Ако МВР и прокуратурата не окошарат бързо идиотчетата на “Атака”, ако Волен Сидеров не бъде подведен под отговорност, ако медиите не обявят пълно ембарго на екстремистите, нищо чудно нормалните хора да се озоват в положението на Робърт Де Ниро и неговия Шофьор на такси:

Сподели във Facebook

За десетина дена Волен Сидеров сътвори три скандала, които опънаха нервите на Бойко Борисов и го накараха да предупреди, че няма да позволи да му извиват ръцете. Което все пак е възможно най-меката реакция в сравнение с това, каквот...

цвете за свободна България снимка Димитър Димитров още във фб и при Асен Генов, Светла Енчева, Петя Кирилова-Грейди, Александър Колевски, Енея Вородецки,

странно, но днешните събития ме върнаха към две песни от онези мътни, но пълни с ентусиазъм и желание за промяна години "Аз не съм комунист, аз не съм нихилист, аз не съм шовинист, аз не съм терорист, аз не съм антихрист, аз не съм екстремист. Аз съм просто човек! Аз не съм бюрократ, аз не ...

За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга.

Когато времето и мястото на събранието, на митинга или пътят на движението на манифестацията създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът на общината, предлага промяната им.

(чл. 12 ал. 2) Кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че:
2. нарушават правата и свободите на другите граждани.

1. Първата възможност, в която имам сериозни основания да се съмнявам е, че Сидеров надлежно и своевременно е уведомил кмета Фандъкова, която, в неразбираемо за мен благоговеене пред коалиционния партньор на Борисов, въпреки очевадните дори за децата предпоставки за, цитирам,  за нарушаване на обществения ред, представляващи очевадна заплаха за, отново цитирам, правата и свободите на другите граждани е действала крайно непрофесионално и безотговорно.
2. Вторият сценарий, по-удобен за кмета и управляващите, е, че Сидеров и шпиц-командата му са действали на своя глава, без да спазят предписанията на закона. При тази хипотеза не става ясно защо полицията, въпреки присъствието си и направените арести, не е направила всичко възможно да предотврати разпалването на религиозна омраза, насилието, погромите и посегателствата над чужда собственост. Същата тази полиция, която не пожали сили и техника да бие и гони като хищник протестиращите на 14 януари 2009. Да не говорим, че най-вероятно и тогава, и сега, сред вандалите и хулиганите, замерващи служителите на реда и вярващите с камъни, вероятно са присъствали едни и същи хора...

Евтин сценарий. Доган се “завръща” театрално. Волен Сидеров напада мюсюлманите пред джамията. Бойко Борисов ни съобщава, че “толерантството” му е най-скъпо.

Вероятно ако бях турчин, след изстъпленията на “Атака”, отново бих потърсил защита от единствената партия на турците - ДПС. И понеже повечето хора мислят така, Ахмед Доган трябва да почерпи. Както Волен Сидеров трябва да почерпи за “тактичното” включване на Доган от Джебел. А бе, разменят се едни напитки между масите и никой не казва, че сценката е евтина и прозрачна. Това не означава обаче, че няма да хване дикиш. Такъв е матряла.

А Б.Б. откри, че толерантността и човешките права са му скъпи. Защо не се сети за това, когато ултрасите на ВМРО атакуваха Свидетели на Йехова в Бургас или когато маскираните пребиха от бой и се снимаха на диванчето на Тенчо Попов. Пак е евтино и прозрачно. И пак ще има кой да ръкопляска.

Истината е, че гореспоменатите трима имат една голяма любов. Или един голям страх. Или една голяма зависимост. Те си знаят. Да сте ги чули да им пречи руското енергийно нахалство? Имат и друга обща любов. На въпроса Има ли тайна сделка между ГЕРБ, Атака и ДПС, бившият министър Мехмед Дикме отговори - приватизацията на “Булгартабак” един месец преди изборите ще изясни всичко. Толкова за този епизод от сериала.

Сподели във Facebook

Милен Радев

Заради някои оставени коментари под последните ми два материала на „Баташката тема“ тук в блога „Де зората“ и във връзка с днешните зулуми на московски агенти около софийската джамия искам да фиксирам тук някои за мен очевидни постулати:

- изучаването на нашето минало, търсенето на историческата истина, душевната ангажираност със заветите на големите ни фигури от миналото, работили пожертвувателно според завета „Своето не даваме и чуждото не щем“ няма нищо общо с примерите на дивашка предвзетост, с враждебност и омраза, камо ли с насилие към днес живеещи редом с нас наши братя, мюсюлмани – турци или помаци, които в огромното си мнозинство се отличават с особено трудолюбие, почтеност, привързаност към родната земя, отзивчивост и гостоприемство – въпреки срамната хроника на злодейства спрямо тях от българска страна през последните десетилетия;

- констатирането на разминавания във вижданията, критикуването на тезите на учени като Мартина Балева или на нашата приятелка, публицистката Даниела Горчева, формулиране на свое становище, отличаващо се от днешни догми на „политическата коректност“ няма нищо общо с вандалщината на полуграмотни скотове, служещи на чужди, североизточни интереси;

- категоричното ни отрицателно отношение към фундаменталния ислям като система за политическо заробване на личността няма нищо общо с преднамереност или враждебност към нашите сънародници, изповядващи тази религия и възприемащи я в нейните етични, духовни и мистични измерения;

- убедеността, че през 500-те години съществуване в рамките на Османската империя нашият народ е бил обект и на отродяване, и на насилие, и потисничество, и на икономически и културни притеснения, не ни пречи да заявим, че половината век на комунистическа диктатура е време на много по-страшен терор, време на внушено от чужбина, но провеждано от сънародници кърваво робство с дългосрочни социо-психологически и дори антропологически последици.

Каре във в. 24 часа след изявление на Румен Петков

Бившият вътрешен министър Румен Петков, който в момента е в открит конфликт с американския посланик Джеймс Уорлик, е подробно анализиран от американските дипломати в София от встъпването си в длъжност през 2005, до оставката му през пролетта на 2008 г.

Първата характеристика на Петков е дадена в неподписана грама от юли 2005, представяща предложението за миноритарно правителство на Сергей Станишев след парламентарните избори [05SOFIA1329]. Като кмет на Плевен, той е подозиран в корупция - пише американският дипломат.

Следващата, доста по-подробна характеристика на Петков е изпратена във Вашингтон след срещата му с посланик Байърли в началото на септември 2005 в грама с гриф СЕКРЕТНО [05SOFIA1618]. Само ден по-рано Петков е обявил за намерението си да назначи граждански съветнически борд към МВР, съставен от бивши изтъкнати кадри на ДС, водещи членове на "Генералското движение... имащи силни връзки с руския бизнес". Цитирани са имената на Любен Гоцев и Бриго Аспарухов. Публично Петков защитил избора си и подчертал, че членовете на гражданския съвет няма да имат достъп до класифицирана информация, а в частен разговор с посланика омаловажил влиянието им като казал, че "тези стари измамници само се събират в четвъртъците, за да клюкарстват". Това очевидно се отнася за т.нар. митичен генералски кръг, познат под името "Монтерей".

Посланикът оценява Петков като човек с "остаряло мислене", въпреки че е само на 43 г. Той има слабост към старите комунисти и "червените бизнесмени", но и "тънко ухо" за връзките с обществеността. Петков прави впечатление на прагматик. "За добро или за лошо, Петков ще бъде много по активен от сомнабулния си предшественик (Петканов)", смята посланика.

В края на септември Байърли докладва, че след натиск от опозицията и от американската страна Петков се е отказал от съветническия борд на "старите измамници" [05SOFIA1685]. Татяна Дончева разказала в посолството подробности от кухнята на БСП, свързани с този ход на Петков. Според нея Петков има топли връзки с Генералите, въпреки, че не е част от тяхното движение и е по-близък до реформисткото крило в бившата комунистическа партия, към което се числят Първанов и Станишев. Той обаче направил жест към Генералите, за да си подсигури преизбиране като зам.-председател на БСП на предстоящия конгрес на партията и за да неутрализира недоволството им, че не са наложили свой кандидат като министър на вътрешните работи.

Скандалът

Американските дипломатически грами изтекли през Wikileaks дават интересни детайли от драматичната двуседмична борба на Румен Петков да запази поста си през 2008 г., която завърши с неговата принудителна оставка.

Скандалът около Петков се завихри покрай случая със сръбския наркотрафикант Куйович (наречен цветисто от министъра "Муйович - Уйович"), за когото се разбра, че е получил редовни български документи с подписа на бившия главен секретар на МВР Илия Илиев.

Впоследствие в медиите изтекоха СРС-та с информация за топлите връзки на зам.-шефа на ГДБОП Иван Иванов - Рилски със собствениците на Винпром Пещера, както и обяснението на Ваньо Танов пред парламентарната комисия по вътрешен ред, в което той заяви, че министър Петков, идентифициран с псевдоним "Запалката", е възпрепятствал акции на ГДБОП срещу производители на алкохол без бандерол.

За капак стана ясно за срещата на Петков с "оперативно интересните" Братя Галеви на басейн Спартак, осъществена с посредничеството на Алексей Петров. Тогава Румен Петков разсекрети Петров като агент на службите и прокуратурата му заведе дело за разгласяване на държавна тайна.

Махането на влиятелния Петков не е лесна задача, пише посланик Байърли в грама датирана от 1 април 2008 [08SOFIA192]. Петков имал тесни връзки с президента Първанов и значителен авторитет в местните структури на БСП. Наричали го "Регента", заради близостта му и с неопитния Сергей Станишев. Вътрешни хора от БСП разказали, че връзките на Петков с противоречиви бизнесмени и организираната престъпност датират от времето, когато е бил заместник-председател на партията и е уреждал финансиране за БСП от СИК и други сенчести групировки.

Посланиците към Петков: "Тръгнете си за доброто на България"

След като беше огласена грамата на посланик Байърли, в която той прави портрет на Петков, бившият министър нападна посланика в телевизионно предаване. Той го определи като "третокласен доносник" и разказа, че Байърли се опитал да предизвика интрига, за да го принуди към оставка. Според Петков посланикът дошъл в кабинета му и му казал, че "решаващ фактор" в държавата е свалил доверието си от него. Петков се обадил по телефона на "решаващия фактор", който отрекъл, след което посочил вратата на американския посланик.

Във версията на Байърли, изложена в грама изпратена на 15 април 2008 [08SOFIA229], след оставката на Петков, не се споменава нищо за подобно събитие. Пише обаче, че Петков се е обърнал към американския, британския и холандския посланик в опитите си да се защити. От американците е получил отговор, че "трябва да си отиде за доброто на страната".

Байърли разказва за прогресивния вътрешен и външен натиск над Петков да подаде оставка. Президентът Първанов първоначално защитава стария си съюзник, но отстъпва след новите бламиращи разкрития. Натискът над Петков нараства и след собствения му доклад от 50 страници, в който той описва корумпираната и парализирана правоохранителна система, както и след доклада "Спасов", изготвен със съдействието на ДАНС, от който става ясно, че теч на информация от МВР към наркотрафиканти е предотвратил залавянето на големи пратки със синтетична дрога, парите от които частично са финансирали терористична дейност - пише Байърли.

Брюксел: Или Петков, или предпазна клауза!

Неназован съветник на Станишев е казал на посланика, че премиерът е получил най-малко две обаждания от Брюксел със заплахи, че ако Петков остане ще бъде активирана предпазната клауза, пише още посланикът. Друг източник на посолството също потвърждава за тази заплаха, която е развързала ръцете на Станишев да махне Петков.

Отбелязано е и фрондьорството на НДСВ, чиито депутати гласуваха въздържал се на вота на недоверие на 11 април 2008. Според Даниел Вълчев, който също е сред доверените лица на посолството, кризата с Петков е била придружена с тактически ходове на Симеон за по-широк правителствен ремонт. Царят притискал Станишев да махне министрите Вълчев и Василев, които дисиденствали срещу него.

Коментарът към грамата е, че натискът от ЕС и САЩ е бил решаващ, но правителството на Станишев е било притиснато също така от вътрешни фактори и от медиите. Станишев отдавна искал да намали влиянието на Петков, който поради позицията си в МВР имал достъп до "компромати". Губещ е Първанов, съперникът на Станишев за влияние в БСП, който е подкрепил Петков в началото на кризата.

Станишев поискал също така американска помощ, за да реформира МВР в нова структура, която е "ефективна, модерна и извън всякакво съмнение". Посланик Байърли подкрепя искането му с коментара, че Станишев "едва ли е отправил същото искане и към руснаците"...

Коментар на Биволъ:

Петков - Пещаците - Недосегаемите...

Събитията показаха, че реформата в МВР така и не се състоя при следващия министър Михаил Миков, нито при сегашния Цветан Цветанов. С американска помощ или без, вътрешното министерство, което храни най-големия брой полицаи на глава от населението в Европа и приютява над 1600 бивши кадри на комунистическата Държавна сигурност, продължава да е неспособно да събере валидни доказателства срещу босове на организираната престъпност, подслушва масово и незаконно и от него продължава да тече информация, както показа скандалът с Мишо Бирата.

Самият Петков продължава да се радва на безнаказаност и дори наскоро получи "индулгенция" от Велчев, че срещу него не се води разследване в България. Досъдебните производства за по-старите му прегрешения, като кмет на Плевен, цитирани в грамите, са отдавна прекратени и забравени от услужливата прокуратура.

Петков отправи и публични заплахи срещу журналиста Юрген Рот, който трябвало да бъде "бит по ръцете, краката и цялото тяло". Международната организация Репортери без граници реагира остро на тези заплахи. Медиите в България обаче не проявиха солидарност и до днес предоставят на Румен Петков трибуна за публични нападки и обиди.

В последните си изяви Петков нарече няколко пъти Джеймс Уорлик "боклук", а след последните разкрития на Wikileaks за тандема му с Велчев за влияние над съда, нападна и Джон Байърли като го обяви за "шизофреник" и "третокласен доносник". Не е известно парламентарната комисия по етика да се е самосезирала за тези скандални изявления на депутата от БСП.

Възможно е недосегаемостта на Петков да се дължи на достъпа му до "компромати", загатнат в грамата на Байърли.

Няколко са тежките престъпления  на служебни лица, споменати в скандала около оставката на Петков. Те са изложени в доклада на парламентарната комисия и в показанията на Ваньо Танов: получаване и даване на подкуп, злоупотреба със служебно положение и възпрепятстване на правосъдието.

Престъпленията не бяха преследвани от прокуратурата, оглавявана от Борис Велчев. Някъде изчезна назначеният от Петков зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов - Рилски, който си искаше от "Пещаците" подкуп: пушка и лаптоп за дъщерята, според мащабна разработка на НСБОП, публикувана в "Капитал". Самият Петков беше оправдан по делото за разкриване на държавна тайна.

По всичко личи, че няма вероятност Румен Петков да бъде подведен под отговорност и да бъде осъден при сегашното управление в страната. Едва ли е случайно, че именно Петков защити безапелационно премиера Борисов по БНР, с коментар, че никога не би се подал на руски шантаж и заплахи. Повод за изявлението му беше информацията от Wikileaks, че Путин е заплашил Борисов да остави българите на студено през зимата.

Едно мащабно и независимо разследване в бъдеще, може да се занимае с информацията за мащабни злоупотреби и фирми от търговията с акцизни стоки /Винпром Пещера и СИС-индърстриз/, както и финансирането на политически партии с мръсни пари. Вече стана ясно от секретната справка, изготвена за премиера Станишев и изтекла в медиите, че закриляните от Петков бизнесмени "Пещаците", са спонсорирали активно, както БСП, така и управляващата ГЕРБ. Но това е по-скоро не инцидент, а закономерност в икономическо-политическото срастване на власт и пари в България.

{gallery}peshtera{/gallery}

Атакисти нападнаха мюсюлмани в София, докато те се молеха в джамията. Не само това, но ги обиждаха по невиждан начин. В сайта за видеосподеляне, Vbox7, бе качен клип, според който в София е имало “масов бой между джихадисти и националисти”.  Депутатката от “Атака”, Деница Гаджева, която бе ударена по време на нападението над джамията, през полуотворена уста, без да й се разбира нищо и аха да зареве, започна да кълне: “Виждате ли какво правят?” Заради удара по нея, Волен Сидеров се зарече да мине в опозиция, ако не бъдат задържани онези, които са хвърляли камъни.

Докато ранената Гаджева беше отведена с линейка в болница, получилият черепна фрактура мюсюлманин, лежеше в кръв пред джамията.

Различни независими медии пък озаглавиха статиите си с гръмогласните думи “Ислямисти за се закинили още вчера на Сидеров”. Изобщо една абсурдна и мазна манипулация на общественото мнение, която няма да доведе до нищо хубаво.

Да се върнем в 15-ти век, какво ще кажете, “Атака”? Да се оградим със стена, да изгоним чужденците, като в Реконкистата, а тези, които останат да ги претопим (ако можем). След това да се прекъсне изучаването на всички езици, различен от майчиния, а той несъмнено ще е български. Welcome to the our Middle ages country, която няма да се различава по нищо от онези, които критикуваме. Ако поемем по този път, който ни обещава “Атака”, едва ли ще стигнем до нещо различно от започването на конфликт, подобен на този в Босна. Тогава явно моделът, който винаги сме си представяли, че сме – толерантна страна – явно ще бъде дискредитиран и оказал се неизпълнен.

Интересно е дали Сидеров ще бъде съден, пита Енея.

[...]А сега ще осъдят ли Волен Сидеров и дебилната му група симпатизанти след като нарушиха закона?[...]

[...]Това е било ПОБОЙ, не сблъсък, Дневник могат да се консултират с речника и значението на думите. СБЛЪСЪК е когато и от двете страни има реакции, побой е, когато едните замерят другите с камъни, яйца, плодове, каквото се намери, а другите просто си стоят на място (или в случая, са ръкопляскали). Познайте кой кого е замерял с камъни, а? Ама разбира се, това са любимите на всички урунгели -’Атака и сие“.

Препоръчвам да се сравнят двете статии, много са интересни, даже човек би могъл да предположи, че става дума за различни събития.[...]

[...]Забелязвате ли повтарящата се схема тук?

Нападение, насилие и агресия над хора на база вероизповедание и етнос, според закона, който по-горе съм цитирала, за справка на всеки който иска да провери, има много точно отношение по случая. А именно – че е незаконно. Призоваване към насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност е незаконно, наказва се с лишаване от свобод от 1 до 4 години и с глоба от 5 до 10 хиляди лева, че и с обществено порицание?.

Сега ще бъде ли арестуван Волен Сидеров?

Или да се готвим за излизане по улиците като за война, понеже националистчетата от всички форми и размери са някакви специални и се ползват с привилегиите те да решават кой има права и кой няма права?

Сидеров носи лична отговорност за този случай, защото той е бил начело и е гледал безучастно, когато 1. са правени опити да се заглуши молитвата 2. молещите са били замеряни с предмети 3. правени са опити да се предизвика реакция, като са горили молитвено килимче.[...]

Светла Енчева попита как може Столична община да позволява организирането на митинги с антирелигиозна насоченост.

[...]От доста време насам не виждам “Атака” на Орлов мост (предистория: 1, 2). Не знам дали им омръзна, или са били посъветвани да се разкарат. Предполагам, първото. И все пак се чувствах морален победител… до днес, когато разбрах, че обичайните вече петъчни нападения над джамията в София “Атака” също са координирани със Столична община.

Ресорният зам.-кмет Иван Сотиров (от СДС, държа да отбележа) и Иво Пенев от Столичния инспекторат хич да не ми излизат с мантрата за свободата на словото. (Фандъкова не я и питам – тя, както стана ясно, е много бърза в измиването на ръцете.)

Пред 21 век ръководството на една европейска столица дава карт бланш на политическа партия да възпрепятства група от хора да изповядват своята религия. Това е престъпление. Трябваше ли да се стигне до побой, за да кажем, че “Атака” трябва да бъде поставена извън закона и че Столична община е съучастник в престъпление?

Неудобно ми е, че съм от София, честно.[...]

Наистина съм разочарован, озадачен…чак дори не мога да повярвам, че се случва в България. Явно съм грешал в някои мои преценки. Първо “Атака” бяха оставени да протестират срещу джамията. Сега я нападнаха, какво да очакваме – да я запалят? Да започнат нападения над имигранти? България е единствената страна, която знам, в която няма религиозен конфликт, особено на Балканите. Но явно някои хора искат да видят кръв по улиците, масови депортации, насилие. Все неща, които човечеството видя в Босна и Ливан и си взе уроците. Българските националисти правят грешка след грешка, от което ще страдаме всички ние – българските граждани, които смятаме, че не е проблем в една страна да съжителстват различни етноси и религии.

Надя Хамами, 20 май 2011 (петък) – СУ “Св. Кл. Охридски”

Събитието (Дискусия за Палестина и Израел с участието на Андрей Пантев, Славчо Велков, А. Федотов, Й. Пеев, Intidar, 17 май 2011) бе открито от директора на ЦИЕК (Център по източни езици и култури) и Центъра по кореистика, проф. дфн Александър Федотов. Той също така модерира дискусията ПАЛЕСТИНСКО-ИЗРАЕЛСКИЯТ КОНФЛИКТ – СЕГА НА КЪДЕ? В срещата взеха участие официални лица, посланици, университетски преподаватели. Преводач в залата бе изтъкнатата арабистка Мая Ценова.

Проф. Йордан Пеев, арабист, представи своята теза по въпроса за израелско-палестинския проблем. Започвайки с исторически преглед на фактите около създаването на държавата Израел, той набеляза няколко основни точки, базирайки се на официални документи, които да ни бъдат опора в настоящата дискусия по проблема, около който се фокусира настоящото събитие; един проблем, който според проф. Пеев „всички присъстващи в залата познават добре и в детайли” и с който самият той се занимава вече половин век. Като започна идеята за създаване на еврейска дъжавава в Палестина, мина през палестинското движение за самоопределяне и въпроса за бъдещето на Палестина, стигна до идеята за разделянето на земята, представена в известния доклад на Пил, в който тази идея първоначалната идея се дава за пръв път в изкристализирал вид. Този документ е първообраз на ембрионалния вид на идеята за сбъсък на цивилизациите, „една толкова погрешна идея тогава, колкото и днес”. В доклада се говори за различия между палестинците и евреите още 1936-37 г. като народи, менталност, култура, този текст опрделя арабите като азиатци, а евреите като европейци, с непреодолими различия в психологията и етноисторическото развитие, които предопределят решението за разделяне на Палестина взето през 1947 г. с резолюция номер 181 от 1947 г. – това е наистина една историческа резолюция. Тогава Ерусалим се обявява за международен град. Израел веднага е признат от Виликите сили. Отговорът на този акт е избухването на Първата арабо-израелска война, наречена още ПАЛЕСТИНСКА. Войната завършва в победа на Израел, като той завзема повече от половината от територията на дотогавашната Палестина. Нарушена е резолюция 181, тъй като Ерусалим има статут на международен град става владение на новосъздадената държава. Възниква въпросът за бежанците – около 750 000. Месец по късно, пред декември, се приема друга резолюция номер 194, с която бежанците имат право да се завърнат по родните си места или да бъдат компенсирани с пари от Израелската държава. Проблемът се превръща в международен, нарушени са човешките права и това е основна спънка в понататъшното решаване на конфрикта. Арабските страни не признават и двете резолюции на ООН. Напрежението ескалира, отношенията изключително много се изострят и се стига до 1956 г., когато Израел напада Египет. До средата на 60-те години арабските страни тогава все още мислят, че сами ще решат проблема с присъствието на Израел в региона. През това време има различни палестински съпротивителни движение. През 1964 г. се създава Армия за освобождение на Палестина, в коята младите палестинци да отбиват военната си повинност. Народният фронт за освобождение на Палестина също е факт и фактор в и за процесите и политическите събития през този период. Палестина се определя като част от великото отечество на арабите. Очевидно е отричането на съществуването на държавата Израел като държава. Справянето с проблема ще бъде военен път.

Израел завзема територията на цяла Палестина с ЮЛСКАТА ВОЙНА от 1967 г. Дотогава я има арабската непремиримост със създаването на държавата Израел и непризнаването й. След тази дата става обратното – Израел отказва да признае съществуване на Палестинската назависимост и това е подиктувано от позиция на силата. Така щом се отрича решението за независимото съществуване на две независими държави, признати от ООН, Израел подкопава и легитимността на собствената си екзистенция.

Изказването на проф. Пеев приключи с израелската непримиримост към създаване на Палестинска държава и създаването на различни пречки, по пътя към осъществяването на международното решение. Това е един дипломатически и политически маниер на поведение от страна на Израел, който спъва справедливото решение на конфликта. И двете страни се придължат към една неправилна и може да се каже „късогледа” основа, която докато не бъде променена, няма да има положително развитие в проблема, който днес се обглежда на настоящата конференция и от световната международна общност.

Думата взе посланикът на Алжир Ахмад Буташ за кратко изказване, който засяга един единствен въпрос и той е арабската мирна инициатива. Палестина според него настоява за своето законно право. Палестина и арабските държави и в по-далечното и в по-близкото минало винаги са работили за решаване на конфликта и това вече има повече от 60 годишна давност. Посланикът спомена волата за намиране на изход, доказателство за която е общоарабската среща на най-високо равнище, проведена в Бейрут през 2002 г. – инициатива получила пълна арабска подкрепа. Арабската мирна инициатива от 2001 г. е потвърждение на решението от срещата в Кайро през 1996 г., което налага изпълняване на ангажиментите на Израел в кризата и признаване на Палестинката независимост. През 2007 г. в Риад на друга среща на арабските страни се препотвърждава арабската мирна инициатива. Тук специален пратиник на САЩ е Джордж Митчъл, който заявава официално намеренията на кабинета на Обама да включи арабската мирна инициатива и осъществяването й в преоритетната политика на САЩ в Близкия изток. До днес няма обаче никакъв напредък към мира и това се дължи на поведението на Израел, провеждането на колонизаторската политика.

Господин Пламен Цолов, главен референт за Палестина от Министерството на външните работи на РБългария, арабист, започва с благодарност за кориспондиращите помежду си две предходни изследвания, дали исторически преглед на сибитията, довели ни до днешното състояние на конфликта. Сложно и необходимо е дискутирането на тази тема. През годините израелско-палестинската драма се е превърнала в „горещия възел”, за който изглежда, че разрешение няма и каквото и да се случи, все ще има ощетена страна. Повече от 60 години не са изпълнени решенията на ООН за съдаване и признаване на две независми държави върху земята на Палестина. Петте войни от 1948 до 1988 г. не успяват да създадат добросъседски отношения за Израел, нито да установят признаването на държавата Палестина.

Днес има нова заплаха да мира ако прекратените през септрември миналата година мирни преговори не бъдат въстановени. България винаги е била съпричастна към това да се постигне добро разрешение за всички трайно присъстващи в региона и причина са не само заради спасенитеу нас 50 000 евреи и заради стотиците палестнински студенти, завършили образованието се у нас, а защото винаги се е интересувала от справедлилостта и спазването на човешките права. Още през 1948 г. България презнава Израел и през ноември 1988 г. признава и независимостта на Палестина. Ангажиментът на страната ни към уреждането на проблема в Близкия изток е много важен за България, както преди членството й в Европейски съюз, така и след него като за българската страна е много важно да се спазват резолюциите на ООН и в този контекст България застава зад справедливото разрешение и основаването на две държави и създваненето и признаването на Палестина в границите от 1967 г., която да живее в мир и добри съседски отношения с останалите страни в региона. В този контекст РБългерия подкрепя и арабската мирна инициатива за постигане на справедливо решение на кофликта. Тази инициатива продължава да бъде една протегната ръка към Израел, въпреки окупацията, въпреки ежедневното напрежение, жестоката разправа, пролятата кръв и Израел трябва да се възползва от този шанс. Социалният взрив и събитията през Арабската пролет от 2011 г. показва промените и решимостта на съседните на Израел държави и целият арабски свят. На 5 и 6 май се проведе платформа-форум по инициатива на Министерството на външните работи на РБългария, едно изключително успешно и важно събитие, събрало неправителствени организации, които заедно да генерират идеи за подпомагане на обществата в преход; което да извлече поуки от случващото се и да анализира променящата се динамично ситуация. По този начин България доказа солидарността си с настъпващите необратими промени и изграждането на граждански общества в арабските страни и за разрешаване на проблемите между Израел и Сирия и Израел и Ливан. Българската страна не приема изграждането на колониални селища в палестинските земи и ги приема за незаконни и много пъти призовава Израел както да преустанови изграждането на такива, така и да разруши вече построените, тъй като те са в разрез с резолюциите на международнотонародното право. България подкрепя вътрешнопалестинското споразумение зад обединяващата фигура на личността на Махмуд Аббас. Подкрепя изграждането на палестинските независими и демократични интитуции. Оттук най-краткият път към целта минава през провеждането на преговори с Израел, който е пряк участник и заинтересована страна в конфликта. Този процес, обаче не може да се бави безкрайно. Вдигането на блокадата от ивицата Газа е наложителна. Хуманитарната криза там е в разрез със спазването на човешките права. Трябва да се спре по-нататъшна радикализация. България има конкретни предложения за сваляне на блокадата. Нерешими конфликти няма, така че „трябва гордиевия възел да бъде развързан”. От много и различни фактори зависи постигането на мира, но най-вече от двете страни – чрез диалога и чрез отстъпките от това, на което всяка от двете страни държи, да плати цената за траен договорен мир в името на едно по-добро, спокойно и сигурно бъдеще.

Господин Славчо Велков, експерт и преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” се присъединява към точната, ясна и категорично позиция на Пламен Цолов, като взема предвид, че това не е единствено лична позиция, а е заявена позиция на дипломат, прокарващ линията на българската външна политика. Той нарича това „свеж полъх” в застоя по пътя към разрешаването на проблема. Спира се на първо място на реалностите до този момент и на перспективите оттук нататък. Ключовата дума в реалностите е окупацията с всички произтичащи от това последствия – хуманитерни кризи, незаконни селища, чек-пойнтове, разделителна стена, чести конфликти, кръв и жертви. Окупацията е специално призната от ООН с редица нормативни документи. Четвъртата Женевска конвенция е за защита на цивилното население в окупираните територии – тя не се спазва и каква всъщност е действителността може да се провери на място. Палестинците в региона и по света са много повече от българите – те са около 1,5 милиона в Газа на територия на каквато има е столичният квартал Люлин, в Ливан, Сирия и Йордания са около 4,5 милиона, а по света всички са около 11милиона. Завършилите тук палестинци не са няколкостотин, ко.акто беше споменато, а са около 3000 и са се раелизирали не само у нас или в Палестина, а по целия свят. В момента в палестинското правителство има двама министри български граждани и шест са депутатите, разбира се има много лекари, журналисти, работещи в държавни служби и т.н. Палестинският народ заслужава да има собствена държава и да живее свой независим живот. „Много ми се иска да видя земята на пурпура без незаконни селища, без чек-пойнтове”, каза господин Велков и заключи, чи това е положението в реалностите, а в перспективите ключовата дума е обединение. Палестина, по данните, които България има, ще бъде призната от около 25 европейски държави в границите от 1967 г. според резолюцята на ООН. Как обаче това ще се случи? Каква ще бъде реакцията на Израел? А тази на САЩ? Особено при положение, че Хамас е в листата на терористичните организации на американците. Реалностите в региона трябва да бъдат приети като такива и Палестинска държава ще има. Тогава най-сетне табелката, която стои на палестинското посолство в София ще съответства на действителността – на нея пише „ПОСОЛСТВО НА ДЪРЖАВАТА ПАЛЕСТИНА”. Нека правим разлика между отричане на държавата Израел и непризнаване на държавата Израел, защото отричането носи радикален характер.

Д-р Ахмад Ал-Матбух, посланик на държавата Палестина говори с болка за това, че тази година стават 63 години от Ал-Накба и 44 години от Ал-Акса, пълното окупиране на палестинските земи от Израел. През 1988 г. палестинците приемат да създадат държавата си на 22 % от територията, определена през 1947 г. за нея. Израел построява стената на Апартейда, при чието окончателно завършване ще бъдат откъснати още 60% от територията на Западния браг. В израелските затвори продължават да гният пад 6000 палестинци, много от които жени и деца, някои от тях се раждат и умират там. Продължава строежа на колониални селища. „И въпреки непрестанните репресии ръката ни остава протегната към тях”, каза д-р Ал-Матбух. Относно вътрешнопалестинската крачка към постигане на споразумение ООП е единствен и законен представител Палестина. През септември, който е знаменатемен поне в три отношения, изтича срока за изграждане на независимите институции на Палестинската държава. Международната банка и органи на ЕС и др. организации уснановяват, че Палестина е пълнокръвна и съществува – тяхното презнание е своеобразен акт за раждане на държавата. Квартетът за Близкия изток определи срок, който завършва също през септември, срок в който държавните иституции трябваше да заработят и това вече е факт . И не условие, поставено от палестинците за възобновяване на мирните преговори, а изискване на международната общност, е спирането на строежа на заселнически селища на окупираните територии. Конфискацията на палестински земи продължава. Ерусалим е евреизиран и то при положение, че според международните резолюции е признат за международен град. „Палестинската държава съществува и в този момент и нещата са много различни от 1988 г., когато бяхме извън Палестина, днес институциите ни съществуват и единственото, което ни липсва е прекратяването на окупацията и изтеглянето на израелската армия. Затова призававаме всички държави да дадат своето признание на държавата Палестина, защото без този важен акт няма да има мир в региона”, бяха заключителните думи на посланика.

Дискусията завърши с кратко изказване на проф. дфн Алексъндър Федотов, директор на ЦИЕК и директор на Център по кореистика, който благодари на участнищите в конференицята и гостите, за това че уважиха с присъствието си едно толкова важно събитие в момент като настоящия, в който България играе активна роля, дори посредническа, за въстановаването на диалога Близкия изток. Специална благодарност модераторът на конференцията изказа на г-жа Мая Ценова за великолепния професионален превод.

Днес бе поредното, все по-скандално изтъпление на псевдо-националисти с откровено фашистки действия и убеждения. Волен Сидеров и ордата му профанизирани фашизоидни щурмоваци провокираха с престъпните си действия религиозна омраза и извършиха насилие на основата на религиозна основа.

Щурмоваците, предвождани от Сидеров, освен, че упражниха насилие над молещи се мюсюлмани, палиха техни религиозни символи, провокираха сблъсъци и безредие, след което, в крайна сметка, Сидеров, без никакви признаци на здрав разум, направи още по-скандално изявление от трибуната на Народното събрание, продължавайки с езика на религиозната омраза.

Сред грешките на т. нар. преход има няколко, по отношение на политическия живот в страната. Не бе приет лустрационен закон, наследницата на комунистическата партия не бе поставена извън закона, допусна се формирането на партия на етнически принцип. Сега, след като прокуратура и полиция бездейства по отношение на насилието на ВМРО в Бургас, очевидно е, че най-скандалният акт на религиозна омраза и насилие, провокиран от политическа партия и нейния лидер, има вероятност да остане отново ненаказан.

Възможният сценарий на последиците за политическата партия и нейния лидер, ако допуснем за миг, че прокуратурата си извади ръцете от носа, е да се поска свалянето на имунитета на Сидеров и, ако бъде доказана вина на самата партия, произтичаща от политическата ѝ идеология — забрана на самата Атака.

Ако е необходимо, Сидеров трябва да бъде прегледан и, при нужда, въдворен. Въдворяването е необходимо с цел да бъде предпазен самият страдащ, както и да се опазят близките му и обществото от него.

А сега ще осъдят ли Волен Сидеров и дебилната му група симпатизанти след като нарушиха закона?
Предният път ВМРО спретнаха протест по отношение на „Свидетелите на Йехова“, което ескалира до побой и трошене на църквата.
Дали извършителите са се идентифицирали като ВМРО членове и поддръжници или просто са използвали удобен претекст, това няма как да знам, но се случи.
Това се случи Април месец, 2011та година.

Чл. 162. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

Според законът, включително преди изменението, това е подсъдно.
До този момент не съм чула да са заведени дела към извършителите.

И понеже глупостта обича другарчета, сега Атака и „сподвижници“ са нападнали джамия и молещите се в нея, след което е започнал побой.
Това е било ПОБОЙ, не сблъсък, Дневник могат да се  консултират с речника и значението на думите. СБЛЪСЪК е когато и от двете страни има реакции, побой е, когато едните замерят другите с камъни, яйца, плодове, каквото се намери, а другите просто си стоят на място (или в случая, са ръкопляскали). Познайте кой кого е замерял с камъни, а? Ама разбира се, това са любимите на всички урунгели  -’Атака и сие“.
Препоръчвам да се сравнят двете статии, много са интересни, даже човек би могъл да предположи, че става дума за различни събития.
А тук има и видео.

снимката е направена от БГНЕС

Забелязвате ли повтарящата се схема тук?
Нападение, насилие и агресия над хора на база вероизповедание и етнос, според закона, който по-горе съм цитирала, за справка на всеки който иска да провери, има много точно отношение по случая. А именно – че е незаконно. Призоваване към насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност е незаконно, наказва се с лишаване от свобод от 1 до 4 години и с глоба от 5 до 10 хиляди лева, че и с обществено порицание?.

Сега ще бъде ли арестуван Волен Сидеров?
Или да се готвим за излизане по улиците като за война, понеже националистчетата от всички форми и размери са някакви специални и се ползват с привилегиите те да решават кой има права и кой няма права?
Сидеров носи лична отговорност за този случай, защото той е бил начело и е гледал безучастно, когато 1. са правени опити да се заглуши молитвата 2. молещите са били замеряни с предмети 3. правени са опити да се предизвика реакция, като са горили молитвено килимче.

снимката е направена от БГНЕС

Не стига сеир, ами са били довлачени български знамена, та да не вземе някой случайно да се обърка, че агресията не е насочена просто от едни граждани на България, към други граждани на България, ами от супер специалните националистчета, които са убедени, че са супер специални, всички са им длъжни и проблемите им идват от хората с различна религия.
Всички тези са по-ниски от тревата, когато се прави нещо на практика (например чисти се София или се купуват билетчета в транспорта), но са най-отпред да веят знамена, да се бият в гърдите и да се гордеят колко са българи, докато бият хора, които не са им направили нищо и не са се защитавали срещу агресията им.

снимката е направена от БГНЕС

Е, кога точно очакваме новият закон да бъде демонстриран на практика или ще е поредната поза, да се води, че го има, но не и да се прилага?
Кога очакваме Волен Сидеров да бъде държат отговорен за поведението си и за доста пъти изстъпленията над законите на държавата и хората, които се опитват да живеят в нея?

П.П. Голям шум вдигна Сидеров да бъде задържан човекът метнал камък по депутат от ‘Атака’ и ударена в брадичката, но все още не съм чула да е казал нещо за Атакистите, които са хвърляли камъни? Или права има само депутата, но не и тези, които са били тормозени през причина и основание?

П.П. 2. Светла Енчева има прекрасна идея как да критикуваме днешното изстъпление. Просто да се мине и да се остави цвете пред джамията. Като извинение и като критика, за случилото се.

Речта на Обама едва ли е речта на Краля.

Ако погледнете пълния текст на речта му от тези дни, ще ви се стори повече, като приказка, отколкото като политическо изявление. Слушането на речта на президента Барак Обама относно Близкия изток и Северна Африка, от някой незапознат с географията, може да доведе до заключението, че Северна Африка се състои само от три страни: Египет на изток, Тунис в средата и на запад Либия. Другите страни, които всъщност съставляват половината от западната част на Северна Африка (Магреб) – Алжир, Мароко, Мавритания и Западна Сахара, остават игнорирани от речта на президента.

“Подкрепата на Америка за демокрацията ще бъде на базата на осигуряване на финансова стабилност; насърчаването на реформи; интегрирането на конкурентни пазари помежду си и на световния пазар – в Тунис и Египет.”

В същото време сериозни протести, до голяма степен игнорирани от американската преса, бяха разтресли западната част на Северна Африка (Алжир, Мароко, Мавритания). В резултат на египетската и тунизийската революция, студентското движение в Алжир, Мавритания, а от февруари и Мароко, помогна за довеждането на нова конституция. Няма съмнение, че бунтовете в Северна Африка ще продължават и в частите от този регион, които не се споменават от американската администрация.

Дали това е, защото американските медии нямат интерес в западната, франкофонска половина на Северна Африка, или просто е това, че американските политически и икономически интереси не се простират толкова далеч?

Разбира се, няма лесен отговор, но има едно нещо, което е ясно: независимо дали президентската реторика или американските камери са насочени към западната част на Северна Африка или не – нуждите на хората остават легитимни, и хората ще продължат бунта си, докато не видят, че изискванията им са изпълнени.

Факт е, че хората от Близкия изток и Северна Африка не слушаха толкова добре речта на Обама, както неговото първо обръщение в Кайро. Репортажи показват, че дори в страните, които Барак Обама обсъди най-много – Тунис и Египет- мнозина от запитаните дори не бяха чували за това изказване. Twitter и Facebook бяха наводнени от съобщения на западни журналисти, базирани в Северна Африка, които се оплакваха от липсата на реакции от речта на Обама от местните жители. Два примера:

Out and about in Djerba: cafes busy but hard to find Tunisians who watched Obama speech; implies little of value in it for them

about 17 hours ago via webReplyRetweetFavorite

@NicRobertsonCNN

Nic Robertson

It's no fun to seek reaction when you have to inform people first about the event they're supposed to be reacting to. #egypt #MEspeech

about 17 hours ago via webReplyRetweetFavorite

@kristenchick

Kristen Chick

Промяната на структурата на властта в режимите в арабския свят, определено създаде определена атмосфера в сложните отношения между арабската улица и САЩ. Речта на президента Обама за Близкия изток е малко повече от опит да се потвърди старата американска хегемония в региона. Тя също така запитва: ако революциите се случват и занапред в Северна Африка, без САЩ да е наоколо и да гледа събитията, ще имат ли също значение?

Арабската пролет отново потвърди, че отговорът е категорично да.

Изявление на Барак Обама предизвика обаче, реакции сред лидери и интелектуалци. Известния журналист Робърт Фиск заяви по отношение на думите на Обама за Палестина и Израел (Obama seeks Palestine state on 1967 borders, AJE, 19 May 2011), че:

“Това е същата стара история… Израел не може да изглежда делегитимизиран… Мирът не може да бъде наложен от всяка от страните… Звучеше като про-израелската му реч пред AIPAC.

Преди всички беше скучна реч – много скучна, с много реторика за арабските революции, на които той разбира се не направи нещо, за да им помогне.

Част от нея (речта) изглеждаше като пробудена от халюцинации. Когато той каза, че е бил разбит символът на талибаните – това е заблуда, просто не е вярно.”

Реакции имаше и от бахрейнското правителство, което е съюзник на САЩ и домакин на американския флот (заедно с Катар) в района на Залива. Съобщението на правителството на крал Хамад е повече от неудовлетворително: в него се пропускат фактите около протестите в страната, желанието за промяна на кралските принципи, както и недопустимото масово уволняване на шиити от работните им места, следствие на участието им в протестите от началото на годината (‘Mass sackings’ in Bahrain crackdown, AJE, 14 May 2011):

“Кабинетът на Кралство Бахрейн приветства принципите, съдържащи се в речта, произнесена от президента на САЩ Барак Обама, която включва виждания и принципи, съгласни с демократичната стратегия, предприета от Бахрейн, под ръководството на Негово Величество крал Хамад бин Иса Ал Халифа.

Освен тона, правителството също така потвърди, че вратата за диалог продължава да е отворена…с надежда, че диалогът ще осигури национален консенсус, чрез конституционните институции.”

Очаквано, администрацията в Тел Авив също реагира на речта:

“Министър-председателят Нетаняху очаква да чуе потвърждение от президента Обана на поетите от САЩ ангажименти към Израел от 2004 г., които са подкрепени и от Конгреса.

Наред с другите неща, тези задължения, които се отнасят до Израел, не включват държавата да се свие до границите си от 1967 г., тъй като това ще остави незащитими израелски населени места в Юдея и Самария.

Министър-председателят Нетаняху изказва също, че защитата на Израел изисква израелско военно присъствие по протежението на река Йордан.

Министър-председателят Нетаняху изразява разочарованието си от решението на палестинските власти да прегърнат Хамас, тази ужасна организация, посветена на унищожаването на Израел, като става ясно, че Махмуд Абас иска продължаване на конфликта с Израел.”

Саеб Ерекат, съветник на Махмуд Абас:

“Президентът Абас изрази признателност към усилията на президента Обава, с цел възобновяване на преговорите и надежда за окончателно споразумение за определяне на статута на всички основни въпроси, включително Ерусалим и бежанците.”

Сами Абу Зухри, говорител на Хамас:

“Очаквах много повече от речта на Обама днес по отношение на палестинците, които страдат от ударите на израелската окупация и агресия. Но Обама не донесе нищо ново.

Това, което Обама трябва да направи, е не да добавя нови лозунги, а да предприеме конкретни мерки за защита на правата на палестинския и арабски народ.

Народите в региона не се нуждаят от лекциите на американския президент. Обама отново потвърди абсолютната си подкрепа за политиката на Израел и изграждането на нови заселнически селища.

Ние потвърждаваме, че палестинското помирение не е фарс и, че преговорите са се доказали като безсмислени. Хамас никога няма да признае израелската окупация при никакви обстоятелства.”

Иззедин Шукри-Фишер, професор по политически наука в Американския университет в Кайро:

“Мисля, че това изявление значително надхвърля речта на Обава в Кайро през 2009 г., когато той просто даде тон на новата администрация относно общите принципи на новата американска политика към арабския свят. Мисля че този път Обама посочи конкретна политика по отношение на важните въпроси, пред които са изправени арабските страни. Това в действителност е нов елемент в отношението към тази част на света.”

Исам Ал Ариан, висшестоящ член на “Мюсюлмански братя” в Египет:

“Разочароваща реч. Нищо ново. Американската стратегия остава все така, както в миналото. Американската подкрепа за диктаторските режими в Сирия, Йемен и Бахрейн остава все така силна. Може би най-остър е тонът срещу Либия. Американските обещания са само обещания. Няма окончателно решение за незабавното оттегляне на войските от Ирак или Афганистан. Заплахите към Иран също остават.”

Шади Хамид, директор изследвания в “Брукингс център” в Доха, Катар:

“Моята прогноза след речта на Обама: арабските лидери няма да са доволни, както и арабските реформатори. Това е стилът на Обама – опитва да се обърне към всички и в крайна сметка всеки остава разочарован. “

Обама твърди, че САЩ ще приведе основните си интереси в съответствие с арабските надежди. Е, защо не предприеха това в продължение на пет десетилетия? Обама заяви също, че политиката на САЩ ще е в подкрепа на реформите в региона. Реформа, разбира се, не е едно и също с демокрацията.”

Джиджи Ибрахим, египетски активист:

“Ангажимент за приятели и съюзници” – ангажимент за Израел и Саудитска Арабия.

Абдулрахман Мустафа, студент по медицина в Кайро:

“Надяваме се. Смятаме, че промяната в Египет и арабския свят е нещо добро, но също така Египет разполага със своя собствена външна политика и мисля, че САЩ трябва да се отнася с Египет като с парньор. Така че, ако имаме общи интереси, можем да си сътрудничим.”

Прословутото подпалване на чергата на религиозния сблъсък, с което ни плашат вече повече от 20 година, буквално беше осъществено днес. Молитвено килимче на мюсюлмани в центъра на София е било подпалено, гласят първите съобщения от мястото на събитието. Ето моментна снимка на ситуацията, която тепърва ще поражда вторични трусове. „Атака“ предизвика масово сбиване пред джамията [...]

Само аз ли намирам комбинацията от златисто, лилаво и червено за кичозна? Апропо, важно е да погледнете в долния, ляв ъгъл на снимката, за да видите туристка, която се е гътнала от жегата. В наръчниците за Венеция пише, че средностатистическия здрав индивид може да обходи града за ден-два. Забележете, здрав, защото беше фъкано с възрастни хора, които искат да се потопят в “най-романтичния град” и един вид да се върнат в миналото. Не става така, а и не е хубава гледка.

Внимателният прочит на стари дипломатически грами от американското посолство в София, разкрити от Wikieleaks оставя впечатление за "дежа вю" в днешните драматични събития в София.

През 2006 г. Шефът на Газпром Медведев лично е заплашил премиера Станишев, че ще спре газовите доставки ако България не предоговори изгодния за страната договор (б.ред. подписан от кабинета "Костов") - пише посланик Байърли в грама от април 2006 г.

Три години по-късно, през 2009 в Гданск същата заплаха е отправил Владимир Путин към Бойко Борисов. Ако не се задвижи проекта Белене, "българите рискуват да останат на студено тази зима" - казал Путин на Борисов извън протокола.

През 2011 заплахата да "останем на студено през зимата" все още е реална, а проектът Белене е на път да стане необратим, благодарение на усилията лично на Бойко Борисов и на неговия ментор Валентин Златев.

През 2006 г. Атака устройва манифестации и протести против подписването на Договора за сътрудничество в отбраната (DCA), окачествени от Байърли като "такъв цирк".

Както Биволъ вече писа, "циркът" на Атака се разиграва в ключови моменти, но е предвидим. Днешното съобщение от Москва, че Кремъл се безпокои от разполагане на ПРО на САЩ в България е част от този предвидим сценарий.

През 2011 "циркът" организиран от Атака може да завърши с опасен етнически пожар ако властта и най-вече прокуратурата в лицето на Борис Велчев не пресече разпалването на етническа омраза организирано от Сидеров.

C O N F I D E N T I A L SECTION 01 OF 02 SOFIA 000565 
 
SIPDIS 
 
SIPDIS 
 
FOR THE SECRETARY FROM AMBASSADOR BEYRLE 
 
E.O. 12958: DECL: 04/20/2016 
TAGS: PREL, PGOV, MARR, ENRG, EINV, OVIP, EUN, LY, IZ, BG 
SUBJECT: SCENESETTER FOR YOUR BILATERAL PROGRAM IN SOFIA 
 
 
Classified By: Ambassador John Beyrle for reasons 1.4 (b) and (d). 
 
1. (C) SUMMARY.  All of Bulgaria -- and many others in the 
region -- will be watching April 27 as you and Foreign 
Minister Kalfin sign in Sofia the Defense Cooperation 
Agreement (DCA), which gives U.S. military forces access to 
Bulgarian bases.  The long-awaited agreement will be the 
highlight of your bilateral agenda and a major milestone in 
our relations with this consistently reliable ally.  Bulgaria 
is working hard to get into the European Union on January 1 
and, with troops in Iraq, Afghanistan and the Western 
Balkans, is boxing above its weight on the world stage.  The 
government has asked for and deserves our active support on 
behalf of their on-time membership in the EU.  They are also 
looking for your help in casting the DCA as a victory, and in 
putting the military aspects of our relationship in a larger 
overall context that includes close political and economic 
cooperation.  Your overall message should be that Bulgaria is 
a valued partner in the security sphere and across the full 
range of U.S. interests. 
 
2. (C) Passivity in the face of corruption and organized 
crime has been the weak point not only in this government's 
record, but its predecessors' as well.  This may be starting 
to change under pressure from the EU and with the appointment 
of a respected new Chief Prosecutor.  The government's 
ability to actively promote democracy in the Western Balkans 
or Black Sea region has been hampered by its near-total focus 
on EU membership, but it is ready in principle to play a 
role.  In the longer term, we should encourage Bulgaria to 
wean itself from over-dependence on Russian energy.  As for 
domestic politics, the pro-American coalition headed by 
Socialist Prime Minister Sergei Stanishev, whom you will 
meet, is stable in the near term, but is held together 
primarily by the quest for EU membership.  President Purvanov 
will seek this November to be the first Bulgarian President 
re-elected since the collapse of communism.  END SUMMARY. 
 
PUTTING THE "BASE AGREEMENT" IN CONTEXT 
--------------------------------------- 
 
3. (C) The signing of the Defense Cooperation Agreement is a 
monumental event for Bulgaria.  The Agreement, which gives 
the U.S. access to two air bases and an army training area, 
will lay the remaining foundation for the brigade-sized 
Eastern European Task Force, which will have its headquarters 
in Romania.  The negotiations have been the subject of 
widespread -- and more often than not, inaccurate -- coverage 
in the local news media.  Many Bulgarians oppose the idea of 
"foreign bases" on their soil, fear the United States will 
use Bulgaria as a launching pad to attack Iran, or believe 
that the U.S. presence will make Bulgaria a target for 
terrorists.  Polls show that the more people learn about the 
proposed U.S. presence, the less they oppose it, but the 
government still needs to do more to explain the agreement to 
the public. 
 
4. (C)  It is important for the government and the public to 
hear from you that Bulgaria is a valued and equal partner, 
not just in the security sphere, but across the entire 
spectrum of our relationship.  There is a strong basis for 
that judgment.  The DCA comes on the heels of a government 
decision to send troops back to Iraq after campaigning last 
year on a platform of immediate withdrawal, and coincides 
with the ramping up of its presence in Afghanistan, where 
Bulgaria will soon take over security for Kabul airport. 
Consequently, the government is seeking to shift some of the 
focus of public discussion away from the military aspects of 
our relationship and toward the political and economic.  Here 
too, we have a good story to tell.  Huge U.S. investments are 
in the pipeline, including a 1.4 billion dollar power plant 
built by AES and a Hewlett-Packard call-service center that 
will create some 1000 knowledge-based jobs.  We still lag 
behind our EU partners in terms of direct foreign investment, 
but Bulgarian audiences need to hear that we will not be 
satisfied until we are number one. 
 
ENERGY DIVERSIFICATION 
---------------------- 
 
5. (C) AES' investment in a new, clean coal-fired power plant 
will help Bulgaria diversify its dependence on Russian 
energy, but only marginally.  Bulgaria buys 88 percent of its 
gas and 73 percent of its oil from Russia, resulting as well 
in a huge bilateral trade deficit.  This energy dependency 
 
SOFIA 00000565  002 OF 002 
 
 
was brought home in December when, in a near-replay of events 
in Ukraine,  Gazprom Vice Chairman Medvedev personally 
threatened Stanishev with a cut-off of Russian supplies if 
Bulgaria did not agree to renegotiate the terms of its 
current gas contract.  The crisis was eventually defused, but 
the bottom line is that Bulgaria is paying 35 percent below 
market prices for its gas, affording Moscow significant 
potential leverage over Sofia.  Helping Bulgaria to avoid 
putting all its eggs in one basket is a long-term project, 
but one in which we should remain engaged. 
 
EU ACCESSION AND RULE-OF-LAW PROBLEMS 
------------------------------------- 
 
6. (C) The current government is understandably focused on 
getting into the EU on time.  Brussels is sending mixed 
signals, in part to keep Bulgaria's feet to the fire on 
reform.  Current thinking appears to be that Bulgaria will 
join the Union as scheduled, but with at least a Justice and 
Home Affairs (JHA) safeguard clause and continued EU 
monitoring in that area.  The Bulgarians are concerned by 
rumors the EU may be designing additional monitoring 
mechanisms for Bulgaria even after accession that could 
affect the flow of structural funds.  President Purvanov has 
just sent a personal plea to President Bush asking for 
support of Bulgaria's EU accession.  They will likely 
reiterate this request in their meetings with you. 
 
7. (C) Bulgaria's problems with Brussels are primarily in the 
area of rule of law.  Successive governments have shown 
little inclination to deal forcefully with the problems of 
corruption and organized crime, preferring instead to pass 
new laws and showcase relatively minor enforcement successes. 
 Your message should be that there is no daylight between the 
U.S. and the EU on this issue:  Bulgaria needs to prosecute 
organized crime bosses cum "businessmen," as well as corrupt 
politicians.  It needs to clean up its system of public 
procurement, which is plagued by kickbacks and sweetheart 
deals.  And it needs to break the dependence of political 
parties on cash financing from favor-seeking business 
interests. 
 
NURSES IN LIBYA, FLOODS AND KOSOVO 
---------------------------------- 
 
8. (C) Last but not least, Bulgarians want to hear that we 
are working hard to secure the release of the five nurses 
unjustly imprisoned in Libya since 1999.  Depending on how 
the situation develops over the next week, you should also be 
prepared to express condolences for flood losses along the 
Danube.  And you should privately encourage Bulgarian leaders 
to continue playing a constructive role on the margins of the 
Kosovo final status talks by helping to build confidence 
between the two sides.  On that issue, the government seems 
to accept that Kosovo will gain its independence, but is 
concerned about a possible spill-over effect, especially in 
neighboring Macedonia. 
 
THE POLITICAL SCENE 
-------------------- 
 
9. (C) You will be arriving in a relatively stable political 
environment, although President Purvanov is already looking 
at nearly every issue through the lens of the November 
presidential elections.  The three-party coalition led by PM 
Stanishev has a comfortable majority in parliament.  The 
government easily survived a perfunctory vote of 
no-confidence on April 19 by a margin of 161 votes to 61. 
Events on the horizon, however, could begin to pull the 
disparate coalition partners in different directions.  These 
include the November presidential election and the conditions 
linked to EU membership.  If Bulgaria gets into the Union on 
January 1, the raison d'tre for this coalition will no 
longer be present, but inertia and the desire to avoid 
hanging separately may keep the partners together.  If 
accession is delayed, the desire to shift blame among the 
parties will exert a stronger centrifugal force.  Finally, 
the extreme nationalist Ataka party plans to protest the 
signing of the DCA during your visit.  The protests may draw 
media attention if for no other reason than that Ataka is 
such a circus, but we do not believe they can distract from 
your message. 
 
Beyrle

Малка (1Gb) сладка 8-часова компилация, съдържаща най-доброто за 2010 според:

1. Лицето Анеф, безделник:  Crooks and Lovers на Mount Kimbie

2. Вашият Диспечер, транспортен работни: Free Moral Agents – Control This

3. Йордан Игнатов a.k.a. Джорди, графичен таковата и Димитър Герганов aka Electroe, социолог: Röyksopp – Senior

4. Res, юрист: Polygon ring – Songs from the season

5. Методи а.к.а. Fonque, авиоброкер: Speedometer – The Shakedown

6. Chinchilah a.k.a. Valentino Arbanassi: Jack Parow – Jack Parow

7. Делян a.k.a. D3l, дипломиран психолог: Thomas Fehlmann – Gute Luft

8. Хели a.k.a. Eneq: Phaeleh – Fallen Light

9. Шаманез, винпром експерт: Pantha Du Prince – Black Noise

download

Това е Мирослав, фолк певец изпълнител от компанията на Ники Китаеца. Приликите с други лица и събития, както казват, са напълно случайни Бих го определил като 80% Коцето + 20% Кондьо

Когато сърцето е изпълнено с благодарност, всяка врата, която изглежда затворена, може да ни доведе до удивителни открития.
Малко жени са овладели основите на дзен. Ренгетцу е една от тях. Тя извършвала поклоничество и се озовала в едно село на залез. Помолила за подслон. Но жителите на селото захлопнали вратите си пред нея. Те били ортодоксални будисти и не пожелали да приютят жена, практикуваща дзен. Изгонили я от селото.
Нощта била хладна. Ренгетцу останала гладна и без подслон. Тя намерила такъв под вишна сред полето. Не можела да заспи заради студа. А и диви зверове бродели наоколо. В полунощ се пробудила от неспокойната си дрямка, като треперела от студ, и видяла в пролетното нощно небе разцъфналите цветове на вишната да се усмихват на замъглената луна.
Преизпълнена, победена от красотата, тя станала и се поклонила към селото. Благодарение на хората там останала без подслон, но това и дало възможност да изживее тази великолепна нощ с цъфналата вишна и мъгливата луна.
Животът е великолепен и всеки миг пристига с хиляда и един подаръка за нас. Но ние сме толкова заети, толкова погълнати от мислите на желаещите си умове, че ги отхвърляме. Бог идва непрекъснато, но ние отказваме да го видим.
Човек става Буда, когато приема всичко, което донася живота, с благодарност.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Идва време за OpenCamp. Този път решихме да няма точно определен вход, а всеки да даде колкото и ако иска.

Този пост ще направи няколко обобщения на всичко, което научих от този процес:

1. В България този модел не работи, в страните извън България със събраните суми, можеш да покриеш част от разходите или поне да си позволиш 1-2 кафе-паузи, тук е достатъчно да стигнеш с кола от Търново до София и да се върнеш.

2. Има 4 вида посетители:

- 2.0 Идвам да слушам, да се наплюскам и да си ида, Open значи безплатно;
- 2.1 Любопитно ми е, полезно ми е, ама няма да дам пари щом не съм длъжен, нищо, че имам;
- 2.2 Нямам пари, но искам да участвам – супер, че мога да науча нещо;
- 2.3 Полезно ми е, ще дам 20 -30 лева за организаторите;

3. Доста ще искат качествено събитие, без да са дали 1 стотинка за участие и после ще мърморят, че нещо не е както наред, нали има спонсори – що и ние трябва да даваме пари.

4. Всички лектори са дошли доброволно в името на това, че България е бедна страна и няма да вземат и един лев, дори и хотела няма да им платим, а можеше.

5. Събитието изисква всички, които участват да са заинтересувани от темата и да участват в дискусиите – има хора, които ще седят в ъгъла и ще мълчат – да гледат сеира.

Още по темата:

1. #opendata #opensofia – какво ни чака по време на OpenCamp
2. Хостинг номер 1 в България.
3. Awesome фондация и идеите

Започна сезона на летните прически при малките госпожици и цветя в косите!

За по-малко от 10 минути може да направите подобни цветя.

Имате нужда от филц (интернет магазин КРОКОТАК), копчета и игла с конец.

Мисля, че няма нужда дори от текст под картинките!

Лек и усмихнат ден на всички днес!

Вижте още цветя:

плетени цветя

плетени цветя

цветя от филц

Продукти за 4 порции:
4 малки пилешки филета /4 големи/
1кг малки, пресни картофки
1ч.л. сол
5- 6с.л. зехтин
няколко стръка, пресен копър
3 стръка пресен лук
1/2ч.ч. бира
1/2ч.ч. прясно мляко
щипка естрагон

Приготяне:
Филетата се осоляват и поръсват с естрагон. Слагат се в тавичка. Поливат се с 1/2ч.ч. бира и 1/2ч.ч. прясно мляко. Покриват се със свежо фолио. Слагат се в хладилник , да се мариноват за 4- 5 часа. Пресните картофки се накисват в купа с вода. След 30 минути се отцежда водата. Измиват се. Оставят се цели. Слагат се в тавичка.  Поливат се с 1ч.ч. вода. Поръсват се със сол и ситно нарязан копър. Отгоре се разпределя зеленият лук, нарязан на колелца. Картофките се поливат с 4с.л. зехтин. Пекат се на умерена фурна 30 минути. Взема се грил- тиган. Маже се със зехтин. Съдът се поставя на включен котлон. Маринованите филета се пекат на грил- тигана и от двете страни. Готовите  се слагат в купа от йенско стъкло. Похлупват се веднага, за да се запазят сочнички. В порция се поднася по 2 гриловани филета, гарнирани с печени картофки.

След цяла седмица тропически разкази от разни карибски морета е крайно време да се върнем у дома, за да видим какво да правим по празниците. Ето една прекрасна идея от Пипилота – тя ще ни води до изключително близката и тотално непозната за мнозинството жители на столицата Лозенска планина. А до там се стига с градския транспорт! Приятно четене и се вземете в ръце за празниците – качете се на връх Половрак и спечелете 50 хиляди лева от Стани богат* ;-)

Разходка из Лозенската планина,

а не Лозенецката ;)

Лозенската планина е в сянката на Витоша,

буквално и преносно. А не би трябвало да е така. Да, по-ниска е, но, ако не сте някой краен шоп, ще се съгласите, че Лозенската е по-спокойна от Витоша, по-симпатична и с доста по-красиви гледки. Богата е на различни растителни видове и си е направо опитно поле, по което да учите мало и голямо кое цвте какво е.

Сега ще ви разкажа за планината, която превзехме на два пъти (този петък и една събота преди няколко седмици), но ако сте баш планинари и един ден ще ви е достатъчен,

за да стигнете от село Лозен до Пасарел, изкачвайки по пътя връх Половрак.

Тъй като началната и крайната точка на маршрута са от двете страни на планината,

най-добре ще е да ползвате градския транспорт.

За целта трябва да стигнете рано сутринта на спирката на рейс 5 на Цариградско шосе при ХМС. Колите са на около 20 минути, и за това е добре да вземете него, а не 3, който тръгва към Пасарел – той е на 60-70 минути, така че е и малко вероятно да го срещнете.

Вземате рейса до последната му спирка, накрай село Лозен и оттам продължавате по ул. Половрак. Ориентир ви е тренировъчната база на Червения кръст, отминете ли я, значи почти сте стигнали екопътеката, белязана с дървена арка. Не се плашете от мяркащите се табели „Ловно поле 63″, увериха ни, че сега не е сезон за лов на каквото и да било.

[singlepic id=9250 w=640 h=480 float=center]

По пътя има нови пейки, на които да отпочинете и да се насладите на гледката. Тъй като е пролет, сега е моментът, в който да се насладите на малката каскада на потока, в началото на маршрута. След 20-30 минути катерене, ще стигнете до поляна с чешма и върба, под която църкат-пъркат кюфтета, продават се бири и зелева салатка. Заредете си шишетата с вода и търбусите с кайма, защото след това, до Пасарел ще разчитате само на домашните си сандвичи.

От поляната пътят се разделя на две.

Левият минава покрай женския манастир „Св. Спас”, пещерата и връх Половрак, а десният заобикаля върха отдолу, пропускайки стръмнините и отпращайки ви направо към Пасарел.

Първият път направихме излет само до вр. Половрак, а вторият хванахме дясната пътека, за това, сега ще направя сглобка от двете разходки.

След поляната тръгвате по лявата пътека, която носи имената на четници на Бенковски. В зависимост от крачката ви, най-много за 40-50 минути ще стигнете до манастира. Разположен е на ръба на склона с чудесна гледка към софийското поле, добре поддържан, макар стенописите в църквата да са залепени с тиксо, за да не паднат от стените. Пред манастира има пейки, на които можете да отморите малко и да продължите нагоре.

Тук е момента

да отбележа колко богата на цветя и растения е гората.

Уцелихме поляни с жълти глухарчета, край пътя ни съпровождаха малки сини цветчета, на които казвам „див зюмбюл”, макар да не съм сигурна, че така се казва, едни много странни бели цветя, прилични на орхидеи, лечебни иглики, кукуряци и още много други.

[singlepic id=9251 w=640 h=480 float=center]

Вървейки към върха, някъде отляво ще видите табела с надпис „Пещерата“. Ако искате да я видите трябва да направите малка отбивка. Нас, по пътя ни настигна един експедитивен дядо, който набързо ни нахока, че сме зле с графика, и за да стигнем до върха, няма нужда да ходим до пещерата, която още повече, не била това, което казвало името й, а само една проста дупка в скалата. Продължихме нагоре.

[singlepic id=9252 w=640 h=480 float=center]

По пътя има една чудна поляна с беседка и към София гледка. Най-подир ще стигнете до под връх Половрак, където се намира гробът на незнайния четник на Бенковски. Можете да се поспрете и замислите по някои исторически въпроси, после да поседнете на панорамната пейка с изглед към Рила, преди да закрачите последните 50-ина метра към върха. Малко е странно, защото има една пирамида с тухли без надпис, която може да бележи върха, но има и една скала с побито на нея знаме, та не мога да ви кажа кое точно е

Връх Половрак,

за това се снимайте и на двете. От точката със знамето има идеална гледка към София, Витоша и Рила.

Оттук насетне ви чака слизане. Може би трябваше да кажа отначало, че гоните червено-бялата маркировка. И до върха всичко с нея е наред. На слизане от върха обаче, в ниското изведнъж тя зачезна. И тъй като ние така или иначе първия път се връщахме към Лозен, хванахме просто пътека надясно, без да се морим да търсим табели. За да стигнете до Пасарел, обаче, ще трябва да я потърсите, а тя на места е рисувана дори на камъни по земята, така че бъдете осторожни.

Ако пък сте взели прекия път от кюфтетата, пътьом ще минете покрай блатото (ще ви се пада отляво) и „Рейсовете“ – възвишение с фургони, които местните младежи наричат така (отдясно) и минута след това ще стигнете един кръстопът, на който ще видите познатата маркировка.

Както казах, вече няма катерене. Минава се през много красива горичка, като отляво ви е склон, а тези от вас които не носят очила, веднага между клоните ще съзрат снежните върхове на Рила. При първата ни разходка времето беше неприятно и нямах шанс да ги видя дори от Половрак, за това онзи ден креснах от радост и тръгнах с апарата да катеря склона и да се муша по клони, за да получа по-чист изглед.

[singlepic id=9254 w=640 h=480 float=center]

Не го правете, защото колкото и хубави снимки да нащракатае измежду клонаците, след още половин час ще се озовете на страхотна голяма поляна. Първото което ще видите пред себе си ще е Витоша и метеорологичните станции на Черни връх.

[singlepic id=9255 w=640 h=480 float=center]

Малко по-късно отляво ще блесне и Рила в цялата си прелест., а като гарнитура – Искъра и най-вероятно Щъркелово гнездо.

[singlepic id=9256 w=640 h=480 float=center]

Доста път минава по това плато и естетическата наслада е голяма. Човек се чуди на коя планина да се наслаждава по-напред. Не трябва да забравяме и домакина, обръщайки се назад ще видите и Половрак, а гледайки към Витоша, в дясно има някакъв друг лозенски връх, който, понеже не знаехме как се казва, с Емил кръстихме Пълноврак. Ако сте поизморени, можете да починете малко на това плато. А може да наберете сили и да изтраете още малко, защото след известно време и едно малко спускане ще стигнете мястото за пикник – няколко хубави, масивни пейки с масички, огнище, нещо като маса за приготвяне на манджите и аптечка! И всичкото това под една цъфнала джанка (когато отидете вече може би ще е зелена).

[singlepic id=9257 w=480 h=360 float=center]

Изобщо приказно е, казвам ви! Но, за съжаление, от тук започват да се виждат и части от човешки поселения. Не знам каква се пада земята тук, за мен си е гора и планина, в които не трябва да има нищо. Други явно не мислят така – тук там, по ръбовете на поляните, там където започва гората са изникнали фургони. И колкото повече приближавате Пасарел, толкова повече престават да приличат на прости фургони. Ще ви ги покажа, но потрайте малко. На мястото за пикник има кръстопът.

Можете да тръгнете към лобното място на Списаревски, към Матейната чешма или обратно към Половрак. Пътя към Списаревски може да го поемете през баира с пейката или под него (в ляво от чешмата за водопой ще видите и табелата). Ако поемете отгоре внимавайте за мотори и АТВ-та. За съжаление единственото, което нарушава спокойствието в планината, това са те, а младежите от Лозен и Пасарел се надпреварват кой е по-бръмчав и може да ви връхлетят от изневиделица.

Пътят все повече се спуска надолу и стигате до едно широко място с висока концентрация на постоянно пребиваващи фургони – къде сдобили се с покрив, къде с пристроени стая-две. На едно място рекичката е преградена с бент и в нея плуват гъски, а над тях се кипри чисто нова дървена къщичка и толкова дървен клозет. Повечето фургони си имат такива, а надолу по течението водата в рекичката е доста мътна. Пък може и да е законно, но доколко редно? Открийте фургона на снимката:

[singlepic id=9247 w=640 h=480 float=center]

В този момент решихме да се разсеем с поредното странно цвете, а не с пасарелските гори. И докато гледахме цвекето над нас прехвърча орел. Пътят навлезе в ниското между два хълма, следвайки рекичката. На това място ще е добре да се огледате за тояжка, защото пътеката няколко пъти пресича реката и, ако си нямате опора или някои от речните камъни ви поведе, можете да се намокрите малко преди финала.

[singlepic id=9248 w=640 h=480 float=center]

[singlepic id=9249 w=320 h=240 float=center]

1. Съботно- Неделна разходка из Кораб планина – Македония и Албания с изкачване на първенеца й – връх Кораб – 2764 м
2. Водопад Райското пръскало (Стара планина)
3. Истанбул по Нова година (3): Разходка край Галата
4. Едно есенно почистване в Стара планина
5. Из Стара планина
6. Македония: Изкачването на Кораб планина
7. Една пешеходна разходка из Токио
8. Неделна разходка до Погановски манастир – нещо като продължение
9. Разходка из Барселона: Паркът Гюел и Аквариумът
10. Моята предколедна разходка до Виена (2)
11. Разходка до едно Райско кътче
12. Неделна разходка до Погановски манастир