Премиерът Борисов потвърди днес за сетен път няколко неща, характерни за днешния руски начин на управление в България:

 

Че политиката управлява икономиката, включително частния бизнес, а не обратното

 

Че това управление се осъществява еднолично от него, както в Русия от Путин

 

Че единственият начин да не бъдеш компрометиран и публично унизен лично от властелина на държавата, дори и да си голям милионер, е да му бъдеш безпрекословно верен

 

 

Всичко това произтича от отмъстителния коментар на премиера Борисов по повод дързостта на един от най-приближените му български олигарси, поискал оставката на вътрешния министър Румяна Бъчварова в случай, че не бъде разкрито убийството на друг бизнесмен. Срещу това искане на Кирил Домусчиев, направено от името на организацията на работодателите в България ( КРИБ), Борисов изригна с нещо, като „ ти къде се намираш, бе”, напомняйки на бизнесмена, че му е искал милиони за стадиона в Разград. Как къде- в продължението на НеРеБе ( когато „къде се намираш, бе” беше характерно изригване на правоимащите срещу безправните роби в НРБ).

 

Борисов щедро даде исканите милиони от джоба на държавата и резна поредната лентичка на стадиона в Разград на 15 май миналата година. Но днес, когато заинтересованият от онази инвестиция собственик на местния клуб „Лудогорец” си позволи отклонение от благодарността за щедростта му, Борисов изведнъж извади онова субсидиране като упрек към провинилия се пред него бизнесмен, призовавайки го да си спомни как му се е молил за пари.

 

Борисов е верен на навика си да се снишава в момент на буря или просто да игнорира упреците, каквито имаше за изсипаните пари в проекта на близкия до него олигарх. Но същевременно той обича да вади от услужливата си памет някоя подробност и да я употребява за свои цели по-късно без обяснения, защо не е реагирал тогава, когато е трябвало. Например на Костов припомни, че му е носил букет с цветя в болницата, за да го унизи в момент, когато беше критикуван от него. Напоследък взе да си спомня дори кога му се бил карал Путин, но само защото по този начин се опитва да отрече руската намеса в големия скандал с развира в ДПС, в който взе страна на руската бухалка Доган.

 

Този филм, в който от всички се очаква да целунат ръката на големия бос, но да знаят, че подлежат на удар през зъбите от нея при най-малко неподчинение, сме го гледали. Казва се „Кръстника”.

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Ако на малките читатели и слушатели са им омръзнали снежните истории, снежните кралици и изобщо всичко, свързано със студа, па макар и приказно, нищо че зимата тук едва сега започва да показва премените си, тази книжка е тъкмо за тях – с герои-животни, обитаващи горещите ширини на джунглата. В преливащите се една в друга приказки...

Специалистите от ЕКА , работещи с модула за кацане 'Фила' , ще изпратят набор команди , които трябва да накарат 'Фила' да завърти совето колело за кацане.

Причината за гибелта на част от астрите , които се отглеждаха на МКС , са се оказали гъбички , появили се в резултат на това , че установката Veggie в която се отглеждаха цветята , прекалено много ги е поливала.

Пламен Асенов
30. 09. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100607525/velikite-evropeici-koko-shanel-chast-parva

Коко преди Шанел, саундтрак, 1

Преди около век една знаменита жена промени представите за модата не само на модния, но и на целия останал свят. Заедно с това промени представите на света за мисленето изобщо. Промени дори представите на света за връзката между това, което е отвън и онова, което е вътре в човека. Родено на дъното на Париж, едва ли не като малко плъхче в канализацията на великия град, момиченцето е погрешно записано в общинските регистри като Габриел Шансел, но жената, в която то се превръща, е позната на целия свят с правилното име Коко Шанел.

Коко преди Шанел, саундтрак, 1

Малката Габриел е плод на улична любов между перачка и амбулантен търговец на дрехи. Годината е 1883-та, във въздуха на Париж вече се носи сладостния аромат на тъй наречената „Бел епок”, хубавата епоха на изтерзаната от конфликти Европа. Това е мирният, щастлив, а до голяма степен и безгрижен период някъде от края на френско-пруската война през 1871 година, до началото на Първата световна през 1914-та. Той включва силно развитие на науката и техниката, животът на хората се подобрява чувствително, а изкуството на забавлението започва да се практикува все по-масово и, как да кажа…..полупрофесионално. Въпреки че произхожда от социалното дъно, малката Габриел всъщност изцяло е плод на този нов европейски дух, тя го попива и носи у себе си цял живот, а, къде съзнателно, къде не, пренася го изцяло и в творенията си. Макар улична, любовта между родителите на Габриел все пак е любов – те се женят, раждат им се още деца, но това не променя нещастната развръзка на този епизод. Майката умира рано, бащата праща децата си в различни приюти, Габриел попада при монахините от Конгрегацията на свещеното сърце на Мария. Там при строга дисциплина тя живее 7 години и научава шивашкия занаят. На 18 не може да остане повече и е изправена пред избор – замонашване или живот в чуждия и непознат външен свят. Избира света – денем работи като шивачка, нощем пее в кабаре. Оттук и версията, сякаш най-разпространената и обществено приемлива, за произхода на името Коко – две песни от нейния кабаретен репертоар включват звукоподражателни пилешки звуци. Друга версия е, че името идва от кокотка, френската дума за държанка или компаньонка. Самата Шанел разпространява романтична история – според нея като малка баща и галено я нарича „коко”, пиленце. Най-шокиращата версия за името Коко пък е, че идва от самоотверженото участие на младата Габриел в кокаинови оргии. Но не се шокирайте, тогава наркотиците изобщо не са обществено неприемливи, напротив. Самата Коко Шанел така и никога не приключва с тях. Доколкото е известно, всеки ден от дългия си живот, тя си бие по една инжекция с морфин. Смята го за безвредно обезболяващо и го ползва, за да се спаси от болките на душата, както ние ползваме аналгин за телесните си болки.

Коко преди Шанел, саундтрак, 2

През 1906 година 23-годишната красавица Габриел Шанел среща Етиен Балсан, бивш офицер от кавалерията, наследник на богатство, свързано с текстилната индустрия и човек на живота от онзи вид, който се гребе с пълни шепи. Той на бърза ръка я убеждава, че с пеене в кабаре тя няма никакво бъдеще. „Пееш, сякаш някой стреля с картечница” – казва и безцеремонно. Тя е достатъчно умна да го знае и без това, така че позволява на Балсан да я отмъкне в замъка си в Компиен. Там за три години той и показва всички сладости на декаданса – от малките и големи глезотийки, част от тях обсипани с диаманти и перли, та до ездата и лова като основни занимания на тълпата безработни приятели, дошли за малко на гости и останали колкото си искат. Между тях е и англичанинът Артър Едуард Капел, с когото Шанел също започва любовна афера. „Двама джентълмени наддаваха за моето секси малко тяло” – описва тя онзи момент. Звучи грубо, ако не знаем, че говори всъщност за наддаване не в пари – доколкото пари всички имат в изобилие, а в човешко разбиране. Балсан не разбира и не подкрепя нейната нужда да се занимава с нещо, да бъде самостоятелна, докато Капел я насърчава и смята, че има бъдеще в модата. Работата е там, че Шанел не само знае да шие, но също може да мисли, а и не се страхува да бъде свободна. Тези неща имат отношение към модата – не, а направо са истинската нейна основа, без тях тя е само гол шивашки занаят. Публиката в замъка на Балсан, колкото и отворена да е, ахва от изненада, когато един ден любовницата на домакина им се появява накипрена за лов не с типичната за езда рокля, а с мъжки брич и ботуши. Дамите от компанията залитат също по страхотните шапки, които тя прави. Първият магазин за шапки, който Шанел открива в Париж обаче, се проваля заради високия наем. Но малко след това Капел печели наддаването с Балсан, отмъква Коко в града на любовта, наема апартамент и инвестира в бизнеса и с мода. За няколко години бизнесът наистина се развива дотам, че тя успява не само да му върне парите, но и да наеме прочутата сграда на улица „Камбон” 31, където и досега се намира централата на модна къща „Шанел”.

Коко преди Шанел, саундтрак, 3

Модният бизнес на Коко Шанел започва да процъфтява, а също и любовта и с Артър Капел. Връзката им трае осем години, а после той се жени за английска аристократка. Това се превръща в правило – мъжете на Шанел обикновено се женят, но за друга и тя винаги остава сама. В случая обаче бракът на Капел не пречи връзката им да продължи, те не могат и не искат един без друг. Година по-късно ги разделя смъртта. Той загива в автомобилна катастрофа, а след 25 години Шанел споделя с приятеля си Пол Моран: „Смъртта му беше огромен удар за мен. Като загубих Капел, загубих всичко. Това, което последва, не беше живот, пълен с щастие”. Още докато е с него обаче и животът е пълен с щастие, името на Коко Шанел става все по-известно в модните среди. Първо тя отваря магазин в морския курорт Дьовил, където продава не само шапки, а и рокли, сака, моряшки блузи, в които внася лекота и спортен дух. Изненадата за публиката е, че дрехите и са направени от жарсе и трико – материи, които дотогава се ползват за мъжко бельо. Още по-голям успех има вторият магазин в Биариц, също известен курорт, близо до границата с Испания. През Първата световна война Биариц има нещо като статут на неутрален град и бизнесът там процъфтява, защото аристокрацията търси спокойно място, където да си харчи парите. Тук Шанел среща Великия княз Дмитрий Павлович, внук на руския император Александър ІІ, братовчед на император Николай ІІ, участник в убийството на Распутин и беглец във Франция от прелестите на болшевизма. Двамата изкарват бурна любов, а после – дълго приятелство. Тя се грижи за издръжката му, а той я запознава с Дягилев, Стравински и други велики фигури от руската емиграция, включително с парфюмера на династия Романови – човек на име Ернст Бо.

Интервю на Коко Шанел по темата за парфюма

Превод: Дали парфюмът е от изключителна важност за жените – пита интервюиращият в този телевизионен разговор с възрастната вече, но елегантна и достолепна Коко Шанел. Той е най-важното нещо! – отговаря тя. – Ние възприемаме толкова много чрез нашето усещане за аромат. То може да бъде загубено, ако общуваш с мръсни хора, ако искаш да го запазиш, живей с подходящите хора.”

Винаги използвайте парфюм – съветва цял живот знаменитата модна кралица. Къде трябва да се парфюмират жените? – питат я веднъж. – Навсякъде, където искат да бъдат целувани – отговаря тя с един брилянтен израз, в който смесва по неподражаем начин философия, ирония и еротика. Но за да може всички да се парфюмират с огромно желание, а не по задължение, през 1921-ва тя създава знаменития си № 5. Прави го след година съвместна работа с Ернст Бо и пресяване на стотици миризми. Дотогава се използват само моноароматни парфюми, обикновено с миризма на цветя – нещо, което Шанел намира за твърде натрапчиво. За да постигне незабравимия букет на своя №5, тя смесва цели 80 аромата. Нещо повече, за да ознаменува заложеният във всяка капка течност дух на съвършенство, Коко Шанел работи също върху формата и материала на флакона за №5. Как е стигнала до тази проста, ефективна и в същото време безкрайно елегантна форма, по този въпрос има различни версии. На мен обаче най-много ми допада онази, според която тя прави нещо относително просто – пресъздава формата на адски удобната сребърна флашка за уиски, която нейният мъртъв любим Артър Капел приживе носи винаги със себе си. Разбира се, тя внася в цялостната композиция нови, по-женствени и елегантни елементи, например с капачката, променя и материала, като прави флакона от дебело стъкло, но като цяло – да, вътре спокойно може да се налее и добро уиски, не само добър парфюм. И все пак Шанел налива само от най-добрия си №5.

Реформата за „плоския“ данък в България води до намаляване размера на сивата икономика

Последната статия на гл. ас. д-р Александър Василев, озаглавена “Ползите от въвеждането на пропорционалното данъчно облагане, базирано на модел на общо икономическо равновесие и сектор на сива икономика: опитът на България с реформата за „плоския“ данък от 2008 г.”, бе публикуванa наскоро в научното списание за икономика Economic Change and Restructuring: Empirical and Policy Research on the Transitional and Emerging Economies. (http://link.springer.com/journal/10644/48/2/page/1). Списанието, което се публикува от Спрингeр, е престижно и международно признато издание.

Статията на д-р Василев дава количествена оценка на ефекта върху икономическото благосъстояние след въвеждането на пропорционалния („плосък“) данък в България през 2008 г. Този ефект работи чрез канала на сивата икономика: всеки работник решава дали ще работи в официалния сектор, или „на черно“. С помощта на модел на общо икономическо равновесие, резширен да включва и  неофициалния сектор, Василев извършва изчислителен експеримент, за да оцени степента на подобрение на иконическото благосъстояние в резултат от въвеждането на пропорционалното данъчно облагане. Основните резултати от изследването показват, че въведената през 2008 г. „плоска“ данъчната реформа генерира по-ниска ефективна данъчна тежест върху производствените ресурси (труд и капитал), което от своя страна предизвиква съществено преминаване на хора от сивата икономика в официалния сектор (“изсветляване на икономиката”), стимулира инвестициите и увеличава производителността и потреблението. От това следва, че под режима на „плоското“ данъчно облагане, размерът на сивата икономика е по-малък и в количествено съответствие с изчисленията на ОИСР (2009 г.) и Европейската комисия (2012 г.)

Проучването е много актуално и добавя значителна стойност към научния дебат относно въздействието на реформата за подоходно данъчно облагане от 2008 г. В допълнение, констатациите на Василев показват, че връщане към схемата за прогресивното данъчно облагане (както наскоро бе предложено от Българската Социалистическа Партия), ще доведе до увеличаване размера на сивата икономика спрямо официалното производство. Ето защо придържането към пропорционална данъчна ставка от 10%, с която се облагат доходите на физическите лица, е стъпка в правилната посока за българската икономика.

 

Александър Василев е гл. асистент по икономика в Американски университет в България. Той наскоро бе класиран в топ 20% сред българските икономисти, според IDEAS. (https://ideas.repec.org/top/top.bulgaria.html)

The post Реформата за „плоския“ данък в България намалява сивата икономика appeared first on Блогът за икономика.

Антологията на съвременната българска поезия на арабски език с името „Вятърът разпръсна моите слова“ е исторически първа по рода си в Арабския свят, съобщава самият преводач и съставител Хайри Хамдан. Тя ще бъде представена на международния панаир на книгата в Кайро на 27 януари. След това ще има премиери в Оман, Ливан и Йордания. Във...

Борците срещу либерализма у нас изпаднаха във възторг от възможността да паразитират върху темата за бежанците в Европа и нейната грозна проекция, обобщена в заглавията тук като „масово изнасилване” на жени в новогодишната нощ в Кьолн. Особено самозадоволяващо им се вижда да обвинят не очевидните скотове, задявали жени на тълпи ( защото за нисшите същества това е характерно и феноменът с проявената от тях престъпна агресивност е в кръвта им) , а именно „либералите”, които били млъкнали пред тази очевидност, ясна на борците срещу либерализма също по рождение.

 

Самите германски медии , държавата и обществото занемяха пред предизвикателството, но да обясняваш на туземните ни борци срещу либерализма, че това стъписване е резултат не само от шока, но и от дългогодишните навици на медиите, държавата и обществото най-напред да научават фактите и след това да ги коментират, е като да очакваш от нашите мутреси да си признаят, че нямат нищо против да бъдат изнасилвани системно, но само от чичковци с парички. Как да ги накараш да проумеят, че в Германия важи правилото на светофара при опасност от катастрофа: спри, огледай се и тогава премини на тротоара на заключенията!

 

У нас катастрофата е сеир, който дава възможност за катастрофални заключения по адрес на врага, привиждан като безспорен виновник и осъден без съд и присъда- ако може направо на смърт.

 

В други случаи, когато им изнася, тези нашите пехливани се хващат за прословутото правило от римското право, съдържащо се във въпроса „ Qui bono?”, т.е.” Кой има полза?”. Не и сега. Защото отговорът е : крайно десните и чуждомразците. Така е обаче там, в Германия и в Европа, приобщаването към която институционално левите тук обичаха да си приписват като своя заслуга ( от Първанов, до Станишев). Сега обаче Путин диктува некролози за мечтаната от него смърт на обединена Европа и тази инструкция , като обикновено, има по-голяма сила в редиците на левичарството у нас от някакви си леви традиции и принципи.

 

Левите традиции и принципи в Европа застанаха на страната на бежанците, на мигрантите – както щете ги наречете, но на страната на по-слабия в този драматичен епизод от вечната сага на преселението на народите. Дори и след свинството с масовото опипване, довело и до две изнасилвания, стотици унизени жени и стотици грабежи на лично имущество, подкрепата за приемането на мигрантите в Германия не спада от традиционните 60 на сто и е монолитна сред германските левичари.

 

У нас същите, които не могат да обяснят залеза на социализма тук и по света, виждат в случая от Кьолн шанс да се нахвърлят върху либералните ценности на Европа с яростта на европейските крайно десни граждани и на кремълските пропагандисти. Те направо ликуват, че била замлъкнала мъждукащата в България общност от привърженици на либерализма ( някакви либерали от центъра на София, по израза на министър Москов от времето, когато рейтинга му надскочи този на Борисов заради антиромските му изказвания).

 

Разликата между левичарството, крайно дясното и руския шовинизъм, проповядван тук като висша форма на българския патриотизъм, днес е само в изразните средства. Ако зализаните борци срещу либерализма нападат либералните ценности като „отживели”, „ провалени” и с прочее относително кротки термини, то за побратимите им по манталитет от разклоненията на руския шовинизъм същото е формулирано с изкованите в Москва термини, като „либерастия”, „толерастия”, „еврогейство” т.н.
При всяка драма в държавите, които са неотразим магнит за българските бежанци от съветизираната България, либераломразците у нас стават от сития си сън на набедени борци за социална справедливост и расова чистота на българщинАта, протягат се доволно и започват с обобщенията , заклинанията и бабешките пустосвания на „либерал”, което им звучи като „канибал”.

 

Така беше след януарската кървава баня в Париж миналата година. Така е и с вълната от бежанци в Европа, уж провокирана от либералите на Запад и най-вече от либералните американци, които били създали главорезите от Ислямска държава, дето Путин щеше да ги обезглавява от въздуха, за да спре въпросната бежанска вълна и да ни спаси от злото, породено от съдружниците на либералите в Близкия изток.

 

И ето, че отново нещо чудесно за борците срещу европейския либерализъм им даде нова сила да живнат. Кьолнската драма- голяма, колкото местната катедрала!

 

Самите германци се оказаха стъписани от „приятелския огън” на приютените чужденци и реагираха на (не)културния сблъсък с бързината на хипнотизиран заек от фаровете на автомобил. На медии, политици, общество им трябваха дни, за да напуснат вцепенението и да го анализират, след което да реагират. Но у нас борците срещу либерализма нямат този проблем: веднъж надушили „кръвта” на либерала, не пускат следата.

 

Сега им е паднало да се обадят\ обидят лично, след като мълчаха, например, за изцепката на др. Кирил Добрев „ аз жените ги използвам за друго” ( в отговор на въпрос за евентуално оглавяване на БСП от жена) или след като от години се правят, че не забелязват, как техния Бойко гняви жени по площади и магистрали, като им тика в устата залци. За похожденията на същия или на приятеля му Първанов http://e-vestnik.bg/4473- нито дума!

 

Дреболия в сравнение с онова в Кьолн? Да, така е. Няма база за сравнение. Тук е прието да си биеш жената ( видно от последното проучване на общественото мнение по този животрещящ въпрос), но да си траем за това.

 

„Около една трета от жените в Европейския съюз са преживели физическо или сексуално насилие, след като са навършили 15-годишна възраст, а над една пета от европейките са станали жертва на насилие от страна на партньора си. Това показва изследване, проведено сред 42 000 жени на възраст от 18 до 74 години, живеещи в 28-те държави-членки. Изследването е направено от Агенцията на Европейския съюз за основните права и разкрива степента на злоупотреба, понесена от жените у дома, на работното място и в интернет. Данните за България показват, че всяка 4-та жена е била насилвана физически или сексуално от своя партньор.

Изводите от изследването показват, че 5 процента от анкетираните жени са били изнасилени, 11 процента са били подложени на сексуално насилие чрез имейли или есемеси, а 55 процента от тях са преживели сексуален тормоз на работното си място.”

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1227532

С риск да им дам повод да ме обявят за фашист ( нали трябва има срещу кого да се борят т.н. антифашисти, нуждаещи се отчаяно от фашисти за осмисляне на живота си) : оставете Германия на германците. Те ще се оправят с насилниците над жените там. Борете се със собственото си лицемерие на мутреси, които нямат нищо против един космат екземпляр да им позволява властнически да му пипат мускула на публично място и да се кикотят доволно, когато 10 години по-късно продължава да им се подиграва, че крякат около него като пуйки!

 

Оплаквач(к)ите на гроба на европейския либерализъм трябва да свалят най-напред чер(ве)ните си забрадки и замъглените очила, през които не виждат, че собственият им националсоциализъм се провали и в социалистическата, и в националистическата си част. Едва след това да хлипат за нарушените права и свободи на клетите европейци пред нашествието на черните забрадки и бурки. Защото те , европейците, ще се оправят с проблема, който наистина е голям, но не и непреодолим за обществата, който са отхвърлили и болшевизма и неговата разновидност националсоциализма.

 

 

 

Share on Facebook

Share on Facebook

След като вчера ви разказах за това, как "Износът на ток се срина ПЕТ пъти" днес Електроенергийният системен оператор (ЕСО - ТУК) публикува първата за 2016-та г. справка за енергийният баланс на страната. Видно от нея, за първи...

Запоюваме едно пътуване из Рим. Елена ще бъде наш водач. Приятно четене:

Рим

всички гледни точки

(едно пътуване до Рим през август 2014)

Увод

Почти два месеца подготвях нашето пътуване до Рим. Изучавах забележителностите, смъквах си карти, разхождах се с Гугъл по улиците. Въобще преди да тръгна, вече имах чувството, че вече съм била там. Естествено едно 5-дневно пътуване е крайно недостатъчно за да се обхване Вечния и необятен град, но се опитах да го погледна от различни гледни точни и да добия някаква що-годе реална представа за него. И, така  започвам да разказвам:

Пристигнахме рано сутринта на летището, откъдето взехме автобус до гара Термини. Още от автобуса успяхме да видим базиликата Сан Паоло фиори де мура (която после така и не успях да посетя, макар че си я бях планувала) и Колизеума. Пътя на автобуса мина и по моста Ponte Ostiense –  модерен мост с причудлива форма, от една страна на който се виждаха модерни постройки, а от другата – запустели останки от някаква стара сграда (вероятно гара или нещо подобно). Този контраст някак си се запечата в съзнанието ми. Но преминаването покрай (по-точно зад) гара Термини, направо ме втрещи. Под мостовете беше пълно с бездомници и емигранти. А след като слязохме от автобуса усетихме и „аромата“ на този район. Бях чувала и чела, че Рим не е от най-чистите градове, но това, което видях и усетих с обонянието си – беше много повече от всичко,  което си бях представяла. Районът около Пиротска или Женския пазар в София – ряпа да яде. Както и да е. За по-малко от 10-тина минути пеша стигнахме до хотела, където си оставихме багажа и поехме към Колизеума – символа на Рим.

Археологически Рим

1-ва част

Колизеума

Строителството на древния Амфитеатър на Флавиите, както още го наричат започва през 71г.н.е. от император Веспасиян и  завършва през 80г. от сина му Тит, който го открива на 21 април със стодневни игри. Еуфорията, обзела гражданите на Рим при откриването на Колизеума, може би може да бъде сравнена с откриването на Олимпийските игри в днешно време. Сградата се отличава с огромните за своето време размери: арената е 85 м. дълга и м. широка, а стените са 48 м. високи и обиколката на външната стена е повече от 500 м.  Амфитеатърът е пригоден да побира 50 хил. зрители, разпределени в сектори според социалния и икономическия си статус. Жените и мъжете са били разпределени в различни сектори. Естествено най-отпред са били ложите на императора и приближените му. Днес е запазена малка част от мраморните облицовки на тези ложи. Името Колизеум  (Colosseum) се  e утвърдило чак през 8 век, заради огромната статуя на Нерон (Колос), която се е намирала наблизо. Днес от тази статуя е запазен само постамента, който се намира в близост до двореца на Нерон – Domus Aurea (Златният дом).

Посещението на Колизеума беше първата ни допирна точка с древният и вечен град. Бях чела за опашките от туристи пред Колизеума и съвети как да избегнем тези опашки, но по мое лично мнение – не се плашете от опашките: има достатъчно каси, групите и индивидуалните посетители са на отделни опашки, така че макар и дълга на пръв поглед (защото не бях видяла тази пред Ватиканските музеи, но за това ще пиша по-нататък) вървеше изключително бързо. Така че след по-малко от половин час чакане успяхме да влезем вътре и с помощта на видеогид на руски език за съпруга ми и аудиогид на английски за дъщеря ми тръгнахме из Колизеума. Относно аудио и видео гидовете, според мен може да ги пропуснете, още повече, че се заплащат отделно и се чака на още една опашка за тях. Видеогида е добре направен, но може и предварително да изгледате и прочетете информацията, която ви предоставя, а при самото посещение той по-скоро ви „обърква“, отколкото помага, защото вместо да гледате забележителностите, сте заети да следите за точките, по-които той ви води (маркирани са с табелки с номера и знак слушалки).

Конструкцията на Колизеума впечатлява с мащаба и сложността на изпълнението, а предназначението за което е бил използван и до ден днешен действа смразяващо. Не е ясно колко гладиатора са загубили живота си на тази арена, но само за откриването са били докарани 5000 диви животни.  По цял ден римляните са се забавлявали в този амфитеатър, като сутрин са започвали с лов на диви животни, а след обяд са наблюдавали битки между гладиатори. Няма потвърдени сведения на слуховете, че първите християни са били избивани на арената на Колизеума, още повече, че по времето на Нерон той просто не е съществувал.

Colosseum, Piazza del Colosseo, 1, 00184 Roma, Италия

След два часа и половина или три напускаме Колизеума и се отправяме към Форума и хълма Палатин. Най-напред непосредствено да Колизеума разглеждаме най-новата от триумфалните арки в Древен Рим –

Арката на Константин

Тя е построена през 312 г. в чест на победата на император Констанитин и е открита в деня, в който той празнува 10-годишнината си като император. Арката е 21 метра висока, 25,7 метра широка и има входна дълбочина от повече от 7 метра.

След това тръгваме по Виа Сакра (запазена част от древният римски път) към Римския форум или по-точно към арката на Тит, през която влизаме във форума.

Вече е към обяд и слънцето безмилостно напича. Минаваме покрай дълга опашка  от тези, които опитвайки се да избегнат опашката пред Колизеума са дошли и са се наредили тук, но за разлика от Колизеума тук опашката е на открито и касата е само една. Хубаво е, че билетът за Колизеума, Форума и Палатин е общ и важи за два дни.

Арката на Тит

е построена в чест на завладяването на Ерусалим през 70 г. от император Тит. Висока е 15 м. . Във вътрешността на арката, от едната страна е изобразен император Тит на колесница, коронован като победител, а от другата – плячката от разграбения Йерусалим. Пътят Виа Сакра, който минава под арката е построен от неговия по-малък брат Доминициан през 81 г.

Продължаваме към

Храма на Ромул

 Този храм е  посветен на Ромул, сина на иператор Максенций, който умира още като дете (няма нищо общо с Ромул, основателя на Рим). Храмът е построен през 307г. и според табелата пред него бронзовата врата е оригинална и ключалката и все още работи. Днес храмът е част от Базиликата Св. Козма и Дамян, посветена на двама гръцки братя лечители и мъченици. Папа Феликс IV обединява двете сгради и създава базилика в противовес на езическия храм на братята Кастор и Полукс, останките от който се намират наблизо.

Тръгваме по дясната алея и минаваме покрай останките от базилика Емилия, след което стигаме до Курията, любимото място за срещи на римския сенат, която се намира в основата на хълма Капитолий. В този край на Форума е и

арката на Септимий Север

– издигната през 204 г. в чест на войните на император Септимий Север и синовете му Каркала и Гета. В ляво е

храма на Сатурн,

от който са се съхранили само няколко колони в Йонийски стил.

Връщаме се по другата , централната алея и минаваме покрай

колоната на Фока,

построена през 608г. в чест на император Фока. Това всъщност е последният( най-новият) построен обект на Римския форум. Колоната е висока 13м. и е поставена върху четириъгълен пиедестал.

Продължаваме към „центъра“ на Форума, като минаваме покрай базилика Юлия и стигаме до храма на Цезар. Той е издигнат на мястото, където е убит Гай Юлий Цезар, а след това е бил „обожествен“ и е построен храм, от който е останала само малка част, във вътрешността на която туристите хвърлят монети. След това стигаме до комплекса на

весталките

– храм и жилищни помещения с двор, в който за запазени шадраваните, обградени с градинки от цветя. От храма са запазени само 3 колони. Там весталките („жриците“ на богинята Веста) са поддържали вечния огън, донесен от Еней при превземането на Троя. В двора са запазени скулптури на весталките.

(rim7.jpg – храмът на весталките )

Тръгваме към Палатин. Това е хълмът , откъдето е започнала историята на Рим. Според легендата тук е живяла вълчицата, отгледала Ромул и Рем. След като порастнали близнаците се разделили: Рем отишъл на съседния хълм Авентин, а Ромул останал на Палатин.

Първото ми впечатление е от растителността: палми, портокалови дръвчета и високите „чадъровидни“ иглолистни дървета, които ги има из цял Рим. От тук успяхме да видим

Римският Форум

от високо от покрива на Орти Фарнезиани, великолепна вила, заобиколена с градина с екзотични дървета построена от кардинал Александър Фарнезе през 1550 г.

Тук са и останките от новия дворец на Август, двореца на Флавиите, стадиона на Домициан и др. В подножието на Палатин се намира и известният Circus Maximus – Голямата арена, където са се провеждали надбягвания с колесници. Пистата е можела да побере 12 колесници. Мястото е известно още преди новата ера, когато е използвано от етруските владетели на Рим. През 50 г. пр. н.е. Юлий Цезар го разширява и го превръща в място за масови забавления. Размерите на пистата на Циркус Максимус са съответно 600м. дължина и 225м. ширина. Циркуса е побирал 250 хил. зрители. Император Домициан свързва новия си дворец на хълма Палатин с Циркуса, за да може по-лесно да наблюдава надбягванията. Император Траян  по-късно добавя още 5000 места и уголемява императорската ложа.

Но вече сме твърде уморени от жегата и се отпускаме на една пейка на сянка, откъдето се любуваме на гледката от високо.  Много приятно впечатление ми направиха градините по покривите на сградите в Рим. Явно римляните така компенсират липсата на място, а и освежават пейзажа.

Прибираме се в хотела, за да се настаним и отдъхнем час-два и вечерта продължаваме с Капотолия и площад Венеция.

Изкачваме се от страната на Форума, което ни позволява още веднъж да го погледнем от високо. Капитолийският площад е проектиран през 1537 г. от Микеланджело, като освен съществуващият стар дворец е изграден още един нов. Днес в тях се намира музеят на Капитолия. Отпред площадът се свързва с града с широка, наклонена стълба(Кордоната), проектирана от Микеладжело. В основата на стълбата от двете страни има два лъва, а на върха са статуите на близнаците Кастор и Полукс. В средата на площада е бронзовата статуя на император Марк Аврелий на кон. Това е копие на статуята, а оригиналът се пази в Капитолийският музей. При създаването си бронзовата статуя е била цялата покрита със злато и има поверие, че ако позлатата се появи отново, значи е настъпил Страшният съд и краят на света. Вечер площадът е осветен.

От другата страна на Капитолийският хълм е Националният паметник на Виктор Емануил II – първият крал на Обединена Италия от края на 19-ти век. Това е най-внушителната сграда в центъра на Рим (135 м широка и около 80 м. висока). Двете конници с крилатите богини се виждат почти отвсякъде. Отпред е и самият площад Венеция.

Не можем да пропуснем и Императорските форуми те са изградени през I-ви и началото на  II-ри век от н.е. Форумът на Траян с Траяновата колона и форумът на Август са разположени отляво на Via dei Fori Imperiali, булевардът, направен от Мусолини и свързващ площад Венеция с Колизеума. По този булевард фашистите са си устройвали военните паради. От другата страна са Форумът на Цезар и Форумът на Нерва. Форумите се наблюдават от булеварда, като Форумът на Траян продължава към Траяновия пазар (Mercati di  Traiano), който има отделен вход откъм Via IV Novembre. Траяновата колона е покрита с релефи, които разказват за военните походи на император Траян срещу даките. Изрязани са повече от 2600 фигури. Вътре в нея има стълба, а в основата на колоната в златна урна са положени останките на императора. През XVI век огромната статуя на императора е заменена с тази на Св.Петър. Вечер има светлинно шоу на Форума на Август, което разказва за историята и устройството на форума. За целта има специално изграден подиум със седалки за зрителите, които получават аудиогид на съответния език.

От дълбока древност, та чак до 20 век всички владетели на Вечният град са увековечавали своето присъствие по един или друг начин, надпреварвайки се в своята грандомания. Характерно е и това, че по-късните владетели са използвали строежите на предходните, като са ги преустройвали или са ползвали материалите от тях.

Абревиатурата, която най-често може да срещнете из Рим SPQR(Senatus Populusque Romanus) т.е. Сенатът и Народът на Рим, била използвана както по време на републиката, така и по време на империята върху всички известни монументи и документи. Днес най-често може да я видите върху капаците на шахтите за канализацията и естествено върху много сувенири.

Очаквайте продължението

Автор: Елена

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Рим – на картата:

Рим

В началото на декември 2015-та г. Прокопиев-ията вестник "Капитал" се похвали, че те вече ще ни "светят", за да виждаме по-добре, какво и как ставало в българската енерГЕПИка, през новосъздаденият им нарочен портал, о...

Продукти за 4 порции:
6- 7 картофа
200г мариновани гъби
½ стрък праз лук
¼ глава целина
1 морков
1 ½ч.ч. доматен сок
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1с.л. суха чубрица
2с.л. мазнина

Приготвяне:
Една доматена яхнийка с картофки, гъбки и праз, запечена в гювеч. Става вкусничка и много ароматна от чубричката.  Почиствам и измивам всички зеленчуци. Нарязвам картофите, моркова и целината на кубчета, а праза- на колелца. Прехвърлям продуктите в гювеч. Подправям доматения сок със сол и червен пипер. Добавям в гювеча. Наливам още една чаена чаша топла вода. Пускам една- две супени лъжици свинска мас. Използвам я защото е прясна, бяла и няма неприятен мирис. Поръсвам чубрицата. Похлупвам съда. Пека на умерена фурна, около осемдесет минути.

Хиляди жители на Хонконг излязоха на протест срещу мистериозното изчезване на петима издатели и търговци на книги, за които се предполага, че са подложени на репресии от властите в континентален Китай, съобщава Тhe Digital Reader.com В протеста се включиха около 6000 души, които искат отговор от Пекин на обвиненията, че петимата са били отвлечени от...