На официалната страница на община Вършец е публикуван откровен предизборен материал, отразяващ посещението на кандидат-президента на ГЕРБ Цецка Цачева, в едно от малките населени места на общината. Освен, че предизборна агитация от страна на общинската власт е абсолютно забранена, на статията липсват задължителните надписи - "купуването и продаването на гласове са престъпление". Нарушението може да се види на адрес: http://www.varshets.bg/index.php?option=news&range=news&id=823

Ще си позволя да споделя нещо лично от времето на комунизма. Израсъл съм в 100 % комунистическа среда. Родители – комунисти, роднини (и от двата рода) – комунисти съседи – комунисти, учители – комунисти… Бях на 10 години, когато баща ми, ми даде, да прочета някаква захаросана биография на Сталин. И той стана за мен пример за това, какъв трябва да стана, щото около себе си не виждах достойни. По това време ни учеха, че в България, СССР и др. се строи комунизъм т.е. развито комунистическо общество, от хармонично и всестранно развити личности. Този комунизъм, ни каваха, ще победи в света през 1980 г. Никога, дори и за миг, не съм се чувствал хармоничен и всестранен. Имах ясна представа, колко несъвършен съм. Затова бях объркан, откъде ще се вземат такива съвършени хора. Още повече, че бях силен ученик и спортист, т.е. един от най-подходящите за такова общество. Не след дълго, осъзнах диаметралното разминаване между това, което се говореше официално и реалното съответсвие на действителността. В 8-ми клас дадох израз на бунта в моята душа, възбуден от лъжите, в които минаваше всеки всеки ден и час от живота ми. Оставих косата си дълга, не се подстригах, независимо от заплахите, че ще ме изключат от училище. Не ме изключиха, въпреки, че развалих крайно отношенията си с класната си, която до този момент гледаше на мен, като на свой син. Може би, защото бях силен ученик, а може би и заради родителите ми – комунисти. Учудващо, баща ми, който ме наказваше преди и за по-дребни неща, и беше категоричен, направо яростен противник на дългокосите, този път не направи нищо. Продължих да нося дълга коса и в математическата гимназия, и като студент. С дълги коси вече ходеха много момчета.

През далечната 1986 г. моят комшия, 7-8 години по-голям от мен, един септемврийски ден ме изненада, идвайки у дома, засмян до ушите, носещ някаква папка с документи, канейки ме да стана комунист. Стъписах се. И през сън не ми е минавало това, което ставаше. Само 3 секунди обаче ми трябваха, за да му кажа: ами, аз не искам да ставам член на Партията. Усмивката му замръзна, червенина заля врата, бузите и ушите му. Объркан повече и от мен, той се прибра, но, не през уличната врата, откъдето дойде, а през двора – нямахме ограда между дворовете ни. Майка ми, която беше организатора на това събитие, дойде при мен и плачейки, през сълзи, занарежда: те ще те накажат, те ще те накажат… Пък аз и викам: и за какво ще ме накажат, че не искам да стана член на твой‘та партия. Бях й ядосан. Като повечето жени, тя беше аполитична. Години по-късно ми сподели, че е станала комунистка от страх. Родена в Гърция, тя завършва гръцко училище. Говори български, но е могла да пише само на гръцки. Изгонени от Гърция след Втората световна война, тя, вече жена, идва с родителите си в България и започва работа в някаква фабрика. Един ден ги събрали всички работещи, раздали им листа и моливи, и им казали да си водят записки по това, което ще им кажат. Малко след това, седящият до майка ми изкрещял: шпионин, сочейки написаното от майка ми върху листа й на гръцки език. По това време да те обявят за шпионин, си е било истински страшно. Затова с помощта на баща ми, комунист, тя става партиен член. На последните й избори в нейния живот я придружавах, защото не можеше да ходи сама. Преди да тръгнем към избирателната секция й казвах: ще ти сложа синята бюлетина, пък ти си казвай на комшийките, че си гласувала с червената. Тя ми отвръщаше: вярвам ти, за каквото кажеш, за това ще гласувам.

Баща ми, който преди да стане комунист, е бил ремсист, отказваше неколкократно да стане активен борец. Какво е казвал на съпартийците си, които от неудобство го канеха, не знам, на мен ми каза, че никога няма да бъде заедно с някои от тях. В края на 1991 г. имахме тежък семеен разговор. Аз и по-голямата ми сестра гостувахме на родителите ни. В спора между мен и баща ми, относно комунизма и демокрацията, сестра ми – член на БКП/БСП, след като баща ми я помоли да застане на негова страна, стана от масата, дойде зад мен, постави ръцете си върху раменете ми и каза:

– Татко, аз съм с брат ми!

На баща ми очите се напълниха със сълзи. Погледът му замръзна. Плачеше без глас. Брадичката му трепереше токова силно, че всеки момент ченето му можеше да изпадне. Бях го виждал толкова развълнуван преди, само веднъж: в деня, когато му съобщих, че има внук.

През пролетта на следващата година, баща ми се самоуби.

Българин

Share on Facebook

Share on Facebook

Какво ще кажеш за един наистина ябълков ябълков сладкиш? Съставен основно от ябълки и сравнително рядко тесто, което просто да ги сплоти. Не можах да се въздържа да не сервирам този десерт с крем забайон, който приготвих с Вин Санто, но и подсилих още с малко коняк. По храната ми личи, че вече е есен.

Ябълковите сладкиши са популярни през този сезон и много вероятно имаш стара семейна рецепта за такъв. И аз имам, но не я използвам често, защото не е трудно в почти всяка кексова смес да се добавят малко настъргани или нарязани на кубчета ябълки. Трябва обаче да се внимава, ябълките да бъдат в добра пропорция с тестото, защото ако не са, има голяма вероятност сладкишът да изглежда недопечен, дори след час и половина във фурната. За да се избегнат такива проблеми, сладкишите с ябълки най-често изглеждат така – повече тесто и ябълки по повърхността или повече тесто и ябълки по повърхността. Може да бъдат и вътре, в малко по-голямо количество спрямо основната смес, комбинирани със сушени плодове и анасонов аромат или разбира се винаги може да се заложи на бързия, лесен и безпрепятствен вариант на сладкиша с грис, който, както изглежда, понася всякакви импровизации.

Но тук искам да ти предложа ябълков сладкиш съставен от много слоеве ябълки. Разрезът му ми напомня милфьой и защо да не наречем този сладкиш точно така – милфьой от ябълки? Резен след резен се редуват с тънък слой канелено тесто. Повърхността на сладкиша е карамелизирана, а самият той – сочен. Разбира се, че е. В него все пак преобладават ябълки. Веднага ми хрумна да го сервирам с бързия карамелен сос или още по-добре с карамеления сос с кимион по рецепта на Хестън Блументал (все някога ще ѝ дойде реда на тази рецепта, струва ми се, че изчаквам наистина подходящия десерт за нея), но после се разубедих. Продължава да ми бъде карамелено в този сезон, но тук исках нещо по-въздушно, със силни аромати приветстващи есента. Затова избрах да сервирам със забайон, приготвен с Вин Санто и просто лъжица коняк. Пък нека този сладкиш бъде сервиран за десерт в съботната вечер с чаша топъл коняк или чай. Сигурна съм, ще се усетиш есента по по-красив начин сега.

Ябълков сладкиш с крем забайон

Рецептата за сладкиша е адаптирана от iletaitunefoislapatisserie.com и lacuisinedesimona.blogspot.bg. Крем забайон е моя добавка.

За този сладкиш е необходимо ябълките да бъдат нарязани на тънки филийки. Най-доброто, което може да се използва е мандолина или V-образно ренде. Аз използвам тази мандолина. Би могло ябълките да се нарежат на тънко с добър нож и сръчна ръка.

За печене използвам квадратна форма със страни 20 см, но би могло да се използва кръгла форма с диаметър между 20 и 23 см.

Сладкишът е добър за ядене в деня на изпичане. Може да се съхрани до 2-3 дни в хладилник, като преди сервиране се темперира на стайна температура.

Сосът забайон е подходящ за приготвяне преди сервиране или до 2-3 часа преди това. Ако не разполагаш с Вин Санто, използвай всяко едно ликьорно или подсилено вино, което харесваш като вкус и аромат. Ако сладкишът ще се сервира на деца и алкохолът трябва да се пропусне, приготви крем Англез или лесен карамелен сос, вместо забайон.

За 9 порции.

За сладкиша:

• 1 кг ябълки, нарязани на четвъртини и след това на филийки с дебелина 3 мм
• 30 г кафява захар + 40 г за формата
• 2 големи яйца, със стайна температура
• 30 г разтопено масло + 30 г за формата
• 100 г брашно
• 5 г бакпулвер
• 130 мл прясно мляко, със стайна температура
• 1 чаена лъжица канела

За крем забайон:

• 4 жълтъка
• 50 г захар
• 50 мл Вин Санто или друго ликьорно или подсилено вино
• 1 супена лъжица (15 мл) коняк (по желание)

Фурната се нагрява на 180ºC. Дъното и стените на квадратна форма със страни 20 см се покрива с хартия за печене. Намазва се с разтопено или много меко масло и се поръсва със захарта.

Ябълките се обелват и се нарязват на четвъртини. Почистват се от семенниците. Всяка четвъртина се нарязва на тънки филийки, с около 3 мм дебелина. Поставят се в голяма купа.

За тестото яйцата и захарта се смесват в купа и се разбиват с миксер докато увеличат обема си и се сгъстят. Добавя се разтопеното масло, последвано от предварително смесените брашно, бакпулвер и канела. Полученото тесто се разрежда с прясното мляко, като се разбърква на ниска скорост с миксер или на ръка с телена бъркалка. Трябва да се получи тесто малко по-гъсто от палачинково (с консистенция на боза).

Към ябълките се изсипва тестото и се разбъркват внимателно, така че да попадне тесто между всички резени. Сместа се изсипва в подготвената форма и се изравнява. Формата се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Сладкишът се пече 50 минути.

След като се извади от фурната, сладкишът се оставя да се охлади напълно, преди да се извади от формата. Когато сладкишът е охладен, внимателно се изважда от формата и се поставя върху дъска за рязане. Нарязва се на 9 парчета.

За крем забайон всички продукти се смесват в съд за водна баня. Съдът се поставя върху тенджера с едва къкреща вода. Съставките се разбъркват непрекъснато с телена бъркалка, докато кремът стане обемен, пухкав и се сгъсти.

Сладкишът се сервира със забайона и се аранжира със изсушени цветни венчелистчета.

Още рецепти с ябълки

• Тарталети от бързо многолистно тесто с тиква, ябълки и карамелен сос
• Ябълкови тарти с карамелен сос с кардамон и канела
• Ябълки на клечка в млечен карамел и солени фъстъци
• Сладкиш с карамелизирани ябълки, бадеми и царевичен грис
• SOS – Холандски ябълков пай и ванилов сладолед
• Йоана на Земята – Постен сладкиш с ябълки и дюли
• SOS – Тарт Татен
• Писмо за тиквата
• Чатни от ябълки и домати
• Разни случки, шишенце с нектар от агаве и бурканче с червени боровинки
• Щрудел с тиква, ябълки и фурми
• Милопита – гръцки ябълков пай
• Хляб с ябълки, розмарин и сирене азиаго
• Анасонов сладкиш с полента, ябълки и сушени плодове
• Милфьой в марокански стил
• В очакване на лятната ваканция
• Палачинки с ябълки, банани и кленов сироп
• Пъстра зимна салата
• Ябълкови мъфини с орехи
• Постен тарт с ябълки, дюли и…

Други рецепти за сладкиши

• Шоколадов кейк с меренг, лешници и малинов сос
• Чийзкейк с рикота, таитянска ванилия и мармалад от череши
• Шоколадова Павлова с шоколадов крем и плодове
• Лесен шоколадов сладкиш с череши
• Ефирен десерт с шамфъстък, ягоди и рози + съобщение
• Маков сладкиш
• Великденска кошница с кексчета-яйца на клечка
• Десерт с пролетно настроение
• Меден кейк с шоколадова глазура
• Сладкиш с макадамия, кокос и парченца шоколад
• Чийзкейк с бял шоколад и портокалово желе
• Цветни чувства описани с вкус в един коледен сладкиш
• Орехов сладкиш с хрупкави кори
• Лесен сладкиш с круши
• Шоколадов сладкиш с кестени, без брашно
• Йоана на Земята – Дамски каприз
• Сладкиш с карамелизирани ябълки, бадеми и царевичен грис
• Кокосов чийзкейк с карамелизиран ананас
• Топъл изгрев
• Брауни с Гайо шоколад

Ябълков сладкиш с крем забайон е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Понеже от утре, до извънредното заседание на парламента във вторник ще се наслушаме на поредна доза неверни, полуверни или откровено глупави аргументи срещу опцията #НеПодкрепямНикого, ще оборя предварително няколко възможни аргументи:

1. Методиките за изчисление на резултатите за президентските и парламентарните избори са различни. Те следва да се разглеждат различно; 
2. Методиката за изчисление на президентските резултати противоречи на Конституцията и дава сериозни основания за съмнения, че работи за статуквото, затова действителните гласове "не подкрепям никого" трябва да участват в броенето на резултатите. Така и съмненията за неконституционност, и съмненията, че работи за статуквото ще бъдат изчистени; 
3. Аргументът, че процентите за "не подкрепям никого", ако бъдат броени при парламентарните избори, ще повлияят негативно на по-малките партии и ще ги затрудни при преминаването на бариерата от 4% за влизане в НС са валидни, но трябва да бъде разглеждан различно от президентските избори. 

За да се неутрализира този негативен ефект може да обсъдим радикална промяна в изборната ни система, която, въпреки че няма да бъде приета от политическия консенсус (статукво, естаблишмънт), може да включва:

• Намаляване на прага под 4% (работещи примери по света има); 
• Изравняване на "тежестта" на всички избирателни райони, така че един мандат да "струва" равен брой гласове във всеки избирателен район; 
• Единни листи за цялата страна – това ще допринесе допълнително за равната тежест на всеки мандат; 
• Въвеждане на нулев преференциален праг – това ще засили мажоритарния елемент в партийните листи;
• Въвеждане на МИР Чужбина.

Възможността да гласуваш с "не подкрепям никого", срещу всички, не е отказ от правото да гласуваш, а е пряко следствие от критично ниското от години насам ниво на доверие в политическата система и институциите в България, сред които са законодателната власт (парламент), изпълнителната власт (правителство) и съдебната власт. Последните 3-4 години разкриха престъпната обвързаност между тези три власти и зависимости между криминалната икономика, олигархията, политическата върхушка и партийните камарили.

Гласът "не подкрепям никой" е глас срещу този порочен модел, който след 2013 г. стана известен като Модела #КОЙ. Това е глас на избиратели, които не са съгласни със сегашното състояние на нещата – похитената от мафията държава и не желаят да участват в настроената изцяло в полза на статуквото политическа и изборна система.

Участието в избори е право по Конституция, а не задължение. Това право включва правото да не гласуваш. "Не подкрепям никой" трябва да остане и да се прецизира.

https://www.youtube.com/watch?v=EHclppeLdi0

Видеото, което препоръчвам, е за читатели, които разбират английски. Щеше да е добре да има и български субтитри, но в нашата държава, в която фондацията “Америка за България” уж била всесилна, такава актуализация всъщност не е по силите на отделен блогър.

Да, презентацията на историята за Доналд Тръмп като кандидат на Кремъл за американски президент, е част от кампанията на Хилари Клинтън. Но желаещите да не се съгласят с фактите за зависимостта му от Русия ( на Владимир Путин), трябва да посочат какво конкретно оспорват като факти.

Ще им бъде много, много трудно. Направо невъзможно!

А в превод на български ( интерес) искам да кажа, без да звучи като оправдание за нашата българска “незначителност” ( твърдение, върху което паразитират политици, като Борисов, обичащи да се снишават зад гърбовете на “големите”), резюмето е следното:

След като Путин си е напазарувал американски милиардер, доведен до възможността да стане президент на самите Съединени щати, какво остава за бедната подкупна българска политическа менажерия от “менижъри”, търгуващи с националния интерес по най-изгодния за тях курс на рублата спрямо собствените им корупционни сметки в западни банки.

Забележително е, че в САЩ най-сетне забелязаха до каква степен имат коварен враг в лицето на Путин, когото се опитваха да опитомят до не много отдавна. Да се надяваме, че в България, която напълно несправедливо бива заклеймявана от петата колона на Москва като “проамериканска”, проглеждането за истината няма да се забави толкова време, колкото беше необходимо за признанието на стотиците хиляди участници в първите митинги на СДС след катастрофата на комунизма и СССР, развяващи ( плахо) някое и друго американско знаменце.

Не пледирам за американофилство по модела на русофилството. Няма и нужда.

Хиляди българи избират за емигриране сами западната посока. Заминават  конкретно за САЩ като бежанци от съветската постколониална действителност в България.

Тези бегълци от съветизираната България доказват в съотношение поне милион към нула и у нас кой е победителят в необявената “трета световна война” на цивилизациите ( ако “руският свят” изобщо може да бъде категоризиран като част от цивилизацията, а не като водач на нейните вековни душители, сред които носителите на руската култура изпъкват като самотен упрек на културните изключения към държавата, в която днес издигат паметници на психопати, като цар Иван Грозни, прототип на Сталин и възхитения от тях днешен евразийски Путин).

 

П.С. Понеже на английски пет е домашен любимец, а трумпет няма нужда от превод на български, оставям на въображението на читателите къде да сложат кавички или скоби в заглавието.

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА : http://m.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/84084-smeni-plochata-ili-ste-te-razmazha-ili-kak-putin-verbuva-zapadni-polititzi.html

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Знаете ли, че в Русия ( най-после – като израз на самопризнание за любов към властническата кръвожадност и склонност към жестокост в особено големи мащаби) създахода за първи път паметник на масовия убиец, доказания психопат, детеубиеца,  унищожителя на волжките българи ( закичил се като дивак, какъвто несъмнено е бил, с техния скалп след това с титлата “цар на българите”) Иван Грозни?

https://www.novayagazeta.ru/articles/2016/10/15/70192-memorializatsiya-uzhasa

Случи се в град Орел. Но все пак се намериха руснаци, които да припомнят кой е Иван Грозни като любимец на Сталин, на когото съветският диктатор се възхищавал заради размаха на окървяването на собствения и на други народи ( като волжките българи, чиято столица Казан след дълги столетия на завистливо съседство спрямо по-развитата им цивилизация на строители и съзидатели най-накрая успял да срине до основи, избивайки цялото население на града).

От руски сайтове научавам, че стотици жители на гр. Орел се възпротивили противният владетел, създал лична гвардия от терористи ( опричници), овластени да държат в страх и подчинение собствения народ чрез грабежи, изнасилвания и екзекуции с цел лично обогатяване и всяване на страх от ръката на властта, да бъде увековечен в центъра на града им. Властите склонили паметникът да бъде не в центъра на Орел, а в покрайнините им.

Интересно е също, че на откриването на паметника, на което в последния момент отказал да се яви министърът на културата на Русия ( изпращайки само писмено поздравление за чудесната идея), се пъчи любимецът на Путин Александър Золтостанов , шефът на руските рокери ( пращани да провокират любовта на русофилите към днешния руски режим в бивши съветски колонии, като България), известен с прякора “хирурга” и с това, че Путин обича да се снима с него.

 

https://www.novayagazeta.ru/articles/2016/10/15/70186-kto-otkryl-pervyy-v-rossii-pamyatnik-ivanu-groznomu

Грозна работа. Но ряпа да яде спрямо още по-грозния факт, че в България тачат с нови и нови паметници и паметни плочи слуги на русофилството и съветския колониализъм, като плочата на Драган Цанков и нейното подобие в памет на българофоба Граф Игнатиев  в София; на маршал Жуков в Стрелча; на обгрижвания като национална ценност мемориал на съветските диверсанти от български произход край устието на превзетата днес от руските корупционни капитали река Камчия и т.н.

Защото руският мазохизъм, въздишащ по величието на руския масов убиец Иван Грозни, е все пак руски феномен. Докато българският нихилизъм да тачиш символиката на “тюрмата на народите”  Русия,  с претенцията тя да е светъл лъч в българското минало, е заболяване от саморазрушителен тип, какъвто нийде другаде няма по света.

Share on Facebook

Share on Facebook

Дали наистина се е казвала Естер онази баба на баща ѝ, която остава в празния апартамент в Киев през 1941 г., когато семейството ѝ бяга? Катя Петровская е родена в Киев през 1970 г. Следва в университета в Тарту (Естония) и получава докторска степен в Москва (1999 г.). Започва да учи немски едва на 26-годишна възраст,...

Царе са червендалестите ездачи на статуквото да пришпорят троянския си кон по нанадолнището! Това се случи в края на изтичащата седмицата с публикуването на първото социологическо пророкуване за загуба на Цачева на втори тур от нейния побратим по русофилство Румен Радев.

За онези, които ще ми опонират на твърдението, че с прогнозата си червендалестите шамани от ГАЛЪП са подпалили моторетката на Борисов, който ядно се разбръмча без (друга) видима причина, ще припомня едно рядко по своята откровеност признание на шефа на социологическата агенция Адрей Райчев ( апропо, нали обещаваше да спре да се занимава със социология- явно както и във всичко останало, “може да му се вярва” и в това отношение).

В сутрешния блок на Нова телевизия Райчев съобщи, че е бил поканен от премиера да го съветва ( заедно с други шамани от сой) как да постъпи с втората кандидатура за върха на ООН Кристалина Георгиева.

Какво търсят Райчев и Кънчо Стойчев в кабинета на премиера, ако той не вярва на прогнозите им? Или изведнъж Борисов се е превърнал от монологичен автократ в демократ, за когото опониращото мнение е велика ценност?

С признанието си Райчев направи за смях Цветан Цветанов, който заяви, че ГЕРБ си имали собствени проучвания, които били различни. Защото Цецо няма как да обясни при това положение защо не вярва(т) на “кънчовците”, както ги наричат коментаторите с присмех по форумите, но въпреки това самият вожд иска пак да им чуе лъжите в интимна обстановка. Може би Бойко и Цецо прилагат стария метод за ориентиране от времето на НРБ, когато истината можеше да бъде научена от обратния по смисъл прочит на “Работническо дело” и по тази причина се допитват уважително към Райчев и компания?

В суматохата около изстрела на ГАЛЪП ( дали ще се окаже фойерверк за мобилизиране на подкрепата за Цачева, ще видим), една подробност остана в периферията на вниманието на небрежния ползвател на (дез)информация. В обяснителната част на съобщението за социологическото проучване галъпчетата ласкаво похвалиха претендента за третото място в надпреварата ( и пряк борец срещу доближаването на Трайков до балотаж) Красимир Каракачанов, че говорел “езика на народа”.

На пръв поглед това потупване по пагона изглежда като косвен упрек към Цачева, която за разлика от своя вожд не говори “езика на народа”, а на канцеларията, в която е преминал живота й. Всъщност интригантите от агенцията подстрекават националистите, за каквито се представят поклониците на руската нация и управляващите в Русия нацисти, да размахват плашилото на “циганизацията”. На Румен Радев е отредена друга, “възвишена” роля на обединител – не случайно от ГЕРБ му отговарят със същото, като наблягат на изпитаните призиви към “национално единство” ( под което се подразбира всички да приемат да бъдат осиновени от Цачева като “майка” на нацията). Но от самолет се вижда, че печелившият антицигански вот е ниша, заделена за Каракачанов, за да може да набере достатълно височина и от такава позиция да продължи лупингите, предначертани от московските ръководители на политическия трафик в предизборното небе на България.

Каракачанов няма нужда от тази похвала пред строя, но му я прват за всеки случай- да не би някой да не е забелязал как си изпълнява задължението. Той козирува и се старае достатъчно. От репортажите за неговите изяви из страната ясно се дочува лозунгът, върху който Сидеров изради възходящата си пътека към парламента от самото начало на “Неговата борба” под мотото “борбата срещу циганизацията и циганската престъпност”.

Какъв е шансът на Трайков срещу това оръжие на масовото поразяване на масово поразените от омраза мозъци? Да каже “аз пък обичам циганите”?

Реформаторите, ако искаха да спечелят на ВСЯКА ЦЕНА ( от омразата срещу циганите) трябваше да пуснат по тази печеливша писта своя министър Петър Москов. Само с едната закана да спре линейките за циганските гета рейтингът му скочи и надхвърли за отрицателно време като с овчарски прът летвата на пъдаря в класаците Бойко Борисов. После одобрението за министъра се спихна, когато взе да се оправдава за антициганския си изблик като някакъв либерал от центъра на София ( изразът е тъкмо на Москов, сякаш не е избран тъкмо от такива “презрени” либералчета, за каквито пък говори Андрей Райчев) .

Срещу коректния тон на Трайков, който не се занимава с “циганизацията” , а с някакви си обещания за цивилизацията и ориентацията, която  сме избрали да следваме, имаме хибридно положение, бликащо от руските лаборатории. То се нарича Красимир Сидеров.

Презумцията в стратегията на дублирането и степенуването на проруските кандитури е прозрачна. Който и от тях да спечели, все ще е добре за Москва. Разликата ще е нюансите и в дълбочината на поклоните им към Путин.

Красимир е пуснат по утъпканата от троянския Сидеров пътека на главоломния му успех през 2011 година, когато достигна до балотаж с Румен Радев…, а, пардон- с Георги Първанов ( също представян като “обединител” на нацията под руското знаме). После Сидеров пропиля събраната подкрепа с демонстрациите на лусозен живот, с пиянските си истерии и хулиганските си прояви, заради които се наложи един по-едър от него путинофил да му направи публично внушение за смирение с юмрук в главата. При настаналото след това сътресение ( в петата колона на Москва) пред скоби беше изваден Красимир, който сега обикаля България заедно със Сидеров като жив класик на путинофилството, който дисциплинирано е направил крачка назад след въздействащото юмручно послание на Москва.

Сидеров намали междувременно децибелите на звуците, които издаваше при преклонението си пред Русия. Той вече пледира за равнопоставеност в отношенията с нея ( по линията Изток-Запад), вместо за безпрекословно евразийско приобщаване на България към “руския свят”. Поддържащата му роля служи по-скоро за припомняне, че не е невъзможно Красимир да повтори успеха му от 2011-та.

Красимир не пропуска да си плати задължителната проруска лепта, но залага предимно на онова, което от ГАЛЪП наричат “езика на народа”: езика на омразата към циганите, съчетавана с любовта към всичко руско. Тази хибридност на Красимир Сидеров е главното оръжие за препъване на Трайчо Трайков, единствената прозападна кандидатура в това неравно състезание.

Както виждаме от последните часове, хибридните крепители на проруското антициганско статукво вече са спрягани като алтернатива на реформаторите в правителството. В този слух за намерение на Борисов да извърши подобна рокада с руски офицери ще да има доста истина, щом президентът Плевнелев днес сметна за неохдобимо да предупреди, че не желае да види националистите във властта и се произнесе, че патриоти има във всички партии, докато националистите могат само да навредят.

Share on Facebook

Share on Facebook

Познавам Антон Вълков като мечтател и като благ, добър, съзидателен човек. Наскоро той се зае с една наглед сложна и доста предизвикателна задача – да създаде споделено пространство в Пловдив – Отсреща. Получава му се, според мен, на него и партньорите му. Но в този разговор, който споделям тук, научаваме още.

Как дойде идеята за Отсреща и как я реализира?
Идеята за Отсреща е много стара. Първо като тийнейджърска мечта да имам кафене, като това от сериала „Приятели“, а по-късно и като осъзнато търсене на физическо пространство за изява по темите, които ме вълнуват – устойчиво развитие, смислени разговори, общности. Споделих я с близките ми хора – сестра ми Ана и нейният приятел Христо, които също имаха подобна идея за техните проекти свързани повече с науката, дизайна и изкуството. Кафето се оказа добра пресечна точка между всички теми и начин да привлечем разнообразни хора към тях. Мястото изградихме сами, по дизайн на Христо, с минимална финансова инвестиция и много часове вложени в ремонт, изработване на част от мебелите и другите елементи на интериора. Удоволствие е да погледнеш почти всяко нещо около себе си и да се сетиш как си го правил

Тази сутрин Йорданка Фандъкова за първи път потвърди “обоснованото предположение” на всички нас, които твърдяхме, че е била ухажвана за президентския прост от човека, на когото иначе никой в ГЕРБ и на хранилката наоколо не може да откаже предложение за назначение ( под формата на избори). Тя обаче отказала на Бойко Борисов да се кандидатира ( и не мисли, че той й се сърди за това), стана ясно от нейно  телевизионно интервю. Вероятно и други са постъпили като нея, което обяснява защо Борисов беше принуден да прибегне до дедуктивния метод на Шерлок Холмс, изключнайки всички заподозрени докато стигне до Цецка Цачева, единствено възможния изпълнител на волята му.

На пръв поглед това признание не е кой знае каква новина. А и медиите, обслужващи трепетно Борисов, бяха толкова превъзбудени от сигналите, че Фандъкова ще да е изборът на Борисов, че не ми е било трудно да “позная” факта на нейното ухажване. Но ако върнем малко лентата на спомените ще видим, че все пак имаме събитие.

Само припомням , че на Борисов не можаха да откажат да застанат редом с него и да се покаят пред Путин дори “ястребите” от триадата Плевнелиев, Митов и Ненчев, когато през юни той поиска от тях да се отрекат на практика от подкрепата си за идеята в зародиш за общ черноморски флот с натовските съседи ( и евентуално с Украйна). Да не говорим, че тъкмо днес, ден след унизителното препотвърждаване на реформаторската министерска лоялност към премиера, който се беше развилнял със заплахи за постовете на реформаторите под неговия скиптър, дори и дребното неподчинение на волята му със задна дата, както изглежда отказът на Фандъкова, придобива известна значимост.

Друго е по-важно обаче в тази поредица от логични изводи.

Месеци наред Борисов и десните му ръце лъжеха напоително, че партията им разполага със сигурна кандидатура. После преминаха към уклончивите уверения, че изборът на такава бил направен, но все пак имало изобилие от варианти заради многотията от подходящи кандидати. Накрая се оказа, че са се спрели в последния момент на най-ниско рейтинговата Цецка Цачева заради това, че разбирала от законодателство, както отново откровено излъга Борисов при нейното представяне в това качество на 2 октомври.

Иначе казано, имаме още едно доказателство, този път от кухнята на гербаджийското семейство, че посочването на Цачева е жест на отчаяние от липсата на други възможности.

“Какво разбира Йорданка Фандъкова от законодателство”, натърти Борисов при представянето на Цачева в присъствието на “неразбиращата”. Фандъкова, разбира се, премълча отново- както преглътна и преди 5 години, когато в подобна ситуация на пресконференцията след победата на Плевнелиев победоносният Борисов я спомена ( без видима причина) като бивша директорка на училище, която никой нямаше да знае, ако не я бил забелязал и издигнал той . Тя и тогава май му е отказала, но Плевнелиев все пак е бил достатъчно добър заместител за Борисов, който не е очаквал от бившия си министър да се окаже такъв “русофоб”, когото да трябва да сменя след това с явен русофил, като Фандъкова, за изкупване на греха си пред Москва.

Апропо, днес Плевнелиев отново потвърди личните си мотиви да се откаже от надпреварата за втори мандат, но това не отменя факта, че заради евроатлантическата му позиция спрямо руската агресивност мандатът му протече като обсадата на Плевен, в която му беше отредена позицията на обречения бранител срещу числено превъзхождащия го путинофилски башибозук. Но това е тема, която заслужава отделно припомняне.

Днес обаче , макар и в невинна форма, Фандъкова не се стърпя за първи път да даде знак, че не прави всичко, което менторът й иска от нея. Жестът е много далеч от каквато и да било форма на “бунт”, но потвърждава основното: Борисов е бил принуден да се задоволява с най-малко печелевишия вариант за президентските избори. И изобщо не е разполагал с много обещаващи успех варианти, за които говореше. Останал му е само един и перспективите той да се окаже губещ го изнервят, както се вижда от гневните му изблици тези дни.

Сега има вероятност да се окаже, че за да избегне загуба на позиции при евентуални предсрочни избори в София поради номинирането и твърде вероятното възкачване на Фандъкова на президентския пост, Борисов ще се изправи пред възможно поражение на президентските избори заради трудно избираемата дори за гербджиите Цачева. Такава катастрофа за Борисов неминуемо ще предизвика  предсрочни избори на национално ниво. И кой ще бъде виновен? Защо да не е ( и ) Фандъкова, която отказала да се жертва за вожда и партията?

Големи семейни драми предстоят в това сплотено семейство, сключило от десетина години брак по сметка, от което някои вече лекичко кръшкат.

Share on Facebook

Share on Facebook

„Шегата“ (изд. „Colibri“) на Милан Кундера е от книгите, които ми се иска да препиша. Кундера не е човек… тоест, човек е, но на мен ми е трудно да си представя как се достига толкова високо ниво на майсторство на писането – съвършено изграждане на образи и характери, вплитане на отделни истории в целостта на разказа и...

Изт: paper4pc.com

– Здравейте, аз съм Хари-портър, къде искате да Ви Хари-портирам?

– Ами, на някое по-хубаво място!

– Моля уточнете „по-хубаво“. Информацията се обработва…

– Телепортирайте ме възможно най-далеч от тук!

– Гео-локализацията е установена. Най-далеч от тук се намират Северният полюс и Южният полюс. Информацията се обработва…

– Почакайте, нямах това предвид!

– Не разполагам с пред-вид на Вашия под-вид. Ще Ви Хари-портирам възможно най-далеч от тук. Изчисляване на маршрута…

– Спрете, спрете! Не искам да ходя на Северния полюс!

– Чудесно! Защото Южният полюс е по-далеч. С няколко сантиметра. Изпращам заявка за Хари-портиране…

– Прекратете процедурата! Искам да изляза! Веднага!

– Процедурата е прекратена. Прехвърлянето е успешно. Можете да излезете. Добре дошли на Южния полюс!

– Върнете ме обратно! Това е някакво недоразумение!

– Благодарим Ви, че избрахте да пътувате с Хари-портър! „Винаги навреме, където си желан!“. За да се свържете с оператор, моля изберете #1…

– #1

– Здравейте, благодарим Ви, че избрахте телефонната централа на Хари-портър! „Винаги навреме, където си желан!“. За да подобрим обслужването на своите клиенти, ние сме длъжни да Ви съобщим, че по време на този разговор теле-метричните Ви данни ще бъдат свалени, заедно с пръстов отпечатък и подкожна ДНК. Възможно е ретина-анализ да бъде извършен по време на разговора, както и запис на гласовите Ви данни…

– Спасете ме от тук!

– В момента всички оператори са заети. Моля опитайте отново.

– #1

– Здравейте, благодарим Ви, че избрахте телефонната централа на Хари-портър! „Винаги навреме, където си желан!“. За да подобрим обслужването на своите клиенти, ние сме длъжни да Ви съобщим, че по време на този разговор теле-метричните Ви данни ще бъдат свалени, заедно с пръстов отпечатък и подкожна ДНК. Възможно е ретина-анализ да бъде извършен по време на разговора, както и запис на гласовите Ви данни…

– Не мога да плувам!

– Искате да се научите да плувате? Хари-портър винаги е там, където е желан! Пренасочване към отдел абонаменти…

– Помощ! Давя се! Студено е! Не си чувствам краката!

– Привет, ние имаме чудесно решение за Вашия проблем! Хари-портър винаги е там, където е желан! За инсталиране на протеза „същият, както преди“, моля изберете #1, за консултация с имплантиращ лекар-робот, моля изберете #2…

– #1

– Здравейте, благодарим Ви, че избрахте имплантите на Хари-портър! „Винаги желан, както и преди!“. За да подобрим обслужването на своите клиенти, ние сме длъжни да Ви уведомим, че по време на този разговор теле-метричните Ви данни ще бъдат свалени, заедно с пръстов отпечатък и подкожна ДНК. Възможно е ретина-анализ да бъде извършен по време на разговора, както и запис на гласовите Ви данни…

– Свършено е с мен…

– Само Вие си мислите, че е така! С Мотивационните семинари на Хари-портър Вие ще преоткриете себе си и ще реорганизирате невероятния си потенциал!

– Помогнете ми!

– Именно за това сме тук! Хари-портър е винаги там, където е желан! За да подадете жалба към обществена или гражданска институция, моля изберете #1…

– Нещо ме докосна по крака!

– Имате чувство за хумор? Добре дошли в дома на Хари-портър-шегаджията! Веднъж Хари-портър го докоснало нещо по крака. Каква е то? А/ Давя се!, Б/Помощ!, В/Студено е! Г/ Гошо, стига, нали се разбрахме още на абсолвентската?

– Пада ми батерията! Мисля, че си намокрих Хари-порта! По дяволите, нещо ме дръпна за крака току-що!

– Пада Ви другият път! За да продължите тази шега, моля изберете #1, за да влезете в директория „мокри сънища“, моля изберете #2, за „подръпвания“ изберете #3, за „близки срещи от трети вид“ изберете #4…

– Влезе ми вода в носа. Дрехите ми тежат. Студено е. Помощ. Умирам.

– Имате нужда от нови дрехи? Прет-а-портър е винаги с Вас – там, където сте най-желан! Изберете от уникалните модни линии с авантюристичен дизайн..

– Здраейте, Прет-а-портър консултант на телефона, слушам Ви?

– Телепортирайте ме обратно! Незабавно! Стана ужасна грешка!

– Грешката в гардероба никога не е фатална, господине! Винаги има място за подобрение! Но всичко извира отвътре-навън. Нека да започнем с един елементарен въпрос: Какви бяха Вашите отношения с майка Ви в детството? А с баща Ви?

Тихомир Димитров