Театрално ревю: Вуйчо Ваньо

Гостуването на Варненския театър в София започна с “Вуйчо Ваньо” по Чехов. Честно казано, Чехов не е от любимите ми автори и знам, че постановки по негови текстове гледам трудно. Въпреки това реших да отида, за да се уверя лично заслужена ли е номинацията ИКАР за най-добра режисура. Вече уверено мога да кажа: да, заслужена е.

Подзаглавието “сцени от селския живот” не оставя много съмнение у зрителя какво ще види. Като че ли екипът го е оставил там, за да напомни на зрителите същината на Чехов: “В живота хората не се стрелят, бесят и обясняват в любов всяка минута. И не говорят постоянно мъдрости. Те повече ядат, пият, ухажват се, говорят глупости. И това трябва да се покаже на сцената.” Всъщност, във “Вуйчо Ваньо” постоянно се случва ежедневието и така трябва да бъде.

Играта на актьорите е точно толкова естествена и нормална, колкото трябва да бъде с добре преценени емоционални изблици, така че пиесата да не губи ритъм през своите 2 часа и 40 минути. Режисьорското решение е да направи “Вуйчо Ваньо” една идея по-”сценична” и по-емоционална пиеса, отколкото е планирана от Чехов, но това позволява тя да е разбираема и достъпна за много по-широка аудитория. По време на прес конференцията за премиерата Пенко Господинов го определя като „нахално, крайно, неочаквано и хулиганско представление” – бих се съгласила, ако разглеждаме тези епитети като позитиви. Постановката е олекотена с премерена доза хумор, без той да разсейва от основния текст и без “Вуйчо Ваньо” да губи от това. Сценографски пък се намираме в класическата руска провинция, което закотвя представлението достатъчно близо до оригинала.

Чудесното на гостуващите постановки е че се запознаваш с нови лица. Тук познат ми беше само Пенко Господинов, от когото очаквах много в ролята на д-р Астров и който не ме разочарова. Стоян Радев, който играе Вуйчо Ваньо, се справя доста добре с многопластовия си сценичен персонаж и бива весел, тъжен, пиян или екзалтиран според случая. Елена Андреевна (Луиза Григорова) на моменти ми беше малко едноизмерна – стремежът да бъде представена като чисто едва-ли-не-дете не се връзва достатъчно с представата ми за персонажа, изграден от четенето на пиесата. За сметка на това Гергана Плетньова е страхотно откритие за мен в ролята на Соня.

Ако имате път към Варна или постановката отново гостува на местна земя – гледайте!

___
снимки: Драматичен театър “Стоян Бъчваров”

The post Театрално ревю: Вуйчо Ваньо appeared first on Васи ли?!.

Прочети цялата новина

Свързани новини: