Ще ви кажа нещо еретично: Бойко Борисов се бои от Трайчо Трайков.

Днес той изпълни желанието му да освободи трима бивши червени министри от постовете им на ключови държавни позиции в енергетиката.

Трайчо Трайков, който не за първи път се шегува с (почти) каменно изражение по адрес на простоватия ни премиер, реагира, че се радва, когато Борисов слуша него, а не Цецка Цачева.

Защо премиерът се осмели след две години на власт да отстрани уж големите си политпротивници  с дългогодишни управленски позиции от котилото на БСП, лица на московската енергийно-икономическа пета колона у нас Румен Овчаров, Петър Димитров и Асен Гагаузов?

Един от логичните отговори, който може да чуете, е, че Борисов, както винаги, действа според обстановката, т.е. политически целесъобразно. Сделката му с БСП за тримата другари на този етап му пречи да се прави на десен. И той я разваля. Критичната ситуация с неизбираемата Цецка Цачева, изисква от него “антикомунистическо” втвър(в)дяване.

Самата Цачева няма как да изрече нетипични за нея неща срещу съмишлениците си от БСП, заедно с които лобираше за проекта край гьола в Белене. От нейно име в кампанията й говорят жестовете на Борисов, за когото няма проблем да откаже изведнъж премиерското си покровителство на “тримата братя и златната ябълка” в българските държавни енергийни дружества. За целта му трябваше горе-долу толкова време да събере  лични причини и кураж, колкото за отказа му от самата руска ядрена централа.

Как да й се обърне езика на Аецка срещу нейните компаньони от кампанията в полза на руската АЕЦ “Белене”, с които се състезаваше да обяснява колко хубаво би било да се случи това ядрено безумие в името на местното благоденствие в Белене и Плевен?

Но под тази очебийност на решението на Борисов се крие още нещо. Той знае, че Трайков знае. Знае много неща. Знае ги от времето, когато му беше министър. Беше му и невидима за населението опозиция по въпросите на енергийната разпродажба на България в полза на Русия, заради което беше сложен на дузпата от своя началник, който го изрита брутално с просташкия аргумент, че се припичал на слънце на един форум в Катар, вместо да очарова катарските инвеститори.

Ами ако Трайков се ядоса истински сега и реши да отмъсти като изостави коалиционния си ироничен, но все пак щадящ тон спрямо Борисов?

Ето това си мисли в момента Борисов, който постъпи с уволняването на тримата червени началници на високи постове в държавната иконмика по същия начин, както  в онзи момент, когато беше принуден да прекрати най-после проекта АЕЦ “Белене”. Действа под натиска на невъзможността да протака още.

Мачлето обаче загрубя и не се знае кой и по колко пъти ще бие дузпи на финала.

Share on Facebook

Нова серия програми около дългогодишната кампанията Love to Read подготвят британските медийни канали BBC, пише The Bookseller. Инициативата от няколко години държи на ниво дебата около книгите на Острова, като и тази есен ще ги постави на преден план в програмните схеми. BBC са подготвили няколко адаптации на познати заглавия, както и редица класации с най-добрите четива в...

(Scroll down for the story in English)

Имаше едно филмче How to Lose a Guy in 10 Days… Е, моята история е за това как изгубих моят Instagram акаунт за броени секунди. Накратко:

Купих си нов смартфон, инсталирах си Instagram, заедно с още десетки приложения. Логнах се, получих потвърждение по мейл, кликнах линка…

О, не!!! Кликнах линка…

А се мислех за опитен потребител… Едва след като го щракнах видях, че пишело „If this is not your account you can remove your email…“

Никакъв въпрос „Are you sure“, директно ми махна мейла и никаква възможност за възстановяване. Три месеца писане със support и в крайна сметка нищо:

„If you’ve forgotten your password and lost access to your email account, we’re unable to release the Instagram account to you. This includes accounts registered with mistyped email addresses.

We understand this can be frustrating, but this policy is meant to make sure Instagram accounts don’t fall into the wrong hands.“

Ето защо няма да ползвам Instagram повече. Още се чудя как е възможно да имаш една от най-големите социални мрежи и да си направиш процеса така, че да е възможно да изгубиш цял потребителски акаунт с един-единствен click, при това на мейл като този горе…

Ето ви чудесен пример за лошо usability, лошо тестване и отвратителен UX. И понеже вярвам, че трябва да я има и на английски…

ENGLISH:

There was a movie title How to Lose a Guy in 10 Days… Well, here is my story about how I lost my Instagram account in less than 10 seconds. In short, I bought a new smartphone, installed Instagram along with dozens of other applications. Started the app, login, confirmation email, click on the link …

Oh, no, I clicked on the link… And I thought of myself as of an experienced user.

Soon after I clicked it and I got message that my email address is removed from my account name, I saw that the link actually read „If this is not your account you can remove your email …“

No questions „Are you sure?“, it directly removed the email from my account and any possibility of recovery. Three months writing to their support lead to ultimately nothing:

„If you’ve forgotten your password and lost access to your email account, we’re unable to release the Instagram account to you. This includes accounts registered with mistyped email addresses.

We understand this can be frustrating, but this policy is meant to make sure Instagram accounts don’t fall into the wrong hands.“

So here is a reason why I am not using Instagram anymore. I still wonder how it is possible to have one of the largest social networks in the world and to make the process so dumb that it is possible to lose your entire user account with a single click, from a notification mail like the one on the picture above…

So, here it is – a great example of bad usability, bad testing and disgusting UX!

Материалът How to Lose Your Instagram Account in 10 Seconds е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Това заяви вчера (17/10/2016г.) сутрин по БНТ1 министър енерГЕПИка Теменужка Петкова, по повод поредната и лъжа свързана с грабежа АЕЦ "Белене". Ето и поредното и конкретното твърдение свързано с установяване автентичностт...

На 19 октомври 2016 г., сряда, от 18,30 ч. в Съюза на архитектите /ул. „Кракра” 11/ в София ще се състои премиера на изследването „Корупционната България”. То е опит да се състави история на корупцията в България в годините на преход от тоталитарен комунистически режим към демокрация.

Пред публиката ще бъде представен Том I, обхващащ различни случаи на корупция в периода 1990-1997 г. Негови автори са Едвин Сугарев, разследващият журналист Христо Христов /основател на сайтовете desebg.com, agentibg.com и pametbg.com/.

На премиерата в сряда книгата ще бъде представена от историка Момчил Методиев и Методи Андреев.

„Голямото предимство на този изследователски труд се състои в това, че събира на едно място поредица от корупционни афери, които, обединени на едно място, демонстрират последиците от корупцията, изкривяванията в цялостната обществена среда и възпроизвеждането на тези практики на по-високо равнище”, посочва Момчил Методиев.

Едвин Сугарев допълва:

„Ако трябва да обобщим своите мотиви за реализацията на настоящия проект, то те са следните: широкото разгръщане на корупционните практики във всички сфери на обществения живот, липсата на реални усилия от страна на държавата да обуздае този процес, практически неработещата съдебна система и драматичната липса на справедливост са сред най-сериозните фактори, които спъват развитието на гражданското общество и предизвикват мащабна емиграционна вълна, която изправя страната пред демографска криза. Наличието на постоянно присъстващи корупционни скандали, засягащи премиери, министри и народни представители – както и фрапиращият отказ да бъде потърсена отговорност за извършените от тях престъпления, девалвират не само демократичните ценности, но и доверието в политическото като цяло.“

Корупцията и злоупотребата с власт са основен проблем за България през изминалите вече 27 години от падането на Берлинската стена – и могат да бъдат определени като основна причина за драматичния провал на българския преход към демокрация. Пагубното въздействие на корупционните практики у нас бе многократно идентифицирано в мониторинговите доклади на ЕК и потвърдено с безпрецедентни мерки – като например спирането на европейските предприсъединителни програми по програмата ФАР на 25 ноември 2008 г. България бе визирана от световните агенции като най-корумпираната държава в цивилизована Европа – и като страна, чиято корупция се развива „като рак в тялото на ЕС.

В резултат на всичко това както сред външните наблюдатели, така и сред самите български граждани се затвърди мнението, че докато другите държави си имат мафия, в България мафията си има държава. Българските бизнесмени бяха принудени да разберат, че техните начинания могат да имат успех единствено при добре заплатена политическа или административна подкрепа. Външните инвеститори бяха отблъснати, а непрекъснатото преточване на държавни активи в частни джобове затвърди позицията на България като най- бедната страна в ЕС.

Том I на изданието ще бъде представен и пред медиите на брифинг, който ще се състои на 21 октомври 2016 г., петък, от 11,30 ч. в Дома на Европа /ул. „Раковски” 124/ в столицата.

Идеята да се опише прехода през призмата на корупцията е на гражданско сдружение „Либертариум”, а изследователският проект е подкрепен от Фондация „Америка за България”.

В Австрия събарят родната къща на Хитлер, оцеляваща досега като паметник на културата. http://clubz.bg/45829-sybarqt_rodnata_kyshta_na_hitler

Всеки руски и български ( което е същото) хуманист, защитник на тезата, че историята трябва да се възприема такава, каквато е  ( нали знаете- битият бит…) и че посегателствата към монументалните факти от миналато са чиста проба вандализъм, ще потвърди: това австрийско решение вече е прекалено!

Ясно е, че фашистката хунта в Киев си позволи да посегне на безценните произведения на изкуството от времето на най-хуманния строй в Украйна. Хунтата е фашистка, нали така. Били им отнели един полуостров напоследък, а пък преди изморили нарочно с глад някъде между 6 и 9 милиона украинци ( кои да ги е броил точно, някакви си  малозначителни малоруси). Това повод ли е да си отмъщават на културно-историческото наследство от онези величави времена?

Че поляците мразят кой знае защо своито многократни осиновители в рамките на руската и съветската империи, това също е известно, макар и непонятно за хуманистите в Русия и у нас. Естествено е такива неблагодарници да рушат прекрасните статуи на Ленин и на армията, възприела негото учение за безмилостното унижощавано на всичко, което стои на пътя на великата комунистическа идея. Варвари са поляците в сравнение с цивилизования руски съсед!

Малките, завистливи за високия руски стандарт на живот и също така несправедливи спрямо бащинските съветски грижи за обединението им под чука и сърпа балтийски народи дори не заслужават да бъдат споменавани. Тяхната русофобия не си струва ценното руско ядрено оръжие, необходимо за изпепеляването на Ню Йорк ( както се закани любимия на Путин телевизионен водещ Кисильов). Някоя и друга дивизия би свършила същата работа за наказание, че местят съветски паметници и ги снабдяват с обяснителни плочи, на които освободителната Червена армия бива определяна като окупационна ( както в естонската столица Талин).

Украйнско-полското-балтийско вандалство щеше някак си да мине за обикновена съседска проява на комплексарщина спрямо проспериращата съветско-руска нация. И при чехите се забелязва нещо подобно- боядисно в розово. Танкът Т-34, сам по себе си произведение на съветското военно изкуство, осквернен по този начин ( че и на платформа по реката насред Прага го разходиха!), издава розовите мечти на малкия народец да заживее нявга така прекрасно, както  славянските братя във великата Русия. Обаче- ядец. Едва ли. Централноевропейските вандали са обречени на мизерия- ако не материлна ( с бира и наденички), то духовна, щом не ценят танковете, които им се притекоха на помощ в момент на незрял стремеж към Пражка пролет насред световна комунистическа зима.

Както става дума за рушене на паметници на културата, допустимо само в нецивилизованите страни, испанците също се изложиха и показаха своя нрав на  завоеватели на чужди територии ( каквито руснаците например никога не са били, те са освободители на територии с и без население). В Испания не си взеха поука от светлия руски пример  да се покаят за премахванто на паметниците на един диктатор и да пазят зорко паметниците на неговия.  Испанците ги забраниха ги със закон от 2007 г. За три години ги ликвидираха. Последният подобен беше премахнат с аплодисменти на публиката (  с надничащи зад нея просълзани от мъка привърженици на другата, диктаторската гледна точка)  под звучите на военна музика на 7 август 2010 г. в град Мелиля.

Испанският случай ми е любим и за друго: много е подходящ за онези, които непрекъснато дават за пример помиряването в Испания чрез унищоването на досиетата и, както се окзава, чрез унищожаването на монументалниото възвеличаване на виновниците за това да е имало досиета.

Защо обаче и в Австрия посягат на миналото? Къде остава прословутата австрийска привързаност чуждите съветски паметници, щом не ценят собствените? Не им стига, че превърнаха изтеглянето на руските войски от страната им на 26 октомври през 1955 г. в национален празник , замаскиран като Ден на неутралитета,( вместо да вземат пример от нас- два поредни национални празника на България славят тъкмо обратното). Не се ли виждат, че са една плюнка на картта в сравнение с великата Русия. Че те по територия са по-малки и от нас! Така им се пада, щом не си ценят културното наследство досатъчно и посягат на къщи, свързани с най-известния австриец за всички времена.

Няма ли някой от преселилите се в Австрия нашенци, които скърбят за НРБ, коленичили върху куфарчетата с изнсени милиони, да им каже на австрийците, че за оценката на тоталитарното минало има и друга гледна точка, която трябва да се ужавава? Ето, в София др. Йорданка Фандъкова твърди точно това за Монумента на окупационната червена армия МОЧА в редките случаи, когато някой дръзва да й зададе въпрос защо той все още стърчи над столицата ни въпреки решението на местния парламент за неговото демонтиране от пролетта на 1993 г.?

За контраст да обобщя. В Русия си съхранявят не само съветското монументално наследство, но вече започват да строят паметници на руски хуманисти, като Иван Грозни, вдъхновител на бащата на народите Сталин за методите в налагането на руската правда над собствения и други народи.

Най – цивилизованият народ обаче сме ние. Не само празнуваме датата 3 март като нацонален празник, без нито един представител на българската нация да е бил поканен на събитието, организирано от двете договорящи се ( за наша сметка) империи. Това само по себе си говори за изключителната ни толерантност и склонност да сме благодарни, когато сме окупирани с цел освобождение. Паметници на тази толерантност се извисяват над централните части на много български градове, завзети от Червената армия без нито един изстрел на съпротива от толерантаната ни армия.

Ха сега кажете, коя нация е най-европейската в Европа, щом ще си мерим толерантността към ваятелите на нашето минало и настояще като аршин за цивилизованост!

Share on Facebook

Включи се в новата ни игра – отговори вярно на въпроса до 21 октомври и можеш да спечелиш една мобилна батерия и един двоен билет за филма с Том Круз „Не се връщай“, екранизация по едноименния роман на Лий Чайлд. Наградите са предоставени от издателство “Обсидиан”, издатели на Чайлд у нас. Зарежда се… Ако имате проблем...

Разказвала съм тази история във фейсбук, но докато вися в задръстването на Румънското, ще го направя пак. Преди няколко години трябваше да взема такси от дебрите на „Слатина“ до вдън горите Тилилейски – книжна борса „Болид“ в „Дружба“. Разбира се, повечето шофьори на такси не познават тази дестинация като книжна борса, а като „печатница“, „онова...