Лошите идеи родиха Малка депресия

На 15 септември 2008 г. инвестиционната банка Lehman Brothers се срина, а банкрутът й доведе до рецесия в повечето богати страни. С течение на времето размерът на разрушението става както по-очевиден, така и по-объркващ, пише Едуард Хадас.
Когато финансовият гигант фалира, бе напълно оправдано да очакваме кратка и концентрирана болка. И докато в САЩ имаше прекалено много построени жилища, по-голямата част от реалната икономика, в която влизат заводи, офиси, обектите за търговия на дребно и строителни проекти, се справяше добре. Глобалният финансов сектор бе по-изкривен още преди инвеститорите да се изплашат от решението Lehman Brothers да бъде оставена да потъне.

Неоправдан оптимизъм

Към средата на 2009 г. обаче правителствата и централните банки вече бяха стигнали до споразумение да осигурят на кредиторите и брокерските къщи всичко, от което имат нужда, за да се задържат над повърхността. Оптимизмът не бе оправдан. Въпреки че контрамерките спряха влошаването, заможните страни сега изглеждат затънали в Малка депресия – дълги години на слаби икономически резултати и поредица от финансови кризи. В САЩ, еврозоната, Япония и Великобритания реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в момента все още е по-нисък в сравнение с периода преди четири години. Във всички тях ръстът на икономиката е или анемичен, или несъществуващ. Влошаването на потреблението не би трябвало да предизвиква особени притеснения – не беше толкова лошо преди пет или шест години, когато реалният БВП бе за последно на настоящото равнище.
Продължаващата рецесия в пазара на труда обаче е друг въпрос. През април 2008 г. безработицата в САЩ, еврозоната и Великобритания бе съответно 5%, 7,3% и 5,3%. За сравнение миналия месец съответните проценти бяха 8,1%, 10,9% и 8,4%. Още по-обезкуражаващи са сравнително по-рафинираните индикатори, като липсата на заетост при младежите, труд на половин работен ден, не като собствен избор, а поради липса на други възможности и недоволните бивши служители. Икономическата действителност след банкрута на Lehman Brothers е тежка за голям брой хора.
Някои специалисти твърдят, че това истинско страдание е необходимата цена, която се налага да платим за завръщането на реда във финансовия свят. Този аргумент не е убедителен, тъй като хората са по-важни от парите и кредитите. Но дебат в областта на етиката не ни е необходим. Въпреки реалната икономическа болка и държавното подпомагане финансовият свят изглежда все така болен. От парична гледна точка политиката остава в земетръсна зона – инвеститорите в сигурни правителствени облигации получават отрицателна действителна възвръщаемост.
Фискалните позиции са също толкова обезпокоителни. Дефицитите навсякъде остават на нива, по-подходящи за военна мобилизация, отколкото за процъфтяваща икономика. Въпросът е защо сравнително малък проблем в реалната икономика е довел до тази Малка депресия, особено когато властите следваха съвета на експертите през цялото време. Ако съветът наистина бе разумен, депресията щеше да е преминала досега.
Експертите се оправдават с няколко неща. Едното е, че специфичните проблеми в еврозоната са отложили възстановяването. Това може би е вярно, но европейските политици и централни банки следват най-добрия съвет как да компенсират това. Друго оправдание е, че властите е трябвало да действат още по-агресивно в подкрепата си на финансовата система. Най-вероятно, но дори още по-големи фискални дефицити и по-евтини пари щяха да създадат други неуредици. Трето твърдение е, че правителствата е трябвало да орежат разходите си по-бързо. Възможно е, но това би ударило по-силно потреблението и би повишило още повече безработицата.

Съмнения в компетентността

Проблемът всъщност се крие в експертите. Най-новата история предлага добро основание да се усъмним в тяхната компетентност. Преди пет години икономическите гурута не предвиждаха край на „Великата умереност“ от времето преди фалита на Lehman, изразяваща се в стабилен ръст на БВП, свиваща се безработица и ръст на цените на активите. Сбъркаха по всички фронтове и все още правят две основни грешки.
Първата е свързана с реалната икономика и в частност с високата продуктивност в условията на съвременните технологии. Анализаторите подценяват колко трудно е да се поддържа ниско нивото на безработица. Много по-лесно е да се унищожат работни места чрез устройствата за пестене на труд и по-ефикасните процедури, отколкото да се създават чрез стартиране на предприятия, търсене на потребители за нови услуги или учредяването на нови бюрокрации. Асиметрията на заетостта е причината за постоянните проблеми на пазара на труда. Работните места, закрити в началото на Малката депресия, не може да се заменят лесно, нито пък ще се компенсират безпроблемно позициите, които в момента се закриват от правителствата в стремежа им към затягане на разходите.

Подценена опасност

Втората грешка е финансова. Икономистите подценяват колко опасен е дългът. Независимо дали парите са собственост на компаниите, домакинствата или правителствата, недостатъците на дълговото финансиране растат с увеличението на съотношението на пасивите към доходите. Силно задлъжнелите кредитополучатели проявяват много по-слабо желание да поемат икономически рискове и са изложени на по-голяма опасност от просрочване. В една силно задлъжняла и финансово взаимосвързана икономика евентуално нарушение на ангажиментите често води до по-големи сривове. Накратко, масовата задлъжнялост почти води до икономическа парализа. Не е изненадващо, че увеличението на дълговото финансиране на държавните разходи не е довело до нищо добро.
Какво трябва да се направи тогава? Необходими са нови идеи. Без фундаментална промяна в мисленето световната икономика няма да постигне своята цел за стабилен ръст и ниска безработица.

Прочети цялата новина

Свързани новини: