Вожд. Харизма. Път. Прогрес. Банско. Писти. Интерес. Дюни. Бонуси. Кумец. Референдум. Ток. АЕЦ.

„Хората се интересуват най-много от това,
 което изобщо не ги касае”.
Бърнард Шоу

Любопитството ще убие света. Или ще му помогне да се справи с всичките съществуващи природни катаклизми, а основният помощник в тази животоспасяваща мисия ще бъдат книгите дневници. Защото само с едно разгръщане на такава „художествената книга”, попадаш в света на друг, напълно непознат за теб човек. При това без да имаш, каквито и да е било скрупули, че „следиш някого” или вършиш „нещо нередно”. Нищо подобно, та нали това е книга. При това интересна.

„Дневникът на един луд старец” на Джуничиро Танидзаки е един прекрасен пример за такова невинно надничане в чуждата къща, при това не в каква да е, а в истински японски дом.

Главният герой, така нареченият „луд старец”, ни най-малко не подозира, че на своята красива възраст от 66 години, той наистина полудява. Самият той описва състоянието си много по-просто: „сега живея единствено за еротичната наслада и насладата от храната”. И ако влечението му към вкусните ястие се поддържа активно от умелата готвачка на фамилията, задоволяването на еротичните му помисли се оказва проблем. Още по-проблемен е обектът на неговото желание – Сацуко – съпругата на единственият му син. Луда работа, ще кажете вие? 

Е, да, нали е „един луд старец”…

Ден след ден, редовете на дневника му се пълнят с йероглифи, описващи ежедневието и лечението, на което се подлага старият японец, за да спре ужасната болка в лявата ръка. Вече пет сейфа са пълни с тези дневници, в които бяло на черно е преразказан не само неистовият нагон, който изпитва към младата си снаха, но и задоволяването му. 

И нека не забравяме – героят е „само” на 66, при това напълно импотентен. 

Развръзката е написана от лекуващия лекар, помощницата и дъщеря му, които показват цялата ситуация от съвсем друга гледна точка, което малко плаши. Не за друго, а защото през цялото време този старчески интерес изглежда забавен, но през техните очи ситуацията е проста - старецът е напълно луд и му личи. 

Така, въпреки веселата страна на разказа, в края на книгата напълно изплашена си зададох въпроса: „Колко от старците, които толкова мило ми се усмихват в парка, когато карам колело, са същите куковци, като главния герой?” Въпрос, чийто отговор може би не искам да знам…

Вижте ревю за книгата и от Вал Маринова

Управлението на ГЕРБ е пред своя залез, но май още не им е просветнало, че практическият отказ да изпълнят предизборното си обещание за възмездие и справедливост по отношение на грабежите от времето на тройната коалиция само доказа до каква степен Бойко Борисов и компанията му са част от неизменния пейзаж на посткомунизма, в който безнаказаните истински господари на България не само не са си „отивали”, но и вече откровено му се подиграват на безсилието.

А никой пеликан не се е награбил повече в близкото минало от накацалите край гьола в Белене!

Че пеликаните у нас са хищни птици, паразатиращи върху шараните, това е ясно. Но Борисов трябва да отговори на въпроса защо не посмя да ги пипне с пръст, а само периодично беззъбо им се зъби като за снимка пред строя в един парад, командван от могъщото енергийно ( и в частност- ядрено) лоби.

Ако не вярвате, че този абсурд е демонстративен, а не е някаква моя фикция, ето ви две доказателства за това как Борисов си затваря очите.

Нима той не знае, че начело на комитета на БСП стои самият шеф на БАН академик Стефан Воденичаров? Този комитет се казва именно така: „Комитет на Стефан Воденичаров” и в названието му „скромно” е пропуснато уведомлението за населението, че става дума за същия, за новия шеф на БАН от 3 декември насам, който, за разлика от каквито и да било други назначения на ключови постове от ерата „Бойко”, не просто няма нищо общо с ГЕРБ, а направо си е водач на лагера, който не крие своята враждебност към него по социалистическа линия.

Но Борисов не само се „прави на ударен” с кого си има работа, но и удари още едно рамо на комитета на БСП, приемайки демонстративно пред телевизионните камери академика . На заседание на Министерския съвет на 9 януари Борисов приветства Воденичаров на своя територия (територията на телевизионната пропагандна), обявявайки на всеослушание, че възлага на БАН да го посъветва как да си гради добросъседството с Македония. На любезността на Борисов водачът на уж вражеския комитет на БСП, агитиращ със „за” в кампанията за референдума, му отвърна със следните думи:

„Българската наука през последните 20 години не е получавала такава подкрепа, каквато получава днес”. “Повярвайте, че българските учени в скоро време ще ви зарадват с добри резултати”

И добрите резултати наистина не закъсняха. Днес на сайта на Булатом, който е мощният задкулисен генератор на лобирането за АЕЦ „Белене”, се появи следното съобщение за пропагандно „мероприятие”, за което БАН предоставя вече не само председателя си, но и най-представителното си помещение. Шеф на заверата е кой? Ами пак академикът, който е благодарен за грижите на това управление, но участва в опитите на БСП да го бламира чрез референдума .

„ Български Атомен Форум

съвместно с община Белене и Българската академия на науките

имат удоволствието да Ви поканят на еднодневна конференция

„ЗА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА –

СИГУРНИ ДОСТАВКИ, РАБОТНИ МЕСТА И ПРОГНОЗИРУЕМИ ЦЕНИ ”

09:00 часа на 15.01.2013 г.

ГОЛЕМИЯ САЛОН НА БАН,

УЛ. “15 НОЕМВРИ”№1, ПЛ. НАРОДНО СЪБРАНИЕ”

Георги Първанов, очаквайки дисциплинираните червени избиратели да отидат до урните, за разлика от систематично разбиваните синеещи „авари” ( включително с бухалката на Борисов срещу Синята коалиция) и тотално обърканите от разнопосочните послания привърженици на ГЕРБ, вече прикани Борисов да си подаде оставката при успех на инициаторите за референдума.

Няма дим без огън, включително и при приятелския. Явно е дошло време да се вдигне димната завеса и старите зависимости на Борисов да бъдат употребени за неговото премълчаване на толкова очевиден факт, като подигравката със заигравката от мащаба на включването на БАН в партийната игра. И това дори не се прави тайно, а като демонстрация на сила!

Share on Facebook

Мъж решил да изпита силата на волята си. Минава покрай магазин и си казва: - Това е, няма да вляза! След 10 метра: – Усложнявам експеримента – ще вляза, но няма да купя! Влиза в магазина – гледа любимата си ракия: – Усложнявам експеримента – ще купя, но няма да пия! Купува ракията и се прибира вкъщи: – Усложнявам експеримента – ще си налея в чашата, но няма да пия! Налял в чашата: – Усложнявам още – ще пия, но няма да гълтам! Пийнал и го глътнал: – Еееее, ето това е сила на волята! Не ми се пиеше, но се наложих и пийнах! Усмихни се, България! Когато волята и науката се срещнат се появяват чудодейните кубчета за лед, които светват червено, щом започнете да правите главата. Историята е доказала, че всякакви драстични ограничения на пиенето от държавата са се проваляли главоломно. Най-после хората проумяха, че номерът не е в забраната, а в мярката. Така че революционното откритие е насочено в правилната посока, сега остава само хората да се съобразят с него и да...

Ако французите намразват до кръв Мария-Антоанета заради наглата реплика: Като няма хляб, яжте пасти, то българите в най-скоро ще я заобичат именно заради фаталните думи, коствали прелестната й глава. В очевидната екстравагантност на френската кралица и екзистенциализмът й, пуснал корени в сладкарството, в скоро време ще намерим рецептата за физическо си оцеляване. След като преди дни дете се отрови с ананас, стотици повръщат заради оцветени мандарини, а в склад край Добрич намериха цял склад с боб, леща, ориз, грах, в който чувалите се въргалят до строителни боклуци и никой не знае откъде са се взели, редно е да преосмислим какво ядем. Ей, изтровиха ни!, кълнат милиони българи, които не само дават по-голяма част от парите си именно за храна, ами после си правят промивки на червата по болниците. Нашенецът сам плаща, за да му съсипват здравето и се е примирил с идеята, че процесът ще е дълъг, бавен и особено мъчителен за клетото му тяло. Но има ли избор? Както се казва,...

Проф. Вихра Миланова е завършила медицина през 1979 г. във ВМИ, София. Започнала е работа като ординатор в Психиатричния диспансер в Плевен. През 1981 г. е асистент в Катедрата по психиатрия към ВМИ-София. През 2004 г. защитава дисертация, посветена на профилактиката на афективните разстройства, а през 2006 г. - докторска дисертация на тема, свързана с клинико-генетични изследвания на болни с афективни разстройства. От 2007 г. е утвърдена за професор по психиатрия. От 2004 г. ръководи Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София и е началник на Клиниката по психиатрия. Потърсихме мнението на проф. Миланова за петорното убийство в столичния квартал "Гоце Делчев". - Професор Миланова, какво е характерното при последния случай с петорното убийство в столичния квартал "Гоце Делчев"? - Аз за съжаление нямам много информация за този случай. Конкретно не мога да кажа, но разбирам, че се е разиграла някаква много голяма драма. Разбирам също, че е имало човек с...

„В България демографският срив придобива все по-застрашителни размери, а населението на страната падна под 7 милиона. И в това няма нищо учудващо. За повечето българи развитието отдавна вече не е приоритет. Приоритет е оцеляването. Надеждите и стремежите на повечето хора са сведени до това да не изпаднат в пълна мизерия. Вече никой на прави дългосрочни планове, вече никой не се впуска в нови начинания. Винаги съм призовавал към гражданска и предприемаческа активност, но демографските показатели и новите данни за нарастването на бедността и имотното разслоение подсказват, че за развитие могат да мечтаят не повече от милион-милион и половина българи", твърди социалният антрополог Харалан Александров.

Не само неточно, но и невярно е, че новата банкнота от 5 евро е просто с надпис на кирилица. Този надпис с българските букви е на тази азбука, която европейската цивилизация дължи на България.

Vintage Books и Aimer Media решиха да дадат всекидневно забавление на феновете на Харуки Мураками, пускайки мобилно приложение с цитати от всичките му книги и шест непубликувани разказа, съобщава The Bookseller.

Murakami Diary е програмиран под формата на дневник с обновяващо се всекидневно съдържание и бе официално анонсиран броени дни преди рождения ден на писателя на 12 януари. Разбира се, сред основните акценти е последният роман на Мураками "1Q84".

Приложението засега е само за iOS платформата и работи на iPad, iPhone и iPod Touch. Част от функционалностите позволяват създаването на собствени събития и задачи, споделянето на цитатите от Мураками с приятели през социалните мрежи или имейл. Възможно е и директното закупуване на някоя от книгите без да се излиза от самото приложение, благодарение на интеграцията с платформата на Apple за е-книги iBooks.

"Идеята дойде от Франсис Макмилън, който е редактор във Vintage. През 2009-та те издадоха печатно издание на "Дневника на Мураками" и искаха да му вдъхнем нов живот и по електронен път", обяснява един от авторите на приложението Дан Франклин. Този път от Aimer Media са събрали на принципа на краудсорсинга цитати от книги на Мураками, споделяни от Facebook потребители. 

Приложението може да бъде закупено през iTunes от този линк.

Според Abraham Maslow, човешките потребности са като пирамида. В основата и стоят физиологичните потребности от въздух, вода, храна. Следващото ниво по-нагоре е нуждата от топлина. Още по-нагоре - защитеност, т.е. собствен дом. Само когато всички те са удовлетворени, човек мисли за социални контакти и любов. Следва потребността от социално признание и известност. Още по-нагоре идват естетически потребности и най-горе потребност за власт. Докато си гладен, гол и бос, не мислиш за политика!

След около половин година забавяне без много шум от Facebook вчера пуснаха и мобилно приложение Facebook Pages Manager за Android устройства. Това е поредното мобилно приложение на Facebook за притежателите на мобилни устройства с Android след пускането наскоро на ъпдейт за Facebook Messenger.

Facebook Mobile Pages Manager за Android ще даде възможност на притежателите на мобилни устройства да управляват своите Facebook страници дори и в движение. До сега нямаше такова приложение за Android устройства, а само за iOS устройства.

Приложението е налично за потребителите в САЩ и Канада и постепенно ще бъде достъпно и за потребители в цял свят. Както правилно са забелязали от theappinside, помощната страница за Page Manager, още не съобщава за новото приложение като там се мъдри текста: ” В момента, приложението Pages Manager е достъпно само за притежателите на iPhone и iPad“

С новото мобилно приложение Facebook Pages Manager притежателите на телефони и таблети работещи с Андроид OS като например модела на Samsung S3 или S4, новоизгряващите звезди Nexus 4, Nexus 7 и Nexus 10 както и всички други подобни мобилни устройства,  ще бъдат улеснени с възможността да управляват своите Фейсбук страници от тях.

Ето с какво ще улесни това приложение администраторите на Фейсбук Страници. Те ще могат:

- Да поддържат контакт със своята аудитория;

- Да поддържат едновременно няколко фейсбук страници;

- Да публикуват нови съобщения и снимки, както и да отговарят на коментари от името на страницата;

- Да виждат и да могат да отговарят на лични съобщения адресирани до страницата;

- Да получават моментално, в реално време известия за активност на страницата;

- Да разглеждат най-новите статистики за Pages Insights.

Ето и как изглежда самото приложение:

 

 Можете да свалите и инсталирате новият Facebook Mobile Pages Manager за Android от Google Play.

Ако вие управлявате една или няколко Фейсбук страници имате ли намерение да ползвате товамобилно приложение? Ще улесни ли вашата всекидневна дейност?

Снимки: Google Play

 

Вървят арменец и евреин в пустинята. През цялото време е адска жега, а двамата се надяват поредният видян оазис да не е просто мираж. Докато вървели, евреинът открил торба със злато. - Хайде да делим - предложил веднага арменецът. - Аз я видях, за мен е! - отсякъл обаче евреинът. След няколко километра ходене обаче арменецът открива цяла торба с храна. - Хайде да делим! - казал този път евреинът. - Аз я видях, за мен е! - Ще ти дам малко от златото! - казал евреинът. - По-скоро ти ще дойдеш да си пазаруваш, с тази храна мога да отворя цял пазар - казал ехидно арменецът. Вързал се евреинът на предложението и попитал арменеца: - Колко струва половината храна? - Една торба със злато. - Много е! - Пазар голям - избирай. Усмихни се, България! И потребителите в хипермаркета са изправени пред голямата дилема какви плодове да изберат за трапезата, особено по време на зима. А цитрусовите изкушения се оказват нож с две остриета - изглеждат добре, но не знаеш какви реакции...

Върнах се в родината и станах непосредствен свидетел на опитите за "преход"..., на "кръглата маса", на празните приказки и на още по-празните магазини през 1990 година. Чух как една дама произнесе публично бисера, че нейната партия "не се стремяла към властта" и може би затова впоследствие я направиха министър на културата... Изобщо, видях и чух толкова много смешни, жалки и дори парадоксални неща в родната България (не, че днес много се е променило...), че ми дойде идеята за един фейлетон. Това е моят първи, а може би и последен опит в този жанр и го предлагам на вашето внимание така, както го написах тогава, през далечната 1990-та. Не съм променял нищо, а дали не е злободневен и сега?

На старта на (дез)информационната кампания инициативния комитет на ДСБ даде пресконференция (АЕЦ „Белене” означава за десетилетия напред ниски доходи за българските граждани и непосилно високи цени на електроенергията.), на к...

Новината от CES 2013 свързана с вторият по големина китайски производител на смартфони ZTE е предсоящото пускане тази година на смартфон с операционна система Firefox OS. Обявявайки това свое намерение пред Блумбърг, Ченг Лексин, Главен Изпълнителен Директор на ZTE заяви, че компанията работи с европейки мобилен оператор, без да го назовава, като имат намерение да пуснат съвместно нов смарт телефон ZTE в Европа работещ с мобилната операционна система Firefox OS. Очаква се първите мобилни устройства на ZTE да бъдат със Snapdragon процесорите на Qualcomm. 

Според представители на Mozilla, мобилната операционна система Firefox OS, ще бъде готова до няколко седмици. Firefox OS се разработва от Mozilla като отворена алтернатива на големите мобилни операционни системи като iOS на Apple и Android на Google, които в момента са лидери на пазара при мобилните устройства. Освен това друг голям играч е и Microsoft който също обнови наскоро своята мобилна опреационна система до Windows Phonee 8, която тази година ще се опита да се намеси в битката за челните позиции.

На CES 2013 беше представена и отворената платформа Ubuntu Mobile OS която също има намерение, подобно на Sailfish от Jolla, да се включи в битката за присъствие в мобилни устройства и място на мобилния пазар.

Да не забравяме, че и гиганта Samsung в партньорство с Intel също има намерение да пусне на пазара свои мобилни устройства през 2013 година с новата си мобилна операционна система наречена Tizen в опит да се откъсне от зависимостта към Android.

Друга интересна новина на CES 2013 пак свързана със китайския производител ZTE е обявеният от компанията ултратънък смартфон (6,9 mm) ZTE Grand S който няма да се предлага у нас, поне засега. 

 

Снимки: Firefox, Sailfish, ZTE

За първи път не видях дюни през 2006 година. Да, няма грешка – тогава за първи път не видях дюни. Стоях пред дюни, които бяха няколко метра високи и правеха особено красива тънката ивица суша между морето и Шабленското езеро. Стоях пред тях и не ги виждах, защото в ръцете си държах кадастрална карта на района и според нея пред мен имаше гора.

С помощта на т.нар. заменки, доскоро държавната „гора“ вече беше частна собственост, а след промяна на статута, дори беше станала и бивша гора. „Айдее, и тук…“, си помислих и от тогава не съм ходил на това място. Последното, което видях, бяха паркираните на стотина метра булдозери, багери, самосвали.

Сега част от тези дюни ги няма и на тяхно място вероятно има красив бетон. Напълно законно. Тази схема беше приложена хиляди пъти по българското черноморие. Това беше и едно от най-тежките прегрешения на тройната коалиция и затова избирателите ги наказаха. А обещанието за раздаване на справедливост, спиране на грабежа, разваляне на сделки и т.н. доведе ГЕРБ на власт.

След малко ще стигна и до Несебър, но преди това нещо не по-малко важно. Преди повече от година Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради оказана държавна помощ при заменките на гори. Става дума конкретно за 147 сделки от времето на тройната коалиция, при които оценките са много по-ниски от пазарните и така купувачите на практика са получили помощ от държавата.

Въпреки предизборните обещания правителството на ГЕРБ не направи нищо по този въпрос. Няма развалени сделки, няма и желание да бъде прието предложението на природозащитните организации: вместо да чака присъда от Брюксел, правителството само да обяви тези сделки за държавна помощ и да си търси разликата от купувачите. Другият вариант е ЕК да осъди България и всички ние, данъкоплатците, да платим огромната глоба.

Заради всичко това случаят с дюните в Несебър не бива да изненадва никого. ГЕРБ не само не наказаха никого от управлението на БСП, НДСВ и ДПС за разграбването на природата, не само не развалиха нито една сделка, но продължават започнатото и с лека ръка са готови да прехвърлят на данъкоплатците да платят сметката. Днес наблюдаваме действия на пожар – задъхано, хаотично, предизборно.

Сега идва ред на случая в Несебър и на няколко въпроса:

- Защо ГЕРБ прие такъв Закон за горите, който ги задължава да довършат хиляди сделки, започнати от тройната коалиция?

- Защо за три години и половина не се опитаха да коригират грешките в поне една кадастрална карта, след като отдавна знаят, че на много места дюните се водят „гора“?

- Защо е уволнен шефът на Агенцията по горите, който нищо не е подписвал, а зам.-министър Светлана Боянова, която подписа скандалната продажба, не е?

- Защо министър Лиляна Павлова издаде заповед за спиране на строежа чак след избухването на скандала и защо са бейздействали подчинените й преди това?

- Какво ще спасява Бойко Борисов, който се обяви за спасител на дюните, след като според неговите министри там няма дюни?

А това, че цялата схема е в интерес на фирма, близка до кумеца на вицепремиера Цветан Цветанов, е само балкански детайл, който добавя реализъм към случката.

Vesti.bg

От блоговете: Не съм съгласна

Бомби избухнаха пред домовете на петима журналисти в Гърция, няма пострадали

Липсва грижа за психично болните в България, заяви експерт

Ако знаехте какво се случва пред очите ви

Костов отново нагло подцени българите затова и си го получи в Козлодуй. Никой освен членовете на микроскопичната му партия не вярва на думите му. Хората помнят как съсипа дясната идея, бандитската приватизация и политическото шмекеруване след 2001 година. Да спомен също, че първото решение за размразяване на АЕЦ Белене взима точно правителството на Иван Костов [...]

Костов отново нагло подцени българите затова и си го получи в Козлодуй. Никой освен членовете на микроскопичната му партия не вярва на думите му. Хората помнят как съсипа дясната идея, бандитската приватизация и политическото шмекеруване след 2001 година. Да спомен също, че първото решение за размразяване на АЕЦ Белене взима точно правителството на Иван Костов [...]

Всичко започна от тетрадката с квадратчета на дъщеря ми…  Животните станаха забавни, но пък се оказаха малки за...

Уан такатесу фльоре Умане, умане о нео, нео тики-ти О тео-тео тики-ти Уан джо фикс! Стара детска броеница Преди десетина дни някакъв главен редактор ми написа писмо на електронната поща, че иска от мене един лайфстайл материал. Защото съм бил лекар, нека материалът да бъде пълен с научна информация. Но го насочи към потребителите. Нали се сещаш – беше ми писал редакторът, – към потребителите! Аз никога не съм знаел какво е това лайфстайл материал. Нещо за стила на живот, доколкото схваща старата ми пиянска глава. Но не точно. Знам, че трябва да е надуто, префърцунено, самодоволно и пълно с голяма фамилиарност към света на скъпите вещи. Това знам... Освен това аз имам съвсем бегла представа какво харесват потребителите. Имам някакво понятие, че обичат всичко струващо над петстотин лева, и с това се изчерпват познанията ми за тях. Не съм експерт. Искам да кажа, че нямам десет кожи от потребители в кабинета си, нямам даже и глава на потребител на стената. А пък ме...

Рискът един пациент да не се събуди от упойка е толкова голям, колкото човек да върви по улицата и да му падне саксия на главата. Това заяви в предаването “Най-добрите лекари” д-р Пламен Нейчев от института за спешна помощ “Пирогов”. Д-р Нейчев е един от най-добрите лекари в София в специалност анестезиология и реанимация - Вашите колеги ви посочиха като един от 17-те най-добри анестезиолози в София, специализирал сте в Израел, имате дългогодишен опит. В същото време масово анестезиолозите напускат страната, вас какво ви накара да останете тук? - За мен причината е една – това, че си обичам професията. Много по-лесно е да напуснеш държавата и да отидеш някъде, където да се реализираш, но според мен камъкът си тежи на мястото. - През последните години постоянно чуваме, че в страната има изключително малко лекари с вашата специалност, цели клиники се затвориха, защото няма анестезиолози, които да работят в тях. Каква е причината това да се случва? - Мисля, че причините...

Наред с останалите непреходни митове, вкоренени отколе в нашенската народопсихология, че българските мъже, знаете, са най-добрите любовници на света (нищо, че италианците и французите са всепризнати в това отношение), а българките са най-красивите жени на земното кълбо (нищо, че всяка година венецуелки или индийки печелят "Мис Свят", "Мис Вселена" или какъвто и да било планетарен конкурс за красота, за който се сетите), ние, българите, си имаме и още един мит – че по тукашните географски ширини можем да се веселим най-добре. Защото носим на пиене най-много. В сравнение с нас руснаците, поляците или англичаните са тотални аматьори. И като се напием, ние, българите, най-обичаме да стреляме по въздуха – ако не със служебния си „Макаров” или с казанлъшкия си „Калашников” самоделка, то най-често с фойерверки от типа „направи си сам”. Припомнете си кървавата хроника от последните празници, няма как да я отминете с лека ръка, защото следващата Нова година току виж сте останали без...

В края на миналата година ми се удаде възможност да тествам новия Windows 8. Известно време нямах желание да пиша, така че да слегнат впечатленията и да мога да разгранича плюсовете и минусите на самата операционна система от тези на ултрабука Samsung, който ползвах. Въпреки че се занимавам с технологии, приемете това ревю просто като лични впечатления и нищо повече – аз съм по-скоро geek-кифла, отколкото pro

Как го ползвах?

Винаги в ревютата ми е било най-интересно до каква степен изискванията на автора съвпадат с моите. Затова първо ще споделя за какво ползвах Win 8. Още първата вечер, след като получих машинката, прехвърлих най-важните работни файлове, вързах си Outllook и на другия ден отидох на работа със Samsung под мишница. Стандартно, ползвам ноутбука си в работна среда и това имаше смисъл за целите на експеримента. След работно време машинката се занимаваше основно с това да ме забавлява с някой и друг епизод на любим сериал, да пише под моя диктовка в блога или да ми показва последните публикации в Google Reader. Играя игри толкова рядко, че не ми се занимаваше точно тогава да инсталирам неща на компютъра. Не съм пробвала и Photoshop или Lightroom, но се съмнявам тук да има проблем с OS-а, а по-скоро зависи от хардуера.

Какво ми хареса?

Първо, Live Tiles изглеждат готино, точка. Работи се удобно, бързо и бидейки визуален тип, много по-лесно свикнах да търся приложенията на правилните им места, отколкото в безкрайното Start Menu. С това Microsoft определено са уцелили моя личен вкус, а вероятно и този на много други потребители, които вече са свикнали с приложенията на смартфоните си.

И като споменах приложения, да минем към тях: има някои наистина приятни app-ове, и то при самото раждане на Win 8 екосистемата – със сигурност ще видим и повече добри идеи. Забавлявах се особено с news stream приложения, както и с интересни рецепти, приложения за пътуване и др. Общо взето, минах онзи стандартен имам-нова-джаджа момент, в който сваляш всичко и се радваш колко добре се визуализира. С новите приложения и програми (има ли разлика вече?) се работи лесно и интуитивно, но ако си прекарал последните 20 години пред монитор, това не е учудващо.

Тук е важно да кажа и нещо друго – специално исках да тествам Windows 8 на устройство без сензорен екран. Все пак, трябваше да знам дали ще ми се размине новият софтуер на стария ноутбук без тъчскрийн. Въпреки че в началото е леко объркващо да правиш с курсор неща, които явно са мислени за пръсти, след ден-два това вече не ти прави чак такова впечатление и се справяш блестящо.

И последно, удобно ми е – за да прехвърля важните файлове през Sky Drive, да си вържа акаунта на Chrome и да сложа Outlook и Office 2013 ми беше нужен не повече от час, в който се забавлявах и с други неща. Като човек, който постоянно скача от място на място, оценявам удобството на това да мога да си хвърля всичко в облака и да не се забавлявам с носене на ноутбук, както и в това практически да си кача работната станция на флаш-памет.

Какво не ми хареса?

Разбира се, няма какво да се лъжем – негативи има. Първият е в приложенията. Липсваха ми елементарни неща, които съм свикнала да ползвам онлайн и на телефона си – но ако преди съм се задоволявала с уеб-достъп, сега искам app-ове. Вече пуснаха Dropbox, но има други случаи, заради които екосистемата ми изглежда незавършена.

Дори и да ги има, някои приложения просто не се държат на ниво – ключов представител е Skype, в който не можех да пращам или получавам файлове, както и native приложението за музика, което спира плейбека, ако изчезне от екрана. Ясно е, че това са трески за дялане, които са характерни за всяка нова система и крещящите бъгове ще бъдат премахнати максимално бързо, но пак дразни.

И въпреки че Windows Store няма Wild-Wild-West привкуса, на който се радват всички с Android, където си е подвиг да разграничиш читавото от 5-те приложения с еднакво име, тук отново попаднах на неработещи или трудно синхронизиращи приложения. Одисеята ми с намиране на нещо смислено за RSS Reader илюстрира оплакването – от топ 5 приложения само 2 работеха, едно от които – след 2-3 reinstall-а. За някои неща App Store също не се справя блестящо, но съм свикнала на общото качество на резултатите там, което е много по-високо и спестява време за изпробване на нови опции.

Последно, не ми допадна постоянното прехвърляне от познатия десктоп към Live Tiles интерфейса – досадно е и нарушава усещането за цялост. Имам чувството, че съм инсталирала две операционни системи едновременно и мога да Alt-Tab-вам между тях. Разсейващо е и спъва навигацията.

Присъда

WIndows 8 изглежда добре, интуитивен е и няма причина, поради която не бих го ползвала в бъдеще. Засега обаче ще изчакам екосистемата да се насели с достатъчно качествени приложения и всичко да потече по вода след Service Pack 1. Не знам колко време ще отнеме, но вярвам, че няма да е много А след този експеримент сериозно бих се замислила за един таблет с Win 8 – силно уверена съм, че синхронизацията на документи и работата с файлове ще е супер.

The post Две седмици с Windows 8 appeared first on Васи ли?!.

Шефът ми посочва стол да седна и казва: - Останаха едни пари и реших да те изпратя да разгледаш две-три държави в Африка. Там стават много интересни работи, умножават се бившите колонии, които сега, след като станаха независими, тръгват по социалистически път на развитие. А ние тук нищо не знаем. Няма да ти давам конкретна задача, искам от теб само да гледаш и пращаш впечатленията си като специален кореспондент. Две седмици и се връщаш. Предлагам ти Танзания и Мозамбик. Останали пари, колко хубаво. Казах, че и за мен източната част на Африка е по-интересна от западната и че веднага почвам да се готвя. Така десетина дни преди края на 1977 г. излитам със съветски пътнически самолет с четири перки от София към столицата на Танзания Дар Ес Салаам. Тази нова държава получи названието си от сливането на Танганайка със Занзибар, преди войната немски колонии, после протекторат на ООН, разбирай на Лондон. Мозамбик пък бе изгонил португалските заселници само две години по-рано. Но...

Камък, указващ мястото на основаване на ТД “Веслец” пред Съдебна палата във Враца.

Няколко снимки от посрещането на Нова година във Враца, заснети от язовир Дъбника.

Снимки от мен и Юлия. Ето и една снимка от миналата година, но от Хижата.

Продукти за 4 порции:
500г кайма
1 малка кисела зелка
500г картофи
1 глава зрял лук
1 морков
щипка сол
щипка индийско орехче
1к.ч. доматен сок

Приготвяне:
Каймата се слага в купа. Лукът и морковът се почистват и измиват. Рендосват се и се добавят при каймата. Продуктите се объркват. Съдът се покрива с фолио. Зелката се почиства, измива и реже на ситно. Запържва се в тиган. Бърка се непрекъснато да не загори. След около 15 минути, запърженото зеле се оттегля настрана. Към каймата се добавя доматен сок, сол, индийско орехче, червен пипер и мащерка. Омесва се наново. Взема се гювеч. На дъното се разпределя половината от каймата. Върху нея се слага пърженото зеле. Отгоре се разнася осталата част кайма. В тигана се налива половин чаена чаша вода. Разклаща се колкото водата да обере мазнината. С този сос се полива ястието. Гювечът се покрива с плътно с алуминиево фолио. Поставя се капакът на глинения съд. Ястието се пече час и половина на умерена фурна. След готовност се маха фолиото. Оставя се да допече на изключена фурна. Картофите се варят до омекване в подсолена вода. След това се отцеждат от остатъчната вода. Смачкват се на пюре. В порция се поднася мусака, гарнирана с розичка пюре.

Ако сте разработчик на приложения и то специално такива за платформата на Android, то тази новина би трябвало доста сериозно да ви зарадва. Както знаете, от Google Play позволяваха до този момент единствено на разработчиците, които имат Top Developers баджове, да коментират под ревютата на своите приложения. Сега обаче от Google ще дадат шанс на всички разработчици да се включат в динамичен диалог със своите фенове.

Възможността, която се открива пред разработчиците да коментират под своите приложения, е страхотна – така те самите ще дадат своята обратна връзка по въпроси, тревожещи потребителите. Към днешна дата промените влизат в сила, а съвсем скоро всеки един от разработчиците ще може да публикува коментари под приложенията си.

Според Google тази промяна ще даде възможност на разработчиците на приложения в Google Play да могат да се защитят и отговорят на въпроси от потребителите. Също така те ще могат да изкажат благодарности или просто да подадат полезна информация, която впоследствие да бъде от полза на потребителите на творбата им. Все пак ревютата влияят на продажбите, а разработчиците е добре да се държат адекватно откъм този компонент.

Снимка: Google Play

На изложението CES 2013 в Лас Вегас ASUS представи Transformer AiO – първия в света Windows 8 персонален компютър със сваляем 18.4-инчов дисплей, който работи като самостоятелен Android таблет. Освен него, на изложението бяха представени и снабденият с Google TV Qube, геймърските монитори PA249Q ProArt и VG248QE, и най-малкият в света рутер – WL-330NUL.

ASUS е водеща компания, която се нарежда в Топ 3 на световните лидери в продажбите на потребителски ноутбуци и е най-награждаваният производител на дънни платки в света. ASUS създава и произвежда продукти, които по най-добрия начин удовлетворяват нуждите както на съвременния потребител, така и на модерните домакинства и офиси. Портфолиото на компанията включва дънни платки, видеокарти, оптични устройства, дисплеи, десктоп-конфигурации, персонални компютри, ноутбуци, нетбуци, таблети, сървъри, мултимедийни и безжични устройства, мрежови устройства и смартфони. Водена от иновациите и посветена на качеството, компанията е носител на 4168 награди през 2012 г., а благодарение на Eee PC™ е световно признат лидер в революционното развитие на компютърната индустрия. Компанията е работодател на над 12 500 служители в света и разполага с инженерен екип от 3800 доказани специалисти. Приходите на ASUS за 2011 г. са близо 11.9 млрд. щатски долара.

Продуктите на Asus показани на CES 2013 ще бъдат налични на отделни пазари и  продавани от лицензирани дистрибутори на ASUS от следните дати:

ASUS Transformer AiO ще бъде пуснат в продажба от първото тримесечие на 2013 г.

ASUS Qube с Google TV ще се продава в САЩ от края на първото тримесечие на 2013 г.

ASUS PA249Q ProArt ще бъде пуснат в продажба от март 2013 г.

ASUS VG248QE ще е наличен от януари 2013 г.

ASUS WL-330NUL Pocket Router ще бъде наличен от февруари 2013 г.

Ще очакваме с нетърпение тези превъзходни продукти да стигнат и до България.

Мой близък приятел е болен от рак. В сряда пристигна книгата, която ми поръча - "The Cancer Cure that Worked". Разлистих я и не можах да спра да я чета, преполвих в рамките на час.

След кратък, почти философски предговор, посветен на гледането и виждането и проблемите на всяко едно наблюдение, като например неизбежната промяна в поведението и дори състава на наблюдавания обект, се потапяме в един свят, в който не доказателствата към едно научно откритие го правят значимо или правдиво, а това дали е в руслото на приетите към деня научни теории.

Така например дебатът между Луй Пастьор и забравеният вече Антоан Бешам (от който самият Пастьор открито краде много от догмите си) завършва с победа за бащата на пастьоризацията, а не, както доказва след години една от ученичките на Пастьор, с признание, че Бешам е бил прав в твърденията си. Неговата теория е, че бактериите са полиморфни организми (от гр. πολύ "много" и μορφή "форма"), тоест могат да променят структурата си и да са както rods (пръчковидни), така и rombs. От това следва и най-дръзкото твърдение на Бешам: бактериите сами по себе си не са достатъчно силни, за да навредят на който и да е организъм. Когато попаднат в благоприятна среда, бактериите се размножават, променят формата си, държат се като вируси и/или гъбички и така се случва болестният процес.

И така... през 30-те години на века един изключително надарен млад човек Ройъл Реймънд Райф, който също като Стив Джобс се е намирал на кръстопътя между технологиите и изкуствата, се намира на един по-важен кръстопът - този между микробиологията и финната механика и оптика. Той успява да разработи микроскоп, ненадминат и до днес. Светлинен микроскоп, който чрез комбинация от филтри, плаки и светлина достига увеличение като на Електронните микроскопи с тази разлика, че светлиният микроскоп не убива обекта си на наблюдение.

По негово време, а и до днес ракът се смята за мутационно заболяване. Не за заболяване причинявано от бактерия. Апаратурата на Райф, трудовете и сътрудниците му са унищожавани и преследвани. И въпреки това в различни периоди и държави по света от 1930 до днес откритията на Райф и вярванията на Бешам са непрестанно потвърждавани. "The Cancer Cure that Worked" на разследващия журналист Бари Лайнс проследява трънливия път на откритието на Райф от създаването му, през гонитбите и саботажите до забвението и мисионерството на последователите му.

Райф вижда живота в най-най-малките му форми. Посредством хитро използване на светлината успява да разграничи клетъчни мембрани и други детайли в обектите си на наблюдение. Решава, че всеки един микроорганизъм "трепти" на определена честота, да кажем открива неговия "пулс". След дълги опити и калибрация на апаратурата си, Райф успява да унищожи, буквално да взриви туберколозни клетки като насочва към тях електронен сигнал с определена честота. Това е и първата болест, която Райф успява да лекува с електронни пулсове. Следващата е рака, при това, според данните на Лайнс, със 100% успех.

Мария ще ни видо днес до тайнствените светилища на предците ни – Перперикон и Татул. Мария ще бъде наш водач. Приятно четене:

Пътуване до Перперикон, Кърджали и Татул

 

За тракийските светилища Перперикон и Татул

научих от многобройните телевизионни репортажи,  както  и от филма с Нона Йотова и проф. Овчаров – заснет на Перперикон. Щях да се задоволя с чутото и видяното, ако светилищата не бяха открити в Източните Родопи, където по стечение на обстоятелствата  работих  3 години  като млад специалист – това беше решаващия фактор да посетя тези места отново. Записах се за една   организирана екскурзия и в един прекрасен августовски ден през 2009 г., пристигнах в подножието на археологическия комплекс

Перперикон

Светилището  се   намира  на 15 км. североизточно от гр. Кърджали – в близост до с. Горна Крепост – върху  не много висок хълм – с кота 407 м. Покрай   хълма преминава р. Перперешка  (Перперек–дере), а на 10–ина километра на изток от него се намира и с. Перперек. Названието на дерето и селото  вероятно идва от “перпера” – златна византийска монета от XII – XIV век. Проф. Овчаров е нарекъл светилището Перперикон, позовавайки се на  К. Иречек, който в края на 19 век съобщава за съществуването  върху  хълма на средновековна крепост наречена Хиперперакион или Перперакион. Е, “малко” e  поизменил названието за “по–голяма благозвучност”, но  това е право на откривателя. И така,  екскурзоводът ни поведе към билото на хълма по една “пътека”– постлана с  големи скални късове от бели вулкански туфи и спирайки от време на време хем да събере групата, хем да ни покаже къде е имало врата (“Вижте улеите!”), къде – вана за грозде и т. н. Накрая стигнахме билото! Знаех  вече какво ще видя  там! Когато за първи път стъпих на връха  (правейки геоложка карта на района) обаче не знаех! Тогава гледах и не можех да повярвам на очите си! “Виж, ти! Средновековна крепост!” – така реших,  макар че напразно търсех  някакъв надпис. В близост до крепостната кула (висока около 2–3 метра) ме очакваше  друга изненада – голям изкоп с дължина около 10 метра,  с  ширина и дълбочина около 5 метра.  Не дай си Боже някой да падне вътре! Силно заинтригувана от видяното –  на следващия ден отново се качих на върха – придружена от  един колега от групата (който беше от гр. Кърджали), но и той нищо не знаеше – само потвърди предположението ми, че това са останки от  средновековна крепост. За изкопа каза, че е щерна за вода, каквито щерни  е имало във всяка средновековна крепост. С това моето “проучване” приключи. И ето ме –  за трети път на върха! Първото, което видях пак беше – крепостната кула! Екскурзоводът изобщо не й обърна внимание, но аз вече се бях  осведомила, че е от VI – XIV век. Крепостта е играла  важна стратегическа  роля, поради което  за нея често са се водели войни между българи и ромеи. Просъществувала е до XIV век и е била разрушена  по време на Османското нашествие по нашите земи. Новото (което не бях виждала по телевизията) бяха основите на раннохристиянска (епископска) църква с елипсовиден олтар в средата. Не бях виждала такъв! “Олтарът  е копие – оригиналът се пази в Историческия музей в гр. Кърджали.” – поясни екскурзовода. Разкритието на основите на раннохристиянската църква е дало основание на археолозита да считат, че в началото на 5–ти век, тракийското светилище е било превърнато в християнско средище. След това видяхме предполагаемото

светилище на бог Дионис

(подобно на това  в Делфи), където тракийските жреци са извършвали свещените ритуали с вино и огън и са правили прорицанията си по височината на огнените пламъци. Предполага се, че такова прорицание е правено тук на самия Александър Велики. Видяхме също владетелския трон (върху който се кипреше Нона Йотова в показания по телевизията филм),  както и гробниците на тракийските владетели,  които (както съобщиха някои медии) били ограбени през 80–те години  на 20–ти век. Горе–долу това беше всичко! Слязахме  по сравнително  по – хубава пътека от тази, по която се качихме (ако изобщо можеше  да се нарече пътека).  Качихме се в автобуса и потеглихме към гр. Кърджали. В автобуса се сетих, че на 7 – 8  километра северозападно от  с. Горна крепост се намират  Скалните гъби  край с. Бели пласт. Тогава ахнах, когато ги видях! Високи около 1 – 1.5 метра  – розови на цвят – с черни “шапки” – с резедава “подплата”. Ерозията си беше поиграла и от различните по цвят вулкански късове – беше изваяла истинско произведение на изкуството – гигантски Скални гъби – за атракция на пътуващите! Ако имате път на  там – вижте ги!

Пристигнахме в гр.Кърджали

Някои от групата отидоха да видят Историческия музей, в който се съхраняват находките от Перперикон и Татул. Аз нямах търпение

да разгледам центъра!

Първо спрях пред Паметника на Освободителите – героите от българската армия, загинали за освобождението на гр. Кърджали по време на Балканската война през 1912 г. “Градът е освободен на 21 октомври 1912 г....” – четях надписа на паметника – с множество турски и български имена, когато внезапно ме прекъсна  песента “Стани, стани, юнак балкански”. Много се изненадах! От къде ли звучи тази песен и по какъв повод? Огледах се наоколо – нямаше кого да попитам. Не бях я чувала преди. По–късно научих, че  възрожденски песни звучат на запис от Часовниковата кула на всеки кръгъл час, за да напомнят за деня на освобождението.  Песента свърши и аз продължих разходката по главната улица – видях сградата на Пощата, след  нея – сградата – изобразяваща кораб (преди 30 години беше партиен дом)  – сега там се помещава Общината.  Има и нов хотел  “Кърджали”. Това е добре! Старият хотел “България” беше  малък и не особено красив! Сградата обаче си стоеше – само дето  я преустрояваха в нещо друго. Седнах в кафенето на площада срещу хотела (и то е ново) и си поръчах кафе. Спомних си как една неделна вечер (стола не работеше в неделя) отидох да вечерям в ресторант “България”, когато ме повика управителя и ми каза, че имат нареждане да не сервират на клиенти с  “неподходящо облекло” (аз бях с къса пола). След кратък разпит от къде съм и защо съм в Кърджали, все пак направи изключение и ми сервираха. След няколко дни отидох на кино – този път предвидливо облечена с дълга пола (бяха излезли на мода), когато разпоредителката ми каза, че не мога да вляза в киносалона – пак по същата причина – “неподходящо облекло”. “Как така?” – възкликнах аз – “ В ресторанта не мога да влизам  с къса пола, а в киното – с дълга! Ама че разпоредби!” Жената само повдигна рамене и не направи изключение.  Киното не го видях – може би вече го няма! Сградата на театъра обаче  стои. Май стана време да потегляме  към

Манастирския комплекс Успение Богородично,

(реставриран и достроен от отец Боян Саръев), където щяхме да пренощуваме. Условията в комплекса  общо взето бяха  добри. Останах доволна и от литургията отслужена от отец Саръев в църквата “Успение Богородично” на следващата сутрин. Много по–късно се сетих  за  намерения на Перперикон медальон с частица от светия кръст, който се пазеше в църквата  (бях го видяла по телевизията). Така и не го видях “на живо”. След литургията,  потеглихме с автобуса към тракийското светилище край с. Татул.

По пътя към Момчилград

и след него видях позната картина (валидна почти за целия Кърджалийски окръг) – ниски и средно високи баири, повече или по–малко покрити с гориста растителност. Както е известно в Източните Родопи няма високи и гъсти гори както в Централните и Западните  – рядко се срещат и чешми. Спомних си,  как  се зарадвах когато в едно дере попаднах на зидана с камъни чешма – пих вода и седнах  да почина. Тогава по пътеката се зададе един турчин (познах го по поздрава “Мараба!”) и ми каза да стана от мястото, защото зад камъните (зад гърба ми) се крие змия. Аз станах веднага и не след дълго –  за мой ужас – змията наистина се появи. Ами, ако ме беше ухапала –  докато стигна до Кърджали – противозмийския серум можеше да ми бъде излишен. Благодарих на човека, че ме   предупреди! Наближихме околностите на

Татул

Селото се намира   на 15 километра  източно от  Момчилград. Когато проучвахме този район се срещаха запустели села – жителите ги бяха напуснали и бяха се преселили в по–големите,  до които имаше по–хубав път. Един ден в едно такова село (където уж не живееше никой)  си вървях безгрижно и дори си подсвирквах, когато от един дувар изневиделица скочи един човек и тупна на 2–3 метра пред мене. ”Какво правиш бе, другарко?”–  чух го да казва. Аз мълчах,  загубила ума и дума от уплаха. След като се посъвзех, отговорих: ”Добре съм – само, че  много ме изплашихте!” и побързах да се отдалеча. По–късно научих, че човекът живеел сам в селото,  пасял си  овцете и  вероятно  е искал да си поговори с някого. Ужасно ме изплаши! [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Ето, че автобусът спря –  пътят беше свършил. Слязахме и продължихме пеша по черен път,  който ни изведе до  хълма със

светилището “Татул”

То се намира на най–високата точка на  хълма и е много по–ниско и по–лесно достъпно от “Перперикон”. Открито е също от проф. Овчаров (през 2004 г.) и е датирано от  IV – VI век пр. н. е.  Качихме се до най–високата точка на хълма и видяхме предполагаемата гробница на Орфей, която представлява изсечена във  вулканска брекча (скала изградена от споени  ръбести късчета) пресечена пирамида с полуовален отвор, през който се вижда издълбана в скалата ниша с дължина около 1.7 метра. Бях я виждала  много пъти по телевизията!  Нищо друго! Нямаше и екскурзовод, който да разкаже нещо около фактите, които дават основание за  хипотезата, че това е гробницата на Орфей.  На слизане в подножието на хълма видях (сред разкопките) голяма добре запазена делва, в която вероятно е съхранявано вино.  Друго нтересно за светилището беше съобщението в медиите,  че около него е открит корен от лоза, поникнал от семе от преди 3000 г. –  може би лозата вече е  дала плод. На връщане от светилището –  в гр. Кърджали – посетихме

храма “Св. Йоан Продром” (кв. Веселчане)

Храмът е бил част от манастир, който  е бил  голям християнски център  през 6 – 7 век в областта Ахридос – старото название на гр. Кърджали. Защо ли не си го върнат ? Много по–добре звучи! Храмът изглеждаше добре – реставриран е през 2000 г. и е обявен за паметник на културата. Вътре беше свело и просторно. Прословутото Водно Огледало, новопостроеният Покрит пазар и рибният ресторант на язовир “Кърджали” не ни бяха на път (нито влизаха в програмата) така, че не можах да ги видя. Така завърши моята кратка разходка в настоящето и миналото на  Източните Родопи и тяхната слънчева столица – гр. Кърджали. На мене ми беше интересно! Дано да е било и на вас!   Автор: Мария Лазарова     Други разкази свързани с Другата България – на картата:  КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИТЕ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Три са основните обществени сбития в България през 2013-та година, които със сигурност ще оставят своя отпечатък в бъдеще – парламентарните избори, референдума за развитие на ядрената енергетика и избора на патриарх на БПЦ. По тези и други теми от най-важните очаквани развития, с Пламен Асенов продължаваме разговора, започнат през миналата седмица.

- Пламен, миналия петък свършихме с това, че ГЕРБ управляват лошо, но алтернатива за следващия мандат сякаш няма. С ГЕРБ зле, но без ГЕРБ още по-зле – може ли така да се обобщи ситуацията?

- Най-активните критици на ГЕРБ, Фили, са от БСП. Те се държат така, сякаш знаят какво да правят, за да измъкнат страната от кризата, но го пазят в тайна. Само че по-внимателният анализ показва, че не знаят. Неслучайно досега БСП трупа провал върху провал винаги, щом дойде на власт. В дясно пък сме свидетели на пълния разпад на СДС. А че оттам произлиза група, която ще се яви заедно с ДСБ във формат „Синята коалиция”, едва ли само това ще привлече достатъчно избиратели, с които десните и този път да прехвърлят 4-процентовата изборна бариера. Другите две основни партии – „Атака” и РЗС, напоследък също са твърде аморфни, за да имат каквито и да било шансове. Така че, Фили, освен всеки ден по телевизията, мнозина вече съзират Бойко Борисов пак да се задава и на политическия хоризонт . Да, рейтингът му напоследък малко спадна, но мисля, че то е, защото фолклорът до голяма степен изчерпа потенциала си да създава нови вицове за него, не заради истински спад на популярността му.

- Пламен, преди изборите важна роля ще има темата за развитието на ядрената енергетика, референдумът по която е на 27 януари. Какви са изгледите за успех на първото в най-новата българска история всенародно допитване?

- Засега ми изглеждат нулеви, Фили, доколкото не само процедурата е много сложна, но и самият въпрос е формулиран така, че всеки може да тълкува отговора в своя полза. В него не се споменава специално Белене, което прави последствията от референдума разтегливи като дъвка. Всъщност обаче до последно не може да се гарантира какво ще стане, защото не се знае какви сили и интереси ще се развихрят в хода на кампанията и какви политически технологии ще бъдат използвани за манипулация на публиката.

Всъщност по този повод трябва да признаем две неща. Първо, референдум изобщо не трябваше да има, доколкото техническите и всички други параметри на атомната енергетика са твърде сложни, за да заеме средният гражданин достатъчно информирана позиция по тях. Второ, референдумът в голяма степен ще даде отговор и на един официално неформулиран въпрос – за или против българската енергийна зависимост от Русия. Както се очаква част от хората да гласуват „за” централата, но не заради самата нея, а  заради проруските си позиции, така и обратно – мнозина ще отидат до урните не за да кажат „не” на централата, колкото да се противопоставят на руските интереси по принцип. А това поставя управляващите от ГЕРБ в много деликатна ситуация.

- Какъв е проблемът?

- Всъщност, Фили, ГЕРБ могат да се окажат двойно губещи. Веднъж – ако по време на референдума мнозинството подкрепи ядрената енергетика, тоест, позицията на БСП и втори път – ако мнозинството се противопостави. Второто уж изглежда по-желаната от ГЕРБ позиция, но то ще означава, че българите искат от своите управляващи да прилагат все по-твърда ръка в отношенията с Кремъл. А това е политика със силно лимитирани възможности и, въпреки че принципно е много полезна за страната, обикновено води до падането на съответното правителство, независимо от неговия политически цвят. Или дори води до още по-лоши неща.

- Пламен, очевидно 2013-та може да се нарече „година на избори”, като се има предвид и третото основно очаквано събитие – изборът на патриарх на БПЦ. Очаква ли се това решение да е също толкова драматично, колкото и другите, за които стана дума?

- Малко трудно е, Фили, когато пилотираш самолет, да кажеш колко голям е даден обект, защото в небето няма база за сравнение. Затова и аз не искам да се ангажирам с прогноза по небесните работи, доколкото те включват и това дали изборът на патриарх ще е повече или по-малко драматичен от другите ни прости, земни избори. Само знам, че според мнозина българи изборът на патриарх всъщност е вече опорочен и то още далеч преди да се насрочи от Светия Синод за датата 24 февруари 2013-та година.

Избори без избор – такава е оценката на повечето българи, включително редица представители на самата православна църква, за ситуацията, в която сме изпаднали.

- Приемаме, че кризата в БПЦ вече е започнала, има ли обаче идеи за изход от нея, макар никой да не очаква той да бъде лесен?

- И тук ситуацията е двояка, Фили. Църковният Устав, който е конституционната свещена крава на БПЦ, предвижда изборът на патриарх да се извърши само измежду действащите митрополити и то при определени условия, свързани с тях. Двама от 14-те обаче не отговарят формално на условията. Другите 11 пък не отговарят на моралните критерии, тъй като са известни като сътрудници или агенти на комунистическата държавна сигурност. Така изотгоре погледнато, остава един единствен праведен кандидат – ловчанския владика Гавриил. Той обаче сякаш няма сериозна подкрепа от никого. Дори когато в множеството публични дискусии, които се водят напоследък по темата, някой го предложи, то го прави с половин уста и само в краен случай. Честно, не знам защо е така, но е факт. Другата реалистична идея за изход от кризата практически е неизпълнима – да се свика църковно-народен събор, който да промени правилата, заложени в Устава и така да се излезе от патовата ситуация. Само че и това не може да стане, защото нито има време вече, нито пък идеята среща някаква подкрепа в самия Свети Синод, от който единствено зависи взимането на подобно решение.

Ето как, Фили, наистина положението изглежда дори не като надпревара с един кон, а като избори без избор. Всъщност, в тази ситуация със сигурност мога да кажа само две неща. Първо – какъвто и да е изборът, който предстои, той ще бъде грешен. Второ – след този избор ситуацията в БПЦ и нейната позиция в обществото няма да се подобряват, а ще се влошават.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес

Illinois will become the fourth U.S. state to allow illegal immigrants to drive, after the state House of Representatives on Tuesday approved temporary licenses and Governor Pat Quinn said he would sign the measure into law. Only Washington state and New Mexico allow drivers licenses for illegal immigrants, and Utah provides driving permits. Supporters of the measure said some 250,000 illegal immigrants already were driving in the fifth most populous U.S. state, and the new law would require them to take a drivers test and have insurance. It was not yet ...

Близо половината храна в света, или около два милиарда тона, отива на боклука, разкри британски доклад на Института за машинни инженери, предаде Би Би Си. Изхвърляме храната заради лошо съхранение, изтичане на срока на годност, "изгодни оферти" и всевъзможни капризи на консуматорите