Драги журналисти и академици, които с изкусна язвителност и цинизъм изписахте напоследък хиляди листове хартия и се изказахте на стотици часове запис по телевизии и радия.

Към вас се обръщам, защото трябва и на вас да ви се отговори, не само на политиците. От една седмица насам, като слушател и читател, ми се казва как моите възгледи били тези на една от националистическите партии, как те били чист популизъм и като цяло – глупост. В статии и интервюта надлъж и нашир ми обяснявате как не знам какво правя и не знам какво мисля, и като цяло колко много съм объркана. Всичко това ми се стоварва на главата с един тон на превъзходство на всезнаещите, които и мен критикуват, и протестиращите, и  правителството в оставка, и опозицията, и институциите, и обществото и т.н. Въобще, в България си е на мода да критикуваш всичко и всички, защото все пак колкото си по-негативен, токова си по-прав.

Е, на мен ми писна да ви чета и слушам, защото във вашите думи нито виждам някакви съществени аргументи, нито разсъждение върху въпроса,  все пак като отречем всичко с какво оставаме? Аз ще ви отговоря: с непоносимото, отвратително и миризливо статукво. А точно него аз и много други българи искаме да променим  Вие, ако искате да седите и мрънкате вкъщи, на компютъра или пред камерата – това е ваше право и аз ви съжалявам.

Но да се върна на моите възгледи, които споделям с много от протестиращите. Накратко: искам в България да има истинска и радикална промяна на статуквото, защото вече не може да продължаваме по този начин. И за тези, които в този момент ще писнат: не ни пипайте демокрацията, вие ще ни унищожите демокрацията и ще ни върнете към тоталитарния режим…пис, пис, пис! Нека да ви попитам, каква демокрация бе хора? Това, че имаме избори, че сменяме въшливи партии на всеки четири години – това ли ви е демокрацията?

Аз ви предлагам да направим един “зуум”-ин и да видим що за демокрация е българската. Нека да спрем да говорим за София, защото София не е страната, пък и в София по един недемократичен път са се съсредоточили всички усилия за каквото и да било развитие в България, докато нас останалите в провинцията – кучета ни яли.

Да се съсредоточим например над един малък град, където кметът вече 3 мандата яха яко общинския бюджет, след като се пребоядиса през 1/3 от дъгата. Въпросният общински лидер и палати направи, и газ прокара до тях, и коли накупи, и на всички свои строителни фирми (и фирмите на брат’чеда, баджанака и близките до него сульо и пульо) направи поръчки за облагородяване на града,  а пък и синът си – млад левент със съмнително образование – направи депутат. А и църква даже направи и на себе си я кръсти, защото е божи човек и като такъв знае, че мандатът му е даден от Господ.  Срещу кметът думица никой не може да каже, нито пък да започне разследване за злоупотреби, защото той винаги е със властта, а гарван гарвану око не вади. И във своите феодални владения, съставени от един малък град и няколко села, той прави каквото си поиска – той коли, той беси и той назначава хора без образование и опит на отговорни позиции.

Този феодален модел е възпроизведен не само в общини из цялата страна, а и в болници (ако съществуват), клиники, детски градини, училища, университети (особено по медицинските факултети!) и така нагоре нагоре през разните партии, държавни институции  министерства, та чак до нашия мил парламент. А за организираната престъпност как си е разчертала картата на България като Чърчил Близкия Изток (с пръчка по пясъка) – затова няма какво да говоря. Нормалните хора живуркат като крепостни селяни в момента. Някой от тях оцеляват на принципа – наведена глава сабя не я сече (общо 7 милиона), а други или сами хващат пътя за чужбина или пращат децата си там и им казват да не се връщат (общо 2 милиона).

Та ето ви и отговорът на въпроса за демкрацията в България – тя не е демокрация, а феокрация (игра на думи – за сливане между думите демокрация и феодализъм). В крайна сметка тези последни години ножа опря до кокала, защото хората видяха, че нито щурмуването на парламента ни оправи, нито НАТО, нито ЕС. Появиха се писания, че този начин на разсъждение е анти-европейски и отрича Европа. Нищо подобно! От ЕС направиха много опити, повечето позитивни, да ни помогнат, но на тях и търпението им се изчерпа и листове хартия за нови доклади за България. В крайна сметка нито Европа, нито Господ ще ни помогне, ако не си помогнем ние първо. Промяната,  която идва отвътре е много по-ефективна и трайна от тази, която е наложена отвън.

Затова, според мен трябва промяна на конституцията. И сега ще се развикат самозваните експерти по право: „Абе, ти конституцията чела ли си я, като знаеш да говориш така?!” Изненада! Чела съм я. И даже настоявам да ви я цитирам, чл 67, ал 2:

„Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.”

Хм, съвест казваш? През последния почти четвърт век стана ясно, че това „съвест” не съществува нито в речника на българския политик, нито в главата му, нито в сърцето му (ако има такова). Неговото поведение, и това на знайни и незнайни феодали из България,  няма да се промени, защото ние искаме, пишем за това или протестираме. То не се променя нито преди, нито след избори, защото знаят, че ние избори имаме, но всъщност избор нямаме и все тях ще трябва да си ги изберем.

Тяхното поведение и разплитането на феодалните структури може да стане само по конституционен и граждански път. Конституцията трябва да се промени, а гражданите трябва да продължат натиска за изпълняването им или под формата на протест в публичното пространство или, чрез формирани граждански комитети. От конституцията трябва да изчезнат имунитети, чадърите и вечните мандати. Трябва да се създаде пространство и механизми на пряка демокрация, не чрез референдум, а чрез участието на гражданите в държавните процеси.  Какъв ще е точно текстът на тези промени, аз не мога да кажа, тъй като не съм правист, но аргументът „като не знаеш, тогава що говориш” тук не минава, защото малцина от нашите политици са прависти, пък пишат закони и променят конституцията вече 24 години. Не ти трябва да си завършил право (нито да гледаш „Под прикритие”), за да знаеш, че зад депутатския имунитет толкова години, се крият престъпници.

Такава промяна не само ще спре безконтролната корупция и феодализъм в България, а  и прякото участие на хората във властта ще започне да развива ценностите на гражданското общество, които напълно липсват сред българите, гледащи на държавата си като на чужда.

Хайде сега да загърбим за малко рефлекторните коментари на уличните събития и да си кажем нещо наистина толкова важно, че всичко останало може да почака.

От самото начало на управлението на Борисов беше ясно, че най-голямото предизвикателство за неговата власт е руският натиск на всяка цена в България да бъде построена ядрената централа в Белене, което би продължило агонията на българската еманципация от Кремъл в нашата европейска държавица, най-тежко пострадала от съветската колонизация в Европа.

За съжаление Борисов „отигра” ситуацията толкова противоречиво и неубедително, разпилявайки безценен управленски ресурс, че накрая осъмнахме с вероятност постсъветският Франкенщайн, вече веднъж изровен от гроба от петата колона в България, отново да бъде закачен на московските системи за реанимиране в следващия парламент.

Ето че пред ГЕРБ възниква възможност на финала на своето управление най-после да направи нещо наистина стратегически важно за България. Синята коалиция има депозирано предложение в Народното събрание да се гласува окончателното спиране на АЕЦ „Белене”, което може да стане факт само по волята на ГЕРБ. Това все още може да бъде направено, за да не остане отворена възможността проруската ядрена коалиция от Атака, ВМРО и БСП, подкрепяни по този въпрос задкулисно и от ДПС, да изпълнят заръката на Кремъл в следващия парламент.

ГЕРБ са на ход, от който ще си проличи, дали при цялото лъкатушене все пак при последните си издихания в 41-то Народно събрание ще си отидат като национално отговорна партия.

За сведение, БСП също има депозирано предложение, но в точно обратната посока: да се отмени спирането на АЕЦ „Белене”. Ако ГЕРБ не приемат предложението на Синята коалиция, на практика ще хвърлят мост към ядрения реванш на петата колона в България в ситуация, в която олевяването на страната след мандата на Борисов е вече видима с просто око.

Share on Facebook

За съвременното състояние на труда можем да търсим причини назад във времето, дори във Версайския договор, а след това и в Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., когато от търговска вещ трудът се превръща в право на човека. Положенията в нашия Кодекс на труда, които сега четем и ползваме, почиват на редица договори и международни споразумения. Така например след края на Първата световна война се създава Международната организация на труда, в която от 6 декември 1920 г. участва и нашата страна. С това, както и с провъзгласената от ООН през 1948 г. свобода на човека, окончателно се скъсва с робството. Всичко това ни осигурява правото на труд (с неговата доброволност), правото на почивка след четиридесетчасова работна седмица - и евентуално спокойни старини. Защото, замислете се, какво бихме били без тези неща...? А какво да кажем за детската експлоатация, присъща за миналите години, но която за съжаление все още се среща по света? Но да се върнем на Международната организация...

"НИЕ СМЕ С ВАС, КЪДЕТО И ДА СЕ НАМИРАМЕ, ЗА ЕДНА НОВА БЪЛГАРИЯ От българите зад граница. Лион, Франция" Това е написал на саморъчно изготвен плакат Стефан Николов, един млад българин, който живее в Лион.

Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”. Г. Специален интерес представлява и изключително огромният брой факти, отнасящи се към т. нар. „Схеми” или „Механизми на ограбването”, описанието и систематизирането на които, естествено, не е и не би могло да бъде предмет на настоящето изследване. Самото начало на „Великото ограбване” на т.нар. Българско Национално богатство е било поставено още в края на 70-те и началото на 80-те години ...

На 18 февруари във Военния клуб в София се е провела историческа презентазия и дискусия на тема 5-те големи лъжи в българската история. Изказаните на това представяне тези и показания прочит на исторически документи заслужават внимание, или, най-малкото, не могат да бъдат подминати с лека ръка. Колкото и нови въпроси да повдигат, и колкото може би и нови спорове.

Филип Цанов е председател на сдружение „Природата за хората и регионите”. Той е един от организаторите на протестите в защита на новия Закон за горите. „Какъв е изборът на тези хора – или да седят тука, или да отидат в чужбина”, заяви той пред медиите преди дни по повод на безработни местни хора от Югозападна България, които намират работа при реализирането на проекти за ски съоръжения. - Г-н Цанов, в началото на тази седмица на своето заседание Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към МОСВ взе решение, което дава възможност да се изграждат спортни съоръжения, сред които ски писти и лифтове в туристическата зона на парк Пирин. Това обостри сетивата на някои еколози, които скочиха на протест „срещу”, а други „за” проекта. Докога ще има такова противопоставяне според вас? - Това скачане и противопоставяне няма да приключи никога. То се случва не само по повод на зимните ни курорти, а и навсякъде – по морето, в добивната индустрия и т.н. Така че тези спорадични...

Филип Цанов е председател на сдружение „Природата за хората и регионите”. Той е един от организаторите на протестите в защита на новия Закон за горите. „Какъв е изборът на тези хора – или да седят тука, или да отидат в чужбина”, заяви той пред медиите преди дни по повод на безработни местни хора от Югозападна България, които намират работа при реализирането на проекти за ски съоръжения. - Г-н Цанов, в началото на тази седмица на своето заседание Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към МОСВ взе решение, което дава възможност да се изграждат спортни съоръжения, сред които ски писти и лифтове в туристическата зона на парк Пирин. Това обостри сетивата на някои еколози, които скочиха на протест „срещу”, а други „за” проекта. Докога ще има такова противопоставяне според вас? - Това скачане и противопоставяне няма да приключи никога. То се случва не само по повод на зимните ни курорти, а и навсякъде – по морето, в добивната индустрия и т.н. Така че тези спорадични...

Оставката на правителството на Бойко Борисов бе предизвестена и напълно логична. Правителството беше вкарано в сценарий без полезен ход – особено след като има случаи на полицейско насилие и самозапалване. Още тук трябва да кажа, че България беше съзнателно натикана от външни и вътрешни сили в сценарий на дестабилизация по схема, която беше прилагана многократно по време на прехода. Целите на сценаристите изобщо не е решение на проблема за цената на електрическия ток. Битката е стратегическа – за бъдещето на България и за замитането на следите на отговорните за колапса в сферата на енергетиката. В още по-едър план за оцеляване на модела на управление след поредната “намеса на улицата“ в нов дегизиран вид. След като не успяха с референдума за АЕЦ “Белене“, същите хора, вече в ролята на гражданско общество и инициатори на протеста, препакетираха общественото недоволство и го насочиха срещу удобния външен враг – енергоразпределителните дружества. Лозунгите за национализация, за...

Жена отива при врачка: - Мъжът ми постоянно е по командировки, пътува непрекъснато и вече ми се струва, че ми изневерява. Врачката дала на жената едно бурканче и едно парченце въже, вързано на възел. И веднага й дала вещ съвет: - Дай му да носи този възел със себе си на следващата командировка. Като се върне, му кажи да пусне възела в бурканчето. Ако то си промени цвета, значи ти е изневерил. Жената учудено попитала: - Излиза, че по цвета на възела ще мога да разбера дали ми и е изневерявал или не, така ли? Врачката: - Не. Жената: - А как ще разбера, че ми е изневерявал тогава? - Ако каже, че е изгубил възела. Усмихни се, България! 99 процента от разкритията на врачките в България са пълни шмекерии с цел да се възползват от наивността ви и да ошушкат спестяванията ви. Вчера стана ясно, че наши врачки укрили данъци в размер на хиляди левове. Дори само този факт може да ви подскаже дали предсказанията им се сбъдват. Ако виждаха в бъдещето, щяха да знаят, че данъчните...

За да си извадим поука от оставката на правителството, трябва да разберем какво всъщност катастрофира. Катастрофира една зловредна и утопична икономическа школа, която съсипа България - либертарианството. Що е либертарианство? По-дясно от дясното. Никакви данъци, никакви помощи за бедните, държавата трябва да се приватизира до дупка и да се закрие. За повече конкретика, разгледайте алтернативните бюджети на Института за пазарна икономика (ИПИ). Това е целта на развитието в България вече 23 години.

Скъпи сънародници, Обръщам се към вас, защото разбрах, че ще взимате властта. Дълго се опитвах да разбера кой протестира, срещу какво протестира и какво иска, за да намеря своето място сред народа. Затрудних се, честно казано. Чух една жена да обяснява, че е джи пи и протестира, че няма направления. Един човек пък беше излязъл [...]

„Явно подписаните договори са чудовищни от това, което чувам аз, не може да се подписват договори за 25 години", каза Слабаков. Проблемите в енергетиката не са се случвали само при едно правителство и уточни, че правителството на Бойко Борисов е най-малко виновно. „Правителството на Борисов може да обвиняваме в бездействие и несправяне със ситуацията", смята Слабаков. Той обяви, че в събота от 13 часа в София ще се състои Кръгла маса, на която ще се обсъжда дали е редно да има гражданска квота в парламента.

Огромен скандал се разрази по време на дебатите по оставката на кабинета "Борисов" в четвъртък, когато от трибуната на парламента зам.-шефът на БСП Христо Бисеров хвърли бомба, като заяви, че Борисов е трябвало да бъде привикан на очна ставка със Сретен Йосич и че причината да не отиде е била, че е станал премиер. Борисов от своя страна хвърли още по-голяма бомба, като отправи обвинение към Ахмед Доган, обявявайки, че разполага с данни, според които бившият лидер на ДПС е поръчал неговото убийство. ДПС пък отговори с призив МВР да разсекрети папка „Лале“. Разразилият се скандал още веднъж ясно показа, че изборите, които ни очакват, ще са поредните, които няма да се разминат без компроматна война, и то сериозна. Знак за това беше и предишният компромат с досието „Буда“, развято малко преди протестите и последвалото подаване на оставка (и което според запознати чака своя удобен момент още от 2003 г.). На война и в любовта всичко е позволено. Максимата може спокойно да бъде...

Докато гледах протестите, чиито челни редици бяха водени от маскирани двайсетгодишни деца с бръснати глави и двулитрови бутилки бира в ръцете, без някаква особена връзка си спомних за „Сърдитите млади хора” – авангардно течение в британската литература и драматургия от петдесетте години на миналия век. Този израз за пръв път е употребен след поставянето на сцена на пиесата на Джон Осбърн „Обърни се с гняв назад” през 1956-а. Така според литературните анализатори се ражда една по-скоро спонтанна тенденция в писането, отколкото сформирано около манифест или идеология художествено течение. Освен Осбърн представители на „Сърдитите млади хора“ са Алън Силитоу, познат у нас с прекрасната си новела „Самотният бегач на дълги разстояния”, Джон Брейн с романа си „Път към висшето общество”, Кингсли Еймис с „Всекидневно пиене” и други автори като Филип Ларкин, Джон Уейн, Дорис Лесинг, Малкълм Бредбъри и Айрис Мърдок. Общото между тях е, че с творбите си изразяват гневен протест против...

Историята на бившата соцманекенка Владина Цекова, публикувана в два последователни броя на "Новинар", продължава. Но не само като разказ за едно отминало време, в което тя е имала късмета да бъде по-цветна, различна и в известна степен привилегирована в сравнение със средностатистическата българка, а като разказ за волята към промяна, за способността да съхраниш себе си, за силата да приемеш предизвикателството на пътя и да тръгнеш по него. И не на последно място - да си позволиш лукса да бъдеш добър човек и да не обръщаш гръб на хората, които имат нужда от протегнатата ти ръка. - Владина, дефилирала ли си пред другарите от Политбюро и Тодор Живков? - Да. Налагаше се да правим ревюта пред хора от Политбюро, за да представим как изглеждат новите модни облекла. Важно беше това да се случва, за да са наясно какви стоки се изнасят извън България. Даваха се много пари за българската мода. Ревютата ни даже се режисираха от най-добрите режисьори. Хачо Бояджиев режисираше ревютата...

Историята на бившата соцманекенка Владина Цекова, публикувана в два последователни броя на "Новинар", продължава. Но не само като разказ за едно отминало време, в което тя е имала късмета да бъде по-цветна, различна и в известна степен привилегирована в сравнение със средностатистическата българка, а като разказ за волята към промяна, за способността да съхраниш себе си, за силата да приемеш предизвикателството на пътя и да тръгнеш по него. И не на последно място - да си позволиш лукса да бъдеш добър човек и да не обръщаш гръб на хората, които имат нужда от протегнатата ти ръка. - Владина, дефилирала ли си пред другарите от Политбюро и Тодор Живков? - Да. Налагаше се да правим ревюта пред хора от Политбюро, за да представим как изглеждат новите модни облекла. Важно беше това да се случва, за да са наясно какви стоки се изнасят извън България. Даваха се много пари за българската мода. Ревютата ни даже се режисираха от най-добрите режисьори. Хачо Бояджиев режисираше ревютата...

Необходимо е различно разпределение на на паричните потоци. Почти всички печалби (маржове) изтичат в офшорни зони. Големите супермаркети са регистрирани също... в "недостъпни" за данъците места. Парите, събирани от телевизионни реклами, се прибират от фирми, регистрирани на Бахамските или други острови. Данък десятък е примитивно, отживяло средство за прибиране на данъци, което не прави никаква разлика между доходи на пенсионери и доходи на милионери. Произхода на "идващите отвън" инвестиции е непрозрачен.

Ромите - чий проблем?

Остават 4 дни, в които можете да гласувате за Юрист на годината

Вчера, 21 февруари, мафиотската група ТИМ, в съдружие с "Атака", са организирали Инициативен комитет, който да „легитимира” избрания от тях „безпартиен” Филип Филипов и да узурпира протеста във Варна, като изолира реалните водачи – Иван Петров, Теодор Николов и др. Докато Иван Петров мръзне на протеста и го води към победа, в малка зала група от 20 атакисти, 10 ТИМ-аджии с яки вратове и поканени отбрани хора, Филипов се самопровъзгласява за водач на протеста, като през цялото време държи микрофона и с неговите хора не дават думата на истинските организатори.

Ще е по-интересно, вместо мартенички за ръка, на Баба Марта да подарим на най-добрите си приятели – химикалки....

Българските читатели най-накрая ще имат възможността да се запознаят, макар и задочно, с нобеловия лауреат за литература за 2012 г. Мо Йен. На 25 февруари излиза „Промяната” - автобиографичният роман на Йен в превод от Надя Баева. Авторът е сравняван с величия като Фокнър, Гюнтер Грас и Кафка и е първият писател – дългогодишен жител на Пекин, който печели Нобелова награда за литература.

През призмата на един обикновен гражданин „Промяната” възпроизвежда редица политически и социални промени в Китай през последните десетилетия. Писателят смесва фантазия и реализъм, историческа и лична перспектива.

Мо Йен е роден в Китай през 1955 г. в семейство на фермери. „Не съм израснал с голяма литература, а със селски истории”, споделя самият автор. „В нашия район имаше няколко великолепни разказвачи, които вечер разказваха страшни истории. И наистина, техният език, напълно необуздан, хиперболизиран и драстичен, се превърна в език на моите книги – до днес, въпреки че от 20 години живея в Пекин. Истината за Китай не е елегантна.“

Името му всъщност е псевдоним и означава „не говори“. Заслуга за него имат родителите на автора, които през 60-те години често го предупреждават да не говори каквото мисли. Мо Йен започва да пише като войник в началото на 80-те години на ХХ век, когато в Китай се завихря мощно авангардно движение в литературата.

„По времето на Мао Дзедун литературата беше оръжие на революцията и писателите трябваше да представят обществото така, че да отговаря на социалистическия светоглед. Но в епохата на реформи това табу беше пречупено и днес пишем, както искаме: за политиката и обществото, живота и любовта, насилието и секса.“

Популярност на запад му носи новелата „Червено сорго“, издадена през 1986 г., чиято филмова адаптация на китайския режисьор Джан Имоу печели „Златна мечка“ на фестивала в Берлин през 1988 г.

През Мо Йен 2012 г. е удостоен с Нобеловата награда за литература за постиженията му на писател, който съчетава майсторски фолклор, история и съвременност. Той спечели в конкуренция с имена като Мураками, Боб Дилън, Амос Оз, Милан Кундера, Маргарет Атууд, Том Стопард, Филип Рот, Алис Мънро.

 

 

 

Давико (Давид), с презиме Маджар, учеше в Колежа един клас след мен, тоест свърши през 1939 г. Но като момче от София се е случвало през няколкото години след дипломирането ни да бъдем в една компания. Дори може да се каже, че бяхме приятели. Но ако между него и мен имаше някаква разлика, тя бе, че той беше страхотен скиор, а мен в този спорт ме нямаше никакъв. Е, карах, можех да минавам през вратичките на слалом, но Давико беше факир. Непрекъснато печелеше състезания, даже ако се не лъжа през 1945 г. влезе в състава на първата след 9 септември ски федерация, или, както се е казвала тогава, официалната държавна организация по този вид спорт. Беше с моя ръст, но явно е бил с много яки глезени, което именно никога не е можело да се каже за моите. Давико обаче се отличаваше от всички по един изключително притегателен за мъжката част от порасналото колежанско народонаселение фактор – беше братовчед на Дейзи. А тя, Дейзи, бе нещо много специално. Нещо неописуемо специално. Пред мен...

Знаете ли кое е хубаво на това… Знаете ли кое е хубавото на това, че живеем в ново време, че предусещаме идването на Нова Ера? Хубавото е в това, че силните и смелите предвкусват не упадък и свършек, а ново начало… Мисля си за това – ако преди писането беше занимание за ловки имитатори на Предишното, то сега то може да стане истинска територия на свободните и жизнерадостните. Това, което във византийската традиция се е наричало мимезис – което ще рече именно “сръчно подражаване на старите, класически автори и произведения“, сега може да си ходи. Краят на Византия като че ли дойде с Фейсбук. Писателите идиоти, живели досега, до идването на Новата Ера, просто имитираха старите, класически извори. И наричаха това Традиция. В тая дума имаше толкова страхливо и безгръбначно самодоволство, че човек просто можеше да постои и да се почуди. В България писателите пишеха като Йордан Йовков, в САЩ – като Хемингуей или като Фокнър, но всички – като Дикенс или като Томас Харди, а...

Индия планира още през тази година да изпрати своята първа мисия към Марс - това е заявил президента на Индия Пранаб Мукерджи. Включвайки се в 'марсианската надпревара' , Индия обозначава своите амбиции , надявайки се да догони водещите космически държави - такива като САЩ, Русия и Китай.

LG Electronics (LG) пуска в Европа този месец смартфона от най-висок клас Optimus G. Моделът ще се предлага с усъвършенствани възможности в сравнение с версията, която се появи в края на миналата година. Optimus G направи своя европейски дебют в Швеция този месец, последван от други пазари, като Франция, Германия и Италия. 

“След успешната премиера на Optimus G, LG усъвършенства характеристиките на смартфона, за да предложи повече възможности и стойност за своите клиенти”,

каза д-р Йонг-сеок Парк, президент и изпълнителен директор на LG Electronics Mobile Communications Company.

“Радваме се да представим подобрения Optimus G в Европа, най-мощното четириядрено устройство, оптимизирано за 4G LTE мрежи.”

Европейската версия на Optimus G е оборудвана с най-новата операционна система на Android Google Jelly Bean 4.1.2 за първокласно потребителско изживяване. Превъзходният True HD IPS Plus екран, заедно с технологията Touch Zerogap, навлизат в Европа чрез Optimus G. Технологията прави цветовете по-ярки, а работата с активния дисплей – гладка и естествена. Уникалното потреби-телско изживяване е пресъздадено на 4,7-инчовия 1280 х 768 IPS екран, защитен от Gorilla ® Glass 2, усточив на надраскване.

Първоначалната версия на UX от LG пожъна значителен успех сред потребители-те и затова очакваме усъвършенстваната версия да предизвика по-силен интерес.

• QSlide: Обновена за 2013 г., функцията QSlide позволява на потребителите да стартират множество приложения едновременно, като регулират тяхната проз-рачност. Размерът, позицията и прозрачността на QSlide екрана се управляват от потребителя според неговите лични предпочитания. Освен с видео плейър, QSlide работи безпроблемно с браузър, бележник, календар и калкулатор.
•  Safety Care: Safety Care автоматично изпраща текстови съобщения до предва-рително зададен потребител за местоположението на телефона. Тази функция е подходяща за осъществяване на контрол върху деца и възрастни хора. Кратки съ-общения могат да се изпращат, когато от телефона е избран номер за спешна по-мощ или апаратът не е използван за определен период.
•  Privacy Keeper: Privacy Keeper позволява на потребителите да скрият името, номера и снимката на входящите си обаждания. Тази информация може да се провери по-късно чрез извикване на иконата на екрана.

В усъвършенстваната версия на Optimus G са налични и функции като Google Now, Filmstrip View и Expandable Notification.

Google Now предлага персонализирана информация в реално време при необходимост. Filmstrip View опростява прегледа и изтриването на изображения, а Expandable Notification позволява на потребителите да виждат повече уведомления наведнъж и да преглеждат съдържание директно в областта за това.

Подобрените функции на Optimus G можете да видите в следното видео:

http://www.youtube.com/watch?v=FO0oSqwKgD8

Снимка: LG

 

Да се обере лозето не е толкова трудно, както се видя от бързия ефект от протестите върху обруленото политическо статукво. Съвсем друга работа е обаче от обраното лозе да се стигне до ферментацията на виното, с което да бъдат почерпени за успеха демонстрантите.

Ясно е, че сред главните проблеми сега е как да се канализира бликналата протестна енергия, а това е трудна, ако не и невъзможна задача за аморфната маса хора, сред която не се виждат откроени консенсусни лица. И ако те все пак се откроят, как ще бъдат признати от толкова разнородна група хора, събрали се да изкрещят „не”, но напълно неподготвени да се разберат на кого и как да кажат „да”?

Съзнателно или не, поради липса на други лица или не, но медиите започнаха да изграждат образа на протестиращия българин, който едва ли се харесва на самия средно статистически демонстрант. Освен маскираните и ломотещи някакви ескстремни полуслова младежи, на фокус в преките включвания на телевизионните екрани попадат с физиономиите си странни люде, които с вида си и с приказките си по-скоро могат да отблъснат, отколкото да привлекат симпатиите на по-кротката част от населението.

Това може да е случайно, да не е търсен ефект с цел дискредитиране на протестната вълна. По-лошото е, ако тази картина е показва автентичната картина, отколкото ако е манипулирана.

От интервютата с някои откроили се вече нови герои, родени от уличните събития, може обаче да се направи почти сигурен един важен извод: каквито и спекуланти да се възползват от гнева на хората, едва ли има някакъв митичен единен център. Ако имаше такъв и беше толкова хитър и далновиден, трябваше да е излъчил по условие някакви приемливи водачи.

От ситото на медиите вече бяха пресети няколко самородни крайни левичарски „зрънца”. Стана ясно, че възрастният белокос мъж с кървавата глава, превърнал се в емблема на окървавения протест в София миналата седмица, е едновременно активен борец против фашизма ( и капитализма, както се казваше доскоро), но и капиталист- предприемач в строителството. Явно не е от изнемогващите да си платят тока.

Компания в телевизионните интервюта му правеше младеж с яростна позиция срещу партиите, който се оказа не просто от същата боя, а направо член на движението на младите русофили, ръководено от виден деец на Висшия съвет на БСП.

За капак тази сутрин ни беше показан и вождът на движението „Че Гевара”, който оглавил протестите в Пловдив.

И какво си казват хората при подобна идентификация на уличните врагове на Борисов? Може би се убеждават, че Борисов е борец срещу борците срещу капитализма и подобните им?

Така им се иска в ГЕРБ, за да поддържат фалшивата репутация на своя Бойко като десен и съответно да маргинализират колкото е възможно десните, които го критикуват, за да изпълни той отново дясното пространство със своето политическо туловище. Истината е, обаче, както знаем, че не атакистите, чегеваристите и антифашистите свалиха Борисов от поста му, а собствените му тънки сметки да се направи на жертва в очите на следовниците си и така да ги поведе за евентуален реванш за изборите. Един път излъгаха доста десни хора, че Борисов е десен, но при новото лозе на баир ще им е по трудно да ги накарат пак да настъпят тази мотика.

За опасността именно БСП и ДПС да се върнат във властта заслугата е, да повторя, не на някакви маргинални личности и екстремистки елементи, а на цялостната политика на Борисов. Каквито и емблеми с обратен знак-някои направо карикатурни- да ни вадят медиите пред скоби, масата хора, протестираща по уличите на големите български градове, са автентично разгневени от бедността български граждани. А бедността се свързва с последното управление. Знаят го преди всичко самите протестиращи. Опитите да им кажат, че те са подведени или измамени, обиждат сводния им избор да протестират.

Друг е въпросът, че макар мнозинството хора да иска светкавичното раждане на чисто нови управленци, това няма как да стане в тези срокове. Чака ни дълга ферментация на обраното грозде и горчивият опит сочи, че резултатът ще е по-скоро вкиснат. Такава реколта се очаква с етикет „Парламент №42”.

Някой трябва да подскаже на сънародниците ни, че пълното отрицание на рефлектира изобщо върху разпознаваемите българи с опит и способности да бъдат полезни. Има хора със саморъчно изградена репутация, което ги е направило известни без да са непременно „монополисти”, крадци, слуги и т.н. Те нямат нужда тепърва да се доказват и поради това се „бързо конвертируема валута”, интелектуален резерв с потенциал да осъществят разумната част от исканията на протестиращите.

Има обаче един проблем: няма такъв храбрец в момента, който да заяви тази позиция на висок глас, без да бъде заподозрян, че иска да се възползва за себе си и или за някакъв партиен интерес за оседлаване на протестната вълна. И не е случайно, че никой известен на цялата нация българин ( с изключение на един артист с възгледи, подобни до онези левичарски зрънца, за които стана дума по-горе), не желае да се натрапва.

Разгневените имат право да говорят всичко, но не могат да отрекат, че университетски преподавател, успешен мениджър, стойностен писател, международно признат музикант или режисьор и т.н. не се става за един предизборен период от няколко седмици. Тези хора ги има, но няма кой да се престраши да ги покани- не като президентска селекция за един служебен кабинет, а като нови лица, достатъчно „стари” в същото време, за да не им се налага тепърва да ферментират.

Share on Facebook

Самозапалилият се срещу ТИМ Пламен има спешна нужда от кръв! Самозапалилият се пред сградата на Варненската община вчера Пламен Горанов спешно се нуждае от кръв! 36-годишният мъж все още е в критично състояние, въпреки че досега 31 души са дарили кръв. Приятелите му направиха група във фейсбук, в която молят за още кръводарители. Фотографът и алпинист Пламен се самозапали в знак на протест срещу ТИМ и кмета на Варна Кирил Йорданов. Той се заля с бензин и драсна клечката рано сутринта на 20 февруари. Според очевидци преди да се самозапали и ...

След провеждането на старта на пилотираният космочески кораб 'Съюз ТМА-08М' към МКС по бързата схема , Роскосмос може да вземе решение за провеждане на всички следващи полети на пилотирани и безпилотни полети по аналогична схема, по информация от Интерфакс по думи на източник от ракето космическия отрасъл

Европекското космическо агентство е пристъпило към създаването в Европа на единна система за ранно оповестяване за приближаващи метеорити, по информация от ИТАР-ТАСС. За това се говори в разпространено заявление от ЕКА.

Сега можете да използвате 20% отстъпка на дрехи, аксесоари, дискове и плочи в английския магазин Chemical-records.co.uk. За целта е необходимо да въведете код с текст SPRINGCLEAN в checkout менюто при оформяне на поръчката. Кодът е активен и за вече намалени артикули. Повече информация за онлайн магазина ще откриете ТУК.

В световен мащаб съотношението левичари:десничари е 10:90. Сред над 100 от читателите, гласували в блога ни, то е 14:86.

А може ли да си по средата? Може!
Научих една нова дума – амбидекстър: човек, който си служи еднакво добре и с двете ръце. Амбидекстърът е изключително рядко срещан човек и се различава от миксирания тип по следното:

Миксираният тип върши част от нещата по-добре с лявата ръка, а друга част – по-добре с дясната… Например, пише с дясната, но хвърля топка по-добре с лявата. Амбидекстърът на теория може еднакво добре и да пише, и да хвърля топка с двете ръце.

Проучвания сред 100 000 студенти показват, че левичарите са по-добри в математиката, музиката и архитектурата. Десничарите пък четат и пишат по-бързо. Особено за писането е абсолютно логично при писане отляво надясно, защото закриват това, което са написали.

Доказано е и че левичарите имат предимство в спортове като тенис, тенис на маса, крикет, бадминтон и фехтовка. По-слабо видимо е при бокса, джудото, борбата, футбола и волейбола. Това е лесно обяснимо – в световен мащаб, всеки десничар се сблъсква с 90% десничари и 10% левичари. Но и всеки левичар се сблъсква с 90% десничари и 10% левичари. Накратко, всеки спортист е 9 пъти по-опитен срещу десничари, отколкото срещу левичари. При това положение, когато десничар и левичар застанат в директен сблъсък, при който активната ръка има значение, се очаква левичарят да има девет пъти повече опит срещу десничаря.

Каквато и да е ориентацията на човека, доказано е, че тя започва още от зародиш. Обществото от години е заклеймило левичарите като хора, които правят нещата по погрешен начин. Някои учители в началното училище се опитват да “превъзпитат” децата да пишат с дясната ръка, защото така е “правилно”.

Според християнската религия лявата страна символизира ада, т.е. слизането на Христос в ада, а дясната символизира възкачването му отдясно на Отца. Дори в руския и английския “десен” и “правилен” се описват с една дума – “right”, “правый”…

От друга страна, всички знаем, че лявата страна на тялото се ръководи от дяснатам половина на мозъка Накратко – единственото важно нещо е да можете да различавате ляво и дясно.

Сподели тази публикация:

Американското космическо агентство е зафиксирало на повърхноста на Слънцето много едри петна. Фотографиите на петната и тяхното описание може да се намерят на сайта на НАСА

Продукти:
1кг свинска плешка
2 яйца
1 морков
1 глава лук
1 филийка бял хляб
щипка сол
щипка червен пипер
щипка черен пипер
щипка риган
2- 3с.л. олио
1к.ч. настърган Пармезан
1к.ч. сухо бяло вино
1ч.ч. доматен сок от консерва

Приготвяне:
Месото се смила в чопър. Слага се в купа. Чукват се яйцата. Хлябът се накисва във вода. Зеленчуците се почистват и измиват. Лукът се реже на ситно, а морковът- на кубчета. Добавят се към каймата. Поръсват се посочените подправки. Полива се бялото вино. Добавя се изкиснатият хляб. Каймата се омесва. Оставя се за 30 нминути да се овкуси. Взема се тава. Мляното месо се слага в нея. Оформя се на руло. Около него се полива доматен сок. Рулото се маже с мазнина. Тавата се покрива с фолио за печене.  Ястието се пече на умерена фурна, 50 минути. После се отделя фолиото. Рулото се поръсва с Пармезан. Пече се още 15- 20 минути. Поднася се гарнирано с картофено- ябълково пюре

Учени работещи с данни от космическата обсерватория 'Кеплер' са открили в звездната система Kepler-37 екзопланета с рекордно малки размери, в сравнение с другите подобни , върящи се около звезди от класа на нашето Слънце. Изследването е публикувано в списание Натура, а кратко изложение може да се намери на сайта на НАСА.

Наташа – една не много нова книжка – отпечатана на американския пазар през далечната 1990 г., а на бълраския малко по-скоро – през 2003 г., е сравнително кратка – едва 220 стр. Всеки уважаващ себе си фен на творчеството на Робъртс ще разбере обаче, че в нея има не само стандартната любовна закачка, а и нещо тъмно и загадъчно, което определено трябва да се открие за главната героиня.

Тук ние ще се запознаем с американския композитор Спенс Кимбъл и прекрасната рускиня с цигански корени Наташа, за която музиката е нещо повече от тонове и ноти. Малката подробност е, че Наташа държи магазин за детски играчки в града. Именно там се получава и спойката между Спенс и Наташа, която се оказва малката, непринудена и изключетлно сладка дъщеря на Кимбъл – Фреди. Разбира се, за всеки, който е чел дори една книга на Робъртс, ще стане ясно, че след запознанството на гавните герои се започва стандартната игра на гоненица от страна на мъжа и криеница в лицето на жената.

Нора не пропуска да ни запознае с немалкото семейство на Наташа, което се оказва един странен, но много приятен коктейл от хора, кипящи от живот, незвисимо на каква възраст са. За отрицателно време се пренасяме в една по-различна обстановка, изпълнена с борш, пирьожки, руска реч и водка в не малки количества.

Четейки тази сладка книжка, влизаш в един свят, изпълнен с музика, танци, детски смях, безкрайно много желания и разбити мечти. Срещаш се с много хора от различен произход, с различни корени и начин на мислене. Виждаш как хората успяват да преглътнат не само  болката и страданието си, но и гордостта си и да приемат фактите такива каквито са и да вземат живота си в собствени ръце.

Както може да се очаква, „Наташа” не е единствената книга от поредицата за семейство Станисласки, но тя може да бъде четена и самостоятелно, без никакви проблеми. В останалите три новели за двамата братя и сестрата на Наташаа, отново навлизаме в руски води, които са не по-малко неспокойни и интересни за запознанство.

Романът „Наташа” е кратко и леко четиво, не натоварва читателя по никакъв начин и точно това го прави така приятен и лесен избор за книга за четене в малкото свободно време.

Днес сме на балкан – т.е.на Пирин, по-точно. Кристина ще ни води :) Приятно четене:  

Бански Суходол (Пирин)

  Август, жега, отпускарски сезон.  Народът все още не се е върнал от морета, чужбини - София опустя, задръствания няма, работници сриват подземна София бавно, но сигурно… Аз на море вече ходих и честно казано малко исках да сменя обстановката, затова когато разбрах, че ще имам три почивни дни един след друг (ползата от работата на смени) веднага почнах трескаво да мисля как мога да използвам намалението. Дали от желание да разнообразя пейзажа или от някакъв неясен вътрешен подтик реших, че ми се ходи на планина. То това е нормално за повечето хора, но не и за мен, защото съм всеизвестно мрънкало по баири. Нейсе, явно се бях прежалила и почнах

да си организирам преходче.

Тази работа също не е лесна, щото ми се искаше да отида на

Бански Суходол,

оттам на Вихрен, Кончето и ако може хижа Иван Вазов и Мальовица пътьом... Е, човек трябва да избира, така че като почнах ентусиазирано да дудна на Таня за Кончета и Пирини и едвам я навих след три реплики да каже, че и тя идва. Всички дипломатично решиха да ми спестят спора, че не е лесно да се стигне от лагера на експедицията до Кончето, благодаря им за което, аз и сама видях :) И така, понеделник сутрин, 06:45 на автогара Овча Купел, трескаво разгръщане на карта на Пирин в последния момент, указания от Пъпеша, "Айде, и умната!". Така започва всеки планинарски път, после продължава с три часа дремане и приказки в автобуса - така ни се пада, като си чупим колите когато не трябва. По тая причина се помотахме из

Банско,

щото явно сме свикнали все по царския път да ходим до ски зоната… Попаднахме на най-скъпия магазин в целия град, но аз като истинско дете на капитализма си купих напук кутийка кола за 1,50 лв. Зачудихме се дали да хванем пистата или асфалта, явно и двете имахме надежда, че може да спестим някой и друг километър с автостоп. Е, не би... изкачихме си го догоре, подминавани от мрачните подозрителни погледи на шофьорите. "Какви хора сте вие?", чудех се аз, докато ядно си го изкарвах на асфалта. Стигнахме до

местност Пещерите,

напоихме се с вода, поседяхме да съберем кураж и запрашихме по пътеката за лагера. По пътя има маркери - някои се виждат, други са малко стеснителни и се крият зад завоя, та имаш време да се почудиш дали си на правилната пътека. Аз ходя за пръв път по тая пътека и бях заета да дишам, гледам и вървя правилно, за да не показвам колко ми е тежко всъщност и как не обичам да ходя по чукар. За мое утешение на едно място имаше

полянка с диви ягоди –

изобилие и Манна Небесна. Алчно няма да издам къде точно по пътя се намират, ходете и търсете сами ;) . Сигурно можехме и там да си останем, толкова урожай имаше. Идеално място за влюбена двойка, която да се въргаля в тревата и да се храни с даровете на природата. И после да ги изядат вълци и да си вадят борови иглички от всички отверстия.. но да не убиваме романтиката. След лирическото отклонение и похапването поехме пак нагоре, където ме дебнеше моя голям планински враг - клекът. Не знам, честно.. на някой може и да му приятно да се катери по сипей с хапеща краката растителност, в крайна сметка всеки си има вкус. Докато денивелирахме* с пълна сила, Таня разправяше забавни истории за бутане, теглене и падане на коне по пътеката. Личеше си, че бая зор са видели животните, добре бяха "маркирали" местността. Чудех се от катерене и напъване дали и аз няма да измаркирам накрая, но се въздържах - големи хора сме вече, уж. А и в един момент тоя Пирин като ми се опна над главата, забравих и зор, и пътека и всичко. Много хора са писали, песни са пели, снимки са правили.. лично на мен траен и дълбок отпечатък ми остави. Малко съм безмълвна на тая тема, то това е достатъчно красноречиво само по себе си. Аз още съзерцавах пейзажа и ах-ках и Таня изведнъж ме изненада, че той, лагерът, ей тук някъде зад хълма бил. Поизлъга ме преди това малко, аз мислех, че още два часа ще ходим, ама се изненадах приятно.

Пристигахме в лагера,

там Тони и Иво нещо битуваха и слушаха радио Тесалоники или друга гръцка х**ня. Нарушихме им хубавото ежедневие и веднага се организира вечеря, чай, снимки и разходки из района. Имаше някои кулинарни изненади, присъстващи в менюто - но с повече импровизация салатата "краставици и моркови" се гарнира с ябълки и беше посрещната с всеобщо одобрение. Много работи могат да се кажат за менюто - примерно "защо чушки със зеле?" беше един постоянно витаещ във въздуха въпрос.. Нямаше драма, обаче, всеки яде всичко, освен Ники (Профи) - той не яде салам, щото в салама има пилешко. Ти си мислиш, че копита и рога ти слагат, а те - пиле *авторът свива рамене*. Докато се върнат повечето хора отгоре, вече бяхме подпомогнали вечерята и поседнахме да хапваме. Аз почнах да установявам колко студено е всъщност и до края на вечерта заприличах на зелка - сигурно бях навлякла към 4-5 ката горни дрехи. Накрая се пъхнах до печката и изгоних студа - сигурно защото почнах да му мириша. За отмъщение ми се приспа злокобно, така че след малко време и 2 чашки ракия се разнежих и си опнах чувала в щабната палатка. Таня до мен заспа на десетата секунда, аз покашлях, повъртях се, накрая ми стана скучно и заспах. Както бързо се наспива човек уж на планина, така си отнесох 8 часа .. щях да кажа "без да ми мигне окото", ама малко оскиморон би било. З а "добро утро" Калинка услужливо ми предложи да измия една голяма тенджера, което аз приех с огромен ентусиазъм, щото студувах, а водата в тенджерата беше гореща. Пошетахме из лагера, както каза Коста с усмивка: "Ти дойде тука да пооправиш къщата и си тръгваш..". Видяхме за половин час Професора и Павката, които бяха се прибрали отгоре някъде в ранни зори. На оперативката (или както мойте бачкатори му викат shift briefing) гледахме карти и аз се опитвах да не изглеждам невежа. До пещерата не остана време да се качим, щото - както навсякъде, дето ти е хубаво - сутринта се изтърколи в обяд като пияница в канавка. С натежало сърце се опаковахме, снимахме се за довиждане и потеглихме по същия път надолу. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Тук е мястото да припомня, че първоначалният ми план беше друг - Вихрен, Кончето, трето, пето. Още с пристигането си видях, че идеята ми да се качим до Кончето и да се върнем в София още същия ден е малко като Авгиевите обори на Херкулес - не е невъзможна, ама не е и да плеснеш с ръце и да се засмееш, докато я правиш. Освен това, беше ми девственото посещение на Бански Суходол и не очаквах, че така бързо ще ме увлече това място и няма да искам да си ходя. Те другите знаеха и се подсмихваха под мустак, коса и шапка. Нищо, така се зарибяват хора. "Догодина", си мисля с фанатичен блясък.. С такива и други мисли, опаковани в раницата си заминахме надолу - с бърз ход и по-малко ягоди стигнахме на гарата точно пет минути преди да дойде последният автобус за София.     С благодарности на Таня за компанията и водачеството, че иначе нямаше да се замъкна дотам. На лагеруващите в момента - Коста, Павка, Мишо, Ники, Калинка, Тони, Иво, Ицо, Зизи, Цецо, Васко и Иво - и тези, които ще се качат после - успех! Иска ми се да съм там.И с извинения за липсата на детайли за пещерната гледна точка. Има си хора и за нея, ще ви кажат повече :) . Аз бих смутила  и без това дългото си повествование.   Автор: Кристина Домозетова   Други разкази свързани с Пирин – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРБОНОСТИ :) [geo_mashup_category_name map_cat="3366"]

От НАСА са обяснили неочкваното появяване на челябинския болид с неговите малки размери и тъмен цвят. Графиката , илюстрираща вероятноста за прогнозиране на появяването на такива обекти е публикувана в блога на НАСА.

Първият космически турист и мултимилионер Денис Тито (Dennis Tito) е обявил за началото на подготовка на експедиция на Марс. По информация от сайта NASAwatch.

Иран ще изведе в космоса два нови спътника до 2017г, е казал директора на космическото агентство на Иран Хамид Фазели, по информация от агентство Mehr Newsл

На 19 февруари 2013 на територията на Университета в г Бразилия ( Бразилия) е започнала работа станция за събиране на данни от системата ГЛОНАСС. Тази станция епървата от мрежата наземни станции в Западното полукълбо.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Вчера българският парламент гласува оставката на правителството на ГЕРБ, начело с премиера Бойко Борисов. Тя бе подадена след демонстрации,започнали като икономически и социален протест срещу високите сметки за електроенергия, но бързо ескалирали до политически искания за оставка и сблъсъци с полицията. Какво стана и какво предстои – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, не падна ли прекалено лесно кабинетът Борисов, и то само часове, след като премиерът каза, че няма да подава оставка?

- Така е, Фили, дори в самия край на мандата Бойко Борисов прояви типичната си противоречива природа. Интересно е какво точно го накара да подаде оставка, но това може би никога няма да научим. Иначе той се аргументира, че не иска да гледа как полицията се бие с гражданите по същите улици, които неговият кабинет е асфалтирал. В такива фрази се усеща отглас от друга част на борисовата природа – позьорството му, желанието да героизира себе си и събитията. Казвам го не за да правя психологически портрет на премиера в оставка, а да припомня, че такива лични черти всъщност станаха част от обществения мит Бойко Борисов. А този мит е важен, за да разберем по-добре събитията, които се случват или предстои да се случат в страната.

Иначе, конкретно на въпроса – да, Фили, кабинетът сякаш падна твърде лесно. Но, вместо да спекулирам защо, предпочитам да илюстрирам с два парадокса. Първият е свързан с поведението на бившия премиер Иван Костов и тъй наречената „традиционна десница”. Те явно не успяха да разделят плявата от зърното и да изберат по-малката от двете злини, които се предлагат на политическия пазар. С други думи, не успяха да изберат между лошото управление на Борисов, изпъстрено все пак и с положителни елементи, и твърде лошото управление на БСП, която, най-вероятно в коалиция, ще дойде на власт след предсрочните избори през април или май. В Парламента, заедно с левицата, десните до последно искаха оставката на правителството. А щом Борисов я подаде, Костов каза от трибуната,  че това е акт на страхливост, че премиерът се е поддал на натиск, че е трябвало да стои на поста и да се бори. Вторият парадокс е съвсем същият, но се случи на още по-невероятно място – улицата. Хората, които във вторник там се биха с полицията за оставката на Борисов, в сряда поискаха той да се върне и да довърши разчистването на авгиевите обори в енергетиката.

- Пламен, говорим за протестиращите като за единно цяло, но така ли е наистина? Поне отстрани изглежда, че на тях им липсва и ясна организация, и единство в исканията.

- Липсва им, Фили, всичко е хаотично, затова и вкусът, който остава от демонстрациите този път е доста лош. Сравнявам, разбира се, със събитията през 97-ма, когато българите буквално изгониха от власт социалиста Жан Виденов. Но много са разликите между двата протеста. Основната е, че тогава имахме чисто политически акт, при който, независимо от тежестта на кризата, алтернативата беше ясна – налице бяха европейският път на България и политическа сила, която да го реализира. Сега кризата не е така тежка, но демонстрантите са дезориентирани по отношение на исканията си. Протестът им започна като икономически и социален – срещу високите цени на енергията и ниските доходи. Те обвиниха монополната система в тази сфера и несправянето на управляващите с регулационните и контролните им функции. Точно когато правителството предприе стъпки да реши посочените проблеми обаче, протестът прерасна в политически бунт за оставка. Но след като тя стана факт, протестът не спря, а продължи, продължава и сега, вече с доста неясна перспектива и под формата повече на обикновени, не така масови безредици. Поставят се искания, а няма кой да ги изпълни. Това едно. Второ, протестът придоби анархистичен оттенък, доколкото демонстрантите отказват коя да е от реалните партии да реши поставените проблеми. Те твърдят, че до седмица ще предложат тотална промяна на политическата система в страната, която да изключи партиите и да включи „гражданското общество” чрез системата на пряка демокрация. В случая обаче май не става дума точно за гражданско общество в класическия му вид, но за какво – трудно е да се каже. Така или иначе, покрай тази нова, нечувана в света политическа система – демократична, но без партии, започнаха и искания за свикване на Велико народно събрание. Така че, Фили, хаосът е пълен не само на улицата, а, както изглежда, и в главите на много хора. Което е жалко, защото този хаос нищо добро не предвещава.

- Добре, Пламен, правителството е в оставка, вчера тя беше гласувана и от Парламента. Какво следва оттук нататък?

- Следват предсрочни избори, вероятно някъде през май, Фили, само около месец преди времето, когато трябваше да има редовен вот. Дотогава първо ще управлява кабинетът в оставка, а после – назначено от президента служебно правителство, чиято основна задача, поне в класическия вид, е самото провеждане на изборите. По принцип рядко то получава мандат за решаване и на други, важни за страната проблеми, макар че точно това се случи през 97-ма, когато кабинетът Софиянски трябваше да се занимава и с финансова стабилизация, и с други спешни неща – внос на зърно за хляб например.

- Пламен, преди служебния кабинет, президентът трябва да предложи мандата на до три политически сили. Няма ли да се реализира тази процедура и защо? Например защо БСП, за която всички казват, че иска властта непременно, не я вземе още сега?

- Всички партии вече заявиха, Фили, че няма да съставят правителство, искат нов парламент и нови избори. Това е разбираемо. Първо, такъв мандат не върви с ясна обществена и парламентарна подкрепа, без които пък реформите са невъзможни. Второ – ситуацията е мътна, по площадите, освен нормалните протестиращи, се излива и част от мръсната обществена пяна, чието укротяване иска драстични мерки. А никой политик не е готов да свърши важната, но черна работа, пък после да загуби изборите с обвинението, че е бил протестиращи граждани. Макар всички да знаят, че те са обикновени футболни хулигани, представящи се за демонстранти. Трето, явно партиите съзнават, че точно сега участие в избори от позицията на управляващи  е лош, а не добър ход, както обикновено. И не само защото ситуацията обективно носи само негативи, но и защото ще раздвоят усилията си, а няма да успеят нито в управлението, нито в изборите. Специално за социалистите, Фили, според мен те не искат веднага властта, защото, съзнателно или инстинктивно, се водят от натрупания исторически опит. Конкретно казано, знаят, че след превратите, които инспирираха, никой от техните тоталитарни политически роднини – нито болшевиките през 17-та, нито нацистите през 33-та година – се ангажираха директно и изцяло с властта, а минаха през преходни управления, за да успокоят обществото и да създадат впечатление за своята демократичност. В България сега властта се търкаля по улицата. И явно БСП иска също да мине през такъв успокоителен за обществото период – защото всъщност тя е партията, която обеща, че щом вземе властта, веднага ще извърши национализация. А този филм с национализацията българите вече сме го гледали. Той, доколкото знам, никак не ни хареса.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Между 70 и 90% от всички пробиви в сигурността се случват на ниво софтуерни приложения – оценката на Gartner е за 75%, а на National Institute for Standards and Technology (NIST) – 92%. В същото време 90% от разходите на компаниите за информационна сигурност са насочени към защита на мрежовия периметър – за осигуряване на криптиране на частни виртуални мрежи, защитни стени, мрежово базирани антивирусни системи и други.

Тези данни бяха част от анализ на експерти от HP Software, представен на събитие за партньори и клиенти, чийто основен фокус бе информационната сигурност. На срещата бяха поканени представители на ДЗИ, Experian, SAP Labs България, ДАИС, Rаiffeisen Bank, УниКредит Булбанк, Globul, VMware, Mobiltel, ПИБ, СИБАНК, Борика Банксервиз и др.

 

По време на проведената дискусия много от присъстващите споделиха собствения си опит. Ясен Минов и Георги Димитров, софтуерни инженери и експерти по сигурността в SAP Labs България разказаха за практиките в тяхната организация:

„Решението HP Fortify се използва от SAP в продължение на повече от две години. За този период интегрирахме продукта в процеса на разработка и осигуряване на качество на софтуера, който създаваме. Към момента HP Fortify е част от инструментариума, използван за създаването на иновативни и сигурни SAP продукти.“

Според Борис Накев, мениджър на HP Software за региона на Югоизточна Европа, по-добрата информираност и разбиране за уязвимостите и истинската цена на сигурността ще помогне на организациите да вземат проактивни мерки за идентифицирането и управлението на рисковете и за предпазването от значителни щети, които потенциални атаки могат да нанесат.

„Въпреки че много се говори за кибер сигурност и защита, постоянно сме свидетели на атаки, които водят до загуба на ценни лични и корпоративни данни, прекъсване на критични за бизнеса процеси и в крайна сметка – значителни финансови загуби. Все повече от използваните в организациите софтуерни приложения, са достъпни през Интернет, в облака и от мобилни устройства. В резултат, дори най-добрата корпоративна защита на ниво сигурност на мрежовия периметър, не е достатъчна, когато софтуерните приложения и ценната информация, която съдържат, остават изложени на риск,“

добави той.

Решението HP Fortify Software Security Center, което бе представено по време на събитието, дава възможност за автоматизирана проверка на приложенията за пробиви в сигурността почти в реално време. Тестовете могат да стартират, дори преди конкретното приложение или неговата нова версия да е завършена и пусната в реална експлоатация. По този начин откритите пробиви могат да бъдат отстранени преди пусковия срок.

Бяха демонстрирани част от най-интересните възможности, които решението предлага, а участниците в събитието имаха възможност да видят в реално време постиганите резултати. В проведената дискусия с гостите на събитието като най-важно за потребителя предимство беше определено значителното намаляване на времето, необходимо за откриване на уязвимости в информационните системи. На второ място сред бизнес ползите участниците определиха възможността за повишаване на продуктивността и финансовата ефективност на процесите за защита на софтуерните приложения чрез тяхното автоматизиране. Беше споделен опит от реални проекти, в които спазването на заложените срокове за пускане на пазара на нов софтуерен продукт или негова нова версия са били подложени на риск именно поради късно откриване на уязвимостии поради забавяния, дължащи се на продължителни и трудоемки процедури за гарантиране на определено ниво на сигурност.

Снимки: HP

Все така непостижима е Итака.

LG Electronics (LG) разширява присъствието си в 4G LTE сегмента с представянето на новата Optimus F серия на Световния мобилен конгрес в Барселона (MWC).

Базирана на водещите LTE технологии на LG, Optimus F-серията осигурява на масовите потребители качествено потребителско изживяване и висока скорост за пренос на данни в 4G LTE мрежа.

Двете устройства от серията – Optimus F5 и Optimus F7 – ще дебютират на световната сцена по време на Mobile World Congress (MWC) 2013 в Барцелона. 

http://www.youtube.com/watch?v=gVfvjjwfy2o

Куриозът е пълен – революционерите се оказаха хероинаджии и футболни хулигани, като виждам кой и как почва старта на “промяната” не ми се мисли, какво ще е продължението, ако ще е в същия дух и атмосфера …… трудно ми е да проява разбиране, към подобен мазохизъм. И не, че нещо, но дори в някои форуми [...]

От днес новия мощен Chromebook Pixel с висока резолюция на дисплея от 2560 x 1700 пиксела, за който се появиха слухове наскоро е достъпен за всички, които искат да си го закупят. Слуховете за мощен нов Chromebook от Google с подобрен хардуер и разкошен дисплей появили се наскоро се оказаха верни. 

Chromebook Pixel от Google е стъпка напред за компанията целяща да задоволи нарасналите изисквания на потребителите предлагайки им по-високи хардуерни характеристики.

Новият и мощен лаптоп Chromebook Pixel от Google е изработен от алуминий, тежи 1,52 кг и е с дебелина 16,2 мм.

Той е с 12,85 инчов сензорен дисплей от Gorilla Glass с висока резолюция от 2560 х 1700 пиксела, съотношение на страните 3:2 и пикселна гъстота от 239 ppi.

Снабден е с двуядрен Intel Core i5 процесор с честота 1.8GHZ, Intel HD Graphics 4000 и 4 GB DDR3 RAM. Вградената памет е 32GB или 64GB (само за модели с LTE). Той е с осветена клавиатура, тоучпад от стъкло, камера с HD, Mini DisplayPort, 2 USB 2.0 и четец за флаш карти. Батерията издържа 5 часа.

Според Google всеки, който закупи модела получава и 1TB облачно дисково пространство в Google Drive за период от три години.

Обявената цена на Chromebook Pixel e 1299 долара за модел с Wi-Fi и 32GB памет. Поръчките се приемат още днес, а доставките ще започнат другата седмица.

 Chromebook Pixel с LTE и 64GB памет ще започне да се продава от април за 1449 долара.

Още сега можете да си го поръчате от GooglePlay 

Снимки: Google