С 2001 года в Шекспировском театре существует уникальная серия “Мировая сцена” (World’s Stage), в рамках которой мы видим все лучшее, что есть в современном театре. Труппа Питера Брука и “Комеди Франсез”, Малый драматический театр Льва Додина и Пикколо театро ди Милано, Лондонский театр “Глобус” и Белорусский Свободный театр, коллективы из Шотландии, ЮАР, Ирландии, Австралии, – имена и названия театров впечатляют! На прошлой неделе в рамках серии “Мировая сцена” мы увидели уникальный эксперимент лондонского театра марионеток “Blind Summit” – спектакль “Стол” (“The Table”). В полном соответствии с названием в центре сцены ...

Истината ви казвам и изобщо не ми го говорят звездите, а самата звезда на журналистическата продажност го заявява от корпоративния си амвон BNews на собственото си ритуално журналистическо погребение!

Днес, сряда, 30 октомври, 2013 г. , в 18.45 ч., след около две десетилетия агония, се спомина окончатено дългогодишната журналистическа кариера на преродения в резултат на изпълзяването от тази ко(н)чина чисто нов политик Николай Бареков.

Ето какво гласи некрологът, подписан от него посмъртно, в сайта Му BNews, където той се разкайва (без да си дава сметка, бълнувайки), че досега е работил против народа

„сряда, 30 окт 2013 г. 18:45 ч.

Сбогуване

С журналистиката дотук! Вече ще работя за народа!

BNews.bg

Николай Бареков се раздели с журналистиката в последния епизод на кампанията “България без цензура”. С емоционален финал той обяви, че от днес вече ще работи само за българския народ.

“Няма да се правя на Стамболов, на Ангела Меркел. Гледайте на мен като на Барак Обама. Човек, който работи за българския народ, както Обама за народа си”, заяви в Петрич Николай Бареков, цитиран от “Стандарт”.
Бареков помоли да го приемат като българския Обама. И обеща като стане управляващ, да разпродаде на международен търг всички държавни резиденции, а парите да раздаде на бедните.
От днес синята палатка на “България без цензура” ще е пред президентството. Там юристи ще дават безплатни консултации на всички, които не могат да се срещнат с държавния глава Росен Плевнелиев”.

Ден по-рано, обзет от дивно предчувствие за тъжния ексодус на душата му от грешното журналистическо тeлце, същият призова в село Дивотино да гледат на неговата компания ( в предизборната кампания) като на „Армията на спасението”.

Не трая дълго тази халюцинация и настъпи нейната персонализация…

Ето, че Спасителя се преражда в Барак Обама. Така иска да го запомнят санитарите, ако някой ги изпрати на посочения адрес.

О, КТБ- защо позволяваш това да се случи? Парите ли ти свършиха или Го разлюби насред голготата му, която му вървеше като по френско шампанско?

Непрежалима е загубата на преждебременния жертвен наглец, но и Авраам е вдигнал ножа по заповед на гласа Господен, за да бъде изпитан.

Безкрайна е щедростта корпоративна, ще Му се въздаде на оня сайт!

На кого оставяш, бащице, бедните и обезверените, които бяха повервали, че ще ги обгрижиш с луксозния микрофон, та така внезапно прекъсна турнето си?

Share on Facebook

Министерството на земеделието и храните започва работа по изграждането на единна независима референтна лаборатория за контрол на...

Разредените горни слоеве на атмосферата на Земята могат да се превърнат в неизчерпаем източник на "гориво" за орбиталния събирач на...

/Поглед.инфо/ Подземен тунел с несметни богатства прекосява цяла България, казва доц. Ангел Калинов, шеф на катедрата по генетика към ВСИ – Пловдив. Той бил построен от траките, твърди ученият. Широк е 7 метра и входът му се намира до Асеновата крепост край Асеновград, предава "Petel.bg".

За по-малко от 4 дни 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй спира аварийно за втори път. Този път е сработила аварийната защита и реактора е спрял веднага. Пускам и официалното съобщение на АЕЦ-а. Подробности, когато науча повече.

Взрив разтърси  центъра на Карлово преди часове, предаде Марица. Експлозията е станала на улица „Панайот Волов” №9 пред дома на...

Бюджетът на образователното министерство е увеличен със 100 млн. лв."Важно е, че тези пари ще бъдат дадени за политики и трябва да бъдат...

Д-р Сава Рясков е син на управителя на Българска народна банка и министър на финансите преди 9.09.1944 г. - Марко Рясков. Д-р Рясков днес е на 93 години и живее във Франция. Във връзка с материал на Лъчезар Тошев за цар Борис III и за политиката на България по време на Втората световна война, излязъл в Eurochichago.com и във в. "Лечител", д-р Рясков е написал писмо до г-н Тошев, част от което е било публикувано във в. "Лечител". Ето какво пише г-н Рясков:

Испанската икономика излезе от близо двегодишната рецесия, в която беше изпаднала според предварителните данни на правителството,...

Оживена и трудна кореспонденция тече от месеци между НДК и НАП. Причината са две ревизии на данъчните - едната от 2011 г. и втората - от...

Първите сметки, които ще получат абонатите на "Топлофикация-София", вероятно ще бъдат по-високи от миналогодишните в  следствие от...

Овен Енергетиката на деня предразполага към конфликти, затова бъдете смирени и не се възгордявайте от постиженията си. Няма да липсват...

Bible-affirming historical evidence, both written and buried, not only affirms pre-Roman British civilization but also corroborates a Genesis-based history that stands starkly at odds with evolutionary ages. Do all roads lead to Rome? Perhaps on closer inspection, all roads lead back to Genesis.

Руският президент Владимир Путин оглави класация на американското списание "Форбс" за най-влиятелните личности в света, съобщи днес изданието в електронната си версия. На второ място в списъка се нарежда президентът на САЩ Барак Обама, който миналата година беше начело на класацията. Третото място заема китайският президент Си Цзинпин. Както посочва "Форбс", по решение на редакторите на списанието, в списъка са влезли 72 души, държавни и обществени дейци, ръководители на корпорации, "които действително управляват света".

Нашият читател Добромир Добрев пожела да публикуваме неговото становище, по повод публикацията "Тази нощ: 33-годишен варненец се самоуби...

Председателят на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев обяви пред БНР, че България вече не може да си позволи настаняването...

Утре ще бъде предимно облачно, преди пладне с временни разкъсвания и намаления на облачността. Ще духа слаб до умерен североизточен...

Изт: fishingbuddha.com

В този блог има над 400 авторски публикации, от които само една е ре-блогната от друг автор. Тази е втората. Реблогвам я, защото съм готов да се разпиша и с двете ръце под всяка дума в нея. Желая успех на бъ гъ минамилиста в неговите (нейните?) творчески и всякакви други щения. Keep it simple, bro! Текстът на самата публикация следва по-долу:

Новата философия на живота (или как парадигмата може да бъде разрушена)

Човекът е изумително същество. Колкото и много да има, той ще стигне до положение, в което това за него ще е нищо и ще копнее за още и още. После, в един сюблимен момент, вследствие на емоционално и дълбоко преживяване, той осъзнава, че материалното е нищо и животът има много по-дълбок смисъл. Тогава започва да живее.

Изумителни са и човешките взаимоотношения. Вместо просто да обича, вярва, живее, усмихва и мечтае, човекът предпочита да лъже, манипулира, иска, взема, наранява и очаква. И когато след десетки връзки – приятелски и любовни, както и опити да създаде нормални отношения с близки и семейство, се е превърнал в изхабен, изтормозен и отчаян от живота и хората индивид, тои започва да се чуди дали нещата не са много по-лесни и прости, отколкото е мислил. И тогава започва да търси грешката в себе си, да дава шанс на другите, да помага, да дели, да успокоява и напътства. И животът му започва да става по-поносим. Сякаш колкото повече добро прави, толкова му се и дава в замяна, че и повече.

Тогава започва да наблюдава по-внимателно, да търси общата картина на нещата, да се замисля… и всичко това, заради търсенето на удовлетворение, вътрешен мир, хармония, щастие и смисъл.

Насочвайки мислите си към тези неща, ние имаме възможността да навлезем в един нов свят, да открием нови пътища в съзнанието си, които да се отразят и в реалността. Защото целта, посоката, пътят, са това, което ще ни дава мотивация да продължим и нарежда, че има шанс и за нас. Посоката дава възможност да вървим напред, а човекът е създаден да просперира, да процъфтява и да се подобрява във всяко едно отношение.

Ние имаме волята и силата да постигнем всичко, което желаем. Съзнанието ни е необятно и не малко пъти учени да доказвали как силата на намерението, на една ясно формулирана цел, влияе върху реалността и я променя. Това от своя страна е доказателство, че ние сме тези, които градят света около себе си.

Друг проблем, с който се сблъскваме днес е миналото… както и бъдещето. Всъщност всичко друго, но не и настоящето, където реално се намираме. Много от нас предпочитат да живеят в мрака на миналото или несигурността на бъдещето. Да страдат за едното и да се тревожат за другото. Колко безсмислено и неправилно е това?

Единственото нещо, което можем да се похвалим, че имаме, е този миг. Настоящият момент е най-ценният ни ресурс, той е дар, който можем или да пропилеем и пропуснем, или да изживеем пълноценно. Всичко зависи от нас.

Освен, че забравяме за него, ние също така не знаем как точно да го изживеем. За да вършим истински едно действие, да водим разговор или да правим каквото и да било друго, ние имаме нужда да бъдем тук, в този момент, както физически, така и умствено. Трябва напълно да осъзнаваме какво се случва, да го чувстваме с цялото си същество и да се наслаждаваме. Но малцина са усъвършенствали съзнателния начин на живот.

Ако внимателно анализираме дневните си задачи, разгледаме как минава всеки час от деня ни и какво успяваме да свършим, ще осъзнаем, че повечето от това, което си мислим, че трябва да направим, е излишно. Такива са и много от предметите в дома и офиса ни.

Привързани сме към многото във всяко едно отношение, но истината е, че само когато се отървем от излишното, ще успеем да видим истинското, нужното, и да освободим място за новото.

Не на последно място са решенията, които взимаме. Или мислим, че сами взимаме… Ако се замислим внимателно, може да осъзнаем, че начинът, по който се обличаме е продиктуван от обществото, медийните реклами са взели повечето решения в живота ни, хорското мнение е повлияло на начина ни на мислене, а миналото ни продължава да се отразява върху настоящите ни действия.

И някъде по пътя ние забравихме да водим индивидуален начин на живот. Сляхме се с тълпата и възприехме нейните нездравослони навици и ограничено мислене. Оставихме своята истинска същност някъде далеч и през заетите си дни така и не намерихме време да се върнем към нея.

Всичко това очертава една тъжна картина. На нация, загубила себе си. На хора, живеещи навсякъде другаде, но не и тук. Копнеещи за всичко, което нямат и неоценящи това, което е в ръцете им. Правещи много неща наведнъж, но нищо истински. Имащи куп безполезни вещи, а никакво време. Мислещи, че контролират всичко…

Това е очерталата се парадигма, срещу която се бори минимализмът. Едно ново учение… но нека тази дума не предизвиква отрицателните представи , с които обикновено се свързва.

Това е един нов начин на мислене, философия, поставяща в центъра простотата, настоящия момент, свободата и силата, които имаме, индивидуализма, по-малкото за сметката на повечето, съзнаваното и красивото за сметка на рутинното и незабелязаното.

Защото животът не е трудности и борби. Защото можем да имаме много свободно време, стига да знаем как да го организираме и за какво искаме да го използваме. Защото миналото е важен урок и опит, бъдещето – онази позитивна визия за живота, която да носим в себе си, а настоящето е безценен дар от вселената. Защото можем сами да вземаме решения, формираме цели, да ги постигаме и да се развиваме. Можем да поставим същественото над материалното. И заедно с всичко това можем да се забавляваме, да се смеем, наслаждаваме, да намираме вдъхновение в малките неща… и най-вече да живеем.

Това имам за цел да разкрия на читателите на този блог.

Автор: The Minimalist @ http://bgminimalist.wordpress.com/

/Поглед.инфо/ В изпратена до медиите декларация Сдружение „Форум „Природа” оценява мораториума за закупуване на земеделска земя от граждани на страни от ЕС като израз на ширещия се популизъм в политическия живот.

Кола прехвърча над металните заграждения и се удари челно в друг автомобил, управляван от жена.  Сблъсъкът е станал на столичния бул....

Дългогодишният футболист на Черно море Станислав Стоянов, който в последните две години работи като треньор в школата на клуба, бе...

Държавата дължи над 1 милиард лева за здравноосигурителни вноски. Това сочат данни Обществения съвет по проблемите на здравеопазването,...

/Поглед.инфо/ Преди дни Искра Фидосова е подала оставка като областен координатор на ГЕРБ в Монтана. Това съобщи зам. председателят на парламентарната група на партията Красимир Велчев в Лом, цитиран от в. "Труд"

Операция "Спайдърмен" спретноха днес недоволните от политиката на Росен Плевнелиев. Те онагледиха окупацията на ВУЗ-вете и случващото се...

Готовността за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа обсъди шефът на АПИ инж. Стефан Чайков  с директорите на 27-те областни...

След като нажежихме емоциите в първа част “Жега“, Ричард Касъл разгаря нещата във втората книга от поредицата за Ники Хийт – “Убийствена жега“. На чаровната полицайка й се налага да се справя не само с нов случай, но на всичко отгоре съдбата я сблъсква с неустоимия Джеймисън Руук, а той естествено се оказва въвлечен в...

Треньорът на „Черно море“ Георги Иванов – Гонзо определи мача със „Славия“ като нервен и заостри вниманието на програмата, която БФС е...

Флагман.бг, снимка: архив Бесове, видео: Иван КОЛЕВИзбягах от болницата, защото ми бутаха някакви работи отзад, не искам да раждам там, каза...

Признавам си невежеството: не знаех, че има и други колеги в България, които споделят онова, което десетки пъти съм писал и все ми се струваше, че в самотата си може и да греша за феномена на т.н. неутрална журналистика, която всъщност е прикритие за безсилие, съглашателство или скрита поръчковост.

Не че държа непременно моята теза да бъде „единствената гледна точка” по въпроса, но не мога да се въздържа да не публикувам текста на Алексей Лазаров във в. „Капитал”, който напълно се покрива като теза с многобройните ми опити да обясня вредата от въпросната „неутрална” журналистика (особено по отношение на публицистиката, която изисква авторът да заеме позиция, а не да усуква, мрънка и бяга от от яснотата в опит да угоди на всички).

Честно казано, приятно да е откриеш съмишленици между себеподобните- както се случи наскоро също и с текста на Веселин Желев, публикуван в личния му блог ( а не във в. „Труд”)- там той застъпва напълно „моята теза” за разделението на България на русофилска, гледаща към миналото и прозападна, гледаща към просперитета и бъдещето.

„Чудеса” явно започват да се случват не само с пробуждането на студентите- току виж, скоро станем свидетели и на „проглеждане” за важността на усилието да се преборим със символиката на лъжата за съветската окупация като „освобождение” на България!( ivo.bg)

“А СЕГА – ДА ДАДЕМ ДУМАТА НА КОНТРАОКУПАТОРИТЕ”

В. Капитал

Автор: Алексей Лазаров

Защо позицията на някои медии да отразяват протестите “неутрално”, изглежда като част от проправителствената пропаганда

Ако някъде има щаб на проправителстваната пропаганда, в последните дни той има много работа – трябва да измисли как няколкостотин, а вероятно и няколко хиляди студенти, чиито очи светят от свобода и желание за промяна да изглеждат малко, слаби и объркани. Тази задача освен жалка, разбира се е обречена. Тезите, с които до момента се атакуват всички форми на протест срещу правителството (“Кръгът “Капитал”, моля ви) трудно могат да бъдат залепени и за студентите. “Контраокупаторите”, които се изпращат в университетите трудно едва ли ще убедят дори много невнимателен пенсионер в малко село, че те са прави.

Покрай кампанията срещу студентите обаче има два важни момента, които заслужават повече внимание. Първият е, че това е поредният пример, в който организираната медийна машина на Делян Пеевски и Цветан Василев смазва дори и най-плахата алтернатива на удобното за тях статукво. Вторият важен момент е свързан с ролята на медиите, които са извън тяхното непосредствено влияние – тези, които се опитват да казват какво се случва “неутрално”, като дават равнопоставено думата и на окупиращите, и на техните противници.

В оплюването на студентския протест от правителстваната агитационна армия няма особено нови похвати. Като авангард на кампанията се пускат откровени лъжи първо в отявлено близките до Пеевски и Цветан Василев вестници като “Телеграф”, “Монитор” и “Всеки ден” и прилежащите им сайтове. В тях може да прочетем как протестите са организирани от партии, кръгове и фондации. Като доказателство се привеждат абсурдни връзки между различни хора и събития. Те са неубедителни, но това се компенсира от масовото им разпространение по всички медийни канали на групата – сайтове, други вестници, платени профили във Facebook и платени коментатори в различни форуми. Teзи медии се фокусират върху протестиращите, но подминават небрежно факти като това, че в неделя депутат от управляващата партия БСП (Борис Цветков) рамо до рамо с осъждания за тежки престъпления Бисер Миланов-Петното се опита да нахълта в Софийския университет.

Тази пропаганда обаче не е единствената причина студентите да се чувстват в почти пълна медийна изолация. Макар и голямо, прякото медийно влияние на Пеевски и Цветан Василев не включва всичко и всички. Огромна част от другите медии обаче избират позиция, която на пръв поглед изглежда “професионална”, но всъщност – къде съзнателно, къде не, помага на проправителствената пропаганда. Те решават да бъдат “неутрални” и когато отразяват студентските протести винаги да искат мнението и на “другата страна” – противници на окупацията, като внимават двете да са равнопоставени по време или място. Същото нещо можеше да се види и при репортажите от летните протести, когато “другата страна” бяха контрапротестиращите.

Това, според мен, а и повечето колеги от “Капитал”, е неправилно и лишава читателите и зрителите на тези медии от нещо много важно – истината. Подобен подход е “неутрален”, но не и обективен.

Спорът за това какво е журналистическата обективност е много голям, но в случая може да се използват няколко аргумента от него, за да се обясни защо позицията за неутралност в случая е погрешна.

Един от противниците на “балансираното отразяване” е дългогодишният разследващ журналист от Los Angeles Times и сегашен редактор в Harper’s Magazine Кен Силвърстайн. “Балансираното отразяване заразява американската журналистика и води до безгръбначно писане, без никаква острота”, казва той. Според него “балансирано” в никакъв случай не означава “честно”, а понякога и дава лесно оправдание да се избяга от истинското репортерстване. “То пречи на отговорността на журналистите да информират читателите си”, категоричен е той.

Между “неутралност” и “обективност” има разлика, която в някои ситуации може да бъде и много голяма. Един от класическите примери от последните години е отразяването на темата за промяната в климата. В продължение на доста години сериозни медии се опитваха да бъдат балансирани и когато пишат за глобалното затопляне да търсят мнението и на “другата страна” – хората, които смятат, че нищо подобно не се случва. Тази политика на медиите със сигурност е забавила, а вероятно и продължава да бави реакцията срещу промяната в климата.

Има моменти в историята, когато отговорността на журналистиката към случващото се в държавата е много по-важна от изискването за “неутралност”. Представете си следната измислена ситуация. Ще заемем примера от хубавия текст на Иван Бедров за аргументите срещу протеста. Та, представете си за момент, че сега се случваше Априлското въстание и трябваше да бъде отразявано от сегашните български медии. Кохортата на Пеевски и Цветан Василев със сигурност щеше да бъде на страната на султана. Не заради Ахмед Доган, а защото те винаги са за управляващите. Медийно, въстанието щеше да бъде смазано по-жестоко отколкото башибозуците са се справили в Батак. Панайот Волов, Захари Стоянов и прочее революционери щяха да бъдат разпънати на кръст. Щеше да бъде обяснено, че сега не е моментът, това не е начинът, че те са платени от руснаците и че то какво ще стане след това – ще сменим османското робство с руско, така че за какво въобще да правим каквито и да е усилия. И ако за медиите на Василев/Пеевски е ясно какво биха направили, то по-интересно в хипотетичния ни случай е как биха постъпили тези, които (поне официално) не летят в орбитата на тази група. Тези, които решат да бъдат неутрални. Те вероятно биха обяснили, че едни хора излязоха на улицата с оръжие, НО едни други хора – армия и башибозуци, искат да им отрежат главите. Даваме думата на едната страна и на другата страна. Щяхте ли да разберете какво се случва?

Друг пример – крадец ограбва банка. Трябва ли журналистите да търсят мнението и на банката, и на крадеца за да разкажат какво се случва?

Журналистиката не е в това да си неутрален. Тя е преди всичко в това да си честен и обективен. Разбира се, хората, които са против студентската окупация (или контрапротестиращите) също трябва да бъдат чути. Въпросът е дали те са двете страни в един спор и дали трябва да бъдат равнопоставени в телевизионните репортажи и вестникарското отразяване.

Точно тук има голяма подмяна. “Другата страна” на протестиращите от лятото насам не са контрапротестиращите. Това е правителството. Истинската журналистика би търсила всеки ден мнение от Орешарски, а не от пенсионерите пред президенството.

“Другата страна” на студентите, не са противниците на окупацията. Другата страна е правителството и истинската журналистика би търсила неговите представители всеки ден за коментар. Ако ги няма, значи няма какво да кажат. Значи не стават. Да се запълва обаче пустотата от тяхното мълчание с някакви лумпени, според мен, е непрофесионално.

За представителите на властта в момента обаче да им се задават подобни въпроси е кощунствено. За тях, това е взимане на страна – означава, че журналистите не са “неутрални”. По-близките до властта медии някак си влизат в положението на правителството и под маската на неутралността всъщност застават срещу интересите на читателите си.

И губят. Всъщност губим всички. Печелят само няколко човека”.

Share on Facebook

Vassil Grudev, who is the Executive Director of the State Fund Agriculture since October 21, has received his university education in France. According to his official biography, published on the website of State Fund Agriculture, he "has graduated from the Law School of the University "Franche-Comté" in Besançon, France, in 2003, and a year later, he received a Master’s Degree in Administrative Law from the same university. In 2005, he became a Ph.D. and associate professor at the Law Department of the University "Robert Schuman" in Strasbourg, France." (bolded by the editors)

http://www.dfz.bg/bg/za-dfz/rakovodstvo/izpalnitelen-direktor-dfz/

For sure, Vassil Grudev has not received educational and Ph.D. degrees in Strasbourg or anywhere else in France. This can be proved by a simple check in the central depository of dissertations, in which there is no trace of his scientific work. Bivol examined all possible spellings of the name of Grudev, written in Latin alphabet:

http://www.theses.fr/en/?q=grudev

http://www.theses.fr/en/?q=grudef

http://www.theses.fr/en/?q=grudeff

http://www.theses.fr/en/?q=groudev

http://www.theses.fr/en/?q=groudef

http://www.theses.fr/en/?q=groudeff

To obtain a Ph.D. in France at least 3 years are required. Exceptions include some particularly gifted students in science and mathematics. In the area of law, in which Grudev trained, there is certainly no way to obtain a Master's Degree in 2004 and a Ph.D. in 2005.

In fact, in 2005, Grudev had not even been able to enroll in a Ph.D. program, as in France the Master's Degree for future Ph.Ds. lasts two years. In the best case scenario, it is possible that in 2005 Grudev has completed the so-called Diploma for In-depth Training (DEA), which until 2004, replaced the second year of graduate studies.

What exactly has Vassil Grudev been doing at the University of Strasbourg, after, apparently, he did not become a Ph.D. is to be established. Bivol also sent an inquiry to the University of Besançon regarding Grudev’s Master Degree, which is mandatory for his current post.

Updated October 30, 2013, 5:30 pm: The press office of the State Fund Agriculture sent a response to a request of Bivol to provide a copy of Vassil Grudev’s Master’s Degree diploma from the University of Besançon. A copy of the diploma was not provided, but the following numbers of diplomas in the name of Vassil Groudev from the University of Besançon were sent: License N ° Besanco 3476865/2002200103953 (equivalent to Bachelor’s Degree, BA) and Maîtrise N ° Besanco 3477839/2003200204620 (Maîtrise equivalent to Master’s Degree - editor’s note).

* The term “Ladybug” was born after the scandal with the fake German diploma of the former CEO of State Fund "Agriculture" Kalina Ilieva, for which she received a three-year suspended sentence. "Kalinka" (diminutive of Kalina, meaning ladybug in Bulgarian – editor’s note) gained new meaning in the Bulgarian language - the one of incompetent State servant.

Израел освободи 26 палестински затворници

Свидетел обвини прокуратурата, че се гаври с мюсюлманите

ВСС се кани да въведе компрометирана система за случайно разпределение на делата във всички съдилища

Златната есен ще продължи и през ноември. Най-ниските температури ще бъдат между минус 5 и 0 градуса, а най-високите - между 17 и 22°С,...

Майка на студент първокурсник по право коментира окупацията на Столичния университе и други ВУЗ-ове, както и опитите на някои...

Версията е, че той е строен от руски войници При изграждането на обслужваща улица за новата онко поликлиника на Бургас, работници откриха...

Славия победи Черно море с 2:0 в мач на стадиона в столичния квартал "Овча Купел". Варненци започнаха по-активно и в 10-ата и 11-ата минута...

Марешки (л) и Василев (д) в момент от въпросната среща на 4 март © Дарик Варна, архив   Наказателното дело от частен характер, образувано по...

Пламен Асенов

30. 10. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=58

„Когато той се роди, Англия имаше език, след като умря, тя вече имаше и литература”. Всеки писател по света би искал това да са думи, написани за него – но само на един е дадено. Казва се Джефри Чосър и отдавна не му пука кой какво казва за него, защото от цели 613 години лежи погребан в „Ъгъла на поетите” на Уестминстърското абатство в Лондон. Защо не лежи в някой ъгъл на катедралата в Кентърбъри, която обезсмърти в знаменитите си разкази, не е ясно. Но ако трябва човек да избира – и Уестминстър не е лошомясто.

Blackmore`s Night, Под виолетовата луна 

Когато с благи дъждове април

бе мартенската жажда утолил

и беше влял във всяка суха жила

на пролетта живителната сила,

когато духна топлият зефир

и оживя задрямалата шир

от кълнове и слънцето начена

да преминава вече през Овена,

а птичките изгубиха съня си

(за песните им дните бяха къси

и сърчицата им се разтуптяха),

тогава много хора закопняха

смирено да поемат в дълъг път,

на славни мощи да се поклонят.

И тръгнаха от Норфолк и от Съри

към древната обител в Кентърбъри

Така, с описание на деня вторник, 16 април, започват прочутите „Кентърбърийски разкази” на Джефри Чосър. Твърди се, че когато накараш учениците задължително да прочетат тази книга, те започват с неудоволствие и свършват с възторг. Не знам дали е така. Но знам, че приживе Чосър е известен повече като начетен и интересен светски човек, дипломат, обиколил Европа с различни мисии и способен държавен служител, отколкото като велик поет, който превръща простонародния тогава английски в английския, който оттогава насам постепенно завладява света. И нарежда английската литература някъде в редиците на Данте, Петрарка и Бокачо.

Blackmore`s Night, Заключен в кристална топка 

Като споменах прочутата древна обител в Кентърбъри, накъдето през една луда пролет се отправят героите на Джефри Чосър – ето и малко исторически и географски бележки за онова време и място. След битката при Хейстингс през ХІ век норманите на Вилхелм – или Уйлям – Завоевателят превземат Англия. Тук те се смесват с датските викинги, завладели голяма част от страната преди това, както и с основното население от англи и брити, които пък още по-рано са завладели местните келти. Така постепенно се ражда онзи микс от хора, мисъл и чувство, който по-късно се оказва люлка на империализма, люлка на демокрацията и родина на много велики човешки постижения. Познатото ни днес Обединено кралство обаче до към ХІV век е по-скоро френска провинция. В нея официален език, езикът на двора, е френският, книгите се пишат на френски и латински, а английският е само за простолюдието. При това английски, чието звучене няма нищо общо със сегашния език, с който всички така сме свикнали. Ще се убедите веднага, ако чуете как звучи на средноанглийски същото това начало на „Кентърбърийски разкази”, което вече ви прочетох:

Кентърбърийски разкази, начало, средноанглийски 

Ето, това е езикът, на който говорят героите на Чосър и разказват знаменитите си истории, докато извършват своето поклонническо пътешествие. Не само по онова време, а и досега, катедралата в Кентърбъри е най-значимият религиозен и духовен център в Англия. През ХІІ век четирима рицари на крал Хенри ІІ убиват там архиепископ Томас Бекет. Той е в остър конфликт с краля по темата за правата и привилегиите на църквата, заклан е, но е канонизиран три години по-късно, а разкайващият се Хенри превръща катедралата в център на английското християнство. Да се поклонят на светите мощи на Томас Бекет, всяка година в Кентърбъри се стичат тълпи поклонници и молители. И Чосър взима сюжета си от това поклонничество, като подбира представителна извадка от хора с различни професии, социален статус, образователно ниво, събира ги на едно място в страноприемница край пътя и ги оставя да разговарят помежду си. Така те непринудено, по-добре, отколкото на изповед, разкриват пред нас, невидимата публика, себе си и света около себе си, своите радости и надежди, своите слабости и възходи. Амбициозната задача далеч не е завършена. От онези 120 истории, които Чосър планира да разкаже чрез героите си, той успява само с 24. Но картината и така е доста пълна, а книгата остава безсмъртна. По технология тя в известен смисъл прилича на бокачовия „Декамерон”, но с много различен аромат на разказа, прилича и на средновековното френско фаблио, но изградено с толкова английски герои и сюжети, че връзката остава незначителна подробност. В същото време книгата е толкова чосъровска, че чак до Шекспир – три века по-късно, в английската литература няма нито един поет, който дори да я доближи по значимост и популярност, с други думи – Чосър си остава единствен крал в замъка на словото.

Blackmore`s Night, Замъкът на краля 

Джефри Чосър, познат и като „бащата на английската литература”, е роден в Лондон, вероятно през 1340 година. Думата „чосър” идва от френски и означава „обущар”. Ако е имало обущарство в рода обаче, то е в далечното минало. Семейство Чосър не е аристократично, но е от високите нива на буржоазията и твърде богато. Фамилията има имоти и върти търговия в Ипсуич, а в Лондон баща му е голям търговец на вино. Майка му пък има наследство от 24 магазина в столицата. Смята се, че Джефри получава добро образование по езици, философия и други науки в училището към катедралата Сейнт Пол, но това не е сигурно. Със сигурност е документирано обаче, че като тийнейджър той е назначен за паж на графиня Елизабет де Бърг, съпруга на Лайънел Антверпенски, херцог Кларънс, втори син на крал Едуард ІІІ. Тогава Стогодишната война между Англия и Франция вече тече. Никой не знае, че тя е стогодишна, пък и тя не е точно стогодишна, но така или иначе – като младеж Джефри заминава с патрона си за континента, участва в обсадата на Реймс и е пленен. За свободата му французите искат откуп от цели 16 лири. Самият крал Едуард ІІІ се включва в приятелската група, която събира солидната за времето сума и Чосър се връща в родината като герой. В следващите години той пътува из континента – не е ясно дали с кралска мисия, дали като поклонник по свети места, дали и двете. Връща се, учи право в Лондон и през 1366 година се жени за Филипа Роет, рицарска дъщеря и придворна дама на кралица Филипа д`Авен. Балдъзата му Катрин пък по-късно става съпруга на Джон Гонт, херцог на Ланкастър, трети син на крал Едуард ІІІ, който до края на живота си остава приятел и покровител на Джефри Чосър. През 1367 година Чосър вече официално е член на кралския двор, пътува с различни мисии в Европа и се смята, че при една от тях се запознава лично с Джовани Бокачо и Франческо Петрарка, с които си говорят най-вече за литература. Някой смятат, че заради ранните си литературни творби и преводи, други – че заради някакви успехи в мисиите, но през 1374 година Джефри получава завидна награда от крал Едуард ІІІ – той постановява да му се изплаща „галон вино дневно до края на живота му”. Само да уточним – това означава около 4 литра и половина. Дневно.

Blackmore`s Night, Войник на съдбата

Цял живот Джефри Чосър неизменно служи на короната. Той е дипломат, шеф на митницата в лондонското пристанище, мирови съдия в Кент, депутат от Кент, кралски секретар по строителството, който надзирава ремонтите на двореца Уестминстър, църквата Сейнт Джордж, замъка Уиндзор, както и строежа на лондонския Тауър, накрая се оттегля на по-спокойна, но не и синекурна работа като заместник шеф на кралските гори и градини. Междувременно той превежда много книги, главно от  латински и френски и сам започва да пише. Сред най-известните му творби са историята за Троил и Кресида, сюжетът на която взима от „Метаморфози” на Овидий, както и „Кентърбърийски разкази”. Смята се, че той започва да пише разказите някъде около 1380 година и спира да работи по тях десет години по-късно. Макар едва на 50, твърде уморен е вече. Тази възраст сама по себе си е доста почтена за онова време, а Чосър живее още поне десет години. Умира неясно от какво, но се смята, че това се случва на 25 октомври 1400-та. Поне така пише върху гроба му. Джефри Чосър е първият английски поет, положен в онзи край на Уестминстърското абатство, който по-късно става известен като „ъгълът на поетите”. Датата на смъртта не е сигурна обаче, защото надгробната плоча е гравирана стотина години по-късно, след като в Англия влиза печатната машина на Гутенберг и знаменитите  „Кентърбърийски разкази” се превръщат в истински бестселър. Англия вече има литература.

Blackmore`s Night, Грийнслийвс 

Възраста на полярните шапки на Марс е поне няколко стотин милиона години, но последните изследвания на планетата показват , че техните размери и форма не са били във вида в който са сега.

Славия води на Черно море с 1:0 през второто полувреме от мача на стадиона в столичния квартал "Овча Купел". Варненци започнаха по-активно...

Изследователи от ЕКА и немски специалисти по компютърна графика са представили видео , демонстриращо полед над повърхноста на Марс. Тримерният ландшафт е моделиран на основата на реални дани събрани от орбиталната станция 'Марс-експрес' и повтарят марсианския релеф с рекордна точност.

Варненци предпочитат домашна ракия пред купешката. Въпреки рисковете, които се крият от употребата на домашно приготвената ракия,...

Общинският съвет предпочете да даде 3000 лв.  на неправителствена организация, връчваща награда за жена - мениджър на годината, вместо да...

Юношите на „Черно море“ направиха 1:1 с „Векта“ (Пловдив) в мач от XI кръг на елитна група до 17 години на стадиона под Аспаруховия мост....

Славия води на Черно море с 1:0 през второто полувреме от мача на стадиона в столичния квартал "Овча Купел". Варненци започнаха по-активно...

Мемоарите на легендата на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън “Моята автобиография” счупи всички рекорди за най-продавана нова нехудожествена книга в Обединеното кралство, пише The Bookseller. Общо 1,4 млн. паунда са изхарчени за книгата на Фърги миналата седмица, което се равнява на близо 5% от всички пари, дадени за книги на Острова в този период. Месеци...

"Не е нормално да отнемеш три човешки живота и да останеш безнаказан. Шофьорът сe признава за виновен и съдът му каза: "Хубаво, че си призна,...