с това искам да разсея всякакви съмнения, че имам намерение да се занимавам с политика по друг начин освен несериозен.

/Поглед.инфо/ Аз не уважавамм политици ,които ме принуждават да избирам от две злини по-малката,защото злото си е зло. Един християнин може да прави избор само между доброто и злото.

/Поглед.инфо/ Аз не уважавамм политици ,които ме принуждават да избирам от две злини по-малката,защото злото си е зло. Един християнин може да прави избор само между доброто и злото.

дори отстрани да изглежда голяма забава този протест е сериозен. въпреки приятелските усмивки, радостта от това да сме заедно ние носим гняв. вече осми ден. гняв срещу лъжите и безумията, гняв срещу манипулациите и безобразията. нашият протест е мирен, но ние не сме примирени. напротив. и ако гневът ни не ...

/Поглед.инфо/ Назначението на Делян Пеевски за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) е обнародвано в днешния брой на Държавен вестник. В краткото съобщение е записано, че решението е прието от 42-то Народно събрание на 14-и юни и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.

/Поглед.инфо/ Лидерът на „Движение 21" Татяна Дончева е скептична, че проблемът с доверието в правителството може да бъде решен без външни знаци за промяна - от правителство, излъчено от корпоративно-олигархични среди и от ръководство на БСП, зависимо от такива кръгове.

Малинов (1955) е вербуван като съдържател на явочна квартира „ЛЮЛЯК” от Шесто управление на ДС за борба с срещу идеологическата диверсия през 1988 г. Той е сътрудничил на отдел 03 на Шесто, който е натоварен с борба срещу „подривна дейност на противника по направление на религията, ционизма, белоемигранти, арменски национализъм и свързаните с тях задгранични центрове”. Досието на „ЛЮЛЯК” е унищожено през май 1990 г., както повечето материали за явочните и конспиративни квартири.

Както стана ясно от репортажа на БНТ със скрита камера, излъчен в централната емисия новини в четвъртък, в "Атака" доста добре познават схемата – пари срещу присъствие. Използваха я по време на стълкновенията в понеделник, които за щастие не прераснаха в сериозни ексцесии, благодарение единствено на адекватната реакция на полицията. Нещо, което обаче остана скрито за зрителите, които са гледали разследването на БНТ е, че хората на Сидеров съвсем не се ограничават в търсенето на платени поддръжници до фитнес залите. Намират ги и сред футболните агитки, за което се появиха слухове още миналия петък, когато стана ясно, че се организира масов протест срещу назначението на Пеевски в ДАНС.

Вчера в Париж почина след дълго боледуване писателят Александър Градинаров.

Роден в Русе през 1959 година, Александър Градинаров се преселва във Франция в началото на 90-те. Работи като преподавател по култура и комуникации в университета Марн ла Вале. От 2004 г. е главен редактор на в-к "Парижки вести", издаван на български и френски език. Председател на Българската федерация по френски бокс (БФФБ).

Автор е на романите "Архетип" (ИК "Сатир", 2005), "Срещу хуните на Атила" (ИК "Световит", 1999), "Antiparfum" (ed. Canevas Editeur, 1995), "Безпощадна воня" (1993), новелата "Tcho-Gog" (Монд Дипломатик, Париж, 1992), както и на множество разкази и новели, част от които са издадени в сборника "French Love".

Това е сухата биография. За CV, не за епитафия.

Имах късмета да работя с Александър от 2004 до 2009 г. във в-к "Парижки Вести". През 2005 г. той беше сред най-активните инициатори на Съюз на българите по света "Бъдеще". Организирахме се през интернет, във "време оно", когато още нямаше социални мрежи и започнахме изтощителна битка с депутатите за правата на българите в чужбина. Тя приключи с тактическа победа - държавата се отказа да преследва сънародниците ни в странство за здравни осигуровки. Днес други организации продължават със стратегическите идеи издигнати от "Бъдеще" и това е чудесно.

Александър не доживя Еньовден. А именно той, следвайки визията си за Нова Празнична Европа, възкреси Русенския карнавал в любимия си роден град - Дунавския Париж. Според близките той е оставил завещание: след кремацията в митичното парижко гробище Пер ла Шез (на 26-и юни), прахът му да бъде разпръснат над Дунава...

Няма как да забравя майсторския ритъм на неговото слово, неизчерпаемия му приключенски дух на пътешественик и изследовател на тъмните сокаци на човешката, славянската, балканската, душа. Зад маската на безгрижния и премерено разхайтен парижки бохем, в главата му работеше остра като гилотина мисъл. Градинаров живееше "на старта", с енергията на пътя, винаги готов да натисне педала "до тенекията", към неопознати пътища, територии и усещания. Мечтата му беше да осъществи български рейд, автопоход по стъпките на разселващите се българи, но наобратно: От Париж, до Урумчи в Китай. Дори написа въвличащ рекламен пътепис, който ще прочетете по-долу.

Сигурен съм, че духът му е облетял този маршрут към Урумчи, преди да поеме по магистралата към отвъдното.

Светла ти памет, Сашо.

Париж, 21 юни 2013

Енергията на пътя

30.01.2007 г. Александър Градинаров

Или как ни хрумна да организираме български рейд...

Това е едно закъсняло резюме на две пътувания с Порше, които направихме с Атанас Чобанов в две последователни лета на 2003 и 2004 от Париж до София. Първото реализирахме за 28 часа, а второто за 25 часа. В текста по-долу те са представени като едно.

Атанас Чобанов, с когото създадохме в-к "Парижки вести" през една бурна нощ на 2003 в Париж, ми предложи да пътуваме до София с кола. Понеже той имаше червено Порше, това предложение ме изкуши. Никой не може да отрече, че да се премине скоростно отсечката Париж - София е приключение. Трасе, което много нашенци за последните 17 години изучиха като кътните си зъби, и което още много други тепърва ще учат.

Речено-сторено. Потеглихме в уречения ден и час, като взехме решение да не преспиваме по пътя от скоростно-икономични съображения, които предполагам всички разбират.

Поршето беше старо, но имаше вид, който възбужда въображението – това беше вярно. Да се прекоси Европа с кола днес изглежда банално. Кой не го е правил. И двамата го бяхме пропътували в различни варианти. Но да се шофира, каквото и да е разстояние скоростно, е предизвикателство, така че ние го приехме като точно такова. Чакаха ни 2500 км и ние се канехме да ги изминем на един дъх.

Поршето е кола, направена за да й се натиска педала на газта. Държи се като истински километроед на пътя и гълта разстоянието методично с рев на задоволено от храната животно.

Нашето приключение беше естествено ритмирано от държавите, през които преминавахме и от бензиностанциите, на които спирахме, за да заредим не само Поршето, но и собствените си стомаси.

Пътуването с кола ми отваря страхотен апетит, а дългото шофиране ме превръща в истински кулинарен лъв, готов да опустоши тонове с храна.

От Париж до Страсбург са около 500 км, разстояние, което се преминава на един дъх. Франция е не само наша втора родина, тя е втора родина на всеки, ако вярвате на онази крилата фраза на Франклин. Там маркировката и знаците са очеизвадни, бензиностанции и капанчета има на всяка крачка – удоволствие, за което, разбира се, плащаш. Така че пътя до Страсбург го лапнахме като един горещ кренвирш и нахлухме в Германия като истински галски завоеватели.

В Германия, както всички знаят, няма ограничение на скоростта. В Германия е истинско удоволствие да се шофира и двойно по-голямо да се шофира с бърза кола. В Германия шофьорите са джентълмени, абсолютно дисциплинирани, няма святкане с фарове, клаксониране и тъпи номера. Освен това аутобаните не са платени, докато във Франция, макар и втора родина, ти източват кръвта от платени аутостради и глоби за превишена скорост.

С Атанас се сменяхме средно на три часа. Германия беше потънала в мрак, през който ние фучахме като огнен снаряд към нашата цел София. Преминахме Мюнхен, който е някъде на една трета от пътя и започнахме да спим на смени, за да поддържаме главите си свежи. Да караш със средна скорост 180 км в час е забавление, което изисква постоянно внимание, но постоянната скорост приспива, така че е необходима съсредоточеност, иначе вместо в София току виж си се озовал в Орландовци, например. Германия спеше в черните си безмълвни гори, които напуснахме, за да влезем във Австрия.

Едно от големите удоволствия на подобен род пътувания са пътните табели. Постоянно на пътя ти се изпречват имена на градове, за които си чувал, чел, в някои от които си бил, в други в които на всяка цена искаш да отидеш. Но нали, проклетото време не стига. Нали сега бързаме, нали утре ще сме спечелили повече пари и ще можем да си го позволим. Така или иначе докато пътуваш, табелите на градовете минават пред очите ти, мяркаш силуетите на сградите като на кино. Защото този вид пътуване е като един филм, който се прожектира на предното стъкло в продължение на двайсетина часа. Реймс, Страсбург, Мюнхен, Залцбург, Виена останаха зад гърба ни. Малката нощна музика свърши и някъде към девет сутринта наближихме подстъпите на Братислава. Намирахме се, горе долу на половината на пътя и ни се полагаше почивка.

В местния ресторант си поръчахме чорбички, които ни сервираха светлокоси девойки. На съседните маси, словашки бачкери с карирани ризи закусваха с шницели и техният апетит ни накара да се засрамим като ученички от нашите чорбички. Спогледахме се с Атанас и си признахме вълчия глад, който върлуваше в нас. И тогава разбрахме, че бяхме се променили, пътят ни беше променил. Бяхме готови да изядем чорбички, шницели, бачкери и да питаме за още. Опаткахме шницелите с бири и картофи, дадохме бакшиш на сервитьорките, стиснахме лапите на бачкерите и скочихме в Поршето.

След Братислава се редуват Любляна, Загреб и Белград, столици на държави разделени с граници, за които в Европа вече са забравили. Но как може да се забрави любовта между братските народи, чийто глинен колос - бивша Югославия, лежи погребана под неговите оплискани с кръв отломки. Тук скоростта естествено се забави поради неясната опасност от сръбски полицаи. Балканите си остават все още екзотично място. След Белград ние вече толкова претръпнахме от пътя, че се чувствах като машина, която сменя скоростите, натиска спирачките и газта. Остават 400 км до София.

Най-тъжната част от пътешествието са последните 100 км. преди българската граница и 70км след нея. При второто ни пътешествие, за да избегнем опашките на Калотина, решихме да хванем през "Западните покрайнини".

Сръбските митничари доказаха, че са достойни последователи на бандитско-партизанската традиция на балканските овчари. Дали защото българската реч им напомни Сливница или немското Порше им напомняше за Вермахта, но комунистическата им жилка на мародери задейства безотказно. Докато ни мотаха, Атанас подкупи шефа им с комплект: отвертка, лула, тирбушон или нещо от сорта, което при нужда би му помогнало да отпуши без друго задръстените му естествени отвори.

За това как изглеждаше КПП-то на България при Калотина писахме много. Дори Готския Кобург година по-късно избухна в смешен плач, че вратата на загубеното му царство приличала на врата на заден двор. Аз бих казал на обор. За магаретата в него вече много се говори. Но могат ли да се направят от одраните им кожи тъпани, чийто барабанен бой да ги прослави, това още никой не знае.

Последните 200 км плюс бавенето на границата съсипаха тайминга ни. Колкото и европейски да летим към бъдещето, как можем да надхвърлим с лека ръка магарешкия манталитет на себеподобните?

Докато влизахме в София, с Атанас почувствахме, че можем да направим всичко. Бяхме шофирали близо 30 часа, зад гърба ни лежаха 2500 км, а в главите ни се въртяха картини от френски, немски, австрийски, словашки, словенски, хърватски, сръбски и български пътища. Шофирахме на фарове, в пек и зной, изпреварихме хиляди автомобили и още други хиляди гълтаха пушилката ни докато се приберем вкъщи. Приятели ни чакаха в бившия Унгарски ресторант на "Раковска". Направихме храбро експозето си за пътуването, пихме ракии със салатки както се полага, после в някакво полу-сомнамбулско настроение се прибрахме да спим.

На другият ден мислех, че ще съм мъртъв. Нищо подобно. Цяла нощ сменях скорости в съня си и натисках педала на газта. Събудих се в пет. Липсваше ми ръмженето на Поршето. Ако някой ми предложеше да продължа, бях готов да тръгна веднага. Обадих се на Атанас. Той каза, че е готов. Но тъй като никой не ни го предложи оттогава, ние решихме да го направим. Предлагаме на всички, които искат да изпитат заедно с нас енергията от пътуването да ни последват.

/Поглед.инфо/ Оставка на правителството утре, ако не - Окупирай НДК в събота. Във фейсбук набира скорост протест пред Двореца на културата в столицата, по време на конференцията на ПЕС, чийто председател е Сергей Станишев.

Протестиращите в Бразилия надхвърлиха 1 милион

ПРЕССЪOБЩЕНИЕ: Затворник осъди Министерството на правосъдието за дискриминация, на основа психичноздравно състояние

Промяната в медиите доведе и до промяна в обществото. Вече я няма удобанта хомогенната смес от полу-истини, които да се тиражират навсякъде и да се приемат за достоверен факт.

Чичото, който гледа само Алфа и момчето, което чете само Фейсбук може да са съседи в блока, но населяват две отделни реалности. За единия Волен се е скрил под масата, а за другия г-н Сидеров достойно е отхвърлил нападението на османските орди.

Фрагментацията води до Анархия, с която, уви, трябва да се научим да живеем. Защото сами си я направихме с тия интернети и щуротии.

При Бай Тошо имаше 3 вестника, в тях пишеше буквално едно и също и народа “маршируваше” уверено във “вярната” посока, строго зададена от идеологическата линия. Безброй празни приказки и Системата рухна от глад и мизерия.

Днешната организация на обществото е по-гъвкава и демократична, но не позволява общи правила да бъдат налагани над народонаселението като цяло. Всяка една група трябва самостоятелно да извърви пътя до необходимост от законност и ред. Например голфаджиите трябва да им дойде акъла и да спрат да се молят за евтин бензин, с който да хвърчат с по 200. Защото зад завоя може да има бавна каруца и диретно коня и циганите стават на кайма, можеш да ги събираш от асфалта и да ги пълниш на суджуци…

Другарю-гражданино, за добро или за лошо вече сам управляваш съдбата си. И ако не отделяш необходимото време, ще бъдеш обруган и ограбен финансово.

Добре дошъл в един нов свят в който политиците са все по-смешни, а лидерите са все повече, но никой от тях не може да те накара на нищо, освен ако сам не решиш да се вслушаш в него.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Консултативният съвет по национална сигурност не излезе с решения за изход от политическата криза. Провалът бе предизвикан от лидера на партия „Атака” Волен Сидеров. Така кризата в страната се задълбочава на фона на масови улични протести с искане за оставка на правителството. По темата на деня разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, Консултативният съвет по национална сигурност се очакваше сякаш с доза надежда – да се избегне блокажа, до който се стигна. Защо не се случи нищо на него?

- Всъщност едно решение все пак има, Фили. То е – скоро съветът да се събере пак, но в по-широк формат, с участието на главния прокурор и други хора от сектора „Сигурност”. Дотогава поне няма да се правят законодателни промени в този сектор, защото, както подчерта президентът Плевнелиев, има консенсус, че там трябва да се прилага интегриран подход.

- Това е нещо, но не е ли твърде малко в сравнение с очакванията съветът поне да се приближи до намирането на формула за излизане от кризата. Нали всички са съгласни, че тя не може да продължава вечно?

- Вече не съм сигурен дали всички са съгласни, Фили. Тези дни в България се случват такива поразителни неща, че частиците абсурд се разнасят вероятно чак до далечна Австралия. През миналата седмица върхушката на управляващата Тройна коалиция по безпардонен начин назначи за шеф на ДАНС депутата от ДПС Делян Пеевски, известен със скандално минало и настояще, с неясен произход на парите си и неясни задкулисни обвързаности. По този повод започнаха масови улични протести с искане за оставка на правителството. Решението за Пеевски бе отчетено като грешка от БСП и ДПС, както и от премиера, но това не спря протестите. И в момента, когато кабинетът е на ръба да се срути, онзи ден управляващите отидоха още по-далеч. Те избраха лидера на партия „Атака” Волен Сидеров за председател на една парламентарна комисия – комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и – забележи, Фили – парламентарна етика. Човекът, който години наред подбужда омраза на расова, религиозна и етническа основа, който през последните дни постоянно е на ръба на сбиванията в Парламента и извън него, за когото вече всички са наясно, че е основен провокатор на напрежение в сегашните мирни протести – та този човек ще е етичен съдник в българския Парламент.

- Пламен, както стана ясно, вчера Волен Сидеров отново провокира конфликт и с държането си провали Консултативния съвет по национална сигурност, свикан от президента. Какво всъщност се случи?

- Случи се, че, още при встъпителното изказване на Росен Плевнелиев, Сидеров започна да говори срещу него, обвини го в редица грехове, включително, че „застава зад анархията и вандалщината на улицата”, а това е държавна измяна, за която трябва да бъде сезиран главния прокурор; отправи нападки срещу лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който напусна заседанието; кара се дълго на вътрешния министър Цветлин Йовчев; определи мирно протестиращите десетки хиляди хора като „безчинстващи криминални банди”. И още много, и много неща сътвори Волен, които направиха ситуацията нетърпима и провалиха заседанието. Важно е обаче и поведението на лидерите на БСП и ДПС – Сергей Станишев и Лютви Местан. По време на целия инцидент те се държаха, сякаш нищо особено не се е случило и не се случва. Затова казвам, Фили, че за мен изборът на Сидеров за шеф на етичната комисия е по-голям абсурд и плод на по-голяма наглост от избора на Пеевски за шеф на ДАНС. Това показва, че или, както каза вчера Бойко Борисов, управляващите искат правителството да падне веднага, или се държат толкова нагло, за да опънат докрай нервите на улицата и чрез провокация да се стигне до конфликт, който да спечелят. Може би сънуват това, което направи Ердоган в Турция, но не отчитат редица фактори, които ще провалят плановете им.

- Ще видим развитието на историята с Волен Сидеров, но засега – провалена си остава най-вече възможността ситуацията в страната да се успокои по един или друг начин. Има ли изобщо варианти за това?

- В опит да го направи, онзи ден правителството внесе в Парламента пакет неотложни, според него, мерки, предимно в социалната сфера. Имаше думи на разкаяние от страна на управляващите, имаше обещания, че няма да правят повече лоши работи като избора на Пеевски, имаше молба, отправена директно от премиера – оставате ме на власт още няколко месеца. Чудно, Фили, защо толкова настървено се държат за властта тези три партии – БСП, ДПС и Атака. Всъщност – не е чудно, знам поне десет валидни отговора. Но важното е не дали аз ги разбирам, а дали им вярват протестиращите. А те не вярват и настояват за оставка с лозунга – „Не само Пеевски е грешка, всички вие сте грешка!”

- Добре, но ще се промени ли нещо, ако кабинетът падне?

- Не, Фили, още доста време в България няма как да се промени нищо. Очевидно в момента алтернатива липсва, доколкото партия ГЕРБ не се възприема от мнозинството българи така. Самото сегашно управление пък е нетърпимо, доколкото е ужасяваща комбинация от лява, пак лява, но етническа и крайно лява националистическа партия – изкушавам се да го нарека директно национал-социалистически коктейл, но няма, за да не дърпам дявола за опашката. Смята се обаче, че при оставка на правителството сега и нови предсрочни избори, ще се получи почти същата парламентарна конфигурация, а дори да е малко различна, тя ще бъде атакувана силно от другата страна и управлението пак няма да е стабилно. Политологът Огнян Минчев говори пък за възможността това правителство да подаде оставка, но още в този парламент да се състави тъй наречената „голяма коалиция” – съвместно управление на неполитически експерти, предложени от ГЕРБ и БСП, с програма и срок да пролетта на следващата година. Тук важна разлика с едно служебно правителство са запазените възможности за правене на спешно необходимите законодателни промени. Огнян признава, че сам не си вярва, Фили, но теоретично опцията „голяма коалиция” наистина съществува. Третият възможен вариант е сегашното правителство да остане на власт и под маската на дейност в полза на обществото, да направи каквото си е намислило. Натам сочат социалистите, ако съдим по резултатите от завършилия късно снощи пленум на тяхното ръководство, което застана категорично зад правителството и не поиска официално оставката на лидера Сергей Станишев, както се очакваше. Тази трета възможност всъщност е най-лоша – най-малкото, защото всички ние ще разберем какво всъщност са ни причинили социалистите, чак когато работата е вече свършена и връщане назад едва ли ще има.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

/Поглед.инфо/ Серей Станишев по категоричен начин показа, че няма намерение да сдаде властта. Това ни кара неволно да си спомним един известен израз от далечните години: "Тази власт с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем!"

/Поглед.инфо/ Представители на ГЕРБ внесоха в Конституционния съд искане за установяване на несъвместимост и прекратяване на депутатските правомощия на Делян Пеевски.

Юрий Андрухович е украински поет, романист, есеист, преводач и музикант, наричан още Патриарха на украинската литература. На български са издадени най-знаковите му романи – "Московиада" и "Дванайсетте обръча" (изд. Парадокс). Андрухович беше почетен гост на фестивала "София: Поетики" 2013, който тази година протече под мотото "Поетики на кризата". Вижте какво сподели писателят пред "Аз чета"  за протестите, за източноевропейската литература и за културата като есенция на човешкия живот.

Осъществявате същински „протестен туризъм" – тъкмо пристигнахте от Истанбул в България и заварихте още една страна, обхваната от масови протести срещу властта. Каква според вас е ролята на книгите в подобни прояви – на миротворец или на подстрекател?
- Трябва да се наблегне на мирния характер на протеста, а не на насилничеството. В Украйна от известно време сме приели, че неминуемо и ние ще стигнем дотам. Притеснителното в нашата ситуация е, че и управляващите, и обикновените хора са се примирили с мисълта, че тези протести ще бъдат кървави. Основната роля на писателя и като цяло на интелектуалеца в подобен момент е да настоява докрай за ненасилие. Заставам изцяло зад протестите, но те винаги трябва да са мирни – там, където властта побеждава чрез сила, не се случват хубави неща.

Дълг ли е протестирането?
- Разбира се, ако един гражданин не харесва ситуацията в страната, в която живее, той трябва да изрази по някакъв начин позицията си. Това обаче не бива да става със съзнанието, че изпълняваш някакво задължение, а с идеята, че изразяваш лична позиция.

Освен с литература, Вие се занимавате и с музика...
- Бих допълнил, че през последните години пиша литературни текстове, за да мога да си позволя да се занимавам с музика.

Каква е връзката между създаването на музика и създаването на литература?
- За мен е изключително важно поезията ми да се изпълнява и на глас. Не ми е достатъчно стиховете ми да бъдат публикувани само в печатен вид, имам нужда от контакт с публиката, за да мога да проследя реакцията ѝ. Преди много години заедно с мои приятели създадохме група „Бу-Ба-Бу" именно за да се качим на сцената и да осъществим този контакт. Днешното музикално сътрудничество е развитие на тази линия.
Музикантите от групата, с която работя – „Карбидо" – са много взискателни. Следваме определена схема - срещаме се няколко пъти годишно, работим, пътуваме на турне и след това се разделяме. Те имат свои собствени проекти, а аз – мои. Сътрудничеството ни продължава вече 7 години, които промениха из основи моето разбиране за музиката и ми помогнаха да започна да я чувам по-добре.

Вие сте източноевропейски писател, който обаче е успешен и на запад. В световен мащаб аутсайдер ли е източноевропейската литература?
- Някои от източноевропейските явления ги няма на западноевропейският пазар, така че те присъстват по-скоро като елитарни прояви. Важен фактор е, че литературата на източните страни се пише на малки езици, които нямат глобално влияние.
Един автор, който е написал книгата си на испански или на френски, от самото началото има много по-добър старт от друг, който пише на български или на украински. Какво можем да кажем например за литературата на Естония или Литва? Аз съм убеден, че там се случват много интересни неща, за които светът просто не знае.
Ако такъв значим автор като Джеймс Джойс не беше англичанин, а да речем албанец, кой щеше да е чувал за него? Всички тези литератури не могат да разкрият своята дълбочина на света. Не бих казал, че това задължително е нещо лошо и трагично. Може би аутсайдерството е всъщност тайно лидерство?

Дали западноевропейският читател разбира източноевропейския писател?
- Какво е западен читател и какво е източен писател? Не може да се обобщи толкова лесно. Ако говорим за Източна Европа, към нея гледат най-вече немците. Ние присъстваме в полезрението им, те знаят за нас, но не сме един постоянен фактор в тяхното съзнание.

У нас като че ли я няма тази мода на бестселърите.
- Всеки национален пазар има свои собствени разбирания за това какво е бестселър. В Украйна например за такъв се счита роман, продаден в 10 000 екземпляра. При нас стандартът е такъв, че стихосбирка на млад автор се печата в 1000 екземпляра, а прозата се печата в 3000. Издателят е много доволен, ако се продадат 5000 бройки. В Русия пък огромният пазар и по-евтиното отпечатване на книгите са наложили 500 000 като тираж на един бестселър.
Сред приятелите ми преобладават хората, които не пишат бестселъри, a worstseller-и. Един от тях е датски автор и твърди, че върху неговото творчество са защитени много повече дисертации и научни трудове, отколкото са продадени екземпляри.

Можете ли да ни разкажете за някой украински бестселър?
- Лина Костенко, наша много известна авторка, която се изучава в училищата и която по времето на СССР беше наричана „съвестта на нацията", продаде последната си книга в тираж 120 000. Преди да излезе въпросният роман, Костенко не беше писала нищо в продължение на 20 години. Изведнъж на 81 години съобщи, че ще публикува роман, и новината за това предизвика истински фурор в литературните среди.

Какъв е сюжетът на книгата?

- Романът се нарича „Записки на лудия украинец" (2010 г.) и в него Костенко прави паралел с Гогол и произведението му „Записки на един луд". Главният герой на книгата ѝ е компютърен специалист, а съпругата му е филолог и пише дисертация за Гогол. Двойката изживява една постоянна криза, като през цялото време компютърният специалист следи и цитира новини от интернет. Всички тези материали, които той чете, водят до общите заключения за това, което се случва в Украйна.

Бих казал, че книгата не е особено убедителна. Лина Костенко е на 83, а главният ѝ герой е на 35 и е програмист – професия, която тя не познава добре. Несъответствието е особено видно, когато персонажът, бидейки програмист, не прави нищо друго, освен да се рови в интернет, а това го може всеки, компютърен специалист или не. В Украйна обаче е много опасно да се изрази критика към този роман. Някои мои приятели си позволиха да споделят открито своето отрицателно мнение за книгата и веднага бяха причислени към „враговете на народа". Разрази се истинска буря срещу тях, заради това, че са си позволили да се изкажат срещу Лина Костенко.
Това е комплекс на патриархалното общество, което постоянно се нуждае от някаква висша фигура, някакъв светец. Е, в Украйна си имаме света леля за тази цел.

В романа Ви „Дванайсетте обръча" персонажите Ви се събират под надслова „ГЕРОИ НА БИЗНЕСА – ЗА ГЕРОИТЕ НА КУЛТУРАТА".
Кои са тези герои на културата - обикновени хора или интелектуалци?
- Във всеки човек може да съжителстват едновременно обикновеният човек и артистът. Вземете например поетите - те не се намират в състоянието, в което творят, през цялото време. Може цял живот да живееш нормално и внезапно да дойде денят, в който се случва да напишеш пет гениални стиха и тогава изведнъж се превръщаш в поет.
Има хора, които просто усещат своите креативни способности и други, които не ги долавят и съответно не ги изявяват.

А каква е мисията на героя на културата?
- Смятам, че културата е есенцията на човешкото. В природата всички растения и животни минават без култура, защото са заети с оцеляване. В своето съществуване човекът пък се стреми към по-високо качество не на оцеляване, а на живот, и именно този стремеж намира своя израз в културата. В този смисъл, героите на културата са истинските воини на човешкия род.

Книгите ще спасят ли света?
Не, няма да го спасят, но по някакъв начин ще задържат неговото западане. Ако светът наистина има край, то книгите са това, което ни дели от него.

Милка Славчева е председател на Българската асоциация на частните училища. Родена е в Перник. Има диплома за магистър по българска филология от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Дълги години е преподавала български език и литература. Била е и зам. главен редактор на педагогическо списание, както и главен експерт в Министерството на образованието. От 1997 г. е основател и председател на Българската асоциация на частните училища. - Защо според вас от Министерството на образованието скриха резултатите на частните училища на националното външно оценяване и матурите? - На този въпрос бих отговорила с въпрос: „Защо журналистите не питат министерството?" Те могат да отговорят най-точно. Ние можем само да гадаем или да изразяваме несъгласие. Резултатите така или иначе ги има, но те не бяха оповестени публично на официалното представяне, което беше на 11 юни в залата на министерството и на което присъстваха журналисти от почти всички медии. Ние смятаме, че причината е...

/Поглед.инфо/ Няма да отпаднат българските класици от българското образование, защото нито аз като министър, нито правителството имаме намерение да потъпкваме нравственото и патриотично възпитание на нашите деца. Това заяви министърът на образованието и науката Анелия Клисарова пред журналисти в Народното събрание.

Наскоро стана известно, че е излязло Решение на Бургаски апелативен съд, в частта относно конфискацията на имуществото на Ивайло Зартов - върната преди това от Върховния касационен съд със специални инструкции за отмяна на конфискация в полза на ищеца по делото Зартов, фирмата Инглиш Вилидж ООД. Така с Решение № 72 от 10.06.2013 г. конфискацията в полза на държавата България, завела наказателно дело срещу Ивайло Зартов, е отменена и неговото имущество ще удовлетвори финансовите претенции на Инглиш Вилидж ООД. След като българската правосъдна система осъди Ивайло Зартов да лежи 9 години и конфискува имуществото му в полза на съмнителни олигарси, институции и правозащитници не се интересуват от съдбата на един български гражданин, не се интересуват от това дали той е бил осъден справедливо или не. Затова пък правата на олигарсите, с които е имал неблагоразумието да влезе във връзка, са повече от прекрасно защитени от българската Темида.

/Поглед.инфо/ "Ако вкатиляването на ръководството на партията продължи, хората ще бъдат изпъдени. Много хора започват да напускат БСП заради това неадекватно поведение. Това е страшно", заяви пред ПИК Румен Петков.

Ето какво мисли социалистът Нидал Алгафари за Станишев: Добро утро, "ИНТЕРНЕТ ЛУМПЕНИ"! След като хора от БСП нарекоха така протестиращите, с чест и удоволствие и като член на Българската социалистическа партия, и като ползващ интернет, и като протестиращ приемам и да съм лумпен! Вчера "не интернет лумпена", Сергей Станишев изказал на заседание на Националния съвет [...]

/Поглед.инфо/ Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу призова всички демократични политически партии в България да постигнат консенсус и да работят заедно за нормализиране на обстановката в страната.

Днешният за някои народи най-щастлив летен ден, у нас бе белязан и от няколко десетки нелепи катастрофи, причинени от бая участници в движението по пътищата - някои яхнали велосипеди, други покачени в мощни возила, но всички опиянени от собствената си безотговорност, от високи скорости или просто от чист алкохол. Спокойно може да се каже, че в последно време колоездачите са новите агресори в и без това сгъстената от омраза и нетолерантност градска среда. В която нито пешеходци, нито шофьори, нито колоездачи уважават правилата за движение и са внимателни и коректни едни към други. Така например опитвайки се да заобиколи един гражданин, покачен върху колело, шофьор се обърна с мощното си возило - джип " БМВ" в канал "Паша арк", който пресича Пазарджик. това се случва часове, след като в "Пирогов" издъхна 38-годишният благоевградчанин М. С., който катастрофира с велосипеда си на 14 юни. Младият мъж почина след едноседмична битка за живота му. Лекарите в "Пирогов" не са успели да...

/Поглед.инфо/ Депутатът от Коалиция за България Христо Монов се извини на протестиращите. "Извинявам се. Съжалявам, че думите ми са прозвучали така", каза пред журналисти в парламента депутатът от ПГ на Коалиция за България Христо Монов.

Самотна дама си поръчва любовник по телефона. Набрала тя номера на кооперацията за услуги по домовете и поискала да я пренасочат към друг телефон. След около час на вратата й позвънил любезен господин, костюмар с дипломатическо куфарче. Учудила се тя от външния му вид, но все пак го поканила на влезе. Извадил той шише уиски и две чаши от куфарчето, налял по малко и започнал да говори за най-различни неща. Дамата, мислейки, че това е прелюдията, изчакала търпеливо 20 минути и накрая го попитала: - Няма ли да започвате вече? - Какво да започвам? - Е как какво? Да правите любов с мене! - Аааа, знам какъв е проблемът. Операторката е сбъркала. На вас ви трябва номер 148 - "любовник", а аз съм номер 147 в каталога - "алкохолик събеседник". Усмихни се, България! Поредната забавна класация доказва, че швейцарците са най-уверените любовници, а мъжете, които най-често изневеряват, са датчаните и шведите. Дали пък на швейцарците преди това не им трябва по едно уиски за отскок, ако е...

Снимката сама говори за себе си, а останалото е в думите на Барозо: Последните развития в България не са добри и повдигат притеснения не само сред българското общество, но и сред европейските партньори. И по-специално, противоречията около назначаването на директора на Държавната агенция за национална сигурност. Това показва нуждата от реформи в страната, а протестите [...]

„Емигрирай или дегенерирай! Избери сам!“ е основният и неизменен лозунг, който призовава – от стените, екраните на телевизорите и правителствените брошури – последните години за колониалните планети земляни да се отправят към Марс. В постапокалиптичния свят на „Сънуват ли андроидите електрически овце” („Беглец по острието”), описан от Филип Дик, радиоактивният прах довършва работата по смъртоносното наследство от Последната световна война, като поразява единствено умствените способности и генетичните заложби на хората. В реалния живот, почти седем десетилетия след края на Втората световна война, 80 хиляди души от демократични общества, индивиди с прилични генетични ресурси, годни да преминат успешно тестовете за интелигентност, калени от надвишените норми на замърсяване с фини прахови частици и серен диоксид, кандидатстваха по собствено желание и инициатива за еднопосочен билет до Марс. Независимо от икономическата криза, американската космическа агенция назначи осем нови...

В това горещо от всякаква гледна точка време, ще завършим прехода на Веселин през Грузия. Минахме вече през Сарпи, Батуми, Кобулети, Поти, Сванети, Кутаиси, Боржоми и Гори, а днес ще минем през бившата – Мцхета  – и настояща – Тбилиси – столици, както и по световно-литературно известният Военно-грузински път.

Приятно четене:

През Грузия с Опел

Погледът на един автотурист от Перник (2012 г.)

част втора

Мцхета – Военно-грузински път – Тбилиси

Мцхета

 

Един от историческите градове на Грузия е Мцхета. Основан е около пет века преди новата ера. Известно време е седалище на Грузинската патриаршия. Това е първата столица на страната, а сега е главния религиозен център на Грузия. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Градът е разположен при вливането на река Арагви в река Кура[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Манастирът с черквата Самтавро[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Манастира с черквата Самтавро[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Манастирският комплекс с патриаршеския храм Светицховели от 4-ти век,
разширен през 11-ти век и оформен в сегашния му вид през 15-ти век.
В продължение на едно хилядолетие той е главният храм на Грузия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="584"] Манастирският комплекс с патриаршеския храм Светицховели[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Черквата Джвари[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Черквата Джвари от 6-ти век, разположена високо на хълм над града[/caption]  

По  Военно-Грузинския път*

  Строителството на пътя започва около 1800 година с цел бързото придвижване на руските войски през Кавказките планини във връзка с водените Руско-Турски войни. В изграждането на трасето се включват и руски армейски части. Пътят е с дължина 210 км. и свързва Владикавказ в Южна Русия със столицата на Грузия Тбилиси. По Военно-Грузинския път се стига и до най-високия грузински връх в Кавказ Казбек (5033м.).  Кавказкият първенец Елбрус (5642м.) е на територията на Русия от другата страна на границата. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Крепостта с черквата Успение в Ананури
Изградена е през 17-ти век[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Грузинки продават край пътя различни Кавказки деликатеси, както и типични Грузински сувенири[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] По пътя към Казбек[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Високопланинското селище и ски-курорт Гудаури[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Гудаури[/caption]    

Столицата Тбилиси

  Градът е основан през 458 година от цар Вахтанг I Горсагали. През 1122 г. е завладян от грузинския цар Давид Строителя, който премества столицата от Кутаиси в Тбилиси.   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Днес столицата на Грузия е с население 1,4 млн., от които 80% са грузинци, а останалите са арменци, азери, руснаци, осетинци, кюрди, гърци. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Площад Руставели[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Площад Руставели[/caption]

По булевард Руставели

[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Площад Тависуплебис (Площад Свобода)[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Към крепостта Нарикала[/caption]       [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Паметникът на Майка Грузия[/caption]   Паметникът символизира родината Грузия. В едната си ръка държи чаша вино, с която посреща приятелите. В другата ръка държи меч, с който посреща враговете. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Панорамен поглед от крепостта към Тбилиси и река Кура[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655"] Тбилиси и река Кура[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Още един поглед към столицата[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] И още един[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Стария Тбилиси[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Експонати в Музея на Грузия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Експонати в Музея на Грузия[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Картини в Художествената галерия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Картини в Художествената галерия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Етнографският комплекс, разположен в покрайнините на Тбилиси[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Езеро в планината над Тбилиси, където поплувах преди да продължа към Армения[/caption]     В Грузия останаха още забележителности за разглеждане, но лимитът ми от време свършваше. След Тбилиси продължих към Армения.     Август  2012 година Автор: Валентин Дрехарски Снимки: авторът  *Преди да питате кое е това място, прочетете Дванайсетте стола ;) – бел.Ст. Други разкази свързани с Грузия – на картата: За подробности, кликайте на ЗАГЛАВИЕТО

21 июня, 6.30 pm; 22 июня, 7.30 pm. Восточная и западная музыкальные традиции объединяются в пьесе “Iris dévoilée” китайского композитора Цигана Ченя для двух сопрано и старинных китайских инструментов эрху, пипы, гучжена. Исполнители: Ву Янио (сопрано), Менг Менг (сопрано), Вей-Янг Энди Лин (эрху), Янг Вей (пипа), Йи Янг (гучжен). Оркестром Грант-парка дирижирует Карлос Кальмар. Несколько слов о новых для Чикаго инструментах, исполнителях и композиторе. Эрху – старинный китайский струнный смычковый инструмент, оригинальная двуструнная скрипка с металлическими струнами. Родившийся на Тайване выпускник Джульярдской школы, музыкант Вей-Янг Энди Лин игру на эрху совмещает ...

/Поглед.инфо/ До последния момент министърът на вътрешните работи не е знаел за назначенията нито на Делян Пеевски, нито на някогашния "сикаджия" Иван Иванов за своя заместник

/Поглед.инфо/ Когато ние сме участници в задкулисието, няма да приберем улицата, коментира Румен Петков

Атанас Добрев е новият Главен изпълнителен директор на VIVACOM. Той поема ръководството на телекома от 21 юни 2013 г. Добрев, който досега беше Главен финансов директор на оператора, ще смени на новия пост Бернар Москени, който ръководеше телекома през последните пет години и половина.

През това време компанията обедини мобилния и фиксирания си бизнес под един бранд и въведе първите у нас пакетни решения за цялостно телеком обслужване. Операторът продължава да увеличава дела си в мобилния бизнес, който към момента е 22% и, за първи път в новата история на телекомуникациите, през първото тримесечие на тази година излезе начело по оборот и оперативна печалба.

VIVACOM пусна собствена телевизионна услуга през 2010 г. и в края на 2011 г. започна изграждането на оптична мрежа, която днес покрива над половин милион домакинства. Компанията е най-големият интернет доставчик в страната със 100% покритие на територията на България, дори в най-отдалечените места.

Председател на новия Управителен съвет на компанията е Златозар Сурлеков, а членове – Атанас Добрев, Русин Йорданов, Александър Грънчаров и Ивайло Бачийски.

Атанас Добрев се присъединява към VIVACOM през септември 2008 г. , като преди това е работил в конкурентната Глобул. Досега той отговаряше за финансите на компанията, включително бизнес планиране, контролинг, осигуряване на приходите и управление на сградния фонд.

Златозар Сурлеков е член на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка АД от 2000 г. Започва кариерата си в областта на продажбите в телекомуникационния сектор като Директор “Продажби” в “Инкомс Капш” ООД – първият джойнт венчър в Източна Европа в сферата на телекомуникациите.

Русин Йорданов се присъединява към  VIVACOM през 2004 г. като Главен корпоративен съветник, а от 2007 г. до 2010 г. е Главен юридически директор на компанията. В това си качество той ръководи правната дирекция на телекома и организира правното обслужване на VIVACOM и неговите дъщерни дружества. Координира и контролира работата на външни местни и чуждестранни правни кантори, ангажирани от VIVACOM по различни проекти.

Александър Грънчаров идва във VIVACOM от поста Главен изпълнителен директор на Карлсберг за България, като преди това е бил мениджър на Кока-Кола за България. Отговарял е пряко за търговската политика, логистиката, човешките ресурси, връзките с обществеността и правните въпроси на бирения гигант у нас.

Ивайло Бачийски е работил за големи технологични компании като Алкател, Ериксон и Сиско, където е отговарял за бизнеса и операциите с водещите телекоми в България. Последните пет години заема регионални мениджърски позиции в глобалния интернет доставчик Cogent Communications и в израелския лидер за VoIP решения – Audiocodes

 

Снимка: VIVACOM

 

 

Опа, Делян Пеевски нямало да бъде шеф на ДАНС! Ти да видиш! И какво от това? С това ли ще се ограничим, до тук ли ще спрем? Назначаването на Пеевски може да ни изкара по улиците. Сметките за ток – могат. А тези, които са виновни и за двете неща си ги търпим. Нека Златев, Божков, Гергов, Минев… и слугите им политици и магистрати експериментират с нас. Нека ни пият кръвта още 24 години. Някой ден пак ще излезем на улицата, заради някоя сметка или назначение. Нима не е ясно, че както и да се казва шефът на ДАНС, той все ще е Пеевски?

Днешен текст, който публикувах в Труд:

Премиерът Орешарски насърчи миналата седмица неправителствените организации да бъдат критични към неговото правителство, за да се избягват практиките от миналото на бързо приети решения, които се оказват неадекватни и се налага да се поправят. Без да се спирам на горчивата ирония, че точно това се случи със злополучното назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, ще обърна внимание на т.нар. “спешни мерки”, които правителството набързо подготви, а парламентът гласува в сряда заедно с оттеглянето на Пеевски от поста…

Блогът за икономика 2013

Последните два дни скандалите около учебната програма по литература отново повдигнаха фокуса върху книгите, които се учат в училище. Защо точно тези, не трябва ли да са други... И докато родителите "крещят" с caps lock във Facebook "АЗ ИСКАМ ДЕТЕТО МИ ДА УЧИ БОТЕВ, ЛЕВСКИ, ВАЗОВ И ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ АВТОРИ В ПЪЛЕН ОБЕМ!!!!!!!", има и логични размисли по темата. Ето един такъв от Александър Шпатов.

И без статистики е ясно, че у нас се чете малко, но така или иначе трудно ще намерим държава с фанатично мнозинство, запалено по литературата. Проблемът у нас е, че дори и тези, които се смятат за образовани, не четат. А щом не четат – значи просто не е имало кой да ги научи. Естествено, не става въпрос за азбуката, а до създаването на навици – нещо, което часовете по литература никога не са си поставяли за цел. 

Помня как ходих на кандидатстуденстки курсове за изпита по български и един асистент ни диктуваше с особено задоволство за „сдвоената смислова канава” и след всеки нов бисер вдигаше поглед, за да ни се похвали колко усукано го е измислил. Някъде между две критически статии тези хора се занимават и с програмата в училище и с безхаберието си убиват всякаква възможност да приобщят някого към четенето. Именно заради тях часовете по литература, дори и водени от най-готините учители, се превръщат бавно и сигурно в садистично-мазохистични филологически упражнения. Учениците се лашкат в строг хронолоичен ред из историята на литературата и така се забравя най-важното – създаването на нормален интерес към четенето. 

Започва се естествено от Античността с обилно количество старогръцка драма. След това се учат някакви митове и легенди, към които някой войнстващ атеист е решил да причисли и Библията. Никога няма да забравя как изучавахме литературните похвати от Евангелие на Матея (добре че поне не ни даваха да пишем отговори на литературен въпрос какво точно е искал да каже автора). Следва старобългарската книжнина с горе-долу всички оцелели ръкописи, а после и „История славянобългарска” и Софроний Врачански – все образци с голямо историческо значение за развитието на българския народ, но с мизерна художествена стойност. Между всичко това протича изучаването и на някаква световна литература, състояща се от възможно най-дебелите и класически книги на Просвещението и Възраждането, в които обемът страници си остава непосилен за всеки обикновен ученик, навикнал на “Революция Z” и четене на статуси във Фейсбук. (или Лицекнигата, както би се изразил проф. Балан). 

Всичко това обаче бледнее пред филологическия размах, оформил програмата за XI-ти и XII-ти клас. Тук подборът на текстове е свещен и общо взето сведен до автори с имена на жилищни комплекси. Точно когато учениците окончателно престават да бъдат деца, точно когато развиват свое мислене и истински интереси, настъпва диктатурата на класиците. А именно тогава те би трябвало вместо тоталиризъм, да получат най-голямата си свобода. Но не – програмата, орязана откъм откровено идеологическите си текстове, по същество се е запазила все същата още от времето на комунизма. Ботев и Вазов до дупка и така нататък до малко след Втората световна. Стих по стих, разказ по разказ, възможно най-изчерпателно и с целия арсенал на хардкор критиката, класиците ни се разчепкват безмилостно до най-дребния детайл. И всичко това – винаги със суперлативи като за нобелови лауреати, зазубряни до болка за уводите на интерпретативните съчинения.

Няма спор, че техните песни все ще се четат. Имаме страхотния късмет нашата литературна традиция да започва с гениалните стихове на Ботев и „Под игото”, станал бестселър в Англия още преди да е издаден изцяло на български. Но защо само техните песни? Защото какъв е смисълът да знаем всеки ред от „Майце си”, но нито един от Константин Павлов. Трябва ли да четем Смирненски и Вапцаров без Георги Марков? Въобще, колко нови съвременни писатели познаваме? Можем ли да си позволим лукса да останем далеч от Радичков, да не се смеем с пиесите на Станислав Стратиев например? Очевидно можем – или поне според програмата в училище, за която последните 60 години никога не са се случвали. А лошото е, че това са години, през които българската литература е била по-жива, разнообразна и интересна от когато и да било. 

И още по-лошото – когато всичко е снесено сякаш свише, учениците няма как да развиват свой собствен добър вкус към книгите. Има толкова хубави книги за четене, че няма нищо страшно, ако човек си признае, когато нещо не му харесва. Когато Славейков му е непонятен, когато Яворов му звучи като тежко душевно клише, или когато разказите за село са му писнали. В тоталитарния строй на часовете по литература обаче това е забранено.

Тук има литературен канон. Човек е длъжен да харесва всичко и именно това е най-объркващото. 

Отговорът на учениците е, че те просто приемат четенето като задължение. Като досадно домашно, което трябва да отметнат преди да си свалят някой готин филм. И после го намразват при първия удобен случай. Няма как да е иначе, след като в училище не са прочели и една адекватна книга, която да отговаря поне малко на това, което ги вълнува.

Няма как безсънните нощи в изсмукване на тезисни изречения за идеала и саможертвата в творчеството на Ботев да водят след себе си до безсънни нощи в дочитане на „Спасителя в ръжта” или „1984” (от където да разберат, че днес Орешарски пише много тъпа антиутопия). Че кой може да си представи, че четенето е преди всичко удоволствие, след като е получил четворка на класното, само защото е цитирал погрешно някой литературен критик. Така че ако някога случайно в метрото срещнете ученик с книга в ръка, трябва да сте сигурни, че това събитие се случва не заради часовете в училище, а въпреки тях.

Също така, може да сте сигурни, че книгата не е взета от училищната библиотека. Такива просто няма, а това е един от основните начини за създаване на навици за четене. Не бива човек да разчита много и на самите учители. Преходът и липсата на пари ги откъснаха от духа на времето и е наистина рядкост да намериш някого с адекватни познания за новата ни литература. Нелепо е, но залисани с частни уроци и попълване на дневници, притиснати от недоимъка, повечето учители също не са най-добрия пример за подражание по отношение на четенето.

Но дори и учителите да са на ниво, от Програмата измъкване няма. Кандидат-студентските изпити от както свят светува са направени така, че да подсигурят в максимална степен надлежното зазубряне на възхвали към класиците. И ако случайно учителят реши да претупа клишетата и подробните анализи, за да си остави време за по-нови автори, то непременно ще се намери някой родител, който да се оплаче, че никой не подготвя децата за изпитите в Университета. Изпитите се оценяват от хитрите филолози и те бдят всичко да върви в правилната „сдвоена канава”. И ето как кръгът се затваря, в резултат, на което - когато завърши училище, човек трудно може да каже повече от един любим автор или произведение - просто защото не са го научили да чете за свой собствен кеф.

Гледайте на този текст като едно принципно мнение за програмата по литература. Дискусията е изключително важна, но трябва да се води от следващия министър, този съвсем скоро ще е бележка под линия.

Александър Шпатов е от новото поколение млади български автори, автор на няколко сборника с разкази и с афинитет към училището. Обичан, четен, интелигентен и в момента - гневен и протестиращ всеки ден. За нас той е едно от важните лица на общата кауза от последната седмица.  

/Поглед.инфо/ Заседанието на КСНС при президента ни показа, че трябва да намерим начин да преодолеем кризата и институциите да продължата да работата. Вчерашният ден започна със скандал. Аз не приемам това, което се случи, но не очаквайте хората, които бяхме там да се изявяваме като бодигардове на президента. Това каза министърът на отбраната Ангел Найденов в сутрешния блок на БТВ.

БНТ и Би Ти Ви излъчиха последователна тази сутрин репортажи за купуването на провоатори на протестите Обобщено казано, репортажите ДОКАЗВАТ, че в конкретния случай от „Атака” набират и плащат на статисти- с или без мускули.

Георги Флоров, 18 годишен, заяви пред БиТиВи , че от „Атака” са му обещавани 15 лева дневно плюс храна. Сборен пункт на наемниците е имало пред храма „Александър Невски”- и ка н, нали сидеров е пръв „борец” за правата вяра!

Имало е платени протести, пак от „Атака” за по 5 лева за протести в деня на обесването на Левски ( друга обсебена от Сидеров кауза), казва пред камерата с физиономията си проговорилият младеж.Ставало дума за „голям бизнес”.

Оказва се, че пазаруваните статисти, повече опитни в тази „работа”, получават и подробни инструктажи как да се държат пред медиите. Най-важното било да не признават, че са платени.

Това се случва на микро ниво с мокрите поръчки по линия на мутрите.

На макро равнище уж няма вече мутри. Има обаче гърчещи се физиономии.

Военният министър Ангел Найденов, дългогодишен говорител на БСП, се бореше досущ днес в Би Ти Ви точно като Лютви Местан вчера пред камерите и микрофоните, да убеди зрителите, че „Атака” не подкрепяли БСП. Не му било известно тази партия да е гласувала в подкрепа на неговата партия…

Истината е, че, както каза малко преди изборите в националния телевизионен ефир емблематичният за БСП Бриго Аспарухов, Волен Сидеров много израсна.

И се превърна в едър фактор.

На Консултативния съвет по национална сигурност при президента Плевнелиев се видя, че всъщност говорител на съзаклятниците ( особено като опозиция на президента) е точно вождът на „Атака” Волен Сидеров. До него в пълно мълчание седеше Лютви Местан, бившият заместник и днешен наместник на Ахмед Доган.

Същото съгласно мълчание прозвуча от позата на наведените глави на лидера на БСП ( че и на ПЕС) Сергей Станишев, както и от страна на червения ( но явно не от срам) председател на Народното събрание Михаил Миков.

Откога мълчанието означава друго, освен съгласие?

Така че Сидеров вече е говорител на руската тройка във властта.

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ Как се става медиен монополист като Пеевски, попита бившият министър?

/Поглед.инфо/ Икономистът проф. Боян Дуранкев каза в предаването "Преди всички" по БНР, че в момента каквито и мерки в икономическата или в социалната област да се предприемат, те няма да решат проблемите на страната.

Световноизвестният майстор на татуировки Хенк Шифмахер беше в България за специално шоу в столичния клуб Rock It. Артистът от Холандия татуира доброволки, докато на сцената извиваха тела танцьорки на пилон. Така Шифмахер пренесе за момент в София разкрепостената атмосфера на Амстердам. В разговор с него обаче разбираме, че тази атмосфера като че ли вече се изпарява и остава в миналото, а холандската столица става един консервативен град. Шифмахер е правил татуировки на някои от най-големите звезди на световната сцена – Лейди Гага, музикантите от „Ред хот чили пепърс” и дори Кърт Кобейн. Освен татуист той е и художник с изложби в Америка и е написал няколко книги за историята на татуировките. - Г-н Шифмахер, вие дълго време изследвате историята на татуировките. Как си обяснявате желанието на хората да украсяват телата си по този начин? - Това е нещо много старо – чак от праисторически времена. В началото на света според Библията Каин получава първата татуировка, защото убива...

Моето лично щастие и Свободата са много силно свързани. Като брат и сестра са. И веднага след като написах тия думи, се плеснах по челото: О, майн гот! Та кое щастие не е лично? Ъ, това е интересното? Откъде в главата ми се вмъкна това скудоумно клише „лично щастие“? Ех, ех, ех – защо ли питам? – от моя социализъм – естествено. Аз израснах в социализма и оттам в главата и в бялата ми душа се намърдаха много съмнителни мисли и думи. Аз съм продукт на социализма. Продукт, който се опитва да стане нещо друго. Страх ме е, че всички ние сме това. Нещо като трабанти, които с усилие на волята и повечко боя и автокит се опитват да станат на аудита. И ето защо, като почвам абсолютно чистосърдечно да пиша за това – какво мисля за протестите – започвам с такова глупаво соцклише: Личното ми щастие! Ах, Господи, прости! Трабант съм аз и сънищата ми за превръщането ми в ауди са смехотворни! Лично щастие! Ха-ха-ха ще пукна от смях… и от други работи… Но така де. Моето лично щастие. И...

Писах първата част на тази статия през 2009-а. Но и нея, както други, я оставих да отлежи. Някак си не ми се струваше завършена. Имах нужда от малко повече данни, анализ и тях направих сега. И си мисля, че открих нещо, което си заслужаваше отлагането. Седях си кротко в кафенето на мола на бул. “Стамболийски”, пиех кафе и си пушех цигара по времето, когато все още бе разрешено. На моята маса помолиха да седнат две момичета и едно момче. Момичетата бяха сестри, на видима възраст 25-26 и 22 години. И двете бяха приятни на външност, като малката беше малко “по-засукана”. Момчето, явно беше гадже на голямата, сигурно беше около 27-28-годишен. Завързаха разговор и от тема на тема стигнаха до запознанствата и свалките. Момчето, очевидно завършило статистика, разпалено обясняваше, че жените в България са с 240 000 повече от мъжете и за един мъж нямало изобщо проблем да си намери гадже. “Така ли - простодушно попита малката сестра, - че аз защо тогава миналата година за няколко месеца...

/Поглед.инфо/ Номинацията на Иван Иванов за зам.-министър в Министерството на вътрешните работи е на БСП и лично моя, признава пред "Стандарт". зам.-председателят на левицата Димитър Дъбов .

/Поглед.инфо/ "Няколко лица са задържани по време на вчерашните протести. В част от тях са открити забранени вещи". Това заяви преди минути вътрешният министър Цветлин Йовчев по Нова телевизия.

/Поглед.инфо/ Обвинителките и служителките в прокуратурата “Антимафия” да са със семпъл грим и прическа, ноктите им да са до 2-3 мм. Това са препоръчителните правила за делово облекло, издадени от шефа им Светлозар Костов на 12 юни т.г., пише 24 часа.

/Поглед.инфо/ Денят е вторник, столичният квартал "Овча купел". Няколко часа преди поредния многолюден протест в София. Попадам сред група младежи, получили оферта във фитнеса, където тренират, от мъж с името Дани, да участват в протест. Срещу 30 лева. Казват, че Дани работи като охранител в заведение. Обясняват ми какво се очаква от нас.

/Поглед.инфо/ Опасявам се, че резултатът от днешния пленум ще доведе до капсулиране на БСП. Моето поведение и на няколко други колеги се оказа по-голям проблем от случая “Делян Пеевски”. Даже бях наречен “вампир, който пие партийна кръв”. Това съобщи вчера вечерта в личния си профил във "Фейсбук" червеният депутат Георги Кадиев.

/Поглед.инфо/ Бившата на Плевнелиев лъсна в офшорката

/Поглед.инфо/ Застрашена ли е националната сигурност? За скандала, предизвикан от Волен Сидеров при президента. Гост: Министърът на отбраната Ангел Найденов. И още: За доверието в БСП.

/Поглед.инфо/ Един човек не трябва да има възможност да разпорежда и да използва тази техника. Това трябва да бъде процедура.

/Поглед.инфо/ Негово Светейшество Патриарх Неофит благослови протестиращите. Това се посочва в Обръщение на Светия Синод на Българската православна църква - Българска патриаршия, по повод протестите в страната.

/Поглед.инфо/ Отпадането на творби на Христо Ботев от учебните програми по български език и литература е обезродяване на България. Това заяви в предаването „Това е България” на Радио „Фокус” председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева в коментар на проекта на образователното министерство, който предвижда творби на класически български автори като Христо Ботев и Димитър Димов да отпаднат от учебните програми.

Пламен Асенов

19. 06. 13, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=39

Знаете ли какво значи думата „лисансие”? Не се притеснявайте, когато я чух, отначало и аз реших, че е нещо за ядене. Звучи ми по френски изискано да се каже – вчера той излапа най-вкусното лисансие в живота си. Е, може, но само ако говорим за следобеда на някой канибал. Иначе думата значи просто – човек с университетска диплома. Но, въпреки че със сигурност познавате мнозина такива, днес искам специално да ви представя Рене Декарт, лисансие по правото. Макар да е мъртъв от цели 363 години, той продължава да съществува в живота на всички ни. Следователно всички ние, по един или друг начин, продължаваме да мислим за него. И как не – та нали Декарт е един от Избраните, един от най-могъщи войни на човечеството, които носят през мрака на Вселената тежката корона и вълшебния пръстен на мисълта ни изобщо.

Manowar, Короната и пръстена

От битка идвам, към битка отивам, благословен от небесата. Така е винаги на бойното поле на живота, където да мислиш – означава да съществуваш. Да си. Cogito ergo sum. Всички знаем този израз: „мисля, следователно съществувам”. Правилният превод е – „мисля, значи съм”, но, макар да го знаем леко погрешно, всички мислим, че е истина. Защото мислим, че сме истински. Но дали ако мислиш повече, значи и да съществуваш повече? Къде отива мисълта, която си измислил, когато вече не си? Или откъде идва тя, преди да си? А също – вярно ли е, че ако спреш да мислиш, ще изчезнеш на секундата. Не ме питайте, аз не се казвам Рене Декарт, така че не знам отговорите.

Manowar, Короната и пръстена

На 10 срещу 11 ноември 1619 година, по време на Тридесетгодишната война в Европа, в стария германски град Улм, 23-годишният Рене Декарт заспива войник от армията на баварския херцог Максимилиан І, а се събужда завършен учен – философ, физик, математик, астроном. Събужда се като Рационалистът с главно Р, като човекът, чиито подход и метод за изследване родиха модерната наука, като човекът, понесъл на плещите си Европа от епохата на Ренесанса към Европа от епохата на Просвещението. Всъщност, както се досещате, през онази нощ Рене Декарт просто сънува кошмари, цели три на брой. Първите два са по повод обещание, дадено на холандския математик и философ Исак Бекман – да сложи в ред механиката и геометрията, щом се задържи на едно място. Следват две пояснения. Първо, това не е самохвалство, малко по-късно Декарт наистина слага в ред механиката и геометрията – прилага алгебрични методи за описание на телата и създава аналитичната геометрия, въвежда единните символи за означение в математиката и още, и още. Измисля също познатата ни координатна система, по която и досега чрез едната субстанция на съществуващото – мисленето, всички се ориентираме в другата субстанция – протяжността, както я нарича Декарт. Второто пояснение е свързано с биографичния факт, че дребният французин цял живот не се спира на едно място. И че май е единственият човек на света, приел военната кариера за пряк път към научното поприще. Парадоксът е само привиден. Бащата на Декарт държи, след като е лисансие по правото, синът му да го наследи в юридическия занаят. Или поне да се ожени за подходяща богата девойка. За целта свиква строг семеен съвет. Обаче синът, който бързо усвоява, но и бързо се отказва от пиянствата, дуелите и другите парижки лудории, се отървава, като се записва в армията. И те го оставят на мира. Явно решават, че армията не е място, където да останеш сам и да се отдадеш на плашещата наука. По принцип са прави, но в случая грешат. „Всяка крива може да бъде изразена посредством уравнение между две променливи и всяко уравнение може да бъде решено по чисто геометричен начин” – пише математикът Декарт. Е, разбираемо е защо тогава той сънува кошмари в немския град Улм – ще каже някой неразумен. Но също ще сгреши. Защото точно това е мисъл, за която Рене Декарт твърди – „започвам да постигам основите на чудно откритие”. Всъщност той нарича кошмар обратното – страхува се, че злият демон от съня ще му попречи да остане цял живот при този вид мисли. В третия сън, който, кой знае защо, мнозина не смятат за толкова болезнен, на Декарт му се явява маса, на нея речник, а до него – сборник с латински стихове, от които той запомня само един – въпросът „Какъв път ще следваш в живота си?” В отговор на това по-късно се ражда знаменитото декартово Cogito ergo sum. И настъпва краят на една ера – за да започне друга.

Nightwish, Краят на една ера, Благослови детето

Според Декарт, който в огромна част от живота си на католик живее в протестантска Нидерландия, Бог е свързващо звено между протяжната и мислещата субстанция и придава движение на тази двойна система. Декарт определя субстанцията като вещ, която за съществуването си не се нуждае от нищо друго, освен от самата себе си, следователно субстанция се явява само Бог. На мен това ми прилича на силно религиозно изказване, но тогава, в зората на Просвещението, никой не мисли така. Философът Блез Паскал, приятел на философа Рене Декарт, казва, че не може да му прости, защото той прави всичко възможно да се освободи от Бог. „Той не може да избегне това да накара Бог да задвижи света чрез щракване на своите господарски пръсти. Но след това вече Бог вече не му трябва.” – пише Паскал. От друга страна, разпространено е напълно невярното мнение, че заради възгледите си Декарт е преследван от католическата църква през целия си живот, затова живее в Холандия. Всъщност Ватиканът включва писанията на Декарт в списъка на забранените книги едва 13 години след смъртта му. И то не заради нещо друго, а защото неговата физика е несъвместима с доктрината за евхаристията, светото тайнство на причастието, при което хлябът и виното се превръщат в истинските плът и кръв христови. Иначе Рене Декарт живее в Холандия, защото усеща духовната атмосфера там далеч по-свободна, отколкото в схоластичния Париж. Така или иначе, голяма част от живота на Декарт, освен в размисли и писане, минава в опити да накара всички да го оставят на мира, за да може да мисли и пише на спокойствие. Принципно той се обявява против страстите, свързани с виното и тютюна, против прекалените прояви на любовната страст също. Но сам носи една истинска, ненаситна страст – вечно мечтае за спокойствието да съществува.

 Nightwish, Вечна мечта

През 1628 година, когато пада Ла Рошел, последната хугенотска крепост във Франция и страната е залята от вълната на тъй наречената Контрареформация, Рене Декарт заминава отново за Холандия, където живее почти до смъртта си. Той има любов с Хелена Янс ван дер Стром и дъщеря Франсис. Тя умира от скарлатина на пет години и това е най-голямата лична трагедия на Декарт. Иначе той през цялото време живее, като се мести от град на град, напълно в съответствие с принципа, заявен по-рано: „Като реших да не търся друго знание, освен онова, което може да бъде открито в самия мен или пък в голямата книга на света, аз прекарах остатъка от моята младост пътувайки, посещавайки дворове и армии, смесвайки се с хора с различен темперамент и положение, събирайки разнообразен опит, изпитвайки себе си в ситуациите, които съдбата ми предлагаше, и размишлявайки през цялото време за това, което се изпречва на пътя ми, така че да извлека някаква полза от него.” Е, ползите очевидно са много, защото точно през тези двадесетина години в Холандия Декарт пише и публикува най-важните си трудове. Като начало – след присъдата на Галилей, Декарт се отказва да публикува вече готовия „Трактат за света”. Очевидно го намира за доста провокативен и не иска неприятности. Пуска обаче три части като отделни есета и добавя към тях прочутото си „Разсъждение за метода”. То дава насока за развитието на рационализма и става основа на цялата модерна наука. Ще цитирам четирите правила на Декарт, за да видите колко е странно – за нас те се разбират от самосебе си, а за тогавашното общество са били истинско откровение: никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам със сигурност, че е такова; да разделям всяка от проучваните трудности на толкова части, на колкото е възможно и необходимо, за да я реша по-добре; да спазвам винаги ред в мислите си, като започвам от най-простите и лесни за познаване предмети, за да се изкача малко по малко до най-сложните; да правя навсякъде толкова пълни изброявания и такива общи прегледи, че да бъде уверен, че нищо не съм пропуснал. По-късно Декарт публикува и своите прочути „Принципи на философията”, книга, в която сякаш комбинира с нова сила идеите от „Размишления за първата философия” и „Разсъждение за метода”. Въоръжен със своите принципи, той смята, че оттук нататък по целия свят знанието вече ще лежи на здрава основа. И частично се оказва прав. Но, тъй като не е господар на страстите, забравя страстите.

Nightwish, Господар на страстите

През 1946 година Рене Декарт публикува „Страстите на душата”, книга, в която събира своята 6-годишна кореспонденция с принцеса Елизабет от Бохемия, посветена на теми, свързани с етиката и психологията. Името му е прочуто и шведската кралица Кристина го кани в Стокхолм като свой учител. Там той умира от пневмония, предизвикана от лош климат, лоша храна и капризите на кралицата. Освен ако не умира, както смятат мнозина, от отровата на католически свещеник-мисионер, пратен да спаси душата на самата кралица в лутеранска Швеция. Дали е спасена душата на самия Рене Декарт обаче – никъде не се казва. Със сигурност знаем две неща – тялото му днес почива в парижкия Пантеон, а неговата безсмъртна мисъл помага и на нас да съществуваме, следователно да мислим. Всъщност – нищо друго няма значение.

Nothing Else Matters

Маями Хийт стана шампион в Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада за втори пореден път! Тази нощ “горещите” победиха Сан Антонио Спърс в решителната седма среща с 95:88

На 13 юли във VIVACOM Art Hall ще се проведе финалът на първия национален конкурс за предприемачество в сферата на творческите индустрии Th13teen Arts, чийто победител ще представи България на Creative Business Cup 2013 в Копенхаген. Международният конкурс, чиято цел е да насърчи предприемачеството, ще отличи най-добрия бизнес проект в сферата на творческите индустрии – изкуство, реклама, кино, телевизия, архитектура, дизайн и др. В него ще се включат над 40 държави. Авторите на най-добрите концепции от България ще представят идеите и бизнес плановете си по време на събитието, организирано в партньорство с VIVACOM Art Hall, мястото където изкуството и предприемачеството често намират допирни точки.

Състезанието Creative Business Cup 2013 – Th13teen Arts е създадено от Центъра по културна икономика и Министерството на бизнеса и растежа на Дания, а в България инициатор и организатор е Министерство на икономиката и енергетиката в партньорство с Фондация StartUP.

Бизнес концепциите ще се приемат до 3 юли, след което ще бъдат разгледани и оценени от авторитетно жури с участието на Даниел Томов (Eleven), Любен Белов (LAUNCHub), Мартин Захариев (народен представител), Елица Панайотова (София Тех Парк), Йордан Матеев (Forbes) и Диана Андреева (Обсерватория по икономика на културата).

Победителят от националния конкурс ще представи България и своя проект на големия финал в Копенхаген, Дания на 17 ноември, където ще се състезава за награда от 50 000 щатски долара.

Желаещите да се включат в конкурса могат да научат повече за условията и да изтеглят формуляр за участие от тук: http://www.mi.government.bg/bg/themes/th13teen-arts-1284-285.html

Повече информация можете да намерите и на страницата Th13teenArts в Фейсбук.

SocialEvo.net има честта да е медиен партньор на събитието. 

Снимка: Th13teenArts

 

HostingCon 2013 е най-голямото международно изложение на хостинг и cloud доставчици в света. Участие взимат над 2 000 делегати – мениджъри и IT специалисти, представители на хостинг компании, производители на софтуер и хардуер, дата центрове, доставчици на cloud и колокационни услуги и оборудване. На HostingCon участва и българската компания ICN.BG, която представя иновативен софтуерен продукт, без аналог в световната хостинг индустрия.

ICN.BG представя уникална софтуерна услуга, разработена съвместно с американската компания CommuniGate Systems. До момента компанията предлага софтуер за електронна поща и телефония за корпорации като Bank of America, Verizon, British Telecom, Deutsche Telecom, Softbank и други. ICN.BG, използвайки CommuniaGate Pro, създаде софтуер за управление на електронна поща, работа в екип и телефония, напълно интегриран с контролния панел, който всеки хостинг доставчик използва – cPanel. Българската компания е поела изцяло разработката на продукта, за да осигури пълна интеграция на двата софтуера.

„Иновативното софтуерно решение предоставя enterprise-grade услуги за малки и средни предприятия, като лесен достъп до електронна поща, календари, файлове, телефония и много други. По този начин потребителите на хостинг услуги в световен мащаб ще имат достъп до продукт, подсигуряващ комуникационните им нужди във всички направления – имейл комуникация, телефония, обмен на файлове и вътрешнофирмена комуникация. ICN.BG разработва софтуера за собствени нужди, но ще го предостави като open source продукт (продукт с отворен код), за да може всяка хостинг компания да използва интеграцията за собствени цели. Към момента ICN.BG е първата компания от региона, предлагаща подобни услуги за крайните си клиенти”,

сподели Борислав Бориславов, съосновател и CTO на ICN.BG. Софтуерът предлага мобилност, функционалност и високо ниво на сигурност, като същевременно оптимизира фирмените разходи.

По време на HostingCon 2013 от 17 до 19 юни в Остин, Тексас, ICN.Bg и CommuniGate Systems съвместно представят софтуерния продукт пред водещите световни корпорации в областта. Иновативното решение вече се използва тестово от няколко хостинг компании по света, а до края на юли ще бъде представено официално и пред българските потребители. Очаква се до края на годината да бъде представена финалната версия, включваща и цялостна телефонна централа с управление от уеб-хостинг панела.

 Снимка: ICN

LG Electronics обяви, че продължава партньорството си с Qualcomm Technologies за следващите модели смартфони от серията G. Устройствата ще притежават процесор Qualcomm Snapdragon™ 800, който е най-прогресивната технология в индустрията.

Следващата серия G мобилни телефони с процесор Qualcomm Snapdragon™ 800, подобрява потребителското изживяване, като предоставят висока функционалност, богати графики и уникална издръжливост на батерията. Процесорът е устойчив и създаден за работа с LTE технологии, максимизирайки диапазона от честоти в LTE мрежите, за да ускори обмена на данни между потребителите.

„Комбинацията от смартфон технологиите на LG и процесора Qualcomm Snapdragon™ 800, предоставят на потребителите възможност за ново мобилно изживяване“

каза д-р Йонг-сеок Парк, президент и изпълнителен директор на LG Electronics Mobile Communications Company.

„Вярваме, че резултатът от това сътрудничество в много отношения ще бъде един от най-добрите телефон, с който всички последващи устройства ще бъдат сравнявани“.

„Щастливи сме от последователното партньорство с LG,“

каза Мърти Рендучинтала, изпълнителен вицепрезидент, Qualcomm Technologies, Inc. и съдружник в Qualcomm Mobile and Computing.

„Напълно пригоден за новата G серия смартфони, процесорът Qualcomm Snapdragon™ 800 от висок клас предоставя бързо уеб сърфиране, впечатляващи графики и неповторимо мултимедийно изживяване.“

Новият процесор Qualcomm Snapdragon 800 разполага с много от водещите технологии в мобилната индустрия и осигурява 75%  по-добра функционалност спрямо своя предшественик Qualcomm Snapdragon S4 Pro. Сред неговите предимства са:

• Бързина, благодарение на централното ядро за обработка на информация – Krait 400 CPU
• aSMP (asynchronous Symmetric Multiprocessing) архитектура, която дава възможности за спестяване на енергия, контрол върху производителността на ядрата и удължен живот на батерията
• Различни опции за комуникация, включително и посредством 4G LTE Advanced Carrier Aggregation
• Ново ядро за създаване на графики Adreno^™ 330 GPU, което предоставя двойно по-добро изпълнение в сравнение с Adreno 320 GPU
• Запис на видео и възпроизвеждане в Ultra HD формат с четири пъти по- голяма плътност на изображението спрямо 1080p HD
• Възпроизвежда многоканално HD аудио съдържание с DTS-HD и Dolby Digital Plus; поддържа резолюция на дисплея над 2560 x 2048 пиксела и технологията Miracast 1080p HD
• Технологията Qualcomm IZat Location, създадена за GPS устройства, която улеснява услугите за навигация и локализиране на обекти

Снимка: LG 

По време на премиерното клиентско събитие за Северна и Южна Америка – HP Discover, HP обяви нови и подобрени HP ProLiant сървъри, които помагат на малките и средни предприятия (МСП) да ускорят реализацията на бизнес резултати чрез опростяване на внедряването, управлението и поддръжката на тяхната ИТ инфраструктура.

МСП са изправени пред предизвикателството на ограничените финансови и човешки ресурси, докато отговарят на повишаващо се потребителско търсене и развиващи се бизнес нужди. По-малките предприятия като търговци на дребно, лекари на частна практика и агенции за недвижими имоти имат нужда от опростени, скалируеми и разходо-ефективни решения, за да задвижат бизнеса си.

Съдейки по текущите тенденции поне 5.1 милиона малки предприятия в цял свят ще закупят първия си сървър в рамките на следващите пет години, според AMI Partners, световна компания за стратегическо консултиране.⁽¹⁾

Новият HP ProLiant MicroServer Generation 8 (Gen8) е идеален вариант за първи сървър, който осигурява опростена инсталация, управление и поддръжка с иновативните технологии HP Smart Technologies. HP MicroServer предлага централизиран достъп за служителите навсякъде, по всяко време, за да се увеличи продуктивността и сътрудничеството чрез споделяне на данни—той е и достатъчно малък и тих, за да бъде поставен на бюро.

Като следваща новост в сървърното портфолио HP ProLiant –HP обяви също така и разходо-оптимизирани решения за микро и МСП клиенти, които да предоставят надеждност, гъвкавост и скалируемост, необходими за отговаряне на текущите и бъдещи бизнес нужди. Новите решения включват HP ProLiant DL320e Gen8 v2 и HP ProLiant ML310e Gen8 v2. 

“Малките и средни предприятия очакват иновативни сървърни решения, които да отговорят на специфичните им нужди и ценови клас, за да останат конкурентоспособни,”

посочи Марк Потър, старши вицепрезидент и главен мениджър на Servers, HP.

“Тези нови HP ProLiant сървъри са лесни за употреба, високо надеждни и оптимизирани за поддръжка откъм разходи, давайки възможност на нашите МСП клиенти да увеличат бизнес ефективността си, да спестят време и намалят разходите си.”, допълни още той.

Gen8 иновации

HP ProLiant MicroServer, въведено през 2010 г., е ултра-компактно сървърно решение, което позволява на МСП да управляват и разрастват бизнеса си без допълнителни утежняващи разходи или сложност.

Новият HP ProLiant MicroServer Gen8 осигурява надеждността, производителността и сигурността на бизнес сървър в изключително тих дизайн в половината от размера на повечето конкурентни стартови сървъри, което му дава възможност да бъде поставен на пода или върху бюро.⁽²⁾ Това е идеалният вариант за първи сървър за микро и малки предприятия, който позволява съвместна работа чрез централизирано споделяне на информация и данни. Освен това чрез уникалните иновации на HP, той дава възможност на МСП да намалят времето, отделяно за ИТ, така че те да се фокусират върху управление и разрастване на бизнеса си.

Проектиран за организации с по-малко от 10 служителя, HP MicroServer Gen8 споделя и защитава критичната информация в централен сървър. Данните и приложенията, които се помещават на сървъра, са с отдалечен достъп от на практика всяко устройство в Интернет чрез Microsoft® Windows® Server 2012 Essentials, което подобрява продуктивността и съвместната работа.

HP MicroServer Gen8 се възползва от няколко HP ProLiant Gen8 сървърни иновации, както и от архитектурата HP ProActive Insight, давайки възможност на МСП да:

• Опростят монтажа, инсталацията и поддръжката на системата чрез решенията HP iLO Management Engine (iLO4) и HP Intelligent Provisioning, вградени във всеки сървър с предварително инсталирани софтуер и инструменти, готови за употреба и опростено управление.
• Управляват отдалечено сървъра от всяка точка и по всяко време, с цел повишаване продуктивността при по-ниски оперативни разходи, чрез HP Integrated Lights-Out (iLO) Essentials
• Да следят постоянно проиводителността чрез HP Active Health, което автоматично оценява сървърите от гледна точка на оптимална работоспособност и най-ниска консумация на енергия, както и ускорява обновяването на приложенията, за да увеличи производителността на сървъра и подобри ъптайма чрез HP Smart Update.
• Създадат интегрирана, конвергирана сървърна и мрежова инфраструктура с опционалния HP PS1810-8G управляем суич, който автоматично открива, наблюдава и ускорява производителността на връзката между двете устройства.

HP MicroServer Gen8 позволява също така на търговските партньори на HP да доставят на МСП нови услуги и възможности за приходи по партньорски програми чрез HP Insight Online—първият в индустрията изчерпателен портал за облачно-базирани услуги. 

По-големи изчислителни възможности

Разширеното предлагане на HP ProLiant е идеално за малки и средни предприятия, търговски партньори и организации в развиващите се пазари. Новите сървъри подобряват производителността, консумацията на енергия и експлоатацията:

• HP ProLiant ML310e Gen8 v2 е обновен, пълнофункционален едно-процесорен сървър с tower шаси и полезно действие от корпоративен клас за МСП с отдалечени офиси или клонове, които трябва да подобрят продуктивността и свързаността си и да опростят управлението при максимален ъптайм.
• HP ProLiant DL320e Gen8 v2 е нов, компактен, едно-процесорен сървър, с възможности за монтаж както в комуникационен шкаф, така и навсякъде. Той е идеален за еднозадачни приложения, например в малък бизнес или търговска верига, и е подходящ в сферата на фабричната автоматизация, медицината, транспорта, телекомуникациите и армията. Сървърът отговаря на специфичните предизвикателства откъм пространство, мобилност, управление и бюджет, с които МСП и потребителите на вградени компоненти трябва да се справят. 

Цени и наличности:

• The HP ProLiant MicroServer Gen8 е достъпен незабавно в цял свят на стартова цена от 375€.
• The HP ProLiant ML310e Gen8 v2 ще се предлага от следващия месец в цял свят на стартова цена от 690€.
• The HP ProLiant DL320e Gen8 v2 е достъпен незабавно в цял свят на стартова цена от 750€.

Снимки: HP

Семинарът с участието на Бен Хънт – “Conversion Optimization”, ще се проведе на 4 юли в София, Интер Експо Център. Организатор на първата визита на лектора у нас е фирма “Интер Контакт България”.

Бен Хънт е сред най-добрите експерти и лектори в областта на уебдизайна и оптимизирането на интернет страници. За времето, в което се занимава с оптимизация на страници в „мрежата” (от 2004 година) той е помогнал на стотици предприемачи и уебдизайнери да създават не просто уебстраници, а с методите на дигиталния и директния маркетинг да ги превърнат в дигитални системи за печеливш бизнес.

Бен е доказан експерт и лектор в различни области на интернет бизнеса като дигитален директен маркетинг, оптимизация на конверсиите, оптимизация за търсачки, контент маркетинг и други. Той е автор на две много успешни книги – „Save the pixel” – продадена в над 10 000 копия и то основно на собственици и дизайнери на уебсайтове и  “Convert” („Конвертирай”), която е публикувана през 2011 година и е една от най-продаваните книги за дигитален маркетинг в електронната книжарница Amazon.com!

През 2010 г. Бен Хънт започва професионален курс по Web Design, който не се състои само в преподаване на дизайн, а успешно научава участниците в това как да направят и развият своя бизнес чрез успешния уебсайт, как да привличат повече трафик към интернет страниците и да конвертират посетителите в клиенти.

Доказан есксперт и международен лектор Бен Хънт е участвал в най-различни конференции. Едни от тях са Ken McCarthy’s System Seminar, Drayton Bird’s EADIM и Conversion Conference.

Гост лектори на семинара ще бъдат Инж. Стефан Чорбанов MBA и Димитър Димитров от една водещите компании в България за разработване на онлайн магазини и приложения за мобилни платформи – Стеник.

Всеки участник в семинара ще научи маркетинг трикове и техники, които гарантират високи резултати при създаването и развиването на уебсайтовете и онлайн магазини.

Желаещите да се включат в семинара, могат да го направят на преференциални условия с 30% отстъпка от официалната такса до 21 юли 2013 г.

Повече информация за предстоящия семинар „Conversion Optimization” ( 4 юли  2013 г., София, Интер Експо Център.), можете да намерите в уебсайта на събитието.

Съчиняването на пост в социалните мрежи, който да е силен и атрактивен, никак не лесна работа. Всеки от нас има профили в социални мрежи и волно или неволно се старае да публикува информация, която да бъде оценена, коментирана или споделена. Всичко е въпрос на опити, експериментиране и разбира се, е съпътствано от грешки. Експертите по дигитален маркетинг от цял свят постоянно обсъждат как можем да създадем перфектния пост в социалните мрежи. Интересна инфографика на My Clever Agency, представена ни в Social Media Today, се опитва да даде отговор на този въпрос.

За да провеждаме ефективно рекламните си кампании, е хубаво да имаме колкото се може повече присъствие в различни социални мрежи, но всяка една от тях работи по различен начин. Както отбелязва и авторът на статията, снимка, която ще сработи като туит, вероятно няма да е перфектната публикация в Pinterest.

Нека все пак да разгледаме накратко няколко съвета за всяка една мрежа, спомената в инфографиката. 

 

Facebook

На първо място постът трябва да е позитивен. Публикувайте информация с кратък линк към нея и снимка. Качествените снимки във Facebook винаги правят поста по-атрактивен, привличащ вниманието на хората. Това пък води до повече харесвания, коментари, споделяния и т.н. Хубаво е да я подкрепите с коментар и с въпрос например, който да провокира реакция.

 

Twitter

В Twitter, както знаем, имаме само 140 символа на разположение, затова там трябва да сме по-кратки и сбити. Използвайте призиви към действия (call-to-actions) и кратки линкове с правилната пунктуация и избягвайте абревиатурите.

 

Pinterest

Златно правило в Pinterest e “без лица на хора”. Установено е, че снимки на брандовете без лица на хора на тях се репинват 23% повече от тези, на които виждаме човешки лица. Препоръчва се и използването на снимки с повече цветове, като наблегнете на червеното – изображения с червен или оранжев цвят получават два пъти повече репинване.

Google +

Отбелязвайте брандовете или хората в публикациите си в Google+. Така те получават известие за това нещо и е по-вероятно да реагират. Използвайте хаштагове и снимки в голям формат. Водете ефективен диалог с хората от вашите кръгове в Google+.

 

На инфографиката можете да разгледате и най-подходящите и най-неподходящите часови интервали за публикации във всяка една от тези четири социални мрежи, както и в LinkedIn. Ползвате ли някои от тези тактики при изграждане на публикациите си? Споделете съвети и малки трикове за постигане на перфектната публикация в социалните мрежи.

снимки: socialfresh.com, blog.bezhod.net, allshecooks.com, mycleveragency.com

/Поглед.инфо/ Късно през нощта приключи Националният партиен съвет на БСП, който продължи близо 9 часа.