ЗА ГАГАРИН И ДРУГИ СВЕТОВНИ РУСКИ „ПОСТИЖЕНИЯ“

 

 

 

 

На 4 октомври 1957 г. СССР изстрелва първия спътник около Земята. Това е факт! Радиолюбители по света улавят неговите сигнали в продължение на 22 дни.

На 12 април 1961 г. СССР обяви Юрий Гагарин за първия човек извършил полет в космоса. Това факт ли е? Е как да не е – ще ми се изсмее почти всеки – целият свят знае това! Добре. Да  видим, тогава, как стоят нещата наистина: полетът на Гагарин е признат от Международната авиационна федерация – FAI (Fédération Aéronautique Internationale)  в резултат на документи представени от комисарите по спорта И. Г. Борисенко и В. А. Плаксин, които удостоверяват… ЛЪЖИ!

Лъжата на единия комисар:

В. А. Плаксин удостоверява, че „Восток-1“ излита с Гагарин в кабината. На това той няма как да е свидетел, защото не е сред хората, които са присъствали при затварянето на главния люк на кораба. Изследователят Александър Ярмолович е открил 10 варианта на списъка от хора, които са опълномощени да присъстват при затварянето. В нито един от тези списъци не присъства Плаксин!

Лъжата на другия комисар:

И. Г. Борисенко твърди, че на 12 април 1961 г. в 10:55 часа Юрий Гагарин се е приземил на 26 км от град Енгелс, Саратоска област, близо до селото Смеловки. Комисарят хукнал към капсулата, където го очаквал усмихнатият Гагарин, наобиколен от горди колхозници. Тук, до кабината на кораба, след като проверил документите му, Борисенко зарегистрирал три световни рекорда: продължителност – 108 мин; височина на полета 322,7 км; товар на целия кораб 4725 кг.

Фактите:

Дълги години СССР криеше, че капсулата на космическия кораб се приземява празна. Гагарин се спуска с парашут на 4 км от нея,  в колхозното поле на село Узморье! Изследователят В. И. Россошанский разкрива лъжата на Борисенко и доказва, че той вижда за пръв път Гагарин, чак на военното летище в град Енгелс! Разобличеният Борисенко отговаря: „Така трябваше. Какво да напиша и говоря – решаваха отгоре!“

Първата капсула, приземила се с екипажа в нея, е на Восход-1, 12 октомври 1964 г. В нея катапултиращият стол и оборудването са махнати и трима космонавти, възможно най-слабичките, без скафандри(!), са натъпкани като копърки. Никой на света, не е и предпологал, че тримата космонавти са летяли в едноместна кабина, без защитни екипировки! Забравили, че до този ден са лъгали, руснаците с възторг заявяват, че за първи път екипажът е приземен в капсулата на кораба!

Лекарят В. Волович, който преглежда Гагарин 3 часа след предполагаемото претоварване от 9-10 g при балистическото спускане, казва следното: „В салона на самолета пристъпих към прегледа на Гагарин. Кръвоизливи, които възникват при високите претоварвания, не открих. Дробовете бяха чисти. Дишането – умерено. Температура 36,6 градуса. Пулс – 65. Кръвно налягане – 125/75. Казах му: като на младенец, все едно не си летял в космоса.“

– А може би и наистина,  не съм летял? – произнася  Гагарин.

Лекарят споделя това в последното си интервю, малко преди да почине. Човекът бил крайно възмутен от груба лъжа в “Комсомольская правда” през 1997 година, че той е участвал в група издирвала в продължение на час капсулата с Гагарин. И когато отворили люка, видяли космонавта лежащ със затворени очи. Свалили му скафандъра и след като дошъл на себе си, първите  му думи били:„Я – на Земле?”.

Неизброими  са публикуваните лъжи за приземяването на Гагарин: пъстри, различни  и съвсем противоречиви. Интересното за мен е, че при радиус от 300-400 км на зоната за приземяване, в ненаселен район, Гагарин се оказва  в населена местност, над която не само е летял, но и където миналата година е проведено обучението му за скокове с парашут: на двайсетина километра от офицерската столова, в която  познатият  старши лейтенант е посрещнат, вече като майор, със  сок и ябълка. Късметлия!?

Гагарин е симпатяга, чувствал се е неловко да лъже. На първата пресконференция – три дена по-късно, на въпроса как се е приземил, в капсулата или отделно от нея с парашут, той се смущава и под яростния шепот на човека до него (Михаил  Крошкин), започва объркано да обяснява, че и двата варианта били предвидени  от главния конструктор. Отговор на този най-обикновен въпрос – не дал. Че е свестен, показва и липсата на  неговия подпис на врата от хотела „Космонавт“ в Байконур. Космонавтите, преди полет, се подписват на вратата на стаята, в която са настанени. След като се изпълни с автографите им, вратата се прибира и пази. Има подписите на всички космонавти с изключение на Гагарин. Говори се, че чистачка го е изтрила. И така да е. Ако беше летял, нищо не пречи да се подпише отново, нали? Даже колегите му биха го насилили да го направи – та нали е първия. Той обаче не го прави. А не след дълго, лъчезарният млад човек, се пропива, започва все по-често да губи контрол върху себе си и ругае не само началниците си , но и самия Леонид Брежнев. Нещо любопитно: съветският лидер е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“, за приноса му към „космическия полет“, но тайно(!), с непубликуван указ!? Постепенно от бляскав символ, пиянстващият  Гагарин, се превръща в неудобен и опасен враг за родината си.

На 27 март 1968 г. на Гагарин е наредено да извърши изпитателен полет на вехт УТИ МиГ-15. Той обаче заподозрял нещо и поискал техническата документация. От сведенията в нея се ужасил: 12-годишният самолет е минал два капитални ремонта, а двигателят му (RD-45 FA производствен номер 84445a), не само не бил оригиналния, но се оказва с още две години по-стар и е претърпял 4 генерални ремонта. Полетът следвало да бъде кратък, само 20 минути, а към самолета имало допълнително прикрепени два контейнера с гориво, очевидно –  съвсем ненужни. Гагарин отказал да се качи на този летящ ковчег. Вдигнал скандал. Наложило се  инструкторът, полковник Владимир Серегин, да го успокои, заявявайки, че ще лети с него. Едва при петия опит самолетът е приведен в движение. 11 минути след излитането, Гагарин иска разрешение да се върне. Малко след това самолетът се разбива в земята и избухва. Няма да се спирам на официалните версии за смъртта на двамата пилота, защото при тях  и двамата биха могли да катапултират. Причината те да не каталпутират е, че са изпаднали в безсъзнание, поради незатворен докрай вентил осигуряващ хермитизацията на кабината. Това е версията на инженер-следователя Игор Кузнецов, който в продължение на 9 години разследва катастрофата.

И така,  няма нито едно доказателство за космическия полет на Гагарин. Никакви документални кадри. Нито дори една малка, черно-бяла снимчица, от този „велик“ 12 април 1961 г. Всички филми, снимки и приказки са постфактум, произведени след това с пропагандна цел. Очевидно руснаците се решават на тази лъжа, притеснени от американците, които след успешния полет на шимпанзето Хам (31 януари 1961 г.), подготвят Алън Шепърд за първия му полет – отложен от 6 март за 5 май 1961 г.

Възможно е, Гагарин да е искал да лети, да е настоявал, но те не са били готови за този полет, на този ден. Лъжата не е първата и няма да бъде последната. При полета на кучето Лайка, всеки ден,  в продължение на 7 дни, руснаците осведомяват света за „самочувствието“ на кучето. Гадното в случая е, че Лайка е била мъртва – на седмия час от полета, след продължила няколко часа агония, поради повишаване на  температурата в кабината. Седем дни руснаците поднасят на света лъжите за самочувствието на мъртвото куче.

Когато питат Гагарин, ще публикува ли снимки от космоса, той казва: „На кораба нямаше нито един фотоапарат или друго фотографиращо устройство.“

На кораба обаче имало магнетофон(?), на който Гагарин записвал наблюденията си!?

И вместо снимки руската пропаганда ни пробутва думи, които Гагарин казал: „Наблюдавам  облаци над Земята, малки, купести, и сенките от тях. Красиво, красота! Внимание!Виждам хоризонта. Един изключително красив ореол. Слънчева дъга от самата повърхност на Земята. Много красиво!“

Уважаеми слушатели, пардон, читатели. Всички тези неща съм ги виждал и аз, без да съм бил никога космонавт. Предполагам и мнозина от вас, които като мен, си избират място до прозорец в самолета.

На въпроса на британката Андриа Роуз, дали Елена Гагарина е израстнала с разказите на баща си за първия полет в космоса, дъщерята отговаря:

– Не. С мен той разговаряше за детството си прекарано в Смоленския край и за войната.

А на въпроса, дали е питала баща си за това, какво изпитва първият човек полетял в космоса, Елена отговаря:

 – Ние знаехме, че това е много опасно.  И че по време на полета има редица опасни ситуации, но по-късно, от публикациите. Баща ни никога не ни е говорил за това. Той обаче искаше да лети отново и беше нещастен, че не беше избран за друг полет. 

Да-а… Гагарин споделя с целия свят наблюденията и чувствата, които имал на космическия кораб, но не и с малките си дъщерички!? Нито веднъж!??

Елена оправдава баща си, че е бил уморен да разказва това на толкова много хора. Съгласявам се с нея. Гагарин беше разкарван по целия свят като примадона. Посети десетки страни, както и България. Но, кой ще оспори истината, човешката истина, че ако някой полети в космоса за първи път, той, ако не веднага, то при първия удал се случай, независимо от всякакви обстоятелства, ще намери начин да сподели изживяванията си със семейството си и най-вече своите деца. Както разбираме, Гагарин не го е направил. Никога! А той е имал и време, и възможност, а по-късно и повод – докато е писал  книгата си „Пътят към  космоса“. Предполагам, че се досещате защо? Защото не е искал да лъже безсрамно, най-скъпите за него същества на Земята!

Убеден съм, че Гагарин, от всичко най-много на света, е искал да извърши наистина този полет. Искал е, ужасно силно го е искал, за да може приклекнал пред своите малки момиченца, гледайки ги честно в очите, с чисто сърце, да им разкаже какво е, да летиш в космоса…

Руснаците както леко създадоха, така и убиха един голям и  сантиментален измамник – летецът съгласил се да лъже милиони хора по света, но не и своите деца. Когато научих, че Гагарин нищо не е споделил с дъщерите си за този „велик полет“, се убедих окончателно, че не е летял. Вас, уважаеми читатели, ще попитам: има ли разумен човек, който да приеме, че измежду фотоапарат, филмова и телевизионна камери, руските конструктори са избрали… магнетофон, като доказателство за извършен първи полет в космоса от човек? Ще се съгласите, че няма конструктор на света, който да направи този избор! Твърдя също, че ако на 12 април са могли да изстрелят и върнат невредим космонавт, то следващият, щеше да полети също през април или най-късно в началото на  май, но, не  чак през август! Полетът  на човек, за първи път в космоса, е далеч по-значим, от полета на животни! Тогава, къде е логиката в кабината на кучетата Стрелка и Белка да  има телевизионна камера, а при първия космонавт – не? Камерата е предавала в реално време поведението на кучетата  и тези кадри са записвани от наземни станции върху филмови ленти, които по-късно, са показани на света. Гагарин обаче се „качил“ на космическия кораб, да осъществи първия полет в историята на човечеството, без дори един мъничък Смена 8, изключително популярен и много евтин руски фотоапарат по онова време.  Абсурд!

Грубата, руска манипулация с магнетофона показва, че някой много уплашен, някой ОТГОРЕ, е разпоредил, че Гагарин е летял с този кораб, за да не бъдат изпреварени от американците. И този някой „отгоре“ е, Никита Хрушчов – „селякът“, който вече се е уверил (с Лайка), че светът приема без съмнение каквато и да е космическа лъжа. Освен това, той е бесен на междунардната общност и му се иска да й го върне, заради нейната реакция на съобщението, че Лайка е евтанизирана преди капсулата да навлезе и изгори в земната атмосфера. Възмутена от убийството на кучето, тя препоръчва на руснаците вместо животни, да изстрелят в космоса Хрушчов. Тази спонтанна, човешка реакция, е по повод на руското изявление, че Лайка е живяла седмици, през които учените „натрупали“ безценни данни относно възможностите за живот в космоса. Куп руски лъжи! Мисията на Лайка, е следвало да приключи на десетия ден, чрез умъртвяване с храна. През 1998 г. Олег Газенко, един от учените изпратили кучето в космоса, казва: „Колкото повече време минава, толкова повече съжалявам за това. От тази мисия не научихме достатъчно, за да оправдаем смъртта на кучето.“ Фактът за смъртта на кучето – на седмия час от полета – става известен на световната общност почти половин век по-късно – октомври 2002 г. Какво ли би било възмущението, ако светът е знаел наистина истината?

Измамата, със „живата“ Лайка, довежда Америка на космическата писта, където СССР вече 9 години се надбягва със… себе си. На създателя на Фау-2 – Вернер фон Браун – най-после е дадено  разрешение да изстреля спътник на Земята, след три отказани му през 1946, 1954 и 1957 години. Причината за неразрешените изстрелвания е, че американците не са предугадили  възможността, изкуственият спътник да има военно приложение: Студената война е в своя разгар! След по-малко от 90 дни, първият американски спътник на Земята, е изстрелян (31 януари 1958 г.)! За разлика от руския, който няма никаквъв научен принос, американският изпраща ценна информация за атмосферата и радиационните пояси на Земята. А, получилият пълна свобода на действие, Вернер фон Браун, отправя поглед към Луната, изпращайки мислено своите благодарности към руснаците, осигурили му дългоочакваната  възможност за изява.

Мнозина от вас, драги читатели, ще продължат да настояват, че полетът на Гагарин се е състоял. Че не е невъзможно да се лъже така, че е  ненормално, отвратително, че това е абсурд. Не е възможно ли?  Отвратително било.  За кои? За европейци, американци, канадци… да! За руснаците това е навик изродил се в традиция! Национална традиция! При това и многовековна. Да се върнем хиляда години назад: известната като втора руска книга „Изборник Святослава 1073 года“  въобще не е руска. Това всъщност е „Съборникъ от Х век“ на българския цар Симеон I. Руснаците са изстъргали думите „в чест на великия между царете Симеон” и написали  отгоре „ в чест на великия между князете Святослав”. И дълго, упорито, нагло – по руски ЛЪЖАТ. Хиляда години отричат съществуването на българския сборник! За наш късмет се оказа, че има запазен оригинал, съхраняван от Държавната библиотека в Берлин.

За да се уверите сами, че руснаците са най-наглите и най-големите лъжци в целия свят, ето още руски, световни „постижения“ от „Большая Советская Энциклопедия“.

* Първият велосипед е изобретен от крепостния селянин Артаманов през 1801 година, цели 16 години преди барон Карл фон Драйс. Най-интересното на  този самоделен велосипед е, че е  направен от стомана произведена… след 1860 година!

* Електрическата крушка, също била измислена от  руски крепостен селянин – Лодигин през 1872 г. И разбира се, без никаква връзка с изобретенията на много други, преди него, като например сър Джозеф Уилсон Суон, който още през 1860 г. получава патент за такава крушка.

* Несъществуващият руски изобретател Крякутный, пък полетял на въздушен балон още през 1731 година, далеч преди братята Монголфие да го направят през 1782 г.

* Александър Фёдорович Можайский изпреварил братя Райт с 21 години и полетял през юли 1882 г. на самолет, който дори теоретически не може да полети, щото мощността на двигателя му била два пъти по-малката от необходимата.

* Всички, които сме били ученици през 70 – 80-те години на миналия век, знаем, че радиото е изобретено от А. С. Попов.  За сър Оливер Джозеф Лодж и маркиз Маркони – не сме и чували. А първият радиоприемник е патентован от Маркони. Преди това обаче  Едисон въвежда термина „безжична телеграфия“, а Херц открива електромагнитните вълни, благодарение на което, Тесла нарисува принципната схема на радиото. По тази схема, Лодж конструира първото радио.

*  Иван Ив. Ползунов изобретил  парната машина…  половин век след Томас Нюкомън.

* Братята Черепанови изобретили парния локомотив… след като го видели в Англия.

* Завършилият 7-ми клас Калашников изобретил автомат АК 47… след като буквално го взел от ръцете на Хуго Шмайзер, който конструира и осъществява изработването на  „руския“автомат с помощта на отвлечените, специално за тази цел, още 500 германски инженери. За разлика от Гагарин, малограмотният сержант не изпитва срам от лъжата. Напротив, от ден на ден, все по-добре се чувства в ролята на Шмайзер и достигна невиждана, направо невъзможна за руския мужик възраст – 94 години. Незаслужената, фалшива слава, прави живота на Гагарин нещастен и прекършен, а за Калашников – все едно, че се е оженил за царската дъщеря.

* Ломоносов открил Закона за запазване на масата: написал в писмо до приятел, че ако нещо се появи на едно място, значи  е  изчезнало от друго място.

* Циолковски – доказан психопат със завършен 4-ти клас, повтаряйки един от тях – „измислил“ ракетите… известни на човечеството от преди  500 години. „Уравнението си“, за движение на ракета, той взел от дисертация на Иван Мещерский. Далеч преди Мещеррский обаче това уравнение с лекота решавали на изпитите студентите от Кембридж, през целия 19-ти век. Точно 50 години  преди да се пръкне руският „гений“, полковникът от английската армия, Уйлям Конгрийв, унищожава крепостта Булон във Франция с… ракети!

* „Основоположник“  на практическата космонавтика бил Сергей Павлович Корольов, щото за 10 години и с 300 (триста!, не е игра на думи) опита, успял да пресъздаде… Фау-2, ракетата на великия Вернер фон Браун – истинският баща  на всяка космонавтика, появила се на света. Било е тежък, сизифовски труд: Сергей Павлович се потил по 16 и повече часа в денонощие. Не ме разбирайте погрешно, уважаеми читатели, Корольов е бил наистина добър конструктор и би постигнал бързо много повече, ако е оставен да работи свободно. Принуден е бил, от страх (прекарал 6 години в затворите на НКВД и ГУЛАГ), да изпълнява стриктно и  безапелационно „гениалните“ идеи на диктатора Сталин, който му осигурил като изпълнители и 8 хиляди германски инженери, отвлечени от Германия заедно с машините и техническата документация. С германска техника и чертежи, германските инженери създадоха руските космически ракети от семейството Фау-2.

След време, руските конструктори ще си споделят: ако нашите бяха пленили барона (фон Браун), на Луната нямаше да стъпи никой!

Историята на Русия, минала  и днешна, е изплетена от лъжи, безкрайни лъжи, безсрамни лъжи, непонятни лъжи, страшни лъжи, просташки – руски лъжи, без които фалшивото, кухо, руско самочувствие ще се спихне като изхвърлен след употреба презерватив.

Ще приключа, непълния и съвсем кратък списък, с една  просташка, руска  лъжа:

Путинските информационни средства накараха милиони хора да вярват, че за ракетите Атлас-5 американците купуват „руски“ двигатели РД-180, защото не можели да си ги направят. Истината е, че двигателят е американски и правата върху него са на  General Dynamics и съдружната й  Pratt & Whitney, а се сглобява в Русия, върху шаси на съветски двигател РД-170. Руснаците не могат да използват или продават на други двигателите, защото ключовите елементи в тях са американски патенти: US Patent 6244041, US Patent 6226980, US Patent 6442931… Управляващата автоматика и механика са американски разработки, собственост на Lockheed Martin. Руснаците се опитаха да направят руски аналог, без американските патенти и разработки, РД-180В и… не можаха! Пълен провал! Затова няма руска ракета с този двигател. Заради наложените санкции, производството се прекратява и  двигателят ще бъде заменен с чисто американски, през 2019 г. Дотогава за Атлас-5 ще се използват и последните заявени 18 броя РД-180. Защо  се правеше от руснаците? Защото през 1995 година «НПО Энергомаш» печели търга на General Dynamics с цена, в пъти, по-малка от тази на конкурентите: гладни, бедни и безработни са били.

Все едно Китай да се хвали, че Apple купува китайски айфони, щото не може да  ги прави. Путинска му работа!

Българин

Share on Facebook

Share on Facebook

Кихне ли Москва, София се разболява, шегуваха с нас подигравателно по света по времето на пълното колониално подчинение на България на СССР.

 

Явно промяната днес не е много голяма. Руският депутат Пьотр Толстой се бил пошегувал само, когато каза (истината), че половината българско Черноморие е купено от руснаци и предстои и останалата част от страната да бъде напазарувана също. Това твърди самият той на третия ден, след като “шегата му” се възприе напълно сериозно в България по простата причина, че се базира на известния факт за разпродажбата на България срещу рубли, но досега Москва не се хвалеше с този успех, а в София се правеха, че не разбират какво става.

Толстой кина най-напред войнство и настана война в София. Сега киха моролюбиво и това вещае мир, по-точно примирение. Война и мир у нас по днешния Толстой. Класика!

Резултат от шегичката на Толстой беше вълнуващ за българските путинофили, които се почувстваха предадени от Москва чрез публичното деклариране на презрението към българите, което е тайна иначе само за малоумните у нас. На русолююбието беше нанесен удар по честолюбието: хем служат вярно на чмуждата си родина, хем господарите им им се присмиват, че са продажници, отнемайки им възможността да продължат да лъжат колко много ни обичали “братушките”, за да оправдаят собствената си раболепност пред тях.

С изявлението си Пьотр Толстой ( вероятно посъветван от високо място), връща надеждата у покрусените русолюбци тук, че “само” е постъпил господарски. Само се бил пошегувал ( в частта за намерението да бъде купена останалата част от България, защото за вече напазаруването шега няма- факт е).

Толстой да не е първият шегаджия на власт в Русия? Например вицепремирът Дмитрий Рогозин час по час се шегува с целия свят- ту с коледни картички, на които са показани руски балистични ракети, които е готов да им изпрати като подарък ( нали е шеф във военнопромишления комплекс на комплексарска Русия). Ту с това, че щял да прелети над Румъния с бомбардировач, щом не го пуснали с граждански полет. Ту пък друго нещо ( една путинолюбива коментаторка у нас каза по местна телевизия, че не бивало да му обръщаме внимание, защото той си бил такъв, малко нещо хулиган, сладурът му със сладур).

На Толстой му е толкова смешно обаче, че отказва да се извини, защото не можел да се извинява за хумора си. Нормално е за един толкова виден руски “аристократ” ( за какъвто го обяви главният специалист по истеризирането на историята у нас Божидар Димитров). Когато си ритнал купичката на просяка и си го настъпил по ръката, няма нужда да му се извиняваш. Той пак ти е благодарен за подаянието.

Ех, какъв кеф, какво облекчение ще настъпи сред русолюбците тук. Ама и някоя рубашка ще трябва да си разкъсат от (само)съжаление, че са побързали да се разграничат от толкова виден шегаджия, който не искал да ги обиди.

Че те не се обидиха! Той нещо не е разбрал. Уплашиха се, че вече дотолкова не им цепят басма в Москва, че ги разголват като роби на пазар. И им пробват зъбите, за да хапят с тях евроатлантическия враг ( както препоръча посланик Юрий Исаков).

А може и да се притеснили както във вица за Пена, която мразела груповия секс, оти мое да я пропуснат в калабалъка.

Шегувам се, де.

Share on Facebook

Share on Facebook

Паралелно с експресните мерки по гласуване на нарочен закон, за подпомагане на Национална електрическа компания (НЕК) да се издължи на руската Атомстройекспорт, които се провеждат тези дни в София, Европейската комисия изпрати спешно сво...

Никога от началото на съветската окупация до ден днешен съветско-руски политик не е казвал така откровено истината за отношението на руснаците към България като към стока. Направи го за първи път депутатът Пьотр Толстой.

Поразителен е ефектът от откровението му, но не сред българските “русофоби”, които винаги са твърдели, че лицемерната лъжа за безграничната руска любов към България е резултат от пресметлива пропаганда, която цели да умилява лековерните и обогатяващите се от това лъготене българи.

Най-малко са изненадани българите, живели, учили или работили в СССР и Русия- друг е въпросът кой колко се осмелява да сподели тази “тайна”. Каквито и привилигии да са имали някои от тях, както и да са били обгрижвани в процеса на пазаруването на душите им, няма българин, който да не знае истинското отношение на руснаците към българите, изразено най-после открито от един руски хулиган по манталитет, издигнат на висок партиен пост в управляващата партия на хулиганстващия в международните отношения Путин.

Най-много и най-силно се засегнаха путинофилите у нас. Дръпнаха им черджето от Русия, на което се кланят като мюсюлмани към своята източна Мека. Направо им призля да бъдат изобличени като стадо за продан, което може и да бъде разфасовано за кюфтета и кебапчета, ако продавачите решат, че така им е по-изгодно на русофилските сборища в България.

 

Как смее този Толстой да казва истината, възмутиха се силно и очевидно искрено ( най-после) най-напред в русофилските среди у нас. Надпреварват се пред смълчаната си путинофилска аудитория да се хвалят към кой пръв е скръцнал със зъби ( от безопасно разстояние) на руснака. Накрая към този хор от вбесени другари и другарки се присъедини и Борисов с твърдението, че много се ядосал на руския депутат понеже 1300 години никой не ни е купил ( досега, вече е купил половината Черноморие тъкмо по време на неговото управление).

Парадоксално, но “русофобите”, като външният министър Даниел Митов, пледират да не обръщаме особено внимание и подсказва на Москва да стори същото. Десният Радан Кънев също вмъкна в изявлението си, че положението с руското пазаруване било същото и в редица западни страни ( не като оправдание, а като нещо, което не е голяма новина- факт и аз това казвам, Толстой просто плю на досегашното руско лицемерие и разбуни руския мравуняк в България с това).

А в Русия се забавляват с “ажиотажа” тук. Какво толкова е станало, след като Толстой е казал и истината и дори е спестил факта, че половината, а дори 80 на сто от морското крайбрежие на България е изкупено вече от руснаци, както пише един руски вестник. http://offnews.bg/news/Sviat-_12/Ruski-vestnik-Piotr-Tolstoj-obidi-Sofiia-kazvajki-ochevidnoto_636445.html

В руската статия малко грешат, като твърдят, че българското Министрество на външните работи било реагирало. Няма такова нещо. Министър Митов принизи реакцията до лично мнение във фейсбук. Но за останалото руснаците са прави да се подиграват: българите се продават и нямам какво да се оплакват от този факт.

Апропо, Русия е на път да постигне старата си имперска цел да завладее тъкмо крайбрежието на Черно море, населено с българи, за да си осигури коридор към Цариград. Това е стара руска мечта. При всяка руско-турска война от Екатерина Велика насам руските войски целенасочено са отвеждали десетки хиляди българи със себе си обратно в Русия като работна ръка, но и с цел да обезбългари около 300 километра в дълбочина територията покрай Черно море на север и на юг от Балкана, която да служи при следващия поход като плацдарм за настъпление, военен коридор към Босфора без да има опасност един ден местното население да създаде своя държава и да се превърне в пречка за тази имперска цел.

За огромна изненада на завоевателите, преоблечени като освободители, българите все пак успяват да създадат своя държава пряко волята на Русия и особено на нейния император Алексъндър III Българофоб, заплашващ през 1886 г. българското Черноморие с десант, но принуден да изтегли флота си под единодушния международен натиск на цяла Европа, симпатизираща на българската борба за независимост от Русия по онова време.

Колкото до това, дали въпросът е важен, то отговорът е еднозначен: най-големият проблем пред модернизацията и оцеляването на България е свързан с с бурния руски корупционен натиск, който заплашва не само българската държавност, но и разяжда отвътре българското общество, опитвайки се да превърне колкото се може повече българи в зависими държанки на Русия.

Държанките, както е известно, дори и да родят дете на своя “благодетел”, то обикновено остава незаконно и не се ползва с правата на наследник. Освен ако бащата не го припознае. Което предстои да се случи на следващия етап от пълзящата руска заплаха за оцеляването на България, окачествена в един изтекъл в медиите таен американски дипломатически доклад като държава, “полегнала между Лукойл и Газпром” ( според автора на доклада посланик Нанси Макълдауни) .

Share on Facebook

Share on Facebook

Днес започваме реално пътуването на Валентин из окупираните територии на Европа – започнахме с едно въведение в темата, а днес сме в Северен (турски) Кипър.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

втора част

Остров Кипър и Севернокипърска турска република

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Остров Кипър

 

Наричат Кипър „островът на Афродита“. Според митологията именно тук се е родила и живяла тази всемогъща богиня на любовта и красотата. Счита се, че наименованието Кипър произхожда от множеството кипарисови дървета, които някога са расли на острова.

Остров Кипър

е разположен в Североизточната част на Средиземно море. Географски се причислява към континента Азия. По права линия бреговете му отстоят на 75 км. от Мала Азия и на 105 км. от Сирия. Политически, обаче, островът се причислява към континента Европа, а Република Кипър е член на Европейския съюз.

Площта на Кипър е 9,25 хил. км², т. е. 12 пъти по-малка от територията на България. Населението на острова е близо 1,2 милиона, т. е. 6 пъти по-малочислено от българското. Голяма част от живеещите в Кипър са чужденци, на първо място руснаци. Доста на брой са англичаните, румънците и българите.

Дължината на острова е около 240 км., а ширината му е около 100 км. Общата дължина на бреговата ивица е около 800 километра. И при тази малка територия ми бяха необходими цели 11 дни за да мога да разгледам основните забележителности. На следващата карта с черен контур е очертан маршрута, по който обиколих „надлъж и нашир“ остров Кипър. Стрелките до контура показват посоките на придвижване. Начертаният на картата маршрут е с дължина 1430 километра – толкова изминах с автомобила.

Почти успоредно на северния бряг са простира

планинската верига Бешпармак (гръцкото й име е Пентадактилос)

Нейната височина достига 1000 метра. И турското и гръцкото име в превод означават Пет пръста, заради очертаващите се пет върха по протежение на планината.

В южната половина на Кипър се издига планината Тродос, чийто най-висок връх е Олимпос (1951 метра). Този планински масив е с размери 80 км. на 30 км. и е обрасъл с гъсти гори.

Между северния и южен планински масиви е разположена леко хълмистата равнина Месаория. На следващата снимка се вижда тази равнина, а гледната точка е от крепостния замък Буфавенто. В долната част на снимката се забелязва паркирания автомобил на автора.

Икономика

Кипър притежава залежи от медни руди и различни минерали. От древни времена е развит добива на мед и производството на изделия от този метал. След 2010 година в морската икономическа зона на острова са установени залежи на нефт и природен газ. Основните икономически отрасли са туризма, селското стопанство, корабоплаването, производството на текстилни и занаятчийски изделия. Интересна част от селскостопанското производство е коренът на растението трилистник, наричан тук холукаси. Векове наред се произвежда сладкото десертно вино Командария.

На остров Кипър се отбелязват

няколко специфични празника

Може би най-характерният и уникален е Катаклизмос – празник посветен на Всемирния потоп. Характерен е фестивалът на Афродита. Отбелязват се фестивалът на виното и празника на розата.

История

Първите открити следи от човешки живот на Кипър се отнасят към периода на неолита, 7 хиляди години преди новата ера. Около едно хилядолетие преди новата ера се появяват гръцки заселници и започва елинизацията на острова. Установява се гръцкия бит и се разпространява гръцката култура и изкуство. През различни периоди се заселват финикийци, асирийци, египтяни и перси. Последните са прогонени от армията на Александър Македонски, а след него островът става владение на гръцката династия на Птоломеите. Тридесет години преди новата ера Римляните завладяват острова и от времето на тяхното управление са запазени храмове, бани, амфитеатри. С най-голяма стойност от този период са прекрасните мозайки в град Пафос.

Следва почти деветвековно византийско управление, от което време са запазени крепости, манастири, християнски базилики, стенописи и икони. По време на Третия кръстоносен поход в края на 12-ти век английският крал Ричард Лъвското сърце завладява острова и го продава първо на Тамплиерите, а после на франкския владетел и последен крал на Ерусалим Ги дьо Лузинян. Така започва периода на франкското господство, оставяйки след себе си крепостни замъци, готически катедрали и манастири.

Последната кралица от династията на Лузиняните продава острова на Венеция в края на 15-ти век. Така започва почти едновековния период на Венецианско господство. През това време угрозата от страна на Османската империя е огромна и населението плаща високи данъци за да се строят защитни крепости. В края на 16-ти век османските турци завладяват острова, въпреки съпротивата.

Столицата Никозия (Левкоша)

е под обсада 40 дни, преди да бъде превзета. Защитниците на Фамагуста се съпротивляват цели 11 месеца на турските завоеватели. Започва тривековен период на Османско владичество. От това време са останали ханове, джамии, обществени бани.

Османският период свършва през 1878 година

и в събитията от това време виждам индиректна връзка с Българската история. След Руско-Турската война (1877г.÷1878г.), на Берлинския конгрес големите европейски държави вземат решения за разпокъсването на България и за подялбата на отнетите турски територии. Зад кулисите на конгреса Турция сключва таен договор с Великобритания, с който й предоставя остров Кипър. В замяна Британците се задължават да защитават турските интереси на Изток, преди всичко с насоченост срещу Русия. Берлинският договор узаконява английската окупация на Кипър. Осем десетилетия продължава периодът на Британско управление. Островът остава само формално османски до Първата световна война, след което официално е провъзгласен за английска колония. През този период британците пренасят тук „европейската култура“. Икономиката е в подем, нараства промишленото и селскостопанско производство, изгражда се съвременна транспортна инфраструктура. Установяват се и английските правила за автомобилно движение от лявата страна.

През 50-те години на 20-ти век се разраства национално-освободителното движение и се стига да нелегална въоръжена борба срещу английските колонизатори. Едновременно с това нараства напрежението между кипърските гърци и кипърските турци, като се стига до военни стълкновения между двете общности. Освободителното движение на кипърските гърци се възглавява от Архиепископ Макариос.

През 1960 година е провъзгласена независимата Република Кипър

и Макариос става неин пръв президент. Великобритания запазва на острова територии, на които са установени две военни бази. Стълкновенията между двете големи етнически и религиозни общности продължават, което налага през 1964 година да се въведат умиротворителни сили на Организацията на обединените нации. Те се разполагат по разделителна демаркационна зона, наречена „Зелена линия“.

През 1974 година управляващата в Гърция военна хунта организира преврат с цел последващо присъединяване на острова към Гърция. Използвайки ситуацията, турската армия окупира населения с турци Северен Кипър.

От тази част са принудително изселени над 200 хиляди гърци и прогонени на Юг. Обратно пък, няколко десетки хиляди турци са изселени от южната в северната част на острова. През 1983 година е официално провъзгласена

Севернокипърската турска република

Тази държава е призната единствено от Турция. Съгласно международното право Република Кипър запазва суверенитета си върху цялата територия на острова. Там наричат Северен Кипър „незаконно и временно окупирана територия“.

Сега територията на остров Кипър е разделена на 4 части:

• Република Кипър, която е член на Европейския съюз от 2004 година. В разговорния език се нарича още Южен Кипър или гръцката част от острова. На тази държава принадлежи 57% от островната територия.
• Севернокипърска турска република, която заема 36% от острова.
• Буферна зона, разделяща северната и южната част на острова. Тя е с дължина 180 км. и е наречена „Зелена линия“. Охранява се от войски на ООН. Покрива близо 4% от територията на Кипър.
• Британските военни бази Акротири и Декелия са в южната половина на острова и са разположени на близо 3% от територията му.

„Зелената линия“ минава през столицата Левкоша (позната и под името Никозия)

като я разделя на две части. Северната част на Левкоса е столица на Севернокипърската турска република, а пък южната част е столица на Република Кипър. Това е единственият град в света, който е столица на две държави.

Искам да споделя впечатленията си от

цените в Кипър,

преди да започнем автомобилната обиколка на острова.

По мои наблюдения, цените на хранителните продукти в Северен Кипър бяха малко по-високи отколкото у нас и в Турция. Цените на входните билети за музеите и архитектурно-историческите забележителности бяха в границите между 4 и 7 лева български пари. Посещението на някои от тези забележителности беше безплатно. Повечето гръцки черкви, обаче, са със статут на музеи и за разглеждането им се плаща. Цените на горивата бяха както в България, т. е. с около ¼ по-ниски от съответните цени в Турция. Главните пътища са скоростни, с по две отделени платна. През планинските и някои крайбрежни райони пътищата са тесни, със завои и придвижването по тях е бавно. В основните градове има много добре уредени туристически информационни центрове. Там се предоставят и безплатни пътни карти.

В Република Кипър цените бяха европейски.

Хранителните продукти струваха около два пъти по-скъпо отколкото в България, т. е. приблизително както в съседна Гърция. Храненето в ресторанти беше 4-5 пъти по-скъпо, отколкото у нас. За сметка на това билетите за музеите и другите архитектурно-исторически забележителности бяха много по-евтини отколкото в Западна Европа и в Гърция. Цените им се движеха в границите между 2,50 и 4,50 евро.

В Южен Кипър има няколко къси, но много добри магистрали, които са безплатни. Тесни и с много завои са пътищата през планината Тродос. Повечето паркинги и обществени тоалетни също се оказаха безплатни. Цените на горивата по бензиностанциите бяха с около 10 до 15 процента по-високи, отколкото в България. Навсякъде има добре уредени туристически информационни центрове. Тук, обаче, не се дават безплатни карти на автомобилните пътища. Купих си такава с надписи на руски и гръцки за 5 евро.

Като цяло,

и Северната и Южната част на остров Кипър са много добре уредени туристически региони

Пътуването със собствен автомобил там е евтино и безопасно. Никъде не съм имал проблеми с пътната полиция по отношение на превишена скорост или други неволни нарушения. В Северен Кипър е по-евтино, а в Южен Кипър е доста по-луксозно и всичко е по-добре уредено. Много е разпространено предоставянето под наем на автомобили, квадроцикли и лодки. В Северен Кипър преобладаваха английскоговорящите туристи. В южната част на Република Кипър беше пълно с руснаци. В западната й част вече имаше доста западноевропейски туристи, предимно възрастни хора. Видях туристи от Полша, Чехия и Украйна. Въпреки че в Кипър живеят и работят много българи, по време на обиколката там не срещнах нито един българин и не чух никъде българска реч.

Севернокипърска турска република

Северен Кипър е с площ 3,35 хил. км² и с население около 300 хиляди. Освен местните турци, тук живеят и много преселници от Анадола. През 1974 година турската армия окупира северната част на острова, която получава името Турска федеративна държава Северен Кипър. Тя обявява независимост през 1983 година и е провъзгласена Севернокипърската турска република. Въпреки че е международно непризната, с очите си видях, че тази република съществува като самостоятелна държава и притежава всичките атрибути на държавната власт: президент, правителство, знаме, герб и т. н. Използваната валута е турската лира, а икономиката е тясно обвързана с икономиката на Турция. Индиректно за тази обвързаност можех да съдя по множеството големи камиони ТИР, които се превозваха с фериботите между Турция и Северен Кипър.

Пристигайки след плаването през нощта, фериботът акостира на пристанището в

град Гирне

Следваха паспортна проверка, оформяне на документите за временен внос на автомобила с такса от 15 лева и плащане застраховка Гражданска отговорност за половин месец в размер на 40 лева. Датата на пристигането беше 6-ти май.

В пристанищния офис на фериботната компания се поинтересувах какво е разписанието на корабите в обратна посока. Дадоха ми каталог с дните и часовете, който се оказа променен десетина дни по-късно.

Потегляйки от паркинга на пристанището видях автомобил, движещ се срещу мен и си помислих „Виж го тоя ненормалник кара в моята лента“. Спрях на място за да не се ударим и в този момент осъзнах, че „ненормалникът“ всъщност съм аз. Просто бях забравил, че

движението в Кипър е от лявата страна,

както във Великобритания.

Не зная защо, но предварително си представях Гирне като някакъв занемарен и скучен пристанищен град. Точно обратното –

бях очарован от старата историческа част

Опитвайки се да стигна до крепостта, в един момент осъзнах, че се движа по затворена улица край залива със старинни сгради от едната страна и маси на ресторантите от другата. Пешеходците се отместваха за да мина и така стигнах до края. Нямаше изход и разбрах, че това е крайбрежна пешеходна алея.

Върнах се на заден ход няколкостотин метра. Очаквах всеки момент да изскочи полицай и да ме глоби за нарушението. Нищо подобно. Нямаше и гневни жестове или изрази от страна на разхождащите се туристи. По-скоро с усмивка и интерес гледаха тоя заблудил се шофьор от Европа.

Преди Гирне е бил населен предимно с кипърски гърци и се е казвал Кирения.

След турската окупация през 1974 година гърците са изселени на Юг или емигрират в Европа. Счита се, че градът е основан след края на Троянската война, повече от едно хилядолетие преди новата ера. През вековете той се е развивал като търговски и занаятчийски център. Една от основните забележителности е запазената крепост с разположен в нея историко-археологически музей.

Старото пристанище на Гирне (Кирения)

и разходката около него се запомнят завинаги.

Новата част на града също беше приятна с многото си пешеходни зони, магазини, ресторанти и барове. Тук продължаваше и крайбрежната алея с палми и цветя. В Гирне беше пълно с туристи, предимно английско говорящи.

Абатството Беллапаис

е изградено в началото на 13-ти век от френските рицари-кръстоносци, пристигнали в Кипър от Йерусалим. Това е укрепен манастирски комплекс в готически стил, състоящ се от катедрала, трапезария, жилищни помещения и градини. Първоначалното име на френски е Abbaye de la Paix, което в превод означава Абатство на мира. Сегашното наименование Беллапаис е дадено по време на венецианското управление на острова. Селото носи същото име.

Спрях се в

селото Караман

с действаща гръцка черква и в планинското

село Лапта

В последното си купих еднокилограмова кофичка йогурт, който се оказа изключително гъст и високомаслен, подобно на нашето биволско кисело мляко.

Градчето Гюзелюрт (гръцкото име е Морфу)

е център на регион, в който се отглеждат цитрусови плодове. Две са основните забележителности тук: Природонаучния и археологически музей и запазената като музей гръцка черква с прекрасни икони.

Соли е древен град

в северозападната част на острова. Възникнал е като гръцки град-държава и е процъфтявал в продължение на едно хилядолетие. Главният археологически обект тук е античният амфитеатър, изграден около едно столетие преди новата ера. По време на разкопките е открита уникална мраморна скулптура на Афродита, която се съхранява в археологическия музей в Левкоса. В Соли са останките на пет храма и на раннохристиянска базилика с мозаечен под. В некропола са установени около 30 погребения.

Стигнах до

Левкоша (по-известен под името Никозия),

по-точно северната част на града, която е

столица на Севернокипърската турска република

 Така наречената „Зелена линия“ е под егидата на ООН и отделя Северна Левкоса (Никозия), която е с турско население, от Южна Левкоса (Никозия), която е с гръцко население и е столица на Република Кипър. По този начин Левкоса (Никозия) е единствения град в света, който е столица на две държави.

Паркирах сравнително далече от историческия център, близо до новото здание на кметството. По пътя към центъра се зазяпвах наляво и надясно, докато в един момент бързо се заоблачи и заваля проливен дъжд. Близо един час чаках под един навес и когато дъждът понамаля продължих. На практика цялата ми обиколка из столицата на Северен Кипър мина под дъжда, кога по-слаб, кога по-силен. Естествено, още в самото начало целият подгизнах като „мокра кокошка“ и вече ми беше все едно като „джапах“ през локвите. Старата част на града е оградена от Венецианската крепостна стена и тук е съсредоточена голяма част от архитектурно-историческите забележителности на Северна Левкоса. Историята на този град в значителна степен се припокрива с историята на остров Кипър.

На територията на стария турски хан сега са разположени множество приятни малки ресторанти и магазинчета за сувенири. Предназначението на всички тях е да „обират“ парите на туристите.

Света София и най-старата и най-голяма готическа катедрала на Кипър.

Строена е в продължение на десетилетия през 13-ти и началото на 14-ти век. След завладяването на острова от османските турци, катедралата е преустроена в джамия с името Селимие. Вътрешните размери на този внушителен молитвен дом са 66 метра на 21 метра.

Крепостният замък Буфавенто

е разположен на един от върховете от планинската верига Бешпармак (гръцкото й име е Пентадактилос). По дължината на тази планина са били разположени крепостни замъци и стражеви кули. Така се е наблюдавало цялото северно крайбрежие и равнините на юг. При появата на врагове са се подавали сигнали с огън и дим от един наблюдателен пост на следващия. По този начин вестта за опасност се е разпространявала за минути и военните гарнизони са се мобилизирали бързо за отбрана. Тази „отбранителна и информационна система“ е създадена от византийците с цел защита от арабските нашествия. По-късно е доусъвършенствана от франкските рицари, подчинени на династията на Лузиняните.

Три са големите крепости по билото на планината:

Сент Иларион, Буфавенто и Кантара.

Буфавенто

е най-труднодостъпната от тях, а откриващите се гледки в различни посоки просто спират дъха. Името произхожда от духащите от всички посоки ветрове и може да се преведе като „Весел вятър“. Паркирах автомобила в подножието на планината рано сутринта, след което се изкачвах пеша 40 минути.

Когото се върнах на паркинга все още нямаше други туристи, така че бях единственият посетител на Буфавенто в ранната утрин.

Крепостният замък Кантара

е най-източния от трите такива, изградени през 11-ти век за защита от арабските нашествия. От него се наблюдава както целия полуостров Карпас в източна посока, така и планината в западна посока към Буфавенто.

Третият голям крепостен замък Сент Иларион разгледах след като се върнах от Южен Кипър. За него ще разкажа „като му дойде времето“.

Села край морето в Северен Кипър

 Популярно е изграждането на къщи по типови проекти, вероятно защото така се спестяват пари за проектиране.