Специално видео на основата на Facebook Timeline бе използвано по-рано  за промотиране на новия блокбъстър с Уил Смит „Земята: Нова начало” (After Earth). Видеото „After Earth – The Raige Family Timeline” е с дължина минута и седемнадесет секунди и е тип тийзър. Това видео е направено чрез инструментите на Facebook Timeline – снимки и събития, публикувани в определен период в Timeline.

Историята започва през 1908 година, когато космически кораб се разбива на планетата Земя на територията на Русия и екип от учени е изпратен на мястото на инцидента. Видеото  е достатъчно вълнуващо и загадъчно и няма да ви издавам подробности от него. Само ще ви кажа, че това тийзър-видео представя предисторията на този филм и няма почти нищо общо с официалния трейлър. Това, което прави приятно впечатление, е идеята да се комбинират техниките на Тimeline за изготвянето на това ефектно и атрактивно видео.

Режисьор на „Земята: Нова начало” е М. Найт Шемълан, а освен Уил Смит участва и неговият син Джейдън Смит, които играят баща и син и във филма. Премиерата на филма за България бе на 9 юни.

http://www.youtube.com/watch?v=tKPFR6tU26A

Снимка: http://www.afterearth.com/site/

“Призма” - В геометрията n-ъгълна призма е многостен, на който две от стените са еднакви многоъгълници с n страни, лежащи в успоредни равнини, а останалите му n стени са успоредници или правоъгълници. Тези успоредници се наричат околни стени на призмата. Многоъгълниците се наричат съответно горна и долна основа. Страните на основите се наричат основни ръбове, а останалите ръбове – околни ръбове на призмата. (Тълковен речник)

Определението за думата “призма” звучи толкова сложно, колкото и въпросът около най-горещата тема за последната седмица, а именно скандалa, свързан с Националната агенция за защита в САЩ, NSA, и техния план за събиране на сведения, PRISM. Може би е известно на повечето от вас, но за тези, които не са запознати с проблема, тук става въпрос за това, че NSA наблюдава, събира, организира и анализира всичката информация, която се споделя онлайн на територията на САЩ. По-интересното обаче е, че идеята на плана PRISM е да проследява не само вътрешна информация, но и такава, идваща от други краища на света към потребители в САЩ. Едно от най-авторитетните издания, The Guardian, излезе с първи сигнал относно притеснителната тема, а американските и английски издания The Washington Post и The Independent започнаха да човъркат дълбоко, за да хвърлят повече яснота върху случващото се. Но какво в крайна сметка се оказва PRISM?

Оказва се, че NSA се домогва до цялата онлайн информация, която циркулира из американското пространство. Първоначалната информация гласеше, че става въпрос за определени интернет доставчици, както и мобилни оператори в САЩ, но след това се разбра, че цифрите са много по-големи. Социалните мрежи Facebook, Google+, YouTube, както и платформите на Apple, Skype, AOL и други най-вероятно също са попаднали под ударите на PRISM-ата въпреки отричането от тяхна страна. Изданието The Washington Post съобщава, че британският еквивалент на NSA, GCHQ, също има подобна практика във Великобритания. Информацията, която се събира от двете организации, включва материали като e-mail-и, снимки, видео файлове, текстови и работни документи, комуникации, разговори и др. В крайна сметка се оказва, че дори да не пребивавате в САЩ или Великобритания, вие сте станали “жертва” на това наблюдение. Какви са причините всичката тази информация да става достояние на тези организации и как се случва всичко? Тук идва и най-интересната част.

Специално за американското издание USA Today Директорът на Националната агенция за наблюдения, Джеймс Клепът, дава своето обяснение. Нападнат с въпроса дали е вярно, че Verizon са предоставили милиони разговори на свои абонати за анализи, г-н Клепър отговори:

“През последната една седмица се изля изключително безразсъдна информация от страна на общностите за сигурност относно програмата за наблюдение и безопасността на американския народ. В бързината си да отразят случващото се и в желанието си да бъдат първи, медиите изкривиха картинката, без да хвърлят яснота върху контекста. Всичката информация, която се съхранява от NSA, е строго синхронизирана с действията на изпълнителната, законодателната и съдебната власт.“

Джеймс Клепър разкрива още, че идеята на програмата с кодово име PRISM е предотвратяване на терористични атаки и вражески кибератаки и ядрена пролиферация. Секция 702 от Foreign Intelligence Surveillance Act, или Акта за наблюдение на чуждестранната комуникация, гласи, че “умишленото” наблюдаване на американски граждани на територията на САЩ, както и набюдаване на потребители извън територия на страната, е напълно забранено. Изключение правят случаите, в които има потенциална заплаха за сигурността на жителите. Все пак следните думи на г-н Клепър будят известна доза съмнение относно правата на потребителите:

“Ние не можем да таргетираме за наблюдение хора извън страната без основателна цел.”

Идва ми да заключа, че независимо къде се намирате и какво правите, то вие можете да станете обект на проследяване онлайн. Разбира се, ако използвате локализация на своите мобилни устройства, най-вероятно ще бъдете отбелязани и като малки зелени, червени или каквито и да е там точки на някоя секретна дигитална карта. Но това са само догадки. А сега идва ред и на най-интересното.

Едуард Сноуден, който е част от NSA, разкрива цялата истина зад това как функционира системата PRISM. Той разбулва тайната, но се опасява, че това може да коства дори живота му. Нека чуем и видим какво разкрива Едуард Сноуден и запазим анализите за по-нататък.

http://www.youtube.com/watch?v=kaRvzQ887HM

Снимка: NSA 

Или поне такива са заключителни думи на Джони Айв при представянето на iOS 7 – новата версия на мобилната операционна система на Apple. Именно на Джони, човека, отговорен за отличителния подход към хардуерния дизайн, Apple повериха и тежката задача да опрости и обедини в едно по-добро и ефективно цяло отделните компоненти на iOS. И слуховете май се оказаха верни.

iOS 7 възприема по Apple-ски една тенденция. Няма ги тежките графики и самоцелните анимации. Интефейсът е изчистен от ненужните елементи и е изцяло в служба на собственика на устройството. Дори и само от видео представянето на iOS 7 стана ясно, че и жестовете вече са на особена почит – пръстите имат много повече функции върху екрана, отколкото досега.

Интересни и удачни ми се струват заемките от Android и BlackBerry OS. Основните настройки вече не са скрити дълбоко зад иконката на “Settings”, захвърлена на някой от екраните, а с едно придърпване от долния ръб на екрана на iPhone-a. Някои неща наистина трябва да са на едно приплъзване разстояние.

Сякаш наистина всичко е премислено и iOS е изградена върху нови основи, поддавайки се на нова логика. Дори и само Camera да хванем. Приложението на Apple за заснемане към този момент има три популярни функции – снимка, видео и панорама. Превключването между снимка и видео е лесно, но понякога неудобно. Панорамата пък е скрита в на два клика разстояние. Е, вече всичко става с едно приплъзване на пръста по екрана, при това вече можем да правим и квадратните снимки (намиг към Instagram и Hipstamatic). Има и филтри. Photos още по интелигентно подрежда снимките в автоматични албуми – по дата и място.

AirDrop пък е това, което Bluetooth File Transfer беше навремето. Да, идва с голямо закъснение и само в екосистемата на Apple, но просто работи. Избираш какво искаш да споделиш и го мяташ към приятелите си, които са някъде наоколо. Не настройваш нищо. Достатъчно е получателят да е някъде наблизо и в обхвата на същата WiFi мрежа или поне на 10 метра разстояние, за да захапе Bluetooth-ът.

Safari… Новото Safari е откраднало малко от Chrome (поне за iOS). Навигационната лента освобождава бързо място за съдържанието, което разглеждаме, и се показва отново, когато ни потрябва. Пароли в облака? Като при Firefox и Chrome? Няма проблеми.

iTunes Radio също е нещо, което очаквахме в една или друга степен. Нещо като Spotify, но пак Apple-ско. И пак с реклами, освен ако не си абонат на iTunes Match. Всъщност iTunes Radio е още една чудесна причина да плащаш на Apple $25 на година, за да са всичките ти песни в облака.

Calendar, Weather, Stocks, Calculator… Най-накрая всички тези приложения имат общи черти и изглеждат така, сякаш са направени от един и същ човек. Изчистени линии, липсват излишните елементи.

Има още много неща, които ще откриваме за iOS 7, а и така или иначе ще почакаме до есента, за да се насладим на новата мобилна операционна система на Apple. Питах един приятел дали е готов за плоския iOS 7, а той отвърна, че е готов за Nexus. Истината е, че аз все още се чувствам удобно в екосистемата на Apple. А както се видя от цялата презентация на WWDC, OS X и iOS стават още по-близки. Все пак OS X се сдоби с Maps. А другото хубаво нещо е, че OS X също върви по стъпките на iOS. Calendar в Mavericks вече не изглежда като протрир бележник със скъсани листи. Но стига приказки. Ако не сте гледали краткото обобщаващо видео за iOS 7, ето го.

Няма да съжалявате и ако изгледате цялата презентация на WWDC.

Снимки: Apple

думите ми ще отекват в теб
пинг-понг на любовта
не търси дълбочина
в звука на топчето
играта е трева
маргаритка
на евентуалната пътека

За трета поредна година в този сезон се отправих към Казанлък за тържествата на розата и розобер в село Енина. Времето беше мрачно, но настроението и носещите се свежи аромати във въздуха направиха деня ми пъстър и отключиха много идеи за оползотворяване на розовите листенца. Както обикновено първо захаросах малко цвят, а след това приготвих сладко, което смятам да използвам в десерти.

През тази година се навършват 110 години от началото на празниците на казанлъшката роза. За първи път през 1903 година е избрана абитуриентка розоберачка, която става рекламно лице на Казанлък и от този момент нататък се създава началото на традицията всяка година да се избира Царица Роза. Изключение правят две поредни години през 70-те, а историята не казва причините.

Фестивалът не се различаваше от това, което бях виждала през миналите две години. Казанлък беше пълен с големи групи туристи най-вече от Япония, Китай и Русия. На празниците в долината на розите и тракийските царе участваха музикални и танцови състави, проведе се третото издание на фестивал на розето с дегустация на вина от 25 български изби, имаше панаири, изложби, уърк шоп на различни теми.

Но най-важната цел на пътуването е да се докосна до нежния розов цвят, още преди да е напекло слънцето, затова рано сутринта се отправихме към село Енина за спектакъл „Розобер“.

Там, сред розовите градини се представя избраната за тази година Царица Роза, запознават ни с брането и обработката на розите за да се превърнат в благоуханното розово масло, а жители от околността облечени в традиционни носии представят своя бит и занаяти.

След всичко това  навлязох в розовите насаждения за да набера малко рози за сладко.

Последвалите идеи за приготвяне на десерт ме накарха да се замисля какво целя с този розов десерт. Да е розов на цвят, да е с богат розов аромат, да е плътен или да е лек. Мисля, че успях да комбинирам всичко това, като приготвих рула от лек пандишпан, в който добавих розов акцент, напълних с плътен крем, който овкусих със сладко от рози и финализирах със захаросан и изсушен розов цвят.

Розови рула с крем от маскарпоне и бял шоколад

Основни техники и рецепти взаимствах от книгите French Cooking: Classic Recipes and Techniques и The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes.

Рецептите за отделните компоненти са поставени хронологично на приготвянето им.

За пандишпановата платка е необходимо жълтъците и белтъците да се измерят, като в скобите за ориентир давам приблизителен брой на яйцата, от който се достига до посочените грамажи.

Ваниловата захар, която използвам е ароматизирана с ванилови шушулки фина кристална захар. Ако такава не е в наличност, препоръчвам да не се използва готова пакетирана ванилова захар, а да се добави кристална захар и 1 чаена лъжица ванилова есенция или вместо нея остъргани семенца от 1/2 ванилова шушулка.

Посочените дози са за 8 броя рулца.

За пастата за отпечатъка:

• 25 г масло
• 1 белтък
• 25 г пудра захар
• 25 г брашно
• розова сладкарска боя

Маслото се разтопява и охлажда леко.

Белтъкът и пудрата захар се разбиват с миксер докато сместа увеличи обема си и започнат да се образуват меки връхчета. Добавя се пресятото брашно и се разбърква с шпатула. Следва разтопеното масло и сместа отново се разбърква докато стане еднородна. Накрая се оцветява със сладкарска боя до желания цвят.

Пастата се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник докато маслото стегне – около 2 часа.

Подготвя се тава за печене с размери 40×32 см. Изрязва се хартия за печене със същите размери.

Приготвя се сладкарски пош и две приставки. Използвах накрайник №44 на Wilton за нанасяне на лентите и №3 на Wilton за линиите.

Сладкарският пош се напълва със стегналата паста и първо се нанасят ленти по диагонал на хартията за печене, на разстояние една от друга.

Приставката се сменя и се нанасят линиите в близост от едната страна на лентите.

Хартията с готовите щрихи се оставя във фризера.

Забележка: Предварително трябва да се подсигури достатъчно равно място във фризера, достатъчно за размерите на хартията за печене.

За пандишпановата платка:

• 65 г брашно
• 40 г царевично нишесте
• 100 г жълтъци (приблизително от 5 броя големи яйца)
• 2 чаени лъжици ванилова захар
• 115 г белтъци (приблизително от 3,5 броя големи яйца)
• 75 г пудра захар
• щипка сол

Фурната се нагрява на 200°C.

Брашното и 20 грама от нишестето се смесват и пресяват.

Жълтъците се разбиват с ваниловата захар докато сместа изсветлее и се сгъсти.

Белтъците се смесват с пудрата захар, щипка сол и останалите 20 грама царевично нишесте. Разбиват се с миксер на средна скорост докато обемът им се увеличи двойно и се образуват меки връхчета. Така приготвения меренг е по-устойчив.

Към разбитите жълтъци се добавя 1/3 от белтъчната смес и се разбъркват внимателно.

Жълтъчната смес се изсипва към останалите белтъци.

Разбъркват се внимателно с шпатула.

Брашното с царевичното нишесте се пресяват повторно върху сместа.

Разбъркват се внимателно до хомогенезиране.

Хартията за печене с нанесените щрихи се изважда от фризера и се поставя в тавата за печене.

Пандишпановата смес се изсипва върху хартията с щрихите.

Заглажда се внимателно по цялата повърхност.

Платката се пече в предварително нагрятата фурна на 200°C за 12 минути. След като се извади от фурната се оставя за 2-3 минути да се охлади.

Подготвят се 3 парчета тензух или кухненски кърпи с големината на тавата за печене или малко повече. Намокрят се със студена вода и се отцеждат много добре. Трябва да останат леко влажни.

Едното парче тензух се поставя върху работен плот. Пандишпановата платка се минава с нож по границата с тавата за да се отлепят евентуално залепени части по нея. Тавата се обръща върху влажния тензух.

Хартията за печене се отстранява внимателно от платката.

Платката се разделя на две равни части по дължина.

Върху работния плот се поставя второ парче влажен тензух.

Едната част от платката се премества върху него като се обръща, така че щрихите да бъдат от долната страна.

Заедно с влажния тензух платката се завива на стегнато руло.

Същото се прави с втората половина от платката и третото парче тензух. Рулата се оставят така за 15 минути. През това време се приготвя кремът.

За крема:

• 100 г бял шоколад
• 250 г маскарпоне
• 2 препълнени супени лъжици сладко от рози

Шоколадът се разтопява на водна баня.

Маскарпонето се разбива за кратко с миксер или шпатула докато стане кремообразно. Към него се добавя разтопения бял шоколад и се разбърква с шпатула докато сместа стане еднородна. От тази смес се отделят 150 грама, които ще се използват за декорация.

Към останалия крем се добавя сладкото от рози.

Разбърква се докато се разпредели равномерно в сместа.

Забележка: Ако сладкото от рози е с повече сироп, необходимо е той да се прецеди, за да не разводни прекалено крема. В крема не добавям захар, тъй като тя се съдържа в белия шоколад и сладкото, които дават достатъчно сладост. Ако е необходимо обаче, може да се добави пудра захар на вкус.

Сглобяване:

Навитите с тензух рула се развиват.

Кремът се разделя на две равни части и се нанася по цялата повърхност на двете половини платки.

Завиват се на стегнато руло. Краищата на рулата се изрязват за да се изравнят.

Всяко руло се разрязва на 4 парчета. Така от двете рула се получават общо 8 броя малки рулца.

За декорация:

• 150 г крем от маскарпоне и бял шоколад (заделения крем от рецептата по-горе)
• захаросани розови листенца
• изсушени розови листенца

Заделения крем от маскарпоне и бял шоколад се поставя в сладкарски пош с накрайник отворена звезда.

Правят се розички върху повърхнстта на рулата.

Декорират се със захаросаните и изсушените розови листенца, които имат различни нюанси на розовото.

Рулата се съхраняват в плътно затворена кутия в хладилник.

Розови рула с крем от маскарпоне и бял шоколад е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

"Съгласно Конституцията на Република България всеки български гражданин има право да получи образование. За всяко българско дете има определена от държавата сума, която субсидира неговото образование, и  това е негово право, гарантирано от върховния закон на страната. Обръщаме се към Вас като родители на деца в училищна възраст – ...

Бира, сапунени мехури и рок`н`рол на тазгодишния РокБлусФест Цвете за Гошо в Южния

Бира, сапунени мехури и рок`н`рол на тазгодишния РокБлусФест Цвете за Гошо в Южния

“В програмата на Сергей Станишев и дума не видях за изграждането на магистрала „Хемус". Ако България не се възползва от средства и не изгради така важната магистрала за Северна България, това ще е сериозна грешка. Бих апелирала към правителството да отдели време на разработените стратегически документи – те са разработени от професионалисти" Лиляна Павлова „Имаме [...]

Ех, тези лъжци от новата Тройна! И за Белене измамиха избирателите: “Проектът за АЕЦ „Белене” на този етап няма развитие. Остава замразен. Има чуждестранни инвеститори, но към момента няма политическо решение за рестартиране на проекта. Всичко по този въпрос ще се реши в съда.” Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев пред бТВ

Най-малкото защото филмът с Ан Хатъуей беше повече от свеж, няма как да не се зарадваме (не крайно много, но достатъчно) на новината за излизането на продължението на романа "Дяволът носи Прада" на Лорън Уайзбъргър.

10 години по-късно, в "Отмъщението носи Прада. Дяволът се завръща" Анди и Емили са обединили сили и издават списание на сватбена тематика. Книгата набира сили в Щатите от няколко дни, а вече се превежда на български и ще бъде на родния пазар през август. 

Вижте какво разказва за новия си роман самата Лорън Уайзбъргър:

Мирослава Тодорова ще сезира Съда в Страсбург

Ефирът на Радио Варна е разцепен на две от дебютния албум на Orkestar Meze Peasant Funk /Luta Rakia Music/. Да, точно така - в него има замесени българи. Всъщност формацията е създадена от българи, но твори и раздава готината си енергия в Ел Ей и околностите. Следващата събота очаквайте още музика от Orkestar Meze, както и информация около една интересна инициатива, свързана с тях.

Иначе новите албуми в това издание са на Omar - The Man /Freestyle/, Romare - Love Songs Part One /Black Acre/, The Impellers - This Is Not A Drill - Instrumentals & Remixes /Legere/, Valique - Adventures In Acid Boogie Vol. 1 /Timewarp/, Kon - On My Way /BBE/, и John Morales - The M+M Mixes Vol. 3 /BBE/. Enjoy.

13 души в Адана са били изпратени в съда, обвинени в провокиране на бунтове чрез социалните мрежи, съобщава новинарската агенция Doğan, цитирана от вестник "Хюриет". Заподозрените в подстрекателство към безредици, са използвали Twitter и Facebook по време на протестите в Анкара и са организирали активисти, които да хвърлят камъни по витрини на магазини, се посочва в обвинението. Заподозрените бяха задържани рано днес (10 юни) и изпратени в съда след Повече [...]

Медийната бурка

"Големият брат" разбуни духовете в САЩ

Двете Турции в главите ни

Мохамед Халаф: Турската младеж няма да търпи погазване на правата им

ОТВОРЕНО ПИСМО за разделянето на семейства, търсещи закрила, в приемателните центрове на Държавната агенция за бежанците

Image: Prism 1 by refeia on Flickr

Разтреслият дигиталното ни общество PRISM скандал буквално разби илюзиите ми, че личната ни неприкосновеност онлайн може да разчита на каквато и да е защита.

Да, и това го заявявам с пълното съзнание, че никога не съм се съмнявал сериозно в честите предупреждения за съществуването на всеобхватни технически способи за следенето на интернет трафика.

Мислех (или по-скоро исках да вярвам), че на последното може да се противодейства с правни механизми.

Вече не мисля така, защото скандалът ми онагледи, че личната ни неприкосновеност е мъртва. При това де юре и де факто.

Особено неприятно ми е, че смъртоносният удар в случая идва не от обичайните заподозрени в лицето на правителствените служби, а от любимите ни нови, цветни и суперфенси залъгалки като Facebook, Google и Skype.

Защо?

Защото се оказва, че те са предоставяли на американската NSA достъп до всички потребителски данни, с които са разполагали. Доброволно, макар и сега да отричат. С което демонстрират отношението си към цялото европейско data protection тралала.

Решение?

Мисля, че няма. Не и истинско.

Кофти, но по всичко личи, че изборът ни се свежда до това да имаме или интернет, или лична неприкосновеност.

Като в оня виц, дето не можело хем оная работа до края, хем душата в рая.

 

П. С.

Една идея по-оптимистичен и предлагащ някаква алтернатива е този пост на Григор Гачев.

Пътеписът ни днес ще бъде мноооого селски :) Какво по-хубаво нещо от село в Бургундия? Много ясно - телешкото по бургундски :) Домосед ще бъде наш водач Приятно четене:     

Mammouth bourguignon (a la bière)

Мамут по бургундски (с бира)

  13-годишният Калоян с изражение на стоическо търпение в условия на пълна и необратима обреченост се подчини на съдбата и разпореждането на майка си да се откъсне от компютърната игра, за да умре геройски от скука на задната седалка с баща си и чичо си Димитър, тръгнали да проучват за стари църкви, гробища и мостове в сърцето на селска Франция. След известни, дежурни за нас с Весо, колебания избрахме по-далечната от двете предложени дестинации.

Бургундското село Везле в северните покрайни на природния парк Морван

Разстоянието - около три часа с кола - стратегически подсказваше, че това е опцията с преспиване. По-добрата от моя гледна точка, напук на (сбъдналите се!) метеорологически прогнози за едноцифрени температури (в края на април!), ниска облачност и дъжд всеки ден след 4 следобед. За разлика от шампанската опция, която можехме и най-вероятно - щяхме - да претупаме в един ден с риск да не презаредим достатъчно със средновековни камъни за целия сезон.   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Изненадващо обаче и за Калоян се намериха забавни моменти в програмта. Като възможността да се хвърлят камъни в река Кюра (примерно в село Арси-сюр-Кюр) в сезон на пълноводие, докато баща му си тъкми статива на фотоапарата, за да заснеме съответния камененен мост от състояние на абсолютен покой от разлчини гледни точки (поне една от всеки квадрант в координатната система с оси река и мост). Лично аз, без да омаловажавам фотогеничните достойнства на местността, бях възприел тактиката на леката кавалерия с непретенциозно джобно апаратче. От което и снимките излизат непретенциозни, без да се съкращава съществено снимачното време.    

 

В пещерата на Арси

обаче ни стана еднакво интересно и на тримата. Освен сталактитите и сталагмитите, които и да не бяха най-красивите на света, за Калоян бяха новост, ни показаха и първобитни рисунки. Предимно на мамути. Кроманьонски! На 30 000 години. За сравнение бушменските рисунки в южноафриканския Дракенсберг нямат и 300. Но тези са се съхранили под образувала се с времето глазура, която за късмет е подала за проучвания един век след като кметът-родоначалник на развитието на туризма в областта около tour de siècle (идването на "новия" век, по подразбиране - XX) е разпоредил да "се измие" пещерата с някакви химикали, от които повечето образувания ... почервенели. Весо беше използван за илюстрация на ръст на кроманьонец, средностатистически по-висок от неандератлец.

 Село Везле е построено на хълм около една улица, която води до най-високата точка, овенчана с

несъразмерно голяма катедрала

Романска. Опусташавана и реставрирана няколко пъти в историята. Без никакво участие на "бароканци" в реставрациите. Впоследствие - забелязана от Юнеско. Оцелели са капителите с издялани в камъка библейски, митологически, астрологически, на ръба на езическото, сюжети. Светилището се радва на поклоничество, ако не количествено, то качествено подобно на поклонничеството до Сантяго де Компостела. Щъкат по кълдъръма разни с ранички, дъждобрани и тояжки. И разговорят на белгийски, ливански, американски ... Някои се хвалят, че - на! - щели и до Сантяго да стигнат. Поклонническата атракция в криптата на катедралата са мощи на Мария Магдалена. А пък в православната църквичка, настанила се на втория етаж в една от средновековните къщи наоколо, на почит е Св. Герман (Жермен) Оксерски (c. 378 – c. 448). Попът и попадията са американци, ектениите се пеят на френски, требникът се чете на английски, а в конгрегацията на теория преобладавали руснаците. Но, изглежда, не и през април. В събота преди Цветница в църквата пееха двама хористи с недоказан етнически произход и вероизповедание, попът и клисарката, докато попадията на долния етаж ни разясняваше историята на енорията на френски, при положение, че на английски би било взаимно по-лесно. Българи не помнела да им били влизали в църквата. Която не е и толкова лесно да се открие, освен ако не проследиш някой подозрителен, че е православен, поклонник с тояжка. По-лесно се намира чай и нощувка. В туземската чайна подслушахме разговор, в който се заключи, че всички беди за еврозоната идвали от приемането на Източна Европа. Че с малки изключения, които трудно се откриват на картата без лупа, Източна Европа нито е приета, нито има глас в еврозоната, не се взе под внимание. За спане ни подсказа една брошурка да попитаме в една ферма край село Базош на 12 км на юг от Везле. Да нощувам сред френска аграрна идилия твърдо ми е било в Списъка с житейски задачи, но сред животните и на Калоян най-после му светнаха очите и забрави за комютърната игра.

Фермата се казва д'Екос,

но нищо шотландско у фермерката не забелязахме. А и нищо селско! Макар и да не издаде с какво се занимава освен с рядко наеманите стаи за гости (докато мъжът и отработва по 70 часа седмично с кравите и свинете, при национална профсъюзна норма от 35 часа, но очевидно - при градски условия), даде да се разбере, че са градски хора, дощли тук по свой избор. Даващ им също право на избор кога и коя точно крава да отведат в яслата на смъртниците. Оцелелите крави със сигурност са я заподозрели тая ясла в нещо нередно, защото омучават цялото село, ако някоя тяхна другарка бъде поведена натам.

За закуска ни бяха обещани топли пресни багетки и кроасани с различни вариации на понятието конфитюр, но вечеря се наложи да търсим по съседните села. В ултра-модерния ресторант, аранжиран в минималистки юпи стил, в Пиер-Пертюс не ни одобриха външния вид и/или конфигурацията и със стандартното оправдание, че всичко им било резервирано, ни отпратиха в Сен Пер, където си избрахме най-туземно изглеждащата кръчмичка и си облизахме пръстите от

говеждото по бургундски (boeuf bourguignon, фр.),

версия "на баба". С емпирични наблюдения и дегустации събрах доказателства, потвърждаващи една моя научно-туристическа хипотеза, че местната бира е по-добра в света на бирите от местното вино в света на вината. Само не им го казвайте на бургундците! С удовлетворение забелязвам, че модата на бутиковите микро-пиворавни е достигнала и до сърцето на френския хинтерланд*.

 

За да затвърдим навигационните си познания по междуселския път от Базош до Сен Пер, го минахме още два път през нощта, за да приберем забравения телефон на Весо. Температурите може да са едноцифрени, но в стаята има радиатор. Много добре! В Южна Африка в подобна ситуация, нямаше да има. От кроасанчетата и багетките не бяхме разочаровани. Язък само, че в залисията с фотографията (и бирата), бях забравил да се отбия в бакалията във Везле и за сиренце.        

    Малко над фермата се намира

имението на Вобан, който е местната историческа звезда

  Маршал от времето на Луи XIV, революционизирал и модернизирал укрепления и замъци по цялата периферия на кралството по стандартите на новото време. Укрепления, за които историята рапортува, че са изпълнили добре задачата по програмата за имперски възход на централизирана Франция. Неговият собствен замък, макар и да не е строен за фронтово укрепление, поддържа геометрия-симетрия-тригонометрия, оптимизирана за отбрана с мускети и лека артилерия във всички посоки. В наше време отбраната от туристи, назландисващи се да си платят 8,50 евро да разгледат градината (която и според картичките на касата изглежда по-добре от птичи поглед, нежели от терасата с билетчета), се осъществява с високи над човешки бой дувари. В църквата в селото, където е и гробът на Вобан, а и в цялото село, няма жива душа, която да поиска пари. Освен една хитро самоделно електрическо роботче от първи род (реле), което ти светва лампите, ако му пуснеш едно евро в касичката. Ако предпочиташ по-традиционно осветление със свещичка, си пускаш еврото в алтернативна касичка без реле и после си я палиш сам.

Следващата спирка бяха

Двата Моста край село Пиер-Пертюс,

един нисичък гърбав и един голям висок, едносводест с гладко шосе. След дълги обяснения за Калоян, как малкият е римски, и припомняне кога точно е било римското време, и каква е историческата роля на Цезар, Астерикс и Обеликс в мостостроенето; а как големият е съвременен, проектиран за автомобили с ниско окачване, прочетохме на информационната табела, която за съжаление беше на разбираем за Калоян език (френски), че единият е от XVIII век, а другият от XIX.

      Колкото и да не бяхме очаровани от местното вино, си бяхме наумили да отметнем и точката

"дегустация в местна изба". Избрахме Пещерите на Байи,

които са си съвсем естествени пещери, само че без мамути. Или с избягали такива. Ужким, за да смилим над Калоян, а всъщност - над себе си, си спестихме един час обиколка по километрични подземни тунели, пълни с подредени по конец бъчви пенливо вино (креман, да не се бърка с кроманьон), на фона на монотонна лекция за качествата на тероара, процентното съдържание на сортове грозде и отношението на ъгъла на склона към средностатистическата годишна наличност на пряка слънчева светлина по модул от възрастта на дъбовия материал за бъчвите, и се ограничихме с кратка дегустация и кимане с глава. Прегладнели за късен обяд успяхме да хванем последните пет минути работно време на кухнята на кръчмицата в

село Ожи

Съответсвието на което преживяване в България би било да намерим крайпътна шкембеджийница. На шкембелията кръчмар му се сторихме като извънземни и с извинението, че толкова късно (14:25) само бифтек с пържени картофки (French fries, амер.) можел да ни предложи, но за сиренето да сме нямали грижа, ни прие. Изборът на сирене беше добър! А и моят бифтек се случи залят със сос от рокфор. А на който не може да дъвче, защото са му затегнали зъбите с нова шина и не и е свикнал още (Калоян) му го правят на кайма. И тук подслушахме разговор, в който се заключи, че всички беди за еврозоната идвали от приемането на Източна Европа.

 

 До ливването по разписание на тихия бургундски пролетно-зимен дъжд ни остана около час, предостатъчен да разгледаме и историческия център на

Оксер

в цялото му Неделно Мъртвило и да оползотворим до последната капка остатъчната доза търпимост към готически църкви на Калоян. Която доза не подлежеше на увеличение, независимо колко божествено пеят хоровете в тях. Оттам - по магистралата към Париж, да си припомним чак на вечеря, че са Велики пости, да сложим салатки на трапезата и да отворим дискретно присъединилата се към нас в Байи бутилка червено Куланж-ла-Виньоз. Не, че на дегустацията ни беше харесало чак толкова повече от добилото печална слава на снощната вечеря вино от съседното лозе Иранси, но за споделяне на преживяването с Тони ставаше. А Калоян? Беше изчезнал още от вратата, затоврил се в стаята си, и потънал във виртуалния свят на компютърната игра. Декорът на която, по ирония на съответствията, се състои предимно от средновековни замъци и готически катедрали. Само че вместо мамут героят язди сред тях някакъв хибрид между грифон, пегас и тиранозавър.

Д.'13 Илюстрациите на куп:

France 2013: Burgundy

От пещерата с мамутите нямам собствени снимки: www.grottes-arcy.net *Единственият проблем на бургундската бира е, че се отваря трудно без отварачка. Ето няколко съвета как да се реши проблемът: Разказът и снимките са със запазени права Автор: Димитър Тодоров (Домосед) Снимки: авторът Послепис от редакцията: Рецепта за телешко по бургундски можете да намерите при Акулата: http://nojivilichka.wordpress.com/2008/01/17/boeuf-bourguignon/   Други разкази свързани с Другата Франция – на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)        

Такова нещо заявява два пъти в свое интервю пред в-к „24 часа” (05/06/2013) соченият (не без основания) за глава на българския ядрен октопод „бизнесмен”, акционер и упрафител на фирмата „Риск инженеринг&rdqu...

И това лято децата в Русе ще имат осигурени сериозни читателски занимания, обещават от русенската Регионална библиотека „Любен Каравелов“. Тазгодишните сбирки на летния Клуб „Приятели на Библиотеката“ стартират на 10 юни 2013 г.

Всеки делничен ден от 9.30 до 12.30 часа децата от вече сформираните групи ще имат възможност да четат книги от кампанията „Забавното лятно четене“ 2013, да участват в творчески ателиета, да играят образователни интерактивни игри и викторини в Детския отдел, както и да се включат в спортни състезания и игри на открито.

Заедно със специалистите в библиотеката членовете на клуба ще отбележат различни празници от българския национален календар, ще посетят музеи и природни забележителност в Русе и региона. В следобедните часове от 14.00 до 17.00 часа програмата включва четене на книги и прожекции на детски анимационни и научнопопулярни филми, както и игри и забавления на открито. 

- да бъдеш любим/обичан

- мил/скъп/драгоценен/достоен

Продукти за 4 порции:
400г череши
8ч.л. захар
4ч.ч. вода
4 кръгчета лимон
4 листенца мента

Приготвяне:
Водата се налива в тенджера. Добавя се количеството захар. Съдът се поставя на включен котлон. Черешите се измиват и почистват от дръжки и костилки. След като заври водата и се разтопи захарта, се добавят плодовете. Оставя се да ври на изключен котлон. След около половин час се разпределя в чаши с високо столче  и широка горна част. Добавя се кръгче лимон и листенце мента. За консумация на плодова част от коктейла,  се поднасят малки лъжички.

В интернет се разпространява (само)критичен анализ на писателя Борис Акунин от неговия блог (текстът е преведен от руски в портала “Култура”), който се отнася с разбиране към факта, че по света не обичат Русия. Ние обаче, както си знаем, не сме като света- и дори си го признаваме по уникален начин с израза „хубава работа, ама българска”.

Според Акунин, който, подобна на моя скромна милост оспорва като мит съществуването на явление като русофобия ( измислена от обидчиви руснаци и прилагана тук като оправдание за русофилството), има обидчиви народи и дава пример за обратното с народи, които не му се сърдят, когато натоварва французи и англичани с отрицателни качество герои от своите романи.

Взимам повод от разсъжденията на известния писател, за да ги продължа по отношение на нашия случай- не за друго, а защото явно сме пренебрежимо дребни за да служим за някаква отправна точка, поради което Акунин не споменава феномена с русофилство в България, признавайки същевременно, че в бившите руски колонии и протекторати има основания хората да не харесват СССР и нейния наследник Русия.

Следвайки наблюдения на Акунин излиза, че българите сме като французите и англичаните в едно отношение: не се обиждаме. Само че не във връзка с това, че ни се присмиват в кръга на литературната измислица, а в реалния живот- до такава степен не се обиждаме на колонизаторите си, че сме готови и днес да им се предложим за колонизиране, както се вижда от проруския профил на управляващото мнозинство в днешния парламент, изпратено там от русофилските народни маси.

Да припомня, че никак не се обидихме, когато Русия ни спря подаването на природен газ без предупреждение заради караници с трета държава. Ето защо сега спокойно ни готвят финансово наказание от около ( сумата май варира в изказванията на руски и български любители на парадигмата за ползата от руския мирен атом) милиард евро, за да проверят колко търпеливи можем да бъдем в любовта си.

Подобно на премиера Орешарски и аз имам усещане- предчувствам, че можем да изтърпим още!

Толкова години търпим подигравките на половината свят (другата половина не знае, че още ни има), че сме най-верният сателит на СССР. А когато той се оказа труп, пренесохме обожанието си върху тленните му останки.

Обяснението за този български феномен често бива обясняван с т.н. стокхолмски синдром. Но това, че обичаме поробителите си, които наричаме освободители, е само част от причината за влюбването ни в надзирателя. Истината е, че ние сме се сраснали с него. Спомнете си, че бяхме единствената съветска колония в Европа, в която не се налагаше надзирателят да държи свои войски, но не поради опънати отношения, както между Румъния и СССР, а заради усърдието и предаността на местните изпълнители на чуждата воля, ползващи се с пълното доверие на Москва.

Ето тази традиция в момента е на власт и говори с гласа на българските националсоциалисти. Едните се наричат националисти, а другите- социалисти. Но и едните и другите примират от любов колчем стане дума за дружбата със СССР и Русия. Какво прави в техния креват партията на побългарените ( поне в това отношение) нашенски турци, не е трудно да се досетим, след като тя няма нищо против това противоестествено прелюбодеяние.

Никъде сред турско говорещите народности и общности по света подобно русофилско чудо няма.

Впрочем, като споменаваме Европа и нашата принадлежност към нея, май ще трябва да си дадем сметка, че малко преувеличаваме значението си. България, макар и без да бъде споменавана като народ и (бивша) държава в нито един документ в Русия преди руско-турската война от 1877-78 г.,  винаги е била подопечна на Азиатския департамент в руското външно министерство.

А и не само от руска гледна точка сме някъде в Азия ( смятана по дефиниция за заден двор на руските имперски амбиции). Вчера президентът на Франция Франсоа Оланд, бидейки на посещение в Азия, заяви, че икономическата криза в Европа е приключила.

Това, съотнесено към нашата реалност, силно ми напомня на вица за старшината, който от деликатност да не стресне Иванчо с новината за смъртта на баща му, накарал всички войници, които имат живи бащи да направят крачка напред, но на Иванчо изкрещял „ ти къде си тръгнал, бе, копеле!”.

Share on Facebook

      Около нас всички деца само за Angry Birds говорят. Харесва ли ни или не, трябва да...

София Прайд 2013 получи писмо с подкрепа от 13 посолства

Новата промяна на Facebook Ads e една от по-интересните новини на миналата седмица. Наистина, с времето в социалната мрежа се натрупаха доста възможности за реклама – ако си бил там “от началото”, всичко е ясно, но за нови играчи това е доста объркващо.

Промените

Да обобщим новината: в четвъртък Facebook обяви, че от юли до края на третото тримесечие постепенно ще намали броя рекламни формати. В момента той е раздут до 27, а след края на промените ще останат по-малко от половината рекламни възможности. Разбира се, тук не говорим толкова за орязване на формати, колкото за групирането им за улеснение на рекламодателите. Водещ ще бъде не форматът, а рекламната цел, която рекламодателят ще избира още на първата стъпка от създаването на кампания.

Два от форматите за постове – Questions и Offers – също си отиват. Според Facebook марките могат просто да зададат въпрос в статус и да получат отговор в коментарите, затова Questions се “пенсионират”. Offers си отива по същата причина – рекламодателите могат лесно да пуснат линк към своя оферта, вместо да използват отделна функционалност. Слабото използване на тези формати от страниците вероятно е основната причина те да изчезнат, а и така News Feed ще стане по-малко разнороден.

Последният основен елемент от промяната е, че Sponsored Stories също няма да съществуват като самостоятелен продукт. Социалният контекст ще се появява автоматично винаги, когато го има. Това е може би най-интересната промяна в рекламите – досега Facebook използваше социалният контекст и неговото влияние върху ефективността на рекламите като основен аргумент за привличане на рекламодатели. Според мен, мрежата вече се асоциира достатъчно силно като платформа за социални реклами, така че този акцент да не е нужен. От друга страна, може да се каже, че социалният контекст сега ще бъде още по-засилен, тъй като ще се появява автоматично, без нужда от специална намеса на рекламодателя.

Резултатът

Опростяването на рекламните формати очевидно е направено за улеснение на малките рекламодатели, които лесно могат да се объркат от разнородните формати, цели и метрики в момента. От прочетеното оставам с впечатление, че разнообразието на формати обективно няма да се промени значително и ще предоставя сходна гъвкавост, но с много по-малко необходими решения от страна на рекламодателя. Остава да видим дали ще имаме достатъчно Advanced възможности за промяна на “оптималното” предложение на Facebook.

При всички положения, промяната на метриките към целево ориентирани такива, както и сегашната промяна на рекламните формати, показват, че Facebook иска максимално да улесни малките рекламодатели и да стимулира  използването на платформата за реклама дори от пълни новаци. Доколко това стимулира купуването на реклами в платформата ще покажат годишните отчети.

Премахването на Questions и Offers според мен е знак, че Facebook все още не може да намери адекватен нов формат, който да привлича вниманието на потребителите и да бъде ефективен за рекламодателите. Това са два от по-новите видове постове и спирането им за пореден път доказва, че Facebook може би губи пулса на потребителските интереси. На плещите на community мениджърите остава отговорността да тестват и сами да преценяват ефективността на различните формати – видимо е, че “новите лъскави неща” не носят непременно висока ефективност.

___
снимка: Sean MacEntee

Постът Промените във Facebook Ads и накъде отива рекламата е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

В последния брой на Капитал Light е излязла, смея да твърдя, много симпатична дописка и за нашия сайт :)   Докъде го докарахме, мили деца, да пишат за нас по лайф-стайл приложенията към сериозните вестници ;)   Бегом всички по реповете, а който няма пари да чете линка :)   http://www.capital.bg/light/neshta/2013/06/08/2076285_putniko_sviden/?sp=2#storystart   Както каза Комитата тази сутрин: „Олигархията показва себе си на стр. 3, където се вижда кой буни истанбулските нетрудещи се. Така, така, само така!“ :)