Публикацията ми в блога на Foreign Policy тази седмица е посветена на арабските блогове, истински герои в арабските протести. Идеята всъщност дойде на моя приятел Димитър Бечев (от European Council on Foreign Relations), който искаше да представим няколко сайта, които могат да представляват интерес на читателите. Избрах тези, които се следят много, като разбира се, те са само малка част от всички блогове. Адресите, които съм представил са и в личния ми рийдър, като ги следя постоянно. Цялата публикация - тук.

Egyptian Chronicles. Сайтът е базиран в Кайро, Египет и се поддържа от Зейнаб Мохамед. Тя е активистка за човешки права, както и участник в про-демократичните протести в Египет. Блогът й се следи много в Египет, както и извън страната. Често е цитиран в медии, като британското издание Guardian. Egyptian Chronicles зае особено място в отразяването на борбата на египтяните срещу Хосни Мубарак, като се качват видео файлове, публикации от вътрешността на страната и постинги в подкрепа на останалите арабски протести.

Saudi Jeans. Поддържан от Ахмед Ал Омран, един от най-репресираните саудитски блогъри и активисти. Заради публикацията си “10 души, които не искам да срещна в Саудитска Арабия” е задържан и вкаран в ареста. Saudi Jeans стартира през 2004 г. и съдържа новини, анализи, доклади за човешки права в С. Арабия. Ценен източник за събитията в кралството, като авторът пише и за глобалния активистки сайт Global Voices.

Qifa Nabki. Блог, поддържан от няколко души от Ливан и Сирия. Страницата стартира под ръководството на Елиас Муханна, ливански журналист, който пише за The Nation, Foreign Policy, The Guardian, The National, Mideast Monitor, World Politics Review, Bidoun, и Transition и цитиран в издания, като The New York Times, The Washington Post, The Financial Times, The Los Angeles Times, National Public Radio, The Christian Science Monitor, Slate и Al-Jazeera. Qifa Nabki е може би най-известният блог за политика от Ливан и Сирия.

Arabist. Поддържан от Стив Нигъс и Исандър Ел Имрани, с приоритет Египет и Ирак. Стив Нигъс е журналист и коментатор, специализиран по проблемите на Египет и Ирак. Между 2004 и 2008 е кореспондент на Financial Times в Ирак и е работил в  Institute of War & Peace Reporting от 2003 до 2004 г. работи и живее в Египет в годините 1993-2003, където е редактор на Cairo Times, което неимоверно се отразява на познанията му за региона на Близкия изток. Негов колега в блога Arabist е Исандър Ел Имрани, един от най-цитираните журналисти от Египет. Той е роден в Рабат, Мароко, но от 2000 г. живее в Кайро. коментарите му са свързани главно с района на Северна Африка, като често пише публикации за  The Economist, Foreign Policy, The National и Bidoun. Има своя колонка в най-продавания в Египет вестник, al-Masri al-Youm и е коментатор в Al Jazeera.

The Moor Next Door. Един от най-цитираните и коментирани блогове, отнасящи се за Северна Африка. Авторът, който не е посочил име, е студент по политически науки. Чрез блога си цели да изследва политиката в Северна Африка и Магреба, да се постигне по-добро разбиране на политическите и икономически процеси в този район. Блогът е цитиран в издания, като Foreign Policy, Inter Press Service, World Soccer, Guardian, Zenith Online, North Jersey Herald, La Grande Époque и El Diario Vasco.
The Black Iris. Най-четенията блог, отнасящ се за Йордания. Авторът му Насим Тарауна. Публикациите в блога му са специализирани за Йордания, включващи анализи и коментари на събития в кралството, както и актуални новини. Стилът му, който включва виждането на един гражданин на столицата Аман, прави The Black Iris много полезен и приятел блог, ако се интересувате от случващото се в Йордания.

Sabbah Report. Блогът е създаден от палестинеца Хайсам Сабах и спокойно може да се каже, че е един от най-посещаваните и големи арабски блогове, както и един от най-старите – стартира през 1999 г. Негова област саПалестина и Израел, а анализи от блога често са цитирани в западни медии. Последно посещава Палестина през 1986 г., когато му е забранено да влиза в страната. Оттогава той живее в Бахрейн, където е главен мениджър в телекомуникационната компания Zain Bahrain. Към момента за блога пишат над 30 автора, чиито списък може да видите в сайта. Има интервю на български език, което може да прочетете в блога Intidar.

Публикацията ми в блога на Foreign Policy тази седмица е посветена на арабските блогове, истински герои в арабските протести. Идеята всъщност дойде на моя приятел Димитър Бечев (от European Council on Foreign Relations), който искаше да представим няколко сайта, които могат да представляват интерес на читателите. Избрах тези, които се следят много, като разбира се, те са само малка част от всички блогове. Адресите, които съм представил са и в личния ми рийдър, като ги следя постоянно. Цялата публикация - тук.

Egyptian Chronicles. Сайтът е базиран в Кайро, Египет и се поддържа от Зейнаб Мохамед. Тя е активистка за човешки права, както и участник в про-демократичните протести в Египет. Блогът й се следи много в Египет, както и извън страната. Често е цитиран в медии, като британското издание Guardian. Egyptian Chronicles зае особено място в отразяването на борбата на египтяните срещу Хосни Мубарак, като се качват видео файлове, публикации от вътрешността на страната и постинги в подкрепа на останалите арабски протести.

Saudi Jeans. Поддържан от Ахмед Ал Омран, един от най-репресираните саудитски блогъри и активисти. Заради публикацията си “10 души, които не искам да срещна в Саудитска Арабия” е задържан и вкаран в ареста. Saudi Jeans стартира през 2004 г. и съдържа новини, анализи, доклади за човешки права в С. Арабия. Ценен източник за събитията в кралството, като авторът пише и за глобалния активистки сайт Global Voices.

Qifa Nabki. Блог, поддържан от няколко души от Ливан и Сирия. Страницата стартира под ръководството на Елиас Муханна, ливански журналист, който пише за The Nation, Foreign Policy, The Guardian, The National, Mideast Monitor, World Politics Review, Bidoun, и Transition и цитиран в издания, като The New York Times, The Washington Post, The Financial Times, The Los Angeles Times, National Public Radio, The Christian Science Monitor, Slate и Al-Jazeera. Qifa Nabki е може би най-известният блог за политика от Ливан и Сирия.

Arabist. Поддържан от Стив Нигъс и Исандър Ел Имрани, с приоритет Египет и Ирак. Стив Нигъс е журналист и коментатор, специализиран по проблемите на Египет и Ирак. Между 2004 и 2008 е кореспондент на Financial Times в Ирак и е работил в  Institute of War & Peace Reporting от 2003 до 2004 г. работи и живее в Египет в годините 1993-2003, където е редактор на Cairo Times, което неимоверно се отразява на познанията му за региона на Близкия изток. Негов колега в блога Arabist е Исандър Ел Имрани, един от най-цитираните журналисти от Египет. Той е роден в Рабат, Мароко, но от 2000 г. живее в Кайро. коментарите му са свързани главно с района на Северна Африка, като често пише публикации за  The Economist, Foreign Policy, The National и Bidoun. Има своя колонка в най-продавания в Египет вестник, al-Masri al-Youm и е коментатор в Al Jazeera.

The Moor Next Door. Един от най-цитираните и коментирани блогове, отнасящи се за Северна Африка. Авторът, който не е посочил име, е студент по политически науки. Чрез блога си цели да изследва политиката в Северна Африка и Магреба, да се постигне по-добро разбиране на политическите и икономически процеси в този район. Блогът е цитиран в издания, като Foreign Policy, Inter Press Service, World Soccer, Guardian, Zenith Online, North Jersey Herald, La Grande Époque и El Diario Vasco.
The Black Iris. Най-четенията блог, отнасящ се за Йордания. Авторът му Насим Тарауна. Публикациите в блога му са специализирани за Йордания, включващи анализи и коментари на събития в кралството, както и актуални новини. Стилът му, който включва виждането на един гражданин на столицата Аман, прави The Black Iris много полезен и приятел блог, ако се интересувате от случващото се в Йордания.

Sabbah Report. Блогът е създаден от палестинеца Хайсам Сабах и спокойно може да се каже, че е един от най-посещаваните и големи арабски блогове, както и един от най-старите – стартира през 1999 г. Негова област саПалестина и Израел, а анализи от блога често са цитирани в западни медии. Последно посещава Палестина през 1986 г., когато му е забранено да влиза в страната. Оттогава той живее в Бахрейн, където е главен мениджър в телекомуникационната компания Zain Bahrain. Към момента за блога пишат над 30 автора, чиито списък може да видите в сайта. Има интервю на български език, което може да прочетете в блога Intidar.

Веднъж на пазара търговец поискал прекалено висока цена за стоката си. Възмутеният клиент извикал:
-Ти имаш ли съвест или нямаш?!
През това време наблизо минал Маулан Кутбадин и чувайки думите на купувача, отбелязал:
-Такава стока на пазара няма да намериш!

Георги Огарев "1000 притчи"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Бойко Борисов: Операцията в Либия - най-малко 90 дни, но е закъсняла - неделя, 20 март 2011, 24 часа

Бойко Борисов: България пази неутралитет, защото операцията в Либия няма план - понеделник 21 март 2011, ТВ7

Бойко Борисов: Операцията в Либия е авантюра - понеделник 21 март 2011 - vesti.bg

Рецензиите на професионална литература от български автори са хлъзгава повърхност. В пазар като нашия, пълен с преводни книги, повечето от които са тенденциозни и твърде повърхностни за нуждите на сериозните професионалисти, българска литература се пише най-често за преподавателски нужди в университета. А всички знаем какво се случва с книга, която носи етикета „задължително четиво”... Има обаче някои „преподавателски” заглавия, които заслужават и по-голямо внимание. Такава е „Убеждаване и влияние” на доц. Чавдар Христов.

Този път и двете конкурентни събития са в София.

1. В 18.00 часа в Икономическата библиотека Искра Ангелова и Калин Манолов ще представят идеите на Айн Ранд

"Защо нонконформистките идеи на Айн Ранд са актуални днес, тук и сега?"

Повече информация – на сайта на библиотеката.

2. В 17.00 в Гранд хотел София ще има лекция-дебат на тема "Валутната криза: еврото, доларът и юанът"

Ще участва проф. Паскал Сален, чиято книга "Назад към капитализма, за да избегнем кризите" предстои да бъде издадена от Сиела в края на месеца.

Блогът за икономика 2011

В първия момент, когато видях днешното заглавие в интернет, което цитира избраника на народа Корумбашев от БСП да казва, че 200 депутати са за Белене, реших че възстановяват с гласуване най-големия концлагер в България. После ми стана ясно, че тайната статистика на явния лобист всъщност се отнася до голямата корупционна софра в неродения, но генериращ [...]

На север, в китайската провинция Лу-шан живяла в гората девойка-отшелница. Носели се слухове, че тя може да разговаря с мълниите, разбира езика на зверовете и птиците, даже самите усурийски тигри и прислужват. Тези, които били виждали Е-лин, били малко, защото хижата и се намирала в непристъпни места, а самата тя не търсела компанията на хората. Въпреки това се знаело, че момичето посещава Великите учители, а някои от тях даже са били в дома и.
Веднъж през гората, в която живеела Е-лин, преминавали странстващи монаси. Те се били отправили към един дзен манастир. Било есен, небето се променяло непрекъснато. Изведнъж всичко потънало в мъгла, духнал студен северен вятър и се излял порой. Монасите били близо до жилището на Е-лин и я помолили за подслон. Разположили се покрай огнището и започнали да се молят. Дълго шепнали някакви заклинания, но дъждът продължавал да се лее. Накрая един от братята се обърнал към девойката:
-Е-лин, ние знаем, че ти можеш да контролираш природните стихии, че е в твоя власт да спреш вятъра и да извикаш слънцето. Окажи ни тази услуга. Нашите молитви не стигат до небето, а ние много бързаме.
-Не, не трябва да се тревожат духовете на стихиите без сериозна причина - отвърнала Е-лин.
-А може би ти нищо не умееш и славата ти е лъжлива? - опитал се да я провокира друг монах.
-Това е без значение - казала девойката. - Славата не ме интересува.
-Но какво да правим? Толкова време губим - вълнували се монасите.
-Баба ми казваше: като има цветя, радвай се на цветята; когато няма цветя, радвай се на пъпките. Всичко е наред, ако съумееш да запазиш спокойствие.
-Но как да се радваме на пъпките, когато знаем, че ти можеш да ги накараш да цъфнат! - продължили да досаждат монасите.
-Не, - отвърнала Е-лин - насила разтворения цвят няма аромат. Насила призованото слънце ще ви изгори. Вие не познавате законите на природата, а молите за чудо. Докато истинското чудо е в самите закони. Изучете тях и ще придобиете влияние!

дзен притча

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Започваме една близко-източна поредица (арабският свят нещо му става в последните седмици – това не значи, че няма ходим там ;) Днес ви представям първата част от пътуването на Жени из Сирия, Йордания и Ливан, че знае ли човек... Приятно четене:

До Акаба и назад (Сирия – Йордания – Ливан)

част първа

Халап и Хомс

ИДЕЯТА дойде съвсем неочкавано , тук, пред компа. Съвсем случайно попаднахме на ето тези юнаци http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=60806 . Е , ние не сме на две колела ( все още ) и решихме да го направим с автомобил. Само , че … за такова нещо хората трябва да са от една порода. А такива не се намериха .Затова решихме да го направим по трудния начин – с автобус. Беше средата на лято 2010. След доста време пред компютъра ( чичко Гугъл всичко знае ) и ровене в http://www.tripadvisor.com/ и http://www.lonelyplanet.com/uk , най-после го решихме:тръгване на12 ноември 2010 , за две седмици , с редовна автобусна линия на Зейтуни до Алепо (първия град в Сирия) , до Червено море и обратно със вътрешен транспорт, а по пътя каквото успеем да видим.Направили сме резервации по нета за всички нощувки,записали сме всякакви разписания и цени на автобуси и маршрутки, копирали сме всякакви карти.

Пътуването със Зейтуни

си е малко напрегнато – оказва се че ще сме там точно по тяхната коледа ( al eid ) и в автобуса е пълен с хора който се прибират при близките си, всякакъв багаж, подаръци , по-малко места и т.н. Чувстваме се не на мястото си, а и все пак ни е за първи път. След 26 часа път ,спане, обичайни проверки по границите стигаме автогарата на

Халап

с около 2-3 часа закъснение. Леко сме изнервени и искаме само да ни оставят някъде, за да си хванем такси до нашия хотел ( всъщност хостел , изкопан някъде от форумите ) . Да, ама не - „сядайте на бордюра и чакайте докато се оправя с другите” – единият от шофьорите влиза в ролята на диспечер и набързо взима нещата в свой ръце – има хора за Алепо, за Дамаск, за Хомс, че един и за Бейрут. След 10 минути пристига Махмуд - местно момче , живяло няколко години в БГ и което говори много добре нашия език.Естествено , че не е и чувал за нашия хотел! Започва лудо каране по задръстените улици, разговори по телефона за да разбере къде точно е този хостел, предложение да ни заведе в друг по-добър хотел .

Стигаме

хотел AL Gawaher

( дори и Махмуд се чуди как се произнася). http://www.hostelbookers.com/hotels/syria/aleppo/30164/ При вида му светва червена лампичка.Входа си е буквално вход, рецепцията е в апартамент на първия етаж … Сори , мистър, вашата стая е продадена, трябваше да се настаните до13,00 … а сега е вече 16,30 … Сори … няма свободни стаи….. Махмуд кима разбиращо… Намира ни друг хотел, по-скъп , но и по-добър. Вечерта идва да ни вземе ,води ни до прословутата Цитадела на султана на Халап. Впечатляваща с размерите си крепост, осветена отвсякъде , може би за да се подчертае величието и мащабите пред обикновения човечец застанал пред нея. Затворена е поради късния час и Махмуд ни води на вечеря.Къде , и ние не разбираме , по улиците е пълна лудница- движението е на една боя разстояние, никой не ползва мигачи , клаксони отвсякъде…. Говорим си какви са възможностите да ни заведе на другия ден до Дамаск през Крак де Шевалие,Маалюля и Сейдная. Оказва се че времето за такава екскурзиика е голямо, а и цената която ни казва ни стряска (все пак той си има свой си бизнес, не е такси) След вечеря ни връща в хотела и ни пожелава лека нощ и wellcome to Syria. .. И всичко което направи за нас е безвъзмездно, просто от Зейтуни са му казали да се погрижи за двама незнаещи закъде са тръгнали българи. Пребити сме от път и се опитваме да заспим ,но сме под напрежение ,защото усещаме че нещата май не са такива каквито сме чели по форумите… Въпреки всички притеснения и недоразумения – едно голямо ЕВАЛА на хората от Зейтуни !!! Сутринта на рецепцията ни дебне „бакшиш” – Мистър, екскурзия ? -Не, ние сме само до автогарата. – Ооо,няма проблем. И ни товари раниците в багажника. Качваме се леко притеснени.-Мистър, къде отивате? – Автогарата, отиваме до

Хомс

-Ооо, вие отива Калаат Ал Хосн ( Крак дьо Шевалие ) .Следва 15 минутен пазарлък за цената докато вече си пътуваме в посока Хомс. Договаряме се за цената -45$. Минаваме край Хомс и продължаваме надясно към планините. Брояча е включен и се върти със скорост, пропорционална на скоростта на таксито. Пътуването си е доста и когато стигаме замъка, се оказва че „бакшиша” се е прекарал! Естествено, че следва нова разправия и „бакшиша” си изпросва 5$ бакшиш. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Замъка е впечатляващ и учудващо запазен.Построен е от хоспиталиерите презXII век на хълм, висок около 500-600м , край който минавал главният път от Антиохия надолу към Бейрут. От стените му, дебели повече от 8 м , се вижда цялата околност.Конюшни за 2000 коня.Резервоар за вода за десетина басейна с олимпийски размери.И не е превзет в битка! Мамелюкския султан Бейбарс фалшифицирал писмо от Триполи ,в което пишело че рицарите трябва да предадат крепостта.

Отвън „бакшиша” ни чака- той така или иначе трябва да се връща обратно до Алепо, ние пък няма с какво да се върнем, освен с някой негов колега. Съгласяваме се за 10$ да ни върне до автогарата на Хомс.Още отдалече при гледката пред и около автогарата изтръпваме- народ,таксита,автобуси,маршрутки… Показва ни къде точно е Pulmann (тяхната държавна транспортна фирма) и си взимаме довиждане.Въпреки всичките му мрънкания и пазарлъци, си беше симпатяга. Вътре в автогарата следва нова „атака”, само че единственото което разбираме е думата Дамаск ( Димаш по сирийски ) .На всеки обясняваме че искаме да пътуваме с автобус, без да разбираме какво те ни обясняват.Всичко е написано на арабски и няма шанс без чужда помощ да се оправим.Виждаме встрани самотна жена и Жени се опитва да я попита на кое гише се продават билети за Димаш.Разбрала само думата, жената я хваща за ръка и я води до едно от гишетета.Цената за двама е 150 сирийски динара – около 3$.Записват ни данните от паспортите и ни показват от къде точно тръгва автобуса за Дамаск.Автобуса си е като нашите.Хората вътре са дискретни и се стараят да не показват любопитството си.Освен момчето от съседната седялка, на видима възраст около 25-26 години . В ръцете си държи учебници по право на английски. Заприказваме се на доста приличан английски.Завършил е икономика, но много обичал да учи и сега следва право в Хомския университет.Казва се Аиса. – Знаеш ли какво означава името ми? – Христос. На автогара Хараста в Дамаск предлага да ни заведе до хотела.Спира такси и накрая дори държи да го плати той. Разменяме си телефоните, за всеки случай, и се разделяме.Хотела в Дамаск се казва Al Ghazal и се намира в Сук Саруджа (прочетахме за него по форумите и по мейла се свързахме с тях). Фоайето е пълно с раници – явно хотела се ползва само от чужденци, което ни успокоява.На „рецепцията” ( по скоро зад бюрото ) стой момче което на английски любезно ни настанява. Усещаме прилив на еуфория! Чувстваме се по детски щастливи !Нещата започват да се нареждат така, както сме го планували! Нещо повече – сирийците се оказват много дружелюбни и услужливи хора. Очаквайте продължението: Автор: Жени Русева Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. До Сирия и назад
2. Из Сирия и Турция през 2007г. (3)
3. Йордания – приказка за цветове и хора (2): Нова Година, Акаба и пустинята Уади Рам
4. Из Сирия и Турция през 2007г. (1)
5. До Сирия през кюрдските райони на Турция(4): Пустинята, Дамаск и Анталия на връщане
6. Из Сирия и Турция през 2007г. (2)
7. До Сирия през кюрдските райони на Турция(3): Из пустинята в Сирия
8. Пътят до Сирия
9. До Сирия през кюрдските райони на Турция(2)
10. Из Сирия и Турция през 2007г. (4)
11. До Сирия през кюрдските райони на Турция(1)
12. Из Сирия и Турция през 2007г. (5)

Снимано из квартала:

Много завиждам на човека измислил този гениален слоган. По темата предлагам да се направи допълнителна кампания, в която да се включат "Пипни местото", "Изяж местото", "Дръж месото", "Аааааааах (с премрежени очи) месото" и т.н. Могат да се наемат чалга звезди, които сладострастно да отъркват между циците си добре узрял шпеков салам, да попляскват закачливо шунка по дупЕто и да похапват кренвирши използвайки техниката дълбоко гърло.

"Луксозни колбаси" също е убийствено.

Евродепутатите одобриха промени в европейските договори с цел създаване на постоянен механизъм за финансова стабилност по време на своето пленарно заседание в Брюксел ден преди срещата на Съвета. Този нов инструмент ще замести действащите до средата на 2013 временни механизми. Предвижда се създаването на фонд от 500 милиарда евро, който да гарантира финансова подкрепа за [...]

За медиите това което става в Либия се нарича “Зората на Одисей”. Военните обаче не си падат по дългите поетични имена. Военният код на операцията срещу Либия е Харматан(Harmattan). Така се нарича сухият и топъл вятър в Северна Африка. Сега остава да се изясни кой кого командва, “Харматан” ли командва “Зората на Одисей” или обратното.

Отново трябва да благодаря много на източникът ми в Йемен, защото без него няма да мога да проследя ситуацията както ми се иска- от място, със снимки и разказ на очевидец. Продължавам да не казвам името поради съображения. Следва описанието на събитията от 22-23 март, получено през пощата, придружено от снимки, направени на място.

 

22.03.2011г. – Частично спря интернетът почти във всички градове, а след това и електрозахранването. То беше пуснато по-късно, но интернетът не е навсякъде, т.е. възстановен е там, където е сателитен и независим от телекомуникацията на Yemen.net.

Рано сутринта към 4:15 самолетната база в гр. Ходейда  беше обградена с танкове. Това е едната от самолетните бази в Йемен, друга има в Сана.

Малко по-рано беше обградено и летището в гр. Хадрамуд  (гр. Мареб); там е започнала и престрелка между войници останали верни на президента и такива, които вече се отказаха от партията в защита на народа. Има три жертви.

По-късно президентът имаше изказване, че всичко това е „явен преврат срещу него” и той няма да остави нещата така.

Официално до днес учениците все още учеха, частично училища в цялата страна бяха затворени. Повечето директори обявиха от 23.03.2011г , че няма да има учебни занятия. За студентите – които трябваше да започнат на 04.03.2011г втория семестър, датата беше изместена на 19.03.2011г, а от 16.03.2011г датата беше отложена за 04.04.2011г.

Всички магазини все още работят с нормално работно време. Работният ритъм не е нарушен с изключение на заетите с държавна работа – там хората сутрин отиват и по техни изказвания чакат какво ще им бъде наредено за деня, тъй като всичко зависи от подписи и съгласия на по-високо ниво, а то е нарушено 100% след уволняването на правителството на 21.03.2011г.

Банките работят с половин работно време (до обяд) с клиенти.

Въпреки обявеното, че „жито има за 6 месеца само” не се забелязва паника между хората за закупуване на определени храни предварително. Цената на газта за домашни нужди липсва на пазара още от 18.03.2011г след кървавата драма в столицата.

Доларът има покачване от 214 y/r на  234 y/r за 1 долар – това е официалния фиксинг за 21.03.2011г.

 

23.03.2011

Електрозахранването пак беше нарушено в 08:45 часа.

Чакаме парламента да приеме или отхвърли извънредното положение в страната, което президентът обяви на 18.09.2011 за незаконно, тъй като за такова решение трябва да има предложение в парламента и да се вземе решение с определен брой гласове – това е по настояване на главния прокурор на републиката и почти всички съдии. Главният прокурор по официални данни също вече е на страната на мирните протести.

Какви са правомощията на президента, ако евентуално се вземе решение „ЗА” приемане на извънредно положение при уволнено правителство – това беше дискусията вчера почти по всички телевизионни канали – държавни и частни. С тази част на конституцията са запознати много малко хора, тъй като при такова ситуация с извънредно положение се обявява и военно такова, което е засекретено. По думите на адвокати и съдии такова положение включва освен военен час (който между другото вече го има от няколко дни в гр. Аден, както и разположени танкове и бронирани коли, и камиони с въоръжени войници почти на 100 метра, спиране на движението на всички частни автомобили и стрелби по всеки дръзнал да се покаже от входовете на жилището си), също така влизане в частен дом без да се изсиква специално разрешение, обиск и затваряне на граждани по преценка на военните, че са виновни за „нещо” – което също никой не дава обяснение точно за какво.

Подобно положение е имало 2 дни през 1994-та год. , когато безконтролно са избити над 14 000 цивилни граждани, друга част са били вкарани в затвора, а  трета никой не знае все още къде са – водят се изчезнали.

Такова положение имаше и преди година, когато имаше война в провинция Сада. Там броят на жените и децата е над 2800 – изнасилени, убити и безследно изчезнали (това е по данни на женска фондация, която е представила поименно списъка на конференция пред женската арабска организация).

Имайки предвид, че президентът Али Абдулах Салех от 12 годишен е в редиците на армията (1978г.) и целият му живот се крепи на военни успехи до чин „маршал” по всичко личи, че ще направи опит да създаде конфронтация между войските – тези, които остават с него и другите, които преминаха към мирно протестиращите да ги защитават. Въпреки всичко, вчера през целия ден на няколко пъти първият генерал дава оставка и излизаше, и призоваваше народа да не използва оръжие в никакъв случай.

В петък протестиращите са уведомили вече президента, че ще пристъпят към окупиране на президентския дворец. Също така са заявили, че са дали достатъчно време на президента за размисъл от началото на митингите. Знае се по кои улици ще преминат и точно до къде ще бъдат само с охрана от присъединилите се военни, тъй като участъка включва и една улица, която е в пряка близост с митингите, които са „ЗА” президента. От там нататък продължават сами до двореца му, не желаят охрана от войници, не са желани въоръжени хора (дори и с джамбии) – за това ще бъде проверяван стриктно всеки, който е вече с такава и напуска участъка на митинга към двореца, за да се включва в колоната. Подготвят се списъци с имената на всички, които се включват доброволно и са готови да застанат срещу изстрелите – за сега списъкът надхвърля 800 хиляди (мъже, жени и деца). На няколко пъти г-жа Карман (една от ръководещите мирно протестиращите в Сана, родом от гр. Таиз) е била предупредена от брат си (който е редови офицер във войската, където комадващ е  синът на президента) по телефона да не предприемат такива действия, защото ще има много жерти. Въпреки всичко списъкът на желаещите расте драстично.

UPDATE:

Вчера са претърсили офиса на Al Jazeera в Сана и са иззели материали и публикации за 4 години назад, счупили са камери, конфискували са апаратура – това войниците на синът на президента.

 

По неофициални сведения преди около 10 дни внукът на президента (това е синът на дъщеря му, която е омъжена за синът на брат му -също е командващ войските) е искал политическо убежище в САЩ. Мисля, че вече са му го дали. Понеже тук в момента гледат от 2 седмици в банките за прехърляне на по-голямо и съмнително прехвърляне на пари по сметка – засечени са в събота такива към САЩ.

По палатките на ръководителите на митингите, заедно с доброволци адвокати и съдии – това е за всички митинги в градовете, се допълваше и конституцията, сменяха се закони, направен е план за избори. Кореспонденцията е много добре съгласувана във всички градове и е готово всичко. Т.е. ще се предлага веднага за гласуване и автоматични избори.

Също така има строг ред по изкарване на отпадъците, много добра организация по снабване с вода и храна, също и медцински медикаменти при нужда. Дори бланки с кръв се изпращат по частна авиолиния по градовете, които имат нужда, най-много затруднения има при кръвна група А (–), явно по-рядко се среща в Йемен.

 

 

Отново трябва да благодаря много на източникът ми в Йемен, защото без него няма да мога да проследя ситуацията както ми се иска- от място, със снимки и разказ на очевидец. Продължавам да не казвам името поради съображения. Следва описанието на събитията от 22-23 март, получено през пощата, придружено от снимки, направени на място.

 

22.03.2011г. – Частично спря интернетът почти във всички градове, а след това и електрозахранването. То беше пуснато по-късно, но интернетът не е навсякъде, т.е. възстановен е там, където е сателитен и независим от телекомуникацията на Yemen.net.

Рано сутринта към 4:15 самолетната база в гр. Ходейда  беше обградена с танкове. Това е едната от самолетните бази в Йемен, друга има в Сана.

Малко по-рано беше обградено и летището в гр. Хадрамуд  (гр. Мареб); там е започнала и престрелка между войници останали верни на президента и такива, които вече се отказаха от партията в защита на народа. Има три жертви.

По-късно президентът имаше изказване, че всичко това е „явен преврат срещу него” и той няма да остави нещата така.

Официално до днес учениците все още учеха, частично училища в цялата страна бяха затворени. Повечето директори обявиха от 23.03.2011г , че няма да има учебни занятия. За студентите – които трябваше да започнат на 04.03.2011г втория семестър, датата беше изместена на 19.03.2011г, а от 16.03.2011г датата беше отложена за 04.04.2011г.

Всички магазини все още работят с нормално работно време. Работният ритъм не е нарушен с изключение на заетите с държавна работа – там хората сутрин отиват и по техни изказвания чакат какво ще им бъде наредено за деня, тъй като всичко зависи от подписи и съгласия на по-високо ниво, а то е нарушено 100% след уволняването на правителството на 21.03.2011г.

Банките работят с половин работно време (до обяд) с клиенти.

Въпреки обявеното, че „жито има за 6 месеца само” не се забелязва паника между хората за закупуване на определени храни предварително. Цената на газта за домашни нужди липсва на пазара още от 18.03.2011г след кървавата драма в столицата.

Доларът има покачване от 214 y/r на  234 y/r за 1 долар – това е официалния фиксинг за 21.03.2011г.

 

23.03.2011

Електрозахранването пак беше нарушено в 08:45 часа.

Чакаме парламента да приеме или отхвърли извънредното положение в страната, което президентът обяви на 18.09.2011 за незаконно, тъй като за такова решение трябва да има предложение в парламента и да се вземе решение с определен брой гласове – това е по настояване на главния прокурор на републиката и почти всички съдии. Главният прокурор по официални данни също вече е на страната на мирните протести.

Какви са правомощията на президента, ако евентуално се вземе решение „ЗА” приемане на извънредно положение при уволнено правителство – това беше дискусията вчера почти по всички телевизионни канали – държавни и частни. С тази част на конституцията са запознати много малко хора, тъй като при такова ситуация с извънредно положение се обявява и военно такова, което е засекретено. По думите на адвокати и съдии такова положение включва освен военен час (който между другото вече го има от няколко дни в гр. Аден, както и разположени танкове и бронирани коли, и камиони с въоръжени войници почти на 100 метра, спиране на движението на всички частни автомобили и стрелби по всеки дръзнал да се покаже от входовете на жилището си), също така влизане в частен дом без да се изсиква специално разрешение, обиск и затваряне на граждани по преценка на военните, че са виновни за „нещо” – което също никой не дава обяснение точно за какво.

Подобно положение е имало 2 дни през 1994-та год. , когато безконтролно са избити над 14 000 цивилни граждани, друга част са били вкарани в затвора, а  трета никой не знае все още къде са – водят се изчезнали.

Такова положение имаше и преди година, когато имаше война в провинция Сада. Там броят на жените и децата е над 2800 – изнасилени, убити и безследно изчезнали (това е по данни на женска фондация, която е представила поименно списъка на конференция пред женската арабска организация).

Имайки предвид, че президентът Али Абдулах Салех от 12 годишен е в редиците на армията (1978г.) и целият му живот се крепи на военни успехи до чин „маршал” по всичко личи, че ще направи опит да създаде конфронтация между войските – тези, които остават с него и другите, които преминаха към мирно протестиращите да ги защитават. Въпреки всичко, вчера през целия ден на няколко пъти първият генерал дава оставка и излизаше, и призоваваше народа да не използва оръжие в никакъв случай.

В петък протестиращите са уведомили вече президента, че ще пристъпят към окупиране на президентския дворец. Също така са заявили, че са дали достатъчно време на президента за размисъл от началото на митингите. Знае се по кои улици ще преминат и точно до къде ще бъдат само с охрана от присъединилите се военни, тъй като участъка включва и една улица, която е в пряка близост с митингите, които са „ЗА” президента. От там нататък продължават сами до двореца му, не желаят охрана от войници, не са желани въоръжени хора (дори и с джамбии) – за това ще бъде проверяван стриктно всеки, който е вече с такава и напуска участъка на митинга към двореца, за да се включва в колоната. Подготвят се списъци с имената на всички, които се включват доброволно и са готови да застанат срещу изстрелите – за сега списъкът надхвърля 800 хиляди (мъже, жени и деца). На няколко пъти г-жа Карман (една от ръководещите мирно протестиращите в Сана, родом от гр. Таиз) е била предупредена от брат си (който е редови офицер във войската, където комадващ е  синът на президента) по телефона да не предприемат такива действия, защото ще има много жерти. Въпреки всичко списъкът на желаещите расте драстично.

UPDATE:

Вчера са претърсили офиса на Al Jazeera в Сана и са иззели материали и публикации за 4 години назад, счупили са камери, конфискували са апаратура – това войниците на синът на президента.

 

По неофициални сведения преди около 10 дни внукът на президента (това е синът на дъщеря му, която е омъжена за синът на брат му -също е командващ войските) е искал политическо убежище в САЩ. Мисля, че вече са му го дали. Понеже тук в момента гледат от 2 седмици в банките за прехърляне на по-голямо и съмнително прехвърляне на пари по сметка – засечени са в събота такива към САЩ.

По палатките на ръководителите на митингите, заедно с доброволци адвокати и съдии – това е за всички митинги в градовете, се допълваше и конституцията, сменяха се закони, направен е план за избори. Кореспонденцията е много добре съгласувана във всички градове и е готово всичко. Т.е. ще се предлага веднага за гласуване и автоматични избори.

Също така има строг ред по изкарване на отпадъците, много добра организация по снабване с вода и храна, също и медцински медикаменти при нужда. Дори бланки с кръв се изпращат по частна авиолиния по градовете, които имат нужда, най-много затруднения има при кръвна група А (–), явно по-рядко се среща в Йемен.

 

 

Виждала съм няколко интересни country branding стратегии, но всички те имат сходно усещане и припокриващи се елементи, дори ако се фокусираме само на дизайна. Затова и новата бранд идентичност на Перу ме впечатли повече: страната наистина изглежда по-различно спрямо всичко, което съм виждала.

Първоначално вниманието ми беше привлечено от логото. Традиционната комбинация от символ и името на държавата тук е нарушена. Така визията се опростява и наистина подхожда на Перу. Спиралата привлича вниманието и се свързва лесно със старинните декоративни елементи на инките. Непрекъснатата линия ми говори за обединение и красива простота – тази, която носи удовлетворение на туриста. Ръкописният вид пък напомня за ръчна изработка, като това е една от силните страни на перуанските занаятчии. Според официалното съобщение спиралата напомня пръстов отпечатък, като тази алюзията отвежда към посланието “there is a Peru for each one” – може би не съм гледала достатъчно епизоди на “От местопрестъплението”, но никога нямаше да се сетя за тази връзка. Това обаче въобще не намалява позитивната ми оценка. Логото ще се използва и от компании, произвеждащи износни стоки, така че да се изгради по-добра познаваемост – правителството вече разработва лесна процедура, с която търговците да бъдат сертифицирани за използване на новия национален знак.

Основният цвят на брандинга е червен и няма да го коментирам, защото съм лично пристрастна Връзката с националния флаг е основната причина за избора, но цветът носи сила, енергия и обещание за динамика и наситени усещания. Допълнителните цветове (жълто, зелено, синьо, лилаво и един особена кафеникав земен цвят) представят разнообразието на страната и допълват силната цветова палитра. Комбинацията между някои от тях може и да звучи странно, но избраните нюанси имат завършен и пълноценен вид.

Шрифтът, който кампанията използва, е специално разработен за целта, като надгражда шрифта Bree с допълнителни елементи. Типографията не е най-силната ми страна, но за мен това е единствената слаба част на брандинга тук (оказва се, че и други брандинг-експерти са на същото мнение). Харесвам простотата на sans-serif, а тя е подходяща за цялото усещане, което Перу иска да създаде. Но допълнителните “заврънкулки” правят буквите твърде тежки, а текстът става трудно четивен, особено когато говорим за по-дълги параграфи и малка разрядка (можете да видите какво имам предвид в официалния прескит). Предполагам, че изборът зависи от основното предназначение на шрифта – при по-кратки фрази думите изглеждат по-добре. При всички положения, идеята за разработване на уникален шрифт ми харесва, тъй като прави националната марка по-завършена.

В печатните и видео-материали е използван още един елемент, който придава цялост на бранда. Белите декоративни линии са заемка от местната култура и се свързват добре с логото, придавайки общо звучене на отделните елементи от кампанията. Традиционно, визията на туристическите клипове не се различава чак толкова много за отделни държави, но с този общ елемент зрителят веднага може да се ориентира, дори ако включи телевизора си по средата на спота. Още един детайл, който подкрепя новата национална марка и я диференцира от останалите.

Не искам да се впускам в сравнения с брандинг-драмите около марка България. Това е отделна, доста дълга и не чак толкова слънчева тема. Ще отбележа само едно: на Перу им отнема 2 години, за да създадат цялостна брандинг система. Работата на агенцията Futurebrand започва в началото на 2009. В рамките на една година се разработват различни концепции, а през миналата година текат продължителни тестове, проучвания, фокус групи. Не мога да се сетя ние колко пъти сменихме концепцията си през това време?

Няма подобни постове.

Тежък спор кои има най-много заслуги за прекрасния проект АЕЦ “Белене” се развихри тази сутрин в студиото на една телевизия, която изобщо няма нищо общо с ядреното лоби, ако не броим факта, че се отчита в руското посолство: както вече писах, при посланик Титов на шефове да телевизията се наложило да се оправдават за излъченото [...]

Високо в небето, до самите облаци летяла рижа котка. Просто летяла. Така, от самосебе си. Най-накрая мечтата и се сбъднала. Рижата котка винаги била мечтала за полет и завиждала на птиците, които летели зад прозореца. Сега нямало за какво да завижда, тя била щастлива. Наслаждавала се на вятъра в лицето си, който рошел мустаците и козинката и и се любувала на покривите и върховете на дърветата под нея, ярко осветени от слънцето.
Ето, отдолу се показал познат район с ниски кирпичени къщи и някъде там било старото куче, вързано на верига, което виело протяжно като вятър в тръба. Ах това куче, отдавнашен познайник! То непрекъснато лаело по котките, които се промъквали в двора му. Рижата котка се страхувала от него и затова гледала да го избягва. Но сега, когато можела да лети, не било нужно да се страхува от никого. Нека кучето си лае за здраве, все едно, никога няма да я достигне. Затова махнала с лапи и рязко пикирала надолу. А когато се оказала над главата на старото куче, започнала да го дразни:
-Е, как е, като не можеш да ме хванеш? Мога да си летя над двора ти, колкото си искам!
-Да, - кимнало кучето- можеш да си летиш в безопасност над главата ми, колкото щеш. Но само това. Смееш ли да стъпиш на земята, докато зъбите ми са здрави?
Рижата котка се разсърдила. Искала да му отговори подобаващо, но преценила, че на такава специална котка като нея не и отива да се разправя с обикновени кучета. "Та аз сега не съм обикновена, - мислела си тя - аз съм котка, познаваща чувството за полет!" И с тия мисли се устремила отново нагоре. Изведнъж дочула до себе си нечие тънко гласче.
Озърнала се и видяла една лястовичка, която летяла след нея.
-Гледай ти, гледай ти! - казала лястовичката. - Летяща котка! Не всеки ден можеш да видиш такова нещо!
-Не се ли страхуваш от мен? - попитала котката. - Сега мога лесно да те хвана и да те изям.
-Това, че умееш да летиш и имаш нокти, още не значи, че си достатъчно бърза, за да можеш да ме хванеш.
-Е, какво пък! - усмихнала се котката. Смелият нрав на птицата и харесал. - Тогава да полетим заедно, а?
-Не сме в една посока! - отрязала лястовичката.
-Защо?
-Аз търся светлината - отговорило птичето. - Не знам накъде летя и кога ще пристигна.
-Аз също искам да търся светлината! - възкликнала рижата котка. - Уморих се да седя до прозореца и да гледам как вие, птиците, летите в небето. Повече не искам да живея у хората и да лежа до камената. Искам да бъда като теб, да летя напред, срещу неизвестното, въпреки ветровете и бурите, искам да видя света, да постигна истината и да открия своето предназначение.
Лястовичката я изслушала и след като помълчала за кратко, казала:
-Е, добре! Ако наистина искаш това, лети след мен ...
-Разбира се! - зарадвала се котката. - Ние ще летим напред, забравяйки за всичко, ще намерим светлината, ще се къпем в лъчите и, ще познаем истинския смисъл на живота и ...
Тук тя трепнала и рязко спряла.
-Какво има? - попитала лястовичката.
-Миризмата - прошепнала котката.
-Каква миризма?
-На щастие - промълвила котката и облизвайки се, полетяла наобратно.
-Ей, ама ти къде? - извикала след нея лястовичката.
-Мирише на пържена риба, явно стопанката ми е приготвила обяд.
-А светлината ... и смисълът на живота?
-Да, - кимнала котката - виждам светлината ... от прозореца на моята кухня. А смисълът на живота ... Е, ще помисля за него, когато рибата се озове в стомаха ми.
Котката помахала с опашка и се устремила към дома си.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Продукти за 4 порции:
1 1/2ч.ч. ориз
1ч.ч. зелен боб
2 моркова
1 връзка зелен лук
1/2ч.л. сол
3- 4 с.л. зехтин
4 яйца
щипка сух тарос

Приготвяне:
Оризът се накисва в купичка. Шушулките боб се режат на 2 или 3. Морковите се почистват и стържат на ренде. Стръковете зелен лук се почистват и режат на колеца. Оризът се премива няколко пъти. Взема се тенджера. Слага се оризът. Наливат се 3ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Оставя се да ври на кротък огън 30 минути. В тиган с по- голямо дъно се наливат 3- 4с.л. зехтин. Съдът се поставя на горещ котлон. Добавя се набъбналия ориз и подготвените зеленчуци. Поръсва се 1/2ч.л. сол.  Налива се 1/2ч.ч. вода. Готви се 20 минути на кротък огън. Бърка се непрекъснато с дървена шпатула. Добавят се яйцата, разбити с бъркалка. Ястието се бърка до стягане на яйцата. Накрая ризотото се поръсва със сух, стрит тарос.

Реалният Чарли Шийн

 

Чарли в образа на Чарли в “Двама мъже и половина”

Ок, ясно че изглежда 20 години по-млад, освен това е видимо трезвен. Обаче защо ги обличат с едни тъпи изгладени ризки, едни панталончета, точно от началото на 90-те, а сериалът започна през 2003? Ясно, трябва да са хомогенни,  за да може повторението на 1-ви сезон да не се различава като мода с последния сезон.

Чък Лори пише още няколко топ сериала, “Дарма и Грег”, “The Big Bang Theory”, там героите са си облечени много добре, няма никакви ретро напъни.

 

Това са подаръците, които децата от 3 клас на 176 ОУ с. Негован – Софийска Столична Община, с госпожа Катя Трайкова, подариха на своите родители. Мисля, че са се справили чудесно:) Използваха  Кутийки със снимка за оцветяване и блестящи глитери и с много въображение ги превърнаха в красив подарък за мама.

След двудневното досаждане с мой пътепис ;) , време е да се върнем към нормалния потоко от пътеписи. Днес ще завършим тазгодишното посрещане на Нова година в Истанбул на Емилия. Самото посрещане беше на площад Таксим, а сега ще напривим... новогодишнаразходка по моловете, улиците и подземията на Истанбул.

Приятно четене:

Нова година в Истанбул, за втори път

втора част

На първи януари 2011, по обяд, отпочинали си от новогодишните „пукотевици”, с приятелското ми семейство отново се срещнахме на пл. „Таксим”. Сега вече, нямаше „шест–пет”, твърдо бяхме решили да стигнем до

квартал "Нишанташъ".

Всички средства на градския транспорт работеха нормално и с една от линиите на метрото се придвижихме към квартала , там докъдето снощи не можахме да се доберем.

Ама пък какво метро!

Вагоните дълги, докъдето погледът ти стига, и чисти, и красиви, и съвременни. Красота!

Името на този квартал идва от един неголям, но важен паметен знак , чието съдържание не ми е известно, на един ъгъл на тротоара на една от широките улици в този квартал в европейската част на Истанбул.

„Нишан” в превод е„знак”,

а пък „ таш” в превод е„камък”.

Ето го самият каменен знак, дал името на квартала. Търсихме го, разпитвахме хората на улицата как да се озовем до него. А той е толкова „анонимен” и визуално незначителен, че аз дето два пъти преди това съм минавала с кола оттам, изобщо не съм го забелязала.

Ето го и самият „ нишан” в лице и в гръб. Преди години е бил доминиращ знак от особена важност, ама сега се е превърнал в „подчинен” на урбанизацията, „стъпил„ на едно никакво място, леко недодялан обелископодобен каменен знак.

Кварталът минава за „скъп” и бих казала особено красив. Разходката по тези улици е много приятна , а освен това има множество търговски обекти за промишлени стоки и дрехи. И много заведения за почерпка. Хората с достатъчно пари си пазаруват дрехи оттук, освен в МОЛ-овете. [geo_ mashup_map] [geo_mashup_location_info] Аз се загледах по на места смешно изглеждащи достроени горни етажи на сградите, за изравняване в една линия с по-високите сгради.

Трябва вече да подбера думи за заключение, ама пък ще остане това, без да съм споменала за отиването ми с приятелка този път до МОЛ „Джевахир”, който се намира в съседния квартал „Шишли”? Аз в

МОЛ-овете на Истанбул

много обичам да се разхождам, но така и не пазарувам, само гледам. Всъщност с една приятелката , живееща в Истанбул, се срещаме при всяко мое пътуване дотам и традиционно сядаме на чаша кафе СтарБъкс кафене в някой от МОЛ-овете. Тя отива там да си пазарува , а аз съм "от придружаващите я лица". И в София си имаме няколко, макар и по-малки МОЛ-ове, в които мога всичко, което ми трябва да си купя.

Ето тук отляво зелената сграда е този МОЛ "Джевахир", до тези "лични"сгради, които се виждат отвсякъде в далечината, докато се разхождате с корабче по Босфора.

Голям, красив и с невероятни удобства за подземно паркиране на няколко нива, но и с много строг входящ контрол, какъвто няма в нито един от МОЛ-овете в София.

И от подземния многоетажен гараж да влизаш, минаваш през същия строг контрол на всичко което носиш, а ти самият минаваш през портала на скенера.

В един от дните преди Нова година вървях сама, вече уморена и леко замръзнала, нарочно не взех метрото, а движех пеша по тази голяма улица в кв. „Шишли”, защото исках просто да си разглеждам. Ама беше студено и духаше много студен вятър. На тротоара гледам, едни търговски колички а край тях момчета и момичета предлагат чай на минувачите.

Веднага се лепнах до количката, получих една чаша с горещ чай и захарчета и попитах колко лири дължа? Момчето се усмихна и каза: „Нищо. Това е почерпка”. Всъщност през целия ден хора като мен получават горещ чай, за сметка на общината.

А това, дето червеният цвят доминираше на витрините за бельо било, защото по тяхна традиция, всички задължително трябвало било да посрещнат Новата година, непременно облечени с червено бельо.

Ако се съди по сергиите и витрините, голям късмет ще имат през новата година комшиите. Особено ако си закупят и от специално декорираните боксерки на Дядо Коледа, за късмет, не за друго. И към края на хаотичния ми разказ, ми се иска да ви покажа и как изглеждат

много удобните тунелни вагончета

Със синьото вагонче тръгва нагоре по един тунел със стръмен наклон от последната спирка на трамвая „Кабаташ”, където е и морската гара „Кабаташ”на корабчетата до „Принцовите острови”. След две-три минути, само след една спирка, с това вагонче се отива на спирка „Пл. Таксим”. Изключително удобен транспорт и винаги, дори и в полунощ с него пътуват много хора в двете посоки.

Ето как изглежда модерното вагонче в метро-тунела „Кабаташ”-„Таксим” И друго едно вагонче в друт наклонен тунел ще ви спомена, защото наистина спестява трудното изкачване по стръмните улички към кула „Галата”.

Началната спирка е в непосредствена близост на моста „Галата”

и с това вагонче се стига спирката на площада, на който обръща малкото трамвайче в далечния по отношение на пл. „Таксим” край на „Истиклял”. Пътят в тунела е много кратък, заплащането точно две минути път и изминати само 570 м., е 2.50 т.лири. Ето тук се излиза от тунела на червеното” метро”.Много използувана линия , от жители и туристи, която обаче не е много добре показана в джобните пътеводители.

И за финал, и за да е красив този финал, не думи, ами „букети” направо от улиците на „Нишанташъ” съм приготвила.

И какво от това, че беше първи януари 2011? Цветята по тротоарите, бяха прелестни. А разходката ни в тези дни - истинско щастие, независимо от ниските температури.

А на другия ден, в 11.00, от "Истиклял" напазарувах поръчаните от дъщерите ми пресни бюрек и баклава, които в бюрекчийницата ми опаковаха в луксозни кутии. Приятелите ми минаха покрай хотела, за да ме вземат, за да потеглим към България. Дежурният служител на хотела от рецепцията беше повече от услужлив, нахилен до уши, раболепен и докато помагаше за наместването на куфара ми в багажника, каза на приятелите ми. "О, ама тя/имаше предвид мен/, ни беше "перфектен клиент". Перфектен, защото си мълчах, като пукел и нито веднаж не се оплаках от многото неудобства в хотела. Нямам представа как и защо се въздържах от това, да им вдигна "горно "до" и да поставя известни изисквания. Няма да ви разказвам и подробности, защото си развалям хубавия спомен от прекресната новогодишна "ваканция" в Истанбул. Гледайте цветята!

Автор: Емилия Попова Снимки: авторът

Още разкази за [geo_mashup_category_name map_cat="487"] по света от нашите автори – на картата:

[geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="487" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"]

[geo_mashup_category_name map_cat="487"]

Още пътеписи от близки места:

1. Нова година в Истанбул, за втори път (1)
2. Истанбул по Нова година(1)
3. Истанбул по Нова година (3): Разходка край Галата
4. При комшиите на гости (Истанбул на Нова година)
5. При комшиите на гости (Истанбул на Нова година) – продължение
6. Кукери (Нова година в Разлог)
7. Коледа и Нова година
8. Истабул по Нова година (2): Капалъ чаршия и Египетския пазар
9. Нова година в Будапеща, Унгария
10. Нова година във Виетнам
11. Silvestr v Praze, или как се посреща Нова година на Старе место (Прага)
12. Нова година в Тунис

Има някаква пловдивска фирма Nutrax, която се оказа, че освен продукта на снимката Seroton (който обещава лекарствени чудеса), е отговорна и за визуалното замърсяване по билбордовете с просташката реклама на HardMan (онази със „Зареди пистолета“).

Не знам за HardMan, но тоя Seroton ме заинтригува, още повече че за петте минути, в които карах зад него ми се набиха чудни обещания за лечебен ефект. И понеже си се рекламира като лекарство, а и антидепресантите по принцип са с рецепта (чиято реклама не е разрешена), се заинтересувах що за лекарство ни се продава в аптеките.

В регистъра на лекарствените продукти… изненада, изненада – Seroton го няма! Нито виждам регистриран производител Nutrax.

Тоест ви предлагат нещо, маскирано като хранителна добавка, но го продават в аптеката, след яка реклама и с претенциите че върши работа на антидепресант. Съдържание и стандарти за производство и контрол – неизвестни. Според уикипедия, няма никакви доказателства за полезен ефект от нещото.
А и фирмичката добре се е наместила. Нерегистрираните им „натурални продукти“ обхващат всички високодоходни области:
- Моnacolin K – който „чисти лошия холестерол“;
- SAG8 – след цитирам „10 years of researches and examinations of the Health Ministry“, са произвели нещо, което топи мазнините и целулита, пак гони депресията. Рекламата е – 8 килограма за 8 седмици;
- Гореспоменатия HardMan – революция в леглото;
- и Seroton-а – за депресията ви след разорението от покупката на съмнителни лекарствени продукти.

И хич не става дума за глупостите за „хранителни добавки“. – това не е никакъв витамин. Алчната пасмина продава нещо, което рекламира директно, че лекува болестни състояния – депресия и главоболие са такива – без контрол и обосновка. Продава се за 30 лева опаковката (60 бр., 50 ст. на таблетка), като трябва да взимате 6 на ден. Това са… 90 лева на месец. Нещо като данък-глупост ако ме питате.

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Ина Михайлова е поканила двама добри събеседници – арабиста Киряк Цонев и журналиста Николай Петров. Генерал Абдел Фатах Юнус мъчител на българите в Либия и баш бунтовник срещу Кадафи Приятно гледане: