Авторът и активен сътрудник на Mediapool* Даниела Горчева спечели награда на Европейската комисия в тазгодишния конкурс на Европейския съюз за журналистика „Заедно срещу дискриминацията“. Читателите на Mediapool, на Еврочикаго и на редица онлайн и печатни издания, познават добре активната гражданска позиция на Даниела и плама, който тя влага в многобройните си анализи, интервюта, разследвания и публицистични текстове. Даниела посвети много от журналистическата си енергия в помощ на историческата ни памет. Тя винаги търси гледната точка за събитията от близкото минало на участниците в тях, които са далеч от прожекторите и пропагандните маневри. В Холандия, ...

За да се възползват от тъч функцията на Windows 8, производителите на ноутбукове плануват да създават ултрабукове с тъч-скрийн, но добавянето на такава функция ще увеличи дебелината на устройствата с 0.7-1.5см, също така и ще се увеличат разходите за производство им. Според източници от снабдителната верига за ноутбукове, за да решат тези проблеми, производителите ще пускат модели с трансформиращ се дизайн, като първите такива устройства ще бъдат готови през юли-август 2012. Производителите на панти за ноутбукове отбелязаха, че благодарение на съществуващият дизайн от тип “мида” на ултрабуковете, панелът лесно може да се мести, докато потребителите работят с тъч-скрийна, но ако разтегнат пантите твърде много, това лесно може да счупи долната част на ноутбука. За да избегнат това, производителите ще трябва да създадат трансформиращ се дизайн, за да позволят на тъч-скрийн функциите да работят. Същите източници разкриха, че производители на ноутбукове, сред които и Lenovo, Asustek и Acer плануват да пуснат трансформиращи се ултрабукове. А първият трансформиращ се ултрабук на Lenovo е с наименование Yoga и ще бъде пуснат през втората половина на 2012. Те също отбелязаха, че голяма част то продуктите с трансформиращ се дизайн включват модели с въртящ се дисплей, като това и тъч-скрийна ще превърнат ултрабуковете в таблети.

Журналистиката загуби един прекрасен пример за брилянтна работа и професионализъм. На 17 февруари 2012 г., дойде трагичната новина, че кореспондентът на “Ню Йорк Таймс” за  Близкия изток, Антъни Шадид е починал в Сирия на 43-годишна възраст. Според сведенията смъртта е дошла в резултат на тежък астматичен пристъп. (повече за Антъни Шадид в сайта на “Ню Йорк Таймс”) Шадид, американец от ливански произход, е широко уважаван заради балансираното отразяване на процесите в региона на Близкия изток и Северна Африка, като е отличен през 2004 г. и 2010 г. с наградата Пулицър за отразяване на американската инвазия в Ирак и продължаващия конфликт там. През изминалата година репортажите и публикациите му бяха свързани с Либия и Египет, а в края на живота си предаваше новини от Сирия. Смъртта на Антъни Шадид е тежка загуба за активисти, журналисти, блогъри, новинари… Един от любимите ми автори, чиито статии чаках с нетърпение. R.I.P Anthony Shadid 

От НАСА са разказали , че в близко време на борда на МКС ще се появи ново бизнес оборудване за научни изследвания. От НАСА са сключили споразумение с компаниите Astrium Space Transportation и NanoRacks за доставка на орбита на научно оборудване.

Руските космонавти Олег Кононенко и Антон Шкаплеров , по време на плановото излизане в открития космос , не успяха да установят на МКС притивомеоритните панели на модула Звезда.

Учени от Федералният политехнически университет (EPFL) в Лозана са се заели с разработката на системата CleanSpace One за почистване от орбита на космически боклук.

То бива гласност и перестройка, но чак пък кредитните милиционери да обявят!

Това вече би било прекалено за контролираното изпускане на мътните води от резервоарите на ДС, предназначени да давят избирателно грешниците, посочени от самата ДС . Тя покри ценните си тайни и своите верни хора, но се погрижи да запази архивите, предназначени за демонстративното поругаване на онези, които прецени като свои врагове. Сред удавените напоследък се оказаха колегата от БНТ Александър Авджиев, както и преди това уникалната българска писателка Вера Мутафчиева, които си отидоха скоропостижно от този свят с този камък на шията.
Ето какво се случва с опита да бъде изобличена връзката между разграбването на България и ДС, според председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов:
„При проверката на кредитните милионери за принадлежност към ДС, която тече в момента, установихме несъответствие в закона. В него е записано, че задължително се установява принадлежност на лицата, посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник по Закона за информация относно необслужвани кредити (чл. 26, ал. 1, т. 4)“, обясни Костадинов.

„Тези лица обаче не фигурират в списъците в закона, по които става самото обявяване на принадлежност на лицата, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности (чл. 1, ал. 2)”, продължи той.

Така се оказва, че комисията е задължена да извърши проверка на кредитните милионери, но въпросът със самото им огласяване е оставен висящ, тъй като кредитните милионери не са отнесени нито към публичните длъжности, изброени в закона, нито към лицата, извършващи публична дейност.( Медиапул)

Като един от систематично натисканите под водата давещи се в миналата мътилка грешници си позволявам да се позова на колегата Христо Христов, чийто сайт е цитиран по-горе, за да направя още едно (само)признание, което да достави удоволствие на публиката и особено на онази специализирана част от нея, която бди никой надигнал глава да не изплува от спомената мътилка на миналото.

„Журналистът Христо Христов: Само 3% от архивите на Държавна сигурност са извадени на светло
Сряда, 8 Февруари 2012
FROG NEWS

Христо Христов е разследващ журналист и изследовател с 21-годишен професионален опит. Журналистическата си кариера започва през октомври 1990 г. във в. „Демокрация” като репортер. В периода 1991-1997 г. е съдебен репортер, като отразява водените по това време следствени и съдебни дела за престъпленията при комунизма. През 1997 г. оглавява отдел „Вътрешна информация”, а през 2000 г. е специален кореспондент в „Демокрация”. През 2010 г. отразява темата за досиетата в блога „Досиета” в сайта на в. „Капитал”. През януари 2011 г. основава независимия специализиран сайт Държавна сигурност.com.

- Откривате ли положителни герои сред агентите, както например се определиха Георги Първанов и Божидар Димитров?

Единствените хора, които сами обявиха връзките си ДС още в началото на прехода са журналистът Иво Инджев и Осман Октай. Те скъсаха мрежата на тайната зависимост сами, публично и подобни стъпки следва да се уважават от обществото, аз лично го правя.”

Както се казва, веднъж съм си признал, защо да не продължа с признанията?

Признавам, че по отношение на кредите съм длъжник на кредиторите си в битката за финансово оцеляване ( което не е за хвалба) тъкмо защото никога не се изкуших да стана кредитен милиционер.

Признавам също, че съм милионер по кредит на доверието на посетители в блога, които при това нарастване на моята задлъжнялост към тях преди 31 март, датата на 4 годишнината на възникването на моето печелившо (такъв кредит на доверие) предприятие ivo.bg, вероятно ще надхвърлят 8 милиона. До днес този кредит ми струва посещаемост от 7,957,865 влизания. (Blog Stats Summary TablesTotal views: 7,957,865).Признавам, че съм богаташ.

Да му мислят бедните кредитни милиционери, които има какво да крият.

Share on Facebook

В четвъртък, 16 февруари, компанията Microsoft стартира официално сайта msnNOW, събиращ в едно всички последни новини от социалните мрежи. Порталът обединява новини от мрежата на Facebook, микроблогинг услугата Twitter, търсачката Bing, видео портала YouTube и сайта BreakingNews.com. Както пише агенция "Франс Прес", порталът анализира заявките за търсене, въведени от потребителите в Bing, както и актуализациите на статусите в социални мрежи, като по този начин очертава актуалните тенденции в новините. Специален банер на сайта посочва, че системата анализира едновременно повече от 220 милиона заявки за търсене и повече от 13 милиона обновления на статуси в социалните мрежи. Въз основа на най-популярните тенденции редакционният екип на msnNOW пише новини и ги придружава с коментари на експерти. Всяка новина е маркирана с логото на източника, чрез който тя е попаднала на сайта. Microsoft заяви, че msnNOW е първата услуга, която обединява на едно място всички последни новини от социалните мрежи и новинарските сайтове. Интернет порталът MSN и търсачката Bing, на чиято база е създаден порталът, са собственост на компанията Microsoft.

На пресконференция с министър-председателя на една държава журналистите задавали следните въпроси: - Господин министър-председател, цените се вдигат, а заплатите - не, как се справя народът? - Ами живее си, справя се - отговаря министърът. - А какво ще кажете за кризата в здравеопазването - няма лекарства или са много скъпи? - Ами живее народът, справя се! - Някакво обяснение за ниските пенсии, режима на ток и вода? - Живее народът, живее! Накрая става един журналист и пита: - Господин премиер, а с цианкалий опитвали ли сте? Усмихни се, България, още ще имаш шанс и време да търпиш чиновнически простотии. Преди цианкалия.

Filed under: бръмчащи мисли, виртуална нереалност, култура уж Tagged: ACTA, art, banksy, Бански, Пикасо, артист, изкуство, pablo picasso

Filed under: бръмчащи мисли, виртуална нереалност, култура уж Tagged: ACTA, art, banksy, Бански, Пикасо, артист, изкуство, pablo picasso

Anonymous хакнаха официалния сайт на Федералната Търговска Комисия на САЩ (US Federal Trade Commission) и сайта на партньорите им National Consumer Protection Week. Хакерите са обезобразили сайтовете и са оставили съобщение в знак на протест срещу ACTA, както и забавно видео, което показва опустошителните резултати, които договорът ще причини на свободата в интернет. От Федералната Търговска Комисия направиха изявление, в което разкриха, че засегнатите сайтове са спрени, докато уязвимостите, които са осигурили достъп на хакерите бъдат отстранени. “Сайтът на Бизнес Центъра на Бюрото за Защита на Потребители (Business Center of the Bureau of Consumer Protection) и този на National Consumer Protection Week бяха хакнати по-рано днес,“ съобщи директорът на бюрото за публични въпроси на ФТК – Сесилия Превет. “Тези злонамерени атаки са сериозни за ФТК. Сайтовете бяха спрени и ще бъдат пуснати отново, след като постигнем удовлетворяващи резултати в откриването и отстраняването на уязвимостите.”

Искрено честитя на Даниела Горчева, която живее и работи като журналист в Холандия ( но не по тази причина няма как да бъде отличена в България), че спечели наградата на Европейската комисия в тазгодишния конкурс на Европейския съюз за журналистика „Заедно срещу дискриминацията“.

Тази награда е признание за това, че има български журналисти от европейска класа.

Посвещавам една от статиите й (признавам, без да въвличам в тази моя инициатива самата Даниела) на Сергей Станишев, българския гражданин, който като председател на Партията на европейските социалисти заема в момента най-висок пост по партийна линия в Европа.

Този поздрав също е и мое право на отговор срещу твърденията, че авторът на този блог никога нищо позитивно не бил отбелязвал( ivo.bg)

Паметникът на Съветската армия и изгубената памет – дебатът продължава
05.11.2011

Даниела Горчева, сп. „Диалог“, Холандия

Дебатът за паметниците и паметта за близкото комунистическо минало продължава с пълна пара в социалните мрежи като Фейсбук и в интернет форумите.

Няколко смели четки постигнаха за една-единствена нощ това, което десетки талантливи пера, статии, протести и петиции не успяха да постигнат за двадесет години. Ярката светкавица на иронията освети една десетилетна лъжа. Ехото й още не е заглъхнало. И нищо вече няма да е същото. Непоправимото се случи: хората започнаха да си задават въпроси. А задаването на въпроси рано или късно ще ни върне изгубената памет.

Подменената памет

Именно паметта е тази, която ни предпазва да не залепим длан върху горещия котлон. Липсата на памет води до неразпознаване на опасността, загуба на ориентация и нерядко – до фатален край. Още по-страшно е, ако цяло едно общество страда от амнезия и загуби представа що е добро и зло.

Няколко поколения българи, руснаци и източноевропейци бяха подложени на чудовищен експеримент, целящ подмяната на паметта им за миналото. В България узурпиралите по престъпен начин властта в България и с решаващата помощ на чужда окупационна армия, десетилетия наред откровено се заканваха: „Тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем”.

Имаха предвид не своята кръв, разбира се, а пролятата от тях кръв на десетки хиляди безпощадно избити български граждани.

Но през 1953 г., когато този 37-метров паметник е издигнат, горяните все още водят своята въоръжена съпротива срещу комунистическия режим.

През 1953 -та, въпреки че естествените лидери на българския народ и целият предвоенен елит, който не е избит през 1944-1945, са натикани в концлагери и затвори, въпреки че партията на Никола Петков е забранена, въпреки терора, убийствата, побоите, изселванията, въдворяването в лагери и лишаването на децата им от правото да учат, българите се бунтуват и отказват да влязат в ТКЗС.

Вбесени от неуспеха си срещу упоритите български селяни, 60% от които все още владеят собствената си земя и уплашени от Горянското движение, комунистическите терористи и слуги на Кремъл издигат гигантски паметник, размахал заплашително оръжие в небето над София.

Паметникът е вдигнат незаконно, на общинска земя.

Вдигнат е на мястото на Княжеската градинка, където е имало детска площадка, забавен лабиринт, воден басейн, малък медицински пункт, летен и детски театър с 600 места, алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите. Заедно с мавзолея на княз Батенберг и градината пред него те формират онази градска модерност, характерна за европейска столица.

Вероятно паметникът е построен именно там и защото дори споменът за принадлежност към Европа е трябвало да бъде изличен.

Погледнете сега централната фигура на паметника, която държи пистолет „Макаров” в ръка. Този пистолет е конструиран през 1948 г., тоест няма как това да са войниците, воювали с армията на Хитлер през войната. Това е превъоръжената Съветска армия, която три години по-късно нахлува в непокорна Унгария. А до 1956 г., когато съветските танкове смазват унгарците, българският народ все още се съпротивлява и все още се надява.

Затова е вдигнат този паметник – като предупреждение и заплаха, че ако българите не престанат да се борят, кремълските наместници у нас няма да се поколебаят отново да повикат на помощ чуждата армия, с чиято решаваща помощ, взеха властта у нас.

Уместно ли е да има паметник, възхваляващ Съветската армия?

Да, ще кажат някои, защото „Съветската армия освободи Европа от нацизма”.
Не, ще ви каже познаващият историята гражданин.

Червената армия (както е известна до 1946 година Рабоче-Крестьянская Красная Армия, преименувана после в Съветска) никога не се е била за освобождаването на Европа, а за разширяване на съветската империя. Първоначално – като съюзник на нацистите. Тогава окупира Полша, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Бесарабия и т.н. После – вече като самостоятелен играч, след като се скарва с наци-другарчето си за подялбата на света и се сбива и с него. Но това дребно обстоятелство, разбира се, не променя окупаторския характер на Червената армия.

Затова – колкото е уместно да има паметник, възхваляващ армията – окупатор на Хитлер, точно толкова е уместно и да има паметник, възхваляващ армията – окупатор на Сталин, извършила тежки военни престъпления (като избиването на 22 хиляди полски военнопленници в Катин, например) и престъпления срещу цивилното население в Германия и други страни. В България никога не се споменава за ужасяващите със своята жестокост чудовищни зверства в Източна Прусия, извършени от червеноармейците.

Който има сили, нека прочете повече тук, но предупреждавам, че текстът съдържа шокиращи описания на проявен садизъм.

В листовка, адресирана до съветските войски, членове на комунистическата партия на Съветския съюз отправят призив като този: „германците не са човешки същества… нищо не може да ни зарадва повече от труповете на германците“ или като този: „Войници на Червената армия! Избийте всички германци! Убивайте! Убивайте! Убивайте!“ (вж Анатолий Голдберг, Иля Еренбург; Christopher Duffy, Red Storm on the Reich).

„Подвизите” на Червената армия, самата тя създадена през 1918 година с нечувано насилие към нежелаещите да воюват в редовете й селяни, започват дълго преди Втората световна война и не свършват с нея. Нека не забравяме нахлуването на Съветската армия в Унгария през 1956, в Чехословакия през 1968, в Афганистан…

Не се е разминало и на България…

Имало е, естествено, доблестни руски офицери и войници в армията на Сталин, както е имало и доблестни немски офицери и войници от армията на Хитлер, които и по време на войната не загубват човешкия си облик и не само не са извършвали престъпления, но и са помагали при възможност на цивилното население, спасявайки човешки живот.

Такива конкретни офицери и войници заслужават да имат паметници.

Но армиите на Хитлер и на Сталин не могат да имат възхваляващи паметници, защото са армии, извършили тежки военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Альоша: „Кого освобождаваме и от какво?”

Убитите и загиналите в бой войници и офицери, изпратени на война заради налудничавите стремежи на Сталин и Хитлер също заслужават паметници там, където са оставили костите си.

Но има ли загинали в България руски войници?

Има, разбира се. Но те са разстреляни от НКВД. За такъв един случай разказва Атанас Славов в автобиографичната си книга „С точността на прилепи” (изд. Български писател, 1992, стр. 71-74):

“ – Кого освобождаваме? – това беше постоянният въпрос на Алексей, когато го помъкнеха пиян като прасе.

Около една седмица след като Червената армия влезе в Сливен, десетина души бяха разквартирувани вкъщи…Ако помните възрастния войник, който ме пита за специалния глагол, за да се разбере с местната уруспия – и той беше тук. Леонид се казваше. Беше им като баща на всичките, но Алексей особено го тревожеше. Мисля, че го обичаше, защото беше прост украински селянин, а Алексей единствен между тях имаше една година в гимназия. Така че Леонид хем го ценеше високо, хем се тревожеше, че е разглезен от много знание и му трябва подкрепа.

Ден след ден Алексей ставаше все по-нервен.
…
След това всички руснаци се заключваха в приемната на гуляй, за да разтушат любимеца си. Пееха и се смееха, бърбореха неразбрано, и току по някое време гласът на Алексей се издигаше високо над всички: „А аз ви питам кого освобождаваме и от какво? Отговорете! Кого? Тях ли?”

„Шт, шт, шт!” – запушваха му устата и пак започваха песните. Но понякога се случваше да избяга през френските прозорци на терасата. Те го хващаха и го вмъкваха вътре и момичетата тичаха насам-натам в стегнатите си розови комбинезони, под които подскачаха огромни лъскави сутиени, и бършеха повръщаното, и целуваха горкото момче, и го притискаха до себе си, сякаш да го предпазят в похабения си матерински инстинкт от това, което вече никой не можеше да го предпази. И го вмъкваха в библиотеката на тате да го положат на някой от лебедовите тенекиени кревати под стотиците предреволюционни книги, написани със стария правопис от достоевците и бакунинците, за които нито бяха чували, нито се интересуваха. Завиваха го презглава и го целуваха пак и пак, и го молеха да мълчи, докато изтрезнее.

През ноември се върнахме в София…И ето че една декемврийска сутрин преди разсъмване се звънна и от улицата се чу остра свирка с уста: Леонид!
– Как са в Сливен? – попитах. – Момичетата, Алексей?
– Плохо, плохо с ним получилась! – Леонид се поколеба и запали цигара, за да не може острият поглед на мама да го прониже до истината.

Видях как ревматичното й рамо взе да се върти. Беше нещо като нервен трик; сякаш се мъчеше да сгуши на сигурно върху рамото си детска глава, която липсва.
– Колко лошо? – На нея не можеше да й замажеш очите. – Какво е станало с Алексей!
– Много лошо!

Алексей го бяха разстреляли. Беше дезертирал. Взел някакви цивилни дрехи и се скрил между софийските белоруски емигранти, но някой го издал и така беше станал един от осемте, които загинаха в мазето на руското комендантство в Сливен.

Вечният въпрос на бедното момче: ”Кого, по дяволите си мислим, че освобождаваме?”, най-сетне се беше разпилял по четирите посоки на вятъра. Като бледа вощена свещица, духната от течението на времето, точно когато беше започнала да разпръсква тъмните сенки на заблудите от смътните очертания на реалността.“

„Плохо с ним получилось“

На този ли Альоша – убит в мазето на руското комендантство в Сливен е посветен паметникът в Пловдив? Не. Този Альоша, както и много други руски войници и офицери, разстреляни от „своите” нямат паметници.

У нас има паметници на Съветската армия, не на жертвите й. Или по-точно паметници на шпагина, на символа на „тая власт, която с кръв сме я взели, с кръв…”.

Шпагин, издигнат в софийското небе над знамето на българския парламент и заплашително насочен срещу Алма Матер.

И за да е пълна гаврата с жестоко избивания от московските наместници у нас български народ, които го клаха така, както никой в цялата му многовековна история не го е клал, на паметника се четат думите: „От признателния български народ.”

Думи, написани от убийците на този народ, който никога не им е дал законна власт и следователно никога не им е дал правото на говорят от негово име.

Къде са техните паметници ?

Само през първите три месеца на съветската окупация в България са избити 30 хиляди български държавници, администратори и интелектуалци. Отделно още толкова български войници и офицери загиват на фронта, сражавайки се под командването на същата тази армия. Отделно десетки хиляди мъченици, загинали в създадените по съветски тертип концлагери и затвори…

Няма ги или доколкото ги има, те са скромни и са неизвестни на широката общественост. Да не говорим, че докато българските правителства даряват огромни парцели общински земи и пилеят парите на българските граждани за чудовищни паметници на похитителите на свободата на България и за гигантски паркове и музеи на …”социалистическото изкуство”, паметниците на жертвите са създадени с лични средства и дарения. А би трябвало да е обратното!

Затова дебатът за паметника не трябва да спира, докато не възстановим загубената си памет и докато не изградим имунитет, дори свръхнепоносимост към „освободители”, освобождаващи ни от … свободата ни, достойнството ни, живота ни…

А това няма нищо общо с русофобията, напротив.

На всеки нормален човек е ясно, че ако има някой, който е страдал повече и от нас от престъпната политика на Кремъл, това са руснаците.

А да обичаш руснаците и Русия, – както казва руският свещеник Яков Кротов, – означава да не обичаш деспотизма, а да обичаш свободата им. Защото има ли свобода – ще я има и Русия.

Share on Facebook

В най-голямата социална мрежа Facebook вече има възможност за верифициране на потребителските акаунти. В началото достъп до тази функция ще имат само най-популярните членове на сайта, които имат много последователи и абонати. Те ще могат да потвърдят самоличността си пред служителите на сайта, съобщи Mashable. След верифицирането на даден акаунт той ще започне да излиза по-често в списъците с препоръчани личности, които получават останалите хора. По този начин известните личности ще получат възможност да увеличат по-бързо списъка с хора, които са абонирани за техните новини. Подобна възможност беше въведена в микроблогинг платформата Twitter още през 2009 година, а в Google+ тя е налична почти от самия старт на услугата. Интересното при Facebook е, че потребителите, които са потвърдили официално самоличността си няма да получат някакъв специален знак или друга индикация, която да подскаже на останалите хора, че акаунтът не е фалшив. Това е странно решение, тъй като една от най-важните роли на верифицираните акаунти е защитата срещу самозванци. Верифицираните потребители дори няма да са задължени да използват истинските си имена, а ще могат да присъстват във Facebook чрез избран от тях прякор. Самият процес на потвърждаване на самоличността включва изпращането на копие от официален документ, издаден от държавата, на който има ваша снимка. Данните няма да се съхраняват продължително време, а ще бъдат унищожавани веднага след завършването на процеса по верифициране на акаунта.

Да сравняваш един висш политически чиновник без завършено висше образование, с Бил Гейтс, не е проява на чувство за хумор, а показва сериозна девалвация на ценностите. Това, че земеделският министър Мирослав Найденов защити председателя на борда на директорите на “Напоителни системи” Георги Харизанов за това, че все още няма висше образование и в момента следва, [...]

Хакери са успели да заразят с вируси всички файлове на скандалния сайт Cryptome.org. Инжектираният код бил предназначен за прехвърлянето на шпионски софтуер в компютрите на посетителите, които са влезли в сайта, съобщи Neowin. Става въпрос за зловреден код, базиран на Blackhole – руски пакет за създаване на вируси, който използва уязвимости в Windows, за да заразява нищо неподозиращите потребители. След установяването на пробива била направена проверка, която показала, че всички HTML файлове в главната директория на Cryptome.org са съдържали прикрепени вируси. Това наложило сайтът да се изтрие и възстанови от чисто резервно копие, в което са налични всичките 6 000 файла. Зловредният код на хакерите първо проверявал с какъв браузър са посетителите и ако се окажело, че това е Internet Explorer в компютъра на жертвата се инжектирал вирус чрез предварително известни софтуерни слабости в продукта на Microsoft. В момента Cryptome.org вече е изчистен от вредоносните кодове и работата му е възстановена напълно. Сайтът работи от 1996 година и е специализиран в публикуването на забранени и секретни документи, свързани със свободата на словото, защитата на личните данни, криптографията, разузнаването и други области. Cryptome.org е един от най-старите предшественици на Wikileaks. Последният сега е най-популярният сайт от този тип, но далеч не е първият, създаден с идеята да покаже на света неща, които няма как да се видят на друго място.

Изглежда, че таблета компанията Amazon - Kindle Fire се справя доста добре на пазара за Android-базирани таблети, тъй като наскоро от изследователската компания IHS съобщиха, че Amazon са успели да продадат 3.8 милиона устройства през последната четвъртина на 2011, с което заемат дял от 14 процента на пазара за Android-базирани таблети. Факта, че Amazon започнаха продажбите на таблетите Kindle Fire през ноември прави успеха им още по-впечатляващ, а и все още предстои таблетът да бъде пуснат в продажба в някои от основните пазари като Европа. Доколкото за компанията Apple, тя имаше 57 процента пазарен дял през поселената четвъртина на 2011, но продажбите й бавно се понижават. Apple имаха 62 процента пазарен дял през 2011, а през 2010 бяха с 87 процента . Въпреки, че Kindle Fire и други таблети, базирани на Google Android конкурират успешно с Apple iPad, изглежда че голяма част от потребителите предпочитат Apple iPhone 4S пред iPad.

Първите закони за защита на интелектуални продукти датират отпреди няколкостотин години, но по това време тяхната философия е била съвсем различна от това, в което са превърнати сега. В началото основната задача на тези норми е била да забърза и ускори прогреса като даде малко време на гениалните творци и изобретатели да си върнат инвестициите, които са направили за създаването на своите интелектуални продукти. Първите закони за защита на авторското право са били фокусирани върху общото благо. В наши дни обаче, регулацията на идеи и интелектуални произведения е всичко друго не, но не и в интерес на прогреса. По-долу можете да видите един кратък филм на режисьора Кърби Фъргюсън, в който с възможно най-прости думи е обяснено защо в момента законите за защита на авторски продукти вредят на хората, на прогреса и на света като цяло. Основната теза на Фъргюсън е, че всичко най-хубаво, което имаме е резултат на копиране и модифициране. Всичко ново е ремикс на нещо старо. Но ако всяко старо нещо бъде защитено от закон и не може да бъде пипано, как ще вървим напред? Сегашната патентна система, която е общопризната по целия свят е така направена, че служи не на общото благо, а за забогатяването на шепа хора, които са на път да блокират напълно всякакъв прогрес и напредък в науката и технологиите. Авторските продукти са защитени за толкова дълъг период от време, че преди да станат публична собственост вече губят напълно полезността и смисъла си. Едно от най-вредните явления в наши дни са патентните тролове, които не правят нищо друго, освен да купуват патенти, за да съдят други компании, които са използвали защитените идеи. Патентните тролове не създават каквото и да е, а възползвайки се от законите напълно легално блокират възможността за произвеждането на по-евтини и добри лекарства, уреди и софтуерни продукти. Във филма на Кърби Фъргюсън е разгледана и практиката при софтуерните патенти, където се защитава идеята за нещо, което все още не съществува, но би могло да бъде направено. За целта се използват общи приказки, които могат да бъдат тълкувани двусмислено и да покрият огромна гама от продукти, които стават забранена територия след регистрирането на патента.

Everything is a Remix Part 4 from Kirby Ferguson on Vimeo.

Правителството се обявява срещу опита да бъдат скрити част от агентите на бившата Държавна сигурност. Това става ясно от стенограмата на правителственото заседание от тази седмица, публикувана днес.

Съдът на Европейския съюз постанови вчера, 16 февруари, че социалните мрежи не могат да бъдат принуждавани да филтрират трафика, генериран от потребителите, съобщава агенция "Франс Прес". Решението на съда бе произнесено във връзка с иск, подаден от Белгийското общество на писателите, композиторите и издателите SABAM срещу местната социална мрежа Netlog. Организацията настояваше за добавяне на филтър към Netlog, който да блокира разпространението на съдържание, нарушаващо авторските права на членовете на обединението. В отговор от Netlog заявиха, че инсталирането на такъв филтър ще бъде в противоречие с разпоредбите на Директивата за електронната търговия в Европейския съюз. Съдът се съгласи с аргументите на представителите на социалната мрежа, като посочи, че задължението за следене на съдържанието ще наруши установения чрез европейското законодателство баланс между защитата на авторските права, защитата на личните данни на потребителите и свободата за осъществяване на бизнес. Ще припомним, че през месец ноември миналата година SABAM претърпя аналогично поражение в съдебния процес срещу интернет доставчика Tiscali. Тогава организацията подаде съдебен иск, в който поиска внедряването на технология, която да осигури филтриране на "пиратския трафик." Съдът обаче отхвърли иска с аргумента, че това ще наруши правата на потребителите за свободен обмен на информация и може да навреди на бизнеса на интернет компаниите, тъй като изисква монтирането на сложно и скъпо компютърно оборудване.

НА ЕКЗЕМПЛЯРИ ОТ ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ (Обн. ДВ. бр.26 от 12 Март 2002г., изм. ДВ. бр.96 от 30 Ноември 2005г.) Специална информация на Българо-Американска Асоциация

Image: Bernt Hugenholtz by Kennisland on Flickr

Radio Netherlands Worldwide ни съобщава, че холандското правителство е решило да улесни използването на съдържание предмет на авторскоправна закрила, без това да води до нарушаване правата на съответните правоносители.

В тази връзка радиомедията цитира Бернт Хюхенхолц (Bernt Hugenholtz) от държавната комисия за авторско право:

Ние всички обичаме YouTube, но много от клиповете там са на практика ремикси на материали, защитени от авторското право. При все, че при повечето от тях става дума за пародии, политически коментари или просто някакви абсурди, стриктното прилагане на днешния закон противоречи на тяхното съществуване.

Според Хюхенхолц европейските закони за авторско право вече са тотално демоде, защото изключенията, които те допускат за използването на защитено съдържание не отчитат новите технологии.

Необходима е нова концепция, подобна на американската честна употреба.

Това скоро може да бъде реалност и за нея свидетелства изказването на холандския заместник-министър на правосъдието Фред Тийвен (Fred Teeven), според когото правителството в Хага работи по нова регламентация на ползването на съдържание.

Решения от типа на честната употреба са предмет на все по-сериозна дискусия и в Германия.

За съжаление, на европейско равнище Комисията се концентрира много повече в борбата с нарушения на авторското право, отколкото с осмислянето на нови и декриминализиращи модели на ползване.

Related posts:

1. Писмо от Германия: да адаптираме авторското си право към съвременните реалности!
2. ACTA: писмо от Германия
3. SABAM отнася поредния шамар, социалните медии не са длъжни да филтрират съдържание

НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 42 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 06.07.2009 Г.) Специална информация на Българо-Американска Асоциация

Присъствието на хора в космоса през последните десетилетия е довело до постигането на различни интересни рекорди. В Space.com беше публикувана информация за част от тях и сега ги предоставяме на вниманието ви. Най-старият космонавт, летял в космоса е американецът Джон Глен. Той е бил на 77 години когато е летял със совалката Discovery през 1998 година. Той е носител и на рекорда за най-голям интервал между два космически полета – 36 години. През 1962 година Глен става първият американец, който лети в орбита около Земята. Най-младият космонавт е руснакът Герман Титов. Той е само на 26 години когато лети с кораба Восток 2 през август 1961 година. Рекордът за най-продължителен и непрекъснат престой в космоса се държи от руския космонавт Валери Поляков, който е прекарал на станцията МИР цели 438 дни. Поляков е останал в орбита около Земята от януари 1994 година до март 1995. Валери Поляков гледа през люка на МИР към совалката Discovery (6 февруари 1995) Най-краткият полет на човек в космоса е продължил само няколко минути и е извършен от американеца Алън Шепърд. Той прекарал 15 минути извън Земята и с това постижение станал първият американец в космоса. Най-отдалеченото от Земята пътуване на хора е извършено от екипажа на злополучната мисия Аполо 13. Капсулата на астронавтите е обиколила Луната и когато е била откъм обратната страна се намирала на 400 171 километра от дома. Случката датира от 1970 година и рекордът все още не е подобрен. Рекордът за най-дълъг престой в космоса с прекъсвания държи съветският космонавт Сергей Крикальов. Той е прекарал общо 803 дена в космоса по време на шестте мисии, в които е взел участие. Това се равнява на две години и два месеца. Рекордът за най-дълго обитаван космически кораб държи Международната космическа станция. На нея винаги е имало хора от 2 ноември 2000 година до този момент. Най-дългият престой на хора на Луната държи екипажът на Аполо 17, който през 1972 година работи 75 часа на повърхността й. Това са повече от три дена. Тогава е и последното кацане на хора върху нашия естествен спътник.

Днес на страницата на YouTube бяха обявени някои новости, свързани със социалната мрежа за споделяне на видео съдържание. Целта на промените е свързана с желанието на Google за още по-голямо интегриране на YouTube с Google+. Кои са най-важните промени: 1. Свързване на Google+ с профил …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Малка промяна за YouTube, голяма крачка за Google+

     Както можем сами да забележим, то YouTube започва все по-силно да интегрира Google+, но това разбира...
  2. 

     Представяме ви YouTube Slam

     Google пуснаха най-новата си YouTube услуга. Новата платформа се казва YouTube Slam и дава възможнос...

Най-младият президент в германската история Кристиан Вулф, който разчупи няколко табута в своята политическа кариера на премиер на долна Саксония и държавен глава на страната, подаде оставка след медиен скандал, избухнал миналия декември.

Консерваторът, който дръзна да назначи в провинциалното си правителство наследник на турски емигранти и предизвика Папа Бенедикт с призив за повече толерантност на католическата църква към разводите, би трябвало да направи обаче на българската публика впечатление с нещо крайно нетипично за нашата политическа фауна: напуска поста си без упреци и търсене на вина у другите. С нито една дума 52 годишният Вулф, бързо изгряла и бързо помръкнала медийна звезда на германския небосклон, не се оплака, че е бил обект на политическа атака или, че е несправедливо оклеветен, както обикновено постъпват у нас разни подаващи ( понякога ) оставки министри или други политици. Той просто заяви, че е загубил доверието на хората и това е достатъчно основание да се оттегли, макар да няма решение на съда по повдигната проверка на прокуратурата за негови връзки с бизнеса в качеството му на регионален министър-председател- връзки от които, според медийни публикации, се е възползвал неправомерно.

Сравненията се натрапват сами. В България за 10 години президентът Първанов не призна и с половин уста за някой от многобройните си гафове. Този „херувим”, за да не кажа направо „светец” и в момента е обект на парламентарно разследване, но явно не се тревожи особено. А това е така заради увереността му, че е инвестирал дълго, дълбоко и трайно в медийно влияние, поради което яловите опити да му се потърси сметка за дългия списък от „прегрешения”, отново ще ударят на камък. Без формирането на обществени нагласи по въпроса, което зависи от медиите, той явно ще си остава недосегаем за критиката и ще продължава да подхвърля презрителни реплики за „политически поръчки” срещу него, които няма да се увенчаят с успех.

У нас положението с медиите през неговите два мандата си беше обратно на германското: не журналистите искаха оставката му, а той на тях. Допълнителна информация ( освен известната ми от личен опит и от един случай в Перник с колегата Руми Борисова) научих по някакво съвпадение вчера, когато разбрах, че от името на президента Първанов до управляващия германската медийната групировка ВАЦ в България Бодо Хомбах е било изпратено писмо с искане от поста главен редактор на в. „168 часа” да бъде уволнен тогавашният главен редактор Николай Пенчев заради редките за онова време разкрития по адрес на държавния ни глава ( например за скъпата му ловна пушка). Общо три опита направил Първанов, но колегата Пенчев е имал късмета да се радва на закрилата на нормален работодател, а не на фалшив „американски” (като моя милост).

И се получава така: германският „Билд цайтунг”, който в средата на миналия декември разгласи записана на гласовата поща заплаха на президента Кристиан Вулф, на практика го „уволни”. Когато с прогноза за подобна вероятност ми се обади едно от моите две деца, които работят в тази медия в Берлин, си помислих за иронията някой с моята фамилия да има свободата да „уволнява” президента на чужда държава…

Къде го чукаш, къде се пука ! Пука се там, където непукизмът на политическия цинизъм има граници и се натъква на реалния контрол на медиите, които у нас също толкова реално се контролират от силните на деня.

Иначе казано, в Германия журналистите „гръмнаха” един Вулф ( вълк), докато у нас убиецът на вълци, облечен в кожата на уж безобидната до тревопасност президентската власт, на практика „стреляше” по журналисти. Тук просто нямаше достатъчно влиятелен „цайтунг”, който да не беше отгледан овреме като една вълчица, въртяща след опитомяването послушно опашка пред стопанина на държавата!

Share on Facebook

Отново, отново поведението ви, скъпи сънародници, е крайно разочароващо и обидно. Какви са тези истерии в последно време и оплаквания с разтреперан глас по всички новини заради високите сметки за отопление. Пак поставяте собствената си тленна плът и нейното сгряване над всичко останало и над всякакви нематериални и духовни постижения и стремления. Какво е основното постижение на нашата изстрадала демокрация? Това, че обитаваме едно от най-веселите места в света, където карнавалът в политическото и общественото никога не спира, а милионите блеснали и радостни очи са приковани в телевизора от сутрин до вечер в очакване на най-талантливия сърцевед и психотерапевт на малката ни и сплотена нация, генерал-лейтенант премиера доктор Борисов. Само едно негово появяване може да ни накара да повярваме отново в доброто и справедливостта, да забравим да мислим за пари и сметки. Това не бива да го забравяте и да сте благодарни, че го имате. Въпреки всичко няма да се отучите от това...

Евродепутат Илиана Иванова (ЕНП/ГЕРБ) ще отправи покана за среща към председателя на холандската Партия на свободата (PVV), Герт Вилдерс, във връзка със създадения от PVV уебсайт за оплаквания и жалби срещу граждани от Централна и Източна Европа. Г-жа Иванова и нейните колеги в ЕП, начело с председателя на ЕНП, г-н Жозеф Дол изразиха своето отношение към [...]

„Циганите на сапун”. Тази расистко-хигиенна фраза ни се навира в очите твърде често, вървейки по родните улици. Някои от нас се възмущават, други явно или тайно удрят по една доволна усмивка от смелостта на българската мисъл. Освен че е малко дискриминативен, в този писмен паметник на толерантността ни има нещо много истинско. В едно кратко изречение е описана нашата истинска природа – парадоксална и нефункционална. Абсурдът във фразата е очевиден. Сред мотивите на привържениците на масовата кастрация на ромите, на затварянето им в лагери или целокупното им унищожение да мразят така малцинството е, че то масово мирише. От друга страна, се замисляме за функцията на сапуна, който по принцип е свързан с чистотата, и то особено на българските бели, беленички ръце. Тогава възниква въпросът защо искаме да създаваме сапун от нещо, което смърди, след като явно няма да го ползваме. Отговор досега на този парадокс нямаше. Само лъсваше неикономически ориентирано наше съзнание, което ни...

Little, Brown Books for Young Readers обяви издаването през есента на нова поредица от четири книги на автора Лемъни Сникет (псевдоним на Даниел Хендлър).

На 23 октомври 2012 г. издателството ще пусне на пазара “Who Could That Be at This Hour?” („Кой ли може да е в този час?“), първата книга от поредицата „Всички погрешни въпроси“, изследваща младежките години на Сникет в „повяхващо градче, далеч от всички, които познавал или на които можел да се довери“.

„Кой ли може да е в този час?“ ще бъде публикувана едновременно в хартиен вариант с твърди корици, на аудио-книга и в електронен формат, а първоначално обявеният тираж е от един милион копия.

„Изключително развълнувани сме да публикуваме неустоимата нова поредица на г-н Сникет, която най-после ще разкрие интригуващото мистериозно минало на автора“, споделя вицепрезидентът на Little, Brown Books for Young Readers Мегън Тингли в свое изявление.

В характерно пиперлива забележка, Сникет споделя за новата поредица: „Тези книги са с доста съмнителен характер и и са пълни с въпроси. Аз лично не мога да проумея защо някой би проявил желание да ги чете“.

Това е първата нова поредица на Лемъни Сникет след успеха на „Поредица от злополучия“.

Прогнозите от последния бюлетин на ЕЦБ се влошават – очакванията са за (лека) рецесия в Еврозоната през 2012. Разбира се, както винаги прогнозите на самата Европейска централна банка са най-интересни. ЕЦБ не дава точна прогноза, а "ветрило" от възможни сценарии. В случая ЕЦБ очаква растежът да е някъде между минус 0.4% до 1%.

Блогът за икономика 2012

Моника Димитрова е магистър по специалностите „Право” и „Международни отношения” в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Има реализирани специализации и курсове в университета „Кеймбридж” по „Право на Европейския съюз и английско право”, в университета King’s College – Великобритания, Академията по международно право в гр. Хага – Холандия. Работила е в Агенцията по обществени поръчки към Министерството на икономиката и енергетиката, била е юрисконсулт в Централизираното звено за финансиране и договаряне в Министерството на финансите. От януари 2011 г. е ръководител на управляващия орган на „Оперативна програма „Административен капацитет” (ОПАК) в Министерството на финансите. - Колко са договорените и изплатените средства по ОПАК от началото на годината? - Само през януари тази година ОПАК е изплатила средства в размер на 2,8 млн. лева. Общият брой на одобрените към момента проектни предложения, по които предстои да се сключат договори, е 48, a...

Може и да изненадам някои праволинейни критикари с тези думи за премиера Борисов, тъй като и аз не съм спестявала критиките си към него и някои от близкото му обкръжение. Сега обаче трябваше да напиша нещо положително. Защото смятам, че усилията и стремежите към по-доброто трябва да се поощряват. Откакто гръмна скандалът с "бонусите", раздавани в НЗОК по време на криза, чух безброй коментари, че единствено и само министър-председателят може да реши тази грозна ситуация, защото цялата власт е у него. И цялата отговорност също така. Няма читав човек в републиката, който тези дни да е казал добра дума за началничката на касата. И това е съвсем нормално. Повечето българи сега едва свързват краищата, нацията ни прогресивно обеднява и се поболява. Според последните статистики у нас най-много пари се харчат за хляб и лекарства. Няма да напомням колко унизително бедно и неефективно е родното здравеопазване. С мизерията там се е сблъсквал всеки българин. На фона на цялата покъртителна...

Собствениците на двата сайта - Wikapedia.com и Twtter.com, бяха глобени по $ 156 хиляди всеки. Уеб ресурсите са копирали елементи от своите "прототипи", с което са подвеждали потребителите. Въпреки това, причините за тези високи глоби не са само изискванията на притежателите на оригиналните търговски марки, а най-вече финансовите измами, в които двата сайта са въвличали своите посетители. Външно Wikapedia.com и Twtter.com слабо са се различавали от оригиналните сайтове, при това тяхната цел е била получаване на пари по нечестен начин. Потребителите, попаднали на главните страници на клонингите са научавали, че са станали собственици на различни награди - обикновено ставало въпрос за iPad . За да се получи наградата е било необходимо да се попълни въпросник, чиито отговори се изпращали чрез SMS-и. Всеки отговор е струвал на наивните британци 2,3 долара. Една от жертвите разказала, че е заплатила общата сума от 98 долара, опитвайки се да получи таблет от Apple . Местният регулатор откликнал на жалбите на пострадалите, след което двата сайта са били закрити, а разположените в Амстердам компании-собственици - R&D Media Europe и Unavalley BV, глобени по $ 156 хиляди всяка. В допълнение, те са били задължени да върнат на измамените потребители похарчените пари за SMS-и.

Учени от Националния университет Чун Хсин в Тайчунг (Тайван) за пореден път доказаха, че всеки човек е уникален. Те успешно са тествали прототип на система, която превръща сърдечния ритъм в ключ за шифроване. Като изходни данни се използват сигналите от електрокардиограф, свързан към дланта на човек. Авторите на проекта са идентифицирали уникалните особености на сърдечната честота и са разработили алгоритъм, който ги превръща в криптографски ключ. Тайната на алгоритъма не се разкрива, но той се усложнява допълнително и от факта, че е уникална не само сърдечната дейност като цяло, но дори и всеки отделен удар на сърцето. По този начин схемата на криптирането се основава на математическата теория за хаоса, според която малките промени в първоначалните условия водят до различни резултати. Един и същ ключ не може да бъде получен два пъти. Целта конкретно на този проект е да се създаде външен твърд диск с контролер, който може да кодира и декодира съхраняваните данни просто от докосване на ръката. Но учените смятат, че един ден сърдечният ритъм ще позволи на човек да отключва и заключва всякакви електронни устройства без използването на допълнителни пароли. Засега не се съобщава каква би могла да бъде приблизителната стойност на една такава система, нито, кога работата по проекта ще бъде завършена.

Той ще бъде специален гост на Film Independent Spirit Awards Звездата от популярния роден сериал „Стъклен дом” Калин Врачански заминава за Холивуд, съобщиха от bTV. Чаровникът е избран да бъде специален гост на престижните Film Independent Spirit Awards и ще представи страната ни на световния кино форум, който ще се проведе за поредна година в Лос Анжелис. На 25 февруари, само ден преди връчването на наградите „Оскар”, плажът на Санта Моника ще стане арена на вечния полет на независимия дух на кино изкуството. Калин Врачански ще бъде в компанията на имена от ранга на ...

Петър Денчев е само на 25, но вече може да се похвали с голяма група от верни почитатели. Автор е на три книги, две от които романи, донесли му множество награди за млади творци. Завършил е режисура в НАТФИЗ, което личи и в най-новата му книга "Тихото слънце". Вижте какво разказва той за романа.

Защо новата ти книга не е точно антиутопия?
- Утопиите сами по себе си винаги водят до насилие, погроми и отвратителни неща, защото тези които ги произвеждат никога не искат да признават своите грешки. Утопистите са идеолози на абсолюта; търсенето на абсолютната истина, на абсолютната справедливост винаги са невъзможни, колкото и красиви идеи да са.
Случаят в "Тихото слънце" е малко по-различен - книгата не е точно антиутопия именно защото не разобличава утопията. Дори много повече: в известен смисъл твърди, че хората сами произвеждат собствените си утопии.
Тук става дума за един преврат, който няма революционни настроения, нито е идеологически обременен. Той става идеологически впоследствие, като резултат от няколко случайни събития. В книгата се занимавам много повече с идеята за вътрешната съпротива като феномен, като начин на преструктуриране на личността. Затова и основният говорител на този роман е един глас. Този глас сам по себе си не носи материалността на персонажа, но носи неговата памет. Другото нещо, което силно ме интересуваше беше физиологическата зависимост от звуковата среда и гласа.

В този ред на мисли, може би най-силното внушение в книгата е подчиняването на хората чрез унищожаване на техния език. Дали не ставаме свидетели на нещо подобно и сега, ако погледнем странния език на медиите през последните години?
- Не мисля, че наблюдаваме подобно нещо, защото живеем в напълно свободни територии. Тук няма политически ограничени свободи, забрани и репресии. Всеки е свободен да говори не само на какъвто език иска, но е свободен да избира и езиковите си средства. Езикът е жива система и неговото състояние и развитие и показателно за определена общност. Това е мнението ми.
До голяма степен езикът на медиите е разбираем за онези, към които е отправен. Проблемът не е толкова в медиите, колкото в образованието. Ако въобще има някакъв проблем.
Отношението към езика и неговите промени са динамичен показател за промяната на ценностните нагласи. Не може да се каже, че медиите са онези, които налагат един език, а аудиториите са напълно потърпевши. Мисля, че тези проблеми са многостранни. Във всеки случай, мисля, че образованието и възпитанието на уважение са единствените средства да се преборят негативните тенденции.

"Тихото слънце" завършва доста загадъчно, да разчитаме ли това като сигнал, че пишеш продължение?
- Всъщност, не съм се замислял дали да пиша продължение. Наистина. Но това е интересна идея. Досега никога не съм се връщал към стари текстове или поне не по начина да мисля за продължение на определеня история. Може би това е въпрос на време и ситуация.

Понеже книгата има доста сериозни структурни препратки към театъра, което е другото поле, в което се изявяваш, кое от двете изкуства поставяш на преден план?
- Няма състезание, нито пък някакво предпочитание. Воден съм обикновено от автентично вътрешно усещане коя тема къде трябва да бъде разглеждана. Има неща, които отключват емоционалната ми памет или пък ме карат да ги изследвам, да стигна до края им. Тези неща обикновено не ги мотивирам вътре в себе си по рационален път, защото всеки път пътищата са различни.
Разбира се, професионалното ми образование е свързано с театъра и това може да оказва влияние върху начина на мислене. Във всеки случай аз се чувствам еднакаво свободен артист и в писането, и в театъра.
Винаги съм казвал, че медията, формата няма значение. Важно е какво прави един артист и колко добре го прави.

Следващият въпрос е много труден и вероятно още по-болезнен, точно затова и обичам да го задавам: може ли един млад човек в България да си осигури добър живот само с театър или само с писане? Или едва с много щастлива комбинация от двете?
- Въпросът е принципен, но в тези неща винаги има голяма доза индивидуалност. Много е трудно да си прохождащ, да си в началото на пътя си и да имаш добър живот, вярвам, където и да си по света. Но ако човек наистина иска да преследва много точна кариера и да се развива, трябва да е готов на отстъпки, на лишения. Важно е да има хора, които те подкрепят: те са част от добрия живот. И от щастливия.
Сигурността и спокойствието никога не са били част от творческия живот. Въпреки това аз не изпадам в оплакване за това колко е трудно и как няма начини. Има много хора, които се справят. И го правят добре.

Но до каква степен потенциалът може да се реализира?
- Случаят в България въобще не е до потенциал. България е интересно място в момента, защото все повече се затваря в себе си и космополитните проекти, мисли и идеи трудно получават почва. Сякаш с настъпването на периода на финансовата криза настъпи край на големите проекти, особено в театъра, сякаш творческите очаквания и идеи се изпариха от общественото пространство в България. И не само в театъра: в общественото говорене, навсякъде има една обичайност, една безкрайна убеденост какво очакват публиките, какво харесват аудиториите. Това все повече убива творческия елемент, защото творческото е винаги неочакваното.
Ето защо в нашето общество е интересен опитът да се провокират мненията. От друга страна, никой не твърди, че е лесно да се впишеш в някое културно поле чрез чужда културна среда. Проблемът ни не е толкова, че няма възможности, а че легитимността се придобива по неясни пътища. Все по-малко значение има колко добър си в това, което правиш. И ако си много добър, това не означава, че автоматично получаваш добри възможности.

Можеш ли да дадеш пример за положителна провокация в литературата ни от последната година-две, която те е изненадала приятно?
- Мисля, че опитът на Милен Русков с "Възвишение" е най-интересното нещо, което се случва. Мисля, че този роман заслужава много по-голямо и много по-интересно анализиране. Смятам, че анализът му трябва да надхвърли чисто литературните качества. Това е наистина космополитен текст.

Какво четеш в момента?
- В момента не спирам да препрочитам пиесата "Карнавал" на Жорди Галсеран, защото до броени дни започвам репетиции по нея в Драматичен театър "Гео Милев" Стара Загора.

Какво да очакваме от теб следващите месеци освен "Карнавал"?
- През март заминавам за Белград за няколко дни, за да представя на камерния фестивал "Славия" постановката си "Жената от миналото" от миналия сезон.
Може би през есента ще започна репетиции по пиесата на Едуард Олби "Морски пейзаж", но това все още е в сферата на предварителните проекти.

Прочети ревюто за "Тихото слънце" или вземи книгата с отстъпка от "Книга за теб"

….с вилица:)

Навийте на една вилица червена прежда. Когато сте навили достатъчно, прокарайте между средните зъби на вилицата здрава връв. Пристегнете силно и завържете. Извадете от вилицата преждата и с ножичка срежете, така че да се получи топче. След това изравнете по-дългите нишки на преждата и вашите малки помпони са готови:)

От тях може да си направите най-различни мартенички:

Това съобщи министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, който днес направи проверка на строително-възстановителната работа по железопътната инфраструктура.

Българите, живеещи постоянно в чужбина, са върнали 773.9 млн. евро в родината за цялата 2011 г., показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ).

Шведското правителство е предложило проектозакон, който, ако бъде одобрен, ще въведе доста тежки мерки срещу разпространяването на пиратско съдържание в страната. От TorrentFreak.com разясняват, че този закон ще позволи на властите достъп до данни за самоличността на онлайн потребители, чиито споделяния на съдържание досега биха им донесли само глоба. В бъдеще, обаче, полицията може да получи правото да арестува подобни потребители дори само заради един свален филм. Целта на този закон е главно ограничението на споделянето на нецензурно или насилствено съдържание, но от него ще бъдат повлияни всички, категоричен е Хенрик Размусен, специалист в областта. Според него всеки, който изтегли дори една песен, е в нарушение на закона за защита на авторското право. Той, също така, разяснява, че ако законът бъде одобрен, полицията няма да има право да претърсва жилищата на потребителите, но ще може да се свързва с тях по телефона и да настоява за разговор наживо. Проектозаконът беше посрещнат със смесени чувства. Докато някои членове на правителството смятат, че пиратството ще бъде ограничено със строги мерки, други специалисти, като адвоката Патрик Хиселуис, например, смятат, че не това е отговорът. Според него, пиратите винаги ще намират начини да заобикалят закона и нелегалното разпространение на съдържание в Интернет ще спре едва, когато някой предложи по-добра и достъпна за потребителите легална алтернатива.

Продукти за 4 порции:
800г свински шол
1 бира
1ч.ч. сметана
1 глава червен лук
1ч.л. сол
1ч.л. риган
1ч.л. мед

За пюрето:
1кг картофи
щипка сол
1ч.л. краве масло
1/2ч.ч. прясно мляко
1к.ч. зехтин

Приготвяне:
Синското се реже на малки пържолки /медальони/, с дебелина един пръст. Подреждат се в тава. Мажат се с мед. Поливат се с 1 бира, 1ч.ч. сметана, 1ч.ч. вода. Поръсват се с 1ч.л. сол и риган. Оставят се за 5- 6 часа да се мариноват.
Картофите се белят, измиват и слагат в тенджера. Наливат се 3ч.ч. вода. Поръсва се щипка сол. Съдът се похлупва и слага на включен котлон. Картофите се варят до омекване. Смачкват се на пюре. Към него се добавя 1ч.ч. прясно мляко и 1ч.л. краве масло. Картофеното пюре се бърка до пухкавост. Взема се тавичка. Маже се дъното и околния ръб със зехтин. Разпределя се пюрето. Отгоре се заглажда. За по- красиво се правят шарки с вилица. Полива се и отгоре със зехтин. Пече се на умерена фурна 30 минути. Оставя се да се охлади.
Лукът се почиства и измива. Реже се на пръстени. Подреждат се около медальоните. Добавя се 1с.л. мазнина за готвене. Тавата се покрива с фолио за печене. Пържолките се пекат на умерена фурна 40 минути. После се маха фолиото и се връщат за допичане още 15 минути.

Изследователи от няколко катедри в Гьотеборгския университет в Швеция, сред които експерти по философия, лингвистика и теория на науката, създадоха уникална компютърна програма с коефициент на интелигентност 150, предаде Gizmag.com. Програмата е била тествана с помощта на специален вид IQ тест, който не е базиран на конкретни познания за дадена култура или наука, а по-скоро на универсални неща, които, според специалистите, биха били разпознати от хора по цял свят. Такива неща са числови поредици или въпроси основани на картинки. Досега подобни програми показваха максимален коефициент на интелигентност 100, но изследователят от Гьотеборгския университет Клаес Странегард решил да основе своята собствена програма на теории за човешката психология. Станегард обяснява, например, че ако един човек трябва да познае третото число в поредицата 1-2-…, той би казал „3“, което е математически вярно, но би могъл да отговори с „1“, което е друг вид логическа подредба. Именно подобни модели за решения на числови проблеми били интегрирани в компютърната програма, в резултат на което сега тя може да се справя със задачи със същата прецизност като на много умен човек. Учените твърдят, че подобни програми един ден могат да помогнат на хората да намират решения за проблеми, свързани с финансите, например. Компютрите, обаче, няма да могат да предвиждат неща като времето, например, тъй като математическите модели, които се използват в прогнозите, нямат нищо общо с човешката психология. И, обратно, подобни програми могат да ни помогнат да разберем теории и процеси, които сякаш са извън способностите на разбиране на нашата психика, като квантовата механика, например.

"Той разбрал: човекът, който не чува и не говори, е идеалният подчинен, защото няма нужда да бъде насилван да се подчинява"

Какво се случва ако се събудиш и усетиш, че тялото ти не ти принадлежи, че крайниците ти не те слушат, че самият ти не чуваш нищо... Може би ще се побъркаш? А може би и ще се съпротивляваш. Такава е съдбата на Господин Г., станал жертва на собственото си противопоставяне на новите тоталитарни власти, ползващи за вдъхновение (или по-скоро за оправдание) странен навик на баща му. В един момент езикът е станал non grata, а вината и истината чрез мълчанието - държавна политика.

Затваряйки цяло едно общество в оковите на тишината и подчинението, тази книга търси мястото си сред доста респектиращ списък с романи, разказващи за случващото се в свят със строга организация и тежки правила. И въпреки че Петър Денчев отказва да причисли книгата към категорията "Антиутопии", няма как да не направим връзка най-малкото с "1984" и "451 градуса по Фаренхайт".

В "Тихото слънце" обаче липсва чисто разказваческото начало, което ни въвежда в историята бавно-бавно, за да ни подготви за развръзката. Тук се сблъскваме направо с езика/речта/словото на Господин Г., които единствено са оцелели от цялото същество на собственика си, въпреки че именно те са били забранени. За да стигнем през болката му до пълното разкриване на развоя на събитията. Думи, изговорени без досадна протяжност, но с много ритъм - точно противоположно на това, което са опитали да направят превратаджиите в самата книга.

Няма как да пропусна факта, че корицата е пряка препратка към соц-стилистиката, която можете да забележите в почти всяка по-голяма семейна колекция. Напълно подходящо за това, което ще прочетете и в самата книга.

Разберете защо "Тихото слънце" не е точно антиутопия и как младите творици могат да реализират потенциала си в България - само в интервюто, което Петър Денчев даде специално за "Аз чета" и което ще бъде онлайн днес точно в 12.30.

Тук започвам една серия, която ще нарека Зловещи разкази. Знам, че нездравото любопитство не бива да се храни с мизерен материал от смлени човешки трагедии. Също знам, че това е и бездруго основният бизнес на повечето пишещи братя. Бих искал моите разкази да не останат до нивото на нездравото любопитство. А да накарат хората да видят светлината. А тя се вижда добре само след като си видял ужасен мрак. И така. Захар си лежеше на купчината пясък, гледаше небето, гледаше мен, гледаше решетката, изкривена от зъбите на предшественика му, който бил толкова зъл, че хапел дори молекулите на въздуха само защото се движат! Лежеше си Захар и не издаваше звук. Застанете някой ден до петнайсетгодишно куче. Нека то лежи на купчина влажен пясък и да е омаломощено от покъртителна и огромна старост. Нека даже да е седемнайсетгодишно. Наведете глава към муцуната му. И се заслушайте в звука, който то не издава. Извънредно богат звук. Тежък звук. По-скоро - повей - като повей от дълбока пещера....

Първите револвери, произведени през 19 век в САЩ, имали повече от 30 части. Те били скъпи и често засичали. В следващите десетилетия Колт ги усъвършенствал и накрая револверът имал 7 части. Резултатът бил, че хем всеки можел да си го купи, хем бил надежден. Намаляването на частите едновременно свалило цената и повишило качеството. Този урок се преподава на всеки инженер по света. За съжаление България не се управлява от инженери, а от народни избраници. Затова тя се движи в посока точно обратна на правилната. Преди 1989-а имахме само едно усложнение в съдебната система: разделението на цивилни и военни съдилища. След Десети съдебните йерархии започнаха да се множат. От един върховните ни съдилища станаха два: Върховен касационен и Върховен административен. Това не само увеличи броя на служителите, но и предизвика спорове за подсъдност. Добавихме и още един съд: Конституционния. В САЩ работата му се върши от Върховния по съвместимост. Така хем разноските са по-малко, хем няма...

Статията е публикувана във Foreign Policy България. Сега, когато наблюдаваме сблъсъците в Сирия, съпротивата и репресията, ни е трудно да се върнем към онзи момент, когато опозицията беше мирна и се виждаха единствено гората от ръце по площадите на Хомс, Хама, Дараа, Идлиб и много други сирийски градове. Днес е трудно да се видят хора по улиците денем, а какво остава за масови протести. Опозицията избра пътя на въоръжената съпротива, водена от мотиви, които биха хрумнали на всеки разумен, когато е нападан, но може да се окаже, че този ход е по-скоро лош. Само до преди няколко месеца Белият дом засвидетелства недвусмислена подкрепа за мирните протести и заклеймяваше репресивните методи на сирийската власт. Днес виждаме, че Барак Обама поддържа напълно идеята за интервенция с цел “хуманитарна помощ”. Ръководителката на Yahoo News, Лора Розен дори предложи гледните точки на четирима експерти за Сирия. От тях нито един не защитава идеята за ненасилствена опозиция. А когато Жасмин Рамзи писа относно западния дебат за намеса в Сирия, мирната съпротива дори не беше спомената. Разбира се, има причини за това. Никой няма да започне да пее революционни песни около Хомс, докато армията обстрелва града. Вярно е, че сирийците имат правото да се защитават от [...]

Продължаваме снежната обиколка на предколедна Европа. Започнахме с Люксембург и Брюксел, бяхме вече в Антверпен, Хага и Амстердам, а днес ще продължим към Копенхаген, Малмьо и Хамбург. Приятно четене:  

Европа преди Коледа

част трета:  

Копенхаген, Малмьо и Хамбург

    След 14 часа пристигнахме в

Копенхаген

Когато се събудихме сутринта във влака гледката беше като картина на виртуозен художник – безкрайни снежни полета, огрени от яркото слънце. Студът обаче се оказа наистина различен – сковаващ и спиращ дъха.

   

Все още не знам дали Копенхаген ми хареса

– може би през лятото би бил доста по-приятен, но основно ме изненада с големите си открити пространства. Загасващото в 15:30 слънце е наистина потискащо, а и тълпите по улиците бяха доста изнервящи, но пък 15 минутния залез си заслужава всички страдания :)  

        Как да опиша тази светлина? Снимките на Димитър говорят достатъчно, но усещането е като да съм се приютила в книжка с приказки на Андерсен. Изпразва ума, стяга гърдите и обягря лицето в златно, червено, охра, бледо розово, докато накрая слънцето не угасне с няколко последни буйни оттенъка на огъня.

    И разбира се статуята на

малката русалка,

която е красива по онзи митичен начин, сякаш всеки момент може да се превърне в пяна и да изчезне завинаги.  

   

Дания и Швеция са свързани с мост над морето,

което позволява само за половин час да се озовеш от едната страна в другата. И макар че ги дели такова малко разстояние, разликата между двете държави се усеща.

   

Малмьо

е симпатично шведско градче, в което няма кой знае какво за гледане, [geo_mashup_map zoom="5"] [geo_mashup_location_info]       но оказа се крие кафенета, които предлагат чудесни канелени рулца. Спомняте ли си “безсрамно скъпите канелени кифлички” на Карлосн? Е, точно с такива закусихме, за да е пълно удоволствието от ранното пътешествие.

    Чудесно начало на деня, а малко по-късно времето ни възнагради с високо слънце, което освети заснежените улици и от блясъка им ме заболяха очите.

      На другия ден тръгнахме обратно за Германия и към обяд бяхме в

Хамбург

Планът ни беше да останем една нощ там или в друг град в района, но заради предстоящите празници и транспортната криза влаковете бяха препълнени и решихме след кратка разходка из града да се приберем вечерта в Нюрнберг.

    Първото, което видяхме на излизане от гарата в Хамбург беше началото на

коледния пазар

и веднага ми стана мило, задушевно и познато :)  Градът е просторен, вторият по големина в Германия, красив в мащабите си и със заскрежени канали – явно ни вървеше на вода и пристанища при това пътуване.

    Опитахме много вкусен дрезденски ръчно правен хляб с гъби и кашкавал, който приятно сгрява, докато студът пощипва бузите. А от върха на

разрушената катедрала „Св. Николай“

видяхме града обагрен от снежната вихрушка.

    Този птичи поглед беше и завършека на пътешествието ни, който се претопи в няколкочасовата топлина на влака и в тишината на засплата улица, докато отключвах входната врата. Край Автор: Ирина Катеринска Снимки: Димитър Катерински   Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="486"] – на картата:

На 26 янури т.г. „ЕвроЧикаго“ публикува следното антрефиле: „Тероризмът – съществен елемент на геноцида На 23 януари 2012 г. от 20.30 до 21.30 ч. предаването „Диагноза“ на журналиста Георги Ифандиев („Евроком“-България) се излъчваше без звук. Хиляди зрители се питахме: „Защо?“ Може би поради предстоящата, но все още незапочнала магнитна буря от слънцето? Или поради технически причини? А може би защото интервюто не беше с кого да е, а с безкомпромисния правозащитник, политически затворник №1 на комунизма в България (според „Амнести Интернешънъл“), известен юрист – преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, автор на ...

Пламен Асенов

17. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Цветанов подава ръка на съда

Винаги е добре да се подава ръка, когато стане дума за отношения между хора и институции. Имам обаче няколко съвета към замесените в тази драма.

Първият съвет е съдът, като види ръката, да провери дали тя не държи нещо опасно – зареден пистолет, палка…..много са възможностите. Второ, пак съдът, в този случай не бива да проявява първичния си рефлекс и да вземе, та да удари протегнатата ръка с дървения съдийски чук или друг подръчен инструмент. Трето, този път вече Цветанов, да провери дали съдът е измил своята ръка, преди да стисне неговата в отговор. Това третото предполага, че Цветанов със сигурност си спомня да е измил собствената си ръка, преди да я подаде на съда.

А ние като общество пък трябва да знаем с какви думи всяка от двете страни пристъпва към обсъжданото измиване на ръцете. Защото ако ще са думите на Пилат Понтийски, с които той прехвърли собствената си отговорност върху главите на евреите, тогава да не се хабим с очаквания нещата в България да потръгнат.

Русия и ядрената бомба

Не ми е толкова до Русия и бомбата, граждани, и за тях ще стане дума донякъде, но като подтема. От нея ще взема повод пак да коментирам разминаването между заглавие и текст, което постоянно се наблюдава в българските медии.

„Русия ще използва ядрено оръжие при едно условие” – цитиран е да казва в заглавие  Николай Марков, началник на генералния щаб на руската армия. В този момент аз се зачудих – защо само при едно условие, откога само при едно, да не би руснаците да са променили военната си доктрина към нещо по-смислено…..И се зачетох, но, както се досещате, оказа се, че реалността е съвсем различна. От текста се разбира, че условието всъщност не е едно, а цели три. Цитирам: „Русия няма да се поколебае да използва най-страшното оръжие на съвремието, ако трябва да се защитава от военна агресия или да защитава своите съюзници. Третият повод, при който военните са готови да ударят с ядрен юмрук, са „опитите за ликвидиране на руската държавност“.

Да оставим настрани шизофренията, която прозира в това изказване. Защото, нали се сещате, граждани, колко широки са руските понятия за „военна агресия” и „съюзници” – точно колкото е широка и самата руска душа. Че те може да броят и Иран за съюзник – нали му продават ядрени технологии и печелят от това. А може още и нас дори да ни броят за съюзници, знае ли човек какво ще се случи, ако македонците например ни задрънкат оръжие под носа…..

Още по-впечатляващо е изразеното опасение от „опити за ликвидиране на руската държавност”. Това ми звучи като директна предизборна заплаха – да внимава опозицията, защото, както свободно си протестира насред  площада пред Кремъл, можем да я праснем с бомбата по главата. Така де, нали в епохата на Путин руската опозиция непрекъснато е обвинявана, че иска да разруши святата руска  държавност.

Но и това загърбвам, за да попитам пак – защо, след като в текста съвсем ясно са изброени три случая, при които Русия би използвала ядрено оръжие, в заглавието се твърди, че е само един. Кого лъжем ли е правилният въпрос в случая или кой ни лъже е по-правилен?

Мис България на 59

Отрадно е, граждани, да прочетеш такава новина. На човек му става едно леко на душата и се изпълва с оптимизъм, че каквото и да се случи в този живот, останалото винаги предстои. Е, наистина, въпросната 59-годишна дама все още не е станала мис България, само се кандидатира за короната, но и това стига.

Според мен тази девойка със сигурност ще победи поне една от своите конкурентки – онази, която е висока 150 сантиметра, но за сметка на това бюстът и се разпростира на цели 110 сантиметра околовръст. То бива, бива, ама…..

Не знам, имам добри приятели, които са страстни маниаци на големите женски гърди и макар това да противоречи на моята визия за нещата, донякъде ги разбирам. Разбира се, в същото време малко ги съжалявам, защото мисля, че са подведени от изобилието на плът в рекламите. Или от глупостите, които често се пишат за това как мъжете по света харесват големите бомби. Смятам тези неща за хитро замислена ПР акция от страна на производителите на силиконови импланти и онези хирурзи, дето ти изсмукват мазнини от дупето, за да ти ги сложат на устните. Иди после целувай непроверени непознати, колкото и да са чаровни…..

Лично аз се придържам към идеята за красотата на естествения продукт, а, независимо от неговия размер, тази красота включва и качеството „съразмерност”. И не мога да приема, че съотношението 150 – 110 има нещо общо с красотата, колкото и да ме убеждавате.

Днес (17.02.2012) една от най-младите и бързо развиваща се хостинг компания Jump.bg навърши една година. От днес в продължение на пет дни за всички стари и нови клиенти фирмата е подготвила много изненади и подаръци. Всеки може да вземе своето парче торта и подарък от сайта им на адрес: urlhttp://www.jump.bg//url Jump.bg са екип от всеотдайни специалисти, които имат желание, хъс и потенциал да променят информационните решения. Фирмата предлага богат набор от услуги: домейни, уеб хостинг решения, виртуални и наети сървъри, стандартни пакети и индивидуални конфигурации. Като основния и приоритет е да осигури професионално обслужване и поддръжка по всяко време на денонощието, която е напълно безплатна за виртуалните и наети сървъри. Сред най-атрактивните услуги са безплатните за всички клиенти на споделен хостинг SVN и CDN (Content Delivery Network). CDN е сравнително нова технология и поради този факт, може би много вас не са запознати с нея и с ползите, които носи. Чрез нея, уеб сайтовете се разпределят в CDN мрежата, като съдържанието се отваря от най-близкия за всеки един посетител CDN сървър. Това прави скоростта на зареждане на уеб сайтовете значително по-бърза. А активацията на тази услуга отнема само няколко минути и не е нужно да правите никакви сложни настройки. Jump.bg има инсталиран на всичките си сървъри и CloudLinux, чрез който се постига по-висока сигурност, качеството на услугите и стабилност на сървърите за споделен хостинг, като се изолира въздействието на отделните акаунти върху всички останали клиентски сайтове и приложения на сървъра. Това означава, че ако един от сайтовете на даден сървър има пикова консумация на ресурси или изразходва над допустимите за услугата, това няма да повлияе на ресурсите, предвидени за другите клиенти, както и на коректния начин на работа на техните сайтове. Друга уникална за България услуга е ffmpeg и видео поддръжка за всички споделени хостинг планове, което позволява безпроблемна работа и отлична съвместимост на множество уеб приложения, чиято функционалност е свързана с обработка на видео клипове. За по-малко от година компанията успя да спечели доверието на повече от 1000 клиента, които хостват над 6000 сайта на сървърите им.

Докато Симеон Дянков и други хора хабят енергия в налагане на задължително обвързване на всички лихви по кредитите с EURIBOR, поне една банка вече предлага точно такива кредити. Това е ПроКредит Банк (българска банка с немски собственици). Тя беше създадена преди 10 години, за да отпуска кредити на малки и средни предприятия и, по моя оценка, се справя много успешно.

Накратко, всеки, който подкрепя идеята на Симеон Дянков за обвързване на лихвите с EURIBOR, може вместо това веднага да отиде в ПроКредит Банк и да си вземе такъв кредит обвързан с EURIBOR. Който иска може да си вземе такъв кредит, който не иска, да вземе друг. Ето истинска възможност за избор – и няма нужда насила да бъдат принуждавани всички да ползват едни и същи кредити, нека всеки си избере (но и да си носи отговорността, ако се обвърже с EURIBOR, например). 

По-долу са условията на банката. Обърнете внимание, че има избор между 6-месечни и 5-годишни периоди за промяна на лихвата (второто дава повече сигурност, но е по-скъпо). Също така ще отбележа, че EURIBOR е на исторически ниско равнище и в дългосрочен план вероятно ще се увеличава (т.е. лихвата по кредита вероятно ще расте). Освен това, банката има 5% такса за предсрочно погасяване на жилищни кредити (т.е. това е важно и дългосрочно решение). ГПР по жилищен кредит в левове е 10.09%, а ГПР по кредит в евро е 8.88% (ГПР е процентът, който трябва да се гледа при вземане на кредити, тъй като включва всички разходи по кредита, вкл. лихви и такси; ГПР също расте при увеличение на EURIBOR).

ЖИЛИЩНО КРЕДИТИРАНЕ
Валута	Жилищен Кредит "Нов Дом" с лихвен процент определен за 6-месечен период	Жилищен  Кредит "Нов Дом" с лихвен процент определен за 5-годишен период	Жилищен Кредит "Ремонт"
BGN	6-месечен EURIBOR + надбавка в размер на 6.75% (общо не по-малко от 8.50% годишна лихва)	6-месечен EURIBOR+ надбавка в размер на 8.25% (общо не по-малко от 10% годишна лихва)	6-месечен EURIBOR+ надбавка в размер на 8.25% (общо не по-малко от 10% годишна лихва)
EUR	6-месечен EURIBOR + надбавка в размер на 5.75% (общо не по-малко от 7.50%годишна лихва)	6-месечен EURIBOR + надбавка в размер на 7.25 % (общо не по-малко от 9% годишна лихва)	6-месечен EURIBOR + надбавка в размер на 7.25% (общо не по-малко от 9% годишна лихва)

 

За Жилищен кредит „Нов Дом" плаващият лихвен процент се определя за всеки шест-месечен или пет-годишен период за кредити в лева и евро.

За Жилищен кредит „Ремонт" плаващият лихвен процент се определя: за всеки шест-месечен период за кредити в лева и евро.

Жилищен кредит „Нов дом" в размер на 60 000 лв., срок на изплащане 25 години, плаващ годишен лихвен процент в размер на 8.52% , състоящ се 6 месечен EURIBOR в размер на 1.77% (към 29.06.2011) и  надбавка в размер на 6.75 %  и  и включена годишна такса за застраховка „Имущество": месечна вноска в размер на **489.05 лв. за първите шест месеца, обща дължима сума(главница, лихви и такси)  155 939.63 лв. Годишен процент на разходите (ГПР) – 10.09%.

Жилищен кредит „Нов дом" в размер на 60 000 евро, срок на погасяване 25 години, плаващ годишeн лихвен процент  в размер на 7.52% , състоящ се от надбавка в размер на 5.75% и референтен лихвен процент – 6 месечен EURIBOR в размер на 1.77% (към 29.06.2011)и включена годишна такса  за застраховка „Имущество": месечна вноска в размер на  **448.52 евро за първите щест месеца, обща дължима сума (главница, лихви и такси) 142 596.93 евро. Годишен процент на разходите (ГПР) – 8.88%.

**В месечната погасителна вноска не е включена такса за застраховка „Имущество" и месечната такса за обслужване на сметка.

—

Сума на кредита	до 150 000 евро или равностойността в лева
Срок на кредита	От 6 месеца до 25 години
Гратисен период	До 12 месеца
Такса за разглеждане на искане за кредит	50 лв.
Такса при отпускане на кредит	1,5% върху сумата на кредита (еднократно)
Такса за предсрочно погасяване	5% върху остатъка по кредита (мин. 50 лв.)
Такса за частично предсрочно погасяване	5% от погасяваната сума
Годишна такса за управление	0,5% върху остатъка
Такса промяна в условия по кредит	0,25% върху дължимата сума (минимум 50, максимум 500 валутни единици)
Лихвен процент	С възможност за избор между: •плаващ лихвен процент, състоящ се от 6-месечен EURIBOR и надбавка, съгласноЛихвен бюлетин, определен за всеки 6-месечен период,   •плаващ лихвен процент, състоящ се от 6-месечен EURIBOR и надбавка, съгласноЛихвен бюлетин, определен за  всеки 5-годишен период
Период за отговор	до 48 часа
Обезпечение	Ипотека върху новозакупеното жилище или върху друг недвижим имот, застрахован в полза на Банката
Такса за оценка на обезпечение	съгласно  Тарифата на банката

 

Блогът за икономика 2012

Не се и опитвам да крия симпатиите си към Apple. Обичам техния подход към създаването на красиви, прости и работещи неща. А от всички социални мрежи най-много харесвам Twitter. Пак защото е проста, лесна и е навсякъде с мен. Apple ясно демонстрираха с iOS 5.0, …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Какво е Twitter? Отговорите дава Джак Дорси

     Джак Дорси е единият от основателите на Twitter. Той стои и зад Square, инструмента, превръщащ мобил...
  2. 

     Twitter е най-благородната социална мрежа

     Според едно от поредните проучвания за въздействието на социалните мрежи върху онлайн потребителите,...

НА ЕКЗЕМПЛЯРИ ОТ ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ (Обн. ДВ. бр.26 от 12 Март 2002г., изм. ДВ. бр.96 от 30 Ноември 2005г.) Специална информация на Българо-Американска Асоциация за Фестивал «Български дни в Чикаго –пролет 2012» предназначена за представяне и дискусия на „Пролетна сесия на Българо-Американска Асоциация” неделя, 29 април 2012 година с любезното съдействие на Национална Библиотека „Св. Св. Кирил и Методи” София предназначена за Осмата световна среща на българските медии 17 Май 2012 година, Букурещ, Унгария (проект) Глава първа. ОБЕКТИ И СУБЕКТИ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДЕПОЗИРАНЕ Чл. 1. На задължително депозиране в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ подлежат екземпляри от: 1. произведения, тиражирани върху хартиен или ...

НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 42 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 06.07.2009 Г.) Специална информация на Българо-Американска Асоциация за Фестивал «Български дни в Чикаго –пролет 2012» предназначена за представяне и дискусия на „Пролетна сесия на Българо-Американска Асоциация” неделя, 29 април 2012 година с любезното съдействие на Национална Библиотека „Св. Св. Кирил и Методи” София предназначена за Осмата световна среща на българските медии 17 Май 2012 година, Букурещ, Унгария (проект) В сила от 01.01.2001 г. Обн. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2000г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от ...

Ново проучване на Nielsen показва, че седем от 12 деца на възраст на 12 и под тази възраст, които живеят в домакинства притежаващи таблети, използват устройствата за редица цели.

След одобрение от Европейската комисия, вчера технологичният гигант придоби половина дял на Ericsson и преименува компанията на Sony Mobile Communications.

Невероятно яка услуга са пуснали Peanut Labs, която има за цел да улесни малките компании в това да съберат данни, свързани с техните бизнеси, а след това да ги анализират и сглобят в прекрасен рисърч. Услугата, която се предлага от компанията, е бета версия и …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Политическа сцена в социалните медии! Моят глас не...

     С всеки следващ ден българският бизнес се убеждава, че социалните медии и тяхната правилна употреба ...
  2. 

     Facebook отвъд Like и Send

     Много често действията, които предприемаме във Facebook, за да представим нашия бранд, продукт или у...

Калифорнийският университет, University of California, ще пусне свой канал в най-популярната видео социална мрежа, YouTube. Това бе оповестено от PR отдела на институцията след пускане на подробен press release. Искаме да ви кажем, че това ще бъде първият канал от подобен вид, като той ще …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     YouTube пусна подобрена образователна услуга

     Най-голямата видео търсачка в света, YouTube, пусна на пазара своя обновена образователна версия. До...
  2. 

     Малка промяна за YouTube, голяма крачка за Google+

     Както можем сами да забележим, то YouTube започва все по-силно да интегрира Google+, но това разбира...

Добре ли е за България Путин отново да бъде президент на Русия? Не. Защо? Защото Путин е силен и умен човек с военна закалка и дисциплина. При него Русия ще стане още по-силна, а това не е в наш интерес. Русия е българския враг номер едно и исторически и геостратегически и чисто географски. Ние имаме [...]