Кучето с отрязани лапи, което беше намерено в Централните гробища на Пазарджик, ще бъде евтаназирано. Лошата новина съобщиха хората, опит...

193 г. – Септимий Север е обявен за римски император. 1387 г. – Османският владетел Мурад I превзема Солун. 1413 г. – Хенри V е коронован за крал на Англия. 1609 г. – Започва масовата депортация на остатъците от мавританско население на територията на кралство Испания, известно като Изгонване на мориските.

- Записах се в градския хор, сега всеки петък съм на хор...
- В хор? Ти луд ли си?
- Що бе? Събираме се, пием, пушим, играем карти, билярд...
- Ааа, кога пеете?
- На път за в къщи.

Над Черноморието ще е предимно слънчево. Ще духа до умерен вятър от север-североизток. Максималните температури ще са между 12° и 16°. Температурата на морската вода е 10-11°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала. Във вътрешността на страната ще е предимно слънчево.

Засилен трафик по всички пътища на страната след празничните дни. […] Още

Днес е Светли понеделник, Светлата седмица започва на втория ден на Великден. 

Светлата седмица е време, в което Възкресението на Иисус Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот. Народът ни нарича тази седмица „празна“, защото през цялото време не трябва да се работи.

Днешният ден се нарича Разтурни понеделник или младежи излизали извън селището, разделени на две групи, като търкаляли група срещу група червени яйца. Според народната традиция с този ритуал се цели предпазването от
градушка. 

Светлата седмица завършва с Томина неделя. На този ден се почита паметта на свети Тома, един от учениците на Исус. Когато се разнесла мълвата за изчезналото от гробницата тяло на Христос, а самият той се явил пред учениците си, един от тях не повярвал. Тома поискал да се увери в чудото като пипне раните от гвоздеите, с които Спасителят е бил прикован на кръста. Тома се разкаял за постъпката си, но получил прозвището Неверни.

Според народната традиция на този ден жените отново боядисвали яйца и ги раздавали за душите на умрелите. 

Вярващи от цялата страна се събират днес в Бачковския манастир, за да се включат в литийното шествие с чудотворната икона на Света Богоро...

Кадър: Нова тв Затруднено преминаване през границите на страната заради смяна на софтуер. Една от системите на граничните пунктове прем...

На крака в НДК, за да гледат едно от трите представления на най-успешната рок опера на всички времена – „Исус Христос-Суперзвезда“, отидо...

Кадър: Нова тв Няколко ракети са поразили тази сутрин сирийското военно летище „Тайфур” в централната част на страната. Световните аге...

История за излъгани надежди. Туристи останаха с празни джобове и очаквания да получат парите си след провалена почивка във Велинград. Пре...

Снимка: Блиц Страшен инцидент стана на скоростния път към магистрала „Люлин“. Там тир е блъснал кон, съобщава Блиц. По думите им, инцид...

Емоционално бдение за загиналите млади хокеисти в Канада. Жители на малкото градче Хумболд от което е засегнатия отбор, се събраха на пър...

Предплатените суми за неизползваните услуги от пакети за четиризвездния хотел във Велинград ще бъдат върнати и на туристите, които все о...

Наистина ми писна! Този път не се търпи!

Млад мъж от Благоевград се е опитал да посегне на живота си тази нощ. Опитал се да се хвърли от терасата, но бил спрян от роднини.

Мъжът бил в силна депресия. Наскоро се разделил с жена си и тежко  преживявал раздялата.

Семейният празник още повече засилил депресията  и мъжът решил да опита и да се самоубие.

Близките извикали спешните медици, които дошли веднага и се погрижили за него.

Материалът Другата страна на празника: Мъж от Благоевград е опитал да си посегне на живота заради… е публикуван за пръв път на Региона Бг.

Емил Димитров-син, бизнесмен Ген. Васил Василев, председател на комисията по етика и феърплей към БФС, бивш директор на НС “Полиция” Виолета Желева, депутат в 44-ото НС Горица Грънчарова-Кожарева, зам.-председател на Сметната палата Даниела Панайотова, бивш депутат Проф. д-р Димитър Стойков, зам.-ректор на МУ-Плевен,

 Организаторите на химическата атака в Източна Гута  "скъпо ще заплатят" за своите действия, заяви днес американският президент Доналд Тръмп. "Много загинали, включително жени и деца, в безумна  химическа атака в Сирия. Районът на зверството е затворен и обкръжен от сирийската армия, което го прави абсолютно недостъпен за външниясвят", написа Тръмп в Twitter. Той поиска "незабавно да бъде деблокиран района" за оказване на медицинска помощ на жертвите и да се проверят последствията от предполагаемата атака. Освен това Тръмп подложи на остра критика Русия и Иран за подкрепата, която оказват на "животното Асад". Американският лидер обвини и предишния президент на САЩ Барак Обама, че той не е нанесъл удар на Сирия през 2013 г., макар че беше обещал да го направи в случай на употреба на химическо оръжие. "Ако президентът Обама беше преминал своята обявена червена линия, то сирийската катастрофата щеше да е приключила отдавна! Асад вече щеше да е история!",  пише Тръмп. По-рано съветник по въпросите на сигурността и борбата с тероризма на Белия дом Томас Босърт заяви,, че във Вашингтон обмислят възможността за нанасяне на нов удар в Сирия на фона на съобщенията за химическата атака в Дума.  В неделя ръководителят на руския Център за помирение на враждуващите страни в Сирия генерал-майор Юрий Евтушенко, заяви, че фейковите новини за използване на химическо оръжие в Източна Гута целят срив на операцията на сирийската армия по извеждането на джихадистите от Джейш ал Ислам от град Дума.  В МВнР на Русия са на мнение, че непотвърдените съобщения за химическа атака ще станат предлог за нанасяне на удари по правителствените сили. Още на 13 март началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валери Герасимов съобщи, че терористите готвят постановка с химическа атака в Източна Гута, която Вашингтон ще използва като претекст за бомбардировка на Дамаск. Герасимов предупреди, че ако в зоната на предполагаемия удар се окажат руски военни, то американските ракети и техните носители ще бъдат унищожени. Вашингтон веднъж вече е използва обвинения срещу Дамаск като повод за атака срещу правителствените сили. Така през април 2017 г. САЩ нанесоха удар по сирийската авиобаза Шайрат, след като медии обвиниха властите на Сирия в използването на химическо оръжие в град Хан Шейхун.  Дамаск отхвърли поредните обвинения, че използва химическо оръжие и заяви, че те звучат като "изтъркана грамофонна плоча". Напрежението ескалира неудържимо! Ще се стигне ли до пряк сблъсък между САЩ и Русия в Сирия тази нощ... Вероятността е голяма, но засега се очертава първото сражение да е дипломатическо. Франция в  последните часове започна дипломатическа офанзива и призова спешно да бъде свикан Съвета за сигурност на ООН, за да бъде обсъдена ситуацията в Източна Гута. Към призива ѝ се присъединиха САЩ, Великобритания и още 6 страни. Очаква се заседанието да бъде насрочено за понеделник.

Това сочат данни от социологическо проучване, цитирано от МРРБ

Великденският пост пречиства както душата, така и тялото. Такъв продължителен период на ограничено хранене обаче крие и известни рискове и преминаването от пост към ядене на месо трябва да се прави внимателно, смята специалистът по хранене Елена Жекова.

На втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица.

 /текстът интерпретира и част от другите възражения в интернет срещу ИК/

Антиутопията представлява  поставянето в перспектива на социално-политическия проект на Утопията. В “Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли насилието и страданието са премахнати, обществото, асистирано и анестизирано  от научно-техническия прогрес, се забавлява, насладата е смисъл на живота му.  В него семействата са отживелица и  децата се отглеждат колективно. В градините ги пускат да си играят голички  на „първобитни сексуални игри”.  Тези, които не изпитват радост от еротичните игри, се смятат за болни… Както самият Хъксли отбелязва, сексуалната свобода приучвана от най-ранна детска възраст е типична за тоталитарните общества, защото компенсира ограничаването на всички останали.

Днес сме по-близо от всякога до реализирането на неговата антиутопия.  Борбата за отмяна на сексуалните норми,  разкрепостената сексуалност, като постмодерна характеристика на индивида, е спечелила решителна битка, ако не и войната.  Всъщност, нейната инспирация има своя фундамент в постулатите на Франкфуртската школа обединяваща неомарксистки мислители като  Хоркхаймер, Адорно, Маркузе. Тяхната социалната философия е подход, който приема за отправна точка социалните отношения, социалните форми на живот, а не абстракции (както те ги определят) като индивида или държавата. Политическите измерения на тази философия директно целят трансформацията на обществения живот, особено в сферата на културата и комуникацията.

Маркузе в “Ерос и цивилизация“ го прави с фройдистки прочит на Маркс и развива концепцията за “репресивната десублимация“. За разлика от Фройд, който в принципа на реалността поддържа необходимостта от репресивна сублимация на желанията,  той осъжда нехуманността на репресивната реалност, като съответстваща на експлоататорското общество. Вместо нейния принцип той препоръчва разцвет на желанията и преобразуване на сексуалността в Ерос (в креативна сила).

Според него, толерантността към идеите, които служат на системата на господство и потисничество, е изкривяване на концепцията за толерантност. Маркузе се противопоставя на истинската толерантност, която е задължително еманципираща, на опортюнистичното извращение на идеята за нея, която той квалифицира като "репресивна толерантност".  Оттук и призивът му за преодоляване на господстващите идеи и ценности.

Малко е да се каже, че в лицето на съвременната “джендър“ идеология, той е намерил продължител, тя си е направо апологетика на културния неомарксизъм завещан ни от Франкфуртската школа. С любезното съдействие на присъщото им социално инженерство се извършва “деконструкция“ на “репресията“ основана на половата идентичност.  Полова, защото базата, от която тръгва теорията на джендъра, е дихотомията природното естество / социално-културно измерение. Според нея, човек се ражда “полово неутрален“. Единствено “въплъщаването“ му в обществената среда го детерминира полово. Сексуалността в този процес, както и Хъксли го акцентира в романа си, е водеща спрямо ценностните натрупвания.

С политически стратегии (към, които по същество спада и т.н. Истанбулска конвенция) се променя биологичната идентичност с обезличаване на половата полярност в името на свободата на самоопределението, на самоконструирането (на практика – на самоизмислянето). Редуцирането ѝ от природна, социална и културна съвкупност до свободно избираема и променлива сексуална ориентация се представя като еманципация от репресията.

Гуруто на този “мейнстрим“ е Джудит Бътлър (“Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността“) Тя постулира идентичността като перформативна, тоест, изградена от  повтарящи се изяви на индивида - само докато има жени, като част от „хетеросексуалната принудителна нормалност”, те могат да бъдат потискани. За нея полът не е телесна даденост а дискурсивно произведена материалност - хетеросексуалните „сигнатури” на обществото трябва да се изличат. Мъжът и жената, семейството и родителите нямат право на естественост – те са символи на хегемонията на мъжа над жената и на хетеросексуалността над другите форми на сексуалност.

/В скоби, за “куиър“ теорията (“надстройка“ на джендър теорията) дори и полярността между хетеро и хомо идентичността трябва да бъде преодоляна (вместо той, тя и 32-та други пола, да съществува само “те“, или нещо подобно безлично, в среден род), защото единствено тогава хората ще получат пълната свобода за “самоизмислянето“ си. Полът не е детерминираност, той е флуид, инвенция./

Но да се върнем към основополагащата за джендъра дихотомия природа / култура. Ако действително хората могат да се самоконструират, да се самоизмислят без никаква връзка с природното естество и в цезура с обществените ценности и социални роли, то не може да се говори за стойности, на базата, на които този процес се извършва, а само за конвенционално поддържани роли. В действителност джендърът, разбиран като свободно избираема социална роля в резултат на полова схизма, е релативистки конструкт. Оттук и джендърската теория е един релативистки постулат с всички произтичащи от това последствия при налагането му в разграждането на традиции и ценности.

Как в този постмодерен релативизъм се вписва Истанбулската конвенция (ИК), в която терминът “джендър“ (накратко - “социален пол“, който може и да съвпада с биологичния, но само по изключение) е използван 25 пъти, докато пол (биологичен) - 19 (броенето е по английския оригинал) и очевидно въпросната тематика съвсем не ѝ е чужда?

/В българския превод на конвенцията, понятието за джендър (социален пол) е преведено некоректно на места само като пол (подразбиращо се анатомичен), поради което се налага да се използва разяснителния протокол към нея, за изясняване на действителния му смисъл.  Да се пита човек,  кой има сметка да внушава неистини по обхвата на конвенцията. Но като се знае кои са оформяли стратегията за въвеждането ѝ в българското законодателство, въпросителните отпадат. Това са: фондация „Джендър алтернативи“, фондация „Български център за джендър изследвания“, Младежка ЛГБТ организация „Действие“, фондация „SOS - семейства в риск“, сдружение „Алианс за защита от насилие основано на пола“, фондация „Ресурсен център – Билитис“, фондация „Асоциация Анимус“, „Български хелзинкски комитет“, сдружение „Център на неправителствените организации в Разград“, Академия на МВР [магнаурците?] и Юридически факултет [кой/кои от него?] на СУ „Св. Климент Охридски“./

В чл. 3, т. 43 на разяснителния документ придружаващ конвенцията се среща първата дефиниция, която е достатъчно неконкретизирана, за да казва нещо определено: “терминът “джендър“ не е използван, за да замести термините “жени“ и “мъже“ използвани в конвенцията.“. В т. 53 на същия този член 3 обаче, нещата идват на мястото си и обтекаемостта на дефиницията чудесно се вписва, както в контекста на разширителния, както се разбира, обхват на конвенцията, така и в по-горе споменатата теория на джендъра: “редакторите пожелаха да добавят следните мотиви за дискриминация, които представляват специален интерес по отношение целта на Конвенцията: джендър, сексуална ориентация, джендърна идентичност, възраст, здравословно състояние, инвалидност, семейно положение и статута на мигрант или бежанец, или всеки друг статут, което показва, че този списък не е изчерпателен.“ Тук дори и да приемем, че джендър се тълкува като обобщено понятие за пол, то “джендърна(та) идентичност“ е ясен знак, препращащ ни към пола като социална конструкция.

Малко по-нататък, отново в същата 53-та точка, нещата вече са представени съвсем експлицитно: “Някои групи лица също могат да бъдат дискриминирани поради тяхната полова идентичност, което означава, казано простичко,  че джендърът [социалният пол], с който те се идентифицират, не съответства на пола, който им е отреден по раждане. Това включва категории лица като трансджендърите или транссексуалните, травестити и други групи хора, които не отговарят на това, което обществото признава за принадлежност към "мъжките" или "женските" категории.“…

Мисля, че няма нужда повече да се проследява - и само тези редове са достатъчни да се осъзнае,  че ИК е продукт на епохата си – неолиберален (левичарски и елитарен) прогресизъм, насочен към осъществяване на социални и политически реформи, които да разрушат традиционните ценности на обществото (превръщането на биологичния пол в социокултурен феномен е само един от елементите), за да се отвори път на “прогреса“ разбиран като… Прекрасния нов свят.

Оказва се, че ИК е първият международно-правен документ, първият международен договор, съдържащ дефиниция на пола. На негова основа се официализира определението за полова идентичност основана не на биологичния пол а на конструираната социална роля.  Идентичността, напълно в духа на културния марксизъм, мултикултурализма (мултиполовете) и “краят на историята“ се трансформира от класова в джендърна.

В процеса на това преобразуване особена роля играе езикът. На него е възложена  конструкцията на желаната действителност. Оттук и значението, което се отдава в I в. С.Н.Ф. (След Нашия Форд) на джендърното образование още от детската градина. Децата трябва да се подготвят за половата си идентичност чрез “саморазпитване“ (искаш ли принцесата да се омъжи за принца или да се ожени за друга принцеса?), чрез запознаване с “нестереотипните роли“ на пола. Чл. 14, т. 1 от ИК: “Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.“

Но нека да продължим още малко с ИК в светлината на прогресизма. След като той е основно парадигма на лявото, “нормално“ е да очакваме от него посегателство, както срещу класическото, “буржоазното“ семейство (тук “традицията“ е още от времето на “Комунистическия манифест“,преминавайки в съвремието през законите за “защита“ на децата по държавно усмотрение и достигайки до “родител 1“ и “родител 2“), така и срещу християнските ценности на цивилизацията ни. 

Ето едно доказателство за горното от самата шефка - г-жа О‘Лъфлин, на експертната група осъществяваща мониторинговия механизъм - съкратено GREVIO, над всяка  страна подписала ИК. По българската телевизия, тя заявява следното: „Общото между противниците на Истанбулската конвенция е, че идват от бивши комунистически страни, а днес са силно повлияни от религиозните си възгледи.“  Но как да не са повлияни, след като религиозните представи за мъжа и жената като образ и подобие влизат в противоречие с прогресистките ѝ възгледи?

Нещо повече, тях откриваме и в самия текст на конвенцията. В чл. 12, т 1 се казва: “Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“ Ще ги премахват, следователно, традициите, европейските с предимство, най-вероятно по препоръките на същия този феминизиран GREVIO. 8 чиновнички (толкова му е съставът) ще решават съдбата на 8 и повече вековни обичаи. Обаче, „Спокойно, бели хетеро мъже! Днес рушим само патриархата!“

Неподправен феминизъм извира и от следното изказване на госпожата шеф: „Често мъжете имат повече сила, повече физическа и икономическа сила - това е естествено. Но те често имат повече авторитет и стоят по-високо в йерархията от жените.“ Излиза, че не физическата сила, която все пак е предпоставка за упражняване от мъжете на насилие, е проблемна – тя била естествена, а техният авторитет в къщи, предполагаемо бащин, след като икономическият е в графата естествен.  Явно не му е позволено на мъжа да има авторитет по природен път ставайки баща, ще трябва да си изгради първо социалния пол.

Между другото, в GREVIO са само жени. Незнайно дали са биологично или социално такива, но със сигурност не смятат, че са в конфликт на интереси при упражняването на правомощията си насочени приоритетно срещу мъжете.  На тези доказано неавторитарни (нали няма мъже между тях) личности им е възложена свръх отговорна задача във връзка с чл. 68 т. 1: “Страните представят пред Генералния секретар на Съвета на Европа доклад за законодателни и други мерки, въвеждащи в сила разпоредбите на настоящата Конвенция, съставен на основата на изготвен от GREVIO въпросник, който да бъде разгледан от GREVIO.“. На практика излиза, че назначените от неизвестно кой, по неизвестно какви критерии шепа чиновници, ще контролират и налагат вижданията си на легитимно избрани органи и национални институции… Тук му е мястото да се попита - малко ли са ви брюкселските, та искате още от същото?

Но да се върнем към конвенцията. Във вдъхновяващо звучащото ѝ заглавие – борба с насилието - “Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“, е заседнала обаче една презумпция за жените като жертви, а като се зачетем в съдържанието ѝ, разбираме, че техните насилници, отново по презумпция (инструментариум за доказване на конкретна вина по фиксирани критерии не е предвиден), са мъжете. Нещо повече, обвинението срещу тях е като за класов враг, сякаш преписано от учебник по марксизъм-ленинизъм: “насилието над жени е проява на исторически неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете, които са довели до доминация над жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете“. Да се припомни ли, че в демократичните общества за вина може да се търси и носи само лична отговорност? А и как се доказва, че едно деяние е извършено единствено заради половата принадлежност на лицето?

На фона на претенцията, че е за “постигането на равнопоставеност между жените и мъжете“, конвенцията е по-скоро инструмент за позитивна (обратна) дискриминация, чрез която етикетираните като “слабия пол“ жени, а и всички останали извън биологичния мъжки, получават на практика допълнителна опека от закона. Затова пък  истинска дискриминация в действие е вменяването на склонност към насилие у мъжете единствено на база пола им: “Като отбелязват структурната природа на насилието над жени като насилие, основано на пола“. При такава априорна “структурираност“ на пола, как да намериш място (конвенцията е с разширителен обхват) да отбележиш някъде, че и момчетата, като момичетата, търпят насилие, когато им “осакатяват гениталиите“.

Всеки един човек, независимо от половата или расовата си принадлежност има право на защита ако е обект на дискриминация или насилие. Групирането на хората нуждаещи се от защита по общи признаци всъщност води до тяхното обезличаване, до опредметяването им. Доказателство за това следствие откриваме в чл. 7, т. 3: “Предприетите съгласно този член мерки [за борба с всички форми на насилие] следва да включват, когато е уместно, всички релевантни участници като правителствени агенции, национални, регионални и местни парламенти и органи, национални институции за правата на човека и организации на гражданското общество.“  Жената тук отсъства като “релевантен участник“ в мерките, които я засягат. Тя не е техен субект а обект. Още по-категорично държавата нахлува в личното пространство на “обекта“ си в чл. 18, т. 4: “Предоставянето на услуги не бива да зависи от желанието на жертвата да подаде жалба или да свидетелства срещу извършител.“ Излиза, че конвенцията е само претекст на държавата, за да нахлуе в семейството. Там, където не успяха с проектозакона За детето, сега опитват с ИК.

Обективно, за какво въобще ни е тази конвенция, ако изключим отхвърлените ѝ от обществото ни опити за разбиване на семейството и традициите и налагане на джендърната идеология? От  левичарските ѝ тенденции ще захлебят единствено определени медии и специализираните в “чувствителната“ тематика НПО-та (чл. 14, 15 и 17)? Нейната експлицитно обявена материя – насилието - е уредена в редица от националните ни закони: Закон за равнопоставеност на жените и мъжете; Закон за защита от домашното насилие; Закон за защита на детето; Закон за защита от дискриминация; Конституцията, чийто чл. 6 (2) между другото постулира: “(…) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“  А какво, ако не привилегия по полов признак, е създаваният от ИК различен режим за защита на правата?

В заключение - ако се ратифицира, конвенцията ще въведе вместо положителни дискриминационни практики противопоставяйки пол срещу пол. Тя е колкото имагинерна стъпка към преодоляване на насилието, толкова и реална крачка към (анти)утопията на джендърната  идеология, към субективизма на “аз съм мярката на всички неща“ и размиване на ценностите. 

“Утопиите изглеждат много по-осъществими, отколкото се смяташе някога. Сега ние сме изправени пред друг тревожен въпрос. Как да избегнем окончателното им осъществяване? (…) Животът крачи към утопиите. И може би започва нов век, когато интелигенцията и образованите хора ще мечтаят за средства, чрез които да избегнат утопиите и да се върнат към едно неутопично общество, не така съвършено, но по-свободно.“  Н. А. Бердяев, “Новото средновековие“

П.С. Уточнение - Проблемът на Истанбулската конвенция не е в превода ѝ на български, както сега се опитват да ни убедят промоторите ѝ, а в нейния смисъл. Дори и да бъде тя  повторно преведена с корекции, според  чл. 81, параграф последен от конвенцията, меродавни ще си останат само английският и френският ѝ оригинал. Следователно, при тълкуването и прилагането ѝ, българският превод, какъвто и да бъде той, ще е само за сведение. Предвиденият мониторинг по изпълнението ѝ ще се осъществява единствено по автентичния текст – английски или френски, съгласно смисълът, който те ѝ придават.

Умишлена заблуда се съдържа в предложенията да се приеме конвенцията с тълкувателна декларация. Според член 78, една такава декларация представлява по същество резерва към конвенцията и е недопустима. Примерът на Полша е показателен в това отношение. Срещу нейните тълкувателни резерви е направено възражение от Швейцария, Холандия, Швеция, Норвегия, Финландия и Австрия.

Затруднено преминаване през границите на страната заради смяна на софтуер. […] Още

Страните с по-висока консумация имат повече нобелови награди Често смятан за храна, която ни носи утеха при силен стрес, нарочен за страшилище на добрата фигура и свързван с романтичните жестове, шоколадът напоследък разкри колко е полезен за здравето. Така поне твърди Боб Хобсън - един от водещите специалисти по хранене.

 След преброяването на 80,76% от гласовете на изборите в Унгария, управляващият блок“ФИДЕС - Унгарски граждански съюз“и християндемократите печели изборите с квалифицирано мнозинство.

Възрастен мъж реши да се облекчи и …  на зелена площ пред хотел в центъра на Благоевград. Странната ситуация по сред бял ден бе заснета от гражданин и качена в групата „Забелязано в Благоевград“.

Е не остана без апетитни коментари: „За това служат зелените площи пред най – вървежния хотел в Благоевград“ , написаха в групата.

Друг потребител го написа  „Реклама“. „Човекът наторява безплатно“,  „Тоз пич и вестник ли чете?“

Следващите коментари оставяме на вас…

Материалът Шаш в центъра на Благоевград, вижте за какво служат зелените площи… е публикуван за пръв път на Региона Бг.

 Договор за 14 милиона евро с фирмата „Петролинкс Ханделс“ е представен от фирма на Върбакови в ДКЕВР през 2010 г., за да получи лиценз за производство на ток от соларен парк край Априлци. Фирмата е австрийска и зад нея стоят Деян Добрев, син на собственика на „Булмаркет“ Станко Станков  и Петьо Сертов, племенник на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов, показа проучване на Биволъ. Гинка Върбакова е представила на ДКЕВР и фалшив документ за 200 милиона евро „първокласна банкова гаранция“, издаден от италиански измамници.

Голямото пазарджишко Васюки

Соларният проект край Априлци на „Риал Стейтс“ е представян от Славчо Върбаков като „най-големия фотоволтаичен парк в Европа“ с обща мощност 80 мегавата (виж „Дневник“ от 30 април 2010 г.). Местната власт възлага големи надежди на инвестицията от 200 милиона евро и съдейства всячески на Върбакови. Тревожната констатация на пазарджишката медия „Виделина, че фирмата на Върбакови е изсекла и продала 5000 кубика дърва от предоставения й общински терен за соларния парк, не може да помрачи надеждите в светлото фотоволтаично бъдеще.

Година след първата копка, направена лично от кмета на Пазарджик и областния управител, „Дневник“ съобщава, че първият етап от 1,15 мегавата е готов и пуснат в експлоатация. Изданието цитира Гинка Върбакова, която обещава до 2014 г. да заработят всичките 80 мегавата.

До следващ етап обаче не се стига. „Риал Стейтс“ дори не си плаща лицензионната такса и натрупва 22 000 лв. задължения към ДКЕВР за които регулаторът издава акт в края на 2015 г. През 2016 „Риал Стейтс“ подава молба до ДКЕВР за прекратяване на лиценза за производство на ток. В заявлението пише, че дружеството „няма започнало строителство и незавършени обекти. няма изградени и пуснати в експлоатация мощности“.

Така безславно завършва проектът за най-голям соларен парк в Европа, достоен за въобръжението на Остап Бендер и неговото Голямо Васюки. Но докато героят на Илф и Петров не разполага с никакви пари, Върбакови все пак успяват да построят и да пуснат 1,2 % от заявените 80 мегавата. Финансирането им обаче е със силно съмнителен произход и идва от фирма свързана с „Булмаркет-ДМ“ на Станко Станков и роднина на Петко Сертов.

Когато „Риал Стейтс“ подава заявление за издаване на лиценз от ДКЕВР, тя е еднолична собственост на Петрана Пайтакова – майката на Гинка Върбакова, която има три ЕГН-та. Но самата Гинка Върбакова е упълномощена да я представлява в отношенията с ДКЕВР.

Като доказателство за сериозността на инвестиционното намерение тя представя първокласна банкова гаранция за 200 милиона от DEANFIELD SOLUTIONS Merchant and Trade Finance и договор с „Петролинкс Ханделс“ за отпускане на кредит от 14 милиона евро.

Пред ДКЕВР е заявено, че „Петролинкс Ханделс“ ще бъде ангажирана с логистиката на доставките на оборудването за фотоволтаичния парк, който обаче не е с мощност 80, а 60 мегавата. Като обезпечение по кредита е учредена ипотека на част от соларния проект и особен залог на бъдещи приходи от продажбата на електроенергия, след изграждане на централата.

Petrolinks Handels GmbH е австрийска фирма, основана през 2006 г. от Деян Добрев под името Dobrev GmbH. Веднага след това е преименувана на Petrolinks и Петьо Сертов е назначен за управител. След 2010 г. фирмата сменя още веднъж името си и в момента се нарича Bluewave GmbH, което затруднява откриването й в регистрите.

Деян Станков Добрев е син на Станко Станков от „Булмаркет ДМ“, чиито цистерни се взривиха в Хитрино. По същото време, когато той сключва договора за кредит с „Риал Стейтс“, Деян Добрев е съдружник със Славчо Върбаков във фирмата „Глобал Хидро Енерджи Консулт“. Така излиза, че чрез австрийската си фирма той предоставя кредит на тъщата на съдружника си.

В това разбира се няма нищо лошо, но от финансовите отчети на австрийската фирма се вижда, че тя разполага всичко на всичко с 35 000 евро капитал, а оборотите й са нищожни.

Произходът на сумата от 14 милиона евро очевидно не е в австрийския бизнес на Добрев. Възможно обяснение за нея е фактът, че по същото време в България действа фирма с име „Петролинкс“, която е 100 % собственост на „Булмаркет-ДМ“. Сега тя носи името „Корект Тест Контрол“.

Както разкри разследване на Биволъ след смъртоносния взрив на цистерните в Хитрино, фирмата-собственик „Булмаркет-ДМ“ принадлежи (към тогавашния момент) на кипърския безработен Георгиус Георгиу. Според премиера Борисов кипърецът се явява подставено лице на съсобственика на ПИБ (FIBANK) Цеко Минев. Станко Станков пък твърдеше публично, че той бил единствения собственик на „Булмаркет“. Документите, разкрити от Биволъ го опровергаха, а и той беше заснет от наш екип да излиза от главния офис на ПИБ. Тогава „Булмаркет-ДМ“ дължеше на банката 106 милиона лв.

Година след взрива стана ясно, че сметките на „Булмаркет“ в ПИБ са източени и жертвите не могат да си получат обезщетенията, за които водят дела. За да скъса опашката наскоро „Булмаркет-ДМ“ наистина е станала 100% собственост на Станко Станков, който е изкупил дяловете на офшорката на Георгиус Георгиу. Едновременно с това фирмата се е прекредитирала от ПИБ в други банки, твърди Капитал. Една от банките, абсорбирали огромния дълг към ПИБ е БАКБ на Цветелина Бориславова – бившата спътница в живота на Бойко Борисов.

Така „Булмаркет-ДМ“, която е била свързана и с финансирането на Върбакови, все по-открито се позиционира в кръга от интереси на премиера Борисов. От този кръг върви и отчетлива връзка към сделката за ЧЕЗ, разкрита в предишно наше съвместно разследване с „Лидови новини“.

Интересен факт е и присъствието в управата на австрийската „Петролинкс Ханделс“ на Петьо Сертов, племенник на бившия шеф на ДАНС и впоследствие шеф на Боркор Петко Сертов, започнал кариерата си в Държавна Сигурност. Опитите на Биволъ да получи коментар от него останаха безуспешни. От някои публични документи може да се направи извод, че цялото семейство Детелин Сертов, брата на бившия контраразузнавач номер 1, живее в Австрия.

Самият Сертов има интереси към енергийния бизнес и след като се оттегли от държавна работа се изявяваше като консултант във фирмата „Обединени енергийни търговци“ (ОЕТ) на енергийния бос Ангел Божилов.

200 милиона евро гаранция за Гинка от… италиански измамници.

Първокласната банкова гаранция за 200 милиона евро, която Гинка Върбакова е предоставила на вниманието на ДКЕВР идва от куха британска фирма, която никога не е имала банкова дейност. DEANFIELD SOLUTIONS е имала уеб сайт, който вече не е активен, но е запазен в архив. В него тя се представя като мощна инвестиционна банка.

Всъщност става дума за фирма тип пощенска кутия, регистрирана във Великобритания. През 2013 г. тя е закрита поради несъстоятелност. Но процедурите по ликвидацията и най-вече събирането на неплатените данъци от последния директор Серджио Пекораро е продължила с години, показват данни от британския Търговски регистър.

Изглежда Пекораро продължава да си служи с името на DEANFIELD като инвестиционен брокер и да привлича с измама инвеститори. Ужилени от него американец от Канзас дори е регистрирал специален уеб сайт, в който предупреждава да не се пращат пари на Пекораро и

на фирмата му.

Един от предишните директори на DEANFIELD е бил италианецът с швейцарски адрес Роберто Понтиджиа. Той е международен измамник, издирван от българските власти с европейска заповед за арест, издадена от СГП на 12 юни 2017 г. През август 2017 г. италианците арестуват Понтиджиа, но съдът в Генуа не уважава искането за екстрадиция в България. Причината е, че италианските власти също преследват Понтиджиа с обвинения за неплатени данъци. В края на 2017 г. той е осъден на три години затвор и конфискация на 2 милиона евро.

Понтиджиа има няколко фирми в България и в една от тях е съдружник с бившия шеф на фалиралата Агробизнесбанк Румен Нанов. През 2013 г. Нанов беше свързван с тайнствения купувач на ПОК „Доверие“, но сделката така и не се случи след намеса на ДАНС и прокуратурата. Общата фирма на Нанов и Понтиджиа „Флайтел“ ООД е регистрирана след тези събития, в края на 2014 г., но не изглежда да е активна.

Прокуратурата не бърза да проверява Върбакови

От изслушването на главния прокурор Сотир Цацаров в парламентарната комисия за ЧЕЗ стана ясно, че прокуратурата няма особено желание да проверява Върбакови и бизнеса им. По искане на ДАНС и администрацията на президента той направил само справки дали има действащи преписки срещу Гинка и Славчо Върбакови и фирмата им Инерком, но другите фирми на семейството не били проверени.

Предстои да видим дали ще бъдат проверени фактите изнесени по-горе за заверата на Върбакови с международни измамници и финансирането им с неясен източник, свързан с най-високите сфери на властта. Фактът, че държавна институция като ДКЕВР е била подведена от Върбакови с фалшиви данни за 200 милиона евро „първокласна банкова гаранция“, с цел да получи държавна лицензия, е съставомерен. Според Наказателния кодекс това се води използване на частен документ с невярно съдържание и се наказва с до 2 години затвор. Но Гинка и майка й няма да бъдат подведени под отговорност, защото давностния срок за такова престъпление е 5 години и отдавна е изтекъл.

От друга страна новата комисия „Антикорупция“ би трябвало да се заинтересува от включването в схемата с 14 милиона евро на близък роднина на бившия шеф на ДАНС и заместник главен борец с корупцията Петко Сертов. Най-малкото следва да се установи дали заемът от 14 милиона евро от австрийската фирма на Добрев и Сертов е реализиран и ако парите са използвани реално, а не са останали на хартия, да се попитат австрийските власти какъв е техният произход.

 Анкара може да договори с Москва още редица проекти в отбранителната промишленост освен покупката на С-400. Това заяви на 3 април президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган на обща пресконференция с руския държавен глава Владимир Путин.

„Стигнахме до споразумение по темата С-400. Предприемайки конкретни стъпки по тази тема, може да развиваме сътрудничество и по други въпроси, засягащи отбранителната промишленост“, подчерта Ердоган.

От своя страна Путин заяви, че „по молба на нашите турски партньори и приятели“ Русия ще ускори доставката на зенитно-ракетните комплекси. С доставките на С-400 нещата са кажи-речи ясни (по-късно зам.-шефът на секретариата по отбранителна промишленост Исмаил Демир уточни, че те ще започнат по-рано от предвиденото – през юли 2019 г.), но намерението на Турция за сътрудничество с Руската федерация в проекти от отбранителната индустрия изглежда интригуващо, коментира Андрей Полунин в „Свободная пресса“ в  материал, озаглавен „Ердоган ще насочи към Тръмп путински С-400 и танкове“.

Да не забравяме, че турските отбранителни предприятия с охота използват чуждестранния опит за създаване на собствени модели оръжия. А тъкмо сега Анкара среща трудности в осъществяването на ред амбициозни начинания.

Политически разногласия с ЕС спъват например проекта за най-новия турски танк „Алтай“. Турската компания „Отокар“ сключи с южнокорейската „Хюндай Ротем“ договор за съвместното му разработване като основен боен танк за въоръжените сили на Турция. В работата се включи австрийското дружество „Острия’с Ей Ви Ел лист“, което трябваше да проектира двигателя и да предостави съответните технологии на турската страна. В края на 2016 г. обаче отношенията между Анкара и Виена се влошиха и договорът се провали. Теоретично Русия би могла да запълни тази празнина, посочва авторът.

Сериозно постижение на турската отбранителна промишленост е и създаването на собствени ударни безпилотни летателни апарати. В края на 2015 г. войската на Турция получи за пръв път такива дронове – дотогава с подобни въоръжения разполагаха само САЩ, Китай, Пакистан, Иран и Израел. Анкара взе решение да разработва безпилотна техника през 2004 г., след като Щатите отказаха да доставят на Турция ударни дронове „Рипър“ и „Предътър“. За да напредне в тази посока, Турция планира да се възползва от техническите ресурси на украинския концерн „Антонов“. Украйна обаче не е много надежден партньор, а Русия може не по-зле да подпомогне турците с авиационни технологии.

Турското ръководство обмисля и създаването на собствен изтребител от пето поколение. Това заяви през юни 2017 г. Фикри Ъшък, по онова време министър на отбраната. „Не е лесна работа, но ако се действа в екип, няма нищо невъзможно“, отбеляза Ъшък.

Русия със сигурност има капацитета да стане част от този екип. Накрая, Турция развива доста активно ракетостроителния си отрасъл. През 2016 г. турското отбранително ведомство изпробва система заПВО със среден обсег „ХИСАР-О“ – рожба на местните компании „Аселсан“ и „Рокетсан“. По-рано те създадоха система за ПВО с малък обсег „ХИСАР-А“. Освен това от 2009 г. „Рокетсан“ разработва ракети с голям обсег, както и комплекси за изстрелването им. Помощ от Москва няма да е излишна и за ракетостроенето в съседната страна, допълва авторът.

По този повод изданието задава няколко въпроса на Сергей Ермаков, експерт на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). Преводът е на БТА.

„Свободная пресса“: Какво стои зад желанието на Анкара да разшири военнотехническото сътрудничество с Москва; готова ли е Русия да откликне?

– Днес Турция наистина е в твърде трудна ситуация. Наред с дълбоките противоречия между Анкара и европейските й съюзници, стигащи до равнище НАТО, виждаме и разногласия със САЩ по повод това как трябва да изглежда картата на Близкия изток. В тази връзка през управлението на Ердоган Турция лансира собствени амбициозни външнополитически проекти – от регионално стратегическо ниво. И тук за нея е много важно да намери верния баланс между силовите центрове.

Както показа скорошната среща между Ердоган и Путин, Турция разглежда Русия като сериозен играч. И в новите условия военнотехническото сътрудничество започва да играе ролята на политически инструмент. Не само инструмент за установяване на партньорски отношения, но и за формиране на ново пространство на сигурността, за каквото вече отдавна говори Русия. В крайна сметка става дума за изграждане на полицентричен свят, който да не бъде разделен на блокове, включително военни.

В този аспект стратегическите интереси на Руската федерация и на Турция се срещат на оперативно ниво – в търговията с оръжия и средства за производството им.

Същевременно ред моменти влияят вече негативно на перспективите за сближаване между Москва и Анкара. На първо място – политическият натиск върху Турция от страна на Съединените щати. Вашингтон следи твърде отблизо развитието на руско-турските отношения, схващайки, че в крайна сметка то може да увреди новата архитектура на европейската сигурност, градена от американците. Ще отбележа, че Турция в случая е сред ключовите играчи, но има риск да наруши единството на натовските редици. И случи ли се нещо подобно, цялата система за възпиране на Русия просто ще рухне.

Тъкмо затова тази отделна насока в сътрудничеството между Анкара и Москва – военнотехническата, добива специално и много сериозно значение.

„Свободная пресса“: Ако се стигне до разширяване на това сътрудничество, кога и какви ще бъдат резултатите?

– Трудно е да кажем колко бързо ще стане факт това разширяване. По този път има не само политически, но и техническо-бюрократични ограничения, свързани с нормативно-регулаторната уредба в Руската федерация. Колкото до конкретните насоки в евентуалното сътрудничество, става дума за перспективни видове оръжия, определящи облика на днешните и на бъдещите въоръжени конфликти. На първо място говоря естествено за нови авиационни платформи от поколения „5“ или „5+“, също и за безпилотни роботизирани апарати с автоматизирани системи за управление.

От друга страна Турция има нужда да модернизира наземните си бронирани платформи – танкове и бойни машини. Това е остър проблем за Анкара с оглед ситуацията в граничните области, където се водят бойни действия срещу терористи. Тази модернизация също може да стане перспективен сектор от сътрудничеството с Русия.

Ще добавя, че Руската федерация добре разбира къде минават границите на военнотехническото сътрудничество. Турция, поне засега, остава членка на НАТО; освен това Русия неведнъж ясно е заявявала, че при доставките и съвместното производство на оръжия Москва спазва следния принцип: те не бива да нарушават регионалния силов баланс и да водят до напрежение. Същите съображения ще доминират и в случая с Турция.

„Свободная пресса“: Какви са шансовете, развивайки военнотехническото сътрудничество, да отцепим Анкара от Вашингтон?

– Главната ни задача е регионалната стабилност. А Турция не е само наш съсед, тя е и ключова страна, свързваща Европа с Близкия изток. За Москва е от принципно значение, че не желаем да разглеждаме Анкара в контекста на геополитическата конкуренция. Искаме да предложим нов дневен ред – сътрудничество в рамките на един полицентричен свят. Затова не искаме да откъснем Турция отнякъде и да я включим в нещо друго, създавайки нов блок с тази държава.

Още повече че с Турция просто не може да имаме пълноценен съюз – блок срещу някого, трябва да отчетем и този факт.  Всъщност се обявяваме само против това на преден план да излизат междудържавни противоречия, криещи риска да прераснат в междудържавен конфликт в региона. Точно в тази насока има шанс да напреднем, развивайки нормални отношения с Анкара.

 Едно време часовниците показвали различно време на всяко различно място, защото местното време се определяло в зависимост от позицията на слънцето на съответната географска дължина. И така до началото на 19-и век, когато се появяват железниците.

През 1800 година селяните от Оберамеграу в Бавария прибирали сеното от една поляна. Ритъмът на работа се определял от позицията на слънцето. Когато то достигнело най-високата си точка на небето, ставало време за обедна почивка. Няколко километра по-нататък - в съседното село селяните вече си почивали, защото слънцето там преминало зенита си по-рано и часовникът на камбанарията още преди минути бил отмерил 12 удара. Въпреки че разликата във времето била незначителна – в зависимост от това колко километра на запад или на изток се намира дадено място, всяко село и всеки град си имали свое местно време. Навремето това не е смущавало никого, тъй като хората тогава се придвижвали предимно пеша или на кон – т.е. твърде бавно, за да забележат, че там, където пристигат, часовниците показват друго време.

Железниците и хаосът в отчитането на времето

През 1825 година в Англия е открита първата в света железопътна отсечка. И настъпил хаос – започнала революцията на бързото придвижване. Изведнъж всичко ставало по-бързо и многото местни времена се превърнали в истински проблем. Пък и как да се състави единно разписание на влаковете, когато всяко населено място се ориентира по собствено местно време? Този въпрос си задавали и железопътните компании и в крайна сметка решили да определят едно универсално „местно време“.

В разпокъсаната на малки държавици Германия това "истинско" време се ориентирало по времето на столиците на отделните държави - така за баварските железници било валидно мюнхенското време, а за пруските -  берлинското. Това водело да истински хаос.

Смъртоносна грешка

На 12 август 1853 година бъркотията във времената на железниците довела до тежка катастрофа в САЩ. Един машинист нагласил джобния си часовник на грешно местно време. И тъй като тогава все още нямало електронна сигнализация, той навлязъл в релсите за насрещното движение. Два влака се сблъскали челно, при катастрофата загинали 13 души.

За да се избягват подобни катастрофи, железопътните компании въвели единни времена в рамките на националните граници. Но решението за уеднаквяване на времето не решило проблема на Европа, съставена от голям брой национални държави. Бъркотията по граничните гари станала дори още по-голяма. Край езерото Бодензее, около което навремето били разположени пет различни държави, на една и съща гара били в сила пет различни времена. Който е искал да се прекачва, явно е трябвало да владее висшата математика.

Въвеждане на часови пояси

Карта на Европа с часовите пояси

На конференция във Вашингтон през 1884 година е направен следващият опит за въвеждане на ред във времевия хаос. Предложена била система от 24 часови пояса, обхващащи целия свят. Всеки часови пояс трябвало да се отличава точно с един час от съседния. Така се ражда идеята за Средноевропейското време. Първоначално тя се посреща скептично в Германия, но под натиска на железниците и на военните Средноевропейското време се налага и е въведено със закон на 1 април 1893 година.

 "Петър е много интелигентен и честен човек. Той е отворен към света" - така Франк Вайерсхойзер от телевизионния канал на град Касел описва накратко своя нов колега. От февруари тази година 48-годишният Петър Филипов и неговият малък екип - Русин Цветанов, Петър Стефанов и Емил Филипов - имат собствено предаване в местната медия, което се излъчва веднъж месечно. Всички те са роми. Родени и израснали в квартал "Нов път" в град Видин. В предаването си за "Offener Kanal Kassel", чието име е "Incomer stories - Made in Germany", те представят историите на българи, живеещи в Германия. "Идеята на това предаване е да помогнем за премахването на предразсъдъците спрямо българите в Германия с помощта на добри примери. Същевременно цел на това предаване е и да възпитава и образова ромската общност. То е за всички българи, които живеят в чужбина, част от които са представители на ромския етнос. Защото и българските роми, които живеят в чужбина, също са българи", подчертава Петър с усмивка.

"Понякога се чудя как издържа народът"

Той напуска България през 2010 година. Живее шест месеца в Лондон и известно време във Финландия. През 2015 се мести в Германия. "Положението в България след 2007 започна да става нетърпимо. Понякога се чудя как издържа народът", споделя Петър, който години наред е имал частен бизнес във Видин. "Първо с родителите ми имахме шивашки цех - шиехме работни ръкавици и спално бельо. После имахме фурна за хляб. А между 1998 и 2008 се занимавах с медии", разказва 48-годишният Петър. "В един момент нещата станаха непосилни. И дори и с частен бизнес човек трудно можеше да се справи. И така и аз реших да напусна България и да тръгна да търся мястото си по широкия свят."

През последното десетилетие от живота си в България Петър, който е завършил икономика в УНСС и курс по печатни медии в Американския университет в Благоевград, се занимава с телевизия и радио. През 1998 той открива кабелна мрежа в ромския квартал на град Видин "Нов път". Става дума за телевизия "Рома", която е имала ежедневна програма от 10-12 часа на ден - със сутрешен блок, новини и различни предавания. "За съжаление хората от квартала не успяха да оценят усилията ни още в началото. Едва през 2003, когато направихме документалния филм "Самотата убива", донесъл награди и признание на нашата телевизия, нашите съкварталци ни поздравиха и ни благодариха, че работим за тях", спомня си Петър. Поглеждайки назад, днес той е щастлив, че телевизионната му програма е успяла и по някакъв начин да образова ромите от "Нов път". "Това беше нашата цел", казва икономистът, който в продължение на две години има и радиопрограма - "Етнорадио" в Монтана.

Ключът е в образованието

"Именно образованието е ключът към по-доброто бъдеще - не само за ромите, а за всички", казва Петър. "Навремето родителите ни ни възпитаваха в духа на доброто образование - да  учим, да получим прилична професия и добра работа." Той е учил до 8 клас в т.нар. ромско училище във Видин. А след това се записва в гимназия - в българско училище, както казва той самият. "Спомням си, че имах притеснения относно българския си език. Не говорех правилно български и това ме накара да дам повече от себе си, да инвестирам повече време в това. Но като че ли никога не съм усещал явна дискриминация заради произхода ми", спомня си Петър. След това добавя: "Имало е моменти, в които съм се чувствал дискриминиран, но впоследствие осъзнах, че това се е дължало на моите разбирания."

Петър Филипов и неговите колеги от телевизионния канал на град Касел

И все пак не може да се отрече, че в България има скрита дискриминация спрямо ромите, казва той. "Във Видин например имаше заведения, които не допускаха или не обслужваха роми. Има и дискриминация при търсенето на работа - роми отговарят на изискванията, кандидатстват, изпращат документите си, но когато работодателите разберат, че кандидатът е от ромски произход, мястото изведнъж се оказва заето", посочва Петър. Той казва, че в чужбина никой досега не го е питал дали е ром. "Никой не се е интересувал от моя етнос. Но и аз никога не го крия." 48-годишният икономист посочва, че в в това отношение ситуацията в чужбина е различна от тази в България: "Хората те оценяват по твоите способности. В България може би е малко по-силно заложено това да те оценяват през етноса ти." Петър обаче вижда и някои разлики между днешна България и времето преди 1989. "По времето на комунизма всички роми бяха включени активно в производството и работеха. Днес нещата стоят другояче."

Франк Вайерсхойзер от телевизионния канал на град Касел признава, че дори се зарадвал, когато Петър кандидатствал с идеята си за предаване при тях. "Моята приятелка също е от ромски произход и знам много добре колко труден е понякога животът на ромите в България", казва германецът. "Петър се застъпва силно за представителите на своя етнос, но същевременно е отворен към света. Той се труди много, за да осигури добър живот на семейството си", казва Франк Вайерсхойзер. 

Самият Петър споделя, че в свободното си време работи по телевизионното предаване. "Работя иначе шест дни в седмицата. По 12 часа на ден разнасям пица", казва той и подчертава, че всички момчета от неговия малък български екип работят. 

"Във Видин има много будни роми"

Говорейки за ромите от видинския квартал "Нов път", Петър с усмивка посочва, че като цяло в ромския квартал на Видин има доста будни хора. "В моя роден град има доста роми, които по един или друг начин успяват - инвестират в себе си, в образованието си", казва той и посочва като пример Русин Коцев, който днес също живее в Германия - в град Кобленц. "Русин беше ученик в 7 клас, когато навремето стартира в нашата телевизия "Рома". Той започна с рубриката "Любопитни факти", а впоследствие стана и репортер. Водеше и тийнейджърско предаване", разказва Петър. Впоследствие Русин завършва българска филология и продължава образованието си. Днес той има докторска степен по съвременен български език.

Русин идва в Германия през лятото на 2017 с ясното съзнание, че българските деца трябва да учат български език, за да познават историята и на народа си, и на етноса си, както казва той самият. "До края на тази учебна година съм помагам на едно училище в Кобленц и на родителите на българските деца, които учат там. От следващата година ще работя по специалността си и ще преподавам български език на същите деца, като обучението ще е част от учебната програма на местното училище", разказва Русин. Според него, е необходимо всички да разберат, че децата, отгледани и изучени в чужбина, може да променят нещата не само за себе си, но и за хората в своята родина. "За тази цел обаче децата имат нужда от нашата помощ, като не само на осми април, Международния ден на ромите, им говорим за паметта и дълга", казва той.

Русин Коцев: "Международният ден на ромите не е ден за кючеци"

"На този ден се отдава почит към жертвите на Холокоста, в който са убити и много синти и роми. За съжаление обаче този празник като че ли в много ромски общности се е превърнал в повод за надсвирване и музика. А всъщност на този ден би трябвало да си сведем главите и да почетем загиналите в лагерите", казва Петър.

„Интеграцията на ромите трябва да тръгне от средите на самата общност"

И Русин смята, че самите роми не познават достатъчно добре историята си като етнос. Той призовава специалистите да започнат нови изследвания, посветени на ромите, а хората, милеещи за този етнос, да помогнат за правилното възприемане на ромите по света.

Според Петър, резултатът от работата на различните неправителствени организации и проекти, насочени към ромите, не е достатъчно силен. "Прави се много за ромите, но ефектът не е голям. Нужно е в програмите, насочени към ромите, да има роми. Дори и в най-малкия подобен проект трябва да има роми. Защото процесът на т.нар. интеграция на ромите, трябва да тръгне от самата общност, отвътре. А сега всичко сякаш е написано просто, за да се усвоят някакви пари", казва 48-годишният икономист и водещ на "Incomer stories - Made in Germany". В неговото предаване за "Offener Kanal Kassel", представящо истории на българи в Германия, скоро ще участват и български роми. "Защото и те, разбира се, са част от България."

На втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата […] Още

 Какво отличава силната жена от всички останали представителки на нежния пол? 

 Главоболието е толкова неприятно, че дори когато е леко, е трудно поносимо.

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник, свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

Днес започва Светлата седмица – време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица. Светлата седмица завършва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот. Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.

Светлата седмица или Томината неделя е свързана с името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус Христос, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости.

Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя. В дните на Светлата седмица се прославят светиите: в Светли понеделник – светите апостоли, в Светли вторник и сряда – св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък – св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител. Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда. В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден на Великден, наречен разтурни или разметан понеделник, младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца.

Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хора, чиято основна функция е предпазно магическа.

Материалът Томина неделя, светли понеделник, ето какъв обичай се изпълнява днес… е публикуван за пръв път на Региона Бг.

 Германската полиция предотврати терористично нападение срещу Берлинския полумаратон, съобщи в. „Велт“.

Вторият ден от Великден започва Светлата седмица. Днес е Светли понеделник. Седмицата, в която се прославят светите апостоли и Св. Богород...

lamqta.com Овен  Този ден ще Ви накара да се потрудите, но за да постигнете това, което искате, ще се наложи да положите не малко усилия. Вие не...

Нова тежка катастрофа стана на Великден във Враца, видя репортер на агенция BulNews.bg. Като по чудо в зверския сблъсък няма загинали и всичко ...

Снимка Булфото МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ Информация за състояниет...

Прогноза  за 09.04.2018
Днес ще е предимно слънчево. Ще духа слаб, в Дунавската равнина и източните райони до умерен вятър от изток-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 20° и 25°.

Над планините ще бъде предимно слънчево. Ще духа до умерен вятър от изток-югоизток, който по високите части ще се ориентира от югозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 15°, на 2000 метра – около 9°.

Материалът Ето какво време ни очаква… е публикуван за пръв път на Региона Бг.

Хороскоп за 09 април 2018

Хороскоп Овен (21 март – 20 април)
Нещата ще се подредят по добре, отколкото очаквате. Приятни изненади ще ви поднесат ваши близки или приятели. Градусът на настроението ви ще е висок, което може да ви поизтощи емоционално.

Хороскоп Телец (21 април – 21 май)
Ще се наложи да проявите по-голяма гъвкавост в поведението си и то главно по паричните въпроси. Добре е да наблегнете на разходките и да не прекалявате с празничните почерпки, защото лесно ще ви се отрази на фигурата.

Хороскоп Близнаци (22 май – 21 юни)
Не се опитвайте да блеснете пред всички, особено като правите неща, от които не разбирате достатъчно. Денят е подходящ за срещи с приятели и дори може да получите много изгодно предложение.

Хороскоп Рак (22 юни – 23 юли)
Не си давайте зор, днес е време за почивка и за размисли върху живота. Гледайте по-философски на това, което се случва около вас, ще имате време и за действие. Късметът няма да ви изневери и не е изключено да спечелите най-неочаквано.

Хороскоп Лъв (24 юли – 23 август)
Ще приемате напълно хладнокръвно неща, които за другите са силно болезнени или дори теми табу. Ще съумявате да виждате механизма зад всяка ситуация. Откритият въпрос е – ще съхраните ли вътрешната си честност.

Хороскоп Дева (24 август – 23 септември)
Ще ви се иска да сте свободни, но трудно ще се откъснете от задълженията си, особено ако сте жена-домакиня. Днешният ден може да ви донесе много гениални идеи как да се справите с отдавна вълнуващи ви проблеми.

Хороскоп Везни (24 септември – 23 октомври)
Днес ще се чувствате далеч по-свободни и сигурни в себе си, мрачните мисли от предишните дни ще изчезнат като с магическа пръчица. Засвидетелствайте подобаващо внимание на хората, които обичате, дори можете да им направите някоя приятна изненада.

Хороскоп Скорпион (24 октомври- 22 ноември)
Добър ден да загладите разногласията с вашия партньор, отърсете се от предразсъдъците. Не се впускайте да обсъждате парични въпроси, защото може да развалите празничното си настроение.

Хороскоп Стрелец (23 ноември – 21 декември)
Уж е празник, а на вас ще ви се наложи здравата да поработите. Ще сте зависими от други хора, което малко може да разстрои плановете ви, но в крайна сметка нещата ще са във ваша полза.

Хороскоп Козирог (22 декември – 20 януари)
Днес ще имате желание да разчистите всички последствия от празника и да въведете ежедневния ред на нещата. Едва ли е най-удачно точно днес да се захващате с такива работи, отпуснете се, имате нужда от почивка и разходки на чист въздух.

Хороскоп Водолей (21 януари – 19 февруари)
Идеален ден за забавления и любов, не изпускайте момента. Настроението ви ще е достатъчно добро, за да не обръщате внимание на дреболии, но пък може да приемете прекалено навътре някое изказване по ваш адрес.

Хороскоп Риби (20 февруари – 20 март)
С поведението си може да поставите на изпитание търпението на близките си. Това може сериозно да помрачи празничното настроение. Малко усамотение ще ви се отрази добре и ще възстанови вътрешния ви мир.

Материалът Звездите за днес: Близнаци ще получите изгодно предложение, Везни направете изненада на любим човек, Водолеи забавлявайте се! е публикуван за пръв път на Региона Бг.

Овен Този ден ще Ви накара да се потрудите, но […] Още

Нищо не се подхваща

Над 200 хил. българи се очаква да тръгнат на път днес след четирите почивни дни за Великден.   За улеснение на прибиращите се към столицата п...

Снимка Уикипедия Пентагон не потвърждава съобщенията за американски удар по Сирия, предават осведомителните агенции.  В Министерствот...

Поредица от умерено силни земетресения на малка дълбочина бяха регистрирани в югозападната японска префектура Шимане тази сутрин. Постр...

В Съвета за сигурност на ООН късно снощи е било постигнато споразумение днес да се проведе заседание на съвета след съобщенията за химическа атака в Сирия, предаде Ройтерс.

Първо Русия вчера поиска свикване н