Тези bundles, които аз съм ви приготвил, няма да ги видите тук (те засега нямат нито един абонат.) Затова кликате горе дясно на Search, виждате кутийката за търсене и в нея първо търсите „Блогове“ и след това „Аналитика“

Ето ги:

Кликате на „+Subscribe“ и готово – вече четете всички неща, които чета и аз.

Когато отворите емисията на някой информационен източник (например аз съм отворил емисията на блога „Интернет лумпен“), ще виждате нещо подобно на това:

Вляво ви е списъка от информационни източници в дървовиден вид (цъкате на стрелкичките да видите целия списък), а числото срещу даден източник означава брой непрочетени материали от този източник. Не е необходимо да се чете всичко естествено, само това за което имате сили и ви е интересно, а най–горе в дървото (на горната картинка не се вижда, понеже трябва да се скролне нагоре), ще виждате кой какво е споделил. Споделянето става с бутона „Broadcast“ (на горната картинка е под материала „Не забравяй Симеончо“, в средата)

И когато няколко човека дискутират даден споделен материал, се оформя дискусия, която изглежда красиво и винаги си седи към материала, а не изчезва някъде в небитието.

Ето например, аз и Йовко обсъждаме достойнствата на Mac Mini

Има още функции естествено, но нямам време сега да се разпростирам, а и се боя, че ще стане твърде дълго за четене, затова ще спра тук. Има и приложение (app) за мобилни устройства, което намирам за доста прилично за момента. Ще си го намерите в съответните магазини за апове. За съжаление няма да мога да ви съпортвам, ще трябва сами да си четете и да се ориентирате. За хората, ползвали някога Google Reader, няма да е никак сложно. За останалите – всичко си пише онлайн, просто четете, а ако изпълните горните стъпки, ще направите поне най–необходимото.

Ами това е, и заповядайте, доста стимулищато е. Не се пристрастявайте :)

Прочети цялата новина

виж от архив

Да се върнем към четенето с Inoreader

http://feedproxy.google.com/~r/komitata/~3/TTYEPwzrJ-g/inoreader.html

Преди няколко години пейзажът на българската блогосфера изглеждаше по съвсем различен начин. Имаше много блогове, в които се пишеше и коментираше много активно.

Не знам за вас, но на мен най–много в процеса на четене на големи количества текст ми помагаше Google Reader, чрез който можех да следя едновременно около 600 информационни източника и без да се налага да превъртам през всички сайтове, където очаквах да се появи нещо интересно, в Google Reader веднага разбирах къде какво интересно е излязло и можех хем да споделям с коментари, хем да следя тематичните емисии (целият инструмент е базиран на RSS емисии), хем и знаех че и мен по същия начин ме следят и четат много хора. Може да се каже, че това беше социалната мрежа за блогове, която обединяваше хората които четат, коментират и споделят на едно място.

Междувременно се случиха две неща:

Google първо изключиха споделянето чрез Google Reader (опитвайки се да прехвърлят потребители към новата си тогава услуга Google Plus) и по този начин изгубихме възможността да получаваме филтрирана информация от нашите приятели, както и ние да споделяме, което доведе до неминуемия упадък и закриване на Google Reader накрая.

Фейсбук и Twitter междувременно неимоверно нараснаха като употреба и инструменти за споделяне. За съжаление, голямото им предимство е и големия им недостатък – ако нещо потъне назад във времето, дори седмица, вече е почти невъзможно да бъде открито и това особено важи за коментарите по различните материали, които са сигурно най–важната характеристика на споделената мрежа, след самото споделяне.

Това свали тежестта на блоговете и те в момента имат много по–малка публика, споделяния и коментари от тогава. Разговорите се преместват във Фейсбук и Туитър и съответно в един момент почти изчезват, което пък прави мрежата повърхностна, без памет и дълбочина, което пък (като един от факторите) въобще лишава хората от мотивация да пишат нещо сериозно извън медиите.

Въпреки сравнителната простота на Google Reader (четенето прилича много на това в Gmail), до момента не бях попадъл на рийдър, който комфортно да ми го замести. Feedly ми се струваше твърде комерсиално, а Google+ така и не го заобичах.

Прочитайки при Йовко, разбрах за InoReader (линкнал съм към по–добрия материал). Регистрирах се, започнах да го ползвам и да споделям през него и засега нищо не ми липсва. Изведнъж усетих тръпката да бъда заливан от по–добри текстове без излишния шум на Фейсбук и Туитър.

Ако искате да ни последвате, ето какво трябва да направите.

1. Да се регистрирате в Inoreader (За по–лесно просто използвах фейсбук акаунта си)
2. Приемаме, че регистрацията е минала успешно. Ако искате наведнъж да добавите същите много интересни източници, които чета и аз, цъкате на плюсчето горе ляво и виждате следния екран:

След това цъкате по диагонал на плюсчето, в долния десен ъгъл на страницата, на линка Discover more bundles и виждате това:

Тези bundles, които аз съм ви приготвил, няма да ги видите тук (те засега нямат нито един абонат.) Затова кликате горе дясно на Search, виждате кутийката за търсене и в нея първо търсите „Блогове“ и след това „Аналитика“

Ето ги:

Кликате на „+Subscribe“ и готово – вече четете всички неща, които чета и аз.

Когато отворите емисията на някой информационен източник (например аз съм отворил емисията на блога „Интернет лумпен“), ще виждате нещо подобно на това:

Вляво ви е списъка от информационни източници в дървовиден вид (цъкате на стрелкичките да видите целия списък), а числото срещу даден източник означава брой непрочетени материали от този източник. Не е необходимо да се чете всичко естествено, само това за което имате сили и ви е интересно, а най–горе в дървото (на горната картинка не се вижда, понеже трябва да се скролне нагоре), ще виждате кой какво е споделил. Споделянето става с бутона „Broadcast“ (на горната картинка е под материала „Не забравяй Симеончо“, в средата)

И когато няколко човека дискутират даден споделен материал, се оформя дискусия, която изглежда красиво и винаги си седи към материала, а не изчезва някъде в небитието.

Ето например, аз и Йовко обсъждаме достойнствата на Mac Mini

В статията от руския печат, преведена за ivo.bg от Васил Костадинов, няма място за твърде дребна(ва)та на фона на междуконтиненталните руски претенция тема “България”. Но пък написаното от руския автор може да послужи за ориентир накъде ни дърпат от Москва с помощта на тяхната пета колона в България-дърпат ни назад ( към времето, когато България е била подопечна на Азиатския департамент на руското външно министерство) и на Изток, където дори и най-отявлените путинофили у нас не изпитват желание да живеят и работят. ( ivo.bg)

Новоазия

Русия като „друг свят”

Изминалата седмица бе белязана от едно от редките посещения на президента на Русия в Европа. От една страна, то беше съпътствано с доста познати моменти: национален фолклор, дълбока концентрация върху първостепенната тема в света – доставките на природен газ, както и убеждението, че при тези ниски цени на петрола, световната икономика ще рухне. От друга страна, посещението се състоя: “на фона на „срещата на върха „Европа-Азия”, провеждана на всеки две години – и беше трудно да се устои на впечатлението, че Русия в Милано е въздействала на европейците като „най-азиатския” партньор.

В течение на много години, законите за развитие на световната икономика диктуват правилата на поведение в политиката и определят начина на живот в много и различни страни – особено ясно това се вижда в Азия. Въпреки че днес е модерно да се говори за появата на „азиатския век”, това не е съвсем правилно.

Първо, правилният термин е „тихоокеанска ера” (на района сега се пада повече от 59% от световния брутен вътрешен продукт) – но не трябва да забравяме, че делът на азиатския “бряг” е по-малко от половината, и то дори,ако включим и Русия (БВП по пазарни цени, данни на МВФ за 2013 г.). В тази Азия, освен Китай, към който сервилно гледа Москва, има и Япония, с недружелюбни отношения с Пекин.

Второ, Азия напредна през последните десетилетия, не защото ясно се различава от Запада, а по-скоро защото започва да прилича на него. Да, можем да спорим за „китайската специфика”, но посещавайки китайските мегаполиси и индустриални центрове, е трудно да се убедим, че те не са въплъщение на западния модел.

Трето, въпреки наличието на голям брой азиатски политически противоречия и дългогодишни конфликти, на континента се запази мира, а дори и Китай, който има, меко казано, малко повече поводи за претенции за Тайван, отколкото Русия – за Крим, предпочита да провежда своята външна политика по съвсем различен начин. Азия с японския скок от 60-те, изглежда, си зададе ясна – и аз ще добавя достойна цел: да използва инструментите, преди това приложени от Запада за установяване на своето господство, да стане по-добра и по-съвършена от същия този Запад.

Днес Азия е континент, гледащ в бъдещето, като никой друг. Почти всички страни в региона започнаха модернизация, когато да погледнеш назад беше просто страшно: в Япония още димяха скелетите в Хирошима; в Корея – опожарена земя около 38ми паралел; в Сингапур – прогонени от Малайзия; в Тайван – разгрома в китайската гражданска война …

После Китай започна да се модернизира, измъквайки се от “културната революция”, глада и икономическата деградация. Ето защо чувстваш традицията тук, но не се вижда никакво желание “за завръщане в миналото”. Мао в Китай е почитан повече от Брежнев в Русия – но да се върне в онази епоха, за разлика от руснаците , както изглежда, не мечтае нито един китаец. Какво „азиатско” има в икономика, която внася 39% суровини и енергоресурси,а 86% от износа е електроника и други високотехнологични продукти, и където онлайн магазина Alibaba струва на пазара по-скъпо от най-голямата петролна компания PetroChina? „Азиатския начин на производство”, наречен от Карл Маркс най-изостаналата форма на индустриална организация, вече е част от историята.

Това е така, защото в Европа отдавна като с равен и “на един и същ език” говори с Азия – и този диалог е важен елемент на съвременната система на международните икономически и политически отношения.

Но има и друга Азия – Азия на ” Мюсюлманските братя” и “Хамас”, Азия на иранските аятоласи и молла Омар, Бин Ладен и Ислямска държава.Азия от този тип не е склонна да приеме напредъка през последните десетилетия и дори векове; тя е готова да “зацикли” в своята специфичност и уникалност, създавайки своя собствена идентичност, основана на религията, утвърждавайки върховенството на „духовното” над материалното, върховенството на канона над всички практически съображения.

Тя не говори със Запада, смятайки го за абсолютното зло, недостоен за съществуване и подлежащ на унищожение. Терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон, Найроби и Бали, Лондон и Мадрид – са само някои примери за новия „Диалог на цивилизациите”. Отговорът на Запада на това, което се случи, не може да се нарече безкрайна проява на хуманизъм – и, както изглежда, голяма война в Близкия изток, е малко вероятно да се избегне. Факт, е че има само един избор: „Или сте с нас или с терористите” – казваха в последните години, хора толкова различни, че изглежда единствено това ги обединяваше.

Междувременно, срещата „Европа-Азия” в Милано показа, по мое мнение, че сме свидетели на появяването на още една Азия, различна от първите две. Тя се въплъщава от днешна Русия, външно бързо променяйки се по западен модел, прекланяща се пред западните материалистични ценности, по-силно от съвременния Запад, но в същото време проповядваща собствената си уникалност и изключителност, основани на “силен генетичен код”, общи етнически корени и универсална духовна мисия. Русия, която се „набучи на нефтената игла” толкова дълбоко, колкото Саудитска Арабия, но за разлика от нея – постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, заедно с индустриалния Китай и постиндустриална Америка. Русия готова да признава и поддържа клиентелистки псевдодържави и да поддържа “управляема нестабилност” като нов инструмент на международната политика. Въпреки че все още е трудно да се каже колко успешен ще бъде проекта „Новорусия”, проектът „Новоазия” вече може да се счита за завършен.

Срещата в Милано, въпреки всички усмивки и комюникета, показа, че Европа е готова да разговаря с „Новоазия” (включително дори и за „Новорусия”), но нейното търпение е изчерпано, и напредъка на тези преговори ще намалява. Канцлерът Меркел изглежда е права като казва – „другия свят”. Съзнанието на руския политически елит и руската интелигенция е коренно различно от европейското. Използваният от тях език за моралните оценки (добро – лошо, справедливо – несправедливо) е много по-близо до реториката и аргументите на мюсюлманските богослови (съответстващи на принципите на исляма – или не), отколкото до европейския правен език (законно – незаконно, легитимно – нелегитимно). Границите на разумното и допустимото не се определят от законите, а от целесъобразността, и с течение на времето това ще става все по-очевидно.

„Новоазия” през следващите години има шанс да стане за Запада не по-малко предизвикателство, колкото „Новорусия” – за една малка част от него – Украйна. За Европа ще бъде изключително трудно – и психически, и на политическо ниво – да преодолее отношението си към Русия като част от себе си и да промени възприятието си за нея като враждебно настроена към Запада, традиционалистка и ретроградна държава. Този процес ще отнеме години, ако не и десетилетия – но в крайна сметка Европа ще трябва да се примири с това – както и Украйна, рано или късно трябва да се примири със загубата на Крим и Донбас.

Да се примири и продължи – навярно, и по-скоро в ежегоден формат – да провежда срещи на високо равнище „Европа-Азия” и „Азия-Европа”, обсъждайки на тях не само сериозни икономически проблеми, но и да „си сверява часовника” в политиката си към ислямските и православните държави, които толкова неподходящо разделят „атлантическия” и „тихоокеанския” клонове на цивилизацията.

Владислав Иноземцев

„Московский комсомолец” 21.10.2014

Share on Facebook

Прочети цялата новина

виж от архив

Spider web from thread and dry branches

http://krokotak.com/2014/10/spider-web-from-thread-and-dry-branches/

Gather a few dry branches from the park. They will help you make such a spider web. You...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ В България вече втора седмица текат консултации за съставяне на правителство. В първия кръг отпаднаха три партии. Теоретично, вариантите за партньорство сега са по-малко, но тъй наречената Голяма коалиция „ляво-дясно” продължава да изглежда практически невъзможна. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

- Пламен, може ли скоро България да има ново правителство?

- С темповете, с които се водят консултациите, Фили, това изглежда малко вероятно, но да не бързаме с прогнозите – ситуацията е динамична. Няма да кажа обаче, че тя е заредена и с изненади, защото не е. Всъщност реалните варианти за нов кабинет са известни и са колкото пръстите на едната ръка. Ако питаш мен, дори се свеждат до нула, но добре, че не ме питаш.

- Ще те питам, но после. Кажи ми обаче първо защо, след като нещата са ясни, все пак се водят консултации, не са ли те чиста загуба на политическо време?

- Резонен е този поглед, Фили, мнозина го споделят. България, казват те, е ако не в криза, то поне под голям натиск от ред вътрешни и външни фактори. Така че вместо бързо да заработи новият парламент и да се направи правителство, текат преговори, включително с партии, с които е сигурно, че няма да има сътрудничество. Пример – консултациите на ГЕРБ с ДПС, след като Бойко Борисов поне десет пъти от изборите насам казва категорично, че съвместно управление с тях е абсолютно невъзможно. От друга страна обаче съществува и виждането, че тези преговори са опит за въвеждане на нова култура в българския политически живот, че се дава пример за диалога като възможност, дори когато възгледите на страните са диаметрално противоположни. Аз лично не приемам изцяло нито първата, нито втората теза, Фили. И в двете има толкова пробойни, че текат като лейки, но да не се отклоняваме в тази посока.

- Добре, Пламен, какви са реалните резултати от първия кръг консултации и как продължават те?

- На първия кръг, Фили, ГЕРБ разговаря с всички седем партии, представени в новия парламент. Самият подход обаче поне на мен ми се видя неправилен. ГЕРБ отидоха на консултациите с програма от 18 точки по конкретни политики и очакваха всяка от партиите да представи своята визия по тях. Принципно не се прави така, а оттук дойде и разтегленото време за разговори, вече две седмици. Нормалното би било на първи кръг да се обсъдят един-два базисни принципа. Представям си например следната сценка от идеалния свят. ГЕРБ казват на БСП – ние сме за максимална интеграция на България в НАТО и ЕС, а това означава – и за максимална еманципация от Русия. Вие какво мислите? Обратното. Тогава какво да обсъждаме повече – три четвърти от идеите ни за политики са пряко свързани с тази тема и общи позиции явно са невъзможни. А сега, Фили, ситуацията е коренно различна. ГЕРБ казват – с БСП намерихме общ език по цели 14 от 18-те точки, ура, ще продължим разговорите с тях на втори кръг. Добре, но ГЕРБ са записали например, че развитието на българската енергетика е приоритет, а БСП е съгласна с това. Че кой не би се съгласил? Чак на втори тур обаче става ясно, че точно в името на българската енергетика социалистите искат непременно да строим „Белене” и „Южен поток”, а ГЕРБ смятат, че не трябва да ги строим. И сега важният въпрос – дори да има съгласие по всички останали 17 точки, дали това само едно, но много принципно различие, ще бъде загърбено, за да се състави коалиционен кабинет ГЕРБ-БСП? Или да го погледнем от обратната страна. Ако дясно-центристките партии и естествени съюзници ГЕРБ и РБ имат на втори кръг съгласие само по 15 от 18-те теми, но противоречията им се свеждат до цената на пролетните марули, мерките за защита на кралските пингвини в България и кой да е министър в следващия кабинет, то ще се провали ли всичко, защото има цели три точки на несъгласие?

- Добре, но всъщност, Пламен, освен забавянето, какво произлезе на първия кръг?

- ГЕРБ отхвърли възможността да продължи разговорите с три партии. За ДПС това се очакваше, към сътрудничеството с тях има силна нетърпимост в цялото българско общество. Тя обаче отдавна не е толкова заради етническия характер на ДПС, колкото заради все по-явната му роля като проводник на задкулисни интереси в политиката. Втората отхвърлена партия е ББЦ, макар че те спешно загърбиха конфронтацията си с ГЕРБ и казаха, че ще подкрепят техен кабинет. Освен заради популизма и тяхната непредвидимост, в отхвърлянето на ББЦ има и доза реалистично очакване повечето им депутати скоро да напуснат партията и поотделно да подкрепят ГЕРБ в Парламента. Отпадна също ултралявата и силно проруска партия Атака, с която дори не се стигна до първа среща. Поводът беше формален, но политически отпадането е разбираемо, най-вече от гледна точка на европейското бъдеще на България. Така че, Фили, в края на краищата през тази седмица ГЕРБ продължават с втория кръг на консултациите за правителство, в който останаха РБ, ПФ, БСП и АБВ.

- Пламен, тази конфигурация не очертава ли възможност за отдавна коментираната Голяма коалиция, ляво-дясно управление в името на националното спасение?

- Теоретично може и така да изглежда, Фили, доколкото на масата имаме две дясно-центристки, две леви и по средата една националистическа формация, която минава за умерена. На практика обаче възможното сътрудничество между тях е чиста фикция. Дори някой да залепи тези партии с някакво чудодейно политическо лепило една за друга, сблъсъците в такава петорна коалиция по който и да е въпрос биха били толкова силни, че тя ще се взриви още при първия дебат по конкретна тема. Това е като пистолет играчка, зареден с истински патрони – няма как да гръмнеш и да уцелиш нещо, можеш единствено да навредиш на себе си.

- Пламен, наблюдатели сочат като най-реалистична коалицията между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Ти обаче смяташ, че реален вариант за нов кабинет изобщо няма и ето, питам те защо?

- Подчертавам думата „реален”, Фили, тоест, вариант, с който не просто да запълним креслата в Министерския съвет и да си играем на управление – такива възможности има и вероятно точно някоя от тях ще се реализира в крайна сметка. Аз обаче говоря за правителство, което да работи за належащите и полезни за страната реформи. Обаче при всяка от наличните конфигурации, включително споменатата от теб тройна коалиция или каквото и да било правителство на малцинството, дори само условието „да работи” е трудно изпълнимо, какво остава за допълнителните условия. Затова според мен, Фили, са необходими нови избори. Но това е нещо, което май няма да стане, така че българската агония ще продължи още неизвестно колко време.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

виж от архив

БЪЛГАРСКАТА АГОНИЯ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ

http://asenov2007.wordpress.com/2014/10/24/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d1%89%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b6%d0%b8/