“Ако за вас е тежко да изключим Касим, за мен е най-тежко – знам го от малък. Но явно не съм го познавал добре.“ С тези думи лидерът на ДПС Ахмед Доган закрил инфарктното заседание във вторник вечер, когато от парламентарната група бе изключен доскорошният „втори“ в движението Касим Дал, пише в. „Труд“. Настроението на [...]

Екстремно преживяване под вода

Адреналинът е в кръвта ви? Искате нещо екстремно да ви откъсне напълно от еднообразното ежедневие? А може ли всичко това да се комбинира с тишина и спокойствие? Отговорът е ДА! Гмурни се в дълбините на подводния свят! Водолазното спускане е един от най-удивителните екстремни спортове и все по-предпочитано занимание за свободното време. За едни гмуркането е работа, за други спорт, за трети -хоби. За някои е начин да се разхладят в летните горещини, който предпочитат дори пред каса студена бира.

Какво всъщност представлява този спорт? Да се спуснеш под водата с помощта на водолазен апарат (леководолазно спускане-scuba diving) или чрез задържане на дишането (свободно гмуркане-free diving).

Колко струва? Не е нужно да инвестирате твърде много средства първоначално, за да започнете се нуждаете от много малко водолазна екипировка-маска за гмуркане, шнорхел и плавници. Лятото е все по-близо, а в топлото време за кратко спускане не ви е необходим дори неопренов костюм. Ако решите, че именно гмуркането е за вас, винаги можете да си купите цялостна качествена водолазна екипировка. В блога за водолазно оборудване може да намерите съвети от къде да започнете и как да си подберете най-подходящите за вас продукти.

Звучи ли ви интересно? Пробвайте и ще се убедите в това!

Хей, нали не забравяш, че може да си поръчаш рецепта, която да изпълня само за теб в рубриката SOS? Желанията напоследък зачестиха, така че аз, искам – не искам, ще трябва да отложа предложенията за виенска кухня. Защото твоите кулинарни желания са по-важни и с удоволствие ги изпълнявам. Стига да са по силите и възможностите ми, разбира се. Този път, в рубриката SOS, моята читателка Мила, си пожела сладкия вариант на мароканските пържени банички със завъртяното име briouates. На български, би трябвало да звучи брюат със специфичното френско произношение. Сега, няма да задълбавам в граматика и произношение, защото по-интересното тук са самите брюати.

Още в зората на този блог бях дала предложение на тези марокански брюати, но в солен вариант. Тогава ги нарекох предястие от Мароко. И въпреки, че термично се обработват чрез пържене, тогава реших да ги изпека във фурната. Уверявам те обаче, че тези марокански банички са много по-вкусни и автентични, когато са пържени.

Дълго време се каних и на сладкия вариант, който включва пълнеж от бадеми, а самите брюати се потапят в мед. Удоволствието да се насладиш на сладък брюат би могло да има синоним „много“ и то откъдето и да го погледнеш. Много сладко, много вкусно, много скъпо и много трудоемко. Може би това е причината тези сладости в Мароко да се приготвят само за изключително специални случаи и празници. Предвид и огромните количества, които обикновено съпровождат един такъв празник, напълно обосновано разбирам, защо се приготвят рядко.

В Мароко за брюат се използват специални кори. И въпреки че открих рецепта за тези кори се оказа, че нямам условия да си ги приготвя вкъщи. Затова използвах най-удачния заместител в случая - фини кори за баница. За пълнежа се използват бланширани (обелени) бадеми, които може да си приготвиш у дома, като свариш за кратко сурови бадеми и обелиш люспата докато са топли. Трябват още вода от портокалови цветове, която ще ти припомня, няма портокалов аромат и се добива от цветовете на сорт горчив портокал. Освен това, мароканските сладкиши няма да бъдат същите без няколко стрити зрънца мастиха (мастикс), с лек и приятен аромат на анасон. Дотук, няма място за притеснение, защото всички продукти се намират и на българския пазар. Виж „Кое откъде?“

Но големия зор, който видях, не беше в навиването на 50 триъгълника с плънката, а следващите две три стъпки, при които се изисква доста бързина и концентрация. За какво всъщност ти говоря? За брюат в домашни условия. Навитите триъгълници се пържат на порции и от двете страни по 5-6 броя наведнъж, а след това, отцедени от олиото веднага се потапят в мед. Докато брюатите киснат в меда, се пържи следващата порция. Междувременно, медените се изваждат върху скара да се отцедят и изстинат, а тези в тигана се обръщат. И така докато свършат всички. Трудността в изпълненето дойде от това, че брюатите стават готови за секунди. Голямо бързане беше. По средата започнах да се питам: „С какво се захванах?“ Накрая, успешно удържала фронта, седнах да си почина. Представям си, какво щеше да бъде, ако бях изпълнила посочените дози в рецептата. Нали споменах, че по-принцип се приготвят големи количества? Аз адаптирах рецептата с 1/3 от посочените количества.

Още по-накрая, когато брюатите изстинаха и си отхапах една хапка, разбрах, че всичко това е имало смисъл. Не, не смисъл. Заслужава си! Ефирния вкус от бадемовата паста и хрупкавата медена коричка са нещо, което бих помнила вечно. Няма друго такова нещо.

Брюати с бадеми и мед

Адаптирано от книгата Morocco – Mediterranean Cuisine

От посочените дози се получават 48-50 броя.

Продукти:

• 9 листа фини кори за баница
• 400 гр. бланширани бадеми
• 150 гр. захар
• 1 чаена лъжица канела
• 5-6 зрънца мастиха, счукани
• 1 супена лъжица меко масло
• 1 супена лъжица вода от портокалови цветове
• 2 жълтъка за плънката
• 2 жълтъка разредени с малко вода за намазване
• олио за пържене
• сусам и смлени орехи за гарниране

За медения сироп:

• 600 гр. мед
• 1 супена лъжица вода от портокалови цветове
• 3 супени лъжици вода

Корите за баница се нарязват по широчина на ленти с дължина 7 см. Оставят се покрити с влажна кърпа, за да не изсъхват.

В кухненски робот се смесват бадемите и захарта. Смилат се, докато се получи фина ронлива смес. Добавят се канелата, мастихата, водата от портокалови цветове и два жълтъка. Разбиват се отново за 1-2 минути. Сместа остава ронлива, но и леко лепкава.

От сместа се прави топче и се слага в края на една лента. Лентата се завива на триъгълник. Виж схемата и описанието в тази рецепта. Полученият триъгълник се намазва с разбитите жълтъци. Така се приготвят останалите кори и плънка. И/или може да се направят пурички. За целта, се взима малка част от сместа за плънката и се оформя по широчината на лентата. Лентата се навива на руло. Намазва се с разбитите жълтъци. Краищата на пуричката остават отворени, сместа няма да изпадне.

На котлона се слага дълбок тиган или тенджера. Напълва се с около 2 см. олио и се загрява. В непосредствена близост (на съседния котлон) се слага друга тенджера, в която се смесват медът, водата от портокалови цветове и водата. Загряват се, но без сместа да завира и се поддържа топла през цялото време (например, на най-ниската степен на котлона). В близост и на удобно място до котлоните се слага решетка. (Решетката трябва да бъде в тава или друг подходящ съд, където да се оттича излишният мед.)

Когато олиото е добре загрято, в него се слагат няколко брюата. Запържват се от едната страна, докато станат златисто кафяви. Обръщат се и е запържват и от другата страна. Това става много бързо, затова не трябва да се разсейваш. Когато са готови, се изваждат с решетъчна лъжица и веднага се потапят в топлия мед. Оставят се да се напоят за кратко. Междувременно се слага да се пържи следващата партида брюати. Докато се пържат, напоените с мед брюати се изваждат и се оставят върху решетката да се отцедят. И така всичко се повтаря, докато ти се завие свят. Шегувам се.

Технологията може и да не е толкова сложно-бърза, но в един момент олиото започва да пуши, а чакащите брюати за тигана, изглежда да нямат край. Общо взето, създай си начин, който да ти е лек и удобен.

Брюатите, които са вече върху решетката се поръсват със сусам или орехи и се оставят да изстинат напълно.

Напълно изстинали, тези марокански сладки може да се съхраняват в кутия, на стайна температура около 1 месец. За да не се слепват, между всеки ред брюати се слага хартия за печене.

SOS – Марокански сладости – Брюати с бадеми и мед от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Боб Дилън със сигурност ще напише втора и трета част на "Хроники", съобщи блогът "Аз слушам". Освен продължения на мемоарната си трилогия "Хроники" роклегендата ще напише още поне 4 заглавия през следващите няколко години.

Буквално дни след тунизийската революция, разработчици направиха игра във Facebook, наречена “Защитник на Тунис”.

Играта е разработена от младия египетски екип NEZAL Entertainment, които първоначално през декември 2010 г. озаглавили проекта, като “Защитник на Арабия”, основан от бившия технически директор на Espace, известен с работата си по проекта, като SoundCloud и Marginize.

“Defender of Tunisia” е ориентирана към потребителите, владеещи арабски език и интерфейсът е на арабски. Предполагам, че след силния интерес ще пуснат и английска версия.

Играта, по мое мнение, е доста интересна. Трябва да се защитят 24 тунизийски градове от правителствените сили, пратени от Бен Али, за да смажат бунтовете.

Първоначално се показва прозорец с антиправителствени лозунги и снимки на протестиращи, след което навлизате в играта.

Главната ви задача е да сложите танковете си на ключови места, охранявайки пътя, по който ще минат правителствените войски. Изборът ви на място е важно, тъй като трябва да разпределите началния си брой танкове така, че да могат да спрат вълните от прииждащи вражески армии.

Тук виждате началото на играта, първо ниво, в което се опитвам да защитавам пътя. От двата лагера текат лозунги (идващи от всеки танк), а за фон звучи химнът на Тунис.

След вдигане на ниво, ще можете да слагате самолети и кораби, с които да си помогнете в защитата на бунтуващите се градове. Мен ме зариби!

Блог за уеб реклама и маркетинг в България

Добри предприемачи ли са българите? Интересувате ли се от продажби, подходи за увеличаване на приходите?

Ако ДА - то тогава непременно трябва да посетите Уеб реклама - блог за Интернет Реклама.



Онлайн изданието ежеседмично се обновява с полезни материали, актуални статистики, анализи, и събития.
Посетете ни и ще научите много за онлайн бизнеса.

Очаквайте съвсем скоро и нови практики за онлайн бизнес, доказани методи и начини за бързо монетизиране на проекти.

Всичко за Интернет реклама и маркетинг, оптимизация на уеб сайт, интернет агенции, проучвания, нестандартни уеб банери, интернет кампании и други. Имейл маркетингът е метод за рекламиране на продукти или услуги посредством електронна поща. Доказано е, че той е един от най-гъвкавите и изгодни маркетингови инструменти.

От Речникна българския език научаваме:

манипулѝрам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti)

Значение

манипулѝраш, несв. и св.
1. Работя с някакъв уред или с машина, управлявам, боравя; обработвам с ръце.
2. Прен. Кого/какво. Съзнателно внушавам на друг собствени идеи с користни цели. Манипулирам обществото.


монтѝрам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti)

Значение
монтѝраш, несв. и св.; Какво. Правя монтаж; сглобявам, поставям. Монтирам нова антена.


Какво точно иска да ни каже Прокуратурата, за да няма съмнение, че неяснотите "в областта на синтактичните и стилистичните особености" не са допуснати съзнателно в експертизата, за да МАНИПУЛИРАТ общественото мнение!..

Приятели, подготвената за утре лекция в Столична библиотека с литературния критик Уалид Абу Бакр,няма да се състои,тъй като г-н Абу Бакр трябва да замине за Рамала спешно.

Молим да приемете извиненията.

Спрямо предкризисните нива, строителството е спаднало двойно. През ноември, обаче, се отбелязва минимално увеличение от 0.8% на годишна основа. Това (е едва забележимият) ефект от еврофондовете и приоритета за строителство на магистрали, пътища, метро, спортна зала и пр.

Не че е лошо да се строят магистрали и да се усвояват еврофондове. Но ако икономиката разчиташе на това за възстановяването си, никога нямаше да излезем от рецесията.

НСИ: Индекс на строителната продукция, 2005=100 (сезонно и календарно изгладени данни)

Блогът за икономика 2010

"Сигурен съм, че в деня, в който включите "Хемус" в европейската програма, ще ни направят почетни граждани на Варна и ще ни дадат един парцел на морето" - така полушеговито Покровителят на бирите Бойко Борисов се обърна към Карстен Расмусен, зам.-ръководител на отдела за България в Генерална дирекция "Регионална политика" на Европейската комисия по време на инспекцията на магистрала "Люлин".

По сведения на Рога и Копита тази информация е хвърлила в паника варненската групировка ТИМ, която получи от държавата на смешна цена Морската градина във Варна. Спешно е започнало прекрояване на устройствения план, за да се включат парцелите за висшите държавни и европейски мъже.

Групировката ТИМ, която американският посланик класира сред организираната престъпност в изтекла в Wikileaks грама, възнамерява да отдели до една трета от терените за VIP парцели, сочат източниците ни. Предвидено е, че предстоят още много посещения на членове на ЕК и инспекции на недостроени магистрали пред камерите, придружени със съответните обещания.

В държавата на борците, сумистите и каратистите човек се научава на “некои хватки”. Една от тях е да направиш крачка встрани в правилния момент, за да се пльосне онзи, който те напада. Смятам да я приложа. Реших да се оттегля от Инициативния комитет за демонтиране паметника на съветската армия в София, но не защото имам [...]

... за последен път.

Георги Стоев започва в Пловдив дискусионен "форум икономика" – всяка последна сряда на месеца. Първото събитие е на 26 януари в клуб "Петното на Рошарх" – на тема "Защо капитализмът е морален" (гост Калин Манолов).

Ако сте в София – Икономическата библиотека продължава своите срещи-дискусии и на 26 януари темата ще бъде "Икономическо чудо и криза: Естония и Ирландия" (с гост моя милост).

Блогът за икономика 2010

Часовник е намерен 1 година по-късно, някъде на 100 метра под земята. Из сайта с пещерите

Преди много години ми бяха подарили една глинена захарничка, направена по този начин:) Все още си я използвам, независимо че капачето й е счупено и лепено:)

Купичката може да направите от глина, солено тесто или пластилин. Като изсъхне и се втвърди, се боядисва. Нашата стана много ефектна, след като я боядисахме с темперни боички – металик ( новото ни откритие:)

Направете основата на купичката. След това откъсвайте малки топчета, които разтривайте между двете ръце, докато се получат масурчета, като това, което е показано на снимката. Започнете да изграждате стеничката върху кръглата основа, като редите масурчетата последователно и гледате добре да се застъпват. Когато е готова купичката, се уверете че добре са прилепнали всички части една към друга (притиснете с пръсти), за да не се разпадне и счупи, когато изсъхне.

Използвани материали от магазин КРОКОТАК:

Бяла самовтвърдяваща се глина( Кохинор),

Металик – темперни боички

Продукти за 2 порции:
1 готово тесто за мекици
200г готово нарязано филе
3 червени домата
1с.л. зехтин
1с.л. разтопено краве масло
200г настърган кашкавал

Приготвяне:
Тестото се изважда от опаковката. Кухненският плот се маже с 1с.л. краве разтопено краве масло. Тестото се доизмесва на плота. Взема се тава за печене на пити. Тестото се разстила равномерно по дъното. Леко се качва по ръбчето на съда. Маже се отгоре със зехтин. Доматите се измиват, отрязват се капаците им. Режат се на кръгове. Подреждат се равномерно върху пицата. Върху тях се нареждат свинските филенца. Пицата се покрива щедро с настърган кашкавал. Пече се на умерена фурна 20- 30 минути. Кашкавалът се разтопява и е добре да хване лек загар. Изпечената пица се изважда от фурната. Оставя се за 15 минути да изстине. После се реже на две половини. Сервира се в големи чинии. Всеки си слага по желание майонеза, горчица.

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Кабинетът Борисов ще иска вот на доверие за цялостната си политика. За несведущите да обясня, че вотът на доверие е обратното на вота на недоверие, с който иначе като народ сме свикнали. При недоверието опозицията те напада безсрамно, а ти се браниш, колкото можеш, докато при доверието ти се хвалиш безсрамно, а опозицията те напада колкото може. Има съществена разлика, нали?

Погледнато теоретично, от гледна точка на политическата наука, идеята за вот на доверие изглежда добър ход. И чисто практически погледнато, от гледна точка на самия кабинет Борисов, в този тежък за него момент изглежда добър ход също. Сега ситуацията не като през 92-ра година, когато доверие поиска кабинетът Филип Димитров, но се срути, защото разчиташе на подкрепа от Доган, подкрепа, за която би трябвало предварително да е наясно, че няма да получи.

То не че сега е напълно и сто процента сигурна подкрепата за Борисов. Въпреки очакванията за монолитно гласуване на ГЕРБ и Атака, все още не се знае в дните до самия вот кои сили какви мощи ще задействат вътре в двете парламентарни групи и колко гласа от тях ще се окажат чурук. Но да приемем, че са монолитни. При това положение управляващите ще получат повече от половината гласове в Парламента и спокойно ще продължат да си управляват, като свръх това изкарат и някои допълнителни печалби.

Например ще дадат ясен знак на евро-атлантическите партньори на България, че ситуацията в страната е стабилна, поне колкото до сега, тоест, в рамките на приличието. От ГЕРБ няма да искат да обяснят на партньорите ни, а ще ги оставят сами да се сетят, че тази стабилност се дължи повече на липсата на реална политическа алтернатива в страната, отколкото на някакъв естествен добър ход на нещата в България под мъдрото ръководство на Борисов, Цветанов, Танов, Фидосова и останалите герои от скандалните СРС-та. Пък може и просто да не могат да им го обяснят това, не само да не искат, кой ги знае?

Освен това управляващите ще натрият носа на БСП, като дръпнат килимчето изпод тяхното намерение да поискат вот на недоверие в скоро време и ще обезсмислят свежата идея на левицата да организира улични протести. То не че някой се притеснява от червени бабички, които строят барикади в лютия януарския студ и навремени попийват винце за сгряване, но все пак.

Третата опция, от която ГЕРБ могат да извадят печалба, е да видят реалната позиция или поне да получат ясен политически знак за възможните тактически развития на отношенията с ДПС. С оглед на последните, а и на предстоящите скандали в месеците до изборите, ДПС може да се окаже много по-важен и желан партньор за ГЕРБ, отколкото на Борисов му изглежда в момента, поне що се отнася до президентската надпревара.

Наистина, Движението е в тежка ситуация както заради външната изолация, така и заради вътрешната партийна криза, в които е изпаднало напоследък. От друга страна Доган има един полезен за партията си ход и преди броени седмици вече направи заявка, че ще го предприеме – това е ходът към сближаване с властта. Те му викат политическа преориентация в дясно, но то всъщност не е стремеж към истинско дясно, а просто сближаване с Борисов. И защото Бойко нали се хвали, че е от десницата, та оттам и тези приказки за някакво си дясно.

Така че по вектора на политическата корелация ГЕРБ-ДПС аз очаквам нещо интересно да се случи по време на гласуването на вота на доверие. Например може да стане така –  парламентарната група на ДПС да гласува против вота на доверие, с други думи, да изпълни отредената и засега роля на опозиция. Но лично Ахмед Доган да се появи на бял кон в Парламента и да гласува за вота, тоест, да подкрепи правителството. После да вземе думата и да обясни, че това е политически знак за еди какво си, все нещо ще измисли, което да звучи поне донякъде прилично. Например може да се позове на националните интереси на България.

По-малко вероятно ми изглежда обратното – цялата парламентарна група на ДПС да подкрепи вота на доверие към кабинета, само Доган да гласува против, както впрочем стана при едно гласуване през 92-ра година, няколко месеца преди ДПС, в сговор с червените и ченгетата, да свали Филип Димитров. Сами разбирате, че сега положението е различно, Доган не е в позицията да раздава ултиматуми и да налага условия, а иска да се сближи, затова може да се очаква да действа съответно – с малки, премерени стъпки, да се отправи към голямата прегръдка.

Разбира се, може и нищо такова да не стане, ако на ДПС им се привиди възможността в обозримо бъдеще кабинетът Борисов да падне и те да се върнат във властта, прегърнати със старите си дружки от левицата или някоя нова параванска левица. Само че Доган не е толкова прост, вервайте ми, той винаги тъче най-малко на два стана.

Четвъртата вътрешно-политическа печалба, която ГЕРБ евентуално ще изкара от вота на доверие, е свързана с възможността да удари и най-после окончателно да разбие единствената си конкуренция за тъй нареченото дясно пространство – Синята коалиция. Това изобщо не е трудно на фона на твърде безпомощните думи и действия напоследък на сините. Те сякаш не успяха да разчетат правилно не толкова смисъла на самия скандал с подслушването и СРС-тата, колкото не намериха добри идеи за да реагират адекватно на това, което стана.

И сега, при вота на доверие, каквото и да говорят Костов и Димитров в Парламента, ако не подкрепят Борисов, работата ще изглежда така, сякаш наистина са се прегърнали с БСП и президента. Дори и да не е съвсем така, Бойко и Волен така ще я представят и ще продължат да го натъртват упорито занапред. Пък и на кого му пука за истинската истина сред масата избиратели, които вече са така ошашавени от околните криминалета, че, дори и да проявяват интерес, гледат нещата на ангро, а тънките нюанси в позициите на този или онзи им убягват генерално.

С това не искам да кажа, че сините трябва да подкрепят кабинета Борисов. Когато той иска доверие за цялостната си политика, такова никой нормален дясно мислещ човек не може да му даде, защото означава да бъдат подкрепени съглашателствата с руснаците и техните енергийни интереси в България; лековатия подход към темата ДС, който продължава да не бъде категоричен, дори когато ДС струпа на главата на ГЕРБ такива главоболия; двусмислените отношения на премиера Борисов с вече-не-президента Първанов, на когото той, както стана ясно от СРС-то, дори прави лична услуга, като заради това се забърква в незаконно действие. Означава също да се толерира цялата политика на безогледно подслушване и ограничаване на човешките права, която се въвежда чрез подслушването в страната; да се стимулират популизма, неполитическото говорене и непоследователността в думи и действия на премиера и министрите; означава да се одобри странната политика на управление чрез лична преданост в името на неясни цели и в противоречие с демократични принципи.

От друга страна – с това не искам да кажа, че сините не трябва да подкрепят кабинета Борисов. Не се стряскайте от парадокса, за това обратно поведение също има редица сериозни основания. Например какво ще кажете, граждани, за възможността, ако кабинетът падне, това да стане в резултат не от изтичане на мандата или предсрочно, но заради недоволството и натиска на мнозинството граждани – а единствено заради разработената и разиграна политическа интрига от страна на бивши и настоящи ченгета от ДС, както и техните политически кукли на конци? Какво ще кажете за възможността кабинетът да падне и на негово място вече-не-президентът Първанов да построи нова тройна или поне двойна коалиция, с което ченгетата да си върнат не само митниците, но и цяла България? Не че сега много са я изпуснали от ръце, де, но поне има някакъв шанс да им се отнеме, ако десницата и гражданското общество в България изиграят умно ходовете си. Какво ще кажете, ако в резултат на този вот на доверие и поради неправилно поведение при гласуването, Синята коалиция вземе, та се затрие съвсем и на следващите избори сме принудени да избираме между лявата алтернатива на Първанов и дясната алтернатива на Борисов?

Аз нищо няма да кажа по тези въпроси, освен едно – сините трябва да вземат пример от Доган, колкото и странно да ви прозвучи. Тъй като вотът на доверие си е един парламентарен театър, при това в случая с почти известен финал на пиесата, няма лошо някои актьори в него, дори такива от миманса, да проявят творчески подход, пък било то и с откраднати идеи.

Затова според мен сините, които нямат реален политически интерес от падането на кабинета Борисов именно в този момент, трябва да разиграят нюансирано самия вот, не да търсят нюанси само в приказките, които го съпътстват, трябва да дадат ясен политически знак пред българската общественост, че не подкрепят кабинета за цялостната му политика, дори че не го подкрепят изобщо – но го подкрепят при това гласуване единствено, за да се противопоставят реално на неистовите домогвания отново към властта от страна на ченгетата, БСП и Първанов.

Как може да стане това ли? Ами по-горе вече описах двете възможности. Едната, по подходящата според мен в този случай, е парламентарната група на Синята коалиция като цяло да подкрепи кабинета, а двамата съпредседатели например да гласуват против. Възможно е и обратното – съпредседателите да го подкрепят, а парламентарната група да е против. Важен в случая е знакът, не бройката. Още повече, така хората в страната, които бистрят политика по кръчмите, докато чакат някой да ги оправи, по-лесно ще се ориентират и ще видят не само, че не са сами в раздвоението си по повод ситуацията – глупостите на ГЕРБ ли да изберат или престъпната комунистическа партия, но и че има някакъв изход от ситуацията. Или може да има, но не сега, а след време.

Възможно е да възникне сред сините и идея за разиграване на гласуване “въздържал се” било като цяло, било в някоя от описаните комбинации, но тя няма да е достатъчно продуктивна. Най-малкото – защото никоя сериозна политическа сила не може да си позволи да гледа в тавана и да си бърка в носа, когато въпросът е поставен на тезгяха и звучи категорично – или-или.

Давам си сметка, че дилемата сама по себе си е адски неприятна, защото всъщност изборът между само две опции не истински избор! Но такава е ситуацията – ГЕРБ изигра добър от своя гледна точка политически ход и принуди пилците да се броят сами, вместо да се мори с тяхното преброяване. А не може сините синигерчета да се мешат с червените червеношийки.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Днешният пътепис ще ни води към Хонконг :) Не че ще открием топлата вода, но искам да предупредя всички вегетарианци, както и привърженици на други източни вероизповедания и филосфии, че съществува и друг вид жива храна, а не само покълнали семена. Ще ходим на пазар :) Предупредих ви :) Приятно четене:

Хонконг, драга! ;-)

Мина доста време от както не съм писал, но разбира се имам не една и две уважителни и смекчаващи вината причини. С една от тези причини ми се ща да ви занимая в няколко поредни постинга. Самото заглавие загатва за какво ще става дума – Хонконг. Имах невероятната възможност/шанс да посетя този далечен град и затова ми се ще да споделя своите впечатления от него и от пътешествието като цяло. Вече мина повече от седмица от както се върнах и имам чувството, че ако не седна да пиша то (1) ще забравя много от детайлите, който приложените снимки не могат да пресъздадат и (2) ще ми мине мерака за писане и просто ще зарежа темата, а съм обещал на не малко хора (както виртуални, така и реални) да пиша за моята седмица там. Преди да започна да пиша ми се иска да обърна внимание на няколко детайла, а ако щете го наречете disclaimer (1. юр. отказване от права), но ми се ще да избегна от груби коментари. Бях там благодарение на фирмата, в която работя от около 3 години. Видях не малка част от града и един съседен остров. Не твърдя, че съм видял всичко, което може да се види, а също така и не твърдя, че преценката за видените от мен неща е правилна. Видяното го анализирам през моята си призма, а там на място съм го коментирал с колегите, но не сме има никой локален като гид, за да може да обясни в детайли. За някои неща и аз нямам идея, но съм ги приел такива каквито бяха. Когато през месец Август шефа ни каза, че ще има семинар и голяма среща на нашата фирма в Хонконг ние не подозирахме, че следващото му изречение ще е: “Помислете и ми кажете дали имате желание да дойдете с мен.”. Много не сме мислили, за да не му дадем възможност да размисли, а направо на следващия ден казахме, че искаме и за около седмица се купиха самолетните билети, а хотела пък го взехме едва седмица преди заминаването понеже го бяхме забравили нали си имахме билети :)  Пътешествието щеше да трае около 8 дена с тръгване на 27.11 на обед от Франкфурт и пристигане в 8 сутринта на 28.11 и съответно връщане на 5.12 в 23:50 и пристигане на 6.12 много рано сутринта около 5:30, като беше изчислено, че ще се приберем, а в 9:00 ще идем и на работа (то почти и така си стана). Дето се вика всяко удоволствие се заплаща.

Летяхме с Кейти Пасифик (Cathy Pacific),

които се оказаха страхотна компания, но имайки предвид, че до сега не съм пътувал с друга на дълъг път май нямам база за сравнение. И въпреки това забавленията на борда бяха направо безгранични. Стотици филми, серияли, музикални дискове, а също така и видео игри всичко вградено в малкото мониторче пред мен. Пиене и ядене имаше на корем, а ако топлата храна не ви е по вкуса то имаше готови сандвичи, бисквити, КитКат, кола, фанта, сокове и прочие бе въобще няма да останете гладни и жадни на борда. Разбира се имаше и алкохолни напитки, а след третото повикване на стюардесата да ни досипе уиски успяхме да си издействаме цяло шише (500 мл) ;) Ех хубави времена. Ето и малко снимки по ред (правени са с телефона): самолета преди да излетим, менюто за ядене на отиване, пийването и музиката… [caption id="" align="aligncenter" width="555" caption="В самолета на Кейти Пасифик (Cathy Pacific) за Хонконг"][/caption]

[singlepic id=7702 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7720 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7714 w=500 h=375 float=center]

Като препоръка бих казал да си вземете място на аварийния изход защото там е доста широко. При Кейти Пацифик това струва малко отгоре, но при полет от 11-13 часа си заслужава повярвайте ми :) Както се вижда на долната снимка 5500+ мили или над 9000 километра…

[singlepic id=7715 w=600 h=450 float=center]

И така преди да съм ви отегчил напълно нека най-сетне пристигнем в

Хонконг. За българи няма нужда от виза

ако сте турист и ще останете по-малко от 90 дни. Просто получавате едно печатче и продължавате. Самото летище е впечатляващо защото е отделен остров и затова ми беше много странно да гледам навън докато кацаме защото ние се снишавахме, а наоколо се виждаше само вода. Ето и една снимка направена дни по-късно.

[singlepic id=7716 w=600 h=450 float=center]

Чудехме се как да се придвижим от летището до града, но тъй като бяхме 4 човека решихме, че най-изгодно и що годе бързо ще е да се придвижим с такси. Интересното е, че там

има 2 вида таксита: червени и зелени

Разликата се крие в това, че те ходят до различни части на града т.е. разделени са на зони, но няма страшно като си кажете на къде искате да идете има кой да ви упъти на кое да се качите. Там такситата са за по 6 човека: 5 госта плюс шофьора, а нашите 4 куфара се събраха в багажника без проблем :) (плаща се по 5 долара за допълнителен багаж това е около 50 Евро цента).

[singlepic id=7717 w=600 h=450 float=center]

Оня ми ти таксиджия караше с 120-140 км/ч по магистралата, но за наша радост не загубихме куфари по пътя към хотела :D Разбира се във всеки хотел може да се нанесеш едва след 14ч, а ние се появихме има няма в 9:30, което обаче ни осигури време да разгледаме града в едно ненатоварено време (доста от магазините отварят една следобед в Неделя). Оставихме багажа, сложихме летните дрехи (25 градуса и слънце все пак) въоръжихме с фотоапарати и карти на града и започнахме да ходим. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Тръгнахме в неизвестна посока без да усещаме умора или джетлег. Мисля че адреналина от приключението така ни беше напомпал в този момент, че даже забравихме да закусим. Ходейки по улиците се изумявахме от доста неща като започнем от нечовешки високите сгради, които са буквално навсякъде и контраста нови-стари сгради минем през доста многото нови западни коли и стигнем до чудатите неща, които се продаваха на улицата за ядене. Движението им е като в Англия – отляво, а и контактите са им английски ;)

Трамваите пък са им на 2 етажа и имат фиксирана цена от 2 долара

без значение за колко спирки сте се качили. Важно е, че се качвате от задната врата и слизате от предната и плащате на слизане. Блъсканицата е нечовешка, но пък е съвсем прието да се бутате напред за да слезете. Важно е още да имате точно пари, за да си платите защото иначе никой не ви дава ресто, поне в градският транспорт (като изключим машините за билети разбира се).

Много препоръчително е да си купите т.н. Octopus card,

която да си заредите с пари и така ще си спестите адски много тревоги и търсене на пари за пътуване, за жалост нас ни светнаха една към края, но какво да се прави. [caption id="" align="aligncenter" width="583" caption="Двуетажен трамвай..."][/caption]

[singlepic id=7719 w=320 h=240 float=center]

...и билета за него

Първото място, на което попаднахме беше един

пазар за месо и риба

Много интересно наистина, защото рибите и другите водни животни (змии, скариди и прочие) бяха още живи. Пържолите пък висяха на куки почти на улицата, а човек само трябва да каже кое парче месо иска и месарят го накълцва на малки парченца със светкавична бързина и точност при това без да загуби пръст ;) Ето и малко доста любопитен снимков материал…

[singlepic id=7692 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7693 w=320 h=240 float=right]

Да, това отдолу са змии при това живи…

[singlepic id=7695 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7696 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7697 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7698 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7699 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7700 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7701 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=7704 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7703 w=320 h=240 float=right]

И ако все още не ви е призляло значи сте готови да идете също до Хонконг ;)

Разбира се не всички пазари са такива, но пък тези са по-интересните, защото моловете не се различават много по между си като изключим големината им. Беше определено интересно да видя всичко това. Друго нещо, което ни направи изключително впечатление е

използването на бамбук в строителството

Дори и на високите сгради скелето им е от бамбук. Бамбука е едно от най-здравите дървета и затова това не ни очуди толкова много, колкото начина по който скелето е укрепено най-долу, а именно с въженце от сезал завързано за заграждението на улицата. Доста опасно ми се вижда, но явно е много здраво…

[singlepic id=7705 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7706 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=7707 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7708 w=320 h=240 float=right]

И като последно ми се ще да споделя няколко снимки с изглед към

нечовешки високите сгради в Хонконг

[singlepic id=7710 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=7709 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=7711 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=7712 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=7713 w=320 h=240 float=center]

Това беше първа част от разказа ми за Хонконг. Дано да ви е харесал. Ще се радвам на въпроси в коментарите. Автор: Петър Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Една одисея в 2009-та (2): Хонконг
2. Когато тръгнеш за Итака(1): Хонконг
3. Остров Лантау (Хонконг)
4. Остров Лама, Хонконг
5. South East Asia или до там и обратно (1): Към Хонконг
6. От Хонконг към Банкок
7. South East Asia или до там и обратно (2): Хонконг и Банкок

Сляп мъж от дълго време чакал на оживено кръстовище някой да го преведе, когато друг човек го хванал за ръката:
-Извинете, - казал непознатият - аз съм слепец, бихте ли ме превели през улицата?
Първият слепец хванал ръката на втория и двамата пресекли пътя.
Това е истинска история. Първият слепец бил джаз-пианиста Джордж Шеринг. След това казвал: "Какво можех да направя? Преведох го и това беше най-голямата тръпка в живота ми."
Има моменти, когато си мислим, че не сме способни на повече и не се опитваме да прескочим препятствието или да поемем риск. Но когато го направим, често ни помага да преодолеем зависимостта си от другите или от собствените си предпазни механизми и да открием нови вълнения и потенциални възможности.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Когато чета книги за PR, често изпитвам смътното усещане, че половината от казаното е ненужно, а останалата половина е можела да бъде синтезирана в три пъти по-малко текст. Вероятно преглеждането на онлайн издания е затвърдило в съзнанието ми съвсем други навици за възприемане на информацията. Въпреки това в почти всяка книга могат да се открият някои ценни съвети – въпрос на тренировка е способността да извлечеш десетина стойностни страници обобщение от 400-500 страници авторски текст.

Когато чета книги за PR, често изпитвам смътното усещане, че половината от казаното е ненужно, а останалата половина е можела да бъде синтезирана в три пъти по-малко текст. Вероятно преглеждането на онлайн издания е затвърдило в съзнанието ми съвсем други навици за възприемане на информацията. Въпреки това в почти всяка книга могат да се открият някой ценни съвети – въпрос на тренировка е способността да извлечеш десетина стойностни страници обобщение от 400-500 страници авторски текст.

От както подкарах темата за политическата отговорност и коректност, куцо, кьораво и сакато се изреди да ме убеждава как нито политическите групировки, нито отделните политици и депутати имат каквато и да е отговорност пред когото и да е и могат да правят каквото си решат, да приказват каквото си поискат и изобщо, вятър ги вее на бял кон. Убеждават ме как всеки може сам да взима решения сам за себе си и всеки носи стопроцентова отговорност за всяко свое действие (тук познати прависти ми се хилеха, че българските закони са малко несъгласни с това твърдение).

Нещо не съм съгласна с цялото това отношение тип „просто обикновени хора, които работят в парламента“.
Най-малкото, аз лично не получавам заплата, задето съм редова гражданка на република България, нямам възможност да гласувам закони (поне не пряко) и най-любопитното, не нося названието „народен представител“, каквото и да значи вече това словосъчетание. Разлика между обикновените хора и депутати има значителна.

Възможно е аз да съм прекалена буквалистка, но ми се струва, че по-скоро тези, дето ме убеждаваха а) рядко се сблъскват с идиоти в работата си, б) не зависят от идиоти в) имат редки и случайни сблъсъци с администрацията ни.

Основното е, че, за да се стане депутат се полага клетва. Която е доста конкретна (не успях никъде да я намеря, ако някой е навит да пусне линк или директно да цитира, да заповяда), но като цяло, коментира, че народният представител спира да бъде просто обикновен, редови гражданин, а поема доста повече задължения.

Отговорността да бъдеш.

Filed under: бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: депутати, клетва, народен представител, отговорност, правителство