Милен Радев Преди някое време минавах покрай монументалния кукиш, щръкнал в лятното (тогава) софийско небе. Бе скоро след акцията по боядисване на фигурите и последвалото им зачистване на държавна сметка. Спонтанно решение ме накара да се покатеря върху това мрачно чудовище в Княжеската градина. Поразходих се между краката и телесата на фигурите, балансирайки ги огледах [...]

Демонстранти блокират пътища в знак на протест срещу премиера Нури ал Малики.

Понякога природата ни дава повече сведения за състоянието на дадена държава, отколкото което и да е социологическо изследване.

Наводнения застигнаха Ирак от няколко дни, като Багдад беше блокиран. Прекъсването на електричеството и провалът на генераторите в резултат на повреда в кабелите под земята, оставиха много фирми и отделни семейства без ток.

След като това доведе до невъзможността на мнозина да отидат на работа, реакцията на правителството беше да обяви неочаквана почивка в цялата страна, за трети път тази година – предишните пъти бяха поради високите температури и отново срив на системата.

Спирането на електричеството за цял ден показва мрачната картина колко всъщност е лоша инфраструктурата. След почти 10-годишна война, водена от САЩ за “освобождаване на Ирак”, инфраструктурата е основен проблем. 40-те милиарда долара, които бяха предвидени за справяне с проблемите от наводнения и горещини, затънаха някъде в парламента още през 2009 година. Това от своя страна е симптом за по-голям политически проблем – политиците в Ирак изглежда са по-заинтересувани от разприте помежду им, отколкото от въпросите, касаещи цялата страна.

Но дори и инфраструктурата да не е била основен въпрос, колко точно пари за отишли за подобряването й е спорен въпрос. Партиите са изкушени от лесните печалби, а лоялността на даден политик и дори фракция може да се осигури с къщи, автомобили и пари в брой.

Политическата ситуация се усложнява още повече от средата на декември, когато президентът Джалал Талабани, кюрд по произход и с влияние в обществото, се разболя тежко и получи инсулт. Това се случи насред спор за нефт между правителството в Багдад и кюрдската автономна област в северната част на страната, който се смята, че струва 20 милиона долара на ден. Още нещо – очевидно, че когато в Ирак вали, изчезват политически противници на премиера.

Заболяването на Талабани даде възможност на премиера Нури ал-Малики да застане срещу министъра на финансите Рафа ал Есауи, арабин-сунит в доминираното от шиити правителство в Багдад. Девет или повече хора около Есауи бяха арестувани по обвинения в тероризъм.

Тези действия напомнят на кампанията през 2011 година срещу Тарик ал-Хашими, също сунит и заместник-премиер, обвинен в организиране на убийства. Хашими избяга от страната, получи политическо убежище в Турция и в негово отсъствие беше осъден на смърт в Ирак.

Въпреки, че насилието в Ирак е доста под пика си от 29 000 смъртни случаи сред цивилното население през 2006 година, повече от 4 000 цивилни граждани са загинали за всяка от последните четири години по данни на сайта Iraq Body Count. Сред населението е разпространено да се носи лично оръжие за самозащита.

В контекста на Ирак, обвиненията срещу Есуаи или Хашими не са толкова важни. Въпрос е в това, че премиерът Малики изглежда се възползва да издава арести избирателно, за да уреди в своя полза политически спорове. Мащабни демонстрации последваха задържането на двама служители, особено в провинция Анбар, откъдето главно произлизат привържениците на Есауи.

Поведението на Малики придобива все по-авторитарен вид, като той се стреми да придобива повече лична власт, но дали ще успее в това остава да се види в близкото бъдеще. Малики се опитва да създаде култ към личността, но за мнозина извън неговите приближени, той няма авторитет.

#Iraq's dictator in the making Nouri al-Maliki is trying to develop a personality cult. Problem is, he has no personality.

December 28, 2012 21:49 via Twitter for BlackBerry®ReplyRetweetFavorite

@KarlreMarks

Karl Sharro

Още нещо става очевидно – държанието на останалите политици в страната не е по-различно. Изглежда, че всички политически лидери в Ирак живеят с максимата, че никой враг не може да стане партньор, а само временен партньор, който да бъде унищожен след време. Предателството дебне зад всеки ъгъл на политическата улица в Багдад и отделният политик се стреми да придобие възможно най-много власт за себе си, игнорирайки факта, че с това застрашава сигурността на цялото общество и държавата като цяло.

През последната година Малики действа по далеч от демократичните ценности начини, като заменя хора в министерствата със свои хора и използва антикорупционните държавни служби срещу политическите си противници. Тормозът на премиера преследва всеки, който е считан за заплаха за управляващата партия или лично за Малики, като с това се наблюдава изключителен спад в личната свобода в Ирак. Най-опасното за страната е, че с тези действия Малики може да предизвика собствената си гибел и да вкара държавата в гражданска война.

Както винаги в Ирак, има и сектантско измерение на проблемите и Малики е обвинен, че подклажда религиозното напрежение чрез арести на сунитски политици. Някои анализатори виждат влияние на конфликта в Сирия върху Багдад. Наскоро по “Ал Джазира” имаше предаване, в което се подчертаха противоположни аргументи. Ясно се видя тенденцията за прехвърляне на вина, което едва ли е продуктивно. Страната е в пълна бъркотия и нейните лидери имат какво да обмислят като решения.

Думите на иракската кюрдска журналистка Хиуа Осман могат да послужат за обобщение на ситуацията в Ирак:

“Ирак е четвъртата или петата най-корумпирана страна в света, според ”Трансперънси интернешънъл “. Багдад все още е най-лошият град за живеене в света, според индекса Mercer. Тези индекси нямат нищо общо със сектантството, нищо общо с политиката, но има връзка с направеното от правителството.”

Очакваме Twitter да си направят браузър и да обявят, че Google е known malware distributor.

ГЕРБ разпродава защитени територии by newswriter on 30/12/2012 4:12 PM Биволъ https://www.bivol.bg/gerb-razgrabvane-duni.html Багери заравняват защитени дюни в местността Кокала, близо до Несебър, алармира вчера природозащитникът Тома Белев в социалната мрежа Facebook. Теренът е част от дюните в защитена зона Ахелой-Равда-Несебър от мрежата Натура 2000. Багерите са влезли в защтрихования с дебела червена линия терен. Тънката червена линия е границата на защитените дюни в Натура 2000 Бързо разследване на Биволъ показа, че в основата на поредното престъпление спрямо природата е порочна сделка със земя на Министерството на горите, осъществена само преди месец. Мирослав Найденов е продал близо 29 декара защитени дюни държавна собственост на лицето Димитър Петров на 27.11.2012 г. Цената е 20 лв/м2, което е под данъчната оценка от 50 лв/м2. Община Несебър дори е приела наредба, че никой не може да продава имоти под данъчна оценка, но имотът не е общински, а държавен. Още на следващия ден Димитър Петров продава закупената държавна земя на фирмата СЛЕ груп ООД за 7 пъти по-висока цена, или по около 140 лв/м2. Явно земята не е платена веднага и се учередява ипотека в полза на Петров. Очевидно продажбата е изключително неизгодна за държавата, която само за 1 ден е била ощетена с 3,5 млн/лв. Няма друго обяснение за тази неизгодна сделка освен задоволяване на корупционни интереси по етажите на властта. В момента багерите заравняват дюните. Как така тази земя е променила статута си на защитена територия и е била продадена на частно лице, което естествено иска да строи? По този начин всички дюни могат да изчезнат, след като им бъде променен тихомълком статута и бъдат разпродадени. Очевидно ГЕРБ, който така и не отмени престъпните заменки на Тройната коалиция, започва с още по-нагло и цинично разграбване на природния ресурс – директни продажби на държавни парцели на безценица и то в защитени територии. Очаквайте подробности.

Share on Facebook

Не съм пушач. Но синът ми, а доскоро и съпругата ми, са. Защо ги разглеждат като разбойници? И кой прави всичко това? Една клика от клептократи и маразматици. Достатъчно се търпи покорно всичко това! Пушачите уважават непушачите и признават правата им. Но в същото време искат да уважават и техните права. Те не възнамеряват да разпространяват този вреден навик, не искат да се пуши в училищата, в болниците и в метрото. Но смятат за садистични плановете да се забрани пушенето на предназначени за това места на гарите, летищата, в салоните за пушачи на ресторантите, на плажовете и т.н. Изобщо какво да ви кажа. Решили са да насъскат всички псета на властта и открито да издевателстват над тях. Каква е истинската цел на нашите управници? Те, представяте ли си, са се загрижили за здравето на народа?!

Facebook потвърди официално за Bloomberg, че неприятен бъг, открит през лятото на 2012 г., е на сто процента отстранен. Става въпрос за докладвания бъг от XY Security, който е бил използван от хакери, за да активира личните камери на потребители на социалката.

Грешката, която бе докладвана през месец юли 2012 г., е напълно отстранена според говорителите на Facebook. Тя се е състояла в хакване на личните ни камери. Ако потребителите са дали съгласие на Facebook, което да дава достъп до техните камери, то те е много вероятно да са станали жертва на хакерите. По този начин камерата се е активирала без знанието на потребителя, а записите, които са правени, са пускани от лични профили във Facebook, както и в интернет пространството.

Според говорителят на Facebook, Фред Уолънс, грешката е афектирала както устройства с ОС Windows, така и Mac-ове. Това обаче няма как да се повтори, тъй като са взети всички мерки за сигурност и бъгът е отстранен. Все пак ние ви съветваме да сте особено внимателни, когато давате разрешение на която и да е социална мрежа, защото сами виждате, че платформите могат да бъдат пробити, а личните ви данни и дори самите вие можете да станете жертви.

Снимка: Logitech

Учените казват , че в близко бъдеще , покрай нашата планета трябва да прелети неотдавна откритата комета ISON. Между всички космически тела в Слънчевата система , прелитащи покрай Земята , тази комета се отличава с това , че прелитайки тя може да стане по ярка от Луната.

Настъпи време за традиционния годишен фото обзор. Връщам лентата назад с кратък преглед на по-значителните снимки от 2012 годината.

Януари

Мразовито утро в село Говедарци, с ледена мъгла по изгрев.

Когато сняг затрупа всичко се отправих към Родопите.

Морска стихия. В края на януари започнаха бурите.

Февруари

Морето се разгневи. В окото на бурята природата показва своето могъщество.

След като бурята стихна, настана Ледено спокойствие.

 

 

Април

Северното крайбрежие на Испания.

Пролетен Бургас. Пикът на пролетта в края на април.

Май

Добруджанско поле.

Мощни слънчеви лъчи по залез.

Пролетни отбивки

Гръмотевична буря над морето

Един обикновен пролетен ден, един обикновен язовир и една необикновена дъга.

Юни

Красивият бряг на Силистар

Сърце в пясъчната коса при естиеро на Велека.

Поля с минзухари край Урдините езера

В края на юни слънчогледите израстват нависоко, а питите им все повече клюмат надолу.

Козя стена е вълшебен кът в Стара Планина.

Където залезите са пленяващи.

А изгревите разнежват с изящността си.

Юли

Виждал бях какви ли не бури, но такава - с цветове и мъртво спокойно море, не бях.

Август

Градът на греха

Необичайно тропическо небе край брега на Свети Влас.

Новата църква в Свети Влас.

Полет над долината на Тракийските царе

Триглав

Септември

Златен изгрев край Иракли

В очакване на залеза край язовир Калин

Октомври

Великолепна двойна дъга над Атанасовското езеро

Деликатна гора в Да уловиш есента

Ноември

Отново сърце, този път в Родопите край Белинташ.

Царят на гората.

Чудните скали.

Нажежения мост.

Тракийска гробница до Поморие

Византийски дървен мост в крепостта Овеч.

Като разтопена лава свети градът под планината.

Мъглата започва да изтънява над село Сотиря.

Декември

Зли очи в чинията на Бузлуджа.

Балкан като на длан - от Триглав до Шипка.

2012-та в снимки | 2011-та в снимки | 2010-та в снимки | 2009-та в снимки | 2008-ма в снимки

Гигантски въздушен балон , напълнен с хелий , бавно лети над Антарктида, на височина около 36 км. Балона бе пуснат на Рождество и носи на борда си свръхчувствителния телескоп BLAST (Balloon-borne Large Aperture Submillimeter Telescope) с почти двуметрово огледало , който измерва в субмилиметровия диапазон светлинни вълни идващи от така наречениет Звездни ясли в нашият Млечен път.

На Червената армия – прослава, а за убитите от нея българи и таврийски българи – забрава

АВТОР: ГЕОРГИ ЧУНЧУКОВ

Дебатът продължава: Червената армия окупаторка ли е?
В диспута „за” или „против” паметника на Съветската армия в София, проведен на 9 септември тази година в пилотното предаване „Удавете водещия” на една от националните телевизии, който е идентичен на диспута „Червената армия освободителка ли е или окупаторка?”, Иво Атанасов, говорител на движение „Русофили”, заяви: „Фактът, че в България няма убити от Червената армия българи, показва, че тя не е окупаторка.”
Ето обаче какво пише самият Георги Димитров – кумирът на българските комунисти, в писмо молба до Сталин и Молотов две седмици след 9-ти септември 1944 г.: „… някои военнослужащи (червеноармейци – б. м. – Г. Ч.) в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже(к.м.-Г.Ч.). В с. Див Дядово, Шуменски район е убит заедно с други и стар член на Комунистическата партия.” (ЦДА, ф. 146б, оп. 2, а. е. 1765, л. 165 – 10). Явно писмото молба не е трогнало кремълските властелини, защото убийствата на българи от червеноармейци продължават. Доказателства за тях привежда историкът изследовател проф. д-р Диню Шарланов в книгата си „История на комунизма в България”, том I, стр. 245: „… към септември 1946 г. от съветски войници и офицери (…) са били убити 123 деца, жени и мъже, българи и българки. Списъкът не е пълен и вероятно се отнася само за 1946 г. … Убитите жени са на възраст от 18 до 23 години …” (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а. е. 423, л. 8, 37; а. е. 424, л. 5 – 17; а. е. 312, л. 4; а. е. 325, л. 4; а. е. 315, л. 2; а. е. 424, л. 7 – 11)
Сега ще се спра на едно събитие от българската история, което също опровергава казаното от Иво Атанасов. За него почти не е писано и говорено. И сега малко се пише и говори. А трябва! За да не се забравя трагичната съдба на таврийските българи, дръзнали да напуснат родните си места в Таврия (област в Южна Украйна, Приазовието) и да се заселят в своята прародина България. Това се случва в годините 1942 – 1944. Тези таврийски българи са наследници на българите, преселвали се в пределите на Руската империя след всяка руско-турска война. Георги Раковски в книгата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” предупреждава преселващите се българи да не напускат родните си земи, защото нищо добро не ги очаква в Русия. Таврийските българи през 1942 г., по време на германската окупация на западните територии на Съветския съюз, в които е и Таврия, пишат прочувствено писмо-обръщение до цар Борис III с молба да ги приеме в царството си. Писмото е връчено от младия и даровит писател Мишо Хаджийски, предводител на българите от Таврия, а и от цяла Украйна. Цар Борис III откликва на молбата . Първите таврийски българи пристигат в България в края на 1943 г. Заселени са и оземлени в Добруджа и Лудогорието. Този процес на изселване и заселване продължава до средата на 1944 г. Успелите да се доберат до прародината си България са над 2000 души. Точният им брой е неустановен и неустановим. Посрещнати са от местното население като братя и сестри. Радостта им е неописуема. За съжаление тя е краткотрайна – за по-малко от година. След окупацията на България от Червената армия по заповед на Сталин започва връщането им обратно в СССР. Изпълнението на операцията е възложено на органите на Червената армия. Активно им помага новата комунистическа власт. Укриващите се таврийци са издирвани, преследвани като дивеч, залавяни, включвани в списъци и депортирани. Част от тях са убивани още в България. За съдбата на връщаните обратно има различни версии. Две от тях са най-правдоподобни – изпратени в лагерите на ГУЛАГ или натоварени на шлепове и издавени в Черно море. Която и от версиите да е вярна, случилото се е чудовищно. Обвинението срещу таврийците е, че са родоотстъпници и изменници на СССР. Излиза така, че „фашистката” българска държава се проявява като любяща майка, а комунистическата – като мащеха убийца.
Но нека сега да оставим да говорят живите свидетели на събитието, архивите, книгите, вестниците. Тази година в Добрич бе издадена книгата „Българи в Таврия и таврийци в България” – малка по обем, но уникална по съдържание. 85-годишният автор Атанас Марков е човек родолюбец с будна гражданска съвест. Самият той заявява, че не е писател и най-малко изследовател историк, но че все някой трябва да отрази и опише събитието за поколенията от гледната точка на съвременник и свидетел. За него най-точно отговарят думите: „Поэтом можеш ты не быть, но гражданином быть обязан.” Авторът се спира подробно на изселването и заселването на таврийските българи в България, като онагледява фактите с архивни документи от Държавен архив – Добрич. Става ясно, че за условията по онова военно време българската държава си е свършила много добре работата по посрещането и настаняването им. Акцент в книгата представлява подбуждането и организирането на депортацията на таврийските българи обратно в СССР. Още в предговора авторът слага пръст в раната: „Тук, на родна земя, ги настига дългата ръка на бащицата Сталин, „Бащицата на народите”, чрез щиковете на звездочелите Альошковци …(к.м.-Г.Ч.). Това, което съм събрал и написал е една малка част от голямото и срамно за властващите тогава български комунисти събитие, което е предизвикано от чужда окупационна армия, започнала вече да се нарича двойна освободителка, най-усърдно подпомагана от новата тоталитарно-комунистическа ОФ власт. България е окупирана страна, след едностранното, безпричинно и без никакъв повод обявена й война от СССР на 5 септември 1944 г.”
След това въведение в темата Атанас Марков продължава: „След първия сигнал за връщането на таврийските българи обратно в СССР, даден с телефонограма от 22.XI.1944 г. и други указания, започва събирането на изселниците в сборни пунктове по околийските центрове, предимно в казармите, където са настанени щабовете на Червената армия.
С активното съдействие на новата ОФ власт (разбирай БКП) след преврата на 9.IX.1944 г., Червената армия на маршал Толбухин като окупационна войска се разпорежда тотално в царство България. Вестта за насилственото завръщане на таврийските българи обратно в пределите на СССР достига до всички. Започва, доколкото това е било възможно в ония условия, съпротива – нежелание да бъдат депортирани. Укриват се в добри хора, местят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен. Всички усилия остават напразни. Окупаторите, изпратени от бащицата другаря Й. В. Сталин и неговите български лакеи и послушници си знаят интернационалните задължения – вън чуждите граждани, (съветски крепостници без лични документи) съветски родоотстъпници, изменници на родината.”
След това Атанас Марков се позовава на съвременници (част от тях комунисти), преки свидетели на трагичните събития.
Йордан Боев, роден през 1932 г. и израсъл в село Добрево (Добричко), където са заселени и оземлени първите изселници от Таврия: „Да, помня ги. Тогава 1943-1945 г. бях малко момче, 10-12-годишен. Имах две по-големи сестри момичета, другаруваха (момуваха) с момичета таврийчета, техни връстнички. Общи празници, общи хора, общи седянки и други. Та нали и те бяха българи(к.м.-Г.Ч.), носещи същите обичаи като нас.
…Пролетта на 1945 г. 2-3 камиона с червеноармейци една късна нощ обсаждат селото и за кратко време, може би за час-два, арестуват и насилствено събират всички таврийски българи и ги отвеждат в училището на с. Овчарово. Оттам са били изведени, но какво по-нататък е станало с тия хора не зная.” Йордан Боев продължава: „Аз съм преселник от Северна Добруджа. Много по-късно след тези събития имах възможност да посетя Северна Добруджа, да се срещна с хора от моето родно село Чамурла, да разговаряме нашироко. Възрастни румънци си спомняха тогава за тия събития: „Йордане, когато дойдоха тук болшевиките докараха много българи тук, направиха открит лагер. После с шлепове ги върнаха в СССР – Одеса.” Направило им впечатление на тия румънци, че шлеповете се товарят вечер с хора, тръгват за Одеса и сутринта пак са на кея, празни, дошли за нова пратка. „Издавили са ги, Йордане, в морето. Така всички си мислехеме.” Аз не вярвам. Дано не е било така.”
Панчо Маринов Куртев, роден през 1930 г., от с. Добрево: „…През пролетта на 1945 г. дойдоха два камиона червеноармейци, блокираха селото, арестуваха мъжете и ги отведоха в гр. Варна. После се разнесе слух, че са ги разстреляли още тук, на българска земя. След 4-5 дни пак дойдоха камиони с червеноармейци, арестуваха останалите – жени, деца и старци и ги отведоха в неизвестна нам посока.”
Слави Тодоров, роден през 1925 г., от с. Росица, Добричко, си спомня разговор на баща си с таврийски българи: „Бай Тодоре, ако тук в България пристигне Червената армия на Сталин, за нас, таврийците, няма да има живот. Ще ни разстрелят още първия ден. Остава да се наловим за ръце и сами да се издавим в Черно море!”
Не е възможно във вестникарска публикация да бъдат представени свидетелствата на всички очевидци. Но две не могат да бъдат подминати, защото чрез тях съпреживяваме трагиката на разкъсването на създадените връзки между таврийските българи и местното население. Ето ги.
Марин Атанасов, роден през 1920 г., от Добрич: „През пролетта на 1945 г. започна тяхното обратно изселване. А младостта си е младост. В средите на таврийските българки имаше красиви и умни момичета, момичета, които горещо желаеха да останат в България, тук да се задомят, тук челяд да създадат и отгледат. Та нали България бе тяхна мечта(к.м.-Г.Ч.). Имах приятелка сред таврийските момичета. Люба са зовеше. Умно и красиво момиче. Не й разрешиха съветските власти да остане в България. Трябваше да се разделим, но как? До вагоните никого не допускаха. А те, вагоните, претъпкани с хора и багаж. Олелия до възбог. От голямо разстояние с едва забележими знаци с махане на ръце бе нашата раздяла. А партидите от живи хора все идваха, конвоирани като престъпници и наблъсквани в конските вагони. Каква е била по-нататъшната съдба на тия хора, не зная. Зная само това, че бяха таксувани като изменници на Родината, родоотстъпници, и най-вероятно ги е последвала жестока съдба.”
Илия Иванов Гюров, роден през 1926 г., разказва спомен като ученик в мъжката гимназия в Добрич: „Имало е учител, таврийски българин, който преподавал предмета химия. Арестуван бил в самата класна стая… и отведен за депортиране от органите на Червената армия. Този учител се е казвал Милчев. … Целият клас, са отишли да изпратят учителя си в неизвестното.”
И накрая ще приведа и спомена на самия автор Атанас Марков, роден през 1927 г.: ”Ежедневно по два пъти преминавахме през прелеза на ЖП линията при гара Юг… ЖП гара Юг е блокирана (обсадена) от червеноармейци редица дни подред. Товарят се товарни (конски) вагони с жива стока – ХОРА – довеждани на партиди, строго охранявани от специалните войски на Червената армия. Достъпът на граждани или други лица е строго забранен. А там край вагоните е ад, викове, плачове, писъци на жени, деца, старци. Търсят се близки, роднини, съселяни, да пътуват заедно, заедно да делят по-нататъшната си съдба. Работи се усърдно, комплектува се влакова композиция и тръгва! Накъде? На север, но северът е голям, там е втората родина, но там е и необятният ГУЛАГ…”(к.м.-Г.Ч.).
Авторът Атанас Марков в книгата си използва като източници на информация и вестници. Той се позовава на вестник „Про-Анти”, брой 35, 2005 г., като пише: „Български „Катин”, тук във воденската гора, между селата Воден и Острово, Разградско, отстоящи на 5-6 километра едно от друго по време на бомбардировките над Плоещ е паднал самолет. Изровена е била огромна яма. През 1945 г. по време на насилственото депортиране на таврийските българи тук са били докарани 40 човека, конвоирани от органите на Ч. К., разстреляни и заровени в ямата от същата военна милиция на Червената армия(к.м.-Г.Ч.). Децата и жените са ги отправили за СССР.” (Интересен факт е, че през 1978 г., за да не пречи на ловната резиденция „Воден” и на обслужващото я летище, село Воден е премахнато. Днес не съществува на географската карта. На събор в началото на септември тази година бивши жители на селото и техни наследници са решили да направят подписка за връщане на имотите им и възстановяване на селото ).
Колкото и парадоксално да е и вестник „Дума” отразява тези събития. Атанас Марков отбелязва: „На 10.VIII.2002 г. вестник „Дума”, брой 183 (орган на обновената БКП, вече БСП, с автор Александър Миланов) излиза с обширен материал на две страници за съдбата на таврийските българи, дошли у нас през 1942-1945 г. и насилственото им депортиране от окупационната Червена армия – пролетта на 1945 г. Историческите истини са такива. Те не могат вечно в тъма да останат. Все някой ден виждат бял свят.”
Да, така е! Потулваните исторически истини рано или късно излизат на светло! И колкото по-рано, толкова по-добре. На светло излязоха вече чрез архивни документи пораженията, нанесени на България от присъстващата в нея Червена армия и във финансово-стопански план: 82 млрд. лева за издръжката й за три години и четири месеца, загуба на суровини, селскостопанска продукция и др.
Червената армия има и други агресивни действия срещу суверенна България, макар и преди да я е окупирала и да не е била във война с нея – бомбардировките на населени места в Североизточна България веднага след 22.VI.1941 г. и набезите на черноморския подводен флот по българското крайбрежие, причинили поражения на търговския ни и транспортен флот, причинили и човешки жертви. Но това е друга тема.
Очевидно е от гореизложеното, че Червената армия пряко е избивала невинни българи и косвено – чрез ръцете на българските комунисти , получили властта си от нея на тепсия.
Нека Иво Атанасов коригира информацията си, че в България няма убити от Червената армия българи. Червената армия пък трябва да получи заслужения си статут на армия окупаторка. А за паметниците на армия окупаторка, естествено, няма място в страна, която уважава себе си и сред народ, който има достойнство. Става дума за около 150 монумента на територията на страната ни по данни на председателя на движение „Русофили” Николай Малинов. За съжаление липсват знаци на преклонение пред жертвите на червеноармейците – българи, в това число и таврийски българи. Оказва се, че на окупаторите се отдава прослава, а избитите от тях българи получават забрава. Не е само срамно, и позорно е!

Забележка: Книгата „Българи в Таврия и таврийци в България” се намира в библиотека „Дора Габе”. Заслужава да бъде прочетена! Предстои представянето й.

Share on Facebook

Предизвикана съм от следното съобщение: „Здравей Йоана, казвам се Ваня и имам нужда от съвет. Мама ми изпрати доста сушени сини сливи набрани и обгрижвани с много любов. Сушени са в сушилник на дърва както едно време моята баба ги правеше. Иска ми се да направя сладко от тях. Правила съм от пресни, но от сушени не съм…“

И аз не съм правила сладко от сушени сини сливи, но тази идея ми се стори твърде привлекателна за да пропусна възможността да опитам. В случая, нужда от помощ имах и аз, затова се допитах до по-възрастни хора дали има практика или са чували да се приготвя такова сладко. Не бяха чували, затова ми остана другата глобална опция за търсене на сведения. Прегледах няколко варианта докато си наумя как да приготвя моя мармалад. Получи се интересна задачка.

В тази задачка, в синхрон със сезона и съпътстващите го аромати, включих тъмен ром, лимонова кора, канела и ванилия. Избрах тези подправки и поради една друга причина, която засега ще пазя в тайна. Шшшт.

Приготвянето на мармалада е много лесно начинание. Единствените две неща, които трябва да се съобразят са влажността на сините сливи и личните предпочитания за подправките. Може да не се добавят никакви подправки, така или иначе вкусът на сините сливи е концентриран и определено мармаладът приготвен с тях се различава от този приготвен с пресни сливи, въпреки че при сушените е необходимо те отново да се хидратират. Реших да направя това в количеството вода, което е нужно за сваряването им. Ще го кажа иначе – накиснах сушените сливи в смес от вода и тъмен ром, а след това ги сварих в същата тази смес. Така запазих концентрирания вкус, който отчасти се отделя във водата, в която са накиснати.

Подправките, които използвах допълниха този вкус без да доминират, а по-скоро да го разкрият. Същата роля изиграха и при смесването на мармалада с шоколад за десерта, който си наумих с него. Опа, май се издадох. По-добре да започна с рецептата за мармалада, преди да съм си казала всичко. Изненадите ще оставя за догодина.

Мармалад от сушени сини сливи

Основни техники взаимствах от Mari’s Cakes

Посочените дози са за 1.300 кг мармалад.

Продукти:

• 500 г обезкостени сушени сини сливи
• 800 мл вода
• 200 мл тъмен ром
• 1 шушулка ванилия
• 1 пръчка канела
• 2 ленти лимонова кора (остъргват се с белачка за картофи, като се внимава да не се засяга бялата част под кората)
• 20 мл лимонов сок
• 400 г захар

Сушените сини сливи се накисват във водата и рома за една нощ.

На следващия ден към тях се добавят остърганите семенца от ваниловата шушулка, заедно с шушулката, канелата и лимоновата кора. Загряват се на умерен огън докато течността заври. Вари се 20 минути или докато сливите станат много меки. В зависимост от това колко са били изсушени сливите, може да има нужда от добавяне на още вода и по-дълго варене.

Когато са готови тенджерата се маха от котлона. Изваждат се ваниловата шушулка, канелата и лимоновата кора. Сливите се пасират заедно с останалата течност. Към пюрето се добавят лимоновият сок и захарта. Връща се на умерен огън и мармаладът се вари 15 минути, като се разбърква често.

Охлажда се. За по-дълго съхранение се разсипва в стерилизирани буркани и се затваря добре.

Забележка: Алкохолът от рома ще се изпари по време на варенето и ще остане само ароматът. Вместо ром може да се използва ароматно червено вино, портокалов ликьор, лимончело, портвайн, мадейра. Все пак ако не желаеш да използваш алкохол, количеството му в рецептата може да се замени със същото количество прясно изцеден портокалов сок или просто вода.

Подправките също може да варират според личните предпочитания, като в случая карамфил и/или малко портокалова кора ще се съчетаят много добре.

Ваня, за мен беше удоволствие. Благодаря за идеята и се надявам също като мен да се насладиш на този мармалад.

SOS – Мармалад от сушени сини сливи е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Интересен поглед над пазара по Коледа ни предлагат от ForeSee, като хвърлят основен акцент върху онлайн търговията. Някои от данните, които предстои да видите, са част от базата данни на comScore и National Trade Federation. Това прави изследването наистина ценно и изчерпателно до голяма степен. Според инфографиката 39% от американците са пазарували онлайн по празниците през 2012 г. По-интересното е, че в периода 1 ноември – 7 декември в САЩ са похарчени близо $30 милиарда онлайн, или с 13% повече в сравнение със същия период за 2011 г.

Апетът, който обаче идва с яденето, очевидно е извадил на онлайн пазара множество компании, които са гладни за бързи пари. Подобна ситуация можем да видим и в онлайн пространството в България. Виждаме, че за последните 4 години има рязко нарастване на онлайн разходите на потребителите, но задоволството, което те получават от търговците във виртуалното пространство, бележи много малък ръст. Това се дължи най-вече на некачествено и некомпетентно обслужване от страна на търговци и онлайн маркетинг специалисти. Именно тук трябва да бъде обърнато повече внимание не само в САЩ, но и у нас.

В резултат на по-добро онлайн обслужване сайтове за интернет търговия като Amazon, LLBean, Vitacost и други бележат високи резултати в графа лоялност, доходи и препоръки от страна на потребителите. Това от своя страна води до 71% от потребителите, твърдящи, че добрите услуги в един сайт биха ги накарали да предпочетат онлайн пред офлайн пазаруване. Освен това 69% от тях смятат, че доброто обслужване може да ги накара да препоръчат онлайн ритейлъра, а 67%, че са готови да се върнат отново в този сайт и да прибягнат към покупка.  

Снимка: ForeSee

За пореден път се убеждавам, че никога няма да достигнем до момента, в който ще сме доволни от всички възможни технически подобрения, които сме направили в дома си. Една от нещата, които получихме за Коледа, е WD HDTV Live Hub. Тотално нищо не разбирам от това и всичко, което знам за тази машинка, е, че през нея мога да си пускам филми и музика от компютъра си. Или да си разглеждам снимки. Е, има и куп други неща, които може да прави, но засега ще се спра дотук. Това, което искам да ви представя днес, е нещо близко до тази машинария, но с по-малки размери и с малко по-различно предназначение.

Auris е изключително малък, компактен и симпатичен Bluetooth приемник. С негова помощ спокойно можете да кажете “Сбогом!” на всички кабели, необходими ви да свържете някое от устройствата с музикално съдържание към вашите док станции. Също така спокойно можете да разнасяте телефона или таблета си със себе си, докато музиката от него звучи през колоните в съседната стая.  Приемникът е съвместим с iPhone, iPad, Android, Windows Phone, Blackberry или всяко друго устройство чрез Bluetooth ® версия 2.1 + EDR за по-добро качество на звука. Което си е чист бонус, имайки предвид, че различните фирми се специализират в док станции за конкретни модели телефони. Auris може да съхрани до 8 свързани устройства, а обхватът му е до 33 метра. Няма нужда да бъде захранван допълнително, тъй като веднъж включен към док станцията, той взема енергия от нея. А ако все пак държите на окабеляване (шегувам се, разбира се, никой не държи на кабелите), в комплекта ще намерите USB и 3.5 мм AUX кабел за връзка към устройства с USB изход, както и връзка към вашата аудио система, евентуално.

Освен за музика можете да използвате предавателя и за възпроизвеждане на звука от устройства, на които играете игри или гледате филми. Вече не е необходимо да прекъсвате другите си занимания, за да слушате музика. Тя ще се лее свободно от док станцията, докато работите, пращате съобщения или се ровите из интернет.

Auris се предлага в два цвята – черно и бяло. Цената е $49.99. Колко от вас вече се замислиха за поредното подобрение на техническата част на къщата?! Както не веднъж съм отбелязвала, в малките опаковки винаги се крие нещо голямо!

http://www.youtube.com/watch?v=R16ey5PawUA

Снимки: theauris.com

Стартът на ракетата от лек клас 'Рокот' , който бе отменен в началото на декември поради неизправности на ускорителя 'Бриз-КМ; , по решение на държавната комисия ще се проведе на 15 януари 2013 от космодрума Плесецк. - това е съобщил , официалния представител на Министерството на отбраната на Русия полковник Алексей Золотухин.

Роскосмос е подписл договор с Института по космически изследвания към РАН за създаването на научни прибори за съвместния с ЕКА проект 'ЕкзоМарс' - по информаиция от РИА Новости. По този начин , руската страна започва финансирането , без да чака приключването на финализирането на договореностите с ЕКА.

От НАСА са представили свръх-амбициозен план по освояване на космическото пространство . Проекта е постъпил за разглеждане в департмента по наука в Белия Дом . Учените предлагат да се 'хване' седем метров астероид с маса около 500 тона и да се 'докара' до Луната и на него да се създаде база аналогична на МКС.