Безпрецедентната среща на върха със севернокорейския лидер Ким Чен Ун в Сингапур допринесе за избягването на ядрена катастрофа, заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп, цитиран от Франс прес и ТАСС.

"Искам да благодаря на Председателя (на Държавния съвет на КНДР) Ким, че направи първата решителна крачка по пътя към светло ново бъдеще за своя народ. Нашата безпрецедентна среща - първата между американски президент и лидер на Северна Корея - доказва, че реалните промени са възможни!, написа Тръмп в Туитър.

И добави:

"Светът значително се отдалечи от потенциална ядрена катастрофа! Повече никакви изстрелвания на ракети, ядрени изследвания или тестове! Заложниците се завърнаха у дома при семействата си. Благодаря на Председателя Ким, нашият ден заедно бе исторически!".

"Няма граница за това, което Северна Корея може да постигне, когато се откаже от ядреното си оръжие и се включи в търговията и взаимодействието със света. Председателят Ким има възможността да влезе в историята като лидер, който положи началото на прекрасна нова ера на сигурност и благоденствие за своите граждани", добави Тръмп в друг туит.

Тръмп и Ким: Светът ще види огромна промяна (ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Президентът заяви в интервю за Фокс нюз, че САЩ няма да водят съвместни военни учения с Южна Корея докато Северна Корея добросъвестно преговаря по денуклеаризацията си, предаде Ройтерс.

На въпрос за евентуалната визита на Ким в САЩ Тръмп отговориказа, че в подходящото време севернокорейският лидер "абсолютно ще дойде в Белия дом".

В друга част от интервюто за Фокс нюз, цитирана от ТАСС, Тръмп заяви, че Ким "притежава много добри лични качества".

"Той е забавен и много, много умен. Той е отличен преговарящ. Чудесно се спогодихме" от самото начало на срещата на върха в Сингапур, заяви Тръмп, пише БТА.

Фалшиво ли е величието на Русия се пита във водеща статия вестник "Московский комсомолец". Струва ни се, че Русия се движи напред, настигайки други страни, но всъщност няма никакво движение от 30 години насам. Първоначално страната беше обхваната от хаос, а след това от стагнация, чиято причина в идеологически план е, че не можем да се адаптираме към променения свят по никакъв начин. Русия, въпреки пристигането на iPhone и други модерни технологии така си и остана в ХХ век - век на войни, железни завеси и огради от бодлива тел.

Михаил Горбачов каза добри думи при напускането си: Студената война "обезобразява нашата икономика, обществено съзнание и морал".

Въпреки че се отнася за времето на Горбачов, тези думи са абсолютно верни. Последният генерален секретар говори за войната в минало време, а тя, уви, се завърна, макар и под формата на един фантом, създаден от съвременните руските власти за засилване на позицията им. Общественото съзнание е толкова деформирано от годините на съветската пропаганда на черно – белия свят и вечната "заплаха за война" и отново вярваме във въображаеми врагове и въображаема победа, пише изданието. Да, пропагандистите не успяха да направят това, но проблемът е в нас, в главите ни.

За всички ни наследството на съветската митология, с което ние живеем в продължение на 30 години е разпадането на страната, загубата на идеали, спряното развитие и още - Русия се е изгубила, тя иска да стане, да се върне към златната ера на славата, където бяхме на първо място в Космоса, хора-победители. Ето защо ние вярваме на "лечителите", които ни казват да се изправяме на краката си. Но за момента имаме работа с въображаеми лечители, които не предлагат на страната реално лечение, или по-скоро просто не я водят на никъде. Те само пълнят умовете ни все повече и повече лъжи - вместо да ни помагат да се движим в променения свят и наистина да се преродим.

Мит номер едно – враговете развалиха страната

Отправната точка е ерата на Студената война. В онези дни СССР беше една от двете суперсили в света - велика империя. Но тази империя, поради редица обективни и субективни причини, от 70-те години на миналия век тръгнала към упадък. Да, страната очевидно спря в началото на 80-те години на миналия век. Това се дължи на: бавна икономика, основана на тежката индустрия и несвързана със световната научно-технологична революция; изключително скъп военно-промишлен комплекс; зависимостта от петродолари и падащите цени на петрола; застаряването на лидерите и неспособността им да осъществят реформи. Най-важното е, че съветският партиен елит не успя да разбере навреме основната тенденция на новия свят: икономическата и научно- техническата конкуренция стана по-важна от военно-политическата борба.

Това в крайна сметка доведе до смъртта на "втория свят", воден от Съветския съюз: той просто изостана. Мнозина все още погрешно мислят, че Съветският съюз е бил силна страна - и изведнъж някой го съсипва. Разбира се, субективни причини има - това е слабостта и лутането на Горбачов и амбициите на Елцин. Трябва обаче да разберем, че носещите структури на страната са изгнили дълго преди действителното й разпадане. Проблемът на ръководството на СССР е, че не може да разбере как да възстанови сградата, без да я унищожи. Фактът, че Западът е допринесъл по всякакъв начин за това унищожение, ние не отричаме - но не мислете, че влиянието му е станало решаващо. В крайна сметка, Китай не се разпада?

Тогава след разпадането на Съюза бяха ли намерени нови идеи?

Не, имаше вакуум, изпълнен с фалшивия популистки трепет на Елцин и цинизма на новия "елит". Абстрактната идея за "изграждане на капитализма" доведе до присвояване на националното богатство от тясна група индивиди. Съветската система беше разрушена, но от развалините й не беше построен идеалът за който говореха „демократите“.

Мит номер две – Русия ще се изправи на крака, отново ще ни уважават

Да, хората в края на 90-те години на миналия век поискаха ред и той се появи - дивият капитализъм стана по-малко див, изгради приемлива фасада. Високите цени на петрола помагаха известно време за облекчаване на социалните противоречия. Но всички елементи на социалната система от 90-те години на миналия век бяха запазени, включително корупцията и социалното разделение, привилегиите на олигархията, наемния характер на икономиката и високото офшоризиране. Приватизацията не се ревизира. Държавата не се завърна, за да стане държава за всички и да придвижи страната напред, но за да се гарантира просперитетът на сега е друга група хора, обединени около властта.

Вместо съзиданието, основната идея беше консумацията, особено абсурдна в бедна страна. Но тъй като повечето хора наистина не могат да консумират - поради ниски доходи, - тя беше чисто по руски изкривена: по същество, на това се радва "елита", а хората, затъват в кредити, както и други дългове. С iPhone и скъпи дрехи. Но основният проблем е, че този рай за елита е платен с ресурсите на страната - те се консумират необуздано и често напразно - и Русия, междувременно, са все повече изостава от другите страни.

Независимо колко телевизията лъже за нашия необуздан растеж, цифрите казват обратното. Делът на руската икономика в световния БВП не надвишава 2-3%, докато делът на, например, Съединените щати и Китай е в размер на почти една трета. И нашият дял е предимно от суровини. Нашият износ е повече от 60% - енергия, а половината от вноса - машини и оборудване: типичен търговски баланс на третия свят. Дори и в Космоса, Русия все повече губи позиции за сметка на Илон Мъск и европейците: например, на пазара Mehr info на търговски полети в края на 2017 г. делът на SpaceX е 45%, в ЕС е 40%, а в Русия - 15%. Като цяло, влиянието на Русия в космическия сектор се е свило - нас ни задминават САЩ, Китай, Европа.

Делът на Русия в световния пазар на ИТ технологии не надхвърля 1%. В тази изкривена логика всичко, което е лошо за Съединените щати, е добро за Русия. САЩ се страхуват от нас и затова искат Русия да бъде смазана. Светът, за който се твърди, че е недоволен от "хегемонията на Съединените щати", ни гледа като спасител. Ние носим на света някои ценности, необходими за него. Структурата на страната ни е прогресивна и поради това може да служи като пример за други страни. Веднага след като "отворим очите на света" за недостатъците на Запада, други страни веднага ще ни станат съюзници.

Всичко това не е нищо повече от мит

Старият мит на миналия век, с който почти свикнахме и заменихме историята и реалността. Но ако искаме да продължим напред, ще трябва да се разделим с него. Защото за 30 години светът е станал фундаментално различен.

Първо, отдавна вече света не е биполярен, въпреки присъствието в него на такъв гигант като Съединените щати. Светът вече е глобален и многополюсен и е свързан с развитието на множество хоризонтални връзки и интернет. САЩ след провала в Близкия изток действат предимно с "мека сила" и икономически средства, а не с военни инструменти (въпреки че, разбира се, има и милитаристични ексцесии).

В света няма общо противопоставяне на Запада и Америка, те не се възприемат като "хегемони" и "жандарми". Стойностите и качеството на живот, които са се развили на Запад, са по-привлекателни за други народи, отколкото това, което ние предлагаме. Опитите ни да разрушим световния ред предизвикват по-скоро недоумение, отколкото съчувствие. Ние сме симпатични само на много изостанали народи или маргинални политически групи в развитите страни - и дори тогава, защото искат пари от нас. Ние сме интересни от гледна точка на доставките на енергийни ресурси, оръжия, някои други стоки, но на пазарите на нетърговски стоки и още повече на пазарите на идеи и технологии, ние сме играчи последна класа.

Нашата социална структура е непривлекателна: кой иска да има в страната си огромна корупцията и разпусната олигархия?

Официалните ни ценности са архаични, не нови, светът отдавна ги е отминал и е напреднал. И самите ние не живеем според тези ценности. Може ли някой да ми каже ясно какво е посланието ни за света? В "Православието, автокрацията и национализма"? Като цяло, на автора му е болно да види как от страна с велика култура, се стигна до примитивно мислене от типа - „толерасти“, „Гейропа“ и интернет шегаджии.

На второ място, но не по-малко важно: съвременният свят е свят, в който не се конкурират бойни глави, а икономиката и знанието, това е същността на XXI век. Признак на величие сега е не големината на страната и наличието на оръжие, а търсенето на световния пазар на идеи, технологии и продукти, нивото и качеството на човешкия живот. Русия спешно се нуждае от рестартиране - и най-вече на нивото на общественото съзнание. Нашите приоритети трябва да бъдат да се развиваме в синхрон с времето и ценностите, които ще бъдат търсени от света. САЩ, Западът, други страни не са приятели или врагове, а конкуренти или партньори.

Арбитърът в този конкурс е мирът и човечеството; критериите за оценка - световното признание, нарастването на броя на партньорите. Необходимо е вратата да бъде затворена към миналото. Да се взимат под внимание само реални и бъдещи победи. Фактът, че преди 70 години ние победихме фашизма, и преди 60 години, първият човек полетя в Космоса – това са славни страници, но това беше много отдавна. Фактът, че от 1961 г. ние нямаме постижения на световно значение - много тревожен сигнал говори за криза на цивилизацията. Ние спешно се нуждаем от истински победи, не военни, а мирни - интелектуални, икономически, културни. Това е истински патриотизъм и истински суверенитет.

Патриот сега е този, който подкрепя развитието на страната и нейната победа в световната конкуренция. И никой, който вярва, че величието на Русия е в грубостта на своите представители в международни срещи на високо равнище и карикатури в социалните мрежи. Или в растежа на цените на петрола. Какво ще се случи, ако нищо не се промени?

За нас все повече ще бъде трудно да настигнем света, който препуска. Не мисля, че някой ще ни превземе, но ние ще бъдем една изостанала периферия, като Русия от времето преди Петър Велики.

Искаме ли такава съдба?

Препечатваме материала от агенция "Фокус".

С известно удивление светът видя багащи охранители в костюми, съпровождащи кортежа на Ким Чен Ун в Сингапур. Те не са просто част от зрелището. Щом се касае за сигурността на лидера на Северна Корея, нищо не се оставя на случайността. Кои са тези загадъчни хора в костюми? Завесата на тайната повдига пред Би Би Си анализаторът Майкъл Мидън, експерт в Корейския институт на САЩ към университета «Джон Хопкинс».

Три редици охрана

Когато Ким се намира в Северна Корея, обикновено край него са три редици охрана. В Сингапур тази конфигурация може да се види в нова версия, всички погледи са приковани към хората в тъмни костюми. Охранителите, багащи от двете страни на лимузината на Ким, както и онези, които се намират в непосредствена близост до лидера, са сътрудници на така наречения «Отдел № 6», известен като Главно управление на адютантите. Точно тези хора са на най-близката линия при охраняването на Ким. Подбират ги сред курсантите в Корейската народна армия. Сред критериите са ръст, който да е близък до този на лидера на страната и отлично зрение. Кандидатите трябва да демонстрират определeни физически достижения, като точна стрелба и умения в бойните изкуства.

Ким уплашен да не го убият в Сингапур

След това кандидатът се подлага на щателна проверка от страна на органите на държавна сигурност, в хода на която се проучва информация за семейството му две поколения назад. Много от сътрудниците на Главно управление на адютантите са родственици на клана Ким или на други високопоставени семейства в КНДР.

След като се получи одобрение за изпълняване на длъжност охранител, кандидатите преминават през интензивен курс по подготовка по подобие на курса за боева подготовка на спецсилите на Корейската народна армия. Обучават ги в използването на пистолет, в методи за маскировка и в редица бойни изкуства.

Посредством тежки физически изпитания курсантите преминават и през психологична подготовка.

На практика телохранителите образуват обръч около охраняемия лидер с видимост от 360 градуса по целия периметър. По правило пред Ким са три до пет телохранителя, в това число и шефът на Главно управление на адютантите. От двете страни вървят или бягат от четирима до шестима телохранители, по двама или трима от всяка страна. Отзад са още петима-шестима. Това са единствените хора в КНДР, на които се разрешава носене на огнестрелно оръжие в присъствието на височайшия лидер, обикновено полуавтоматичен пистолет и резервен револвер.

Независимо от това главното оръжие на телохранителите е способността им да наблюдават обкръжението на лидера и своевременно да наутрализират възникваща заплаха посредством физическа намеса. Когато е бил жив Ким Чен Ир, един охранител се е падал на двама съпровождащи лидера високопоставени чиновници. Телохранителите на Ким Чен Ун отстъпват по численост охраната на баща му и на пръв поглед нямат агресивен вид. Обикновено те носят черни костюми и вратовръзки в западен стил или куртки в този на партийното ръководство.

Шофьорите на Ким зад волана винаги са с ленени или кожени ръкавици. Използват и радиопредаватели със слушалки.

Като при «старата школа» охранителите носят значки, за да ги разпознават лесно по време на мероприятия. Общуват с помощта на заучени пароли и кодирани думи.

Към Главно управление на адютантите се числят 200 – 300 сътрудници, повече от половината са телохранители. Останалите са ръководители или технически сътрудници. Кариерата на някои е дълга, но в болшинството си упражняват длъжността от порядъка на 10 години.

Втората и третата охранителна линия около Ким се състоят от сътрудници на Командване охрана

Докато сътрудниците на Главно управление на адютантите защитават самия върховен лидер, хората от Командване охрана носят отговорност за сигурността на помещенията, в които той се намира – било то административна сграда или частна квартира, зад граница или в пределите на КНДР. Наред с това те осъществяват и редица логистични и технически функции в подкрепа на върховния лидер по време на неговата работа.

Сътрудниците на Командване охрана преминават през процес за подборка, сходен с този, на който се подлагат телохранителите на Ким в Управление на адютантите. Трябва да се добави, че болшинството от адютантите приключват кариерата си в Командване охрана, където по правило преминават от предишната си служба.

Според съобщения в медиите от Пхенян в Сингапур са долетяли три самолета, на борда на два от тях са се намирали сътрудници от Командване охрана.

Тези мъже и жени отговарят за подкрепата на Ким Чен Ун в хода на визитата му, функциите им са доста разнообразни. Примерно сред тях са оператори на секретни линии за телефонни връзки, по които разговаря врховният лидер, експерти по информационни технологии, отговарящи за сигурността на всички компютри, които използва Ким.

Други командировани сътрудници са длъжни по всяко време да обезпечават Ким с храна, спиртни напитки и цигари, а също и да тестват всяка храна и напитките, които се поднасят на лидера.

В службата за охрана има и медицинско поделение, окомплектовано с личните лекари и медицински персонал на Ким. Смята се, че най-малко двама сътрудници на това поделение са пристигнали с лидера в Сингапур.

Що се отнася до личната сигурност на Ким, две от трите външни линии за сигурност около лидера на КНДР се състоят от сътрудници от второ управление на Командването. По правило те обезпечават онези места, където пребивава Ким.

Една линия от сътрудници на командването образува допълнителен контур защита около Ким и неговите телохранители, а още една линия се разполага по края на пътя и други структурни обекти по трасето на лидера в радиус от половин миля.

Почти никой друг от световните лидери не разполага с такава тристепенна структура за лична безопасност, както Ким Чен Ун.

Дори бягащите телохранители да изглеждат странно, най-големата част от работата върши високоорганизираната охрана, готова на всичко за обезпечаване сигурността на Ким, която е трудно веднага да разпознаеш.

Има много хора, дори може би и сериозни, които подчиняват живота си на ритъма на Световното първенство по футбол. Радват се като деца на всеки четири години да се потопят в сапунена опера и да забравят всичките си грижи, катастрофата с климата, десния популизъм. Учат наизуст имена на стадиони в далечни страни, интересуват се не само от собствения си отбор, а и от “фалшивата девятка” от Панама или от “прахосмукачката” на Сенегал, коментира Йозеф Келнбергер*.

Но трябва ли да се радваш на турнир, когато се провежда в страна, която чрез погазваща международното право война тласна част от света в нещастие, която се управлява от президент, който смята себе си за по-важен от правото и закона, който в сбоствената си страна настройва мнозинството срещу малцинства и иска да наложи волята си на други държави?

Иде реч и за САЩ, които редом с Мексико и Канада ще са домакини на мондиала през 2026 г., което се очаква ФИФА да обяви вероятно тази седмица. Тогава Доналд Тръмп няма да е президент, но това действително ли е утеха? Цинично би могло да се каже: хората би следвало да се наслаждават на започващото в четвъртък Световно първенство по футбол в Русия, тъй като преди следващия мондиал държавници от типа на Тръмп и Владимир Путин биха могли да тласнат света към хаос. Във всички случаи европейските политици би трябвало да използват московската сцена, за да разговарят с Путин. Това поне не би навредило в един свят, който стана толкова опасен, както не е било след края на студената война.

Свобода, демокрация и човешки права в Русия са омаловажени

Естествено, че има ред причини мондиалът на Путин да се приема като фарс. Ценности, като свобода, демокрация и човешки права, в Русия са омаловажени. Путин анексира Крим, в Източна Украйна води мръсна война, най-вероятно стои зад убийства зад граница, чрез тайните си служби се опитва да манипулира други държави. За разлика от Международния олимпийски комитет ФИФА не говори за висши идеали, но съобразно принципите си не би следвало да даде домакинство на Русия за мондиал. Но ФИФА е синоним на корупция. Под паравана на «автономия на спорта» функционерите търсят нови източници на пари. Ето защо през 2022 г. Световното първенство по футбол ще се проведе при шейховете в пустинята на Катар. Това е върхът на фарса.

Безспорно е какво поведение трябва да има западният свят при подобни спектакли. Почти не се чуват призиви за бойкот, след 1980 г. темата приключи. Тогава под натиска на САЩ някои западни държави, сред които и Германия, не участваха в Олимпийските игри в Москва като санкция срещу инвазията на съветски войски в Афганистан. Това не доведе до нищо, като се изключи по-нататъшно втърдяване на позициите.

Сеп Блатер отива на Световното. Поканен е от Путин

Сега дузини евродепутати призовават правителствени ръководители от Европа да избягват Путин. По примера на Тереза Мей и Ангела Меркел трябвало да не лети до Русия за мондиала. Мотивите са достойни, но остава въпросът: До какво води това, освен до един огорчен Путин? Едно футболно шоу може и да ласкае суетата на един автократ, но управлението му не зависи от това. Много по-голяма болка му причиняват икономическите санкции. При цялата еуфория световно футболно първенство бързо се забравя. Когато през 1998 г. френският футболен тим, състоящ се от бели, чернокожи и мюсюлмани, спечели титлата на своя земя, мнозина вярваха, че нацията се е сдобила с нова, мултикултурна идентичност. Въздействието скоро отшумя.

«Лятната приказка» през 2006 г. (мондиалът в Германия – б. р.) с развети национални знамена в черно-червено и златисто беше възприета като стимул за патриотизма.

Месеци по-късно социологическите проучвания сочеха, че германците продължават да гледат на националния си празник предимно като на неприсъствен ден. Междувременно домакинството на Германия на мондиала замириса на корупция. Ето защо е нужно повече морално смирение, дори и когато корупцията не може да се сравнява с нарушаване на човешки права.

Каспаров призова за бойкот на световното по футбол в Русия

Като лидерка на Европа Ангела Меркел би следвало да отлети за Русия. На руския народ тя би трябвало да засвидетелства уважение, но да даде и ясно да се разбере кое дели Русия от Запада, като призове към освобождаване на политически затворници и, примерно, да напомни за полета MH 17 – за онези 298 деца, жени и мъже, които на 17 юли 2014 г. в небето на Източна Украйна бяха свалени от руска ракета. Не може да се надяваме на нов старт на германо-руските отношения, обаче: по време на Зимните олимпийски игри в Пьонгчанг беше даден ход на сближаването между Северна и Южна Корея.

От германските футболисти, както и от останалите, не би трябвало да се очакват политически послания. По всяка вероятност политическото съзнание на футболистите не се е развило кой знае колко от времето, когато преди 40 години след моралния банкрут в Аржентина, когато край стадионите военната хунта извърши кърваво деяние, а не беше чута и дума на възмущение. Междувременно професионалните футболисти се подбират дипломатично, но тяхната форма на изява е играта. Става въпрос за млади мъже, чийто живот до голяма степен се върти около футбола и се възнаграждават с умопомрачителни суми.

Тези гениални Роналдовци, Месита, Йозиловци, високоплатени мигриращи работници, живеят в своя си космос, но техният начин на игра завладява  целия свят. С индивидуална техника или отборна тактика, с жестове на възторг или отчаяние, футболът разви универсален език и естетика. Дали по този начин въздейства върху обединението между народите? Това е крехката надежда, поради която можеш да се радваш и на мондиала в Русия. В противен случай можеш да се наслаждаваш на едно световно първенство, както на космическия полет на Александер Герст (германски астронавт, който в момента е на борда на Международната космическа станция – б. р.): абсурдно скъп, до голяма степен безсмислен, но все някак завладяващ.

*Йозеф Келнбергер е известен журналист и спортен коментатор на мюнхенския всекидневник «Зюддойче цайтунг», откъдето препечатваме коментара му. Преводът е на Клуб Z.