Макар че не обичам студа и зимното време, бях приятно изненадана миналата събота, когато се събудих и видях сипещите се едри снежинки през прозореца. През този ден планувах да свърша няколко неща, не много спешни, но изискващи време. Обаче тези снежинки направиха обрат в плановете ми. Отключиха топли спомени, зимни аромати, празнична еуфория, случи се магия…  И тогава, без да се замислям се отдадох напълно на внезапната емоция.

(...)
Read the rest of Шоколадови кексчета с джинджифил и сладко от портокали (527 words)

---

© joanapetrova for Кулинарно, 2011. | Permalink | 19 comments | Add to del.icio.us
Post tags: c-desserts, бадеми, джинджифил, кексче, краве масло, портокал, сладко от портокали, шоколад, яйца

Feed enhanced by Better Feed from Ozh

Макар че не обичам студа и зимното време, бях приятно изненадана миналата събота, когато се събудих и видях сипещите се едри снежинки през прозореца. През този ден планувах да свърша няколко неща, не много спешни, но изискващи време. Обаче тези снежинки направиха обрат в плановете ми. Отключиха топли спомени, зимни аромати, празнична еуфория, случи се магия…  И тогава, без да се замислям се отдадох напълно на внезапната емоция.

Още преди да стана от леглото, на ум смесих шоколад и портокал. После добавих малко джинджифил. Картината съвсем започна да се изяснява още преди да съм отпила глътка кафе,  а в самия му край вече бях извадила яйцата от хладилника.

Не планувах този десерт. Съобразявах се с това, с което разполагам. И стана чудесно! Когато приключих с всичко, включително и с миенето на съдовете, запалих ароматна лампа с портокалово масло и се насладих на десерта, въпреки че навън вече не валеше сняг. И пак беше хубаво! И пак я имаше магията!

Шоколадови кексчета с джинджифил и сладко от портокали

По идея от книгата The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes for success every time from the world’s top chefs…

Дозите са за 6 големи кексчета. Формите, които използвах са с вместимост 250 мл.

От посочените количества може да се приготвят 24 стандартни мъфина. Рецептата лесно може да се раздели на две и да се приготвят 12 мъфина.

Продукти:

•  50 гр. брашно + допълнително за формите
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 100 гр. фино смлени бадеми
• 1 супена лъжица настърган пресен джинджифил
• 100 гр. шоколад (използвах 52%)
• 100 гр. краве масло + 2 супени лъжици за формите
• 4 яйца от свободно отглеждани кокошки
• 120 гр. пудра захар
• 300 гр. сладко от портокали
• сокът от 1/2 лимон

За глазурата:

• 200 гр.шоколад (използвах 52%)
• 200 гр. краве масло, нарязано на кубчета и оставено на стайна температура

Фурната се нагрява на 180°C. Шест форми за малки кексчета с вместимост 250 мл. се намазват с разтопено масло и се поръсват с брашно. Излишното брашно се изтръсква.

Брашното, бакпулверът и бадемите се смесват. Оставят се настрана.

Шоколадът и маслото се смесват, и се разтопяват на водна баня. Оставят се да се охладят леко.

Яйцата и захарта се разбиват с миксер докато сместа се сгъсти и увеличи обема си. Към нея се добавя шоколадът с маслото. Разбиването става отново с миксер, но на бавна скорост. Добавя се джинджифилът. Следва брашнената смес, като разбъркването става внимателно и с шпатула.

Готовата смес се разпределя във формите, като се запълва 3/4 от обема им. Пекат се в предварително нагрятата фурна за 20-25 минути. Проверяват се за готовност с дървена клечка, която забодена в центъра на кексчето трябва да излезе суха.

Кексчетата се оставят да се охладят във формите за 10-15 минути и тогава се освобождават от тях. Оставят се да изстинат напълно.

Когато са напълно охладени, с остър нож (най-добре с нож за хляб) се отрязват на две части по хоризонтал.

Сладкото от портокали се смесва с лимоновия сок и се загрява докато стане течно. Прецежда се през цедка. Прецеденото сладко се оставя за намазване на повърхността на кексчетата. С останалата част, разполовените кексчета се намазват от едната страна и се сглобяват отново. С прецедената част от сладкото, кексчетата се намазват равномерно по цялата повърхност с помощта на четка.

Глазурата се приготвя по следният начин: шоколадът се разтопява на водна баня и след като се отстрани от огъня към него се добавя маслото. Оставя за 5 минути и след това се разбърква енергично с телена бъркалка.

Кексчетата се поставят върху решетка и с още топлата глазура се покриват изцяло. Оставят се така, на стайна температура докато глазурата стегне.

Сервирай кексчетата с пресни плодове, топло кафе, ликьор или с каквото ти харесва.

Шоколадови кексчета с джинджифил и сладко от портокали от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Троянец, използван от немските правоприлагащи органи, използван за прихващане на телефонни разговори, е способен да наблюдава трафика от 15 програми, включително браузъри и приложения за моментални съобщения. Откритието е направено от анализатори на зловредни програми от антивирусната компания Kaspersky Lab, който разглобили така наречения софтуер за законно наблюдение, наречен 0zapftis, Bundestrojaner или просто R2D2. Троянеца е бил анализиран за първи път от известния немски хакерски колектив Chaos Computer Club (CCC), който определи, че Skype е една от целите му. Троянеца инсталира пет компонента, всеки с различна цел, и Kaspersky са анализирали всички от тях, обяви Тилман Вернер, анализатор в Kaspersky, Германия. „Сред новите неща, които открихме има два интересни факта. Първо, тази версия работи не само на 32-битови системи, но също така и на 62-битови версии на Windows. Второ, списъкът с процеси, които са цел на следене е по-дълъг, от този, обявен в доклада на CCC. Общият брой на приложенията, заразени от различните компоненти, достига 15.“ Списъкът включва основни браузъри, като Internet Explorer, Firefox и Opera, както и програми с функционалност за криптиране на данни и VoIP, включващи ICQ, MSN Messenger, Yahoo Messenger, Skype, Low-Rate VoIP, CounterPath X-Lite и Paltalk. На 32-битови Windows системи, троянеца използва руткит в режим на ядрото, който наблюдава и въвежда фалшиви библиотеки в следените процеси. Обаче, на 64-битови платформи, системния драйвер е много по-опростен и служи само като интерфейс за промяна на записите в регистъра или файловата система. И още повече, той използва сертификати, който по подразбиране не се приемат от Windows. Това означава, че инсталирането на троянеца изисква потвърждение от потребителя, което не винаги представлява проблем за властите, защото, според слуховете, те го инсталират по време на претърсването по границите или други подобни намеси. Kaspersky заявиха, че техните продукти са засекли троянеца евристично, дори преди да са анализирали образеца и да са добавили сигнатурите му. Но антивирусните програми няма да помогнат, ако външен човек може собственоръчно да добави изключение за троянеца, за това се препоръчва ползването на пароли за достъп до антивирусния софтуер.

Таблетът на Amazon, Kindle Fire, получи невероятни отзиви и се радва на широка популярност на пазара, не само заради ниската си цена, но и заради функциите и доброто си представяне. По тази причина, а и за да задържи потребителите на своя страна, компанията възнамерява да представи втори таблет от серията. Според източници от индустрията, Kindle Fire 2 е вече в процес на разработка. За да се справи с поръчките за таблета си, Amazon ще доверят неговото производство на китайския производител Foxconn (Hon Hai Precision Industry), които в момента произвеждат и таблетите на Apple, а скоро ще започне работа и по модела на Sony, Tablet S. Според китайски източници, доставките на второто поколение Kindle Fire се очаква да започнат през първата половина на следващата година. Тъй като Foxconn произвеждат най-популярните модели, анализатори сочат, че в бъдеще, 80% от доставките на пазара на таблети ще бъдат именно от китайския производител. В момента Quanta Computer се грижи за производството на Kindle Fire, но Amazon са прехвърлили поръчките за новия модел на Foxconn. Поради ръста на поръчките за iPhone 4S и iPad 2 се очаква печалбите на китайския производител да се увеличат с 15 до 20% през последното четиримесечие. Въпреки че, Foxconn потвърдиха информацията, че ще произвеждат Kindle Fire 2, това са единствените данни за съществуването на втори модел на успешния таблет на Amazon. Не се знае дали той ще бъде подобрена версия на оригиналния модел или съвършено ново устройство с нови функции. Изглежда, ще трябва да почакаме до началото на другата година за да разберем подробности.

Изпълнителният директор на Microsoft не е известен като човек, който си мълчи, когато трябва да се коментират неудобни въпроси или да се критикува конкуренцията. Стив Балмър спази принципите си и по време на тазгодишната конференция Web 2.0, където той коментира различни продукти и фирми, които са свързани по някакъв начин с управляваната от него компания. Шефът на Microsoft не спести мнението си за никой от конкурентите си и най-интересното от неговите изказвания беше събрано и публикувано в Digital Trends. Балмър атакува търсачката на Google, Android, Yahoo и не пропусна да коментира скорошното финализиране на сделката за Skype. По-долу можете да се запознаете с някои подбрани цитати на Балмър от Web 2.0. Относно Android: Няма нужда да сте компютърни учени, за да работите с Windows Phone. Мисля обаче, че трябва да сте, за да работите със смартфон, който върви под Android… Трудно ми е да се впечатля от телефоните с Android. За Apple: Apple е добър конкурент, но доста се различава от нас… Както iPhone, така и Windows Phone създават чувство на удобство и изглеждат добре… но когато вземете Windows Phone и го използвате… вашата информация е изнесена на преден план и заема централно място… и вие няма нужда да скролирате през море от икони. Windows Phone просто е предназначен да върши работата си както трябва. За слуховете, свързани с нови хардуерни продукти на Microsoft: Ние сме фокусирани основно върху хардуерните иновации… До този момент сме се справяли доста успешно в сферата на хардуерните иновации и смятаме да продължим в същия дух. Относно Bing: Днес ще отправя предизвикателство към вас да извършите еднакво търсене на информация в Bing и Google. В 70% от случаите няма да видите разлика. При 15% ще харесате повече нашите резултати, а при другите 15% ще ви допадне повече намереното в Google. За неуспешния опит на Microsoft да купи Yahoo преди три години: Понякога просто вадиш късмет. Питайте когото и да от другите изпълнителни директори, които почти са направили голяма покупка преди срива на пазарите през 2008 година… Алилуя!... Понякога просто сме късметлии. Относно социалната мрежа Google+: Има множество различни неща, които попадат в зоната на социалните мрежи. Ние предпочитаме да добавяме възможностите за свързване между хората в ядрото на нашите продукти. Придобиването на Skype е голяма стъпка по посока на идеята за свързване на хората помежду им. iГорните цитати са взети от публикации в InformationWeek, CNET, Internet Evolution и британския вестник Telegraph./i

Посвещавам казаното от Джеймс Пардю, макар и в студиото на Слави Трифонов, на всички по-големи от него антикомунисти в България ( ivo.bg) Пардю: Не виждам промените, за които се говори www.slavishow.com   Бившият американски посланик в България Джеймс Пардю гостува в „Шоуто на Слави“ шест години след като напусна поста. Пардю обясни, че често идва [...]

предприемачеството е риск. хубаво е, че има хора, готови да поемат риска. не ги е страх. вярват в себе си и добрата си идея. това са истинските предприемачи. и все пак предприемачеството крие трудности, които се изпречват на пъря му: липса на подкрепа. най-вече морална подкрепа. другаде имат ментори, бизнес-ангели. трябва подкрепа ...

Изследователи от Масачузетския технологичен институт се похвалиха, че са създали радарна система от нов тип, която позволява да се гледа през дебели стени, направени от бетон. Уредът е разработен в Lincoln Laboratory към MIT от изследователите Грегъри Чарват и Джон Пийбоди, информира Digital Trends. Новият радар може да „вижда” през стените, защото работи на принцип, който е много по-различен от този на човешкото око. Нашите очи разчитат на светлинните вълни, за да получат информация от заобикалящия ги свят, но тези вълни не могат да преминават през солидните стени. Тук на помощ идва новият уред, който изпраща през непрозрачните обекти вълни, които се отблъскват от намиращите се зад стената предмети. По този начин се създава картина, която може да бъде разчетена от човека, който носи радара. Технологията е разработена, за да бъде използвана за военни цели при операции в градска обстановка. Радарът работи като изстрелва малко количество електромагнитна радиация срещу стената. От изстреляното количество през стандартна стена може да премине само около 0.6% от радиацията. Ако от другата страна има хора радиацията се отблъсква от тях и се връща обратно през стената. Информацията се приема от радара и на специален екран се появява двуизмерен образ на съдържанието на невидимата до този момент зона. При завръщането на радиационния поток той повторно губи 99.4% от съдържанието си, но останалото е напълно достатъчно, за да се пресъздаде картината почти веднага. Радарът филтрира неживите обекти от рода на автомобили, столове и други сгради. Новата технология няма да е много подходяща за заснемането на неприлични клипове и снимки, тъй като получените изображения не съдържат информация, която позволява да бъдат разпознавани отделни хора. Всичко, което се вижда са просто цветни силуети. Картината наподобява на изображенията, които могат да бъдат получени от топлинна камера. Получените данни са много полезни за военни цели, но нямат никаква стойност от папарашка гледна точка. Грегъри Чарват, който е един от създателите на радара е съобщил, че използваната радиация е напълно безопасна за хората. Изследователят е уточнил, че ако бъде направен радар с рентгенови лъчи той ще дава много по-добра картина, но такъв уред няма как да бъде одобрен, тъй като създава прекалено голяма опасност за здравето на хората, които стоят от двете страни на устройството. „Ние използваме микровълнова технология, която не е по-силна от излъчванията, които създава един обикновен мобилен телефон. Микровълновите лъчения не са перфектни, но определено вършат това, което се изисква от тях в случая.”, е допълнил Чарват в опит да обясни, че технологията е напълно безопасна за живите обекти, които облъчва радарът. В долното видео можете да видите демонстрация на работата на новата технология, придружена с обяснения от нейните създатели.

Google вероятно са решили да разширят своята облачна музикална услуга, която в момента предлага малък набор от функции. По тази причина софтуерния гигант започна преговори с различни музикални лейбъли. Източници от технологичната индустрия споделиха, че компанията възнамерява да представи собствен онлайн музикален магазин. Изглежда, слуховете са напълно верни, тъй като самият Анди Рубин, старши вицепрезидент на мобилния сектор в Google, потвърди информацията по време на конференцията AsiaD. Все още самата услуга е в процес на разработка и вероятно няма да бъде представена този месец, но Рубин увери публиката, че съвсем скоро всички ще могат да изтеглят музика директно от специализирания магазин. Допълнително, вицепрезидентът сподели, че това няма да бъде стандартен електронен магазин за музикални файлове, а ще разполага и с допълнителни функции, които обаче ще бъдат изненада за потребителите, сподели UberGizmo.com. Новият магазин ще бъде свързан с услугата Music Beta, която позволява на потребителите да създават бекъп файлове на любимите си песни или да възпроизвеждат музикално съдържание с различни устройства. Според източниците, една от основните причини, поради която Google бързат да представят електронния си магазин е конкуренцията в лицето на Apple и Amazon. Трудно е да се каже, че софтуерния гигант ще има същия успех като производителите на iPad и Kindle Fire, както и в какъв размер ще бъдат печалбите от новата услуга. Компанията имаше известни проблеми с музикалните лейбъли, но изглежда този проблем е вече част от миналото.

Още вчера британските власти съобщиха пред пресата, че ще са първите, които ще нанесат удар при евентуална заплаха за кибер война. Нещо повече – в английската столица вече се готви усилена подготовка за защита от онлайн нападения и престъпления. Във връзка с тази стратегия официално изявление даде самият главен секретар на външното министерство във Великобритания – William Hague. Предупрежденията, които отправи William Hague, бяха ясен знак за това, че във Великобритания сериозно са се заели с разработването на нови, модерни и ефикасни оръжия срещу кибер престъпността и евентуалната кибер война, която се задава. Английският секретар на външното министерство е напълно убеден, че това, което го очаква света, е преместването на военните действия в интернет пространството. За съжаление, William Hague си призна пред журналистите на Sun, че не може да даде абсолютна гаранция, че стратегията му ще проработи, а разработваните оръжия срещу кибер престъпниците – ще се окажат надеждни средства за самоотбрана. Най-силно, англичанинът от външното министерство се притеснява за контролните системи на инфраструктурните звена като водоснабдяване и пречиствателните станции. Въпреки това, William Hague се опита да успокои съгражданите си с обещанието, че той и екипът му ще направят всичко по въпроса не само да отблъскват, но и да предотвратяват евентуални кибер атаки, когато съществува някакво съмнение, че такива ще бъдат налице. Речта на William Hague си остана единствено обещание и гарантиране на гражданите на територията на Великобритания за сигурността им. Нищо конкретно обаче не беше казано от главня секретар на английското външно министерство. William Hague отказа да дава информация за каквито и да е подробности във връзка с оръжията, с които ще се отбранява правителството от кибер престъпниците. Секретарят на външното министерство във Великобритания допълни, че светът може само да дава предположения как точно страната му ще се защитава от онлайн престъпността.

Миналата година американската космическа агенция NASA пусна в действие своята най-нова летяща обсерватория. Научното съоръжение SOFIA отвън прилича на обикновен самолет Boeing 747. Това, което прави обсерваторията уникална се намира вътре, където под алуминиевия корпус се крие техническо оборудване, което е последна дума на техниката. Близо до опашката на самолета е подслонен свръхмодерен инфрачервен телескоп, който тежи 17 тона. Подобни апарати определено не се срещат във всеки джъмбо джет, информира Space.com. Няма нужда да се чудите откъде идва името SOFIA. То е абревиатура на Stratospheric Observatory for Infrared Astronomy или Стратосферна обсерватория за инфрачервена астрономия. През миналата седмица NASA отвори за пръв път вратите на самолета за представителите на медиите, които искат да разгледат отвътре. Идеята на събитието е била хората по света да научат повече за SOFIA и да се запознаят с мисията на летящата обсерватория, която ще продължи цели 20 години. „Това е много удобен инструмент, който вече показа на какво е способен. Аз съм много горд с него.”, е заявил Пийт Уордън – директор на изследователския център Ames, който се грижи за поддръжката и операциите на съоръжението. SOFIA е съвместно творение на NASA и Германския аерокосмически център. Изработеният по специална поръчка Boeing 747SP носи специалния телескоп, който е оборудван с огледало, имащо диаметър 2.5 метра. Това е най-големият телескоп, който оперира на борда на самолет. SOFIA е наследник на проекта Kuiper Airborne Observatory, който беше закрит от NASA през 1995 година. Основната задача на учените, които работят в SOFIA е изследването на електромагнитния спектър в неговата инфрачервена зона. Съоръжението е способно да предостави резки снимки, които са безпрецедентни по своето качество и са много по-добри от изображенията, които даваше старата летяща обсерватория. Идеята на този тип изследвания идва от желанието да се проучи по-добре електромагнитната радиация. Това няма как да стане от Земята, тъй като водните изпарения в ниските слоеве на атмосферата блокират повечето от радиацията. SOFIA лети на височина, която варира между 12 500 и 13 700 метра, където 99.5% от водните изпарения вече ги няма. По този начин учените получават достъп до желаната информация без да влагат много пари за излизане в открития космос. През следващите 20 години, с помощта на летящата обсерватория, ще се изследва формирането на звездите, ранните епизоди от създаването на вселената, черните дупки, създаването на кометите, образуването на планетарните атмосфери и други интересни явления. На долните изображения можете да видите как изглежда SOFIA отвън и отвътре.

„Идат като овци, бегат като овци, що е то? Овци!“ - из песента „Овци“ на "Хиподил" Надпреварата за президентското място в последните месеци ме изпълни с безкрайно тягостни чувства. Подобно скучно и ненужно събитие трудно може да бъде наречено надпревара. Пустотата завладява всеки ъгъл от пространствата, в които трябваше да прогърмяват лозунгите, идеите, идеалите, житейския архитектурен проект на следващите десетилетия. Трябваше да има нещо. А всичко са само изтъркани от чужди миризливи отверстия клишета, тавтологии и най-безвкусни лъжи. Вкиснато като забравеното в мазето миналогодишно зеле, така мирише това мероприятие (подходяща дума). Пиеса за идиоти, каквито сме всички ние, които трябва да решим какво ще правим с живота си, с мястото, където сме и искаме да бъдем. Куклен театър за олигофрени, които гледат в захлас бездарната режисура, а не усещат, че лигите им се стичат по яката на усмирителната риза. А куклите са стари и продънени, направени от вечния полуразпаднал се,...

Калин Терзийски е роден преди 41 години в София. Завършил е Националната природоматематическа гимназия със специалност „Биотехнологии”, а след това и медицинския институт. Той е лекар психиатър, работил е по специалността си в няколко клиники. Паралелно от 1996 г. започва да се изявява и като сценарист в различни медии и формати. Обича да рисува и твърди, че е един нереализирал се художник. От 2000 г. Калин Терзийски се отдава само на писането и е един от най-уважаваните български автори. Той има свои постоянни рубрики в „Новинар”. Писателят Калин Терзийски е сред 12-те носители на годишната награда на ЕС за литература, съобщи преди дни Европейската федерация на издателите. Името му бе обявено по време на Франкфуртския панаир на книгата. Той се кандидатира за общински съветник в столицата от квотата на ОДС. - Г-н Терзийски, какво ви ядоса, та решихте да се захванете с политика? Всъщност хората се питат кой ви покани да участвате в това? - Открай време ме ядосват много неща, но...

Дик Костоло, изпълнителен директор на Twitter, огласи последната статистика за посещенията на ресурса. Съдейки по всичко, популярността на микроблогинг услугата нараства стабилно. Броят на потребителите, които посещават сайта, макар и само веднъж месечно, е преминал границата от 100 милиона души, което е ръст на посещаемостта на ресурса от 82%. Всеки ден сайтът на Twitter се посещава от около половината от общия брой регистрирани в него потребители, което е с 30 процента повече, отколкото през януари тази година. Броят на акаунтите на регистрираните в микроблогинг услугата ползватели надхвърля 200 милиона. Според статистиката, потребителите на Twitter генерират около 250 милиона съобщения дневно. През юни 2011 година този показател беше 200 милиона, а в началото на годината - 100 милиона. Дик Костоло обяви също, че администрацията на ресурса планира да стартира и нови рекламни проекти. По оценки на аналитичната компания eMarketer, през миналата година приходите на социалната мрежа от реклама са били в размер на 45 милиона щатски долара, а очакваните приходи на Twitter от реклама за 2011 година са $ 150 милиона.

Един от съоснователите на легендарния торент тракер Pirate Bay ще трябва да изтърпи първоначалното наказание, което беше определено от шведския съд в Стокхолм през 2009 година. То включва излежаването на една година в затвора и плащането на глоба от 1.1 милиона долара. Готфрид Свартхолм не е обжалвал наказанието в законно определения срок и поради тази причина присъдата влиза в сила окончателно и срещу нея не могат да бъдат предприети повече действия, информира Tech Spot. В делото за пиратство срещу Pirate Bay като обвиняеми участват четири лица, едно от които е въпросният Свартхолм. Трима от обвиняемите обжалваха присъдите си и те бяха намалени на четири месеца за Карл Лундстрьом, осем месеца за Петер Сунде и десет месеца за Фредрик Нейдж. За сметка на намалените присъди е увеличено паричното наказание, което вече е общо 6.7 милиона щатски долара. Странното в случая е, че местоположението на Готфрид Свартхолм към момента е неизвестно и той е пропуснал процеса на обжалване на първоначалните присъди. Майка му твърди, че последната информация, която има за него е, че той се намира в Камбоджа, където лежи в болница. Според нея той е бил твърде болен за да се яви в Швеция за делото. Дори адвокатът на Свартхолм твърди, че не знае местоположението на клиента си и не поддържа връзка с него. Обвиняемият липсва от 2010 година и съдът режи да го съди отделно в близко бъдеще, за да не се забавя процесът срещу останалите трима участници в делото, свързано с торент тракера Pirate Bay. Тъй като Готфрид Свартхолм и до момента е в неизвестност съдът е решил да прекрати производството по неговото обжалване и да остави в сила първоначалната присъда. Към момента Свартхолм не поддържа връзка със своите роднини и приятели, отдавна не се е явявал в съда и няма никаква нова информация за него. Поради това някои от хората, запознати със случая поставят под съмнение факта, че изобщо е жив. Мистерията около един от двигателите, които стоят зад Пиратския залив е достойна за холивудски филм. Петер Сунде, който е един от осъдените по делото, е коментирал присъдата пред сайта TorrentFreak. „Мисля че е меко казано странно да вкараш зад решетките човек, само защото той е твърде болен за да се яви пред съда. Също така, никой няма връзка с него. Това, което знаем към момента е, че той може би дори не е между живите. Не виждам как по друг начин може да се обясни липсата на каквато и да е информация. Сигурен съм, че в крайна сметка ние ще победим. Само защото не разполагаме с толкова силно лоби, колкото онези, които са срещу нас, това не значи, че загубата ни е сигурна. Знаем, че законът е на наша страна, но това което научихме от всичко преживяно е, че законното право не е гаранция за победа в съда. Всичко зависи от това кой плаща на съдиите.”, е заявил Сунде. Готфрид Свартхолм в съда през пролетта на 2009 година

Събрали се хирург, инженер и хакер и започнали да спорят чия професия е по-стара. Хирургът казал: - Моята професия е най-стара - нали Господ е създал жената от реброто на Адам! Инженерът отвърнал: - Да, но нали преди да създаде човека, Господ е изградил света от хаоса! Хакерът се облегнал се назад, подсмихнал се и казал: - А кой според вас е създал хаоса? Усмихни се, България, може да сме най-отчаяните и бедни европейци, но по едно нещо слагаме всички в малкия си джоб - лидер сме в интернет пиратството. През 2010 г. в страната ни са били използвани 65 процента нелегални програми, а хакерите ни са прочути по целия свят. Така че нито чипът е сбъркан, нито материалът е кофти, както се опитват да внушат някои бивши и настоящи политици.

Според "Дойче веле" читателите все повече търсят екшън и забава. Поводът за този извод е наскоро завършилият Франкфуртски панаир на книгата. Кажи ми какво четеш, за да разбера какъв си! Дали тази фраза може да ни определи като личности. Да, в случай че сме от четящия човешки вид. Четящите от своя страна се разделят на такива, които четат за удоволствие и които четат по работа. Изборът на четиво е много важен признак за това каква ценностна система изповядваш. И какво очакваш да получиш от книгите. За съжаление и книгите, както и филмите и театъра, все по-малко са търсени като убежища и източник на смисли, ценности, добродетели и идеали. И там все повече шества царството на забавлението, разтоварването и уви, бумът на ексхибиционистичните мераци за пласмент на излишно его в красива опаковка. Има книги за бърза и еднократна употреба, има книги, които бихме искали да прочетат и децата и внуците ни. Консуматорството бележи с лакомата си дамга и един от последните пристани на...

Oracle пуснаха обновление за Java, поправящо няколко уязвимости, включително една, експлоатирана от наскоро разкритата атака, която позволява подслушването на криптирана комуникация. Миналия месец на конференцията за сигурност Ekoparty в Буенос Айрес, изследователите Джулиано Ризо и Тай Дуонг демонстрираха практически метод за прихващане на SSL и TLS трафик. Тяхната атака, наречена BEAST (Browser Exploit Against SSL/TLS), въздейства на отдавна известен теоретичен проблем, засягащ повечето от приложенията на SSL и TLS, които се използват в интернет за момента. За да извършат атаката, Ризо и Дуонг заобиколили правилото за ограничение на домейн - основен защитен механизъм, който не позволява на различни отворени сайтове да си взаимодействат - като се възползвали от уязвимост в Java. Идентифицирана като CVE-2011-3389, тази уязвимост почти принуди разработчиците на Firefox да забранят използването на Java в браузърите си след обявяването на BEAST. Но не се стигна до съгласие за подобно действие, понеже то би довело до спирането от употреба на много програми, особено в корпоративните среди, където Java се използва широко. Mozilla официално обяви във вторник, че блокирането на Java няма да се разисква за момента, особено след като Oracle закърпиха проблема. „За момента няма да блокираме уязвимите версии на Java, но ще продължим да следим за случаи на експлоатация на тази уязвимост“ съобщиха разработчиците на браузъра. Все пак трябва да се отбележи, че новата версия не предпазва изцяло от BEAST атаки, защото Java е само една от няколкото технологии, които на теория могат да се експлоатират за постигане на същия резултат. Единствената сигурна защита е прехвърлянето на интернет към TLS 1.1 - версия на протокола, която не е уязвима от подобни атаки и е достъпна от 2006 година. Но това решение не е нито лесно изпълнимо, нито може да се постигне в скоро време. Въпреки всичко, тази уязвимост на Java няма висок рисков рейтинг. Според Oracle, CVE-2011-3389 има базова оценка 4,3 от 10 по CVSS (точкова система за обща уязвимост). Други уязвимости, поправени от новата версия, се считат за много по-критични, като петте произволни грешки в изпълнение на кодове в различни компоненти, които имат максимален рейтинг, както и няколко необявени уязвимости. Поправени са и отделни SSL/TLS проблеми, засягащи пясъчника на Java приложенията и отравяне на DNS кеша. За сега няма съобщения за BEAST атаки, освен официалната демонстрация на Ekoparty, но това може да се промени в бъдеще, затова е препоръчително потребителите да инсталират обновлението възможно най-скоро. Като цяло, понеже е един от най-атакуваните плъгини за браузъри, обновяването на Java трябва да се счита за приоритет.

Скоро не бяхме ставали свидетели на вълна от измами с ваучери за намаления и безплатни продукти в най-голямата социална мрежа Facebook, но поредната инициатива на киберпрестъпниците вече е налице, информира Mashable. Единственото хубаво нещо в случая е, че новата измама е насочена главно към американците и канадците, и едва ли ще засегне много българи. Специалисти от фирмата, занимаваща се с мрежова сигурност Sophos са установили, че в социалната мрежа от няколко дни се разпространява оферта, за която се твърди, че идва директно от канадската верига кафенета Tim Hortons. Съобщението призовава потребителите да „харесат” определена страница във Facebook и да я препоръчат на приятелите си. В замяна на това им се обещава безплатно кафе. Разбира се става въпрос за измама и никой няма да получи кафе без пари. В най-добрия случай измамените могат да пият по една студена вода. Последното развитие на измамата вече включва и популярната верига Starbucks, която е най-широко разпространена в Съединените щати. По този начин като потенциални жертви вече са включени десетки милиони американци, които харесват пиенето на кафе и имат профил във Facebook. В случая с измамата с името на Starbucks от жертвите се изисква предоставянето на електронна поща и друга чувствителна информация. Подобен род измами са често явление в най-голямата социална мрежа. При тях обикновено се предлагат безплатни стоки и услуги или изключително интересна информация, която не може да се намери никъде другаде. Пример за подобна измама беше предложение за достъп до телефонния номер на тийнейджърската YouTube звезда Джъстин Бийбър. В някои случаи потребителите попадат в безкраен цикъл от подканвания за харесвания на различни фалшиви страници, а в други се разчита направо на вредоносни Facebook приложения. Последната тактика е най-опасна, тъй като при нея злонамерените хакери получават значителни права върху информацията от профила на жертвите и върху техните стени в социалната мрежа. Това води до лавинообразно разпространение на измамата сред останалите потребители на Facebook, само за броени часове. Универсално решение на проблема няма. Единственото, което можете да направите е да внимавате преди да дадете адреса на електронната си поща някъде или да предоставите права върху профила си на някое съмнително Facebook приложение. Също така трябва да се избягва „харесването” на страници, които очевидно са фалшиви, тъй като по този начин правите приятелите си в социалния сайт потенциални нови жертви. За тези, които вече са били жертва на някаква измама във Facebook е препоръчително да сменят паролата на профила си в сайта и тази на електронната поща, асоциирана към социалната мрежа. Това е добра предпазна мярка.

Екип от талантливи учени създадоха машина с изкуствен интелект, която успява да „види и посочи” развалени плодове. „Зрението” й се дължи на специална технология, базирана на UV лъчите, които сканират обекта и анализират състоянието му – дали е узрял, или е вече изгнил и негоден нито за преработка, нито за директна употреба. Родината на умната машина, която разпознава развалени плодове, е Испания. Именно за това тя е предназначена предимно за портокали. Както знаете, по-принцип, прегледът на портокалите се извършва в тъмни помещения, където също с помощта на UV лъчи се разпознават изгнилите плодове. Този вид техника за подбор на най-добрите и годни плодове е доста вредна за работниците, чиято задача е да я прилагат в селекцията. UV лъчите сериозно увреждат зрението и кожата. Именно поради тази причина работниците, които проверяват за гнили портокали носят специални предпазни очила и дрехи. Те обаче освен че са скъпи, не осигуряват и пълна гаранция за здравословното състояние на служителите във фермите. Край на риска за здравето и край на специалната екипировка за селекция на годни плодове поставят учените от Аграрния институт във Валенсия. С тяхната интелигентна машина, процесът по подбор на портокалите се опростява и става далеч по-сигурен за здравословното състояние на служителите. Технологията, на базата на която устройството работи, е подробно описана от испанските учени в списанието Food and Bioprocess Technology (Технология на храните и биопроцесите). Ръководителят на проекта по създаването на машината е главният професор и изследовател в Аграрния институт на Валенсия – Jose Blasco. Той и колегите му започват работа върху сглобяването на интелигентното устройство, след като осъзнават, че редица човешки дейности отдавна са елиминирани и вече машините ги изпълняват вместо тях. Учените разбират, че същото трябва да се случи и с подбора на свежи портокали.

Биволъ потърси в базата данни с американски дипломатически доклади, изтекла в Уикилийкс, информация за българските кандидат-президенти. Направихме това в интерес на информирания избор, "за да не забравяме с кого си имаме работа" и за да гласуваме "в правилната посока". Кандидатите са представени по азбучен ред.

Калфин - Мистър "Йес сър". Пред САЩ - атлантист, пред народа - ляв

За една година от поемането на поста външен министър Калфин е казал "да" на американците по почти всички големи въпроси на външната политика - отбелязва Байърли през 2006. По ключовите въпроси на енергетиката в правителството на Станишев има два полюса: Румен Овчаров, фаворизиращ руските енергийни проекти, и Калфин, който се доближава до американската гледна точка за нуждата от диверсификация.

В края на 2007 г. по повод предстоящата среща на държавния секретар Кондолиза Райс с Калфин, посланик Байърли праща конспект на шефа си за позицията на България по основните въпроси на американската външна политика и някои български вътрешнополитически теми, които САЩ наблюдават [07SOFIA1397]. Калфин е представен като "звездата" в кабинета, близък едновременно до Станишев и Първанов и с висок рейтинг на одобрение в Брюксел. Още по-добре, той непоколебимо вярва в българските евроатлантически връзки, въпреки отделни левичарски забежки, които според посланика са "за публична консумация".

През 2009 г. в грама с най-високо ниво на класификация [09SOFIA159] шарже д'афер Караянис характеризира Калфин като "интелигентен, опитен, чувствителен, честен". Той е твърд съюзник на САЩ за Афганистан и политиката им за регионална сигурност в Югоизточна Европа и Черноморския регион. Калфин показва дипломатически умения и на вътрешнополитическия фронт, като балансира в натегнатите отношения между Станишев и Първанов, позиционира се над политическата посредственост и има потенциал да остане влиятелен дори след наближаващите парламентарни избори.

Кунева - Българското европейско лице в Брюксел с дълбок афинитет към американците

Номинацията на Меглена Кунева за еврокомисар е подробно отразена в грама на посланик Байърли от ноември 2006 г. [06SOFIA1518]

Представена като една от най-уважаваните политически фигури в България, Кунева е преминала през трудни моменти до номинацията заради вътрешнопартиен натиск в БСП. Силно лоби, предвождано от външния министър Ивайло Калфин е притискало Станишев в продължение на месеци, за да номинира Ирина Бокова.

Самата Меглена Кунева е била твърде несигурна за номинацията и, изтощена от лобистките борби в правителството, е потърсила посланика, за да получи американска подкрепа за кандидатурата си. Байърли не казва дали се е намесил пред българския премиер, но тълкува, че номинацията на Кунева е своеобразен обрат, след като Станишев е разгледал "по-широката стратегическа картина на нещата". Това било ход, за да си осигури лоялността на коалиционния партньор Симеон и за да се хареса на Брюксел, който също подкрепял Кунева.

Първоначално считана за технократ, Кунева е спечелила признание като политик и дипломат в процеса на преговорите за присъединяване към ЕС, прокарвайки реформи и подготвяйки общественото мнение за бъдещото членство. Посланикът не пести суперлативи за качествата на Кунева и подробно изброява точките от "впечатляващата" биография на "българското европейско лице в Брюксел".

Освен това Кунева има дълбок афинитет към американците и САЩ. Говорейки за "фантастичните" години на следването си в Джорджтаун, очите на Кунева се навлажнили - разказва посланикът. Подчертавайки този тънък психологически момент Байърли обобщава, че в лицето на Кунева американците печелят съюзник в Европейската комисия.

Байърли познава добре Кунева и от предишни разговори, в които като европейски министър, а по-късно главен преговарящ за присъединяването тя подробно е коментирала европейските доклади, плана за действие, трудностите и постиженията на страната в преговорния процес [05SOFIA137],[05SOFIA1785], [06SOFIA827].

В един от разговорите Кунева е признала, че НДСВ се нуждае от тройната коалиция, за да оцелее и няма да напусне властта след присъединяването през 2007, защото предсрочните избори биха били катастрофални за партията.

Петров - изнудване, рекет и сексуална експлоатация

Из грамата на Джеймс Пардю, озаглавена "Българската организирана престъпност" [05SOFIA1207] (превод на български):  ...АЛЕКСЕЙ ИЛИЕВ ПЕТРОВ (български гражданин, роден на 23-ти април, 1962 г.) е бивш офицер в елитната специална част за борба срещу тероризма. Той и групировката му от бивши военни командоси (известни и като „барети") се занимават много активно със застрахователна дейност чрез ЛЕВСКИ СПАРТАК ИНШУРЪНС (известна преди това като „АПОЛО § БАЛКАН" и „СПАРТАК"). Петров притежава и най-голямата таксиметрова фирма в София, ТАКСИ ЕКСПРЕС, с повече от 3 500 коли. Смята се, че участието на Петров в Такси С Експрес, Левски Спартак и други компании с името Спартак се прикрива като израелска инвестиция. Петров е тясно свързан с бившия израелски посланик в София Дейвид Коен. Друг член на групировката ЗЛАТОМИР ИВАНОВ (български гражданин с прякор „БАРЕТАТА") беше директор на АПОЛО § БАЛКАН, а в момента е директор на АРКУС СЕКЮРИТИ. Иванов ръководи контрабандните дейности на групировката, както и изнудването и рекета. Смята се, че групировката има най-голям дял в бизнеса за ескорт и интимни услуги в София, които са всъщност прикритие на проституция и трафик на жени с цел сексуална експлоатация.

Плевнелиев - човек на Иво Прокопиев, "министър на пътищата"...

Плевнелиев е бегло споменат в три дипломатически доклада, представящи новия кабинет Борисов. Характеризиран е като "министър на пътищата" с опит в строителния бизнес, топло приет от задокеанските инвеститори като бивш шеф на българо-американската търговска камера. [09SOFIA407]

... и аватар на Борисов.

Оскъдната информация за "министъра на пътищата" се компенсира от подробното досие на Бойко Борисов, чието кандидат-президентско въплъщение всъщност се явява Плевнелиев.

Борисов е герой на едно от най-колоритните описания, които могат да се открият в докладите от цял свят, не само от България. Той е единственият европейски политик, за когото американската тайна агенция SIMO е потвърдила данни за участие в криминална дейност - трафик на амфетамини и източване на горива. [06SOFIA647] (превод на български).

В световен мащаб обаче Борисов не е уникален и разделя попрището с хаитянския политик Джоузеф Ламбер. SIMO и DEA са докладвали през 2006, че Ламбер, който става председател на сената в Хаити, е заподозрян като крупен нарко-трафикант, свързан с престъпни картели. [06PORTAUPRINCE847]

Описан като "Батман" и "Бабаит, изтупан в Армани" [05SOFIA1598], Борисов се представя като убеден про-американец и сипе щедри обещания пред посланика. В същото време той е силно зависим от олигарха Валентин Златев, който е свързан с руското разузнаване и руската организирана престъпност.

На американците не са им убягнали също така и дискретните срещи на Борисов с представители на руското посолство, пише в доклада на посланик Байърли. Ето защо той препоръчва следния подход на американската дипломация "ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа".

".

Никак не ми се участва в битки, в които изглеждам като някакъв реваншист, движен от желание за лична мъст. Такива мотиви ми се вменяват и без това по повод критичната ми позиция към президента Първанов и обикновено отговарям, че е работа на журналиста да се занимава с кривиците на политиците ( а не обратното, както [...]

Най-ценната и скъпоструващата компания в областта на технологиите – Apple – се похвали с висок ръст в продажбите за изминалите дванадесет месеца. Според официалния доклад на производителите, ръстът в продажбите се равнява на над 85% по сравнение с предната година. Същевременно от компанията разкриха информация във връзка с печалбите й за изминалите дванадесет месеца. До 25 септември приходите за Apple наброяват почти 25 милиарда щатски долара. Невероятният успех на Apple обаче очевидно не е достатъчен, за да задоволи напълно инвеститорите от Wall Street. Наред с радостта от високите си приходи и ръста в продажбите за изминалата година, производителите на iPhone трябваше да оповестят и една не толкова весела новина. Акциите на Apple паднаха с приблизително с 5%. Според анализаторите това се дължи на разочарованието от страна на потребителите през последното тримесечие на годината. То се дължи най-вече на липсата на напълно нов продукт. Нещо повече – инвеститорите от Wall Street са очаквали далеч по-висок ръст в продажбите и даже повече печалби, реализирани от Apple. Същевременно, през четвъртото тримесечие на 2011 година Apple е продала близо 17,1 милиона копия на смартфона си iPhone. Това се равнява на 21% увеличение спрямо същия период на изминалата 2010 година. От друга страна, компанията се отчете и 11,1 милиона продадени копия таблета iPad, което пък е 166% увеличение на годишна база. Анализаторите обаче явно са очаквали повече – продажбите на iPhone да достигнат до 20 милиона през тримесечието. От Apple си имат свое лично обяснение за разочарованието на аудиторията. Според тях потребителите не са били доволни, преди всичко, от факта, че iPhone 4S закъсня и дебютът му се осъществи не през септември, както беше обещано, а едва през октомври.

Анонимна човешка маса, която се е оплескала до ушите заради собствения си страх. Която на много тайно и вероятно мръсно място лежи и пъшка, но никак не се срамува, че надълбоко е нагазила в собственото си кафяво. Най-налаганият в предизборната кампания образ на страхуващата се до дъното на червата си електорална единица би трябвало да предизвиква естествено отвращение. Но неестественият му замисъл е да обединява на принципа на солидарността с изцапаните жертви. Ужасно е сбъркано, но такава беше кампанията. В която дори най-скучният кандидат за нещо си използваше пълните гащи като алиби на нулевия интерес към себе си – електоратът се е притеснил, затворил се е в себе си като в дървен нужник на селски двор и затова не идва на срещите с мен, но аз го разбирам. Ами като го разбираш, защо тогава не се снима на плакатите с една торба лайна, а отдолу да напишеш – „Знам какво има вътре, знам и как се получава, аз съм вашият човек”. „Хората се страхуват” е чудесен слух от...

Двама души са арестувани в Саудитска Арабия, заради техен филм, засягащ бедността в столицата Рияд. Както писа в Twitter един потребител: “Ние арестуваме хората, които се опитват да променят страната към по-добро.” Видеото е на арабски, но смятам, че кадрите казват много. В началото се пуснати мнения на богати от Рияд, заявяващи, че “Ние сме …

Continue reading »

Кандидатът за кмет на община Мездра Йордан Гергов поставя агитационни материали на забранени места в целия град.

Неочакван резултат? Едва ли – поне нищо изненадващо за онези, които се занимават с медии. Двойка по петобалната система е средната оценка, която получава свободата на словото в България от журналистите, попълнили анкетата на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България). Помолени да оценят по петобалната система (5 – отлична; 4 – добра; 3 – задоволителна; 2 …

Continue reading »

За да си направите тази лесна вещица имате нужда от половин черен лист А4, телбод и очички за аплокация

Нагънете хартията на хармоника и в единият край я защипете с телбод. Разтворете двете части и ще получите пелерината и яката на вещицата.

Ето един лесен начин да си нарисувате лицето на вещицата, което после да изрежете и залепите върху яката.

Имате нужда още и от ръце и ботуши:)

Залепете всички части и вещицата е готова.

Вижте още други занимания за Хелоуин:

Джулиан Барнс е носителят на наградата за художествена литература Man Booker за 2011 г., съобщиха организаторите. Британският писател получава отличието за книгата си 'The Sense of an Ending' ("Усещане за край"), което му носи и парична награда от 50 хил. британски паунда.

Барнс пребори сериозната конкуренция на още петима конкуренти - Керъл Бърч, Патрик Де Вит, Еси Едугян, Стивън Келман и А.Д. Милър. Това е първата му награда Man Booker след 3 неуспешни номинации от 1984 г. насам.

Журито на наградата тази година беше председателствано от лейди Стела Римингтън, която обяви лично победителя в пряко предаване на ВВС късно във вторник вечер. "The Sense of an Ending" на Джулиан Барнс има всички признаци за класика на английската литература. Написан е по изключителен начин, с изтънчен сюжет и разкрива нови дълбочини при всяко ново прочитане", каза тя при обявяването на победителя.

Останалите петима номинирани ще получат утешителни награди от по 2500 паунда, а заедно с Барнс и по едно дизайнерско Man Booker-копие от номинираните си заглавия.

Чуйте защо 'The Sense of an Ending' бе включена сред финалистите от Габи Уудс, член на журито тази година.

Можете да чуете и серията с въпроси и отговори с петима от номинираните, която се състоя в понеделник вечер.

Разгледай книгите на Джулиан Барнс в Knigazateb.com

Повече от 5 часа председателят на избирателната комисия в община Симитли Зоя Димитрова отказваше да предаде изборните книжа на общинската администрация, съобщават от Общината там. Юристката от ГЕРБ Зоя Димитрова грубо погази избирателния кодекс дни преди вота и възпрепятства изпълнението на задълженията на общинската администрация, съгласно Изборния кодекс.

Продукти:
половин пиле
3 сладки картофа /батати/
2 моркова
2 глави лук
1 глава целина
1 зелена чушка
2 домата
1ч.л. сол
2- 3 зърна бахар
2ч.ч. бяло сухо вино
няколко листа прясна целина

Приготвяне:
Пилето се реже на порции. Слага се в тенджера. Наливат се 4ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Когато заври се оставя за 15 – 20 минути да се отдели пяната на повърхността. После се изваждат пилешките порции. Бульонът се прецежда. Тенджерата се почиства. Слагат се отново пилешките мръвки. Налива се прецеденият бульон. Зеленчуците се измиват и почистват. Картофите, лукът и доматите се срязват на 4. Морковите и главата целина се режат на дребно с къдраво ножче. Чушката се реже на кръгове. Зеленчуците се слагат в тенджерата. Наливат се 2ч.ч. бяло, сухо вино. Поръсва се 1ч.л. сол и 2- 3 зърна бахар. Съдът се похлупва и поставя на котлон. Супата се готви на тих огън 90 минути. Порциите чорби се поднасят, поръсени със ситно нарязана целина.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Когато в началото на 2009 г. Лабораторията за медиен мониторинг започна да отразява случващото се във Facebook на тема българска политика, бяхме абсолютни новатори. Политическото съдържание в мрежата беше повече от скромно, а включването й в сферите за анализ, наред с традиционните медии и популярните новинарски сайтове, изглеждаше екзотична идея. ...

Едно интересно видео обикаля от вчера моя социален кръг. Всъщност това е реклама на Google Analytics, но няма да го разберете до последния кадър. Вместо това обаче ще се замислите над въпроса доколко лесен за употреба е вашият сайт. С пренасяне на онлайн-случките в реалния живот става доста ясно, че понякога в желанието да помогнем или предпазим, всъщност залагаме твърде много бариери пред потребителя.

Обстановката е позната – средно голям супермаркет, много редици. Героите: клиент и касиер. Какво толкова може да се обърка? Оказва се, всичко. Няма смисъл да преразказвам видеото, просто го изгледайте – ако не ви е забавно до смях, ще ви върна парите, гарантирано!

Въпреки, че ни е смешно, всъщност темата е доста важна. При всякакъв вид онлайн взаимодействие с потребителите в компаниите се бият две антагонистични цели: да съберем данни и да дадем колкото се може по-голяма възможност за допълнителни покупки срещу това да помогнем на потребителя да си тръгне от нашия сайт възможно най-бързо с това, което е търсил. Принципът важи при почти всичко – от електронните магазини до предлагането на безплатни е-книги срещу по-пълна информация за посетителите на сайта. Колкото повече обръчи поставяме пред потребителя, толкова по-малка е вероятността той да сметне сайта ни за място, което заслужава повторна визита. Така в желанието да постигнем краткосрочни цели си вкарваме директен автогол. Стратегията не е умна!

Още по темата:

1. Маркетинг като за Световно
2. Създаването на реклама като PR
3. Ние не сме като вас!

Ще гласувам за това, престъпният картел, който ни управлява, и който достигна своя апогей в сегашното правителство и парламентарно мнозинство, да има няколко бодливи трънчета в петата .

Ще гласувам и за тези, които се опасяват дори да бъдат анкетирани. Ще гласувам срещу насадения страх. Ще гласувам срещу силовото управление. Ще гласувам, защото се интересувам от обществените реалности.



Ще гласувам срещу пиар интервютата по 20, 30, 50 хиляди лева, които имат за цел да ми промият мозъка.

Ще гласувам срещу наглостта на политическия картел да приватизира публичността.

Ще гласувам въпреки това, че в медиите има само платена политическа реклама, която скрито подменя  реалността и дезинформира масово избирателите, обричайки ГЕРБ на неизбежна, според собствениците на медите, победа. Ще гласувам срещу комфорта, който си купуват политиците с многомилионни субсидии, използвани вместо за експертно управление, за скъпоплатен манипулативен пиар.

Ще гласувам за това, властта да не е в ръцете на един некадърен малообразован силовак, показал се десетки пъти по телевизора по време на кампанията, уверявайки ни, че ни строи, раздава, купува, прокарва, докато, в крайна сметка, ни прекарва...

Ще гласувам за това, в България да има реална опозиция. Ще гласувам за тези, които нямат думата, защото не могат или не искат да си плащат, за да говорят истината, и предпочитат да я казват пред несравнимо по-малка, но заинтересована аудитория.

Ще гласувам за тях, за да им помогна да стигнат до хиляди, овластявайки ги да участват в управлението на София, Варна, Бургас, Пловдив, Пазарджик и всички други градове, в които партия Зелените са издигнали свои кандидати за кметове и съветници.

Ще гласувам в София с бюлетина №32, защото познавам Андрей Ковачев и знам колко неудобен е той за олигарсите в Банско, Иракли и другаде и знам, че ще работи с всички сили за опазване на природния парк Витоша, богатство на София. Ще гласувам за него, защото знам, че ще пречи на хора, прочули се не толкова с името си, колкото с прякорите си, като "рушвета", "рапона" и други подобни.

Ще гласувам за Пламен, водач на листата на Зелените в София, защото е млад и честен. Ще гласувам за Цветозар Томов, защото е почтен, високообразован и високоморален човек.

Ще гласувам за тях, защото ще разровят далаверите с бездомните кучета в София.

Ще гласувам за тях, защото ще разровят далаверите с асфалтирането на дупките в София.

Ще гласувам за тях, защото ще се противопоставят на незаконното строителство в София.

Ще гласувам за тях, защото знам, че няма да ремонтират детски градини на цената на петзвездно луксозно строителство.

Ще гласувам за тях, защото ще разровят далаверите със Софийското метро и унищожаването на "Виа Принципалис"...

Ще гласувам за тях, защото не са корумпирани и няма да си мълчат!

Ще гласувам за тях, защото те ще бъдат трънчетата в петата на самозабравилите се, ояли се и оляли се нагли кариеристи и откровени измамници, които систематично съсипват столицата две десетилетия!

Ще гласувам в София с номер 32.

Направете го и вие. Ако искате да подкрепите своя кмет, наравете го. Имате избор. Подкрепете, ако искате, дори своя кандидат срещу Фандъкова/Борисов...  Но не забравяйте да подкрепите поне листата на Зелените с номер 32 в София.

Ще гласувам, защото не ме е страх и знам, че не е напразно.

Аз съм Пенелопа. Онази, чиято история винаги е била разказвана от хитроумния ми съпруг. Аз съм Пенелопа - търпеливата, благочестивата, вярната, умната, тази която се е врязала с тези определения в съзнанието ви, за да не бъде никаква друга. Изсред тресавището на митовете Маргарет Атууд ме вижда в нова светлина и ми дава глас, с който да разкажа собствената си история. Аз съм Пенелопа - в “състояние на безкостие, безустие, бездиханност”.

Хор на робините: Ние сме дванадесетте. Нашите обединени гласове също прорязват романа на канадската ви съвременница. Ние прекъсваме разказа на Пенелопа, за да вплетем думите си в собствения си погребален покров. Онзи същият, който достойната съпруга на Одисей тъчеше за свекъра си, за да държи женихите настрана. Ние сме гласът на нейната съвест.

Аз съм Пенелопа. Човек от плът и кръв. Аз ревнувам от братовчедка си - хубавата Елена, влюбвам се в съпруга си и му раждам син. Аз съм кралица и майка. Аз съм дъщеря на Неяда. Аз съм вода - лека и неуловима, и постоянно обляна в сълзи. Аз съм тази, която знае, че зад приключенията на съпруга й се крият далеч по-прозаични одисеи. И докато той се утешава в обятията на богини, мен ме обикалят повече от сто гладни за богатството ми женихи, които се кълнат, че припадат от любов само при вида ми…

Хор на робините: Ние ще ви разкажем за коварните планове на Пенелопа, ще посеем зрънце на съмнение в добродетелите и верността й. Ще ви разкажем за това как, когато имаше възможност да говори, тя запази мълчание.

Аз съм Пенелопа. Единствено аз и Одисей знаехме тайната на брачното ни ложе - живото маслиново дърво. Аз съм тази, която нито потвърди, нито опроверга слуховете. Само виновните се защитават. Смъртта на робините ми е случайност, нещастно стечение на обстоятелствата. Само вековете могат да ме съдят.

Хор на робините: Ние сме тези, от които ще разберете за матриархалния култ, за който се счита, че е оглавяван от Пенелопа. Ние ще ви проведем обяснителна лекция, чрез която ще ви запознаем със символиката на 12. Ние ще ви изпеем песни и ще ви покажем живота зад лъскавите бокали и капризите на боговете, с присъщата пародия, предхождаща античните драми. Ние сме тези, които призоваха ериниите. Ние сме тези, които изрекоха клетвата: “Открийте Одисей, където и да отиде! От едно място на друго, от един живот в друг, както и да се промени, каквато и форма да приеме, преследвайте го! Душете стъпките му, на земята или в Хадес, където и да намери убежище, в песни и пиеси, в томове и тезиси, в бележки в полето и обяснителни бележки!”.

Аз съм читателката. Която обогатява географията на своето четене с канадката Атууд. Която търси основания за категории като “женско писане”. Която обича да гледа от опаката страна на митовете. Която дълбоко в себе си е един прокълнат Одисей. И която ви обещава приключение с прочита на “Одисеята на Пенелопа”.

От днес с Владимир започваме една обиколка до Черна гора и Хърватска. Започваме с Будва и Котор. Приятно четене:

Моята вълшебна Хърватска приказка

час първа

До Будва и Котор в Черна гора

Ето, че дойде времето да ви разкажа моята вълшебна Хърватска приказка. Това се случи в средата на  септември тази година, когато дойде деня, в който трябваше да замина по пътя на моята мечтана Хърватска дестинация. Доверих се на туроператор, записах се  и заминах. Сам. Групата, с която пътувах беше събрана от различни краища на страната. Маршрутът ни се казваше :   ХЪРВАТСКА И БУДВАНСКА РИВИЕРА  – по стъпките на Юнеско:  

София – Златибор – Подгорица – Остров „Свети Стефан” – Будва – Котор

– Дубровник – Макарска Ривиера – Сплит – Трогир – Плитвички езера – Загреб – София.

   ДЕН ПЪРВИ   Тръгнахме от София на 18. 09. 2011, рано сутринта около 8: 00 часа. Първият ден пътуването ни включваше пътя до

Златибор – Планински курорт в Черна гора

До там бяха някъде около 440 км. Класическият маршрут малко до след Ниш, отклонението наляво през планините – през Рибник – Odzaci – Чаири – Осаоница – Кралево ( на р. Ибър) – Чачак – Gorjani – Ужице – Zlatibor. И пристигаме на Златибор около 15: 15 ч, следобед, настаняват ни в хотел :

Hotel “Palisad”: www.palisad.rs

  Събират ни по седем  Евро (по желание за вечеря на Шведска маса). И тъй като времето беше почти готово за дъжд, аз реших да се включа в тази вечеря. Имах около два часа време да се разходя из курортното селище, да видя къде какво има и да си направя няколко снимки. Един прекрасен курорт, с борови горички наоколо, кокетни къщички, няколко хотела, красиво езеро, в което имаше различни забавления (водни колела, лодки  и едни детски балони, в които затварят детето и го пускат да си плава по езерото, като балона е херметически затворен, детето е вътре в него, а самият балон е привързан с еднo средно дълго въженце към брега. Детето си ходи вътре из балона, той се притъркалва, детето пада вътре, става пак, тръгва, пак пада... има ги и в България някъде подобни забавления за деца. Наоколо имаше пешеходна алея, детско надуваемо царство, нещо от рода на „Патиланци”, тръмплини, площад, а в края на пешеходната алея, когато завиете надясно и в първата пряка уличка завиете пак надясно, се озовавате в същинските места за забавление – заведения, с едни хубави декорации, маси, канапета, музики, много бира, наоколо се носи миризмата на Сръбска скара – плескавици в изобилие, магазинчета и бутичета, сладолед , лакомства, на които неможеш да устоиш. И разхождайки се, стигнах до мястото, където пристигат автобусите на общественниат транспорт. Откъдето се вижда разписанието и градовете, с които има връзка Златибор. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Златибор"][/caption]   До Златибор може да се дойде с автобус от Ниш, от Белград или от Подгорица (ако решите до там да дойдете с влак, за да видите пропастите и чукарите под друг ъгъл).   Прибрах се в хотела и се приготвих за вечеря. Няма да ви описвам как изглеждаше Шведската маса, но определено имаше невероятно вкусни неща. И човек, застанал на една такава опашка и минавайки покрай различните блюда и плата – просто неможе да устои да не смеси в чинията си всякакви вкусове, покрай които мине. Похапнах си добре – бавно и спокойно. И след това излязох на разходка. Дъжда вече беше спрял, слънцето беше залязло, а нощта се беше спуснала. Мирис на борова горичка след дъжд. Отново минах по цялата тази пътека, алеи и заведения, които вече бяха пълни с туристи и почиващи младежки компании. Но понеже аз вече бях приключил с храната, нямах място дори за бира, бях изтощително уморен от дългото пътуване и направо си легнах... А когато се събудих малко след полунощ – станах – облякох се и се огледах на терасата, да видя дали се чува някъде из селището музика, дали има някъде купон или място за среднощни забавления. Пълна тишина. Мъртвило. Сякаш всичко отдавна е заспало... И въпреки това реших да изляза. Беше минало полунощ и аз бях навън... Разхождам се, гледам езерото, докато по едно време чух далечна музика и някакви гласове... И по музиката, по музиката, по пътечката между заведенията и право в кръчмата, откъдето се чуваше тя. Беше една кръчма почти на края на уличката със заведеня. Вътре имаше няколко младежи, много празни бирени бутилки наредени по масите и много здрава сръбска музика – поседнах там, вземах си една бира, отпуснах се на канапето и се загледах в танците на насъбралите се там младежи. Много добър купон се беше получил. И някъде към  2ч, след полунощ, когато всичко утихна, аз се прибрах в хотела, за да дремна няколко часа и да се събудя отново към  6 : 15ч, за да мога да се приготвя за следващият ни преход и да се класирам за закуската – отново на Шведска маса. Общо взето добре хранят Сърбите тук – имаше от всичко, характерно за една закуска – и плодове, и сокове, кафе (доста добре обаче разредено – личи си, че е от евтините)...  хлебчета, саламчета, кашкавал, сирене, яйца и разни други лакомства, които си заслужаваше да се похапнат. ДЕН ВТОРИ. Прехода през него включваше

Подгорица – Свети Стефан – Будва.

Около 310 км. Тръгваме много рано – преди  седем . часа сутринта, защото прехода ни включваше минаването през множество тунели, някои от които ги затваряха от 9: 30 до към 12: 30 ч, заради ремонт. И ако не можехме да минем през тях до 9: 30 ч, следваше да чакаме почти три часа на пътя, докато ги отворят отново след 12: 30 ч. И на излизане от Златибор, също започнаха да се откриват много добри гледки, които до този момент оставаха незабелязани. Оказа се, че в Златибор ходели на почивки и подготовки за състезания, много отбори – спортисти. Имаше няколко стадиона – много добре направени на фона на планините досега и особенностите на релефа там. Следваха много завои. Разбира се, успяхме да минем навреме през тях. Пътя следваше едни големи планини, чукари, каньони, реки и тунели, мостове и пропасти. Минахме покрай Kokin brod, покрай „Златарското езеро”, Нова Варош, Prijepolje, Велика Жупа, покрай река Лим, която до този момент, тече отдясно, през тунелите и влизаме в Черна гора. Минаваме границата. Реката Лим вече тече отляво. И веднага след границата вляво ( след един – два завоя) се вижда постамента – паметник, бележещ мястото, където бяха загинали децата, връщащи се от Дубровник. Което е доста далеч от Приеполе – с оглед пътя, терена и разстоянието ( селището, от което са тръгнали първите спасители на децата) . От Ниш до Подгорица има ЖП линия, която също минава през живописни места. ЖП линията е важна транспортна връзка, както за пътници, така и за товари. До тук се движим по вледеняващия каньон на река Тара, преди да се слезе в Подгорица. Пропасти и чукари , високи по 800 – 1000 метра, високи мостове, много живописен терен. Навлизаме в Национален Парк Дуримор.  Минаваме покрай Шкодренското езеро (подробности и видеоматериал ще видите на добавените линкове и снимки или в края на този пътепис, или в коментарите му, след публикуването му тук). Спираме на

Шкодренското езеро,

да си направим малко снимки, влизаме и в един ВИНЕН Шопинг – магазин , в един тунел, под скалите в началото на Шкодренското езеро. Тук духаше много силен вятър, Голяма част от езерото беше потънала във Водни лилии и заблатени площи. Минаваме през Херцег Нови, през тунела „Созина” – дълъг повече от 4 км ( 4189 м ), покрай отклонението за Petrovac (наляво) и BAR ( надясно). Кръстопътя е малко след тунела „Созина”. Завиваме към Петровац. Някъде тук минаваме и покрай Igalo ( курорт в Черна гора, малко преди границата с Хърватия ( може малко да са ми се разбъркали записките и да не посочвам поредността на селищата)... И навлизаме към острова „Свети Стефан”. С обратен завой и няколко маневри, влизаме в селището, което започва по склона, който отива към острова – частна собственост. Слизаме до долу, правим си няколко снимки. Тук духа много силен вятър, буквално остават минути, преди да се изсипе пороен дъжд и тук се случва малък инцидент. : Една от табелките, с размери, колкото врата на среден хладилник, съвсем тънка, но здрава, от тези, разположени покрай пътеките, се отлепя от силният вятър от рамката на която е закрепена... . И прелитайки през пътя, се забива в краката на едно момиче от групата... Така здраво я шибна през краката – както си ходи и си снима, нищо неподозираща, че чак се разподскача от болка... Съответно веднага се взеха мерки, табелката беше прибрана и унищожена, а девойката успокоена...

  И на връщане към автобуса, аз както си вървя по пътя и решавам да си съкратя пътя, като вместо да обиколя по асфалта по завоя, аз реших да хвана през тревата между дърветата нагоре – 10 – 15 метра... И там по тази пътечка си намирам един ключ от автомобил... . Дааааа – наистина. На него пишеше от обратната страна фабрично – „R e n a u l t  „  и добавено под него надраскано с нещо –модела... И гледам аз този ключ, въртя го из ръцете си и виждам, че от обратната му страна има копче на ключа, което като го натискам и  мига една лампичка... Което показва, че скоро е загубен, беше съвсем малко ръждясал в основата си. Имаше и ключодържател към него със символи от Венеция... И продължавам да гадая аз – щом е загубен там надолу по пътеката, вероятно колата, на която принадлежи е някъде нагоре... И вървя аз и натискам копчето на ключа пред всяка кола, паркирана на пътя, покрай която минавам, която отговаря на марката... И си викам откъде ли ще изписка колата, когато я наближа... За жалост обаче нямах достатъчно време да мина пеша до последната кола нагоре по склона, защото започна да вали. А ми беше много интересно просто. Показах го ключа на водача ни, дадох му го и го оставих той да решава какво може да се направи с него. Качихме се в автобуса и дъжда плисна – много силен дъжд, точно според прогнозата за този ден.

Продължаваме за

Будва,

по програма имахме разглеждане на

Старият град,

преди настаняването ни в хотела, но понеже много силно валеше (искам да вметна само, че тази част на Адриатика се води като най – мократа точка на Европа, защото поради високите планини наоколо – въздуха така се завихрял, нагрява и охлажда, че времето се променя за много кратко време). Та се прибираме директно към хотела.

  Беше твърде рано за настаняване, ама нямаша как – много валеше и духаше. Водача ни обясни как да стигнем до Старият град сами, в случай, че времето се оправи и спре да вали – от хотела – само направо, пресичаме главният път, завиваме надясно, покрай оградата, после наляво, пак направо, докато се стигне до плажа. При пешеходната алея покрай плажа – надясно покрай морето и алеята свършва на входа на Старият град. И ни спират пред хотела. Хотела ни беше Hotel  “Kangaroo”. Тук наистина духаше и валеше силно – само докато слезя от автобуса, да отворя чадъра, да обиколя и да си взема багажа – вече бях мокър, а чадъра се беше разпаднал от силният вятър. Влизаме в хотела, настаняват ни, казват ни кога ще е вечерята ( която ще бъде сервирана, а не на Шведска маса” и ни оставят. През това време дъжда престана, аз нямаша какво да правя и тръгнах към Старият град. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Будва"][/caption] Тръгнах по оказаната от водача пътека, стигнах до пешеходната алея покрай плажа и ... пред очите ми се откри една невероятно красива панорама – море, палми, свеж морски вятър, мирис на плескавици и прясна скара, на риба и на други лакомства. Вървя по алеята и зяпам по заведенията... Докато в един момент минавам покрай една голяма жълта шатра, буквално разположена на плажа... И под шатрата – 10 – 15 компютъра, свързанис интернет... Да, интернет на плажа – на открито... Сядам аз, плащам си предварително – 3 Евро е на час, аз си вземам за половин час – плащам си, дават ми име и парола и сядам... На интернет – поглеждам надясно – море и свеж морски вятър ми вее. Поглеждам наляво – високата планина – чукари и камънаци... Седях 20 – ина минути, запазих си името и паролата и след като приключих с обиколката, седнах пак там, за оставащото време. Стигнах до Старият град, разгледах яхтеното пристанище – супер много лодки, яхти, катамарани, корабчета – на богаташите (казват, че Будва за Черна гора е като Монте Карло за Монако) – дори и града така се казва Монтенегро (Черна гора ). И богаташите тук са около 500... Та имаше яхти – чисто нови, луксозни, лъснати, светят, сякаш никога не са влизали във водата, по – малки лодки, корабчета, разни други плавателни съдове, някои то които бяха малко навътре в морето – не бяха се прибрали още на пристанището. . Влизам в Старият град и затаявам дъх... Красота. И дъх на стари сгради.

По  едни тесни улички, толкова тесни, че като разпериш ръце и подпираш двете стени, маси, разположени близо до стените. Лабиринт от тесни улички, магазинчета за сувенири, дрехи, бутици, кръчмички, кафенета – малки, големи, крепостните стени, един параклис, старинна библиотека ( за тях се плаща вход от две евро), тълпи туристи – някои обикалящи, други вече седнали на по кафе или бира. Имаше и няколко места, където продаваха вкусни лакомства. И така разхождайки се от уличка в уличка, попаднах на една Пекарна... Влизам вътре, харесах си едни подобия на филийки хляб, само че с пълнеж от орехи и глазирана кора (погледнато отдалеч – все едно е филия черен хляб). Влизам вътре, посочвам лакомството, което съм си избрал, питам, колко струва и... жената зад щанда ме пита дали съм българин... ДАААААааа – как да не съм... И се заговорихме – жената била от Бургас, а аз я попитах как може да се стигне до тук с обществен транспорт – тя така идвала тук:  От София до Скопие – автобус ( да, до Скопие – Македония), и от същото място, където в Скопие спира автобуса от България, от същото място тръгвал и автобуса Скопие – Будва ( само че понякога се налагало да чакаш почти цял ден в Скопие, за да направиш връзката... И било по – евтино, отколкото да дойдете тук с група... Та така – вече знам как да дойда до Будва сам. Попитах жената как  се пита на Сръбски „Колко струва” и тя ми казва: ” Колко коща”... Така и думичка научих... Да продължим. Обясни ми жената какво точно представлява лакомството, което си бях избрал – въпросната филийка, вземах си една излязох и започнах да си я похапвам – похапвам, зяпам по уличките, снимам с  камерата, поизморих се малко, качвах се на крепостните стени горе, гледах морето отвисоко, залива наоколо, стигнах до една малка кокетна кръчма – айде вътре, малко да си почина, искам бира – ТОЧЕНО ПИВО – се казва на сръбски – което означава – евтина наливна бира – мАла – (малка); – вЕлико пИво ( голямо) – (ударението е на големите букви)... Лесно е. И една засукана кака, седнала на бара да пие бира, ме поглежда и ме пита: ” Разумеш србски?” – Не, казвам, или поне малко, а тя:  – „Знаеш ли де е Ниш” – знам, казвам... ”Азе сум от Ниш” – казва тя и продължава да си пие бирата... Много интересно наистина. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Излизам от Старият град, изпълнен с приятни впечатление и тръгвам да се прибирам към хотела, минавам пак през интернета под шатрите, използвам си останалите минути и тръгвам да се прибирам... Да, ама не – винаги има нещо, което възниква непредвидено, когато се разхождаш дори и в малък град като Будва...   ха натам съм се зазяпал, ха насам, нещо интересно ми се е изпречило пред очите и като стигнах там, където трябваше да ни е хотела и като поглеждам... Хотела го няма... Олеееее, ами сега... Голям цирк...

  А като съм се прибрал в хотела при настаняването – и поглеждам – аз съм на таванска стая с много голяма тераса, с маса, метална и два стола, чадър за сянка на масата ( сгънат и сложен на земята до стола), ама терасата ми нямаше таван... Открита тераса, а тавана (покрива), на стаята свършва точно над  вратата за терасата. И като се показах на терасата и дъжда ме заплющя отгоре, а масата и столовете бяха мокри. И след като престана дъжда, аз се показах на терасата, снимах панорамата, планината зад градчето, пътя, който се вие по склона на планината и ... надписа на хотела на покрива...  HOTEL “KANGAROO”. Та поне съм запомнил името на хотела и го имах на камерата – последното нещо, на което можех да разчитам, за да си намеря хотела, беше записа от камерата ми... ЗАГУБИЛ СЪМ СЕ... Наближава времето за вечеря, немога да си намеря хотела, задава се поредната порция дъжд и ми се допикава... Такааа... Голям цирк... Започва да вали, бягам накъдето ми видят очите, за да се скрия на сухо, да не ми се намокри камерата и нещата в раницата, търся място за тоалетна, стискам се да не се напикая, гледам си часовника да не закъснея за вечеря... Цирка е пълен , нали ?: )... Влизам в нещо като голям магазин, тръгвам по етажите, на сухо съм, ама не мога да намеря тоалетна, но на един от етажите попаднах на някаква презентация на нещо – бяха наредили няколко плата с презентация на някакви лакомства, забити на клечки и наредени на една маса и някакви музиканти там се готвеха да свирят... Излизам, Вали. Влизам в друго заведение – оправям се, и после питах продавачката на плескавици накъде ми е хотела:  – „Дека е хотел  Кангароо”... Обяснява ми жената – три светофара по – нагоре и след третият семафор наляво... То аз като съм се прибирал от плажа  съм завил наляво, ама на вторият семафор и така съм се заблудил... Дотърчавам до хотела, обличам се и слизам за вечеря – сух от дъжда, изпотен от бягане, гладен и изморен от разходката.

Вечерята е сервирана по масите – първо салата, после една сервитьорка мина да ни пита да си изберем едно от  основните  ястия (плескавица с картофи  или рибено филе ) – аз си избрах плескавицата. Ако искаме да пием нещо – си го плащаме и ни го носят. Десерта беше много вкусен – нишесте с бисквити и отгоре покрито със сметана (на външен вид прилича на торта. ). След вечеря – следва пак разходка – аз поне реших, че трябва да се разходя. И по същият път – към плажа. (да, ама вече знам как да си намеря хотела и мога да се мотам колкото си искам). Отивам на пешеходната алея  и пак се ослушвам откъде ще чуя музика, та да се ориентирам към дискотеката. То Будва е малко градче и като има музика отнякъде, тя се чува отвсякъде... И стигам до едно подобие на Айфелова кула, високо около 10 – 15 метра и надпис “ TROKADERO” – И под тази куличка – детска дискотека – ама много интересно – отпред – 2 – 3 пилона и на тях танцува една девойка, между масите и столовете танцуват и дивеят някакви 15 – 16 – 17 годишни хлапета, заведението си има малка ограда, от другата му страна пак има маси и столове, пак заведение, и там пак танцуват други хлапета... , които слушат една и съща музика – тази от уредбите под куличката... Тя гърми и се чува и зад оградата. И там има само отделен бар... Имаше 20 – 30 хлапета, които дивееха и се наливаха с кола, няколко по – големи, които пиеха бира и ги гледаха и толкова... Поседнах и аз, изпих една Карловачка бира, и се прибрах към полунощ. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Цвете"][/caption]   ДЕН ТРЕТИ На сутринта – закуска на Шведска маса – отивам с първите и си тръгвам с последните ( в този хотел сме две вечери). За този ден е предвидено пътуване до Котор, разглеждане на Боко – Которският залив, разглеждане на Старият град, разходка с корабче из залива и изкачване на хълма над града с параклиса и знамето на върха. Програма по желание... Тръгваме – на излизане от Будва, виждаме от високо целият Будвански залив, минаваме през един тунел, от другата му страна виждаме и един от другите му плажове, на които понякога се устройват концерти, продължаваме около 40 – 50 км до Котор, точно преди пистата на летището, (над автобуса прелита самолет и каца буквално пред нас на пистата), а ние на кръговото кръстовище, завиваме надясно, минаваме през един много дълъг тунел – и той беше някъде към 4000 – 5000 м, дълъг, и от другата му страна се разкрива

Боко – Которският залив

в цялата му прелест и красота.     Слизаме от автобуса, дават ни малко свободно време за снимки и започва нашата пешеходна обиколка на Старият град – едно наистина внушително нещо. То всичките Стари градове ( така се наричат, защото има и Нова част. Така са се сформирали тези градове в древността – предимно по скалите и чукарите, където са живели първоначално заселниците там ( немога да помня исторически дати и имена – има ги в интернет). [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Котор, Старият град"][/caption]   Та раздават ни карта на Старият град, заедно с билета, влизаме вътре, гледаме, ходим, снимаме, разказват ни – около час време, после в края на обиколката ни дават около час и половина свободно време, да разгледаме ( през това време дворовете и уличките на Старият град вече са препълнени от върволици постоянно пристигащи туристи... Времето между другото пак се гласи да вали – облачно и ту препича, ту подухва... И след това свободно време ни се предлага и разходка с корабче из Боко – Которският залив, ама само ако не вали.

Имахме избор – или на корабчето –или по стълбите покрай старата крепост, насреща по чукарите до върха или до параклиса, или горе до знамето на върха... Едно от двете – за двете нямало да има време... ТАКА ЛИ? – ДА, БЕ ДА. Кой казал, че няма да има време – аз направих и двете... И по стъпалата нагоре покрай параклиса, та чак до знамето, и на корабчето... даже имах време да пия бира преди корабчето и да ям сандвич след корабчето... И да не ме намокри дъжда... Това май само аз съм успял да направя... изкачването траяло поне 40 минути... за бабите и за туткавите – аз го вземах едва ли не на бегом за 23 минути... Платих си входа (2 или 3 евро беше – не помня) – и тръгнах нагоре по стъпалата, като изпреварвах нагоре по – бавните, спирах се като се уморя, да снимам с камерата по няколко секунди надолу към залива, пак на горе на бегом, та чак до върха, където бях пропит от пот... малка почивка на параклиса на Свети Иван (St. Joane”), малко почивка на върха и на тагадък надолу... [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Котор, Старият град"][/caption]   И тъкмо слизам вече последните стъпала и почна да вали. Успях да се покрия в едно заведение – вътре все още имаше места и си вземах едно Карловачко пиво, докато навън се изваля... Хората, които останаха по чукара, се понамокриха доста...   И като стана време за корабчето, се събрахме под арката на входа, докато почти спря да вали, пресякохме пътя, през градинката и отидохме на малкото пристанище за корабчето, качихме се на корабчето. То беше малко корабче, по капацитет го даваша 60 души, ама някои от хората ни не пожелаха да се качат, било им страшно на толкова малко корабче). Следва около 1: 15 ч – разходка с корабчето – на около 20 – ина метра от брега минахме, разгледахме залива и след корабчето пак имахме свободно време, през което си похапнах, защото то пак заваля... Но ми прави впечатление, че туристите тук има какво да правят, дори и навън да вали дъжд – седят си под чадърите, пръска ги дъжда по малко – ама те си седят, приказват си, пият си бирата и се наслаждават на гледката. И за тях времето е сякаш спряло преди 100 – ина години... [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Котор"][/caption] И след всичко това, в ранният следобед се върнахме обратно на Будва, където решиха да ни направят пешеходната обиколка на Старият град, както го пише по програмата. Спира автобуса пред Старият град, слиза водача и  само двама – трима след него – останалите – в автобуса... . То предният ден, като се изваля, всеки се е разходил... [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Плаж на Адриатика"][/caption] Който слязъл – слязъл, останалите ни карат до хотела и ни оставят. И аз разбира се отивам на плаж – на другият му край. По плажа си събирам камъчета за спомен, полежах малко в края на плажа около 40 минути и се прибирам в хотела – време е за вечеря, която беше почти същата, като предният ден, само че вместо плескавица имаше пиле . Пак по една бира с вечерята, следва пак разходката след вечерята, само че сега реших да се разходя чак до Старият град, за да го видя как изглежда по вечерно време, осветените улички и яхтеното пристанище... Олеееее – красота, ама невероятна. Мотах се пак по всичките улички там, и определено ми се прииска, да не бях вечерял в хотела, а някъде в тази част на Будва, ама аз пак нямах място дори за една бира, след такава вечеря.

  Но пък яхтеното пристанище изглеждаше приказно красиво час след залез слънце – около 21 ч, вечерта, когато всички плавателни съдове са на пристанището ( през деня те са пръснати навътре из морето)... Яхти, корабчета, катамарани, лодки... нямат край. Опитах се да ги преброя грубо, ама като стигнах до 200 и края им се не вижда и се отказах... Изядох един сладолед – невероятни по вкус са сладоледите по Адриатика – и на Будва и на Дубровник, и на Сплит – по нататък в програмата.  И обратно в хотела.

  По пътя на връщане, видях къде е една от големите дискотеки на града ( по първата успоредна на крайбрежната алея улица, по която минават коли –някъде около един от Търговските центрове там – до пиацата на такситата) , ама тя отваряла чак в 23ч – не ми се чакаше – прибрах се, подремах и пак излязох – много исках да ида и на тази дискотека, ама тя още не беше отворила, то пак заваля и аз окончателно се прибрах, когато дъжда изведнъж се усили доста, та чак до сутринта. Това между другото беше последната дъждовна нощ. От сутринта времето се оправяше и по – нататък по програмата нямаше дъжд. Следва ранно ставане – около 6:15, закуска от 6:30 и тръгване в 8:00 – към Дубровник.       Очаквайте продължението Видео от пътуването: както и     Автор: Владимир Георгиев   Снимки и видео: авторът Други разкази свързани с Обиколка на Западни Балкани – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (2): През Черна гора към Дубровник, Хърватска
2. Западни Балкани 2006 – 3 част – Черна гора(Црна гора)
3. Адриатическа обиколка на Хърватска и Черна гора
4. Великден из бивша Югославия (Черна гора, Дубровник, Мостар, Сараево)
5. Почивка и пътуване до Черна гора (Црна гора) – 1 част
6. Почивка и пътуване до Черна гора (Црна гора) – 2 част
7. Пътешествие из Гърция, Италия, Словения, Хърватска, Черна Гора, Албания и Македония
8. Корфу- една вълшебна приказка…
9. Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (3): От Хвар през Дубровник към Дурмитор и река Тара
10. Пътуване до и из Черна гора
11. Динарски планини с Дубровник, Мостар, Котор и Албания за цвят :)
12. С мотор през Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора