БЪДИ МОЙ ЧЛЕН Любими, Костов пак се справи, виж – цяла партия направи! Как искам да съм твоя партия и аз: на живо – не на хартия! Ела при мен, бъди мой член, членувай смело, мили, в мен! Недей стоя, провесил нос – ела и дай ми членски внос! Редовно гледай да го плащаш, че [...]

БЪДИ МОЙ ЧЛЕН Любими, Костов пак се справи, виж – цяла партия направи! Как искам да съм твоя партия и аз: на живо – не на хартия! Ела при мен, бъди мой член, членувай смело, мили, в мен! Недей стоя, провесил нос – ела и дай ми членски внос! Редовно гледай да го плащаш, че [...]

Понеже още не съм слязла от вълната на художничката от предишния пост, Елисавета Бьом, да завърша деня с нея. Това е началната страница на нейната "Азбука"(буквар). По уникален начин е комбинирала пословици и поговорки, така че да образуват смислен текст. А началото на началото ми е пожеланието към вас за новата седмица:

Завихря се голямо очакване на 21.12.2012 Календарът на маите свършвал с тази дата. Учени казват, че не свършва, просто навлиза в друга фаза. Повечето българи, които чувам да говорят по темата не приемат насериозно края на света в Петък. Мислещи…

Има още →

Завихря се голямо очакване на 21.12.2012 Календарът на маите свършвал с тази дата. Учени казват, че не свършва, просто навлиза в друга фаза. Повечето българи, които чувам да говорят по темата не приемат насериозно края на света в Петък. Мислещи и разумни хора не биха се вманиачили в свършека на земята поради парче камък на [...]

Замисляли ли сте се кое прави един писател класик? Броят на продадените приживе книги? Авторовите послания? Не, след толкова много „хитови” автори, написали увлекателни бестселъри, и също толкова много умни люде, опитващи се да повторят делото на Достоевски и Ницше, подобни неща остават незабелязани за времето. Една книга отива в литературната класика, когато е комбинация от двете, когато заплетен сюжет се комбинира с интересен и новаторски начин на писане, като същевременно многопластовостта на творбата и авторовите послания са ясно очертани.

Чък Паланюк е точно такъв автор, въпреки че неговите книги не са по вкуса на всеки. Играейки си с текста на границата между нормалната литература и бизарото, той навира в лицето на читателя меко казано отвратителни части от човешката същност. В книгите му човек може да срещне всякакви извращения и обрати, немислими за нормалната претенциозна литература. Това определено не се харесва на някои читатели, защото както знаем хората никога не обичат новото и авангардното. Модата да се екранизират приказките на братя Грим, които всички сме чели, е абсолютното доказателство за това. За това и искам предварително да предупредя читателите, проявяващи интерес към книгата: ако не можете да понасяте извратени истории, деликатно лавиращи по предела на нормалната психика, Чък Паланюк не е за вас.

На всички други горещо препоръчвам „Оцелелият” - книга, която безпроблемно може да се нареди в графата „шедьоври на литературата”. В нея Паланюк разказва историята на Тендър Брансън - пометен от живота мъж с безкрайно много проблеми, лоша външност и провален живот. Главният герой е обикновен домашен прислужник, един от последните оцелели от хватката на самоубийствена секта, в която е членувал. Цялата история проследява безкрайната му борба да не сложи край на живота си на фона на абсолютната посредственост, скука и еднообразие, които му предлага битието.

Постепенно Тендър попада под светлините на прожекторите, подписва договор с мастит мениджър и неговата звезда изгрява. На фона на множество убийства, някогашният най-обикновен разсипан от сектата човечец се превръща в новия духовен лидер на Америка. Той най-накрая постига нещо в живота си, най-накрая е някой, но цялата слава в действителност е просто един своеобразен път към дъното, към пълната социална деградация.

Авторовите послания тук са изумително много за роман, който няма и 250 страници. Чък Паланюк изобличава шизофреничността на обществото, безумието на феномена известност, религиите, съдбата на малкия човек и много други, написани на един великолепен стил с помощта на оригинални и много свежи метафори.

„Оцелелият” е книга, която най-вероятно ще остане в световната класика заедно с „Боен клуб” на същия автор. Подобни книги са едно от редките изключения, от малкото останали въгленчета на стойностностното в съвременната човешка култура.

Вижте ревюто за книгата и на Мила Ташева, както и при Христо в Книголандия.

Нова поредица от истини и лъжи, които ги допълват, заля България, предизвиквайки накрая на изминалата седмица по(с)ледици за подхлъзнатите български граждани.

Депутатът Емил Димитров от ГЕРБ, очертал се като неформален лидер на депутатското лоби за натиск в полза на цигарения дим в заведенията, (почти) заплаши с победа ( над здравето на хората като приоритет), защото в парламента имало 70 процента мнозинство, готово да гласува „за” отмяната на пълната забрана.

Вярвате ли? Аз вярвам частично. Защото този процент на безотговорно отнасящи се нашенци към здравето в името на каквото и да било е доста представителен за манталитета на изчезващия вид „средностатистически българин”. Иначе казано, звучи достоверно, че само 30 на сто от пратениците на народа в храма на законотворчеството вероятно са загрижени повече за белите дробове на човеците, отколкото за черните каси на лобистите.

Вярвам обаче само в констативната част на твърдението, но не и в „заплашителната”. Защото театърът с парламентарния натиск от средите на ГЕРБ, разиграван от един от най-приближените на шефа депутати, много напомня на хумореската с участието на самия Борисов, на когото от Москва му създадоха алиби на „победител на Путин” по казуса с АЕЦ „Белене”, изтъргувано зад кулисите срещу спирането на проучванията за шистов газ в България в угода на „Газпром” и след това- срещу подписа за „Южен поток”.

Вярвам, че е така, защото нито за миг не вярвам на Борисов, че говори сериозно за оставката в джоба му в случай, че „неговите” депутати го победят и върнат законното опушване на непушачите ( и най-вече на работещите в ресторанти , кръчми и кафенета, принудени да гълтат дима срещу надежда за повече пари, с които някой ден да се лекуват). Само че Борисов толкова си е повярвал, че може да ни будалка за каквото си поиска, че направо не е за вярване…

Не вярвам, че могъщият ни премиер за първи път си признава искрено телесна слабост, оправдавайки гафа си от Осло с умора от 3 часов самолетен полет. Т.е. от двете злини – да обясни пълната си незаинтересованост към речта на Барозу( от която не разбира нито думичка) с „джиткане” на телефона или с дрямка от умора, Борисов избра да посочи „човещината” в себе си, макар и да не отиде дотам да си признае открито да е спал. Само че никой няма да повярва на това, ако изгледа внимателно записа, от който е видно присветването на дисплея на телефона му, към който се е привел, докато холандския премиер Марк Руте до него наднича укорително със зле прикрито възмущение.

За сметка на това вярвам в искреността на вицепремиера Цветан Цветанов, когато изрази презрение към президента Плевнелиев в едно телевизионно предаване, определяйки функциите му като „церемониални”. Вярвам му толкова, колкото не му вярвам на хубавите думи за същия Плевнелиев, казани в радиопредаване няколко дни по-късно с явната цел да замаже впечатлението от това, че поне веднъж е бил откровен.

Вярвам, че „Никой не може да ми отнеме обичта на хората” е любимата песен на Бойко Борисов ( макар тя да се казва „Ако си дал”), както той самият казва в предаване на радиостанция „К 2”. Само че вярвам в още нещо- и Борисов трябва да го знае, че в тази песен по текст на Иля Велчев се пее също:

Ти закъсняваш понякога, Истино,
но винаги,
винаги идваш при нас!

Share on Facebook

2012 г. свършва. Но за арабските страни това е началото на третата година от началото на протестите, преобърнали обществото в района на Близкия изток и Северна Африка. През това време се зададоха много въпроси, които не намериха най-добрия отговор в публичното пространство. Тук идва ред на анализатори, блогъри, журналисти, дипломати, които предлагат своята гледна точка за онова, което се случи в края на 2010 и началото 2011 година, и това, което предстои тепърва.

Един от любимите ми автори, британският журналист Брайън Уитакър, пуска от време на време заглавия на книги, които биха били полезни на интересуващите се от темата Близък изток и протестите в арабския свят. Подредени са в списък, като най-отгоре са освен най-новите заглавия, и най-общите: разглеждащи феномена на демонстрациите и тяхното значение. По-долу са представени по няколко книги за отделни държави – Либия, Египет, Тунис, Сирия и Бахрейн. Всички са на английски език, могат да бъдат поръчани през Amazon (не се сещам по друг начин да се поръчат от България, ако някой знае – да сподели в коментарите). Някои от заглавията си ги закупих от книжарницата на Virgin в Бейрут, но онлайн пазаруването си е предимство. До някои от заглавията съм добавил, че ги препоръчвам, тъй като смятам, че са добри книги по темата си. И така…

The People Want: A Radical Exploration of the Arab Uprising
Gilbert Achcar, 2013. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

The Invisible Arab: The Promise and Peril of the Arab Revolutions
Marwan Bisharah, 2013. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

The Battle for the Arab Spring: Revolution, Counter-revolution and the Making of a New Era
Lin Noueihed and Alex Warren, 2013. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Democracy’s Fourth Wave? Digital Media and the Arab Spring
Philip Howard and Muzammil Hussain, 2013. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk (препоръчвам)

A Tourist in the Arab Spring
Tom Chesshyre, 2013. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk (пътеписи)

The Dawn of the Arab Uprisings: End of an Old Order?
Bassam Haddad, Rosie Bsheer and Ziad Abu-Rish, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

The Rebirth of History: Times of Riots and Uprisings
Alain Badiou, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

After the Arab Spring: How Islamists Hijacked The Middle East Revolts
John Bradley, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

The Arab Spring: The End of Postcolonialism
Hamid Dabashi, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

The Invisible Arab: The Promise and Peril of the Arab Revolutions
Marwan Bishara, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

The Arab Spring: Rebellion, revolution, and a new world order
Toby Manhire (ed), 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Arab Uprisings: The People Want the Fall of the Regime
Jeremy Bowen, 2012. може да се намери през amazon.co.uk

Arab Uprising
Marc Lynch, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk (препоръчвам)

Arab Spring: The New Middle East in the Making 
Hichem Karoui, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

After the Spring: Economic Transitions in the Arab World
Magdi Amin, Ragui Assaad, Nazar al-Baharna and Kemal Dervis, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Rise and Fall of Arab Presidents for Life
Roger Owen, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

The Power and the People: Paths of Resistance in the Middle East
Charles Tripp, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

The Arab Uprisings: What Everyone Needs to Know
James Gelvin, 2012. Available from amazon.com или amazon.co.uk

Obama and the Middle East: The End of America’s Moment? 
Fawaz Gerges, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Politics and Power in the Maghreb: Algeria, Tunisia and Morocco from Independence to the Arab Spring
Michael Willis, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Revolution in the Arab World: Tunisia, Egypt, and the Unmaking of an Era
Edited by Marc Lynch, Susan B. Glasser, and Blake Hounshell, 2011 (е-книга). може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

The New Arab Revolt: What Happened, What It Means, and What Comes Next
Council on Foreign Relations, 2011. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk (препоръчвам)

The Arab Revolution: Ten Lessons from the Democratic Uprising
Jean-Pierre Filiu, 2011. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

What’s Really Wrong With The Middle East
Brian Whitaker, 2011. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk  (Политическа и социална среда, препоръчвам)

• Египет

Tahrir – The Last 18 Days of Mubarak: An Insider’s Account of the Uprising in Egypt
Abdel Latif El Menaway and Michael Binyon, 2013. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Transformations in Egyptian Journalism: Media and the Arab Uprisings
Naomi Sakr, 2013. може да се намери през amazon.co.uk

Rising from Tahrir 
Hoda Rashad, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Egypt’s Tahrir Revolution
Dan Tschirgi, Walid Kazziha and Sean Mcmahon, 2012. Available from amazon.com или amazon.co.uk

Liberation Square: Inside the Egyptian Revolution and the Rebirth of a Nation
Ashraf Khalil, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Karama! Journeys through the Arab Spring
Johnny West, 2011. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk (включва Либия и Тунис)

The Journey to Tahrir: Revolution, Protest, and Social Change in Egypt
Jeannie Sowers and Chris Toensing, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

The Struggle for Egypt: From Nasser to Tahrir Square
Steven Cook, 2011. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Messages from Tahrir: Signs from Egypt’s Revolution
Karima Khalil, 2011. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

The Road to Tahrir Square: Egypt and the United States from the Rise of Nasser to the Fall of Mubarak
Lloyd Gardner, 2011. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Tweets From Tahrir
Alex Nunns, Nadia Idle and Aaron Zenz, 2011. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Egypt in the Era of Hosni Mubarak, 1981-2011
Galal Amin, 2011. Available from amazon.com или amazon.co.uk

On the State of Egypt: A Novelist’s Provocative Reflections
Alaa al Aswany and Jonathan Wright, 2011. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

• Тунис

Karama! Journeys through the Arab Spring
Johnny West, 2011. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk (включва също Либия и Египет)

Politics and Power in the Maghreb: Algeria, Tunisia and Morocco from Independence to the Arab Spring
Michael Willis, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

• Либия

Libya, the Responsibility to Protect and the Future of Humanitarian Intervention
Aidan Hehir and Robert Murray, 2013. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Sandstorm: Libya in the Time of Revolution
Lindsey Hilsum, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Libya: The Rise and Fall of Qaddafi
Alison Pargeter, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Arab Spring, Libyan Winter
Vijay Prashad, 2012. Available from amazon.com или amazon.co.uk

The Man Who Went to War: A Reporter’s Memoir from Libya and the Arab Uprising
Patrick Graham, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Karama! Journeys through the Arab Spring
Johnny West, 2011. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk (включва също Египет и Тунис)

• Сирия

Syria: The Fall of the House of Assad
David Lesch, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Revolt in Syria: Eye-witness to the Uprising
Stephen Starr, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk (препоръчвам)

The Syrian Rebellion
Fouad Ajami, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk (препоръчвам)

In the Lion’s Den: An Eyewitness Account of Washington’s Battle with Syria
Andrew Tabler, 2011. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

• Йемен

Yemen Divided: The Story of a Failed State in South Arabia
Noel Brehony, 2013. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

The Last Refuge: Yemen, al-Qaeda, and America’s War in Arabia
Gregory Johnsen, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk (препоръчвам)

Yemen: Dancing on the Heads of Snakes
Victoria Clark, 2010. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk (политически и социален контекст)

• Бахрейн и Залива

Sectarian Gulf: Bahrain, Saudi Arabia, and the Arab Spring That Wasn’t
Toby Matthiesen, 2013. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk (препоръчвам)

The Arab Spring and the Gulf States: Time to embrace change
Mohamed Althani, 2013. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

Bahrain from the Twentieth Century to the Arab Spring 

Miriam Joyce, 2012. може да се намери през amazon.com или amazon.co.uk

На 13-ти декмеври 2012 CEZ Group обяви, че и последната вятърна турбина от 600-мегаватовия вятърен парк на компанията Fantanele/Cogealac  в Румъния, е присъединена и подава електроенергия към мрежата. Това е най-големият вятърен парк на сушата в Европа и произвежда достатъчно електроенергия, за да захрани 1 милион румънски домакинства. Вятърният парк се състои от 240 вятърни турбини на General Electric, всяка с мощност от 2,5 мегавата. Тук се намира и хилядната турбина от този клас, която американската компания инсталира в света.

Присъединяването към мрежата на последната вятърна турбина от проекта е станало в последните дни на ноември. Вятърната централа се намира в Добруджа, област Констанца – един от най-обещаващите райони за развитието на вятърната енергия в Румъния. Собственикът на проекта – CEZ Romania, е част от CEZ Group, най-голямята електрическа компания в Централна Европа.

Ondřej Šafář, проектен мениджър в CEZ казва: “Чрез проекта Fantanele/Cogealac CEZ допринася за увеличаване на дела на възобновимите електрогенериращи мощности в Румъния. Преди да бъде изградена тази вятърна централа, целият капацитет на Румъния във вятърната енергетика беше едва 14 мегавата.”

Отделните компоненти на вятърните турбини са произведени в различни точки по света. Роторните кутии са произведени във поделението на GE в Salzbergen, Германия. Витлата и кулите са от Генмания, Бразилия, Чехия, Дания, Полша и Китай. Поради значителните размери – една перка е с дължина почти 50 метра, и големият брой на компонентите, изграждането на парка е изисквало много сериозно планиране.

Използвани са дванайсет начина на транспортиране, за да бъдат доставени всички необходими компоненти до строителната площадка, която е отдалечена само на 17 километра от пристанището на Констанца. В най-усилените периоди на строителство на площадката (най-голямата за периода в цяла Европа) са работили едновременно 25 крана.

“Използването на най-модерни вятърни турбини гарантира висока ефективност и надеждност при различни метеорологични условия. Това значително увеличава производсттвения капацитет на вятърния парк“.

През 2008 ČEZ придобива правата по проекта от Continental Wind Partners. Първата вятърна турбина е издигната и присъединена към мрежата през 2010 година. Стойността на проекта е 1,1 милиарда евро, а площта, върху която е разположен – 11 000 декара. Средният наем, който получават собствениците на земи, които попадат в границите на проекта, е 3000 евро годишно, като договорите са с продължителност 49 години.

По материали от: genewscenter

През 2002  висш банкер (тогава СЕО) от Deutsche Bank    в интервю пред Bloomberg TV говори за финансовите трудности на Kirch Holding GmbH, мощна за времето си медийна група. Скоро след това KirchMedia фалира.

Лео Кирх съди банката и банкера.

Наследниците на Кирх   печелят делото пред апелативния съд в Мюнхен  и се  очаква да получат  милиард – милиард и половина евро.

Адвокатите на банкера твърдят, че решението създава нов стандарт в противоречие с   правото на свободно изразяване на мнение и свободно упражняване на професия.

Това лято намерих 2 книги в парка. Вярно е, че не бяха от най-интересните заглавия, но все пак ми стана приятно. След това оставих и аз няколко прочетени книги на “неочаквани места” из квартала с надеждата да зарадвам някого.

Тази неочаквана находка ме замисли за това къде могат да бъдат намерени книгите и колко необичайни са тези места понякога. В днешния брой на “Аз чета с Настя” търсим отговора на въпроса “Къде живеят книгите?”, както и второстепенното - кой се грижи за тях.

Освен това ни предстои среща с Павел Кандиларов и неговия роман “Post Соц Dot Com”, както и други материали-изненади, които аз и екипа ми, сме подготвили.

Среща точно в 17.00ч., на нашето място (www.binar.bg).

Настя

Руска художничка, края на 19-ти - началото на 20-ти век.
Тази подборка е от картички за зимата и студа. По-натам ще кача и новогодишните и рождественските.

Цифровите времена са интересни времена. Представи си как обясняваш на баба си/дядо си, че ключа от входната врата е вече олд скуул. Всичко се отваря с чипове. Плащаш през интернет банкиране с токени. Зареждаш си цигарата през лаптопа.

Вълнуващо!

Във връзка с наближаващите празници – Surfdome.com също не остават назад с намалените предложения. Много нови отстъпки на дрехи, обувки, аксесоари и екипировка се добавят всяка седмица! Ето и някой от акцентите в намалението: - разпродажба на шапки: до 50% намалени детски, дамски и мъжки шапки; - разпродажба на анораци/суичъри – също до 50%; - …

Прочетете повече »

Със сигурност събитието на театралния сезон е “Хамлет” на Явор Гърдев. И като всяко емблематично представление, това оставя смесени чувства, различни у всеки. Ще ви споделя моите и ще се радвам да чуя с какво не сте съгласни в коментарите.

Започвам с една уговорка: представлението е годно за гледане от театрални фенове и добре подготвени зрители. Възприема се трудно, най-малкото поради титаничната си продължителност от 3 часа и 40 минути (впрочем, Гърдев доста е играл с ножицата – в оригинал пиесата е към 5 часа). Зрителят е длъжен да положи усилия, за да му стане интересно – и това не е минус за самата постановка, просто предупреждение.

Като цяло, впечатлението ми от “Хамлет” е позитивно. Ще започна с външния слой – сценографията и костюмите. Постановката е издържана в милитаристичен стил, а Елсинор е населяван от орда облечени в черно войници, начело с Клавдий в нацистка униформа – странно, но атмосферата подхожда идеално на Хамлетовото “Дания е затвор”. Самият Хамлет пък умува за смисъла на живота по анцунг или по слипове, наколенки и лилави ботуши, а Офелия се разкарва по къси пнаталонки и цялостно goth излъчване. Съзнавам, че този подход ще приседне на по-консервативните зрители, но е адски важен, за да звучи представлението смислено на младите. Щом самият Шекспир е карал своята Клеопатра да играе билярд на сцената в Globe, на Гърдев също трябва да се вярва.

И ако трябва да опиша “Хамлет” с една дума, тя би била “зрелище”. На сцената вали типичен датски дъжд, който формира реката, в която Офелия ще се удави. Актьори се появяват на мост, който минава през цялата зала, огромно скеле представя фасадата на Елсинор… Даниела Олег Ляхова (която този сезон се изяви като сценограф и в “Завръщане във Витенберг“) и Никола Тороманов са се справили отлично със сценографията. Няма дори да започвам да коментирам зрелището, което представлява пиесата вътре в пиесата – “Мишеловката”, показана пред Клавдий и датския двор по желание на Хамлет.

Всичко това създава една съвременна атмосфера, в която героите се държат, като цяло, пълнокръвно и без преиграване. Младият екип се справя отлично, като на върха изпъкват Леонид Йовчев и Весела Бабинова. Леонид играе чудесно, както с публиката, така и с текста. Това да създадеш един реалистичен Хамлет, който не говори като кукла от средните векове, си е истински подвиг. При него мерената реч не натежава, приема се лесно. Весела в ролята на Офелия се държи непокорно-пънкарски, пее Adele и Florence +The Machine чудесно, а когато трябва да изглежда луда, успява да изглежда луда.

За сметка на това, наложените звезди ме измъчиха. Мариус като Клавдий се гледа с огромно усилие, защото неговото типично задъхване в края на фразите утежнява и без това сложния Шекспиров текст. На фона на естествения Леонид, Мариус просто преиграва нечовешки. Това се случва не само в сцените, където Клавдий видимо играе загрижен баща, но и в най-откровения монолог. Валентин Ганев (Полоний) използва едно адски насечено произнасяне на репликите – можеш да усетиш всеки нов ред в текста като удар с лопата по сцената. Може би има причина за тази актьорска игра, но някой ще трябва да ми я разясни.

И последно, мнение за превода. Странно е да не чуеш познатото “Да бъдеш или не”, но изборът на Гърдев за текста е много полезен. С превода на проф. Шурбанов зрителят успява да се изненада от думите на Хамлет – нещо, което е почти невъзможно за постигане с познатият текст на Валери Петров. Новите думи ме караха да следя по-отблизо случващото се, а може би дори да вникна повече в текста.

Желая ви успех с намирането на билети и препоръчвам “Хамлет”.

The post Театрално ревю: Хамлет appeared first on Васи ли?!.

На 13 декември в САЩ започнаха да действат правила на регулатора FCC относно силата на звука при тв реклами в съответствие с Commercial Advertisement Loudness Mitigation (CALM) Act.

Страницата на FCC с информация за правилата и възможност за зрителите да изпращат сигнали за нарушение на изискванията.

С Камен се запознах на StartUP конференцията преди няколко седмици. Просто се доближи до масата и с ентусиазъм сподели, че се търсят още доброволци за StartUP. А в StartUP се срещаш само с хора с големи мечти – да помогнат на други хора да сбъднат своите мечти.

Днес Камен отново има нужда от съдействие. Този път обаче за да се пребори с тежко заболяване – Сарком на Юинг – и да продължи със същия този ентусиазъм да сбъдва мечти. Заболяването е прогресивно и всяка минута е важна. За успешното му лечение са необходими 200 000 лв., от които към момента са събрани около 25 000 лв.

Можем да му помогнем по няколко начина:
- като разпространим апела и той стигне до колкото се може повече хора;
- с доброволен труд (пишете на info@kamensarafov.com);
- с дарение.

Можете да даряваме или чрез PayPal, или с “DMS Kamen” на номер 17 777 (1.2 лв. с ДДС), или по една от тези сметки в Първа инвестиционна банка с титуляр Камен Руменов Сарафов:
BGN: BG34FINV91501315730309
EUR: BG66FINV91501315730315
USD: BG82FINV91501315730318

Нека да му дадем шанс. На него и на много други хора, на които можем да подадем ръка.

http://www.youtube.com/watch?v=dhXcjdaHfYU

Станаха ясни  мотивите    по дело за клевета, заведено от Мирослава Тодорова, съдия и председател на Съюза на съдиите в България (тогава), срещу вицепремиера Цветан Цветанов.

Съдът обсъжда следните изказвания на вицепремиера  по бТВ:

(а)

Водеща:  Вие я обвинихте, че покровителства едва ли не престъпността, организираната престъпност и мафията?
Цветанов:  Абсолютно!

(б)

Цветанов: Има подходи, които се прилагат в съдебната система от подобни съдии, които всъщност са в услуга не на обществото, не на тези, които плащаме данъците си, за да издържаме съдебната система, а всъщност те подкрепят точно организираната престъпност.

Защитата на Цветанов  поддържа – и съдия Екатерина Роглекова от Пловдивския  районен съд приема -  че налице е  (1) разпространено + (2) негативно твърдение,  но то (3) не подлежи на преценка за истинност, защото (4) не е твърдение за факт, а лично мнение, субективна оценка на един гражданин:

Що се отнася до верността или не, на така направената негативна оценка от страна на подсъдимия, то е добре известно от съдебната практика, че когато става дума за оценъчни съждения, лична преценка и мнение на подсъдимия за определени факти, то обсъждането на истинността на тази оценка е безпредметно. Това е така, защото начинът на мислене не може да се криминализира

Тезата (че няма твърдение за връзка с мафията) се обосновава чрез граматически и смислов анализ  на   израза едва ли не:

“….във въпроса  се появява думата  „покровителства”, следвана от „едва ли не”, като е известно, че уточнителното наречие „едва”  внася допълнителен смисъл, който в случая е  „не съвсем така”, „почти”, „приблизително”, „донякъде”, т.е. това е под съмнение.”

В заключение съдът намира, че

“подсъдимият Ц.Ц. с инкриминираните изрази на 24.01.2012 г. в допустимата от закона форма е изложил пред обществеността  – публично в предаването „Тази сутрин” на БТВ своето критично и негативно мнение за дейността на тъжителката, с което е упражнил конституционното си право по чл. 39 ал.1 от Конституцията на Р.Б.”

*

Ше има  обжалване, така че съдът ще се занимае с точността на граматическия и смислов  анализ на съдия Роглекова и истинското значение на едва ли не .

Но става дума и за друго. Съдия Роглекова е приела следната хипотеза: гражданин  изразява критичното си мнение за публична фигура (съдия). Прилагат се стандарти за граждански контрол върху публични фигури. Цитира се дори решението Обершлик.

Така ли е? Гражданинът  в случая е  силовият вицепремиер.

В тази хипотеза са съществени  стандарти  за  баланс  между свободата на изразяване на представителите на изпълнителната власт, от една страна,  и авторитета и независимостта на съда.

Вероятно по този повод във Висшия съдебен съвет се е появила идея  за изрична разпоредба в ЗСВ, която  да  съдържа “процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество [...] за гарантиране на авторитета и безпристрастността на правосъдието”, в частност от изпълнителната власт.

Ровичкането в това, което се крие в женската глава, може да бъде много повече от добре познатите ни еднотипни чиклити по „розовите” щандове. „Черно мляко” – биографичната книга на турската писателка Елиф Шафак, е доста далеч от тази идея. Напротив, тя е своеобразен, интересно поднесен поглед върху съвременната дилема на жените – работата или децата.

На пръв поглед сценарият звучи банално, но Шафак успява да го пречупи през личния си опит, през светогледа и преживяванията си, така че да покаже що за проблем имат дамите днес и какво всъщност е следродилната депресия.

За да не бъде скучна в разискването на до болка познатата ни тема, писателката подхожда по типично своя начин, познат ни от другите й книги, като забърква смес от чудновати герои. На първо място това е харемът в главата й – шестте малки Палечки, които не само непрестанно водят битки помежду си, но и извършват преврати, изникват в най-неподходящите моменти и не отстъпват от собствените си позиции. Доста по-късно в повествованието се появява и един джин - господаря Потон, който става причина за депресията след раждането на първото й дете.

Ако сте чели „Любов”, „Чест” и „Копелето на Истанбул”, книгата определено ще ви бъде близка, защото малко или много вече познавате сериозния, но пълен с топлина поглед на Елиф Шафак. Частица от този свят е пренесена и в „Черно мляко”, чрез препратки към суфизма и към стиховете на суфийския мистик Руми.

Това, с което ме спечели книгата, са десетките истории на прочути жени писатели. Интересното е, че чрез тях авторката разказва за себе си, без тя самата да се натрапва по какъвто и да било начин. В тези страници Шафак припомня и обяснява нещо, което беше споменала в свое интервю за българска медия – че светът е по-жесток към жените. Така тя скача от пътя, който си чертае Дорис Лесинг, към неповторимата Жорж Санд, през Джордж Елиът, Джейн Остин и така до сестрите Бронте, за да покаже с какво е трябвало и с какво продължават да се борят жените по света.

По този начин „Черно мляко” се превръща и в кратък урок по история на големите женски имена в литературата. Благодарение на това вече разлистих първите страници на „Индиана” на Жорж Санд. От книгата ще научите много за „жените бунтовнички”, както и отчасти феминизма, но без той да бъде поставен на пиедестал.

Предвид всичко това книгата на Шафак ще се стори по-близка на жените. От друга страна, мъжете могат да й „хвърлят поглед”, дори само за да научат нещо повече за случващото се със съпругите им след раждането. Книгата се оказва полезна и от гледна точка на това, че Елиф е създала тест, с който майките да определят склонни ли са към депресия и дали вече не са попаднали в ръцете й.

Отвъд сериозните проблеми и дилеми, които засяга текстът, той е изключително четивен, в доста моменти забавен, благодарение на Палечките. Като художествена стойност не може да се сравни с „Чест” например, но пък е добро средство за близко опознаване на човека, който стои зад името Елиф Шафак.  

Не пропускайте да прочетете и ревюто на "Любов" от Христо Блажев.