Да си припомним защо България има всички права и основание да демонтира светските паметници

Руската агенция Интерфакс, цитирана от агенция “Фокус” разпространи изявление на полския министър на външните работи Витолд Вашчински, в което той в кратка форма обобщава онова, което България има много по-големи основания да заяви спрямо “международната легитимност” на съветските паметници на своя територия.

„Ако тези паметници са на гробище, те са под защита. Ако не са, тогава защо да ги ценим? Никакви международни закони или двустранни съглашения не защитават подобни паметници“, каза полският външен министър”.

А ето и разширеният вариант на българската аргументация по същия въпрос – такава, каквато би трябвало да бъде българската държавна позиция. Припомням това и във връзка с широко рекламираното от медиите у нас поздравление на Путин до президента Радев миналата седмица във връзка с годишнината от същия този договор от 3 август 1992 г.( в сила у нас от 1.04. 1993 г.и превърнат моментално от Москва и нейните слуги тук в “основание” за спиране на демонтирането на МОЧА няколко седмици по-късно), който НЕ защитава претенциите на руския постколониализъм да превръща в задължителна норма изискваното от Кремъл преклонение пред съветската символика в България.

Русия демонтира СССР – да го направим и ние тук!

ИВО ИНДЖЕВ ⋅ НОЕМВРИ 27, 2010

Като автор на многобройни статии по темата и като член на Инициативния комитет за демонтиране паметника на съветската армия в София ( позволете едно шеговито съкращение на термина “Демонтиране Паметника на Съветската Армия” – ДПС…а?), публикувам юридическа основа за размисъл. До момента в глобалната мрежа отсъстваше документална следа за наличието на договора на български език. С частичното оповестяване на неговите клаузи, които имат отношение към въпроса, се надявам поне частично да компенсиран тази информационна дискриминация.

Договор за приятелски отношения и сътрудничество между република България и Руската федерация

( ратифициран със закон на Народното събрание от 03.11.1993 г., публикуван в “Държавен вестник” бр. 102 от 1992 г. Обнародван в “Държавен вестник” бр. 42 от 1993 г. В сила от 1.04.1993 г.)

Република България и руската федерация ( наричани по-нататък “договарящи се страни”),

основавайки се на традициите на приятелските отношения между народите на двете държави и на положителния опит на тяхното сътрудничество,

отчитайки дълбоките политически и икономически промени в двете държави, в Европа и в света,

ръководейки се от общоприетите принципи и норми на международното право, преди всичко от устава на Организацията на обединените нации,

потвърждавайки своята привързаност към задълженията, поети от тях в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в съвета на Европа ( ОСССЕ),

признавайки необходимостта от развитие и усъвършенстване на правната основа на двустранните междудържавни отношения,

убедени, че развитието на равноправни отношения на сътрудничество между тях отговаря на интересите на техните народи,

водени от желанието да придадат на тези отношения съвременни измерения и да ги развиват на нова основа,

се договориха следното:

Член 1

Република България и Руската федерация ще развиват своите отношения в дух на приятелство, доверие и взаимно уважение.

Договарящите се страни ще се ръководят последователно от принципите на суверенното равенство, неупотреба на сила или заплаха със сила, нерушимост на границите, териториалната цялост, ненамеса във вътрешните работи, зачитане правата на човека и основните свободи, равноправие и правото на народите да се разпореждат със своята съдба, добросъвестно изпълнение на задълженията, добросъседство, партньорство и сътрудничество.

Договарящите се страни ще съблюдават принципа на свободен избор от всички държави на пътя на своето политическо, икономическо и културно развитие в съответствие с волята на техните народи, изразена в резултат на свободни и справедливи избори.

член 14

Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България, ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.

До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани в Русия ще бъде осигурен свободен достъп.

Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член.

Член 17

Настоящият договор подлежи на ратификация и влиза в сила от деня на размяната на ратификационните документи.

Настоящият договор се сключва за срок от 10 години.

Неговото действие се продължава автоматично за всеки следващ петгодишен период, ако никоя от договарящите се страни не заяви в писмена форма своето намерение да го денонсира най-късно една година преди изтичането на съответния срок на действие.

Съставен в София на 4 август 1992 г. в два екземпляра, всеки на български и на руски език, като и двата текста имат еднаква сила.

За Република България За Руската федерация

Желю Желев Борис Елцин

Президент на руската федерация

Президент на Република България

И така, ето го! Ето го нещото, с което ни плашеха през годините – нямали сме право да “посягаме” на паметника, защото той бил защитен от международна спогодба! Твърде много български патриоти, възмутени от очевидната лъжовност на съветската символика, която няма нищо общо с гибелта на съветски воини в България ( каквито няма) се хванаха на тази лъжа, примираха се и се обезкуражиха, което и е била целта на манипулацията. Тя пожертва петолъчката над Партийния дом, но успя да се пребори да оцелее многократно по-крещящият комунистически символ от цимент и чугун в гигантски размери спрямо всичко подобно наоколо, за да ни напомня нашата безпомощност пред (уж) бившите ни господари. С една основна цел: продължаващо подчинение и унижение на българския народ.

Не е нужно човек да е юрист, за да забележи, че по силата на този договор България е в пълното си право да променя “мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите”, упоменати в член 14 и според който България дължи на Русия само консултации по въпроса. Русия пък, ако не е съгласна, няма право да заплашва със сила по никакъв повод – поела е такъв ангажимент в договора.

На българско намерение за демонтиране на паметника със сигурност ще бъде възразено с твърдение, че той попада в категорията “ценност, свързана с историята и културата на Русия” ( на Русия, а не на СССР?!). В такъв случай от Русия и от говорителите на нейните интереси в България, ако тя продължава да припознава като такива защитниците на сталинизма и неговата символика, ще трябва да бъде поискано да обяснят как един паметник на несъществуващи жертви има право на съществуване при очевидния факт, че той увековечава единствено пожертваната пред комунистическата диктатура българска свобода. Защото иначе няма как да бранят правото на болшевишкия знак да вирее в центъра на българската столица като “военно гробище” . За такова, с цялата условност на легитимността на погребението (заради факта, че отново не става дума за загинали в България хора), може да претендира някоя костница, но не и въпросният монумент в сърцето на българската столица.

До костници и до военни гробища едва ли някой ще претендира да бъде ограничаван достъпът- още по-малко пък до руски костници и гробове. Че други има ли? Съветски няма как да има, защото тук не са водени боеве, тъй като България е единствената държава в Европа, посрещнала миролюбиво съветската армия на своя територия. Но въпреки това е не само окупирана, но и наказана с комунизъм наравно с държавите, които са се съпротивявали на съветската армия. Наказана е за десетилетия напред и точно това олицетворява символът с вдигнатия автомат.

Във всяка държава, където има загинали съветски войници и офицери, а те са милиони по бойните полета на Европа, паметниците на съветската армия са костници и военни гробища. У нас те са само и единствено символи на отхвърлената от живота, международното право и законодателство комунистическа идеология и са построени върху костите на избитите в условията на съветска окупация десетки хиляди българи.

От договора е видно, че България и Русия отчитат “дълбоките политически и икономически промени в двете държави, в Европа и в света”. Нима тъкмо провалът на комунизма, илюстриран от забраната на КПСС от президента Елцин буквално месеци преди подписването на този документ, не е именно онази промяна, която трябва да се отчете в отношението към монументалната лъжа с паметника? И не следва ли от този факт, че двете страни наистина трябва да “признаят необходимостта от развитие и усъвършенстване на правната основа на двустранните междудържавни отношения”, като погледнат на съветското натрапничество по нов, включително в правно отношение, начин?

А след като двете страни са “убедени, че развитието на равноправни отношения на сътрудничество между тях отговаря на интересите на техните народи” и са “водени от желанието да придадат на тези отношения съвременни измерения и да ги развиват на нова основа”, не би ли трябвало да бъде милостиво позволено на българския народ да се отърве от една голяма лъжа, особено арогантна в нейните “съвременни измерения”.

Тук дори не става дума за денонсиране на договора, макар и това да е предвидено като възможност при съответното уведомяване. Тъкмо обратното: той трябва да бъде спазен в частта, която говори за суверенното право на народа да решава съдбата си и която по никакъв начин не накърнява права на друга държава – в случая несъществуващата СССР.

Така че, хайде да спазим договора си с Русия и да демонтираме своя СССР на българската територия така, както те го демонтираха на тяхна!

Share on Facebook

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2017/08/07/%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%bd%d0%b8%d0%bc-%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%b2%d1%81%d0%b8%d1%87/

Свързани новини: