Довиждане и дори сбогом!

Обикновено в началото на писмото се пише „здравейте”.

Този път обаче ви пиша часове преди края света.

От ръба на тази пропаст имам основание да съм афектиран и да дефектирам, като обърна епистоларната традиция наопаки с проскубания от около пет-шест хилядолетия хастар.

Глупаво, е признавам. Кой ли ще ми чете предсмъртното послание след края на света? Но ми се прииска и аз да се изкажа по този фундаментален въпрос. Нещо като завещание за онзи що духа, което ме прави щедър на въздухарски завещания.

Казват, че така били казали маите. Вярвам им- самото ми прощално писмо го доказва.

Не знам от каква мая са заквасени маите. Но ако вярвам на българоведите, ние сме измислили не само българщината, но и човечеството изобщо.

Поради което, по аналогия, май има основания да се надяваме маите да грешат. Както се казваше в епохата на Империята на злото: „ Като знам какъв съм инженер, ме е страх да отида на доктор”. Това трябва да е валидно и за врачките- за предсказвачките на лоши новини за края на грешния ни свят.

По стара тракийска традиция се напъвам да отпразнувам края като начало на задгробния живот и няма нужда да откривам (Южна) Америка за тази цел. Тук и без това гъмжи от червенокожи, дебелокожи и свързани с тях велможи.

Така че, здравейте, оцеляващи въпреки всичко българи!

Червенокожите по нашите земи са кодирали „на всеки километър” в посланието си. Ето как:

“Нас червеното знаме роди ни!
Нас не ще ни уплаши смъртта!
Ние сме на всеки километър!
От тук до края на света”.

Да му мислят останалите на този грешен свят, родени от майки, а не от червено знаме!

Share on Facebook

Според проучване, направено от Informa Telecoms and Media (ITM), Китай е най-големият пазар на Android. Два от всеки три продадени смартфона са с Android OS. През 2011-а година една трета от всички продадени устройства са били продадени в Китай. Червената страна има огромен ръст в търсенето на смарт...

За първи път от 14 години насам, Samsung задминава Nokia в глобалния телефонен бизнес. Samsung има пазарен дял от 29% за разлика от миналата година, когато имаше 24%. Това прави ръст от 5%. Nokia падат от 30% пазарен дял на 24% тази година. Nokia стават най-големия производител на телефони през 1...

За тези българи има специален ред, по който да удостоверят, че са се осигурявали за здраве. Декларациите и заявленията за освобождаване от задълженията за здравни вноски, чиито краен срок е 31 декември 2012 г., се отнасят основно за емигрантите в страни извън Европейския съюз.

Не я четете навръх Коледа. В нея злото побеждава и никое канче греяно вино, меденка или ангелче, кацнало на върха на елхата, няма да успее да неутрализира асидното чувство в стомаха, че нещо с този свят не е наред. И то не литературният свят, а онзи неизбежно реалистичният - с разхвърляните човешки тайни, мании, наркотици, смърт, сленг, власт и използвани презервативи. И това чувство тревожи часове след като си затворил глухо задната корица на „Вакантен пост“ с нарисувана готическа куличка и кръжащи около нея птици, вероятно гарвани.

Обичам Роулинг, защото съм зверски детайлист и фактът, че на нея ѝ стигнаха едва седем книги да разкаже една-единствена история, ме прави агресивен защитник на тезата, че „Хари Потър“ е поредицата на Милениума. Уважавам до ръба на мозъчната си кора цялото световно книжно минало, но по стечение на обстоятелствата моите съзнателни спомени от изпитването на почти физическа агония в очакването на това нечия творба да бъде преведена на български език, са свързани именно с тази поредица. Ето защо последните две книги от нея бяха изгълтани още горещи и на английски. „Вакантен пост“ също, а първите хапки бяха в Австралия.

Да четеш чуждестранна проза в оригинал е като да слезеш и да си направиш сандвич в кухнята на автора – винаги има риск да не можеш да намериш белачката за краставици, но стига да обичаш достатъчно много сандвичи и да си готов в даден момент мъничко да ти загорчи, светкавично се ориентираш в обстановката и още на третата страница започваш да се чувстваш като у дома си. И трите пъти с Роулинг имах едни 7% лексика, дълбоко задрямала в пасивния ми речник, но така дори е по-забавно – отгатваш контекстуално смисъла и никога не бъркаш, защото тази жена е дяволски добър разказвач на пълнокръвни човешки истории. Мнението ми за книгата?

Бях скандализирана.

Когато видях рекламата за pre-order в Dymocks на George Street в Сидни, приех за крайно космически знак от съдбата съвпадението, че навръх рождения ми ден един от любимите ми автори пуска в обръщение новия си шедьовър; този път - планетарно дългоочакван роман за възрастни. Два дни по-късно вече преобръщах едно сърфистко градче на ръба на Бариерния риф, за да се сдобия с моето лично огромно червено-жълто копие на книгата. После я оставих само докато си опаковах багажа, а на опашките за check-in на летището я държах в ръцете си като някакво яркооцветено маорско дете – трикът, с който куфарът ти олеква с килограм и нещо. Четох я в 13 от 15-те часа полет от Сидни до Абу Даби, после в 9 от 11-те часа престой в Абу Даби, после мислех, че ще умра от недоспиване, но продължих до Атина и когато най-после кацнах в София, се чувствах като Индиана Джоунс, който не просто се беше върнал без ухапвания от австралийски тайпан, но на всичкото отгоре носи в себе си рядко великото знание защо „Хари Потър“ и „Вакантен пост“ нямат нищо общо помежду си освен автора.

Във „Вакантен пост“ се разказва за привидно спокойния живот в малко британско градче, където едно конкретно събитие изправя няколко съвременни семейства пред предизвикателството да съсипят животите си в името на това да спечелят битка за промяна на статуквото. В съседство е призрачно предградие, в което хероинът е закуска за шампиони, а жаргонът и упадъкът буквално полепват по кожата на лицето и ръцете, докато стискаш книгата и потъваш в параграфите, оплискани от неочаквания език на Роулинг. Стилът си е нейният – висок, увлекателен до пристрастяване, с блестящо разбиране за тийнейджърското самосъзнание. Сюжетът е изпълнен с всички заплетености, които доволно очаквах да получа. Писателите с кристално чиста мисловна нишка явно могат да пишат красиво и за джънк, което беше и моята първа изненада: романтичният стил в „Хари Потър“ очевидно ме беше разглезил и въпреки че знаех, че „Вакантен пост“ е предназначен за възрастни, нецензурните изрази в романа често пъти ми идваха малко в повече дори на английски.

На няколко пъти буквално скрих страницата с длан: сексуалните сцени изскачаха толкова ненадейно, че се изчервявах само при мисълта, че ирландецът (съсед по седалка) може да наднича в книгата ми. От една конкретна несексуална сцена с почти суициден акт на самопричиняване на болка ми прилоша откровено и тогава си казах: „Браво, Джоан!“, защото ако един автор успее да те накара да припаднеш от прочетена кръв, значи всичко е наред с този автор. Що се отнася до героите в сюжета – все още ги обичам, мразя и знам точно как изглеждат, съживени толкова майсторски и въплъщаващи толкова широк спектър от психологически съдбоносности, че читателят лесно може да се заблуди, че не Бари (не ви ли напомня на Хари?), а самият той е ангажиран с това да кръстосва мистичния провинциален Пагфорд и да сменя подгизналите пелени на наркоманското синче Роби (домашното духче Доби от „Хари Потър“ ми беше слабост). Действието се развива в 21-ви век и ако „Хари Потър“ на моменти ме връщаше в други литературни епохи, „Вакантен пост“ си има молове, парчета на Риана и диалекта на модерен Лондон за разнообразие.

Моята препоръка: тотален must-read и най-добрият подарък за коледно-новогодишните празници въпреки липсата на хепиенд. Няма нищо по-хубаво от това да започнеш на чисто с прозрението, че може би хората са изначално лоши, но ние просто трябва да се опитваме да бъдем добри, защото твърде често сме водени от стереотипите и предварителните си очаквания към другите, а тези другите доста често са способни на неподозирани добри дела.

Дайте шанс на Роулинг да ви го докаже.

На 17 декември "Вакантен пост" се появи официално и на български от издателство "Колибри".

 

 

Новината, че китайската технологична компания Foxconn, произвеждащата част от продуктите на Apple като iPhone и iPod, проучва възможностите за изграждане на свои мощности на българска територия, се оказа не съвсем новина. Съобщението бе разпространено от New World Communication Agency по медиите....

Президентът на САЩ Барак Обама е "Личността на годината" в класацията на американското списание "Тайм". Авторитетното издание похвали Обама за това, че е "открил и създал ново мнозинство, че е превърнал слабостта във възможност и че се е стремял в условия на големи беди да създаде един по-съвършен съюз (САЩ)".

В своя кореспонденция от Вашингтон, квалифицирана в сайта на изданието като „извънредна новина”, в. „Джерузалем поуст” разпространи днес мнението на американския координатор в борбата срещу тероризма в Държавния департамент Дениъл Бенджмин, според когото предстои скоро Европейският съюз да признае Хизбула за терористична организация.

Според тази информация пробивът може да бъде направен през януари в Брюксел, а в основата на това колективно решение може да се окаже тъкмо атентатът на летище Сарафово.

На 15 декември в. „Труд” цитира вътрешния министър Цветанов да повдига малко завесата пред радио Дарик, но в изявлението му не става дума за обща позиция с ЕС и за вероятност Хизбула да бъде посочена като извършител на атентата в Бургас от 18 юли:

„Трима-четирима са атентаторите от унищожителния взрив на летището в Бургас. Това обяви пред Дарик вътрешният министър Цветан Цветанов.

Бомбаджиите не са влизали преди в страната, посочи още министърът. Те са влезли у нас от европейска страна, където пребивавали под истинската си самоличност. Тук обаче влезли с фалшиви паспорти на граждани на САЩ, с които наемали хотели и коли под наем.
„През последните седмици има напредък в разследването. С евроатлантическите ни партньори сме в правилна посока и ще има конкретни резултати, които скоро ще обявим публично”, каза вътрешният министър.”
Ето и оригиналът на публикацията в „Джерузалем поуст” на английски език от днес – в помощ на читателите на ivo.bg, които искат да бъдат по-добре информирани за нещо толкова важно, отколкото в България им е позволено:
EU will soon list Hezbollah as terrorist group’
By HILARY LEILA KRIEGER, JPOST CORRESPONDENT
12/19/2012 03:52
US’s Daniel Benjamin tells ‘Post’ US has shared information with Europeans on Hezbollah’s increased activities in their region.

WASHINGTON – The US State Department indicated Tuesday that it expected the EU to finally designate Hezbollah as a terrorist organization, following an intensive US lobbying campaign and suspected Hezbollah plots on European soil.

“We’ve been engaging with our partners in Europe and we are cautiously optimistic – at last – about the prospects for an EU designation of the group,” Daniel Benjamin, the State Department’s coordinator for counterterrorism, said during an address at the Brookings Institution.

Benjamin, speaking later to The Jerusalem Post, didn’t give a specific date when he anticipated the designation to be made, but suggested the Europeans will have to “think hard about things in the next few months.”

The US and Israel have long pressed the EU to include the Lebanese group on its terror list, and recently US officials have publicly been making the case that that designation would help with enforcement efforts against the organization and its criminal activities.

Benjamin told the Post that the US has also been sharing information with European counterparts on Hezbollah’s increased activities in their region.

The US and Israel have accused Hezbollah of being behind a bombing that killed Israeli tourists in Bulgaria in July and a disrupted plot against Israelis in Cyprus less than two weeks earlier.

This month, the Bulgarian government announced it has made major advances in its investigation of the bombing and would likely be presenting findings at an EU meeting in January.

Clear Hezbollah ties to the attack could be a significant factor in the EU determination on whether to label Hezbollah a terrorist organization.

“Obviously if the Europeans feel that the proof is decisive then they’ll have to confront the fact that Hezbollah carried out an attack in Europe,” Benjamin said.

Benjamin, speaking ahead of his departure from the State Department, told Brookings that overall the appeal of extremist groups such as al-Qaida is diminishing.

“There are clearly indications that the al-Qaida message continues to wane in popularity,” he asserted.

He said that many of the new governments in the Middle East are also contributing to eroding the capabilities of this and similar groups.

“These governments increasingly show the will to tackle the terror threat,” he said, pointing to the attack on the US outpost in Benghazi, Libya, in September that left four American diplomats dead as an act that awoke many to the internal threat posed by terror groups.

Benjamin also assessed that the citizens of these countries were focused on bettering themselves rather than on taking down others.

“The populations that have historically produced lots of the extremists, these people aren’t interested in violent extremism but in building better lives for their families and their communities within the international system,” he said.

But he added that despite these positive developments, “This is not a reason to relax.”

Share on Facebook

“Брандиране” е модерна думичка, а “брандиране на държава” си е направо връх на сладоледа… Осъзнато или не, всяка държава е марка… Швейцария е “марка” за джобни ножчета, шоколад, надупчено сирене и часовници, Германия – бързи коли и надеждни машини, Бразилия – кафе, футбол и фестивали… Даже се сещам за ето тази карикатура…

Както и да е – когато става дума за туризъм, стана модерно всяка държава да има свое лого… Ето как изглежда лого-картата на Балканите… Коя държава има най-доброто лого според вас?

Сподели тази публикация:

Брюксел ще следи много отблизо избора на главен прокурор

Съдът отхвърли заключение на филолог за делото в Пазарджик

По 2 кв.м за живот на затворниците ни

Медии в тъмносиво

Македония не е направила нищо, с което да развали добросъседските си отношения с България. С това твърдение на външния министър на добрите ни югозападни съседи Никола Попоски осъмнахме вчера. И може би щяхме учудено да ококорим едни големи очи, ако вече не бяхме свикнали с подобни странни (за нас) изказвания на иначе братския македонски народ. И наистина ми се иска да ги наречем братски, защото отдавна делим обща граница и история, но явно нещо в комуникацията ни все куца. Ние, например, не разбираме защо македонците се представят пред света с български ръкописи, където думата „български” е заличена. Те пък, от своя страна, не разбраха причинно-следствената връзка, която води до това да ги спъваме за членство в ЕС. Не разбират и защо Гърция, с която от години водят спор за историческо име, също им подлива вода по пътя към Европа. Не разбраха и жеста от страна на българите, които надраснаха националистичните предразсъдъци и избраха македонец за победител в българско предаване....

Всеки от нас поне веднъж в живота си се е сблъсквал с неприятната ситуация, когато кабелът ба слушалките на преносимото му устройство или USB-кабелът за зареждане или пренос на данни се окаже твърде къс. Учени от Университета на Северна Каролина, САЩ, са решили този проблем чрез създаване на гъвкави...

Министерство на правосъдието на САЩ е постигнало споразумение с Penguin Group по казуса спредполагаемото фиксиране на цени на пазара на електронни книги, съобщи в сряда агенция Ройтерс. В опитите си да ограничат преимуществото на търговския интернет гигант Amazon.com Inc в сектора, по-рано през годината американските институции повдигнаха обвинение срещу Apple и пет издатески групи през април за незаконно договаряне на цени.

Apple бяха обвинени в склоняване на петте издателства към употреба на агенционен модел, който позволява на издателите да определят цената на е-книгите, като в замяна са обещали да направят отстъпка от 30%. (още за казуса - тук)

Hachette, HarperCollins и Simon & Schuster се договориха с министерството още през април, но Apple, Penguin и MacMillan заявиха, че ще продължат битката в съда. Сега по силата на новото споразумение Penguin ще се откаже от всякакви договорености с Apple и други продавачи на електронни книги и в рамките на следващите две години няма да има право да подновява тези договори.

Според Ройтерс тази крачка е свързана с обявеното през октомври сливане на Penguin и Random House. Споразумението навярно е и поредния ход в опита на компанията да получи надмощие в отношенията с Amazon и Apple.

От години много хора в издателския бранш обвиняват Amazon в прекалено високи моментни намаления на книгите. Продаването на безценица, смятат те, има за цел да докара до фалит възможно най-много книжарници, в резултат на което компанията ще може да увеличи влиянието си и да вдигне цените в последствие.

Веригата нижарници Barnes & Noble и Американската асоциация на книгоиздателите са на мнение, че споразуменията от последните месеци ще имат негативен ефект и само ще укрепят господството на Amazon. 

Йорданка Фандъкова е родена през 1962 г. в Самоков. Завършва средното си образование в 35-а Руска езикова гимназия в София, след което се дипломира в СУ „Св. Климент Охридски” със специалност "Руска филология". От 23 ноември 2009 г. е кмет на София. - Г-жо Фандъкова, казахте, че проектобюджетът на Столичната община е на устойчивото развитие и финансовата стабилност, каква година предстои на София? - Предстои година на активна работа. Затова говорим освен за ускорено развитие, и за устойчив растеж. Вярно е, че с работата си по големите обекти създаваме и проблеми с трафика, но хората в София вече свикнаха, че когато започнем нещо, го довършваме и то е за добро. Затова съм благодарна на софиянци за разбирането, което проявяват. През 2013 г. продължаваме строителството на метрото. Вече започнахме участъка от бул. „Цариградско шосе” до летището. Нови 5 км с 4 метростанции. В началото на следващата година започваме и участъка до Бизнес парка. Финансирането е отново по Оперативна...

Млада наперена журналистка получила първата си задача като стажант-репортер. Шефът й я изпратил да интервюира няколко овчари, за които в местната преса излязла информация, че преди седмица са станали свидетели на НЛО. На репортерката много й се понравила възможността да бъде първият журналист в света, който може да докаже съществуването на извънземни, гостуващи на нашата планета. Тръгнала тя към планината и докато си говорила с овчарите, от дума на дума, уж между другото станало ясно, че по 7-8 месеца те живеят сами в планината без да виждат други хора. Журналистката не се сдържала и ги попитала: - А как издържате без жени толкова време? Овчарите я наобиколили, а единият, подхилквайки се, й казал: - Ами казваме, че сме видели НЛО, за да ни изпратят някоя журналистка да ни интервюира. Усмихни се, България! Охранител от курорта Кумбургаз край Истанбул твърди, че е снимал извънземни и дори е предусещал посещението им. Два дни преди "края на света" се твърди, че е открит череп на...

Основателят на Facebook Марк Зукърбърг дари за благотворителност голям пакет ценни книжа на социалната мрежа. Както съобщава изданието Los Angeles Times, по текущите пазарни цени пакетът от 18 милиона акции на Facebook се оценява на 498,8 милиона долара. Получател на дарението е благотворителният...

След толкова актуална касапница, ако искате да си имате работа с максимално непопулярна кауза, не е достатъчно просто да пропагандирате още по-свободен достъп до оръжие и световна либерализация на законодателството. Трябва да ги комбинирате и с дарителска кампания за построяване на паметник на Адам Ланза, избил цял клас заедно с учителите. Неговата статуя би била на място в двора на училището, конкурирало се за записани ученици с оплисканото в кръв „Санди Хук”. Бил Клинтън го има в 3,5-метров ръст на булевард в Прищина, който на всичкото отгоре носи неговото име – защо тогава Ланза да не получи поне малка възпоменателна плоча за операцията си „Ангелите от „Санди Хук”. Един квадратен метър гранит с метални букви ще е напълно достатъчен - все пак цивилните жертви бяха много по-малко от тези при операция „Милосърден ангел”. С чието хуманно име бяха украсени бомбардировките на НАТО над Сърбия в края на миналия век и именно те вдигнаха в знак на благодарност статуята на Клинтън в...

Английският език отдавна бе станал част от живота ми. Влязох щастливо в Английската гимназия, която в онези времена беше може би най-доброто учебно заведение не само в София, а най-малкото и на Балканския полуостров. Страхотна дисциплина, великолепни преподаватели, както българи, така и англичани, американци, канадци, индуси и т.н. Още в подготвителния клас научавахме по над сто думи на ден, а и аз от малък си бях влюбен в този език. В следващите класове учехме всички предмети само на английски. За мен този език не бе просто предмет в училище, а много повече. Хоби, страст, мания или направо ежедневие. Естествено при пътуванията ми в чужбина го практикувах непрекъснато. Бях вече прочел и стотици книги на английски, даже чувствах понякога, че мисля на този език.

Мащабен консорциум от британски университети ще се занимава със създаването на платформа за достъп до онлайн курсове. Очаква се проектът да стартира официално през 2013 година. Организаторите ще използват една нова и набираща популярност концепция в сферата на висшето образование - MOOC. Става въ...

Учените от CERN, занимаващи се с управлението на Големия адронен колайдер (LHC - Large Hadron Collider) край Женева, временно преустановиха неговата работа. Това става ясно от сайта на проекта. LHC е най-големият ускорител на елементарни частици, създаден от човешка ръка и най-големият проект...

Парадоксално или логично, колкото повече напредват технологиите и науката - толкова повече се комерсиализират, хедонизират и агресират, о-без-душа-ват се хората. Колкото повече се либерализира и глобализира съвременния свят - толкова повече се проявява биологично заложената агресивна енергия, която възражда “вълка в човека”, онова Homo homini lupus est става ежедневие - побоища, убийства, грабежи, сексуални изнасилвания, трафик на хора, наркотици и оръжие.

Международният съюз по далекосъобщения, който напоселдък е арена на борби между различни държави относно бъдещата регулация на интернет, прие междувременно един доста спорен документ, който може да затрудни свободното разпространение на информация в мрежата. Става въпрос за налагането на новия те...

Един от всеки трима българи (31%) е помогнал на непознат човек през произволно избран месец от годината. Това показва Световният КАФ Дарителски Индекс 2012 - най-голямото до момента изследване на дарителството в световен мащаб, съобщават от Фондация "Помощ за благотворителността в България".

Бристолският културен център The Watershed обяви номинациите за своето първо състезание, наречено Playable City, което има за цел да открие най-добрите идеи за гемифицирането (игровизирането) на пристанищния град. Десет номинирани екипа са избрани от общо 93 кандидатури, от 24 страни по света. Ср...

Не съществува безболезнена раздяла. Без значение дали ние сме решили да сложим края на една връзка или сме поставени пред чуждо решение, изпитваме пълната гама от емоции. Равносметка, анализ и самоанализ, отговор на въпроса “Защо се случи така?”, търсене на собствената вина или още по-лошо – чувство за вина. Преосмисляне на целия цикъл на завършени отношения. И най-вече носталгията по изгубените надежди. Всички мигове, които не са се случили и няма да се случат. Изгубената вяра, надежда и увехналата мечта. В случаите на раздяла има две основни правила. Да не се опитваме да потиснем тъгата и да се обърнем след това към позитивите на отминалата връзка. Тези два момента са важни както поотделно, така и като свързани помежду си. Вариантът потискане на тъгата или опит да намразим другия не са особено сполучливи. Добре е да си отделим няколко дни, в които да изживеем всички неприятни емоции, да си вземем сбогом и да се разделим с човека - в противен случай рискуваме потиснатата...

Жена, която е напълно парализирана под шията, си е върнала способността да взаимодейства със заобикалящия я свят, благодарение на нова технология от типа BCI (Brain Computer Interface - интерфейс мозък-компютър). През февруари тази година в моторната кора на пациентката са имплантирани две ми...

Специалисти от изследователската лаборатория на Intel в Хилсбъроу, щата Орегон разработват автомобилно кормило, което ще повиши значително нивото на безопасност на пътя. Идеята е да се заменят голяма част от разположените на волана бутони, служещи за управление на климатичната система, медияцентъ...

В    решение на ЕСПЧ от 18 декември 2012 г. по делото Yıldırım v. Turkey  се обсъжда блокирането на достъпа до интернет съдържание  в  Турция от телекомуникационния регулатор в изпълнение на съдебно решение. Обявената причина е засягане на паметта на Ататюрк, престъпление по турското право.  В резултат от блокирането е прекратен  достъпът   на Ахмет Йълдъръм   до собствения му сайт, без връзка с посочената причина.

Според ЕСПЧ има нарушение на чл.10 ЕКПЧ в резултат от формулировката в националното законодателство, която не предвижда задължение на съда да анализира дали блокирането на достъпа   е необходимо, обосновано и пропорционално. Трябва да се има предвид, че подобна мярка прави недостъпни големи обеми информация, като по този начин се засягат правата на интернет потребителите. Възможно е било властите да се свържат с Google, за да поискат прекратяване на достъп до конкретно съдържание. В случая съдебният контрол в Турция  не се е оказал  достатъчен, за  да се предотврати нарушаването на чл.10 ЕКПЧ.

Според правозащитни организации решението е първо по рода си и важен прецедент, тъй като ЕСПЧ приема, че достъпът до   онлайн съдържание е основно право и може да се ограничи само в изключителни случаи, които ограничението подлежи  на пълен съдебен контрол, и то когато законодателството е прецизно и не допуска злоупотреби.

*

Безпрецедентно решение на ВАС: Потвърждава наказание на магистрат, без да отмени отмяната му от първата инстанция

Днес в Официален вестник на ЕС:

изменение на Решение 2009/336/ЕО за създаване на Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура за управление на действието на Общността в областта на образованието, аудиовизията и културата при прилагане на Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета

 

Решението уточнява програмите в компетентността на Агенцията и задачите, свързани с управлението на посочените програми.

Днес в Официален вестник на ЕС:

Заключения на Съвета от 26 ноември 2012 относно европейската стратегия за по-добър интернет за децата

Съветът подкрепя организирането на стратегията около четири  стълба на действие:

1) насърчаване на качествено съдържание онлайн за децата,

2) осигуряване на повече осведоменост и права,

3) създаване на безопасна среда в интернет за децата и

4) борба с разпространението в интернет на материали, свързани със сексуално насилие над деца

Днес в Официален вестник на ЕС:

Заключения на Съвета от 26 ноември 2012 година относно управлението на културата

За държавите   е от първостепенно значение да се насърчава разработването на политики, основани на факти, и да се засилват връзките между културата, икономиката, образованието, научните изследвания и иновациите, особено в период на икономически спад, когато политиките в областта на културата трябва да са още по-ефективни, ефикасни и устойчиви.

Съветът приканва държавите

— да подкрепят възприемането на основан на факти подход при разработването на политики в областта на културата на национално, регионално и местно равнище, като използват при необходимост инструменти за оценка и определяне на въздействието, които отчитат не само количествени, но и качествени показатели;
— да насърчават аспектите, свързани с политиката в областта на културата, и в други политики;
—   да се вземат предвид  резултати от научни изследвания ,  когато се   формулират секторните политики [...]

Иван Николов е поет, журналист и преводач от руски език. От 1969 г. е главен редактор на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив и „виновник“ за появата на бял свят на едни от най-знаковите български автори на 70-те и 80-те години. Самият Николов е автор на над 20 книги, а в сърцата на по-възрастните българи остава с брилятните си преводи на руска поезия и проза – в преводаческата му биография са преводи на Пушкин, Есенин, Марина Цветаева, но и превърналите се в класика стихове на Булат Окуджава.

Националната награда за поезия „Иван Николов“, на чието 18-то издание „Аз чета” е медиен партньор, е учредена през 1994 от издателство „Жанет 45“. Отличието се връчва в две категории – за цялостно творчество и за най-добра поетична книга за годината. Първият лауреат на наградата е Христо Фотев, а носители на наградата през годините са Константин Павлов, Вера Мутафчиева, Георги Борисов, Александър Секулов, Петър Чухов, Марин Бодаков.

Наградата за поезия „Иван Николов“ е частна инициатива, необвързана с държавните институции и спонсорирана единствено от издателство „Жанет 45“. Нейната цел е да бъде израз на подкрепата, която издателството оказва на съвремената българска поезия и литература, обясняват от там. Затова и всяка година Божана Апостолова, създател и управител на „Жанет 45“, връчва и една „лична награда на издателя за млад автор“.

Награждаването на отличените за 2012 г. ще се състои на 20 декември (четвъртък) от 18:00 в галерия Академия. Номинираните може да видите тук.

Снимка: literaturensviat.com

Facebook планира да представи видео реклами в потребителските новини през първата половина на следващата година, което значи, че до началото на лятото ще ги видим. Рекламите ще са предимно от телевизионната индустрия. Рекламите ще се показват както на десктоп версията, така и на мобилната версия...

Image: WCIT 2012 by itupictures on Flickr

Публикуваният ми преди 10 дни пост за международната конференция на ITU бе един от най-четените през последните седмици.

Някои от читателите ми задаваха допълнителни въпроси по имейл, на Twitter или ми писаха директно на Facebook, като ми даваха допълнителни насоки какво още биха желали да прочетат.

Междувременно конференцията трая 2 седмици и приключи в неделя, а аз реших, че ще е интересно да коментирам нейната равносметка.

Та, така.

Какво трябваше да се случи на WCIT 2012?

Главната цел бе да се актуализират т. нар. междуанордни далекосъобщителни регламенти или ITR, под претекста че последните датирали от далечната 1988 и не отразявали научно-техническия прогрес на последните 25 години.

Въпросната актуализация трябваше освен класическия TDM сектор да обхване и пакетно базираната комуникация, което от много бе възприето като „де юре и де факто регулация на интернет“.

Последното бе откритото желание на група държави, предвождани от Русия и Китай, и включваща още Саудитска Арабия, Йемен, Египет, Обединените емирства и Судан.

Очевидно тези стожери на демокрацията и основните човешки права от доста време са били недоволни от (не)везможността си да влияят върху развитието на световната мрежа и по този начин искали да преместят центъра на тежестта от „американския“ ICANN към подаващия се на повече политическо давление Международен далекосъобщителен съюз.

Какво всъщност се случи на WCIT 2012?

Благодарение на сериозния отпор, който редица компании като Google или граждански организации оказаха, най-лошото (засега) не се случи.

Политическите представители на САЩ и ЕС оформиха коалиция от над 80 държави, която отказа да подпише финалния документ и сега на на международно равнище имаме двояка телеком регулация.

За останалите 89 държави-съдоговорителки важат новите и окачествявани като проблемни ITR, докато за нашия блок валидност продължават да имат онези от 1988.

В резултат, окончателният документ не включва интернет, но за сметка на това съдържа добавена в последния момент резолюция, която приканва държавите-членки да „координират позициите си по различните технически и обществено-политически въпроси в рамките на мандата на ITU, съответно на организирани от международния съюз форуми“.

Имаме ли повод за радост?

По-скоро не.

Защо?

Ще цитирам думите на Винт Сърф (Vint Cerf), според когото

The good guys did not win – the terms are defined in such a way as to allow a significant amount of mischief in the Internet space.

В този смисъл се съгласявам с бащата на TCP протокола и се присъединявам към мнението, че резолюцията има потенциала на троянски кон, с чиято помощ определени членове на ITU на по-късен етап ще могат да предлагат и приемат нови правила по отношение на развитието на интернет.

Повод за това опасение ми дават тези две изречения от блога на многоуважаваната от мен Нийли Крус (Neelie Kroes):

While we do not believe that Internet governance should be under the ambit of the ITRs, this does not mean the EU wants to “set in stone” all current governance practices.

New trends in traffic volumes and new demand for assured quality of delivery, may lead to new solutions, but I am confident that our current European and international frameworks allow more nimble and appropriate commercial reactions than any international treaty.

Разбира се, това е изказването на политик и с оглед на това прозиращата от там гъвкавост е разбираема. На заинтересованите, обаче, също така трябва да е ясно, че „всичко тече, всичко се променя и сегашната европейска позиция не е окончателна“.

Какво да правим от тук нататък?

На първо място трябва да сме добре информирани, защото това стои в основите на активния граждански контрол.

На второ не бива да сме апатични, а – поне в рамките на съществуващите възможности – дейни. Тук не се изискват някакви геройства, защото от близкото минало знаем, че понякога дори минимални усилия, подкрепени от съответния умножител, са в състояние да предизвикат чудеса.

На трето, макар и не на последно място, трябва да знаем, че като активни гласоподаватели можем да упражняваме влияние върху редица процеси. Условието за това е, че не трябва само да си го говорим, но и да го правим.

Добрите продукти за защита от вируси са чудесен помощник във всеки един компютър, но в някои случаи могат да се обърнат срещу потребителите. Най-неприятно става, когато компанията, поддържаща даден антивирусен продукт пусне обновление, съдържащо грешки, блокиращи работата на хората. Точно това с...

Реномираната пийпълметрична агенция Nielsen сключи споразумение с микроблогинг услугата Twitter, по силата на което ще се появи индекс, наречен Nielsen Twitter TV. Той ще отразява телевизионните навици, които имат потребителите на платформата за публична размяна на кратки съобщения, съобщи Tech Crun...

От доста години учените се опитват да постигнат напредък в технологиите за управление на различни уреди само с помощта на човешкия мозък. По всичко личи, че големият пробив е постигнат, тъй като американски инженери демонстрираха неща, които до момента са били възможни само в областта на научнат...

 Днес Ваня ще ни води до Чехия, за да ни разкаже за нейната Коледа в град Чески Крумлов. Приятно четене:

Коледа в Чески Крумлов

 

Първата ми Коледа в чужбина.

Чески Крумлов, 2008 година. Градът се намира в Южна Чехия, на река Вълтава, близо до австрийската граница. Известен е със замъка си и старите къщи, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.   През прозореца на стаята си виждахме това.  

Гледката през прозореца

  На отворен прозорец дворецът изглеждаше като стена пред нас.  

 

Горният дворец на Чески Крумлов

  Бяхме си харесали пансиона точно заради гледката (понякога маловажни неща определят избора ни), но в този случай всичко около настаняването беше отлично.  

Пансион „На острова” (Na ostrově), жълтата тясна къщичка в центъра на снимката

  В стаята за нас имаше оставени коледни сладки – както разбрахме по-късно – направени лично от стопанката на пансиона. Струва ми се, че силата на чешката традиция да се правят коледни сладки, може да се сравни с боядисването на великденските яйца у нас – всеки го прави. Една жена може и да не готви цяла година, но за Коледа трябва да влезе в кухнята и да приготви коледни сладки. Канелени сладки, кокосови сладки, орехови топки, ванилови курабийки и шоколадови меденки - всички те бяха изядени, преди да бъдат снимани. Вече знаехме какъв е сладкият вкус на чешката Коледа.   Докато в България още се питахме дали икономическата криза ще ни застигне, в Чески Крумлов вече се усещаше, че има проблеми. Видяхме затворени кафенета, магазини за сувенири, семейни пансиони. През деня пристигаха организирани туристи и си тръгваха още преди здрач. Вечер градът опустяваше и изглеждаше като декор за много стар филм (с обещание за щастлив край). За всички нас, които бяхме избрали да прекараме тук

няколко дни между Коледа и Нова година,

Чески Крумлов беше идеалното място – пусти улици и уютни кръчми. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Ако мислите, че в Прага е романтично, трябва да отидете в Чески Крумлов (може и по Коледа). Мястото е приказно, а времето е някак по-провинциално и забавено. Единственото неудобство на Коледата в Чески Крумлов се състои в това, че замъкът през зимата е затворен за посещения. Но е сигурно, че ще искате да се върнете отново, след като веднъж вече сте били тук.  

Замъкът

  Огромен, дострояван и разширяван – трябва Ви дистанция, за да го поберете в една снимка. След Пражкия Бург на Храдчани Чески Крумлов е вторият най-голям исторически комплекс в Чехия.  

 

Замъкът на Чески Крумлов

  Замъкът на Чески Крумлов е основан през 1240 г. от представители на рода Витигонен от Бохемия. През дългата история на замъка само няколко фамилии от Бохемия са били негови собственици: Витигонен (1240-1302), Розенберг, клон на рода Витигонен (1302-1602), Егенберг (1622-1719), Шварценберг (1719-1947). Прекъсването от 20 години (1602-1622 г.) си има обяснение – заради дългове родът Розенберг продава замъка на император Рудолф II, години по-късно император Фердинанд II дава замъка на рода Егенберг като отплата за направени услуги. Днес замъкът е държавна собственост. Сегашният външен министър на Чехия Карел Шварценберг е от фамилия Шварценберг, последния собственик на замъка.  

 

Мостът между горния дворец и театъра

  Мостът, който свързва замъка с театъра, в действителност изглежда … невероятно – прилича на римски акведукти, върху които са добавени няколко покрити етажа, за да се получи топлата връзка между двореца, театъра и градината. Сегашният вид на моста е от 1777 г.  

 

Гледка към града от моста, който свързва горния дворец с театъра

  Заради запазения бароков театър съм си обещала да се върна поне още веднъж в Чески Крумлов – този път през лятото.  

 

Схема на вътрешното разположение на дворцовия театър

  Тъй като през последните векове не са правени никакви реконструкции на сцената и реквизита, театърът е в автентичния си вид от 1766 г. Пазят се помещенията за актьори, залата за публика, сцената, декорите, сценичната техника за смяна на декорите, костюмите, машините за възпроизвеждане на различни звуци, разни предмети, използвани за осветление и гасене на пожар, както и архивът на представленията (пиеси, разписки, кореспонденция). Механизмът за смяна на кулисите е изцяло дървен, задвижва се от 35 души и позволява промяна на декора, без да се прекъсва театралната постановка.  

 

В един от дворовете на замъка

  В замъка съществува дълга традиция да се отглеждат мечки - до кулата на малкия дворец, близо до входа, се намира мечешкият ров. Ние не видяхме животните, защото зимата определено не е сезонът на мечките.  

 

Кулата и малкият дворец, пред тях – сградата на монетния двор

  Из града има всякакви рисунки на мечки, както и макети на мечки, в които можеш да си наместиш лицето и да се снимаш за спомен.  

 

Изображение на мечки върху сграда в Чески Крумлов

  Забелязахте ли, че мечка на чешки е medvěd, както и на руски - медведь, на словашки – medveď, на хърватски - medvjed, на сръбски – медвед (братята македонци също като нас използват думата мечка). Това е любимият пример на студентите филолози за заместването на думите табу чрез евфемизми. В общото ни праслявянско минало хората са вярвали, че прякото назоваване на предмет, болест или опасно животно може да предизвика появата му, затова са използвали за тях други думи, които звучат по-описателно или неутрално. В горния случай medvěd произлиза от праслявянското *medu-ed- (означава който яде мед) и напълно измества другата дума с корен *bьr- (напр. мечка на немски - Bär, английски – bear). Всъщност в българския има следа и от този корен – в думата бърлога (*bьrlogā) – мястото, където лежи мечката.   Вижте отново горната снимка – малките мечета летят като пчели около пчелен дънер и похапват мед.  

Градът

  Още в средата на 13 в. на десния бряг на Вълтава е имало селище с преселници от Бавария и Австрия. На левия бряг е възникнало друго селище Латран (сега част от историческия център на Чески Крумлов). По-късно двата бряга се свързват с мост и селищата се обединяват в един град.   През 1494 г. Чески Крумлов получава статут на кралски град (със съответните права и задължения).  

 

Централният площад на Чески Крумлов и чумната колона от 1716 г.

  Чески Крумлов дължи развитието си на търговията – намира се на търговския път между Алпите и Северна Европа. Покрай търговията процъфтяват и занаятите.  

 

Из улиците на Чески Крумлов

  Районът има дълги традиции в добива и преработка на сребро и злато (най-голям разцвет през 16 в.), по-късно и на графит (18-19 в.). Все пак, Koh-i-Noor Hardtmuth е чешка фирма за моливи. Основател на предприятието е австриецът Йозеф Хардтмут, който в края на 18 в. е създал молив от графитен прах и глина (дотогава са използвали пръчки от естествен графит), по икономически причини неговите наследници преместват семейната фирма от Виена в Ческе Будейовице, съвсем близо до Чески Крумлов.  

Из улиците на Чески Крумлов

  Градът има две имена – на чешки Český Krumlov (буквално Чешки Крумлов) и на немски Krummau an der Moldau (от немски – krumm (крив) и Au (ливада, поречие) - Крумау на Вълтава). На това място Вълтава прави красиви извивки. Сегашните немци и австрийци използват чешкото име на града, немското е за историята. Чешкото име Krumlov е официално документирано за пръв път през 1259 г. Градът става Český едва през 1920 г., за да се отличава от град Moravský Krumlov в Моравия, Чехия.

 

Из улиците на Чески Крумлов

  През октомври 1918 г. Австро-Унгария се разпада и на нейно място се създават нови национални държави: на 28 октомври 1918 г. – Чехословакия, на 30 октомври 1918 г. – Немска Австрия (в рамките на старата Австро-Унгария това име е било използвано неофициално за областите с преобладаващо немскоезично население). Имало е териториални спорове за районите със смесено население - представителите на Немска Австрия са настоявали Чески Крумлов да се включи в областта Немска Бохемия (в границите на Немска Австрия), дори за кратко градът е бил обсаден от чехословашката армия.   С договора от Сен-Жермен от 1919 г., който Австрия подписва със страните, победили в Първата световна война, Чески Крумлов (заедно с други части от Бохемия и Моравия) отива към Чехословакия. Австрия губи около 6 милиона немци, които остават в пределите на новите държави. Новосъздадената австрийска държава също така трябва да се откаже от името „Немска Австрия” (става „Република Австрия”) и приема, че няма да търси обединение с Германия (аншлус). (Обаче Хитлер явно не е бил съгласен.)   След 1945 г. немскоезичното население на Чески Крумлов (както и в цяла Чехословакия) е изселено в Австрия и Западна Германия, имуществото им е конфискувано.  

Червената роза от герба на Розенберг

  Петлистната червена роза от герба на рода Розенберг присъства и в сегашния градски герб на Чески Крумлов. Такива изображения на рози могат да се видят по фасадите на много къщи в стария център.

 

Къщи в Чески Крумлов

  През годините на соца Чески Крумлов запада и едва след промените отново връща стария си блясък.  

Самотна разходка из улиците на Чески Крумлов

  Сега бизнесът е основно туристически.  

Чески Крумлов с коледна украса

  Коледната екоукраса на градските борчета е едновременно домашна и строга – червени панделки, сламени фигурки, канелени пръчици и лимонови резенки. Добро хрумване, защото китайските пластмасови топки щяха да изглеждат нелепо на фона на стария замък.  

 

„Селската” част на Чески Крумлов

  Времето е спряло. Почти като в картина на Егон Шиле (вж. по-долу).  

Чески Крумлов и Егон Шиле

  В сградата на старата пивоварна се намира Egon Schiele Art Centrum – музей и изложбена зала (за съвременно изкуство), посветени на австрийския художник Егон Шиле (1890-1918)*.  

Egon Schiele Art Centrum - главният вход (галерия и кафене)

Egon Schiele Art Centrum – задният вход

  Състоянието на фасадата сякаш нарочно е в този вид – картините на Шиле имат същото меланхолично, мрачно, потискащо, тягостно, безнадеждно настроение.  

Егон Шиле, Малкият град – 2 (Крумау на Вълтава), 1912-13

 

Егон Шиле, Есенно слънце и дървета, 1912 

*Кой е Егон Шиле (1890-1918)?

Известен австрийски художник, представител на експресионизма. Има академично образование (незавършено). През 1911-12 г. живее и работи в Чески Крумлов – родно място на майка му. Има цикъл картини с мотиви от града. Скоро след неговото преместване в Чески Крумлов местното население е скандализирано от свободния му начин на живот и актовите рисунки, които прави на малолетни модели, и Шиле е принуден да напусне града. Срещу него е имало разследване за прелъстяване на младо момиче - обвиненията отпадат в съда, но е осъден на 3 седмици затвор заради намерените в ателието му актови рисунки (защото са били оставени на достъпно за деца място). В последните години от живота си има много успешни участия в различни изложби. Умира от испански грип (само на 28 години), няколко дни след смъртта на своята бременна съпруга. Още приживе всички са признавали неоспоримия му талант, дори и тези, които не са приемали начина му на живот. В момента най-голямата колекция от картини и скици на Шиле се намира в Leopold Museum (MuseumsQuartier) във Виена.  

Храна за Коледа в Чески Крумлов

  Чешката традиция повелява на Бъдни вечер да се яде шаран с картофена салата (прилича ми на закъснял Никулден), а на Коледа – шницели (от месо) или пържоли.   Храната в Чески Крумлов е същата като в Прага (обаче порциите са по-големи :-)) и изглежда по-близо до домашната кухня – общо взето познатите неща, но като приготвени от баба. Важните специалитети са телешко със сметанов сос, свинско печено със зеле и кнедли, пушен свински врат с картофени кнедли и зеле, южночешка bašta (свинско, пушено месо, наденичка, зеле и кнедли), както и задължителният печен свински джолан.  

В Чески Крумлов за пръв път бяхме клиенти на интересна система за комбинирано ползване на храна и настаняване.

Заедно с ключовете за пансиона получихме талони с 20% намаление за трите кръчми на нашите домакини. Не зная дали беше някаква коледна промоция или начин за увеличаване на продажбите в кризата, но ние станахме постоянни клиенти още след първата успешна проба. Някои неща наистина са измислени отдавна - Дай и ще получиш!

 

Кръчмата на нашите домакини „Под кметството” (Pod radnicí)

  От кръчмата „Под кметството” (Pod radnicí) пазя забавен (макар и „травматичен”) спомен. Още първата вечер, на масата до нас седеше млада двойка японски туристи (знам, че е предразсъдък, но всеки човек от Далечния изток с фотоапарат или камера ми изглежда като японски турист). Нямаше нищо необикновено в тяхното поведение, докато не им донесоха храната и камерата заработи. Започнаха снимките на личния им документален филм (с вероятно работно заглавие „Как в Чески Крумлов ядох свински джолан”) – първо снимаха яденето от всички възможни ъгли, после момчето отряза парче от месото, огледа го внимателно, помириса го, сложи го в устата си, дъвка продължително, …., глътна го и показа явно задоволство. Снимаха през цялото време, докато имаше джолан пред тях, само операторът зад камерата беше различен. Оттогава наистина мина много време, но и до днес не искам да снимам храна в заведение (изглежда ми като снимка на ловен трофей).  

Коледа в чужбина

  Чешка Коледа в Чески Крумлов – далече от дома, с нови приятели, нови вкусове и нови места, умът ми е в особен режим „открий разликите”. Изобщо Коледата в чужбина е много интензивно преживяване – претрупан си с нови впечатления, а старите спомени стават почти реални.   За тази Коледа мисля да си остана вкъщи и да правя канелени сладки. Коледата наистина мирише на канела.  

Весела Коледа!

  Автор: Ваня Григорова Снимки: авторът       Други разкази, свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="511"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="511" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="511"]

Много ирански компютри се оказаха заразени с вредоносно приложение, което е по-коварно от всичко, което сме виждали до момента. Разрушителният вирус се укривал и разпространявал безшумно в разстояние на много време, а в кодовете му била заложена команда за изтриване на целия хард диск при настъпване...

Продукти за 4 порции:
4 свински пържоли
2 пилешки филета тип Пеперуда
1с.л. сушени ябълки
1с.л. обезкостени сушени сини сливи
1с.л. сушени круши
8- 12 ленти Прошуто
1ч.л. сол
1ч.л. сушен градински чай
1/2ч.ч. бира
1ч.ч. течна сметана
1ч.ч. микс от сирена
1с.л. прясна свинска мас

Приготвяне:
Свинските пържоли и пилешките филета се начукват. Пилешките се срязват на две, така че да се получат 4 броя. Сушенките се накисват във вода. Месата се поръсват равномерно с сол и стрита салвия /градински чай/. Слагат се в тава. Поливат се с бира и течна сметана. Оставят се да се мариноват за няколко часа. Сушенките се отцеждат от водата. Редят се върху пържолите. Месата се увиват с ленти прошуто. Мажат се със свинска мас. Слагат се в тавата с маринатата. Добавя се 1/2ч.ч. вода. Пекат се на умерена фурна, 40 минути. После се тавата се изважда. Върху месните пакети се ръсят стърготини сирена. Съдът се връща в горещата фурна за още 15 минути.

Фотографската услуга Instagram, която обслужва социалната мрежа Facebook, се отказа от идеята да печели от продажба на снимките, качвани от потребителите. Тя беше лансирана в началото на седмицата и предизвика вълна от недоволство, съобщи Neowin. Кевин Систром, съосновател на Instagram, потвъ...

Не прилича ли сблъсъкът между двама души на природно бедствие? Замислете се… Обикновено се започва с постоянни трусове, чийто епицентър е сърцето – земетресението ни пропуква, отваря в нас бездни, от които започват да прииждат и останалите стихии. Словесното торнадо, чрез което се стремим да разпердушиним врага; огнената лава, която ни разяжда отвътре, когато сме наранени; цунамито, което се излива от очите ни в пристъп на тъга и с което целим да удавим във вина отсрещната страна. Отприщи ли се веднъж хаосът в любовта, настъпва или Големият взрив, или Апокалипсисът. Можете да го наричате и просто Инцидента, ако сте почитатели на евфемизмите.

Главните участници в „Инцидент” са Рита и Виктор – двама влюбени, при които силата на привличане е правопропорционална на силата на отблъскване. Рита е „свръхзащитеното дете”, самотна майка, наивна, зависима от родителите си, свикнала с чувството за безопасност, научена да очаква от хората само добро и да извинява всяка тяхна простъпка. Виктор пък е „изоставеното дете”, баща, несигурен, с чувство за малоценност и живеещ в постоянен страх от отблъскване. Връзката им постоянно е поставяна на изпитания не само от собствените им действия, но и от заложените в психиката им предпоставки да пречат на щастието си и никога да не успяват да влязат в хармония един с друг. За тях всяка крачка напред означава минимум две назад.

След изневярата на Виктор изглежда, че нещата между двойката ще приключат веднъж завинаги. Борбата обаче е обречена да продължи, тласкана напред от взаимната слабост на героите, оказали се зависими един от друг. Рита и Виктор няма да престанат да се нараняват и унижават, докато не изяснят и последното недоразумение, довело до Инцидента. А дали в крайна сметка имат бъдеще заедно… Е, това няма да ви издавам.

„Инцидент” е изключително динамична книга. Единствената почивка от постоянните битки между главните герои са психологическите анализи, които следват всяка глава и които имат почти терапевтичен ефект, тъй като разясняват откъде произтичат недоразуменията във връзката на Рита и Виктор. Както може да се очаква, главните виновници са именно родителите им и детството, което са осигурили на отрочетата си с прекалената или недостатъчната си грижа.

Както и в предишните си романи, така и тук Станислава Чуринскиене показва колко е умела със скалпела, опре ли до дисекция на човешките взаимоотношения. Романът е изцяло фокусиран върху двамата си главни герои, поставя ги в светлината на прожекторите и ни поднася на готово оголената им същност – думите, мислите, чувствата, постъпките, тайните, истините, лъжите, желанията, страховете… всичко е обяснено, наредено на тепсия и захлупено с прозрачен похлупак за гладния читател. Честно казано, след подобно разкриване ми беше изключително трудно да симпатизирам на когото и да било от действащите лица. Намирах и все още намирам Рита и Виктор за дразнещо ирационални личности, които обаче странно се допълват в цялата си истеричност и нестабилност. Интересно ми беше да разбера как ще оправят тази огромна каша помежду си.

„Инцидент” е може би най-изпипаният роман на Станислава Чуринскиене досега. Книгата напълно олицетворява емоционалните изблици на главните си герои и ако искате да надникнете между решетките на клетката, в която понякога се оказват заключени двама души, то тази книга е точно за вас.

Ако вчерашният преглед на печата ви е допаднал, ето ви още една серия. За позитивната и по-позитивната държавотворна (не знам какво значи тази дума, чух я от Комитата и ми хареса) журналистика.

“Най-големият подизпълнител на Apple в света – китайската компания Foxconn, има интерес за завод в България. Фабриката може да бъде построена в Тутракан. През изминалата седмица официална делегация от азиатската държава, в чийто състав влизаха и представители на висшия мениджмънт на Foxconn, е посетила региона и се е срещнала с кмета на крайдунавския град Димитър Стефанов.”

в-к “Монитор”

“Никой не е идвал при мен за подобно проучване. Общината разполага с терени и ние сме готови да ги предоставим на всеки инвеститор, готов да разкрива работни места”, каза кметът за “Стандарт”. От икономическото министерство също не знаят за подобни инвестиционни намерения. Във всеобщото учудване се включи и шефът на Българска агенция за инвестиции Борисалв Стефанов, който също отрече да е наясно с разпространената информация.”

в-к “Стандарт“

Свикнахме с многото слоеве информация, преплетени по най-неочаквани начини, увеличавайки драстично общата си полезност. Пример за това е Google Maps, в които вече можем да намерим не само обектите, които търсим (от Google Places и Google+ Local), но и да прочетем коментари, да видим оценката, да разгледаме работно време, снимки и др. При това вече и под iOS. А новото приложение Maps на Apple все още е с лоша слава. Затова и не е учудващо, че компанията вероятно е в преговори за партньорство с foursquare. За това подсказват The Wall Street Journal, цитирани от Apple Insider.

Говори се, че главният вицепрезидент на Apple, Еди Кю, се е срещал с представители на foursquare (Денис Кроули?), за да обсъдят преливането на информация от социалната мрежа. А данните там са особено полезни – ние, потребителите, сме се погрижили да добавим най-интересните обекти, да качим снимки, да споделим впечатления, че дори да оставим и оценка на баровете, ресторантите и пр.

Подобен ход от страна на Apple би бил особено стратегически предвид отличния старт на Google Maps за iOS, а и успешното развитие на Google+ Local, където се агрегира съдържание, засягащо бизнесите по целия свят.

Евентуално партньорство между Apple и foursquare ще е полезно, разбира се, и за другата страна. В зависимост от степента на интеграция на iOS и foursquare ще станем свидетели на по-голям интерес, повече регистрации за социалната мрежа и по-голяма активност в нея. Както отбелязват WSJ, ръстът на foursquare се забави. Междувременно социалната мрежа прерасна от игра на не-криеница в почти самодостатъчен инструмент за търсещия забавления или загубилия се в големия град. Да видим какъв ще е изходът!

Снимка: Apple

Кликнете върху изображението. Предизвиквам ви!

Вече няма нужда да се притеснявате, че по-бавна реакция няма да ви позволи да запишете забавна случка на момента. В случай че имате iPhone, можете спокойно да тествате новата добавка за YouTube “Capture”.

Глезотията разрешава директен запис с отварянето на приложението и мигновеното му споделяне в социалните мрежи, когато сте готови със записа. YouTube Capture позволява прилагането на малки подобрения и качването на клипа от мобилния телефон в YouTube, Google+, Facebook и Twitter. Не бива да се притеснявате и за качването му,  защото процесът на споделяне продължава, дори и да сте излезли от приложението. Редкторските опции са основните – видео стабилизация и цветова корекция, - пише в официалния блог на YouTube.

Друг плюс е и досетливостта на специалистите, които са го направили така, че независимо как държите устройството, записът да е винаги в хоризонтален формат. YouTube Capture може да бъде свалено от App Store.

Съвсем скоро и притежателите на Android устройства ще могат да се възползват от удобството на видео приложението. Ето и видео клип с възможностите на самото приложение:

http://www.youtube.com/watch?v=l0sOzdXce6o

Снимка: YouTube