Борисов се бои Трайков да не проговори

http://ivo.bg/2016/10/18/%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d1%81%d0%b5-%d0%b1%d0%be%d0%b8-%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b8/

Ще ви кажа нещо еретично: Бойко Борисов се бои от Трайчо Трайков.

Днес той изпълни желанието му да освободи трима бивши червени министри от постовете им на ключови държавни позиции в енергетиката.

Трайчо Трайков, който не за първи път се шегува с (почти) каменно изражение по адрес на простоватия ни премиер, реагира, че се радва, когато Борисов слуша него, а не Цецка Цачева.

Защо премиерът се осмели след две години на власт да отстрани уж големите си политпротивници  с дългогодишни управленски позиции от котилото на БСП, лица на московската енергийно-икономическа пета колона у нас Румен Овчаров, Петър Димитров и Асен Гагаузов?

Един от логичните отговори, който може да чуете, е, че Борисов, както винаги, действа според обстановката, т.е. политически целесъобразно. Сделката му с БСП за тримата другари на този етап му пречи да се прави на десен. И той я разваля. Критичната ситуация с неизбираемата Цецка Цачева, изисква от него “антикомунистическо” втвър(в)дяване.

Самата Цачева няма как да изрече нетипични за нея неща срещу съмишлениците си от БСП, заедно с които лобираше за проекта край гьола в Белене. От нейно име в кампанията й говорят жестовете на Борисов, за когото няма проблем да откаже изведнъж премиерското си покровителство на “тримата братя и златната ябълка” в българските държавни енергийни дружества. За целта му трябваше горе-долу толкова време да събере  лични причини и кураж, колкото за отказа му от самата руска ядрена централа.

Как да й се обърне езика на Аецка срещу нейните компаньони от кампанията в полза на руската АЕЦ “Белене”, с които се състезаваше да обяснява колко хубаво би било да се случи това ядрено безумие в името на местното благоденствие в Белене и Плевен?

Но под тази очебийност на решението на Борисов се крие още нещо. Той знае, че Трайков знае. Знае много неща. Знае ги от времето, когато му беше министър. Беше му и невидима за населението опозиция по въпросите на енергийната разпродажба на България в полза на Русия, заради което беше сложен на дузпата от своя началник, който го изрита брутално с просташкия аргумент, че се припичал на слънце на един форум в Катар, вместо да очарова катарските инвеститори.

Ами ако Трайков се ядоса истински сега и реши да отмъсти като изостави коалиционния си ироничен, но все пак щадящ тон спрямо Борисов?

Ето това си мисли в момента Борисов, който постъпи с уволняването на тримата червени началници на високи постове в държавната иконмика по същия начин, както  в онзи момент, когато беше принуден да прекрати най-после проекта АЕЦ “Белене”. Действа под натиска на невъзможността да протака още.

Мачлето обаче загрубя и не се знае кой и по колко пъти ще бие дузпи на финала.

Share on Facebook

Британските радио и телевизия BBC възобновяват кампанията си Love to Read

http://azcheta.com/britanskite-radio-i-televiziya-bbc-vazobnovyavat-kampaniyata-si-love-to-read/

Нова серия програми около дългогодишната кампанията Love to Read подготвят британските медийни канали BBC, пише The Bookseller. Инициативата от няколко години държи на ниво дебата около книгите на Острова, като и тази есен ще ги постави на преден план в програмните схеми. BBC са подготвили няколко адаптации на познати заглавия, както и редица класации с най-добрите четива в...

How to Lose Your Instagram Account in 10 Seconds

http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/ZKwSqqFRXy8/

(Scroll down for the story in English)

Имаше едно филмче How to Lose a Guy in 10 Days… Е, моята история е за това как изгубих моят Instagram акаунт за броени секунди. Накратко:

Купих си нов смартфон, инсталирах си Instagram, заедно с още десетки приложения. Логнах се, получих потвърждение по мейл, кликнах линка…

О, не!!! Кликнах линка…

email

А се мислех за опитен потребител… Едва след като го щракнах видях, че пишело „If this is not your account you can remove your email…“

Никакъв въпрос „Are you sure“, директно ми махна мейла и никаква възможност за възстановяване. Три месеца писане със support и в крайна сметка нищо:

2016-10-18-15_58_46-https___www-instagram-com_integrity_checkpoint_checkpoint_logged_out_main_380466

„If you’ve forgotten your password and lost access to your email account, we’re unable to release the Instagram account to you. This includes accounts registered with mistyped email addresses.

We understand this can be frustrating, but this policy is meant to make sure Instagram accounts don’t fall into the wrong hands.“

Ето защо няма да ползвам Instagram повече. Още се чудя как е възможно да имаш една от най-големите социални мрежи и да си направиш процеса така, че да е възможно да изгубиш цял потребителски акаунт с един-единствен click, при това на мейл като този горе…

Ето ви чудесен пример за лошо usability, лошо тестване и отвратителен UX. И понеже вярвам, че трябва да я има и на английски…

ENGLISH:

There was a movie title How to Lose a Guy in 10 Days… Well, here is my story about how I lost my Instagram account in less than 10 seconds. In short, I bought a new smartphone, installed Instagram along with dozens of other applications. Started the app, login, confirmation email, click on the link …

email

Oh, no, I clicked on the link… And I thought of myself as of an experienced user.

Soon after I clicked it and I got message that my email address is removed from my account name, I saw that the link actually read „If this is not your account you can remove your email …“

No questions „Are you sure?“, it directly removed the email from my account and any possibility of recovery. Three months writing to their support lead to ultimately nothing:

2016-10-18-15_58_46-https___www-instagram-com_integrity_checkpoint_checkpoint_logged_out_main_380466

„If you’ve forgotten your password and lost access to your email account, we’re unable to release the Instagram account to you. This includes accounts registered with mistyped email addresses.

We understand this can be frustrating, but this policy is meant to make sure Instagram accounts don’t fall into the wrong hands.“

So here is a reason why I am not using Instagram anymore. I still wonder how it is possible to have one of the largest social networks in the world and to make the process so dumb that it is possible to lose your entire user account with a single click, from a notification mail like the one on the picture above…

So, here it is – a great example of bad usability, bad testing and disgusting UX!

Материалът How to Lose Your Instagram Account in 10 Seconds е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Министър: Правителството ви работи добре

http://gikotev.blog.bg/drugi/2016/10/18/ministyr-pravitelstvoto-vi-raboti-dobre.1483409

Това заяви вчера (17/10/2016г.) сутрин по БНТ1 министър енерГЕПИка Теменужка Петкова, по повод поредната и лъжа свързана с грабежа АЕЦ "Белене". Ето и поредното и конкретното твърдение свързано с установяване автентичностт...

БЪЛГАРИЯ – НЕ МАФИЯ В ДЪРЖАВАТА, А ДЪРЖАВА НА МАФИЯТА

https://asenov2007.wordpress.com/2016/10/18/%d0%bd%d0%b5-%d0%bc%d0%b0%d1%84%d0%b8%d1%8f-%d0%b2-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b0-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d1%84%d0%b8%d1%8f/

На 19 октомври 2016 г., сряда, от 18,30 ч. в Съюза на архитектите /ул. „Кракра” 11/ в София ще се състои премиера на изследването „Корупционната България”. То е опит да се състави история на корупцията в България в годините на преход от тоталитарен комунистически режим към демокрация.

Пред публиката ще бъде представен Том I, обхващащ различни случаи на корупция в периода 1990-1997 г. Негови автори са Едвин Сугарев, разследващият журналист Христо Христов /основател на сайтовете desebg.comagentibg.com и pametbg.com/.

poster-2

На премиерата в сряда книгата ще бъде представена от историка Момчил Методиев и Методи Андреев.

„Голямото предимство на този изследователски труд се състои в това, че събира на едно място поредица от корупционни афери, които, обединени на едно място, демонстрират последиците от корупцията, изкривяванията в цялостната обществена среда и възпроизвеждането на тези практики на по-високо равнище”, посочва Момчил Методиев.

Едвин Сугарев допълва:

„Ако трябва да обобщим своите мотиви за реализацията на настоящия проект, то те са следните: широкото разгръщане на корупционните практики във всички сфери на обществения живот, липсата на реални усилия от страна на държавата да обуздае този процес, практически неработещата съдебна система и драматичната липса на справедливост са сред най-сериозните фактори, които спъват развитието на гражданското общество и предизвикват мащабна емиграционна вълна, която изправя страната пред демографска криза. Наличието на постоянно присъстващи корупционни скандали, засягащи премиери, министри и народни представители – както и фрапиращият отказ да бъде потърсена отговорност за извършените от тях престъпления, девалвират не само демократичните ценности, но и доверието в политическото като цяло.“

Корупцията и злоупотребата с власт са основен проблем за България през изминалите вече 27 години от падането на Берлинската стена – и могат да бъдат определени като основна причина за драматичния провал на българския преход към демокрация. Пагубното въздействие на корупционните практики у нас бе многократно идентифицирано в мониторинговите доклади на ЕК и потвърдено с безпрецедентни мерки – като например спирането на европейските предприсъединителни програми по програмата ФАР на 25 ноември 2008 г. България бе визирана от световните агенции като най-корумпираната държава в цивилизована Европа – и като страна, чиято корупция се развива „като рак в тялото на ЕС.

В резултат на всичко това както сред външните наблюдатели, така и сред самите български граждани се затвърди мнението, че докато другите държави си имат мафия, в България мафията си има държава. Българските бизнесмени бяха принудени да разберат, че техните начинания могат да имат успех единствено при добре заплатена политическа или административна подкрепа. Външните инвеститори бяха отблъснати, а непрекъснатото преточване на държавни активи в частни джобове затвърди позицията на България като най- бедната страна в ЕС.

Том I на изданието ще бъде представен и пред медиите на брифинг, който ще се състои на 21 октомври 2016 г., петък, от 11,30 ч. в Дома на Европа /ул. „Раковски” 124/ в столицата.

Идеята да се опише прехода през призмата на корупцията е на гражданско сдружение „Либертариум”, а изследователският проект е подкрепен от Фондация „Америка за България”.


В Австрия не ценят “другата гледна точка”- посегнаха на един паметник на културата

http://ivo.bg/2016/10/18/%d0%b2-%d0%b0%d0%b2%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b5-%d1%86%d0%b5%d0%bd%d1%8f%d1%82-%d0%b4%d1%80%d1%83%d0%b3%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%be%d1%87%d0%ba/

В Австрия събарят родната къща на Хитлер, оцеляваща досега като паметник на културата. http://clubz.bg/45829-sybarqt_rodnata_kyshta_na_hitler

Всеки руски и български ( което е същото) хуманист, защитник на тезата, че историята трябва да се възприема такава, каквато е  ( нали знаете- битият бит…) и че посегателствата към монументалните факти от миналато са чиста проба вандализъм, ще потвърди: това австрийско решение вече е прекалено!

Ясно е, че фашистката хунта в Киев си позволи да посегне на безценните произведения на изкуството от времето на най-хуманния строй в Украйна. Хунтата е фашистка, нали така. Били им отнели един полуостров напоследък, а пък преди изморили нарочно с глад някъде между 6 и 9 милиона украинци ( кои да ги е броил точно, някакви си  малозначителни малоруси). Това повод ли е да си отмъщават на културно-историческото наследство от онези величави времена?

Че поляците мразят кой знае защо своито многократни осиновители в рамките на руската и съветската империи, това също е известно, макар и непонятно за хуманистите в Русия и у нас. Естествено е такива неблагодарници да рушат прекрасните статуи на Ленин и на армията, възприела негото учение за безмилостното унижощавано на всичко, което стои на пътя на великата комунистическа идея. Варвари са поляците в сравнение с цивилизования руски съсед!

Малките, завистливи за високия руски стандарт на живот и също така несправедливи спрямо бащинските съветски грижи за обединението им под чука и сърпа балтийски народи дори не заслужават да бъдат споменавани. Тяхната русофобия не си струва ценното руско ядрено оръжие, необходимо за изпепеляването на Ню Йорк ( както се закани любимия на Путин телевизионен водещ Кисильов). Някоя и друга дивизия би свършила същата работа за наказание, че местят съветски паметници и ги снабдяват с обяснителни плочи, на които освободителната Червена армия бива определяна като окупационна ( както в естонската столица Талин).

Украйнско-полското-балтийско вандалство щеше някак си да мине за обикновена съседска проява на комплексарщина спрямо проспериращата съветско-руска нация. И при чехите се забелязва нещо подобно- боядисно в розово. Танкът Т-34, сам по себе си произведение на съветското военно изкуство, осквернен по този начин ( че и на платформа по реката насред Прага го разходиха!), издава розовите мечти на малкия народец да заживее нявга така прекрасно, както  славянските братя във великата Русия. Обаче- ядец. Едва ли. Централноевропейските вандали са обречени на мизерия- ако не материлна ( с бира и наденички), то духовна, щом не ценят танковете, които им се притекоха на помощ в момент на незрял стремеж към Пражка пролет насред световна комунистическа зима.

Както става дума за рушене на паметници на културата, допустимо само в нецивилизованите страни, испанците също се изложиха и показаха своя нрав на  завоеватели на чужди територии ( каквито руснаците например никога не са били, те са освободители на територии с и без население). В Испания не си взеха поука от светлия руски пример  да се покаят за премахванто на паметниците на един диктатор и да пазят зорко паметниците на неговия.  Испанците ги забраниха ги със закон от 2007 г. За три години ги ликвидираха. Последният подобен беше премахнат с аплодисменти на публиката (  с надничащи зад нея просълзани от мъка привърженици на другата, диктаторската гледна точка)  под звучите на военна музика на 7 август 2010 г. в град Мелиля.

Испанският случай ми е любим и за друго: много е подходящ за онези, които непрекъснато дават за пример помиряването в Испания чрез унищоването на досиетата и, както се окзава, чрез унищожаването на монументалниото възвеличаване на виновниците за това да е имало досиета.

Защо обаче и в Австрия посягат на миналото? Къде остава прословутата австрийска привързаност чуждите съветски паметници, щом не ценят собствените? Не им стига, че превърнаха изтеглянето на руските войски от страната им на 26 октомври през 1955 г. в национален празник , замаскиран като Ден на неутралитета,( вместо да вземат пример от нас- два поредни национални празника на България славят тъкмо обратното). Не се ли виждат, че са една плюнка на картта в сравнение с великата Русия. Че те по територия са по-малки и от нас! Така им се пада, щом не си ценят културното наследство досатъчно и посягат на къщи, свързани с най-известния австриец за всички времена.

Няма ли някой от преселилите се в Австрия нашенци, които скърбят за НРБ, коленичили върху куфарчетата с изнсени милиони, да им каже на австрийците, че за оценката на тоталитарното минало има и друга гледна точка, която трябва да се ужавава? Ето, в София др. Йорданка Фандъкова твърди точно това за Монумента на окупационната червена армия МОЧА в редките случаи, когато някой дръзва да й зададе въпрос защо той все още стърчи над столицата ни въпреки решението на местния парламент за неговото демонтиране от пролетта на 1993 г.?

За контраст да обобщя. В Русия си съхранявят не само съветското монументално наследство, но вече започват да строят паметници на руски хуманисти, като Иван Грозни, вдъхновител на бащата на народите Сталин за методите в налагането на руската правда над собствения и други народи.

Най – цивилизованият народ обаче сме ние. Не само празнуваме датата 3 март като нацонален празник, без нито един представител на българската нация да е бил поканен на събитието, организирано от двете договорящи се ( за наша сметка) империи. Това само по себе си говори за изключителната ни толерантност и склонност да сме благодарни, когато сме окупирани с цел освобождение. Паметници на тази толерантност се извисяват над централните части на много български градове, завзети от Червената армия без нито един изстрел на съпротива от толерантаната ни армия.

Ха сега кажете, коя нация е най-европейската в Европа, щом ще си мерим толерантността към ваятелите на нашето минало и настояще като аршин за цивилизованост!

Share on Facebook

Спечели с новия филм за Джак Ричър по романа „Не се връщай“!

http://azcheta.com/specheli-s-noviya-film-za-dzhak-richar-po-romana-ne-se-vrashtaj/

Включи се в новата ни игра – отговори вярно на въпроса до 21 октомври и можеш да спечелиш една мобилна батерия и един двоен билет за филма с Том Круз „Не се връщай“, екранизация по едноименния роман на Лий Чайлд. Наградите са предоставени от издателство “Обсидиан”, издатели на Чайлд у нас. Зарежда се… Ако имате проблем...

TaxiMeReads: Когато литературата те отвежда извън зоната на комфорт

http://azcheta.com/taximereads-kogato-literaturata-te-otvezhda-izvan-zonata-na-komfort/

Разказвала съм тази история във фейсбук, но докато вися в задръстването на Румънското, ще го направя пак. Преди няколко години трябваше да взема такси от дебрите на „Слатина“ до вдън горите Тилилейски – книжна борса „Болид“ в „Дружба“. Разбира се, повечето шофьори на такси не познават тази дестинация като книжна борса, а като „печатница“, „онова...

Разни фотографи 39

http://feedproxy.google.com/~r/TheMobileBlog/~3/oQqrPtjLGaM/39.html

Поредицата е в капана на постоянно възпроизвеждащите се формати на блога и знам, че така някои от портфолиата не биват удостоявани и с клик, но ще приема, че в такъв случай загубата е изцяло твоя.

Стефани Уилсън, Донато Ди Камило, Мариса Ташке, Чио Лунер, Даниела Мутини, Крис Уилсън, Джуди Дейтър, Клотилде Петросино, Елена Чернишова, Арно Монгар, Матиа Пасарини, Лиза Цапе, Георги Георгиев, Дерек Суолуел, Оливия Начле, Юлия Рунге, Харухико Кавагучи, Флоран Ге, Сюзан Тереза, Илария Абиенто, Кристофър Мартин, Пиергаб Пишон, Клаудия Вилмитцер, Койс Мая, Шарлоте Грим, Али Митън, Рошан Адихети, Шиан Грал, Мая Нидал Ериксен, Франсоа Прост, Катрин Скривнър, Кадим Барнет, Хариет Донован, Зара Миркин, Лоран Понс, Оливър Къртис, Ашли Калахан, Ника Де Карло, Уилям Егълстоун, Рос Маклафлин, Уара Булот, още Мелиса Картахена, Кристиан Пънчърър, Кейт Холстийн, Домингес, Ечесури, Лейрас, Милитело, Пардо, Санчес, Тринчери и Вилялобос, Джайлс Клемънт, Марк Уилямс и Сара Хиракава, Любомир Игнатов, Джесика Кърк, Денис Рамос, Антон Кустерс, Филипе Клиот, Джеси Мърч, Стивън Гиндлър, Изабела Стол, Робърт Тейт, Ашли Калахан, Джоузеф Хейзънауър, Вий Спиърс, Камило Бустос Делпин, Оди Съмари, Жулия Мартинс Миранда, още Лионел Давие , Майлс Олдридж, Амер Мохамад, Стефан Тротман, Логан Адърмат, Крис Делоренцо, Диная Вайерт, още Анастасия Лазуренко, Мат Съкар, Лиз Павеза, Гергана Петрова, Йоад Шейтман, Никола Ангелов, Елишка Киселкова, Роберто Брундо, Денис Обърн, Оливия Джаф, Пиер Тусен, Хилдур Агустсдотир, Маурисио Нахас, Жан-Батист Мондино, Мат Хенри, Шарлот Либеер, Марк Орем-Леклеф, Ким Акриш, Тереза Червенова, Франко Йощ, Оля Олейник, Роберта Вас, Марк Регас, Камило Риос Уайт, Маца Йеросимич, Лари Кларк, Никол Бранън, Бежан Сиявоши, Лариса Хофман, Меган Дохърти, Ани Лътуак, Рафаеле Пасони, Полина Масевнина, Тибо Шаста, Хуан Ернандес, Гарет Луис, Клаудия Гроше, Майте Понс, Беки Сигъл, Джош Франклин, Бен Хортън, Линдзи Елари, Хариет Уър, Куабена Апиа-нти, Курош Кешири, Жулиен Пуншу, Кингсли Маклийн, Артюр Оскар, Ектор Джес, Шарлот Ръдърфорд, Гийом Жил, Амбър Чавес, Лоран Ини, Даян Бетис, Кристофър фон Стайнбак, Мирон Хомацки, Хестер Скурватер, ГЛ Аскю, Дани Оливие, Рейчъл Буш, Алис Уинт, Гонзало Моралес, Бенедикт Шмукер, Джефри Томас, Раад Саиф Рахман, Никлас Хайкинен, Коан Тенсен, Лори Лу, Пол Франко, Лорън Мелани Браун, Силвия Пива, Моника Лек, Тома Лезне, Рош Армандо, Хироки Инуе, Шутьорстайл, Майте Гереро, Жеан Алварес, Карлос Ф. Висо, още Матеус Пена, Аскетонер, Арди Ала, Анока Нукенин, Лора Гудол, Камила Корнелсен, Камий Левек, Джон Хонг, Антъни Тъкито, Тома Морел-Форт, Филип Кеслер, Елиът и Ерик, Дениз Куонг, Оливия Артър, Джон Фийли, Стивън Сън, Моли Гилхолм, Тък Чейлър, Зено Джил, Кай Кньорцер, Едуардо Перес Гареда, Ришар Дюбоа, Астериос Муцокапас, Курт Хойвенс, Антъни Лау, Такаши Накагава, Роланд Зегесер, Дания Валдес, Антъни Нобило, Дейвид Майкъл Бърнс, Келтън Кричет, Тино Ернандес.

Адей, Шарлот Абрамов, Леонардо Мазо, Даниел Аланис, Фабио Тейшейра, Пабло Да Ронко, Раян Малдонадо, Аарън Браунинг, Раян Маккинън, Рона Йефман, Челси Нигард, Алесандро Баратели, Стефания Консарино, Джон Такри, Кристин-Лий Мулман, Кимбра Одри, Лиза Мири, Манюел Брюле, Тибо Делом, Меган Макклуър, Аврън Лето Уилямс, Джейк Къванч, Хадли Хъдзън, Аби Кроук, Софи Хвитвед, Зия Гафич, Катрина Кепуле, Андрейс Строкинс, Зуза Крайевска, Майк Килиън, Габриела Кълайн Гонзалес, Марта Корс, Джон Джей Дейвисън, Ласе Куск, Максимилиан Хедърингтън, Жозе Луиш Куня, Доминик Лайнер, Таис Марин, Джейсън Басет, Наталия Мантини, Кимбра Одри, Панчо Монти, още Йохан Ньовенбург, Бернд Фрике, Белен Асад, Мартин Тремуле, Кевин Мао, Тод Джеймс Андерсън, Камерън Шилър, Ан-Софи Ланду, Пол Хансен, Димитри Гедес, Фелипе Мариано и Джесика Шама, Мари Шмит, Екатерина Докучаева, Ханс Фойрер, Флориан Хец, Ерик Харт и Тати Льошкина, Чандлър Кенеди, Мануел Бланко, Крис Суейнстън, Роби Мюлер, Хоакин Новак-Сарате, Гуидо Харари, Саймън Емет, Вики Алтхаус, Майкъл Масая, Макси Гутерман, Манфрид Томега, Карлос Барон, Сам Вамзер, Ян Крюк, Ерик Моралес, Игор Павлов, Александър Тъл, Линка Лисволд, Перла Диас, Джуан Стокенстром, Александр Пришчепов, Таурас Демидов, Том Фокс, Клаудия Реймат, Леа Жендро, Данте Маршал, Джейсън Сигъл, Аня Витковска, Роналд Коолс, Даян Виладсън, Анаис Кугел, Овет Мартинес, Кристин Викари, Емил Пруст, Джесика Айо, още Пабло Франко, Матиас Арадо, Йозефине Бекстрьом, Ерик Марилие, Флориан Кьол, Гонсало Кларо, Джейд Бийл, Антонио Медейрош, Алексей Николаев, Наташа Серьожникова, Кайо Соуза, Диого Жозе, Надя Тара, Марчело Дзапатера, Паоло Бертаца, Оливие Валсеки, Кайт Опърман, Теодора Риштер, Пиер Дал Корсо, Рувен Афанадор, Тимур Емек, Мани Роман, Дъг Дюбоа, Ники Буун, Едуард Анинару, Брук Елизабет, Дж. Матюс, Мак Канелас, Кристофър вон Стийнбак, Джем Гюлтепе, Дуди Даян, Маря Пирила, Джарад Сенг, Мойца Савицки, Енцо Белина, Бербер Тьонисен, Алейса Муньос, Лайза Буун, Джон Драгънет, Джеси Херцог, Алегра Месина, Трейс Тейлър, Хъмза Диас, Хавиер Вивер, Жан-Луи Торнато, Роджър Балън, Джерик Пио Агустин, Ян Бертони, Спенсър Острандър, Рон Дейдън, Ноел Алва, Лукас Понтес, Аливия Латимър, Александра Лайъс, Грег Менис, Джени Мари Хвидинг, Хорхе Карачео, Себастиан Шюлер, Алдо Карера, Кодай Икемицу, Пола Бронстийн, Сара Колбек, Ноа Адис, Ед Максимъс, Франк Силвейра, Даниел Лъксфорд, Фреди Камарго, Алън Сай, Джанлука Панталео, Уейки Лин, Денис Доронин, Иля Фьодоров, Ноеми Луке, Петер Хапак, Даниел Цимер, Кю Йенгу, Еден Халамиш, Кай Фенг, Мартин Щайн, Лихтервалд, Дейви Уорън, Еди Шиа, Мария Мейска, Кейла Савидж, Жан-Франсоа Верганти, Села Холкесон, Марсел Рагонезе, Кефер, още Мерседес Ескивел, Ерве Оболд, Ева Сарот, Аби Рай, Андрес Рамирес и Джейкъб Малтби, Матю Ийдс, Марта София Качмарек.

Браян Листън, Тина Казахишвили, още Есбен Бьох Йенсен, Паула Кодонер, Хоакин Бургеньо, Юрий Шалимов, Грант Спениър, Хелга Бирна Йонасдотир, Мейарат Кермен, Томас Клозе, Джереми и Клер Уайс, Фабио Сети, Наталия Гая, Сергей Ли, Калос Палмиери, Мартин Леви, Миро Хофман, Майкъл Тео, Кармине Силвероли, Антон Перебейнос, Дени Глоу, Клеман Декосте, Дион Уонг, Леонардо Масейра, Себастиан Ксавиър, Емили Кийгин, Габор Ленарт, Браян Кар, Габриела Тулиан, Хорхе Перес Ортис, Лин Юнг Ченг, Розет Раго, Марион Коломбани, Марко Бек, Алфонсо Гавилан Санчес, Варвара Шинкаренко, Мадлийн Морлет, Яцек Подолски, Боб Сала, Алекс Фрич, Зенит Ричардс, Томаш Сипа, Мустафа Сабах, Джулия Фокнър, Берндън Торманън, Лаура Берсон, Дедалюс, Николай Фрич, Александр Сергеев, Пьотр

Тайните на лекторите от TED

http://vasvalch.com/talk-like-ted/

ted talks

Имам личен интерес към добрите презентации – не само защото и аз обичам да говоря на сцена. Намирам способността да задържиш вниманието на публиката и да разкажеш история за определен вид изкуство, приложимо в много сфери. Не мислете за презентациите само като нещо случващо се на сцена пред голяма амфитеатрално разположена аудитория. Същите умения са нужни, за да представите идея на инвеститор или да убедите екипа си в потенциала на нов проект.

В последните години Carmine Gallo се доказа като експерт в презентациите. Той деконструира успешните презентатори и анализира основните елементи, допринасящи за доброто им представяне. Първата ми среща с него бе покрай книгата The Presentation Secrets of Steve Jobs (превеждана и издадена на български). Сега той се фокусира върху наблюдение на лекторите от най-известното събитие за въздействащи презентации – TED. Открива 9 основни елемента в 3 групи, за които говори в Talk Like TED.

talk like tedТрите закона на добрата презентация

Gallo фокусира вниманието върху три основни закона за презентации. Те трябва да са преди всичко емоционални, пълни с нови идеи и запомнящи се. За мен заявката, че тези закони са изведени на база невроанализи е по-скоро любопитно допълнение, отколкото повод да се доверя изцяло на тезите в книгата – но пък повечето от тях звучат много логично.

Доброто представяне носи емоционален заряд и докосва публиката дълбоко. Това на практика е „входния билет“ към вниманието на публиката ви – без емоция не можете да задържите фокуса върху идеята си. Презентациите дават нещо ново – знание или гледна точка – а тази новост помага аудиторията ви да запомни вашето послание. Ето трите ключа за успеха ви като презентатор.

Създайте емоция

Първо трябва да изградите емоционалния заряд на представянето. Ако не можете да предадете страстта, която изпитвате за темата или проекта на презентацията си, надали някой друг ще се запали по нея.

People cannot inspire others unless and until they are inspired themselves.

Фокусирайте се върху личната си връзка с темата – така ще откриете причината въобще да говорите пред групата си слушатели. След това включете поне една запомняща се история – още по-добре, ако са две или три. Историите помагат да илюстрирате темата си и могат да работят също толкова убеждаващо, колкото статистиките и числата. Ако една добра реч се състои от pathos, ethos и logos, както ни учи Аристотел, според Гало pathos трябва да заема около 2/3 от представянето ви и историите са част от точно този емоционален елемент.

Your audience wants someone or something to cheer for. They want to be inspired. Give them a hero. Captivate their imagination with stories about yourself, other people, or successful brands.

Част от емоционалното представяне е и вашето присъствие като лектор. Тук говорим за неща като език на тялото, цялостно „обхващане на сцената“ (добрите презентатори не са статични, а се движат), ниво на гласа (скорост, сила на гласа, височина на тона, планирани паузи). Основният съвет тук е практика, практика и още практика. Колкото по-често ви се налага да говорите пред хора, толкова по-добри ще бъдете в това.

Дайте им нещо ново

Вторият основен център на презентацията е нейният оригинален характер. Трябва да дадете на аудиторията си нещо ново – нещо, което никой не им е казвал досега. Дори ако идеята ви сама по себе си не е нова, представете я от различна гледна точка – това увеличава шансовете хората да я запомнят. Внесете в презентацията елемент на изненада, който да създаде емоционален заряд – Гало дава за пример Бил Гейтс, който пуска в залата комари, докато говори за малария. Със сигурност ще запомните нещо такова, нали?

Only through seeing your own world through a fresh lens will you be able to give your audience a new way of looking at their world.

Оригиналната идея на презентацията обаче трябва да е и максимално проста. Ако някой се опита да обобщи посланието в един туит от 140 знака, как ще изглежда той? Ако нямате отговор на този въпрос, трябва да поработите още, докато направите съобщението още по-ясно.

Накарайте ги да запомнят

Първият начин да създадете запомнящо се послание е да не отделяте време за празни приказки. Не правете презентацията си по-дълга, отколкото трябва. Причината TED лекциите да са ограничени до 18 минути се крие в това, че по-дълго съдържание натрупва твърде много нова информация в съзнанието на слушащия и той забравя всичко, което сте му казали.

Тъй като послания, облечени във визии, се помнят по-лесно, наблегнете на визуалното представяне на информацията. Ако можете да предадете идея със снимка, не ползвайте текст. Ако можете да използвате графика, не слагайте таблица с цифри. Звучи като нещо ясно, но е и много важно, защото увеличава многократно вероятността посланието ви да бъде запомнено. Запомняме около 10% от вербално представената информация – но ако тя е допълнена от тематична визия, запомняме 65%.

Струва ли си книгата?

Презентационните умения са много по-важни отколкото може би осъзнавате. Както казва Gallo:

Failure to communicate effectively in business is a fast road to failure. It means startups won’t get funded, products won’t get sold, projects won’t get backing, and careers won’t soar.

Затова е време да се фокусирате върху това да се научите как да презентирате като звезди. Talk like TED ще ви помогне за това, но не е пълен наръчник за презентации. Ако искате да прочетете повече примери за всяка от точките горе, вземете пълното четиво. Ако търсите само дестилирано представяне на идеите, този пост и презентацията по-долу ще ви свършат работа и ще спестят време.

Постът Тайните на лекторите от TED е публикуван в Васи ли?!.

Трансфагарашан (Карпати, Румъния)

http://patepis.com/?p=68896

С Боби днес отново ще минем през Трансфагарашан – и се благодарете, че не ви намирам пътеписи за „оня“ вулкан в Исландия 😉

Приятно четене:

Трансфагарашан

Transfăgărășan 2015

Румъния, 31.07-02.08.2015

Има места, на които ти се иска да се връщаш отново и отново. За мен този проход определено е едно от тях. Въпреки че не бях планирал посещението му тази година, след като прехвърлих набързо снимките си от там и си спомних емоциите, които изпитах, когато наближавах върховете на Фъгърашката планина за пръв път, ми бе трудно да отхвърля идеята на Сен за тази разходка. Необичайното в случая бе, че този път тръгваме цели четири човека на два мотора – Сен се подразбира, Стефан – отявлен  Africa-нец и Краси – туристка. Този път няма да пиша на дълго и широко за това пътуване, можете да прочетете по-подробно за маршрута и забележителностите в пътеписа от миналата година.

Пътуването накратко.

Трансфагарашан – карта маршрут

Варна – Питещ – Брашов – Бран – Варна
1230 км, два дни и малко

Петък.

Варна – Русе – Питещ, 405 km

По пътя към Русе имахме късмета да минем през чисто новия пътен възел край Белокопитово броени дни преди да бъде официално открит с рязане на лентички и т.н. Кипеше усилена работа, но въпреки това не ми изглеждаше особено завършен.

На румънската граница имаше задръстване поради ремонтните дейности по моста, но граничарите не ни обърнаха особено внимание и успяхме да преминем доста бързо, без да се налага да чакаме отсрещно минаваща колона и т.н., което очаквах да ни отнеме доста време.
По моя вина сбъркахме пътя и вместо директно към Питещ, минахме през околовръстното на Букурещ. Това обаче бе по-малкият проблем: лошото бе, че ни застигна силен дъжд. Любимите условия на всички ни за каране през нощта.

Пристигайки в покрайнините на

Питещ

около 2 сутринта, започнахме да търсим хотел, при все че планът бе да спим само на палатки. След едночасова обиколка и малко пазарлъци намерихме своето място, където мокрите госпожици да се стоплят.
Събота.

Питещ – Брашов – Бран, 300 km

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Оставаха ни 60 km до началото на прохода – участък, който бях минавал само по тъмно.

Малко по-късно вече бяхме пред дългоочакваната табела

Трансфагарашан

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Този път успяхме в далечината да видим и

замъка Пойенари

замък Пойенари, Трансфагарашан – Карпати, Румъния

замък Пойенари

Разбира се, нямахме време за 1480-те стъпала до стените му, затова продължихме напред.

Нагоре всичко бе забулено в облаци.

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Почти неусетно стигнахме и до

водопада Капра

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

След като преминахме през най-дългия тунел в Румъния, за да излезем от северната страна на прохода, стигнахме и до

езерото Бъля

езерото Бъля, Трансфагарашан – Карпати, Румъния

езерото Бъля

Предвид това, което изпитахме дотук, не мислех, че ще успеем да се насладим на тази гледка. За всеобща радост обаче въпреки мъглата Трансфагарашан отново ни подари невероятни картини и прекрасни емоции.

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Това бе и моментът на уединение за мен, когато всички други щъкаха наоколо, а аз прото стоях и съзерцавах как се мени времето. Ту пръскаше лек дъждец и не се виждаше нищо напред, ту напичаше слънце и се виждаше целият път към низините.

След като се спуснахме в ниското, продължихме към Брашов за една бърза разходка сред невероятно красивите улички на града. Нямаше и следа от дъжда по-рано и можехме изцяло да се насладим на приключението. Излязохме отново на пътя по залез, който в съчетание с гледката към планинската верига на хоризонта допринесе за доброто ни настроение. Следващата дестинация бе Бран и мястото, където бяхме планирали да пренощуваме – а именно същото, което използвахме и на миналогодишната обиколка със Сен.

Неделя.

Бран – Слъник – Силистра – Варна, 525 km

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Събрахме лагера и се отправихме към

замъка на Дракула

 Учудващо за мен самия, атмосферата около него ми допада страшно много: туристите, всички сувенири, които се продават наоколо, както и ароматът на специфичните местни козунаци, наречени куртошкалач.

Край замъка Бран – Трансфагарашан – Карпати, Румъния

А ето го и негово величество –

Замъкът Бран

Замъкът Бран – Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Замъкът Бран

Докато Стефан и Краси разглеждаха замъка отвътре, отвън аз споделях опит и впечатления с други пътешественици на дълги разстояния. След това се насочихме към прекрасните гледки на

пътя между Бран и Предял,

който е много приятен и заради многото си завои, редящи се един след друг.

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Малко преди да излезем на пътя между Брашов и Плоещ спряхме за почивка.

Трансфагарашан – Карпати, Румъния

Следващата ни дестинация бе

солната мина в Слъник,

която отдавна исках да видя отвътре.

Затова се върнахме в посока Брашов, откъдето поехме по пътя през Чея към Слъник. Когато пристигнахме, имаше огромна опашка, но ентусиазъм у нас, или поне у мен, не липсваше.

солната мина в Слъник, Румъния

Влизането в мината преди е ставало чрез асансьор, но след като същият е аварирал, вече се случва посредством маршрутки. Удоволствието отнема 10-15 минути и е същинско приключение! След като влезете в тунела, започвате да се въртите по един куп обратни завои в пълен мрак и сериозна денивелация по тесния път.

Всичко това обаче си струва. Залата, в която влизате, след като слезете от маршрутката, е висока 54 метра и създава невероятно усещане за простор. Почувствах се като в някое подземие от 3D игра. Не само заради мащабите, а и заради текстурите по стените. Температурата тук е едва 12°C, но не я усетих като такава, поне не и в началото.

След като разгледахме мината и хапнахме в близко заведение, се отправихме към Кълъраш, където се надявахме да стигнем навреме, за да се възпозлваме от ферибота до Силистра. С известни перипетии по пътя успяхме да се качим на ферибота, тръгването на който явно не бе с фиксиран час. В последствие това се оказа по-малката драма. Паркомястото ни на отсрещния бряг бе заето от друга платформа, която за всеобщо щастие не бе в движение. След поредица от „интересни“ маневри, речните вълци успяха да я разкарат, за да се паркираме ние.

В крайна сметка около полунощ успяхме да стъпим на българска земя. Оставаше ни само да се приберем до Варна.

Резюме.

За пореден път се убедих колко необятна и красива страна е Румъния и как винаги има с какво да ме изненада. Неприятни са единствено множеството села, разположени непосредствено около пътищата, заради които се налага да преминеш на по-ниска предавка, но за сметка на това се запознаваш с местния бит.

Пътуването в група с друг мотор сякаш не е за мен – всеки си има темпо и начин на пътуване. С почивки или без, бързо или бавно. Затова този формат може би е по-подходящ за кратки разстояния.

Автори: Борислав Костов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

Все някога ще ни се наложи да потърсим „Ново небе и нова земя“

http://azcheta.com/novo-nebe-i-nova-zemya-tihomir-dimitrov/

„Ново небе и нова земя“ започва мистериозно в кабинета на специалист с непозната за съвременния свят професия – „въвеждащ психолог“. Всъщност новият роман на блогъра-писател Тихомир Димитров започва точно там, където е свършила предишната книга от историята на главните герои Адам и Юлия „Аварията“, и ни дава доста бързо обяснение за случилото се, загатвайки за голям потенциал на следващите...

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване