Говори Пловдив: МОРАЛ И ДРУГИ НЕПРАВДОПОДОБИЯ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Свободата води народа – хубаво. Но дебилите продължават да го управляват.

- Лошо! – викат в Пловдив.

Дълго време се чудех защо ли не се изненадвам от кошмарната наглост и всички други наистина впечатляващо отвратителни качества, които управляващата комунистическа банда демонстрира. И изведнъж се сетих – просто този манталитет, този начин на мислене и действие, е описан съвършено точно в книгата ми „Оксиморонният свят”. Поради ограничения тираж малко хора са я чели, затова ще кажа, че в нея не само се случва, но и се приема за най-нормално всичко онова, което не би трябвало изобщо да е възможно да се случи. Трупането на абсурд върху абсурда; абсурд на втора, прегърнат с абсурд на трета степен, пеят пиянски песни; мозъци и мисли, за които абсурдът е родина, естествена хранителна среда, не заплаха, която дебне иззад ъгъла – това са призраци, за които ми е трудно да реша дали съм ги описал в книгата, в която и мен някой ме е описал, че живея или те, веднъж описани, са наизлезли оттам и вият зловещото си хоро наоколо, насред реалността.

Която и от двете квантови опции да е реализирана в случая обаче, поне вече със сигурност знам защо не съм изненадан от възможността свободата да води народа, а дебилите да продължават да го управляват.

Например кой можеше да си представи, че онова, дето само си вика Ваше величество, `щото никой друг, дори иронично, вече не му вика така, пак ще пролази из канавката и ще захване публично да дрънка глупости. Без някой да го пита, онзи ден каза, че не вижда защо правителството трябва да подаде оставка, само защото някои си му я иска. Първо, възпитаните хора не правят така – те никога не отговарят гласно на въпрос в момент, когато никой не ги пита нищо. Иначе излизат от категорията на учтивите и влизат в категорията на хаховците.

Второ – умните хора никога не се изказват неподготвени. А ако го направят, значи или не са умни, или някой техен управител, отговорник или обикновен кукловод, ги е накарал да прибързат с приказките.

Трето – да прескочи дебилът този до Люксембург да пита Жан-Клод Юнкер как и защо става подаването на оставка в цивилизования свят, пък тогава да идва да ни дава акъл на нас, местните простаци със сбъркан чип.

Винаги срещу пари и имоти ни дава акъла си обаче, никога безплатно – напомнят паметливи от Пловдив.

И потропват с пръсти в игрив фолклорен ритъм по приготвеното газено тенеке, колкото да докажат, че добрата литература, веднъж сътворена, често се превръща в история от най-чиста проба.

Не мога да се начудя също на другаря Цветлин Йовчев. Уж вицепремиер, а се държи като цял премиер. Да не би той всъщност таковънка, а? Имам предвид – да не би по един добре познат ченгеджийски маниер всъщност той в момента да е първият човек в управлението на държавата, който за пред публиката играе втори? Големи съмнения ме глождят напоследък в тази посока, граждани. Като го слушам какво говори, как го говори, кога го говори и т.н. все повече имам чувството, че нещо повече има в този човек, отколкото на нас ни се струва.

И друго – уж вътрешен министър, а се държи като назначен от протестиращите за управител на протеста. Онзи ден се изтъпани пред телевизионните камери и с цялата загриженост в гласа, на която е способен, каза, че за съжаление протестът вече се организира и губи спонтанния си характер. Имало там някакви си хора с велосипеди, които насочвали протестиращите откъде и накъде да минават, не знам си още какво имало като организация, което не било добре.

Напротив, добре е, но от друга гледна точка. От тази на другаря Йовчев очевидно няма как да е добре.

Поне е спонтанно честен, човекът. Обаче протестиращите, другарю Йовчев, не искат от вас акъл как спонтанно да протестират, докато вие спонтанно си седите на власт. Те искат нарочно да си ходите. И отдавна беше време да се организират, за да се реализира това искане. Забравихте ли – вие сте от другата страна на барикадата, не от тази, та да давате оценки на протеста и да казвате какво е добре и какво не е добре да прави той.

Така де, умните хора понякога, като `почнат с раздаването на акъл, не могат да се спрат – викат патили в Пловдив, които знаят нещата с умните как стоят.

Но пък може и да се меси другарят Йовчев в протеста, защото съвсем по човешки му симпатизира – а само клетвата пред народа и силното чувство за дълг към нещо извън него и по-голямо от него, да го притискат да стои изправен срещу хората от народа с настръхнала полиция и да пази безчинстващите в Парламента.

Кой да ти каже. Пък и смееш ли да питаш.

Цял оксиморонен водопад текна към ушите ни, граждани, от милата сценка, която се разигра наскоро между главния прокурор Цацаров и главния депутат Сидеров. Първият вика – ако не слушкаш, ще ти дърпаме ушенцето. А вторият отговаря – да, ама аз пък няма повече да си играя с вас. И, както си седи кукнал на детската площадка – бам, една лопатка политически пясък в очите на закона.

„Кукнал” в този случай не е каквото знам, че масово си мислите за Волен, граждани. Означава клекнал, не изкукал. Поне в нашата детска градина така викаше другарката в началото на 60-те – `айде сега да кукнем на кръгчето, деца. И ние куквахме, къде ще ходим.

Пък някои от нас и досега си живеят кукнали, макар уж свободата да ги води.

Напоследък много интересни са ми и родилните мъки на десния реформаторски блок. Първата от тези мъки е да се разбере защо се нарича десен, след като в него е набутано НДСВ, което трудно различава левия от десния крачол на гащите си, а обикновено се мъчи да пъхне и двата крака на едно място. Задно с прилежащия им, нецензурен за назоваване, но използван широко инструмент за полово удоволствие.

В един крачол – така е по дефиниция. Нали никой не е забравил как в силен хор царят и царедворците пееха мантрата за лошите партии и вредния двуполюсен модел, който трябва да бъде изкоренен, а на негово място да има еднополюсен. Или многополюсен, то е все едно. И верно, още по тяхно време се изтреби до крак всичко, което и малко наподобява нещо политически нормално, останаха да вилнеят из българската политика само такива като тях, готови на всичко безпринципно.

Втората мъка с реформаторския блок е по въпроса как ДБГ на Меглена Кунева ще се съгласи с позицията на ДСБ против изграждането на АЕЦ „Белене”, което е ключова тема, свързана и с отношенията с Русия изобщо. Меленето на брашно по тази тема между тях изглежда изключено. Още по-неясно е как вторият човек в партията на Кунева, Даниел Вълчев, ще се раздели с рефлекса си да разтурва седенки, като тази сегашната, дето се вихри по улиците, заедно със своя приятел, колега и съмишленик Пламен Орешарски. Голямо политическо кълбо назад се иска за тази цел.

Не казвам, че Вълчев не е способен да го направи, но как останалите партии от блока, а най-вече избирателите, ще припознаят тази стара политическа повратливост като нов модел в българската политика, свързан с морал и други неправдоподобия, това си остава голяма загадка.

Третата загадка е как „Зелените” ще хармонизират с ДСБ визиите си за проучването и добива на шистов газ в България. Наистина, сега, докато комунистическият блок е на власт, този въпрос не е на дневен ред. Но утре? Ами ако утре десният реформаторски блок случайно вземе, та вземе властта? И едните от правителството започнат да протестират улично срещу другите от правителството…..

Четвъртият въпрос с неясен отговор е какво точно се кани да реформира този десен блок. Радан Кънев засега не поглежда към досегашното дясно като евентуален подходящ за реформиране обект, а твърдо държи на реформа в съдебната система, която трябва да осигури спокойствие на бизнеса и оттам – благоденствие на хората и държавата. ОК, но лошото е, че само това повтаря. Да, реформата в съдебната система е изключително важна, но ако беше само тя – с мед да я намажеш.

Мен обаче повече ме притеснява друго – когато го питат как хората ще припознаят десния блок,  Кънев не говори за нова дясна политическа визия в развитието на страната, не споменава платформа, която ще се изработи, не казва нищо за /връщане към? или припознаване най-после на/ базисните десни принципи и прочие важни неща. Като всеки среден популист той казва, че ето сега вече предстои да се сложат начело на десния реформаторски блок едни нови, светли лица на интелектуалци и други уважавани от цялото общество хора, та така всички българи ясно ще разберат за какво реформаторите се борят. Не казва Кънев къде се крият досега тези ангели небесни и как ще ги подмами да се измъкнат оттам, но разбираемо е, де – страхува се някой да не ги открадне под носа му.

Е, няма такъв филм. Това или е проява на абсолютна наивност, или е поредният съзнателен опит да се вкара българското общество в заблуда относно реалните  стойностите и истинските механизми на нормалния политически живот.

И тъкмо смятах да завърша с нещо весело относно Борисов и напъна му да пуска магистрали дори без да им пререже лентата, ето, че ГЕРБ-веселбата се появи в доста трагична форма – излезе информация за готовността на Борисов да седне на преговори и да обсъжда националните приоритети с БСП.

Това вече изби всичката риба в блатото България. По-голяма политическа простотия, казана в по-неподходящ политически момент, отдавна не бях чувал. Как ти, уж основна опозиционна сила, ще тръгнеш да легитимираш комунистите и да ги стабилизираш във властта, когато те са само на стъпка да паднат оттам – трябва да си абсолютно луд, абсолютно политически неграмотен или абсолютно политически и личностно зависим, за да го направиш.

А в този случай може би и трите – смятат на пръсти в Пловдив.

Чудя се обаче защо на мен толкова ми пука за всичко това, след като абсолютно не ми пука от всичко това.

Забележка: Правителството да си ходи веднага, за да не се случи нещо с Еди. Те си знаят какво ще им се случи на тях после.

Прочети цялата новина

Свързани новини: