«Монастырь "Малая Галилея" Viri Galileае (Мужи галилейские) Фото1 В часовне Смертного Благовещения» на Яндекс.Фотках

"за разлика от другите жители на Атина той презирал светските удоволствия и смятал суетата и желанието за изкачване в социалната йерархия за празни усилия" живеел в делва и през деня обикалял с факла в ръка да търси честен човек не се страхувал да каже на Александър Македонски да не му скрива слънцето още ...

Днес космонавтите на руския сегмент на МКС са започнали подготовка на скафандрите за излизането в открития космос по рускта програма , което е запланирано за 20 август.

Четейки тази книга, се замислих колко откачена може да бъде митологията всъщност.

Като дете обожавах старогръцките митове и легенди, но изобщо не се замислях сериозно върху всичките кървави и смущаващи елементи, които ги изграждат. Вземете например въздесъщата легенда за Прометей, прикован на скалата, заради това, че е дарил хората с огъня, и огромния орел, който кълве черния му дроб като част от наказанието.

И все пак… разказите на древните гърци са може би най-популярните истории от Античността. „Капан за върколаци” ни представя нещо съвсем различно, не толкова познато и доста по-зловещо – скандинавската митология, която бих могла да нарека и „митология за напреднали”. Старините легенди били скучни? Ако мислите така, то може би се нуждаете от силна доза митове за Обесения бог и вълка Фенрисулфр.

Историята има сравнително стандартна рамка – древно пророчество; момчета близнаци – Вали и Фейлег, едното, от които е предопределено да бъде крал; девойка, в която главните герои са влюбени; богове, които си играят с хората като пионки на покрита със сняг, лед и кръв шахматна дъска…

В основата на всичко обаче седи митът за Края на света или Рагнарьок. Едно от децата на непокорния бог Локи (най-харизматичният образ в романа) – вълкът Фенрисулфр – заплашва добруването на скандинавските божества с кръвожадната си мощ. Ето защо звярът е окован с верига, наречена Тънката, за скала, наречена Писък, а в устата му е заклещен меч, който държи пастта му разранена и разтворена, докато не настъпи Залезът на боговете. И ето, че колелото на Рагнарьок бавно, но сигурно започва да се върти…

Обикновено похвалните анотации, които се слагат по задните корици на книгите, са преувеличени и подвеждащи. В случая обаче мнението на фентъзи автора Джо Абъркромби е изключително точно и ще си позволя да го цитирам дума по дума.

„Свирепа” – да, „Капан за върколаци” наистина е такава. Тя ни връща в суровите времена на викинги, набези и безмилостни кланета, така че не очаквайте красиви думи за героична смърт. А и между страниците и в душите на братята броди чудовището Фенрисулфр, а то е точно толкова грозно, жестоко и диво, че да погълне Один и да предизвика Рагнарьок. „Мрачна” – в романа има колкото буквален, пещерен мрак, толкова и нагнетен от естеството на скандинавската митология мрак в хорър стил. „Странна” – заставам с две ръце зад това определение. С всяка следваща глава историята се заплита, става все по вълнуваща, объркваща и на моменти дори откачена. И накрая – „непредсказуема”. Именно изненадите, които М. Д. Лаклън поднася, правят тази книга наистина добра. На мен лично не ми беше скучно в нито един момент.

Част от забележките на читателите към „Капан за върколаци” са насочени към имената на героите и стила на Лаклън. За мен първото оплакване не е сериозно – кой може да очаква Джеймс, Едуард или Иван в книга за скандинавската митология? Това е една друга култура и да, макар наименованията на героите да са сложни и да не се запомнят лесно, не виждам нищо съществено дразнещо в това. Що се отнася до стила, може би в най-ключовите моменти случващото се можеше да бъде описано малко по-разбираемо, но това произтича не толкова от умението на Лаклън, колкото от самата история.

И така, на финала ви споделям, че съм изключително благодарна за това, че „Капан за върколаци” е част от трилогия. Рядко ми се случва, ала още две книги с такъв заряд ще са истинско удоволствие за читателските ми сетива.

Романът ме изненада, сграбчи ме в челюстите си и не ме остави да си поема дъх до самия край. Нестандартно фентъзи, може би не е за всеки, но аз горещо го препоръчвам.

 

 

 

 

В съответствие с програмата за балистично осигуряване на полета на МКС , на 15 август 2012 е запланина корекция на орбитата.

По железопътната мрежа на Китай се появи уникална електрическа мотриса. Пътническият влак, проектиран и създаден от компания със седалище в Чжучжоу, провинция Хунан, може да превозва 320 пътници и има уникални технически характеристики. Уникалността му се състои в това, че мотрисата не се нуждае ...

Вкарват в килията нов затворник - крадец рецидивист, който има дълго досие със серия въоръжени грабежи на банки. Той оглежда обстановката и пита надзирателя: - За какво са тия решетки навсякъде по прозорците? - Заради сигурността. - Вие не сте наред! Кой пък ще иска да обира затвора? Усмихни се, България! Нагли апаши обраха банков офис, пробивайки дупка в стена от гипсокартон, точно в момента, когато в охранителната система е имало технически проблем. Това говори за отлично разузнаване и използване на информация от вътрешен човек, или т. нар. къртица. Да се противодейства на такива бандити е много трудно, а един от малкото работещи способи е да попаднеш на надеждни очевидци: Бандит ограбва банка и взима заложници. Пита първия: - Ти видя ли как ограбих банката? - Да - отговаря мъжът. Бандитът моментално го застрелва, оглежда останалите в залата и пита отново: - Още някой да е видял, че съм бил аз? - Тъща ми - чува се мъжки глас от групата на заложниците...

Share on Facebook

Популярният торент-клиент µTorrent се използва от милиони потребители. Според последните статистически данни броят им е 125 милиона души месечно. Досега компанията BitTorrent, която притежава правата върху програмата, получаваше основно...

Имаме смущаващия навик да забравяме, че светът е твърде голям, за да го познаваме достатъчно добре. Затова са пътуванията – те предизвикват сетивата ни и ги отварят за непознатото и новото, за нечие друго всекидневие. Пешеходната пътека, която за едни е скучният път към работата, за други се превръща в скромна и тясна пътечка към историята и изкуството. Цветните предмети от картичките вече са на една ръка разстояние. И колкото повече те болят краката, толкова по-щастлив и доволен си, защото си видял още нещо в живота си.

С такава нагласа се впуснахме в едно кратко пътешествие из Истанбул – горещото и апетитно късче земя от двете страни на Босфора. Въпреки че през по-голямата част от времето бяхме все в Европа, далеч не се чувствах така. Обонянието ми дразнеха съвсем други миризми. В обективите ми се сблъскваха много по-ярки цветове. Бързо забравих надеждата, че там ще намеря спокойствие – просто нямах нужда от него. Забавната агресивност, с която от всеки магазин и ресторант се опитваха да привлекат и задържат вниманието ми, мигновено измести на заден план удоволствието от осъзнатия факт, че телефонът ми си стои мирно в джоба и не ме тормози.

Без съмнение Истанбул има страшно много лица.

Видяхме го в тази светлина…

От този ъгъл… (от кулата Galata)

Почувствахме се малки във величествената Св. София…

Ядохме най-вкусните сандвичи с риба и лук. Правеха ги на лодка, вързана за брега.  Горещо ги препоръчвам – точно до моста Galata в квартала Eminönü.

Пазарихме се на пазара за подправки. Продавачът на локума от тази снимка ни говореше на руски език. И се разбрахме почти без проблеми.

И аз имах своите моменти на тържествуване като този например. Заваля ни силен дъжд, докато се връщахме от Üsküdar.

В търсене на Желязната църква Св. Стефан пристъпихме и в някои от по-отдалечените и консервативни квартали на Истанбул. Вървяхме близко един до друг, без особен страх, единствено се ослушвахме за заплашителните клаксони на летящите по тесните улички автомобили. След няколко разминавания на косъм с огледала и брони свикнахме добре да преценяваме битките за предимство от единия до другия тротоар. Нужни са само няколко часа, за да приемеш хаоса. След това дори ти става приятно и ти да нарушаваш правилата. Това те потапя в атмосферата, иначе донякъде дистанциран заради дрехите на турист, окачения на врата фотоапарат и раницата на гърба.

Разходките там си бяха обаче истинско предизвикателство – заради тежката жега и стръмните наклони, заради заетите от сергии тротоари и размяната на удари с рамо, докато се разминаваш с насрещното движение. Но пък си струваше всяко изохкване и поредно посягане към бутилката минерална вода.

Например това изкачване до площад Taksim. Няколко пъти проследихме с поглед емблематичния стар трамвай, до който така и не успяхме да се доберем.

Тези няколко дни ми напомниха, че ако искаш да бъдеш чут и разбран, често е достатъчно просто да надвикаш шума наоколо. А ако не рискуваш да привлечеш нечие внимание, вероятно никога няма да напълниш кафенето си или да продадеш шаловете от кашмир.

Важно е и приятелското отношение. В хостела ни приеха като истински гости. Обмениха пари при много по-добър курс, отколкото даваха обменните бюра например, чаят и кафето бяха безплатни, както и закуската на покрива на сградата всяка сутрин. Когато ми подгизнаха обувките, докато чаках да вляза в Цистерните, единият от собствениците на хостела ми предложи да ми потърси чехли или сандали, защото всички магазини наоколо бяха затворени след дъжда. Накрая ни стисна ръцете, пожела ни всичко най-хубаво и ни изпрати на входа на малкия хостел в самия център на Sultanahmet – Стария град.

Истанбул е едно наистина комплексно изживяване. Ужасно красив, но и понякога отблъскващ като всеки голям град, той крие по нещо за всеки. Горя от желание отново да отида там, този път въоръжен с повече търпение и сили, повече свободно място на картата, по-широки обективи и статив.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Основателят на Megaupload разкри, че продължава с работата си по пускането на своят нов проект - музикалната услуга Megabox, която ще види бял свят още тази година, въпреки, че американското правителство води съдебни дела срещу него по обвинение в рекет и кражба на интелектуална собственост в ос...

Може и да е тъжно, може и да е смешно, но е факт, че единственият контрол в сивия сектор на която и да е сфера от стопанския ни живот се осъществява единствено и само когато лично премиерът се разпореди за това. Такова е „млякото на нещата”, които се случват в красивата ни родина. И така в началото на месеца министър-председателят свика спешно животновъдите, разпита ги това-онова за работата им и разпореди на своите подопечни администратори веднага да започнат контрол по веригата. Досега резултатите сочат, че само 28 от общо регистрираните 251 млекопреработвателни предприятия в страната са декларирали, че работят със сухо или кондензирано мляко от други европейски страни. Ниските изкупни цени на суровото мляко у нас пък обричат фермерите на фалит на фона на поскъпването на горивата и тока. Те се жалваха, че мандрите внасят европейско мляко, а то понижава вътрешните цени и това ги поставя в неизгодна позиция. Само че вътрешните изкупни цени следват европейските, тъй като общият...

Доц. д-р Симеон Евстатиев е арабист, преподавател по история на арабския свят и исляма в катедра „Арабистика и семитология” при Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където е и ръководител на Университетския център за изследване на религиите. Доц. Евстатиев е специализирал в Испания с изследователски проект, посветен на отношенията между християни и мюсюлмани. През последните години работи и върху проблема за връзката между исляма и публичната сфера. Новите му изследвания допринасят за научното открояване на континуитет между публичните сфери на средновековното ислямско минало и модерното настояще, доминирано от идеята за секуларизация. - Доцент Евстатиев, какво според вас се случи на летището в Сарафово на 18 юли, когато бе взривен автобус с израелски туристи? - За първи път България стана и пряка и косвена мишена на тероризма. На нейна територия се изнесе деликатна и в същото време ожесточена част от близкоизточния конфликт. Косвена мишена е, защото тепърва...

42 световни режисьори заснемат 42-секундни клипа, в които визуализират сънищата си. Идеята е на продуцента, режисьор, сценарист и актьор Микеле Чивето, а резултатът може да видим в рамките на 5-ото издание на фестивала за късометражно кино "Късо съединение", организиран в столицата от Pozor. Проектът "За 42 секунди" привлича както номинирани за „Оскар” режисьори като Дейвид Линч и Майк Фигис, така и имена от ъндърграунда като Лари Кларк и Хармъни Корийн, а също и някои от иконите на арт киното днес – Карлос Рейгадас, Гаспар Ное и Абел Ферара. Свои режисьорски опити правят и Джеймс Франко, Азия Ардженто, (съпруга на Микеле Чивето), Таданобу Асано и Шон Ленън. Дни преди българската премиера на проекта „За 42 секунди” прекъснахме лятната ваканция на продуцента Микеле Чивета и съпругата му Азия Ардженто, за да споделят как точно се е родила идеята за този експеримент и как са привлечени толкова различни режисьори да участват със свои късометражни филми. - Как се забъркахте с...

Apple, най-печелившата hi-tech компания в света, започна активни съкращения на персонала в различните си магазини Apple Store във Великобритания, Канада и САЩ. Това съобщи ресурсът MacRumors. Тези сведения в MacRumors са получени от няколко източника. Интересното тук е, че съкращени...

През последните три години натрупаната инфлация е 7,3%. Това заяви икономистът Владимир Каролев. За сметка на това има 25% увеличение на доходите извън пенсионния сектор. През последната година юни-юли 2012 инфлацията е 2,6% като сега има ръст на инфлацията заради скока на тока и горивата, каза Каролев. Той прогнозира и драстично повишение на цените на [...]

Любослава Русева

Дни преди марсоходът Curiosity да кацне на Червената планета, в пловдивския квартал „Тракия” се случи нещо не по-малко любопитно: блок 16, известен като „Белия лебед”, осъмна с кацнал на тераса метален фургон!

Съоръжението от типа корабен контейнер се озова по чудодеен начин на осмия етаж, само с един прозорец от едната страна. Близо две денонощия цяла България тръпна в очакване някой да обясни как се влиза в него, а кметът на район „Тракия” разпореди спешна проверка.

Докато светът, нека повторя, стискаше палци марсоходът да се приземи успешно, загадката с фургона занимаваше умовете на всички българи. Все бяхме виждали остъклени балкони и причудливо санирани блокове, но последното изобретение биеше по интерес дори въпроса има ли живот на Марс.

Уви, причината за инсталирането на фургона се оказа прозаична: заради стъпаловидната конструкция на блока, по външната стена на осмия етаж имало непрекъснати течове и жилището вечно тънело в мухъл. В същото време терасата отвън била неизползваема и семейството от осмия етаж решило да си отвоюва това така или иначе излишно пространство.

„Хрумна ни, че не само ще се избавим от боклуците, които изхвърлят съседите от горните етажи, но ще си разширим и жилището“, разказа собственикът на фургона пред столичен вестник. За да се стигне до сегашния етап на постройката, той се консултирал с архитект, проектант и няколко екипа майстори. Преди две години получил и разрешително от районното кметство. Фургонът бил качен с кран, започнало и избиването на външната стена. В крайна сметка инсталирането глътнало толкова пари, колкото за една нова кола…

Ако не сте попадали в такъв контейнер, ще се опитам да опиша как бихте се почувствали вътре:

Подобни фургони бяха раздадени на бедстващите хора в наводненото село Калояново и когато веднъж ми се наложи да вляза в един, получих клаустрофобична криза. Причерня ми, олюлях се, сърцето ми заблъска, започнах да се задушавам. Първата ми мисъл беше моментално да изскоча навън, но краката ми бяха омекнали и не можех да помръдна.

Жената, която живееше в този фургон от няколко месеца, ми разказа, че същото усещане имала и тя. Щом влязла за пръв път в металната кутия, й станало зле и паднала на пода.

После обаче започнала… да се смее. Не знаела защо, просто я избило на истеричен смях. Смяла се дълго и й олекнало. Постепенно свикнала да живее в контейнера, дори престанала да забелязва колко е тясно. Страшно било най-вече през лятото, защото слънцето така напичало металните плоскости, че вътре наставал нечовешки пек, като в душегубка.

Съществува ли живот на Марс, ще разберем тепърва, но съм повече от сигурна, че във фургона на осмия етаж няма и не е възможно да има такъв.

Там е в състояние да вирее само извънземна форма, в чиито представи за красиво и грозно, за редно и нередно, за нормално и абсурдно, зее гигантска черна дупка. Свита в клаустрофобичното пространство на космическия си контейнер, тя просто оцелява, не живее. И ако някога кацне на дъното на кратера Гейл, от който „Кюриосити” изпраща снимки, едва ли някой в НАСА ще повярва, че вътре щъка нещо живо.

Но това си има и добрата страна. Един ден заселването на Марс би могло да започне с подготовката на първите доброволци в пловдивския фургон. Пионерите ще се научат да издържат при екстремални условия и, по-важното, ще се отучат от всякакви претенции към общоприетия досега начин на живот. Собственикът на базов лагер „Белия лебед” пък ще спечели пари и най-сетне ще си купи нова кола. Или втори фургон…

Впрочем в социалните мрежи вече е пълно със закачки по темата, някои от които далеч по-остроумни. Проблемът обаче е там, че смехът, който те предизвикват, ужасно напомня истеричния припадък на жената от Калояново.

Тя се смяла, за да не заплаче, нали разбрахте?

Смяла се дълго от умора, усещане за безнадеждност и самосъжаление. Насмяла се и се надсмяла над тази мизерия, но после свикнала с нея. „Престана да ми прави впечатление не точно колко е тясно, а колко грозно и обидно живея” – това бяха точните й думи.

За разлика от нея, семейството от Пловдив се е напъхало в контейнера доброволно и със съзнанието, че хрумването му е нормално. Този нюанс е особено зловещ, защото подсеща за пряката връзка между бит и душевност, сканирайки точно какво се случва в главите на хората с фургона.

Да, те и преди са живели грозно и обидно, сред мухъла и боклуците, които съседите мятат отгоре. Да, по-добре е да се поразшириш, да спреш влагата, да преустроиш една ненужна тераса в нужна жилищна площ.

С нелепата си инсталация обаче, тези хора са се подложили на кошмарно самоунижение, оценявайки човешката си стойност като незначителна. Нещо повече: натрапили са на всички останали – агресивно и без сетива за абсурда, признанието си, че не заслужават друго, освен една душегубка.

Гледам снимката на отвратителния блок, наречен „Белия лебед” (името му подсказва, че блоковете наоколо са още по-отвратителни), и изпитвам едновременно горест и яд. По-скоро първото, по-малко второто, тъй като в същината си фургонаджиите са някак невинни.

Заобиколени от грозота, те са приели, че грозотата е естественият начин да живееш. Достатъчна им е, душата им не търси повече, защото не познава нейната противоположност. Мечтата свършва до разширяване на хола чрез стесняване на хоризонта. Как ще си купят нова кола, след като не разбират, че животът е движение, впечатление, отваряне, приключение?

Дълги години съм живяла в такъв блок и познавам много техни подобия. Всяко усилие да облагородиш пространство, населено от хора, които не желаят нещо по-различно, е обречено.

Никой не дава пари за пребоядисване, защото „може и така”. Асансьорът се движи, за какъв дявол да сменяме таблото с копчетата, в които сме си гасили цигарите? И по стълбището няма нужда от крушки – уличните лампи хвърлят достатъчно светлина…

Грозотата, освен това, е заразителна. Разбрах го, когато цигуларите от петнайстия етаж си купиха мебели и оставиха найлона, „за да не се захабят”. И напълно се убедих, когато баща ми – професор по физикохимия с международно признание, не издържа на изкушението да остъкли балкона и изнесе там печката.

Трябваше да се разширим – кухнята да стане стая на брат ми, а масата за хранене да се премести в хола, където спяха родителите ни. Още помня срама, когато поканих един приятел на гости и той присмехулно подхвърли: „Който гледа света от остъклена с винкели тераса, едва ли ще стигне далеч”…

Е, беше по времето на социализма. Такива бяха времената, нямаше друг начин.

Само че онзи ироничен приятел говореше за вече вкоренен манталитет и тежка липса на градска култура, от които едва ли някога ще изхвърлим чушкопеците и саксиите с чушки, казаните за варене на лютеница в междублоковото пространство и железните лостове за тупане на килими. Говореше за удивителния ни талант да създаваме и поддържаме грозота, както и за уникалния ни усет към зацапване на общата картина.

Днес често си припомням думите му, докато гледам фасадите на българските домове. Давам си сметка колко е бил прав за остъклените балкони и какъв точен портрет са те на нашата душевност – душевността на селяка-индивидуалист, който  гони единствено личния интерес във всяко колективно дело.

Това не е обикновена самодейност, нито е само липса на вкус при ограждането на собствена територия с подръчни средства. Неразвитото ни чувство за общност, а оттам и неразвитата ни дарба да създадем среда на взаимно уважение, или поне на известно съобразяване един с друг, има по-дълбоки корени.

По времето на социализма силовата модернизация на страната, съчетана със смачкването на пооформилите се градски буржоазни елити, буквално изтърбуши нравствеността на българите, поставяйки огромни маси хора в социални роли, които те бяха непригодни да изпълняват. Фигурата на социалистическия мигрант от селата стана еталон на новата българска душевност. Режимът превърна българите в нация, която се състои от парвенюта, а борбата на всеки срещу всеки – в единствения ефективен път към успеха.

Тоталитарният ред строго контролираше терените за себеизява, ясно начертаваше възможните пътища за житейски просперитет. Той, за щастие, рухна, но пък за беда това разкаля терените, които създаваха някакви правила при ръгането с лакти. Остана само ръгането с лакти без никакви правила.

Стихийното закърпване на старите панелки е само видимата страна от фаталната деградация на усещането, че живеем заедно, а за да живеем заедно добре, от нас се изисква приличие в отношението към другите. Нашият индивидуализъм породи не свободна инициатива и конкуренция, не нужда от ред, валиден за всички, а дезорганизация и хаос.

Всеки си е сам за себе си и прави, каквото му хрумне. Един наплесква санираното в розово, друг сменя дограмата с кафява, трети обгражда балкона си с тухли и ги зарязва неизмазани, четвърти дупчи и прокарва кабели, без да го е еня за съседите. Няма хармония, понеже „може и така”, всякак може да я караме в тоя семпъл наш живот.

Българското общество наистина се оглежда в тези фасади. Те са и неговото диагноза. Фургонът на осмия етаж също е много повече от фургон на осмия етаж – той е плашеща метафора за склонността ни към самоизолация.

Неслучайно преди три години остъкленият балкон зае престижно място в класацията на БНТ за битовите постижения на българите през ХХ век – преди автомобила и компютъра. Заедно с чушкопека-първенец, той послужи за прекрасна илюстрация на затварянето ни в бита, където духът ни витае сред абсурдни по своята ежедневност символи. Защото не възможността да пътуваш със собствена кола, не и интересът към широкия свят, който идва на крака чрез персоналния компютър, се оказаха важни за нас, а ароматът на печени капии в зазиданата за кухня тераса. С чушките можем да си направим я салата, я лютеница – какви ти тук полети на духа в търсене на нови хоризонти…

В „Бит и душевност на нашия народ” Иван Хаджийски описва това напъхване в тесните рамки на делника, където дребният  човек благоговее пред придобитата собственост и я пази като очите си от останалите. Еснафската привързаност към личното имущество той нарича вариклечковщина заради един парадоксален обичай на габровци:

Преди да си приготвят обща манджа, всеки набучвал с клечка продуктите, които е донесъл, за да си ги различава. Това странно съдружие не ги смущавало – те се събирали, чувствали се уютно, имали усещането за заедност, но хапвали само от своето си. И понеже вътре слагали какво ли не, често се получавал страшен буламач, който едва ставал за преглъщане.

Този примитивен индивидуализъм най-вероятно е подтикнал и пловдивчанина от „Белия лебед” да извърши акта с контейнера, без да разбира колко абсурден е той спрямо общата „манджа”. При това той признава, че още не знае за какво ще използва новата си стая, придобита след голямо ходене по мъките – обстоятелство, което добавя и черпак безумие към безвкусната операция.

Излиза, че човекът е вложил време, пари и нерви в нещо напълно безсмислено. Влачили са се майстори, собственикът се е уговарял с архитекти и проектанти, всички са замервали и чертали, давали са съвети, спорели са, после са наели кран, избита е била стена и т.н., и т.н. – до пълния триумф на глупостта.

Така навремето бай Стефан Урчев, разправя Хаджийски, ял зелен боб от 30 лева килото, защото…не искал да дава пари за зелен боб. За да запази от реката едно място с 20 гнезда фасул, той направил такива баражи, канализации и дървени виадукти, че продукцията му излязла златна. Отгоре на всичко лятно време изтичвал ежедневно по два километра и губел 1-2 часа да види дали патките не са бутнали виадуктите…

Когато беше малък, синът ми се захласваше да гледа новите кооперации в квартала. Гледаше ги с часове как са застанали под произволни ъгли, оси и пространствени перспективи една спрямо друга, и колко безразборно стърчат по вертикала, смайвайки погледа с причудливи скосявания и ъгли, готически покриви, шестоъгълни кули и мезонетни израстъци като от филм на Хичкок. Гледаше ги и питаше: „Защо е толкова грозно?”

Толкова можем, детенце – отговарям му сега, въпреки че отдавна е престанал да ми задава този толкова важен въпрос. Изглежда, с порастването си е свикнал с абсурдната гледка.

В чистата детска душа има инстинктивна тревога и съпротива срещу не-нормалното. В мига, когато престанем да забелязваме колко грозно и обидно живеем, се превръщаме в празен контейнер. Дишаме и издишаме, пием вода, храним се – правим всичко, присъщо на човешкото същество, но вътре няма нищо, не сме същински живи.

На едно място писателят фантаст Айзък Азимов казва, че това, което поддържа духа ни, е любопитството. „Кюриосити” означава любопитство. И когато светът ръкопляска на съвършеното му и красиво кацане в кратера Гейл, аплодисментите бяха тъкмо за човешкия дух.

Сп. „Тема”

Паскал седи сред розите и мисли. Трети път му връщат млякото, ниска му била маслеността. Естествено, че ще е ниска, на кого сега маслеността е висока. Във водата масло няма, ако имаше, нямаше да разреждат млякото с нея. Паскал се е амбицирал да докара нужната масленост, каквото ще да става. Той се бори с тая масленост, откакто се помни, ту той я надвива, ту тя него, но е твърдо решен да не й се дава, докато е жив. Напоследък работеше с маргарин, слагаше го в млякото, обаче маргаринът изчезна и маслеността пак падна. Калпава държава, някой го е изнесъл някъде или го трупа на склад, та после пак да ни одере кожите. От три месеца Паскал чете книги, учебници, говори с ветeринарния, центрофугира, слага нишесте, опитва всячески. Не се получава. Маслеността е ниска. В плевника има цяла лаборатория, по цял ден пресипва от епруветка в епруветка, по едно време получи изкуствен сапун, ама защо му е сапун, колко се мие Паскал. Въпросът е не да се миеш, а да не се цапаш. По едно време така...

Има един музикант, който пътува по целия свят и прави партита в най-добрите клубове за електронна музика. Възхищават му се легенди като Джош Уинк и неговите парчета звучат на партитата на Пийт Тонг и Свен Вет. Понякога можем да ги чуем и на български сцени. Може би си мислите, че това е Пол ван Дайк или Армин ван Бюрен, но името на този изпълнител не е холандско. То е Страхил Велчев. По света, където е по-известен, той е популярен като Dj KiNK. Страхил е един от най-успешните български музиканти, но за съжаление у нас не се чува много за него. Оказва се, парадоксално или не, че той не е единственият. Радваме се на идването на Лейди Гага, на култовия статут на Каварна рок фест и на факта, че "Металика" събра най-известните траш метъл групи в света на стадион „Васил Левски”. Има обаче един музикален стил, в който не само чуждите величия, които идват у нас, са супер известни. Нашите, български звезди, са почти толкова популярни в чужбина. В електронната музика, която всяка година...

Инициативен комитет, създаден от сдружение Национално експертно обединение (НЕО), внесе в Народното събрание уведомление за стартиране на подписка за свикване на референдум. Допитването до хората ще бъде за въвеждане на гласуване чрез интернет.

Положението с цените и доходите става наистина напечено това лято в България. Вчера Националният статистически институт (НСИ) обяви, че през юли животът е поскъпнал с 1.5% - нещо съвсем нетипично за това време на годината, когато цените се задържат и дори падат. Такава висока месечна инфлация за последно имахме през лятото на 2008 г., преди да ни връхлети кризата. Сегашният скок се дължи основно на поскъпването на ток, вода, бензин, туристическите услуги и донякъде на храните. Най-лошото е, че засега няма изгледи инфлационната лавина да спре. Котировките на петрола, горивата и храните хвърчат в световен мащаб. В България масовият бензин подобри пореден рекорд - вчера А 95 стигна 2.72 лева за литър.

След залавянето на Васил Левски се раждат няколко български легенди. Едната е, че той е можел да бъде освободен, друга – че е предаден от поп Кръстю, трета – че турците не са знаели кого са арестували и до Търново арестантът е конвоиран само от три заптиета, колкото по това време била цялата турска полиция на Ловеч. Всички тези красиви измислици тръгват веднага след Освобождението от спомени на хора, посветени на революционното дело, но били недостатъчно край Апостола в последните му дни, които и не са знаели намеренията на турските власти относно това къде ще бъде откаран плененият Васил Левски.

Съдиите, които слушкат правителството, ВСС ги гали по главата. Другите - с тоягата!

"Монд": Пак гонят роми от Франция, но тихомълком

Миналия петък, 10-ти август 2012 г., Държавен вестник публикува Правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. ДП „РАО” съществува от 2004 г., което ще рече, че от тогава съ...

В сряда и четвъртък инженери, филантропи, журналисти и други хора с различни професии и занимания ще се съберат във "Фондацията на Бил и Мелинда" в Сиатъл, за да присъстват на изложението "Преоткриването на тоалетната" (“Reinvent the Toilet Fair”), проект, подкрепен от 3 млн. долара, осигурени о...

"Кампински-Зографски" отказва да даде писмо на Гага от гей организация

Сирийски бежанци в Йордания възстанаха заради лоши условия

Продукти:
1 агнешко бутче
2 жълтъка
1ч.ч. кисело мляко
1ч.л. сол
2с.л. естрагон
2с.л. краве масло

Приготвяне:
Бутчето се посолява със сол. Взема се дълбока тенджера. Слага се маслото и съдът се поставя на включен котлон. Бутчето се запържва от всички страни в разтопеното масло. После се доливат 2ч.ч. вода. Поръсва се естрагон.  Съдът се похлупва. Бутчето се вари на кротък огън, час и половина- два. Жълтъците се разбиват с киселото мляко. Добавя се прецеден агнешки бульон. Сосът се слага в метална касерола. Сгъстява се на водна баня. Бутчето се изважда в плато. Реже се на порции. Поливат с яйчен сос.

Интересна шега се появи в интернет пространството, която засяга пряко не само нашите горди спортисти, а също така целият български народ. Рекламна агенция TBWA, Холандия, си е позволила да се пошегува доста остро с националността на българина като е иронизирал българин изпълняващ скокове във вода. Самият рекламен спот се появява в AdsOfTheWorld и рекламира продукти на марката FLUKE.

Подобно изпълнение наистина не отговаря съвсем на авторитета на една подобна рекламна агенция. Ние, от SocialEvo, бихме желали да коментираме този казус тъй като е донякъде недопустимо дадена нация да бъде иронизирана по този начин. За съжаление и трите качени спота засягат нациите България, Нова Зеландия и Уелс, но не и Холандия. Колкото и горди да са холандците е редно да се извинят и да внимават следващия път когато криейтивите им дадат поредното безумно предложение! Разбираме, че чувството за хумор е важно, но именно поради тази причина съществуват адекватни PR подходи.

http://www.youtube.com/watch?v=r1beRECFSBg

Подобни статии:

1. Samsung отново се шегуват с iPhone
2. Кой спечели Българските Фейсбук награди

The Wall Street Journal съобщава, че съвсем скоро Гугъл ще приключат сделката по придобиването на компанията предоставяща съвети и решения за пътуване и туризъм Frommer's. Предполага се, че въпросната придобивка, заедно с тази на Zagat, миналата година, ще прдостави на интернет-гиганта още по-го...

Image: MyVidster logo from myvidster.com

Миналата седмица, на връщане от Spirit of Burgas (където изкарахме страхотно, но за това друг път), в колата се разговорихме за това как стоят нещата около т. нар. ембедване на съдържание, съответно кой носи каква отговорност за това.

Поводът за разговора беше съвсем актуалното решение на американския Апелативния съд на седми район (Court of Appeals for the 7th Circuit) в казуса FlavaWorks vs myVidster.

За какво става дума?

Ответникът myVidster е платформа за видеосподеляне, която обаче (за разлика от YouTube) не хоства споделеното от потребителите си съдържание, а осигурява достъп до него чрез т. нар. ембединг.

В горецитираното решение процесът на въпросния ембединг е описан много добре от съдия Posner, според когото

Patrons of myVidster find videos on the Internet, and if they want to make them available to other patrons of myVidster (who apparently can be anyone — as far as we can discern from the record all content on myVidster is publicly accessible) “bookmark” (note) them on myVidster’s website.

Upon receiving the bookmark myVidster automatically requests the video’s “embed code” from the server that hosts (that is, stores) the video.

In the present context “server” denotes a specialized computer for storing and transmitting bulky online materials, like videos. When you upload a video to the Internet, the video is stored on a server that transmits the video to other Internet users’ computers on request.

The embed code contains the video’s web address plus instructions for how to display the video. Armed with that code, myVidster creates a web page that makes the video appear to be on myVidster’s site.

When you visit the site, that video and other videos appear, each in the form of a “thumbnail,” a miniature picture of a video’s opening screen shot. A click on a thumbnail activates computer code that connects the visitor’s computer to the server; the connection made, the visitor is now watching the video.

He’s watching it through a frame that myVidster has put around it, containing ads (it’s by selling ads for display on its website that myVidster finances its operation). He may think, therefore, that he’s seeing the video on myVidster’s website.

But actually the video is being transmitted directly from the server on which the video is stored to the viewer’s computer.

Горното би могло да се сведе до

1. Налице са трима актьори: (1) съхраняващите съдържание (видеоклипове) сайтове, които Posner нарича „сървъри“, (2) социалните медии или сайтове за видеосподеляне, и (3) потребителите на последните;
2. Когато актьор (3) хареса някой клип, съхраняващ се при актьор (1), той му слага отметка (bookmark) на платформата на актьор (2), в следствие на което актьор (2) изтегля ембединг кода на клипа от сайта на актьор (1) и създава тъмбнейл на своя сайт;
3. Ако друг актьор (3) открие отметката на сайта на актьор (2) и реши да я гледа, той може да кликне върху тъмбнейла, като по този начин използва сайта на актьор (2) като браузър към сайта на актьор (1).

Ищецът Flava Works, който е специализиран доставчик на филми за възрастни, и по-специално на

videos of black men engaged in homosexual acts.

твърди, че myVidster нарушава авторските му права, поради което което ищецът имал спад в продажбите си между 30 и 35% или загуби в размер на повече от 100 000 $.

При правната си преценка, председателстваният от съдия Posner състав достига до извода, че

myVidster не нарушава правата на Flava Works

особено що се отнася до възпроизвеждане и разпространение.

В езика на решението това е изразено така

Like a telephone exchange connecting two telephones, it is providing a connection between the server that hosts the video and the computer of myVidster’s visitor.

както и

myVidster is giving web surfers addresses where they can find entertainment.

А твърдяното от ищеца нарушение на изключителното му право на публично изпълнение, съдът тушира с помощта на един много удачен паралел

By listing plays and giving the name and address of the theaters where they are being performed, the New Yorker is not performing them. It is not “transmitting or communicating” them.

Освен операторите на на платформата за видеосподеляне, съдебният състав

също така оневинява потребителите

й от упреците за нарушаване на права.

Макар и да приема, че чрез гледането си на ембедвано (но иначе принадлежащо на ищеца) съдържание, потребителите на myVidster си спестяват т. нар. access payment, съдът преценява, че няма нарушение на авторски права, защото

as long as the visitor makes no copy of the copyrighted video that he is watching, he is not violating the copyright owner’s exclusive right, conferred by the Copyright Act, “to reproduce the copyrighted work in copies” and “distribute copies . . . of the copyrighted work to the public.” 17 U.S.C. §§ 106(1), (3).

Това заключение отново е последвано от убийствено сравнение, а именно че

(visitor’s) bypassing Flava’s pay wall by viewing the uploaded copy is equivalent to stealing a copyrighted book from a bookstore and reading it. That is a bad thing to do (in either case) but it is not copyright infringement.

Единстевните, които според съда носят някаква отговорност, но пък срещу които в конкретното производство не са отправени никакви искове, са ъплоудерите, които качват съдържание на така наречените „сървъри“.

С този не особено изненадващ финал завършвам настоящия и замислен като I-ва част блогпост.

Знам, че много от читателите на De Libertate Iuris Digitalis живо се интересуват от това

как всъщност стоят нещата у нас

и аз с радост ще откликна на интереса им, като дам своята преценка в един от следващите си постове тук.

Вижте какво можете да направите, за да сте сигурни, че няма да го пропуснете.

No related posts.

За първи път чух за Елиас Канети преди три години. За австрийския писател (белетрист, драматург и есеист) ми разказа една позната по повод скорошната петнадесета годишнина от смъртта му. Това случайно споменаване породи моя интерес и се поразрових в историята на живота му.

С изненада установих, че въпреки звученето на името му, Канети е роден в Русе през 1905г., а през 1981г. получава Нобеловата награда за литература за "Спасеният език". (Тук си помислих – „Хех, българин с Нобелова награда, супеееел!”) Във въпросната творба авторът описва връзката си с родното място и доказва тезата, че ако то бъде напуснато прекалено рано, паметта запазва повече събития и елементи от него, отколкото при по-продължителен престой. Именно заради това той никога не престава да мисли с обич и умиление за своята далечна родина България.

Животът на Елиас прилича на едно непрестанно местене. Семейството му отива в Манчестър, Англия, след като бащата Жак се отказва от фамилния бизнес, което довежда до разрив в отношенията му с дядото на Елиас. Това се случва през 1911г. При обявяването на Първата световна бащата на писателя получава инфаркт и умира, заради което майка му Матилде отвежда него и братята му във Виена. След смъртта на Жак Елиас се сближава неимоверно с майка си и именно вещото ѝ наставление и нейният афинитет към литературата и изкуството, както и любовта ѝ към немския език са в основата на по-нататъшното развитие на младия Канети.

Ученическите си години Канети прекарва в Австрия, Швейцария и Германия, като през 1924г. става студент по химия във Виенския университет. Приблизително по същото време се запознава и с бъдещата си съпруга Веза Калдерон, с която сключва брак десет години по-късно.

Началото на Втората световна война принуждава писателя да се пресели в Англия, за да избегне участта на събратята си евреи. Именно в периода 1935-1960г. Елиас Канети написва едни от най-известните си творби „Ослепяването”, „Пътуване за Маракеш” и „Маса и власт”.
През 1963г. съпругата му Веза умира. Канети се жени повторно осем години по-късно за Хера Бушор, която го дарява с дъщеря му – Йохана.

В периода от 70-те години на XX век до края на живота си Канети публикува редица произведения  –  "Подслушвачът" (1974), "Съвестта на думите" (1975), "Спасеният език" (1977), "Факел в ухото" (1980), "Игра с очи" (1985).

Елиас Канети е удостоен с множество отличия за своето творчество, сред които Наградата за литература на Виена (1966), Награда Георг Бюхнер и Наградата Франц Кафка (1972), Наградата Йохан Петер-Хебел (1980). А през 1981г. идва и най-голямото признание – Нобеловата награда за литература.

Българският изселник от еврейски произход завършва жизнения си път на 14 август 1994г. в Цюрих, като оставя след себе си огромно литературно наследство. В чест на Елиас Канети град Русе учредява литературна награда през 2005г. И така години след кончината му България все още го помни, както и той не я забравя до сетния си час.

“Днес разбирам, че с книгите си съм отправил предизвикателство към смъртта – моята и на другите. Хората, които обичах, [...] както и онези, които не харесвах, ще продължат да живеят докато се четат книгите ми.”

Australia says boat with 67 asylum seekers is missing

Изследователи от Университета Вашингтон се превъплътиха в ролята на извънземни нашественици и предизвикаха бавното изпаряване на планетата Земя в компютърен симулатор. Разбира се, експериментът далеч не е за забавление. Целта на учените е да разберат, какво би се случило, ако нещо наистина пр...

"Сателитен археолог" е открил терени, на които е възможно да има пирамиди, като е използвала Google Earth. Анджела Микол, от Мейдън, Северна Каролина (САЩ) е открила тези терени въз основа на десетгодишното си сателитно проучване с помощта на инструмента на Гугъл. Няколко египтолога вече са потв...

Домейните, на които до скоро беше поместен торент - порталът Demonoid, са пуснати за продажба в популярния магазин за търговия с домейни Sedo. Това съобщи преди ден TorrentFreak. Собствениците на домейните Demonoid.com, Demonoid.me и Demonoid.ph не посочват сумата, която искат да получат за т...

Сайтът WikiLeaks, прочул се с разпространението на секретни документи от американски военни и дипломатически източници, е станал обект на хакерска атака. Това съобщи агенция Associated Press в неделя. Към момента сайтът работи безпроблемно. Атаката от типа DDoS (Distributed Denial of Service) е з...

ОТВОРЕНО ПИСМО

ГОСПОДА, УПРАВЛЯВАЛИ, УПРАВЛЯВАЩИ И БОРЕЩИ СЕ ДА УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРСКИТЕ СЪДБИНИ! НАС!

Ще ви изредим поименно, за да не остане съмнение, кой трябва да отговори на поставените в това писмо въпроси: Бойко Борисов – м.р-председател, Цецка Цачева – п-л на Народното събрание (дали е народно!?), Росен Плевналиев –президент, Тотьо Младенов – м.р на МТСП (дали изобщо има такава!?), Георги Първанов – експрезидент, Жельо Желев – експрезидент, Сергей Станишев – БСП, Христина Христова – НДСВ, Миглена Кунева – нов водач на партия.
Както виждате, господа (другари), богат букет от титли и възможности. Вие всички получихте писма с които бяхте информирани, че в тази година 2012 обявена от ЕС за “Европейска година за активно стареене и солидарността между поколенията. Общата цел на Европейската година е да се улесни създаването на активно стареене култура в Европа, на базата на едно общество за всички възрасти.” … ”… Един уникален театър може да закрие дейнсот!

България се включи в инициативата с Решение на Министерския съвет от 13 октомври 2011 г., в което координацията на дейностите по Годината е възложена на министъра на труда и социалната политика.
Официалното откриване на Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията–2012 в България се състоя на 2 март тази година, с подкрепата и съдействието на Европейската Комисия. На събитието присъстваха над 140 участника, сред които – посланици, депутати, ръководители и служители на държавни институции, представители на бизнеса, на работодателски, синдикални и граждански организации, на академичните среди, художествено-творчески съюзи, граждани”
Прекрасно! Похвално! Тогава всички вие отговорете на следните въпроси:
1. Защо, след като всички вие получихте писма с молба да подпомогнете финансово ЕДИНСТВЕНИЯТ В СВЕТА И У НАС ВАРИЕТЕТЕН ПЕНСИОНЕРСКИ ТЕАТЪР “СОФИЯНЦИ”, чиито личен състав е само от пенсионери-инвалиди, отговорихте с пренебрежително мълчание?
2. Защо писмото дошло от президентската канцелария, беше подписано от г-н Кирил Топалов, а не от обещалият пряк контакт с гражданите, президент Плевналиев?
3. Защо в продължение на месеци, театъра беше залъгван от МТСП за оказване на помощ (поискахте да променм план-сметката, да намалим “мероприятията” си до един концерт,, а после “имаме ли документ с който да оправдаем дадените ни пари) се подиграхте с нас и писмото-отговор с отказа за помощ получихме …4 дена след като концерта ни беше минал? Писмо подписано от зам. м-р от чиито отговор си личеше, че няма и представа за какво става дума?
4. Защо, господа, нито един от вас не си направи труда да изпрати, поне, ЕДИН ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС за апостолската работа на тези хора (средна възраст 70 год.), които вече ПЕТ ГОДИНИ се опитват да спасяват българската култура и да осъществяват, без някой да им е спускал Решениея и Указания, ВРЪЗКАТА С МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ, за да не забравят децата ни, че са българи?
Цветя? Вие, явно не знаете какво е това? Но те украсяват луксозните ви офиси, когато същите тези възрастни хора с бедняшките си пенсии, вършат истински героизъм и въпреки вашето престъпно равнодушие осъществиха своя ЮБИЛЕЕН КОНЦЕРТ под надслов: : “В ЕВРОПЕЙСКАТА ГОДИНА НА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА, ВПТ “СОФИЯНЦИ” – КУРАЖ, ДУХ И ПРИМЕР ЗА ПЪЛНОЦЕНЕН ЖИВОТ”.
5. Защо ги пренебрегнахте? Защо ги дискриминирахте?
6. Ако всеки от вас, бе направил лично дарение, като онези българи дето в миналото са мислели за род и Родина, за език и традиции и са били истински народни дарители, и бяхте дарили като тях, да кажем половината от месечната ви заплата (дадена ви от народа ни и за сметка на нашите пенсии и заплатите на децата и внуците ни), ТЕАТЪРА ЩЕШЕ ДА ОЦЕЛЕЕ. Защо не направихте нищо и сега тази уникална формация трябва да преустанови дейността си?
Ние знаем отговора! Искаме да получим вашият. Нека го чуе не само българският народ, а и целият свят. Ако театъра на пенсионерите-инвалиди не трябва да го има и не заслужава вашата подкрепа, искаме да знаем – ЗАЩО?

НС “БУДИТЕЛИ-СЛЕДОВНИЦИ”
ВПТ “СОФИЯНЦИ”

Share on Facebook

Към днешна дата Google е обект на антитръстово разследване в САЩ и Европейския съюз, а сякаш за да направи нещата още по-лоши, Комисията за защита на конкуренцията на Индия също обяви, че започва такова разследване. Решението е взето след жалба на група за защита правата на индийските потребители...

Новият потенциален конкурент на Skype - нюйоркската VoIP услуга KeKu - обяви, че клиентската му база вече е достигнала 500 000 потребители. Компанията, която стартира едва в началото на годината, отчита завиден дори за онлайн услуга ръст на потребителите. Услугата KeKu е достъпна в целия свят, по...

 

Всъщност не съм толкова кръвожаден, просто реших да използвам един от любимите похвати на тези същите тези традиционни медии. Със сигурност телевизионната реклама, в традиционният си вид, ще продължи да е водеща, когато рекламирате продукт с “Леля Мария”. Сигурно е и че, нишовите списания, ще продължат да са една от добрите медии за реклама на луксозни стоки. Но ако вие не попадате в нито една от тези категории, то ще е добре да се замислите дали си струва да преразгледате рекламните си бюджети и да ги пренасочите към Онлайн медиите.

 Защо обаче да “заложите” на дигиталните медии?

 1. Знаете точно за какво харчите рекламният си бюджет

За разлика от телевизията, която се базира на телеметричните данни от 1000-2000 семейства в Интернет знаете колко точно потребители са видели вашата реклама. А освен това може да разберете и колко от виделите я са предприели някакво действие насочено към вас. С дигиталната реклама знаете колко точно ви струва всяко едно действие и всеки един привлечен клиент!

2. Гъвкавост и възможност за експерименти

Дали рекламата ви да е с Бай Иван или с Леля Мария? Дали да е синя или червена? В Интернет имате възможност да проверите всичко това и след като видите кой е най-ефективният рекламен формат да насочите целият си бюджет към него! По този повод, колко струваше последният ви рекламен спот? А колко клиенти ви донесе?

За съжаление, колкото и да се иска на някой хора, Интернет крейтива не е безплатен, но за доста добра цена може да получите няколко вариации на вашето послание и да откриете кое е най-добре работещото!

3. Елеминирайте посредника!

Замислете се за това, колко действия трябва да направи потребителя, за да купи вашият продукт! Вижда рекламата по телевизията/списание/вестник. Отваря Интернет за да го проучи, попада на форум и там не се изказват много ласкаво за него. Вие губите една продажба!

Какво обаче става когато същият този потребител види вашата реклама в Интернет? На първо място, той се озовава в контролирана от вас среда, в случаят вашият интернет сайт. И ако вие сте се погрижили да получи точната информация за това което предлагате, то дори и да открие негативно мнение, много по вероятно е везните да натежат във ваша полза!

4. Създайте доверие – почти безплатно

Едно скорошно изследване на агенция Арбитраж, AMI Communicaitons  и Нов Български Университет показа, че потребителите вярват много на други потребители и блогъри! Ако продукта ви е наистина добър, защо не го предоставите за тест на някой от тези потребители?

А корпоративен блог имате ли? Ако не, време е да започнете да го изграждате! Ако не сте похарчили още част от рекламният си бюджет за SEO, то съвсем скоро ще ви се наложи да го направите. А блога, заедно с приятелските URL -и е едно от първите неща които ще ви предложат SEO специалистите.

А ако се базираме отново на горепосоченото изследване – почти всички от журналисти, през блогъри до обикновени потребители са готови да се доверят на един редовно списван блог.

Само да не забравя, не идеите да преписвате рекламните си брошури, заложете на по-човешкото отношение и полезни съвети!

5. Англичаните, датчаните и германците не могат да бъркат!

Нека да се доверим на “западняците”. През последните години бюджетите за Интернет реклама нарастват с огромни темпове, а това са страните с най-развит онлайн бизнес! За 2010 година компаниите във Великобритания са вложили 30% от рекламните си бюджети в дигитална реклама. Очакванията са през 2012 да достигнат 60%! Дали те бъркат?

И накрая ще завърша с едно изречение на уважаваният от мен Пол Гети, което ще перефразирам в аспекта на дигиталната реклама :

“Аз знам, че половината от парите ми за реклама се харчат на вятъра, а другата половина за дигитална реклама”

 

Инфографика: Бюджети за Интернет реклама 2016

 

Снимка: kbirrane

Подобни статии:

1. Страхувате ли се че споделяте прекалено много в Социалните медии?
2. Копирайт и социални медии

Само преди ден Facebook пусна поредната странна опция в Timeline профилите на своите потребители. Става въпрос за функционалност, която съобщава, че очаквате бебе и дори информира околните, кога е очакваната дата и дали вашият наследник ще е момче, или момиче. Съобщенията за щастливото събити...

Инженерът в SUSE Войчех Павлик предостави подробности около плана на компанията да имплементира в бъдещите си проекти методът за безопасно първоначално зареждане EFI (EFI Secure Boot). От SUSE мислят да въведат подход, подобен на този, който от Fedora възнамеряват да интегрират във Fedora...

Днешният пътепис на Люси ще ни води до едно от природните чудеса на Земята – Големия каньон на река Колорадо.

Приятно четене:

Големия каньон

много високо, много широко и много дълбоко

Големият Каньон е едно от „чудесата“ в света, за които съм чела като дете, и нямаше как да пропусна възможността да го посетя, въпреки няколкото часа допълнително пътуване, докато бяхме на ваканция във Вегас. Или поне аз наивно си представях, че става дума за няколко часа. Хм... не бяха няколко. Направо тънех в заблуда за размерите на това природно чудовище.

 

 

Големият Каньон е по-голям, отколкото очаквате

Има две страни – северната и южната. Разстоянието технически от едната до другата е около 35 км напряко, но в действителност това разстояние е само теоретично, освен ако няма да го летите. Ако се опитате да стигнете от северната до южната страна на Каньона с кола (т.е. заобикаляйки „пропастта“) става дума за 350 км. Северната страна е по-трудно достъпна, но по-запазена от човешка намеса. Ако очаквате да намерите магазинчета за сувенири, ресторанти и други подобни типични за американски забележителности неща,  няма да ги намерите от северната страна. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Южната страна е по-пригодена за туристи – но дори и тя е сравнително необезопасена  - ръбът на пропастта е достъпен и моето родителско съзнание изтръпва при мисълта на една погрешна крачка назад, докато се прави поредната сензационна снимка „на ръба“. Има тесни спираловидни пътеки, широки около метър – метър и половина,  които водят надолу из Каньона. Ако решите да поемете на експедиция, можете да си наемете муле.

  Всъщност, Гранд Каньон е резултат от ерозия – по течението на река Колорадо. Дълбочината на каньона достига до километър и половина. Гледана от новопостроения Skywalk, реката изглежда съвсем незначителна, кафеникава на цвят. Пластовете в скалите само допълват и без това впечатляващата картина на огромната пропаст. В разстояние на милиони години ерозията е изваяла образувания с различни форми, на някои местните дори са дали имена. Чувството на ръба на каньона е неповторимо – сякаш светът се е свършил, какъвто го познавате, а това е прагът на някакво ново измерение, в което вие и пропастта единствено имате значение. Пред очите ви е едновременно исторически безкрай, с отпечатъци на някакви си много милиона години, и удивителната безжизненост и неподвижност на настоящето.

Гледката от Skywalk

е също толкова невероятна. Skywalk беше завършен през 2007 година, като проект, който да подпомогне индианското племе, което още живее наоколо. Мостът представлява дъга със стъклен под, укрепена със стомана, извита над река Колорадо на южната страна на Големия каньон. Пътят до Skywalk е незабравим – като кошмар, който ви преследва и изскача отвсякъде. По време на нашето пътуване пътят до Skywalk не беше завършен, предупредиха ни преди да тръгнем, че има 20тина мили черен път. Някакъв си черен път няма да ни спре, помислихме си ние, след като предния ден бяхме карали 7 часа до северната страна, която е малко разочароваща, ако сте се нарамили с големите очаквания като нас. 20тината мили се оказаха меко казано „черен път“, по-скоро – път в скали и облаци прах – така изглежда пустинята в Аризона. Единствените живи души в безкрайните 20 мили бяха някакви животни тук-там, роднини на овцете, но по-големи, и дървета Джошуа (нещо като дърво-кактус), с които флората в района почти се изчерпва. През цялото време напрегнато се взирах в огледалото за обратно виждане да намеря надежда, че рано или късно зад нас ще се появи друга кола, а като я видех, с ужас следях да не я изгубя от поглед. Излишно е да казвам, че обхват на мобилни телефони няма, и по-добре нищо да не ви се случва там. Моят страх беше, че ръбестите скали, по  които карахме, ще спукат гума – оттогава обаче си промених мнението за Нисан, който има недобра репутация в последните години.  От сърце се смях, когато стигнахме на върха и една жена ме спря на паркинга и ми каза, че те са били в колата зад нас и непрекъснато натяквала на съпруга си да кара със същата скорост като нас, за да не ни изпусне от поглед, т.е. ако нещо стане, поне ние да можем да ги видим.

[caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Skywalk"][/caption]

  Skywalk е разположена на височина и гледката на каньона е още по-величествена! За да стъпите на моста, се чака на опашка – въпреки здравината на стъклото, по което вървите, има ограничение за броя на хората в даден момент. За мен, особено впечатляващо беше, че гледан отстрани, всъщност мостът се клати. Привидната му нестабилност ме накара да се замисля преди да стъпя на него. Но не ме спря. Приключението си заслужава! При Skywalk можете да похапнете индианска храна, да видите истински индианци, да чуете песните им.

 

Гранд Каньон трябва да се види!

Бях си забранила да използвам клишета като „необятност“, но стоейки пред гигантската пропаст, без да мога да видя края й, ми напомня за бедността на езика и ме подбутва убедително към клишето. Наистина е необятност! Поздрави, Люси Рикспуун Още снимки:

 

Автор: Люси Рикспун  Снимки: авторът   Други разкази свързани със САЩ – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Това е първото сериозно решение от страна на Интернет гиганта след приключилата през месец май сделката по придобиване на компанията и патентите й срещу $12.5 млр.

Интернет е платформата, която дава най-голяма свобода за реализиране на идеи. За съжаление, това не е безплатен канал, както си мисли шефът в съседната стая, но при добре премислен бюджет и идейност може да генерира добри приходи, които да избият многократно всяка една инвестиции. В тази статия ще ви дадем няколко съвета за това как да използвате онлайн пространството с малки инвестиции, а при отдаване на тази кауза може да очаквате доста постъпления от ваши клиенти.

На първо място е добре да си направите блог. Да! Знаем, че  всички ви го натякват, но е крайно време да направите такъв, ако нямате. Важно е в него да забавлявате, а не да информирате. Бъдете полезни и интересни. Публиката, кото чете блога, не се интересува от вашите оферти или продукти само и единствено. Вие трябва да спечелите читателя, а след това да му продавате. Нека симпатиите му го накарат да ви потърсят за покупка.

Възползвайте се от социалните мрежи Facebook и Twitter. Платете на някой дизайнер някой лев да ви направи една готина Facebook фен страница и един фон за Twitter. След това бъдете активни и комуникирайте с вашите фенове и последователи. Има много източници, където безплатно да научите как, кога и по какъв начин.

Оптимизирайте и инвестирайте в търсачки. Оптимизирайте сайта си и вложете някой лев в Google AdWords. Ще видите колко ще се подобри трафикът към сайта, а също така ще спечелите и нови клиенти. Като добавка тук мога да ви посъветвам да се обърнете към Freelance-ри, които ще са ви в пъти по-евтини, а резултатите понякога задминават очакванията.

Не забравяйте да експериментирате. Пробвайте LinkedIn, за да създадете контакти, направете се един приличен Pinterest профил с няколко апетитни борда. Също добре би било да помислите за Google+, Flickr, Behance и други платформи където да представите свои произведения и да се популяризирате.

Снимка: blogger

Подобни статии:

1. За малкия бизнес и Facebook магазините [Инфографика]
2. Foursquare в подкрепа на малкия бизнес

Какво повече да си говорим за микроблога Twitter. Оказва се, че в периода на Олимпиадата в Лондон са пуснати над 150 милиона туита, които са засягали събития, спортисти, постижения и прочие. Сами може да си направите сметката хаштаговете, които са били трендове, каква популярност са генерирали, а рекламодателите със сигурност са спечелили не малко от това.

Най-активни са били потребителите в социалната мрежа, що се отнася до бегача Юсеин Болт и неговите постижения. Въпреки че ямайците бяха застрашени от дисквалификация в щафетата, то машината на 200 метра е отбелязала над 80,000 туита по свой адрес. Само медалът му на 100 метра е бил залят с 74,000 туита, което хвърля малко повечко светлина върху името на Болт в Twitter.

Други, радвали се на огромно внимание в Twitter атлети покрай Олимпиадата, са Анди Мъри, който може да се похвали с над 57,000 туита в минута за своето първо място в тениса, а победата на САЩ над Испания в баскетбола е получила 41,000. По този начин се вижда какви са сферите на активност на туитърджиите по спортове. Все пак най-голямото постижение си остават Spice Girls и тяхното феноменално закриване на най-голямото спортно събитие за годината – 116,000 туита за минута.

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. С 14 милиона туита в час в рекламата на мобилни устройства*
2. Юсеин Болт чупи рекорди и в Twitter

Сирия: Цивилните в Алепо са подложени на огромен риск