SMOG ON THE WATER

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

Пламен Асенов, политически коментатор 

• Нали основните политици и институции са във ваканция, та няма кой да ни спасява от житейските опасности, които ни дебнат постоянно, както абсурдът дебнел писателя Албер Камю иззад всеки ъгъл 

Не, няма грешка в заглавието. Нарочно го изписах така, защото в лятната жега над България и нейните околности явно се е настанил не обикновеният smoke от великата песен на “Дийп Пърпъл”, а истински смог.

И как не, всички основни политици и институции са във ваканция, та няма кой да ни спасява от житейските опасности, които ни дебнат постоянно, както абсурдът дебнел писателя Албер Камю иззад всеки ъгъл. И няма кой да ни забавлява самоотвержено, като през час измисля нови и нови смешки, с което добавя нови и нови форми на живот към иначе главно силиконовата тъкан на развлекателната ни индустрия.

Докато половин Русия, включително цяла Москва, е потънала в пламъци и гъст дим, руският премиер Путин е намерил време да се обади на българския си колега Борисов, за да му благодари за самоотвержените действия на изпратените там български огнеборци. Похвално! Ни най-малко не се съмнявам в качествата и направеното от нашите хора, напротив, сигурен съм, че те наистина дават всичко от себе си и са полезни на руските граждани – дори повече, отколкото нормално може да бъде полезен екип от едва стотина души в такава драматична ситуация.

Проблемът е обаче, че като чете човек онези руски медии, които все още си позволяват някаква критичност към тамошния режим, става ясно, че в момента животът, здравето и имуществото на хиляди хора в Русия, а и на чуждестранните екипи, които помагат, са поставени под заплаха по-скоро заради безхаберието на редица руски чиновници от средно и високо ниво, отколкото заради особеностите на руския климат. Както и заради познатия рефлекс на руската бюрократична система от най-мрачните комунистически времена – губерниите да подават към центъра само положителна информация за дадено бедствие до момента, в който бедствието обхване и самия център. В случая, да му се стовари като гъст смог насред Кремъл. Тогава вече всички закрещяват “помощ”, а в суматохата правилните въпроси се забравят, остава само героизмът на обикновените хора. След което чиновниците от средно и високо ниво започват да получават ордени, задето под тяхното мъдро ръководство обикновените хора самоотвержено са поправили резултата от собствените им безобразия.

Така че благодарим на Путин за похвалата, но би трябвало да сме я приели с напомняне, че проявите на героизъм в мирно време не са най-желателното и разумно нещо на този свят. Страхувам се обаче, че не сме я приели по този начин. А също се страхувам, че през последните месец-два премиерът Борисов нещо много често взе да се чува интимно с премиера Путин. Тази телефонна дипломация вече даде видими резултати в руска полза, когато изведнъж като държава обърнахме на сто и осемдесет градуса позицията си по стратегическите руски енергийни проекти. Какво ли ни чака занапред?

Какво ни чака занапред е добър въпрос и по отношение на новите бюджети, които любимата ни НЗОК благоволява да отпусне на болниците през август. След вдъхновяващия лозунг – 100 процента пациенти в 80 процента бюджет, сътворен и приложен в практиката през юни от шефката на НЗОК Нели Нешева, сега работата се задълбочава. Всички пациенти вече ще трябва да бъдат натикани в 50 процента бюджет. После в 30 и така нататък до реализация на стопроцентова икономия в системата на здравеопазването и нейното пълно изчистване от грижата за досадните пациенти, каквато вероятно е целта. За пациентите ще остане само утвърденото със закон задължение – да плащат на Касата, при това може би леко увеличени здравни вноски, защото размерът на сегашните не стига за нищо в тази криза.

А който не плаща е  престъпник, защото как иначе ще се осигурят заплатите на заетите в системата, включително на чиновниците от НЗОК – държавата да не е дойна крава, та да им плаща от данъците на хората. А пък те да не са луди, че да работят в наша полза без пари. Или поне да си намалят собствените заплати до 80, 50 или 30 процента от сегашното ниво, та да остане малко и за лекуване на болния данъкоплатец…..

Някои казват, че все още не сме стигнали дотам. `Айде бе! Както се съобщава, отпусканият сега на болниците бюджет покрива само заплатите на медицинския персонал, а всичко останало – ток, вода, храна и т.н. пациентите ще си плащат. Ами който не може? Ако майка ми с пенсия от 240 лева трябваше да си плати изкуствената става за 2 500 лева и отгоре да добави кинти за две седмици престой в болницата с ток, вода и прочие, какво щеше да прави – да отскочи да най-близката банка за един бърз кредит ли? Или до най-близката кръчма за едно успокоително на бърза ръка?

Мисля, че специално по отношение на здравеопазването или сме идиоти, или ни взимат за идиоти, или искат да ни правят на идиоти. Може и трите.

Виж, от друга страна съм много склонен да подкрепя, поне частично, твърдението на здравният министър Анна-Мария Борисова, че някои от родните джипита трябва да се ограмотят. Познавам едно такова, което не позна в продължение на седмица счупената тазобедрена става на майка ми и накрая я изпрати с направление при невролог. Невролог, моля ви се! Съжалявам за личния пример, но той ми е най-подръка, пък и много точно илюстрира проблема. После приятели ме светнаха, че синдромът на “закованата пета” като признак за счупен крак се изучава някъде в трети-четвърти курс на медицинските университети. Не е в първи да го забравиш, нали, пък и той е толкова характерен синдром, че няма как да се забрави. Освен ако не ти е закован мозъкът с нещо към петата.

На министър Божидар Димитров мозъкът гарантирано не му е закован с нищо към петата. Другаде може и да е закован, не знам, но към петата определено не е – виждал съм го да ходи, без никакви признаци на мозък да се влачат по петите му. Но въпреки това разни шибаняци пак му искат оставката заради “оная реплика”, репликата за шибаняците, де.  

Скоро отделни шибани археолози му я поискаха заради същото. Преди това, в самото начало, пък му я искаха българите в чужбина, за които не е известно дали имат нещо общо с шибането.

Този път мераклиите за оставка са от родната на министъра и никога не шибана партия БСП. Даже те твърдят, че ако шибаният – според смисъла на други техни изказвания – премиер се съгласи да му вземе оставката, той не трябва да допуска Димитров да се върне в Парламента като депутат, а също и в НИМ като директор. И всичко това само защото човекът се бил прославил като “министър на чудесата и странните действия”. Ами то ако в едно демократично българско правителство няма такъв министър, ние, обикновените граждани, как ще разберем, че сме се събудили на правилното място. А и как ви звучи – във всички досегашни правителства може да има, само в Борисовото – не. На мен малко ми намирисва на дискриминация тази работа.

Същото усещане за дискриминационно отношение, но някак на по-глобално ниво, имам и във връзка с последното изявление на Дженифър Анистън, че не се нуждае от мъж, за да си роди дете. Чак от мъж не се нуждаела, представяте ли си…..Веднага разговарях с истински специалисти – не джипита, пази Боже /или пази ме, Анна-Мария!/ – които се заклеха категорично, че тази работа само с вибратор няма как да стане, колкото и умни или самоотвержени да ги правят напоследък въпросните машинки. Така че евентуалните опити на Джени – увериха ме сведущите – са обречени на неуспех. И добавиха, че те много ще приличат на руската борба с пожарите: безплодна проява на героизъм в мирно време.

Виж, Летисия Каста е друга работа. Още не пристигнала в София за снимки на нов български филм и тутакси възникна въпросът дали не е бременна. Големи сме майстори, ей, още, дето се казва, кракът и не стъпил на летището…..Но така всъщност отпадна и една ужасна дилема – заради какво въпросната френска красавица изобщо се е съгласила да участва в българска продукция.

Всички светски журналисти и филмови специалисти в България единодушно, макар и с известно прискърбие, през последните дни взаимно си признаваха, че очевидно не е за пари, защото колко ли можем да и платим ние тук…..Малцина от тях настояваха на мнението, че Каста е дошла просто заради чистото удоволствие да се снима в български филм. Останалите обаче опонираха с аргумента, че ако за нея това е единица мярка за удоволствие, то досега животът и трябва да е бил не лъскав, както ни го описват, а доста скапан. Е, сега вече работата излезе наяве и споровете ще затихнат.

Може да ви се стори в известен смисъл извратено, но тя тая работа с Летисия Каста на мен малко ми заприлича на оная с Ахмед Доган. И за него някои специалисти – например бившият земеделски министър Мехмед Дикме – твърдяха, че никой не може да плати на Доган толкова, колкото Доган може да си поиска. Само че покрай историята с онези 1 милион евро, получени за консултантски услуги по хидроенергийния проект “Цанков камък”, се видя, че за сметка на това пък самият Доган в отделни моменти е готов да вземе дори само толкова, колкото му дадат – единствено в името на чистото удоволствие от възможността да реализира научния си потенциал.

Само че и в неговия случай, както с Летиси Каста, очевидно сме на път да се изясни туй-онуй. Онзи ден от НАП обявиха, че най-после са изследвали докрай дебрите на догановите имоти и са предали резултата на съответните компетентни власти. Тия също са големи майстори. И `що бързат? Има-няма две години изследваха имотите, но при такава припряност от тяхна страна винаги може да се стигне до съдебна грешка и правосъдието да вкара в затвора някой невинен.

Не че тази заплаха тегне над самия Доган, де, той очевидно няма как да лежи в затвора. Още по-малко пък – да лежи невинен. Но ако сега и прокуратурата вземе, та се разбърза като НАП, проучи документите и повдигне обвинение за нещо към неизвестен извършител до някакви си две години, а после и съдът се разбърза, та проточи евентуалното дело по-малко от три – четири лета…..Както се казва – няма дим без огън.

От всички герои, описани дотук обаче, аз се притеснявам единствено за горката Дженифър Анистън – да не вземе да се протърка случайно, докато се мъчи да реализира мечтата си. Иначе като гледам, всички останали вече са реализирали своите мечти – дотолкова, че предизвиканите от тях пожарища бълват гъст smog над главите ни, които са потънали в мръсна water чак до върха на темето. 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: