Главният фактор на ценообразуването на петролния пазар стана не търсенето, а предлагането.
Решението на страните от ОПЕК да не съкращават квотите на добива свидетелства за коренни промени на световния пазар на нефта. Пазарното търсене на нефт от страна на Китай и други развиващи се икономики престана да бъде главния фактор на ценообразуването. В такъв фактор се превръща нарастването на нефтодобива в САЩ, засилено с увеличените доставки от Канада. Промените са толкова мащабни, че повечето нефтодобиващи държави просто не ги очакваха. Най-вероятно ще продължи бъркотията с цените, които през последни дни трескаво падаха.
От 2008 година, когато повсеместно звучаха опасенията за "нефтен пик", добивът на петрол в САЩ е нараснал с 80% до 9 млн. барела дневно. Дори само този приръст надхвърля добива, на която и да е страна-членка на ОПЕК, с изключение на Саудитска Арабия.
Светът неведнъж се е сблъсквал с рязък и неочакван ръст на добива. В началото на 30-те години от Западен Тексас се изля толкова нефт, че цените паднаха до 0,1 долара за барел. В изблик на отчаяние собствениците на бензиностанции започнаха да предлагат пилета като бонус за зареждане, само и само да привлекат купувачи. В края на 50-те години петролния поток от Близкия изток срина дотолкова цените, че това послужи като тласък за създаването на ОПЕК.
Накрая през първата половина на 80-те години цените бяха подкосени от ръста на нефтения добив в Северна Америка, Аляска и в Мексико. Цената за барел падна до 10 долара. ОПЕК се сблъска с много по-сериозна криза в сравнение с днес. Заради рецесията, енергоспестяващите технологии и преминаването на ТЕЦ от мазута на въглища световното търсене на нефта падна с повече от 2 млн. барела дневно. Сега търсенето продължава да нараства, макар и бавно.
През последните три години цените на нефта се колебаеха около 100 долара за барел. Ръстът на добива в САЩ и Канада се уравновесяваше с кризите в Либия, Южен Судан, санкциите срещу иранския износ. Но появилото се преди няколко месеца очевидно забавяне на икономическия растеж съвпадна с отслабването на петролното търсене, а Либия изненадващо вдигна добива с една четвърт – до почти 1 млн. барела дневно. Така през септември цените на нефта започнаха да падат, а след това изцяло рухнаха.
Решението на ОПЕК показва опасението на страните от Персийския залив с техните огромни финансови резерви, че съкращението на добива ще доведе до загуба на техния дял на световния пазар. Това се отнася най-вече за Иран и за намиращия се (както се смята) под негово влияние Ирак. Вместо съкращаване на добива решено бе нещата да се оставят на волята на пазара. ОПЕК очаква, че с времето нефтеният пазар сам ще стабилизира цените, поясни саудитският министър на петрола Али ал-Наими.
Нефтодобивът в САЩ се оказа по-жизнеспособен, отколкото се предполагаше. Битуваше широко разпространеното убеждение, че при 85-90 барела добивът на шистовия нефт става нерентабилен. Но новият анализ на IHS, който отчита данните от отделните сонди, показва следното: през 2015 г. при цена в диапазона 50-69 долара за барел печалби ще носят 80% от новите находища. Не бива да се забравя, че компаниите и в бъдеще ще подобряват технологиите на добива и ще намаляват разходите.
Да, при сегашните цени от 70 долара и по-малко на американските компании ще им е трудно да изпълнят всичките си инвестиционни планове. Налага се тези планове да бъдат отлагани или сериозно съкращавани. Но за да повлияе този фактор на добива, ще трябва да мине време. През 2015 г. добивът в САЩ ще продължи да нараства.
Проблеми обаче ще имат страните-членки на ОПЕК, които не са богати – тези, чиито финансови резерви не са големи, а държавните бюджети са раздути. Най-гръмогласно за съкращаване на квотите призоваваше Венецуела. 65 процента от бюджетните й разходи се осигуряват от нефтените доходи. Но след 2000-та година нейният добив падна с една трета. Заради лошото управление икономиката държавата изпадна в хаос, а политическата система – в криза. В страната се засилват протестите. А ако САЩ дадат зелена светлина за строителството на нефтопровода Keystone XL, който ще свърже находищата в Канада с американските рафинерии по крайбрежието на Мексиканския залив, главният потърпевша ще бъде Венецуела: нейният тежък петрол ще бъде заменен с канадския петрол на най-големия й пазар.
За съкращаване на квотите настояваше и Иран. Тази година високите цени на петрола му осигуриха възглавница на социалната сигурност в бюджета й. През 2015 г. правителствата ще има малко възможности за маневри. Половината от бюджетните приходи идват от износа на нефт. Иран и без това страда от санкции, които повече от двойно орязаха износа му. Падането на петролните цени ще удължи рецесията в страната.
Миналата седмица Владимир Путин заяви, че Русия, най-голямата нефтодобивна държава извън ОПЕК, се подготвя за спад и дори за "катастрофално" падане на петролните цени. Нефтените доходи формират 40% от бюджета на страната (около 50% от доходите на федералния бюджета – в. "Ведомости"). Но Путин е натрупал няколкостотин милиарда долара валутни резерви – отчасти за да се противопостави на срива на нефтените цени. Но в една икономика, която е силно зависима от вноса на потребителски и хранителни стоки, спадът на курса на рублата означава увеличаване на цените за вноса, следователно и намаляване на реалните доходи на населението. Вкупом със санкциите това означава, че Русия навлиза в рецесия.
Спадът на нефтените цени ще окаже най-силно влияние не в Северна Америка, както се опасяват мнозина, а в други части на света. Още до сегашния срив много нефто- и газодобиващи компании бяха сериозно загрижени от увеличените разходи по усвояването на новите находища и започнаха да се вслушват в призивите на инвеститорите към финансова дисциплина.
Ценовият спад ще превърне тази загриженост в натрапчива идея. В резултат ще настъпи забавяне или намаляване на инвестициите в цял свят. В редиците на загубилите ще се окажа страните, които се опитват да получат финансиране за развитието на нови нефтени и газови находища. В Африка, Азия и Латинска Америка вече се сблъскаха с факта, че все по-малко компании демонстрират желание да влагат в нови проекти. И при всички случаи възнамеряват да харчат за това много по-малко, отколкото се надяваха правителствата. Минаха дните, когато чиновниците можеха да настояват за крайно тежки данъчни условия и да предявяват различни изисквания, които само вдигаха значително себестойността и отлагаха сроковете по изпълнението на проектите.
Драмата е далеч от развръзка. Ако цените останат на сегашното равнище, държавите от ОПЕК най-вероятно отново ще се съберат, за да оценят състоянието на пазара, особено когато нарасналото зимно търсене ще намалее с настъпването на пролетта. Но засилването на световния икономически растеж или едни нови безредици и геополитически кризи в Близкия изток, Северна Африка и още някъде отново могат да тласнат петролните цени нагоре.
БГНЕС