Няколко наши читатели (и особено колегата ми Мартин) поискаха да сравня София с големите градове по света. Както вече казах, използвам оцветяване на слоевете в Gооglе Мaps (чрез API), за да обособя силуетите на града:

  var stylez = [
      { featureType: "landscape", stylers: [ { visibility: "off" } ] },{ featureType: „landscape.natural“, stylers: [ { visibility: "off" } ] },{ featureType: „landscape.man_made“, stylers: [ { hue: "#0000ff" }, { gamma: 1.65 }, { saturation: 95 }, { lightness: -54 }, { visibility: "on" } ] },{ featureType: „road“, stylers: [ { hue: "#0000ff" }, { gamma: 1.65 }, { saturation: 95 }, { lightness: -54 }, { visibility: "off" } ] },{ featureType: „poi“, stylers: [ { visibility: "off" } ] },{ featureType: „water“, stylers: [ { visibility: "off" } ] },{ featureType: „administrative“, stylers: [ { visibility: "off" } ] },{ }
      ]

Ето едно сравнение на София с Лондон, Париж, Берлин, Осло, Будапеща (само на мен ли ми изглежда голяма?), Рим (само на мен ли ми изглежда малък?), Белград, Прага, Букурещ и Атина:

За един от най-големите градове в света обаче си е нужен друг мащаб (включен е и Лонг Айлънд, защото е трудно да се разграничи къде свършва Ню Йорк – специални благодарности на Петър Енчев за корекцията):

Щеше ми се да сравня столицата ни и с други големи градове като Шанхай, Мумбай, Буенос Айрес, Москва, Карачи, Делхи, Сао Паоло, Мексико Сити, Торонто, Истанбул, Токио, Пекин и Кайро, но Google Maps още няма структурирани слоеве в тези градове и да ви покажа сравнението нагледно не е лесна работа, така че го оставяме за след няколко години.

Между другото, Google тръгва по българските улици, така че очаквайте Street View скоро да е налично и в България.

Подобни публикации

• 15.02.2012 -- Най-големите градове по население и площ в България – пряко сравнение (11)
• 16.08.2011 -- Да изчистим България! (1)
• 01.06.2011 -- Mind the Gap (16)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (9)
• 05.04.2012 -- 24 незабравими часа в Солун (4)
• 12.03.2012 -- VW Club Fest 2012 (0)
• 10.03.2012 -- Супер Марио и лепящи листчета (3)
• 22.01.2012 -- Шофьорите в Европа и шофьорите в София (0)
• 09.01.2012 -- Oбратно на часовниковата стрелка (11)
• 23.12.2011 -- Вместо коледна картичка… (1)
• 12.12.2011 -- Трамвайни неволи (4)
• 10.11.2011 -- Опростена карта на регионалните диалектни и жаргонни изрази в България (32)
• 29.08.2011 -- София – може би малко по-зелена, отколкото си мислим! (10)
• 04.07.2011 -- Намерено е куче! (0)
• 27.06.2011 -- До хотел „Писка“ или надписи от столичния градски транспорт (3)
• 07.06.2011 -- Хотели и звезди (11)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (9)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (9)
• 07.01.2011 -- Как да изберем годежен пръстен с диамант (28)
• 20.12.2010 -- Българите официално са най-нещастните хората на планетата (17)

Няколко наши читатели (и особено колегата ми Мартин) поискаха да сравня София с големите градове по света. Както вече казах, използвам оцветяване на слоевете в Gооglе Мaps (чрез API), за да обособя силуетите на града:

  var stylez = [
      { featureType: "landscape", stylers: [ { visibility: "off" } ] },{ featureType: „landscape.natural“, stylers: [ { visibility: "off" } ] },{ featureType: „landscape.man_made“, stylers: [ { hue: "#0000ff" }, { gamma: 1.65 }, { saturation: 95 }, { lightness: -54 }, { visibility: "on" } ] },{ featureType: „road“, stylers: [ { hue: "#0000ff" }, { gamma: 1.65 }, { saturation: 95 }, { lightness: -54 }, { visibility: "off" } ] },{ featureType: „poi“, stylers: [ { visibility: "off" } ] },{ featureType: „water“, stylers: [ { visibility: "off" } ] },{ featureType: „administrative“, stylers: [ { visibility: "off" } ] },{ }
      ]

Ето едно сравнение на София с Лондон, Париж, Берлин, Осло, Будапеща (само на мен ли ми изглежда голяма?), Рим (само на мен ли ми изглежда малък?), Белград, Прага, Букурещ и Атина:

За най-големият град в света обаче си е нужен друг мащаб:

Щеше ми се да сравня столицата ни и с други големи градове като Шанхай, Мумбай, Буенос Айрес, Москва, Карачи, Делхи, Сао Паоло, Мексико Сити, Торонто, Истанбул, Токио, Пекин и Кайро, но Google Maps още няма структурирани слоеве в тези градове и да ви покажа сравнението нагледно не е лесна работа, така че го оставяме за след няколко години.

Между другото, Google тръгва по българските улици, така че очаквайте Street View скоро да е налично и в България.

Подобни публикации

• 15.02.2012 -- Най-големите градове по население и площ в България – пряко сравнение (7)
• 16.08.2011 -- Да изчистим България! (0)
• 01.06.2011 -- Mind the Gap (12)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (8)
• 22.01.2012 -- Шофьорите в Европа и шофьорите в София (0)
• 09.01.2012 -- Oбратно на часовниковата стрелка (10)
• 23.12.2011 -- Вместо коледна картичка… (1)
• 12.12.2011 -- Трамвайни неволи (3)
• 10.11.2011 -- Опростена карта на регионалните диалектни и жаргонни изрази в България (31)
• 29.08.2011 -- София – може би малко по-зелена, отколкото си мислим! (9)
• 04.07.2011 -- Намерено е куче! (0)
• 27.06.2011 -- До хотел „Писка“ или надписи от столичния градски транспорт (3)
• 07.06.2011 -- Хотели и звезди (9)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (8)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (7)
• 07.01.2011 -- Как да изберем годежен пръстен с диамант (27)
• 20.12.2010 -- Българите официално са най-нещастните хората на планетата (17)
• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (18)
• 15.09.2010 -- Time Capsule 2010 (25)
• 15.05.2010 -- G. M. Dimitrov Blvd. – Numero Uno! (4)

В новия Twitter няма България. Иди после прави туитър класация в TBL.

По моему няма и поле за писане на туитове, въпреки че голямо количество хора ме опровергават.

Двама приятели гледат новините, когато съобщават: "Не плащаш парно - спират ти тока!" - Ха, а ако не си платя тока, ще ми спрат ли парното? – интересува се единият. Усмихни се, България! Управляващите предложиха кражбата на парно да се криминализира, а топломерите да се отчитат дистанционно чрез радиозасичане. Ако това се случи, ще можем да разчитаме, че парите, които плащаме за топло, отиват за реално потребление и ще забравим за изравнителни сметки и доплащане. Което си е добра новина за почтения данъкоплатец. Така може би ще се избегне следният разговор: - Не ми пращайте повече заплашителни писма, че ще ви извадя от семейната томбола. - Каква семейна томбола? - Ами пускам всички сметки в един буркан, после разбърквам и която извадя - нея плащам.

Предполагам, че най-обсъжданата жена по опашки и седенки тези дни е шефката на Здравната каса д-р Нели Нешева. Г-жа Плевнелиева може да отдъхне. Народът вероятно е възмутен от д-р Нешева и това е напълно обяснимо. С нахалния начин, по който тя обясни как и защо си е изплатила бонус от 12 156 лв., управителят на касата си осигури хиляди поздрави към своите роднини, отправяни от средностатистическия зрител на ТВ новини.

„Когато един човек не иска да получава средства, а казва: “Аз съм популист и това ми е достатъчно, получавам пет пъти по-малко от главния си експерт“, очаква някой да му даде под масата. Аз декларирам, че не съм такава. Аз съм достоен човек, аз заставам зад моите служители. Аз заставам зад това, че трудът ми има цена и съм оценила моя труд“, каза д-р Нешева. Обясни също, че парите за бонусите не били от здравните ни вноски, а били процент от глоби, наложени на лекари и болници.

Неистина 1: Здравната каса трябва да плати на лекари и болници извършени услуги например на стойност 100 лв. Открива нарушения, определя глоба от 20 лв. и съответно превежда 80 лв. В касата на касата остават 20 лв. „от глоби“, но тези пари преди това са събрани точно от нас под формата на здравни вноски.

Неистина 2: Вместо ръководството на Здравната каса да си плаща достатъчно високи заплати, съобразени с огромната отговорност, то си изплаща ниски заплати и тайно си доплаща с бонуси. Точно това е популизъм.

Съвсем отделен е въпросът, че държавата няма как да привлича едновременно качествени и честни хора на ръководни позиции, докато продължава да им плаща ниски заплати. И това е популизъм. Резултатът е, че издигналите се чиновници са или некачествени, или нечестни. Често и двете.

Земята е обградена от облак, съдържащ около половин милион парчета космически боклуци. Те варират от останки на ракетни резервоари с размерите на автобус до люспи от прегоряла боя. Парчетата обикалят около планетата със скорост, която се измерва в рамките на хиляди километри в час и всяко едно от тях може да нанесе фатални щети на работещите сателити, Международната космическа станция или другите космически кораби. За да се преборят с проблема швейцарски учени създадоха специална космическа чистачка, съобщи Space.com. Машината е наречена CleanSpace One и вече е създаден работещ прототип, който е с размери 30 на 10 сантиметра. Първите тестове в космически условия ще бъдат проведени през 2015 година, когато с помощта на новата система ще бъде направен опит за свалянето на два мъртви швейцарски сателита. Чистачът ще бъде изведен в орбита, където ще се приближи до нарочения за унищожаване боклук. С помощта на роботизирана ръка CleanSpace One ще се закачи за жертвата си и ще я тласне към Земята, където ще изгори заедно с нея под влиянието на атмосферното триене. Цялата процедура ще бъде изпълнена при движение със скорост от 28 хиляди километра в час. Едно от големите предимства на CleanSpace One са малките размери, което понижава цената за създаването и изпращането му в орбита. Дали идеята е сполучлива ще разберем след няколко години, когато машината започне да чисти космоса.

Редмъндският гигант Microsoft реши да се раздели официално с цветното знаменце, което дълги години беше асоциирано с различните версии на операционната система Windows. То ще бъде заменено от стилизирано изображение, което е едноцветно и подхожда на новите принципи, около които е изграден Windows 8, съобщи Tech Spot. Старото лого служи вярно на Microsoft в продължение на цели 22 години и за първи път беше представено в Windows 3.1. Четирицветното знаме е един от най-добре разпознаваемите знаци в света. Новото лого следва тенденцията за пълно преобразяване на Windows и се съчетава добре с минималистичния Metro интерфейс. На долното изображение можете да видите, че монохромното изображение е доста опростено и двуизмерно. За някои то може да изглежда като стъпка назад, но Microsoft просто следва световната мода. Картинката изтече първо в един китайски сайт. Логото прилича доста на това от Windows 1.0, което беше представено през ноември 1985 година. Можете да го видите по-долу. Автентичността на новото лого е потвърдена от няколко независими източника и е почти сигурно, че то е истинско. Microsoft не е първата компания, която опростява изображенията на своите запазени марки. Още през 1998 година Apple премахна разноцветната дъга от отхапаната ябълка, която ползва за лого и направи изображението стилизирано и едноцветно.

Актуалният размер на депозита на правителството и други бюджетни организации в БНБ към 13.02.2012 г. е 2 606 млн. лв. Следователно общият размер на фискалния резерв е около 3.2 млрд. лв. От началото на годината до сега размерът на депозита на правителството в БНБ се е понижил с около 1.75 млрд. лв. Рискове от намаляването на [...]

Една от най-популярните услуги в света беше временно недостъпна за някои потребители защото две защитни програми на Microsoft я обявиха за опасна и заразена с вируси. Продуктите Forefront и Security Essentials блокираха достъпа до Google.com за няколко часа, докато бъде пуснато обновление за тях, което да оправи проблема, съобщи Neowin. Формалната причина за инцидента е грешка при един от ъпдейтите за защитните програми. Малко след пускането му във форума на Microsoft заваляха оплаквания на потребители, които са били лишени от достъп до услугите на Google. От редмъндския гигант са потвърдили, че проблемът е в последното обновление и се дължи на грешка от тяхна страна, а не на вирус в Google.com. Microsoft все още не са коментирали подробностите около инцидента, но се предполага, че защитният софтуер се е заблудил, че сайтът на Google е заразен с руския вирус Blackhole, който има за задача да прехвърля вредоносни кодове в хард дисковете на потребителите, които посещават заразените сайтове. Подобни инциденти са ставали и в миналото с други защитни програми. През лятото на 2010 година Norton Internet Security определи някои от файловете на World of Warcraft като вредоносни и започна да ги трие, блокирайки напълно работата на играта.

Apple обяви новото издание на настолната си операционна система OS X Mountain Lion, съобщава технологичният портал CNET. "Планинският лъв" ще носи със себе си многобройни промени, но най-значителните от тях са по-близка интеграция с мобилната платформа iOS, система за улеснено споделяне в Twitter, както и нов панел с нотификации. Още с OS X Lion и въвеждането на Mac App Store каталога, Apple дадоха заявка, че смятат да приближат възможно най-много настолната и мобилната операционна система. Няколко от приложенията за смартфон и таблет вече ще бъдат включени и в лаптопите и десктоп компютрите на "отхапаната ябълка". Програмата iChat ще бъде заменена от познатия за iPhone потребителите Messanger, а приложенията за бележки и напомняния вече ще бъдат отделени от календарния софтуер на OS X, пише dnevnik.bg. Едно от най-харесваните нововъведения в iOS 5 бе менюто с нотификации и не е случайно, че Apple го въвеждат и в настолната си операционна система. В него ще се появяват известия за нови писма, чат и напомняния, както и съобщения от всички оторизирани приложения. Друго от качествата на мобилната платформа, които ще намерят място в Mountain Lion е възможността за лесно споделяне на линкове в социалните мрежи. Вече браузърът Safari, както и всички други Apple приложения ще включват бутон Share, който ще позволява да пратите разглежданото съдържание в системата Messanger или в Twitter. Подобна интеграция има и със системата за съхранение на данни в "облака" iCloud. Всяко приложение за снимки, текст и видео ще има вградена способност да качва съдържание на сървърите на Apple, от където по-късно то може да бъде достъпно от всяко устройство на компанията – било то мобилно или настолно. Едно от притесненията на разработчиците беше, че при постепенното сливане на функциите на iOS и OS X ще се наложи на настолните компютри да се извършва т.нар. jailbreak за да може да се качват приложения от външни източници. Тези страхове частично се оправдаха, след като Apple добави програмата Gatekeeper за следене на източниците на софтуер. Тя ще служи за проверяване на сигурността на софтуера и може да бъде настроена така, че да не позволява качването на приложения извън Mac App Store каталога. Все още обаче съществува и опция за безпроблемното допускане на всички програми. Бета на Mountain Lion вече е достъпна за Apple разработчици. Пълната версия се очаква да излезе на пазара през лятото.

Потребителите на музикалния сайт RnBXclusive.com бяха неприятно изненадани, че вместо да получат желаните услуги, при опит за отваряне на началната страница могат да видят само предупредително съобщение, в което се казва, че домейнът е конфискуван от британската полиция. Крайната мярка е влязла в сила във вторник сутринта, предаде BBC. Конфискацията е извършена от британската Агенция за борба с организираната престъпност. Отнемането на домейна не е единствената мярка срещу сайта. В съобщението на началната страница има заплахи към крайните потребители, които са използвали услугите на RnBXclusive.com. Държавните органи предупреждават поданиците си, че ги грози затвор до 10 години и голяма глоба, заради това, че са потребявали услугите на сайта. Британските антимафиоти смятат, че RnBXclusive.com е съдържал крадена музика, а това е съсипало кариерите на някои музиканти. Във връзка с ликвидирането на сайта е бил извършен и един арест, но по-късно заподозреният е освободен под гаранция. „Голяма част от музиката в сайта е взета по нелегален начин от изпълнителите, като по този начин индустрията е губела по 15 милиона лири годишно заради дейността на RnBXclusive.com”, се казва в изявление на Агенцията за борба с организираната престъпност Очаква се като част от кампанията подобни действия да бъдат предприети и срещу други британски сайтове.

Първоначалните проверки за условията на труд, които осигурява китайският технологичен гигант Foxconn на работниците си показват, че във фабриките обстановката е по-добра от очакваното. Персоналът се труди в условия, за които само могат да си мечтаят работниците на други китайски компании. Това, което подлудява хората обаче, е скуката и монотонната работа. Това са първите впечатления на представителите на Fair Labor Association (FLA), които инспектират Foxconn, съобщи Phonearena.com. Експертите са били много изненадани, че са видели условия на труд, които многократно са надхвърлили техните очаквания. Apple предприе стъпки за извършването на независима оценка на обстановката, при която работят хората, които сглобяват хитовите продукти от линиите iPhone и iPad. Това стана след многократни обвинения към компанията за това, че не се интересува от хората, които работят за партньорите й. От доста време в медиите текат информации за много самоубийства на работници от Foxconn и 24-часови работни смени. Ръководителят на FLA, който води екипа от инспектори е заявил, че голяма част от постъпващите на работа във Foxconn идват от отдалечени райони на Китай и тоталното откъсване от семействата им, в съчетание с монотонната работа, ги изкарва от равновесие и ги кара да се чувстват ужасно. Fair Labor Association е независима организация, създадена в САЩ по инициатива на бившия президент Бил Клинтън през 1996 година. Асоциацията има за задача да следи при какви условия работят хората, които произвеждат стоки за американците в други държави.

Група физици от Масачузетския технологичен институт съобщиха за разработен от тях нов тип екологично чисти течни батерии, които в перспектива биха могли да се превърнат във възобновяем източник на енергия, подобно на слънцето или вятъра. Според разработчиците на новите батерии, основният недостатък на възобновяемите енергийни източници е тяхната нестабилност - невинаги грее слънце или духа вятър. Новата технология първоначално е била създадена с цел решаване на този проблем и осигуряване на надежден източник на екологично чиста енергия, както и на система, която би могла да съхранява тази енергия и да я отдава при нужда. Немаловажен е и фактът, че новата система се характеризира с ниска цена и дълъг експлоатационен срок. В батериите се използват високотемпературни течни компоненти, обединени в една форма, но естествено разделени на слоеве с различна плътност поради различната плътност на всеки компонент. Представената система засега се състои от три течни слоя, формиращи положителен и отрицателен полюс, като е добавен и слой електролит, който се движи по повърхността на батерията в зависимост от генерираното количество електроенергия. Доналд Садовей, един от разработчиците на системата, заяви, че всички използвани в нея материали са често срещани и евтини. "Изследвахме много химични съединения и се спряхме на съединения на магнезия за отрицателния заряд (най-горният слой), смес от соли, съдържаща магнезиев хлорид (средният слой) и антимон за положителния електрод (долният слой)", каза той. Системата на производство на електроенергия започва да работи при достигане на температура от 700 градуса по Целзий и може напълно да замени излезлите от строя слънчеви батерии или вятърни електростанции.

Съоснователят и настоящ изпълнителен директор на Faceebook Марк Цукерберг излиза с профил в набиращата все по-голяма скорост нова социална мрежа, Pinterest. Профилът на Цукерберг, който можете да видите тук , очаквано, не е от най-редовно поддържаните. Все пак за отбелязване е, че младият компютърен гений следва повече от 100 други потребители на алтернативната социална мрежа, но за сметка на това не е споделил много за себе си. В крайна сметка e разбираемо Марк Цукерберг да прояви поне малко любопитство с идеята да провери как този толкова малък (поне спрямо мащабите на Facebook) сайт се е превърнал в толкова успешен продукт за толкова кратък период от време. Да не говорим, че дизайнерите и програмистите във Facebook никога не са се притеснявали да възприемат, а в последствие и прилагат успешни концепции, предлагани за първи път от техни конкуренти, съобщава inews.bg. Pinterest профилът на Цукерберг е свързан с личния му Facebook профил. Що се отнася до Pinterest, то все още е твърде рано да посочим новата социална мрежа като някаква реална заплаха за Facebook. От друга страна доста удобното и адски опростено споделяне на съдържание е предпоставка да го наречем една от най-приятните изненади до този момент през новата година. За много кратък период от време, Pinterest успя да достигне до 10 милиона уникални потребители, като трябва да отбележим, че повече от два милиона от тях са свързани чрез Facebook. Към днешна дата над 100 бранда използват маркетинговите възможности на Pinterest.

Компаниите Google и Apple - основните конкуренти на пазара на мобилна реклама - почти едновременно промениха условията за своите рекламодатели. По този начин, според Ad Age, Apple е понижила минималната цена за реклама в приложенията за iPhone и iPad от 500 до 100 хиляди долара. Google, на свой ред, премахна минималния праг за предложенията в системата "cost per click" ("цена за клик") в платформата AdMob, съобщава "Файненшъл таймс". За Apple това не е първото понижение на цените на мобилната реклама. През 2010 г., когато системата току-що се бе появила, най-евтината рекламна кампания струваше един милион долара. Компанията обаче се сблъска със сдържан интерес от страна на рекламодателите, които все още не разбират как могат успешно да използват iPhone и iPad за своите продукти. "Файненшъл таймс" отбелязва също така, че разработчиците на мобилната реклама за Apple вече ще получават не 60, а 70 на сто от приходите от реклама. Гигантът Google активизира своята дейност на пазара на мобилна реклама по същото време като Apple - през 2010 година, когато компанията придоби системата AdMob, интерес към която по-рано бе заявен и от страна на Apple. По данни на портала eMarketer, през 2011 година Apple е държала 18% от пазара за мобилна реклама в САЩ, а Google - 24,8%. Заедно двете компании са спечелили повече от 200 милиона долара от мобилна реклама. eMarketer прогнозира също, че до 2016 г. общите приходи от този вид реклама в САЩ ще достигнат повече от $ 10 милиарда.

Представители на Wikileaks не са били допуснати да се изкажат на международна конференция в ЮНЕСКО посветена на... Wikileaks. На конференцията, която се провежда в седалището на организацията в Париж на 16-ти и 17-ти февруари, ще говорят 31 лектори, сред които отявлени критици и противници на групата на Джулиън Асанж.

Колко бонуси и за какво е взела шефката на здравната каса Нели Нешева. Поредната сага с поредната чиновническа наглост се излива в публичното пространство вече няколко дни. Улавям се, че съм почти на път да се отегча. И точно в този момент се стряскам. Какво се случва с мен и с други като мен (каквито със сигурност не са малко), готови да подминат поредния подобен скандал с вдигане на рамене”ами, нищо ново, нито е първата нито е последната, в тази държава всеки, който може, го прави”. Облажването от някаква по възможност по-мързелива и колкото е възможно по-доходоносна позицийка не е нищо ново. Ако може да мине незабелязано и да продължи по-дълго време – още по-добре. Само че изведнъж усещам, че някак си в мен се надига гняв - именно от това, че я докарахме дотам вече да не се впечатляваме особено от подобни прояви. От това, че започват да ни изглеждат нормални, а не са. От ироничното подсмихване на голяма част от гражданите на тази страна, от пасивното и тъжно (без да го...

Според доклад на DuckDuckGo, наскоро от компанията са отчели рекорден трафик. Те са преминали границата от един милион търсения на ден. Разбира се, това все още е доста под резултатите на големите играчи на пазара, дори под резултатите на търсачки като AOL и Ask.com, но трафикът постоянно и значително се увеличава, нещо с което не могат да се похвалят големите търсачки, а само няколко малки компании успяват да достигнат подобни резултати. На 23. януари сайтът е отчел 730.000 търсения на ден, а само седмица след това резултатите са се покачили на 980.000 търсения. На 13. февруари обаче, от компанията са отбелязали 1.067.006 директни търсения, както и 10.067.826 външни търсения. Сайтът е отчел общо 19.5 милиона търсения през месец януари и може да премине границата от 30 милиона търсения през този месец, ако тенденцията продължи. Други две компании - AOL и Google са отчели съответно 277 милиона и 11.8 милиарда търсения през месец януари в границите на САЩ.

Стотици пълнолетни люде участват съвсем сериозно в такива мизансцени, стъпват "чирашки" или "майсторски", правят тайнствени знаци, гиздят се и се напъват да говорят и пишат като герои от средновековни саги. В това няма нищо лошо, ако тези лица не бяха с високи обществени позиции и ако използваха тези позиции само и единствено в интерес на публичността и отчетността. Но освен, че се отдават на ритуални циркаджилъци, те заговорничат, инфилтрират с тайни цели ключови за националната сигурност сектори и използват влиянието си и връзките си, за да въртят едни пари и имоти.

Иван Славов не цепеше басма: Първанов е преуспяло нищожество! На 84-годишна възраст почина Иван Славов – човекът, който неуморно преследваше кича, еснафщината, плиткоумието и неграмотността, съобщиха пред БЛИЦ близки на професора. В острите си коментари той не цепеше басма никому. В поредица скандални интервюта пред изданията на „Интермедиа“ той се изприказва за най-популярните хора в държавата. Заяви, че президентът раздава на кило ордените “Стара планина” и употреби хулни епитети за държавния глава. Нарече Слави Трифонов простак и остави Дългия да размишлява. Славов си мълча дали е имал проблеми с правосъдието, но ...

Нашумялата напоследък хакерска група Anonymous не спира серията си от заплахи. След като първоначално заплашваше конкретни сайтове и организации, а след това и цели държави, този път групата Anonymous явно е решила да не играе на дребно, а да изключи - ни повече, ни по-малко - цялата глобална мрежа. Както съобщава ресурсът WebProNews, член на хакерската общност е публикувал безпрецедентно по своя мащаб изявление, а именно текст, носещ заглавието "Операция Глобално затъмнение". В него се казва, че хакерите от Anonymous възнамеряват на 31 март да изключат 13-те коренни DNS-сървъри, на които на практика се крепи интернет. Като потвърждение на тези думи и с цел привличане на по-голямо внимание към заплахата, както и за включване на по-голям брой хакери към подготовката и провеждането на подобна масова и широкомащабна атака, Anonymous дори назовават IP адресите на въпросните 13 коренни сървъри. За съжаление, не е възможно да се разбере доколко е реална и изпълнима тази заплаха, тъй като структурата на общността Anonymous е твърде децентрализирана.

Един аспект от идеите на ACTA не ми дава мира. А именно, че при използване на чужда интелектуална собственост с масово разпространение, можеш да подлежиш на съдебно търсене.

Изкуството в огромната си част е заемане, развиване и променяне на вече съществуващи произведения. По същия начин, по който в музиката има вариации, в модата има заемки и пр. и пр.
Много рядко се случва нещо да бъде напълно ново, спонтанно и безконтекството. И това е напълно нормално. Защото живеем в свят, в който ВСИЧКОТО изкуство е контекстово.

Най-напред, можем да обърнем малко внимание над това какво е изкуство.
Според различните интерпретации, изкуството е всяко нещо създадено от човешкото въображение. По този начин можем да говорим, че писането на код е изкуство, както можем да кажем, че и танцът е изкуство, да не споменаваме и за рисуването на една картина. И също така… че вече всяко нещо е било казано, написано, нарисувано… създадено. И все пак, още има.
Трудно и почти невъзможно е да дефинираме какво е изкуство. То е на принипа “като го видя, ще го позная”.

Целта на споразумението е, да защитава авторие и творците… уж.
Но искам да знам… от кого са точно защитавани и какво ще стане с хората, които правят пародии, вариации или собствени интерпретации? Възможно ли е да се използва срещу хора, които са де факто творците, но вече нямат правата над собствените си досегашни произведения? Или за други хора правещи интерпретации или комбинации над вече съществуващи произведния?

Давам за пример.
В текста е пълно с  рисунки. Мечо Пух пресъздаден в стила на “Междузвездни войни”. Или “Снежанка и семте джъджета – twisted” или пък Doctor Who в стила на Супермен… или на Ван Гог “Звездна нощ” комбиниран с Батман.
Тези хора де факто не работят с нови идеи, но от друга страна… те създават нещо ново. Нов поглед към вече съществуващи истории. И докато ползата и смисълът от крайния продукт са… под въпрос, радват и ме карат да се усмихва. И ме карат да ида и да си поръчам тениска, защото наистина много ми харесват.

Което е целта на изкуството, нали?
Логично погледнато, са в нарушение на правата на Джордж Лукас и на Милн и пр., защото работи по тях без съгласието им… и печели пари от тях. По 20 и няколко долара е една тениска. (в случая с Мечето Чуи).

Под същите удари попада всяка имитация, препратка, шега, която се основава на чуждо изкуство. И прилагането на подобна идея… тя няма да спре хората да творят и надграждат попкултурата и изкуството. Но ще създаде грозния прецедент на умишлено спиране и отхвърляне на творчеството на много хора. Защото това няма да е “признато” и “официално одобрено” творчество.

Изкуството много често е в името на създателя на изкуството, някаква нужда и желание на пишещия/рисуващия/снимащия, която тласка човека. А не задължително желанието за одобрение, харесване, печалба и прочие такива. Иначе защо смятате, че Винсент Ван Гог е рисувал цял живот, независимо, че той и произведенията му са били смятани за пълен боклук и не е успял да продаде нищо през всичките си творчески години?

Хубава е идеята правата на създателите на изкуство да бъдат защитени. Но искрено смятам, че това не е начинът, защото така е по-малко защита на създателите и повече на праводържателите.

Как стоят нещата с кавъри? (гавъри/пародии и пр.)?

Малък пример. Аз съм писала фенфикшъни (истории базирани на вече произведения) и даже съм печелила пари така, разни малки конкурси. И от няколко дни насам се опитвам да си изясня… къде е границата? Кой ще опере пешкира в тези случаи (тениските с Мечето Чуи) или с печеленето на пари от фенфикшъни.

Може да се спори, че това са изключения или че целта на споразумението е да преследва злоупотребяващите, може да се спори, че със споразумението няма да се злоупотребява, че съм дребнава…
Но вече съм го казвала… това е бизнес. Този бизнес вижда изкуството като средство за печалба (което не е задължително в противоречие, но е основание да сме внимателни) и подобен текст трябва да е абсолютно дуракоустойчив. А за сега не е.

Хайде, стига толкова за АСТА, поне за известно време. Мисля да зачекна пак темата за комиксите, защото останаха някакви неща да доопиша.

Един аспект от идеите на ACTA не ми дава мира. А именно, че при използване на чужда интелектуална собственост с масово разпространение, можеш да подлежиш на съдебно търсене.

Изкуството в огромната си част е заемане, развиване и променяне на вече съществуващи произведения. По същия начин, по който в музиката има вариации, в модата има заемки и пр. и пр.
Много рядко се случва нещо да бъде напълно ново, спонтанно и безконтекството. И това е напълно нормално. Защото живеем в свят, в който ВСИЧКОТО изкуство е контекстово.

Най-напред, можем да обърнем малко внимание над това какво е изкуство.
Според различните интерпретации, изкуството е всяко нещо създадено от човешкото въображение. По този начин можем да говорим, че писането на код е изкуство, както можем да кажем, че и танцът е изкуство, да не споменаваме и за рисуването на една картина. И също така… че вече всяко нещо е било казано, написано, нарисувано… създадено. И все пак, още има.
Трудно и почти невъзможно е да дефинираме какво е изкуство. То е на принипа “като го видя, ще го позная”.

Целта на споразумението е, да защитава авторие и творците… уж.
Но искам да знам… от кого са точно защитавани и какво ще стане с хората, които правят пародии, вариации или собствени интерпретации? Възможно ли е да се използва срещу хора, които са де факто творците, но вече нямат правата над собствените си досегашни произведения? Или за други хора правещи интерпретации или комбинации над вече съществуващи произведния?

Давам за пример.
В текста е пълно с  рисунки. Мечо Пух пресъздаден в стила на “Междузвездни войни”. Или “Снежанка и семте джъджета – twisted” или пък Doctor Who в стила на Супермен… или на Ван Гог “Звездна нощ” комбиниран с Батман.
Тези хора де факто не работят с нови идеи, но от друга страна… те създават нещо ново. Нов поглед към вече съществуващи истории. И докато ползата и смисълът от крайния продукт са… под въпрос, радват и ме карат да се усмихва. И ме карат да ида и да си поръчам тениска, защото наистина много ми харесват.

Което е целта на изкуството, нали?
Логично погледнато, са в нарушение на правата на Джордж Лукас и на Милн и пр., защото работи по тях без съгласието им… и печели пари от тях. По 20 и няколко долара е една тениска. (в случая с Мечето Чуи).

Под същите удари попада всяка имитация, препратка, шега, която се основава на чуждо изкуство. И прилагането на подобна идея… тя няма да спре хората да творят и надграждат попкултурата и изкуството. Но ще създаде грозния прецедент на умишлено спиране и отхвърляне на творчеството на много хора. Защото това няма да е “признато” и “официално одобрено” творчество.

Изкуството много често е в името на създателя на изкуството, някаква нужда и желание на пишещия/рисуващия/снимащия, която тласка човека. А не задължително желанието за одобрение, харесване, печалба и прочие такива. Иначе защо смятате, че Винсент Ван Гог е рисувал цял живот, независимо, че той и произведенията му са били смятани за пълен боклук и не е успял да продаде нищо през всичките си творчески години?

Хубава е идеята правата на създателите на изкуство да бъдат защитени. Но искрено смятам, че това не е начинът, защото така е по-малко защита на създателите и повече на праводържателите.

Как стоят нещата с кавъри? (гавъри/пародии и пр.)?

Малък пример. Аз съм писала фенфикшъни (истории базирани на вече произведения) и даже съм печелила пари така, разни малки конкурси. И от няколко дни насам се опитвам да си изясня… къде е границата? Кой ще опере пешкира в тези случаи (тениските с Мечето Чуи) или с печеленето на пари от фенфикшъни.

Може да се спори, че това са изключения или че целта на споразумението е да преследва злоупотребяващите, може да се спори, че със споразумението няма да се злоупотребява, че съм дребнава…
Но вече съм го казвала… това е бизнес. Този бизнес вижда изкуството като средство за печалба (което не е задължително в противоречие, но е основание да сме внимателни) и подобен текст трябва да е абсолютно дуракоустойчив. А за сега не е.

Хайде, стига толкова за АСТА, поне за известно време. Мисля да зачекна пак темата за комиксите, защото останаха някакви неща да доопиша.

Негативните тенденции в търговията с компютри от началото на 2011 г. се потвърдиха и през четвъртото календарно тримесечие, когато българският РС пазар се сви с 13,5% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2010 г., показват данни на аналитичната компания IDC. Спад има и на пазара на преносими компютри, като там намалението е с 11,2% на годишна база през четвъртото тримесечие. Най-търсени са били модели с цени под 800 лева. Въпреки няколко големи доставки в публичния сектор, настолните компютри регистрират спад от 20% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2010 г. За цялата 2011 г. РС пазарът се срина с 16,6% и падна дори под нивата на 2007 г. Преносимите компютри бяха по-засегнати със спад от 18,8% през 2011 г. и дори евтините оферти и непрекъснати промоции не успяха да привлекат повече клиенти от 2010 г. Пазарът на настолни компютри се понижи само с 10,2% през 2011 г., но търсенето все повече се измества към преносимите компютри, съобщава dnes.bg. На този етап таблетите не оказват сериозно влияние върху продажбите на компютри в България, защото цените им са все още високи за родния потребител, се казва още в доклада на анализаторите. За сравнение, РС пазарът в Централна и Източна Европа нарасна със 7,3% през 2011 г., а повечето страни в региона вече втора поредна година отбелязват растеж. „Прогнозата за 2012 г. е по-скоро песимистична“, коментира Евелин Стоев, старши анализатор в IDC. „Очевидно е, че и домашните потребители, и бизнесът ще започнат да купуват повече компютри, след като се уверят, че икономиката еднозначно излиза от кризата. Позитивен сигнал може да даде правителството с ускорено въвеждане на електронно правителство, но все още предстои да видим резултати в тази насока".

Емил Ботев е ръководител на секция "Сеизмология" към Геофизичния институт на БАН. Той е старши научен сътрудник и един от най-добрите експерти. През 1979 година е завършил Софийския университет „ Св. Климент Охридски”, специалност „Физика”. Специализирал е в Москва. Работи от самото начало на кариерата си в Геофизичния институт. - Господин Ботев, бихте ли обяснили каква е причината за тези малки земни трусове, на които сме свидетели напоследък? - Причините за множеството трусове, които се случват последните няколко дни, са свързани с различни конкретни обстоятелства в различните територии на съседните страни, но основната обща за всички - това са регионалните напрежения, породени от придвижването на по-големите континентални плочи. Основната причина е сблъсъкът между южната окрайнина на европейската плоча със северната част на африканската, която е в района на Егейската дъга, като се започне от остров Крит и на север покрай западното крайбрежие на Гърция, се подпъхва под...

Министерството ни на образованието, младежта и науката представи законопроекта за предучилищното и училищното образование и понеже темата е важна, защото образованието ни е в криза, би трябвало повечето от нас да са развълнувани на тази тема. Шокиращата новина е, че с двойка ще може да се преминава в следващ клас и няма да има повтаряне. Това се оказа и най-големият проблем на промените в закона за образованието. Някои провидяха в тази промяна опит за допълнително поощряване на неграмотността. Това, разбира се, са пълни глупости, но не си помисляйте, че замисленият закон може да бъде наречен „реформа в образованието“, която рязко да подобри положението на малките българи. Просто административни врътки, лобистки текстове и откровени простотии. Големите проблеми не се решават по този начин. Даже и накрая на хартия да има по-малко отпаднали, това ще значи ли, че сме получили качествено образование?! Нещо като съветите към Цветанов за „намаляване“ на подслушванията. А и всички...

В „Безкрайният план” Исабел Алиенде изневерява на магическия реализъм, за да ни пренесе на съвсем различна територия за нея – САЩ. Но писателката не изневерява на корените си, благодарение на което едни от най-ярките герои в книгата са именно латиноамериканци.

Всъщност „Безкрайният план”, която излиза у нас цели 11 години след появата си на бял свят, разказва историята на мъж на име Грегъри Рийвс, като ни кара да се потопим в цели 50 години от живота му.

Прекарал първите си години на път, в компанията на вглъбената си майка, странните вярвания на баща си и магиите и гаданията на Олга, жената, която пътува с тях, Грегъри изведнъж попада в един съвсем различен свят. Налага му се да опознае уседналия начин на живот и да се бори за оцеляването си, защото се оказва бяло момче, дискриминирано в латиноамерикански квартал.

В тази недружелюбна среда Грегъри ежедневно се спасява от набезите на местните банди и проправя своя път към тийнейджърството. След неочакваната загуба на баща си, той губи почва под краката си и си я връща едва десетителия по-късно, когато животът му вече е превърнат в низ от грешки.

Семейният му живот се разпада на пух и прах и Грегъри заминава на фронта във Виетнам, изоставяйки напълно бледото си подобие на жена и новороденото си дете. И ако първата част на книгата запознава със света на безмилостното детство, втората е посветена на навлизането в суровия живот, то третата изправя читателя очи в очи с безмилостната вихрушка на войната, която осакатява човека.

След тежкото време на фронта, израсналият без контрол и пари Грегъри се отдава на алчността и желанието за власт. Те се преплитат с наученото от миналото, с мечтите и тревогите, превръщайки цялата тази бъркотия в пропаст, от която очевидно няма излизане.

Любовта се оказва недостижима, заградена от стена от страхове. Близките се оказват прекалено далечни, оплетени в своите собствени проблеми или затъващи в своите неразбираеми светове.

Единственото, което остава на Грегъри, е да се опита да намери изход от проблемите си с алкохола, проблемите с двете си необуздани деца, с липсата на истински топли чувства и споделяне. Той се отправя на пътешествие към самия себе си, за да си спомни всички онези горчиви моменти, довели до истинския му упадък.

В „Безкрайният план” Алиенде изгражда портрети на неповторими герои. Тя не ги натрапва на читателя, но помага тези образи да се запечатат задълго в съзнанието. Със сигурност ще останете впечатлени от двата крайни профила, които прави на жените – едните, темпераментни и страстни (Кармен и Олга), а другите – бледи създания, живеещи в свои светове (Нора Рийвс и двете съпруги на Грегъри).

Всъщност книгата не се чете бързо, но множеството сюжетни линии не позволяват на читателя да загуби интерес, защото в момента, в който помисли, че любимият му герой е изчезнал от поглед, той се появява отново с гръм и трясък.

Прочетете още ревютата на другите книги на Исабел Алиенде в "Аз чета" - „Афродита. Приказки, рецепти и други афродизиаци”, "Сборът на дните", "Инес, моя душа" и "Ева Луна"

Image: Netlog-captura-pantalla via Wikimedia Commons

В обявеното си днес решение по делото SABAM срещу Netlog (C-360/10), Съдът на Европейския съюз се занимава с това доколко е допустимо на хостинг доставчик да бъде съдебно разпоредено да въведе за всички свои клиенти, общо и превантивно, на собствени разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на по-голямата част от информацията, съхранявана на сървърите му, с цел да идентифицира електронните файлове, съдържащи музикални, кинематографски или аудио-визуални произведения и да блокира техния обмен.

Преюдициалното запитване на първоинстанционния белгийски съд е много сходно с онова по дело C-70/10 SABAM срещу Scarlet (повече тук), с основната разлика че ответникът в настоящото производство (Netlog) не е доставчик на интернет услуги (като Scarlet), а оператор на социална мрежа.

Съдът започва с уточнението, че

оператор като Netlog, който поддържа платформа на социална мрежа онлайн, съхранява на сървърите си информацията, предоставена от ползвателите на тази платформа във връзка с техния профил, и че при това положение Netlog е доставчик на услуги за съхраняване на информация по смисъла на член 14 от Директива 2000/31.

Това, което следва по-нататък е

почти дословното цитиране от SABAM срещу Scarlet

което важи и за заключението, а именно че директивите

• 2000/31/ЕО (Директивата за електронната търговия),
• 2001/29/ЕО (авторско право в информационното общество) и
• 2004/48/ЕО (правоприлагане на права на интелектуална собственост)

разгледани заедно и във връзка с изискванията, произтичащи от защитата на приложимите основни човешки права, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпореждане, постановено срещу доставчик на хостинг услуги, да въведе спорната система за филтриране

• на информация съхранявана на сървърите му от неговите потребители;
• която да прилага без разграничение към всички тези потребители;
• превантивно;
• изцяло на свои разноски и
• без ограничение във времето.

само за да идентифицира файлове, чиито права на интелектуална собственост жалбоподателят твърди че притежава, и за да предотврати споделянето им между потребителите на социалната си медия.

Какво значение има решението за правоносителите?

Правоносителите не могат (ефективно) да принудят собственик на социална медия да пречи на обмена на съдържание, извършван от неговите киенти (потребители на социалната мрежа).

Какво значение има решението за потребителите на интернет?

Потребителите на интернет са едни от печелившите, макар и да не получават картбланш за свободното споделяне на авторскоправно защитено съдържание. Принципно правоносителите биха могли да преследват всеки случай на неразрешено споделяне по отделно, но не могат да натиснат killer-switch-а на доставчика на услугата и така да решат проблема генерално.

Какво значение има решението за доставчиците на интернет?

Подобно на казуса Scarlet срещу SABAM и това решение е много положително за доставчиците на интернет и най-вече за онези, които се занимават с хостинг услуги.

Видно е, че сега действащата правна рамка не може току-така да им вмени определени функции и задължения.

Някой дали още вярва на приказките, че ACTA няма да промени нищо -)?

Related posts:

1. SABAM обмисля въвеждането на “плосък” интернет данък?
2. Scarlet печели, SABAM “отнесен от вихъра”
3. Линковете в неделя

Важни са истинските проблеми на българското правосъдие. Те лъснаха в тоя случай, но никой не иска да ги забележи. Основните причини за тоя провал са в претрупания с различни престъпления Наказателен кодекс и в претрупаното с различни съдилища българско правораздаване. Грабителите и изнасилвачите на деца има вероятност да се отърват, защото делото се е забавило цели 14 години. Причината за това забавяне е, че след като са минали години и са били проведени много заседания, делото е било прекратено, понеже се е разбрало, че един от извършителите е полицай. То е трябвало да започне отново, а давностните срокове изтичат. Тук всеки се занимава с грешката то да бъде гледано в неправилния съд. Няма съмнение, прокуратурата е направила грешка, като е внесла обвинението не във военния, а в цивилния съд. Ако по делото е имало данни, че единият обвиняем е полицай, грешка е направила и съдийката, като не го е прекратила по-рано. Въпросът обаче е: защо тези грешки забавиха делото с години?...

Любослава Русева

„Я не съм станал партиец, за да работим. Че ми намериш служба. И я сакам като Киро да въртим синджирчето и да се разождам из районо. Щом си у партията, значи си на власт. Щом си на власт, значи нема да се мъчиш! Другите да се мъчат!”*

Той е на 33 години. Има профил в сайта за запознанства sladur.com. Твърди, че се интересува повече от флирт, отколкото от е*ане, и междувременно громи в блога си враговете на текущото управление.

Доскоро името му не беше публично известно, а и едва ли щяхме да го научим, ако едно село не беше удавено заради скъсана язовирна стена.

Датата е 6 февруари 2012 г. Харманлийското с. Бисер е под вода. Има удавени, има изчезнали. Настава суматоха кой е отговорен за случилото се. Един не знае колко са язовирите в България, друг – под чия юрисдикция попада протеклият „Иваново”.

Изведнъж се появява шефът на „Напоителни системи” ЕАД и започва да ръкомаха, за да покаже скъпия си часовник.  Обяснява ни, че за бедствието са виновни лошите арендатори, които развъждали риба и чупели крановете за изпускане на вода.

Дни наред този човек обикаля телевизиите. Държи се самоуверено. Нищо не издава, че не притежава образователен ценз за поста, който заема. Самочувствието му се пропуква, едва когато журналисти се усъмняват в професионалната му компетентност.

Резултатът обаче не е оставка, нито уволнение, а трагикомична поредица от лъжи и нелепости:

Първо „сладурът” размахва автобиография, според която бил завършил нещо си, а после се изсулва с номера, че на бланка на земеделското министерство някакъв разсеян чиновник нахвърлял грешни данни.

Следва уточнение, че всъщност няма „висше”, но пък прекият му началник – земеделският министър Мирослав Найденов, веднага го оневинява с думите: „Не е нужно да е специалист. В „Напоителни системи” има хидроинженери, има специалисти, има ръководители. Той е член на борда на директорите, няма нужда от висше.”

В това време човекът със скъпия часовник се втурва да заличава профила си в sladur.com, занимавайки с това служба като ГДБОП. А докато хората от село Бисер погребват загиналите заради бедствието, дава няколко интервюта, в които разправя, че профилът му бил фалшив, понеже някой искал да го накисне…

Необразовани, полуграмотни и интелектуално съвсем бедни граждани, по силата на чисто махленски партийни връзки, но напълно в духа на партийната политика, внезапно се озоваха на важни постове.

Не споменавам неговото име, нито ви занимавам с подробности около „сладурските” му изпълнения. Те не са важни. Важен е единствено фактът, че човек без образование и с твърде лек интелектуален багаж се оказа председател на борда на директорите на „Напоителни системи” ЕАД.

Само за сведение: държавното предприятие отговаря за 168 язовира, 188 помпени станции, 2 238 км напорни тръбопроводи, 530 км деривационни канали, десетки хиляди километри канална и тръбна мрежа, стотици водохващания и изравнители. Според официалния му сайт, дружеството „стопанисва и съоръжения за предпазване от вредното влияние на водите”, като по тази причина „се налагат научно обосновани методики за системен технически контрол, пълна и точна координация при поддържането, наблюденията, измерванията и действие при екстремални условия.”

Преведено от езика на бюрокрацията, това ще рече, че не става дума за „директор на водопад”, а за управление на сложна система, която изисква строго определено експертно знание. Най-малкото – умение да различаваш напорните тръбопроводи от деривационните канали. Още повече – да не си безразличен към съдбите на живите хора, които зависят от възложената ти отговорност.

Дори да се съгласим с уговорката, че младият началник е по-скоро стратег,  отколкото тесен специалист, в неговата биография не се забелязва и следа от подобна компетентност. Напротив. Министър Найденов, който защитава странното си кадрово предпочитание, не само не обяснява кое обстоятелство е наложило назначението на Х в сфера, от която сладурът няма никаква представа, но легитимира, че даже и фаворизира невежеството и непрофесионализма му. Опитвайки да се измъкне от скандала, той не просто омаловажава виртуалния сваляч, а извежда до норма случайното и партийно покровителствано домогване до управлението…

„Неведнъж чувах искрени декларации като: „Партията ме издигна, партията ме направи от нищо нещо! Без партията аз съм нула!“ Или: „Всичко, което имам, ми го даде партията.“ И това е абсолютната истина.”

Дали това е прецедент?

За повече от две години и половина текущата власт даде доказателства по-скоро в обратната посока:

„ГЕРБ имаме дълга резервна скамейка с подготвени хора”, успокои ни премиерът Борисов, когато се наложи да оттегли кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар по бедствията и авариите. Министърът на външните работи тъкмо се беше провалила на препитването в Брюксел и публиката се нуждаеше от спешно уверение, че излагацията е само неприятно изключение и индивидуално проявление на некомпетентност.

Малко след това от „резервната скамейка” се изправи в цял ръст любителката на млечните песнички проф. Анна-Мария Борисова, с която премиерът се беше запознал на един разклон. А когато и тя бе натирена извън стадиона, министърът-председателят отново увери, че не се плаши от смени, понеже в съблекалнята загряват ценни кадри.

Последва скандалът с фалшивата диплома и потайната бременност на Калина Илиева, която на 27 години оглави фонд „Земеделие” без какъвто и да е административен и мениджърски опит. И тогава Борисов оправда поредната кадрова грешка на кабинета си („Търсехме млади хора, които да не са обвързани, тя имаше прекрасни референции от Брюксел…”), след което бодро се опита да ни втълпи, че не всички млади и необвързани хора са като Калина.

Да, има и такива с образование – успокоихме се ние, наблюдавайки един политолог. Само дето той беше назначен за шеф на агенцията по рибарство и аквакултури, но и до внезапното му уволнение, твърди се, не правел разлика между шаран и сом…

„Бедата в цялата тази работа е, че верността към партията беше най-малкото нещо, от което се нуждаеше производството. Машините не искаха да работят с лозунги, а с умни глави и сръчни ръце.”

Освен кадрова криза по критерий „качество”, в случая би трябвало да видим още два проблема – възпроизвеждане на соцмодела за кариерен просперитет и умишлено снижаване на изискванията за достъп до управленска функция. Защото – също като цитирания от Георги Марков шоп, който е у партията и значи е на власт, днес действа старата порочна схема.

Достатъчно е било, например, партията да забележи и издигне сладура Х, след като е написал в блога си, че „стимулирането на работата на П ГЕРБ е главно по линия на изграждане на делови взаимоотношения между членовете й, в търсене на консолидиране на предприемаческото съсловие и култивиране на лоялност и ангажиране към идеите и политиките на партията.”

Достатъчно е било за отскок да го овъзмезди с пост някъде из държавните дружества, където се предполага, че работата ще свършат същинските специалисти, а той „нема да се мъчи”.

Достатъчно е било и заблуждението, че това може да продължи до безкрайност, а лошото все някак ще се размине и невежеството ще остане назабелязано…

То, невежеството, обаче е като пукнатина на язовирна стена. Вижда се, боде очите. И дори да ги затваряме, след година или шест години, както стана с язовир „Иваново”, през него ще избие някоя голяма беля.

*Цитатите в курсив са от главата „Партия и работа” на „Задочни репортажи за България” от Георги Марков (1978 г.)

В. „Преса”

Юрий Проданов

За българските язовири и холандските диги

Или кой къде си завира пръста

Тази зима у нас да говориш за Холандия, холандци и тем подобни низоземци (както им казват братята сърби) е като да обсъждаш издържливостта и качествата на конопените въжета в дома на суициден гражданин със склонност към висене.

В началото бе онова прословуто ноемврийско бъзиклийско интервю с холандския премиер Марк Рюте, в което прочетохме, че българите не са способни да създадат работеща държава. Тъкмо преглътнахме обидата, успокоявайки се, че „Те, такова интервю нема!”, хайде нов студен полъх откъм холандските мелници – крайнодесният Герд Вилдерс от тяхната „Партия на свободата” създал специален сайт за оплаквания (без похвали) за българи, румънци и прочие източноевропейска сволоч. От това на някой от нашите буйни глави така им кипнаха очите (както би написал Захари Стоянов), че един рошав режисьор с хъшовски наклонности, дори призова (отново бъзиклийски) да обявим война на Холандия.

Припомням това, защото в мен възникна обратно по посока и замисъл и то доста непатриотично предложение. В навечерието на голямото пролетно снеготопене и бодрото чиновническо скитане по диги и микроязовири и като част от бъдеща национална програма за борба с наводненията да погледнем към холандския положителен опит. Нека в спасителния антинаводнителен пакет и под формата на помощи да се включи…малка детска книжка. Тя е написана доста отдавна – 1865 година, но многозначително и съдбоносно преди няколко месеца за пореден път бе преиздадена на български. Казва се „Сребърните кънки”, написана е от американката Мери Мейпс Додж, а действието се развива в Холандия. Интересното е там, че от страниците на тази мила и поучителна книжка тръгва една от най-популярните модерни легенди, увековечена дори и с паметници в днешна Холандия. Точно тази легенда ни е необходима като спасителен пояс в дълбока вода…

Ето я и историята. Нейният герой е малко русокосо момче от холандския град Хаарлем, син на пазача на шлюзовете и дигите, които отделят и пазят с труд отвоюваната от морето земя. Една вечер то се прибира безгрижно към дома си, когато с ужас забелязва, че от основната дига се процежда струйка вода. Момчето добре знае, че малкият отвор бързо може да се превърне в зейнала паст, откъдето морето ще нахлуе, а водната стихия ще помете нищо неподозиращите хора. Време няма, бедствието предстои. Какво ще направи момчето…?!

Ако романът беше български, момчето най-вероятно би написало подробно уведомително писмо до кмета на град Хаарлем (Абе, то си звучи направо като Харманли!) с копие до областния управител на северната холандска провинция Спаарндам (което буквално означава „Дигата на река Спаар”). След това сигурно би позвънило на телефон 112 с молба за няколко хеликоптера, два-три БТР-а, придружени с екипи на големи телевизии, министри, президент и еврокомисар. И би инициирало дарителска кампания: „Последна надежда за давещите се…”.

Но…романът разказва за Холандия. И точно затова момчето без да се замисли ляга на дигата и вкарва палкия си пръст в дупката, запушвайки я и спирайки водата. Цяла нощ то лежи там, треперещо от страх и студ, но не помръдва ръката си, защото знае колко смъртоносно бързо идва голямата вода. На сутринта селският свещеник го намира полумъртво от изтощение и вика помощ. Дигата е поправена, а животът и имотите на хиляди хора е спасен от един детски показалец.

Точно на това място в детската книжка четем думите: „Разказах ви тази история така, както я чух от майка ми. И няма дете в Холандия, която да не я е слушало. И, не знам какво мислите, но според мен това малко момче носи в себе си духа на своята страна. И няма пробив в язовирната стена на обществото, честта, достойнството и колективната безопасност, който да не бъде запушен и спрян с цената на всичко от милион показалци.”

Не мога да ко кажа по-добре. Но както стана дума по-горе, днес тази легендарна история и важна част от популярната култура на Холандия. На няколко места в страната има паметници по този сюжет, които са забележителни туристически атракции. Не съм проверявал, но тя сигурно е включена и в детските им учебници. Защото там е така. И защото личното участие, личната отговорност, личният жест са в основата на онзи прословут Нероден Петко – гражданското общество – което бе повече от половин век унижавано, смазвано и унищожавано от идеолозите на колективизацията и колективните заблуди. Затова и днес дигите на българските язовири са надупчени от помпи за поливане, шлюзовете окрадени за скрап, а политически назначените чиновници спират водите им единствено с преписки и писма. А ако дотук язовирната стена бе просто една метафора на обществото, то е ясно и защо у нас натрупаната вода на несвършени отговорности и нехайство периодично ни залива и убива. Защото духът на България отдавна е друг, а милионите пръсти у нас са или в устата ни или на друго място…

По искане на Жозеф Дол, председател на Групата на ЕНП, Европейският парламент взе решение да проведе дебат по време на следващата пленарна сесия относно антиевропейския и антиемигрантския интернет сайт, създаден от холандската Партия на свободата на Герт Вилдерс. Дебатът ще се състои на 13 март по време на пленарната сесия на ЕП в Страсбург. Жозеф Дол заяви: „Разгневен [...]

В Решение С-360/10 Sabam   от днес, 16 февруари 2012,    Съдът на ЕС обявява, че ако се   задължи доставчика на услуги  да въведе  система за филтриране (като тази в разглеждания случай),   няма да бъде спазено  изискването да осигури справедливо равновесие между правото върху интелектуална собственост, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Преюдициално запитване:

Допускат ли Директиви 2001/29¹ и 2004/48², във връзка с Директиви 95/46³, 2000/31⁴ и 2002/58⁵, тълкувани по-специално с оглед на членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, държавите от ЕС да разрешат на националния съд в исково производство с единствено основание правната разпоредба, съгласно която “[националните съдилища] могат освен това да осъдят посредниците, чиито услуги се ползват от трето лице за нарушаване на авторско или сродно право, да преустановят нарушението”, да задължи доставчик на хостинг услуги да въведе за всички свои клиенти, общо и превантивно, на собствени разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на по-голямата част от информацията, съхранявана на сървъра му, с цел да идентифицира електронните файлове, съдържащи музикални, кинематографски или аудио-визуални произведения, върху които SABAM твърди, че притежава права, и впоследствие да блокира обмена на тези файлове?

Не.

Подобно задължение не би било съобразено нито със забраната да се налага на такъв доставчик общо задължение за контрол, нито с изискването да се осигури справедливо равновесие между защитата на авторското право, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Подробностите:

Правният спор е между SABAM, белгийско дружество за колективон управление на права,   и Netlog, дружество, което поддържа платформа на социална мрежа онлайн, в която всеки регистрирал се в нея ползвател получава лично пространство, наречено „профил“, което този ползвател може да попълни лично, като се има предвид, че този профил е достъпен в целия свят.

Според SABAM социалната мрежа на Netlog позволява също на ползвателите да използват посредством профила си музикални и аудио-визуални произведения от репертоара на SABAM, като предоставя тези произведения на разположение на потребителите по такъв начин, че други ползватели на мрежата да имат достъп до тях, при това без да е получено разрешение от SABAM и без Netlog да е заплатило такса за това.

SABAM предявява иск срещу Netlog, като иска от съда по-специално да се разпореди на Netlog незабавно да преустанови всяко незаконно предоставяне на достъп.

Първоинстанционният съд сезира Съда по въпроса дали правото на Съюза допуска разпореждане, постановено от национален съд срещу доставчик на услуги за съхраняване на информация, като дружество, поддържащо социална мрежа онлайн, да въведе система за филтриране на информацията, съхранявана на сървърите му от ползвателите на неговите услуги.

Според Съда подобен превантивен контрол би изисквал активно наблюдение на файловете, съхранявани от ползвателите при дружеството, поддържащо социалната мрежа. Следователно системата за филтриране би наложила на това дружество да извършва общ контрол на съхраняваната при него информация, който е забранен от Директивата за електронната търговия.

Разпореждането за въвеждане на система за филтриране би означавало в интерес на притежателите на авторски права да се контролира цялата информация, съхранявана при съответния доставчик на услуги за съхраняване на информация, или по-голямата част от нея. Освен това този контрол би трябвало да бъде неограничен във времето, да се отнася до всяко бъдещо нарушение и да предполага задължение за защита не само на съществуващите произведения, но и на тези, които още не са създадени към момента на въвеждането на тази система. Така подобно разпореждане би довело до съществено нарушение на свободата на стопанската инициатива на Netlog, тъй като би го задължило на свои собствени разноски да въведе сложна, скъпо струваща и постоянно действаща информационна система.
Нещо повече, последиците от разпореждането не се ограничават само до Netlog, тъй като системата за филтриране може да засегне и основните права на ползвателите на неговите услуги, а именно правото им на защита на личните данни, както и свободата им да получават или да разпространяват информация, като тези права са защитени с Хартата на основните права на Европейския съюз.

Разпореждането би предполагало, от една страна, идентифицирането, систематичния анализ и обработването на информацията, свързана с профилите, създадени в социалната мрежа, като тази информация представлява защитени лични данни, доколкото позволява по принцип идентифицирането на ползвателите.

От друга страна разпореждането създава опасност от нарушаване на свободата на информация, тъй като е възможно тази система да не разграничава в достатъчна степен незаконното от законното съдържание, така че прилагането ѝ може да доведе до блокиране на съобщения със законно съдържание.

На основание на горното, ако се задължи доставчика на услуги  да въведе подобна система за филтриране,  няма да бъде спазено  изискването да осигури справедливо равновесие между правото върху интелектуална собственост, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Решение С-360/10 Sabam

В Решение С-360/10 Sabam   от днес, 16 февруари 2012,    Съдът на ЕС обявява, че ако се   задължи доставчика на услуги  да въведе  система за филтриране (като тази в разглеждания случай),   няма да бъде спазено  изискването да осигури справедливо равновесие между правото върху интелектуална собственост, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Преюдициално запитване:

Допускат ли Директиви 2001/29¹ и 2004/48², във връзка с Директиви 95/46³, 2000/31⁴ и 2002/58⁵, тълкувани по-специално с оглед на членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, държавите от ЕС да разрешат на националния съд в исково производство с единствено основание правната разпоредба, съгласно която “[националните съдилища] могат освен това да осъдят посредниците, чиито услуги се ползват от трето лице за нарушаване на авторско или сродно право, да преустановят нарушението”, да задължи доставчик на хостинг услуги да въведе за всички свои клиенти, общо и превантивно, на собствени разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на по-голямата част от информацията, съхранявана на сървъра му, с цел да идентифицира електронните файлове, съдържащи музикални, кинематографски или аудио-визуални произведения, върху които SABAM твърди, че притежава права, и впоследствие да блокира обмена на тези файлове?

Не.

Подобно задължение не би било съобразено нито със забраната да се налага на такъв доставчик общо задължение за контрол, нито с изискването да се осигури справедливо равновесие между защитата на авторското право, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Подробностите:

Правният спор е между SABAM, белгийско дружество за колективон управление на права,   и Netlog, дружество, което поддържа платформа на социална мрежа онлайн, в която всеки регистрирал се в нея ползвател получава лично пространство, наречено „профил“, което този ползвател може да попълни лично, като се има предвид, че този профил е достъпен в целия свят.

Според SABAM социалната мрежа на Netlog позволява също на ползвателите да използват посредством профила си музикални и аудио-визуални произведения от репертоара на SABAM, като предоставя тези произведения на разположение на потребителите по такъв начин, че други ползватели на мрежата да имат достъп до тях, при това без да е получено разрешение от SABAM и без Netlog да е заплатило такса за това.

SABAM предявява иск срещу Netlog, като иска от съда по-специално да се разпореди на Netlog незабавно да преустанови всяко незаконно предоставяне на достъп.

Първоинстанционният съд сезира Съда по въпроса дали правото на Съюза допуска разпореждане, постановено от национален съд срещу доставчик на услуги за съхраняване на информация, като дружество, поддържащо социална мрежа онлайн, да въведе система за филтриране на информацията, съхранявана на сървърите му от ползвателите на неговите услуги.

Според Съда подобен превантивен контрол би изисквал активно наблюдение на файловете, съхранявани от ползвателите при дружеството, поддържащо социалната мрежа. Следователно системата за филтриране би наложила на това дружество да извършва общ контрол на съхраняваната при него информация, който е забранен от Директивата за електронната търговия.

Разпореждането за въвеждане на система за филтриране би означавало в интерес на притежателите на авторски права да се контролира цялата информация, съхранявана при съответния доставчик на услуги за съхраняване на информация, или по-голямата част от нея. Освен това този контрол би трябвало да бъде неограничен във времето, да се отнася до всяко бъдещо нарушение и да предполага задължение за защита не само на съществуващите произведения, но и на тези, които още не са създадени към момента на въвеждането на тази система. Така подобно разпореждане би довело до съществено нарушение на свободата на стопанската инициатива на Netlog, тъй като би го задължило на свои собствени разноски да въведе сложна, скъпо струваща и постоянно действаща информационна система.
Нещо повече, последиците от разпореждането не се ограничават само до Netlog, тъй като системата за филтриране може да засегне и основните права на ползвателите на неговите услуги, а именно правото им на защита на личните данни, както и свободата им да получават или да разпространяват информация, като тези права са защитени с Хартата на основните права на Европейския съюз.

Разпореждането би предполагало, от една страна, идентифицирането, систематичния анализ и обработването на информацията, свързана с профилите, създадени в социалната мрежа, като тази информация представлява защитени лични данни, доколкото позволява по принцип идентифицирането на ползвателите.

От друга страна разпореждането създава опасност от нарушаване на свободата на информация, тъй като е възможно тази система да не разграничава в достатъчна степен незаконното от законното съдържание, така че прилагането ѝ може да доведе до блокиране на съобщения със законно съдържание.

На основание на горното, ако се задължи доставчика на услуги  да въведе подобна система за филтриране,  няма да бъде спазено  изискването да осигури справедливо равновесие между правото върху интелектуална собственост, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Решение С-360/10 Sabam

След като от декември 2011 г. насам в различни медийни публикации ( например във в. „Труд” и в. „Сега”) се говореше за разследване на българската Корпоративна търговска банка от страна на ЕК в Брюксел, сигналите за подобна процедура започват да придобиват все по-ясен контур. Днес вече има твърдения за започнало фактическо разследване във в. „Труд”. А сайтът Кафене.нет публикува от Лондон следното:

„Европейската комисия (ЕК) е започнала проверка за недопустима финансова помощ от страна на българската държава към Корпоративна търговска банка (КТБ), става ясно от писмо на Главна дирекция “Конкуренция” на ЕК до постоянното представителство на България в Брюксел от 21 декември м. г.

В документа се посочва, че страната ни трябва да отговори на 13 въпроса за отношенията на държавните фирми с КТБ в срок от 20 работни дни.

ЕК е предприела разследване по анонимен сигнал, че огромна част от парите на държавните компании са депозирани в КТБ, изпратен в Брюксел още през есента на 2010 г. От писмото става ясно, че комисията почти през цялата минала година е събирала информация по въпроса.

В документа се прави забележка на властите в София, че на 29 юли 2011 г. еврочиновниците са получили разяснения по започналата проверка от страна на базирана в Брюксел юридическа кантора, обслужваща интересите на КТБ, която е проверявана като бенефициент на помощта.

Общият размер на парите на държавните фирми в КТБ е строго пазена тайна.

През май 2010 г. финансовият министър Симеон Дянков обяви, че през март същата година в трезора е имало 408 млн. лв., които представляват 47% от депозитите на държавните фирми”.

Стъпвам внимателно по корпоративния лед на междубанковите и междумедийните битки в България, за да не се подхлъзна или да не пропадна в ледените води на нечия манипулация. Само че КТБ до такава степен се открои като „особен случай” в България със систематичното превземане на медийна територия за целите на проправителствената пропаганда, че натрупванията на сигнали от Брюксел вече позволяват да се зададат някои въпрос извън онези, които вече многократно са задавани от опонентите на този олигархичен кръг( някои от които също не са „цвете за мирисане”), гравитиращ около премиера Борисов.

Щом Брюксел, макар и дискретно засега, е разпоредил да се посегне на свещената за ГЕРБ медийна медийна империя в България, трябва да се запитаме: защо точно сега, след като оплакванията от фаворизирането на КТБ имат близо две годишна давност и никак не са анонимни? Нещо се е случило, май!

За вас някой да е съвпадение, но си позволявам да предположа, че има наслагвания на аргументи в полза на все по-охладняваща и консолидирана позиция на Запада срещу начина на управлението на България. Най-откровения поддръжник на Бойко Борисов, италианският му колега Силвио Берлускони, днес не само не е фактор, но е дори клиент на италианското правосъдие. Същевременно начело на втората по влияние фракция в европейския парламент застана българският социалист Сергей Станишев, чиято битка с Борисов не ебутафорна като онази на съпартиеца му Първанов, който ядеше и пиеше с премиера под крилото на руския олигарх Златев. Макар Борисов да си пожела именно Първанов за свой основен опонент на предстоящите парламентарни избори, а Първанов му се отплати със същото, двамата няма да успеят да елиминират Станишев, който без съмнение ще се наложи с явната подкрепа на Партията на европейските социалисти като лидер на БСП на задаващия се партиен конгрес. Фронтът срещу Борисов на международното поле се консолидира, а апетитът за противопоставяне срещу него на вътрешните му противници в България съответно също нараства.

Сламката, която вероятно натежа на гърба на ГЕРБ с тенденция да пречупи самоуверено й разпореждане в българската политика, беше посещението на американския държавен секретар Хилари Клинтън. Колко и да се прикрива зад екологичната реторика Борисов не може да заличи впечатлението, че е вбесил американските съюзници с проруския ход да забрани в България да се разсъждава за откъсване от зависимостта на страната ни от Москва ( постигна го чрез мораториума върху проучването на шистови находища). Досега Борисов обичаше да черпи легитимност от американски похвали, но това заиграване приключи. Настъпва епохата на „анонимния” сигнал до Брюксел, който стартира разследване срещу самата сърцевина на управленската безцеремонност в България.

Ако съм „познал”, Борисов го очаква същата съдба в отношенията със Запада, както Първанов след неговата реч в Брюксел на 1 февруари 2007 г. В нея той посвети 5 от общо 35 минути, за да се кара на ЕС за затварянето на 3 и 4 блок от АЕЦ „Козлодуй” и почти ултимативно изисква тяхното повторно отваряне, обслужвайки задкулисното руско настояване за това ( защо и как- четете в новата ми книга „Ядреналин”, която трябва да се появи в началото на април). След тази реч, поводът за която формално беше приемането на България в ЕС, поканите към Първанов за официални посещения секнаха и той не стъпи повече в Брюксел почти до края на втория си мандат.

Нещо подобно си самопричини Борисов. Очаква го съдбата на неговия побратим от тайните софри, на които разпределението на порциите е направено без кръчмаря.

Share on Facebook

Компания Cisco Systems е изпратила писмо до Европейската комисия с молба отново да бъде проверена сделката по придобиването на Skype от Microsoft. Това искане не е с цел забрана за използването на популярния VoIP-клиент, а от Cisco настояват да се наложат определени ограничения, които да не позволяват на Microsoft да го направи недостъпен за различни платформи и стандарти. Оказва се, например, че Skype не работи със системите за аудио- и видеотелефония, които използват стандартите на Cisco. Според Martin De Beer, вицепрезидент на подразделението на компанията - Emerging Technologies Group, в бъдеще това може да се превърне в източник на проблеми и за обикновените потребители. Той смята, че Европейската комисия трябва да предложи условия, които ще гарантират най-добрата взаимосъвместимост на базата на отворени стандарти. Без такъв стандарт Microsoft ще бъдат в състояние да контролират "бъдещето на видео комуникациите". Информация за инициативата на Cisco се появи на 15 февруари в корпоративния блог на компанията. Microsoft реагира веднага и отговори на тези твърдения, заявявайки, че Европейската комисия е провела задълбочено разследване на сделката и я е одобрила без условия. От Cisco Systems са обявили намерението си да оспорват, ако се наложи, и пред Върховния съд решението на Комисията да ратифицира сделката по придобиването на Skype.

Вече може да откриете подбраните колекции на КРОКОТАК в Pinterest. Надяваме се по този начин да улесним организацията и по-лесното откриване на публикуваните ни идеи. До няколко дни ще бъдат качени повечето неща:)

Да имаш българско самосъзнание в Македония и да го признаваш публично, води след себе си много проблеми - губиш работата си, почти невъзможно е да си намериш нова и често стигаш до просешка тояга, оплакват се потърпевши. "В Македония няма проблем да си сърбин, албанец, босненец, грък, турчин, дори ром. Когато кажеш, че си българин, ставаш маргинал, особено ако живееш в Скопие".

In June last year the Bulgarian government had granted a permit to the US firm Chevron to prospect across 4,400 sq km around Novi Pazar. But in January parliament withdraw the permit issued to Chevron, and also decided to ban exploration of shale-gas reserves using the controversial hydraulic-fracturing (fracking) technique.

Image: Jimmy Schulz (FDP) by danielbuechele on Flickr

Въвеждане на честната употреба по американски модел, по-малко посредници и Creative Commons за обществените радио и телевизионни оператори.

Tова са основните искания, които отправя Джими Шулц (Jimmy Schulz) – немски политик и предприемач към организаторите на предстоящия партиен конгрес на Свободната демократическа партия (FDP), от която Шулц е депутат в Бундестага.

Узаконяването на fair use принципа в представата на Шулц трябва да следва модела на

генерална клауза, която да позволява свободното ползуване на произведения за културни, политически и образователни цели, ако ползуването не води до пряка финансова изгода и резултатът му се предоставя на обществеността.

Според интернет портала Heise Online Шулц също така предлага много сериозното преразглеждане на компенсационните възнаграждения, дължими върху празни информационни носители (у нас разписани в чл. 26 ЗАПСП).

Аргументът му е железен: тези възнаграждения трябва да компенсират правоносителите за това, че потребители на произведения могат да си правят копия за лично ползване.
Когато обаче произведенията разполагат с технически средства за защита (у нас разписани в чл. 25a ЗАПСП), потребителите на практика няма как да си направят копия, за които всъщност са си платили. Реши ли потребителят все пак да пренебрегне поставено техническo средство за защита, то той рискува да му бъде наложена административна санкция от две хиляди до двадесет хиляди лева…

Споменавам това, защото покрай актуалната дискусия около ACTA музикантът Васил Гюров неколкократно изтъкваше въпросния компенсационен механизъм като едва ли не панацеята, която да спаси българското изкуство.

Предполагам, че ако погледне материята от този ъгъл, то и нему ще стане ясно, че това е просто поредната схема, водеща съвременната авторскоправна закрила ad absurdum.

Решението?

Както в Германия, така и тук се нуждаем от реформа на авторското право!

Related posts:

1. ACTA: писмо от Германия
2. Основно човешко право ли е достъпът до Интернет?
3. На вниманието на министър Трайков: Германия не ще ACTA

Днес, 16 февруари 2012 г., по време на редовната пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург евродепутатите ще приемат доклада за схемите за гарантиране на депозитите. След като ЕП не можа да се договори с държавите-членки по законодателните текстове на първо четене, предстоят тежки разговори за постигане на договорка на второ четене. „Всички в Комисията по [...]

Идеята ми се видя много подходяща за това студено и болно време …. Малкото ни крокотаче е болно и се чудим как да го развеселим….

Снимките ни изпрати преди време Цветелина Димитрова. Ето част от нейното писмо:

Дъщеря ми е на три и е голям фен на сайта. Редовно разглежда и избира какво да си направим.  Направата на камиончето осигури доста свободно време за мен и забавление за нея. С никоя купена играчка не си е играла така. Много е горда, че сама я е направила.

За да си направите камиончето имате нужда от няколко празни кутии от чай и ролки от тоалетна хартия за колела.

Разлепете кутията, обърнете с вътрешната част и отново я залепете, за да може да се оцветява от детето.

Захващането на каросерията става с малко парче картон. Приятна игра:)

Вижте още идеи от картон:

картонен град

камионче

тракторче

Продукти за 4 порции:
5- 6 глави лук
3с.л. мазнина
1с.л. брашно
1с.л. салца
4 яйца
щипка сол

Приготвяне:
Лукът се почиства и измива. Реже се на дребно. В тиган се налива 3с.л. мазнина. Съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее мазнината, се добавя лукът. Зеленчукът се запържва за 5 минути. Салцата се обърква с брашното. Добавя се към запържения лук. Обърква се с дървена лъжица. Съдът се оттегля. Сместа се разпределя в тавичка. Чукват се яйцата. Запича се 10- 15 минути на умерена фурна. Докато ястието е топло се посолява със шарена сол. Аламинутът се разделя на 4. Консумира се топъл.

Председателстващият Стар Велик Майстор нареди Великият Церемониалмайстор да въведе Братята гости и обърна внимание на Великия Стражник, че само Братя Майстори могат да присъстват в Храма, където Работят Майсторите.

Бяха въведени Братята гости.

В. Бр. Петър Иванов, Майстор Свободен Зидар от Л. Черноморски приятели П. 005, О.Варна, Стар Майстор на стол на Л. Дунавска звезда П. 007, О. Русе влезе в Храма с Чирашка стъпка и не направи Знак.

Председателстващият Стар Велик Майстор: Братко, влизаш в Открита Ложа на Трета Степен. Влез със стъпките на Майстор!

В.У. Бр. Петър Иванов В Основния закон пише, че О.С. Работи на Първа Степен.

Председателстващият Стар Велик Майстор нареди В.У. Бр. Петър Иванов да бъде отведен на Запад, за да влезе с Майсторските стъпки, а ако откаже да го направи, да бъде изведен от Храма.

В.У. Бр. Петър Иванов влезе както подобава.

Из протоколната плоча на Великото Общо Събрание номер 12169 на Велика Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари в България, 10.12.2012

Стотици пълнолетни люде участват съвсем сериозно в такива мизансцени, стъпват чирашки или майсторски, правят тайнствени знаци, гиздят се и се напъват да говорят и пишат като герои от средновековни саги.

В това няма нищо лошо, ако тези люде не бяха с високи обществени позиции и ако не използваха тези позиции само и единствено в интерес на публичността и отчетността.

Вместо това те кроят заговори, инфилтрират с тайни цели ключови за националната сигурност сектори, използват влиянието си и връзките си, за да въртят едни пари.

Всичко това става ясно от изтекла в Balkanleaks масонска кореспонденция, която разкрива конфликт в една от масонските ложи, прочула се покрай бившия шеф на охраната на Тодор Живков. Полковник Румен Ралчев /о.р./ Велик приор на Велик приорат – България и член на Магистралния съвет на Ордена на тамплиерите - както сам се титулова, е бивш шеф на ложата. Сега тя е председателствана от Володя Стоянов.

При масоните, впрочем всичко е велико. Може би само великият им архитект на вселената знае коя масонска традиция е по-велика, по-древна и по-правоверна.

Велик секретар на тази ложа е финансистът Емил Хърсев, а в нея тече разкол заради... Белене. За нетърпеливите ето накратко историята, която се проследява в изтеклите документи:

- Софийската ложа "Сговор" иска да отвори в Белене "огнище", но шефът, "великият майстор" Володя Лозанов не дава, защото "в българското масонство за енергетиката отговаря точно определен брат".

- От ложа "Сговор" призовават за избор на нов "велик майстор", тъй като според тях Володя Лозанов е "заложил развитието на братството в зависимости от финансови обвързаности и профански зависимости."

- Лозанов реагира, като отстранява шефа на ложа "Сговор" Атанас Мишев;

- Мишев се жалва на правната комисия на масоните;

- Провежда се общо събрание на 10.12.2011, на което Атанас Мишев не е допуснат. При гласуването за сваляне на "великия майстор" Лозанов гласовете са 81 на 81 и той остава на поста си, тъй като за импийчмънт е нужно мнозинство от 2/3;

- След събранието Лозанов започва разправа и с други противници, като "приспива" ложата - Звездата на София;

- Полковник Максим Пешев, бивш шеф на канцеларията на Н-Ка на ГЩ Никола Колев и шеф на ложата "Звездата на София", обжалва пред масонския съд, чийто председател е Антон Станков, бившият правосъден министър.

По-рано пак в Balkanleaks изтече кореспонденция на масони-магистрати, сред които фигурираше и името на Антон Станков, редом със скандално известните му колеги Веселин Пенгезов, Цони Цонев и Росен Русев. Сега се оказва, че Станков има най-високата "магистратска" позиция в масонската йерархия.

По време на общото събрание се очертават и други конфликти, свързани с финансите на ложата, управлявани от Хърсев. Брат Пламен Матеев, шеф на фирмата ЦАПК "Прогрес", предлага да се прекратят отношенията на ложата с фирмата Хърсев Ко., братята да декларират дали не са зависими от финансиста и да се направи ревизия.

Ревизия трябва да се направи и от компетентните служби, за да се види дали милионите на "майсторите" не са някаква форма на пране на пари.

Колкото до това, че в "българското масонство за енергетиката отговаря точно определен брат", ДАНС и Прокуратурата са на ход, за да изяснят кой отговаря, за какво отговаря и дали не носи някаква отговорност за закопаните в "гьола със шарани" в Белене стотици милиони на данъкоплатците. Интересно е също да се знае има ли такива "огнища" в Козлодуй, в Марица-изток и в други чувствителни за националната сигурност обекти?

Впрочем, напълно възможно е българското масонство да има братя, отговарящи за ДАНС, Прокуратурата и МВР. В такъв случай шансът да се разкрият злоупотребите и заговорниците да се отправят със затворническа стъпка към храма на великия надзирател Бай Ставри клонят към нула.

Миналата седмица в страната имаше траур. Природно бедствие, плюс поредната управленска немърливост отне живота на няколко човека. За да замаже следите от „успешното си управление” премиерът Слънце командирова двама от най-изя...

Пламен Асенов

16. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Инвестирайте, да не инвестирам аз

Чуждите инвестиции в България за миналата година са намалели с над 40 процента спрямо 2010 – твърдят от БНБ. Сигурно са прави, то БНБ-то ако не знае, кой. Въпросът е дали спадът се дължи само на кризата, както еднозначно ни го тълкуват в момента, или има и други смущаващи фактори, които карат хората с пари да се въздържат от влагането им в България.

Честно казано, ако имах пари, аз също бих се въздържал, граждани, да ги инвестирам в България, нищо, че ми е родина. Но тук все пак говорим за хора, които не познават така добре особеностите на българския инвестиционен живот и начина, по който те са омешани с особеностите на българския живот изобщо, та затова се подлъгват. Не едни и същи, различни хора се подлъгват по различно време, защото който веднъж се е подлъгал, вече твърдо знае, че не трябва да се подлъгва втори път. Но на нас и това ни стига, колко държавица сме.

Все пак, жалко, де, можеше и повече парички да влязат отвън. А като гледам списъка с най-големите инвеститори, още повече ми става жал. Защото сред тях не са страни като Германия, Великобритания и САЩ. Нещо не ги привличаме тия момчета с най-многото кинти. Сигурно е прав бившият външен министър Паси, че американците са особени хора – никога няма да ти дадат, ако не си поискаш. Ама трябва да знаеш също какво и как да искаш, де, не просто да протегнеш шепата. Мъдро момче е това Паси-то, неслучайно Соломон са го кръстили.

Добрата новина – или нещото, което, поне в икономически план изглежда като добра новина – е, че липсата на инвестиции се компенсира с помощи. Българите в чужбина самоотвержено продължават да ни пращат пари, независимо от кризата. Това ми дава кураж да се обърна към инвеститорите по света с призива – инвестирайте вие, да не инвестирам аз. Сигурен съм, че те ще се подплашат, защото знаят, че лесно бих могъл да блокирам потенциалния им интерес тук – достатъчно е да поискам от всичките си деца, братовчеди, други роднини, приятели и познати навън едновременно да ми пратят по сто долара и на практика ще мога да изкупя всичко в България, което изобщо си заслужава да бъде купено.

Сърбия – и тако и вако?

Ивица Дачич, сръбски вицепремиер и министър на вътрешните работи тръгна по тънък лед, като се опита да изнудва цялата Евро-атлантическа общност. „Ако Сърбия през март не получи подкрепа за членството си в Европейския съюз – очевидни са големите симпатии, които има сръбският народ към Русия” – каза той и добави:  „За САЩ сигурно би било голям проблем в Сърбия да бъде изградена руска военна база”. Тук аз пък само мога да добавя, че въпросният Дачич е и лидер на Соцалистическата партия на Сърбия, което може и да няма значение. Но май има.

Че в случая става въпрос не просто за регистриране на факти от негова страна, а за чисто изнудване, свидетелства и казаното по-нататък. Дачич най-безцеремонно разказва, че когато представители на ЕС напоследък го питат за руската база в Ниш, той отвръща на въпроса с въпрос – „А вие какво предлагате?” В смисъл – дайте да се пазарим…..

За забравилите – Русия изгради в Ниш нещо, което официално нарича Регионален хуманитарен център и се опитва да внуши на света, че той служи само за подпомагане на горките балканци, ако затънат случайно в някое природно бедствие. Така и не стана ясно обаче коя от балканските страни е поискала Русия да прави това. Нито пък, слава Богу, видяхме в България някакви руски спасителни отряди преди дни, когато се вадеха хора от наводненото село Бисер.

Но всъщност важното е, че позицията на изнудвач е много погрешна за страна, която се опитва да влезе в ЕС. Всеки си казва – ами те щом сега се репчат, какво ще правят, като ни седнат на масата. Пък и в ЕС никой не обича изнудвачите – те са хора без морал и принципи, нещо, съвършено обратно на базисните постановки на Евросъюза.

Не познавам политическата ситуация в Сърбия и не мога да коментирам по-дълбоко темата. Искам само да кажа, че силно се надявам това да е позиция единствено на сръбските комунисти и техния лидер, а не на демократичните политически формации там, както и на умната част от сръбския народ.

Деликатната воня

Медии днес цитират вестник „Фигаро” с история за човек, създал наръчник на тема – как да кажем деликатно на колегата в офиса, че вони. Впечатлен съм, граждани, от описаните вътре техники. Авторът съветва да се говори насаме и съвсем внимателно с човека. Категорично против е също да започвате неприятния разговор „на гладен стомах, на пияна глава или в момент на голяма умора”. Французи, к`во да ги правиш.

Но това е неприложимо за България. Спомням си например как преди години една колежка от вестника заяви на един колега, че с мръсната си уста внася каруцарски дух в редакцията. Пред всички му го заяви, без капка деликатност – и нищо.

Същият колега пък имаше навика – без да мине през къщи след тридневен запой – да се развика още в коридора на редакцията: „Па`и се, че воня на пор парясник!” За несведущите – парясник е мъж, напуснат от жена си, който не може сам да се оправи с домакинските задължения. А порът си е пор, той си вони изначално.

Та искам да кажа, че ще е трудно ние, българите, тепърва да се учим на деликатност, пък било то и от истински французин.

"Има държави без никакъв фискален резерв и те нямат проблем с публичните си финанси", твърди човек от екипа на Симеон Дянков.

Това ми напомня преди години как един представител на Министерството на финансите обяви, че такова нещо като плоски и ниски данъци не съществува никъде по света. А се твърди, че още по-отдавна шопът възкликнал "Те такова животно нема", когато видял жирафа в зоологическата градина.

Във всеки случай, фискални резерви имат всички страни в ЕС – средното ниво на резерви възлиза на 9-10% от БВП в ЕС и Еврозоната. България вече е под средното ниво, още от преди 5 месеца откогато са последните данни на Евростат. А с последните намаления на резерва, вече сме доста по-надолу. Отиде ли си и сребърният фонд, оставаме с най-ниски нива в ЕС.

За сравнение – фискалните резерви на някои страни извън Еврозоната: Дания, Швеция, Латвия, Чехия, Унгария имат резерви над 10% от БВП. Румъния има само около 4% резерви, но страната затова не се справя сама и прибегна до споразумение с МВФ. Полша има около 5% от БВП фискален резерв, но и тя има линия от МВФ. Накратко, страна без фискални резерви няма. България ще бъде първата и резултатът може да е катастрофален.

Евростат: Фискални резерви в страните от ЕС, % от БВП (централни, местни власти и социални фондове)

Блогът за икономика 2012

Къде ми е глобалното затопляне? – се пита цялата страна през последните седмици. Споко, идва скоро – след има-няма 3 месеца започва да мирише на море, октоподи, тиквитски ;) и узо. Днес Петър ще ни води на море до Паралия Катерини в Гърция. Приятно четене:

Защо България е толкова по-смотана от Гърция?

Паралия Катерини

Отивам значи миналата година в Гърция, на най-евтината възможна почивка - 1 седмица в малко хотелче близо до границата с България - за тия дето са по-навътре в гръцките работи курортът се казва Паралия Кетерини (като Паралия значи плаж). И трябва да кажа, че си изкарах толкова добре, колкото никога не съм си изкарвал в България на много по-скъпи или много по-природни почивки.

Значи първото нещо е, че в тоя курорт няма нито една сграда на повече от 5 етажа - това явно е някаква местна наредба, защото наистина всичко построено е на 4 или 5 етажа, съответно целия курорт се състои от малки хотелчета. И нашето беше такова. Това прави пейзажа малко еднообразен - всички улици са почти еднакви и даже дизайна на хотелчетата е подобен, а абсолютно всички използваха 1 вид малки колонки за первазите на балконите си - ние даже се бъзикахме помежду си с това, че сигурно наблизо има завод за такива колонки. Но пък за разлика от повечето български и други курорти, няма огромни тълпи туристи по улиците с които едва да се разминаваш - инфраструктурата си е съобразена с човекопотока.

Хора

Туристите от своя страна бяха главно македонци, сърби, гърци и руснаци, ако съдя по езиците които чухме. Табелите за свободни стаи са на тия езици ина английски, а единствения графит който видях в града беше огромен надпис с черен спрей "Косово ье Србия!" (за ье-то не съм сигурен).  Търговците пък от своя страна са три вида:

- Гърци (основно), които държат всякакви видове ресторантчета, магазинчета за сувенири, дрехи, бакалии и т.н. Имаше и руски, грузински и т.н. механи, но не съм влизал в тях.

- Црни сенегалски негри, като излезли от National Georgaphic или от описанието на Чудомир на Нено Сенегалеца, който като се усмихнел изглеждал сякаш бил захапал буца бяло саламурено сирене. Толкова черни, че чак синеят. И наистина са от Сенегал (който е бил френска колония). Мъжете разнасяха и продаваха боклуци от рода на очила и фланелки, а жените като че ли имаха повече бизнес с плетенето на расти и африкански плитки и слагане на плитки с екстеншъни (на снимката долу, 80 Евро с екстеншъните, работа за 3-4 часа):

Негърките бяха облечени в типични африкански разноцветни бархетни дрехи и общо взето бяха мафия, защото гръцката полиция ги гонеше  - така и не разбрах дали им искат подкупи или направо ги гонят, ама жените си имаха система за ранно предупреждение и от време на време се изпокриваха докато мине опасността. Иначе работеха на улицата, по пейките. Цената зависи от това колко сериозен им изглежда клиента - на малките момиченца които просто питат, казваха 120 евро за да ги разкарат, а на който е изглежда сериозно заинтересован и способен да плати - 80.

- Цигани - те всъщност не знам какви бяха, някакви индонезийци ли, тунизийци ли, индийци ли, ама си бяха маш мангали, мургави, мърляви, дребни и кльощави, явно на дъното на търговската пирамида, заедно с малкото албански шиптъри. Те всички бяха мъже (освен албанците които бяха с жените и многобройната си сополива челяд) и продаваха евтини боклуци като силиконови топчета които се разплескват като ги удариш някъде и после се събират отново цели.

Това и правеха по цяла вечер по главната улица - седят през 10 м. на земята, наредени по протежението на улицата, пред всеки една малка дъска ламинат, и той през 10 сек. вдига ръка и пляска на нея я домат, я топка, която се събира отново. И пак повтаря упражнението. Колко печелеха не знам, но спяха на края на града във вановете си в някакви мръсни одеяла като на къмпинг.

Плаж

Нали човек в Гърция отива на плаж, за какво друго. Плажовете, в сравнение с българските, са организирани толкова добре, че чак ми се плаче като се сетя за изпотения хаос по нашенските плажове, дето всеки се гъчка да си постеле хавлията до морето, а малкото концесионери си мислят че като са набучили чадърите са фанали господ за шлифера.

В Паралия Катерини основните плажове се стопанисват частно

- от заведенията, които са разположени на улицата успоредна на морето. Което значи, че всеки комплект от чадър и два шезлонга е дефакто маса в заведението. Опъваш се, идва сервитьор, поръчваш си и това ти е то таксата за ползване на чадъра и шезлонгите. Разбира се, едно кафе е 2.50 евро, но при условие че можеш да седиш половин ден, ако искаш (вероятно е позволено и цял, но е физически невъзможно да стоиш толкова без да се превърнеш в пържен омар), излиза бая по-евтино от България. Заведението прибира печалбите от плажа, а има задължението да го поддържа чист - така че няма да видите както у нас фасове, заровени в пясъка пластмасови чашки и костилки и т.н.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Тъй като разположените нагъсто шезлонги не са ми идеята за перфектен плаж, се разходихме на третия ден до края на плажа, близо до пристанището, където няма концесионери и е ...  празно. Почти никой няма, на 100 м. примерно 2-3 човека - така че прекарахме останалите си плажни дни там. Водата и там е кристална, виж по-долу за животните.

Тоя некомерсиализиран плаж имаше и едно огромно предимство - понеже имаше много малко хора, плажните търговци не си правеха труда да ходят до там. А те са ужасни - наистина единственото нещо, което е способно да развали ваканцията на човек в иначе страхотния курорт. Не знам защо не са ги забранили - буквално през 5 мин. всякакви продавачи - на банички, на сок, на слънчеви очила, на временни татуировки и т.н. минават по плажа, понесли стоката си и... викат колкото им глас държи. Свирят със свирки на периодични интервали. Спират се при тебе и те пипат да им обърнеш внимание. Това е непрекъснато, по цял ден - ужас. Ако не бяха повечето високи, жилести на вид негри, още първия ден щях да се сбия с някого от тях :P

Природа и пейзаж

Представи си следната картина - отиваш на централния плаж в Слънчев бряг, пълен с хора и ... на 2 метра от брега във водата, между краката на пищящите и пръскащи се с вода деца, се гонят ята риби дълги по една педя. Невъзможно нали? Само че точно това е положението в Гърция. Водата е кристална, нищо общо с Черно море, което лятото е мътно на няколко метра навътре. Изобилства от риби, при това съвсем на плитко и то не единични попчета, а цели ята - от двайсетметровия кей на плажа, в по-дълбокото (примерно 2 метра дълбочина) се виждат доста големи парчета да си плуват спокойно.

И да, това е октопод, който хванах една сутрин на отдалечения плаж близо до пристанището. Тия животни са много чувствителни към замърсяването на водата, така че правете си сметката дали е чиста. Раците са абсолютно навсякъде, големи и малки - раците пустинници са много по-големи от нашите и ползват рапани за къщички, а големи крабове не са рядкост.  Такива като долния има и в Черно море, но само на отдалечените плажове с много скали и камънаци, в никакъв случай близо до централните, а и са доста редки. На вълнолома на пристанището бяха многобройни буквално като мравки - излезли да се пекат на слънце и като мине човек масово се втурват към водата в паника.

Пълно е с морски таралежи - един мега дърт италиански дедо даже се гмуркаше с шнорхел и ги събираше в чувал и понеже не говореше нито един език освен собствения си, накрая, на настоятелното ми учудване, успя да отговори с думата "манджаре" и типичния италиански жест със свити пръсти към устата. Изчегърта един с малък нож и ми даде да изям хайвера в него, който имаше вкус на сурова риба. Не беше зле, ама чак пък човек да си прави труда да ги събира заради това...

Освен тях, колкото искаш миди, морски червеи, някакви интересни плаващи червени молюски които не ги знам какви са...

Пейзажът не е нищо особено, но е хубав - морето е синьо, небето и то, растителността - типична за сухия климат.

Обслужаване и туристически кеф

Тука разбира се, гърците печелят с летящ старт пред българските туроператори, хотелиери и т.н. Не че правят нещо особено, просто не правят глупости, на каквито съм се нагледал на нашето Черноморие.

Ходихме на пиратско пътешествие с корабче

- вечер се рекламират по улицата и се записваш за другия ден. за 20 евро на човек, получаваш цял ден кеф - возене на дървен кораб (с мотор де),  домашно приготвена храна и алкохол, водят групата на далечен плаж на който няма жива душа наоколо - и най-важното, страхотно настроение. Нищо не струва да раздадеш дървени саби и кърпи за глава на хората и да ги подканяш да се дуелират и да се снимат, нито като стигнат да има току що опечена на жар риба... Но докато корабчето пореше невероятно сините вълни и се полюшваше в такт със сиртакито, а слънцето си печеше спокойно и мързеливо, изпитах един от най-щастливите моменти в живота си. Нищо особено като атракции ... но направени само с мисъл за клиента.

И именно така - с мисъл за клиента - е направено всичко в курорта. Без никакво престараване или нещо такова, просто без глупости (като закуска от салам камчия и мед в кутийки в хотела примерно, което е хоумрън суинга на някои български хотели). Персоналът съвсем очевидно не си дава зор, даже доста го домързява, но си върши всичко както трябва, без препирни и бързане, с една странна лежерна ефективност.

На плажа, казахме че за да се печеш на шезонг трябва да си поръчаш нещо. Само че като си поръчаш кафе, не ти носят пластмасова чашка, ами огромна чаша фрапе, пълна с лед и голяма пяна отгоре, а ако сте двама и поръчате кафета - и голяма купа лед със стъклена бутилка вода вътре - безплатно.

На дюнерите викат гирос, същите са като у нас (само някак с по-дебела питка) и на цена 2 евро в заведенията на метри от плажа. Колко струва дюнер в Албена?

Сувенирите... сувенирите са моята голяма слабост, защото не само се кефя на гръцката история и антично изкуство, ами и това съм специализирал. Пълно е с магазини, които пък са пълни с копия на статуетки на богове и богини, войни, философи, шлемове, плочи и прочее реплики на гръцкото историческо наследсво, както и с всякакви други неща които човек би искал да си купи, като раковини, естествени сюнгери, зехтинови сапуни, стотици подправки и т.н. Дадох сигурно сто евро за подаръчета за приятели в България.

Други впечатления:

• Има едно гръцко питие, нещо като вино, ама по-слабо, което продават в лимонадени бутилки и го забравих как се казва, и много го хвалят и пият. Да знаете, че не струва.
• Лидл там е същия като Лидл тука, само малко по-евтин.
• Колкото е по-голям един рак, толкова по-силно щипе, а големите щипят ебасимайката колко силно. Не е изключено да ти отлепят нокът ако те сбарат.
• Даже да мразиш чалга, гръцката музика си звучи съвсем на място и не дразнещо в Гърция.

Петър Стойков - Longanlon е автор на блога Како Сийке, не съм от тях! и принципно изобщо не е фен на пътешествията били те зад или пред граница, но повече няма да стъпи в български курорт.

Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Нели Нешева сама казва, че е получила бонус от 12 700 лв. с ДДС?!?! Удивлението не е за сумата, а за ДДС-то.

А сега за сумата: депутатът от Синята коалиция Димо Гяуров каза, че “по наша груба сметка става дума за над 30 000 лв. за г-жа Нешева“.

Докато не видим документите и двете числа остават във въздуха. А иначе д-р Нешева обясни, че не била тя отговорна, а някаква методика, която пък самата тя е утвърдила. И определи думите на г-н Гяуров като клевета.

Въпрос 1: Къде точно между 12 700 и 30 000 лв. е границата, след която оповестяването на бонуса става клевета?

Въпрос 2: Популизъм ли е депутатите от ГЕРБ да си замразяват заплатите (т.е. да не си ги увеличат с близо 400 лв.), а чиновници да получават между 12 700 и 30 000 лв. бонуси върху заплатите?

снимка: dariknews.bg

Допреди няколко дни отбелязахме един празник, който май се харесва предимно от женската част от населението – Св. Валентин. Ако сме сами или с наскоро разбито сърце, той може да ни накара да се замислим за нашия relationship status. Със сигурност Св. Валентин е подтиквал …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Google купи Motorola Mobility

     Google придоби Motorola Mobility като офертата на Google от $12,5 милиарда бе приета от 99% от акцио...

Както вече бяхме съобщили, предположенията бяха, че Facebook подготвя пускането на Facebook Timeline за бизнес страници на 29 Февруари в Ню Йорк по време на Facebook Маркетинг конференцията (fMC). Ето че завесата около предстоящото пускане на Timeline за бизнес страници се повдига още малко от AdAge. Позовавайки …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Facebook Timeline за бизнес страници? Ще разберем ...

     Facebook подготвя пускането на Facebook Timeline за бизнес страници! Това съобщават от Бизнес Инсайд...
  2. 

     Timeline за Бизнес страници? Facebook казва: още н...

     Както съобщихме новият Facebook Timeline е достъпен за всички от днес.  Въпросът който си задаваме в...

Типичният Google + потребител е мъж, инженер, но това е наполовина вярно. Според нови изследвания, Google+ все още е по-популярен сред мъжете, като преобладават студентите над софтуерните инженери.

Според неофициална информация, социалната мрежа ще пусне новия формат на страниците си в края на месеца.

Интересни факти излизат на яве в края на тази седмица. Оказва се, че социалната мрежа Twitter събира и съхранява всички наши контакти от мобилните ни телефони за цели 18 месеца. Това става, след като вие използвате Twitter апликация за смартфона си, а след това решавате да …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     В Китай Twitter е национална заплаха

     Решителна стъпка за борба с фалшивите профили и чистотата в социалните мрежи направи Китай. Държавни...
  2. 

     Twitter пуска Self Serve рекламна платформа

     От Twitter обявиха, че пускат бета на Self Serve рекламната си платформа. Новата услуга ще бъде на р...

Ако обичате апликации, които са свързани с гео-локация, даващи информация за заведения, музеи, барове и т.н., то Localmind е вашата апликация. Този app е един от най-добрите в своята категория, като ви позволява да зададете въпрос, свързан с даден обект и да получите отговор за много …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Все повече хора влизат в социалните мрежи през моб...

     Когато в ръцете си държиш мобилен телефон, с който можеш да проверяваш пощата си, да се ровиш в инте...
  2. 

     Деси Бошнакова: Идват много надъхани и ентусиазира...

     Разкажи с какво се зaнимаваш?Знам, че като кажа, че се занимавам с ПР, ще отблъсна читателите, но то...

Както се казва: “Дай боже на всеки наблюдение по тази причина!” Докато заплатите в Гърция и Португалия се сриват с неудържим темп, бързият растеж на българските доходи тревожи Европейската комисия. България е шампион в ЕС по нарастване на заплатите, защото са скочили с 27,8% през последните три години.  На второ място след нея е Румъния [...]