,  ще ни дават киловатите по два за стотинка и един бакшиш. (И ще бият, кой ги откаже.) Инвеститорът ще налее едни милиарди само щото сме много готини. Доста е да видим как ни пържи „ЛУКойл” и нема що да се убеждаваме повече.

«Отоплението на газ излиза най-изгодно», лъже в. «Сега». Принуден сме да го кажем в тоя дисфемистичен дискурс. В дописката вярно се казва, че ток, дърва и парно са поскъпнали. Също така вярно се казва, че битовата газ поевтиняла с 0.67% (67 ст. на 100 лв.) Но невярно се заключава, че от тук следва, че отоплението с газ ще е най-евтино. Във философията извеждането на умишлено грешно твърдение от верни предпоставки се нарича софизъм.

Ей, софисти, не лъжете така простия народ! Имайте страх от Бога!

Ето как правят сметката в Овергаз, та им излиза най-евтино.

Между другото, Ройтерс съобщава, че писмо на Айнщайн до философа Ерик Гудкайнд, е обявено за продажба на търг с начална цена $3млн. В него Айнщайн пише: “Думата Бог за мен не е нищо повече от израз и продукт на човешката слабост, а Библията е сборник от благородни, но примитивни легенди, които въпреки всичко си остават детински, няма интерпретация, колкото и да е изтънчена тя, която да промени схващането ми”. Писмото е писано през 1954 г., по-малко от година, преди Айнщайн да умре. Тогава той е на 75 г., възраст, в която не е препоръчително да рискуваш да си създадеш врагове горе. Нали съм ви казвал как отговорил Волтер, когато на смъртния му одър дедо поп го приканил да се покае и да се отрече от Сатаната: «Стига, стига добри човече, моментът не е подходящ да си създавам врагове.”  

Обаче пък д-р Ибън Александър от Харвард, неврохирург с безупречна репутация, твърди, че през 2008 г. се разболял от менингит и изпаднал в кома. И видял рая. Първо усетил как се носи над облаците, където прозрачни, блестящи същества, плували свободно в небето. Те го отвели до безкрайно и тъмно пространство, което му донесло усещането за покой. Това място, според него, било домът на Бог.

Докторът вика: „Според сегашните медицински разбирания за устройството на мозъка няма никакъв шанс по време на кома да съм изпитал дори частица от напълно реалистичната одисея, която преживях.“

А сега, де! Единият вика нема, другият вика бях дома му… И пак стигаме до залога на Паскал: „Не знам дали Бог съществува, но знам, че нищо не печеля в случай, че той не съществува, ако съм атеист, а ще загубя много, ако е обратно.”

Яко прецакване си е обратното, да знаете.

Четвъртък, 11 октомври

Каката на Борисов д-р Красимира Иванова, която иначе му викала «батко»,  си спомня с умиление пред „24 часа” за детството на премиера. На три години ходел в градината след баба си, правел малки дупки и слагал счупени вагончета в тях. И обяснявал: “Садя си вагончетата, за да поникне ново влакче”. От „24 часа” коментират: «Още от дете изглежда Борисов имал интерес към инфраструктурните проекти.” В „Труд” са по-злобни: „С оглед на днешното състояние на БДЖ, явно не ще да ги е поливал.”

„Можеше, вика д-р Георгиева, да замине да живее и работи в чужбина, но така сме възпитани – нашето място е в България.”

Сестричка, какво да каже друго. Помня как на царя кака му го бранеше: “На 60 и няколко години той можеше да си гледа внуците и кефа и да чете книги, вместо да се поти и да търчи, да има толкова безсънни нощи…”

Ако някои хора не бяха чак такива патриоти, може би друга щеше да ни е съдбата днес… Понякога ми става байгън от патриоти, да ви кажа.

Не знам защо, но и „Труд” и „24 часа” са намерили за необходимо да припомнят, че сестрата на Борисов наскоро е претърпяла мозъчна операция. На нас ни прозвуча доста гадно. Като че ли някак извинително…

Във връзка с Деня на психичното здраве, 10 октомври, д-р Хинков, началник на сектор “Психично здраве” към НЦОЗА, съобщава някои обнадеждаващи за нас (имам предвид ПП „Четвърти километър”) данни. Около 20% от българите страдали от повече или по-малко изразени психични разстройства.

Ако тия 20% се обединим, ще отнесем другите партии като пенсионер бял хляб. Последното хвърляне на боб на „Алфа Рисърч” потвърждава тезата ни, че  ГЕРБ са почнали да се ронят. 45% от българите  декларирали негативно отношение към кабинета, а само 18% още го подкрепяли. Недоверието лично към премиера надхвърлило доверието – вярват му 32%, срещу 37%. Според алфите твърдите привърженици на ГЕРБ били около 950 000. А симпатизантите на БСП били къмто 700 000, но и те намалявали. А нашите 20%, при това в нарастващ тренд, правят 1 500 000 души. И, както е добре известно, почти никой от нас не е сам…

Въпросът кой е луд и кой нормален, е чисто статистически. Още един мандат на Борисов и ние ще сме нормалните. Щото ще сме повече. Братя, организирайте спящи клетки на партията по места, щото идва и нашето време.

В. “Преса” съобщава: “България лежи върху 442 тона злато”.

Глупости! 442 тона? Скрийте се, бе! По-лани “Новинар” писа: “Сензация! Перник лежи върху злато. 950 т от благородния метал има в района.” После Джон Мензайъс от канадската “Мартерн” съобщи, че и Трън лежи върху злато. Там пък имало по 430 грама в тон пръст, направо Тръндайк («Сега»). После един дипломиран инженер съобщи, че в Чипровския балкан има къде 3 000 т. Водите ли сметка до тук колко станаха? И тия ще ми разправят 442 т.! А изброеното е само малка част. В книгата «Златните находища на България» на колектив учени от БАН можете да видите, че имаме стотици, даже десетки доказани златни находища. А колко могили още не сме разкопали? Даже Буш, като идва, се зачуди що не копаме. Ами корабите със злато на Александър Македонски? Още през 2002 г. един багерист от Добрич поиска среща с Царя, за да му каже точно къде в Черно море са потънали. Царят така и не намери време да изслуша човека…

Ама и по-добре. Щото това злато ще ни навлече дипломатически разправии с наследниците на Саше Македонски. Тия нема да се спрат пред нищо. Вчера четох, че македонският президент Георге Иванов твърдял, че Михаил Горбачов също бил македонец. МишЕ Горбачевски…

Което ме подсеща за една дописка от вчерашният „Новинар”: „Българин стъпил пръв в Южна Америка. Тази сензационна хипотеза разкрива сп. „Осем”. Тази „сензационна хипотеза” е брадясала като Кольо Босия, ако сте го виждали наскоро. „Труд” писа за нея през далечната 1982 г. Става дума за „откритието” на некой си Иван Димитров, който твърди, че Алонсо де Охеда,  откривателят на Ю. Америка, всъщност е бил Драган от Охрид. Едно от основните му доказателства е, че Алонсо (Драган), псувал на непознат език. Досущ като Стоичков. Абе, четохте ли, че тоя забил един токат на един журналист от тамошна българска медия. Щото имал нахалството да му поиска интервю. И споменавал българските журналисти в откровено сексуален контекст…

Подушвам,  че сме от една порода!

Както и да е. Та Драган от Охрид ги псувал на български, което било документирано и от истинските историци, и по това Димитров съдел, че е наше момче. Има резон. Оня ден цитирахме статията на Найден Шейтанов за сексуалната философия на българина. Та в нея се определя географията на псувнята: „Западно от приблизителната линия Фиуме – Петроград се намира Европа без сексоклетва, а източно – с такова злословие. Опитайте се да обясните на западноевропееца що е псувня и ще се убедите, че той е безсилен да схване нейния смисъл.”

Шейтанов казва и нещо още по-интересно: „Мен ми е известно, че в някои влахо-български грамоти от XVII век се употребяват официално псувни като вид наказание.” Вероятно става дума за нещо като: „На Иван еди кой си да се ударят 20 тояги и да бъде напсуван 50 пъти на майка…” Така го разбирам.

Та значи, ако Алонсо де Охеда наистина е псувал, то той със сигурност е откъде нашата страна на линията Фиуме-Петроград. Но, ако верно е Драган от Охрид, македонците няма да ни го отстъпят без бой.

Те вече дадоха заявка. Лани „Утрински вестник” писа: „Македонец од Охрид е првиот наш потомок што стапнал на територијата на Америка, а што е поважно, тоа му успеало во 1492 година заедно со Кристофер Колумбо.”

Аз съм чел, че в делегацията на Колумб имало четирима цигани. Не знам дали е вярно, но е доста логично. В „Сто години самота” се споменава за един македонски циганин, Мелкиадес, който демонстрира в затънтено амазонско селище магнита, лещата и други открития на „мъдрите алхимици от Македония”.

Мъдрите алхимици от Македония…

Петък, 12 октомври

След срещата между Джанет Наполитано и Борисов журналист попитал госпожата как ще коментира последния доклад на ДД на САЩ, в който се изразява сериозно безпокойство за състоянието на свободата на печата и словото. Тя, естествено, коментирала дипломатично. Но въпросът дал повод на премиера да заяви: „В България демокрацията е в пълен разцвет.”

Много интересно, кака му заяви същото: „Казват, че сега тук има полицейщина, а според мен по-голяма свободия не е царяла.”

Борисов дава солидни аргументи в подкрепа на тезата си: “Самият факт, че всеки може да дойде в сградата на МС и да зададе какъвто си иска въпрос на г-жа Наполитано, показва, че не само демокрацията е в пълен разцвет… Има държави, и то в ЕС, където предварително се задават въпросите. В България можете да говорите, да напишете, да питате каквото искате. Това е висша степен на демокрация и свобода на медиите и хората…”

„Ей това се вика заключение на вещо лице.”

Колко хитро набляга на питането. Щото наистина, всеки може да пита всичко. Но обикновено не пита… Щото питането не е забранено, но си има цена, която ти съобщават в личен състав… Та всеки може да пита, а премиерът, ако е на кеф, ще отговори, ако не е, ще каже: „Точно пък на теб ще ти отговоря в шестък…” Но и това е част от демократичната игра.

Заглавие в «Новинар»: «Не е лесно да си тиква». «Голямата ярко оранжева тиква отдавна се е превърнала в един от символите на…» И така иносказателно са накъдрили цялата работа, че само бавно развиващ се петокласник не би се сетил. За съжаление, на колегите не им е стигнал кураж да напишат тиквата с главна буква.

„Проучване убеждава, че нелегалният цигарен пазар у нас в момента е 15.3% от целия”, пише „Медиапул”. От заглавието личи, че дип не са се убедили. И с основание. Някаква неназована агенция за пазарни изследвания подала данните на Дянков и Танов. Виж къде ме клъвна петелът. (В момента правя и съответстващия на репликата жест, но вие няма как да видите.)

Президентът Плевнелиев номинирал гл. прокурор Борис Велчев за член на Конституционния съд. Интересно за какви заслуги? Единственото достойнство на г-н Велчев като главен прокурор беше, че, за разлика от предшествениците си, е поне нормален. Което по времето на Кукуридзе ни изглеждаше страшно важно, но се оказа недостатъчно…

Когато съм копирал тази изключително точна епикриза на съдебната система, съм пропуснал да запиша автора. Дълбоко се извинявам. Ако някой ми го подскаже, веднага ще го добавя.

 

Интересно какво толкова задлъжня ГЕРБ на прокуратурата, за да номинира главния прокурор за една от най-блажните синекури в държавата? Все пак г-н Велчев и биографично, и кариерно е продукт на БСП, човек на Първанов. И един от примерите, които някои мнителни анализатори посочват, когато искат да докажат, че червените пак са на власт… Щото като дете Борко си е играл със Сергейчо и малък Тошко. Учудващо е, като се има предвид какъв убеден антикомунист е премиерът…

Освен пък да не е.

Ало, пенсиите, чета в «Труд», че по разчетите на НОИ догодина сте щели да сте със 7000 по-малко. Причината била в увеличената възраст за пенсиониране. Но ние имаме друго подозрение. Възрастта за пенсиониране е фактор, който препятства неконтролируемото ви размножаване. А факторите, които правят да намалеете, са съвсем други. Не ли?

Ей, вие поне успяхте да се пенсионирате. А ние ще гоним пенсионната възраст както Ахил гони костенурката в апориите на Зенон. Някои ги наричат «парадоксите», което за случая е по-подходящо. То да питаш от какъв зор ни е изпотрябвало да се пенсионираме, де… Гаче човек не може и като работи да мизерства.

“Труд”:  “78% от българите затварят буркани”. Много, бе! То станало направо всенароден почин. През 2001 г. статистиката изнесе данни, че българите (главно пенсиите, де) са затворили 326 300 000 консерви. По къде 150 на глава, или каквото там е останало от нея… И това беше след 4-те години на „най-успешния кабинет”. А представяте ли си какво консервиране ще пада тая есен?! Ще станем направо «Република Консервна», ако си позволя да перифразирам Стайнбек.

Между другото, в речта си при връчването на Нобелова награда (1962 г.), Стайнбек казва: «Писател, който не вярва горещо в усъвършенстването на човека, няма право да участва в създаването на литературата… В човека е най-голямата ни надежда.”

Е, нямаме амбиции за писател.

P.S. Ей, Женя Минчев наистина много ни се е обидил и ще ни дава на съд. Задето  сме написал, че бил единственият лорд в света, който е придобил титлата с гъза си. Затова ние всяка седмица ще си признаваме грешката, докато го умилостивим: „Не бяхме прав да казваме, че Женя е единственият лорд в света, спечелил титлата с гъзът* си.”

Не е единственият.

* В някои случаи „гъз” изисква задължително да му се тури пълен член и без да е подлог.

Макар и на нас, обикновените потребители да ни отнема натискането на няколко клавиша и две-три кликания с мишката само, за да публикуваме съобщение в Туитър или да се сприятелим с някого във Фейсбук, за един програмист това може да отнеме писането на хиляди редове код. Един нов програмен език, ...

Няма да е лъжа, ако кажа, че не се замислям често за смисъла на гражданското общество, за силата на обществото в онези случаи, когато институциите издишат и, когато човек се чувства сам и изоставен. Тези мисли често спохождат работата и ежедневието ми, защото се сблъсквам постоянно с желанието на хората да унищожават, но не и да градят. Бих могъл да говоря и пиша много за Сирия, за Египет, за Тунис, за Гърция или Испания – но не. Следващите няколко думи ще са за България.

В крайна сметка, в България имаме много поводи да сме негативно настроени спрямо силата на обществото НИ. За последните 20 години ентусиазмът за промени спадна, а критиката към некоректното поведение на държавата и отделни части на обществото, почти изчезва. Сякаш нищо не се случва и когато някой от младите поиска да направи нещо по-различно, то среща пустиня.

Но ще е лъжа също, ако кажем, че няма светлина в тунела. Именно тук трябва да дойде силата на оптимизма и желанието за промяна на статуквото, което от ден на ден става така нормално за всички ни.

Ще ви попитам: помните ли протестът срещу ACTA? 

Направих снимката съвсем импулсивно, най-вече заради енергията, която излъчваха момичетата, държащи постера. Не, че той не е достатъчно силен – но тяхната енергия и сила е много по-голяма. Излъчваха именно това, което си представях за протеста: 10 000 бяха излезли насред студа в София, за да изразят с усмивка несъгласието си да им бъде налагана цензура. Какво по-вдъхновяващо!

Впоследствие снимката обиколи Интернет, благодарение на Global Voices – мрежа от активисти и Интернет граждани, за които границите не означават нищо, а човешкото е на преден план. Отново работата в екип и силата на непримиримостта бяха от значение! Има още много примери за организации, които са повлияли в своите страни, защото искрено вярват в мисията и успеха си.

Отново ще ви попитам: помните ли протестите срещу лобисткия Закон за горите?

Протестите срещу Закона за горите започнаха спонтанно. Колкото и да не им се иска на определени кръгове, именно през Интернет се организираха и по улиците излязоха хиляди – първият ден бяха 3 000, на втория 5 000, на третия достигнаха 10 000… Никой не вярваше, че ще продължи повече от няколко часа. Постоянно имаше съмнения към младите, че ще се разсеят и хоп – всичко ще се размине. Но не стана така. Имаше толкова много хора и блокажи на пътни артерии, че полицията се видя принудена да заварди цели части от центъра на София, за да няма проблеми за управляващите, които не искаха да надзърнат от прозорците. А след това имаше протести в Пловдив, Варна…

Силата НИ – това е всъщност нещото, на което трябва да разчитаме. Няма нищо друго по-силно от мощта на гражданското общество и критичното мислене не само към управление, институции и олигархия, но и към самите нас. Да припомним ли какво става по света? От Атина до Мадрид, от Кайро до Маракеш, от Москва до Ню Йорк – населението кипи и остава несъгласно с бедността, корупцията и лобизма. И след дълъг зимен сън, от 1960-те насам, най-накрая ТО изпълни улиците за сметка на изненадания елит. Както писа Катрин Зинун – без “ние” няма “аз”. Трябва да осъзнаем (а и да си припомним), че имаме силата да променяме, ако не света, то това, което е около нас. България има нужда от това – напук на надигащата се ксенофобия, напук на олигархията и лобизма, напук на неработещата система. Не ви приканвам да излезете безотговорно навън и да скандирате – не. Всъщност излизането е отговорност, а скандирането носи последствия. И ние трябва да осъзнаем всичко това, преди да предприемем мерки, които рано или късно ще бъдат наложителни.

Днес е Blog Action Day 2012. И темата е за силата на на всички нас. Аз избрах да пиша за смисъла на надигането и несъгласието, макар и казано накратко. Всеки сам избира как да разбира the power of we.  Тази инициатива е само един пореден пример как хора от цял свят се обединяват, за да дискутират и дадат мнение по една обща тема. Интересно – почти всеки постинг, който прочетох досега, се отнася именно за протести и техния смисъл.

Не ви ли говори нещо това?
До скоро, приятели – на улицата

И тази година темата на Международния ден за действие на блогърите ми харесва. Особено е подходящо за 2012-та. Леко сладникаво, донякъде преекспонирано, но подходящо и ... вярно. Силата на Ние.

Тази година е добра за "нас" в това отношение. Като се започне от най-малкото "ние" - семейството, аз, мъжа ми и децата ми, мине се през другите "ние" - колеги, съученици, съграждани, сънародници, и се стигне до глобалното "ние" - човечеството, тази година е добра. Няма да навлизам в подробности и примери. Моите са едни, вашите са други. Но всички имаме такива постижения на обединени сили. Припомнихте ли си ги? А колко още може да се направи, нали?

Деца рисуват на огромно общо платно, 1 юни 2012г, Варна

Когато сме заедно се създава невероятна колективна енергия, сякаш подкрепяна от светли същества. Особено когато творим, спортуваме или защитаваме добра и справедлива кауза. Заедно. Дали децата ще рисуват, ще пеят заедно в хор, дали възрастни и деца от няколко класа ще карат заедно колела, мъже ще се събират да играят футбол след работа или ще се виждаме пред сцената на рок концерт - всичко това прави по-добър света.

Не ми се иска да наблягам на протести, демонстрации или бойкоти. Все повече не вярвам в резултатите им, въпреки че "Силата на Ние" и при тях се усеща особено осезаемо. Не вярвам и в крайности. Както е казал Петър Дънов: "Не чакай света да се оправи, а ти се оправи".  А ако го направим всички?

 

Силата на Ние. Ние сме сила. Сила за добро. За все по-добро:)

Blog Action Day 2012, днес! /Не е късно за включване/

 

Любомир Христов е завършил УНСС. Бил е експерт в парламентарната комисия по транспорта и съобщенията в предишното Народно събрание. От 2006 г. е заместник изпълнителен директор на агенцията "Автомобилна администрация", а от 29 юли 2009 г. е бил директор там. Втори мандат е зам.-кмет по транспорта в екипа на Йорданка Фандъкова. - Г-н Христов, на последната сесия на Столичния общински съвет договорът с превозвача „КАРАТ-С” бе прекратен, но се оказа, че само за 6 месеца са натрупани над 3 млн. лв. лихви по лизинговите договори за автобусите на фирмата, които общината сега ще трябва да плати. Откъде са натрупани тези лихви и ще има ли проверка и наказани? - Задълженията, които са натрупани към „КАРАТ-С”, както и тези към другите оператори на София, всъщност са акумулирани в Центъра за градска мобилност, които събират трите основни източника на финансиране за системата на градския транспорт. Така че реализирането на транспортната задача, която не е обвързана с осигуряването на...

Тъпо, тъжно и смешно става, когато се четат българските форуми под новината за скока от стратосферата на австриеца Баумгартнер. Тъпо, защото се срещаш отблизо с дървените философи, които с някакъв виртуален лайномет хвърлят, хвърлят, хвърлят... Тъжно, защото осъзнаваш, че са мнозинство. И смешно заради коментари от сорта на "Не е геройство да скочиш с парашут, а да скочиш без парашут" и "Аз като пия 5 ракии, правя и по-грандиозни неща". И се сещаш за оная приказка за форумите по света. В САЩ, като зададеш въпрос във форум, получаваш стотици различни отговори за конспирация и заговори на правителството. В Русия на въпроса се отговаря с въпрос. А в България, като зададеш въпрос, получаваш за отговор "Тъпак" и ставаш клиент на вече споменатите хора с виртуалния лайномет. Направо ти идва да съжалиш, че подобни хуманоиди имат достъп до интернет и са пренесли онлайн драсканиците от обществените кенефи. Това, което направи Баумгартнер, заслужава уважение. Без "но" и "ама"....

Базираното в британския град Бристол издателство Shearsman Books издаде антология с българска поезия. Сборникът е озаглавен "At the End of the World" ("На края на света") и от днес е на пазара във Великобритания и САЩ.

Редактор на антологията е Цветана Еленкова, а преводът от български на английски е на Джонатан Дън. Подбраните са поеми, написани след средата на ХХ век, като сред авторите са почти класическите Константин Павлов, Иван Теофилов, Любомир Левчев, Николай Кънчев, както и съвременни автори като Илко Димитров, Марин Бодаков, Силвия Чолева, Петър Чухов, Кристин Димитрова и др.

"Това не е антология на поети в контекста на някакъв български литературен модел, а на техните собствени акценти и теми, които разширяват и обогатяват съвременна Европа с малко познатата картина на нейната източна граница, на другия край на света. В този смисъл, това е по-скоро тематична книга, която отразява търсенията и оригиналните, отличаващи се стилове на съвременните български поети", казват за антологията от издателството.

Официалното представяне на "At the End of the World" е планирано за 31 октомври от 19 ч. в Българския културен институт в Лондон.

Откъс от антологията можете да прочетете тук:

Докато навлизахме в новата година, финансовите медии въртяха няколко основни теми и прогнози. Много от инвеститорите приемат присърце предсказанията на анализаторите и се съобразяват с тях, изграждайки портфейлите си. Дали обаче оракулите на Уолстрийт се оказват прави към края на третото тримесечие? На този въпрос отговаря CBSN. Европейски инвестиции Първите предупреждения за 2012 г. бяха да се избягват вложения на Стария континент. И макар че европейските акции като цяло се представят по-слабо от щатските, бенчмарк показателят Vanguard's European Stock Index Fund (VEURX) отбелязва възвращаемост от 12.11% към края на септември. Така че, ако сте продали европейски книжа, за да купите американски, всичко е наред. Но ако вместо това сте се насочили към облигации или кеш, сте допуснал грешка. Но нека не бъдем заядливи и по тази точка да дадем на анализаторите оценка ОК. Щатската икономика Според Уолстрийт щатската икономика в най-добрия случай се очакваше да отбележи ръст...

Ето. Обсъждаме това предложение: Да се поставят видеокамери за наблюдение из цялата Борисова градина. Както и осветление. Защото това, като че ли, властите най-накрая ще направят за нашата София. Осветление и Наблюдение. На Борисовата градина, която преди се казваше (иронично според мен) Парк на Свободата. Ще направя това обсъждане между Аз – хипито от 1990-а и Аз-42 годишният писател от 2012-а. Условно ще ги нарека Аз-90 и Аз-12. Аз-90: Е как така...? Излиза, че сега точно там, където ние търсехме свободата... точно там, където се криехме от непрекъснато наблюдаващият ни Голям брат... пфу! От наблюдаващите ни зорки очи на Народната власт, да и ... майката... значи сега дори и там ще ни наблюдават?! Е, къде ще отиде свободата? Кажи ми къде ще имаме лично пространство? Какво става със свещената ни интимност и с правото ни да сме сами със себе си... и така нататък? Нали разбираш? – сега и целувките с любимата ми жена ще са наблюдавани... А това е малко... как да кажа? –...

Темата на Blog Action Day 2012 е The Power of WE. Именно 2012 година в България предлага изключително успешни примери за силата на хората, обединени от някаква идея, да променят дневния ред, налаган от администрацията и политиците – тук можем да посочим успеха на протестиращите на Орлов мост срещу промяната в Закона за горите; участието на доброволци в потушаването на горски пожари и гражданските протести срещу хидрофракинга. Но ние избираме да представим една вдъхновяваща идея, която има потенциала да се развива в бъдеще и хората, които стоят зад нея:  Това са ЗЕЛЕНИЯТ ОТБОР НА БЪЛГАРИЯ и техния проект „1 МИЛИОН“.

„Може ли една идея да обедини толкова хора, че да успеят с общи усилия, изцяло доброволни, без чужда финансова помощ, да засадят 1 000 000 дървета!?

Идейна платформа на проекта:

Проект „1 милион“ е свързан с идеята до 2010-2015г. обикновени хора от цялата страна да успеем да засадим или залесим 1 000 000 дървета в България!
Това е изцяло доброволческа инициатива и има за цел да покаже пред всеки един от нас, че можем да се обединяваме и вършим добрини, съвсем задружно, независимо от различията и несретата, в която живеем. Можем да направим нещо толкова добро без външна помощ, без фирми, без спонсорства, без политици, без лобита и платен PR.

Това е повече от трудно, но ние вярваме, че ще успеем!

За да осъществим нашата идея, ще спазваме всички норми и изисквания, свързани с местообитания, подходящи видове, климат, почви и т.н.
Крайната цел е да създадем нещо добро, красиво и полезно за България и за Човечеството!

Зеленият отбор на България е обединен от група ентусиасти, които искат да докажат, че си заслужава човек да върши добро. Може да се опише , и като спонтанно създадена доброволческа формация от разнородни персонажи, които обединени от високата цел, създадоха една благотворна среда с много настроение и дух.

Понеже няма да отделяме пари за реклама, започнахме да създаваме мултимедийни видео клипове с информационна идея.

Greenteam Bulgaria- Project 1 million -Green videos for all people from Greenteambg on Vimeo.

Върху специално създадена  карта на всички акции до сега, са отбелязани местата, броя и вида на засадените дървета.

Официален интернет сайт: www.greenteambg.com

Има ли определена територия на която да се залесят тези дървета?

Не, няма конкретна територия. Идеята е да се засадят в България. Естествено обача е да се спазват основните лесовъдски принципи. За овошните дървета това няма да е от решаващо значение.
Надяваме се да имаме възможност да работим върху държавни и частни земи. Всеки, който участва може да види Подходящите дървета за неговия регион, надморска височина и почви.

Колко човека участват в това начинание?

Това е един от най-важните въпроси. Основната цел не е да се засадят някакви си един милион дървета. Идеята е всеки един човек да може да участва. Няма значение къде се намирате в България, важното е, че искате да покажете и дадете пример, че добрите идеи, добрите хора и доброволческите инициативи могат да бъдат полезни и с общи усилия да променяме света, в който живеем. Природата има нужда от нас и считаме, че дойде времето да действаме в нейна полза.
В този ред на мисли можем да се съберем и участваме 100-на човека, но важното е да разширим идеята и в нея да участва всеки един човек от България.
Идеята е напълно отворена и свободна. В нея могат да участват неограничен брой хора.

Как всеки един човек от България може да участва?

Имаме създадено място, в което се отброяват всички акции и дървета. Има списък с дървета подходящи за различните части на страната. Ако примерно сте от Варна – виждате подходящите дървета във вашия район и действате:

1) Намирате подходящо и сигурно местенце на вашето бъдещо дърво.
2) Намирате фиданка от най-близкия разсадник и я засаждате по Правилата.
3) Намирате семена от дървото, което ви вдъхновява и правите разсад на мястото, където искате да расте за в бъдеще.

Едно от условията за участие в проекта е да снимате вашата фиданка, семена или едногодишен поник, който засаждате на определеното от вас място.Всичко това изпращате на нашия официален мейл. В отговор ще получите специален сертификат с табелка на която ще е описан проекта. Ако участвате с повече от едно дръвче, на табелката ще са описани всички дръвчета.

Кой финансира целия проект?

Това е проект, който няма и не иска да има финансова помощ или намеса. Идеята е революционна, но никой не е казал, че това ще ни спре. Ние разчитаме на доброволните действия и усилия на всякакви хора от България. Ако някой реши да купи 100 фиданки и да ги залеси ще бъде прекрасно, но целта ни е да предложим едно предизвикателство и да изпитаме нашите съвременни схващания за успех и монетарна система. Парите може да са всичко, но някои добри каузи могат да бъдат по-силни от тях и да се осъществят без тяхната намеса. Ако успеем да се обединим за нещо позитивно и добронамерено, значи целта е постигната.

Ако в края на 2014г. успеем да засадим 1 000 000 дървета, без да сме използвали парите на някой конкретен човек или организация, ще бъде една малка победа на обикновените хора, доброто, добродетелите и добруването. Нека всеки сам реши дали би участвал в подобна кауза. Защото крайната цел е това да се преведе като пример по цялата Планета и хората да повярват, че заедно могат да работят и да успяват без значение на религията, етноса или цвета на кожата…и тогава да засадят …нашата втора цел: 7 милиарда дървета. Вместо да се вайкаме, че има стотици милиони декари и хектари унищожени гори, ще започен с реални действия и зелен пример, който освен всичко ще ни научи да ценим и уважаваме природата и нейните творения. Тук може да се говори много, но нека всеки сам да реши дали би превъзмогнал своите слабости и би направил това усилие. Ти решаваш!

Каква е крайната цел?

Крайната цел е с примера, който даваме, да вдъхновим повече хора в запазването на безценното природно богатство, което имаме. След проект 1000000, който се надяваме да се случи до 2014г.-2015г. ни очаква най-голямото предизвикателство: Проект Земя: 7 милиарда засадени дървета на Планетата без намесата на финансови донори, спонсори и т. н. Проект изцяло отдаден на хората и човечеството. От хората към природата и майката Земя, на която живеем.

Второ официално видео към проект 1 милион „Имам само теб…сега“ from Greenteambg on Vimeo.

Кой стои зад това?

Шепа ентусиазирани мечтатели. В началото 3-ма след това 10, и така напред. И всъщност зад това е всеки един човек, който приеме идеята и се включи в нея. Това е проект на всички българи…до приключването на проект 1 милион, след него това ще бъде проект на Цялото Човечество. В него отсъства разделението на расова, верска или друга основа. Всеки свободно може да се включи – по всяко време. Сега може да има създатели и радетели на идеята, но в основата си идеята е изцяло независима система, която не би се влияела от допълнителна подкрепа.

Какви дървета ще се засаждат?

Типичните за Българската природа. Желателно е да има грижи след първоначалното засаждане.

За втория проект ще пишем писма до всички университети на Планетата! Вероятно проект 7 милиарда да стартира и преди завършването на проект милион.

Кой ще осигури толкова дървета- фиданки?

Като обща цифра 1 милион е много, но ако се разпределят по територията на България, не звучи толкова много.
В разсадниците в страната има доста големи количества фиданки, от една до три и повече години. Една част ще се вземат от там. Ще си кандидатстваме с молба за безвъзмездно осигуряване. Ако там ударим на камък, има няколко алтернативни плана.

1) Събират се жълъди и се засяват там, където искаме да фиксираме бъдещото дърво. Това е един от най-приемливите варианти. Същото важи и за други подходящи за засаждане семена от други дървета. Този начин може да действа само на частни терени. Ако решим да го вършим на случайни места или държавни земи ще има вероятност дърветата да бъдат изсечени още в млада възраст /при този метод се изкисва сертифициране от Лесовъд- ще се ползват лесовъди от регионалните лесничейства/.

2) За да засяваме семена на държавна земя, която предварително сме помолили да ни предоставят, ще е нужна следната процедура: Събираме семената. Записваме точните дървета, район или местност и ги носим за сертифициране при някой лесовъд от най-близкото горско стопанство.
За целта трябва да се направи бланка към проекта и да се предостави на съответното горско стопанство.

3) Партизански метод: Сравнително ефикасен, но краткосрочен.

4) Фукуока метод- Кратко описание на метода и възможности за неговата реализация в реални условия ще намерите в интеренет.

От къде дойде идеята?

Идеята дойде спонтанно, но беше продиктувана от няколко основни фактора:
‘ Огромното обезлесяване в тропичните гори
‘ Огромните пространства пустеещи земи с нулева използваемост
‘ Нуждата от реални активни действия на всеки един човек на нашата Планета. Всички виждаме последиците от човешката цивилизация.
‘ Показване на реален пример с действие на старото и младото поколение, което трябва да осъзнае своята отговорност пред природата
‘ Даване на пример за децата. Бъдещето е в техни ръце, но ние все още управляваме колата към опасните пътища…
‘ Направихме 4 акции със засаждане на дървета и установихме, че да даваш живот на дръвчета е невероятно вдъхновение и неподправено удоволствие. Бяхме заредени след всяка една акция. Така, че започнахме да мислим все по-мащабно.

Партнирате ли си с някой?

Бихме искали да си партнираме с всички, стига да няма намесени пари, лобита и задкулисни интереси. Идеята е кристално чиста и не бихме желали да се замърсява по никакъв начин.
Всеки, който участва, трябва да го направи доброволно, а не от името на някаква организация. Знаем, че с това ще забавим изпълнението на крайната цел, но това е проект на хората, в тяхната чиста човешка и духовна същина. Вероятно има организации, които биха спомогнали с десетки хиляди дървета и това ще е прекрасна новина, доказваща, че добрите идеи се разпространяват във всички посоки и форми.

Какво следва след проект 1 милион?

Проект 1 милион е проект на народа на България. Ако успеем да го осъществим, ще докажем, че добруваме за нашата древна земя и ни пука за бъдещето и.
След проект 1 милион ще дадем идеята да се разпространява по цялата планета. Това ще е проект : Земя със 7 милиарда засадени дървета. За него ще помолим независими организации и университети, които ще трябва да спазят първичната идея: без финансова подкрепа и политически или други лобита. Това е проект за доброто, добродетелите и добруването на човешката цивилизация към природата.

Имате ли нещо общо със зелената партия или друга партия?

Зеленият отбор на България е изцяло доброволческа форма на организация. Ние съзряхме идеята и веднага я предоставихме на България и света. Зад нас няма нищо и никой, ние сме ентусиасти, и това е нашето вдъхновение и кураж.
Не случайно държим зад този проект да няма политически партии, организации, фирми и лобита. Искаме идеята да успее, без това да носи дивиденти на някой. Този път ще спечели природата и всички хора, които са участвали, и най-вече бъдещите поколения. За едно стандартно дърво е нужно между 50-100 години, за да съзре нормално. Надеждата ни е тези дървета да не се изсичат за дървесина, но това времето и бъдещето ще покаже.

Приемате ли спонсорства?

Не, нямаме банкови сметки и не приемаме спонсорства. Ако някой иска да помогне, но няма физическа възможност, може сам да осигури фиданки и да ни предостави информация за това. Но идеята на проекта е доброволческа. Така, че всеки случай ще се описва в архива на проекта, като различните бройки ще се допълват за съответните райони.

Какви ПР акции подготвяте с цел реклама?

Не подготвяме никакви ПР акции. Ако някоя медия реши да даде гласност на цялостната идея, вероятно това ще бъде в полза, но ние няма да правим усилия в тази насока. Разчитаме да се разчуе от уста на уста и от пример на пример. Кой знае, може да успеем, независимо от утвърдения песимизъм, с който се сблъскваме често.
Имаме и идея да де пуснат два видео клипа с информация за проекта. Единият вече присъства във Vbox7, Vimeo и youtube.

Видео клипове може да се видят във Vimeo и Youtube.“

Специални благодарности на Калин Стайков, координатор от GreenTeamBG, който любезно ни предостави информация за представянето на Зеленият отбор и проект „1 Милион“.

Социалното неравенство в Америка се увеличава, а заедно с него и недоволството сред немалка част от американското общество. Темата се превърна и в една от най-горещите в надпреварата за президентския пост - проблемът с бедността. Според официалната статистика, в САЩ бедни са 46 млн. души - 15 на сто от населението на страната. Всеки трети от тях е младеж под 19-годишна възраст - истински "морален скандал" както твърди ръководителката на хуманитарната организация "Фонд за защита на децата" Мериан Райт Еделман. Според официални правителствени данни, цитирани от агенция ДПА и БГНЕС, за беден се смята всеки, който живее в 4-членно домакинство с под 23 хил. долара годишен доход. Особено застрашени от бедност са афроамериканците (27,6 %) и латиноамериканците (25,3 %). Именно с високия дял на бедните сред малцинствата се обяснява и мълчанието на политиците по въпросите на бедността, казва пред агенция ЕПД Дейвид Бекман, директор на хуманитарната организация "Хляб за света". За...

Следва втората част от поверителния доклад, който американският журналист Джеф Щайн използва като основа за статията си за Бойко Борисов в авторитетното американско издание "Конгрешънал Куотърли" през 2007 г. Статията предизвика скандал в България, тъй като представя тогавашния кмет на София като фигура свързана с организираната престъпност. Джеф Щайн изрично потвърди за Биволъ, че страниците, с които разполагаме се съдържат в пълната версия на доклада. 

Биволъ провери всички цитирани в доклада имена на фирми и лица в информационните масиви на Търговския регистър, Булстат и Държавен вестник. Отбелязахме малък брой неточности, които не променят смисъла и значението на написаното. Данните от публично достъпни източници и констатираните разминавания са изложени като като коментари в текста и в бележките под линия.

============================================

Привилегирована и поверителна информация

Доклад за проучването за Борисов

Бизнес партньори

- Павел АЛЕКСИЕВ, съдружник в ИПОН-1 ООД. Има интереси в редица други фирми, вкл. някои структури свързани с ЕЛТЕКС ХОЛДИНГ, контролиран от влиятелния профсъюз ПОДКРЕПА. Някои от фирмите на АЛЕКСИЕВ са в списъка на т. н. "кредитни милионери". АЛЕКСИЕВ има също така бизнес отношения с ФОНДАЦИЯ ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО #1 и неговия директор Георги ПРОХАСКИ, близък до Иван КОСТОВ.

- Владимир ПЕТЕВ, род. 1959 год. във Варна, съдружник в ИПОН - АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА ООД. Бивш служител в тайните служби (б. ред. ДС). ПЕТЕВ е един от най-близките приятели на Бойко БОРИСОВ. Служили са заедно и съвместно са тренирали карате.

- Васил КАЛУГЕРОВ, съдружник в ИПОН - АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА ООД. До 1999 год. е съдружник в РОССИЯ.КОМ-ООД.

- Йордан Здравков ЙОРДАНОВ, управител на БИУМ-99 ЕООД, посредническа компания за интересите на Бойко БОРИСОВ в ИПОН след като е назначен за главен секретар в МВР.

- Младен ГЕОРГИЕВ, управител на ИПОН - АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА ООД. Пенсиониран офицер от сектор "Вътрешен тероризъм" в НСБОП. Пенсиониран от бившия директор на НСБОП генерал Кирил РАДЕВ заради подозрения в контакти с криминални групировки. След кат се пенсионира започва работа в ИПОН и през лятото на 2001 г. е персонално отговорен за охраната на Маргарита, съпругата на премиера Симеон II.

- Иво КАМЕНОВ, член на Съвета на директорите на ТЕО ИНТЕРНАЦИОНАЛ АД, Бургас. Каратист, завършил Националната спортна академия. Член на ръководството на ХИМИМПОРТ, компания, контролирана от влиятелната криминална групировка ТИМ. ТИМ е организирана във Варна от Иво КАМЕНОВ и негови съдружници. ТИМ започва развитието си с охранителен бизнес и трафик на крадени коли. ТИМ е замесена в редица криминални дейности, включително опит за убийство през 1997 на Иван Чолаков, зам.-кмет на Варна, тогава отговорен за приватизацията в града. През последните години ТИМ се разрастна в национален мащаб, контролирайки големи активи, включително ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА - ЦКБ и телевизионния канал М-САТ. Има данни, че ТИМ е подкрепяна от високопоставени прокурори, вкл. Николай КОЛЕВ (убит през 2003 г.) и сегашният главен прокурор Николай ФИЛЧЕВ. #2

- Евстати БОРИСОВ ГЮРОВ, род. 1959 год. в София, член на борда на директорите на ИНТЕРБУЛПРЕД АД и съдружник в ДЖИ ЕНД БИ ТРЕВЪЛ КЪМПАНИ чрез СОФИЯ ДЕЛТА ООД. Бивш офицер в отдел Икономически престъпления в НСС в София. Кредитен милионер. Подозиран е във връзки с чеченски криминални групировки.

- Димо Генчев КРЪСТИНОВ, член на борда на директорите на ИНТЕРБУЛПРЕД АД и бивш офицер от службите (б.ред. ПГУ-ДС). Той е близък с Максим ДИМОВ и Чавдар ЧЕРНЕВ.

Страница 12 от 17

Дата на отпечатване: 10 януари 2005

Източник #3

Привилегирована и поверителна информация

Доклад за проучването за Борисов

- Максим ДИМОВ - активист на НДСВ (ковчежник на партията) и бизнесмен. Бил е партньор с депутата от НДСВ Мирослав СЕВЛИЕВСКИ в ХЕДЖЪР ИНВЕСТМЪНТ ИНТЕРМЕДИЪРИ и има интереси в много компании за финансови услуги и недвижимости.

- Чавдар Антонов ЧЕРНЕВ, член на борда на директорите на ИНТЕРБУЛПРЕД АД и съдружник в ДЖИ ЕНД БИ ТРЕВЪЛ КЪМПАНИ чрез СОФИЯ ДЕЛТА ООД. Бивш директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. в периода на създаването на първите организирани престъпни групи в София. Сега бизнесмен и ключова фигура в кръга БАНКЯ. Близък съдружник с Максим ДИМОВ и Виктор ВЪЛКОВ. Неговият брат Тихомир ЧЕРНЕВ е бил митнически инспектор на летище София и е преназначен за главен секретар на ГУ "Митници" през 2002 г.

- Румен Гоцов НИКОЛОВ (известен като Пашата), член на борда на директорите на ИНТЕРБУЛПРЕД АД. Той е мюсюлманин, роден на 26.05.1962 год. в с. Миланово, Благоевградско. Бил е служител от спецотряда за борба с тероризма. Сега е един от лидерите на организираната престъпност в България и един от босовете на криминалната групировка СИК. Има интереси в много фирми в България (виж Приложение А). Има данни, че Румен НИКОЛОВ, Бойко БОРИСОВ и Емил РАЙКОВ са организирали мащабно производство на фалшиви цигари Марлборо и Мелник във фабрика в Крайморие в периода 1994-97, покрито от местната полиция.

- Живко Делчев ДЕЛЧЕВ, съдружник в ИПОН-1 ООД и ЦЕБРА ООД. Партньор на свързания със СИК Рахмат СУКРА, бивш борец, акционер в Първа източна международна банка известна като "банката на организираната престъпност". През 1996 г. главни акционери в ПИМБ са ИНТЕРГРУП, СИК, БУХАЛ (контролирана от Рахмат СУКРА) и Омега (контролирана от Румен НИКОЛОВ) През първата половина на 1996 Българската Народна Банка (БНБ) вместо да затвори ПИМБ заради технически фалит я рефинансира с 5,5 млрд лв. (б.ред. от ДСК), като така финансира индиректно организираната престъпност и помага на ПИМБ да оцелее.

- Алипи АЛИПИЕВ, управител на ПРАХАЙМ ООД, Червен бряг. Бивш служител на тайните служби (б.ред. ПГУ-ДС). Има данни, че е имал интимна връзка с Цветелина БОРИСЛАВОВА. Поканен от БОРИСЛАВОВА в управлението на СИБАНК, но напуснал през м. септември 2002 г. По негови твърдения напуснал заради натиск от страна на Цветелина БОРИСЛАВОВА да разреши необезпечен кредит на частна фирма (предполагаемо свързана с БОРИСЛАВОВА).

- Румен Цанков ЦВЕТКОВ, съдружник в БУДОИНВЕСТ ООД. До средата на 90-те свързан с друга могъща криминална групировка - МУЛТИГРУП. МУЛТИГРУП е организирана в късните 80/началото на 90-те с начална цел да изпере парите на комунистическата партия. МУЛТИГРУП беше най-голямата и силна организирана престъпна организация в България (според доклад на Държавния департамент на САЩ), преди убийството на нейния бос, Илия Павлов, през март 2003 г. След това убийство ръководството на МУЛТИГРУП започна да ликвидира многобройните си активи (курорти и хотели, индрустриални компании), част от които бяха придобити или от структури на ТИМ. Има спекулации, че Бойко БОРИСОВ

Страница 13 от 17

Дата на отпечатване: 10 януари 2005

Източник #3

Привилегирована и поверителна информация

Доклад за проучването за Борисов

е бил замесен в убийството на могъщия Илия ПАВЛОВ (присъстващ в списъка на полско списание като един от най-богатите хора в Източна Европа).

- Алексей Илиев ПЕТРОВ, съдружник в БУДОИНВЕСТ ООД. Род. м. април 1963 г. Бивш служител от спецотряда за борба с тероризма. Основател на Съюз на бившите барети, Българска национална федерация по карате и НПО Гражданска самозащита. Член на консултативния съвет на Гражданския съюз за стопанска инициатива и надзора на Националния осигурителен институт. Учредител и член на управителните тела на застрахователните дружества АПОЛЛО & БОЛКАН, СПАРТАК и ЛЕВСКИ СПАРТАК. Заедно с Румен НИКОЛОВ е един от шефовете на криминалната групировка СИК и един от най-могъщите престъпници в България.

Свързани фирми

А. Бойко БОРИСОВ

- ИПОН-1 ООД, регистрирана на 13 септември 1991 год. на адрес София, ул. Раковски 209. Партньорите във фирмата са Методи БОРИСОВ, бащата на Бойко БОРИСОВ, Живко ДЕЛЧЕВ и Павел АЛЕКСИЕВ. #3

- ИПОН-2 регистрирана в края на 1992 год. на същия адрес като предишната. Партньор в собствеността е Цветелина БОРИСЛАВОВА. #3

- ИПОН-АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА, регистрирана през м. април 1998 год. на адрес: София, ул."Гечкенли" 4. Съдружници и управители - Владимир ПЕТЕВ и Васил КАЛУГЕРОВ. Изпълнителен директор - Младен ГЕОРГИЕВ.

- ИНТЕРБУЛПРЕД, регистрирана в Бургас #1. До лятото на 1996 г. Бойко БОРИСОВ е член на борда на директорите на тази компания, заедно с Румен НИКОЛОВ (Пашата). По-късно неговото място е заето от боса на ТИМ Иво КАМЕНОВ. (б.ред. Тук авторът бърка ИНТЕРБУЛПРЕД, която е регистрирана в София с ТЕО ИНТЕРНАЦИОНАЛ, регистрирана в Бургас.)

- ТЕО ИНТЕРНАЦИОНАЛ притежавана от Бойко БОРИСОВ, Румен НИКОЛОВ и Емил РАЙКОВ. От 1994 до 1997 тази фирма е заподозряна в нелегално производство на цигарени продукти (фабриката в Крайморие). На 25 март 1995 е започнато досъдебно производство срещу фирмата във връзка с тези подозрения, но делото е смачкано с помощта на Георги ПЕНЕВ - шеф на полицията в Бургас и близък приятел на Бойко БОРИСОВ. След тези улики и бягството на Емил РАЙКОВ, Бойко БОРИСОВ се оттегля като собственик на ТЕО ИНТЕРНАЦИОНАЛ. През 1998 ТЕО ИНТЕРНАЦИОНАЛ има необслужван дълг от 1,2 млрд лева. Когато Бойко БОРИСОВ става втория най-високопоставен служител в МВР, той назначава Георги ПЕНЕВ на поста регионален директор на ИПОН, след като го пенсионира с почести от предишния му пост в Бургас. #2

- ДЖИ ЕНД БИ ТРАВЪЛ КЪМПАНИ, регистрирана през есента на 1994 год., свързана със СИК. Съдружници са Бойко БОРИСОВ, СОФИЯ ДЕЛТА и др. През април 1996 год. фирмата е одобрена

Страница 14 от 17

Дата на отпечатване: 10 януари 2005

Източник #3

Привилегирована и поверителна информация

Доклад за проучването за Борисов

правителството за купувач на 55 % от акциите на ГРАНД ХОТЕЛ СОФИЯ за 8,5 млн. долара. Впоследствие сделката се проваля, поради неизплащане на първата вноска.

- ПРАХАЙМ, регистрирана в Червен бряг през 1996 год. Съдружниците са Бойко БОРИСОВ, Цветелина БОРИСЛАВОВА и ПРАЙМ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ (б.ред. един от учредителите и основните акционери на ТСБанк) #4

- БИ ЕНД ПИ КОМЕРС, регистрирана през 2001 год. на адрес: София, ул. "Любен Каравелов" 83, ет. 2. Съсобственици са Бойко БОРИСОВ и Пламен ПЕТРОВ.

Б. Цветелина БОРИСЛАВОВА

СИБАНК (предишната БРИБАНК). Банката няма видима връзка (собственост или управление) с организираната престъпност в България. Но, СИБАНК преди е контролирана от Славчо ХРИСТОВ, много близък приятел и съдружник с бившия премиер Иван КОСТОВ. Изглежда собствеността и контролът на тази банка се променят с политическата администрация. Истинската собственост е сенчеста, скрита зад няколко офшорни компании. Собствеността от 40% на Цветелина БОРИСЛАВОВА, за която има данни, не е разследвана от полицията или българската преса, поради усещането за политическата и полицейска мощ на Бойко БОРИСОВ. #5

Управление:

ХРИСТИНА АТАНАСОВА ФИЛИПОВА, ЕГН XXXXXXXXXX, Прокурист

ДИАН ХРИСТОВ СТАНЧЕВ, ЕГН XXXXXXXXXX, Прокурист

ВАСИЛ СТЕФАНОВ СИМОВ, ЕГН XXXXXXXXXX, Изпълнителен Директор

ДАНАИЛ МИХАЙЛОВ КАМЕНОВ, ЕГН XXXXXXXXXX, Изпълнителен Директор

Надзорен съвет:

АНТОН НИКОЛАЕВ АНДОНОВ, ЕГН XXXXXXXXX, член

ЙОРДАН ДИМИТРОВ ЙОРДАНОВ, ЕГН XXXXXXXXX, член

ЦВЕТЕЛИНА БОРИСЛАВОВА КАРАГЬОЗОВА, ЕГН XXXXXXXXX, председател

ВАЛЕНТИНА РАДКОВА ИВАНОВА, ЕГН XXXXXXXXX, зам. председател

АСЕН ЛЮБЕНОВ НАЙДЕНОВ, ЕГН XXXXXXXXX, член

ВЛАДИМИР ТРИФОНОВ ПЕНЧЕВ, ЕГН XXXXXXXXX, член

- БЕНТОНИТ (Кърджали) приватизирана през 1998/99 от РМД, финансирано от БРИБАНК, после управлявана от Славчо ХРИСТОВ, считан за посредник на бившия премиер КОСТОВ. В момента приватизационната сделка се разследва.

- ИНТЕРПРАЙМ ТОБАКО - съдружник и управител. Неин партньор в компанията е Румен НИКОЛОВ (чрез Арена-95).

Страница 14 от 17

Дата на отпечатване: 10 януари 2005

Източник #3

Привилегирована и поверителна информация

Доклад за проучването за Борисов

- ИПОН-2;

- ТРОЛ (Лихтенщайн) офшорна фирма, БОРИСЛАВОВА е управител на търговското представителство на ТРОЛ в България. Представителството се помещава на адреса на ИПОН;

- ЕКОФОНД-РА и БЪЛГАРСКА МЕДИЦИНА фондации (последната е свързана със Славчо ХРИСТОВ), които контролират 9.87% от акционерния капитал на СИБАНК.

Заключения и препоръки

Внезапната поява на Бойко Борисов в България като могъщ шеф в правоприлагането, отговарящ за разследване на престъпността и корупцията, заедно с тази на интимната му приятелка като началник на много съмнителна банка, свързвана с корупция и организирана престъпност, при това на фона на твърдения за минали връзки с престъпната група СИК, подсказват необходимост от изключителна предпазливост от страна на правоприлагащите агенции на САЩ, които отговарят за контактите и обмена на информация с България.

Може да се твърди с голям процент вероятност, че при падане на настоящето правителство Бойко Борисов ще запази политическата си мощ и дори ще придобие по-силна позиция в следващото управление, докато икономическата му мощ ще се съхрани и дори увеличи.

Преди изборите миналата година имаше спекулации, че Бойко Борисов бъде кандидатът на управляващата партия Национално Движение Симеон II (НДСВ) за кмет на София, нещо, което се считаше и за първата му стъпка към премиерския пост. Имаме информация, че Борисов е казал в частен разговор, че премиерът е възрастен човек, който вероятно скоро ще се сблъска със здравословни проблеми и ще се наложи да бъде сменен. Обаче изненадващо, вместо кандидатурата на Генерал Борисов, НДСВ издигна за кмет тази на Министъра на спорта Васил Иванов (с прякор Лучано). Предполагаме, че причината е в съветниците на Борисов, които са му казали да се оттегли заради вероятна загуба на изборите поради негативния образ на партията и слабата подкрепа за НДСВ в София, а те биха имали и съответния отрицателен ефект върху неговия личен обществен образ и бъдещата му политическа кариера.

Като вземем предвид този отлично изграден обществен образ и мрежата от връзки в България, истинската заплаха за властта на Борисов може да дойде по-скоро отвън (САЩ и ЕС), а не от България. Например, по време на срещата на високо равнище на министрите на външните работи на ЕС в Румъния през май 2002 г. (б.ред. Авторът греши, срещата през май 2002 г. е в Рейкявик, Исландия), португалският делегат повдигна въпроса за одобряването на българската кандидатура за членство в ЕС предвид назначението на престъпник като Бойко Борисов на висок държавен пост #6. След дискусия, българските представители убедиха останалите делегати, че този въпрос не е бил обществено достояние, поне не преди срещата на високо равнище в Прага.

N.B.: Методология и източници на информация

Изследвахме множество обществено достъпни източници, които считаме за достоверни. Обаче спецификата на задачата изискваше и ползването на някои неофициални източници, и изтегляне на данни, които не могат да бъдат напълно проверени. Използвахме препратки към други текстове при всяка възможност. Следва подробен списък на нашата методология и източниците на информация за този доклад.

Страница 16 от 17

Дата на отпечатване: 10 януари 2005

Източник #3

Привилегирована и поверителна информация

Доклад за проучването за Борисов

Биографични данни

Тази секция се основава предимно на информация от различни източници.

Анализ

Тази секция се основава на информация от множество източници, включително публикации в медиите, интернет форуми, интервюта и т.н. Един много важен източник, който използвахме е документ, който смятаме за поверително лично досие за Борисов и Бориславова, подготвено през 2002 г. във връзка с разследване срещу Борисов от българските служби за сигурност. Използвахме и документи, които ни бяха дадени от поверителни източници.

Заключения и препоръки

Тази кратка секция се основава главно на нашия вътрешен метод на „мозъчната атака" - техника на намиране на нестандартни решения на проблеми чрез дискусии и размисли по въпроса, както и на документите, които ни бяха предоставени

Отбрани публикации в медиите по въпроса (Том II)

Прегледахме база данни с електронни версии на публикации в повече от 150 български и чужди вестници, списания, новинарски агенции, електронни медии и т.н. Тази секция не се състои просто от подробни извадки от пресата, а по-скоро подбор на статии, които смятаме, че имат тясна връзка с въпроса и могат да предоставят ценна информация.

Страница 17 от 17

Дата на отпечатване: 10 януари 2005

Източник #3

============================================

Следва: Част III Досие на криминалната групировка ИПОН и хронология на поръчковите убийства за периода 2001-2005

Предишна Част I

---

Бележки и коментари на Биволъ

#1 Съдружие на Павел Алексиев с Георги Прохаски от фондация "Отворено общество". Прохаски сега е шеф на Центъра за икономическо развитие (ЦИР). Преди месец Биволъ разкри, че ЦИР е получил обществена поръчка за близо 500000 лв през май т.г. за доклад за конкурентоспособността на българската икономика. ЦИР изготвя и докладите за СИФ в Давос, като тази година страната се изкачи внезапно от 74-то до 62-ро място в годишната класация за конкурентоспособност (The Global Competitiveness Report 2012-2013). Подобен скок страната не е правила през целия период на участие в това престижно издание, подчертават експертите на Центъра за икономическо развитие (ЦИР).

ДВ бр. 2 Вторник, 7 януари 1992 г.

Обява/Съобщение

Софийският градски съд обявява, че на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 280 от 5.IX.1991 г. дружество с ограничена отговорност с фирма "Инсайдър" - ООД, със седалище и адрес на управление София, община "Средец", ул. Георгица Карастоянова 1, ет. 4, и с предмет на дейност: издателска (без собствен печат), рекламна (без кино и печат), информационна, програмна и импресарска дейност; покупка на стоки или други вещи с цел препродажбата им в първоначален, преработен или обработен вид; покупка на ценни книжа с цел препродажбата им; комисионна, спедиционна, складова и лизингова дейност на търговско представителство и посредничество; валутна търговия (без трансфер на валута); транспортна, хотелиерска и туристическа дейност; сделки с. интелектуална собственост; производство на видео- и звукозаписи, както и свързаните с тях дейности; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажбата им и други дейности, незабранени със закон. Дружеството е с капитал 50 000 лв. и се представлява и управлява от Владимир Викторов Алексиев със съдружници фондация "Отворено общество" - София, и ООД "Елтекс и сие", представлявани съответно от Георги Марев Прохаски и Павел Методиев Алексиев.8935

 

#2 Тео Интернешънъл

Това е най-добре доказаната престъпна връзка на Бойко Борисов. Фирмата, на която той е съуправител е регистрирана през 1994 г. в съдружие с Цветелина Бориславова, Румен Николов (Пашата), Ангел Бончев, Пламен Петров (бивш бизнес партьор на Борисов и настоящ депутат от ГЕРБ) и бургаския кредитен милионер Емил Райков. (Приложение) Съдружниците веднага се захващат да произвеждат контрабандни цигари в помещенията на бившето ТКЗС, край бургаското с. Крайморие. Година по-късно,  фабриката е ударена от данъчни и полицаи, но преди това отвътре са били изнесени наличнте количества тютюн и готов продукция. Коментира се, че поради “теч на информация” контрабандистите са били предупредени да прикрият следите. Информация за акцията на държавните институции се появява единствено в “Стандарт”, тъй като е пазена в пълна секретност. Подозрения падат върху тогавашния началник на 1-во РПУ в Бургас – полк. Георги Пенев. Самият Пенев не крие близките си връзки с Бойко Борисов, който дори е бил засичан да го посещава няколко пъти лично в управлението. Въпреки започналото следствено дело, неофициално се знае, че контрабандата продължава още поне 2 години, когато фирмата и машините са продадени на ТИМ и Иво Каменов става собственик и управител, заедно с приятеля на Борисов от Бургас – Недялко Керезиев. По-късно Керезиев стана един от видните активисти на ГЕРБ в морския град.

Срещу фирмата започва съдебно преследване и за изтеглени и невърнати милиони на ПЧБ. Делото обаче се насочва изключително срещу Емил Райков, който загадъчно изчезва от България през есента на 2001 г., след като Борисов вече е Главен секретар на МВР. Според бургаски следователи Райков, който е обявен за международно издирване не би могъл да напусне България без специална помощ и ако не е бил предупеден предварително, че предстои арестът му. С изчезването на Райков, пада и всякаква отговорност за невърнатите милиони от бившите съдружници в “Тео”.

Георги Пенев вече се е издигнал до Началник на РДВР в Бургас, но му е спретнат компромат в Украйна с пиянска история и е заплашен да си подаде рапорт за напускане. Веднага е назначен като шеф на бургаското представителство на “ИПОН”, която охранява продуктопроводите на рафинерията на “ЛукОЙЛ”. На негово място е назначен един от най-верните хора на Валентин Златев – бившият шеф на баретите Красимир Петров. Петров е бил също тясно ангажиран с цигарената афера, тъй като е осигурявал с бивши барети охрана на камионите с цигари от Бургас във вътрешността, или до границата, спомнят си бивши антимафиоти. След падането на правителството на БСП, Петров напуска системата на МВР и преминава на работа като охрана на Валентин Златев в ЛукОЙЛ. Оттам оглавява и най-важната дирекция за петролния олигарх – тази в Бургас, а по-късно е произведен в чин “генерал” с ходатайството на Борисов.

Самият Георги Пенев в частни разговори е правил признания, че той не е покривал контранабдата и Бойко Борисов, а само е предал сигналите срещу него на Икономическа полиция в Бургас. Чадъросването е идвало от “много високо място” от София, спомня си Пенев. По това време СИК /към която се числяха Борисов и Пашата/ беше с ранг на проправителствена групировка, създадена от кръга на червените комсомолци “Орион”.

По оперативна информация на Биволъ, машините на незаконната фабрика са били фиктивно изнесени от страната с ливанския кораб “Джево 3”, но фактически са били откарани от ТИМ-аджии в Североизточна България, лъдето са продължили да работят доскоро. След това следите им се губят, но се предполага, че може би са изнесени и в момента работят за групировката в Украйна.

От известно време се появиха свидетелски показания, че Емил Райков посещава нелегално страната и дори се е срещал със свои познати. Според свидетелите Райков продължава да подържа близки връзки с Борисов, който му оказвал всякакво съдействие. Дъщерята на Райков, с която той единствено контактува без прекъсване е засичана също на срещи с един от политическите галеници на Борисов – олигархът Чочо Александров, издигнат от Премиера в ранг на “гаулайтер” на ГЕРБ по морето и по-специално в Община Несебър.

Делото за голямата контрабанда край Крайморие така и не е довършено никога, но оперативни работници твърдят, че то е наброявало няколко тома с папки, доказващи престъпната дейност срещу държавата. След назначаването на Борисов за Главен секретар разработката отива в глуха линия и следите на документите са неясни. До идването на ГЕРБ на власт се знаеше, че копие от преписката се пази и в архива на НАП, но в момента и тя е изчезнала.

От списъка с кредитните милионери:

БАНКА: ПЧБ
Посл. плащане: 5/15/97
ЕКПОУ: 812124316
Вид на дружеството: АД
Име на дружеството: ТЕО ИНТЕРНАЦИОНАЛ
PRINCIPAL: 1000078
INTEREST: 273226
COLLATERAL: 33924
TYPE_COLL: СМЦ

#3 ИПОН-1 и ИПОН-2

ДВ бр. 84 Петък, 11 октомври 1991 г.

Обява/Съобщение

Софийският градски съд обявява, че на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 260 от 13.IX.1991 г. дружество с ограничена отговорност с фирма "Ипон - 1" - ООД, със седалище и адрес на управление на дейността София, община "Средец", ул. Раковски 209, със съдружници Бойко Методиев Борисов, Методи Борисов Георгиев, Живко Делчев Делчев и Павел Методиев Алексиев и с предмет на дейност: изкупуване и преработка на селскостопанска и животинска продукция; откриване на магазини за продажба на хранителни и промишлени стоки, кафе-аперитиви, ресторанти, хотели, къмпинги, на цехове за производство на месни продукти и стоки за бита; покупко-продажба на недвижими имоти и транспортни услуги; осъществяване на внос-износ на всички стоки и изделия, незабранени със закон; откриване на представителства в страната и в чужбина; съвместно участие с местни физически и юридически лица, както и чуждестранни за съвместна дейност; обучение, преподготовка на бодигардове и охрана на обекти и физически лица; всякакви видове спортни и възстановителни дейности и инвестиции, свързани с тях, както и всяка друга дейност, незабранена със закон. Дружеството е с капитал 50 000 лв. и се управлява и представлява от управителя съдружник Бойко Методиев Борисов.7729

ДВ бр. 99 Вторник, 8 декември 1992 г.

Обява/Съобщение

Софийският градски съд обявява, че на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 4843, т. 92, р. 1, стр. 174, по ф.д. № 24823/92 на 4 състав дружество с ограничена отговорност с фирма "Ипон - 2" - ООД, със седалище и адрес на управление София, община "Средец", ул. Раковски 209, и с предмет на дейност: производство, продажба и монтаж на охранителни съоръжения, покупко-продажба, внос, износ на електронна техника, покупко-продажба на недвижими имоти, откриване кантори за административно-правно обслужване, внос-износ на текстил, обучение, преподготовка на бодигардове и охрана на обекти и физически лица, откриване представителства в страната и в чужбина, обслужване на чуждестранни дружества, транспортни услуги, както и всякаква друга дейност, незабранена със закон. Дружеството е със съдружници Бойко Методиев Борисов и Цветелина Бориславова Карагьозова, с капитал 50 000 лв. и се представлява и управлява от двамата съдружници.14252

 

#4 “Прайхим” и “Праймхим”  - цитирана като “Прахайм” в доклада

Допусната е грешка, фирмата се казва "Праймхим" е регистрирана 1995 г. в София, т.е. преди "Прайхим" в Червен бряг от 1997 г. Софийската фирма на Бориславова няма общо с тази на Борисов и двамата не са били съдружници в обща фирма с такова име. Към настоящия момент и двете фирми са прекратени - едната 2007, а другата 2008 г. Вижте още разследването на Биволъ: “Бойко Борисов – от Червен бряг до Ирак” .

#5 За СИ Банк и най-богатата жена у нас

В доклада подробно се разказва как през 2001 г. “Цеца секса” изведнъж се оказва съдружник, а по късно и собственик на най-печелившата банка по онова време в страната, а именно СИ Банк на приближения на Костов Славчо Христов. Самото придобиване на банката от ресторантьора Христов и последващото й прехвърляне на приятелката на Гл. секретар на МВР на новата власт изглеждат, меко казано, необясними. Тези сделки за стотици милиони долари извършвани от лица с видима невъзможност да придобият подобни суми по легален начин, са обяснени не случайно с извода: “Изглежда собствеността и контролът на тази банка се променят с политическата администрация. Истинската собственост е сенчеста, скрита зад няколко офшорни компании. Собствеността от 40% на Цветелина БОРИСЛАВОВА, за която има данни, не е разследвана от полицията или българската преса, поради усещането за политическата и полицейска мощ на Бойко БОРИСОВ.” Интересно е последващото продаване на дяловете на Бориславова в СИ Банк за няколко стотин милиона лева и закупуването и на половината от акциите на БАКБ едва за около 100 000 евро. Същият дял само година и половина по-рано е струвал 216 млн. евро и за толкова е бил купен. Какво се случва, за да бъдат принудени ирландските собственици да “харижат” буквално капиталите си на Бориславова на 2000 пъти по ниска цена? Може би това, което е накарало и навремето Славчо Христов да стори същото. Начинът на завладяване по непрозрачен начин на две банки от “банкерката” приятелка на Борисов в началото на неговите най-важни държавни политически постове е емблематичен. Стои открит и въпросът как въпросните сделки са били одобрени от държавния банков регулатор БНБ, която иначе проявява специална заинтересованост за публикациите на Биволъ по фискални и банкови въпроси. Медиите също мълчат /разбираемо/. Юрген Рот има интересна публикация, която се основава на преки показания на източник от БНБ. Тя може да се прочете и в цитат от книгата: “Сянката на Борисов” в е-vestnik: http://siankata-borisov.com/34/boyko-i-tsvetelina-naistina-li-sa-razdeleni/ След като беше сплашен от БНБ обаче Рот премахна публикацията си в сайта, а БНБ се декларира, като основен медиен пазач и монитор за всякакви неудобни публикации относно неудобни и сенчести  банкови тайни у нас.

#6 За срещата в Рейкявик

Тази информация беше категорично опровергана от бившия външен министър Соломон Паси. Според него не е имало такъв разговор с тогавашния външен министър на Португалия António Martins da Cruz. Паси уточни, че не е имал достъп до закритите заседания на министрите на страните членки на НАТО.

Извод

Обвързаността в общи юридически субекти и организации на Борисов и лицата от най-близкото му обкръжение с почти всички тъмни знакови имена и фигури на сенчестия и криминален български преход е добре изведена и потвърдена в доклада. Тази информация се потвърждава от съвсем различни източници, както и от грамите на американското посолство в София. Налага се изводът, че Борисов е бил внимателно създаван и отглеждан, като в него са концентрирани разнородни интереси, обединени около общата цел – да бъде запазено и максимално продължено статуквото на източване на националните капитали и ресурси и окончателното завършване на процеса на мащабната трансформация на обществената собственост в ръцете на олигархичните групировки на неокомунистическата каста. Ако наистина е вярно, че на международни форуми (пример срещата в Рейкявик май 2002 г.) официални български дипломатически представители са лобирали да не бъде обсъждано въобще криминалното досие на Главния секретар на МВР, това е индикация за подчертаните грижи на държавно ниво този политически експеримент да успее. Последващите действия, политическа кариера и начин на управление на сегашния премиер, напълно потвърждават това.

На вниманието на CRIM

Този доклад е част от станалите публични данни за криминалното минало на настоящия български премиер Бойко Борисов и ще бъде предоставен на Специалната комисия за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари в Европейския парламент. Другите документи предоставени до момента са следните:

- доклад на посланик Джон Байърли с най-висок гриф на секретност, изтекъл в Уикилийкс, в който се твърди, че ЦРУ е потвърдило данни за участието на Борисов в мащабен трафик на амфетамини, източване на горива и пране на пари през банката на Цветелина Бориславова.

- доклад на посланик Джон Байърли за българската банкова система, в който се твърди, че банката на Цветелина Бориславова СИБАНК е "гнила ябълка", замесена в пране на пари от престъпната дейност на Бойко Борисов.

- обяснения на бившия охранител на Бай Миле - Васил Костов - Кеца, протоколирани в заседание на Шуменския окръжен съд по делото "Килърите", в които той твърди, че постът на главен секретар за Борисов е купен от български престъпни босове от СИК и Сретен Йосич.

- доклад на западна разузнавателна служба, разпространен от БГНЕС, в който се твърди, че Бойко Борисов е осъществил контакти през посредници с известен сръбски контрабандист.

 

Следва втората част от поверителния доклад, който американският журналист Джеф Щайн използва като основа за статията си за Бойко Борисов в авторитетното американско издание "Конгрешънал Куотърли" през 2007 г. Статията предизвика скандал в България, тъй като представя тогавашния кмет на София като фигура свързана с организираната престъпност. Джеф Щайн изрично потвърди за Биволъ, че страниците, с които разполагаме се съдържат в пълната версия на доклада. 

Биволъ провери всички цитирани в доклада имена на фирми и лица в информационните масиви на Търговския регистър, Булстат и Държавен вестник. Отбелязахме малък брой неточности, които не променят смисъла и значението на написаното. Данните от публично достъпни източници и констатираните разминавания с изложението ще публикуваме като коментари под линия.

============================================

Бизнес партньори

- Павел АЛЕКСИЕВ, съдружник в ИПОН-1 ООД. Има интереси в редица други фирми, вкл. някои структури свързани с ЕЛТЕКС ХОЛДИНГ, контролиран от влиятелния профсъюз ПОДКРЕПА. Някои от фирмите на АЛЕКСИЕВ са в списъка на т. н. "кредитни милионери". АЛЕКСИЕВ има също така бизнес отношения с ФОНДАЦИЯ ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО #1 и неговия директор Георги ПРОХАСКИ, близък до Иван КОСТОВ.

- Владимир ПЕТЕВ, род. 1959 год. във Варна, съдружник в ИПОН - АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА ООД. Бивш служител в тайните служби (б. ред. ДС). ПЕТЕВ е един от най-близките приятели на Бойко БОРИСОВ. Служили са заедно и съвместно са тренирали карате.

- Васил КАЛУГЕРОВ, съдружник в ИПОН - АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА ООД. До 1999 год. е съдружник в РОССИЯ.КОМ-ООД.

- Йордан Здравков IORDANOV, управител на БИУМ-99 ЕООД, посредническа компания за интересите на Бойко БОРИСОВ в ИПОН след като е назначен за главен секретар в МВР

- Младен ГЕОРГИЕВ, управител на ИПОН - АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА ООД. Пенсиониран офицер от сектор "Вътрешен тероризъм" в НСБОП. Пенсиониран от бившия директор на НСБОП генерал Кирил РАДЕВ заради подозрения в контакти с криминални групировки. След кат се пенсионира започва работа в ИПОН и през лятото на 2001 г. е персонално отговорен за охраната на Маргарита, съпругата на премиера Симеон II.

- Иво КАМЕНОВ, член на Съвета на директорите на ТЕО ИНТЕРНАЦИОНАЛ АД, Бургас. Каратист, завършил Националната спортна академия. Член на ръководството на ХИМИМПОРТ, компания, контролирана от влиятелната криминална групировка ТИМ. ТИМ е организирана във Варна от Иво КАМЕНОВ и негови съдружници. ТИМ започва развитието си с охранителен бизнес и трафик на крадени коли. ТИМ е замесена в редица криминални дейности, включително опит за убийство през 1997 на Иван Чолаков, зам.-кмет на Варна, тогава отговорен за приватизацията в града. През последните години ТИМ се разрастна в национален мащаб, контролирайки големи активи, включително ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА - ЦКБ и телевизионния канал М-САТ. Има данни, че ТИМ е подкрепяна от високопоставени прокурори, вкл. Николай КОЛЕВ (убит през 2003 г.) и сегашният главен прокурор Николай ФИЛЧЕВ. #2

- Евстати БОРИСОВ ГЮРОВ, род. 1959 год. в София, член на борда на директорите на ИНТЕРБУЛПРЕД АД и съдружник в ДЖИ ЕНД БИ ТРЕВЪЛ КЪМПАНИ чрез СОФИЯ ДЕЛТА ООД. Бивш офицер в отдел Икономически престъпления в НСС в София. Кредитен милионер. Подозиран е във връзки с чеченски криминални групировки.

- Димо Генчев КРЪСТИНОВ, член на борда на директорите на ИНТЕРБУЛПРЕД АД и бивш офицер от службите (б.ред. ПГУ-ДС). Той е близък с Максим ДИМОВ и Чавдар ЧЕРНЕВ.

Страница 12 от 17

Дата на отпечатване: 10 януари 2005

Източник #3

Страница 13от 17

Дата на отпечатване: 10 януари 2005

Източник #3

 

Следва: Част III Досие на криминалната групировка ИПОН и хронология на поръчковите убийства за периода 2001-2005

---

Коментари на Биволъ

#1 Съдружие на Павел Алексиев с Георги Прохаски от фондация "Отворено общество". Прохаски сега е шеф на Центъра за икономическо развитие

ДВ бр. 2 Вторник, 7 януари 1992 г.

Обява/Съобщение

Софийският градски съд обявява, че на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 280 от 5.IX.1991 г. дружество с ограничена отговорност с фирма "Инсайдър" - ООД, със седалище и адрес на управление София, община "Средец", ул. Георгица Карастоянова 1, ет. 4, и с предмет на дейност: издателска (без собствен печат), рекламна (без кино и печат), информационна, програмна и импресарска дейност; покупка на стоки или други вещи с цел препродажбата им в първоначален, преработен или обработен вид; покупка на ценни книжа с цел препродажбата им; комисионна, спедиционна, складова и лизингова дейност на търговско представителство и посредничество; валутна търговия (без трансфер на валута); транспортна, хотелиерска и туристическа дейност; сделки с. интелектуална собственост; производство на видео- и звукозаписи, както и свързаните с тях дейности; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажбата им и други дейности, незабранени със закон. Дружеството е с капитал 50 000 лв. и се представлява и управлява от Владимир Викторов Алексиев със съдружници фондация "Отворено общество" - София, и ООД "Елтекс и сие", представлявани съответно от Георги Марев Прохаски и Павел Методиев Алексиев.8935

 

#2 Тео Интернешънъл

Това е най-добре доказаната престъпна връзка на Бойко Борисов. Фирмата, на която той е съуправител е регистрирана през 1994 г. в съдружие с Цветелина Бориславова, Румен Николов /Пашата/, Ангел Бончев, Пламен Петров /бивш бизнес партьор на Борисов и настоящ депутат от ГЕРБ/ и бургаския кредитен милионер Емил Райков. (Приложение) Съдружниците веднага се захващат да произвеждат контрабандни цигари в помещенията на бившето ТКЗС, край бургаското с. Крайморие. Година по-късно,  фабриката е ударена от данъчни и полицаи, но преди това отвътре са били изнесени наличнте количества тютюн и готов продукция. Коментира се, че поради “теч на информация” контрабандистите са били предупредени да прикрият следите. Информация за акцията на държавните институции се появява единствено в “Стандарт”, тъй като е пазена в пълна секретност. Подозрения падат върху тогавашния началник на 1-во РПУ в Бургас – полк. Георги Пенев. Самият Пенев не крие близките си връзки с Бойко Борисов, който дори е бил засичан да го посещава няколко пъти лично в управлението. Въпреки започналото следствено дело, неофициално се знае, че контрабандата продължава още поне 2 години, когато фирмата и машините са продадени на ТИМ и Иво Каменов става собственик и управител, заедно с приятеля на Борисов от Бургас – Недялко Керезиев. По-късно Керезиев стана един от видните активисти на ГЕРБ в морския град.

Срещу фирмата започва съдебно преследване и за изтеглени и невърнати милиони на ПЧБ. Делото обаче се насочва изключително срещу Емил Райков, който загадъчно изчезва от България през есента на 2001 г., след като Борисов вече е Главен секретар на МВР. Според бургаски следователи Райков, който е обявен за международно издирване не би могъл да напусне България без специална помощ и ако не е бил предупеден предварително, че предстои арестът му. С изчезването на Райков, пада и всякаква отговорност за невърнатите милиони от бившите съдружници в “Тео”.

Георги Пенев вече се е издигнал до Началник на РДВР в Бургас, но му е спретнат компромат в Украйна с пиянска история и е заплашен да си подаде рапорт за напускане. Веднага е назначен като шеф на бургаското представителство на “ИПОН”, която охранява продуктопроводите на рафинерията на “ЛукОЙЛ”. На негово място е назначен един от най-верните хора на Валентин Златев – бившият шеф на баретите Красимир Петров. Петров е бил също тясно ангажиран с цигарената афера, тъй като е осигурявал с бивши барети охрана на камионите с цигари от Бургас във вътрешността, или до границата, спомнят си бивши антимафиоти. След падането на правителството на БСП, Петров напуска системата на МВР и преминава на работа като охрана на Валентин Златев в ЛукОЙЛ. Оттам оглавява и най-важната дирекция за петролния олигарх – тази в Бургас, а по-късно е произведен в чин “генерал” с ходатайството на Борисов.

Самият Георги Пенев в частни разговори е правил признания, че той не е покривал контранабдата и Бойко Борисов, а само е предал сигналите срещу него на Икономическа полиция в Бургас. Чадъросването е идвало от “много високо място” от София, спомня си Пенев. По това време СИК /към която се числяха Борисов и Пашата/ беше с ранг на проправителствена групировка, създадена от кръга на червените комсомолци “Орион”.

По оперативна информация на Биволъ, машините на незаконната фабрика са били фиктивно изнесени от страната с ливанския кораб “Джево 3”, но фактически са били откарани от ТИМ-аджии в Североизточна България, лъдето са продължили да работят доскоро. След това следите им се губят, но се предполага, че може би са изнесени и в момента работят за групировката в Украйна.

От известно време се появиха свидетелски показания, че Емил Райков посещава нелегално страната и дори се е срещал със свои познати. Според свидетелите Райков продължава да подържа близки връзки с Борисов, който му оказвал всякакво съдействие. Дъщерята на Райков, с която той единствено контактува без прекъсване е засичана също на срещи с един от политическите галеници на Борисов – олигархът Чочо Александров, издигнат от Премиера в ранг на “гаулайтер” на ГЕРБ по морето и по-специално в Община Несебър.

Делото за голямата контрабанда край Крайморие така и не е довършено никога, но оперативни работници твърдят, че то е наброявало няколко тома с папки, доказващи престъпната дейност срещу държавата. След назначаването на Борисов за Главен секретар разработката отива в глуха линия и следите на документите са неясни. До идването на ГЕРБ на власт се знаеше, че копие от преписката се пази и в архива на НАП, но в момента и тя е изчезнала.

“Прайхим” и “Праймхим”  - цитирана като “Прахайм” в доклада

Допусната е грешка, фирмата се казва "Праймхим" е регистрирана 1995 г. в София, т.е. преди "Прайхим" в Червен бряг от 1997 г. Софийската фирма на Бориславова няма общо с тази на Борисов и двамата не са били съдружници в обща фирма с такова име. Към настоящия момент и двете фирми са прекратени - едната 2007, а другата 2008 г. Имаме разследване за тези фирми - “Бойко Борисов – от Червен бряг до Ирак” /линк/.  (в нашия материал също има допусната грешка с името на фирмата на Бориславова – хубаво е да се поправи).

за СИ Банк и най-богатата жена у нас -

В доклада подробно се разказва как през 2001 г. “Цеца секса” изведнъж се оказва съдружник, а по късно и собственик на най-печелившата банка по онова време в страната, а именно СИ Банк на приближения на Костов Славчо Христов. Самото придобиване на банката от ресторантьора Христов и последващото й прехвърляне на приятелката на Гл. секретар на МВР на новата власт изглеждат, меко казано, необясними. Тези сделки за стотици милиони долари извършвани от лица с видима невъзможност да придобият подобни суми по легален начин, са обяснени не случайно с извода: “Изглежда собствеността и контролът на тази банка се променят с политическата администрация. Истинската собственост е сенчеста, скрита зад няколко офшорни компании. Собствеността от 40% на Цветелина БОРИСЛАВОВА, за която има данни, не е разследвана от полицията или българската преса, поради усещането за политическата и полицейска мощ на Бойко БОРИСОВ.” Интересно е последващото продаване на дяловете на Бориславова в СИ Банк за няколко стотин милиона лева и закупуването и на половината от акциите на БАКБ едва за около 100 000 евро. Същият дял само година и половина по-рано е струвал 216 млн. евро и за толкова е бил купен. Какво се случва, за да бъдат принудени ирландските собственици да “харижат” буквално капиталите си на Бориславова на 2000 пъти по ниска цена? Може би това, което е накарало и навремето Славчо Христов да стори същото. Начинът на завладяване по непрозрачен начин на две банки от “банкерката” приятелка на Борисов в началото на неговите най-важни държавни политически постове е емблематичен. Стои открит и въпросът как въпросните сделки са били одобрени от държавния банков регулатор БНБ, която иначе проявява специална заинтересованост за публикациите на Биволъ по фискални и банкови въпроси. Медиите също мълчат /разбираемо/. Юрген Рот има интересна публикация, която се основава на преки показания на източник от БНБ. Тя може да се прочете и в цитат от книгата: “Сянката на Борисов” в е-vestnik: http://siankata-borisov.com/34/boyko-i-tsvetelina-naistina-li-sa-razdeleni/ След като беше сплашен от БНБ обаче Рот премахна публикацията си в сайта, а БНБ се декларира, като основен медиен пазач и монитор за всякакви неудобни публикации относно неудобни и сенчести  банкови тайни у нас.

Извод

Обвързаността в общи юридически субекти и организации на Борисов и лицата от най-близкото му обкръжение с почти всички тъмни знакови имена и фигури на сенчестия и криминален български преход е добре изведена и потвърдена в доклада. Тази информация се потвърждава от съвсем различни източници, както и от грамите на американското посолство в София. Налага се изводът, че Борисов е бил внимателно създаван и отглеждан, като в него са концентрирани разнородни интереси, обединени около общата цел – да бъде запазено и максимално продължено статуквото на източване на националните капитали и ресурси и окончателното завършване на процеса на мащабната трансформация на обществената собственост в ръцете на олигархичните групировки на неокомунистическата каста. Ако наистина е вярно, че на международни форуми (пример срещата в Рейкявик май 2002 г.) официални български дипломатически представители са лобирали да не бъде обсъждано въобще криминалното досие на Главния секретар на МВР, това е индикация за подчертаните грижи на държавно ниво този политически експеримент да успее. Последващите действия, политическа кариера и начин на управление на сегашния премиер, напълно потвърждават това.

На вниманието на CRIM

Този доклад е част от станалите публични данни за криминалното минало на настоящия български премиер Бойко Борисов и ще бъде предоставен на Специалната комисия за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари в Европейския парламент. Другите документи предоставени до момента са следните:

- доклад на посланик Джон Байърли с най-висок гриф на секретност, изтекъл в Уикилийкс, в който се твърди, че ЦРУ е потвърдило данни за участието на Борисов в мащабен трафик на амфетамини, източване на горива и пране на пари през банката на Цветелина Бориславова.

- доклад на посланик Джон Байърли за българската банкова система, в който се твърди, че банката на Цветелина Бориславова СИБАНК е "гнила ябълка", замесена в пране на пари от престъпната дейност на Бойко Борисов.

- обяснения на бившия охранител на Бай Миле - Васил Костов - Кеца, протоколирани в заседание на Шуменския окръжен съд по делото "Килърите", в които той твърди, че постът на главен секретар за Борисов е купен от български престъпни босове от СИК и Сретен Йосич.

- доклад на западна разузнавателна служба, разпространен от БГНЕС, в който се твърди, че Бойко Борисов е осъществил контакти през посредници с известен сръбски контрабандист.

Адресите на електронните пощи и имената на над 5000 потребители на 8 български уебсайта са били откраднати и публикувани в интернет. По-рано днес от компанията за киберсигурност Centio, съобщиха и имената на осемте сайта - жертви на хакер с никнейм DoktorBass. Според неофициална информация атака...

Ще започна с един стар виц: какво е това, което е огромно, грозно, сиво, гори много и не рита? Според популярния преди години отговор това е съветска машина за ритане. Каквото и да правиш с такава машина, тя ще си остане безполезна. Можеш да я експлоатираш денонощно, можеш да назначиш два пъти повече работници към нея, можеш да я смажеш с най-скъпото масло… Никаква полза!

В такова състояние са повечето системи, които данъкоплатците финансираме с нашите пари, наречени за по-благозвучно Държавен бюджет. Даваме пари за сигурност и отбрана, за здравеопазване, за образование, за администрация, за пътища, за влакове, за държавни медии, за контролиращи комисии и комисийки, за социални помощи и пенсии… догодина ще дадем почти 32 млрд. лв.

И важният въпрос е не точно колко са парите, по-малко или повече са в сравнение с миналата година, а какво точно получаваме срещу тези пари. Вие доволни ли сте? Даваме пари за здравеопазване, което е еднакво враждебно и към пациентите, и към лекарите.

Даваме пари за образование, което продължава да стимулира дисциплинираните зубрачи и да изтласква навън свободния дух. И при учениците, и при учителите. А бизнесът скоро ще търси необходимите кадри от чужбина.

Неработещите системи правят живота ни по-болен, по-несигурен, по-труден, по-безсмислен. Не гарантират справедливост и спазване на правилата. Пречат на успеха и циментират бедността.

Проектът за бюджет за следващата година не се опитва с нищо да промени начина, по който държавата харчи нашите пари. Не предвижда реформи, казват политиците. Не предвижда никаква промяна, ще усетят съвсем скоро и гражданите.

Вместо да говорим за циментирането на статуквото, ние обсъждаме увеличението на пенсиите, заплатите на военните и това кой сектор колко повече или по-малко ще получи.

Елементарната сметка показва, че добавката към пенсиите няма да успее да компенсира натрупаната инфлация от последното увеличение досега. А това че МВР ще получи с 13% повече пари от тази година, изобщо не означава, че полицията вече ще разкрива домашните обири и ще живеете по-спокойно.

Наливането на още и още пари в най-неефективните сектори е най-сигурният начин да профукаш тези пари на вятъра. Друг е въпросът, че намалените пари за здравеопазване и образование не означават автоматично влошаване на тези сфери. Това може и да не говори добре за политическите приоритети на едно правителство, но не очаквайте никаква промяна – нито по-качествена работа от МВР, нито по-некачествени здравни и образователни услуги.

Казват, че в последния бюджет за мандата е напълно нормално правителството да се опитва да не клати лодката и да не предприема резки движения. Така картината ще остане непроменена. Като тази година, като миналата, като по-миналата…

Иначе бюджетът като абсолютна стойност е малко повече от миналите години. Повечето пари обаче не означават повече богатство. Защото и този път основната им цел не е да предложат качествени услуги на данъкоплатците, а да успеят да захранят онази огромна, грозна и сива машина, която гори много, но за сметка на това не рита.

написано за Vesti.bg още преди въвеждането на данък върху лихвите по депозити да е потвърдено

картинката няма нищо общо, но темата ме подсети за страхотното парче на Dire Straits.

Microsoft днес анонсира новата си музикална услуга Xbox Music. Тя ще се конкурира с платформите Apple iTunes и Amazon Cloud player. Новата услуга вече могат да пробват притежателите на конзолите Xbox, макар и не на всички пазари (за глобален достъп все още няма информация). До края ...

В първата част на изложението бе изразено недоумение, че правозащитна организация като Български хелзинкски комитет (БХК) може да си позволи безотговорно словесно жонгльорство с правни понятия като „геноцид” и „съучастие в геноцид”. За съжаление неприятните изненади не свършиха с това. На сайта на БХК стои черно на бяло написано: „Стивън Сейдж от Музея на Холокоста във Вашингтон подчерта значението на делото пред Седми състав на Народния съд в София от март-април 1945 г. като първия процес в света за Холокоста.” Т. нар. „Народен съд” – „процес за Холокоста”? С други думи, доживяхме правозащитна организация в България да хвали от страниците си в интернет АНТИКОНСТИТУЦИОНЕН престъпен трибунал, „узаконил” безпрецедентна кървава саморазправа с елита на българската нация, извършена по заповед на чужда тоталитарна държава.

Датчаните подготвят жалба срещу българските фенове заради расизъм

Болници искали от пациентите да плащат покрити от касата изследвания

Македонците, потърсили убежище в ЕС, са се увеличили с 50%

Простреляното пакистанско момиче ще бъде лекувано във Великобритания

Ралица Ковачева

Тази учебна година ми тръгна трудно. За първи път се върнах в първи клас преди пет години, когато синът ми тръгна на училище. Вече пет години двамата с него се борим с образователната система, с променлив успех. Имаме си правило, че не са важни оценките, важни са знанията, а дали те са достатъчни си решаваме сами. Тази година обаче засложня, защото и дъщеря ми стана ученичка, та така се върнах в първи клас за втори път. И всичко започна отначало. Същото. Будистите казват, че едни и същи проблеми ще се повтарят в живота ти, докато допускаш едни и същи грешки. Затова вече месец се опитвам да открия къде бъркам. И стигнах до извода, че допускам една съществена грешка: опитвам се да намеря смисъл. Наивно вярвам, че целта на образователната система е децата да получат знания и умения, които да допринесат за интелектуалното и личностното им развитие.

Но всичко, което децата получават от образователната система е точно обратното. В училище има факти, но не и знания. Налагат се шаблони, но не се търсят идеи. Децата имат задължения, но не и права. Защото системата не се интересува от децата. Системата смята, че децата съществуват, за да оправдаят собственото й съществуване. Тя вярва, че деца без образование не може, но образование без деца – може. Тя се опитва да изсмуче от децата и последния помен от индивидуалност и жизненост, за да ги направи еднакво неграмотни, еднакво неинициативни, еднакво незаинтересовани.

Няма никакъв начин резултатът да е друг, при положение, че учебният ден (включително писането на домашни) на едно десетгодишно дете е дълъг, колкото стандартният работен ден (а понякога и повече). А допълнителни занимания, алианси, школи, тренировки? А време за игра? Програмата е наблъскана с часове, колкото е тежка ученическата раница. Починът „българските ученици – най-знаещите ученици в света” неуморно ражда нови идеи за увеличаване на учебното съдържание- тези дни слушах експерти, които настояваха да се вкарат и часове по полово възпитание в задължителната програма. В крайна сметка, щом има уроци по безопаност на движението, защо пък да няма уроци по безопасен секс?

Проблемът е, че дори и този предмет ще бъде въдворен в учебник, което автоматично ще го направи смъртоносно безинтересен за децата. Тайната ми мазохистична мечта от началото на учебната година насам е да накарам един образователен експерт да преживее денят на един ученик. Ама да учи по собствените си учебници (тези, одобрени от министерството). И да го изпитвам, така както изпитвам моите деца – като го накарам да намери най-важната информация в урока. Гарантирам му пълен провал. Последната цел на авторите на учебници е да улеснят децата в отсяване на важната информация.

Въпреки че вече основната форма на изпитване е тестова или чрез отговори на въпроси, т.нар. разказвателни предмети от моето детство продължават  да се леят в пространен, досаден, нечитаем наратив, в който фактите са смесени с лирически отклонения, художествени сравнения, религиозни откровения и обилно гарнирани с непознати думи. Не термини, които биха били даже улеснение, защото имат конкретно значение и създават понятиен апарат за съответната наука – просто непознати за децата префърцунени думи, целящи единствено да покажат колко е умен авторът на учебника. Изобщо, учебниците са като пържоли, приготвени от вегетарианец- сухи, безвкусни и сякаш предназначени да убият дори и минималният интерес на децата.

И после се смеем на горкото момиче Златка, че не знаела коя е столицата на Великобритания. А, извинете, как да разбере това? Защото такива простички работи в учебниците няма. Учебникът по география за пети клас, например, започва със способите за картографиране – способ на количествения фон, на качествения фон, на изолиниите, способ на линейните знаци… Нищо, че децата масово не знаят, че България се намира в Европа, да не говорим за Балканския полуостров. Изобщо, нищо не е просто в образованието, то трябва да е много сложно, извънредно високопарно и определено отблъскващо, за да може само най-упоритите, най-жилавите, тези които искат да научат нещо въпреки системата, да оцелеят. И разбира се, оцеляват конформистите, които не се интересуват от знанията, а от оценките и веднъж намерили начина да дават правилните отговори, продължават безпроблемно от клас в клас. А после по същия начин продължават в обществената йерархия с една единствена цел – да крепят системата в името на собственото си благополучие. На това учи училището децата ни.  

А училището на горката Златка забранило името му да се свързва с нея (или обратното) по какъвто и да било начин. Мда, г-да учители, голям срам. Обаче не е толкова лесно просто да тръснете аристократично рамене и да се облекчите от отговорност. Не бива да се генерализира, знам, но на първата родителска среща тази есен осем от десет учителки заявиха буквално: Така е, учебниците са много лошо написани, програмите са претоварени, но знаете, спуснати са ни отгоре.

Е докога бе, другари и другарки, отгоре ще ни спускат, а ние ще мълчим? Вие си мълчите, ние си мълчим и в крайна сметка, и децата си мълчат, когато ги питате. Знам, че има и други учители, познавам ги, благодаря им, за усилията, които полагат. Обаче те не са достатъчни, за да променят системата. Системата се състои от програми, методически указания, учебници, делегирани бюджети, формуляри, бланки, тестове и цифри, в които няма място за децата, освен като бройка ученици, срещу които училището получава определено финансиране от бюджета. А когато то не достига, родителите винаги са насреща. Ние може и да нямаме думата по отношение на учебното съдържание и програмите, но сме много търсени, когато делегираните бюджети не достигат (не съм чувала директор, който да не произнася този израз с цялото отвращение, на което е способен).

Веднъж влязох в спор с една директорка по този повод. Попитах я, след като училището и детската градина винаги могат да прибегнат до родителите, когато парите не им достигат, родителите на свой ред от кого да поискат. И не беше ли смисълът на делегираните бюджети именно да бъдат директорите мениджъри и да се научат да се оправят с толкова, с колкото разполагат? Знаете ли какво отговори директорката? Ами това е пазарната икономика, за която толкова се борихте.

Дами и господа, да влезе убитият! Ето го проблемът, значи – някой си позволява да иска промяна в системата! Някой си позволява да разбута самоцелното й самозадоволяващо се съществуване! Някакво си (гражданско) общество (което изповядва нездрава привързаност към демокрацията и пазарната икономика) иска да знае какво става в системата и още повече- да има думата?! Е, засега очевидно неуспешно, заради което системата доволно потрива ръце. А за промяна е нужна най-вече воля отвътре. Но системата не прощава на инакомислещите. Защо все по-малко млади хора искат да бъдат учители? Не е само заради ниските заплати, убедена съм, а защото във феодалната образователна система или ставаш васал на директора (а той на свой ред на следващия по веригата) или системата те изхвърля. И така е не само в средното образование – същото е и във висшето образование, същото е в медицината, същото е в съдебната система и където погледнете.

А иначе политиците много обичат да говорят за реформи, ние, журналистите много обичаме да критикуваме липсата на реформи, но всъщност, никой не иска да промени нищо. Системата е в нас и ние сме в системата. Преструваме се, че всичко е наред и всеки се оправя поединично, според възможностите си. Аз уча с децата си, други плащат за частни учители, а всички заедно мечтаем да изпратим децата си в чужбина. През това време държавата дава все повече пари за образование, а те все не достигат и никой не е доволен. А дебатите за образованието се въртят все около парите. Заплатите на учителите са обидно ниски, материалната база е остаряла, децата учат информационни технологии без компютри и т.н. Родителите на свой ред дофинансират системата по всевъзможни начини и въпреки това, резултатът не става по-добър. И пак идва будисткия въпрос- къде бъркаме, та се повтаря все едно и също?

Всички сме наясно с важността на образованието. Открай време българинът е държал децата му да са образовани, макар това похвално желание впоследствие да намери перверзен израз в максимата „Учи, за да не работиш”. Международните финансови институции, световни организации и престижни университети бълват изследвания, които показват директна зависимост между увеличаването на качеството в образованието и ръста на икономиката. Образованието е записано като приоритет във всички стратегически документи на Европейския съюз и на правителствата в неговите страни-членки, включително и българското.

И въпреки това, в паралелната реалност на нашето си, човешко ежедневие, нещата са точно обратните: образованието не е ценност, нито приоритет; реформа е мръсна дума, защото значи съкращения на учители, пари за компютри, вместо за заплати и зачертаване на цели глави от учебниците, по които са учили още нашите баби и дядовци; а в крайна сметка, дори и децата виждат, че за да караш хубава кола или да те дават по телевизията няма нужда да знаеш, дори напротив. И така продължаваме, всеки в личната си битка за оцеляване. Тя ежедневно ни изправя пред един въпрос, чийто отговор не фигурира в учебниците: на какво учим децата си? Как, бидейки тези, които сме и тук, където сме, да възпитаме поколението, което да успее да направи това, което ние не успяхме? Как да помогнем на децата си да променят системата, вместо да станат част от нея?

Една вечер бях свидетел на дребна случка: група деца влязоха в конфликт с охраната на училището, която не ги пускаше да отидат до тоалетната с мотива, че учебният ден е приключил и децата нямат право да влизат повече в сградата. Децата, които чакаха родителите си да приключат с родителските срещи, се обединиха в подкрепа на съучениците си, които искаха да влязат и започнаха да скандират: „Училището е наше!” Не спечелиха битката, но вече са спечелили една голяма победа – те инстинктивно знаят, че системата трябва да работи за тях, а не те – за системата. За разлика от нас, децата ни имат привилегията да се раждат с инстинктивното усещане за свобода. И нашата единствена задача като родители е да им помогнем да я отстояват. И да не повторят нашата вечно повтаряща се грешка – да смятат, че от тях нищо не зависи.

НЕОБХОДИМ ПРЕДГОВОР

„Великите европейци” е новата ми  рубрика, която се излъчва в петък следобед по радио Пловдив, а скрипта ще пускам тук, в блога, в понеделник. Тя включва портрети на значими фигури от всички сфери – наука, изкуство, религия, политика. Надявам се, че освен с образователна стойност, тези портрети ще привлекат слушатели и читатели със забавната си страна, което пък ще засили образователната им стойност…..

Започвам рубриката с намерение да пристъпя най-после към реализацията на своя стара идея, споделяна и в този блог – на България е нужна не втора епоха на Възраждане, а първа епоха на Просвещение. Все някога принципите на разума, професионализма и морала трябва да надмогнат първичните страсти, лаишкото отношение към реалността и опортюнизма като етична норма, които властват в тази страна. Да, така смятам, макар да знам, че, поне от Платон насам, подобни идеи звучат наивно, защото никога не се реализират.

Макар да имам вече дълъг списък на велики европейци, които ще бъдат представени през следващите седмици и месеци, а защо не и години, всякакви идеи и предложения за нови имена от слушатели и читатели са добре дошли.

Рубриката „Великите европейци” също търси спонсори, като срещу финансовата им подкрепа предлага добри възможности за реклама.

Това се налага заради ограничения бюджет на държавното радио Пловдив, който в момента не позволява да се включат повече артистични гласове, да се използват различни ефекти, да се превърнат портретите в нещо като мини-радиотеатър. Нещо повече, липсата на средства не позволява дори елементарни неща като задължителното плащане на авторски права за използването в тях на подходяща музика, архивни записи на оригинални гласове и т.н.

Така че, спонсори, добре дошли! И побързайте, защото поради ограниченото ефирно време, скоро ще трябва не да каним, а да отказваме на желаещите да спонсорират любимата рубрика. Или поне да организираме публичен търг за това.

Е, да, де, така щеше да се случи, ако живеехме в друга част на Европа, не точно в българската. Знам, малко е шизофренично да се чувстваш хем европеец, хем – не, но и този стрес може да се тушира, като си пием редовно хапчетата.

Днес в поредицата „Великите европейци” на радио Пловдив Пламен Асенов представя

АЛБЕРТ АЙНЩАЙН

Който иска да стигне до другия край на Вселената, първо трябва да намери къде точно се намира този – горе-долу това разбира нормалният човек, когато за първи път прочете теориите, измислени от физика Алберт Айнщайн. Но да не се тормозим. През 1905 година, когато излиза неговата Специална теория на относителността, са го разбирали още по-малко. Добре, че изобщо е намерил издател за брошурата си.

Ако Айнщайн живееше в България по наше време, на бас, че никой никога нямаше да научи за съществуването на прочутата формула Е=МС2. Издателят щеше да го погледне строго и да каже:

„Поне малко секс и едно-две убийства да беше добавил в книжката, момко. Само с голи формули в тая криза не се живее, да знаеш, я колко поскъпна хартията…..”

Но всъщност, ако Айнщайн живееше в България по наше време, неговият провал щеше да дойде още по-рано заради един факт, който се премълчава по принцип – когато първоначално кандидатства в университета, той дори няма завършено средно образование. Така че ако младият Алберт случайно бе решил да отиде не в цюрихската Политехника, а в някой нашенски храм на науката, щеше да се чуе следният диалог:

- Аз съм гений, що не ме запишете да уча при вас…..

- Не може, младежо, законът за висшето образование не позволява да записваме без диплома за средно!

- Но като направя големите открития, моето име ще ви бъде безплатна реклама столетия напред.

- Това за откритията не е сигурно. Сигурно е обаче, че ако ме хванат да те записвам, ще ме обвинят в корупция. Пък ти не искаш да ме корумпираш, нали? Или може би искаш, а? Колко точно искаш да ме корумпираш, млади момко?

Роден в немския град Улм, евреинът Айнщайн успява да избегне не един и два подобни житейски капана, включително възможността да бъде тикнат в концлагер от нацистите през 30-те. Съвсем навреме, през 1933 година, той напуска Германия и заминава за Съединените щати, където остава до края на живота си. И очевидно е напълно искрен, когато в една своя антинацистка реч заявява пред американската публика:
Оригинален глас на Айнщайн: “I am glad that you have me, given the opportunity of expressing to you here my deep sense of gratitude as a man, as a good European and as a Jew.”

Превод: „Аз се радвам, че ми дадохте възможност да ви изразя дълбокото си чувство на благодарност като добър човек, като добър европеец и като добър евреин.”  

Вероятно точно тази способност на Айнщайн за „измъкване” – а може би направо за оцеляване – му дава основание през 1951-ва, четири години преди смъртта си, да позира за онази прочута снимка, от която откровено и красиво се плези на целия свят. Но може пък тази снимка да е израз по-скоро на разочарованието, с което великият физик и мислител живее през последните си години, на безсилието, което изпитва пред най-големите загадки на Вселената. Защото звездата на науката от първите десетилетия на миналия век, човекът, който и досега продължава да бъде най-популярният учен в света, цели 30 години неуспешно се мъчи да реши една задача, която сам си поставя и която цял живот щрака със зъби по петите му – да разработи единната теория на полето или тъй наречената „теория на всичко”. Тя е призвана да обедини съществуването и действията на четирите фундаментални сили във Вселената – силното и слабото ядрено взаимодействие, електромагнетизма и гравитацията.

По един или друг начин идеята е пряко следствие от две гениални ранни разработки на самия Айнщайн. Първата е споменатата вече Специална теория на относителността, в която той постулира правилото за постоянната скорост на светлината, с чиято помощ всичко друго на този свят се оказва относително – дори пространството и времето, които иначе изглеждат като стабилни и последователни реалности. Втората е свързана с фотоелектричния ефект, появява се отново през 1905 година и, макар цели 16 години по-късно, му носи Нобеловата награда за физика. В нея се развива идеята за светлината като вълна и частица едновременно.

Тези открития на Айнщайн водят до бурното развитие на вече заченатата по това време квантова механика, която самият той не приема еднозначно до края на живота си заради многобройните и противоречия с класическото разбиране за действителността. Поради силната неопределеност и многото парадокси на микро ниво, които постулира тази нова физика, Айнщайн влиза в конфликт със свои колеги-физици, а по този повод произнася и една от най-прочутите си фрази – „Не вярвам Бог да играе на зарове”.

Така или иначе обаче, квантовата механика се оказва изключително точна и ефективна в прогнозите си за конкретни събития в микро света, затова Айнщайн я възприема, макар с уговорката, че тя не е пълно описание на реалността и след време ще трябва да отстъпи мястото си на по-пълна, детерминистка теория. И досега, близо 60 години след смъртта му обаче, опитите за създаване на тази детерминистка „теория на всичко” продължават без успех. Въпреки напредъка на технологиите, въпреки участието на блестящи умове, включително Стивън Хокинг, считан за най-достойния наследник на Алберт Айнщайн в областта на теоретичната физика, все още не е ясно дали самата физика ще изиграе или няма да изиграе най-безумната игра на зарове с най-големия физик на всички времена. Леко неясно остава обаче и друго – дали тази игра не е всъщност вече изиграна още приживе, а резултатът от нея да е потулен от самия учен.

Повод за това дава забулената в известна тайнственост, ако не и в истинска тайна, смърт на Айнщайн. Слухове говорят, че той е успял да изгори, а после заедно с него е погребана пепелта от ръкописите на последните му разработки, разработки за открития, наистина унищожителни за човечеството. Не, не толкова унищожителни, колкото атомната бомба. Много по-унищожителни от атомната бомба, чието създаване Айнщайн първо залага теоретично чрез онази формула за връзката между маса и енергия, а през 39-та година подкрепя и практически, като подписва прочутото писмо на учените до президента Рузвелт, с което се поставя началото на проекта „Манхатън”. Айнщайн умира като пацифист. Умира като обикновен гражданин, който отказва поканата да стане първи президент на новосъздадената държава Израел. Умира сам като обикновен човек. Умира, в края на краищата, като велик учен, който вече е успял да обясни изключително сложната си теория на относителността по изключително прост начин:

„Поставете ръката си на нагорещена печка и минутата ще ви се стори час. Поседете час до хубаво момиче и той ще ви се стори минута. Това е относителността!”

Правителството твърди, че ще облага лихвите, защото по принцип е против данъчните преференции (друг е въпросът дали е данъчна преференция да не се облага лихва, която изцяло е изядена от инфлацията).

Хубаво е, че правителството твърди, че е против преференциите, проблемът с тази аргументация е, че немалко преференции са прокарани или увеличени от същото това правителство:

- преференцията за моряците да плащат само 1% данък и почти никакви осигуровки (една от първите лобистки поправки на ГЕРБ)

- освобождаване от данък на разходите за лихви по ипотечни заеми за млади семейства

- 60% по-нисък данък за тютюнопроизводители и земеделски производители

- ваучерите за храна, чрез които се избягва данък и осигуровки

- наскоро приетата от правителството идея да се връщат осигуровки на избрани инвеститори

Има и множество други необлагаеми данъчни преференции:

- признати разходи от 30-40% за свободни професии, авторски договори

- неплащането на осигуровки от държавните служители

- доходи от продажба на недвижими имоти

- осигуровки, застраховки, пенсии, помощи

Блогът за икономика 2012

След като бях гледал предходния филм на Дарко Митревски, „Балканкан“ (2005), след като съм наблюдавал други негови обществени, преди всичко публицистични и уж хумористични прояви, и след като научих самата тема и историческия период, в който се разиграва филмът „Трето полувреме“, за мен нямаше никакво съмнение, че Дарко пак ще “сърбува”, ще се опитва да вкарва в стереотипен калъп, да унижава на етническа основа и да шири омраза към българския народ.

Новите сингли в това издание са от Newban (M+M Mix), Soul Immigrants, Bob & Gene feat. the Inversions, Nicole Willis & the Soul Investigators, Substantial feat. Kenn Starr & Kokayi, Angelo и Maze Hill (LV Remix). Слушаме и новите албуми на The Cactus Channel - Haptics (2012, HopeStreet), Wendell Harrison - Organic Dream (reissue) (2012, Luv N Haight) и Hey, Rube! - Can You Hear Me Mutha (2012, Steel Tiger), както и парчета от компилациите Soul In The Hole (2012, BBE) и Spiritual Jazz 3 Europe (2012, Jazzman).



Newban – Let's Have It All (M+M Mix) / BBE
 Soul Immigrants – Sunk Without the Funk / Dry Rooti
The Cactus Channel – Emanuel Ciccolini / HopeStreet
The Cactus Channel – The Colour Of Don Don / HopeStreet
The Cactus Channel – Tom Has Ideas / HopeStreet
The Cactus Channel – Level Up / HopeStreet
Johnny Harris – Odyssey Pt. 1 / BBE
Seawind – Free / BBE
The Coming Of Moses – Striving For Tomorrow / BBE
Chuck Higgins & the Wild Bunch – Funkyfied / BBE
Wendell Harrison – Ginseng Love / Luv N Haight
Wendell Harrison – Love Juice / Luv N Haight
Wendell Harrison – Peace Of Mind / Luv N Haight
Wendell Harrison – A Green Meadow / Luv N Haight
Bob & Gene feat. The Inversions – I Can't Stand These Lonely Nights / Daptone
Nicole Willis & the Soul Investigators – Tell Me When (We Can Start Our Love Thing Once Again) / Timmion
Substantial feat. Kenn Starr & Kokayi – Grateful / Mello Music Group
Angelo – Midnight Prowl (Northern Rascal Full Moon Edit) / not on label
Hey, Rube! – Mengi Dem Disco Leggi / Steel Tiger
Hey, Rube! – Rob A Bank Rob / Steel Tiger
Hey, Rube! – Shaz Tate / Steel Tiger
Hey, Rube! – Scissormouth / Steel Tiger
Maze Hill – Long Haul (LV Remix) / Wah Wah 45s
Antithesis – Haze’s Dance / Jazzman

Фондация “Четиринадесети януари” и PolitiKat.net организират дискусия “Политика на доходите преди парламентарните избори през 2013 г.” “Гневни Млади Хора” ще излъчват на живо от 18.30 ч. до 19.30 часа първият от серията дебати. Участници в дискусията ще бъдат народните представители Димитър Главчев (ГЕРБ), заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание, Драгомир Стойнев (БСП), председател на Комисията по социална политика на Народното събрание и заместник-председателят на ДСБ Радан Кънев. Водещ ще бъде Константин Павлов-Комитата, фондация “Четиринадесети януари”,politikat.net

освен че е мини, тази градинка може да е красива само 10 дни. Но пък си струва експеримента....

Кротко и полека разнообразяваме средставата за транспорт – след достойно представяне на мотоциклектите и лодките, днес ще направим едно железопътно приключение – Румяна ще ни води с влак из щата Колорадо :) Приятно четене:

С влак и автомобил през Южно Колорадо

септември 2012 [caption id="" align="aligncenter" width="522"] Маршрут (железопътните участъци са в червено)[/caption] 14 септември 2012, петък Тръгване следобед – директно от работа.  Оставям Фичо (мойта Honda Fit) на Зеления лот на летището да ме чака.  Ще летя до Албукърки, щата Ню Мексико, през Атланта. Озовавам се на летището твърде рано и успявам да хвана по-ранен полет за Атланта от този, за който имам билет.  Напразно – на летището в Атланта няма free wireless.  Не че ми трябва, де...  имам си Киндъл :). Пристигам в Албукърки към 9 вечерта.  От рент-а-кар-а ми предлагат да си избера между дребосъците на Нисан и Тойота.  Избирам един бял Нисан Верса и паля гумите към Санта Фе, където ще нощувам.  Санта Фе е само на шейсетина мили, по Interstate I-25 – след по-малко от час съм там.  Лесно намирам Мотел 6. 15 септември, събота Предвид особеностите на циркадния ми ритъм ;) , а и двата часа разлика, спонтанно се събуждам в 4 ч. сутринта и

потеглям към Аламоса, щата Колорадо

Тръгвам рано, защото трябва да хвана оттам влака в 9 часа.  Пътят дотам е към 150 мили, но не е по магистрала.  Измъквам се от Санта Фе и поемам по Hwy #285.  Абсолютна тъмнина – улучила съм тъкмо нощта на новолунието и няма грам луна... но пък какви звезди!  По пътя почти няма коли, но точно пред мен кара една.  Оказва се, че същата кола ще ме предвожда почти чак до крайната точка (всъщност – до изгрев слънце, когато ще спра за снимки) – много любезно!  Иначе щеше да ми е малко самотно по тъмния планински път... Не ми се спи.  Към 6 часа изтокът почва да светлее, после порозовява, после става златен и... here comes the Sun! [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Колорадо, изгрев[/caption] Спирам край пътя за снимки, а и да се поогледам – откак съм пристигнала по тия земи снощи, едва сега мога да се огледам къде съм попаднала.  Планини обграждат хоризонта отвсякъде, цветовете преливат от златно-розово в синьо.  Бяла мъглица се стеле ниско над земята.  Вече съм доста близо до Аламоса.  Пристигам, оставям колата на паркинга до гарата, която е същевременно и туристически център, и тръгвам да се поразтъпча из градчето.  Близо до гарата вече разпъват сергиите за съботен пазар.  Влизам за кафе в Milagros Coffeehouse.   Кафето е добро, има и компютри с Интернет на разположение на кафепиещите. Към 8:30 се придвижвам към гарата.  Пътниците за влака вече са почнали да се посъбират.

Гарата е много хубава,

вътре е запазен старият стил – в тон с парните локомотиви, които пухтят отвън.

 

Ще пътуваме по Rio Grande scenic railroad до Ла Вета и обратно

Моят билет е за открит  вагон (open air car)! [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Rio Grande scenic railroad[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Rio Grande scenic railroad[/caption] Има и вагон-ресторант и разни други луксозни глезотии, но откритият вагон си е най-гот!  Слънчево е, сутринта е хладна и свежа.  Потегляме!   Отначало се движим през долината около Аламоса, San Luis Valley, после пред нас се изправя

Маунт Бланка и целият масив Сиера Бланка,

в южния край на планинската верига Sangre de Cristo, в Скалистите планини. [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Mount Blanca[/caption] Влакът вече пухти из планината и пуща облаци пушек.  Преминаваме през прохода La Veta.  Горе,

в най-високата точка е гара Fir,

където се разминаваме с влака в обратната посока.  Тук има открита сцена, на която се организират концерти през лятото.  Захранването е от слънчеви панели и ветрогенератор, за да се сведе до минимум инвазията в природата. [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Rio Grande scenic railroad[/caption] Продължаваме.  След като минаваме прохода, пред нас се открива хубава гледка към

двата Испански върха (Spanish Peaks)

По върховете се белее сняг.  В подножието им е градчето La Veta, което е и крайната ни спирка.  Пътуването е малко повече от три часа.  Следва разходка из

Ла Вета

Градчето е съвсем малко, но весело и спретнато, с библиотека и църква, с типичен туристически облик.  Надморската височина е 2150 м. [caption id="" align="aligncenter" width="648"] двата Испански върха (Spanish Peaks)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Ла Вета[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Ла Вета, Колорадо[/caption] След около час и половина разходка из градчето, потегляме обратно.   Планинските гледки са даже още по-хубави в светлината на следобедното слънце.  Край пътя притичват лосове.  Кондукторката на вагона ни разказва

история за връх Бланка

Върхът е четвърти по височина в Скалистите планини, но в някакъв момент в миналото се считало, че е втори.  Някакъв амбициозен местен богаташ, който имал къща някъде там, наел хора, които да носят чували с камъни и пръст и да ги трупат на върха,  така че той да стане първи по височина!  Акцията май завършила без успех… ;) [caption id="" align="aligncenter" width="648"] San Luis Valley[/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="648"] Rio Grande scenic railroad[/caption] Пристигаме в Аламоса към 6 часа следобед.  Отивам да се настаня в мотела си - Lamplighter Motel, съвсем близо до гарата.  Още като казвам, че имам резервация, жената на рецепцията вади картонче с името ми.  Чудя се откъде знае, че това съм аз.  Обяснението е просто – оказва се, че съм се появила последна от всички, имащи резервации.  Оставям колата и излизам малко на разходка.  Близо до градчето  

тече Рио Гранде

и отивам да се запознаем.  Тук все още не е много голяма, а и тази година е доста сушава, та е поизтъняла.  Табелката на Аламоса, точно до реката, информира, че надморската височина е 2300 м. [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Рио Гранде[/caption] 16 септември, неделя След закуска в Lamplighter Motel е време да потеглям към  

Great Sand Dunes National Park

 

 

[caption id="" align="aligncenter" width="648"] Great Sand Dunes[/caption]     Той е съвсем наблизо – на 34 мили, първо по Hwy #160, после по #150.  Туристическият център е още затворен, затова директно се отправям към дюните.  Ехааа,

огромни, високи пясъчни хълмове, като замръзнали вълни!

Най-високите в Северна Америка, достигащи височина до 230 м.  Непосредствено зад тях се издигат баирите на планинската верига Sangre de Cristo.  Тръгвам да ги катеря.  Дюна след дюна, вълна след вълна... Въпреки ранния час, слънцето почва да напича.

Много трудно се изкачва пясъчен баир, да ви кажа!  Крачка напред - две назад (като по Ленин ;) )...

 

[caption id="" align="aligncenter" width="648"] Great Sand Dunes[/caption]   Докато изкача първата верига (High Dune, 190 m), съвсем съм оплезила език, едвам дишам и се боя да седна да си почина, щото после няма да мога да стана :).  По-млади креатури наоколо се качват, подтичвайки даже...  Две момчета се пързалят с дъска надолу по пясъка, после се качват и отново…  От върха се вижда, че пясъчната пищност продължава, докъдето ти поглед стига!   [caption id="" align="aligncenter" width="350"] Great Sand Dunes[/caption]   Е, стига толкоз за днес – поне един пясъчен връх покорих!  Пък и вече е доста горещо, ще падна от жега!  Довличам се до туристическия център, препоръчват ми да пробвам и някакъв трейл в планината – отивам до него, тръгвам даже, но установявам, че нямам сили... следващия път… Качвам се на колата и решавам да карам към

следващата точка от маршрута – градчето Дюранго, щата Колорадо

Първо минавам обратно през Аламоса да заредя бензин и разни неща за пиене по пътя.  Пътят до Дюранго е 175 мили, по Hwy #160, като се пресича планината, а и

континенталния вододел (Continental Divide) по Wolf Creek Pass, на 3300 м височина.

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   В една песен проходът Wolf Creek се описва като "37 miles o' hell -- which is up on the Great Divide" (37 мили в ада, горе там, на Големия Водораздел).  Пътят действително е доста стръмен, с много и остри завои, но и доста широк – по две платна в двете посоки, с мантинела отстрани, и нямам проблем – даже си е голям кеф!  Гледките наоколо са великолепни – съжалявам, че няма как да снимам, карайки, а няма къде да се спре.  Добре поне, че горе високо в прохода има един lookout, откъдето се открива чудна гледка на запад, към

долината на река Сан Хуан

  [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Wolf Creek Pass[/caption]   Слизам от баира, минавам през

градчето Pagosa Springs

След малко край пътя забелязвам странно образувание – баир, от който стърчи нещо като висооок комин!  Оказва се, че то така се и казва –

Chimney Rock.  Мноого странно!

Спирам край пътя да го снимам.  Впоследствие научавам, че около него има археологически разкопки и скалите са били церемониално място на предшествениците на днешните индианци пуебло. Яд ме е, че не се качих да ги разгледам, ама кой да ти знае... Апропо, само няколко дни по-късно президентът Обама е обявил Chimney Rock за национален  паметник.   Тюх, как можах да го пропусна!   [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Chimney Rock
(На снимката не изглежда толкоз впечатляващо, колкото когато за пръв път ми се появи на хоризонта, но тогава нямаше как да го снимам :) )[/caption]   Не след дълго стигам и Дюранго.  Още е рано – към 3 ч. следобед, и решавам да направя един проучвателен тур до

Националния Парк Mesa Verde,

който е планиран за утре.  Паркът е още 37 мили на запад, все по Hwy #160. [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Mesa Verde[/caption]   Гледката наоколо отново е смайваща – високи скалисти плата (меси), прорязани от дълбоки каньони.  Навлизам в парка.  Пътят се изкачва нагоре, нагоре, с множество завои на по 180°.

Най-високата точка в парка – Park Point – е на 2600 метра надморска височина

От високото гледката е невероятна – месата е обградена със зелени долини, обрамчени в далечината от високите вериги на Скалистите планини.  Туристическият център е на 15 мили навътре в парка, на юг от входа.  Стигам до него, вземам карти и разпитвам за най-интересните места в парка.  Те са още на юг, на 8-10 мили.  Там ще ида утре, стига толкоз за днес. Отправям се обратно към Дюранго. Резервацията ми за нощувка за днес и утре е в хостел - Durango Hometown Hostel.  Досега не съм спала в хостел, но този ми изглеждаше доста чистичък, имаше чудесни отзиви за него (класиран беше на първо място между местата за преспиване в Дюранго!), а беше и доста евтин, и реших да пробвам.  Лесно го намирам.  Наистина изглежда добре – спретната къща на два етажа, на склона на планината. Собственичката Кендис любезно ме развежда и ми показва кое къде е.  Спалнята за жени е с три двуетажни легла.  Има всекидневна с телевизор и компютри, навсякъде има wireless, има кухня със съдове, хладилник, печка и всякакви уреди.  Тоалетните помещения са идеално чисти.  Първата вечер имам само една съквартирантка, която почти не виждам – младо момиче, което пристигна късно, когато бях почти заспала, легна си тихо и на сутринта много рано се изнесе.  Малко по-късно и аз се качвам в кухнята за кафе, и също се изнасям в посока Mesa Verde.  Хостелът наистина е чист, тих и приятен.   17 септември, понеделник Скалите в парка изглеждат различни от вчера, огрени от сутрешното слънце.  Отново спирам при Park Point-а да погледна отвисоко.  Диви пуйки щъкат наоколо.  

[caption id="" align="aligncenter" width="648"] Mesa Verde[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Дива пуйка[/caption]   В туристическия център си купувам билети за двата guided tour-а и се отправям на юг.  От брошурките и музея научавам, че

Mesa Verde е била обиталище на индианците анасази,

предшественици на днешните индианци пуебло, между 600 и 1300 г.  На въпроса защо са напуснали Mesa Verde, днешните пуебло отговаряли – защото му е дошло времето...* Паркът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО – не толкова заради над 4000-те си артефакта, а защото представлява съществуваща и до днес култура:  21 племена се считат за наследниците на обитателите на  Mesa Verde. Паркът е известен главно с множеството скални обиталища, много от които добре запазени.  Тези жилища са построени в пещери в скалите, по продължение на скалните стени, защитени и труднодостъпни. Типично се състоят от множество стаи и няколко киви.  Кивата е кръгла стая, главно с церемониално предназначение.  Има кръгло огнище, правоъгълен вентилационен отвор, пред който има плоска плоча, която осигурява циркулацията на въздуха, а също малка кръгла дупка в пода – sipapu – символизираща портала, през който техните предшественици са дошли на този – четвърти по ред – свят. Първа точка от обиколката –

Cliff Palace – най-голямото и запазено скално обиталище в Mesa Verde

(а и изобщо в Северна Америка), с над 200 стаи и 23 киви, конструирано от пясъчници, дървени греди и кирпич.  Прекрасно е!   [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Mesa Verde, Cliff Palace[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Mesa Verde, Cliff Palace[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Mesa Verde, Cliff Palace[/caption]

Следваща точка – Balcony House

Изкачваме се до нея по висока 10 м дървена стълба.  После пълзим през 3-4 м тунел – съвсем в стил Индиана Джоунс, както се шегува рейнджърката, която ни води.  Тук са 45 стаи и 2 киви.   [caption id="" align="aligncenter" width="389"] Mesa Verde, Къщата с балконите[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="389"] Mesa Verde, Balcony House[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Къщата с балконите[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Mesa Verde, Balcony House[/caption]   Продължавам обиколката с още няколко

скални къщи – House of Many Windows, Square Tower House, Spruce Tree House

Сещам се, че съм чувала, че тук някъде трябва да има петроглифи, ама е късно – трейлът до тях и обратно е над 2 часа и се затваря в 6 ч., а сега вече минава 4 ч.  Жалко!  Обикалям още известно време из парка, отивам до Soda Canyon Overlook Trail, от който има хубав изглед към Balcony House, после до Sun Temple.  После по многобройните завои напускам парка.   [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Mesa Verde, Spruce Tree House[/caption]

Правя кратка отбивка до близкото градче Кортез, после се отправям обратно към Дюранго.

Оставям колата в центъра и тръгвам на обиколка из градчето.  Ехаа, че е шарено и весело!   Ресторантчета, магазинчета, та даже и театри, и много хора по улиците! Прибирам се в хостела по тъмно.  И тази вечер имам една съквартирантка, но се запознавам с нея едва на сутринта.   18 септември, вторник Със съквартирантката ми се събуждаме почти едновременно и завързваме приказка.  Жена на моя възраст горе-долу ("ние, жените над 50", според собствените ѝ думи :) ), от Флорида, страстна пътешественичка.   Участвала в някакъв сайт за временна размяна на къщи – там обявяваш къщата си за размяна и ако някой друг се навие – се сменяте – може за месец-два, може за 1-2 седмици, както се разберете.  И понеже нейната къща във Флорида била близко до брега, имала много кандидати за временна размяна!  Така живяла месец в Тайланд, в Нова Зеландия, май и в Германия, в Турция, а и на много места тук – в Щатите!  Кеф!  Ама тя вече не ходела на работа, де... Сбогуваме се с Jaleen – тя днес ще ходи в Mesa Verde, а аз –

с влакчето по Durango & Silverton Narrow Gauge railroad

На гарата вече е композирано весело жълто влакче, с парен локомотив.  Отново съм в откритата гондола.     [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Дюранго[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Durango & Silverton Narrow Gauge railroad[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Durango & Silverton Narrow Gauge railroad[/caption] Отначало пътуваме между високи червени скали, после навлизаме в дълбоко ждрело – много дълбоко

долу тече Animas River, влакът се движи съвсем по ръба на ждрелото!

  [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Durango & Silverton Narrow Gauge railroad[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Durango & Silverton Narrow Gauge railroad[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Durango & Silverton Narrow Gauge railroad[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Durango & Silverton Narrow Gauge railroad[/caption]   После реката излиза вече на нивото на линията, пътуваме през гори и поляни!  Ей,

дупенето (mooning) покрай ж.п. линията тук май е национален спорт!

При предишното пътуване – с Empire Builder – видях едно момче да стои край линията и да си показва дупето на минаващия влак, а сега тук са цяла група надупени младежи!  Хех!  Изобщо минаването на влака май е show time за местното население – ето тук някакъв пък се спуска по някаква зип-линия и прави разни маймунджилъци, точно когато минава влакът!

Наближаваме Silverton,

по баирите наоколо има все повече дървета с жълти листа, красиво е!  А Silverton пък каква е веселба!  Градчето е съвсем малко – пет улици на кръст, но всичките къщи са боядисани в ярки цветове, пълно е с всякакви магазинчета и кафенета, абе веселба!  Слънцето грее, склоновете наоколо светят от жълтите листа!  Навремето тук е имало мини за злато и сребро, имало е доста повече жители, но миньорството постепенно западнало и сега градчето се върти главно покрай туристическите влакчета, които идват и заминават всеки ден.  Ама имало още злато и сребро там, по баирите, казват...   [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Silverton[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Силвертън[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Silverton[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Silverton[/caption]   След два часа разходка из Silverton – обратно на влака!   [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Durango & Silverton Narrow Gauge railroad[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Durango & Silverton Narrow Gauge railroad[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Durango & Silverton Narrow Gauge railroad, Animas River[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Durango & Silverton Narrow Gauge railroad[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Durango & Silverton Narrow Gauge railroad[/caption]   През гори и реки – та до Дюранго.  Пристигаме там около 6 ч. следобед.  От влака се мятам на Нисан-а, който ме чака на паркинга до гарата и отпрашвам за Bloomfield, New Mexico, където ще нощувам.  Разстоянието е само 45 мили, по Hwy #550, пътят е хубав и не е натоварен, и пристигам по светло, в мотел Super 8. 19 септември, сряда Днес вече поемам посока към вкъщи.

Сутринта се отправям към Albuquerque,

дотам са малко над 170 мили.  Пейзажът е доста пустинен, всред червени скали. [caption id="" align="aligncenter" width="648"] New Mexico[/caption]   Зареждам бензин за последно преди да се кача на магистралата (I-25).  До Albuquerque има още 20 мили, ама се надявам стрелката на резервоара да не мръдне за толкоз :).  Връщам Нисанчето с навъртени 909 мили – нищо работа.  Самолетът за Атланта закъснява – техническа повреда, която се опитват да оправят.  Успявам доста инфарктно да си хвана връзката – последна се мятам в самолета, тъкмо преди да го затворят.  Пристигам около 9 вечерта, Фичо ме чака на зеления лот.  Толкоз. Повече снимки - тук: https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/RioGrandeRailroadAlamosaLaVeta https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/GreatSandDunes https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/MesaVerde https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/DurangoSilvertonRailroad Автор: Румяна Койнова   Снимки: авторът         *Индианците пуебло дават изключително щадящ ги политически коректен отговор – истината е, че анасазите са унищожили природната си среда при неконтролирано увеличаване на населението без необходимите технологии за селското им стопанство (започават да ползват склоновете на долината, в следствие на което склоновете се срутват и унищожават и нивите в самата долина. Последният етап в развитието им е човекоядството, за което пуебло очевидно не споменават. – бел.Ст.   Други разкази свързани с Колорадо – на картата:     КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Когато искаш да рекламираш нещо, наречено „ретина дисплей” логично ще потърсиш снимка на красиво око, която да използваш по време на кампанията. Така са направили и стратезите на Apple, но се оказва, че за пореден път не са свършили работата си както трябва. Случайно или не, в новия скандал отно...

Продукти за 4 порции:
1 пакет паста тръбички или спирали
1с.л. краве масло
1/2к.ч. зехтин
1ч.л. сол
1с.л. уиски
1ч.л. канела
щипка индийско орехче
3с.л. захар
4 ябълки

Приготвяне:
Ябълките се измиват и почистват. Режат се на малки кубченца. В тиган се слага 1с.л. краве масло. Съдът се поставя на включен котлон. Щом се разтопи маслото се добавят 3с.л. захар и 1- 2с.л. вода. Бърка се с дървена лъжица за да се получи карамелен сос. Накрая се слагат ябълковите кубченца и 1с.л. уиски. Отново се бърка. Плодовете се оставят да се карамелизират на изключен котлон. След 5 минути тиганът се оттегля. Пастата се вари в подсолена вода. Прецежда се през гевгир. Слага се в купа. Още гореща се обърква с 1/2к.ч. зехтин. Вземат се 4 плоски квадратни чинии. В средата се офирмя купчинка от макароните. Отгоре се слагат карамелени ябълки. Полива се карамелен сос. Поръсва се канела и ванилова захар.

Заверка на пълномощно в България струва между 5 и 8 лева. Тази сума посочи известна софийска нотариална кантора, добавяйки, че ако става дума за особено сложен случай, сумата може да нарастне двукратно т.е. до 16 лева. Това прави 6,6 британски лири. Нормалната услуга би излязла към 3 лири. В същото време българското посолство в Лондон иска /и получава, понеже все пак е по-евтино от самолетен билет в двете посоки/ от българските граждани 80 лири за заверка на пълномощно и съпровождащите го стандартни декларации. Кара хората и да чакат с дни. Въпросът не ...

Microsoft прави големи инвестиции в своята търсачка Bing и една от най-големите гордости на редмъндци е това, че резултатите на английски език са по-полезни от тези на Google. Ново изследване обаче показва, че Bing превъзхожда конкуренцията и по отношение на опасните линкове, съобщи Neowin. Експе...

Противно на очакванията и някои прогнози, най-популярната комуникационна програма в света продължава да трупа популярност и то с доста големи темпове. За последната една година активността на потребителите на Skype се е увеличила със 70%. Миналата година по същото време растежът е бил само 30%, съоб...

„Руски милиарди ще съживяват спа туризма ни. По заръка на президента Владимир Путин богаташи оглеждат занемарени санаториуми и хотели по Черноморието. Созопол, Царево, Приморско, Лозенец, Ахтопол и Синеморец са сред най-атрактивните места за бизнесмените. Това разказа за “Стандарт” шефът на Съюза по балнеология и спа Стефан Шарлопов, който се завърна преди дни от Москва, където имаше бизнес разговори с голяма част от елита на руската столица. За първи път от 15 години насам се усеща промяна в нагласата към страната ни и българските партньорите, обясни той.
Руските инвеститори в момента имат интерес от дългосрочни проекти, в които да влагат пари, а не както бе доскоро да придобият активи и веднага след това да ги препродадат, за бърза печалба, твърди Шарлопов. Най-голям бил интересът към Черноморието. Търсят спахотели или комплекси на юг от Бургас, както готови такива, които имат финансови затруднения, така и терени за стартиране на изцяло нови проекти. Особено се интересуват от вложения, при които впоследствие да съчетаят предимствата на спатуризма с близост до български културно-исторически забележителности, обясни Шарлопов. Интерес имало към Созопол, Царево, Приморско, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Причината е, че там не е допусната грешка да се презастроят масово ивиците, както е край Слънчев бряг. Статистиката на икономическото министерство, публикувана на сайта й, показва, че за първите 9 месеца на годината 36% от общия брой чужди туристи у нас са дошли от Русия – малко над половин милион души” ( в. „Стандарт”)

Тази информация е интересна сама по себе си по много причини и със сигурност ще бъде коментирана от доста поклоници на дружбата с руските капитали, независимо от техния произход, с възторга на туземци, уважени отново с всепоглъщащото внимание на своите колонизатори. В държавата, в която колонизаторите продават своите газови мъниста с огромна печалба, за да я инвестират после за увековечаване на своя неоколониализъм, телешкият възторг от „безкористната помощ” на СССР и неговите днешни рецидиви е превърнат в критерий за патриотизъм.

Тук пропагандаторите на антизападни настроения ще ви кажат какво ли не за лошия МВФ и неговите емисари, но няма да ги чуете да се възмущават от факта, че всъщност България е най-зависима от държавата, на която плащаме десет пъти повече за вноса на нейни стоки, отколкото тя внася от нас. Това е съотношение, характерно само за отношенията между метрополия и колония, каквато де факто е България спрямо далеч, далеч най-влиятелната спрямо икономиката ни руска държава, сравнимо с която и да било друга страна.

Ключовият момент в дописката на известния с възхищението си от разхищението на българския природен ресурс в полза на мафиотската далавера на бившия московски кмет Лужков в резервата Камчия вестник „Стандарт: самият Путин заръчва на назначените руски милионери да влагат в недвижима собственост в България. Дали е от любовни съображения, каквито не проявява при продажбата на скъпи суровини на България, как мислите?

Можете ли да си представите Обама да нареди на американските милионерски маси да инвестират където и да било? Или нещо подобно да направят Меркел, Камерън? Изобщо по какви ли причини Путин може да се е загрижил за пустеещите български санаториуми от времето на съветската колонизация, освен за целите на нейното руско продължение тук? Спънатият троянски кон на Русия в Европа накуцва силно и глутницата руски мечки е насъскана да го довърши.
Разликата между истинския и руския бизнес е известна: в руския му вариант той е назначен от Кремъл и изпълнява заповедите му. Те предвиждат десетилетните съветски инвестиции в българската зависимост, превърнали България в най-близкия сателит на съветския икономически труп, да продължат по новата схема на систематичното изпомпване на български ресурс чрез монополен внос на скъпи суровини от Русия и след това печалбите да бъдат инвестирани с претенция за благодеяние към най-бедната държава в ЕС. А защо е най-бедна и какъв е „братският” принос по наследство и по съвременни причини- няма кой да попита тук!
Същевременно България ( колко „случайно”!) има неофициален статут на най-русофилската страна на континента, който обаче не пада от небето, а е обект на специални грижи от страна на руската управляваща клика именно от момента, когато Путин дойде на власт. Ако проследите назад бурното разрастване на всякакви инициативи, годишнини, кампании за нови и нови паметници и поддържане на стари такива жалони на това влияние в България, ще установите ясната връзка с въздигането на Путин и неговата стратегия на „китайската капка”, биеща в една слаба точка за пробив в западните съюзи НАТО и ЕС.

Туземците, които се радват на задаващата се вълна руски петродолари, ако тя наистина продължи и се надигне още повече, приличат на туристи в собствената си държава, които се опитват да сърфират върху вълната без да виждат, че тя заплашва да се превърне в цунами. Защото не е вярно, че парите не миришат- миришат на мърша, когато цунамито се оттегли заедно със заника на суровинния шантаж на Русия спрямо Европа, който се задава на хоризонта.

Това за мършата, впрочем, както знаете, не е мое „изобретение” , а е тъжно наблюдение на един поет, отчаян от продажността на сънародниците си в зората на тяхното заробващо освобождение.

Share on Facebook

Apple често се оказва в положението да понася обвинения, че част от потребителите издигат компанията в култ, защото са с промити мозъци и са готови да боготворят всеки нов продукт, който излиза на пазара. Някои православни руснаци обаче погледнаха на тази теза в нова светлина. Те смятат, че ябълката...

Снощи Феликс Баумгартнер скочи с парашут от 39 километра височина. Той направи опита си с помощта на огромен балон, пълен с хелий, към който беше закачена специална капсула с кислородни бутилки и рампа за скачане. Баумгартнер постави няколко рекорда, един от които беше този за най-висока скорост, ра...

„Жени” на Буковски е книга, която веднага грабва окото още с корицата. Самият автор едва ли има нужда от представяне - писателите, опитващи се да му подражават, са безброй. Със своя простоват стил на писане, творбите му са изключително лесносмилаеми и подходящи за четене по всяко време. Едва ли на тази планета е имало автор, който така добре да говори за секса, алкохола и като цяло за насладите в живота.

„Жени” не се различава особено от казаното до тук. Буковски ни разказва историята на Хенри Чинаски, чиято младост е минала в нископлатена и неквалифицирана работа, докато един хубав ден той не пробива, ставайки изключително известен и уважаван поет. Тук трябва да се отбележи, че несъмнено прототип на главния герой е самият Чарлс. Застигнат от славата и парите, Хенри Чинански се отдава на най-голямата си страст - алкохола, без никакво колебание. Но всеизвестен факт е, че там, където има успех, има и почитатели. Главният герой е залят от писма от жени, пращащи му свои снимки с предложение за среща. Хенри Чинански е бил абсолютно незабележим с десетилетия поради лошата му кожа, грозноватия външен вид и лошия социален статус. Изведнъж обаче хората започват да го възприемат като рокзвезда.

Подобно отношение би предизвикало шок у повечето хора. Десетките умрели от наркотици музиканти го доказват без всякакво съмнение. Това, което прави Хенри Чинански толкова различен, е възгледът му за живота. Той просто се оставя да бъде носен по течението. Не се съпротивлява, не прави нищо, за да промени с нещо случващото се, просто се наслаждава на новия си живот на известен и уважаван автор. Целият роман представлява една хедонистична гледна точка към живота като такъв. Все пак всички разполагаме с краен брой години на този свят, защо да не им се наслаждаваме, а трябва да си пропиляваме времето, олисани в грижи? Примерно.

В книгата наистина има много секс, много жени и много пиене. Те са буквално на всяка страница. Жените в „Жени” на Чарлс Буковски може да идват и да си отиват скоропостижно, но това в никакъв случай не означава, че като герои не са добре изградени. Напротив, всяко тяхно действие е добре обяснено и логично, както е и пренебрежението на Хенри Чинански към тях. За главния герой те са лесно заменими, по някой път връзките му с тях се припокриват, по някой път той се влюбва в тях, въобще Чарлс Буковски е описал почти пълния спектър на човешките емоции. Четейки страниците, човек остава с ясното послание, че Хенри няма начин да има различен поглед към света от егоистичния, просто защото отчаяно се опитва да навакса загубената си младост, преспивайки с колкото се може повече и по-млади негови почитателки. А такива наистина няма как да липсват - някои от жените го правят, за да бъдат обезсмъртени в някое негово стихотворение, други се надяват на неговата помощ за издаването на техни произведения, а някои дори го обичат.

Това няма никакво значение за Хенри Чинански, просто защото знае колко незабележим е в действителност. Известно му е, че ако не беше неговият талант, всичките клакьори, обясняващи му колко е велик, нямаше да ги има. Без писането той щеше да е все така незабележим и безполезен за обществото. Единственият човек, на когото Хенри е наистина ценен от самото начало на романа, е... самият той. Това и обуславя неговото поведение.

Тук трябва да направя малка забележка към самото издание на български - открих четири-пет печатни грешки. Да, не е нещо фрапантно, но все пак трябва да се спомене. „Жени” обаче е идеална книга за почивка след тежък работен ден.

В онези дни, в онези отдавна отминали дни, в онези нощи, в онези отдавна отминали нощи, в онези години, в онези отдавна отминали години, във време оно някой си мъдрец, на хитроумни думи съставител, сведущ във словото, на Шумер жител, Шурупак сина си Зиусудра наставлявал. Шурупак - син на Убартуту, баща на Зиусудра.

Сине мой, съвет аз искам да ти дам; приеми съветът ми, Зиусудра; слова ще ти река, обърни им внимание. Съветът, който ще ти дам, не пренебрегвай. Чуй тежката бащина дума!

Не си купувай ревливо магаре - неговият рев твоя корем (диафрагма) ще разкъса.

Поученията на Шурупак (1:14)

14 октомври 2002

Мръднах вчера да купя малко зарзават на Ситняково.

Една кака наредила чушките като депутатска листа. Отгоре едни едри, месести като на Жотев носа, а отдолу нашмулила баберек. После политиците ни ментили. Всички сме ментарджии, това е истината. Всеки с мащаба си.

Кошлуков предлага ген. Борисов да стане кмет на София! Става. Както е казал Сталин: “Кадърът решава всичко”. Като е само един, ще го местят. Нощя ще гони бандитите, а през деня ще е на втори трудов договор като кмет на София, може и два – три граждански да поеме – в образованието, културата… Трябва да се прецени де, къде има най-голяма нужда.

На НДСВ му трябват 15 000 кандидати за общински съветници и 263 за кметове. А имат само 2500 члена. Но това е пък добре. Няма да остане нито един партиен член извън блажното.

Когато жълтите  почнаха да набират членове, един местен координатор сподели: “Ако тези, които агитирам, ми са по-близки, може да ги убеждавам да влязат в партията и на чашка.” Още тогава казах: Не “може”, а трябва! Всеки кандидат-член омеква след третата чашка. И не само по-близките. Черпи се наред. Само така се прави масова електорална партия. Ама като не се познава националната психология. Нашият народ обича да хапне, да пийне и ако на всичкото отгоре има и нещо отдолу… Пък като няма – няма.

Царя е против. Много му дреме на него. Той е жител на град Баня.

Но положението не е чак неспасяемо. Ето онзи ден царистите са спечелили в с. Оборище първия си кмет. Може да има и втори. То като се отпуши веднъж…

Забележка: Таксата смет в София щяла да скочи на 4.5 промила. Ходят слухове, че трябвало да се съберат пари за нова яхта на едно гадже и нов мерджан на сестра й. Да се набере достоверна информация!

Ген. Василев е голям новатор. Предлага КАТ да конфискува колите на шофьори, които са хванати три пъти пияни. Прогресивно, ама няма как да стане. В Часовете смятат, че хората масово щели да ги прехвърлят на тъщите си. Да, да!

Казах тъщите, та се сетих за оня, американския шпионин, дето миналата седмица поиска да прекрояваме пак Балканите, да се дадяла Пиринска Македония на Скопие. Още не мога да реша каква ми е позицията. От патриотична гледна точка съм против. Но пък, от друга страна, нас, като ни приемат в ЕС, тъщата ще може да ми идва само с виза и покана. Но пък, от трета страна, сигурно ще забранят да се пренасят селскостопански продукти и консерви.

Ама и Скопие ще загуби. Тогава Първанов ще включва Трайковски в делегацията си за Южна Африка, ама на кукуво лято.

Отплеснах се. Исках да кажа, че ще ме хванат да шофирам пиян, ама на кукуво лято. Снощи например. Вързах газта при карбуратора с канап (2 метра и 30 см), с една еднометрова пръчка заклещих на полуамбриаж и си вървим до колата. На първа само – агале – агале. И си пеех артилерийския марш – “Изправи се гора от стомана…” Три патрулки ме изгледаха като трактор, но не посмяха да ме спрат. Защото аз не карах, аз си водех колата вкъщи. Събрах им очите. И понеже си се подпирах, изобщо даже и не залитах.

Ако чакам Конституцията да ме защити…

Дали е вярно, че Царя щял да гощава на сватбата с мусака? На семинара в Хисаря дал по едно сирене в гювече. Много бяха разочаровани.

Чочо Попйорданов така се изкефил от мача ни с Хърватия, че правил секс. Браво! И в сряда пак, ей!

15 октомври 2002

“Новинар” ликува: “Кабинетът призна гейбраковете”. Като прочетеш ти става ясно, че не ги е признал, но въпросът, защо тази радост от първа страница, остава. Някакъв интерес изглежда имат. Не за друго, ама анкетирали 8 граждани и от тях седем приемали гей-браковете. 87.5% от българите – такваз толерантност е твърде съмнителна!

В СОС обмисляли дали билетите за градския транспорт да са за време или за разстояние. При скорост на транспорта ни 6 км в час ако е за време “Люлин” – “Младост” ще излиза къде 6.30 лв. Сигурно така ще направят, щото са настроили светофарите, та посмъртно не можеш да хванеш два последователни на зелено.

Митко Цонев говори от името на правителството: “Дай Боже, всекиму да е в борд.” Той още не бил в борд. Ще ти намерят бе, г-н Цонев, ще ти намерят… Няма да те оставят на една заплата. В България никой не разчита на едната заплата. Да не мислиш, че Царя не знае?

Когато Apple представиха iOS 6, повечето бяхме впечатлени от техните Maps. Бяхме подготвени за „революция“ в представянето на картите на екраните на техните мобилни устройства. И след първоначалните въздишки и ъпдейта до iOS 6 дойде време за критиките – колко несъвършено е всъщност тяхното решение.

След съвета на самия Тим Кук да ползваме други приложения, които да ни помагат в ориентирането по света, докато поправят Apple Maps, много хора наистина започнаха да се надяват на заместител. И тръгнаха слухове, че Google всъщност планират да пуснат приложение конкурент на Maps на Apple. Forbes подхранват надеждите за това, като показват скрийншотове от предполагаемото приложение на Google за iOS, все още в alpha.

Скрийншотовете са на разработчика Бен Гилд, който в допълнение разкрива и друго:

• картите са векторизирани, т.е. точно такива, каквито искаха Apple и каквито предложиха със своите Maps;
• управлението е подобно на настоящите Maps на Apple;
• приложението е много бързо;
• поддържа по-големия екран на iPhone 5.

 

Говори се и че Google Earth ще бъде част от Google Maps за iOS. Големият въпрос наистина е кога точно ще се появи това приложение и какво точно ще представлява. YouTube приложението е приятно, пъргаво и удобно, така че ще се надяваме и на Google Maps.

Подобни статии:

1. Как IKEA използва Indoor Google Maps
2. Как да си върнем любимия Google Maps на iPhone

Единственият недостатък на богатия избор е, че прави решенията твърде трудни. На мен например ми е много трудно да избера ресторант, в който да поканя някого на вечеря. Харесал съм си няколко ресторанта и обичайно ходя само там, а в това особена тръпка няма.

Едно от предимствата на богатия избор днес пък е, че на разположение имаме и много начини, по които да извлечем полза от него – foursquare например. Там доброжелателни потребители на социалната мрежа оставят препоръки и създават списъци с обекти. И като попаднеш в ситуация като моята, просто отваряш Explore в приложението, избираш си район и категория, а може и ключова дума. След това се изливат няколко резултата и така изборът вече е ограничен. Остава да ги отвориш един по един и да прочетеш препоръките и коментарите.

Точно така преди няколко дни си избрах един ресторант, след като изчетох над 20 препоръки за него. След това попитах приятел какво мисли за него, а той само поклати одобрително глава. Натиснах „Call“ в приложението и направих резервация. И останах очарован, за което, разбира се, виновна беше най-вече компанията.

Спомняте ли си как преди foursquare беше просто игра? Днес е инструмент за вземане на решения. Съдейки по броя на чекиранията в подопечните ми обекти във foursquare, е и доста важен. Какво означава това за бизнеса? Ако държите ресторант, хостел, сладкарница, кафене или книжарница например, се постарайте да ви има на картата на foursquare. Добавете телефон за контакт и точен адрес, настройте и работното си време.

За препоръките не се безпокойте. Ако посрещате, обслужвате и изпращате клиентите си с внимание и удоволствие, е много вероятно точно те и техните препоръки във foursquare да ви доведат нови клиенти след това. И когато получите препоръка, негативна или позитивна, свържете се с човека, който я е оставил (повечето добавят свой профил или във Facebook, или в Twitter). Успех! А аз съвсем скоро ще си харесам и друг ресторант с foursquare.

Снимка: foursquare

Подобни статии:

1. „Вградените инструменти на foursquare са от помощ за хората, които управляват един обект“
2. Foursquare обръщат внимание и на веригите

Мисля, че вече стана ясно, че съм фен на всякакъв вид eco-friendly усторйства. Хуабво е от време на време да се замисляме за природата и какво й причиняваме като консуматори.  Не, няма да ви изнасям еко-лекции. Просто ще ви представя една еко-концепция за зарядно на телефон.

The Cyclus Step2 Generator  е усторйство, чрез което можете да заредите мобилен телефон, таблет и MP3 плейър, където и да се намирате. Концепцията е следната. Без да е необходимо да захранвате предварително устройството, всичко, което се иска от вас, е да завъртите долната част на механизма няколко пъти. Така задействате система от зъбни колелца, подобна на динамо. В следващите 15 минути Cyclus започва да произвежда енергия, като по никакъв начин не натоварва околната среда. Чрез USB свързваме телефона, таблета или всяко едно електронно устойство към генератора и зареждането на батерията започва.

Отново няма как да пропусна да спомена красивия дизайн, лъскаво и гладко тяло, с няколко различни цвята за основата. Достатъчно компактно е, за да го носите в чанта или раница. Би било полезно в ежедневието ни, тъй като невинаги имаме контакт под ръка. Плюс това се лишаваме от едни-два кабела в повече.

Снимка: Trend Hunter

ГЕРБ по кръчмарски излъга избирателите си. Многократно от управляващата партия подчертаваха, че не се предвижда увеличаването на данъците. Точно това е поведението на дясно-центристките партии, които оставят повече пари в гражданите за сметка на преразпределението през бюджета. На теория, управляващите удържат обещанието защото наистина няма увеличаване на съществуващите данъците, но на практика хитрите байганьовци ни [...]