Театрално ревю: Дон Жуан и любовта към геометрията

Ако съдя по последните постове, има голяма опасност този блог да се преквалифицира от професионален в театрален. Но понякога просто така се случва и нямам вдъхновение или достатъчен повод да пиша за нещо друго. А постановката “Дон Жуан и любовта към геометрията” на Драматичен театър “Стоян Бъчваров” си е достатъчен повод за писане.

Представлението е създадено по едноименния текст на Макс Фриш, където познатият ни прелъстител е образ-параван, зад който се крие човек с една-единствена истинска любов. Да, това е геометрията. Като на всеки амбициозен млад човек обаче, на Дон Жуан му се налага да се съобразява с обществените порядки – от него се очаква да се ожени, да създаде семейство и да бъде стожер на местната общност, както биха се изразили в едно друго време. Именно неговият поход срещу обществено приетото е причината за дирята от разбити сърца и женски въздишки, която оставя след себе си героят на Фриш.

Режисьорът Героги Михалков взима текста на Фриш, добавя парчета от други текстове и ги преобразява в едно страхотно и динамично зрелище на сцена. Дори голямата сцена на НАТФИЗ сякаш на моменти отесняваше за актьорите. И нищо чудно – на сцената по всяко време има десетки хора, а тълпата млади актьори, които се преобразяват във всичко от проститутки и охранители до младите представители на севилския обществен каймак, допринасят за динамичното усещане.

Сред цялото това множество се открояват Владислав Виолинов (Дон Жуан) и Гергана Плетньова (Миранда) с интересна актьорска игра. Докато с първия наистина нямам база за сравнение, то мога да кажа, че Плетньова тук играе много по многолико и разнообразно, отколкото в ролята на Соня във “Вуйчо Ваньо“. Разбира се, това е ефект на самия сценарий, но и доказателство колко много може тя. Стоян Радев (Отец Диего) и Веселина Михалкова (Селестин) изнасят голяма част от смисъла на представлението на своите рамене и техните образи носят основните послания на текста. Този актьорски квартет прави “Дон Жуан…” това, което е – нещо динамично, интересно и дълбоко.

Ако трябва да съдя по аплодисментите в залата, които се разливаха щедро както в края на представлението, така и на ключови моменти в него, “Дон Жуан…” си струва гледането. Ако трябва да съдя по личното си усещане – вярно е същото.

___
снимки: Драматичен театър “Стоян Бъчваров”

The post Театрално ревю: Дон Жуан и любовта към геометрията appeared first on Васи ли?!.

Прочети цялата новина

Свързани новини: