Неусетно тази седмица отмина и второто издание на лятната академия за деца – предприемачи в Серендипити – изпълнено с вълнения, усмивки, идеи и забавление!

Няколко извода в края:

• не, на 10 не са малки, за да се говори с тях за бизнес, напротив – готови са;
• децата искат да работят, творят, създават, само трябва да им осигурим условия за това;
• децата имат идеи, както и много възрастни, но за разлика от много възрастни децата са готови да работят неуморно, за да реализират идеите си и наистина не бива да им пречим;
• успяващите деца са тези, които имат около себе си подкрепящи ги възрастни;
• и да – създаването и работата са забава за всички, още повече когато се работи в екип!

От 9 идеи за бизнес избрахме този път три, т.е. децата избраха след обсъждане – игра с карти на отбор Асоциирай ме, био веган бонбони на отбор БиоБон, играчки и бижута на отбор xMake, но творческата искра бе запалена у децата и дойде и четвъртият, доста класически проект на отбор Лимонче – лимонада и оранжада.

Моля забележете старанието, с което са създадени и опаковани био бонбоните – продукт, лого, опаковка, етикет, плакат! Всичко бе изумително добре намислено и реализирано от екипа Миа и Божена!

Деси, Поли и Мая работиха бижутата и плюшените играчки с много творческо вдъхновение!

Ники и Тео изцеждаха лимони и портокали с такова старание, все едно навигираха самолет, а продуктът им бе идеален за жегата!

Митко и Самуил хвърлиха огромен труд в намислянето и създаването на играта Асоциирай ме. Смятам да я предложим на някой издател да мине в масово производство.

Имахме всички късмет, защото:

• всички деца от групата бяха настроени да работят отборно, екипно и нямаше солови играчи;
• всички деца бяха работливи, сръчни и отдадени на проектите си;
• всички родители бяха много подкрепящи децата си и проектите им и дойдоха на финалната разпродажба, с което допринесоха за успешния финал на курса ни.

Благодарна съм! И вярвам в доброто, защото тези деца ги има!

Когато някой е известен – и в резултат от това модел за подражание – често се приема, че той може да бъде напълно лишен от защита на личния живот. Така ли е?
Понякога съществува преобладаващ обществен интерес. Тогава може да има основание за намеса в частното. Отделен въпрос е, че дори информация, която няма характера на частна, не се предоставя на обществото (дългият път до трите нули на Пеевски) –  но това е предмет на друг разговор.

Тук темата е жълтото: когато намесата в частното продава.

Истории по темата.

I.

Първата е от Обединеното кралство, иска се  съдът да наложи мярка забрана за публикуване на подготвен вече материал, искането е от засегнатите лица.

Известен и успешен спортист, който има отговорни постове в своя спорт , участва и в реклами, от две години е женен. Преди сватбата си той е имал друга приятелка, която иска да разкаже историята на връзката си със спортиста. Семейството не иска: смята, че това са лични отношения.

От медията се опитват да покажат, че съществувала нужда да се изяснят нещата, защото бившата приятелка е наранена от лицемерието около цялата ситуация – поради което съществувал значим обществен интерес.

Както и друг път, става дума за баланс между правото на аудиторията да знае и правото на защита на личния живот.

Решението от 1 август 2015 по делото AMC and KLJ v News Group Newspapers показва, че

• лицето има оправдано очакване за защита на личния живот;
• сексуалният живот на едно лице, независимо дали то е свързано с преходна или по-трайна връзка, е по принцип защитен;
• намесата в личния живот не е пропорционална – като се направи преценка има ли предвидена от закона цел;
• не се доказва, че историята вече е в публичния домейн.

II.

Втората история  е от България.

Става дума за решение на Комисията по журналистическа етика по казус, предизвикан от предаването Папараци.

Не става въпрос нито за спорт, нито за секс, но въпросът е подобен: ако е общоприето, че публичните личности имат нисък праг на защита на личния живот, колко нисък е този праг и има ли случаи, в които правото на защита на личния живот има предимство пред правото на аудиторията да знае.

Според КЖЕ  и публичните личности имат право на защита, a в случая има   нарушение на Етичния кодекс на българските медии. Намесата в личния живот не е пропорционална. Аргументите са в решението.

Това е тема с продължение, очевидно ще се говори още – предвид особеностите на българската медийна среда.

III.

Третата история е от Франция: намеса в личната сфера с фалшива информация:

стана известно решението по делото  Леонардо Ди Каприо срещу Oops!  (DiCaprio v Oops!) за публикация, според която Риана е бременна и той е баща, но не иска бебето. Информацията е невярна, а заедно с това  е представена като  ексклузивна.

Историята силно напомня модела, възприет и у нас (Шок! Невероятно! Сензация! Фотобомба! – последвани от фалшивки).

IV.

Накрая – отново от Обединеното кралство: защита на децата:  Клуб Z пише: оставете на спокойствие принц Джордж,  той е едва на две години.

От Роскосмос са решили да отложат с няколко години реализацията на проекта по кацане на хора на Луната , по информация от 'Известия' на базата на ревизираният проект за руската федерална космическа програма.

Роскомос се отказва от модернизацията на спътниците 'Канопус' - спътници за дистанциионо иследване на Земята ( ДИЗ ) , предназначени в частност за мониторинг на извънредните ситуации . Модернизацията не е включена в обновеният проект на руската федерална космическа програма за 2016-2025.

От ЕКА , на 12 август са подписали три договора със свои парньори на обща сума над 3.4млд евро, предвиждащи разработка и създаване на РН от ново поколение и стартови площадки за тях. По информация от сайта на ЕКА.

• БЛИЦ
• Крисия пее пред Путин в Крим
• „Българката е участник във фестивала „Детска нова вълна”, ще я оценява Киркоров”
• Публикувано: 10 авг. 2015
• Монитор\ Телеграф 10 август 2015-08-14
• КРИСИЯ ПЕЕ ПРЕД ПУТИН В КРИМ
• „Руската преса пише, че Путин е редовен гост на заключителните концерти на „Детска нова вълна”, като се предполага, че тази година също ще го посети. Пред български агенции бащата на Крисия Марин Тодоров също е споделил, че има вероятност малката певица да пее пред руския лидер”.
• Сайтът на СБЖ
• 11 август 2015 г.
• Нашата Крисия ще пее пред Путин в Крим
• „Пред български агенции бащата на Крисия – Марин Тодоров, също е споделил, че има вероятност малката певица да пее пред руския лидер”.

Това са само някои от възторжените очаквания, нагнетявани от рупори на Петата колона в България по същия начин, по който близо половин година тръбяха, че Путин непременно ще дойде на енергийния форум, организиран от президента Първанов в София в угода на самия Путин през април 2009 г. Търновски университетски подмазвачи дори бяха подготвили за Путин връчване на титлата Доктор хонорис кауза за приноса му за дружбата. Бащицата им обаче не дойде. Явно не е благоволил да отиде и в Крим за разочарование на неговите български слуги и съответно в България „няма такава новина”, щом Путин е отпаднал от програмата.

А представяте ли си колко велико щеше да бъде за руската пропаганда у нас: завоевателят Путин аплодира на крака нашето момиче при триумфалното си посещение в завоюваната от него земя! Но само някакъв си Киркоров, фен на Путин, го заместил в тази роля. А иначе нямало нищо политическо в това конкурсче, както се опитаха да внушат някои гузни (съ)участници в “мероприятието”…

Медиите у нас са разкрачените в крак с двуличността на властта в София, която бозае от еврофондовете и се хвали с резултатите от това предизборно, но гледа на угоди и на Путин. В резултат медиите тук като цяло предпочитат да мълчат за позорното завличане на българското дете на конкурс, чиято политическа пошлост то самото няма как да прецени. Мълчанието е за предпочитане в рамките на автоцензурата, когато нямаш позволение да имаш критична позиция, но и е някак неудобно да разгласяваш пред западните партньори българското участие в легитимирането на руския режим по „детска линия”.

В по-мека форма случаят напомня абсурда с официозната ТВ7, която изпрати свой екип на гости на сирийския режим през юни 2012 г. буквално седмици, след като от София беше изгонен сирийският посланик заради бруталността на режима на Башар Асад.

Ако всичко е наред с българското участие в окупирания и анексирания от Русия полуостров Крим, защо е това гузно мълчание в българското медийно пространство? Все пак Крисия (почти) е победила, както на Евровизия, която прикова към екраните по домовете хиляди българи- сега отново е станала втора, както научаваме от маргиналния русофилски сайт КРОСС по-долу:

„Талантливата Крисия Тодорова показа за пореден път колко голям талант има и на престижния конкурс “Детска Нова вълна” в Крим. Там тя изпълни прекрасната песен “Планетата на децата”, с която остана втора на миналогодишното издание на детската Евровизия. В гласовете на конкурса в Русия я изпревари само представителката на Малта Гая Каучи. Така Крисия остана втора в класирането.

Конкурсът се проведе между 11 и 13 август в детския лагер “Артек”. По жребий Крисия трябваше да излезе първа във втората вечер от фестивала. Тя обра аплодисментите на всички в публиката с изпълнението си.

Председател на журито беше народният артист на Русия, продуцент и композитор Игор Крутой, а сред членовете на комисията беше и Филип Киркоров. Той самият също излезе на сцената, за да пее. А и се запозна и поговори с Крисия.

“Сърдечно се радвам да поздравя младия талантлив сънародник, представител слънчева България, носител на втора награда в детската Евровизия 2014 Крисия Тодорова с титлата на победителя, който спечели второ място международния конкурс “Нова вълна” 2015! Аз съм горд! Браво!”, написа Киркоров след срещата си с талантливото момиче.”

Киркоров може да е горд колкото си иска- все пак е възрастен човек и сам може да определи позицията си в подкрепа на руската анексия. Но е позорно българската невръстна гордост Крисия да бъде впрягана в подобни политически рекламни кампании, легитимиращи чичко Путин в очите на заразените от шовинистичната вълна негови поданици.

Киркоров позира с Крисия

Снимка: в. “24 часа”

Share on Facebook

Автоматичната междупланетна станция Cassini е направила необичайна странична снимка на пръстените на Сатурн , на фона на самата планета. По информация от сайта на НАСА .

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Точно преди да излезе в лятна ваканция, българският парламент взе решения, свързани с реформата в съдебната система, референдума по изборното законодателство и избра нов омбудсман. Каква е предисторията и какво развитие може да се очаква по тези твърде важни за обществото теми – тази седмица слушаме втората част от коментара на Пламен Асенов.

Темата за референдума по въпроси, свързани с изборното законодателство, който бе подкрепен с 570 хиляди подписа и като предложение беше вкаран в парламента от президента Росен Плевнелиев, неочаквано за мнозина, не получи предвижданата подкрепа. На практика референдумът всъщност бе бламиран, защото от трите въпроса, формулирани от президента – за въвеждане на задължително гласуване, за разширяване на мажоритарния елемент в изборите и за въвеждане на електронното гласуване, първите два бяха изцяло отхвърлени.
Това отново доведе до някои търкания в управляващата коалиция, конкретно и за пореден път – между ГЕРБ и РБ, в опит да се изясни въпроса кой за какво е гласувал и какво точно е имал предвид, когато е казал еди какво си по темата. Това обаче е дребен ефект, който вероятно ще отшуми като лятната жега. Президентът Росен Плевнелиев също се показа силно засегнат от неочаквания за него резултат, а мнозина коментатори сякаш наляха вода в неговата мелница, като проплакаха за провала на референдума.
Големият въпрос според мен обаче е защо президентът изобщо се ангажира с каузата на този референдум, който под булото на уж най-демократичния инструмент – допитване до народа, прикриваше всъщност потенциал за доста недемократични или дори антидемократични решения и действия.
Какво имам предвид?
Първо, 25 години поред тук общественото доверие в политиците и политиката спада ли спада, спада съответно и изборната активност, която понякога дори поставя под съмнение самите резултати от даден вот. Но някак си, вместо да види гредата в собственото си око и да я извади за общо благо, тъй нареченият „елит” предпочита да търси механични решения – класически пример за което е въвеждането на задължително гласуване с цел повишаване на активността.
Второ, като цяло, българското общество страда от липсата на добро разбиране за свободата, нейните измерения и функции, начините за нейната реализация и цената, която се плаща за нея. Особено с цената то изобщо не е съгласно.
Доказателствата за казаното са много – например силното отчуждение, което властва сред хората в България, почти пълната липса на реално местно самоуправление, а това, което съществува под такова име е всъщност само параван, с който се прикрива другият огромен проблем – твърде силната централизация на държавата. Тя се държи в този вид, независимо каква е политическата ориентация на вчера, днес или утре управляващата партия. Още много неща могат да се изброят в подкрепа на казаното, но и това е достатъчно.
Трето, българското общество е доста неграмотно в прекия, класическия смисъл на думата, а по отношение на политическата си грамотност пък е на нивото на маймуна в космически кораб. Поредното доказателство за първото твърдение е фактът, изнесен наскоро в едно проучване на агенция „Алфа рисърч”, че 5 на сто от българите никога не са прочели нито една книга през живота си, а други 25 на сто дори и някога да са го направили, никога не са повторили и нямат намерение.
Политическата неграмотност пък си личи от начина, по който с постоянното възпроизвеждане на погрешен избор в ляво, българите сами пречат на собственото си развитие. Или по начина, по който се доверяват на откровени популисти и популизми. Пример – изключително фалшивата идея на Симеон Сакскобургготски, че двуполюсният политически модел е вреден за България, довела до сегашното насипно състояние на политическата ни система.
Но да не влизам в повече подробности. Важното е, че идеята как точно такова общество ще се избави от проблемите, ако използва по-често инструмента на пряката демокрация или гласува мажоритарно, както се казва тук – „гласува за личности”, е изключително неправилна и безперспективна. Няма как в България да има толкова значими личности, които да са подходящи за мажоритарен избор, но изобщо да не са подходящи за пропорционален. Това е нелепо. Така че трябва да си дадем сметка как при засилване на мажоритарния елемент в гласуването всички сме изправени пред реалната възможност парламентът да се напълни с хора като Азис, Черната Златка, Мара Отварачката и прочие маргинални фигури, приемани за твърде велики в твърде широките маргинални български среди.
Още по-лоша е ситуацията с въвеждането на задължително гласуване, неговата логика изначално е сбъркана. Първо, самият характер на демократичното общество изисква да се разширяват правата на гражданите, а не да се разширяват задълженията им. Освен това – представете си, че на референдума гласуват 51 процента от избирателите и 51 процента от тях подкрепят задължителния вот. Така ще се окаже, че 100 процента от българите насила ще бъдат пратени до урните заради желанието на около 26 процента избиратели, които ще реализират нещо като диктат.
Ето защо според мен орязването на двата въпроса за референдума всъщност беше добра новина и едно от добрите решения на този парламент – нещо, с което той не може често да се похвали. Особено ако имаме предвид пък последвалия направо скандалния таен вот, при който Мая Манолова от БСП, един от политическите тарани на социалистите и на задкулисните сили, които управляват тази партия, се оказа избрана за омбудсман.
Трябва да се признае, че, заради своята парадоксалност, това решение на народното събрание ще остане като поредният паметник неръкотворен в българския политически фолклор. Първо, самото гласуване се проведе тайно, макар в това да няма никакъв смисъл, когато се избира точно една от най-публичните фигури в държавата. Второ, опозиционната лява БСП реши да се отърве от проблемите, които на самата нея носи Манолова и я издигна за омбудсман, независимо, че е наясно колко тя е неподходяща за поста. Трето, най-неочаквано управляващите от ГЕРБ взеха решение, че като партия няма да подкрепят никой от двамата кандидати, а депутатите им ще гласуват, както се казва, „по съвест”.
И те гласуваха, но очевидно съвестта на доста от тях им подсказа – странно защо – да изберат един яростен политически противник, причинил им през годините сериозни неприятности. При това, да го предпочетат пред Константин Пенчев, досегашния омбудсман, вече доказал, че е подходящ за поста. Имам предвид например базисното изискване общественият защитник да притежава име на стабилен, самостоятелен, сговорчив и едновременно с това твърд в позициите си човек, на обединяваща фигура, на някой, способен да защитава интересите на различни хора, включително такива с различни от неговите политически пристрастия.
Мая Манолова е депутат вече в три поредни парламента, но с цялото си поведение досега тя е доказала точно обратното. И, въпреки веднага заявеното от гражданското общество недоверие, по волята сякаш на поредната порция неведоми интереси и криви пътеки на българската политика, Манолова получи поста.
С което акциите на институцията омбудсман рязко се сринаха на българската политическата борса.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Американската компания Orbital Sciences Corporation планира да възобнови товарните полети по договора с НАСА към МКС , през декември тази година, по информация от 12 авгут от прес службата на комапнията

На 14 август 2015 , около 17:17 , в запланиран район на Тихия океан , паднаха оцелелите части от транспортният товарен кораб 'Прогресс М-26М'

Интересно ми е защо гласовитите противници на генномодифицираните оранизми (ГМО) дума не обелват за инсулина, който приемат диабетиците. Той е генномодифициран човешки инсулин. Два варианта на отговор:

1) За повече от 50 години приложение на стотици милиони хора няма никакви доказателства за вредтата от генномидифицираните организми. Напротив, има само доказателства за предимствата.

2) Страхуват се от масова реакция на засегнатите (което е следствие от предишното)


И нека разкажа малко за човешкия протеин, допреди който в лечението на диабета се  използва животински протеин.Инсулинът в организма,произдвеждан от панкресааса, регулира концентрацията на кръвна захар (глюкоза). Пациентите с диабет не могат да произвеждат инсулин и трябва да разчитат на външен източник, за да могат адекватно да поддържат нивата на кръвната си захар в нормални стойности.

За първи път инсулинът е изолиран от панкреаса на крави и прасета в началото на 20-те години на 20 век. Животинският източник на протеин се оказва ефективен за лечението на диабет при хората и скоро след това става достъпен за пациентите и единственият до началото на 80-те години на 20-ти век. Фактът, че животинският инсулин не е идентичен с човешкия обаче тревожи лекарите по отношение на ефекта от дългосрочното му приложение. Обикновено е добиван от свине или говеда (свински инсулин и говежди инсулин), понеже техният метаболизъм е много близък до този на хората. Съответно добитият от тях животински инсулин работи сравнително добре в човешкия организъм. В началото животински инсулин е добиван от панкреаса на мъртви животни. Това обаче крие известни рискове - често има алергични реакции и дори анафилактичен шок поради и налага добиването му от живи животни, както и допълнителното му пречистване.С увеличаване на броя на пациентите с диабет в средата на 70-те години (породено от поивишаването на стандарта на живот, водещо до повишавансе на продължителността на живота и до повишаване на количеството на храненето много над нормите за здравословно хранене) се появява значителен проблем, породен от нуждата да се набавя инсулин в големи количества.

В условията на висококонкурентния американскиски капитализъм всичко това превръща инсулина в идеална цел за малка група биохимици и молекулярни биолози, които прилагат новите техники на  генното инженерство за лечение на заболявания при хората.

През 1978 година е създадена синтетична версия на човешкия инсулин, която е вкарана в бактерията Escherichia coli (Ешерихия коли) в лабораторията на Хърбърт Бойер в Калифорнийския университет в Сан Франциско. Инсулинът е протеин и както всички протеини се състои от верига от аминокиселини. Последователността на аминокиселините в протеина не е случайна; по-скоро тя е уникална за този конкретен протеин. Когато последователността на аминокиселините е известна, може да се изолира съответстващата последователност наДНК (или както в този случай, да се синтезира по синтетичен път) и да се вмъкне в бактериални клетки, за да се произвежда човешки протеин.


За да се постигне това, частта от чужда ДНК първо се вкарва в плазмид, малко образувание на ДНК, което служи като преносител. Новият „рекомбинантен” плазмид, носещ човешкия ген, се вкарва в друга бактериална клетка. Веднъж след като е вътре в клетката, човешкият ген в плазмида може да бъде разчетен от системата за производство на протеин на клетката.
По това време подходът, който Бойер и неговите колеги използват, за да синтезират ген, е неизвестен. Днес,обаче, този подход е се среща често. Използват се и други методи за директно или индиректно изолиране на човешка ДНК. Рекомбинантният човешки инсулин е разработен от младата компания на Бойер, Genentech, през октомври 1982 година, и е първият продукт на съвременните биотехнологии.

След първоначалния успех приложението на биотехнологиите в хуманна медицина продължава да нараства c много бързи темпове. И не съм чула екологичните организации да вдигат врява и да мобилизарт обществото срещу биотехнологиите в медицината. Срещу шистовият нефт и газ е лесно - имат финансовата, логистичната иполитическа подкрепа на компаниите за традиционен добив на нефт и газ Срещу вятърните.ВЕИ е същото. Срещу слънчевите трудно става ВЕИ, защото почти няма приличащи на рационални аргументи, освен отнемането на плодородни земи.

«сланцевая революция» могла случиться только в Америке. «Только в США собственник земли является правообладателем скрытых в ее недрах ресурсов. Ни в Европе, ни в других регионах со сланцевыми запасами такого нет: ресурсы принадлежат государству. И собственник земли, в отличие от Соединенных Штатов, борется со всеми, кто хочет вести буровые работы на его земле. В Америке же собственник земли становится совладельцем разрабатываемых запасов, то есть у него совсем другая мотивация. Доступность финансовых ресурсов и благоприятная фискальная система также способствовали успеху «сланцевой революции» в США. Ни в одном другом регионе мира мы пока не можем прогнозировать такие взрывные темпы роста добычи»

Само в САЩ можеше да се извърши "шифтовата революция" в добива на нефт и газ. Причината е, че само в САЩ собственикът на земята е собственик и на подземните й ресурси. Нито в Европа, нито в другите региони с шистови запаси не е така - собственик на подземните ресурсите е държавата.

И собственикът на земята - за разлика от САЩ, заедно с държавата се бори с всички, които искат да правят сондажи на земята му. В развитите страни мощен техен съюзник е и странното образование от края на 20 век - международните неправителстевени организации, в случая екологичните.

Достъпността на финансовите ресурси и благоприятната данъчна система също допринасят за успеха на шистовата революция в САЩ. И тъй като няма друг регион в света с подобни на САЩ условия, не може да се очаква другаде подобен взривен ръст на добива на нефт и газ.

Което е много тъпо за Европа, имаща значими шифтови залежи.И изпитваща структурни финансово-икономическо-социално-политическо-демографски проблеми.

Има нещо налудничаво в претенцията на „борците за справедливост” да оправят света, но заедно с това никога, ама никога не успяват да осигурят прехраната за своя народ. Виждаме този повтарящ се феномен в провала на латиносоциализма не само на „острова на свободата” Куба, населен с политически затворници и полугладни другари и другарки. Дочуваме го и от надигащата социална катастрофа във Венецуела, богата на петрол и социлюзии, от които е на път да се излекува след гладната диета, която помогна и на други боледуващи народи да се излекуват.

Гладните диети за цели народи биха прилягали повече на затлъстелите нации, в които храната е в изобилие – като в САЩ, където 2 процента от населението ( бяха цели 5 на сто в годините, когато като студент за първи път чух тази невероятна статистика) не само изхранват свикналите с изобилието стотици милиони американци, но и правят страната най-големият износител на храни в света.

На 17 август в различни градове на Русия е планиран изненадващ спрямо прехвалената популярност на режима протест под лозунга „Долу Путин”. Това все още не е бунт на гладните, а предупредителен изстрел за надигащото се недоволството срещу все по-абсурдните опити на режима да храни народа с генно модифицираната руска шовинистична каша. Спусъкът на предупредителния изстрел беше натиснат чрез заповедта на самодървеца в Кремъл да се качат на кладата тонове вносни храни заради вражеския им произход.

Това зрелище подейства на публиката като в стария съветски виц за най-страшното мъчение, измислено от червеноармейците за един заловен шпионин: не да го колят, бесят и горят, а да го вържат да гледа, как те си пият водката и да не му дават капка.

Едно е да внушаваш омраза към Обама, друго е да искаш народът да се откаже от салама. На този кантар на омразата престижът на режима в Москва даде фира.

Почти като повторение на сентенцията ( „ филмът съветски ли е или е хубав”) звучи в този смисъл едно медийно заглавие днес, в което се казва, че руските мотриси в софийските метро ще бъдат заменени с модерни (защото един западен концерн спечелил търг за следващите два лъча, предлагайки най-ниска цена).

Руско или модерно! В този избор има символика и въпреки асиметричната руска хибридна война срещу България, на която властите ни спотаено не отговарят, естественият избор на модерното се налага сам. Не всичко руско, близко до сърцето ( и джоба) на управниците ни, може да бъде натрапено на българския народ, все пак.

В сянката на тази констатация насред жегите остава да видим как ще се развие поредният горещ август в Русия, където по това време на годината избухват комунистически преврати ( както срещу Елцин преди четвърт век) или войни ( както началото на втората война срещу Чечня през 1999 г. или руската война срещу Грузия през 2008 г.).

Share on Facebook

Продукти:
2кг червени месести чушки
3кг домати Рома/месести зрели домати
1/2ч.ч.олио
1к.ч. захар
1/3 китка пресен магданоз
3с.л. сол
4- 5 моркова

Приготвяне:
Това е лютеницата, която аз приготвям в домашни условия. Рецептата е наследство от моята баба. Пускам я преди сезона на консервите. Искам да имате време да я прочетете, оцените и приготвите! Чушките измивам, почиствам добре от семки и дръжки. Предварително ги изпичам и обелвам.  Режа на две. Измивам доматите. Отделям капаците им и срязвам  на 4. Морковите измивам и рендосвам. Доматите и чушките смилам през машинка. Отдолу под уреда поставям дълбока тава, където ще пада пюрето. Редувам 2- 3 парчета домат, 2- 3 парчета чушки. Смлените продукти пресипвам в дълбока тава или тенджера. Добавям сол и захар. Съдът поставям на включен котлон. По време на варене бъркам с дървена лъжица непрекъснато, за да не загори. Като поизпари течността от доматите, добавям настърганите моркови и олио. Лютеницата е готова, когато при бъркане започне да се дели на пътечки. Накрая поръсвам магданоз, нарязан много на ситно. Пълня в сухи и чисти, стъклени бурканчета. По желание в някои от тях може предварително да се сложат по 1, 2 измити, цели, люти чушлета. Придават по- пикантен вкус на лютеницата. Затварям  плътно с капачки на винт. Заварявам и оставям за 10 минути, колкото да вакумира капачката.  След това с помощта на щипка изваждам горещите буркани. Обръщам с какапака надолу. След 24 часа редя в мазе или килер.

These are part of the participants in Kids Workshop BukvArt and their beautiful letters and pictures. The materials...

Завесата повдигна преди точно два дни обществен информатор №1 в Германия Дойче веле (Deutsche Welle), в материала си Germany draws up new plan to dispose of nuclear waste The German government has presented its plan for permanently disp...

Имигрантският поток към България непрекъснато се увеличава

Европа и бежанците: трудно е

Продукти:
1 ½ ч.ч. топла вода
½  кубче мая
1с.л. захар
1с.л. сол
1 яйце
2с.л. олио
500г брашно

За плънка:
2 яйца
200г настъргано сирене

За потапяне:
½ ч.ч. олио
1к.л. червен пипер
6- 7 стръка магданоз

Приготвяне:
Пресявам брашното. В купичка си приготвям закваската за тестото. Натрошавам маята. Поръсвам щипка сол, захар и брашно. Добавям две- три супени лъжици топла вода. Оставям настрани да шупне. В средата на купчинката брашно правя кладенче. Чуквам яйце. Добавям две супени лъжици олио и закваската. Поливам топла вода. Събирам тестото на топка. Измесвам и оставям настрани да втасва. Разбивам две яйца и смесвам с натрошено сирене. Отделно смесвам олио с червен пипер и ситно нарязан магданоз. Късам топчета от тестото. Измесвам. Правя вдлъбнатинка. Слагам от плънката. Закривам плънката и топвам суровата милинка в мазнина. Редя в подмазана тава. По същия начин постъпвам и с останалите хлебчета. Пека на умерена фурна, четиридесет минути. Милинките са леко хрупкави отвън и мекички отвътре.

Започваме още един автостоп – този път така ще обиколим из Македония и Албания, а наш водач ще бъде Петър. Приятно четене:

На автостоп из Балканите

първа част

Охрид

Македония

Не мога да опиша колко много очаквах датата 15 юли (вторник), деня на тръгването ни на

балканско пътешествие изцяло на автостоп

Имахме задачи, които свършихме по-рано през същия месец и последните няколко дни ги прекарах в подготовка и очакване на това ново и вълнуващо приключение. Не може да се каже, че подобно пътуване е изцяло непознато за мен, тъй като през 2011 г. август месец заедно с брат ми и двама приятели (Боян и Недялка) обиколихме половин западна Европа на стоп

Този път обаче беше различно, тръгвам с настоящата ми приятелка Саша (Слаѓана), а стопа ще е из

Балканите – нещо толкова познато, а и толкова чуждо

за България. Ще се постарая да покажа в този текст приликите и разликите на останалите държави от полуострова. Да се чуди човек, защо пътуваме до Италия и Франция, а тук до нас има невероятни красоти, които не познаваме.

Няколко думи ще кажа и как започна всичко. Тези които познават мен и брат ми знаят, че голяма наша страст е да пътуваме и опознаваме нови места и култури, въпреки че звучи като клише, ние това го правим активно от началото на 2011 г. Почти няма държава от Европа, в която да не сме били и със сигурност сме срещали хора от почти всички държави от Европа и по-голямата част от света. Въпреки, че сме се запознавали с представители на всички балкански държави, бяхме ходили в малка част от тях. Многобройните покани за Сплит, Загреб, Тирана, Охрид от приятелите ни по тези места също провокира в нас интерес към Балканите. Така решихме отново да оставим летищата, уредения транспорт и хотелите покрай европейски проекти, а да се впуснем в нещо много по-вълнуващо – пътешествие из Балканите на автостоп.

Македония

Ден 1. (15.07)

Точно 6:30 сутринта бяхме на спирката на трамвай 5 зад Съдебната палата. Пътувахме аз (Петър), Саша , брат ми (Росен) и Анастасия. Всички се качихме в трамвая, като през цялото пътуване до последната му спирка в

Княжево

почти никой не говореше много, всеки усещаше вълнението от това, което ни предстоеше. Едно голямо приключение беше пред нас, оставяхме София, дори България като

целта ни беше да пренощуваме в Охрид

Това са малко над 400 км. 7:40 вече бяхме на отбивката и стопирахме. Така и започна първото вдигане на палеца – раниците оставени на земята, ние с усмивка вече разделени по двойки, сме се насочили към първата крайна точка. Още тук ще кажа, че когато стопа ни вървеше не сме чакали повече от 15 – 20 мин., което за подобно пътуване си е направо невероятно.

Около 8:00 ч. спря и нашата първа кола

Беше човек на средна възраст с джип, като през повечето време си мълчахме, дори не се впечатли от нашите планове. Остави ни на

околовръстното на Перник,

мисля че доста добре се придвижихме. След малко вървене и смяна на мястото за стопиране почти веднага спря младо момче с Пасат (вероятно по-млад и от нас), който ни закара

до Радомир

Нямаше много време да си говорим с него, въпреки интереса му към нас и начинанието ни. Така рано сутрин прекосихме цял Радомир, за да стигнем края на града и отново да вдигнем палец, за наше учудване веднага спря кола, но не каква да е, а доста странен джип без седалки и с шофьор, който изглеждаше като планински рейнджър отколкото ловджия, за какъвто се представи. Ние, разбира се, се качихме веднага, той ни хвърли само на няколко километра на по-добра отбивка, на която, както той ни увери, веднага ще ни вземат за Кюстендил. Не ни излъга, от кръчмата на близо веднага ни видяха строителни работници, които ни махнаха да се качим в колата им – те ни закараха до спирка на село по пътя

до Кюстендил

Добре се движихме, но все още имахме много път, започна да се стопля времето. Часа беше около 10:00. Намирахме се на главен път пресичащ село – от едната страна на пътя малки къщички, от които се чуваха различни животни, а от другата – блестящо от слънцето, безкрайно житно поле.

Блестящо от слънцето, безкрайно житно поле

Може би това е

момента, в който наистина осъзнах какво правим

Бяхме на пътя, нямаше вече връщане назад. На мястото, където стопирахме имаше спирка, на която една възрастна жена чакаше рейс. За да я заговоря я попитах

дали този е пътя за Кюстендил,

така и започна нашият разговор за стопирането. Нейните впечатления бяха най-вече върху стопа в „Съюза” преди повече от 30 г. – там никой не чакал и винаги качвали. Докато ние си говорихме Саша правеше вече първите снимки, едно начало на огромен архив от кадри. Отново времето в това село не беше повече от 15 мин. Кола, движеща се по посока София обърна към Кюстендил и ни попита дали и ние отиваме натам – при положителен от нас отговор се озовахме вътре. Движихме се към нашата цел този път чрез помощта на семейство от мъж и жена на около 40 г. Поговорихме си за добри места в Европа, където може човек да си почине, да види нещо интересно и да не е толкова скъпо, мисля че им помогнахме да си изберат следващата почивка. Доволни те заобиколиха и ни спряха точно на

пътя за границата с Македония

Интересно беше, че точно когато слизахме и изкарвахме раниците от колата на 20 – 30 м. от нас спря друга кола, от която излязоха мъж и жена (цигани) и започнаха да оправят нещо в самата кола и багажника. Докато ние се придвижим до тях, тъй като ни бяха по път за мястото за стопиране директно ни питаха дали сме за границата, защото така изглеждаме и ако искаме може да ни закарат директно до там безплатно. След като бяха блокирали пътя, за да ни изчакат и качат ние с интерес се качихме при тях. Оказаха се доста приказливи и доста ни поразпитаха за нас самите – дали сме женени, за къде пътуваме, защо и др. неангажиращи въпроси, като те самите споделиха не малко лични неща и за техния живот. Спряха точно

на границата

и си продължиха към своята дестинация.

Ние имахме малко забавяне там, тъй като точно тогава се получи малък проблем с хостинга на сайта nauka.bg и трябваше да се помъча да оправя всичко по телефона. За всеобща радост проблемът се реши бързо, за което и благодаря на Суперхостинг, за бързата и добра реакция.

На границата видях за първи, но не и за последен път

паниката, която Саша изпитва на подобни места

Вече беше обяд, някъде около 12:00, но този път предприехме друг трик – директно питане на спрените коли на самата граница за къде пътуват и дали ще ни вземат до тяхната дестинация. За наш, късмет още първата кола с регистрация от Скопие пътуваше за вкъщи и без колебание ни качи. Така без да се бавим

вече пътувахме за Скопие

В колата бяхме шофьора с майка си, аз, Саша и друг стопаджия, който се качи с нас от границата, но слезе в Куманово. Минахме не през най-честия маршрут избиран от повечето пътуващи до Македонската столица, а

през градчетата и селата, претърпели най-големи щети по време на конфликта 2001 г.

Виждаха се изоставени къщи с надупчени от куршуми стени, както и такива без покрив и стени, но и нови постройки. За мен това беше нещо наистина ново, дори да бях чувал за конфликта преди малко повече от 10 г., то да се види с очите си е съвсем друго усещане.

Слязохме на магистралата

малко преди Скопие по пътя за Охрид,

докато вървяхме още по самия излаз към магистралата вече ни беше спряла кола. Качи ни албанец, който

пътуваше към Тетово,

с него не говорихме много, но пък човека беше мил и бързо се озовахме в мол в началото на

Тетово

Всичко вътре като табели и реклами беше написано на албански, а не на македонски, както очаквах. Решихме да спрем за малко и да си починем, да хапнем нещо и да поснимаме.

Тетово, Македония

Бързо се ориентирахме

къде е пътя за Охрид

и не след дълго отново бяхме на отбивка и стопирахме. Чакахме точно на магистралата и повечето коли минаваха покрай нас доста бързо и далеч, а времето се влошаваше и дори започна леко да вали. Цял ден вече на пътя започвахме да усещаме умора, но чувството, че вече сме много близо до главната ни цел ни даваше енергия да продължаваме. Точно когато започна дъжда да се усилва спря малък камион. Доволни се качихме, дори и за няколко километра, тъй като човекът

пътуваше от Тетово до Гостивар,

но достатъчно да минем дъжда и едновременно да се придвижим напред. Когато слязохме от камиона дъжда беше спрял и трябваше само да повървим няколко десетки метра до следващото място за стопиране. Тъкмо вдигнахме палец и спря малка количка с двама младежи вътре. Това беше

последната кола за деня – Гостивар – Охрид

Когато разбраха какво правим и откъде идваме искаха да си разменим контакти (Facebook) и да си направим селфи.

Паркираха колата в центъра и се разделихме с тях, като ние вече пристигнали в

Охрид

(около 16:00 ч.) трябваше да намерим място, където ще може да поспим, да се изкъпем на спокойствие. Късмета продължаваше да ни следва и докато вървяхме по главната улица ни спря човек, който дава квартири. За доста добра цена успяхме да се договорим за стая в стария град точно до езерото.

Оставихме си багажа и веднага започнахме да обикаляме. За Саша Охрид беше добре познат, имайки предвид и това, че е родом от Македония, но за мен беше изцяло нов. Така и двамата с горди, че сме стигнали толкова бързо до целта искахме деня да бъде още по-ползотворен, като видим едни от най-големите забележителности на града. Въпреки изтощението, което усещахме ние закрачихме по каменните улици на

стария град

Обикаляйки уличките, църквите, различни магазинчета, и крепостта ние се озовахме седнали в

заведение с гледка към езерото,

сервиращо хубава македонска храна. Това беше и мястото, което трябваше да изчакаме Росен и Анастасия идващи от Скопие в Охрид. Пристигнаха около 20:00 часа и се присъединиха на по бира. Не след дълго всички бяхме в една и съща къща, но в различни стаи. Хазаина ни радостен от тази изненадваща активност в къщата му ни разказваше истории за това как преди години Охрид бил пълен с туристи от България и най-вече от Банско. Сезона още не беше започнал и нямаше много туристи по това време в Охрид, местните казаха, че това се дължи на лошото време и дъждовете, които не спират. За нас това беше добре, тъй като цените за нощувка бяха наистина много ниски.

След кратка почивка излязохме да почувстваме как е

Охрид през нощта

Дългата алея, старите къщички, светлината отразяваща се във водата, небето покрито със звезди, малките клатещи се корабчета и лодки могат да придадат една романтична и приказна обстановка. Не се задържахме много време навън, но достатъчно, за да видим колко стар и уникален е този град.

Ден 2. (16.07)

Събудихме се рано, като първото нещо което видяхме е езерото, красиво отразяващо сутрешното слънце.

Четиримата закусихме с някои от предварителните запаси, които си взехме от вкъщи. Горещо кафе с преговаряне на маршрута. Така започна втория ден от пътешествието ни.

Kej Makedonija, Ohër 6000, Македония

Решихме аз и Саша да прекараме най-горещите часове от деня в почивка, плуване и препичане на слънце, а Росен и Анастасия щяха да наваксат с разглеждането на стария град.

След добре прекараното време в разговори,

приятно освежаване със Скопско и плуване в Охридското езеро

решихме да се разходим из стария град и да поснимаме. Не бяхме и яли цял ден, за това щеше да ни се отрази добре връщането в стаята ни.

След приятната разходка решихме да се приберем и четиримата да си направим заедно вечеря. Времето беше леко прохладно, но много приятно, а част от стаята ни имаше и тераса, от където гледката към езерото заслужава отделно описание, но няма да се спирам на това, всеки трябва сам да изпита това уникално преживяване.

Така Росен и Анастасия започнаха вечерта.

След дълги разговори за преживяното до сега и това какво ни очаква приключи и втория ден.

Очаквайте продължението

Разказът е със запазени права!

Автор: Петър Теодосиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Охрид – на картата:

Охрид

Още пътеписи от близки места:

1. Охрид, представен от една македонка
2. В Охрид на конгрес
3. Македония, Охрид и цар Самюъл – част І
4. Убавините на Охрид или Една весела фирма на купон
5. Охрид? Никогаш повеке!
6. Балканкан* (2): От Охрид към Албания
7. Охрид, Македония – съвети за пътуване и малко общи впечатления
8. Македония, Охрид и цар Самюъл(2): Охридското езеро
9. Пъте(м)пис – Църквите на Охрид
10. Една весела компания в Македония: Прибиране
11. Импровизирано пътуване до Охрид (Македония) – първа част
12. До Охрид за плескавици и нес кафе со мраз