Честит ден на книгата. Това е, спокойно може да се каже, събитието на днешния ден. Денят, наречен, така да го кажем, на най-голямото човешко достижение. На инструмента, който определя света.
Книгите са висшата форма на човешката еволюция. Защото те съхраняват и разпространяват знанието на хората, те са двигател на новите идеи и новите неща, които подобряват живота ни. Те са най-силното оръжие за формирането на човешкото съзнание. Истинското писано слово остава – и магията му винаги удивлява, защото когато нещо стойностно е написано, то автоматично става по-видимо, по-авторитетно, по-истинско. А чрез книгите хората разширяват мирогледа си и стават по-добри експерти в работата си – независимо каква е тя
След два дни започва официалната предизборна кампания за вота за Европейски парламент. Досега поне аз не видях някоя от по-големите и по-малко големите партии, която да подеме агитация, основана на подобряване на образованието. Или поне да го посочи като един от приоритетите си. Разбира се, все още има цял месец, в който официално партиите да се представят. Но едва ли има и един човек, който да се сеща що е то книга не само на днешния ден, който да вярва, че някой по-известен политик или по-голяма партия у нас ще отвори и дума за двигателя на прогреса – образованието и книгите.
В два поредни дни Actualno.com публикува материали какво е отношението на държавата към интелектуалния труд. Отношение като след сношение. А образованието и интелектът трябва да са на първо място. Защото иначе ще гледаме непрекъснато по новини и сутрешни блокове как едикое си семейство гладува, мизерства, кара без ток. Както днес, когато беше показано семейство, живеещо без електричество почти три години. И накрая на репортажа майката каза, че е готова да работи, но нещо, което не изисква квалификация – хигиенистка например. Да, от такива хора има нужда. Но когато имаме цяла държава такива хора, вече положението е страшно. И я имаме, защото целенасочено и упорито политиците ни разрушиха образователната ни система, вместо да я подобряват. За да си имат овце, а не хора насреща, които да ги принудят и да изискват да работят, а не да крадат.
До евроизборите останаха месец и два дни. Това е времето за избор. Искрено се надявам, че ще видя поне една партия или един независим кандидат от 27 политически субекта да представи стратегия за образованието в България, тази стратегия да е поне малко смислена и да е основата на кампанията му. За такъв човек/такава партия ще гласувам без да се замисля. А на другите, които ловят маймуни с кебапчета, просто ще помахам жизнерадостно с ръка. Може и с определена конфигурация на пръстите. (Actualno.com)
——————————————————————————————-
“В Шабла, малък град на пет километра от брега на Черно море, една 85 -годишна жена от десет години поддържа свое изложбено пространство в мазето на старата си къща. Досега в 11-те квадратни метра са представени произведения на повече от 50 международни автори. Тази книга се издава по повод дейностите на „Мазето на Баба Васа” между 2002 и 2012 година.” 84 страници, две корици, над 40 автори.
Етгар Керет се завръща с 38 разказа на живот и смърт. Точка.
Откровени истории и случки от първите 40 години на Patagonia, плюс практични съвети какво може да помогне по пътя на екологично отговорната компания. И кое как работи. За Ивон Шуинар периодично ви 
По думите на Валери Найденов, това е вероятно най-влиятелната книга, писана през XXI век. “Тя буквално разби митовете на неолиберализма за неравенството. Авторите използват статистическите данни за 23-те най-богати държави, в които има всички условия за всеобщо щастие и благополучие. Оказва се, че във всички области на живота икономическото неравенство върви ръка за ръка със социалната патология. Колкото по-„неравна“ е една държава, толкова по-голям процент от нейното население е в затвора, толкова повече непълнолетни момичета забременяват, а лудите са много, наистина много повече… Ако искаме да видим ясно корена на българската мизерия, книгата на Уилкинсън и Пикет е задължително четиво.”
“На война ли, на какво играете?” Нямаме други въпроси.
Заглавието е заимствано от графити надписа „Forget your past” над входа на Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа, който е своеобразна илюстрация на съдбата на монументалните паметници от времето на комунизма. Замислени като знак на гордост и преклонение, сега повечето от тях са запуснати и разграбени. Безмълвен символ на забравеното минало. В продължение на три години Фотографът Никола Михов (р. 1982) събира историите (и невероятните случки, митове и легенди) на 34 паметника. Защото наистина трябва да решим какво да правим с тях.
