Съд на ЕС: невалидната Директива 2006/24 и колко от личната свобода да се жертва

07/30/16 12:33
(http://nellyo.wordpress.com/)

Съд на ЕС: невалидната Директива 2006/24 и колко от личната свобода да се жертва

През 2014 Съдът на ЕС обяви Директива 2006/24 за невалидна. Това беше директивата за задържане на трафичните данни, срещу която и в България имаше протести, но беше въведена в Закона за електронните съобщения. После Конституционният съд по искане на Омбудсмана обяви противоконституционността на разпоредбите на ЗЕС, въвели директивата.

Мотивите на Съда на ЕС са – каквито бяха и на протестите впрочем – (1) че установеното с директивата задължение за запазване на някои данни води до тежка намеса в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни и (2) че така установеният режим не е ограничен до строго необходимото за целите на борбата с тежките престъпления.

Но в Швеция и Обединеното Кралство такива задължения за задържане на трафични данни са наложени, дори за липса на транспониране непосредствено преди решението за обявяване на директивата за невалидна същият този Съд на ЕС осъжда Кралство Швеция да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократна сума от 3 милиона евро.

След решението за обявяването на директивата за невалидна шведски телеком Tele2Sverige спира да изпълнява задълженията си по закона, въвеждащ директивата. В Обединеното кралство граждани подават жалба срещу британския режим. В резултат съдилищата в Швеция и ОК се обръщат с преюдициално питане към Съда дали въведените национални режими са съвместими с правото на Съюза и по-специално с Хартата.

Стана известно заключението на генералния адвокат по съединени дела C-203/15 Tele2 Sverige AB/Post-ochtelestyrelsen и C-698/15 Secretary of State for Home Department/Tom Watson.

Според генералния адвокат налагането на подобни изисквания може да е съвместимо с правото на ЕС. Наистина, пише той, при спазването на строги изисквания – и изброява:

въведени по съответен начин – у нас само със закон, достъпни и предвидими, осигуряващи защита от произвол. Да не нарушават Хартата. Да преследват цел от общ интерес, изключително и само борбата с тежки – а не с всякакви престъпления. При това налаганите задължения да са стриктно необходими за борбата с тежките престъпления – което означава, че няма друга мислима мярка, която да постига същия резултат. Задължението да е пропорционално на целта. Сериозните рискове, произтичащи от тази мярка, да не са несъразмерни с целта – борба с тежките престъпления.

В светлината на разговора за необходимото у нас законодателствo за борбата с тероризма и това, което чухме от министъра на вътрешните работа вчера:

Всеки от нас да жертва нещо от личната си свобода, за да участва в борбата с тероризма.

Неудържимо извиква в съзнанието цитата от речите на Бенджамин Франклин, широко известни от протестите срещу разпоредбите на ЗЕС.

Вярно, ситуацията в света е различна, но балансът между свобода и сигурност – ако се остави да е по мерките на държавата – скоро съвсем ще се промени – и не в полза на свободата. Затова решението на Съда на ЕС по тези две съединени дела ще е важно, поне от гледна точка на законовите гаранции, за които гражданите следва да настояват.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2016/07/30/2006-24-6/

Публикувана на 07/30/16 12:33 https://nellyo.wordpress.com/2016/07/30/2006-24-6/