Ако сливането на властта с престъпността е дефиницията за мафия, какво да кажем за същата симбиоза между журналистиката и властта?
От пресконференция на най-одиозното и официозното лице на нашата конфузна дифузия между т.н. журналистика и началниците на държавата научаваме „уникални мъдрости”, които само показват до каква степен са покварени чиповете на употребяваните за целта инструменти на пропагандата.

“Всеки определя какъв да бъде, но в крайна сметка решава пазарът” .
Ето така неофициалният телевизионен говорител на управляващите Николай Бареков определи значимостта на свободното слово- измерено в пачки ( нямам предвид онези, които се използват в балета).
За илюстрация търговецът в храма на свободното слово добави следното:
“Да, политици са Кошлуков и Дилов, но са от малкото, които бяха в политиката и във властта и запазиха имиджа си на чисти хора”, каза Бареков и сподели, че според него има още интересни имена в политиката, от които биха станали добри публицисти.” ( Bnews)

Този човек май наистина си вярва, че е публицист и дори е призван да отсява сеното от плявата в тази област със ситото си на златотърсач.

Спирам обаче с критиките срещу този търгаш, за да го подкрепя искрено в нещо: ако е вярно, както твърди той на същата пресконференция, че Алексей Петров е поръчал отвличането на сина му и това го мотивира да участва в официозната кампания срещу злодея, тогава, без никаква ирония, съм готов да се солидаризирам като баща, гражданин и публицист с потърпевшия от подобно престъпно (макар и само) намерение Николай Бареков.

Обаче, за да повярваме в истинността на това сензационно съобщение, трябва да получим отговори на някои въпроси:
Някой вярва ли, че в случай на такъв ужасяващ заговор, регистриран от властта по надлежен и доказуем начин, А.Петров нямаше досега да е изобличен като чудовище, което си заслужава изобличението?
Щеше ли ГЕРБ да пропусне да капитализира подобно намерение срещу един толкова любим на властта журналист за своите пропагандни цели?
Ако ли пък това е абсолютно невероятно ( имам предвид не евентуалното престъпно намерение, а неговата консумация за нуждите на властовата кауза), тогава истина ли е казаното от Бареков или е някаква измислица, базирана на изфабрикуван бащински героизъм?
Питам, защото заплахи за децата си съм получавал и аз , но никога не съм ги таксувал като чек за осребряване ( един коментатор в ivo.bg не само пожела смъртта на децата ми, но и описа как точно да стане това с по „един мръсен цигански…в устата” след като бъдат умъртвени).

Човек и да не е суеверен (или вярващ), би трябвало да знае житейското правило, че с живота на собствените деца не бива да си прави „шеги”.
Ако Бареков е прав и такава заплаха наистина е имало, всеки нормален човек би му съчувствал. Но какво да кажем ако спекулира заради някакви егоистични интереси, залагайки на борсата на съчувствието като някакъв циничен е „пазарен философ”, за когото успехът в журналистика се измерва в пари според индекса на пазара, на който продава съвестта си?

Този лексикон с въпроси ( без отговори) изобщо нямаше да е актуален, ако ставаше дума за незначителна физиономия, а не за лицето на властта в българския телевизионен ефир. Когато Бареков говори, зрителят подразбира позицията на Борисов.

Щом Борисов е в състояние да каже „не” в отговор на въпроса за цял референдум по ядрената тема, след като досега е бил „за”, не трябва ли да е способен да прозре необходимостта да откачи от гърба си пропагандната раница ( с камъни в неговата градина) с надпис „Бареков”?
В отговор на дежурните реплики, че Бареков не си заслужава репликите, отново няма да се съглася. Напротив! Той е не просто осведомен източник за актуалните помисли на началството на държавата, но и с невъздържаното си его бърза да ги издаде с пионерски ентусиазъм.
Един пример:
Само ден преди Борисов да се преобърне абсолютно неочаквано ( за нас, непосветените) по въпроса за гласуването на референдума и да препоръча чрез официозната ТВ 7 да се гласува с „не”, Бареков не се въздържа да сподели важен акцент от политическото планиране, известен явно само на най-вътрешния кръг в управлението на държавата.
Бареков предрече, че при провал на референдума Първанов ще покани Станишев да напусне върха на БСП. Прозвуча екзотично, защото Станишев се очертаваше като победител в очите на своите, ако гербаджиите гласуваха с „да”, т.е. беше почти сигурно, че Станишев ще има платформа да се пъчи като победител, тъй като официалната позиция на ГЕРБ до вчера също беше да се гласува с „да”.
Изведнъж Борисов създаде предпоставки неговият стар съзаклятник Първанов да поиска сметка за провала в референдума на съперника си Станишев. С други думи, Бареков „позна” какво е на път да се случи ( в полза на старата, зле прикрита дружба между Първанов и Борисов).
Да сглобим „две и две” и да видим какво цели преобръщането на Борисов с внезапната и настоятелна препоръка да се гласува с „не” на 27 януари.
Цели изолация и провал на БСП ( което само по себе си е правилно, но странно закъсняло прозрение). Това би довело именно до реанимация на свързаните с Първанов реваншистки по вътрешнополитическа линия сили в БСП , с които Борисов беше в толкова топли отношения преди тяхното поражение, че чак ги величаеше лицемерно като свои „главни политически противници”.
Така че, следете какво ви казват „маите” за края на мандата на ГЕРБ, сред които Бареков определено е на каишката в ролята на престарал се вестоносец, който в настървението си да се самоизтъкне като познавач на бъдещето е в състояние да убие създателя на вестите, като издаде ходовете му.
Борисов си подготвя резервен вариант за колаб(ор)иране с крилото на Първанов в БСП, което получава ( от Борисов) шанса да се върне в играта и да се опита да капитализира старата дружба между двете лица на монетата в тандема Борисов-Първанов, с която да ни (пре)цакат на изборите- уж че ни предлагат избор между ези и тура.

Share on Facebook

Убийте ме с камъни, но латино сериалите ми липсват!

Това беше мисълта, която се завъртя в главата ми от първите няколко страници на „Леля Хулия и писачът” на Марио Варгас Льоса. И не защото съм ги гледала чак толкова много, а защото тези филми бяха пълно с емоции – къде необходима за сценария, къде пресилена, но емоцията беше на лице. Всеки от героите, които ронеше сълзи за любимата си, а тя питаше Света Мария, защо не могат да бъдат заедно, при положение, че и двамата са млади, свободни и влюбени, но има слух, че са брат и сестра…

А после той си губи паметта, а тя се омъжва за друг…. КРАСОТА! Тази емоционалност често ми се губеше в книгите, на които „налитах” напоследък, но добрият Льоса ми я върна с пълна сила. И не защото книгата му има нещо общо с латино сериалите, освен „радио-пиесите”, които присъстват в сюжета. Просто от всяка страница лъха емоции, любов, страх и възбуда. 

Пригответе се да помните много имена, не заради количеството герои, които подобно на Маркес, нахлуват в сюжета, а поради много истории, които той включва. 

А всичко ще започне с едно невинно описание на град Лима, където младежът Варгитас учи право и припечелва пари, съставяйки новинарски емисии в „Радио Панамерикана”. И тъй като емисиите „се раждат” от изрезки от вестници, тази дейност му позволява да бъде доста свободен младеж, който ходи на кафе, обяд, вечеря, кино, буквално в работното си време. При една такава вечеря Варгитас се запознава и с леля Хулия – неговата бъдеща съпруга и уви, настояща леля, по-възрастна с доста години от него.

Но за любовта, особено латиноамериканската, спирачки няма!

И сюжетът е забързан и интригуващ се превръща в безобразно различен и интересен. А тяхната история ще бъде примесена с измислените сюжети на радио-сериалите писани буквално „на килограм” от Писачът и… Всичко ще завърши добре! 

Както и повелява правилото за писане на един латиноамерикански сериал. Или книга, която по стил му наподобява!

Малко полярни ревюта за книгата има и от Преслав в "Литературата днес", от Станислава в "Левитация", и при Зори Angel.

Вижте и ревюто на Лора Филипова за книгата "Кой уби Паломино Молеро?" на Марио Варгас Льоса.

Живея срещу три пункта за вторични суровини в покрайнините на град Варна и съм непосредствен свидетел на случващото се. Конкуренцията около казаните е голяма и често се разиграват истински битки за разфасоване на изхвърлен хладилник или печка. Големите градове с контейнерите си за смет и все още ненарязани за скраб промишлени и други обекти, съдържащи метал и други полезни суровини, привличат като магнит всички несретници от социалното дъно. Виждайки как всеки втори бута раздрънкана детска количка, някой страничен наблюдател би помислил, че страната ни изживява демографски „baby-бум”. Но вглеждайки се по-внимателно установява, че това не са майки с отрочето си, а поредните събирачи на отпадъци. Фактът, че досега в страната няма изграден нито един завод за оползотворяване и изгаряне на отпадъци говори, че сегашното статукво е „социалното” решение на управляващите за самоиздръжка на увеличаващата се армия от бедняци, за които липсва каквато и да е друга алтернатива. Твърде възможно е, като се поопразнят контейнерите от полезно съдържание, да се увеличат криминалните набези. Много шахти да останат без метални капаци и решетки. Да дерайлира влак заради демонтирани релси. Или да започват да се разбиват и изчезват дори цветните контейнери.

Между баща и син: - Запомни, синко, че безопасни гъби няма! - А пачият крак, татко? - За нищо на света! Когато по време на един излет в планината търсех пачи крак, се запознах с майка ти... Усмихни се, България! Природолюбител от Димитровград откри много рядка гъба, описана в Червената книга на България. Находката зарадва много всички, които се грижат за опазването на биоразнообразието. Редно е обаче да припомним, че гъбите са деликатна материя и винаги е добре да имаме едно наум при допира си с тях: По време на дело за предумишлено убийство съдията се обръща към обвиняемия: - И от какво умря вашата тъща? - Ами отрови се от гъби. - В такъв случай как ще обясните тези следи от удари с тъп предмет по главата й, установени от експертизата? - Ами отказваше да яде гъбите.

Руска журналистка написа открито писмо до Бриджит Бардо

 

На 8

На 8 септември 2011г. – премиерът Владимир Путин показва снимка на леопард при посещението си във Владивосток за началото на строителството на газопровода Сахалин-Хабаровс-Владивосток.

 

Юлия Латинина е известен руски журналист, коментатор на вестник “Нова газета” и от десет години постоянен автор и водеща на седмичното предаване “Код доступа” по радиостанция “Эхо Москвы”. Тя е също така писател, популярен критик на властите в Русия, сътрудничи като икономически анализатор на редица издания, водила е телевизионни предавания.

След като звездата на френското кино Бриджит Бардо заплаши през седмицата, че като сънародника си Жерар Депардийо ще поиска руско гражданство, ако бъдат подложени на евтаназия два стари циркови слона в Лион, Латинина публикува на блога си “Открито писмо до Бриджит Бардо”. В него тя обяснява защо според нея в чужбина мнозина се заблуждават за образа на президента Владимир Путин като защитник на околната среда и дивите животни в Русия.
Предлагаме ви откъси от текста на Латинина, публикуван в събота.

“Уважаема госпожо Бардо!

Обещахте да помолите руския президент Путин за руско гражданство, ако в цирк в Лион бъдат убити два болни слона. Казахте, че президентът Путин е направил за защитата на животните повече, отколкото всички президенти на Франция.

Това не е съвсем така.

Президентът Путин действително обича да демонстрира своята власт над животинския свят вероятно по същата причина, по която средновековните самодържци са държали зверове в двореца си. Всеки самодържец, особено самозабравилият се, обича да се смята за свещен цар, комуто се подчиняват зверове и птици.

Путин се явява такъв ярък пример. Той е надявал нашийник на амурски тигър, снежен леопард, кит белуха и бяла мечка; стрелял е с научни цели по бял кит, летял е с жерави и е пускал на свобода леопарди.

За съжаление това фалшиво всемогъщество на Путин излиза скъпо на зверовете.

На 19 септември 2009г. премиерът Путин видя снежния леопард в Националния парк в черноморския курорт Сочи. Като част от подготовката за зимната олимпиада там заработи програма за отглеждане на диви котки и пускането им в дивата природа.
Например дивият снежен леопард Монгол, на който Путин се любуваше при посещението си в Хакасия, е бил доставен там от Саяно-Шушенския резерват.

Вписаният в Червената книга мъжкар, който е бил наблюдаван от учените от дистанция в продължение на 10 години, е бил изваден от своя прайд и откаран на друго място с хеликоптер само за да му се полюбува Путин. Бил е уловен с бракониерска примка, което е абсолютно забранено. В отчаянието си нещастният звяр се е хвърлял по решетките на клетката, нанасяйки си рани в допълнение на тези, получени при пленяването му. Снежният леопард е бил уловен на 14 март 2011 г. Путин пристига в резервата едва в нощта на 19-и. Той по принцип обича да закъснява.

Не мисля, че заради френския президент еколозите във Франция ще хванат диво животно с бракониерски методи, ще го измъкнат от прайда му за една седмица (което би могло да завърши трагично за самия звяр) и биха го измъчвали.

 

Снимки от катастрофата на хеликоптер на “Газпром” с труповете на убити архари, в която загина президентският парламентарен представител Косопкин
“Хеликоптерът се разбил, защото Косопкин и другарите му пияни стреляли от въздуха по защитени от Червената книга архари, от които в Русия са останали само 300 животни.

Разстрелвали са ги от въздуха, редувайки се, по планинските склонове, където те няма къде да избягат, и един от тези палачи се увлякъл и прострелял таблото с уредите. Когато хеликоптерът рухнал, по склона се търкаляли трупове на хора и архари. Делото бе заметено под килима.

Била съм в Алтай. Казвали са ми, че от склоновете на съседна планина местен овчар гледал касапницата. Той никому нищо не казал за катастрофата. Търсили хеликоптера три дни и през цялото това време оцелелите в катастрофата сгрявали ранените си другари със затоплени на огън тигани. Не мисля, че този възрастен алтаец, видял склоновете на планината, засипани с трупове на разстреляни от хеликоптера архари, би се умилил от вашите думи за Путин, който бил сторил за защитата на природата повече, отколкото който и да било френски президент.”

Авторката посочва, че “Царят на зверовете Путин няма нищо против тези варварски развлечения. Той не пречи на чиновниците си да разстрелват защитени видове от хеликоптер, както и не им пречи да прегазват хора по пътищата”.

Латинина припомня това, което миналата есен група опозиционери събраха в специална брошура – че руският президент разполага с 26 резиденции, а “голяма част от новите резиденции се строят в резервати, където територии се унищожават заради Руския Цар на Природата”. В писмото се посочват случаите с резиденция “Лунна поляна”, построена в уникален биосферен резерват след изсичане на девствена гора и строителството на резиденцията на Медведев “Болшой Утриш”, заради която миналата година бяха променени границите на едноименния резерват в района на Анапа в Краснодарския край.

“Приближените на Путин не изостават. Редом с путинската резиденция в Геленджик с огромно имение се обзаведе патриарх Кирил, който изсече стотици ценни иглолистни дървета. Наблизо е имението на “най-едрия земевладелец в Европа” – губернатора на Краснодарския край Ткачов. Когато екоактивистът Сурен Газарян се опита да проникне през загражденията на тази вила, срещу него бе започнато дело за извършване на престъпление. Накрая на Газарян му се наложи да бяга от Русия.

Резерватите в Южна Русия са се превърнали в дачи за Путин и приближените му; горите са оградени, там простосмъртни не се допускат. Стотици хектари с ценни дървета са изсечени, за да се отвори място за дворци, бани, басейни, хеликоптерни площадки и др., нарушени са трасетата на мигриращи животни.

Впрочем би било странно да се защитава природата в страна, където най-изчезващият и беззащитен вид се явява homo sapiens.

Руснаците измират със скорост 1 милион души годишно. Продължителността на живота в Русия за мъжете е 64 години. В град Норилск асфалтът е разяден от киселинните дъждове, предизвикани от Норилския металургичен комбинат. В град Дзержинск – бивша столица на руското химическо оръжие – се чувстваш като при газова атака по време на Първата световна война. Никога не съм чувала Путин да си е мръднал пръста за руската екология.

Уважаема мадам Бардо!

Заплашихте, че ще поискате руско гражданство, ако в цирка приспят два слона. Не се съмнявам, че ако помолите Путин за спаси живота на двата слона, той ще изпрати за тях чартърен самолет, ще им подари руско гражданство и ще се снима с тях на фона на жеравите.

Казахте за Путин: “Всеки път, когато го помоля за нещо, той се съгласява.” Вярвам ви.

Проблемът е в това, че 110 милиона руски избиратели не могат за нищо да помолят Путин. Това право е резервирано само за малобройните му приятели.

С уважение, Юлия Латинина”

———————————————————————————————–

Цитирайки в ivo.bg това писмо, публикувано в сайта на в. „Дневник”, не мога да пропусна аналогията с нашия самодържец Георги Първанов, който до такава степен беше изобличен както бракониер по време на своето царуване ( стреляйки по диви прасета извън сезона например край Попово- за случая с нашествието му в Нуратинския резерват в Узбекистан с антураж от български съучастници от делегацията му през октомври 2009 г. да не говорим…), че също разигра цирк за пред публиката за замитане на следите си.

Припомням как Първанов, след като се беше снимал победоносно с убит от него вълк, се превъплъти хрисимо в ролята на опитомител на вълчица в своята резиденция, надявайки се така да замаже впечатлението от изтеклата информация за мащабните като военно учение ловни хайки за вълци, за които обслужващият го местен и държавен персонал пазаруваше и колеше като примамка магарета (неизвестно от кого и с какви пари заплатени).

Разликата между пътуващия цирк на Путин и животинското шоу  на българското му подобие е предимно в мащаба- все пак в малка България малката ни държавна главица не може да сгафи толкова много, колкото могъщият руски самодържец. Но манталитетът е същият!

Това обаче не е най-лошата новина в рамките на тази аналогия-дори не е новина, впрочем.Тук сме в по-лоша позиция, спрямо Русия, от гледна точка на разгласяването и съпротивата срещу безобразията на самодържеца. А и кой ли обръща внимание на някакъв си български журналист, критикуващ послушния ( на всички международни фактори) Първанов?

Благодарение на приятеля си Борисов президентът Първанов се измъкна от отговорност след като царстваше 10 години и си замина на „заслужен отдих” да си почива след уморителните сафарита в България и по света без да бъде притиснат за тях нито от медиите, нито от онези, на които предаде щафетата на властта – включително и контрола над същите раболепни български медии.

В книгата „Президент на РъБъ” съм описал прищявката на Георги Първанов да отклони самолета на връщане от латиноамериканската си обиколка и да го накара да кацне на най-южната точка на континента, за да се снима…с пингвините. Това е предизвикало горчива реакция сред пренебрегнатата от него българска общност в Бразилия, с която той не намерил време да се срещне ( отдавайки предпочитание на туристическа обиколка). Но не предизвика каквато и да била реакция в българските медии и хрантутниците, които той открито подкупваше с фамилиарни отношения на трапезата му при същите тези екзотични пътешествия в Азия и Латинска Америка.

Нито един от добре селектираните в тази компания журналисти не си позволи да се възмути разбунтувалата му се съвест, за да сподели с обществото каквото и да било от кухнята на президентските своеволия в България и по света. Защото Първанов беше опитомил специална порода блюдолизци, готови да махат с журналистическата си опашка за замитане на следите при всяко негово подсвиркване до степен, че „водещият” български вестник „24 часа” се беше превърнал в нещо като рекламен отдел на Георги и Зорка Първанови под зоркия поглед на (възнаградената и днес с височайши постове) главна редакторка Венелина Гочева. Нещо повече, след като се е доказала в тази роля, тя вече е повишена и от скоро отговаря вече не само за този ( практически унищожен като престиж пред читателите) вестник, но и за властовото надзираване на цялата вестникарска група, която сегашната власт успя да отмъкне от досегашните й собственици, срещу които оказа безпрецедентен натиск.

С други думи, в България положението с цирковете на властта, опитваща се да препарира общественото мнение, е още по-зле, отколкото в Русия. Ето защо всичко, което мога да направя, е да публикувам писмото на руската журналистка Латинина и да отбележа, че нищо подобно не се появи в българската преса през всичките 10-12 години, през които започна рециклирането на комунизма чрез овладяване на медиите, превърнати във вторичен целофан за прикриване срамотиите на сменящите се правителства, които обаче не само не си променят нрава, но и се увълчват все повече.

 

Share on Facebook

Православната църква чества днес Богоявление (Йордановден), който е третият по значимост християнски празник през годината. Според преданието на този ден Иисус Христос е покръстен от Йоан Кръстител във водите на река Йордан. В момента на Кръщението небето се отваря и Светият Дух слиза върху Христос във вид на гълъб. От небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение". Оттук идва и названието на празника - Богоявление. Празникът има различни имена в различни краища на България - Кръстовден, Водици, Водокръщи

Освен с вледеняващото мъжко хоро в Тунджа, българите имаха още един повод за гордост на Йордановден. Едно 21-годишно момче направи фурор в Австралия и малко не му достигна, за да се нареди сред най-големите в световния тенис. Григор Димитров отдавна си е спечелил искрени симпатии и уважение с изявите си, затова още едно голямо "Браво!" няма да е излишно. Хасковлията за пореден път доказа, че пътят към върха е свързан с ранно заминаване в чужбина. Далеч от алкохолните подвизи из чалготеките, катастрофите "на градус" и флиртовете с родните "златотърсачки". Гришо избра трудния път и не позволява да бъде отклонен. Не говори наляво и надясно колко е велик, никога няма да се отрече от родината си, няма да нагруби, обиди, няма да се нацупи. Димитров знае, че само талантът не е достатъчен. И заедно с Кобрата се превърна в достоен пример за подражание. Защото видяхме какво стана със Сесил Каратанчева или пък с Валери Божинов. Едната забременя на 14 и вместо голямо бъдеще, хвърли БГ...

След своите само 28 години живот, Ботев оставя диря, която времето не може да заличи. Той е поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител. Автор е само на 20 стихотворения, но българската поезия и до днес би била невъзможна и "безначална" без тях. Той е не само една от най-буйните, непокорни и умни глави на своето време, но и гений, превърнал се в национален символ.

Проф. д-р Татяна Червенякова е изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести “Проф. Ив. Киров”. Тя е преподавател в Катедрата по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина на Медицинския университет в София. Завършила е през 1978 г. , има аспирантура в Института по вирусология, Москва. Специализирала е детски и инфекциозни болести, гастроентерология, етиология и диагностика на вирусните хепатити, имунодиагностика на урогенитални и белодробни инфекции, абдоминална ехография. - Проф. Червенякова, каква част от пациентите Ви страдат от респираторни заболявания към момента? - Това е сезонът на острите респираторни вирусни заболявания, при които грипът заема основно място. Средно между 5 и 15% от населението се разболява от грип по време на епидемии. Значително по-голям е борят на децата, които боледуват от респираторни заболявания. От тях у нас се разболяват 5000-6000 души на седмица. Това поне...

Един от показателите, с които измерваме степента на развитие на цивилизацията, е нейната култура и отношението към нея. Или с други думи, как една страна се грижи за своите църкви, музеи, археологически находки, театри, поети, музиканти и художници. Искам да съобщя една позитивна новина... ... защото е важно дали народът консумира с отношение тази култура, когато е свободен да го прави или да не го прави; да го прави спрямо своя вкус. И в културата, както и в бизнеса, има момент на централизация и концентрация в столицата и в по-малка степен – в големите градове. Погрешно ли е схващането, че всичко, което се случва, е в София? Че в провинцията витае бездуховност, че там не вирее културата? Ще отговоря на този въпрос с един съвсем пресен пример от живота ми на поетеса, която тъкмо е издала своята първа стихосбирка и е тръгнала на поетично турне из страната. Отидох в Габрово с малкото знания за този индустриален град: габровци са хитри и пестеливи; имат технически университет,...

Днес не е просто Йорданов ден, но и ден, в който се радвам да не се казвам Деян Червенкондев.

Няма да си правя игра на думи с червеното във фамилията на депутата от ГЕРБ ( на когото в случая по-скоро съчувствам), но промяната в правилата на „играта” с гласуването на референдума е нещо, което си заслужава коментара.

В първия пряк телевизионен диспут за годината в рамките на информационната кампания за предстоящия референдум на легитимираните от Централната избирателна комисия инициативни комитети пратеникът на ГЕРБ в студиото на официозната ТВ 7 Деян Червенкондев защити, както му е реда, публично известната позиция на партията си. Тя е, че привържениците на ГЕРБ трябва да гласуват със „за” на референдума, което трябвало да означава „не” на АЕЦ „Белене”.

Доста незавидна роля е да обясняваш, че „да” , означава „не”. Но Червенкондев изпълни партийната заръка.

Минути по-късно, в свойствения му стил, думата по телефона в студиото взе свойски ( и по навик в това студио) премиерът Бойко Борисов, намесвайки се в сегмента от предаването, в което с прогнозите си дефилира един астролог. И за учудване на всички осведомени зрители министър-председателят смени в движение позицията на партията си, подчертавайки категорично, че правилното гласуване на референдума трябва да бъде „не”, т.е. той внезапно се присъедини към позицията на защитаващите това мнение опоненти на БСП.

Какво е накарало Борисов да реагира така, че да бламира в ефир ( и вече в негово отсъствие) собствения си представител в дискусията, това не ни е дадено да знаем като простосмъртни зрители. А и няма кой да го попита нещо толкова неудобно- например като „защо унижихте Вашия депутат”. Явно в тази партия и в тази телевизия унижението на крепостните селяни сред гражданите за европейско развитие се приема за даденост, част от неписаното правило, който всеки трябва да приеме, ако иска да бъде в този о(т)бор.

Спомних си какво казах като лектор, поканен на работна среща на дипломати от ЕС в София в началото на сегашния управленски мандат. На 5 поредни въпроса, дали е възможно България да вземе ( едикакво си) решение упорито отговарях с „да”. А на уточняващите въпроси „как” допълвах: „само ако премиерът Борисов реши”. След петият път в залата избухна смях, а моя милост, макар да очакваше развеселяването, уточни, че не се шегувам…

Както виждате, бил съм прав. Няма шега!

Резкият завой на Борисов, макар да изхвърля вкупом от каруцата честолюбието(?) на всички негови подчинени, пропагандирали досега положителното гласуване, е закъсняло, макар и не фатално, вразумяване. Въпросът е защо изобщо трябваше досега гербаджиите да се гърчат да защитават незащитимата теза, че било повече от ясно тяхното „да” се възприема като „не” за АЕЦ „Белене”.

Само преди броени дни, в друга своя медийна изява, Борисов посочи като най-голям своя враг Иван Костов. Сега изведнъж се присъединява към неговата теза за предстоящия референдум.

Чудеса стават май не само по Коледа, но и по Нова година, която по времето на съветизираната България беше празник на победилия Дядо Мраз. Да не би сега той да е отказал някои обещани подаръци за някои братушки, с които досега той си потропваше таен казачок доста добре?

Share on Facebook

Апология (от старогр. ἀπολογία) е страстна реч или литературно произведение, при което чрез възхвала се отстранява обвинение. Обект на защита обикновено е нещо, към което са отправени нападки.

Трябваше да гледате речта на Асад от операта в Дамаск – това щеше да ви помогне да си допълните картината за ситуацията в Сирия (видео от речта – тук), поради няколко причини.

Всяка дума, изказана по време на тази вакханалия на човешката глупост показа пълна липса на отговорност, съпричастност с народа и връзка с реалността. С думите си той, президентът на Сирия, призова за още повече насилие и разединение. Речта трябваше да предложи политическо решение, но ефектът от нея ще бъде единствено засилване на военните операции от двете страни – опозиция и власт.

Нужно е да отбележим някои моменти от тази реч, защото те са важни за осъзнаването на официалната позиция на правителството (някои от онлайн реакциите съм събрал в Storify).

Асад отказа диалог с опозицията и отново обвини чужди държави за вътрешната несигурност. Сирийският президент обяви, че мирният план трябва да протече с “онези, които не са предали Сирия” и това да доведе до формирането на ново правителство. Обяви също и амнистия. Но липсваха детайли, сякаш текстът, който четеше е бил написан бързо, без последователност. Според Асад:

“Първият етап на политическото решение би изисквал регионалните сили да спрат финансирането и въоръжаването на опозицията, край на терористичните операции и контрол по границите.”

Няколко пъти бяха повторени изрази, подобни на “Ние няма да имаме диалог с кукли на Запада” и, че правителството не е намерило партньори за диалог, като заяви също:

“С кого точно да преговаряме? Вие бихте ли преговаряли с терористи?”

След тази реплика започнаха най-силните реакции онлайн, защото фактически Асад отрече диалог с опозицията, с което затвори главата с натруфени изявления на правителството, че желае разговори.

Според Асад конфликтът не е между правителството и опозицията, а между “нацията и нейните врагове”. Продължаващият вече над 20 месеца конфликт в Сирия е съпровождан от постоянна политика на отричане от страна на властите. Още при първите симптоми, че в крайна сметка протестите в страната няма да отшумят, реакцията беше активистите да бъдат обвинени в служба на чужди правителства и връзки с терористични организации. Но протестиращите ставаха все повече, както и арестуваните. Към момента над 150 000 души лежат в арестите и затворите, а над 70 000 са изчезнали, след като са били отвлечени. Има смърт при мъчения, а често по националната телевизия биват показвани хора, които си “признават греховете срещу държавата”, като нерядко си виждат следи от удари. С една дума – още от началото има желание опозиционното движение да бъде зачислено към тероризма, с което да се търси извинение пред международната общност за извършваните репресии. В последната си реч от днес, Асад за пореден път заклейми мнозина сирийци като предатели и слуги на чужди интереси.

Асад повтори загрижеността си, че страната му е подложена на безпрецедентна атака от джихадистки елементи и, че конфликтът може да бъде решен единствено с народно движение и мобилизация срещу “бунтовниците терористи”. Изключително опасен елемент в речта – това е истинско посочване с пръст и в крайна сметка призив поддръжниците на президентската институция да излязат с оръжие срещу подпалвачите на войната – т.е. останалата част от населението. Няма призив за мир, няма загриженост за страната като цяло, няма думи за помирение или показване на поне малго гузна съвест. Защото докато президентът говореше в операта, предградия на Дамаск, Хомс, Дейр ез-Зор и Идлиб бяха бомбардирани и обстрелвани. Нека не отричаме ролята на радикалистите – има ги, и те ще са проблем за самата опозиция. Някои от джихадитските групи имат минало, обвързано с правителството в Дамаск – нещо, за което трябва да се замислим също.

Фрапираща беше картината, която показа края на речта – хора, тичащи, за а докоснат обувките, костюма или каквото и да е, но да пипнат президента. Една тълпа от екзалтирани и напомпани с пропаганда хора, които представляваха жалка картина. Защото, ако това не е “пиянството на един народ”, не зная дали можем да намерим по-добър пример в момента. Култ към личността и преклон пред всяка дума на лидера. Жалко е, че страна като Сирия с история и земя, пред която са се прекланяли антични богове, е стигнала дотам, че да обожествява едно човешко същество.

Речта, която беше излъчена по всички големи новинарски канали, представлява една истинска апология на войната в Сирия. Защита на убийствата в името на едни вече изтъркани лозунги. Има ли правителството и в частност Асад, полза от продължаване на гражданската война и разединението? Можем само да гадаем. но представете си за момент, как от умората и апатията, част от население реши, че си иска обратно президента? Виждали сме го и преди в историята, ще продължаваме да го виждаме – това е типичен инструмент на едноличната власт: винаги да има носталгия и спомен за нея.

Не на последно място, трябва да се отбележи, че липсата на връзка с реалността е симптом за шизофрения. Не искам да давам оценка за здравословното състояние на президента, но фактите са факти. И още нещо – по време на речта Интернет в Дамаск прекъсна, а главните входове от и за града бяха завардени от силите за сигурност. В същото време се бомбардираха предградия на столицата – истински и ясен знак на властта, че няма намерение да се отказва от управлението. Както един потребител писа в Twitter:

“Тази реч е достатъчна причина за революция в Сирия.”

Повече няма какво да коментирам. Операта затваря.

Милен Радев Да не забравяме, че днешният ден е наречен Йордановден не заради Йорданките и Йордановците, колкото и достойни за честване и поздравления да има сред тях, но заради реката Йордан, чието име те носят. Във връзка с река Йордан, с кръщаването в нейните води и с преминаването й – и в пряк, и в [...]

Колкото и странно да изглежда, ските за мене са знак на една епоха, която съвпадна с ранния период на живота ми, докато все още имах способността да се възхищавам искренно и безрезервно и също така безрезервно да се впускам в мигновението, забравяйки всичко останало. Така се впуснах и в планината. Снежна, студена и снизходително гостоприемна. Ските станаха начин на живот, но и цел, мотор на ежедневието и смисъл на бавните безкрайно проточени делнични дни. След които, най-накрая, настъпваше събота. Денят на свободата. До свободата се пътуваше с автобус. Той тръгваше от автогара «Юг», марката не помня, но помня миризмата му, помня на пипане изкуствената материя на седалките, помня вибрациите и шумовете му. В шест и половина сутринта. Към пет и нещо, със ски на рамо тичах по заледените неравни тротуари към спирката на градски рейс номер единадесет. Него също го помня по миризмата. Той бе празен в този ранен час, редки пътници се качваха в мрака на пустите спирки. Това бяха хора не...

Бъдейки слаб, не означава, че не си затлъстял. Ние изследвахме 800 човека с MRI с цел да установим разпределението на мастната тъкан в цялото тяло на човека. Нашата адипотопография (fat map) показа, че около 45 процента от жените и 60 процента от мъжете са СОЗО (слаб отвън, затлъстял отвътре) - стойностите на индекса на телесната маса са нормални (20-25 kg/m2), нормална е и обиколката на талия (жени под 80 см, мъже – под 94 см), но СОЗО имат натрупване на мастна тъкан около вътрешните органи. СОЗО е скрит Homo obesus.

Тяхното детство минава в безсмислени конкурси и всевъзможни частни уроци. От тях се изисква да станат прима балерина, певица, актриса или модел. В най-лошия случай техни платна трябва да са изложени редом с Джокондата във френския Лувър. Това са нещастните деца на онези безумно амбициозни родители, които биха продали душата си на дявола, за да не потъне отрочето им в блатото на сивото и безсмислено съществуване, в което ги е запратила собствената им съдба. Жестоката празнота, която изяжда вътрешностите на тези злочести същества, ги кара безумно да вгорчават живота на децата си, лишавайки ги от най-хубавите и спокойни години от живота им. Ежедневието на малките клетници се превръща във военен лагер, където всяко невнимание и липса на усърдие се наказват строго, а похвали няма. За някои е по-лесно да удавят собствената си незначителност в мечтите за едно розово и бляскаво бъдеще, в което детето им ще е звезда. В бляновете им порасналите им деца са върху червената пътека и...

Едно от водещите световни издателства в областта на детската литература Scholastic реши да мине крачка напред от досегашните си обобщаващи годишни доклади. Редакторите в издателството подготвиха своя прогноза за 10-те тенденции, които ще формират облика на детското книгоиздаване през 2013-та година, съобщава сайтът Детски книги.

“Тенденциите в детското издаване се водят от една единствена читателска група – нашите деца. Затова всички в Scholastic следим важните неща, за да познаем един бъдещ хит – децата да искат все повече и повече да четат една книга, да говорят за нея, да я споделят с приятелите си”, обяснява директорът на литературните клубове в компанията Дейвид Алъндър.

В официалното съобщение от компанията, разпространено малко преди началото на 2013-та, са откроени 10 ключови тенденции. Ето ги и тях:

1. Тормозът е основната тема в детските книги по света през следващата година.

2. 2013 ще бъде щастливо число за феновете на научната фантастика.

3. Очакват ни интригуващи нехудожествени заглавия.

4. Отново ще ни радват хитови романи в комиксов стил.

5. Децата ще преоткрият любими книги, благодарение на техните екранизации.

6. Война.

7. Идва времето на мъжките момичета.

8. Историите за оцеляване също няма да ни подминат.

9. Фокус върху разнообразието.

10. Природата полудява.

Пълното описание на десетте тенденции можете да прочетете в сайта Детски книги. Вижте и видеото, в което самият Алъндър обяснява какво ни предстои през следващите 12 месеца в сферата на детското книгоиздаване.

Горилите са царете на джунглата, здрави и силни, но са също и застрашен от изчезване вид. Corning e компанията лидер в производството на стъкло за електронни изделия, която произвежда Corning® Gorilla® Glass, стъкленото покритие, което се използва от над 33 водещи бранда, 900 модела и над 1 милиард от най-добрите смарт телефони, таблети и компютри. Ако вие притежавате смартфон, или таблет от Acer, Asus, HTC, LG, Nokia, Samsung, Lenovo, Motorolla, HP, Dell, Sony, шансовете са големи, че е с покритие от Corning® Gorilla® Glass.

Тази любов на компанията към застрашените от изчезване горили се е превърнала в кампания за защита на горилите в интернет. 

Най-новият продукт от Corning който ще видим на CES 2013 е супер якото стъкло за екрани Corning® Gorilla® Glass 3. Ние знаем от предишни публикации за възможностите на Corning Gorila Glass 2 и намеренията на компанията да сбъдва детски мечти. 

Новото при Corning® Gorilla® Glass 3 е обещанието за нов състав на стъклото, което го прави по-здраво и устойчиво на одраскване. Gorilla Glass 3 ще дебютира на пазара със следващата поредица устройства на Apple за 2013 година, а по-късно ще се появи и при другите модели телефони, таблети и компютри с Android и Windows 8.

Подробна информация за новите възможности на Corning® Gorilla® Glass 3 ще бъдат обявени на 7 януари от компанията на провеждащото се в Лос Анджелис Computer Electronics Show (CES) 2013.

И да не забравя, защитете горилата, царя на джунглата! 

Снимка: Corning,  Dian Fossey Gorilla Fund International.

Според източници на популярния сайт The Verge  се твърди, че за флагмана на Nokia Lumia 920 вече се подготвя наследник работещ под Windows Phone 8 операционна система.

Смартфона носи названието Nokia Catwalk и ще е изработен от алуминий, а не както досега от поликарбонат. Това ще го направи много по лек и тънък от сегашният Lumia 920 което е един от недостатъците му спрямо конкурентите. Това ще позволи на Nokia Lumia 920 да се конкурира успешно с iPhone на Apple, което не бе възможно до сега заради поликарбонатното тяло. Според същите източници хардуерно устройството ще бъде подобно на Nokia Lumia 920.

Пак според The Verge от Nokia подготвят още два модела смарт телефона от нова продуктова линия, които ще бъдат пуснати през тази година. Не се дават допълнителни детайли за устройствата.

Снимка: Nokia

 

От Facebook пуснаха ъпдейт на мобилното приложение Facebook Messenger, което ще позволи на потребителите с iPhone или Android мобилни устройство да изпращат на приятелите си кратки гласови съобщения с продължителност до 1 минута.

До сега Facebook Messenger не разполагаше с такава възможност. Възможността за изпращане на гласови съобщения беше предимство при мобилното приложение iMessage на iPhone и Messager на Blackberry. Ето че сега и Facebook Messenger дава тази възможност.

Освен това с този ъпдейт Facebook провежда тестове в Канада като позволява на потребителите да ползват възможностите за телефонен разговор чрез него подобно на Skype и Google voice.

Можете да ъпдейтвате своя Facebook Messenger от тук: за iOS за Android

Снимка: iTunes

 

* - Осмакът е мярка за жито, равна на два шиника. 

Кузман Шапкарев "Сборник от български народни умотворения", Т.2

Честито Кръщение Господне!

Прошетна се Божа макя
низ Юрдана, воз Юрдана,
у скут носи Млада бога,
Бога носи. Бога моли:
- Дай ми, Боже, добра среща,
да ме сретне свет Никола,
да ми кръсти Млада бога!
Току рече-неизрече,
насреща ю свет Никола.
- Отде ми те бог сдодаде,
да ми кръстиш Млада бога,
Млада Бога и Божича!
Проговари свет Никола:
- Аль не смеем, не умеем
от тогова кум Йована,
кум Йована Кръщителя -
он е кръстил гора, вода,
он е кръстил небе, темя,
он че кръсти Млада бога,
Млада бога и Божича!
Току рече-неизрече,
те озгоре кум Йована.
- Добра среща, добра мале!
- Дал бог добр, кум Йоване,
отде ми те бог сдодаде,
да ми кръстиш Млада бога,
Млада бога и Божича!
Тогай рипна кум Йована,
зави раце до лахтове
и запретна свилни скути.
С лева ръка Бога фана,
а с десната - стрък босильок,
па зараша, па заглаща
и хубаво блосавяше:
- Я стой, горо, я стой, водо,
ясно слънце, не огревай,
дребни дзвезди, не играйте,
доде кръстим Млада бога!
Що го чуло, се стояло;
това дръво трепетливо,
това жито овесливо,
оно трепти, хич не стои.
Свет го Йован люто кълне:
- Бог те убил тебе, дръво,
тебе, дръво трепетливо,
ти да раснеш у усое,
дека рано слана пада,
дека слънце не огрева!
И ти обо, конска зобо,
у църква те не носили,
задуша те не месили!

Източник

Повечете от вас сигурно са наясно, че компанията за производство на смартфони HTC изпрати доста неприятна година. Пазарните дялове на компанията не бяха никак цветущи, а този в САЩ бе едва 6%. Конкурентите в лицето на Samsung и Apple на свой ред отбелязаха ръст, като техните пазарни дялове бяха съответно 26.3% и 17.8% по данни на comScore. Именно това бе причината от HTC да потърсят обяснение за незадоволителните резултати.

Според CEO-то на компанията, Питър Чоу, проблемите на HTC се коренят в неправилния маркетинг, който бива прилаган. На практика той изтъква, че продуктите не отстъпват по качество, но слабият маркетинг е причината HTC да няма големи пазарни дялове на пазари като САЩ. 

“Нашите конкуренти са особено силни и разполагат с огромни ресурси, което допринася за силните им маркетингови стратегии. Ние на своя страна не го правим.” – отбелязва в официално изявление г-н Чоу.

Ако погледнем на този проблем на HTC, наистина маркетингът на компанията отстъпва по множество компоненти. Липсата на адекватна рекламна стратегия, иновационен подход към продуктите и дори липса на идентичност, ако щете, няма да бъдат толкова лесно преодоляни от екипа зад HTC. Ако от компанията искат да повишат пазарните си дялове, ще трябва сериозно да се замислят над мисията, която стои зад името, а също така да вложат не малко средства за по-добра идентичност на бранда като цяло.

Снимка: HTC

Микроблогинг платформата Twitter е една от водещите социални мрежи в света. Платформата бе основана през март 2006 г., а качествения формат на системата бе защитаван с годините от журналисти, политици и всички високообразовани хора, живеещи както в офлайн, така и в онлайн пространството. Оказва се, че американската асоциация Library of Congress, целяща да помогне на света за по-добро развитие на личността, ще се опита да използва всички “туитове” в световен мащаб, за да достигне до нови открития.

Library of Congress се е заела с нелеката задача да събере, организира и подреди всички “туитове” от Twitter, публикувани от потребителите на социалната мрежа от самото й създаване. Това, разбира се, става с изричното съгласие и пълно предоставяне на данни от страна на Twitter. Целта на Library of Congress е да предоставя тази информация на статистици и изследователи, които на свой ред да я използват за откриване на нови корелации в нашето общуване като индивиди. Това естествено е само малка част от тяхната задача.

До този момент от Twitter са предоставили на Library of Congress около 171 милиарда “туита”. Така в архивите на организацията вече е цялата история на нашата комуникация като потребители в социалната мрежа. Много запитвания постъпват ежедневно до Library of Congress за предоставяне на тази информация, но на този етап журналисти, политици и влиятелни личности удрят на камък. Надяваме се наистина тази информация да е достъпна само за цели, които биха повлияли положително, а не манипулативно.

Снимка: Library of Congress

Блистательная канадская цирковая труппа Cirque Du Soleil (Цирк Солнца) не раз привозила свои шоу в Чикаго. Только за последние два года мы видели три представления: “OVO”, “Dralion” и “Michael Jackson The Immortal World Tour”. Труппа славится своими яркими, красочными постановками и охотно показывает их в разных странах мира. Но есть шоу, которые сделаны специально для определенного зала или находят постоянный “приют” в конкретном месте. Шесть представлений цирка уже многие годы являются “невыездными”, их можно увидеть только в Лас-Вегасе: “Mystere” в гостинице-казино “Treasure Island”, “О” в “Bellagio”, “Zumanity, The Sensual Side ...