НАСТОЯЩИЯТ КМЕТСКИ НАМЕСТНИК Е БАЩА НА КАНДИДАТ ЗА КМЕТ НА ИЗБОРИТЕ ОТ 25.10.2015 Г. , ПРЕДОСТАВИЛ Е ДОСТЪП НА ЗАСТЪПНИКА НА СИНА МУ В ЦЯЛОТО КМЕТСТВО И ИМА СЪМНЕНИЯ ЗА ПОДМЯНА НА БЮЛЕТИНИ В НЕГОВИЯ КАБИНЕТ!

Ето това е типичен пример как се ражда една рецепта в моята глава. Всичко започна от лесния карамелен сос, който да придружи нарязани за десерт ябълки. Но той може да бъде много повече от това. Бързината и лекотата с, която се приготвя; възможността да се направи предварително и да се съхрани за по-късно в хладилник; вариациите с различните видове кафява захар и фактът, че това все пак е карамел и би бил подходящ за много съчетания в десерти го прави удобен да се използва в многокомпонентен десерт. След като приготвих карамела за има-няма 7 минути, си казах: „Чудесно! Сега мога да направя още 2-3 неща, с които да го съчетая.“ Трябваха ми още нещо хрупкаво, нещо сезонно и нещо свежо. Готов ли си да научиш как да си приготвиш тазгодишния есенен десерт?

Хрупкавото реших да бъде от многолистно тесто – леко и въздушно, приятно карамелизирано. За да не усложнявам много десерта се спрях на бързо многолистно тесто, което се надига по-слабо от класическото, но има неговия ефект и най-важното – хрупкаво е. Още хрупкавост и сезонност носят печените орехи в десерта.

Другата сезонна съставка е тиквата. И сега ще си помислиш, че тук всъщност няма смели комбинации от продукти. И е точно така. Всичко се завърта около познати вкусове, аромати и усещания – тиква, орехи, карамел, меко, хрупкаво, кадифено… Липсва им обаче малко свежест, затова към тиквата добавям ябълки, които да балансират сладките и меки тонове в десерта. И не пропускай солта в рецептата за карамеления сос, защото тя е много важна за този десерт.

Тарталети от бързо многолистно тесто с тиква, ябълки и карамелен сос

Идеята за презентацията на десерта е от книгата на Michel Roux Pastry: Savoury and Sweet. В нея той представя подобни тарталети от многолистно тесто с пълнеж от череши и ментов сладолед. За тях ще изчакаме до пролетта.

За най-добър резултат е неизбежно десертът да се сглоби до 1-2 часа преди сервиране, като заливането с карамел трябва да стане преди самото сервиране. Хубавата част е че отделните компоненти могат да се приготвят предварително. Виж с кое може да си помогнеш от по-рано:

1. Бързо многолистно тесто – може да се приготви 1 месец предварително и да се замрази или до 3 дни предварително и да се съхрани в хладилник. Изпичането на тарталетите може да стане от предния ден, но най-добре би било на същия ден. Съхраняват се на хладно и сухо място (не в хладилник).
2. Карамелен сос – може да се приготви до 1 седмица предварително и да се съхрани в хладилник. За да се използва за десерта е необходимо да се затопли докато стане течен.
3. Печени орехи – могат да се изпекат до няколко дни предварително и след охлаждане да се съхранят в буркан.
4. Тиквата и ябълките – най-добре е да се изпекат на същия ден.

Посочените дози са за 8 броя тарталети. От тестото ще останат изрезки, с които може да се приготвят канелени гризини. Инструкции за тях има най-отдолу.

Продукти:

• 300 г бързо многолистно тесто
• фина кристална захар за поръсване на тестото
• 80 г орехови ядки
• 300 г почистена от семките и обелена тиква
• 2 средно големи сладко-кисели ябълки
• 30 г масло, разтопено
• 1 супена лъжица фина кристална захар
• 1 чаена лъжица канела
• 100 г карамелен сос 

Приготвяне на тарталетите

Ако си направил една доза бързо многолистно тесто от 600 г, необходимо е да се раздели на две равни части, едната от които ще се използва за тарталетите. Другата част може да замразиш или да използваш за гризини или покриване на пай.

Работен плот се поръсва със захар и върху нея се поставя тестото. Отгоре също се поръсва със захар и се разточва на правоъгълник с дебелина 5 мм.

Изрязват се 8 кръга с диаметър 7 см. Изрезките се запазват без да се омесват. Виж по-долу какво да приготвиш от тях. Кръговете се подреждат върху хартия за печене в тава или друга равна повърхност (използвах дъска за рязане).

Във всеки кръг се маркира друг кръг с резец с диаметър 5 см. Резецът се притиска леко към тестото без да го срязва напълно. Вътрешният кръг се надупчва на няколко места с вилица. Кръговете се охлаждат в хладилник 30 минути преди да се изпекат.

Фурната се нагрява на 200ºC. Кръговете тесто се изваждат от хладилника и заедно с хартията за печене под тях се преместват в тава за печене. Слагат се на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 15-18 минути. След първите 10 минути от печенето фурната се отваря и маркираният вътрешен кръг на тарталетите се притиска с подходящ предмет. Например аз използвах чукало на хаванче, но би могло да се използва дъното на по-тесен буркан или чаша. Целта на притискането е тестото във вътрешния кръг да остане равно, докато периферията се оставя да се надигне като борд. Това притискане на вътрешния кръг се прави още 2-3 пъти по време на печенето (само след десетата минута).

Тарталетите са готови когато станат златисто-кафяви на цвят и долната им страна се карамелизира. След като се извадят от фурната вътрешния кръг отново се притиска, за да се фиксира добре и да се оформят тарталети. Пренасят се върху решетка и се охлаждат.

Изпичане на орехите

След като тарталетите се извадят от фурната, докато е добре нагрята в нея може да се изпекат орехите, освен ако не са изпечени предварително. Орехите се слагат в тава и се запичат на 200ºC за 10-12 минути като за това време се разбъркват 2-3 пъти. Наблюдават се непрекъснато за да не изгорят. Готовите орехи се изсипват в широка чиния на един ред и се оставят да се охладят.

Орехите може да се запекат и в сух тиган нагрят на умерен към силен котлон. Разбъркват се често докато се запекат.

Приготвяне на тиквата и ябълките

Тиквата се почиства и обелва и тогава се измерва. Нарязва се на кубчета със страни 2 см.

Ябълките се обелват и нарязват на по-дебели филии, като сърцевината със семките се отстранява. Нарязват се на кубчета със страни 1,5 см.

Фурната се нагрява на 200ºC. В тава върху хартия за печене се смесват кубчетата тиква и ябълка. Поръсват се с разтопеното масло, 1 супена лъжица захар и канелата. Разбъркват се така че да се покрият от всички страни с тях. Слагат се на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 30 минути. Трябва да бъдат готови и леко карамелизирани. Ако е необходимо към края на печенето се включва вентилаторът на фурната за да се ускори карамелизирането.

Когато са готови се изваждат от фурната и се охлаждат в тавата.

Сглобяване

Във всяка тарталета се разпределят изпечените кубчета тиква и ябълка. Добавят се по няколко орехови ядки. Тарталетите се поръсват с карамеления сос.

Приготвяне на изрезките от многолистното тесто

Изрезките от такъв тип тесто, както и от ронливо маслено тесто никога не трябва да се омесват, защото по този начин новото тесто ще стане жилаво и ще загуби слоевете от които е образувано. Затова, когато ти останат изрезки от многолистно тесто те просто се натрупват една върху друга и се разточват наново. Полученото ново тесто няма да бъде така въздушно, но ще бъде шуплесто и хрупкаво след изпичане. Ако е необходимо, изрезките, така както са натрупани една върху друга се охлаждат в хладилник преди да се използват.

Ето какво може да приготвиш с изрезките от тарталетите. Тъй като върху тях вече има поръсена захар, те могат да се използват за сладки гризини. Реших да бъдат канелени. Любимите на Даниел. Смеси още малко фина кристална захар с канела на прах.

Поръси с нея плота и постави натрупаните изрезки отгоре. Поръси захар и върху тях.

Разточи ги на лист с дебелина 5-6 мм.

Изрежи ленти и ги усучи.

Подреди ги в тава върху хартия за печене и ги сложи в предварително нагрята фурна на 200ºC. Печи ги 10-12 минути докато станат златисти. Охлади ги малко преди консумация.

Още есенни десерти от блога:

• Есенно пънче (Есента на мама)
• Шоколадов сладкиш с кестени, без брашно
• Ябълки на клечка в млечен карамел и солени фъстъци
• Шоколадово-орехова торта с кестенов крем и карамел
• Щрудел с грозде и крем сабайон
• Шоколадови кексчета с джинджифил и сладко от портокали
• Шоколадови тарталети с поширани в червено вино круши
• Милопита – гръцки ябълков пай
• Сладки с тиква и пълнеж от крем-сирене с мед
• Поширани круши в ароматно червено вино

Тарталети от бързо многолистно тесто с тиква, ябълки и карамелен сос е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Ако той би бил построен и пуснат в експлоатация? Вече можете да си го изчислите и сами. За това ще ви помогне виртуалният калкулатор, създаден от "Бюлетин на атомните учени", САЩ, чрез който могат да се пресмятат много варианти...

Всяка година, по едно и също време, Стара Планина е неотменна част от есенните ми обиколки, и по-специално централната и част, в която за да излезеш на голото било, минаваш през вековни гори.

По пътеката за хижа Амбарица, след като надморската височина надхвърли хиляда метра, гората става все по-пъстра и живописна.

Неусетно сред обширна поляна се появява самата хижа. За някои това е крайната цел, но добре знаем, че тя тепърва предстои.

Освен, че бе огромно удоволствие да бродя сам по пътеките из необятния гръбнак на Балкана в този слънчев есенен ден, беше още по-голямо удоволствие да забележа един трагично известен ми скален феномен, носещ името Кралимарковата дупка. Чувствам се като последния глупак, като се сетя що път бях извървял до него от хижа Дерменка и как замръкнах там. Гледайки го оттук, ми се струва доста по-близо.

Винаги е интересно в Стара Планина. Времето така бързо се мени, че както напича, след малко налазват черни облаци и започва да гърми и трещи. За разлика от последното ми посещение до Пеещите скали, този път не се притеснявах, че ще стане така. Освен, че връх Марагидик приличаше на вулкан с този облак над него, засега нямаше нищо тревожно.

След като преодолях някой друг метър денивелация се откри гледка на запад, към връх Вежен, който стърчеше като висок бряг насред бял океан.

На седлото, между върховете Купена и Малка Амбарица вече нямаше какво да спре вятърът, тук беше в свои владения. На височина над 2000 метра духаше с такова настървение, че ми трябваше сериозна екипировка, за която въобще не бях помислил. Единственото, с което разполагах беше тънка ветровка, от която нямаше особен ефект. За радост, след като взех да наближавам връх Амбарица, се появи нещо наподобяващо заслон. В началото ми се струваше голям, даже ми се привидя, че от комина излиза дим. Представях си как ме посрещат с чай и топло одеялце... Илюзията се изпари мигом щом наближих. С размерите на палатка, само че от ламарина, без врата, без дървен нар, ме очакваше подслонът-фризер на върха.

Като за добре дошъл, слънцето мигом се скри, от север дотърча облак, който стръвно залази по земята и след малко всичко беше само мъгла и вятър.

Крих се известно време в тенекиеният заслон, докато зъбите ми не започнаха да тракат от студ. За да се сгрея, излизах да подскачам и тичам навън, и така докато наглият облак се премести от върха.

Едва сега можех да видя какво се случва наоколо. От южната страна, до към 1400 метра височина, всичко беше потънало в море от облаци.

Билото задържаше тази ниска облачност и от север беше слънчево.

От връх Ботев се виждаше само антената. Изглежда, че същият този облак допреди малко беше на моя връх.

С наближаването на залеза вятърът утихна, а гледките наоколо доказаха, че си струваха мръзненето и чакането.

Между върховете Амбарица и Ботев се намира най-изразената част от старопланинското било. С нетипично заострена форма са върховете Купена и Кръстец.

Имах усещането, че не съм в планината, а на остров сред море от облаци.

В посока на залеза, като малка светла точка, някъде в далечината, блести хижа Дерменка.

Неочакван спектакъл със светлина, вятър и облаци в главните роли, бе това кратко есенно приключение в Стара Планина.

БХК търси стажант-доброволец за Програма „Мониторинг и изследвания“

Историческите романи заемат голяма, а несъмнено и важна част от българската литература. Различните събития и личности от близкото и по-далечно минало са вдъхновение и основа, върху които много родни автори построяват незабравими истории и герои, любими на поколения читатели. Историческите романи са именно онзи жанр на художествената литература, който успява да провокира допълнителен интерес към...

Xeлоуин е идеалният повод да си припомним няколко любими страшни истории. Киноманите от Operation Kino използват празника на Вси светии, за да съберат на едно място своите десет хорър фаворита от света на киното. Интересното обаче е, че сред заглавията, които се дискутират в новия епизод на техния филмов подкаст, присъстват няколко, които са съвсем...

Подготвяйки кампанията „Седмица на българската литература”, както и преди това „Седмица на поезията” неизменно се появява един въпрос. Как се развива нашата литература – проза и поезия, може ли да се очертаят тенденции. Отчитаме повишаване на интереса и четенето й. Повече от това като отговор ни дават интервютата с различни въвлечени лица в правенето или...

„Приятелят на Кафка“ разказва силно емоционална история за приятелството между Франц Кафка и Макс Брод и за жените, които определят съдбата им. Любовта и европейската литература са постоянно преплетени в живота на чувствителните герои. Началото на 20-ти век е описано повече от убедително, а биографиите на най-известните герои представят интерпретацията на Гавран. Според критиците „Приятелят...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Едва ли многото почитатели на абсурда от цял свят ще са недоволни от материала, който им предоставиха последните български избори. Със сигурност можем да им се рекламираме като държава, в която да дойдат на абсурден туризъм и да си похарчат с удоволствие парите. „Тук ще се гмурнете направо в дълбокото!” – това ми се струва подходящ слоган за кампанията. Остава министър Ангелакова да ми го заплати подобаващо.
Станалото в „Арена Армеец”, разбира се, бие всички предварителни прогнози на букмейкърите за способността на ЦИК да оплеска нещата. Така че ГЕРБ съвършено правилно искат оставката на поредното българско недоразумение, което харчи щедро парите на данъкоплатците, като им носи вреди, вместо ползи. И тази оставка трябва да бъде получена веднага.
Всъщност, оставката на ЦИК трябва да получим всички ние, не просто ГЕРБ.
Защото, колкото и да сме претръпнали на нашенски идиотизми, трябва да си дадем сметка в какво дълбоко блато от некадърност, простотия и бюрокрация е затънала българската демокрация изобщо – доколкото изборите безспорно са еманацията на демократичния процес.
Само на изключително тъпо и отгледано в инкубатора на българската бюрократична машина съзнание може да хрумне идеята, че към хората, които участват на изборите практически безплатно и работят в обща полза, можеш да се отнасяш като към едър рогат добитък за клане. Само откровен идиот може да си представи, че 20 льохмани, назначени да изпълняват излишно сложни процедури, няма да се мотаят допълнително и да вбесят цялата нация, като в същото време ни направят за кашмер пред чужденците. И за радост, както вече казахме, единствено за любителите на истинския абсурд по света, пък и у нас.
От страна на ЦИК аз поне май чух само един опит за обяснение на случващото се в наистина вече световно известната спортна зала – протоколите, които идват, са пълни с грешки, та първо трябва да се проверяват, после да се поправят и едва след това да се приемат и обработват нататък.
В това сигурно има известна доза истина – ще стигнем и до темата за „качеството на мат`ряла”, който участва в изборния процес. Но като е толкова умна ЦИК, да не би да не знае от предишни избори колко грешни идват протоколите, тоест, защо не предвиди улесняване на процеса, за което има различни практически възможности.
На фона на случилото се, логичен дори ми изглежда въпросът защо по време на избори изобщо се налага планината да ходи при Мохамед, а не Мохамед – при планината. С други думи, защо няколко хиляди души трябва да ходят на крака и да чакат двайсетина да си свършат работата, вместо да стане обратното. Както казах, възможности за това има, въпросът обаче не е само технически, а умствен. Психологически. Ако щете – цивилизационен.
В България все още властта – всяка власт, малка или голяма, независимо дали се казва Министерство на магьосничеството, ЦИК, ТРЯС, ПРАЗ или Държавна комисия за защита на клоуните – смята, че хората, които и плащат, са създадени, за да обслужват нея, а не че тя е създадена, за да обслужва хората. Имам пришки на устата от повтаряне на този базисен демократичен принцип през годините, но ползата е никаква.
Добре, де, змеят на администрацията точно сега няма да го преборим – да се върнем на конкретната тема с изборните абсурди.
Когато отидох да гласувам онзи ден, за пореден път видях с очите си за какъв изумителен човешки „мат`рял” става дума в милата ни родина. Не, че не знам, ама е полезно паметта да се опреснява в това отношение, за да не се изненадваме чак толкова на всичко останало.
Нещастието в моята секция вървеше по две линии. Първата – действията на самата комисия, която обработваше един гласувал за около 4 минути. Това означава, че за да гласуват всички близо 800 души от списъка, вотът трябва да продължи 3 200 минути или над 53.33 часа. Дори ако към урните се втурнат само половината избиратели, пак ще им трябва повече от денонощие.
И това ако не е абсурд, не знам кое тогава е.
Той обаче се реализира заради видимото мотане от страна на членовете конкретно на тази комисия, в повечето съседни секции не беше така и хората минаваха по-бързо. Но тук – ама мотане да ти види окото, очевидно заради подбора на най-неподходящите като възраст и умствени способности люде за извършване на технически най-сложната работа по самото гласуване.
От другата страна на абсурда си бяхме обаче ние, гражданите. От двайсетината души на опашката около мен, поне пет изобщо не знаеха за какво са дошли. Бяха напълно извън чадъра – сякаш най-малко от три дни не са си пили хапчетата. Те не знаеха как се гласува изобщо и разпитваха за детайли, които и децата знаят. Но да приемем, че са за първи път на избори. Те не знаеха обаче и за кого са дошли да гласуват. Поне двама от тях изтънко подпитваха околните за кого е най-добре да пуснат гласа си, а други двама взеха решение и го оповестиха публично – в тъмната стаичка да прочетат внимателно имената от бюлетината и тогава да изберат. Неколкократните призиви на нещастници като мен да прочетат имената още отвън, където има бюлетина-образец, не ги смути, хората упорито се разсейваха и гледаха в тавана при всеки опит да им се подскаже тази опция.
Забележете, не говорим за секция в „Столипиново”, къдетокакто се смята, редовно се случват такива неща. Говорим за секция в централния район на Пловдив. Причините за това поведение в случая бяха видимо възрастови – деменция, алцхаймер или просто обикновеният български живот, смазал тези хора и към зрялата им 80-годишна възраст направил от тях нещо съвършено различно от онова, което всички бихме искали да бъдат нашите майки и бащи.
Както и да е, лошото обаче е, че заради подобни примери май започвам наистина да минавам откъм тъмната страна – този случай ме наведе на мисълта, че за гласуването в България трябва да се въведе не само образователен, но и възрастов ценз.
Това хем е гадна шега, хем е гадна истина, нали?
Още по-гадна е истината обаче, която лицето Волен Сидеров сътвори сякаш на шега, като за пореден път се изпусна в гащите пред лицето на цялата българска общественост и умириса дори изборната нощ. Защо този чутовен руски херой, изпратен от Москва да въвежда ред в България, не може да се сдържи, а постоянно налита на НАТФИЗ, за мен си остава голяма загадка. Единственото разумно обяснение е, че, докато пиянства в съседна кръчма, той е мернал някоя готина девойка, влюбил се е от пръв поглед и ходи да я търси в института. Вероятно не иска кой знае какво човекът. Ако се съди по цялостното му ниво на развитие, сигурно иска просто да я дръпне за плитката, както правят всички момчета в първи клас спрямо момичето, което харесват.
Все пак, не знам доколко логиката ми е логична, когато става дума за Волен, съмнявам се. При всички случаи обаче съм сигурен, че досега в дългата поредица подобни ситуации, които този тип предизвика, той отдавна трябваше да изяде не просто юмрук в лицето, а няколко здрави полицейски палки и поне една нощ да изкара в кауша при криминалните. Вместо това министърът на крака му ходи…..
Депутатски имунитет ли? Да, трябва да има депутатски имунитет, но само за онова, което съответният депутат говори в Парламента – не и за безчинствата, които върши навсякъде другаде, денем и нощем – при това срещу хора без имунитет, най-често съпроводен от своите шпицкоманди, плюс телевизия, която да отснеме геройството му за идните поколения.
Абсурдистан отвсякъде – и няма изгледи за редуциране на абсурда.
За някои твърде абсурдни резултати от самите избори пък изобщо не искам да говоря. Само ще кажа, че се надявам до балотажа хората в Пловдив все пак да се сетят, че недоразумението Славчо Атанасов е креатура на червения руски консул Георги Гергов и това се доказа едно към едно през миналия му мандат, та сега няма как той да претендира, че е независим и истински борец срещу тирана. Просто не е.
Въпреки многобройните абсурди, от изборите все пак се родиха и някои добри новини, като например вотът за електронното гласуване. Не е ясно кога и дали то ще бъде въведено, техническата страна на въпроса вероятно наистина е твърде сложна. Важното обаче е онова, което стана ясно покрай този вот – в страната все още има немалко количество разумни хора, не всичко тук е простотия до шия.
Друга добра новина е катастрофата на БСП. Публично Миковците се радват, че продължават да са втора политическа сила в страната. Вътре в себе си обаче прекрасно знаят, че нищо такова не са – просто на тези избори ДПС не мобилизира докрай електората си, нямаше нужда. В момента тази партия би се чувствала много зле като втора сила, защото тогава ще се окаже основна опозиция срещу ГЕРБ, а Доганите не щат и да чуят за подобно нещо.
Тези и още някои други добри новини обаче не могат да отмият изцяло спомена за онази мисловна и морална помия, която ни заля напоследък и вдигна още по-високо летвата на българските изборни абсурди.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Продукти:
1ч.ч. тиквено пюре
1 яйце
¾ ч.ч. прясно мляко
1к.ч. олио
1 ½ ч.ч. брашно
½ ч.л. сол
1ч.ч. захар
½ ч.л. канела
½ ч.л. кардамон
1 ванилия
1ч.л. бакпулвер
1ч.ч. маскарпоне
½ ч.ч. пудра захар
1ч.ч. смлени орехи
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Намазвам тава за мъфини с краве масло. Разбивам яйцето първо със сол и след това добавям две супени лъжици захар. Смесвам пресятото брашно с канела, кардамом, ванилия и бакпулвер. Към разбитото яйце добавям тиквено пюре и прясно мляко. Разбъквам. Посипвам останалата част кристална захар. Доразбивам с бъркалка. Съм суровата кексова смес добавям постепенно брашно и олио. Напълвам ¾ от обема на формичките за мъфини. Отгоре поръсвам с орехови стърготини. Слагам по парченце краве масло. Пека на умерена фурна, около четиридесет минути. Оставям кексчетата да изстинат. Разбивам маскарпоне с пудра захар. Отрязвам издигнатите калпачета на сладкишчетата. Шприцовам от сладкото маскарпоне и похлупвам леко с кексови шапчици. Сервирам в поднос.  Надявам се предложението ми да ви хареса и да изненадате близките си в нощта на Хелуин!

„Не става дума за никаква дълга Путинова ръка, например, както мислят хора, заклети в паранои”, заяви днес в интервю за БНТ психиатърът Николай Михайлов, обяснявайки баналността на казуса с поведението на Сидеров.

„Вие медиите го създадохте”, заклеймяващо заяви пък новият общински съветник от „Глас народен” Светослав Витков, говорейки пак за Сидеров в друго телевизионно интервю и също препоръча да не се занимаваме със същия казус. С него не желая да споря задочно по очевидния въпрос, че не медиите създадоха медийно известният иначе от началото на 90-те години Сидеров, а именно руската Пета колона го сглоби като един Франкенщайн, употребявайки една конкретна медия за целта като ракета носител – като спутник, от който същият беше изстрелян от нулевото политическо битие до цели 8 процента национален вот в рамките на няколко месеца. Че това е абсурд, на който е „помогнато от външни сили” да се случи, призна наскоро и съпругата на Сидеров Капка Георгиева.

Но с д-р Михайлов в качеството му на политически коментатор съм готов да поспоря с пълното съзнание за непродуктивността да опонирам по този начин ( друг нямам- в БНТ съм отново негласно забранен) на самоизградило се гуру, уважавано от мнозина и ухажвано медийно. Не за друго, а заради подхвърления от него упрек срещу хората, „заклети в параноя” по отношение на „Путиновата ръка”.

Ако това стандартно обвинение беше изречено от стандартни червени шамани, като начетеният Андрей Пантев или невежата Шаренкова ( наградена именно от дългата ръчичка на Путин, лично от премиера Медведев миналия януари в Москва за заслуги към руската пропаганда), едва ли щеше да си струва опонирането. С опорните точки на радиоточка не се спори, както е известно. Поради което и все повече избягвам да влизам в ролята на участник в кални борби с русофили от телевизионния екран, отказвайки покани за участие в подобни „мероприятия”, скалъпвани за кеф на жадната за още кални реалити битки публика и като безплатен придатък в повдигането на рейтинга на телевизиите пред рекламодателите.

Да стоварваш обаче сарказма си на специалист по менталните заболявания върху заглушавания от години в България критичен глас срещу руската намеса в България от висотата на експертната психиатрична диагноза с политическа окраска, е като да риташ слабия в полза на силния. С неподражаемо засукания си изказ докторът този път орязва със скалпела си полипите на поливалентната руска намеса чрез образа на „ръката на Путин”, с който си служат за целите на подигравката срещу опонентите си тъкмо адептите на руската пропаганда у нас.

Именно обвинението, че виждат „ръката на Путин” навсякъде, е любимата карикатура на врага, опростявана като малоумен русофоб от всякакви другари и другарки от антуража на русофилщината у нас. Нейната основна характеристика е невежеството ( особено по въпросите на историята), докато докторът излъчва елитарно превъзходство над простосмъртния и затова диагнозите му са смъртоносно заблуждаващи за податливите на подобна хипноза колебаещи се между истината и манипулативните внушения мозъци.

Не, не разпознавам себе си в упрека на психиатъра, който налива масло в скърцащите механизми на опорната точка на пропагандистите срещу „психодесните”. Не се смятам за толкова важен, че да стана прицел на горчивото остроумие на доктора, което звучи примамливо за ушите на разочарованите от всичко и всички слушатели. Мизантропското закарфичване на политвредителите от политическата фауна, забодени в личния му вербален хербарий, са жадувано зрелище за (д)ушите им и то със сигурност предизвиква болезнена наслада в тях.

Да, знам че е слаба позиция да отговаряш, без да си споменат конкретно и поименно. Нямам обаче основание да се разпознавам като „параноик” , виждащ „дългата Путинова ръка” по конкретния случай със Сидеров, защото заявих както в тук в блога, така и от телевизионния екран на БТВ вчера, че на Сидеров му се случва точно обратното в момента: по-скоро му пращат юмручно послание към него лично и към всички останали, които не следват указанията и вредят на руското влияние в боричкането за място пред руската хранилка. Навалицата край нея е факт. Видно е от проруските заклинания на т.н. опозиция и от колаборационализма с руския неоколониализъм на управляващите граждани за евразийско разиграване на България (ГЕРБ).

Казах още, че има прегрупиране на руските играчи на българския политически пазар и че Сидеров е вече амортизиран, докато един Николай Малинов, свързан с милиардите на най-близкия до Путин медиен олигарх Малофеев, е избран да бъде пуснат като отдавна наложен, но и същевременно като нов руски основен играч на българския медийно – политически пазар. Нещо като генно модифициран Сидеров с човешко лице.

Ако става дума за ръцете на Путин, те изпълняват различни функции. Дясната му ръка Сергей Лавров беше активирана с коригиращ шамар за Бойко Борисов и той бързо се поправи пред строя с комплименти към шамаросващия го като „най-добрия дипломат в света”.

Жириновски, например, играе ролята на среден пръст на лявата ръка на Путин и той често се пъха по най-нагъл начин в българските дела за радост на аплодиращите го тук националмазохисти, определящи се като патриоти ( диагнозата оставям на психиатъра). Ако ( имаше начин да) питате Путин, щеше да ви каже, че няма нищо общо с този истеричен клоун на сцената на съвременния руски шовинизъм.

В този смисъл, да, Путин няма нищо общо и със Сидеров, който е на каишката на Жириновски, наточен да играе вътрешно и международно жалката роля, изпълнявана тук от буйстващия му български аналог със златния руски напръстник. Хора, които разполагат с достатъчно информация, но се озъртат при споделянето й, сочат Жириновски и бандата му като преки началници по финансова линия на потоците, захранващи българската им клоунада. Това е много удобно: при провал- в случай, че българската държава искаше да се конфронтира с тези наглеци- Путин винаги може царствено да отрече , че е чувал за някаква си бяла булонка, джавкаща с руски акцент в България.

А сега да обобщя и аз. Повтарям: реагирам не защото някак се чувствам лично засегнат. В персонално качество, когато да ме гълчат, се оправям някак си. Но се опитвам да защитя със скромните си сили гласовете срещу руската намеса у нас, които бавно и все така относително рядко, но все пак и въпреки всичко започнаха да се чуват напоследък в пробуждаща се България. Когато срещу тези кълнове на осъзнатата и признатата толкова трудно заплаха застане психиатричната оценка за тяхната „параноя” ( на фона на световния бойкот на руската агресивна политика), предпочитам да не мълча, каквото и да ми се лепне по този повод.

Диагнозата на психиатъра мигновено се превръща в опорна точка, макар че иначе докторът се изказа достатъчно презрително за самия Сидеров в лично качество. Това се вижда от следното заглавие в русофилски сайт, който внимава в картинката и извади следните негови думи от контекста на сутрешното му интервю буквално минути по-късно:

„Д-р Михайлов: Депутатите ще направят всичко възможно да хвърлят Сидеров на кучетата, по самозащитна логика”

Share on Facebook

Днес, 29.10.2015 прегледах данните за разпределение на гласовете от листите за общински съвет от протокол номер 030603197 - гр. Варна, район 3 и установих, че гласът ми за избраната от мен политическа сила и преференцията, която съм отбелязала не са налични, т.е. срещу съответния номер са отбелязани 0 гласа и в двете колони (действителни/недействителни). Гласувах за ПП "Глас Народен" с преференция за кандидат номер 2 - Бела Шаркова, но за съжаление гласа ми не е отбелязан!

The six-year old kids from “Ariel” group of “Nightingale” kindergarten, Plovdiv, and their teacher Olimpia Miran, have made...

Както вече се похвалих, миналия уикенд се изявих като лектор на WordCamp Sofia. Отговорната ми позиция като последен лектор в бизнес-панела и липсата на сценичен опит от eCommCongress насам ме провокираха да премисля по-обстойно презентацията си и това, което искам да кажа – надявам се да се е получило.

Презентацията сама по себе си казва малко, затова по-долу ще видите пълното й представяне:

Комуникирайте експертност и характер

Какво е необходимо, за да се превърнете в магнит за клиенти? Когато говорим за фрийлансъри или малки екипи от дигитални специалисти (като голяма част от публиката на WordCamp), наблюдаваме пресечната точка между личен бранд и бранд идентичност.

Ако пред марката стоят въпросите за отличителни от конкуренцията черти, обещание към потенциалните клиенти, допълнителни ползи и екстри, то личната марка допринася със своя имидж, ценности и цел. Тази комбинация прави фрийлансърите и малките екипи особено конкурентни във войната за клиентско доверие – защото те могат да покажат микса от експертиза и човешка същност, на който хората се доверяват (казват ни го Edelman в Trust Barometer).

Затова е важно в комуникацията да се показва както професионализмът, така и личния характер. А как да го постигнем? С фокус върху ограничен брой от ефективни практики.

Контент маркетинг

Основният метод за такова представяне е контент маркетингът. С него можете да представите себе си като професионалист, но и да повдигнете завесата на личното пространство и да споделите онзи микс от качества, който ви прави вас самите. Контент маркетингът днес се използва от много маркетинг специалисти (86%), а добрите резултати ги карат да увеличават инвестициите си (70%). Доверете им се в тази преценка!

Най-желателно е да организирате контент маркетинг инициативите на своя сайт. Така си гарантирате контрол над съдържанието и не зависите от външна платформа. Разбира се, за ефективна контент маркетинг стратегия трябва да се фокусирате върху бизнес целите си – не създавайте постове, просто защото е модерно, а имайте ясна идея как това съдържание ще помогне да изпълните основните си бизнес задачи.

За да създадете правилното съдържание, трябва добре да познавате потребителите си и да знаете каква информация ще е полезна за тях. Дори да нямате усещане, че опитът ви е интересен за споделяне, имайте предвид, че понякога дори съдържанието за прохождащи във вашата сфера ще е интересно на потенциалните ви клиенти – те биха ви наели, точно защото не познават тази сфера и искат някой поне да им обясни ясно основите. Добре е да можете да им дадете документ, който да свалят и да погледнат по-нататък. Така едновременно ще им дадете повод да си спомнят отново за вас, когато преглеждат ресурсите на компютъра и в пощата си, и ще вземете email адреса им, който да ползвате за…

Email маркетинг

Ако инвестирате в един маркетинг-софтуер, препоръчвам ви това да е софтуер за email маркетинг. Резултатите могат да са изключително позитивни и да ви помогнат за превръщане на потенциалните клиенти в реални такива.

За да е успешен email маркетингът ви, трябва да се стараете да сте полезни. Недейте да промотирате само собствените си продукти, постове или нови инициативи – споделяйте професионално съдържание, което може да помогне на клиента. Така ще затвърдите имиджа си пред тях.

Най-успешната стратегия в email маркетинга днес е т. нар. “drip marketing” – където в продължителен период споделяте информация с контактите и автоматизирате съдържанието на база на тяхното поведение. Да речем, след свалянето на e-book от вашия сайт, ще им изпратите whitepaper по сходна тема – ако не се възползват от предложението, ще се постараете да ги ангажирате с видео-съдържание, което е по-лесносмилаемо. Drip маркетингът изисква специализиран софтуер и първоначална инвестиция на време в създаването на автоматизирания процес – но после може значително да помогне за привличане на клиенти.

Социални медии

Няма как да говорим за маркетинг и да не включим социалните медии в микса. Но не по начина, който си представяте. Досега социалните медии се използваха почти ексклузивно за споделяне на съдържание и генериране на трафик към сайта ви. Както отбеляза и Ноел в неговата презентация на WordCamp, това е остарял подход – днес трябва да създавате съдържание специално за социалните медии и да го оставите да живее там.

Благодарение на няколко нови формата, социалните медии са идеално място да си създадете имидж като лидер на мнение и експерт във вашата сфера. LinkedIn с Pulse и Facebook с обновените си Notes поддържат идеално дългоформатно съдържание. Medium е друг канал, който може да ви осигури голям обхват на нови читатели. Разбира се, всичко това е валидно, ако оформите съдържанието подходящо. За мен няма логика да публикувате в тези канали съдържание от блога си 1:1. Печеливша стратегия е да оформите два поста – един с по-базово съдържание по темата, който да публикувате в социалните медии, и един по-задълбочен анализ, който да публикувате на собствения си сайт. Така можете лесно да насочите заинтересованите читатели от социалките към личното ви пространство за още по темата.

Нетуъркинг

И тъй като е добре да се съчетават офлайн и онлайн практики, нека си поговорим за живите срещи. Професионални събития (като WordCamp) са добра възможност за връзка с потенциални клиенти и партньори. За да оставите положително впечатление у тях, трябва да имате добре подготвен elevator pitch: формулирайте ясно в 30 секунди кои сте, с какво се занимавате и какво ви прави различни. Разпишете тази идея и я дръжте винаги под ръка, ако трябва, наизустете ключовите фрази в нея (въпреки че винаги си личи, ако казвате стихотворение).

Най-ценната част от едно събитие е афтър-партито. Там се създават контакти и се намират интересни хора. Продължавам да не разбирам хората, които се отказват сами от тази част на събитията – именно тя може да донесе най-големи позитиви.

Не забравяйте за follow-up след запознанството. Изпратете email, туит или друго съобщение – някакъв писмен сигнал, че срещата се е случила и искате да продължите комуникацията виртуално. Не може да очаквате, че ще потърсите този човек след 5-6 месеца, когато ви потрябва, и той ще се сети с кого комуникира.

The bottom line

При маркетиране на своята фрийланс работа или малък екип, трябва да представите както професионалната си експертиза, така и отличителните си качества. И тъй като надали имате време или човешки капацитет да обхванете пълен маркетинг микс, препоръчвам ви да заложите върху създаване на съдържание в собствените си канали, а ако имате време – и в социалните медии. Подкрепете тази тактика с email маркетинг, за да превърнете посетителите на сайта в потенциални, а после – и в реални клиенти. И не разчитайте само на онлайн каналите – едно запознанство на живо може да ускори работата с нови клиенти и партньори значително.

 ___
снимка: charlesandmarie

Постът Как да се превърнете в магнит за клиенти? е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Швеция ще пази в тайна адресите на центровете за бежанци заради палежите

Държавна агенция за бежанците: България може да приеме още 3600 мигранти

След като ви представихме любимите ни филми по български класически литературни творби, идва ред и на екранизациите по книги от съвременната ни литература: „Дзифт“ Филмът на Явор Гърдев, който спечели наградата за най-добра режисура на филмовия фестивал в Москва и се превърна в едно от събитията на 2008 г., е създаден по романа „Дзифт“ на Владислав...

"Амнести": Австралия е плащала на трафиканти да отклоняват бежанци

Have a look at this great idea for a house that comes from the kids, visiting the kid’s...

Неусетно измина цяла година от излизането на един от най-успешните пътеводители за страната ни – „50 места, които да посетите в България през 2015 г.“, дело на чудесните дами от Peika.bg. Това, разбира се, означава само едно – време беше да видим кои кътчета от родината ще ни посъветват да посетим и през следващите 12 месеца....