Без да иска Цецка Цачева цопна като (дялан, ставащ за всичко по преценка на началството) камък в бла-бла-блатото. Тъкмо се беше утаила тинята в гьола БКП, където всички наистина пребивавахме вкупом по времето на НРБ, но по различен начин. Някои дори и като жертви – като славянски воини, притаени на дъното на блатото, представете си ( другари от ГЕРБ).

Много коментатори вече посочиха несъстоятелността на тезата, че всички са били в БКП. Тя е опит за алиби, активирано лично за нуждите на Цечка Цачева и групово за нейните групефюрери. Нямам какво да добавя, а още по-малко ще занимавам аудиторията с лични примери. Ако ще го правя някога, няма да е “на парче”.

Една реплика обаче ( в коментар на д-р. Момчил Методиев, главен редактор на сп. “Християнство и общество”), ме извади от заблатеното равнодушие по темата, по която най-много отива да се изказват именно пострадалите от комунизма ( макар в широкия смисъл на думата жертва на комунизма са всички лишени по рождение не по свое желание от свобода по негово време).

Г-н Методиев предлага да се помисли за лустрация на офицерите от ДС. Моля? Нещо да не е болен, да не се е объркал?

Останал съм с впечатление, че за другарите офицери е забранено да се говори ( каквото и да било, но най-вече нещо лошо, макар мнозина от тях съвсем да не се покойници). Те до такава степен се радват на езиковата автолустрация от страна на публично говорещите по въпроса глави в България, че на практика отсъстват напълно в целия разговор- доколкото го има. И сега изведнъж “някой”, освен моя милост, който плахо съм поставял въпроса, изведнъж забелязва, че имало офицери от ДС.

Да, “заслугите” на кадровите офицери за сковаването на обществото в прангите на страха няма как да не са десетки пъти по-големи от приноса на всички останали по веригата надолу, на чийто връх ( хранителен – все пак срещу заплата) са били те. Обаче в същото време се приема за нормално за тях да не се говори. На топа на устата с цел морален разстрел са личности, вербувани от офицерите. И особено онези от тях, които дръзнаха да се опълчат на комунизма след неговото съветско префасониране за целите на офицерите от ДС, които дърпаха струните на тази привидна какафония, наречена преход.

Нещо повече, офицерите са тези, които са писали досиетата. По техен вкус. Офицерите обаче направо бяха превърнати в  анонимни класици. Не друг, а най-гласовитите борци срещу агентите на ДС са главните им рекламни агенти. За тях думата на българския офицер от ДС е закон- каквото е написал офицерът като оценка за вербувания агент ( който може и да е жертва, притисната от офицера), то е абсолютната истина и тя заслужава да бъде цитирана. Не се поставя под съмнение.

Един пример. Досиетата на всички офицери, писали досиетата на български журналисти, са унищожени. Така пише в архивите. Няма да прочетете досието на нито един офицер, който е участвал в контрола над българските медии. Хитро, нали. И безнаказано като престъпление срещу паметта за истинските виновници за метастазите на онова време в наши дни. Не ми се прави справка, но по памет: унищожението е станало в един и същи януарски ден на 1990 г. по заповед на един полковник ( Бузовски, ако не ме лъже паметта от четенето на тези материали в комисията).

Не става дума за опит за оневиняване на “дребните риби” в това бла-бла-то. Иде реч за крещящата несправедливост цяла България да се занимава с миналото на непослушните дребосъци, улавяни в мрежите на ДС, докато хищниците , които подгониха към тези мрежи нарочените за изяждане мренки, не само не бяха засегнати от лова на виновници, но и се угоиха в резултат на това пиршество на фалша.

Отделно на ръка, че истински пребоядисалите не са онези, които приеха да се изявят в полза на демокрацията измежду грешниците. Нали приемаме, общо взето, че всеки има право на преосмисляне на живота и поведението си, особено под натиска на реалностите, доказващи безсмислието на предишния ти живот- поради което излизаш с физиономията и позицията си, и си носиш последиците?

Пременените в нови офицерски одежди стари другари са тъкмо тези, за които пък направо е забранено със закон да знаем. Те си “живеят старините” и никога няма да си платят греховете на младините, защото са били достачно гъвкави да се предложат на новите си господари. Да са живи и здрави, каквито мнозина от тях са. Но да не искат от онези, поели риска на публичните предизвикателства да носят и тяхната раница, пълна с отговорнисти, чиято тежест несправедливо са прехвърлили другиму.

Колкото до лустрацията, за която стана дума, тя е бенадеждно закъсняла. Децата ( ако не и внуците) на офицерите вече се изучиха на Запад и скоро ще ни командват до дълбоки старини. Те ли са тези, които тепърва ще коват законите за заклеймяване на своите родители?

Приемете това мнение не като опониране, а като допълващо репликиране от позицията на скептичното съгласие. Нищо повече. Защото не може и да бъде нещо повече.

Share on Facebook

„Звезден полет” (изд. „Ciela“) на Мелиса Сандърс е идеалното четиво, ако ви се е причело нещо не твърде ангажиращо, което включва космически пътувания, преследвания, пирати и тийн любовна история. Солара Брукс и Доран Сполдинг са 18-годишни и това май е единственото общо нещо между двамата. Героинята на Солара е от печените момичета, които могат сами да се...

Както написа бившият ни посланик в Москва Илиян Василев- никой, дори и от най-близкото обкръжение на Бойко Борисов, не знае за какво си  говори той с Путин ( например по телефона, какво остава за някоя от аудиенциите, измолени от българския васал при самодържеца). Никой, освен самият Путин, разбира се.Той (почти) го е издал в официалното събщение за последния им телефонен разговор.

http://boikob.blogspot.bg/2016/10/blog-post.html

За какво точно са се спазарили двамата няма да научим в подборности. Научихме обаче достатъчно от факта, че Борисов премина в открита атака срещу “ястребите”, т.е. срещу онези у нас, олицетворявани от президента Плевнелиев в представите на Путин и Борисов, които си позволяват да не са едно мнение с Кремъл. Съответно от Кремъл вече претендират България да се върне под руско влияние официално, като за целта трябвало да бъде намалено американското присъствие ( на пректика България да напусне НАТО).

По-скромното ми мнение в това отношение е по-добре да имаме на власт отявлен путинофил, отколкото негов диверсант, какъвто е Борисов. Откровеният следовник на култа към Москва поне би възмутил повечко българи, както успя да стори руският депутат Толстой с наглото си изявление за пазаруването на България. Докато Борисов невъзмутимо се прави на евроатлантик, продавайки зад този параван България на Кремъл по-ефективно ( за “някой и друг лев”) от наследника на Лев Толстой.

Впрочем самият Борисов не се сдържа да не се похвали, че решавал успешно въпроса по обезвреждане на ястребите у нас заедно с президента Путин и премиера Медведев. Не ни оставя място за съмнение. Говорейки по безпрецедентно безпардонен дори и за него начин срещу президента Плевнелиев, Борисов заявив във Варна:

“Грешката му е, че правейки се на ястреб, и аз съм му го казвал в очите и публично до голяма степен, влоши отношенията ни с Русия. Сега мисля, че с добронамереността, която имаме, и аз, и президентът Путин и Медведев успяхме да отрегулираме нещата” http://www.mediapool.bg/borisov-zalaga-ostavkata-si-pri-zaguba-na-parviya-tur-ninova-uvarta-news254732.html

Share on Facebook

Събитията в българската политика ме настройват философски. Напомнят ми какво нищожество съм в рамките на вселената, населена от величия. Човек трябва да си знае мястото и е успокояващо, когато си го намери.

Щироко разпространено е схващането, че твърде много хора у нас, ако не и всички, са убедени, че стават за нещо. Включително за президент. Може да съм някакво уродливо изключение от тази нормалност, но си признавам: не ставам.

Не бих могъл да премълча като президент да ме гълчи един недоучил рекетьор, преуспял в политиката чрез всеядност, лъжи, напористост, равняване на простотията на избирателя ( в която често няма равен) и прочее качества. И не бих премълчал, ако ми заяви, че съм сгрешил, правейки се на ястреб в отношенията с Русия. Щях да му кажа на това гълъбче да си затваря човката. Та нали съм ястреб! Но това няма как да стане, защото не ставам за (такъв ) президент.

Не ставам и за министър, от когото се изисква да бъде статист в постановките на премиера, чрез които началникът да изтъква себе си или себеподобните си примитиви.

За кмет пък съвсем не пасвам в същата картинка. Министър все пак е нещо по-малко. Той е слуга на премиера, избран от него. Докато кметът е слуга на народа по дефиниция- избират го (уж) мажоритарно, но се отчита на боса, който го е посочил. Мафиотска работа. Не ме бива в нея, какво да се прави.

За депутат пък съм направо противопоказен. Как да скрия негодуванието си, че пак същият началник ме нарича “моя депутат” при положение, че съм се клел като представител на народа?

За евродепутат, макар да ми е предлагано не веднъж да се кандидатирам, отказах от сърце. Пак по същите причини, но и поради разбирането, че дори в Брюксел не мога да се крия от самоотвращението си да върша неща, от които да се срамувам. Справка: даже уважаваният от доста уважавани граждани с демократични убеждения евродепутат Андрей Ковачев е мобилизиран да брани незащитимата кандитура на Цецка Цачева от антикомунистически позиции. Какво остава за останалите, които никак не са уважавани, освен донякъде от спонсорите им в политиката, които се отнасят уважително към своите протежета, за да не издадат зависимостите им.

В СЕМ, за където най-изненадващо един виден политик наскоро ми предлагаше да ме кандидатира (?), без да си направи справка със закона за лустрацията, дори да исках да се крия от собствената си непригодност да ставам някакъв фактор в началническата йерархия, ми е забранено да се пъхам ( и слава Богу, не обичам да лъжа себе си, какво остава за околните, че върша нещо полезно, докато си клатя краката).

И за много други подобни постове не ставам. Вероятно по тази причина толкова много хора се излъгаха да гласуват за моята несъстоятелна фигура като за “Човек на годината” през 2010 г. Явно са забелязали доколко не ставам за нищо- най-много да ставам за човек. Да не ставаш за нищо (друго) в тази държава е забележително!

НА СНИМКАТА: Авторът с един друг човек ( снежен, на който е автор), декориран със сирийското знаме в знак на наивна солидарност с жертвите на Асад в една война на унищожение срещу собствения му народ, която е на път да се увенчае с успех благодарение на братската помощ на големия му побратим Путин.

Share on Facebook

Вчера "Путин подписа указ за ядрен развод със САЩ", а в България рязко се повиши бройката на "експертите" по-геополитика и международни отношения. След Указа на Президента Путин (от само ДВЕ страници) се появи и ...

Добре написаните антиутопии са впечатляващи и дълго занимават и тревожат съзнанието на читателя. Две неща винаги ще ме ужасяват в този жанр – усещането, че въображаемият свят на романа предстои да се сбъдне в непосредствено бъдеще, и героите, които не осъзнават каква е тяхната реалност и в какво са се превърнали. Чувството, че живея в...

Двайсет години след като спечели наградата „Ман Букър“ за дебюта си „Богът на дребните неща“ (1997), Арундати Рой е готова с втория си роман, съобщава The Guardian. Книгата се нарича The Ministry of Utmost Happiness и ще излезе през 2017 година, потвърди издателят на Рой. Щастлива съм да споделя, че безумците (дори лукавите) от The Ministry of Utmost...

Днес Стоян ще ни повози на яхта из Йонийско море – дръжте сe, до лятото има по-малко от година!

Приятно четене:

Айляшко плаване в Йонийско море

или

споделено сватбено пътешествие по вода

Моите много близки приятели Веси и Ицо решиха да се врекат официално във вечна вярност в началото на юли и любезно поканиха своите най-добри приятели на плаване на ветроходна яхта. Екипажът беше сформиран само от печени хора – всички по някакъв начин обвързани с младото семейство – кои кумове, кои кумци, кои добри другари.  Още повече голяма част от нас и ревностни членове на Клуба на Айляка, но за него ще разказваме друг път 

Избраната дестинация беше една от класиките за плаване в Гърция, а именно

Йонийско море

или по точно неговите южни острови

Лефкада – Итака – Кефалония – Закинтос

И така датите бяха избрани в края на юли и нашите приятели, домакини и капитани Лю и Кънчо (www.moonsailing.com) очакваха да ни  посрещнат на борда на яхтата Sail Away на марината в Лефкада.

На път за там направихме

една нощувка в Метеора,

което се оказа впечатляващо преживяване. За съжаление поради късния час на пристигане успяхме да разгледаме само най-големия манастир, но и това ни беше достатъчно да се уверим, че това място е сред най-значимите за православната вяра. Особено вълнуващо е да наблюдаваш залеза от скалите на Метеора и вероятно лесно можеш да направиш аналогия с родния Белоградчик.

Вече бяхме на борда… Натоварихме целия багаж, разпределихме се по каютите, изслушахме инструктажа за безопасност, направихме първия коктейл с мента и потеглихме.

Първа спирка

остров Каламос –

първо гмуркане в изумрудено сините води на Йонийско море, бърза аклиматизация на борда на лодката и акостиране на тих кей с няколко къщички и една крайбрежна таверна. А вечерта обилна гръцка салата и бира Mythos около корабната маса. Много приказки и чудесен залез.

На следващата сутрин ранно отплаване към

остров Атокос,

защото бяхме събудени от традиционна гръцка музика идваща от борда на гръцки рибар, който истински се забавляваше да минава близо до лодките на туристите.

Голямото събитие на деня беше, че имахме рожденик на борда и то не кой да е, а младоженеца Ицо. Той се беше постарал за нас като беше направил великолепни палачинки за закуска. След няколко спирки за плуване на прекрасни заливчета акостирахме и направихме хубава скара в негова чест.

Вечерта край лагерния огън начертахме и плана на пътуването ни – искахме да стигнем до Закинтос и да плаваме повече време.

След това се насочихме към

острова на Одисей – Итака

Спряхме във

Варти – типично гръцко градче,

което приютява много от яхтите плаващи в Йонийско море.

Направихме нощувка на „диво“ т.е на котва на безлюден остров. Все едно бяхме в хотел „Звездоброй“ и Млечният път беше на една ръка разстояние в нощното небе.

Следващата спирка беше

остров Кефалония,

който за мен е май-красивия остров, който посетихме през това плаване. Интересното е, че на всичките тези острови силно се усеща италианското влияние в архитектура, природа и т.н. тъй като те дълго време са били част от Ботуша. Пристанът ни на този остров беше гр. Порос.

След дълго и бурно плаване най-сетне достигнахме

остров Закинтос

като през това плаване усетихме и ефектите на морската болест за кратко. Веднага се насочихме към залива на прословутия кораб, който е изоставен на брега. За него има всякакви легенди, които привличат хиляди посетители всяко лято. Имахме огромен късмет, че морето беше изключително спокойно и тълпите туристи вече си бяха тръгнали. За сметка на това бяхме заобиколени от няколко баровски яхти, които приличаха на круизни кораби. Странно за мен беше, че никой предприемчив грък не беше посмял да направи beach bar до останките от кораба

Закинтос е остров с отвесни варовикови скали

и на пръв поглед изглежда, че най-добрият начин на достигнеш до прекрасните му заливи е по вода т.е. с лодка, яхта и т.н. След това разгледахме и другата известна туристическа забележителност в северната част на острова, а именно подводните пещери и акостирахме в

Агиос Николакос

Започна плаването ни на обратно и първо спряхме в

градчето Сарти на о-в Кефалония

Марината на Сарти е отлично оборудвана и яхтите получават отлично обслужване. Решихме да си наемем скутери и да разгледаме острова, но се оказа, че по-изгодно е да вземем кола под наем. Речено-сторено, но разстоянията макар и малки на картата се оказаха, че отнемат време заради планинския релеф.

Отидохме до

крепостта на селцето Асос,

която открива отличен изглед към залеза, а местните таверни предлагат отлични морски специалитети.

Продължихме към Итака и нощувахме на диво близо до

град Киони

Минахме транзит през малкия остров Атокос на път за

остров Кастос

Именно през това плаване вятърът беше бурен и морето се вълнуваше сериозно.

Високите вълни накараха рибата да не е толкова предпазлива и след като цяла седмица се криеше дълбоко сега хванахме голяма риба тон.

Последната ни нощувка беше в малко пристанището и нашият съсед на кея беше печен морски вълк, който плаваше самотно с кучето си и очевидно беше обиколи цялото земно кълбо с лодката си.

Вече виждахме очертанията на марината в

Лефкада,

когато попаднахме в сериозен трафик от яхти, които излизаха в открито море. Все пак акостирахме сред хилядите мачти на марината и веднага се втурнахме да обикаляме острова.

Отидохме до популярния спот за каране на кайт-сърф, а после прекосихме острова по третокласната пътна мрежа през планини и паланки, за да вечеряме на западния бряг в чудесен ресторант и да съзерцаваме щастливи залеза. В крайна сметка видяхме редица красиви места, но по-важното е, че ги изживяхме с добри приятели.

„Животът е като плаването – по вятъра можеш да отидеш, където си поискаш.“

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Йонийски острови – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. От Лефкада до Варна – Пътешествие с яхта през няколко морета (1): От Йонийско в Егейско море
2. Кифла из Бяло и Йонийско море (Дневник на плаването)
3. Итака, Кефалония и Лефкада (2 част на Загубени из гръцките острови)
4. Закинтос – Перлата на Йонийско море (1)
5. Лефкада – Меганиси – Каламос – Кастос (1 част на Загубени из гръцките острови)
6. Закинтос – Перлата на Йонийско море (2): Нощен живот в Лагана
7. Паксос и Антипаксос (Загубени из гръцките острови 2 – 4)
8. Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(2): Плаване по Черно море
9. Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 3): Буря на острова
10. Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 1): Занте и Лаганас
11. С каяк около остров Лефкада
12. Йонийските острови: Кефалония

Темата за блоговете продължава да ми е любима. Почти всеки ден попадам на нови интересни сайтове, за които не съм чувала преди – което показва точно колко необятна е блогосферата, но и насочва към тенденцията добри блогове да не се промотират достатъчно ефективно.

Една интересна инфографика от Referral Candy събира на едно място доста съвети как да покажете на света работата си. За мен обаче част от съветите могат да бъдат спестени – ето тези, които до момента са ми носили най-големи ползи. А за всички съвети в графичен вариант вижте края на поста.

Няма добър блог без добро съдържание

Колкото и добра да е тактиката ви за промотиране, няма как да успеете без добро съдържание. Дори когато съм използвала всички промо-канали, до които имам достъп, ако текстът не става, резултатите няма да са добри. Преди всичко, блогът трябва да е полезен – съдържанието трябва да решава истински проблем, който аудиторията ви има. Затова най-добрите постове се получават, когато пишете за себе си – познавате своите най-горещи въпроси и най-наболели проблеми, нали?

На второ място, съдържанието трябва да е уникално – или да дава напълно нова информация, или да добавя стойност към чуждо съдържание (какъвто е този пост). Всъщност, курирането на съдържание е ниша с голям потенциален успех – вижте колко много хора намират стойност в постовете на Мария Попова от Brain Pickings.

Блогът не е само текст

В тази точка и аз често съм виновна. Блоговете се градят основно върху писмен текст, но може да са и много повече, Залагайте и на визуално съдържание – снимки, инфографики, видео. Обърнете внимание и на форматирането на текста. За да повишите четивността и да задържите вниманието на потребителите, оставете съдържанието да диша. Направете го лесно за сканиране с подточки, параграфи, подзаглавия.

Градете връзки с аудиторията и с други блогъри

Красотата на първите ми години в блогосферата (разбирайте далечната 2007 година) се криеха в това, че всички се познаваха. Не просто знаеш за какво пише този човек, а сте се виждали на живо поне 2-3 пъти по събития и неформални сбирки. Това трябва да продължи с блогъри във вашата ниша, дори да е на по-ограничено ниво. Красотата на социалните медии е че всички са свързани и ако случайно няма организирани събития във вашата ниша, можете да ги създадете.

Трябва да градите връзки  с аудиторията си – дори да е само виртуално. Крайната цел е да опознаете нуждите им и да можете да предоставите полезно съдържание. Полезно е и да стимулирате постоянна група от лоялни читатели – за мен най-ефективно е да общувате с тях по email с редовни newsletter-и с курирано и собствено съдържание. Тактиката да градите аудитория в социалните мрежи е полезна краткосрочно, но не е добра идея да разчитате само на платформи, върху които нямате пълен контрол.

Таргетирайте нишово

Споделяйте съдържание с тези, които наистина се интересуват от него – важи както по отношение на аудиторията, която вече сте опознали, така и за лидерите на мнение от вашата ниша. Недейте да спамите всичките си професионални контакти директно при публикуването на всеки пост – запазете си правото да ги привлечете тогава, когато имате наистина ключово съдържание. Ефективен вариант е да цитирате даден експерт в материала – това не само придава тежест на текста, но и ви дава повод да се свържете с него директно.

Използвайте социалните медии

Тук няма да се спирам на нещата, които всички вече са чували – избиране на правилен момент от деня, споделяне в различни социални медии (но без да прекалявате – изберете тези, които използва целевата аудитория). Точката, на която искам да обърна внимание, е използването на старо съдържание – споделяйте наново постове, които са се представили добре преди. Към тях очевидно има интерес. Ако информацията в тях вече е започнала да остарява, освежете я и споделете отново – това изисква много по-малко време от създаване на напълно нов материал, а шансът за успех е по-голям.

Превърнете промотирането в навик

Отделете си време, по възможност конкретна част от деня, в която да работите за увеличаване на аудиторията си – също както би трябвало да имате маркирано време в календара за създаване на съдържание. И не си измисляйте извинения за промяна на това време – навиците се градят с постоянство!

Вижте цялата инфографика със съвети от топ маркетинг експерти:

Постът Как да направиш блога си популярен? е публикуван в Васи ли?!.